(5)В случаите по чл. 103, ал. 2, т. 9 разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изречение второ от Търговския закон не се прилага, а правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон се погасява в срок 14 дни след обнародването в “Държавен вестник” на поканата за записване на акции.
\n
(6)Ако акционери, които притежават квалифицирано дялово участие, с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност или ако по преценка на БНБ не разполагат с финансови възможности за участие в увеличаването на капитала до определения от БНБ размер, БНБ има право при прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 9 да ограничи или да лиши акционерите на банката от правото им да участват съответно на дела им в увеличаването на капитала по реда на чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон.
\n
(7)В случаите по ал. 6 БНБ може да задължи банката да увеличи капитала си под условие, че новите акции се закупят от лица и по цена, определени от БНБ.
\n
(8)При прилагане на мярката по чл. 103, ал. 2, т. 9, както и в случаите на увеличаване на капитала по реда на чл. 110 и 118 спрямо банка - публично дружество, разпоредбите на чл. 112 - 112в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилагат, а се прилага редът, установен в Търговския закон и в този закон.
\n
Раздел VII
\n
Квестор
\n
Чл. 105(1) Квесторът е физическо лице
\n
(2)Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1. Той не трябва да се намира с банката или с неин длъжник в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговата безпристрастност.
\n
(3)Назначените квестори вземат решения с единодушие и упражняват правомощията си съвместно, освен ако БНБ реши друго.
\n
(4)Квесторът декларира писмено пред БНБ обстоятелствата по ал. 2, изречение второ и чл. 11, ал. 3. Той е длъжен да уведоми незабавно БНБ за промените в тези обстоятелства.
\n
Чл. 106(1) Квесторите се назначават и освобождават от БНБ, като изискването за издаване на сертификат по чл. 11, ал. 2 не се прилага
\n
(2)Освен в случаите по ал. 3 срокът, през който банката се управлява от квестори, не може да надхвърля общо 6 месеца. Ако в този срок не е отнет лицензът на банката, с изтичането на срока правомощията на квесторите се прекратяват и правата на всички органи на банката се възстановяват.
\n
(3)Ако БНБ е отнела лиценза на банката, правомощията на квесторите се прекратяват след назначаването от съда на ликвидатор, съответно на синдик.
\n
(4)Българската народна банка може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място. Актът на БНБ не подлежи на обжалване.
\n
(5)След издаването на акта за назначаване на квестор БНБ го връчва незабавно на съответната банка и публикува съобщение най-малко в един централен ежедневник.
\n
Чл. 107
\n
(1)С назначаването на квестори всички правомощия на надзорния и управителния съвет, съответно на съвета на директорите, на банката се преустановяват и се упражняват от квесторите, доколкото в акта за назначаването им не са предвидени ограничения
\n
(2)По време на управлението на квесторите общото събрание на акционерите може да се свиква само от квесторите и да взема решение само по обявения от тях дневен ред. При условията на чл. 109 и 110 квесторите упражняват правомощията на общото събрание на акционерите.
\n
(3)Българската народна банка може да издава задължителни предписания на квесторите във връзка с дейността им.
\n
(4)Квесторите могат да прехвърлят някои от правомощията си на други лица, включително на администратори, чиито правомощия са преустановени.
\n
(5)Квесторите се отчитат за дейността си само пред БНБ и при поискване й представят незабавно отчет за дейността си.
\n
(6)Действия и сделки, извършени от името и за сметка на банката без предварително упълномощаване от квесторите, са нищожни.
\n
Чл. 108(1) Квесторите имат неограничен достъп и контрол върху помещенията на банката, счетоводната и другата документация, нейното имущество и дъщерните й дружества
\n
(2)По искане на квесторите прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да оказват съдействие за упражняване на правомощията им по ал. 1.
\n
(3)Веднага след назначаването им квесторите осигуряват защита на активите на банката, като могат да предприемат всички необходими действия, насочени към опазване на активите, документите и информацията на банката, включително като:
\n
1.променят реда за влизане в сградите на банката и в помещенията;
\n
2.променят пароли за достъп до компютрите на банката и предоставят достъп само на ограничен брой служители;
\n
3.издават нов вид пропуски за влизане в помещенията на банката на оправомощените служители и контролират достъпа на другите служители до тези помещения.
\n
(4)Квесторите прекратяват пълномощията на всички лица, които могат да задължават или да извършват каквито и да са действия от името и за сметка на банката, и упълномощават други лица.
\n
(5)Квесторите информират банките кореспонденти, регистраторите и агентите по ценни книжа, лицата, управляващи активи за сметка на банката, както и съответните трети лица за обстоятелствата по ал. 4.
\n
(6)В 5-дневен срок от назначаването им квесторите изпращат до всеки клон на банката, включително до клоновете й в държави членки и в трети държави и до дъщерните й дружества, препис от акта на БНБ за назначаване.
\n
(7)Квесторите прекратяват плащанията на дивиденти или друга форма за разпределение на капитал на акционери, както и плащанията на администратори, освен на дължими трудови възнаграждения или възнаграждения за извършените от тях услуги на банката по искане на квесторите.
\n
Чл. 109
\n
(1)Ако лицензът на банката не е отнет, квесторите имат право да вземат решение за преобразуване чрез вливане или сливане с друга банка, което подлежи на одобряване от БНБ след представяне на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително. В тези случаи квесторите упражняват всички правомощия на общото събрание на акционерите, предвидени в Търговския закон във връзка с преобразуването
\n
(2)Българската народна банка дава одобрението по ал. 1 само ако прецени, че преобразуването няма да доведе за придобиващата или новосъздадената банка до нарушаване на изискванията за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете за неговото прилагане, както и ако при преобразуването се поемат всички задължения на управляваната от квесторите банка.
\n
Чл. 110
\n
(1)Ако лицензът на банка не е отнет, квесторите с одобрение на БНБ могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, които предлагат на акционерите. Вноските до размера на емисионната стойност се внасят изцяло в определен от квесторите срок
\n
(2)В случаите по ал. 1 разпоредбата на чл. 194, ал. 3, изречение второ от Търговския закон не се прилага, а правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон се погасява в срок 14 дни след обнародването в “Държавен вестник” на поканата за записване на акции.
\n
(3)Незаписаните акции, както и акциите, вноските по които не са направени по реда на ал. 2, се предлагат от квесторите на други лица.
\n
(4)Ако не е отнет лицензът на банка, която не отговаря на изискванията на чл. 39, ал. 2 и 3, квесторите с одобрение на БНБ могат да вземат решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции и да отнемат правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон. В тези случаи новите акции се предлагат, без да се прилага процедурата по чл. 194 от Търговския закон. Лицата, участващи в увеличаването на капитала, придобиват новите акции, при условие че получат разрешение от БНБ, ако такова се изисква.
\n
(5)Българската народна банка дава одобрение по ал. 4, когато:
\n
1.акционерите на банката с дейността или с влиянието си в управлението й са навредили на нейната надеждност или сигурност, или 2. по преценка на БНБ акционерите на банката не разполагат с финансови възможности за увеличаване на капитала до определения от БНБ размер, или 3. по преценка на БНБ предоставянето на възможност за упражняване правата на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон може да осуети или да забави в неприемлив за нуждите на оздравяване на банката срок увеличаването на капитала на банката.
\n
Чл. 111
\n
(1)Квесторите могат да предприемат действия и мерки, насочени към оздравяване на банката, включително да договарят с кредиторите на банката намаляване, разсрочване и новиране на вземанията им
\n
(2)Квесторите могат да спрат изпълнението на решения, взети от общото събрание или от управителните органи на банката.
\n
Чл. 112(1) Квесторът упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Той носи отговорност само за вреди, причинени от него умишлено
\n
(2)Всички служители на банката са длъжни да съдействат на квестора при осъществяване на неговите правомощия.
\n
Чл. 113Квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, чийто размер се определя от БНБ
\n
Чл. 114
\n
(1)Българската народна банка може да назначи квестор в клона на банка със седалище в трета държава, като в тези случаи разпоредбите на този раздел се прилагат съответно
\n
(2)Квесторът по ал. 1 се подчинява единствено на разпорежданията на БНБ.
\n
Раздел VIII
\n
Специален надзор при опасност от неплатежоспособност
\n
Чл. 115(1) За да се оздрави банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, БНБ може да постави тази банка под специален надзор
\n
(2)Опасност от неплатежоспособност на банка е налице, когато:
\n
1.отношението й на общата капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори.
\n
(3)Срокът на специалния надзор не може да надхвърля 6 месеца. Ако преди прилагането на тази мярка са били назначени квестори по реда на чл. 103, ал. 2, т. 19, 6-месечният срок тече от датата на назначаване на квесторите.
\n
Чл. 116(1) В случаите по чл. 115, ал. 1 БНБ поставя банката под специален надзор, като
\n
1.назначава квестори, ако такива не са били назначени преди това, и определя техните правомощия;
\n
2.определя срока и условията на специалния надзор.
\n
(2)В случаите по ал. 1 БНБ може да:
\n
1.намали лихвите по задълженията на банката до средния им пазарен размер;
\n
2.спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й;
\n
3.ограничи дейността й изцяло или частично;
\n
4.определи условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имуществото на банката;
\n
5.разпореди принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в увеличаването;
\n
6.отстрани от длъжност членовете на съвета на директорите, съответно на управителния и на надзорния съвет;
\n
7.лиши временно от право на глас акционери, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите с право на глас, ако с дейността или с влиянието си в управлението на банката са навредили на нейната надеждност или сигурност;
\n
8.разпореди принудително намаляване на акционерния капитал на банката с размера на натрупаната от банката загуба.
\n
(3)Подлежащите на вписване обстоятелства по ал. 1 и 2 се вписват в търговския регистър по искане на БНБ.
\n
Чл. 117
\n
(1)Принудително намаляване на акционерния капитал се прилага, при условие че натрупаната от банката загуба не може да бъде покрита от резервите с общо предназначение, включително от неразпределените печалби от минали години
\n
(2)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 8 едновременно с намаляването на капитала се взема решение за увеличаване на капитала по реда на чл. 203 от Търговския закон. В този случай акционерите на банката губят правото по чл. 194, ал. 1 и 2 от Търговския закон на придобиване на съответна на техния дял преди увеличаването част от новите акции.
\n
Чл. 118
\n
(1)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 5 или 8 БНБ може да разпореди увеличаването на капитала да бъде извършено под условие, че новите акции ще бъдат придобити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или от одобрени от БНБ финансови институции
\n
(2)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 8 новите акции се придобиват по номинална стойност. В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 5 новите акции се придобиват по емисионна стойност. Емисионната стойност се определя, като собственият капитал по баланса на банката се раздели на броя акции в капитала й и се спазва изискването на чл. 176, ал. 2 от Търговския закон.
\n
(3)Когато Фондът за гарантиране на влоговете в банките участва в увеличаването на капитала на банка по реда на ал. 1, разрешение на БНБ по чл. 28 не се изисква.
\n
(4)Когато БНБ е разпоредила увеличаване или намаляване на капитала на банка, квесторът упражнява правомощията на общото събрание и определя условията, реда и сроковете за записване на акции и извършване на вноските. В тези случаи редът за увеличаване и намаляване на капитала, предвиден в устава на банката, не се прилага.
\n
(5)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 7 размерът на притежаваните акции от лишения от право на глас акционер не се взема предвид при изчисляване на необходимия кворум за провеждане на общото събрание на акционерите и за вземане на решения от това събрание.
\n
Чл. 119(1) Нищожни са действията и сделките, извършени от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 - 4 след обнародването в “Държавен вестник” на решението на БНБ
\n
(2)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 изпълнителните производства, включително производствата по изпълнение по реда на Закона за особените залози срещу имуществото на банката, се спират.
\n
(3)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 е разрешено:
\n
1.изпълнението на задължения, възникнали от платежни нареждания, приети за сетълмент от банката преди поставянето й под специален надзор;
\n
2.изпълнението на нареждания за плащания, произтичащи от упражняването на права или изпълнението на задължения по споразумения за финансови обезпечения, ако нарежданията са дадени преди или на датата на поставяне на банката под специален надзор или ако насрещната страна по обезпечението докаже, че не е знаела за поставянето на банката под специален надзор;
\n
3.извършването на нетиращи операции чрез платежна система;
\n
4.изпълнението на парични задължения, свързани с издръжката на банката или възникнали след датата на специалния надзор в резултат на правни сделки и действия, извършени от квесторите и необходими за оздравяването на банката.
\n
(4)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 и за периода, за който БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно.
\n
(5)В случаите по чл. 116, ал. 2, т. 2 банката не носи имуществена отговорност за неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния надзор. През времето на специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки относно паричните задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а договорните лихви върху такива задължения се начисляват, но се заплащат след вдигане на специалния надзор.
\n
Чл. 120(1) Квесторите при специален надзор имат правомощията по раздел VII и по този раздел, освен ако в акта на БНБ за назначаването им е предвидено друго
\n
(2)Квесторите при специален надзор могат да:
\n
1.спрат изпълнението на решения, взети от общото събрание или от управителните органи на банката;
\n
2.прекратят без предизвестие договори, сключени преди налагането на специалния надзор, без банката да дължи обезщетение в случаите, когато тези договори са неизгодни за банката и клаузите им се отклоняват от действащите пазарни условия.
\n
Чл. 121
\n
В едномесечен срок от назначаването им квесторите при специален надзор представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Те могат да предлагат и вземането на мерки по чл. 103, ал. 2 Глава дванадесета ЛИКВИДАЦИЯ, ПРОДАЖБА НА ПРЕДПРИЯТИЕ И ЗАКРИВАНЕ НА КЛОН
\n
Раздел I
\n
Доброволна ликвидация
\n
Чл. 122(1) Решение за доброволна ликвидация на банка може да се вземе от общото събрание на акционерите след предварително разрешение на БНБ
\n
(2)Към искането за издаване на разрешение по ал. 1 банката представя в БНБ одобрен от управителния й орган план за ликвидацията.
\n
(3)Българската народна банка издава разрешение, ако установи, че банката е платежоспособна и може да изпълни без отлагане задълженията си към кредиторите.
\n
(4)С издаване на разрешението от БНБ лицензът на банката се смята за обезсилен. БНБ предприема необходимите мерки, за да уведоми обществеността за обезсилването.
\n
(5)Българската народна банка може да откаже даването на разрешение за доброволна ликвидация, ако:
\n
1.прецени, че банката няма да може да изплати без отлагане или да уреди по друг начин своите задължения към кредиторите;
\n
2.прецени, че предложеният план за ликвидация не е в интерес на кредиторите на банката;
\n
3.представените от банката документи съдържат непълна, противоречива или недостатъчна информация;
\n
4.не са представени в определения срок допълнително поисканите документи, необходими за извършване на преценката дали са налице условията за издаване на разрешение или за отказ.
\n
(6)Условията и редът за издаване на разрешение за доброволна ликвидация се определят с наредба на БНБ.
\n
Чл. 123Разноски по ликвидацията са
\n
1.възнаграждението на ликвидаторите;
\n
2.трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката в производство по ликвидация;
\n
3.възнагражденията на наетите от ликвидатора експерти, консултанти и пълномощници във връзка с упражняването на правомощията му;
\n
4.други разходи по сключени договори и дейности, които се налагат от производството по ликвидация.
\n
Чл. 124(1) Вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени пред ликвидатора
\n
(2)Ликвидаторът съставя списък на предявените вземания на кредиторите на банката, който се предоставя на тяхно разположение в помещенията на банката.
\n
(3)Ликвидаторът разпределя набраните средства в производството по ликвидация на банка по реда на чл. 94, ал. 1, т. 1 - 8 от Закона за банковата несъстоятелност.
\n
(4)Кредиторите по вземания, свързани с разноски, които се налагат от производството по ликвидация, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, се удовлетворяват по реда на чл. 123, т. 4.
\n
Чл. 125
\n
(1)Когато ликвидаторът на банка установи в процеса на доброволна ликвидация, че банката е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36, ал. 2, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката
\n
(2)Българската народна банка извършва проверка на предложението по ал. 1.
\n
(3)Ако предложението по ал. 1 е основателно, управителят на БНБ въз основа на доклад на подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, издава заповед, в която се установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и отправя искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.
\n
(4)Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност.
\n
Раздел II
\n
Принудителна ликвидация
\n
Чл. 126
\n
На всяка банка, на която е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 1, Фондът за гарантиране на влоговете в банките назначава ликвидатори
\n
Чл. 127(1) Ликвидатор в производство по ликвидация на банка може да бъде само физическо лице
\n
(2)Разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за банковата несъстоятелност се прилагат съответно и за ликвидатора на банка.
\n
(3)Правомощията на ликвидатор на банка се осъществяват най-малко от две лица.
\n
(4)Българската народна банка има право по всяко време да извършва проверки за наличието на изискванията на ал. 2. Ако БНБ установи, че ликвидаторът не отговаря на тези изисквания, тя може да отправи искане до Фондa за гарантиране на влоговете в банките за освобождаването му.
\n
(5)Ако са налице изискванията на този член, за ликвидатор могат да бъдат назначени и квесторите на банката.
\n
(6)Разпоредбата на чл. 34 от Закона за банковата несъстоятелност се прилага съответно и за ликвидатора на банка.
\n
Чл. 128
\n
(1)Ликвидаторът представя в БНБ и във Фонда за гарантиране на влоговете в банките доклади и отчети, чийто вид, съдържание и срокове се определят от подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”
\n
(2)Ликвидаторът внася паричните средства, получени от осребряване на имуществото на банката или при събиране вземанията на банката, по особени сметки в левове, съответно в чуждестранна валута.
\n
Чл. 129Разпоредбите на чл. 123 и 124 се прилагат и за производството по принудителна ликвидация
\n
Чл. 130
\n
(1)Когато Фондът за гарантиране на влоговете в банките или ликвидаторът установи в процеса на принудителна ликвидация на банка, че банката е неплатежоспособна по смисъла на чл. 36, ал. 2, т. 2 или че банката не изпълнява свои изискуеми парични задължения повече от 60 дни, той предлага на БНБ да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към предложението фондът или ликвидаторът прилага доклад и документи, удостоверяващи финансовото състояние на банката
\n
(2)Българската народна банка извършва проверка на предложението по ал. 1.
\n
(3)Ако предложението по ал. 1 е основателно, управителят на БНБ въз основа на доклад на подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, издава заповед, в която се установява, че банката се намира в състояние на неплатежоспособност, и отправя искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност.
\n
(4)Съдът разглежда искането на БНБ при условията и по реда, предвидени в Закона за банковата несъстоятелност.
\n
Раздел III
\n
Продажба на предприятието на банка
\n
Чл. 131(1) Предприятието на банка може да бъде продадено само на друга банка, при условие че БНБ даде предварително одобрение на сделката за продажба на предприятието
\n
(2)Едновременно с влизането в сила на договора за продажба на предприятието на банката се открива производство по доброволна ликвидация за тази банка.
\n
(3)Преди сключване на сделката за продажба на предприятието на банка, банката отправя към БНБ искане за предварително одобрение на сделката и за издаване на разрешение по чл. 122, ал. 1.
\n
(4)Към искането по ал. 3 се прилагат пазарна оценка на предприятието на банката, проект на договора за продажба и други документи, определени с наредба на БНБ.
\n
(5)При продажба на предприятието на банка кредиторите на банката продавач и на банката купувач се уведомяват чрез съобщение, обнародвано в “Държавен вестник” и публикувано най-малко в два централни ежедневника. В тези случаи чл. 15, ал. 1, изречение второ от Търговския закон не се прилага.
\n
(6)Българската народна банка може да не одобри сделката за продажба на предприятието на банка и да откаже даването на разрешение за доброволна ликвидация, ако:
\n
1.прецени, че банката купувач няма да може да изплати в срок или да уреди по друг начин задълженията към кредиторите си, включително към кредиторите на банката продавач;
\n
2.прецени, че при продажбата няма да бъдат защитени в достатъчна степен интересите на кредиторите на продавача и купувача;
\n
3.прецени, че продажбата ще доведе до нарушаване по отношение на банката купувач на изискванията за осъществяване на банкова дейност съгласно този закон и актовете по прилагането му;
\n
4.представените от банката документи съдържат непълна, противоречива или недостатъчна информация, или 5. не са представени в определения срок допълнително поисканите документи, необходими за извършване на преценката дали са налице условията за издаване на разрешение или за отказ.
\n
(7)Ликвидаторът на банка, чието предприятие е било продадено, извършва между акционерите на банката разпределение на получената при продажбата цена след изтичане на срока по чл. 16а, ал. 1 от Търговския закон.
\n
(8)Банка, която се намира в производство по ликвидация, може да бъде продадена като предприятие или да се влее в друга банка само с разрешение на БНБ. Българската народна банка издава разрешение само ако задълженията на тази банка се поемат изцяло от придобиващата или поемащата банка и ако прецени, че са налице обстоятелствата по ал. 6 или по чл. 109, ал. 2.
\n
Раздел IV
\n
Закриване на клон на банка
\n
Чл. 132
\n
(1)Когато банка, лицензирана в Република България, реши да закрие клон в чужбина, тя уведомява незабавно БНБ, като прилага подробен план относно начина, по който ще бъдат уредени задълженията, възникнали във връзка с дейността на клона
\n
(2)Българската народна банка преценява дали предложеният план защитава в достатъчна степен интересите на кредиторите на банката в чужбина и дали осигурява уреждане на отношенията с тях в подходящ срок. Българската народна банка може да направи възражения срещу плана в 30-дневен срок от представянето му и да даде съответните указания на банката.
\n
(3)Банката има право да пристъпи към изпълнение на плана след одобрението му от БНБ.
\n
(4)Клонът не може да бъде закрит, преди да бъдат уредени всички отношения между банката и кредиторите в съответната държава.
\n
(5)Преди подаване на заявлението за заличаване на клона от съответния публичен регистър представляващите банката лица представят в БНБ писмена декларация, че са уредени всички отношения между банката и кредиторите в съответната държава, възникнали във връзка с дейността на клона.
\n
(6)Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за случаите, когато банка от трета държава, получила разрешение да извършва дейност чрез клон на територията на Република България, реши да закрие клона в Република България.
\n
Глава тринадесета ОЗДРАВИТЕЛНИ МЕРКИ И ПРЕКРАТИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ
\n
Раздел I
\n
Общи положения
\n
Чл. 133
\n
(1)Оздравителни мерки са мерките спрямо местна или чуждестранна банка, предприети от БНБ или от компетентните органи на друга държава членка, както и от техните съдилища спрямо банка, включително нейните клонове в държава членка, с цел защита или възстановяване на нейната финансова стабилност, които мерки могат да засегнат съществуващи права на трети лица, включително мерките, свързани със спиране на плащанията, спиране на изпълнителни производства или намаляване размера на вземанията към банката и други подобни мерки
\n
(2)Прекратителни процедури са процедурите по ликвидация или несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България или в друга държава членка, включително по отношение на нейните клонове в чужбина, или принудително прекратяване на дейността на клон на българска банка в държава членка или в трета държава, клон на банка, учредена в дъpжава членка, както и всяка друга подобна процедура, свързана с прекратяване на дейността и провеждане на колективно производство по осребряване и разпределение на активите на банка, открито и контролирано от съответните административни или съдебни органи на държава членка, включително когато производството приключва със споразумение или по друг подобен начин.
\n
(3)По смисъла на тази глава акционерите на банката и нейните администратори не се смятат за трети лица.
\n
Раздел II
\n
Оздравителни мерки
\n
Чл. 134
\n
(1)Българската народна банка е компетентният орган по прилагане на оздравителни мерки спрямо банка, лицензирана в Република България, включително спрямо нейните клонове на територията на държавите членки. Условията и процедурата за прилагането и обжалването на такива мерки, както и правните им последици се уреждат от българския закон, освен ако в тази глава е предвидено друго
\n
(2)Когато прилага оздравителни мерки спрямо банка, която има клонове в други държави членки, БНБ уведомява своевременно компетентните органи на тези държави членки преди прилагането на мерките, а когато това е невъзможно с оглед защитата на интересите на кредиторите на банката - едновременно с прилагането им. В уведомлението БНБ посочва правните и други последици от прилагането на мярката.
\n
(3)В срок два работни дни от датата на издаването им актовете на БНБ за прилагане на оздравителни мерки се публикуват най-малко в два централни ежедневника в Република България.
\n
(4)Актовете на БНБ за прилагане на оздравителни мерки, включително актовете за прилагане на оздравителни мерки спрямо клон на банка от трета държава, се публикуват в резюме в “Официален вестник” на Европейския съюз, както и в два национални вестника на всяка държава членка, в която съответната банка има клон. Резюмето на акта се публикува на български език и на езиците на държавите членки, в които съответната банка осъществява дейност.
\n
(5)Резюмето на акта по ал. 4 следва да съдържа описание на правните и фактическите основания за издаването на акта, името и адреса на съда, пред който актът може да бъде обжалван, както и срока за обжалване.
\n
Чл. 135
\n
(1)Преди да приложи оздравителни мерки спрямо клон на банка със седалище в трета държава, която има клонове и на територията на една или повече държави членки, БНБ уведомява компетентните органи на тези държави членки за намерението си да приложи оздравителни мерки спрямо такъв клон, както и за техните правни и други последици. В случаите, когато не е възможно предварително уведомяване на компетентните надзорни органи, БНБ ги уведомява незабавно след прилагането на мерките
\n
(2)Когато БНБ смята, че на територията на Република България трябва да бъдат приложени оздравителни мерки спрямо банка от държава членка, БНБ уведомява компетентните органи на изпращащата държава членка.
\n
Чл. 136
\n
(1)Оздравителните мерки, предприети от компетентен орган на държава членка спрямо банка, лицензирана в тази държава членка, се признават пряко и без формалности в Република България, и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо клона на тази банка, извършващ дейност в Република България, както и спрямо третите лица в Република България. Правните последици на оздравителните мерки се уреждат от правото на съответната държава членка, освен ако в този закон е предвидено друго
\n
(2)Лицата, които администрират на територията на Република България оздравителни мерки, приложени от компетентен орган на държава членка, се ползват със същия статут и правомощия, каквито имат според законодателството на тази държава членка. Тези лица прилагат българския закон при реализацията на активи на банката на територията на Република България и при уреждането на трудови правоотношения, възникнали на територията на Република България.
\n
(3)Оздравителните мерки, приложени от компетентен орган на държава членка спрямо клон на банка, лицензирана в трета държава, се признават пряко и без формалности в Република България, и от момента, в който подлежат на изпълнение, имат действие спрямо третите лица в Република България.
\n
Раздел III
\n
Прекратителни процедури за банка
\n
Чл. 137
\n
(1)Компетентни да вземат решение за ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, са българските съдебни или административни органи. Решението на тези органи има действие и спрямо клоновете на банката в други държави членки
\n
(2)Освен ако в този закон е предвидено друго, по отношение на производството по ликвидация и производството по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република България, се прилага българското законодателство, включително относно:
\n
1.движимите вещи, които са обект на производството, и правния режим относно движимите вещи, придобити от банката след откриване на производството;
\n
2.правата на банката и правомощията на нейния ликвидатор или синдик;
\n
3.условията, при които могат да се правят прихващания;
\n
4.последиците от откриването на производството върху текущите договори, по които банката е страна;
\n
5.действието на производството върху делата, водени от отделни кредитори срещу банката;
\n
6.вземанията, които се предявяват към банката, както и правния им режим, ако те са възникнали след откриване на производството;
\n
7.реда и изискванията за предявяване и приемане на вземанията към банката;
\n
8.правилата относно разпределението на набраните парични средства от осребряването на активи, поредността на вземанията на кредиторите на банката, както и правата на кредиторите, които са получили частично удовлетворение след откриването на производството по несъстоятелност в резултат на реализация на вещни обезпечения или чрез прихващане;
\n
9.условията за прекратяване на производство по несъстоятелност и последиците от това;
\n
10.правата на кредиторите след прекратяване на производството;
\n
11.режима относно разноските в производството;
\n
12.условията и реда за обявяване на правните актове, увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими спрямо тях.
\n
Чл. 138
\n
(1)Българската народна банка уведомява своевременно компетентния орган на съответните държави членки, в които банката по чл. 137, ал. 1 осъществява дейност чрез клон, че е поискано започването на принудителна ликвидация или откриването на производство по несъстоятелност, съответно че е издадено разрешение за доброволна ликвидация на тази банка
\n
(2)Българската народна банка уведомява компетентния орган по ал. 1 за решението за започване на ликвидация или за откриване на производство по несъстоятелност и го информира за правните и други последици, произтичащи от тях.
\n
(3)Редът за уведомяване по ал. 1 и 2 се прилага и в случаите на прекратяване на клон в Република България на банка със седалище в трета държава, когато същата банка има открит клон и в друга държава членка. В тези случаи БНБ и компетентният орган координират действията си в рамките на производството със съответните компетентни административни и съдебни органи в другите приемащи държави членки.
\n
Чл. 139
\n
(1)Решението на компетентния съдебен или административен орган за ликвидацията, откриването на прекратителна процедура на банка, лицензирана в държава членка, осъществяваща дейност на територията на Република България, се признава пряко и без формалности в Република България и поражда действие в страната от момента, в който решението е влязло в сила и е породило действие на територията на съответната държава членка, където е открито производството
\n
(2)Решението по ал. 1 подлежи на вписване по седалището на клона в Република България. Вписването на решението има оповестително действие.
\n
(3)При прекратителна процедура на банка по ал. 1 се прилага законът на държавата членка, в която е лицензирана банката, освен ако в този закон е предвидено друго.
\n
Чл. 140
\n
(1)Ликвидаторът или синдикът на банка, лицензирана в Република България, с клонове в други държави членки публикува на български език извлечение от решението за започване на ликвидация, съответно за откриване на производство по несъстоятелност, на банката в “Официален вестник” на Европейския съюз и поне в два национални вестника във всяка от държавите членки, където банката има клонове
\n
(2)Ликвидаторът или синдикът на банка по ал. 1 е длъжен да уведоми и покани писмено кредиторите на банката от други държави членки, които имат известен адрес, да предявят вземанията си, с изключение на кредиторите, за чиито вземания не се изисква предявяване и се смятат за служебно приети от синдика или ликвидатора.
\n
(3)Поканата до кредиторите по ал. 2 задължително съдържа информация на български език за:
\n
1.започването на ликвидация или откриването на производство по несъстоятелност на банката по ал. 1;
\n
2.сроковете за предявяване на вземанията;
\n
3.необходимостта от прилагане на доказателства;
\n
4.органа, пред който трябва да бъдат предявени вземанията или становищата във връзка с вземанията и изискванията за предявяване на вземанията;
\n
5.последиците от непредявяването на вземанията в срок или от непредявяването им изобщо, в т. ч. последиците след прекратяване на производството по ликвидация или несъстоятелност на банката в държавата, където тя е лицензирана.
\n
(4)Поканата по ал. 2 трябва да информира дали кредиторите с привилегировани вземания или с вземания, обезпечени с вещни права, трябва да ги предявят с оглед признаването им, както и други съществени обстоятелства относно вземанията.
\n
(5)Поканата, която се изпраща до кредиторите по ал. 2, е със заглавие: “Покана за предявяване на вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени” на всички официални езици на Европейския съюз. Когато се налага представяне на становище във връзка с вземанията, поканата е със заглавие: “Покана за представяне на становище във връзка с вземане. Срокове, които трябва да бъдат спазени” на всички официални езици на Европейския съюз.
\n
(6)Всеки кредитор по ал. 2, включително когато е публичен орган, има право да предяви вземанията си или да представи становище във връзка с тях на официалния език или на един от официалните езици на съответната държава членка. В този случай предявяването на вземането става под заглавие на български език “Предявяване на вземане”.
\n
(7)Ликвидаторът или синдикът имат право да изискат представянето на превод на български език на документите по ал. 6.
\n
(8)Освен ако в закон е предвидено друго, всеки кредитор по ал. 2 изпраща копия от удостоверяващите вземането му документи, ако има такива, и посочва вида на вземането, датата на възникването и размера му, позоваването на привилегия, предоставеното вещно обезпечение или правото на задържане, както и какви активи са обхванати от обезпечението му.
\n
(9)Вземанията на всички кредитори на банка, лицензирана в Република България, за която се извършва ликвидация или има открито производство по несъстоятелност, се третират равнопоставено и имат поредност на изплащане въз основа на едни и същи критерии независимо от това, дали са възникнали на територията на Република България или на територията на други държави членки.
\n
(10)Ликвидаторът и синдикът редовно и по подходящ начин информират кредиторите на банката по ал. 1, за която се извършва ликвидация или има открито производство по несъстоятелност, относно хода на производството.
\n
Раздел IV
\n
Общи разпоредби при оздравителни мерки или прекратителни процедури
\n
Чл. 141При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури за банка правните последици се уреждат, както следва
\n
1.за трудовите договори и отношенията, свързани с тях - от правото на държавата членка, приложимо към съответния трудов договор;
\n
2.за договорите, даващи право на ползване или придобиване на недвижима вещ - от правото на държавата членка по местонахождението на вещта, според което се определя и кои вещи са недвижими и движими;
\n
3.за правата на банката във връзка с недвижима вещ, кораб или самолет, които права подлежат на регистрация в публичен регистър - от правото на държавата членка, където се води регистърът.
\n
Чл. 142
\n
(1)Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителни процедури спрямо банка не засяга произтичащи от вещни обезпечения права на кредитори или на трети лица във връзка с материални или нематериални активи, включително недвижими или движими, индивидуално или родово определени вещи или съвкупности от вещи, които принадлежат на банката, но се намират на територията на друга държава членка по време на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за банката
\n
(2)Правата по ал. 1 включват:
\n
1.правото да иска осребряване или да осребри активи и да се удовлетвори от получените при осребряването приходи, включително когато активите са обект на залог или ипотека;
\n
2.правото на предпочтително удовлетворение, включително по силата на залог върху вземане или по силата на прехвърляне на вземане като обезпечение;
\n
3.правото на лицето, което има права върху вещ, да изисква нейното връщане или възстановяване от този, който я владее или ползва без правно основание;
\n
4.правото на ползване на плодовете на предоставените като обезпечение активи.
\n
(3)Право, вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица, по силата на което може да бъде придобито право по ал. 1, се смята за право по ал. 1.
\n
(4)Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.
\n
Чл. 143
\n
(1)Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка, която е купувач на вещ, не засяга правата на продавача върху тази вещ по договор за продажба със запазване на собствеността до пълно изплащане на цената, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителна процедура за банката вещта се е намирала на територията на друга държава членка
\n
(2)Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка, която е продавач на вещ по договор по ал. 1, не дава основание за разваляне или прекратяване на договора, ако вещта е била доставена, както и не представлява пречка за придобиване на собствеността върху вещта от купувача, когато по времето на прилагането на тези мерки или на откриването на прекратителната процедура за банката вещта - предмет на покупко-продажбата, се е намирала на територията на друга държава членка.
\n
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 не изключват възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.
\n
Чл. 144
\n
(1)Прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка не засяга правото на кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, когато са налице условията за това съгласно закона, приложим към вземането на банката
\n
(2)Разпоредбата на ал. 1 не изключва възможността да се иска обявяване на определени правни актове за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими по реда на чл. 137, ал. 2, т. 12.
\n
Чл. 145При прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка приложимото право е
\n
1.за правото на собственост или други права върху финансови или други инструменти, съществуването или прехвърлянето на които права предполага вписването им в регистър, в сметка или в централизирана депозитарна институция, която се намира или се води в държава членка - правото на държавата членка, където се намира или се води съответният регистър, сметка или централизирана депозитарна институция;
\n
2.за споразуменията за нетиране - правото, което се прилага към договора, който предвижда нетиране;
\n
3.за споразуменията за обратно изкупуване - правото, което се прилага към договора за обратно изкупуване, при условие че не се нарушава т. 1;
\n
4.за сделките, извършвани на регулиран пазар - правото, приложимо към договора относно тези сделки, при условие че не се нарушава т. 1;
\n
5.за висящите съдебни дела относно вещи или права, отнети от банката - правото на държавата членка, където се води съответното дело.
\n
Чл. 146
\n
(1)Лицата, които администрират оздравителни мерки, ликвидаторът, синдикът или друг компетентен съдебен или административен орган на изпращащата държава членка предприемат всички необходими мерки за вписване на оздравителните мерки или за започване на прекратителна процедура за банка в съответния търговски, имотен или друг публичен регистър на територията на Република България в случаите, когато тази регистрация е задължителна съгласно българското законодателство
\n
(2)Разноските по вписването се смятат за част от разноските по оздравителните мерки или по прекратителната процедура за банка.
\n
Чл. 147
\n
(1)Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 не се прилага към правилата за обявяване за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими на актове, увреждащи всички кредитори, когато лицето, ползващо се от акта, представи доказателства, че към акта, увреждащ всички кредитори, се прилага правото на друга държава членка и това право не допуска оспорването на съответния акт в конкретния случай
\n
(2)Когато оздравителна мярка, определена от съдебен орган, съдържа правила относно нищожност, унищожаемост или непротивопоставимост на актове, увреждащи всички кредитори, които актове са били извършени преди прилагането на самата мярка, правилото по чл. 134, ал. 1, изречение второ не се прилага в случаите по ал. 1.
\n
Чл. 148
\n
Действителността на акт, сключен след прилагането на оздравителна мярка или след започването на прекратителна процедура за банка, по силата на който банката се разпорежда възмездно с недвижима вещ, кораб или самолет, подлежащи на регистрация в публичен регистър, или с финансови или други инструменти или права по такива инструменти, съществуването или прехвърлянето на които предполага вписването им в регистър, в сметка или в централизирана депозитарна институция, която се намира или води в държава членка, се определя от правото на държавата членка, където се намира тази вещ или се води регистърът, сметката или депозитарната институция
\n
Чл. 149
\n
Всички лица, които дават или получават информация във връзка с уведомителните или консултативните процедури по тази глава, са длъжни да опазват банковата и професионалната тайна
\n
Чл. 150
\n
(1)Решението на компетентния орган в държава членка за назначаването на лице, което администрира оздравителните мерки или прекратителните процедури за банка, лицензирана в държавата членка, има действие на територията на Република България. Лицата доказват своето назначение с представяне на заверен препис от акта за назначаването, придружен от превод на български език, който не се легализира
\n
(2)Назначените лица по ал. 1, както и упълномощените от тях лица имат право да упражняват правомощията си, които произтичат от законите в държавата членка, и спрямо клона на банката на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго. Те подпомагат кредиторите на съответната банка в Република България във връзка с упражняването на техните права.
\n
(3)Когато упражняват правомощията си на територията на Република България, назначените лица по ал. 1 са длъжни да спазват българското законодателство, включително процедурите за осребряване на активите и предоставяне на информация на работниците и служителите. При упражняването на тези правомощия те не могат да упражняват принуда или да разрешават правни спорове.
\n
Глава четиринадесета ИЗДАВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
\n
Чл. 151
\n
(1)Индивидуалните административни актове по чл. 14 - 17, 36, 38, чл. 103, ал. 2, т. 20 и 21 и ал. 8 се издават от управителния съвет на БНБ по предложение на управителя и подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, а във всички останали случаи - от подуправителя или от оправомощено от него длъжностно лице
\n
(2)Административните актове по ал. 1 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.
\n
(3)Административните актове по ал. 1 могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата.
\n
(4)В съдебните производства по ал. 3, когато е необходимо извършването на съдебно-счетоводна или съдебно-икономическа експертиза, съдът назначава вещи лица от списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд. Вещите лица трябва да имат висока квалификация и опит в банковата дейност. Условията и редът за включване и изключване от списъка се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ.
\n
(5)В случаите, когато БНБ не се е произнесла по молба за издаване на лиценз в 6-месечен срок от постъпването на молбата и всички изискуеми документи и информация, смята се, че е налице мълчалив отказ, който може да бъде обжалван по реда на ал. 3. Мълчалив отказ е налице и когато БНБ не се е произнесла по молба за издаване на лиценз в 12-месечен срок от постъпването й.
\n
(6)В случаите, когато БНБ не се е произнесла по молба за издаване на разрешение в тримесечен срок от постъпването на молбата и всички изискуеми документи и информация, смята се, че е налице мълчалив отказ, който може да бъде обжалван по реда на ал. 3.
\n
(7)Индивидуалните административни актове по този закон се съобщават на адресатите им чрез връчване срещу подпис или чрез препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка се извършва на постоянния адрес на лицето, ако то е физическо лице, или по неговото седалище и адрес на управление, ако е юридическо лице.
\n
(8)Ако административният акт не бъде връчен по един от посочените в ал. 7 начини, той се смята за връчен с поставянето му на специално определено за целта място в сградата на БНБ. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”.
\n
Глава петнадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 152
\n
(1)Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 12 000 лв
\n
(2)Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв.
\n
(3)Ако нарушението по ал. 2 е извършено чрез средство за масово осведомяване, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до 20 000 лв.
\n
(4)Ако нарушителят по ал. 1 или 3 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:
\n
1.в случаите по ал. 1 - в размер от 20 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение - от 50 000 до 100 000 лв;
\n
2.в случаите по ал. 3 - в размер от 50 000 до 200 000 лв., а при повторно нарушение - от 80 000 до 250 000 лв.
\n
Чл. 153(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 152 се съставят от оправомощени от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, длъжностни лица
\n
(2)Наказателните постановления се издават от подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, или от оправомощено от него длъжностно лице.
\n
(3)Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1(1) По смисъла на този закон
\n
1.“Администратор” е: а) членът на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банката; б) прокуристите и лицата, чиято длъжност според вътрешната структура на банката включва изпълнение на функции по ръководство и контрол на структурни звена, които имат пряко отношение към осъществяване на основния предмет на дейност на банката; в) ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол.
\n
2.“Влог” е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е дадена: а) като заем от банка; б) като отметнина или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка; в) като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежи на връщане при неизпълнение на договора; г) за други цели в случаи, определени от БНБ.
\n
3.“Публично привличане на влогове или други възстановими средства” е приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори. При издаване на облигации или други дългови ценни книжа не по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се смята, че е налице публично привличане на влогове или други възстановими средства, когато: а) емисиите от облигации или от други дългови ценни книжа са придобити при първичното предлагане от общо повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори; б) това представлява една от основните дейности на емитента, и в) емитентът предоставя заеми по занятие или по занятие извършва други финансови услуги.
\n
4.“Свързани лица” са: а) съпрузите, роднините по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и роднините по сватовство до трета степен включително; б) работодател и работник; в) съдружниците; г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество; д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява юридическо лице; е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството; ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото; з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество; и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество; к) лицата, едното от които е търговски представител на другото; л) лицата, едното от които е направило дарение на другото.
\n
5.“Икономически свързани лица” са: а) съпрузите и роднините по права и по съребрена линия до втора степен; б) лицата по т. 4, букви “г” - “и”; в) извън случаите по букви “а” и “б”, две или повече лица, които са финансово (делово) обвързани по такъв начин, че при възникване на финансови проблеми на едното има вероятност другото или всички останали да изпитат затруднения при изпълнение на задълженията си.
\n
6.“Квалифицирано дялово участие” е налице, когато едно лице притежава пряко или непряко 10 или повече от 10 на сто от капитала или от правата на глас в общото събрание на дружество или когато притежаването на акции от капитала или от правата на глас в общото събрание позволява да се упражнява съществено влияние върху ръководството на дружеството.
\n
7.“Контрол” е налице, когато определено лице (контролиращият): а) притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице (дъщерно дружество), или б) има право да определя повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго юридическо лице (дъщерно дружество) и същевременно е акционер или съдружник в това лице, или в) има право да упражнява решаващо влияние върху юридическо лице (дъщерно дружество) по силата на сключен с това лице договор или на неговия учредителен акт или устав, ако това е допустимо съгласно законодателството, приложимо към дъщерното дружество, или г) е акционер или съдружник в дружество, и: аа) повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на това юридическо лице (дъщерно дружество), които са изпълнявали съответните функции през предходната и текущата финансова година и до момента на изготвяне на консолидираните финансови отчети, са определени единствено в резултат на упражняването на неговото право на глас, или бб) което контролира самостоятелно по силата на договор с други акционери или съдружници в това юридическо лице (дъщерно дружество) повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице, или д) може по друг начин по преценка на компетентните органи да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество).
\n
В случаите по букви “а”, “б” и “г” към гласовете на контролиращия се прибавят и гласовете на дъщерните му дружества, върху които той упражнява контрол, както и гласовете на лица, които действат от свое име, но за негова сметка или за сметка на негово дъщерно дружество.
\n
В случаите по букви “а”, “б” и “г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акции, държани за сметка на лице, което не е нито контролиращият, нито негово дъщерно дружество, както и с гласовете по акции, които са предмет на залог, ако правата по тях се упражняват по нареждане и в интерес на залогодателя.
\n
В случаите по букви “а” и “г” гласовете на контролиращия се намаляват с гласовете по акции, притежавани от самото дъщерно дружество чрез лице, което то контролира, или чрез лице, което действа от свое име, но за сметка на контролиращия и на дъщерното дружество.
\n
8.“Предприятие майка” е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дружества (дъщерни дружества).
\n
9.“Дъщерно дружество” е юридическо лице, контролирано от друго юридическо лице (предприятие майка). Юридически лица, които са дъщерни на дъщерното дружество, също се смятат за дъщерни дружества на предприятието майка.
\n
10.“Тесни връзки” са налице, когато две или повече физически или юридически лица са свързани по един от следните начини: а) чрез притежаване от едно лице, пряко или чрез контролирано лице, на 20 или повече от 20 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на другото лице, или б) чрез отношения на контрол, или в) трайно с едно и също трето лице чрез отношения на контрол.
\n
11.“Банкова група” е налице, когато предприятието майка е банка и има за дъщерни дружества други кредитни институции и/или финансови институции.
\n
12.“Финансов холдинг” е налице, когато предприятието майка е финансова институция, чиито дъщерни дружества са изключително или предимно кредитни или финансови институции, при условие че най-малко едно от тези дъщерни дружества е кредитна институция и предприятието майка не е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати.
\n
13.“Холдинг със смесена дейност” е налице, когато предприятието майка е различно от кредитна институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати и има поне едно дъщерно дружество, което е кредитна институция.
\n
14.“Разпределение на капитал” е предоставянето на пари или друго имущество на банката на нейни акционери, с изключение предоставянето на нови акции в резултат на увеличаване на капитала чрез превръщането на печалба в капитал.
\n
15.“Държава членка” е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
\n
16.“Изпращаща държава” е държава членка, чиито компетентни органи са издали лиценз за кредитна институция.
\n
17.“Приемаща държава” е държава членка, в която кредитна институция на държава членка има клон или директно предоставя услуги.
\n
18.“Трета държава” е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 15.
\n
19.“Компетентни органи” означава БНБ, както и националните органи на другите държави членки, които са оправомощени по силата на нормативен акт да упражняват надзор над кредитни институции.
\n
20.“Лиценз” е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция.
\n
21.“Дружество за спомагателни услуги” е дружество, чиято основна дейност е притежаване или управление на собственост, предоставяне на услуги за обработката на информация или друга подобна дейност, която е спомагателна на основната дейност на една или повече кредитни институции.
\n
22.“Клон” е регистрирано по съответния ред място на дейност, представляващо юридически необособена част от кредитна институция, чрез което се извършват пряко всички или някои от разрешените дейности на кредитната институция.
\n
23.“Финансово брокерство” е посредничество на паричния пазар и при предоставяне на банкови или други финансови услуги, включително застрахователно и осигурително посредничество.
\n
24.“Дериватни инструменти” са права и задължения, чиято стойност пряко или косвено се влияе от цената на ценни книжа, чуждестранни валути, стоки, лихвени проценти, индекси, от оценката на кредитния риск или от други подобни променливи стойности.
\n
25.“Семейство” включва съпрузите, роднините по права линия, братята, сестрите, както и лицата, които съжителстват трайно.
\n
26.“Кредитна институция майка в държава членка” е кредитна институция, която има за дъщерно дружество друга кредитна или финансова институция или има участие в такава институция и която не е дъщерно дружество на друга кредитна институция, лицензирана в същата държава членка, или на финансов холдинг, учреден в същата държава членка.
\n
27.“Кредитна институция майка от Европейския съюз” е кредитна институция майка от държава членка, която не е дъщерно дружество на друга кредитна институция, лицензирана в държава членка, или на финансов холдинг, учреден в държава членка.
\n
28.“Финансов холдинг майка в държава членка” е финансов холдинг, който не е дъщерно дружество на кредитна институция, лицензирана в същата държава членка, или на финансов холдинг, учреден в същата държава членка.
\n
29.“Финансов холдинг майка от Европейския съюз” е финансов холдинг майка в държава членка, който не е дъщерно дружество на кредитна институция, лицензирана в държава членка, или на друг финансов холдинг, учреден в държава членка.
\n
30.“Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
\n
(2)При определяне на квалифицираното дялово участие по ал. 1, т. 6 и на другите нива на участие по чл. 28 притежаваните от едно лице чрез една от формите, посочени в т. 1 - 6, права на глас в общото събрание, се смятат за права на глас на това лице (косвен притежател) в случаите, когато:
\n
1.правата на глас се притежават от името на едно лице, но в действителност са притежание на косвения притежател;
\n
2.правата на глас се притежават от дружество, контролирано от косвения притежател;
\n
3.правата на глас, притежавани от лице, с което косвеният притежател с права на глас в общото събрание на същото дружество е сключил писмено споразумение за трайна обща политика по отношение на управлението на дружеството, която реализират чрез упражняването на правата им на глас;
\n
4.правата на глас, които въз основа на писмено споразумение между косвения притежател и друго лице са прехвърлени временно срещу възнаграждение от косвения притежател или от контролирано от него дружество на другото лице - страна по споразумението;
\n
5.правата на глас са предоставени като обезпечение на акции и лицето, в полза на което е предоставено обезпечението, декларира писмено своето намерение да упражнява правата на глас;
\n
6.поради липса на конкретни инструкции от притежателя им правата на глас по съхранявани от косвения притежател акции може да се упражняват по негово собствено усмотрение.
\n
§ 2
\n
Доколкото в този закон не е предвидено друго, функциите на БНБ относно надзора върху банковата система се осъществяват от нейния подуправител, ръководещ управление “Банков надзор”, самостоятелно и независимо или от оправомощени от него длъжностни лица
\n
§ 3
\n
Организацията и контролът по обезпечаването на сигурността на банките и финансовите институции се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и управителния съвет на БНБ
\n
§ 4
\n
Този закон въвежда разпоредбите на Директива 89/117/ЕЕС на Съвета относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи, Директива 2000/46/EС на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, осъществяването на дейност и надзора над дейността на институциите за електронни пари, Директива 2001/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно реорганизацията и прекратяването на кредитни институции и Директива 2006/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции (поправка) ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 5
\n
Законът за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се отменя
\n
§ 6
\n
Банките, получили лиценз за извършване на банкова дейност по реда на отменения Закон за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.), са длъжни в срок три месеца от влизането в сила на този закон да вземат решение за промени на уставите си в съответствие с този закон и да подадат заявление пред БНБ за актуализиране на лиценза им. Актовете за актуализиране на лиценза се издават от управителя на БНБ
\n
§ 7
\n
Чуждестранни банки от държави членки, получили лиценз за извършване на банкова дейност чрез клон в Република България преди влизането в сила на този закон, продължават дейността си в страната, без да е спазено изискването за уведомяване по чл. 20, ал. 1 и без да получават съобщение или изчакват изтичането на срока по чл. 21, ал. 2
\n
§ 8
\n
Издадените от БНБ подзаконови нормативни актове по прилагането на отменения Закон за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон
\n
§ 9(1) Изискванията на този закон се прилагат и за заварените при влизането му в сила административни производства пред БНБ
\n
(2)Издадените от БНБ административни актове по отменения Закон за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.), които не са подлежали на обжалване по съдебен ред, не могат да бъдат обжалвани пред съда по реда на този закон.
\n
§ 10
\n
(1)Заварените при влизането в сила на този закон прокуристи на банка, с изключение на онези, чието упълномощаване се отнася до дейността на отделен клон, се освобождават от длъжност, ако в срок два месеца от влизането в сила на този закон не са получили сертификат по чл. 11, ал. 2
\n
(2)Българската народна банка отстранява от длъжност лицата по ал. 1, ако те не бъдат освободени от съответния орган в срок 30 дни след изтичането на срока по ал. 1.
\n
§ 11
\n
С решение на управителния съвет на БНБ могат да отпаднат ограниченията по чл. 11, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон, по чл. 234, ал. 2, т. 1 от Търговския закон и по чл. 25, ал. 1, т. 4 и 13 от Закона за банковата несъстоятелност за 1. член на управителен или контролен орган на банка, в която БНБ е придобила след 1 октомври 1995 г. над 50 на сто от акциите с право на глас, ако лицето е избрано от компетентния орган след придобиването от БНБ на дялово участие в такъв размер, не е било преди това член на неин управителен или контролен орган и е освободено от отговорност от общото събрание на акционерите на банката;
\n
2.член на управителен или контролен орган на банка, в която “Банкова консолидационна компания” - АД, е притежавала над 50 на сто от акциите с право на глас, ако лицето е избрано след 1 януари 1994 г. по предложение на “Банкова консолидационна компания” - АД, не е било преди това член на управителен или контролен орган на банката и е освободено от отговорност от общото събрание на акционерите й.
\n
§ 12
\n
Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет
\n
§ 13
\n
Управителният съвет на БНБ издава наредби по прилагането на глави първа, втора, трета, четвърта, пета, седма, девета, десета, единадесета, дванадесета и тринадесета
\n
§ 14
\n
В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42 , 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 187е, ал. 3 думата “небанкови” се заличава.
\n
2.В глава двадесет и девета “Банкови сделки”: а) раздел IV с чл. 433 и 434 се отменя; б) раздел IХ с чл. 451, 452, 453 и 454 се отменя.
\n
3.Създава се нова глава тридесет и седма с чл. 605 - 606а: “Глава тридесет и седма ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА СЕЙФ Определение
\n
Чл. 605
\n
(1)С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят
\n
(2)Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.
\n
(3)Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя.
\n
Забранени предмети
\n
Чл. 606(1) В сейфа не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на сейфа и на наемодателя, и вещи, чието приемане е забранено от закона
\n
(2)Наемодателят контролира по подходящ начин спазването на изискването на ал. 1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
\n
(3)При неизпълнение на задължението по ал. 1 наемодателят може незабавно да развали договора.
\n
Права на наемодателя при неплащане Чл. 606а. (1) При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение наемодателят може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус. Намерените в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.
\n
(2)За вземанията си по договора наемодателят има право на задържане върху вложеното в сейфа.”
\n
4.В чл. 655, ал. 2: а) в т. 8 след думите “ал. 2” се добавя “от този закон или чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за банковата несъстоятелност”; б) точка 9 се изменя така: “9. по отношение на него да не е прилагана мярка по чл. 65, ал. 2, т. 11 от Закона за банките или по чл. 103, ал. 2, т. 14 от Закона за кредитните институции.”
\n
§ 15
\n
В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 1: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: “(2) За производството по несъстоятелност за банка, която има клонове в държави членки, се прилагат и разпоредбите на глава тринадесета от Закона за кредитните институции.”
\n
2.В чл. 3, ал. 2 думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
3.В чл. 8: а) в ал. 1 думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”; б) създава се нова ал. 2: “(2) Производство по несъстоятелност се открива и за банка в производство по ликвидация, за която по реда на чл. 125 или 130 от Закона за кредитните институции е установено, че е в състояние на неплатежоспособност.”; в) досегашната ал. 2 става ал. 3; г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”, а пред думите “по-късно” се добавя “не”; д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
4.В чл. 9 ал. 2 се изменя така: “(2) В искането на Централната банка по ал. 1 се посочват само основанието или основанията по чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции, въз основа на които е отнет лицензът. В случаите по чл. 125 или 130 от Закона за кредитните институции в искането се посочват само основанието или основанията за неплатежоспособност на банката, въз основа на които е издадена заповедта на управителя.”
\n
5.В чл. 11: а) в ал. 1 числото “10” се заменя с “15”; б) създават се нови ал. 4 и 5: “(4) Акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката, могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка.
\n
(5)Ако актът на Централната банка по чл. 9, ал. 3 е влязъл в сила, съдът открива производство по несъстоятелност за банката.”; в) създава се ал. 6: “(6) В случаите, когато актът на Централната банка по чл. 9, ал. 3 не е влязъл в сила поради обжалването му по съдебен ред, съдът спира производството до приключване на административноправния спор. Спирането на производството не е пречка за налагане на предварителни обезпечителни мерки.”; г) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 7 и 8.
\n
6.В чл. 13, ал. 1 в текста преди т. 1 думите “на този закон във връзка с чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “и ако са налице условията по чл. 11, ал. 5”.
\n
7.В чл. 14 накрая се добавя “или ако с влязло в сила решение актът на Централната банка по чл. 9, ал. 3 бъде отменен”.
\n
8.В чл. 18, ал. 2 думите “Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”.
\n
9.В чл. 21, ал. 1 думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
10.В чл. 56: а) в ал. 1 думите “банкова касетка” се заменят със “сейф”; б) в ал. 2 думите “банкови касетки” се заменят със “сейфове”; в) в ал. 3 в изречение първо думите “Банкова касетка, която не е освободена” се заменят със “Сейф, който не е освободен”, а в изречение второ думата “касетката” се заменя със “сейфа”.
\n
11.В чл. 59, ал. 4 думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
12.В чл. 80, ал. 5 след думата “предприятие” се поставя запетая и думите “от списъка по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “което отговаря на изискванията на чл. 76 от Закона за кредитните институции”.
\n
§ 16
\n
В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49 от 1998 г.; изм., бр. 73, 153 и 155 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 92 и 118 от 2002 г., бр. 31 и 39 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 5, ал. 1 т. 7 се изменя така: “7. финансовите институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции;”.
\n
2.В чл. 8, т. 2 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
\n
3.В чл. 10, ал. 3 думите “небанкови финансови институции по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за банките” се заменят с “финансови институции по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции”.
\n
4.В чл. 12: а) в ал. 1 се създава т. 9: “9. взема решения за придобиване на акции в банка при условията и по реда на чл. 118, ал. 1 от Закона за кредитните институции, както и за прехвърлянето им.”; б) в ал. 2 думите “чл. 52 от Закона за банките” се заменят с “чл. 62 от Закона за кредитните институции”; в) създава се нова ал. 4: “(4) За вземане на решенията по ал. 1, т. 9 Българската народна банка предоставя на фонда необходимата информация.”; г) досегашната ал. 4 става ал. 5.
\n
5.В чл. 19 думите “чл. 21, ал. 2 или чл. 65, ал. 2 от Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”.
\n
6.В чл. 20, ал. 3 след думите “чл. 65, ал. 2 от Закона за банките” се добавя “или по чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
7.В чл. 22: а) създава се нова ал. 2: “(2) Средствата по фонда могат да се използват и за придобиване на акции в банка в случаите по чл. 118, ал. 1 от Закона за кредитните институции, ако фондът прецени, че по този начин могат да бъдат предотвратени по-големи разходи за изплащане на суми по гарантирани влогове.”; б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
\n
§ 17
\n
В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 13, ал. 1 думите “банковата и търговската тайна” се заменят с “банковата, търговската или друга правнозащитена тайна”.
\n
2.В чл. 16: а) точка 3 се изменя така: “3. определя лихвите, таксите и комисионите във връзка с дейността на банката;” б) точка 15 се изменя така: “15. издава, отказва издаване и отнема лицензи на банки и дружества за електронни пари при условията и по реда на Закона за кредитните институции;” в) създава се т. 16: “16. поставя банки и дружества за електронни пари под специален надзор при условията и по реда на Закона за кредитните институции;”.
\n
3.В чл. 20, ал. 3 изречение трето се заличава.
\n
4.В чл. 23: а) създава се нова ал. 1: “(1) Служебна тайна е информацията, свързана с подготовката за производство на български банкноти и монети; техническите параметри на сензорите за четене на защитни елементи на български банкноти и монети; системите за физическа защита и информационна сигурност на банката и дъщерните й дружества; информацията, свързана с транспортирането и охраната на ценни пратки и на други факти и обстоятелства, нерегламентираният достъп до които би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или на друг правнозащитен интерес, определени от управителя на Българската народна банка съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.”; б) в ал. 2 думите “банкова или търговска тайна” се заменят с “банкова, търговска или друга правнозащитена тайна”.
\n
5.В чл. 27: а) в ал. 1 думите “могат да бъдат заменяни или обменяни” се заменят с “Българската народна банка и банките заменят или обменят”; б) в ал. 2 след думата “къщи” се поставя запетая, а думите “и обменните бюра” се заменят с “обменните бюра и доставчиците на услуги”; в) в ал. 3 думите “Институциите по ал. 2” се заменят с “Лицата по ал. 2, както и компетентните държавни органи”; г) създава се нова ал. 5: “(5) Банките и доставчиците на услуги отделят негодните за наличнопаричното обращение български банкноти и монети. Те не предоставят на клиенти такива банкноти и монети.”; д) създават се ал. 6 и 7: “(6) Банките и доставчиците на услуги предават на Българската народна банка негодните за наличнопаричното обращение банкноти и монети.
\n
(7)Възпроизвеждане на български банкноти и монети се извършва след писмено съгласие на Българската народна банка.”; е) досегашната ал. 5 става ал. 8.
\n
6.Член 42 се изменя така: “Чл. 42. Българската народна банка съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната. За целта всички държавни и общински органи и юридически и физически лица са длъжни да представят на Българската народна банка информация по определен от нея ред.”
\n
7.Наименованието “Допълнителна разпоредба” се изменя така: “Допълнителни разпоредби”.
\n
8.В допълнителните разпоредби се създава §1а: “§ 1а. Под “доставчик на услуги” се разбира лице, което извършва по занятие дейности и операции с банкноти и монети, включващи тяхното категоризиране, съхранение, транспортиране и/или разпространение.”
\n
§ 18
\n
В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 54 от 2006 г.) в чл. 3, ал. 2 т. 1 се изменя така “1. Българската народна банка, кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име;”.
\n
§ 19
\n
В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ, бр. 31 от 2005 г.; изм., бр. 99 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 25 се създава ал. 3: “(3) При извършване на презгранични преводи в евро в размер до 50 000 евро между Република България и друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, всяка изпълняваща институция прилага същите такси и комисиони, които се прилагат от нея при идентични преводи в евро, извършени в Република България.”
\n
2.Създава се чл. 40а: “Такси и комисиони при презгранични електронни платежни транзакции Чл. 40а. (1) Презгранични електронни платежни транзакции са:
\n
1.извършените чрез ЕПИ презгранични преводи на средства с изключение на преводите, наредени и изпълнени от лица, които извършват презгранични преводи и/или презгранични електронни платежни транзакции като част от своята търговска дейност;
\n
2.презграничното теглене на пари в брой чрез ЕПИ или зареждането и отнемането на парична стойност върху/от ЕПИ чрез терминални устройства в търговските помещения на издателя или на лице, сключило договор за приемане на платежния инструмент.
\n
(2)При извършване на презгранични електронни платежни транзакции в евро в размер до 50 000 евро между Република България и друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, всяко лице, което извършва презгранични преводи и/или презгранични електронни платежни транзакции като част от своята търговска дейност, прилага същите такси и комисиони, които се прилагат от него при идентични транзакции в евро, извършени в Република България.”
\n
3.В чл. 60, ал. 3, т. 1 думите “със седалище в Република България” се заличават.
\n
§ 20
\n
В Закона за достъп до обществената информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 24 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 7, ал. 1 думите “класифицирана информация, представляваща държавна или” се заменят с “класифицирана информация или”.
\n
2.В чл. 37, ал. 1, т. 1 думите “информация, представляваща държавна или служебна тайна” се заменят с “информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон”.
\n
§ 21
\n
В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24 и 38 от 2006 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 т. 1 се изменя така “1. Банкова дейност, дейност като дружество за електронни пари, както и дейност като системен оператор на платежни системи.”
\n
§ 22
\n
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 54: а) в ал. 4, т. 1 думите “чл. 1, ал. 1 от Закона за банките” се заменят с “чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции”; б) в ал. 6 думите “при условията и по реда на Закона за банките” се заличават; в) в ал. 7 думите “които са получили лиценз за извършване на сделки при условията и по реда на Закона за банките” се заличават.
\n
2.В чл. 56а, ал. 2 думите “Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”.
\n
3.В чл. 77б, ал. 1, т. 2 думите “чл. 21, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
4.В чл. 77о, ал. 1 думите “чл. 21, ал. 2 или чл. 65, ал. 2 от Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”.
\n
5.В чл. 173, ал. 2: а) в т. 2 думите “при условията и по реда на Закона за банките” се заличават; б) в т. 5 накрая се добавя “или по чл. 103, ал. 2, т. 14, 19 или 20 от Закона за кредитните институции”.
\n
6.В § 3 от преходните и заключителните разпоредби ал. 2 се отменя.
\n
§ 23В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. бр. 30, 33 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения
\n
1.В чл. 143, ал. 4 думите “чл. 52 от Закона за банките” се заменят с “чл. 62 от Закона за кредитните институции”.
\n
2.В чл. чл. 212, ал. 3 думите “небанковите финансови” се заменят с “финансовите”, а думите “банкови касетки” се заменят със “сейфове”.
\n
3.В чл. 262, ал. 1 думите “на банкови касетки” се заменят с “в сейфове”.
\n
§ 24
\n
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34 и 56 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 123а, ал. 2, т. 5 накрая се добавя “или по чл. 103, ал. 2, т. 14, 19 или 20 от Закона за кредитните институции”.
\n
2.В чл. 344, ал. 5 думите “чл. 65, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
§ 25
\n
В Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г.) в чл. 227б, ал. 4 думите “Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”
\n
§ 26
\n
Във Валутния закон (oбн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43 и 54 от 2006 г.) в чл. 16, ал. 5 думите “чл. 64 от Закона за банките” се заменят с “чл. 80 от Закона за кредитните институции”
\n
§ 27
\n
В Закона за държавната финансова инспекция (ДВ, бр. 33 от 2006 г.) в чл. 10, ал. 3 думите “чл. 52, ал. 5, т. 3 от Закона за банките” се заменят с “чл. 62, ал. 6, т. 5 от Закона за кредитните институции”
\n
§ 28
\n
В Закона за ипотечните облигации (ДВ, бр. 83 от 2000 г.) в § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби думите “чл. 41, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 73, ал. 3 от Закона за кредитните институции”
\n
§ 29
\n
В Закона за Комисията за финансов надзор (oбн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 15, ал. 1, т. 5 думите “чл. 65, ал. 2 от Закона за банките” се заменят с “чл. 103, ал. 2 от Закона за кредитните институции”.
\n
2.В чл. 18, ал. 7 думите “чл. 52 от Закона за банките” се заменят с “чл. 62 от Закона за кредитните институции”.
\n
§ 30
\n
В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) в § 1, т. 47 от допълнителните разпоредби думите “небанкови финансови институции по Закона за банките” се заменят с “финансови институции по Закона за кредитните институции”
\n
§ 31
\n
В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (oбн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба думите “сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките” се заменят с “дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции”
\n
§ 32
\n
В Закона за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г., бр. 112 от 1998 г. - Решение № 22 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 9 и 107 от 2003 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 37 от 2006 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 23, т. 1 в текста преди буква “а” думата “небанкови” се заличава.
\n
2.В чл. 24, ал. 5 думата “небанкови” се заличава.
\n
§ 33
\n
В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 и 153 от 1998 г., бр. 110 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 40 от 2004 г.; изм., бр. 34 от 2006 г.) в чл. 12, ал. 2 думата “небанкови” се заличава
\n
§ 34
\n
В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30 и 34 от 2006 г.) в чл. 35, ал. 2 думите “Закона за банките” се заменят със “Закона за кредитните институции”
\n
§ 35В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51 и 53 от 2006 г.) се правят следните изменения
\n
1.В § 13, т. 12, буква “к” от допълнителните разпоредби думите “банкови касетки” се заменят със “сейфове”.
\n
2.В § 34 от преходните и заключителните разпоредби думите “ал. 2, т. 7” се заменят с “ал. 2, т. 8”.
\n
§ 36
\n
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”
\n
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 юли 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Георги Пирински 52287