{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя 1 В случай на NO X , концентрацията на NO X (NO X conc или NO X conc с ) трябва да се умножи с К HNOX (фактор за влажност за NO X , посочен в раздел 1.3.3) както следва: К HNOX x?conc или К HNOX x?conc c R а е относителната влажност на всмуквания въздух, %; p а - налягането на наситената пара на всмуквания въздух, kPa; p В - общото барометрично налягане, kPa.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.4.2. Система с частично разреждане на потока Подлежащите на записване в изпитателния протокол резултати от изпитването на емисията на частици се намират чрез следните стъпки. Тъй като може да се прилагат различни начини на управление на разреждащото съотношение, за пресмятане на еквивалентния масов дебит на разредените отработили газове G EDF или на еквивалентния обемен дебит на разредените отработили газове V EDF важат различни методи . Всички изчисления се основават на средните стойности на отделните етапи на изпитване i през времетраенето на вземане на проби.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.4.2.1. Изокинетични системи Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя 1.4.2.2. Системи с измерване на концентрация на СO 2 или NO X Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя 1.4.2.3. Системи с измерване на СO 2 и метод на въглеродния баланс Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя 1.4.3. Системи с пълнопоточно разреждане Подлежащите на записване в изпитвателния протокол резултати от изпитването на емисията на частици се определят чрез следните стъпки.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички изчисления трябва дa почиват на средните стойности от отделните етапи на изпитване i през времетраенето на вземане на проби.</p>\n<p class=\"lf-p\">G EDFW,i = G TOTW,i или V EDFW,i = V TOTW,i 1.4.4. Пресмятане на масовия дебит на частици Масовият дебит на частици се пресмята, както следва:</p>\n<p class=\"lf-p\">При еднофилтърния метод:</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя При многофилтърния метод:</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя 1.4.5. Пресмятане на специфичните емисии Специфичните емисии на частици РТ (g/kWh) се изчисляват по следния начин 1 При еднофилтърния метод:</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя При многофилтърния метод:</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя Р i =Р m,i + P AE,i 1.4.6. Ефективен коригиращ фактор При еднофилтърния метод ефективният коригиращ фактор WFE,i за всеки изпитателен етап се изчислява по следния начин:</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж формулите в PDF -а на броя Стойността на ефективните коригиращи фактори не бива да се отклонява с повече от ± 0,005 (абсолютна стойност) от стойностите на посочените в т. 3.6.1 от раздел I коригиращи фактори.</p>\n<p class=\"lf-p\">1 Масовият дебит частици РТ mass трябва да се умножи с К р (коригиращ фактор за влажност за частици съгласно т. 1.4.1).</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 1. Аналитична система и система за взимане на проби Системи за взимане на проби от газообразни емисии и емисии от частици Номер Описание на фи- гурата 2. Система за анализ на неразредени отработили газове 3. Система за анализ на разредени отработили газове 4. Частичен поток, изокинетичен поток, всмукващ вентилатор, взимане на частична проба 5. Частичен поток, изокинетичен поток, нагнетателен вентилатор, взимане на частична проба 6. Частичен поток, СО 2 - или NО Х -управление, взимане на частична проба 7. Частичен поток, СО 2 - и въглероден баланс, взимане на цялостна проба 8. Частичен поток, единична тръба на Вентури и измерване на концентрацията, взимане на частична проба 9. Частичен поток, двойна тръба на Вентури или бленда и измерване на концентрацията, взимане на частична проба 10. Частичен поток, многотръбно разделяне на и измерване на концентрацията, взимане на частична проба 11. Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на цялостна проба 12. Частичен поток, регулиране на дебита, взимане на частична проба 13. Пълен поток, обемна помпа с принудително задвижване или тръба на Вентури с критичен поток, взимане на частична проба 14. Система за взимане на проба от частици 15. Система за разреждане на системата за целия поток 1.1. Определяне на газовите емисии Подробни описания на препоръчваните системи за взимане на проби и за анализ се съдържат в т. 1.1.1, както и във фиг. 2 и 3. Равностойни резултати могат да се постигнат при различни конфигурации и за това не е необходимо точното съответствие с тези фигури. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на частичните системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, които не са необходими за запазване на точността, ако тяхното отпадане изглежда обосновано по технически съображения.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компоненти на газообразни емисии - СО, СО 2 , НС, NO X Описва се аналитична система за определянето на газообразни емисии в неразредени или в разредени отработили газове в зависимост от използването на:</p>\n<p class=\"lf-p\">HFID-анализатор за измерване на въглеводородите;</p>\n<p class=\"lf-p\">NDIR-анализатори за измерването на въглероден оксид и въглероден диоксид;</p>\n<p class=\"lf-p\">HCLD или еквивалентен анализатор за измерване на азотните оксиди.</p>\n<p class=\"lf-p\">При неразредените отработили газове (виж фиг. 2) пробата за определяне на всички съставни части може да се вземе с една сонда за взимане на проби или две намиращи се близо една до друга сонди за взимане на проби и вътрешно да се раздели към различните анализатори. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (включително вода и сярна киселина).</p>\n<p class=\"lf-p\">При разредените отработили газове (виж фиг. 3) пробата за определяне на въглеводородите се взема с друга сонда, различна от тази за определяне на другите компоненти. Внимава се да не се образува в аналитичната система кондензиране на компонентите на отработилите газове (вкл. вода и сярна киселина).</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Фиг. 2. Блокова схема на анализираща система за отработили газове за СО, NO х и НС Фиг. 3. Блокова схема на анализираща система за разредени отработили газове за СО, СО 2 , NO X и НС Описание фиг. 2 и 3 Общо указание:</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички компоненти от системата, с които газовата проба влиза в допир, трябва да се поддържат според предписаната за съответната система температура.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SP1: Сонда за взимане на проби от неразредени отработили газове (само фиг. 2) Препоръчва се сонда от неръждаема стомана със затворен край и много отвори. Вътрешният диаметър не трябва да е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопровода за взимане на проби. Дебелината на стената на сондата не трябва да е по-голяма от 1 мм. Необходими са поне три отвора на три различни радиално разположени равнини и с такава големина, че през тях да може да преминава приблизително еднакъв поток. Сондата трябва да заема минимум 80% от диаметъра на изпускателната тръба.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SP2: Сонда за взимане на НС-проби от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да представлява първите 254 мм до 762 мм от тръбопровода за взимане на проби от въглеводороди (HSL3);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да има минимален вътрешен диаметър 5 мм;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е разположена в разреждащия тунел DT (т. 1.2.1.2) в точката, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени (т.е. да лежи на разстояние, равно на 10 пъти диаметъра на тунела по посока на потока от точката, в която отработилите газове постъпват в разреждащия тунел);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е поставена на достатъчно разстояние (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да се загрява така, че температурата на газовия поток на изхода на сондата да се повишава на 463 К (190°С) ± 10К.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SP3: Сонда за взимане на проби от СО, СО 2 и NO X от разредени отработили газове (само фиг. 3) Сондата трябва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да се намира в същата равнина като SP2;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е достатъчно отдалечена (радиално) от други сонди и от стената на тунела, за да се избегне влиянието от аеродинамични следи или вихри;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е загрявана и изолирана по цялата си дължина така, че най-ниската температура да е 328 К (55°С), за да се избегне образуването на водна кондензация.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>HSL1: Подгряван тръбопровод за взимане на проби Тръбопроводът за взимане на проби служи за отвеждане на газови проби от една сонда до разпределителната (разпределителните) точка (и) и НС-анализатора.</div>\n<p class=\"lf-p\">Тръбопроводът за взимане на проби трябва:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да има минимален вътрешен диаметър 5 мм и максимален 13,5 мм;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е от неръждаема стомана или РТFЕ;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да поддържа температура на стената от 463 К (190°С) ± 10 К, като я измерва във всеки независимо контролиран участък за затопляне, ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е равна или по-малка от 463 К (190°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да поддържа температура на стената от 453 К (180°С), ако температурата на отработилите газове на сондата за взимане на проби е по-голяма от 463 К (190°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да поддържа температура на газовете от 463 К (190°С) ± 10 К непосредствено преди подгрявания филтър (F2) на HFID.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>HSL2: Подгряван тръбопровод за взимане на проби за NO х Тръбопроводът за взимане на проби трябва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да поддържа температура на стената от 328 до 473 К (от 55 до 200°С) при използване на охладител - до конвертора, а при неизползване на охладител - до анализатора;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е от неръждаема стомана или РТFЕ (политетрафлуоретилен).</div>\n<p class=\"lf-p\">Тъй като тръбопроводът трябва да се загрява само за предотвратяване на кондензацията на вода и киселина, температурата ще зависи от съдържанието на сяра в горивото.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SL: Тръбопровод за взимане на проби за СО (СO 2 ) Тръбопроводът трябва да е от РТFЕ или неръждаема стомана. Той може да се загрява или да не се загрява.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ВК: Фонова камера (незадължителна, само фиг. 3) За измерване на фоновите концентрации.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ВG: Камера за взимане на проби (незадължителна, само фиг. 3, за СО и СO 2 ) За измерване на концентрациите на пробите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>F1: Подгряван филтър (незадължителен) Той трябва да се поддържа на същата температура като на HSL1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>F2: Подгряван филтър Този филтър трябва да отстрани всички твърди частици от газовата проба, преди тя да достигне в анализатора. Температурата му трябва да е същата като на HSL1. Филтърът трябва да се сменя при необходимост.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Р: Подгрявана помпа за взимане на проби Помпата трябва да се загрява до температурата на HSL1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>НС Нагорещен пламъчен йонизационен детектор (HFID) за определяне на въглеводородите. Температурата му трябва да е в границите от 453 до 473 К (180 до 200°С).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>СО, СО 2 NDIR-анализатори за определяне на въглероден оксид и въглероден диоксид.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>NО 2 (Н)CLD-анализатор за определяне на азотните оксиди. Ако се използва HCLD, трябва да се поддържа температура в границите от 328 до 473 К (55 до 200°С).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>С: Конвертор Конверторът се използва за каталитичната редукция на NO 2 към NO; преди анализа в CLD или HCLD трябва да се включи конвертор.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>В: Охладител Служи за охлаждане и кондензиране на водата от пробата от отработили газове. Охладителят трябва да се поддържа посредством лед или охлаждаща система при температура от 273 до 277 К (0° до 4°С). Той не е задължителен, ако анализаторът не е във взаимодей­ствие с водна пара, както е определено в приложение № 3, раздел V, т. 1.9.1 и 1.9.2.</div>\n<p class=\"lf-p\">Използването на химически сушилни за отстраняване на вода от пробата не е разрешено.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Т1, Т2, Т3: температурен сензор За отчитане на температурата на газовия поток.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Т4: Температурен сензор За отчитане на температура на NO 2 - NO конвертора.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Т5: Температурен сензор За отчитане на температурата на охладителя.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>G1, G2, G3: манометър За измерване на налягането в тръбопроводите за взимане на проби.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>R1, R2: регулатор на налягане За регулиране на налягането на въздуха и респективно на горивото за HFID.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>R3, R4, R5: регулатор на налягане За регулиране на налягането в тръбопровода за взимане на проби и на потока към анализаторите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FL1, FL2, FL3: разходомер За отчитане на дебита на пробата, преминал през байпаса.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FL4 до FL7: разходомер (незадължителен) За отчитане на дебита през анализаторите.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V1 до V6: превключващ вентил Подходящи вентили за подвеждане по избор на пробата, на “калибриращ” еталонен газ или за затваряне на захранващия тръбопровод в анализатора.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V7, V8: магнитен вентил За обхождане (байпас) на NO 2 - NO конвертора.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V9: иглен вентил За изравняване на дебита на NO 2 - NO конвертора и байпаса.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V10, V11: иглен вентил За регулиране на дебита към анализаторите</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V12, V13: изпускателен кран За изпускане на кондензата от охладителя В.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>V14: превключващ вентил За избор на камера за вземане на проба или за фона.</div>\n<p class=\"lf-p\">1.2. Определяне на частиците Точки 1.2.1 и 1.2.2 и фиг. 4 до 15 съдържат подробни описания на препоръчваното разреждане и системите за взимане на проби. Не се изисква точно съответствие с тези фигури, защото могат да се постигнат еднакви резултати с различни компановки. Могат да се използват допълнителни компоненти, като инструменти, вентили, електромагнити, помпи и прекъсвачи, за да се получи допълнителна информация и да се координират функциите на отделните съставни системи. При някои системи могат да се пропуснат някои компоненти, ако тяхното отпадане е технически обосновано и те не са необходими за поддържане на точността.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.2.1. Система за разреждане 1.2.1.1. Система за разреждане на част от потока (фиг. 4 до 12) Системата за разреждане се базира на разреждането на част от потока отработили газове. Разделянето на потока отработили газове и последващият процес на разреждане могат да се осъществят с различни видове системи за разреждане. За последващото събиране на частиците може да се пропусне цялото количество от разредени отработили газове или само една част от него през системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Първият метод се обозначава като цялостно взимане на проба, вторият - като частично взимане на проба.</p>\n<p class=\"lf-p\">Пресмятането на степента на разреждане зависи от типа на използваната система.</p>\n<p class=\"lf-p\">Препоръчват се следните типове:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Изокинетични системи (фиг. 4 и 5) При тези системи подведеният в преходната тръба поток отговаря по скорост и/или налягане на основния поток от отработили газове и това изисква потокът от отработили газове на сондата за взимане на проби да е без смущения и равномерен. Това обикновено се постига чрез използването на резонатор и на тръба с права подвеждаща част, която е насочена срещу течението в мястото на взимане на проба. Впоследствие степента на разделяне се изчислява въз основа на лесно измервани стойности като например диаметъра на тръбата. Трябва да се има предвид, че изокинетиката се използва само за наподобяване на условията на протичане, а не за наподобяване на разпределението на величините. По правило последното не е необходимо, тъй като частиците са толкова малки, че следват линиите на потока на отработилите газове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Системи с регулиране на дебита и измерване на концентрацията (фиг. 6 до 10) При тези системи пробата се взима от основния поток отработили газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените отработили газове. Степента на разреждане се определя въз основа на концентрациите на следени газове, като СО 2 или NO х , които вече се съдържат в отработилите газове на двигателя. Концентрациите в разредените отработили газове и в разреждащия въздух се измерват, а концентрацията в неразредените отработили газове може да се измери директно или да се пресметне при познат състав на горивото чрез дебита на горивото и уравнението на въглеродния баланс. Системите могат да се регулират чрез пресметнатата степен на разреждане (фиг. 6 и 7) или на базата на дебита в преходната тръба (фиг. 8, 9 и 10).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Системи с регулиране на дебита и измерване на дебита (фиг. 11 и 12) При тези системи пробата се взима от основния поток отработили газове чрез регулиране на дебита на разреждащия въздух и на цялостния дебит на разредените газове. Степента на разреждане се определя въз основа на разликата на двата дебита. Разходомерите трябва да са прецизно калибрирани един спрямо друг, защото относителната големина на двата дебита при по-големи съотношения на разреждане може да доведе до значителни грешки (фиг. 9 ). Регулирането на дебита е директно, като дебитът на разредените отработили газове се поддържа константен, а дебитът на разреждащия въздух се променя при необходимост.</div>\n<p class=\"lf-p\">За да се установят напълно предимствата на системите за разреждане на част от потока, трябва да се обърне особено внимание на избягването на загуби на частици в преходната тръба, на гаранцията, че взетата проба-представител е от отработилите газове на двигателя, и определянето на степента на разделяне.</p>\n<p class=\"lf-p\">При описаните системи тези критични точки се взимат под внимание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 4. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и взимане на частична проба (SB-управление) С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработилите газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с преобразувателя на разлика в налягането DPT. Този сигнал се подава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на входа на сондата се поддържа разлика в налягането, равна на нула. При тези условия скоростите на отработилите газове в EP и ISP са равни, а дебитът през ISP и ТТ е константна и е много малка част от дебита на отработилите газове. Степента на разделяне се определя от площта на напречните сеченията EP и ISP. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FM1. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и степента на разделяне.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 5. Система за разреждане на част от потока с изокинетична сонда и взимане на частична проба (РB-управление) С помощта на изокинетичната сонда за взимане на проби ISP от изпускателната тръба ЕР през свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разликата в налягането на отработилите газове между изпускателната тръба и входа на сондата се измерва с преобразувателя за разлика в налягането DPT. Този сигнал се предава на дебитния регулатор FC1, който управлява всмукващия вентилатор SB така, че на входа на сондата се поддържа разлика в налягането, равно на нула. При това се отнема малка част от разреждащия въздух, чийто дебит вече е бил измерен с разходомера FM1 и с помощта на пневматична бленда се подвежда в ТТ. При тези условия скоростите на отработилите газове в EP и ISP съвпадат, а дебитът през ISP и ТТ е константна и е много малка част от потока отработили газове. Степента на разделяне се определя от площта на сеченията EP и ISP. Разреждащият въздух се засмуква от всмукващия вентилатор SB през DT и дебитът се измерва посредством FM1 на мястото на всмукването към DT. Степента на разреждане се пресмята на базата на дебита на разреждащия въздух и степента на разделяне.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 6. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО 2 или NO X и взимане на частична проба Неразредени отработили газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на следените газове (СО 2 или NO X ) се измерват с анализатора(ите) за отработили газове EGA в неразредени и разредени отработили газове, както и в разреждащия въздух. Тези сигнали са предават на дебитния регулатор FC2, който регулира или нагнетяващия вентилатор - РВ, или всмукателния вентилатор - SB, така, че в DT се поддържа желаното разделяне и разреждане на отработилите газове. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрациите на следените газове в неразредени отработили газове, в разредени отработили газове и в разреждащия въздух.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 7. Система за разреждане на част от потока с измерване на концентрацията на СО 2 , въглероден баланс и взимане на цялостна проба Неразредени отработили газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Концентрациите на СО 2 се измерват с анализатора(ите) за отработили газове EGA в разредени отработили газове и в разреждащия въздух. Сигналите за дебита на СО 2 и гориво се предават или на дебитния регулатор FC2, или на дебитния регулатор FC3 на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14). FC2 регулира нагнетателния вентилатор - SB, а FC3 - системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14), посредством което постъпващите в системата и напускащите я потоци се регулират така, че в DT се поддържа желаната степен на разделяне и разреждане на отработилите газове. Степента на разреждане се пресмята при използване на метода на въглеродния баланс въз основа на концентрациите и на G FUEL .</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 8. Система за разреждане на част от потока, измерване на концентрацията и взимане на частична проба Поради подналягането, което създава тръбата на Вентури VN в DT, неразредените газове се подвеждат от изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ към тунела за разреждане DT. Дебитът на газовете през ТТ зависи от обмена на импулси в областта на Вентури и по този начин се влияе от абсолютната температура на газовете на изхода на ТТ. Следователно разделянето на отработилите газове при определен дебит в тунела не е константно, а отношението на разреждане при малко натоварване е малко по-малко, отколкото при високо натоварване. Концентрациите на следените газове (СО 2 или NO X ) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове EGA в неразредени газове, в разредени газове и в разреждащия въздух, а степента на разреждане се изчислява на базата на измерените стойности.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 9. Система за разреждане на част от потока с двойна тръба на Вентури или двойна бленда, измерване на концентрацията и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT чрез разпределител на потока, който съдържа един чифт бленди или тръби на Вентури. Първият разпределител на потока (FD1) се намира в ЕР, а вторият (FD2) - в ТТ. Допълнително са необходими два вентила, регулиращи налягането (РСV1 и РСV2), за да може чрез регулиране на противоналягането в ЕР и на налягането в DT да се поддържа разделянето на отработилите газове константно. РСV1 се намира по посоката на потока на SP в ЕР, а РСV2 - между нагнетателния вентилатор РВ и DT. Концентрациите на следените газове (СО 2 или NO X ) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове EGA в неразредени газове, в разредени газове и в разреждащия въздух. Те са необходими за контролиране на разделянето на отработили газове и могат да се ползват за регулиране на РСV1 и РСV2 в интерес на прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрацията на следените газове.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 10. Система за разреждане на част от потока с многотръбно разделяне, измерване на концентрацията и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT посредством количествен дозатор, който се състои от ред тръби с еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване). Отработилите газове, протичащи през една от тези тръби, се подвежда към DT, а протичащите през другите тръби отработили газове преминават през демпфериращата камера DC. Т. е. разделянето на отработилите газове се определя от общия брой на тръбите. Постоянното управление на разделянето изисква разликата в налягането между DC и изхода на ТТ да е равна на нула, като налягането се измерва с преобразувателя за разлика в налягането DPT. Разлика в налягането, равно на нула, се постига, когато в DT на изхода на ТТ се подаде чист въздух. Концентрациите на следените газове (СО 2 или NO X ) се измерват с анализатора(ите) на отработили газове EGA в неразредени газове, в разредени газове и в разреждащия въздух. Те са необходими за проверка на разделянето на отработилите газове и могат да се ползват за управлението на подаването на чист въздух за по-прецизно регулиране на разделянето. Степента на разреждане се пресмята на базата на концентрацията на следените газове.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 11. Система за разреждане на част от потока с регулиране на дебита и взимане на цялостна проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващия тръбопровод ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Общият дебит през тунела се регулира с регулатора на дебит FC3 и помпата за взимане на проби Р на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 16). Дебитът на разреждащия въздух се регулира с дебитния регулатор FC2, който може да ползва като управляващи сигнали G EXH , G AIR или G FUEL за постигане на желаното разделяне на отработилите газове. Дебитът на пробата в DT е разликата от общия дебит и дебита на разреждащия въздух. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FM1, а общият дебит - с разходомера FM3 на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14). Степента на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 12. Система за разреждане на част от потока с регулиране на дебита и взимане на частична проба От изпускателната тръба ЕР през сондата за взимане на проби SP и свързващата тръба ТТ се подвеждат неразредени газове към тунела за разреждане DT. Разделянето на отработилите газове и дебитът в DT се регулират с дебитния регулатор FC2, който съответно настройва дебитите или скоростите на нагнетателния вентилатор РВ и на всмукателния вентилатор SB. Това е възможно, тъй като взетата проба със системата за взимане на проби от частици се връща в DT. G EXH , G AIR или G FUEL могат да се ползват като управляващи сигнали за FC2. Дебитът на разреждащия въздух се измерва с разходомера FM1, а общият дебит - с разходомера FM2. Съотношението на разреждане се изчислява на базата на стойностите от тези два дебита.</p>\n<p class=\"lf-p\">Описание - фигури 4 до 12</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>EP: изпускателна тръба Изпускателната тръба може да е изолирана. За намаляване на топлинната инертност на изпускателната тръба се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължината към диаметъра им да е по-малко или равно на 12. Огъванията трябва да се ограничат до минимум, за да се намалят натрупванията от инертност. Ако системата включва стендов шумозаглушител, той също може да се изолира.</div>\n<p class=\"lf-p\">При изокинетична система изпускателната тръба трябва да няма ъглови щуцери (колена), огъвания и внезапни изменения на диаметъра на разстояние, равно на най-малко на шест диаметъра на тръбата от върха на сондата в посока срещу потока и три диаметъра на тръбата по посока на протичането на потока. Скоростта на газовете в областта на вземането на проба трябва да е по-висока от 10 m/s в случаите, когато двигателят не работи на празен ход. Средноаритметичната стойност на колебанията в налягането на отработилите газове не трябва да превишават ± 500 Ра включително. Всеки опит за намаляване на колебанията на налягането, чрез използването на изпускателна система на превозно средство (включваща шумозаглушител и устройство за последващо обработване на отработилите газове), не бива да променя мощността на двигателя и не бива да води до отлагане на частици.</p>\n<p class=\"lf-p\">При системи без изокинетична сонда се препоръчва права тръба, която трябва има дължина, равна на шест нейни диаметър от върха на сондата в посока срещу потока и три нейни диаметъра по посока на протичането на потока.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SP: сонда за взимане на проби (фиг. 6 до 12) Вътрешният диаметър трябва да е минимум 4 mm. Минималното отношение на диаметрите на изпускателната тръба към този на сондата трябва да е четири. Сондата трябва да е отворена тръба, която да е насочена в посоката на протичане на потока и да е монтирана по осевата линия на изпускателната тръба или трябва да е сонда с много отвори - както е описано за SP1 в т. 1.1.1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ISP: изокинетична сонда за взимане на проби (фиг. 4 и 5) Изокинетичната сонда за взимане на проби трябва да се монтира срещу потока от отработили газове по осевата линия на изпускателната тръба в точка, в която са изпълнени условията на протичане, описани в раздел ЕР. Тя трябва да е така проектирана, че да осигурява пропорционално взимане на проба от неразредени отработили газове. Вътрешният диаметър трябва да е минимум 12 mm.</div>\n<p class=\"lf-p\">Необходима е система на регулиране, за да се постигне изокинетично разделяне на отработилите газове чрез поддържане на разлика в налягането нула между ЕР и ESP. При тези условия скоростите на отработилите газове в ЕР и в ISP са еднакви, а масовият дебит през ISP е константна, малка част от потока на отработили газове. ISP би трябвало да е включена към преобразувател за разлика в налягането. Контролът за осигуряване на разлика в налягането, равно на нула, между ЕР и ISP се извършва чрез честотата на въртене на вентилатора или чрез регулатора на дебита.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FD1, FD2: разпределител на потока (фиг. 9) Набор от тръби на Вентури или бленди се монтират в изпускателната тръба ЕР, респективно в свързващия тръбопровод ТТ, за да се осигури пропорционално взимане на проби от неразредени отработили газове. Необходима е регулираща система, състояща се от двата вентила РСV1 и РСV2 за регулиране на налягането, за да може да се осъществи пропорционално разделяне посредством регулиране на наляганията в ЕР и DT.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FD3: разпределител на потока (фиг. 10) Набор от тръби (тръбен пакет) се монтира в изпускателната тръба ЕР, за да се гарантира пропорционално взимане на проби от неразредени отработили газове. Една от тези тръби подвежда отработилите газове към разреждащия тунел DT, а отработилите газове от другите тръби влизат в демпферираща камера DC. Тръбите трябва да имат еднакви размери (еднакъв диаметър, дължина и радиус на огъване), следователно разделянето на отработилите газове ще зависи от общия брой на тръбите. Необходима е регулираща система, за да може да се осъществи едно пропорционално разделяне чрез поддържане на разлика в налягането, равно на нула, между изхода на тръбния пакет в DC и изхода на ТТ. При тези условия скоростите на отработили газове в ЕР и FD3 са пропорционални, а дебитът в ТТ е константна малка част от дебита на отработилите газове. Двете точки трябва да са включени към преобразувател на разлика в налягането DPT. Регулирането за осигуряване на разликата в налягането да е равна на нула става чрез регулатора на дебита FC1.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>EGA: Анализатор на отработили газове (фиг. 6 до 10) Могат да се използват СО 2 или NO X -анализатори (при метода на въглеродния баланс - само СО 2 -анализатори). Анализаторите трябва също така да се калибрират, както анализаторите за измерването на газообразните емисии. Могат да се използват един или повече анализатори за определяне на разликите в концентрациите.</div>\n<p class=\"lf-p\">Измерващите системи трябва да имат такава точност, че точността на G EDFW,i или V EDFW,i да е ± 4%.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ТТ: Свързващ тръбопровод (фиг. 4 до 12) Свързващият тръбопровод за отвеждане на пробата от частици трябва:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да е максимално къс и да не е по-дълъг от 5 m,</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да има диаметър, който е равен или по-голям от диаметъра на сондата, но не по-голям от 25 mm,</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>да има изход по осевата линия на разреждащия тунел и да е насочен по посоката на протичане.</div>\n<p class=\"lf-p\">Тръбопроводи с дължина до един метър трябва да се изолират с материал, чиято максимална топлопроводимост е 0,05 W/(m.K), като дебелината на изолационния слой се избира така, че диаметърът на тръбопровода с изолационния материал да е равен на диаметъра на сондата. Тръбопровод с дължина, по-голяма от един метър, трябва да е изолиран и подгрят до минимална температура на стената 523 К (250°С).</p>\n<p class=\"lf-p\">Изискваните температури на стената на свързващия тръбопровод могат също така да се определят чрез стандартни изчисления на топлопренасянето.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DPT: преобразувател за разлика в налягането (фиг. 4, 5 и 10) Преобразувателят за разлика в налягането трябва да е с обхват ± 500 Ра или по-малък.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FC1: регулатор на дебита (фиг. 4, 5 и 10) При изокинетичните системи (фиг. 4, 5 и 10) регулаторът е необходим за поддържане на разлика в налягането между ЕР и ISP, равно на нула. Регулировката може да се извърши чрез: а) честотата на въртене или дебита на всмукващия вентилатор (SB) и поддържане константна честотата на въртене на нагнетателния вентилатор (РВ) при всеки етап (фиг. 4); или б) чрез настройане на всмукващия вентилатор (SB) на константен масов дебит на разредените отработили газове и регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, чрез което се регулира дебитът на пробата от отработили газове в края на свързващия тръбопровод (ТТ) (фиг. 5).</div>\n<p class=\"lf-p\">При система с регулиране на налягането остатъчната грешка в оперативната верига не трябва да превишава ± 3 Ра. Средноаритметичните колебания на налягането в тунела за разреждане не трябва да превишават ± 250 Ра.</p>\n<p class=\"lf-p\">При многотръбни системи (фигура 10) регулаторът на дебита е необходим, за да поддържа разлика в налягането между изпускателния отвор на многотръбната група и изхода на ТТ, равно на нула, за да се раздели пропорционално потокът от отработили газове. Настройването може да се осъществи, чрез регулиране на дебита на нагнетявания въздух в DT, на изхода на ТТ.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>РСV1, РСV2: регулиращи налягането вентили (фиг. 9) Необходими са два вентила за регулиране на налягането за системата двойна тръба на Вентури/двойна бленда, за да може чрез регулиране на противоналягането на ЕР и на налягането на DT да се осъществи пропорционално разделяне на потока. Вентилите трябва да се намират по направление на потока на SP и ЕР и между РВ и DT.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DC: демпферираща камера (фиг. 10) На изхода на многотръбната група трябва да е инсталирана демпферираща камера, за да се намалят колебанията на налягането в изпускателната тръба ЕР.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>VN: тръба на Вентури (фиг. 8) В тунела за разреждане DT е монтирана тръба на Вентури, за да създава подналягане в областта на изхода на свързващия тръбопровод ТТ. Дебитът на газовете в ТТ се определя чрез обмена на импулси в тръбата на Вентури и по принцип е пропорционален на дебита на нагнетателния вентилатор РВ, така че се постига константно съотношение на разреждане. Тъй като импулсният обмен се влияе от температурата на изхода на ТТ и от разликата в налягането между ЕР и DT, фактическата степен на разреждане е малко по-малка при малко натоварване, отколкото при голямо натоварване.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FC2: регулатор на дебита (фиг. 6, 7, 11 и 12; незадължителен) За регулиране на дебита на нагнетателния вентилатор РВ и/или на всмукващия вентилатор SB може да се използва регулатор на дебита. Той може да се свърже към сигнален преобразувател за потока от отработили газове или за потока от гориво, и/или към диференциален преобразувател на сигнали за СО 2 или NO X .</div>\n<p class=\"lf-p\">FC2 регулира непосредствено въздушния поток, ако се ползва подаване на въздух под налягане (фиг. 11).</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FM1: дебитомер (фиг. 6, 7, 11 и 12) Газомер или друг разходомер за измерване на дебита на разреждащия въздух. FM1 е незадължителен, ако РВ е калибриран за измерване на дебита.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FM2: дебитомер (фиг. 12) Газомер или друг разходомер за измерване на дебита на разредени отработили газове. FM2 е незадължителен, ако всмукващият вентилатор SB е калибриран за измерване на дебита.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>РВ: нагнетателен вентилатор (фиг. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 12) РВ може да се свърже към дебитните регулатори FC1 и FC2 за регулиране на дебита на разреждащия въздух. РВ не е необходим, когато се използва затваряща клапа. Ако РВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разреждащия въздух.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SB: всмукващ вентилатор (фиг. 4, 5, 6, 9, 10 и 12) Само за системи с вземане на частична проба. Ако SВ е калибриран, може да се използва за измерване на дебита на разредените отработили газове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DAF: филтър за разреждащ въздух (фиг. 4 до 12) Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се проведе през активен въглен, за да се отстранят въглеводородите от околната среда. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25°С) ± 5К.</div>\n<p class=\"lf-p\">При заявка от производителя се взима проба от разреждащия въздух за определяне на съдържанието на частици във въздуха от околното пространство, което съдържание може да се извади след това от измерените в разредените отработили газове стойности.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>PSP: сонда за взимане на проби от частици (фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12) Сондата представлява предната част на РТТ и:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е монтирана срещу потока в точката, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. по осевата линия на разреждащия тунел DT, на разстояние приблизително равно на 10 диаметъра на тунела, по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да има диаметър най-малко 12 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е загрята чрез директно подгряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), като се спазва предпоставката температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е изолирана.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DT: разреждащ тунел (фиг. 4 до 12) Разреждащият тунел:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е с такава дължина, че при турбулентни условия на протичане отработилите газове да могат да се смесят напълно с разреждащия въздух;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е от неръждаема стомана;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>отношението на дебелината му към диаметъра да е максимум 0,025 за разреждащи тунели с вътрешен диаметър над 75 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>номиналната дебелина на стената да е максимум 1,5 mm за разреждащи тунели с вътрешен диаметър, по-малък или равен на 75 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е с минимален диаметър 75 mm за система с взимане на частична проба;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>се препоръчва да е с минимален диаметър 25 mm за система с взимане на цялостна проба.</div>\n<p class=\"lf-p\">Разреждащият тунел може да е загрят чрез директно подгряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), като се спазва предпоставката температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С).</p>\n<p class=\"lf-p\">Той може да бъде изолиран.</p>\n<p class=\"lf-p\">Отработилите газове от двигателя трябва да се смесят напълно с разреждащия въздух. При системи за вземане на частични проби качеството на смесване се проверява при работещ двигател с помощта на да СО 2 -профил на тунела (най-малко четири еднакво отдалечени точки на измерване). Ако е необходимо, може да се използва смесителна бленда.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка : Ако температурата на околната среда в близост до разреждащия тунел (DT) е по-малка от 293 К (20°С), трябва да се осигури избягване на загуби на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва подгряване и/или изолация на тунела в рамките на горепосочените гранични стойности.</p>\n<p class=\"lf-p\">При по-голямо натоварване на двигателя тунелът може да се охлажда с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащото вещество не е по-малка от 293 К (20°С).</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>НЕ: топлообменник (фиг. 9 и 10) Топлообменникът трябва да показва такава ефективност, че температурата на входа към всмукващия вентилатор SB да се отклонява максимум с ± 11К от наблюдаваната при изпитването средноаритметичната експлоатационна температура.</div>\n<p class=\"lf-p\">1.2.1.2. Система за разреждане на целия поток (фиг. 13) Работата на тази система се базира на разреждането на цялостния поток отработили газове на принципа на вземане на проби с постоянен обем (CVS). Трябва да се измери общият обем на сместа от отработили газове и разреждащ въздух. Може да се използва или PDP, или CFV-система.</p>\n<p class=\"lf-p\">За следващо събиране на частици на замърсители се подвежда проба от разредените отработили газове през системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14 и 15). Ако това се извършва директно, става дума за единично разреждане. Ако пробата се разрежда отново във втори разреждащ тунел, се говори за двойно разреждане. То има полза тогава, когато не могат да се спазят изискванията относно температурата, с която се обтича филтърът при единично разреждане. Въпреки че при двойноразреждащата система отчасти се касае за разреждаща система, тя се описва в т. 1.2.2, фиг. 15, като модификация на система за взимане на проби от частици, тъй като притежава повечето типични съставни части на система за взимане на проби от частици.</p>\n<p class=\"lf-p\">Газообразните емисии могат да бъдат определени също и в разреждащия тунел на системата за разреждане на целия поток. Ето защо сондите за вземане на проби на газообразни компоненти са изобразени на фиг. 13, но не са показани в описанието. Съответните изисквания са представени в т. 1.1.1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Описание: - фигура 13</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ЕР: изпускателна тръба Дължината на изпускателната тръба от изхода на изпускателния колектор на двигателя, на турбокомпресора или на устройството за допълнителна обработка до разреждащия тунел се изисква да не превишава 10 m. Ако дължината на системата е по-голяма от 4 m, всички тръби с дължина, по-голяма от 4 m, трябва да са термоизолирани, с изключение на включения в изпускателната система димомер, ако има такъв. Дебелината на изолацията трябва да е минимум 25 мм. Топлопроводимостта на изолационния материал, измерена при 673 К (400°С), трябва да е максимум 0,1 W/(m x K). За да се намали топлинната инертност на изпускателната тръба, се препоръчва отношението на дебелината към диаметъра й да е по-малко или равно на 0,015. Използването на гъвкави участъци трябва да се ограничи до отношение на дължината им към диаметъра, равно на 12 или по-малко.</div>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 13. Система за разреждане на целия поток Цялото количество неразредени газове се смесва с разреждащия въздух в разреждащия тунел DT.</p>\n<p class=\"lf-p\">Дебитът на разредените отработили газове се измерва или с обемна помпа с принудително задвижване PDP, или с тръба на Вентури с критичен поток CFV. За пропорционално взимане на проби от частици и за определяне на дебита може да се използва топлообменник НЕ или система за електронно балансиране на потока EFC. Тъй като определянето на масата от частици се базира на цялостния дебит на разредените отработили газове, не се изисква пресмятането на отношението на разреждане.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>PDP: Обемна помпа PDP измерва цялостния дебит на разредените отработили газове от броя на оборотите на помпата и работния обем на помпата. Противоналягането на отработилите газове не бива изкуствено да се намалява от PDP или от всмукващата система на разреждащия въздух. Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с работеща CVS-система, трябва да се запазва ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднаква честота на въртене на двигателя и същото натоварване.</div>\n<p class=\"lf-p\">Измерената непосредствено преди PDP температура на газовата смес трябва да е ± 6 К от средната стойност на пресметнатата по време на изпитването работна температура, когато не се използва балансиране на потока.</p>\n<p class=\"lf-p\">Балансиране на потока може да се използва само когато температурата на входа на PDP не превишава 323 К (50°С).</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>CFV: тръба на Вентури с критичен поток CFV измерва цялостния дебит на разредените отработили газове, като запазва потока в условия на дроселиране (критичен поток). Статичното противоналягане на отработилите газове, измерено с работеща CVS-система, трябва да се запазва ± 1,5 кРа от статичното налягане, измерено без връзка към CVS при еднаква честота на въртене на двигателя и същото натоварване. Измерената непосредствено преди CFV температура на газовата смес трябва да е ± 11 К от средната стойност на определената по време на изпитването работна температура, когато не се използва балансиране на потока.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>НЕ: топлообменник (допълнително, ако се използва EFC) Мощността на топлообменника трябва да бъде достатъчна, за да се поддържа температурата в диапазона на гореспоменатите гранични стойности.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>EFC: система за електронно балансиране на потока (допълнително, ако се използва НЕ) Ако температурата на входа на PDP или на CFV не се поддържа в горепосочените граници, се изисква система за електронно балансиране на потока, с цел за непрекъснато измерване на дебита и управление на пропорционалното взимане на проби в системата за частици.</div>\n<p class=\"lf-p\">Затова сигналите на непрекъснато измервания дебит се използват, за да коригират съответно дебита на пробата през филтъра за частици на системата за взимане на проби от частици (виж фиг. 14 и 15).</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DT: разреждащ тунел Разреждащият тунел:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да има достатъчно малък диаметър, за да създава турбулентен поток (Рейнолдсово число, по-голямо от 4000), и да е с достатъчна дължина, за да се смесват изцяло отработилите газове с разреждащия въздух. Може да се ползва смесителна бленда;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да има диаметър най-малко 75 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е изолиран.</div>\n<p class=\"lf-p\">Отработилите газове от двигателя трябва да се насочат по посока на потока и напълно да се смесят в точката, където навлизат в разреждащия тунел.</p>\n<p class=\"lf-p\">При единично разреждане проба от разреждащия тунел се подвежда в системата за взимане на проби от частици (т. 1.2.2, фиг. 14). Пропускателната способност на PDP или на CFV трябва да е достатъчна, че да се поддържа температурата на разредените отработили газове по-малка или равна на 325 К (52°С), непосредствено преди първия филтър за частици.</p>\n<p class=\"lf-p\">При двойно разреждане една проба от разреждащия тунел се подвежда за по-нататъшно разреждане във втория тунел и след това се подвежда през филтрите за взимане на проби (т. 1.2.2, фиг. 15).</p>\n<p class=\"lf-p\">Пропускателната способност на PDP или на CFV трябва да е достатъчна, за да се поддържа температурата на разредените отработили газове в областта за взимане на проби, в DT, по-малка или равна на 464 К (191°С). Вторичната разреждаща система трябва да осигурява достатъчно вторичен разреждащ въздух, за да може двойно разреденият поток от отработили газове да поддържа температура по-малка или равна на 325 К (52°С), непосредствено преди първия филтър за частици.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DAF: филтър за разреждащия въздух Препоръчва се разреждащият въздух да се филтрира и да се пречисти през активен въглен, за да се отстранят фоновите въглеводороди. Разреждащият въздух трябва да има температура от 298 К (25°С) ± 5К. По заявка на производителя, според добър технически практически опит, се взима проба от разреждащия въздух за определяне на съдържанието на частици във въздуха от околното пространство, което съдържание може да се извади после от измерените стойности в разредените отработили газове.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>PSP: сонда за взимане на проби от частици Сондата представлява предната част на РТТ и:</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е монтирана срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT, приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е загрята чрез директно затопляне или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да бъде изолирана.</div>\n<p class=\"lf-p\">1.2.2. Система за взимане на проби от частици (фиг. 14 и 15) Системата за взимане на проби от частици е необходима за събиране на частици от филтъра за частици. В случай на разреждаща система на част от потока с взимане на цялостна проба, при която цялостната проба на разредените газове се провежда през филтъра, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 7 и 11) и системата за взимане на проби обикновено образуват едно цяло. В случай на система за разреждане на част от потока или цялостен поток с взимане на частични проби, при които само една част от отработилите газове се провежда през филтрите, разреждащата система (т. 1.2.1.1, фиг. 4, 5, 6, 8, 9, 10 и 12, както и т. 1.2.1.2, фиг. 13) и системата за взимане на проби обикновено са две отделни системи.</p>\n<p class=\"lf-p\">В настоящата наредба системата с двойно разреждане (DVS, фиг. 15) на системата за разреждане на целия поток се приема за специфична модификация на типична система за взимане на проби от частици, както е показано на фигура 14. Системата с двойно разреждане включва всички важни съставни части на системата за взимане на проби от частици, като например стойките за филтрите и помпата за взимане на проби, и допълнително някои характерни за системата за разреждане детайли, като например устройство за снабдяване с разреждащ въздух и вторичен разреждащ тунел.</p>\n<p class=\"lf-p\">За да се избегне въздействието върху управляващите контури, се препоръчва помпата за взимане на проби да работи по време на целия процес на изпитване. При еднофилтърния метод трябва да се използва една байпас-система за преминаване на пробата през филтрите за взимане на проби в желаните моменти. Смущенията при включване по управляващите контури трябва да се ограничават до минимум.</p>\n<p class=\"lf-p\">Описание - фиг. 14 и 15</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>PSP: сонда за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Сондата за взимане на проби, показана на фигурите, представлява предната част на свързващия тръбопровод за частици РТТ.</div>\n<p class=\"lf-p\">Сондата:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да е монтирана срещу потока в точка, където разреждащият въздух и отработилите газове са добре смесени, т. е. на осовата линия на разреждащия тунел DT (виж т. 1.2.1), приблизително на разстояние 10 диаметъра на тунела по посока на потока от точката, където отработилите газове постъпват в разреждащия тунел;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>трябва да има минимален вътрешен диаметър 12 mm;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е загрята чрез директно затопляне или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел да не надхвърля 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да бъде изолирана.</div>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 14. Система за взимане на проби от частици С помощта на помпата за взимане на проби Р се взима проба от разредените отработили газове чрез сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ от разреждащия тунел DT на система за разреждане на част или на целия поток. Пробата преминава през стойката(ите) за филтър FH, в който (които) се съдържат филтрите за взимане на проби от частици. Дебитът на пробата се регулира с дебитния регулатор FC3. При използване на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитът на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 15. Система за разреждане (само система за цялостен поток) Пробата от разредените отработили газове се пренася от разреждащия тунел DT на системата за разреждане на част или на целия поток през сондата за взимане на проби от частици и свързващия тръбопровод за частици РТТ, до вторичния разреждащ тунел SDT, където се разрежда още веднъж. След това пробата преминава през стойката(ите) за филтър FH, която (които) съдържа филтрите за взимане на проби от частици. Обикновено дебитът на разреждащия въздух е константен, докато дебитът от пробите се регулира с дебитния регулатор FC3. Ако се използва система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13), цялостният дебит на разредените отработили газове служи за управляващ сигнал за FC3.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>РТТ: Свързващ тръбопровод за частици (фиг. 14 и 15) Свързващият тръбопровод за частици трябва да не е по-дълъг от 1020 mm и винаги, когато е възможно, трябва да се избира по-малка негова дължина.</div>\n<p class=\"lf-p\">Размерите се отнасят:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>за частта от входа на сондата до стойката на филтъра при система за разреждане на част от потока с частично взимане на проби и при система с единично разреждане на целия поток,</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>за частта от края на разреждащия тунел до стойката на филтъра - при системи за разреждане на част от потока с взимане на цялостна проба,</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>за частта от входа на сондата до вторичния разреждащ тунел - при двойно разреждаща система на целия поток.</div>\n<p class=\"lf-p\">Свързващият тръбопровод:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до температура на стената 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е изолиран.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>SDТ: вторичен разреждащ тунел (фиг. 15) Вторичният разреждащ тунел трябва да има минимален диаметър 75 mm и да е с такава дължина, че двойно разредената проба да остава в него най-малко 0,25 секунди. Стойката на главния филтър FH не трябва да се намира на разстояние, по-голямо от 300 mm, от изхода на SDT.</div>\n<p class=\"lf-p\">Вторичният разреждащ тунел:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да бъде загрят чрез директно загряване или предварително подгряване на разреждащия въздух до максимална температура на стената 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха преди постъпването на отработилите газове в разреждащия тунел не надхвърля 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е изолиран.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FH: стойка за филтър (фиг. 14 и 15) За главния и следващите филтри може да се ползват или един-единствен корпус, или отделни корпуси. Трябва да са изпълнени изискванията на приложение № 3, раздел III, т. 1.5.1.3.</div>\n<p class=\"lf-p\">Стойката(ите) за филтър:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е загрята чрез директно загряване или предварително загряване на разреждащия въздух до температура на стената от най-много 325 К (52°С), при условие че температурата на въздуха не надхвърля 325 К (52°С);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>може да е изолирана.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>Р: помпа за взимане на проби (фиг. 14 и 15) Помпата за взимане на проби трябва да е на такова разстояние от тунела, че температурата на постъпващите газове да се поддържа константна (± 3 К), ако не се използва дебитна корекция чрез FC3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>DР: помпа за разреждащ въздух (фиг. 15) (само за системи с двойно разреждане на целия поток) Помпата за разреждащ въздух трябва да се разположи така, че вторичният разреждащ въздух да се доставя с температура 298 К (25°С) ± 5 К.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FC3: дебитен регулатор (фиг. 14 и 15) Използва се за компенсиране на дебита на пробата от частици по отношение на колебанията на температурата и противоналягането по пътя на пробите, ако не са включени други начини. При използването на система за електронно балансиране на потока EFC (виж фиг. 13) дебитният регулатор е задължителен.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FM3: разходомер (фиг. 14 и 15) (дебит на пробата от частици) Газомерът или разходомерът трябва да са на такова разстояние от помпата за взимане на проби, че температурата на постъпващия газ да остане константна (± 3 К), ако не се осъществява дебитна корекция посредством FC3.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>FM4: разходомер (фиг. 15) (разреждащ въздух, само при двойно разреждане на целия поток) Газомерът или разходомерът трябва да се разположи така, че температурата на постъпващите газове да остане 298 К (25°С) ± 5 К.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">-</span>ВV: сферичен вентил (допълнителен) Диаметърът на сферичния вентил не трябва да е по-малък от вътрешния диаметър на тръбата за вземане на проби, а времето за неговото включване трябва да е по-малко от 0,5 секунди.</div>\n<p class=\"lf-p\">Забележка: Ако температурата на околната среда в близост до PSP, PTT, SDT и FH е по-малка от 293 К (20°С), трябва да се осигури избягване на загуби на частици по хладните стени на разреждащия тунел. Ето защо се препоръчва тези части да се подгряват и / или изолират в рамките на посочените в съответните описания гранични стойности. Освен това се препоръчва да не се допуска намаляването на температурата на обтичането на филтъра под 293 К (20°С).</p>\n<p class=\"lf-p\">При по-големи натоварвания на двигателя горепосочените части може да се охлаждат с неагресивни средства, като например обдухващ вентилатор, ако температурата на охлаждащото вещество не е по-малка от 293 К (20°С).</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 5 към чл. 8, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СЕРТИФИКАТ №... за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 за изменение на одобрения тип на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители 1 Номер на одобрението на типа:............................................</p>\n<p class=\"lf-p\">Номер на изменението на одобрения тип: .............................</p>\n<p class=\"lf-p\">Причина за изменението:.....................................................</p>\n<h3 class=\"lf-part\">Част I</h3>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">0.</span>Общи положения...........................................................</div>\n<p class=\"lf-p\">0.1. Модел (име на изделието):..............................................</p>\n<p class=\"lf-p\">0.2. Означаване от производителя на базовия/и (ако е приложимо) на фамилията тип(ове) двигател(и) 1 0.3. Код на двигателя, поставен от производителя върху двигателя(ите):</p>\n<p class=\"lf-p\">Местоположение:...........................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">Начин на закрепване: ...................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">0.4. Характеристики за машините, които трябва да бъдат задвижвани от двигателя 2 :</p>\n<p class=\"lf-p\">0.5. Име и адрес на производителя:...................................... име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):</p>\n<p class=\"lf-p\">0.6. Местоположение, кодиране и начин на закрепване на идентификационния номер на двигателя:</p>\n<p class=\"lf-p\">0.7. Местоположение и начин на закрепване на маркировката за одобрение на типа:</p>\n<p class=\"lf-p\">0.8. Адрес(и) на монтажния/те завод/и:..................................</p>\n<h3 class=\"lf-part\">Част II</h3>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Ограничения при използването (ако има):........................</div>\n<p class=\"lf-p\">1.1.* Специални условия, които трябва да се спазят при монтирането на двигателя / двигателите към машината:</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.1. Максимално допустимо разреждане при всмукване:... kPa 1.1.2 Максимално допустимо противоналягане:.................. kРа 2. Техническа служба, отговорна за провеждането на изпитанията 3 :</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Дата на протокола от изпитването:.................................</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Номер на протокола от изпитването:...............................</div>\n<p class=\"lf-p\">Място:..........................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">Дата:............................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">Министър:.....................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложени документи: Техническо досие.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резултати от изпитването (допълнение).</p>\n<p class=\"lf-p\">Доказателство за еквивалентност на използваната система за вземане на проби с базовите системи 2 (ако е приложимо). * Номерацията отговаря на директива 97/68/ЕС.</p>\n<p class=\"lf-p\">1 Ненужното се заличава.</p>\n<p class=\"lf-p\">2 Съгласно чл. 2, ал. 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">3 Попълни “не е приложимо”, когато изпитването е проведено от упълномощения орган.</p>\n<p class=\"lf-p\">Допълнение към сертификата за одобрение на типа Резултати от изпитванията 1. Информация за провеждането на изпитването (изпитванията) 1 :</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1. Базово гориво, използвано за изпитването:.....................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.1. Цетаново число:...........................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.2. Сярно съдържание:.......................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.1.3. Плътност:.....................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.2. Масло:..........................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.2.1. Марка(и):......................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.2.2. Тип(ове):...................................................................... (Когато маслото е прибавено към горивото, трябва да се посочи процентната част на маслото в сместа.) 1.3. Задвижвано оборудване от двигателя (в случай на наличност) 1.3.1. Изброяване и идентифициране на подробности:...............</p>\n<p class=\"lf-p\">1.3.2. Консумирана мощност при посочените честоти на въртене на двигателя (по данни на производителя):</p>\n<p class=\"lf-p\">Оборудване Консумирана мощност при различни честоти на въртене на двигателя Р АЕ (kW)* междинна честота на въртене номинална честота на въртене Общо * Не трябва да надвишава 10% от измерената по време на изпитването мощност.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.4. Характеристики на двигателя 1.4.1. Честоти на въртене на двигателя:</p>\n<p class=\"lf-p\">Празен ход:........................................................... min -1 Междинна честота на въртене:............................... min -1 Номинална честота на въртене............................... min -1 1.4.2. Мощност на двигателя 2 1 В случай на няколко базови двигателя да бъде посочено за всеки един от тях.</p>\n<p class=\"lf-p\">2 Некоригирана измерена мощност в съответствие с §1, т.14 на допълнителната разпоредба.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мощност (kW) при различна честота на въртене на двигателя Условие междинна често- номинална често- та на въртене та на въртене Максимална мощност, из- мерена при изпитването (Рм) (kW) (a) Обща мощност на задвижваното от двигателя оборудване съгласно т. 1.3.2 или раздел 2.8 на приложение III (P AE ) (kW) (b) Полезна (ефективна) мощност на двигателя съгласно § 1, т. 15 на допълнителната разпоредба (kW) (c) c = a + b 1.5. Нива на емисиите 1.5.1. Настройка на динамометъра (kW) Процентно Настройка на динамометъра при натовар- различни честоти на въртене на ване двигателя междинна честота номинална честота на въртене на въртене 1.5.2. Резултати от осемрежимно изпитване на емисиите:</p>\n<p class=\"lf-p\">CO:................................................................ g/kWh HC:................................................................ g/kWh NO x :.............................................................. g/kWh Частици:......................................................... g/kWh 1.5.3. Система за вземане на проби, използвана при изпитването:</p>\n<p class=\"lf-p\">1.5.3.1. Газообразни емисии 1 :..............................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.5.3.2. Частици 1 :................................................................</p>\n<p class=\"lf-p\">1.5.3.2.1.* Метод 2 : едно-/многофилтърен * Номерацията отговаря на директива 97/68/ЕС.</p>\n<p class=\"lf-p\">1 Посочете на номерата на фигурите от част 1 на сертификата за одобрение на типа.</p>\n<p class=\"lf-p\">2 Неподходящото се зачертава.</p>\n<p class=\"lf-p\">Приложение № 6 към чл. 8, ал. 2 Система за номериране на сертификат за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извън­пътна техника по отношение на емисиите на замърсители Номерът на сертификата за одобрение на типа на двигател с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители се съставя при спазване на следните изисквания:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа “*”.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код “bg34”.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>В секция 2 се записва базовият номер “97/68”, следван от две букви. Първата буква се определя от категорията двигател за съответната мощност съгласно т. 2.3 на приложение № 1. Втората буква е “А” и се отнася за извънпътни машини, за които е предназначен двигателят, на базата на което е издадено одобрението на типа, и в зависимост от което е използван метод на изпитване, дефиниран в т. 3.6 на приложение № 3, раздел I.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>В секция 3 се записва специфичният номер “01/63”. В случай на нужда се добавят две букви в зависимост от условията, описани в секция 2. В случай че в резултат на нови параметри има промяна в буквеното означение, то се отразява. Ако няма промяна в буквеното означение на секция 2, то те не се изписват в секция 2.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>В секция 4 се записва 4-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">6.</span>В секция 5 се записва 2-цифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01.</div>\n<p class=\"lf-p\">Пример: Второ изменение към четвъртото одобрение на типа за двигател от категория Е за същия вид извънпътна техника bg34*97/68EA*01/63XX*0004*02.</p>\n<p class=\"lf-p\">11551</p></div>", "next": 0}