{"html": "
4.задължително уплътняване на всички отвори върху херметизиращия фланец, включително главите на болтовете за стягане на фланеца;
\n
5.уплътнителен салник при пресичането на тръбопроводите с ограждащите стоманобетонови стени;
\n
6.автоматичен обезвъздушител;
\n
7.подов сифон, свързан към „ S -образен“ воден затвор с височина 0,50 m ;
\n
8.плътен метален капак,изпитан и сертифициран по БДС Е N 124 „Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони“;
\n
9.изпускателна вентилационна тръба, излизаща над терена и завършваща с фина решетка (мрежа).
\n
(2)При реконструкции на съществуващи водовземни съоръжения (технически шахти над подземни сондажи) се предвиждат само практически приложимите мерки по ал. 1 за защита срещу достъп на околния въздух.
\n
(3)Вентилационните тръби на техническите шахти се оразмеряват за максималния дебит изпускан въздух през автоматичния обезвъздушител по проект на част „Отопление, вентилация и климатизация“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(4)При невъзможност за защита срещу достъп на околния въздух на водоснабдителните системи за населени места от V до VIII категория се посочват отделни местни кладенци ( ако има подходящи ) за работа при условията на инцидентно замърсяване на околната среда.
\n

Раздел III

\n

Водопроводи и съоръжения

\n

Чл. 192

\n
(1)При проектиране на нови, както и при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на външни довеждащи водопроводи и на водопроводни мрежи следва да се счита, че по предназначение те са водоплътни (херметични) при работните условия на натоварване и са защитени за експлоатация при работа в условията на инцидентно замърсяване на околната среда
\n
(2)Към водоснабдителните съоръжения, за чието обслужване е необходим персонал, се предвиждат мерки за защита срещу достъп на замърсен външен въздух в помещенията чрез:
\n
1.уплътняващи врати и прозорци;
\n
2.вентилационна инсталация, при която въздушният поток преминава през въздушен пречистващ филтър ( защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър ) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух;
\n
3.подходящо уплътнени съдове (галони) за питейна вода за целите на покриване на питейните нуждите на персонала от вода в рамките за указаната продължителност на възможното замърсяване съгласно данните по чл. 188, ал. 2.
\n
(3)Проектите по части „Архитектурна“, „Конструктивна“, „Електрическа“ и „ОВиК“ се разработват при спазване на изискванията на действащите нормативни актове за съответните части на проекта и на технологичното задание.
\n

Чл. 193

\n
(1)При проектиране на нови шахти на въздушници по водопроводната мрежа и безнапорни разпределителни шахти се предвиждат следните мерки срещу проникване на атмосферни води и защита срещу достъп на околния въздух 1. хидроизолация – външно по дъно и стени;
\n
2.уплътнителен салник при пресичането на тръбопроводите с ограждащите стоманобетонови стени;
\n
3.подов сифон, свързан към „ S -образен“ воден затвор с височина 0,50 m ;
\n
4.плътен метален капак,изпитан и сертифициран по БДС Е N 124 „Покрития за водоприемници и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони“;
\n
5.изпускателна вентилационна тръба с обратна клапа и фина решетка (мрежа);
\n
6.компенсираща вентилационна тръба с въздушен пречистващ филтър (защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух.
\n
(2)При реконструкции на съществуващи шахти на въздушници по външни водопроводи и безнапорни разпределителни шахти се предвиждат компенсираща вентилационна тръба с въздушен филтър и практически приложими мерки по ал. 1 за защита срещу достъп на околния въздух.
\n
(3)Вентилационните тръби на шахтите се оразмеряват за максималния дебит на изпускания и компенсиращ въздух по технологично задание към проекта по част „ОВиК“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове.
\n
(4)Допуска се шахтите на изпразнителите, удароубивателите и напорните разпределителни шахти да не бъдат защитени срещу достъп на околния въздух.
\n

Чл. 194

\n
(1)Строителните отвори (външни и вътрешни врати, прозорци, отвори за преливни и изпразнителни тръби, вентилационна система и др.) на новопроектирани и съществуващи регулиращи водонапорни съоръжения се защитават срещу достъп на околния въздух за работа при условия на инцидентно замърсяване на околната среда
\n
(2)Уплътняващите външни и вътрешни врати и прозорци срещу достъп на околния въздух се определят по проект на част „Архитектура“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(3)Вентилационната система за подаване на външен въздух се оразмерява в съответствие с технологичното задание с дебит, равен на обема на водната и арматурната камера поотделно, и се предвижда въздушен пречистващ филтър (защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух. При необходимост се проектира смукателно-нагнетателна вентилация по проект на част „ОВиК“ при спазване на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(4)На преливната система на регулиращите водонапорни съоръжения се предвижда воден затвор с височина най-малко 0,5 m.
\n

Раздел IV

\n

Помпени станции

\n

Чл. 195

\n
(1)Външните и вътрешните врати и прозорци, отвори за преливни и изпразнителни тръби, вентилационна система и други строителни отвори на новопроектираните и съществуващите помпени станции се проектират да осигуряват защита срещу достъп на околния въздух при условия на инцидентно замърсяване на околната среда
\n
(2)Уплътняващите външни и вътрешни врати и прозорци срещу достъп на околния въздух се определят по проект на част „Архитектура“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(3)Принудителната нагнетателно-смукателна вентилационна инсталация на защитените срещу достъп на околния въздух помпени станции се проектира по проект на част „ОВиК“ с кратност на въздухообмена, изчислен на база топлоотделяне от съоръженията при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(4)На отворите за постъпване на външен въздух по проект на част „ОВиК“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание се предвиждат въздушни пречистващи филтри (защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух.
\n

Чл. 196

\n

Всички помпени станции към водоснабдителните системи, проектирани за работа при условия на инцидентно замърсяване на околната среда, се осигуряват с двойно електрозахранване от два независими източника на електрическа енергия, като единият може да бъде дизел агрегат по проект част „Електрическа“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание

\n

Раздел V

\n

Пречиствателни станции

\n

Чл. 197

\n
(1)За работа при условията на инцидентно замърсяване на околната среда се проектират само пречиствателните станции за питейни води (ПСПВ) към водоснабдителни системи с водовземане от повърхностни водоизточници и неосигурени допълнителни независими подземни водоизточници с минимално водно количество съгласно изискванията на чл. 1 89 от тази глава
\n
(2)В технологичните помещения на пречиствателната станция, за чието обслужване е необходим персонал, се предвиждат мерки за защита срещу достъп на околния въздух в тях чрез:
\n
1.уплътняващи врати и прозорци;
\n
2.вентилационна инсталация, при която въздушният поток преминава през въздушен пречистващ филтър (защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух;
\n
3.подходящо уплътнени съдове (галони) за питейна вода за целите на покриване на питейните нуждите на персонала от вода в рамките за указаната продължителност на възможното замърсяване съгласно данните по чл. 188, ал. 2.
\n
(3)Уплътняващите външни и вътрешни врати и прозорци за защита срещу достъп на външен въздух в технологичните помещения се определят по проект на част „Архитектура“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(4)Принудителната нагнетателно-смукателна вентилационна инсталация на защитените срещу достъп на околния въздух помещения (съоръженията) се проектира в част „ОВиК“ в зависимост от температурата, въздухобмена и относителната влажност на въздуха по технологично задание. Отворите за постъпване на външен въздух се проектират с въздушен пречистващ филтър (защитен детоксикиращ абсорбционен филтър, базиран на активен въглен или друг високоефективен въздушен филтър) за пречистване на постъпващия в съоръжението външен атмосферен въздух.
\n
(5)Технологичните отпадъчни води се пречистват съгласно изискванията на тази наредба.
\n
(6)Утайките от пречиствателната станция за питейни води, проектирани да работят в условия на инцидентно замърсяване на околната среда, се събират на предварително определени места на площадката в съответствие с изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.
\n

Чл. 198

\n
(1)В технологията за пречистване на водите в пречиствателните станции, които ще работят при условията на инцидентно замърсяване на околната среда и изискванията на чл. 1 89 , се предвижда 1. повишаване на дозите на използваните реагенти, както и времето за техния контакт с пречистваната вода съобразно определеното несъответствие на концентрациите на инцидентните замърсители по данните по чл. 188, ал. 2 спрямо характерните стойности за водата във водовземните съоръжения и съгласно указанията на производителя;
\n
2.възможност за работа на допълнителни дозиращи устройства за подаване на повишени количества на разтвори на реагенти в точката за вливане в пречистената вода в съответствие с т. 1, включително цеховете за хлориране;
\n
3.възможност за замяна на традиционните инертни филтриращи материали с филтриращи материали, които имат по-добри сорбционни свойства съгласно стандартите, посочени в приложение № 3 от настоящата наредба и добрата практика в тази област, с оглед селективно сорбиране на замърсителите;
\n
4.площи за реагентите по т. 1 и филтърни материали по т. 3 като запас за продължителността на работа на ПСПВ в условия на инцидентно замърсяване на околната среда според данните по чл. 188, ал. 2 и в допълнение към определените площи на складовете за реагенти и филтърни материали за работа на ПСПВ при нормални условия.
\n
(2)За работата на ПСПВ в условия на инцидентно замърсяване на околната среда се предвижда увеличаване на потреблението на електрическа енергия за работата на допълнителни дозиращи и други устройства, осигурено чрез електрозахранване от два независими източника на електрическа енергия по проект на част „Електрическа“ при спазване изискванията на действащите нормативни актове и на технологичното задание.
\n
(3)Техническите мерки по предходните алинеи се определят с инвестиционния проект на пречиствателната станция, като в указанията за техническа експлоатация на станцията се включват и технологични указания за експлоатация при условия на инцидентно замърсяване на околната среда.
\n
(4)Не се допуска на изхода на пречиствателната станция и на крана при потребителя да се подава питейна вода, съдържаща остатъци от реагенти, използвани по реда на ал. 1, в стойности над максимално допустимите съгласно Наредба № 9 от 2001 г.
\n

Чл. 199

\n

В случаите, когато за съществуваща ПСПВ не са предвидени мерки за работа при условията на инцидентно замърсяване на околната среда, се предвижда възможност за аварийно присъединяване на специализирани мобилни пречиствателни станции, осигуряващи количество на пречистените води по чл. 189 Глава осма ПЛОЩАДКИ, СЪОРЪЖЕНИЯ, КОНСТРУКЦИИ И ИНСТАЛАЦИИ. АВТОМАТИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ Раздел І Площадки

\n

Чл. 200Площадките на пречиствателните станции и съоръженията на водоснабдителните системи се проектират при спазване на

\n
1.правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони;
\n
2.изискванията за проектиране на санитарно-охранителните зони и хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда;
\n
3.изискванията на технологията за пречистване на водите (за пречиствателните станции);
\n
4.геоложките, хидрогеоложките условия и др.
\n

Чл. 201(1) Площадките по чл. 200 се изграждат по възможност върху

\n
1.пустеещи и слабопродуктивни терени, когато има такива;
\n
2.терени с наклон, осигуряващ гравитачното движение на пречистените води и гравитачното отводняване на отпадъчните и повърхностните води;
\n
3.незаливаеми терени.
\n
(2)Площадките на пречиствателните станции и съоръженията на водоснабдителните системи се благоустрояват, осветяват и ограждат при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд при експлоатацията . Спомагателни и/или обслужващи сгради се проектират при необходимост към отделни съоръжения в съответствие с изискванията за безопасност.
\n

Раздел ІІ Съоръжения и конструкции

\n

Чл. 202Съоръженията на водоснабдителните системи се разполагат така, че да осигуряват

\n
1.възможност за разширение и етапно строителство;
\n
2.минимална дължина на техническите проводи (канали, дюкери, водопроводи, въздухопроводи и др.);
\n
3.достъп на транспортните средства и механизацията за ремонт и обслужване;
\n
4.минимални загуби на напор при съобразяване с естествения наклон на терена.
\n

Чл. 203

\n

За повишаване сигурността на работа на водоснабдителните системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност К с > 0,15 (референтно ускорение – a gR > 0,15) се предвиждат следните мероприятия 1. резервоарите се разполагат в противоположни участъци на водопроводната мрежа;

\n
2.не се допуска изграждане на водонапорни кули;
\n
3.резервоарите се разполагат отдалечени от водоснабдявания обект, извън разломните зони според микросеизмичното райониране;
\n
4.хидрофорни уредби се проектират за обекти с разход на вода до 100 m 3 / h ;
\n
5.водоснабдителните системи се проектират с ниско налягане;
\n
6.при тръбопроводи, които преминават през стени и основи на сгради, отворите се изпълняват с размери с 10 – 20 cm по-големи от диаметъра им, като пространството около тях се запълва с водоплътни еластични материали;
\n
7.при тръбопроводи, които преминават през стените на резервоари и други съоръжения, се монтират салници.
\n

Чл. 204

\n

Допуска се допиране на ограждащите и носещите конструкции на пречиствателната станция със стените на вградените резервоари и други съоръжения след технико-икономическа обосновка

\n

Чл. 205Подземните съоръжения се свързват с надземните части и изхода на сградата с открити стълби, обезопасени с парапети

\n

Чл. 206

\n

За осигуряване на безопасност при пожар в сградите и съоръженията, които са елементи на водоснабдителните системи, се спазват правилата и нормите за пожарна безопасност

\n

Чл. 207

\n

Хлораторните станции към пречиствателните станции и складовете за хлор и други реагенти, представляващи опасни вещества, се проектират, като се отчитат необходимите резервни обеми за преливане на тези вещества по автоматичен път от авариралите съдове

\n

Чл. 208Откритите резервоари, чиято височина на стените е по-малка от 0,70 cm над нивото на терена, се обезопасяват с парапет с височина 0,9 m

\n

Чл. 209

\n

Проектите по част „Конструктивна“ се разработват въз основа на технологично задание при спазване изискванията на нормативните актове за проектиране на строителни конструкции по отношение на предвидените съоръжения

\n

Чл. 210За преминаване на водопроводите през дилатационни фуги се предвиждат компенсатори, които осигуряват необходимата еластичност на връзката

\n

Раздел ІІІ Инсталации. Автоматизация и управление

\n

Чл. 211

\n

Проектите по част „Електрическа“ (електроснабдяване, електрообзавеждане и електрически инсталации) се разработват въз основа на технологично задание и при спазване изискванията на съответните нормативни актове за електрическите уредби и електропроводните линии

\n

Чл. 212Технологичният контрол на водоснабдителните системи и съоръжения се осигурява със средства и прибори за постоянен и периодичен контрол

\n

Чл. 213

\n

Системите за управление на технологичните процеси, степента и обемът на автоматизация се определят в зависимост от изискванията на заданието за изработване на инвестиционния проект и съобразно условията за техническа експлоатация

\n

Чл. 214

\n

Проектите по част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ се разработват въз основа на техническо задание и при спазване изискванията на съответните нормативни актове ЧАСТ ТРЕТА ИЗГРАЖДАНЕ, ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ Глава девета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

\n

Чл. 215

\n
(1)Водоснабдителните системи се изграждат и въвеждат в експлоатация етапно или цялостно в съответствие със строителните книжа, издадени при условията и по реда на ЗУТ и при спазване изискванията на правилата и нормативите на тази наредба
\n
(2)Водоснабдителните системи се изграждат при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37 от 2004 г.) и на специфичните изисквания, посочени в плана за безопасност и здраве.
\n
(3)При изграждането на сградите и съоръженията на водоснабдителните системи освен изискванията на тази наредба се спазват и изискванията на нормативните актове, в които са определени правилата при изпълнението на СМР и приемането на съответните видове строителни конструкции.
\n
(4)Довършителните работи и изолациите на основните и спомагателните сгради и съоръжения се изпълняват в съответствие с изискванията за влагоустойчивост и корозионоустойчивост.
\n

Чл. 216

\n
(1)Преди започване изграждането на елементите на водоснабдителните системи се осъществяват входящ контрол на предвидените с проекта строителни продукти, устройства и съоръжения, проверка на документите за удостоверяване на съответствието със основните изисквания към строежите и техническата документация
\n
(2)Не се допуска използването на строителни продукти с технологични дефекти, пукнатини и отклонения от допустимите стойности, посочени в техническите им спецификации.
\n

Чл. 217

\n

При приемането на завършените СМР на елементите на водоснабдителните системи се извършват необходимите огледи и изпитвания за удостоверяване на съответствието им с издадените строителни книжа и правилата за изпълнение на СМР, като се съставят необходимите актове и протоколи съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.)

\n

Чл. 218

\n

Разрешаването на ползването на водоснабдителните системи и определянето на гаранционните срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти за отстраняване на скрити дефекти след приемането и въвеждането им в експлоатация се извършват при условията и по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (ДВ, бр. 72 от 2003 г.)

\n

Чл. 219

\n

Техническите актове и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация се съставят преди пускането на отделен елемент на водоснабдителната система в пробна експлоатация

\n

Чл. 220Елементите на водоснабдителните системи се дезинфекцират преди въвеждането им в експлоатация

\n

Чл. 221

\n
(1)Параметрите на елементите на водоснабдителната система, които са предвидени в проекта, реализирани при изграждането и приети при въвеждането в експлоатация, се поддържат чрез техническа експлоатация в процеса на нормална експлоатация на системата
\n
(2)Собственикът на водоснабдителната система определя лицата, които носят отговорност за техническата експлоатация на отделни нейни елементи.
\n
(3)По време на техническата експлоатация на водоснабдителната система се създава система за техническо обслужване и ремонт на оборудването, за което се води съответна техническа документация.
\n
(4)При техническата експлоатация на водоснабдителните системи се спазват изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи (ДВ, бр. 93 от 2004 г.).
\n

Глава десета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОВЗЕМНИ СЪОРЪЖЕНИЯ Раздел І Изграждане на съоръжения за водовземане от подземни води

\n

Чл. 222

\n
(1)Изграждането на подземната част на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане или за изкуствено подхранване на подземните води, се извършва при условията и по реда на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води
\n
(2)Надземната част (шахтите) на съоръженията за подземни води по ал. 1 се изгражда в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнение на строителните и монтажните работи на видовете строителни конструкции.
\n

Чл. 223(1)При изграждане на надземната част на тръбни кладенци се осигурява

\n
1.устието на тръбния кладенец да е с височина не по-малко от 0,2 m над дъното на шахтата;
\n
2.ненарушаване на целостта на обсадните тръби и тяхната циментация;
\n
3.изолация за предотвратяване проникването на повърхностни води в шахтата и около устието на тръбния кладенец.
\n
(2)Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага, когато дъното на шахтата е разположено под земната повърхност. В тези случаи след отстраняване на обсадните тръби, разположени над предвидената височина на устието на тръбния кладенец, се осигурява хидроизолация на тръбите преди изграждане на шахтата.
\n

Чл. 224При изграждане нанадземната част нашахтови кладенци и на шахтата за разполагане на средствата за измерване на черпените водни обеми се осигурява

\n
1.ненарушаване на изпълнената хидроизолация около бетонните пръстени в най-горната част на кладенеца;
\n
2.водонепропусклива настилка в съответствие с проектните изисквания.
\n

Чл. 225При изграждане на хоризонтални дренажи се спазват следните изисквания

\n
1.за не допускане на проникването на повърхностни води над чакълената засипка на дренажните тръби се изграждат хидроизолация от трамбована глина с дебелина 20 – 40 cm , бетонна плоча с дебелина не по-малка от 10 cm или водонепропусклива изолация от подходящ изкуствен материал;
\n
2.при опасност от заливане с повърхностни води се изгражда насип над дренажния канал с височина най-малко 0,5 m над земната повърхност и по 5 m встрани от оста на канала, който се затревява;
\n
3.около ревизионните шахти се изгражда водонепропусклива настилка съгласно проектните изисквания;
\n
4.за всички шахти се осигурява вентилация съгласно проектните изисквания.
\n

Чл. 2 26 . При изграждането на събирателната шахта за приемане на водата от каптажи на извори се спазват следните изисквания:

\n
1.изкопните работи започват с направата на отточния канал;
\n
2.върху и отстрани на шахтата се изгражда хидроизолация от трамбована глина с дебелина 50 cm , която се покрива със земен насип с подходящ наклон.
\n

Раздел ІІ Изграждане на съоръжения за водовземане от повърхностни води

\n

Чл. 227

\n
(1)Подземните части на помпените станции и на бреговите водовземни кладенци, предназначени за събиране на вода, се изпълняват в открити изкопи чрез спускане или чрез кесони
\n
(2)В зависимост от хидрогеоложките условия и начините за изпълнение, определени в проекта, се прилагат открито водоотвеждане, изкуствено понижаване на нивото на почвените води, замразяване на почвата, шпунтово ограждане и изкуствено укрепване на почвата.
\n
(3)Изкопите се оформят, нивелират и приемат с акт за приемане на земната основа. В акта се отразяват действителните коти на изпълнените изкопни работи след изпитване на издръжливостта на почвата.
\n

Чл. 228При открито водоотвеждане водата от изкопа се изпомпва непрекъснато до пълно и окончателно изграждане на подземните части на съоръжението

\n

Чл. 229

\n
(1)Полагането на гравитачни или сифонно действащи тръбопроводи, съединяващи водоприемника с помпената станция или с бреговия кладенец, се определя в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава четиринадесета
\n
(2)Гравитачните или сифонно действащите тръбопроводи на водохващащите съоръжения в границите на водната им част от водоприемника се полагат чрез спускане на тръбопровода от плаващи или стационарни опори чрез свободно потопяване или чрез отбивни стени.
\n
(3)Спускането и укрепването на тръбопроводите в границите на водната им част се определят в съответствие с проектните изисквания.
\n

Чл. 230Тръбопроводът на водохващащо съоръжение за полагане в подводна траншея се подготвя преди изкопаването й и се полага веднага след проверка на нейната годност

\n

Чл. 231

\n

Преди започване изграждането на основата на речни водоприемници се проверяват пикетажните оси на водоприемниците и котировката на временните репери, като при необходимост речното дъно се почиства и удълбочава

\n

Чл. 232

\n
(1)След изграждане на настилка под водоприемника се извършват контролни водолазни проверки чрез измерване на широчината, дължината и напречния наклон на настилката
\n
(2)Допустимото отклонение на изградената настилка от проектната йповърхност е до 30 mm .
\n

Раздел ІІІ Изпитване на водовземни съоръжения

\n

Чл. 233(1) Изпитване на водовземни съоръжения се извършва след завършване на всички СМР, преди присъединяването им към водопроводната система

\n
(2)Изпитването включва предексплоатационно черпене на разрешените денонощни и максимални количества с монтираното оборудване за експлоатация на съоръженията. За проведеното изпитване се съставя протокол.
\n

Чл. 234

\n
(1)Когато водовземното съоръжение е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирана територия или за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, в края на предексплоатационното черпене се вземат проби за химичен, микробиологичен и радиологичен анализ за качествата на водата, която ще бъде подавана във водоснабдителната система
\n
(2)Анализът на пробите по ал. 1 се извършва, както следва:
\n
1.за водовземни съоръжения от подземни води – по микробиологични, химични и радио логични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
\n
2.за водовземни съоръжения от повърхностни води – по химични и микробиологични показатели в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и по радиологични показатели съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
\n
(3)Анализите се извършват от акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни международно признати стандарти.
\n

Раздел ІV Приемане, въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на водовземни съоръжения

\n

Чл. 235(1) При приемането на водовземните съоръжения се проверява съответствието им с издадените строителни книжа

\n
(2)Водовземните съоръжения се приемат само след завършване на всички СМР и след разглобяване на временните защитни съоръжения.
\n
(3)При приемането се проверяват:
\n
1.заповедната книга на строежа;
\n
2.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
3.актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
\n
4.водонепропускливостта на стените, фугите, шевовете и свързванията на всички части на съоръженията, разположени под нивото на подземните или речните води;
\n
5.плътността на съединенията на тръбопроводите;
\n
6.степента на уплътнение на дигите и насипните площадки.
\n

Чл. 236

\n

Документацията за изграждане и приемане на подземната част на съоръжение за подземни води, съставена съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е неразделна част от издадените строителни книжа за водовземното съоръжение

\n

Чл. 237

\n
(1)По време на техническата експлоатация на водовземните съоръжения се води дневник, в който се вписват всички изменения, настъпили в процеса на експлоатация, както и необходимостта от текущи или основни ремонти
\n
(2)При техническата експлоатация се извършват периодични и/или непрекъснати измервания на дебита и на качествените показатели на водата, като при констатиране на отклонения се провеждат санитарно-технически мероприятия в зависимост от вида на водоизточника и установените замърсители.
\n
(3)При недопустими отклонения водовземното съоръжение се изключва от работа.
\n

Глава единадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ПРИРОДНИ ВОДИ

\n

Чл. 238

\n
(1)Основните и спомагателните съоръжения и тръбопроводи, спомагателните и обслужващите сгради на площадката на пречиствателната станция за питейни води се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнението на СМР на видовете строителни конструкции
\n
(2)Съоръженията и канализационните колектори за отвеждане на битови или технологични отпадъчни води се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, както и нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнението на СМР на видовете строителни конструкции.
\n

Чл. 239

\n
(1)Преди въвеждането в експлоатация на пречиствателни станции за питейни води се извършва хидравлично изпитване на съоръженията след завършване на всички СМР и при достигане на проектната якост на бетона (за бетоновите съоръжения). На хидравлично изпитване се подлагат отделни съоръжения, участъци от тръбопроводи, канали и други в съответствие с изискванията на техническите указания в проекта за въвеждане в експлоатация. Преди започване на изпитването изградените основни и спомагателни съоръжения, тръбопроводи и канали се почистват от строителни отпадъци
\n
(2)Когато в проекта не е обосновано друго, се провеждат следните изпитвания:
\n
1.хидравлично изпитване на обемните безнапорни водосъдържащи съоръжения за доказване на водоплътност по реда на раздел II от глава четиринадесета;
\n
2.хидравлично изпитване на тръбопроводи и прилежащи арматури за доказване на якост и водоплътност по реда на раздел IV от глава тринадесета;
\n
3.хидравлично изпитване на помпени станции по реда на глава дванадесета;
\n
4.хидравлично изпитване на канализационни колектори и прилежащи съоръжения по реда на изискванията на Наредба № РД-02-20-8 от 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи.
\n
(3)За съоръжения, чиято експлоатация е свързана с вода с непитейни качества, се допуска изпитванията по ал. 2, т. 1 да се извършват с природна вода от най-близкия подходящ водоизточник.
\n
(4)Съоръженията се засипват след успешно проведени изпитвания.
\n
(5)При изпитването на резервоари, предназначени за съхранение на агресивни течности и химични реагенти, не се допускат филтрационни загуби.
\n
(6)При изпитването на открити съоръжения се отчита допълнително загубата на вода от изпарения на откритата водна повърхност.
\n
(7)Изпитването на филтърните дренажни системи на якост и водоплътност се извършва според изискванията на производителя. Изпитването на филтърните дренажни системи се извършва преди изпитването по ал. 2, т. 1.
\n
(8)При високи нива на подземните води се предвиждат мерки за понижаването им в района на съоръжението или за защита от изплуване чрез затежняване.
\n
(9)При наличие на агресивни и корозионно активни подземни води се предвиждат мерки за защита на стоманените и бетоновите части на съоръженията, попадащи под нивото на подземните води.
\n

Чл. 240(1) Корпусите на напорните филтри се изпитват на якост и водоплътност преди запълването им с филтрационните материали

\n
(2)При запълване на филтъра с вода въздухът от него се отстранява напълно.
\n
(3)Пробното налягане при изпитване на корпуса на филтъра на якост се приема равно на работното налягане, увеличено с коефициент 1,5.
\n
(4)Изпитването на корпуса на якост е проведено успешно, ако при пробното налягане в продължение на 10 min не се открият изтичания и разрушения.
\n
(5)Пробното налягане при изпитване на корпуса на напорния филтър на водоплътност се приема равно на работното налягане, увеличено с 0,5 MPa . Изпитването е проведено успешно, ако в продължение на 24 часа не се открият изтичания и налягането не спадне с повече от 0,05 МРа.
\n

Чл. 241

\n
(1)След успешно изпитване на филтрационната дренажна система и на корпуса на безнапорните филтри или на корпуса на напорните филтри те се зареждат с филтърен материал. След засипването на филтърния материал се проверява неговата хоризонталност
\n
(2)След извършване на проверката по ал. 1 се прави пробно промиване на филтъра с интензивност в съответствие с проектните изисквания.
\n

Чл. 242

\n
(1)При приемането на пречиствателната станция за природни води се извършва комплексна оценка за нейното изпълнение в съответствие с изискванията на издадените строителни книжа и за готовността за въвеждането й в техническа експлоатация
\n
(2)При приемането на пречиствателната станция за природни води се проверяват:
\n
1.заповедната книга на строежа;
\n
2.констативният акт за установяване годността на строежа;
\n
3.генералният план на площадката с нанесени подземни технически проводи;
\n
4.актовете и протоколите, съставени по време на строителството;
\n
5.съответствието с издадените строителни книжа на съоръженията, сградите, оборудването, тръбопроводите, електрическите, отоплителните и вентилационните инсталации, контролно-измервателните прибори и автоматиката;
\n
6.хоризонталността на ръбовете на стените на струенасочващите прегради и на други части на съоръженията, през които водата прелива при експлоатацията им;
\n
7.правилното поставяне на елементите, през които водата постъпва в паралелно работещите съоръжения, както и на елементите за постъпване на водата в отделните съоръжения;
\n
8.документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n

Чл. 243

\n
(1)При приемането на пречиствателната станция за природни води за синхронизиране на работата на пречиствателните съоръжения се провежда 72-часова проба за хидравлична проводимост при експлоатационни условия, за което се съставя протокол
\n
(2)След успешно проведена 72-часова проба съоръженията и тръбопроводите се дезинфекцират с биоциди от продуктов тип 4 по реда на Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167 от 2012 г.) с концентрация и време за контакт съгласно указанията на производителя, но не по-малко от 6 h .
\n
(3)При основни ремонти и реконструкции на отделни съоръжения и водопроводи, ако не е указано друго в проекта, промиването и дезинфекцията се извършват съгласно приложение № 14.
\n
(4)Пречиствателният ефект се доказва след най-малко 48-часова пробна експлоатация на пречиствателната станция, като се вземат проби за анализ на качествата на пречистената вода в присъствието на представител на органите за здравен контрол . За резултатите от анализа на водата се съставя протокол.
\n

Чл. 244

\n
(1)При техническата експлоатация на пречиствателната станция се организира необходимата документирана и работеща система за контрол на техническото състояние и за ремонтно обслужване на всички нейни части ( 2 ) Състоянието на резервните хлоратори се проверява периодично или се прилага режим на работа с редуване на наличните хлоратори.
\n

Глава дванадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПОМПЕНИ СТАНЦИИ

\n

Чл. 245

\n

Помпената станция се изгражда в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на наредбата и нормативните актове за правилата за изпълнение на видовете строителни конструкции

\n

Чл. 246(1) При приемането на помпената станция се проверяват

\n
1.констативен акт за установяване годността на строежа;
\n
2.заповедна книга на строежа;
\n
3.генерален план на площадката с нанесените подземни технически проводи;
\n
4.одобрен инвестиционен проект за отделните сгради и съоръжения, за оборудването, тръбопроводите, електроснабдяването, отоплението, вентилацията и автоматизацията;
\n
5.актове и протоколи, съставени по време на строителството;
\n
6.протоколи от изпитванията на арматурите и тръбопроводите;
\n
7.съответствие с проекта на монтирани тръбопроводи, помпени агрегати, арматури, контролно-измерватели прибори и автоматика;
\n
8.характеристики и параметри на монтирани работни и резервни помпени агрегати, контролно-измервателни прибори и автоматика и на подемно-транспортните устройства за съответствието им с проекта;
\n
9.съответствие с проекта на удароубивателите, отоплението, вентилацията и осветлението на машинната зала;
\n
10.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n
(2)Всяка помпа трябва да бъде изпитана на пълно натоварване (при необходимост чрез отклонение за изпитване, свързано към подаващата страна на помпата), при което да показва стойностите за налягане и дебит, посочени на маркировката, като се вземат предвид загубите на налягане в захранващата тръба и арматурите между източника и измервателното устройство.
\n
(3)Тръбната система в сградите на помпените станции се изпитва съгласно изискванията за изпитване и въвеждане в експлоатация на водопроводи.
\n
(4)Помпената станция се приема в експлоатация след извършване на 72-часова проба при експлоатационни условия, ако нейната работа съответства на проектните изисквания , за което се съставя протокол .
\n

Чл. 247За нормалната техническа експлоатация на помпената станция се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване

\n

Глава тринадесета ПОЛАГАНЕ, МОНТАЖ, ИЗПИТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОПРОВОДИ Раздел І Общи изисквания

\n

Чл. 248

\n

Тръбопроводите се полагат и монтират в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и указанията на производителя за полагане, монтаж и изпитване на тръбите

\n

Чл. 249

\n

Тръбопроводните части се транспортират и складират в съответствие с указанията на производителя така, че да се избегнат взаимодействия с опасни вещества, замърсявания и повреди Раздел ІІ Траншейно полагане и монтаж

\n

Чл. 250

\n

При извършване на изкопни работи за полагане на тръби се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях

\n

Чл. 251

\n
(1)При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. При траншейно полагане на водопроводите минималната широчина на траншеята следва да е съобразена с изискванията на приложение № 15. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта
\n
(2)Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.
\n

Чл. 252(1) Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките

\n
(2)Когато дъното на траншеята е подходящо и може да служи за основа на тръбите, то се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и при необходимост се уплътнява.
\n
(3)Когато дъното на траншеята не е подходящо за основа на тръбите (състои се от камъни, скали, неустойчиви или льосови почви), траншеята се изкопава на по-голяма дълбочина в зависимост от материала на тръбите и външната им защита. Отстранената излишна почва се заменя с подходяща съгласно проекта, която се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и се уплътнява.
\n
(4)Когато основите за полагане на тръбите са неустойчиви или льосови почви, се вземат специалните мерки в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава петнадесета.
\n
(5)При траншейно полагане на тръбопроводи под нивото на подземните води, ако е необходимо, се вземат мерки за понижаване нивото на подземните води (чрез допълнителни дренажи или други мерки) или тръбопроводите се затежняват, за да се предотврати възможността от изплуване или деформиране.
\n
(6)При наличие на участъци от водопроводите и съоръженията под нивото на корозионно активни и агресивни подземни води се вземат мерки за защита на тръбопроводите и на бетона на съоръженията от агресивното въздействие на подземните води.
\n

Чл. 253

\n

Тръбите преминават през стените на съоръженията по подходящ начин, така че да се осигури водоплътността на съоръжението и да се предотвратят недопустими натоварвания върху тръбите или съоръженията

\n

Чл. 254(1) Тръбите, фасонните части и арматурите се свързват така, че тръбопроводът да е водонепропусклив и да издържа на работните натоварвания

\n
(2)Опорните блокове се изграждат така, че тръбната връзка при възможност да остава свободна.
\n
(3)Тръбите се заваряват от квалифициран персонал, като се използват заваръчна техника и методи, одобрени от производителя на съответните видове тръби и фасонни части.
\n
(4)При свързването на тръбите се използват смазки за контакт с питейна вода.
\n

Чл. 255

\n
(1)Нарушени изолационни покрития върху тръбите и фасонните части се възстановяват и нанасят на места, където покритието е нарушено, съгласно указанията на проектанта и в съответствие с техническата спецификация на тръбите
\n
(2)Когато тръбите са с пластмасово покритие, се вземат мерки за предпазването им от контакт с остри камъни или други твърди образувания по траншеята, както и за недопускане на продължително топлинно въздействие на топлопроводи и контакт с опасни вещества.
\n

Чл. 256

\n
(1)Когато се предвижда изпитване на външните антикорозионни покрития или когато водопроводите са метални с електроизолационно покритие и за тях е предвидена катодна защита, покритието се изпитва с електроконтролнаапаратура
\n
(2)Напрежението за изпитване се определя в проекта в зависимост от вида и дебелината на покритието.
\n
(3)Всички открити дефекти се отстраняват съгласно изискванията на техническата спецификация на тръбите, като възстановената област се изпитва повторно.
\n
(4)За резултатите от проведеното изпитване се съставя протокол.
\n

Чл. 257(1) Нарушенията на вътрешното покритие или на облицовката на тръбите и фасонните части се възстановяват в съответствие с указанията на производителя

\n
(2)Вътрешното покритие или облицовката на тръбите и фасонните части се изпълняват така, че да отговарят на изискванията за безопасност на продуктите (материалите), които са в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели.
\n

Чл. 258Шахтите на водопроводите се изграждат при спазване изискванията на проекта

\n

Чл. 259При изграждане на водопроводи под елементи на транспортната техническа инфраструктура се осигурява необходимата устойчивост срещу пропадане на съоръженията

\n

Чл. 260

\n
(1)Преди полагането на тръбопроводи през водно препятствие се извършват контролни измервания на дълбочината на дъното и се установява съответствието между действителните и проектните коти по проектното трасе на подводната траншея
\n
(2)При значителни отклонения между действителните и проектните коти на дъното на водното препятствие и при недостатъчен защитен почвен слой се спазват изискванията на проекта по отношение на височината на защитния слой.
\n

Чл. 2 61 . (1) Дюкерите през реки и дерета се изграждат по време на най-ниските водни стоежи.

\n
(2)Дюкерите се затежават с допълнителни товари, свързани с тръбите, за противодействие срещу изплуване.
\n

Чл. 262

\n
(1)Тръбите се засипватчрез полагане на пластове от подходящи материали: долна част на основата, горна част на основата, странична засипка и първоначална обратна засипка, в съответствие с приложение № 11
\n
(2)Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно платно, промишлена площадка и др.).
\n
(3)За нуждите на техническата експлоатация на водопроводите се предвиждат средства за тяхното трасиране и обозначаване с цел проследяване и/или откриване.
\n
(4)След основното засипване и преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, в който е положен водопроводът, се поставят предупредителни ленти за обозначаване и предпазване на водопровода.
\n

Раздел ІІІ Безтраншейно полагане

\n

Чл. 263Преди безтраншейно полагане на тръбопровод

\n
1.се определя местоположението на съществуващите подземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания водопровод;
\n
2.се вземат предвид следните технически характеристики на тръбите: а) вътрешни и външни диаметри; б) дължина; в) допустими експлоатационни натоварвания; г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки; д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;
\n
3.се извършват необходимите геоложки проучвания за вида и параметрите на земните слоеве по проектното трасе на водопровода, като се избира подходящ метод за неговото прокарване и безпрепятствено изпълнение.
\n

Чл. 264

\n
(1)Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването
\n
(2)Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ водопровод и/или с промяна на трасето на тръбопровода.
\n
(3)Местоположението на междинните шахти/отвори се съобразява с местата на свързванията със съществуващ водопровод и/или с промяна на трасето, както и с възможностите на избраната технология за максимална дължина на проходката без междинна шахта.
\n

Чл. 265

\n
(1)За безтраншейно полагане на тръбопроводите се предвиждат методи, които не водят до загуби на земни слоеве и на отклонения от проектното трасе на тръбопровода
\n
(2)При определяне на метода за безтраншейно полагане се отчитат:
\n
1.необходима точност на полагане;
\n
2.местоположение на съседни технически проводи и съоръжения на техническата инфраструктура;
\n
3.външен диаметър, материал и якостни характеристики на тръбите за полагане;
\n
4.дължина на прокарване;
\n
5.земни условия;
\n
6.наличие на подземни води;
\n
7.минимално земно покритие на тръбопровода.
\n

Чл. 266

\n
(1)По време на изграждане на тръбопровода се регистрират и документират, ако е приложимо, направлението, дължината и дълбочината на полагане, както и корекциите на управлението (при управляемите методи)
\n
(2)Максималният интервал на регистриране при управляемо хоризонтално сондиране е 1,0 m , а при останалите методи – едно регистриране на една тръба.
\n

Чл. 267

\n

В случай, когато прокарването се ръководи от лазерна или друга оптична система, тя се монтира така, че да не се влияе от движенията, породени вследствие на прокарването

\n

Чл. 268

\n
(1)Максимално допустимите отклонения от посоката и дълбочината на полагане се определят в проекта за безтраншейно полагане в зависимост от изискванията за експлоатация и поддържане, наклона на тръбопровода, възможностите на метода за прокарване, подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и геоложките условия
\n
(2)Отклонения от проектното трасе на тръбопроводапри безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.
\n

Раздел ІV Изпитване

\n

Чл. 269

\n
(1)Водопроводът се подлага на изпитване по хидравличен начин за доказване на якостта и водоплътността след подробен оглед за установяване съответствието на изпълнението на водопровода, на връзките и извършените укрепвания с издадените строителни книжа
\n
(2)Безтраншейно положеният водопровод се изпитва преди засипване на главните и междинните шахти.
\n
(3)Изпитванията се правят, преди да се монтират арматурите (хидранти, регулиращи вентили и др.). На местата на арматурите се поставят глухи фланци. Спирателните кранове на водопровода трябва да са отворени по време на изпитването. Използването им в затворено положение като граница на участък се допуска само ако номиналното налягане на спирателния кран е по-голямо от налягането на изпитване.
\n
(4)Откритите участъци от водопровода трябва да се защитят от пряко слънчево лъчение чрез покриване.
\n
(5)При пластмасови тръбопроводи трябва да се обърне внимание температурата на външната стена на тръбата да не надхвърля 20 °С по време на всички етапи на изпитването.
\n

Чл. 270(1) Водопроводът се изпитва цялостно или на участъци

\n
(2)По време на изпитването на водопровода се вземат мерки за подаване и изпускане на необходимото водно количество без каквито и да е затруднения.
\n

Чл. 271(1) Преди изпитването на тръбопровода се извършва проверка за спазването изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия на труд

\n
(2)В изкопите се забранява извършването на работи, които не са пряко свързани с изпитването на тръбопроводите.
\n

Чл. 272(1) Преди изпитването се укрепват глухите фланци и другите временно монтирани фасонни части на тръбопровода

\n
(2)Не се допуска отстраняване на временно монтираните опори и укрепвания в краищата на изпитвания участък преди окончателно спадане на налягането след изпитването.
\n

Чл. 273

\n
(1)Преди изпитванията на налягане се извършва проверка на устройствата за изпитване по отношение на тяхното калибриране, годност за работа и съвместимост с водопроводите
\n
(2)Преди изпитването трябва да бъдат отстранени всякакви видове отпадъци и чужди предмети от водопровода.
\n
(3)Преди изпитванията на налягане на местата на възможното събиране на въздух се поставят отклонения със спирателни кранове за изпускане на въздух или други устройства със същата цел.
\n
(4)Тръбопроводът се пълни бавно с водапри отворени устройства за изпускане на въздуха. Препоръчва се водното количество, с което се пълни водопроводът, да е по-малко от 10 % от оразмерителното водно количество.
\n
(5)Тръбопроводът се изпитва на налягане при затворени устройства за обезвъздушаване и отворени междинни арматури на изпитвания участък.
\n
(6)По време на всички етапи от изпитването се спазва проектната последователност.
\n
(7)След изпитването налягането в тръбопровода се понижава бавно до атмосферното налягане и тръбопроводът се изпразва при отворени въздушни устройства.
\n
(8)При изпитване на тръбопровода се използва питейна вода, освен ако в проекта не е предвидено друго.
\n

Чл. 274(1) Продължителността на предварителното изпитване се определя съгласно проектните изисквания

\n
(2)Налягането на изпитване е съгласно проектните изисквания.
\n
(3)При поява на недопустими промени в състоянието на леглото в част от тръбопровода и/или на течове предварителното изпитване се прекратява, налягането в изпитвания участък се изравнява с атмосферното налягане и дефектите се отстраняват.
\n
(4)Предварителното изпитване е проведено успешно, ако няма видими дефекти или признаци на водопропускливост.
\n

Чл. 275(1) Подводно полаганите тръбопроводи се подлагат на предварително изпитване на два етапа

\n
1.върху бермата на изкопа – след заваряване на тръбите;
\n
2.в дъното на траншеята – след проверка за правилно полагане в траншеята и преди засипването.
\n
(2)Предварително изпитване на тръбопроводи при преминаването им под елементи на транспортната инфраструктура се извършва след полагане на тръбопровода в кожух или в колекторен тунел преди запълването им до проектната кота и засипване на работните и приемните изкопи.
\n

Чл. 276Тръбопроводът се изпитва на спад на налягане, ако това се изисква с проекта

\n

Чл. 277(1) Не се разрешава основно изпитване на тръбопровода да се извършва преди предварителното му изпитване

\n
(2)Методът за провеждане на основното изпитване на тръбопровод се определя съгласно проектните изисквания.
\n
(3)В случай че загубите на вода надвишават определените стойности или се открият дефекти, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато загубите спаднат под определените стойности.
\n

Чл. 278

\n

В случаи, когато тръбопроводът е разделен на участъци за изпитване и резултатите от изпитванията на всички участъци са в пределно допустимите стойности, цялата система се подлага на окончателно изпитване под налягане, равно на работното, за не по-малко от 2 часа, освен ако не е предписано друго

\n

Чл. 279За резултатите от проведеното изпитване се съставя протокол

\n

Раздел V

\n

Приемане и въвеждане в експлоатация

\n

Чл. 280При приемане на водопровод се проверява

\n
1.констативен акт за установяване годността на строежа;
\n
2.заповедна книга на строежа;
\n
3.актове и протоколи, съставени по време на стрителството;
\n
4.тръбопроводът, компенсаторите, шахтите и всички достъпни за преглед елементи;
\n
5.коти на надлъжния профил на тръбопровода;
\n
6.всички арматури, вкл. хидрантите, за правилното им функциониране и съответствие с издадените строителни книжа;
\n
7.протоколи от проведените изпитвания на тръбопровода;
\n
8.протоколи от лабораторни проби;
\n
9.документ отАгенцията по геодезия, картография и кадастър за геодезично заснет и нанесен провод в подземния кадастър или документ от общинската администрация за предоставени данни в необходимия вид и обем за отразяване на водопровода в кадастралния план;
\n
10.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;
\n
11.данни за водопровода (инструкции за експлоатация, поддържане и обслужване на отделните части от системата, мерки срещу замръзване, корозия, замърсяване или предотвратяване застоя на водата в тръбопроводи с малка хидравлична проводимост и др.).
\n

Чл. 281(1) Нов водопровод, както и водопровод след основен ремонт, основно обновяване или реконструкция се промива и дезинфекцира преди въвеждането в експлоатация

\n
(2)Водата, която се използва за промивка и дезинфекция, трябва да бъде с качества на питейна вода.
\n

Чл. 282(1) Дезинфекцираният водопровод или съоръжението задължително се изолират от действащите части на водопроводната система

\n
(2)В случаите на полагане на къси водопроводи и при сградни отклонения с DN < 80 mm и с дължина не по-голяма от 100 m се допуска да не се спази изискването по ал. 1 за отделяне на водопроводите, когато не е предписано друго от проектанта. В тези случаи не се допуска проникване на вода от участъка, който се дезинфекцира, към действащата водопроводна мрежа.
\n
(3)Изборът на биоцид (дезинфектант) се извършва в зависимост от необходимото време за контакт и съобразно качествата на водата, а в случай на използване на калциев хипохлорит се взема предвид твърдостта на водата. Видът на биоцида се определя в проекта. Препоръчителни дезинфектанти и неутрализиращи реагенти на отпадъчния дезинфекционен разтвор са посочени в БДС EN 805 .
\n
(4)Когато няма допълнителни по-строги изисквания в проекта, дезинфекцията се извършва съгласно приложение № 14. В случаите, в които за дезинфекция се използват биоциди на хлорна основа, при определянето на необходимото количество биоцид се вземат предвид процентът на активния хлор в продукта, обемът на хлорирания участък от тръбопровода и приетата концентрация (доза) на активния хлор.
\n
(5)Видът на биоцида и начинът на дезинфекция на водопроводната система се определят с проекта.
\n

Чл. 283

\n
(1)При промиване на водопроводите начинът на промиване (без и със въздух), скоростта и минималната продължителност на промиване се съобразяват с проектните изисквания. Когато няма подробни указания, промиването се извършва съгласно приложение № 14
\n
(2)Ако не е указано друго в проекта, промиването с питейна вода на водопроводи без добавка на (биоцид) дезинфектант се осъществява, като се създаде минимална скорост на потока в тръбите от 2 до 3 m/s. Обемът вода, който трябва да се използва за промиване, е минимум 3 пъти по-голям от обема на тръбата.
\n
(3)За елементи от водоснабдителната система в експлоатация, както и на новоизградени по преценка на проектанта, може да се използва въздух за увеличаване на почистващия ефект чрез нагнетяване на въздух по време на промиване с питейна вода. ( 4 ) При изпразване на тръбопроводите в канализационната система се вземат мерки, за да се изключи възможността продуктите от предварителното промиване (мръсна вода и замърсявания) да бъдат засмукани обратно в тръбата.
\n

Чл. 284

\n
(1)Методът на дезинфекция на елементите на водоснабдителната система, както и необходимостта от неутрализация на отпадъчния дезинфекционен разтвор се определят в проекта. Когато няма подробни указания, дезинфекцията се извършва съгласно приложение № 14
\n
(2)Допускат се следните начини на дезинфекция:
\n

1 . статичен начин с използване на питейна вода с добавяне на биоцид;

\n
2.динамичен начин с питейна вода и добавяне на биоцид.
\n
(3)При статичния метод с използване на питейна вода и добавяне на биоцид дезинфектиращият разтвор изцяло запълва съоръжението или тръбния участък.
\n
(4)При динамичния метод на дезинфекция на водопроводни мрежи с използване на питейна вода и добавяне на биоцид дезинфекцията се извършва, като дезинфекционният разтвор се подава в пълен с питейна вода тръбопровод.
\n

Чл. 285

\n
(1)В зависимост от времето за контакт на биоцида участъкът след дезинфекция се промива така, че остатъчното съдържание на биоцид (дезинфектант) във водата да не превишава изискваните стойности за качество на водата. При необходимост се използва съответен неутрализиращ реагент
\n
(2)След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби за микробиологичен анализ по микробиологични показатели съгласно изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
\n
(3)Анализите се извършват от акредитирани лаборатории по БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни международно признати стандарти.
\n
(4)Когато резултатите от анализа по ал. 2 отговарят на изискванията за качество на водата, участъкът от тръбопровода се свързва своевременно към водоснабдителната система за предотвратяване на вторичното му замърсяване.
\n

Чл. 286(1) За проведените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове

\n
(2)За резултатите от микробиологични анализи на водата се прилагат протоколи.
\n

Чл. 287

\n
(1)Мястото и начинът на изпускане на отработените води от дезинфекцията и промиването на водопроводите се определят в проекта и в съответствие с изискванията на нормативните актове за опазване на околната среда
\n
(2)Когато няма подробни указания, заустването на отпадъчните води от дезинфекцията и промиването се извършва съгласно приложение № 1 4.
\n

Чл. 288

\n

За нормалната техническа експлоатация на водопровода се организира документирана система за неговото техническо и ремонтно обслужване в зависимост от конкретните местни условия, категорията на водопровода, установените загуби на вода, качеството на водата, напора и осигуряването на необходимото водно количество, пътните натоварвания, условията на полагане, вида на почвата и материала, от който са изпълнени тръбите Глава четиринадесета ИЗГРАЖДАНЕ, ИЗПИТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА РЕЗЕРВОАРИ Раздел І Изграждане

\n

Чл. 289

\n

Резервоарите се изграждат в съответствие със строителните книжа, правилата и нормативите на наредбата и нормативните актове за изпълнение на видовете строителни конструкции

\n

Чл. 290

\n
(1)Когато на дъното на резервоара се предвижда дренаж, изкопите на дренажа се изпълняват едновременно с изкопите на основите, като дренажът се нарежда непосредствено преди бетонирането на основите и дъното
\n
(2)При наличие на подземни води в изкопа за полагане на основите и дъното на резервоара водното ниво се понижава чрез водочерпене в продължение на 24 h след завършване на бетоновите работи.
\n
(3)При наличие на агресивни и корозионно активни подземни води се предвиждат мерки за защита на стоманените и бетоновите части на резервоара, попадащи под нивото на подземните води.
\n

Чл. 291Всички наклони на дъното към изпразнителните шахти и нивото на основите се оформят при полагането на бетона преди изпълнението на замазките

\n

Чл. 292Стените на резервоара се изграждат преди втвърдяването на бетона на дъното

\n

Чл. 293При бетониране на покривните стоманобетонни плочи над водните и сухите камери на резервоарите се осигуряват наклони за оттичане на повърхностните води

\n

Чл. 294

\n

При конструкции от предварително изготвени елементи за осигуряване водоплътността на резервоара се използват подходящи уплътнения при изпълнението на дилатационните фуги и при преминаването на тръби и канали през конструктивни елементи

\n

Чл. 295Съединителните елементи и арматурите на тръбопроводите се изпълняват водоплътни и достъпни за монтаж, демонтаж и обслужване

\n

Чл. 296(1) Не се допуска бетониране на тръбопроводите в стените на сухата камера

\n
(2)Тръбите и арматурите, които преминават през разделителната стена между водната и арматурната камера, след почистване се бетонират плътно при полагането на бетона.
\n

Чл. 297Топлоизолациите се изпълняват съгласно изискванията на проекта и на съответните технически спецификации

\n

Чл. 298(1) Тръбопроводите на водонапорните кули се изпълняват чрез компенсационни съединения

\n
(2)Водочерпните арматури на водонапорните кули се топлоизолират.
\n

Чл. 299Металните части на резервоара се боядисват след почистване и подсушаване и след изпълнението на замазките

\n

Чл. 300(1) Резервоарите се засипват след изпитването им

\n
(2)Около резервоарите се изгражда защитен канал за отклоняване на повърхностните води.
\n

Раздел ІІ Изпитване

\n

Чл. 301

\n
(1)Всички водосъдържащи съоръжения се изпитват на водоплътност след завършване на всички СМР и при достигане на проектната якост на бетона (при стоманобетонни резервоари)
\n
(2)Преди изпитването се извършва подробен преглед за готовността за изпитване на резервоара (наличие на дефекти в конструкцията и отклонения от проекта), за което се съставя констативен акт.
\n
(3)При изпитването на водоплътност се използва вода, предназначена за питейно-битови цели.
\n

Чл. 302(1) Всяка водна камера се изпитва на водоплътност

\n
(2)Изпитването по ал. 1 включва изпитване за водонепропускливост на покрива, стените и дъната на резервоара.
\n

Чл. 303(1) Начинът на провеждане на изпитването за водонепропускливост на покрива на резервоара се определя в съответствие с проектните изисквания

\n
(2)Изпитването по ал. 1 е проведено успешно, ако няма видими течове от долната страна на покрива.
\n

Чл. 304

\n
(1)Преди изпитването на водоплътност на стените и дъната на водните камери на резервоара всички технологични затворни органи се затварят така, че през тях да не се просмуква вода
\n
(2)Всички арматури и отвори се затварят, а външните повърхности на стените се оставят открити за свободен достъп и оглед.
\n

Чл. 305Водните камери на резервоара се пълнят с вода на два етапа

\n
1.частично напълване с вода на височина до 1 m в продължение на едно денонощие за проверка на водоплътността на дъното;
\n
2.напълване до проектната кота.
\n

Чл. 306

\n
(1)Стените на водните камери на резервоара се изпитват на водоплътност в продължение на не по-малко от пет денонощия след напълването им с вода до проектната кота
\n
(2)Преди започване на контрола за определяне на филтрационните загуби е необходимо големината на ежедневното понижаване на водата да не се увеличава.
\n
(3)Изпитването е проведено успешно, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l / m 2 намокрена повърхност на стените и дъното, през стените не се получава струене на вода, няма изтичания през фугите и основата не е овлажнена.
\n
(4)При изпитването се допуска само потъмняване или слабо изпотяване в отделни места на външните стени.
\n

Чл. 307

\n
(1)Изпитването не е проведено успешно при наличие на струйни изтичания на вода по стените или при овлажняване на почвата в основата на резервоара дори ако загубите на вода не надвишават пределно допустимите. В този случай местата, подлежащи на ремонт, се фиксират. След отстраняване на дефектите изпитването се извършва отново
\n
(2)За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.
\n

Раздел ІІІ Приемане и въвеждане в експлоатация

\n

Чл. 308При приемане на резервоар се проверяват

\n
1.заповедна книга на строежа;
\n
2.констативен акт за установяване годността на строежа;
\n
3.актове и протоколи, съставени по време на строителството;
\n
4.тръбопроводни системи, уплътнения, водни камери и всички достъпни за преглед елементи за съответствието им със строителните книжа;
\n
5.всички арматури за правилното им функциониране;
\n
6.протоколи от проведените изпитвания;
\n
7.документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.
\n

Чл. 309Преди въвеждане в експлоатация резервоарът се почиства, промива и дезинфекцира

\n

Чл. 310Всички вътрешни повърхности на резервоара се почистват и всички тръбопроводни системи се промиват обилно с чиста питейна вода с достатъчно налягане

\n

Чл. 311(1) Резервоарът се дезинфекцира с разтвор на биоцид, чиято концентрация и контактно време са съгласно указанията на производителя

\n
(2)Тръбопроводните системи се дезинфекцират при спазване изискванията за дезинфекция, посочени в раздел V на глава тринадесета.
\n
(3)Всички вътрешни повърхности на резервоара се промиват с дезинфекционен разтвор, а след това и с чиста питейна вода, след което резервоарът се напълва до проектното водно ниво с питейна вода, съдържаща остатъчен биоцид (дезинфектант) с концентрация, по-ниска от минимално изискваните стойности за води, предназначени за питейно-битови цели.
\n
(4)Проби за микробиологичен анализ се вземат след изтичане на времето за престой на водата в резервоара, определено с проекта и указанията на производителя.
\n
(5)Анализът се извършва от акредитирана лаборатория по БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни международно признати стандарти.
\n
(6)Резервоарът се въвежда в експлоатация, след като резултатите от анализа потвърдят, че водата в резервоара и в свързаните към него водопроводи отговаря на нормативните изисквания.
\n

Чл. 312За резултатите от анализите на водата се представят протоколи, а за дезинфекцията на резервоара – констативни актове

\n

Чл. 313

\n

За нормалната техническа експлоатация на резервоара се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване, включваща необходимото наблюдение на качеството на водата, периодичен контрол на всички елементи, поддържане, почистване и дезинфекция

\n

Чл. 314

\n
(1)Когато при техническата експлоатация се установи, че резервоарът е непригоден да изпълнява своето предназначение, се вземат мерки за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни работи
\n
(2)Преди повторно въвеждане на резервоара в експлоатация водните камери, които са били изключени за ремонтни и възстановителни работи, се почистват и дезинфекцират.
\n

Глава петнадесета ИЗГРАЖДАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИ СИСТЕМИ В ПРОПАДЪЧНИ ПОЧВИ

\n

Чл. 315

\n
(1)Водопроводите и съоръженията се полагат в земна основа от І тип по пропадъчност, както и в непропадъчни почви в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране (ДВ, бр. 85 от 1996 г.)
\n
(2)Основата под водопроводи и съоръжения, полагани в земна основа от ІІ тип по пропадъчност, се подготвя в съответствие с проектните изисквания и изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране.
\n

Чл. 316(1) Изкопаването на траншеи и изкопи се разрешава след завършване на мероприятията за осигуряване оттичането на повърхностни води

\n
(2)Траншеите се изкопават на участъци с големина съгласно проектните изисквания.
\n

Чл. 317

\n
(1)Изкопните работи се прекратяват при откриване на участък с внезапно нарастващо пропадане на земната основа до ликвидиране на източниците на овлажняване и се подновяват не по-рано от стабилизиране на пропадането
\n
(2)За всеки отделен случай се съставя акт за деформациите на конструкцията.
\n

Чл. 318(1) Удълбочаванията под съединенията на тръбопровода се изпълняват след предварително уплътняване на почвата

\n
(2)Не се допускат удълбочавания под челно заварени съединения.
\n

Чл. 319

\n
(1)При земни основи от ІІ тип по пропадъчност не се допуска обратно засипване на траншеите и изкопите с преовлажнени почви или с пясъчни и дрениращи почви и материали
\n
(2)Под тръбите не се допуска поставяне на подложки от пясък и други дрениращи материали.
\n

Чл. 320

\n
(1)Подземни или полуподземни съоръжения на водоснабдителната система, независимо от размерите им и почвените условия, се изграждат след предварително уплътняване на почвата, създаване на защитна подложка или заздравяване на пропадъчната почва под съоръженията до проектната дълбочина на дъното на изкопа
\n
(2)Почвата под съоръженията се уплътнява, покрива със защитна подложка (екран) от уплътнена местна почва или се заздравява върху площ, по-голяма от площта на съоръжението, най-малко с по 1,5 m извън очертанията му.
\n
(3)Уплътняване на пропадъчни почви под съоръженията се извършва при пропадъчни почви с обемна плътност на почвите ρ n < 1,6 g/cm 3 и степен на водонасищане Sr < 0,7 и се извършва с тежка трамбовка или валяк, с допълнително навлажняване при необходимост.
\n
(4)Заместване на пропадъчната почва под съоръженията и създаване на защитна подложка (екран) от уплътнена местна почва (или льос) се използва при степен на водонасищане на почвата – Sr > 0,7.
\n
(5)Дебелината на защитната подложка (екран) от уплътнена местна почва трябва да е не по-малка от 60 cm под проектната кота на дъното на изкопа за съоръжението, като се полага и уплътнява на пластове не по-дебели от 30 cm.
\n
(6)Уплътняването на почвата или на защитната подложка в основата на водопроводите и съоръженията се контролира чрез определяне на обемната плътност на скелета на почвата в очертанията на всеки уплътняван пласт с не по-малко от 4 проби.
\n
(7)Не по-малко от 90 % от пробите уплътнена почва или от всеки пласт на защитната подложка трябва да са с обемна плътност на скелета не по-ниска от 98 % от стандартната плътност, определена лабораторно.
\n
(8)Заздравяване на основата чрез циментольосова подложка се изпълнява съгласно изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. за проектиране на плоско фундиране.
\n

Чл. 321(1) Стоманобетонните съоръжения се бетонират без прекъсване

\n
(2)При прекъсване на бетонирането фугите се обработват за осигуряване на тяхната водонепропускливост.
\n
(3)При бетонирането, както и при обработката на бетона в процеса на неговото полагане, се спазват изискванията на Наредба № 3 от 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (ДВ, бр. 97 от 1994 г.).
\n

Чл. 322(1) За предпазване от повърхностни води около съоръженията се изпълняват водозащитни мероприятия и мероприятия за укрепване

\n
(2)За системно наблюдение на пропадането на земната основа при пропадъчни почви след изграждане на съоръженията се поставят странични репери (най-малко 4 броя) на разстояние два пъти широчината на съоръженията.
\n

Чл. 323

\n

При пропадъчни почви кулорезервоарите се фундират при пълно осигуряване отвеждането на водите в случай на протичане на салници, връзки и други повреди. Основите се предпазват от просмукване на повърхностни води посредством широки тротоари и отводнителни канавки. Преливно-изпразнителните системи се извеждат на разстояние най-малко 15 m от основите

\n

Чл. 324

\n

След изграждане и изпитване на съоръжения в земна основа от ІІ тип по пропадъчност празнините, които се образуват между стената на изкопа и съоръжението, се засипват с глинеста почва на пластове не по-дебели от 40 cm, като се уплътняват до проектната обемна плътност на скелета на почвата, но не по-малко от 95 % от стандартната плътност, определена лабораторно ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 1По смисъла на тази наредба

\n
1.„Водовземно съоръжение“ е съоръжение, предназначено да улавя вода и да я подава при запазване на природните й качества към водоснабдителната система.
\n
2.„Черпателно съоръжение“ е съоръжение, разположено преди помпената станция за изравняване на притока на вода и препомпваното водно количество съобразно възприетия режим на работа на помпите.
\n
3.„Помпена станция“ е помпено съоръжение за осигуряване на съответното налягане и водно количество във водоснабдителната система.
\n
4.„Пречиствателна станция“ е комплекс от съоръжения за обработка на суровата природна вода с оглед осигуряване на нормативните изисквания към качеството на водата преди нейното подаване във водопроводите.
\n
5.„Напорно-регулиращо съоръжение“ е съоръжение за изравняване на относително постоянния приток и променливото потребление на вода в отделни часове на денонощието (напорни резервоари, водонапорни кули и хидрофори).
\n
6.„Външен (довеждащ) водопровод“ е водопровод, който транспортира водата от водоизточника до регулиращите водонапорни съоръжения, пречиствателната станция за природни води и водопроводната мрежа във водоснабдяваната територия.
\n
7.„Водопроводна мрежа“ е мрежа от водопроводи във водоснабдяваната територия за доставяне на необходимите водни количества до имотите на потребителите.
\n
8.„Главен водопроводен клон от водопроводна мрежа“ е водопровод с разпределителни функции във водоснабдяваната територия, обикновено без преки връзки с потребителит е.
\n
9.„Второстепенен водопроводен клон от водопроводна мрежа“ е водопровод, свързващ един или повече главни водопроводни клонове със сградните водопроводни отклонения.
\n
10.„Сградно водопроводно отклонение“ е водопровод, свързващ главен или второстепенен водопроводен клон от водопроводната мрежа с имота на потребителите.
\n
11.„Технически загуби на вода по водоснабдителните системи“ са сума от неизбежните реални (физически) загуби на вода и загубите на вода вследствие на изпразване на водопроводната мрежа при изграждане на нови трасета и участъци, при промиване, дезинфекциране и отстраняване на аварии във водоснабдителната система, без да са включени „технологичните нужди на ПСПВ“.
\n
12.„ Максимално допустимо работно налягане (Р MA )“ е налягане, което даден тръбопровод или негов елемент може да издържи при работа на системата, проявяващо се краткотрайно, както и при хидравличен удар.
\n
13.„Допустимо работно налягане ( PFA )“ е налягане , което даден тръбопроводен елемент може да издържи при продължителна работа на системата.
\n
14.„Допустимо налягане при изпитване ( PEA )“ е налягане, което новоинсталиран тръбопроводен елемент може да издържи за сравнително кратък период от време за осигуряване на целостта и водоплътността на тръбопровода.
\n
15.„Оразмерително налягане ( DP )“ е налягане във водоснабдителната система, без да се отчита хидравличният удар.
\n
16.„Максимално оразмерително налягане ( MDP )“ е налягане във водоснабдителната система, като се отчита хидравличният удар.
\n
17.„Работно налягане (ОР)“ е вътрешно налягане, което се появява в определено време и място във водоснабдителната система.
\n
18.„Налягане за изпитване (пробно налягане) ( STP )“ е хидростатично налягане за изпитване на нови водопроводи, за проверка на тяхната цялост и водонепропускливост.
\n
19.„Пречиствателна станция за питейни води“ е комплекс от съоръжения за обработка на вода от природни или други водоизточници с оглед постигане на качествените показатели за питейно-битови нужди, установени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
\n
20.„Техническа възможност за бъдещо разширение на пречиствателните станции за питейни води“ включва като минимални изисквания осигуряване на достатъчен напор и пространство за включване на нови съоръжения.
\n
21.„ Технологични нужди на ПСПВ “ включват вода за нормалната експлоатация на пречиствателните процеси и вода за приготвяне на реагентни разтвори.
\n
22.„Регулатор на налягане“ е арматура, която понижава налягането на водата до определена стойност.
\n
23.„Граничен спирателен кран“ е спирателен кран, който служи за обособяване на зона от мрежата и е затворен при нормална работа на системата.
\n
24.„Вливна тръба“ е тръбата, чрез която водното количество постъпва в резервоара.
\n
25.„Хранителна тръба“ е тръбата, чрез която водата се подава от резервоара към водопроводната мрежа.
\n
26.„ Естествено залята центробежна помпа“ е помпа, при която котата на водното ниво в черпателния резервоар се намира над котата на най-високо разположената част на работното колело на помпата. При захранване от напорен водопровод това изискване е към котата на напорната линия на този водопровод .
\n
27.„Помпени станции в отворена система“ са тези, които подават водата в резервоар със свободно водно ниво, т.е. напорът се прекъсва. Пример за такава схема е помпа с преходен напорен резервоар.
\n
28.„Помпени станции в затворена система“ са тези, които подават водата в мрежа или друга помпена станция, при което няма свободно водно ниво, т.е. напорът не се прекъсва. Пример за такава схема е помпа, която подава вода директно във водопроводната мрежа.
\n
29.„Помпени станции в смесена система“ са тези, които подават вода както директно в мрежа, така и в резервоар със свободно водно ниво. Пример за такава схема е помпа с контранапорен резервоар.
\n
30.„Водосъдържащо съоръжение“ е водоплътно съоръжение за безнапорно съхранение на вода. Такива са водните камери, черпателни, напорни резервоари и др.
\n
31.„Икономически обоснован експлоатационен срок“ е съгласно § 5, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.
\n
32.„Проектен експлоатационен срок“ е равен на броя на годините след въвеждането в експлоатация, за които се определя необходимият хидравличен капацитет при проектирането на водоснабдителната система;
\n
33.„Обратен поток“ е движение на флуида срещу посоката на течение в сградната инсталация и/или площадково то водоснабдяване в присъединените имоти .
\n
34.„Неизбежни реални (физически) загуби на вода“ са най-малките технически постижими реални (физически) загуби на вода при добре поддържана и управлявана водоснабдителна система.
\n
35.„Устройство срещу обратен поток“ е устройство, което предотвратява обратен поток и съответства на БДС EN 1717 „Защита срещу замърсяване на питейната вода във водоснабдителните инсталации и общи изисквания към устройства за предотвратяване на замърсяване при обратен поток“.
\n

3 6. „Радиоактивно вещество“ е вещество по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

\n
37.„Опасни химични вещества и смеси“ е понятие съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
\n
38.„Биологични агенти“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, във връзка с Директива 2000/54/ЕО от 2000 г.
\n
39.„Инцидент“ е понятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия.
\n
40.„Кондукторна тръба“ е защитна стоманена тръба с херметизиращ фланец, монтирана външно около обсадната тръба в горната част на сондажа и закотвена към стоманобетоновото дъно на техническата шахта.
\n
41.„Реагенти“ са химикали, вкл. биоциди, използвани в процесите на обработка (пречистване и дезинфекция) на питейната вода.
\n
42.„Биоцид“ е съгласно чл. 3, т. 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди.
\n

§ 2

\n

За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби на ЗУТ и на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко наказание ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 3

\n

Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 1, 3 и 4 от ЗУТ и отменя Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2010 г. и бр. 45 от 2016 г.)

\n

§ 4

\n

За цитираните в наредбата стандарти се прилагат действащите версии, с изключение на хармонизираните стандарти по смисъла на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета, за които се прилага публикуваната в Официален вестник на Европейския съюз версия

\n

§ 5

\n

Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване и функциониране на звено за контакт относно продуктите (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, актуализирана с Директива 2015/1535

\n

§ 6(1) Започнатите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред

\n
(2)Производство по ал. 1 се счита за започнато от датата на подаване на писмено заявление за одобряване на инвестиционния проект от компетентния орган.
\n

§ 7(1) Започнатите производства по изграждане на водоснабдителни системи или на части от водоснабдителни системи се довършват по досегашния ред

\n
(2)За започнато производство по ал. 1 се счита датата на издаване на разрешението за строеж за водоснабдителна система или част от водоснабдителна система.
\n

§ 8(1) Започнатите производства по въвеждане в експлоатация се довършват по досегашния ред

\n
(2)Производство по ал. 1 се счита за започнато със съставянето на констативния акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ за предаване от строителя на възложителя на изградения и завършен строеж.
\n

§ 9

\n

Наредбата влиза в сила четири месеца след обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на приложение № 13 към чл. 157, ал. 2, което влиза в сила от 1.07.2025 г Министър: Виолета Коритарова-Касабова Приложение № 1 към чл. 1, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 ВИЖ приложение № 1 Приложение № 2 към чл. 1, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 ВИЖ приложение № 2 Приложение № 3 към чл. 14, ал. 3, чл. 62, чл. 72, ал. 1 и чл. 198, ал. 1, т. 3 ВИЖ приложение № 3 Приложение № 4 към чл. 21 ВИЖ приложение № 4 Приложение № 5 към чл. 40, ал. 2 ВИЖ приложение № 5 Приложение № 6 към чл. 70, чл. 73, ал. 1 и чл. 75, т. 1 и 2 ВИЖ приложение № 6 Приложение № 7 към чл. 103, ал. 1 ВИЖ приложение № 7 Приложение № 8 към чл. 124, ал. 4, т. 1 и 2 ВИЖ приложение № 8 Приложение № 9 към чл. 133, ал. 3 ВИЖ приложение № 9 Приложение № 10 към чл. 141, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 ВИЖ приложение № 10 Приложение № 11 към чл. 154, ал. 1, т. 2 и чл. 262, ал. 1 ВИЖ приложение № 11 Приложение № 12 към чл. 157, ал. 2 ВИЖ приложение № 12 Приложение № 13 към чл. 157, ал. 2 ВИЖ приложение № 13 Приложение № 14 към чл. 243, ал. 3, чл. 282, ал. 4, чл. 283, ал. 1, чл. 284, ал. 1 и чл. 287, ал. 2 ВИЖ приложение № 14 Приложение № 15 към чл. 251, ал. 1 ВИЖ приложение № 15 4 461

", "next": 0}