МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА Обект на мониторинг и оценка са приоритетите и политиките за реализация на стратегическите цели, заложени в Националната здравна стратегия 2030.
\nМониторингът има за цел да осигури ефективни механизми за систематичното и непрекъснато събиране, анализ и използване на информация с цел управленски контрол, идентифициране и предприемане на корективни действия при реализацията на стратегическия документ.
\nОценката на изпълнението на Националната здравна стратегия има за цел да установи доколко постигнатите резултати съответстват на обществените очаквания и потребности от развитието на системата на здравеопазване.
\nМониторингът се базира на система от ключови показатели (Таблица 1), като изпълнението на стратегическите цели се измерва чрез динамиката на изходните стойности на показателите спрямо целевите стойности и анализа на постигнатите резултати.
\nВ процеса на мониторинг и оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030, както и при актуализация на документа, определените ключови показатели могат да бъдат подложени на преоценка и корекция в зависимост от конкретните потребности. Процесът на мониторинг на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 се осъществява непрекъснато и се отчита ежегодно с Годишния доклад за здравето на гражданите и изпълнението на националната здравна стратегия. Годишният доклад се изготвя въз основа на анализ на здравно-демографското състояние и дейността на системата на здравеопазване. Докладът се внася в Народното събрание на Република България и се публикува на интернет страниците на Министерството на здравеопазването и на Националния център по обществено здраве и анализи.
\nПроцесът на оценяване на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 включва извършването на междинна и окончателна оценка.
\nМеждинната оценка ще бъде извършена през 2026 г. Резултатите от оценката ще се вземат предвид при разработването на Плана за действие за периода 2027 – 2030 г.
\nОкончателната оценка на резултатите от изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 следва да бъде осъществена след приключване на срока за реализацията й през 2031 г.
\nНа база на резултатите от оценката ще бъде оценено изпълнението и нуждата от актуализация на заложените цели и дейности за развитието на системата на здравеопазване в периода след 2030 г. В зависимост от резултатите срокът на действие на стратегията може да се удължи за определен период от време или да се пристъпи към разработване на нова национална здравна стратегия.
\nРезултатите от междинната и окончателната оценка на изпълнението на Националната здравна стратегия 2030 се публикуват на интернет страниците на Министерството на здравеопазването и на Националния център по обществено здраве и анализи.
\nТаблица 1 Показател Източник Изходна стойност на показателя България (година) Средна стойност ЕС (година) Целева стойност 2030 Отношение към стратегически цели НЗС 2030 ЦУР на ООН НПР България 2030 Обща смъртност, ‰ НСИ 18.4 (2022) 11.5 (2022) 14.5 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Детска смъртност, ‰ НСИ 4.8 (2022) 3.2 (2021) 3.8 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.2, 3.7 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Преждевременна смъртност, % НСИ 19.2 (2022) 15.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Очаквана продължителност на живота при раждане, години НСИ 71.91 (2022) 80.1 (2021) 76.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Години живот в добро здраве при раждане Евростат 63.3 (2021) 63.6 (2021) 63.6 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Очаквана средна продължителност на живота на възраст 65 години през следващите години, години НСИ 14.18 (2022) 19.2 (2021) 19.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8, 3.9 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Очаквана продължителност на живота в добро здраве на 65 години, години Евростат 8.4 (2021) 9.7 (2021) 9.8 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8, 3.9 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от болести на органите на кръвообращението, на 100 000 население НСИ 1099.3 (2022)** 343.96 (2020)*** 600.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от исхемична болест на сърцето, на 100 000 население НСИ 209.1 (2022)** 112.12 (2020)*** 170.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от остър инфаркт на миокарда, на 100 000 население НСИ 84.8 (2022)** 31.71 (2020)*** 60.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от мозъчносъдови болести, на 100 000 население НСИ 309.7 (2022)** 73.83 (2020)*** 100.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 У мирания от злокачествени новообразувания, на 100 000 население НСИ 251.0 (2022)** 242.24 (2020)*** 240.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествено новообразувание на стомаха, на 100 000 население НСИ 14.6 (2022)** 9.91 (2020)*** 11.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествено новообразувание на дебелото черво, ректума и ануса, на 100 000 население НСИ 38.8 (2022)** 28.01 (2020)*** 30.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествено новообразувание на панкреаса, на 100 000 население НСИ 17.5 (2022)** 17.59 (2020)*** 15.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1
\nУмирания от злокачествено новообразувание на трахея, бронхи и бял дроб, на 100 000 население НСИ 44.8 (2022)** 48.44 (2020)*** 42.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествено новообразувание на млечната жлеза при жените, на 100 000 население НСИ 18.8 (2022)** 17.95 (2020)*** 15.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествено новообразувание на простатата, на 100 000 население НСИ 15.5 (2022)** 14.04 (2020)*** 13.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Умирания от злокачествени новообразувания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани, на 100 000 население НСИ 11.4 (2022)** 11.05 (2020)*** 10.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Тютюнопушене сред лица на възраст 15 и повече години, % Евростат 38 (2020) 25 (2020) 25.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.5 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Смъртност от умишлено самонараняване, на 100 000 души НСИ 6.6 (2022)** 10.24 (2020)*** 5.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.5 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Лечима и предотвратима смъртност, стандартизиран коефициент на смъртност Евростат (2020) 212.97 316.48 (2020) 91.74 179.96 150.0 200.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.4, 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Регистрирана годишна заболеваемост от туберкулоза (нови случаи и рецидиви), на 100 000 население НЦОЗА, ECDC, WHO Regional Office for Europe 9.9 (2021) 7.4 (2021) 7.4 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.3 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Ниво на разпространението на ХИВ сред общото население, на 100 000 население ECDC, WHO Regional Office for Europe 3.4 (2020) 3.7 (2020) 3.0 СЦ 1 Цел 3, подцел 3.3 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Дял на лицата на 16 и повече години, които самооценяват здравето си като „много добро“ и „добро“, общо и по доходи НСИ (въз основа на EU-SILC) Квинтилни групи % (2021) 1 52.0 2 61.6 3 68.5 4 75.1 5 81.6 Общо 67.6 Квинтилни групи ЕС-27, % (2021) 1 59.7 2 62.4 3 68.1 4 74.1 5 80.2 Общо 69.0 Общо 69.0 СЦ 1, СЦ 3 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Непосрещнати нужди от медицинска помощ, общо и по доходи (дял на лица на 16 и повече години, които поне веднъж са се нуждаели от медицинска помощ и не са я получили) Евростат (въз основа на EU-SILC) Квинтилни групи % (2021) 1 4.9 2 2.9 3 2.2 4 1.7 5 1.1 Общо 2.6 Квинтилни групи % (2021) 1 6.7 2 5.5 3 4.6 4 3.8 5 3.3 Общо 4.8 Общо 4.0 СЦ 2, СЦ 3 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.1 Дял на текущите разходи за здравеопазване от БВП, % Евростат**** 8.52 (2020) 10.87 (2020) 10.87 СЦ 2 Цел 3,
\nподцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.2 Общо текущи разходи за здравеопазване на глава от населението, евро Евростат**** 753.65 (2020) 3271.13 (2020) 3 271.13 СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.2 Прогнозен дял на публичните разходи от общите разходи за здравеопазване, % НСИ**** 63.12 (2020) 81.17 (2020) 70.0 СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.2 Дял на разходите за извънболнична медицинска помощ и рехабилитационни грижи спрямо общите разходи за здравеопазване, % НСИ**** 12.5 (2020) 22.57 (2020) 25.0 СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.2 Брой болнични легла за дългосрочни грижи, на 100 000 души население Евростат 31.11 (2021) 51.5 (2019) 50.0 СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.2 Общопрактикуващи лекари, които използват е-рецепта (ePrescription), % ЕК, DESI 7 (2019) 50 (2019) СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.3 Общопрактикуващи лекари, които имат достъп до здравни данни на пациенти от лечебни заведения за извънболнична помощ и болнична помощ (Medical data exchange), % ЕК, DESI 20 (2019) 43 (2019) СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.3 Граждани, които използват он-лайн платформи за консултации с лекари-специалисти (eHealth), % ЕК, DESI 10 (2019) 18 (2019) СЦ 2 Цел 3, подцел 3.8 Приоритет 12, Област на въздействие 12.3 За всички показатели от компетентността на НСИ източник за Република България е НСИ, а за ЕС – Евростат. ** В съвкупността на умрелите лица се включват всички умрели, на които обичайното местоживеене (настоящ адрес) е в Република България. Интензитетът (честотата) на умиранията по причини се изчислява като съотношение между броя на умрелите от определена причина и средногодишния брой на съответното население. Изчислява се на 100 000 души от населението. *** Стандартизирани коефициенти на смъртност по постоянно местоживеене на починалите лица. **** Система на здравни сметки, база данни Евростат, юли 2023 година. ***** Група HC.5 по класификацията на функциите ICHA-HC включва Лекарствени средства и други недълготрайни медицински консумативи и Терапевтични помощни средства и други дълготрайни медицински стоки.
\nПРИЛОЖЕНИЕ 1: ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА НАШЕТО ЗДРАВЕ Нашето здраве е едно от нещата, по които ние сме първенци сред държавите – членки на Европейския съюз. Нашето лошо здраве. Всички сравнителни статистически данни и анализи демонстрират, че продължаваме да живеем по-кратко, да прекарваме по-малко време в добро здраве и да боледуваме и умираме повече в сравнение с другите европейци.
\nСамо по себе си познаването на тези тревожни данни обаче не е достатъчно, за да се начертае пътят към по-доброто ни здраве. Затова в Националната здравна стратегия 2030 се фокусираме върху причините за лошото здраве, оценката на досегашните политики и резултатите от тях и си поставяме цели за справяне с предизвикателствата на лошото здраве.
\nПредизвикателство 1: Република България е на първо място по смъртност и на последно по продължителност на живота в ЕС През 2021 г. коефициентът на обща смъртност 1 в Република България e 21.7 ‰ . Средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6 ‰ . С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.5 ‰ , Кипър – 7.2 ‰ , и Люксембург – 7.3 ‰ . Освен Република България, значително по-висока от средната за ЕС-27 е общата смъртност в Литва – 15.6 ‰ , Румъния – 15.5 ‰ , и Латвия – 15.2 ‰ . Подобни са последните данни на Евростат за по-информативния в сравнителен план стандартизиран коефициент за смъртност от всички причини, като Република България отново води класацията с 1565 смъртни случая на 100 000 стандартно население (2019 г.) при средна стойност за ЕС 1005.7 смъртни случая на 100 000 (2017 г.).
\nВ Република България от 2011 г. насам коефициентите както на предотвратимата с добра профилактика смъртност, така и на смъртността, предотвратима чрез добро лечение, не се подобряват и са по-високи от съответните стойности за ЕС като цяло. Коефициентът на предотвратимата с добра профилактика смъртност достига 226 на 100 000 души население, което е значително над стойността на коефициента в целия ЕС (160 на 100 000) 2 . По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са причинени от мозъчносъдови заболявания (инсулт) – 19 %, а ракът на белите дробове и болестите, свързани с употребата на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този вид смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, така и пътнотранспортните и другите видове произшествия са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика 3 .
\nСмъртността, предотвратима чрез добро лечение, в Република България е 188 на 100 000 души – повече от два пъти по-висока от средната за ЕС – 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна смърт от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се смятат за предотвратими и лечими, представляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на иначе лечими причини, докато колоректалният рак е причина за 10 % от този вид смъртни случаи.
\nСредната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 – 2020 г.) намалява с 1.0 година. По данни на Евростат тя остава най-ниската в ЕС, като е с близо 7 години по-ниска от средната стойност за ЕС през 2020 г.
\nСпоред експертните оценки тези данни отразяват както по-широкото разпространение на болестите в сравнение с разпространението им в останалите държави от ЕС, така и по-ниското качество и ефикасност на медицинската помощ и показват необходимостта от ефективни стратегии за първична профилактика и от политики за подобряване на диагностиката и лечението 4 .
\nЗа да не бъдем повече на първите места по смъртност в ЕС, трябва да насърчаваме здравословния начин на живот и труд и остаряването в добро здраве, да предотвратим рисковите поведения и да намаляваме вредата от тях, да развиваме профилактиката и да подобряваме възможностите за качествена и достъпна диагностика и лечение, затова адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 на НЗС 2030 и специфичните политики по Приоритет 3. ________________ 1 Брой умрели лица на 1000 души от средногодишния брой на населението.
\n2 Последни данни за 2018 г. Евростат.
\n3 Здравен профил на България 2021.
\n4 Здравен профил на България.
\nПредизвикателство 2: Република България е на едно от първите места по детска смъртност в ЕС Един от най-тревожните изводи и основно предизвикателство пред бъдещата здравна политика е, че детската смъртност в Република България е сред най-високите в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в Република България е 5.6 ‰ (на 1000 живородени деца), при 3.3 ‰ средно за ЕС за 2020 г. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС. Тези показатели са основни индикатори за нивото на здравната грижа, макар че върху тях голямо влияние оказва и нивото на социално благополучие и начин на живот.
\nВъпреки провеждането на частични политики в областта на майчиното и детско здраве, в Република България все още липсва цялостна и интегрирана национална политика, която да гарантира необходимата структура, ресурси и организация на педиатричната помощ, адаптирана към нуждите на българските деца. Само част от липсата на такава политика е несбъднатата до момента мечта за Национална детска болница.
\nЗа да не бъдем повече на първите места в ЕС по детска смъртност и да осигурим най-добрия старт в живота и грижа за нашите деца, ние адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 и специфичната политика 3.1. по Приоритет 3 – Подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа и предвидените в нея мерки, в т.ч. разработване на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа в Република България 2030 г.
\nПредизвикателство 3: Република България е на първо място по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания Болестите на органите на кръвообращението са водещата причина за смърт в Република България. Стандартизираният коефициент за смъртност от болести на органите на кръвообращението в Република България е 1108.0 на 100 000 души, докато средно за ЕС той е 367.6 на 100 000 души 5 , т.е. почти 3 пъти по- висок. Две са основните причини в тази група болести – исхемична болест на сърцето (ИБС) и мозъчносъдова болест (инсулт).
\nПрез 2002 г. Република България приема Национална програма за развитие на инвазивната кардиология в Република България 2002 – 2008 г. В резултат на политиката в страната се формира сравнително гъста мрежа от центрове по инвазивна кардиология, разполагащи с обучени кадри и достъпни в рамките на т.нар. „златен час“. За период от 10 години след стартиране на програмата стандартизираният коефициент за смъртност от исхемична болест на сърцето намалява рязко до 2013 г. През следващите години обаче влиянието на подобрените възможности за диагностика и лечение се изчерпва и се наблюдава задържане на стойността на показателя, което е свързано с липсата на активна политика по отношение на превенция и профилактиката на заболяването. За периода 2002 – 2020 г. смъртността от ИБС намалява от 367.6 на 100 000 души до 194.5 на 100 000 души при 119.6 на 100 000 души средно за ЕС. За разлика от постигнатите, макар и недостатъчни, резултати по отношение на смъртността от ИБС, поради липса на аналогична политика, стимулираща развитието на възможностите за съвременно интервенционално лечение на инсулта и другите мозъчносъдови болести, смъртността от тях се задържа на много високи нива, които са над 3 пъти по-високи от средните европейски показатели – от 377.9 на 100 000 души през 2002 г. до 311.1 на 100 000 души при средно за ЕС 80.2 на 100 000 души.
\nЗа да не сме на първите места по смъртност от сърдечносъдови заболявания, в т.ч. инсулт и инфаркт, ще развиваме съвременни методи за диагностика и лечение едновременно с активна превенция и научно доказани подходи за намаляване на рисковете, като адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 на НЗС 2030 и специфичната политика 3.3. по Приоритет 3 – Подобряване на възможностите за лечение на мозъчносъдовите болести и предвидените в нея мерки. ________________ 5 Последни данни Евростат, 2017 г.
\nПредизвикателство 4: Тежестта на онкологичните заболявания за общественото здравеопазване в Република България е значителна През 2020 г. броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в Република България е 36 451, а броят на смъртните случаи се равнява на 18 527, или 15 % от всички починали. Ракът на дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са най-често срещаните видове рак в страната. Въпреки че заболяемостта от рак в Република България е по-ниска от тази в ЕС, общата смъртност от злокачествени заболявания (258 смъртни случая на 100 000 души) е близка до средната за ЕС (264 смъртни случая на 100 000 души). През последните две десетилетия петгодишната преживяемост при онкологичните заболявания постепенно се повишава, но Република България регистрира най-ниската стойност сред държавите от ЕС при рака на белите дробове и на простатата и е на предпоследно място по преживяемост при рака на маточната шийка. Петгодишната преживяемост при левкемията в детска възраст, рака на дебелото черво и рака на гърдата също е сред най-ниските в ЕС. По експертни мнения 6 по-ниската заболяемост в съчетание със средните стойности на преживяемостта при онкологичните заболявания и ниската степен на използване на профилактични и скринингови прегледи показват, че е налице равнище на недостатъчно диагностициране или съществуват проблеми при осигуряването на ефективно лечение.
\nНарастващият брой нови пациенти, както и навлизането на по-скъпо медицинско оборудване и иновативни решения за диагностика и лечение на различните онкологични заболявания оказват все по-голям натиск както върху разходите на публичните системи, така и върху индивидуалните разходи на пациентите. Данните от проучване от 2018 г., публикувано в European Journal of Cancer, показват, че общите разходи за диагностика и лечение на рак в Република България през 2018 г. възлизат 587 милиона евро, което е 7,1% от всички разходи за здравеопазване и това нарежда страната на едно от първите места в ЕС.
\nВсичко това показва необходимостта от провеждане на интегрирани политики, фокусирани върху специфичните медицински, социални и други аспекти на онкологичните заболявания. Затова Република България разработи и прие Национален план за борба с рака 2027, съобразен с Европейския план за борба с рака на Европейската комисия от 2021 г. и Резолюцията относно борбата срещу рака, приета от Европейския парламент през 2022 г., като са отчетени националните особености, нужди и възможности.
\nЗа да намалим индивидуалната и обществената тежест на онкологичните заболявания и да се борим с тях с обединени усилия и всички средства, ние адресираме това предизвикателство чрез всички общи политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 на НЗС 2030 и специфичната политика 3.2. по Приоритет 3 – Борба с рака и неговото бреме, и предвидените в нея мерки и Национален план за борба с рака 2027.
\nПредизвикателство 5: Психичните болести са разрушителни за хората и семействата Според глобалните здравни оценки за Европа през 2019 г. броят на хората с психични състояния (включително чести психични разстройства като депресия, тревожни разстройства и психози при възрастни, както и нарушения в развитието и поведението при деца и юноши) се равнява на 13% от населението 7 . Данните за Република България показват, че 14,5% от хората в България в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства 8 . Това означава, че в едно от четири семейства има поне един член с психично разстройство. Едно на всеки пет деца изпитва психично разстройство всяка година. Всяко второ дете в Република България е било жертва на психическо насилие 9 . 11% от момичетата и момчетата на възраст 10-19 години са с диагностицирано психично разстройство 10 . Рискът да се развие тревожност или депресия при възрастовата група 18-36 години е около 3 пъти по-голям в сравнение с хората над 65-годишна възраст.
\nПсихичните разстройства причиняват 15% от всички години, прекарани с увреждане, четири от тях (депресия, разстройства при употреба на алкохол, шизофрения и биполярни разстройства) са сред шестте водещи причини за годините, прекарани с увреждания. В държавите членки на Европейския съюз разходите за психични проблеми се оценяват на между 3% и 4% от брутния вътрешен продукт. От тях разходите за психиатрична помощ представляват средно 2% от БВП. Проучванията показват също, че относителните и абсолютните разходи за лечение и рехабилитация на психичните болести са значително по-високи в сравнение с разходите за лечение на соматичните заболявания.
\nПрез последните десетилетия необходимостта психичното здраве да бъде включено сред най-важните приоритети на общественото здраве получава все по-голямо признание в Европа и света. Пандемията от COVID-19 допълнително влоши и без това значителните здравни и социално-икономически последици от психичната болест и показа нуждата от развитие на политики и услуги за подобряване на психичното здраве.
\nЗа да създадем условия за подобряване на психичното здраве, да намалим индивидуалната и обществената тежест на психичната болест и да осигурим подкрепящи общности за хората с психични проблеми, ние адресираме това предизвикателство чрез общите политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 и специфичната политика 3.5. на Приоритет 3 – Подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа и Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г. _________________ 6 Здравен профил на България 2021.
\n7 Европейска рамка на СЗО за действия в областта на психичното здраве 2021 – 2025 г.
\n8 Епибул 2.
\n9 УНИЦЕФ България, национално представително изследване на насилието 2021 г.
\n10 Глобален доклад на УНИЦЕФ „Положението на децата по света 2021“.
\nПредизвикателство 6: Република България е 6-ата най-застаряваща страна в света Република България е на шесто място в ЕС по застаряващо население, сочат данните от последния анализ на ООН, посветен на глобалните демографски промени. През 2021 г. броят на българите на възраст 65 и повече години е бил 1,5 милиона души или 21,7 на сто от общия брой на българите, с което Република България заема шесто място по този негативен показател в ЕС. По данни на НСИ лицата на 75 и повече години са 620 522 души. Следва възрастовата група между 65 и 69 години – 448 244, а хората на възраст между 70 и 74 години са 413 411. Очаква се през 2025 г. 1 от всеки 5 българин да бъде на възраст над 65 г. През 1990 г. над 65 г. е бил само един от всеки 13 души. Очаква се към 2060 г. възрастното население в Република България на 65 и повече години като процент от общото население да се увеличи с 12,3 процентни пункта (п.п.) и да достигне 31%, според прогнозата на НСИ, за сметка на намалението на относителния дял на населението в работоспособна възраст.
\nТази демографска промяна има огромно отражение върху икономиката и се превръща в проблем на макрофискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи – пазара на труда, пенсионната система, здравеопазването, системата за социално подпомагане и дългосрочни грижи и др.
\nНатискът върху социалните системи, в т.ч. върху здравната система, е резултат не толкова от самото застаряване на населението, а от нездравословното остаряване. За да се намали негативното влияние на стареенето, възрастните хора трябва да останат по-дълго време здрави и пълноценни за техните семейства и общности.
\nЗа да може нашите възрастни хора да остаряват в добро здраве и да получат най-добрите грижи, ние адресираме това предизвикателство чрез общите политики по Приоритет 1 и Приоритет 2 и специфичната политика 3.6. на Приоритет 3 – Остаряване в добро здраве и гериатрична грижа.
\nПредизвикателство 7: 1 от 3-ма българи заявява, че би дал съгласие да стане донор, но донорите през 2021 г. са 2 на 1 милион Близо 100 български граждани, нуждаещи се от трансплантация, живеят с надеждата да водят нормален живот, да имат свободата да се придвижват сами, да се срещат с приятели, да отидат на театър или концерт. Всички те очакват втори шанс за живот, който е възможен единствено чрез трансплантация на орган. От 28-те държави членки на Европейския съюз страната ни заема 28-о място по брой трансплантирани на милион население. Основните причини за това са негативните обществени нагласи по отношение на донорството и липсата на активно застъпничество от страна на медицинските специалисти за процесите, свързани с насърчаване на донорството.
\nЕдва 35% от българите биха дали съгласие да са донори и 31,7% биха дали съгласие техен близък да стане донор, но в същото време 74% биха разчитали на трансплантация, ако здравословното им състояние го налага 11 . Средно за ЕС обявената готовност за донорство е 53 – 55%.
\nПричините за тези негативни нагласи се дължат основно на страхове дали за тях или техни близки ще бъдат положени максимални усилия в болницата, както и на това, че приживе малко хора обсъждат в семейството нагласите за донорство. Това се отразява и върху малкия брой трансплантации в последните години. Въпреки че 1000 българи се нуждаят от трансплантация, за 2021 г. едва 48 са успели да получат втори шанс за живот чрез присаждане на орган от трупен донор.
\nЗа да може да осигурим на всички чакащи за трансплантация своевременен достъп до това лечение, ние адресираме това предизвикателство чрез специфичната политика 3.4. на Приоритет 3 – Развитие на донорството и трансплантациите.
\nПредизвикателство 8: Република България има най-ниски разходи за здравеопазване на глава от населението в ЕС, които използва неефективно, а българите плащат най-много от джоба си По сравнителни оценки, през 2019 г. в Република България разходите за здравеопазване на глава от населението (коригирани с разликите в покупателната способност) са 1273 евро – най-ниските в ЕС 12 . Въпреки това разходите за здравеопазване на глава от населението са се увеличили значително през последното десетилетие, като между 2009 г. и 2019 г. са нараснали с 83% в сравнение с едва 28% в ЕС като цяло. Измерени като дял от БВП, разходите за здравеопазване в Република България възлизат на 7,1%, което е под средната стойност за ЕС от 9,9%, но е повече от 11 други държави от ЕС със сравними равнища на разходите за здравеопазване на глава от населението. Множество изследвания (национални и международни) показват, че здравната система в Република България разполага глобално с достатъчно ресурси (болници, легла, медицински специалисти, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страните със сходни социални и икономически характеристики.
\nВ рамките на общите разходи за здравеопазване най-голям дял представляват публичните разходи – у нас те достигат до 5,4% от БВП за 2020 г. Налице е сериозен ръст за 2022 г., когато се очаква разходите да достигнат до 5,8% от БВП, или номинално до 8,3 милиарда лева. Публичното финансиране съставлява над 63% от общите разходи за здравеопазване. Директните плащания от домакинствата представляват 35,5% от разходите за здравеопазване – най-високият дял в ЕС и приблизително 2,5 пъти по-висок от дела за ЕС като цяло (средно 15,6% от общите разходи). Данните показват, че основните разходи от джоба са тези за лекарства и лекарствени продукти, свободно търгувани в аптечната мрежа. Значителни по размер са и разходите за частни здравни услуги.
\nВ Република България т. нар. „катастрофални здравни разходи“ са най-високи в ЕС, като през 2019 г. допълнителните плащания от пациентите за здравни услуги, с изключение на дългосрочните грижи, представляват 4,4% от крайното потребление на домакинствата в Република България – най-големият дял сред държавите от ЕС, за които има налични данни 13 . Приблизително 19% от домакинствата в Република България съобщават, че са направили катастрофални здравни разходи – най-високото равнище в ЕС през последните години и почти три пъти повече от средното за държавите от ЕС. Приблизително две трети от всички катастрофални разходи в Република България са концентрирани сред най-бедните домакинства. Липсата на финансова защита и високите здравни разходи на домакинствата създават риск от обедняване или от задълбочаване на бедността на домакинствата с най-ниски доходи.
\nВъпреки че системата за социалното здравно осигуряване в Република България се основава на принципа на универсализма, значителна част от българското население не е осигурено.
\nСредното равнище на здравното осигуряване в Република България е 88,7% за 2020 г. Това означава, че в страната един на всеки десет човека не плаща здравни осигуровки по някаква причина 14 . Тъй като държавата осигурява пенсионерите и децата, на практика неосигурени са основно хора в трудоспособна възраст. Големият брой неосигурени лица предизвиква сериозно безпокойство с оглед на достъпа до медицинска помощ.
\nСпоред международни анализатори 15 Република България, подобно на други страни, и в бъдеще ще продължи да бъде подложена на силен натиск да увеличава средствата за здравеопазване. Макар че част от този натиск се дължи на вътрешно присъщи неефикасности в сегашната система, много от факторите са външни за системата на здравеопазването – застаряването на населението, нарастването на хроничните заболявания, техническият прогрес, свързан с въвеждането на нови медицински и други технологии, и др. Степента, до която Република България се справя с тези различни видове натиск, зависи както от общите фискални фактори в страната, така и от решенията на правителството в сферата на определянето на приоритетите в здравеопазването. Това налага в системата на здравеопазването да бъдат предприети сериозни промени, които следва да се планират в контекста на настоящата и вероятно бъдещата макроикономическа и по-специално фискална ситуация, в т.ч. пренасочването на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ, прегрупиране на разходите по направленията промоция, профилактика, скрининг, диагностика, лечение и рехабилитация и др.
\nЗа да осигурим устойчивост и ефективност на здравните разходи и да намалим дела на разходите от джоба на българите, ние адресираме това предизвикателство чрез всички политики в настоящата стратегия, като специфичните мерки са включени в Политика 2.8. на Приоритет 2 – Дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати. ________________ 11 Представително проучване на „Алфа Рисърч“ в рамките на националната кампания за насърчаване на донорството „Да! За живота“.
\n12 Здравен профил на България 2021.
\n13 Катастрофалните разходи се определят като разходите за ДП от домакинствата, които надхвърлят 40% от общите разходи на домакинствата, без разходите за издръжка (т.е. храна, жилище и комунални услуги).
\n14 Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването, Институт за пазарна икономика по проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването“, се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.
\n15 Анализ на състоянието на финансирането на здравеопазването в България, Световна банка, 2015 г.
\nПРИЛОЖЕНИЕ 2: БЪЛГАРСКАТА ЗДРАВНОПОЛИТИЧЕСКА РАМКА Националната здравна стратегия 2030 е в съответствие с ангажиментите на Република България на европейско и международно ниво, но въплъщава и стремежа на държавата за избор на национален път за развитие на системата на здравеопазване.
\nГлобалната рамка за устойчиво развитие в областта на здравеопазването в периода до 2030 г. е зададена в Цел за устойчиво развитие № 3 „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“ от Програмата за устойчиво развитие на ООН , приета през м. септември 2015 г. Дефинирана с хоризонт 2015 – 2030 г., тя показва дългосрочна визия и желани резултати, които в частта, касаеща здравеопазването, придобиха особена актуалност понастоящем по отношение на универсалното здравно покритие, финансовата защита, достъпа до качествени основни здравни услуги, достъпа до безопасни, ефективни и качествени жизненоважни лекарства и ваксини за всички на достъпни цени, обучението и задържането на работната сила в здравния сектор, засилване на капацитета на всички страни за ранно предупреждение, намаляване на риска и овладяването на здравните рискове в национален и световен мащаб.
\nВ рамките на 74-тата сесия на ООН (септември – октомври 2019 г.) общите насоки за осигуряване на универсално здравно покритие са формулирани в приетата от Общото събрание на ООН Политическа декларация от срещата на високо ниво за универсално здравно покритие 16 . С приемането на декларацията държавните и правителствените ръководители се ангажират с изпълнението на Програма за устойчиво развитие 2030 на ООН и признават, че универсалното здравно покритие е фундаментално за постигането на Целите за устойчиво развитие, като същевременно е и резултат и индикатор за социалното, икономическото и екологичното измерение на устойчивото развитие. ________________ 16 https://www.un.org/pga/73/wp-content/uploads/sites/53/2019/07/FINAL-draft-UHC-Political-Declaration.pdf Декларацията изрично подчертава националния подход за взимане на решение при организацията на здравните системи. Основен акцент е поставен върху достъпа на всички хора (без дискриминация) до национално определен набор от необходимите промотивни, превантивни, лечебни, рехабилитационни и палиативни здравни услуги; основни, безопасни, достъпни, ефективни и качествени лекарствени продукти и ваксини. Подчертава се необходимостта използването на тези услуги да не излага потребителите им на финансови затруднения, поставяйки специален фокус върху бедните, уязвимите и маргинализираните части от населението. Този достъп следва да се предоставя от устойчиви здравни системи, които се управляват и функционират добре и отговарят на потребностите на населението, позволяват отчетност, базирани са в общността, ориентирани са към хората и са способни да предоставят качествени здравни услуги, подкрепени от компетентни здравни работници, адекватна здравна инфраструктура, нормативна рамка, достатъчно и устойчиво финансиране.
\nНационалните правителства са призовани да намерят най-добрите решения за прилагане на цялостни и приобщаващи подходи за запазване на универсалното здравно покритие при спешни ситуации, включително чрез международно сътрудничество, а нарастването на частните плащания за здравни услуги да бъде преустановено чрез предвиждане на мерки за защита срещу финансов риск. С цел увеличаване на нивото на знания и вземане на информирани решения и подобряване на поведението, търсещо здравни услуги, е изведена на преден план необходимостта от приоритизиране на здравната промоция и превенцията на заболявания чрез политики в областта на общественото здраве, добро управление на здравните системи, образование и здравна грамотност, като междусекторните действия се определят като водещи за подобряване на активния и здравословен начин на живот, включително физическа активност.
\nИзрично се акцентира върху предприемането на мерки за намаляване на майчината, неонаталната и детската смъртност и заболеваемост и увеличаване на достъпа до качествени здравни услуги за новородени и малки деца и жени преди, по време и след бременност и раждане. Същевременно изрично е отбелязана необходимостта от увеличаване на усилията за подобряване на здравословното и активно остаряване, поддържане и подобряване на качеството на живот на възрастните хора и отговор на техните потребности с акцент върху промотивните, превантивните, лечебните, рехабилитационните и палиативните грижи, както и специализираните грижи и устойчивото предоставяне на дългосрочни грижи в съответствие с националния контекст и приоритети.
\nС цел превенция на избухването на пандемии, както и превенция на повторното възникване на ваксинопредотвратими заразни заболявания за всички, е изтъкната нуждата от укрепване на мониторинга върху общественото здраве и системите за данни, подобряване на капацитета за рутинни имунизации, включително чрез осигуряване на основана на доказателства информация за справяне с ваксинационната колебливост. Като част от универсалното здравно покритие е определено като наложително укрепването на усилията както за справяне със заразните заболявания, в това число ХИВ/СПИН, туберкулоза, малария и хепатит, така и за справяне с незаразните заболявания, включително сърдечносъдовите, онкологичните, хроничните респираторни заболявания и диабета. Подчертана е нуждата от изпълнение на мерки за промоция и подобряване на психичното здраве и благосъстояние, отбелязвайки основната роля на цялостните и интегрирани услуги за превенция (включително на суицидните състояния), лечение на хора както с психични разстройства и психични състояния, така и с неврологични заболявания, осигуряване на психосоциална подкрепа, укрепване на превенцията на злоупотреба със субстанции.
\nОтделно е посочена потребността от осигуряване на качествени стандарти за грижа и увеличаване на достъпа до здравни услуги за всички хора с увреждания, премахване на всички физически, поведенчески, социални, структурни и финансови бариери. За да предоставят адекватна финансова защита на населението, която да предотвратява отказ или отлагане ползването на здравни услуги поради финансови причини, държавите следва да прилагат ефикасни финансови политики в здравеопазването в тясно сътрудничество между финансовите и здравните власти, насочени към обезпечаване на достатъчни национални средства за здравеопазването и приоритизиране на здравеопазването в обществените разходи при осигуряване на фискална устойчивост и адекватно увеличаване със специален фокус върху първичните здравни грижи.
\nИдентифицирана е и нуждата от увеличаване на усилията за подобряване на дейностите по набиране и задържане на компетентни и мотивирани здравни работници, включително здравни работници в общността и специалисти по психично здраве, и насърчаване на стимулите за обезпечаване на равномерното разпределение на квалифицирани здравни специалисти, особено в селските и труднодостъпните региони, като сред ефективните мерки е поставен акцент върху осигуряване на достойни и безопасни условия на труд, защита от всички форми на насилие, атаки, тормоз и дискриминационни практики и подходящо възнаграждение.
\nВ заключение, с цел подкрепа за регулярното проследяване на постигнатия напредък за универсално здравно покритие до 2030 г., е изтъкната необходимостта от поставяне на измерими национални цели и укрепване на националните платформи за мониторинг и оценка в съответствие с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. , а създаването на прозрачни платформи и партньорства за включване на всички заинтересовани страни и гражданското общество е определено като важен инструмент за развитието, изпълнението и оценката на свързаните здравни и социални политики и мониторинг на прогреса за постигане на националните цели за универсално здравно покритие.
\nТези основни акценти от Политическата декларация от срещата на високо ниво за универсално здравно покритие са приложени и в Документ за размисъл към устойчива Европа до 2030 г. 17 , като е откроено това, че в унисон със заложените цели в сектор „Здравеопазване“ до 2030 г. следва да бъдат положени усилия в посока:
\nОсновна тенденция в тази посока е постигнатото през м. декември 2021 г. от Световната здравна асамблея съгласие за стартиране на процеса на изготвяне и договаряне на конвенция, споразумение или друг международен инструмент в рамките на Устава на Световната здравна организация за засилване на превенцията, готовността и реакцията при пандемии. Очакванията са инструментът да бъде приет до 2024 г.
\nДинамиката на общия отговор на пандемията показа, че във времена на трансгранични здравни заплахи, здравеопазването за дълго време ще остане на челно място в глобалния дневен ред и здравните предизвикателства поемат водеща роля. Подобни рискове и дори по-тежки, са реални и в бъдеще, което изисква колективно мислене и обединени усилия, както и изграждането на гъвкави подходи и готовност за предизвикателства в бъдеще с цел постигане на глобална здравна сигурност.
\nОсновният акцент е необходимостта от неразривната свързаност между здравеопазване, общество и икономика и запазване на националния принцип при вземане на решение за организацията на здравната система (както е прието и с горепосочената Декларация).
\nНа 19 май 2022 г., на срещата на министрите за развитие и здравеопазване на Г-7, комисарите Кириакидес и Урпилайнен обявиха началото на работата по нова глобална здравна стратегия на ЕС. В публикуваното изявление те посочват, че пандемията от COVID-19 е демонстрирала непоносимата човешка цена и тежкото икономическо въздействие на слабостите на нашата глобална здравна архитектура. И заявяват, че трябва да „действаме въз основа на нова и въздействаща глобална здравна стратегия, като част от Global Gateway, и да:
\nЗатова те призовават всички заинтересовани страни да се присъединят в разработването и прилагането на тази нова глобална здравна стратегия на ЕС.
\nАктуалните европейски и международни здравни политики са приложени, съобразно националния контекст на високо стратегическо национално ниво:
\nНационалната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 , приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 2.12.2020 г., е рамковият стратегически документ от най-висока степен в йерархията на националните програмни документи, който определя визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения.
\nНационалната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 определя три стратегически цели пред страната ни:
\nЗа изпълнението на тези цели правителствените намерения са групирани в пет области (оси) на развитие и са определени 13 национални приоритета, като дейностите, свързани с опазване на здравето, са включени в Приоритет 12 Здраве и спорт. В него Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 дава общите насоки за развитие на сектор „Здравеопазване“, като определя две основни приоритетни направления:
\nОбластите на въздействие за реализация на политиката включват:
\nСледва да се подчертае, че това е първият национален стратегически документ, който извежда дейностите по промоция на здраве и превенция на заболяванията като основен приоритет на държавната политика в областта на здравеопазването.
\nОбластите на въздействие за реализация на политиката включват:
\nПри изготвянето на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 е отделено специално внимание на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“ и на включените в нея 17 глобални цели за устойчиво развитие. Програмата и целите са разгледани като рамка на националните политики за развитие, а самата Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 – и като отговор на страната ни за изпълнението им. В частта за здравеопазване те са пряко свързани с реализация на Цел 3 Добро здраве от Целите за устойчиво развитие на ООН.
\nПандемията от COVID-19, започнала в началото на 2020 г., доведе до безпрецедентна ситуация, комбинираща здравна и икономическа криза, със сходни ефекти върху всички държави членки на ЕС. Това мотивира изготвянето на координиран отговор на ниво Европейски съюз за справяне със и възстановяване от неблагоприятните ефекти вследствие на пандемичната обстановка. Основна част от стратегията е програмата „Следващо поколение ЕС“, която стартира през месец юли 2020 г. Това е първият по рода си инструмент в ЕС, който цели да се справи не само с настоящата здравна и икономическа криза, но да трансформира икономиките така, че да се адаптират към глобалните предизвикателства и да се постигне екологична и социална устойчивост.
\nЦентрална инициатива в тази програма е Механизмът за възстановяване и устойчивост, който цели да способства икономическото и социалното възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19, и да направи европейските икономики и общества по-устойчиви и по-добре подготвени за справяне с предизвикателствата и възможностите. Това наложи преразглеждане на планираните политики и реформи в националните програми за развитие до 2030 г. в контекста на новата ситуация и разработване на планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки.
\nБългарският Национален план за възстановяване и устойчивост е разработен с цел да способства икономическото и социалното възстановяване на страната от кризата, породена от COVID-19 пандемията, чрез набор от мерки и реформи.
\nКато основна цел на компонент „Здравеопазване“ е заложено подобряване на способността на здравната система да направлява дейностите в общественото здраве, увеличаване на устойчивостта на здравната система на сътресения, както и увеличаване на достъпа на населението до качествено и навременно здравно обслужване.
\nПланът за възстановяване и устойчивост планира реализирането на следните реформи и/или инвестиции:
\nВсички тези документи са взаимообвързани, така че да гарантират цялостната перспектива за развитие на сектор „Здравеопазване“ и подкрепени с инвестиции, позволяващи средствата, предоставени по Механизма за възстановяване и устойчивост, да се използват максимално ефективно за подкрепа на мерки с най-голям здравен ефект.
\nЗа реализацията на планираните реформи ще бъдат осигурени целеви инвестиции:
\nНационалният план за възстановяване и устойчивост е интегриран документ и като такъв включва и редица други мерки и инвестиции, които имат подкрепящ ефект по отношение на здравните политики, в т.ч. екологични, мерки, свързани с образование, наука и иновации, информационна свързаност и други.
\nПри анализа на националните стратегически документи се вижда, че в Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 и Националния план за възстановяване и устойчивост, макар и разработвани в различна обстановка – в периода преди и след най-големите пикове на епидемията от COVID-19, като приоритетни се извеждат едни и същи цели, политики и области на въздействие, което потвърждава извода, че епидемията от COVID-19 само допълнително задълбочи проблемите в сектора на здравеопазването и демонстрира много категорично посоката, в която трябва да се развиват българското общество и българската здравна система, за да може да се подобри здравето и да се предпази от бъдещи заплахи, възползвайки се от най-добрите практики и достиженията на медицинската наука и технологии.
\nCOVID-19 показа и нуждата от стратегическо и оперативно планиране и управление на процесите, свързани с опазване на здравето във всички сектори и на всички нива и потвърди позабравената и останала недоразбрана максима, че „здравето трябва да е във всички политики“. Научените уроци от това следва да се имат предвид в бъдеще при планиране и реализиране на политиките, свързани с превенцията на заболяванията и намаляване на вредата от рисковите фактори с цел подобряване на здравето на българските граждани.
\nПоследиците от войната в Украйна изправят пред ново предизвикателство системите на здравеопазване в европейските страни и налагат да се прилага координиран подход за интеграция в здравната система на бежанци, търсещи убежище, и мигранти в Република България с цел адекватен здравен отговор на нуждите им като уязвима група, едновременно с подобряване на многосекторните политики за активното им включване в икономическия и социалния живот на страната.
\nПРИЛОЖЕНИЕ 3: ПРИНОС НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2030 Така формулираните политики действат в синергизъм, като всяка една от тях има основен (***), допълващ (**) или подпомагащ ефект (*) за реализацията на отделните стратегически цели (СЦ 1, 2, 3).
\nПриоритети Политики СЦ 1 СЦ 2 СЦ 3 Приоритет 1 Изграждане на по-здрава нация 1.1. Насърчаване на здравословния начин на живот и повишаване на здравната култура *** ** * 1.2. Развитие на среда, подкрепяща здравето през целия живот *** ** * 1.3. Ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести *** ** * 1.4. Превенция на инфекциозните болести и подобряване на имунизационния обхват *** ** ** Приоритет 2 Създаване на здравна система, ориентирана към потребностите на хората 2.1. Развитие на капацитета на извънболничната помощ с фокус върху първичната медицинска помощ ** *** * 2.2. Преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ ** *** * 2.3. Развитие на капацитета за спешна помощ и реагиране при извънредни ситуации ** *** *** 2.4. Подобряване на достъпа до лекарствени продукти и медицински изделия ** *** * 2.5. Развитие на електронното здравеопазване и дигитализация на здравната система * *** * 2.6. Култура за безопасност в здравеопазването *** * * 2.7. По-добро планиране и мотивиране на работната сила в сектора на здравеопазването ** *** * 2.8. Дългосрочен, устойчив и предвидим механизъм на финансиране, основан на здравни резултати ** *** * Приоритет 3 Прилагане на целенасочени стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве 3.1. Подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа *** * ** 3.2. Подобряване на възможностите за превенция, диагностика, лечение и рехабилитация на сърдечносъдовите заболявания *** * ** 3.3. Борба с рака и неговото бреме *** * * 3.4. Подобряване на възможностите за лечение на мозъчносъдовите болести *** * * 3.5. Развитие на донорството и трансплантациите *** 3.6. Подобряване на психичното здраве и психиатричната грижа ** * ** 3.7. Остаряване в добро здраве и гериатрична грижа * * * 3.8. Ограничаване на антимикробната резистентност * ** ** 3.9. Борба с хранителните разстройства и затлъстяването ** * *** ПРИЛОЖЕНИЕ 4: РИСКОВЕ И ОГРАНИЧЕНИЯ Реализацията на Националната здравна стратегия 2030 е възможна в условията на предвидима външна и вътрешна среда в рамките на планирания период. Основните рискове и ограничения, които могат да доведат до неизпълнението на заложените цели, са:
\nИдентифицираните рискове ще бъдат своевременно анализирани и оценени, за да могат да бъдат управлявани чрез предприемане на подходящи действия.
\nНеизпълнението на заложените в Националната здравна стратегия 2030 политики от своя страна е свързано със значителни рискове и ограничения за здравето и благополучието на българските граждани и за социално-икономическото състояние на страната:
\nПосочените рискове и ограничения ще бъдат взети предвид в процеса на планиране, управление и мониторинг на Националната здравна стратегия 2030.
\n2919