8.3.2.2.1. За максимално съответствие на реалните условия на експлоатация устройството за генериране на полето се разполага, доколкото условията позволяват това, възможно най-далеч от ЕМВ. Това разстояние обикновено попада в диапазона 1 - 5 m.
\n8.3.2.2.2. Ако изпитването на ПС се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на устройството за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на помещението. Между предаващата антена и изпитвания ЕМВ да няма каквито и да било поглъщащи материали.
\n8.3.3. Разполагане на антената по отношение на изпитвания ЕМВ 8.3.3.1. Излъчващите елементи на устройството за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от края на заземената повърхност.
\n8.3.3.2. Фазовият център на устройството за генериране на полето да се намира в плоскостта, която: а) е перпендикулярна на заземената повърхност; б) минава през края на заземената повърхност и средната точка от основната част на електропроводната система; в) е перпендикулярна на края на заземената повърхност и основната част на електропроводната система.
\nУстройството за генериране на полето да е разположено успоредно на тази плоскост (виж фиг. 11 и 12).
\n8.3.3.3. Всяко устройство за генериране на поле, разположено над заземената повърхност или над изпитвания ЕМВ, да се разпростира над изпитвания ЕМВ.
\n8.3.4. Контролна точка По смисъла на това приложение контролна точка е точката, в която се определя напрегнатостта на полето и която се намира:
\n8.3.4.1. на разстояние най-малко 1 m в хоризонталната плоскост от фазовия център на антената или най-малко 1 m във вертикалната плоскост от излъчващите елементи на пластинчатата антена;
\n8.3.4.2. в плоскостта, която: а) е перпендикулярна на заземената повърхност; б) е перпендикулярна на края на заземената повърхност, по който минава основната част от електропроводната система; в) минава през края на заземената повърхност и средната точка от основната част на електропроводната система; г) минава през средната част от основната част на електропроводната система, минаваща по дължината на близкия до антената край на заземената повърхност;
\n8.3.4.3. на височина 150 ± 10 mm над пътната повърхност.
\n8.4. Генериране на необходимата напрегнатост на полето; методология на изпитването 8.4.1. За генериране на условията на полето за изпитването се прилага “Методът на замяната”.
\n8.4.2. Метод на замяната За генериране на необходимата напрегнатост на полето в контролната точка (определена в т. 8.3.4) към устройството за генериране на полето се подава мощност с определено ниво при всяка от избраните изпитвателни честоти в отсъствие на изпитвания ЕМВ в зоната на изпитването; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, и резултатите се отбелязват. Тези резултати се използват в хода на изпитването за одобряване на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура.
\n8.4.3. В етапа на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние не по-малко от 1 m от контролната точка.
\n8.4.4. Устройство за измерване на напрегнатостта на полето За определяне на напрегнатостта на полето в етапа на калибрирането в рамките на метода на замяната се използва подходящ компактен измервател на напрегнатостта на полето.
\n8.4.5. Фазовият център на устройството за измерване на напрегнатостта на полето да съвпада с контролната точка.
\n8.4.6. След това изпитваният ЕМВ, който може да включва допълнителна заземена повърхност, се разполага в изпитвателния участък и привежда в съответствие с изискванията от т. 8.3. Когато се използва втора заземена повърхност, тя да се намира на разстояние до 5 mm от заземената повърхност на изпитвателния стенд и да бъде електрически свързана с нея. След това към устройството за генериране на полето при всяка от честотите, посочени в т. 5, се подава необходимата мощност, посочена в т. 8.4.2.
\n8.4.7. Какъвто параметър е бил избран в съответствие с т. 8.4.2 за целите на определянето на характеристиките на полето, такъв се използва в хода на изпитването за генериране на напрегнатостта на полето.
\n8.5. Контур на напрегнатостта на полето 8.5.1. В етапа на калибрирането В етапа на калибрирането по метода на замяната (до установяването на ПС в изпитвателния участък) напрегнатостта на полето да е не по-малка от 50 % от номиналната напрегнатост на полето на разстояние 0,5 ± 0,05 m от двете страни на контролната точка по линията, успоредна на близкия до антената край на заземената повърхност и преминаваща през контролната точка.
\n9.2. Измерване на напрегнатостта на полето в коаксиалната ТЕМ камера 9.2.1. Напрегнатостта на електрическото поле в коаксиалната ТЕМ камера се определя по следната формула:
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където:
\nЕ е електрическото поле (V/m);
\nР - мощността, подавана в камерата (W);
\nZ - съпротивлението на камерата (50 ?); d - разстоянието (в m) между горната стена и пластината.
\n9.2.2. Алтернативно в горната половина на коаксиалната ТЕМ камера се разполага подходящ сензор за напрегнатост на полето. В тази част от коаксиалната ТЕМ камера електронният(ите) блок(ове) за управление оказва(т) само незначително влияние върху напрегнатостта на полето. Напрегнатостта на полето се определя от изходния сигнал на този сензор.
\n9.3. Размери на коаксиалната ТЕМ камера За запазване на еднородността на полето в коаксиалната ТЕМ камера и гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването размерът на изпитвания обект да не е по-голям от една трета от вътрешната височина на камерата. Препоръчваните размери на коаксиалната ТЕМ камера са показани на фиг. 10 и таблицата.
\n9.4. Проводници за подаване на електрозахранването, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Коаксиалната ТЕМ камера трябва да е снабдена с изходен панел, който да притежава необходимия брой екранирани изводи. Проводниците за подаване на електрозахранването и предаване на сигналите, идващи откъм изходния панел в стената на камерата, да са съединени непосредствено с изпитвания обект.
\nВъншните елементи, например сензорите и елементите за подаване на електрозахранването и осигуряването на контрола, могат да бъдат съединени: а) с екранираното периферно устройство; б) с превозното средство, разположено недалеч от коаксиалната ТЕМ камера; или в) непосредствено с изходния панел.
\nКогато ПС или периферното устройство се намират извън даденото или съседно екранирано помещение, за свързване на коаксиалната ТЕМ камера с периферното устройство или с ПС се използват екранирани кабели.
\nИзпитваният ЕМВ може да се разположи върху заземената повърхност, както е посочено в т. 8.2.1, или върху ПС в съответствие със спецификацията му.
\n10.2. Калибриране на токовия индуктор преди началото на изпитването Токовият индуктор се инсталира в калибровъчно закрепващо приспособление. В хода на сканирането на изпитвателния диапазон на честотите се контролира нивото на мощността, необходима за достигане на параметрите на тока, посочени в т. 3.2.1 от приложение № 8. Този метод се прилага за калибриране на системата за непосредствено индуктиране на тока в рамките на зависимостта между подаваната мощност и необходимото ниво на тока в етапа до провеждане на изпитването, като именно тази подавана мощност се подава към токовия индуктор след неговото съединяване с изпитвания ЕМВ с помощта на кабелите, използвани в хода на калибрирането. Контролируемата мощност, подавана към токовия индуктор, представлява подаваната мощност.
\n10.3. Разполагане на ЕМВ по време на изпитването Когато ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както това е посочено в т. 8.2.1, всички кабели се свързват към съответните елементи по начин, максимално близък до реалните условия. За предпочитане е да се използват реални консуматори и изпълнителни устройства. Както при монтираните върху превозното средство ЕМВ, така и при монтираните върху заземената повърхност ЕМВ токовият индуктор обхваща всички проводници от електропроводната система на разстояние 150 ± 10 mm от всеки елемент (сензори и изпълнителни устройства), свързан към електронния блок за управление (ЕБУ), както е показано на фиг. 8.
\n10.4. Проводници за електрозахранване, предаване на сигналите и осигуряване на контрола Когато изпитваният ЕМВ се разполага върху заземената повърхност, както е посочено т. 8.2.1, електропроводната система се съединява между фидерната линия (ФЛ) и основния електронен блок за управление (ЕБУ). Електропроводната система да минава успоредно по края на заземената повърхност най-малко на 200 mm от този край. Електропроводната система съдържа проводника на електрозахранването, който се използва за съединяване на акумулаторната батерия на ПС със съответния ЕМВ, и втория проводник, ако такъв се използва върху ПС.
\nРазстоянието между ЕБУ и фидерната линия (ФЛ) е 1,0 ± 0,1 m или е равно на дължината на електропроводната система между ЕБУ и акумулаторната батерия върху ПС, ако тя е известна; във всеки случай се използва по-късото от двете разстояния. Ако се използва електропроводната система на ПС, всички проводници с тази дължина се насочват по протежение на заземената равнина, но перпендикулярно спрямо края на заземената повърхност. В противен случай проводниците на изпитвания ЕМВ, които са с тази дължина, се свързват към фидерната линия.