{"html": "

Чл. 152

\n

Грешките от измерване на коригиращото устройство за обем на газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения коригиран обем и изчисления коригиран обем към изчисления коригиран обем

\n

Чл. 153

\n
(1)При последваща проверка на разходомери за газ от клас 1,5 (в т.ч. диафрагмени и термални) се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени при най-малко следните стойности на разхода 1. минималния разход;
\n
2.1/5 от максималния разход;
\n
3.максималния разход.
\n
(2)При последваща периодична проверка на разходомери от клас 1 се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода:
\n
1.минималния разход;
\n
2.2/5 от максималния разход;
\n
3.максималния разход.
\n
(3)Стойностите на разхода по ал. 1 и 2 трябва да са в границите на ± 5 %.
\n

Чл. 154

\n
(1)При последваща проверка след ремонт на разходомери за газ от клас 1, които измерват обем и обемен разход, се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода 1. минималния разход;
\n
2.1/10 от максималния разход;
\n
3.1/4 от максималния разход;
\n
4.2/5 от максималния разход;
\n
5.7/10 от максималния разход;
\n
6.максималния разход.
\n
(2)Стойностите на разхода по ал. 1 трябва да са в границите на ± 5 %.
\n

Чл. 155(1) При последваща проверка на коригиращи устройства за обем на газ от тип 1 грешките се определят в следните точки

\n
1.за Т -коригиращи устройства: T min , ( T min + T max )/2 и T max , където T min и T max са съответно долната и горната граница на измерване на температура на коригиращото устройство;
\n
2.за РТ -коригиращи устройства и РТZ -коригиращи устройства: T min и P max ; ( T min + T max )/2 и ( P min + P max )/2, и T max и P min , където T min и T max са съответно долната и горната граница на измерване на температура на коригиращото устройство, а P min и P max – долната и горната граница на измерване на налягане на коригиращото устройство. Когато определената от производителя долна граница на измерване, P min , на преобразувателя на налягане е по-малка от налягането на заобикалящата среда, тогава проверката на грешката в P min и T max се извършва при налягане на заобикалящата среда.
\n
(2)При последваща проверка на коригиращи устройства за обем на газ от тип 2 грешките се определят поотделно за:
\n
1.калкулатора – в точките, определени в ал. 1, като се симулират сигнали по температура, налягане и обем;
\n
2.преобразувателя на температура – в три точки, съответно: T min , 0 °C и Т max , съгласно обхвата на коригиращото устройство;
\n
3.преобразувателя на налягане – в три точки, съответно: P min , ( P min + P max )/2 и P max , като за преобразуватели за абсолютно налягане с P min = 0 bar първата точка на проверка P 1 е равна на налягането на заобикалящата среда, втората е ( P min + P max )/2 и третата е P max съгласно обхвата на коригиращото устройство.
\n
(3)За да се ограничи достъп до конструктивни компоненти на коригиращи устройства за обем на газ, на преминалите последваща проверка се поставят знаци от проверка и след монтажа им в съответствие с удостоверенията за одобрен тип или ЕО сертификата за изследване на типа. В случай че лицето, което извършва проверка не може да ограничи достъпа веднага след проверката, знаците от проверка се поставят след монтажа на устройството на мястото му на употреба.
\n

Чл. 156(1) При последваща проверка на разходомери за газ, показващи обема или масата, максималните допустими грешки са

\n
1.за клас на точност 1,5: ± 3 % в обхвата от Q min до Q t и ± 1,5 % в обхвата от Q t (включително) до Q ma x ;
\n
2.за клас на точност 1,0: ± 2 % в обхвата от Q min до Q t и ± 1 % в обхвата от Q t (включително) до Q max .
\n
(2)При разходомери за газ с вградено устройство за преобразуване на обем и показващи обема само при базови условия максималните допустими грешки по ал. 1 се увеличават с 0,5 % в температурния интервал от ( t sp – 15) °C до ( t sp + 15) °C, където t sp е специфичната температура, определена от производителя в обхвата от 15 °C до 25 °C. Извън този температурен интервал се допуска допълнително увеличение на максималната допустима грешка с 0,5 % за всеки 10 °C.
\n
(3)При последваща проверка след ремонт на разходомерите за газ среднопретеглени грешки трябва да бъдат в границите на:
\n
1.за клас на точност 1,5: ± 0,6 %;
\n
2.за клас на точност 1,0: ± 0,4 %.
\n

Чл. 157Максималните допустими грешки на коригиращите устройства за обем при проверка са

\n
1.0,5 % при температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С, влажност на заобикалящата среда 60 % RH ± 15 % RH, номинална стойност на захранващото напрежение;
\n
2.0,7 % за Т -коригиращи устройства при условия на функциониране;
\n
3.1,0 % за други коригиращи устройства при условия на функциониране.
\n

Чл. 158При определяне на максималните допустими грешки на коригиращите устройства не се взема под внимание грешката на разходомера за газ

\n

Чл. 159

\n
(1)Срокът на валидност на последващата проверка на партида разходомери за газ, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 2
\n
(2)Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на разходомерите за газ не е изтекъл и са налице условията за групиране на разходомери за газ в партида.
\n
(3)Разходомерите за газ могат да бъдат групирани в партида, когато:
\n
1.имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа съгласно ЕС сертификата за изследване на типа/проекта;
\n
2.годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;
\n
3.се използват при еднакви работни условия и условия на заобикалящата среда;
\n
4.датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.
\n
(4)При демонтажа и транспортирането на разходомерите за газ от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.
\n
(5)Разходомерите за газ от извадката се продухват с въздух или с инертен газ и входът и изходът им трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им.
\n

Чл. 160

\n

Стойностите на разхода, при които се определя максималната допустима грешка на разходомерите за газ и на коригиращите устройста на обем на газ от одобрен тип, и максималните допустими грешки са определени в приложение № 16 Раздел ХІII Средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда

\n

Чл. 161

\n

Средствата за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, измерват разхода на природен газ или пара в затворен тръбопровод с кръгло сечение

\n

Чл. 162Изискванията на този раздел се отнасят за

\n
1.разходомери с променлив пад на налягане, конструирани на принципа на измерване на разликата в налягането преди и след стандартизирано стесняващо устройство – бленда с концентричен отвор, поставена при използване на определен метод в кръгли тръби с определени геометрични параметри;
\n
2.преобразуватели на температура, които преобразуват измерената температура в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват температурата на природния газ или парата;
\n
3.преобразуватели на налягане, които преобразуват измереното налягане в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват налягането на природния газ или парата;
\n
4.калкулатор, предназначен да предоставя информация за количеството на преминалия/преминалата през разходомер със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, природен газ или пара чрез автоматична обработка на получените сигнали от отделните измервателни преобразуватели на налягане, диференциално налягане, барометрично налягане и температура.
\n

Чл. 163

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане измерват разхода на природен газ или пара, протичащ през първичен измервателен преобразувател, който е стандартизирано стесняващо устройство – бленда, в затворен тръбопровод с кръгло сечение при условията на измерване

\n

Чл. 164

\n

Основната конструкция на разходомерите с променлив пад на налягане се състои от стандартизирано стесняващо устройство – бленда, с концентричен отвор, изводи за диференциално налягане, стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина до 10 D преди блендата и стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина 2 D след блендата

\n

Чл. 165Основни характеристики на разходомерите с променлив пад на налягане са

\n
1.отношение на диаметъра на отвора на блендата към вътрешния диаметър на тръбата преди блендата β = d / D ;
\n
2.число на Рейнолдс R e D – безразмерна величина, изразяваща отношението между инерционните сили и силите на триене в тръбата преди блендата;
\n
3.коефициент на разхода C , определен за потока природен газ или пара, който показва отношението на действителния поток през концентричния отвор на блендата към теоретичния поток;
\n
4.коефициент на разширение ε , който отчита свиваемостта на природния газ или парата.
\n

Чл. 166

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане се използват за измерване на постоянен или много бавно променящ се във времето разход без пулсации при следните ограничения 1. вътрешен диаметър на тръбата D от 50 mm до 1000 mm;

\n
2.диаметър на отвора d ≥ 12,5 mm;
\n
3.отношение β на диаметрите от 0,1 до 0,75.
\n

Чл. 167Блендата е първичен измервателен преобразувател, представляващ тънка кръгла пластина с концентричен кръгъл отвор, която се характеризира със

\n
1.предна страна, означавана с главна буква А – страната на блендата, монтирана срещу посоката на протичане на потока, към която има по-високи изисквания за качество;
\n
2.задна страна, означавана с главна буква В – страната на блендата, монтирана по посоката на протичане на потока, към която има по-ниски изисквания за качество и с място за маркировка;
\n
3.дебелина на блендата E ;
\n
4.концентричен отвор – кръгъл отвор с дебелина e , концентричен на кръглата бленда;
\n
5.ъгъл на скосяване α на концентричния отвор;
\n
6.преден ръб G и заден ръб H на кръглия отвор с дебелина e на бленда;
\n
7.заден ръб I на отвора на бленда, на която дебелината E е по-голяма от дебелината на кръглия отвор e .
\n

Чл. 168

\n
(1)Изводите за диференциално налягане могат да бъдат отделни цилиндрични отвори или пръстеновидни отвори, които могат да бъдат изработени директно в стената на тръбата, във фланци или в носещ пръстен
\n
(2)Ъглови изводи за налягане и изводи на разстояние D и D /2 се използват за 0,10 ≤ β ≤ 0,56 и R e D ≥ 5000 или за 0,56 < β ≤ 0,75 и R e D ≥ 16 000 β 2 .
\n
(3)Фланцови изводи за налягане се използват за R e D ≥ 5000 и R e D ≥ 170 β 2 D , където D е в mm.
\n

Чл. 169Разходомерите с променлив пад на налягане и тяхната конструкция трябва да отговарят на изискванията на БДС EN ISO 5167-1 и БДС EN ISO 5167-2

\n

Чл. 170

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани и произведени от материали, които да са устойчиви на корозия и въздействие на различните газове или пара, които обикновено се транспортират или се внасят чрез някои от техните кондензати за периода, предвиден за тяхната употреба

\n

Чл. 171

\n
(1)Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани, произведени и монтирани така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби
\n
(2)Конструкцията на разходомерите с променлив пад на налягане трябва да осигурява:
\n
1.места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;
\n
2.защита на блендата от нерегламентиран демонтаж или изменение.
\n

Чл. 172

\n
(1)Конструкцията на блендата и предвиденият начин на монтаж трябва да осигуряват възможност за извършване на периодичен оглед и проверки за съответствие на блендата с изискванията на този раздел
\n
(2)Положението на блендата при монтаж трябва да е ясно определено от нейната конструкция или трябва да бъде схематично маркирано директно върху блендата.
\n

Чл. 173

\n

Блендата трябва да бъде изработена от материал, устойчив на корозия и ерозия по отношение на протичащия природен газ или пара, на който е известен коефициентът на температурно разширение в работния обхват по температура на природния газ или парата

\n

Чл. 174

\n
(1)Блендата трябва да е конструирана и монтирана така, че да не е подложена на пластична или еластична деформация, предизвикана от пада на налягане на протичащия природен газ или пара, или тази деформация да е незначителна
\n
(2)Блендата трябва да е конструирана така, че да не изкривява равнината на предна страна А, когато блендата е монтирана в тръбата и диференциалното налягане е нула.
\n

Чл. 175Изискванията към блендата се отнасят само за частите, които са монтирани в тръбата

\n

Чл. 176

\n

Частта от блендата с диаметър D , която се намира вътре в тръбата, трябва да бъде кръгла и центрирана спрямо оста на тръбата, а предната и задната страна на блендата да са успоредни

\n

Чл. 177

\n

Максималното отклонение на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малко от 0,005( D - d )/2, т.е. наклонът на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малък от 0,5 %

\n

Чл. 178Грапавостта на предната страна А на блендата в частта с диаметър D , центрирана спрямо отвора на блендата с диаметър d , трябва да е R α <10-4 d

\n

Чл. 179

\n

Задната страна В на блендата трябва да е плоска и успоредна на предната страна А на блендата. Не е задължително грапавостта на задната страна В на блендата да отговаря на изискванията за грапавост на предната страна А на блендата

\n

Чл. 180(1) Дебелината на отвора e на блендата трябва да е между 0,005 D и 0,02 D

\n
(2)Максималното отклонение на стойностите на e , измерени в която и да е точка от отвора на блендата, трябва да бъде не по-голямо от 0,001 D .
\n

Чл. 181

\n
(1)Дебелината E на блендата трябва да е в границите между e и 0,05 D . Когато частта от блендата с диаметър D , намираща се вътре в тръбата, е в интервала 50 mm ≤ D ≤ 64 mm, се допуска дебелина E ≤ 3,2 mm
\n
(2)Максималното отклонение на стойностите на E , измерени в която и да е точка от частта на блендата с диаметър D , намираща се вътре в тръбата, трябва да бъде:
\n
1.0,001 D при D ≥ 200 mm;
\n
2.0,2 mm при D < 200 mm.
\n

Чл. 182

\n

Когато дебелината E на блендата е по-голяма от дебелината на концентричния отвор e , концентричният отвор на задната страна В на блендата трябва да бъде скосен с гладко завършена повърхност, а ъгълът на скосяване α трябва да бъде равен на 45°±15°

\n

Чл. 183

\n

Предният ръб G на кръглия отвор на блендата трябва да бъде остър, с прави ъгли и радиус на кривина, не по-голям от 0,0004 d , без грапавини или други повреди. Ъгълът между отвора с дебелина e и предната страна А на блендата трябва да бъде 90°±0,3°

\n

Чл. 184Задните ръбове на блендата може да не отговарят на изискванията за качество за предния ръб

\n

Чл. 185

\n

Действителният диаметър d на отвора на блендата се определя като средноаритметичен на резултатите, измерени най-малко в четири равноотстоящи една от друга диаметрални посоки, и трябва да е по-голям или равен на 12,5 mm, като отношението β трябва да е по-голямо или равно на 0,1 и по-малко или равно на 0,75

\n

Чл. 186

\n

Отворът на бленда с дължина e трябва да е цилиндричен, като измереният диаметър в задния край на отвора не трябва да се различава от действителния диаметър d с 0,05 %

\n

Чл. 187

\n

Грапавостта на повърхността на цилиндричната част на отвора на блендата с дължина трябва да е такава, че да не оказва влияние върху измерването на остротата на предния ръб G на отвора на блендата

\n

Чл. 188

\n

Техническите и метрологични изисквания към предната страна А на бленда трябва да се прилагат и за двете страни на блендите, които са проектирани, произведени и се използват за измерване на разхода на природен газ или пара и в двете посоки

\n

Чл. 189

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са проектирани, произведени и монтирани с изводи за диференциално налягане, които могат да бъдат на разстояние D и D /2, ъглови или фланцови изводи

\n

Чл. 190

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане, при които блендата измерва разхода на природен газ или пара и в двете посоки и изводите за диференциално налягане са на разстояние D и D /2, трябва да имат две двойки от тези изводи, разположени преди и след блендата

\n

Чл. 191

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане могат да се използват с една бленда и повече от един комплект изводи за диференциално налягане. В този случай изводите за диференциално налягане от всяка от страните на блендата трябва да са разположени така, че да се избегне взаимното им влияние, като за целта те се изместват под ъгъл най-малко 30°

\n

Чл. 192

\n

Минималната дължина на стабилизиращите прави участъци от тръбата преди и след блендата се определя в зависимост от стойността на отношението на диаметрите β , вида и начина на разполагане на тръбопроводната арматура и елементите от тръбопровода

\n

Чл. 193(1) Правият участък от тръбата, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, може да бъде изработен от една или повече части

\n
(2)Частта от тръбата преди блендата с дължина 2 D трябва винаги да се изработва от една тръба.
\n
(3)Конструкцията и производството на правите участъци от тръба трябва да позволяват извършването на проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци.
\n

Чл. 194(1) Стабилизиращите участъци трябва да бъдат прави

\n
(2)Стабилизиращите прави участъци се считат за прави, когато отклонението на правия участък от права линия, минаваща успоредно на оста на тръбопровода, е по-малко или равно на 0,4 % от дължината на правия участък преди и след блендата.
\n
(3)В правия участък на тръбопровода може да има отвори за изпразване и/или отвори за обезвъздушаване за отстраняване на твърди утайки и флуиди, които по време на измерването трябва да бъдат затворени.
\n

Чл. 195(1) Формата на вътрешната част на стабилизиращите прави участъци трябва да е кръгла по цялата им дължина

\n
(2)Вътрешният диаметър D на правия участък се определя като средна аритметична стойност от измерените най-малко дванадесет стойности на диаметъра – четири диаметъра, разположени приблизително под еднакъв ъгъл един спрямо друг в най-малко три напречни сечения, които трябва да са равномерно разпределени на дължина 0,5 D преди блендата.
\n
(3)Две от тези напречни сечения трябва да лежат в равнината на предния извод за налягане и на разстояние 0,5 D от предния извод за налягане.
\n
(4)В случаите, когато на разстояние 0,5 D преди предния извод за налягане има заварено съединение, третото напречно сечение трябва да минава точно през това заварено съединение.
\n

Чл. 196

\n
(1)Отклонението на вътрешния диаметър D от средната му стойност, в което и да е напречно сечение на правия участък на разстояние 2 D преди блендата трябва да е по-малко или равно на 0,3 %
\n
(2)Когато правият участък от тръбопровода, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, се състои от повече от една част, разликата между вътрешните диаметри на две произволни части по дължината на правия участък на разстояние от 2 D до 10 D трябва да е по-малка или равна на 0,3 % от средната стойност на вътрешния диаметър D .
\n
(3)В случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, се състои от повече от една част, изместването, предизвикано от отклонение и/или разлика в диаметъра D на вътрешните диаметри на които и да е две части от правия участък, свързани една с друга, трябва да е по-малко или равно на 0,3 % от средната стойност на вътрешния диаметър D .
\n

Чл. 197

\n

Отклонението на вътрешния диаметър D на правия участък на разстояние най-малко 2 D след блендата трябва да е по-малко или равно на 3 % от средната стойност на вътрешния диаметър D

\n

Чл. 198(1) Вътрешната повърхност на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде чиста и без видими дефекти

\n
(2)Профилът на грапавост R a на вътрешната повърхност на правите участъци се определя като средна аритметична стойност от измерените най-малко четири стойности на профила на грапавост приблизително в същите напречни сечения, в които са направени измерванията за определяне на вътрешния диаметър D на тръбата.
\n
(3)Средната аритметична стойност на профила на грапавост R a трябва да е такава, че отношението 10 4 R a / D да е по-малко от максималната стойност, посочена в Таблица 1 на БДС EN ISO 5167-2, и по-голямо от минималната стойност, посочена в Таблица 2 на същия стандарт.
\n

Чл. 199(1) Върху разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са нанесени следните надписи, маркировки и означения

\n
1.име или търговско наименование на производителя;
\n
2.тип на конструкцията;
\n
3.идентификационен номер и година на производство;
\n
4.стойност на вътрешния диаметър D 20 на стабилизиращия прав участък при температура 20 °С;
\n
5.посока на потока;
\n
6.проектно налягане PN ;
\n
7.знак за одобрен тип.
\n
(2)Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни основни части на разходомера с променлив пад на налягане.
\n
(3)Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни части на стабилизиращия прав участък преди блендата в случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, се състои от повече от една част.
\n

Чл. 200Върху блендата трябва да са нанесени

\n
1.идентификационен номер;
\n
2.стойност на вътрешния диаметър d 20 на отвора на блендата при температура 20 °С;
\n
3.посока на потока;
\n
4.означение за материала на блендата.
\n

Чл. 201

\n

Разходомерите с променлив пад на налягане се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 202(1) Изпитването за одобряване на типа включва

\n
1.проверка на съответствието на метрологичните и техническите характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания, посочени в този раздел;
\n
2.проверка на геометричните параметри.
\n
(2)Температурата на заобикалящата среда по време на изпитването на блендата трябва да бъде в интервала от 18 °С до 22 °С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 2 °С.
\n
(3)Температурата на заобикалящата среда по време на изпитването на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде:
\n
1.в интервала от 15 °С до 25 °С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 2 °С за тръбопроводи, по-малки или равни на DN 300;
\n
2.в интервала от 10 °С до 30 °С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 5 °С за тръбопроводи, по-големи от DN 300.
\n

Чл. 203(1) Проверката на геометричните параметри при изпитване за одобряване на типа включва

\n
1.проверка на геометричните параметри на блендата: а) определяне на вътрешния диаметър d 20 на отвора на блендата при температура 20 °С; б) равнинност на предната страна A на блендата; в) грапавост на повърхността на предната страна A на блендата; г) дебелина e на отвора на блендата и дебелина E на блендата; д) ъгъл на скосяване; е) преден ръб на отвора на блендата; ж) цилиндричност на отвора на блендата; з) грапавост на повърхността на отвора на блендата;
\n
2.проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци: а) определяне на вътрешния диаметър D 20 на отвора на блендата при температура 20 °С; б) праволинейност на правия участък; в) средна стойност на вътрешния диаметър D на правия участък; г) грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък на тръбопровода;
\n
3.проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя.
\n
(2)Изпитванията по ал. 1, т. 1 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършват за двете страни на блендата.
\n
(3)Изпитванията по ал. 1, т. 2 за стабилизиращите прави участъци за разходомери с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършат за правите участъци, разположени преди и след блендата.
\n

Чл. 204(1) Първоначална проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва

\n
1.визуална проверка на място;
\n
2.проверка на метрологичните характеристики.
\n
(2)При визуалната проверка се установява съответствието на конструкцията, нанесените маркировки и означения с определените в удостоверението за одобрен тип.
\n
(3)Проверката на метрологичните характеристики включва проверка на геометричните параметри на блендата, на стабилизиращите прави участъци преди и след блендата и на изводите за диференциално налягане за съответствие с определените в техническата документация на производителя и в удостоверението за одобрен тип.
\n
(4)Първоначалната проверка на геометричните параметри на блендата включва:
\n
1.определяне на вътрешния диаметър d 20 на отвора на блендата при температура 20 °С, като установената стойност на вътрешния диаметър d 20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху блендата по четлив и незаличим начин;
\n
2.равнинност на предната страна на блендата;
\n
3.грапавост на повърхността на предната страна на блендата;
\n
4.дебелина на отвора на блендата и дебелина на блендата;
\n
5.ъгъл на скосяване;
\n
6.преден ръб на отвора на блендата;
\n
7.цилиндричност на отвора на блендата.
\n
(5)Първоначалната проверка по ал. 4 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извърша за двете страни на блендата.
\n
(6)Първоначалната проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци включва:
\n
1.определяне на вътрешния диаметър D 20 при температура 20 °С, като установената стойност на вътрешния диаметър D 20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху разходомера с променлив пад на налягане по четлив и незаличим начин;
\n
2.праволинейност на правия участък;
\n
3.цилиндричност и закръгленост на правия участък;
\n
4.грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък.
\n
(7)Първоначалната проверка по ал. 6 за стабилизиращите прави участъци за разходомери с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършват за правите участъци, разположени преди и след блендата.
\n
(8)Първоначалната проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане включва проверка за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя и с удостоверението за одобрен тип.
\n

Чл. 205(1) Последващата проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва

\n
1.проверка на вътрешния диаметър на отвора на блендата;
\n
2.проверка на геометричните параметри на блендата – равнинност на предната страна, грапавост на повърхността на предната страна на блендата, преден ръб на блендата.
\n
(2)Последваща проверка на стабилизиращите прави участъци не се извършва.
\n

Чл. 206

\n
(1)Относителната неопределеност на коефициента на разхода C, независимо от вида на изводите за диференциално налягане и при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж, трябва да е в границите 1. (0,7- β ) %, когато 0,1 ≤ β ≤ 0,2;
\n
2.0,5 %, когато 0,2 ≤ β ≤ 0,6;
\n
3.(1,667 β -0,5) %, когато 0,6 ≤ β ≤ 0,75.
\n
(2)В случаите, когато D < 71,12 mm, към стойностите за относителната неопределеност по ал. 1 се прибавя стойността на неопределеността, изчислена по формулата 0,9(0,75 – β ) . (2,8 – D /25,4) %, където D е в mm.
\n
(3)Когато β > 0,5 и R e D < 10 000, към стойностите за относителната неопределеност по ал. 1 се прибавя 0,5 %.
\n

Чл. 207

\n

Относителната неопределеност на коефициента на разширение ε при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж се определя по формулата , където k е адиабатна експонента, Δ p е диференциалното налягане и p 1 е абсолютното статично налягане на природния газ или парата

\n

Чл. 208(1) Налягането трябва да се измерва през отделен единичен кръгъл цилиндричен отвор

\n
(2)Осевата линия на отвора трябва да пресича осевата линия на тръбопровода под ъгъл 90° ± 3°.
\n
(3)Диаметърът на отвора на изводите за измерване на налягането трябва да бъде в границите от 0,13 D до 13 mm.
\n
(4)Отворите за измерване на диференциалното налягане на предната и задната страна на блендата трябва да имат равни диаметри.
\n

Чл. 209(1) Налягането се измерва с преобразувател на налягане с точност, по-малка или равна на 0,2 %

\n
(2)Измерването на налягане на природния газ може да се извършва с преобразуватели на абсолютно налягане или с преобразуватели на относително налягане.
\n

Чл. 210

\n
(1)В случаите, при които за измерване на налягането се използва преобразувател за относително налягане, барометричното налягане се измерва в мястото на разполагане на разходомера с преобразувател на барометрично налягане с точност, по-малка или равна на 0,2 %
\n
(2)Барометричното налягане може да бъде прието за постоянно, когато отклонението от текущите стойности на абсолютното налягане, предизвикано от изменение на барометричното налягане, не надвишава 0,5 %.
\n

Чл. 211(1) Падът на налягане се измерва с преобразувател на диференциално налягане с точност, по-малка или равна на 0,2 %

\n
1.при ъглови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети непосредствено до равнината на блендата, в ъглите, образувани между тази равнина и стената на правия участък на тръбопровода;
\n
2.при фланцови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети на разстояние l 1 и l 2 преди и след блендата.
\n
(2)Разстоянията l 1 и l 2 са съответно:
\n
1.25,4 mm ± 0,5 mm, когато β > 0,6 и D < 150 mm;
\n
2.25,4 mm ± 1 mm за всички останали случаи, т.е. β ≤ 0,6 или β > 0,6, но 150 mm ≤ D ≤ 1000 mm.
\n

Чл. 212

\n

Падът на налягане при ъглови изводи за диференциално налягане трябва да се измерва през отделни цилиндрични отвори или през пръстеновидни камери, всяка от които е свързана с вътрешността на тръбопровода посредством пръстеновиден отвор или група равномерно разпределени по окръжността отвори

\n

Чл. 213(1) Измерването на температурата се извършва на прав участък на тръбопровода преди или след блендата с преобразувател на температура, клас А

\n
(2)Местоположението на преобразувателя на температура или на защитната гилза, при наличие на такава, се определя така, че да оказва минимално влияние на движението на потока.
\n
(3)Дълбочината на потапяне на преобразувателя на температура или неговата гилза трябва да е от 0,3 D до 0,7 D .
\n

Чл. 214

\n

Калкулаторът трябва автоматично да изчислява стойностите на параметрите на потока, както и стойностите на разхода в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 5167-1 и БДС EN ISO 5167-2

\n

Чл. 215

\n
(1)Калкулаторът трябва да осигурява стабилност и запазване на техническите и метрологичните характеристики за периода, предвиден за употреба по предназначение и в съответствие с инструкциите на производителя
\n
(2)Конструкцията на калкулатора трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на функциониране.
\n
(3)Калкулаторът трябва да е конструиран и произведен така, че да осигурява защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби.
\n
(4)Калкулаторът трябва да осигурява:
\n
1.защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;
\n
2.места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;
\n
3.възможност за извършване на проверки за съответствие на калкулатора с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.
\n

Чл. 216

\n
(1)Калкулаторът трябва да бъде оборудван с дисплей, който да показва, не е задължително едновременно, моментните стойности на входните величини, на измерените или изчислените величини, моментните стойности, интегрираните стойности на разхода, енергия и/или на топлинна мощност, мерната единица на всяка величина или параметър, както и индикации на аварийните сигнали
\n
(2)Калкулаторът трябва да може да преобразува сигналите от свързаните с него преобразуватели на налягане и температура, както и от други специфицирани от производителя средства за измерване и допълнителни устройства.
\n
(3)Калкулаторът трябва да позволява четене на измерените и изчислените стойности на параметрите и конфигуриране чрез серийни интерфейсни канали.
\n
(4)Калкулаторът, когато се използва за природен газ, трябва да предоставя възможност за получаване на измерените стойности за калоричност, плътност или относителна плътност, състав на природния газ и други необходими за изчисленията параметри чрез честотни входни канали, аналогови входни канали или чрез сериен интерфейс в зависимост от специфицираните от производителя измервателни и изчислителни функции на калкулатора.
\n

Чл. 217

\n
(1)Калкулаторът трябва да извършва диагностика както на връзката с преобразувателите на температура, налягане и диференциално налягане, така и на границите на входните величини
\n
(2)Калкулаторът трябва да архивира възникването на събития, като при работа на калкулатора извън конфигурираните граници на входните величини да продължава да изчислява с номинални стойности.
\n
(3)Номиналните стойности трябва да могат да се въвеждат в конфигурацията на калкулатора.
\n

Чл. 218

\n

Калкулаторът трябва при предписани условия на функциониране и при липса на смущения да има грешка на измерване, по-малка или равна на стойността на максималната допустима грешка

\n

Чл. 219

\n

Климатичните, механичните и електромагнитните условия на заобикалящата среда, при които е предназначен да се използва калкулаторът, захранването и другите влияещи върху точността величини се определят от производителя

\n

Чл. 220(1) Метрологичните характеристики на калкулатора не трябва да се влияят от свързването към него на други средства за измерване или други допълнителни устройства

\n
(2)Софтуерът на калкулатора, който е определящ за метрологичните характеристики, трябва да се идентифицира и да се предвиди неговата защита, включително мерки, даващи доказателства за евентуална намеса.
\n
(3)Калкулаторът трябва да архивира и съхранява данни за конфигурацията, резултатите от измерванията и направените изчисления, информация за наличието на събития или намеса, водещи до изменение на данни, влияещи на резултата от измерването и изчисленията.
\n

Чл. 221(1) Калкулаторът трябва да показва всички необходими данни за конфигурацията и измерването

\n
(2)Калкулаторът трябва да осигурява възможност за предаване на данните от измерването, направените изчисления и/или резултатите от измерването, като са предвидени мерки за защита на предаваната информация.
\n
(3)Калкулаторът трябва да контролира, да открива и да показва чрез аларма или по друг предвиден от производителя начин, когато се работи извън определения от производителя работен обхват на параметрите, отнасящи се до точността на измерване.
\n

Чл. 222Калкулаторът трябва да носи следните надписи, маркировки и означения

\n
1.име или търговско наименование на производителя;
\n
2.идентификация на типа;
\n
3.идентификационен номер и година на производство;
\n
4.знак за одобрен тип;
\n
5.гранични температури на класа на заобикалящата среда под формата: t amb , max = … °C; t amb , min = … °C;
\n
6.класификация за опасната зона за калкулатора, ако е приложимо;
\n
7.захранващо напрежение;
\n
8.степен на защита от проникване на твърди частици и течности;
\n
9.информация за допълнителни функции, когато е приложимо.
\n

Чл. 223Калкулаторите се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 224

\n

Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологичните изисквания към калкулатора, посочени в този раздел

\n

Чл. 225(1) Максималните допустими грешки на калкулатора при първоначална проверка са 0,2 %

\n
(2)Максималните допустими грешки на калкулатора при последващи проверки са 0,3 %.
\n

Чл. 226

\n
(1)При първоначална и последващи проверки на калкулатора грешките се определят, като на входните канали се симулират сигнали по температура, налягане и диференциално налягане в следните точки 1. T min ; 0,3 Δ Р min и Р раб ;
\n
2.Т =0 °С; 0,7 Δ Р max и Р раб ;
\n
3.T max ; Δ Р max и Р раб .
\n
(2)Проверката на калкулатора се извършва след проверка на блендата и включва:
\n
1.проверка на канала по температура в три точки от обхвата по температура, въведен в конфигурацията на калкулатора;
\n
2.проверка на канала по налягане в три точки от обхвата по налягане;
\n
3.проверка на канала по диференциално налягане в три точки от обхвата по диференциално налягане.
\n
(3)Максималните допустими грешки на канала по температура, на канала по налягане и на канала по диференциално налягане трябва да са по-малки или равни на 0,1 %.
\n
(4)Последващата проверка на калкулатора се извършва на местата на употреба при граници на влияещите фактори, определени в този раздел и в методиката за проверка.
\n

Чл. 227

\n

За измерване на температурата на природния газ или парата се използват платинени съпротивителни термометри без или със трансмитер, който преобразува температурата в унифициран електрически изходен сигнал от 4 mA до 20 mA, и/или цифров сигнал – стандартни протоколи HART или MODBUS с интерфейс RS232/RS485, използвани самостоятелно или като части от дадено средство за измерване (преобразуватели на температура)

\n

Чл. 228

\n
(1)Чувствителният елемент на преобразувателите на температура е резистор под формата на метален проводник или тънък филм с изводи за присъединяване към свързващите проводници, който реагира на промяна на температурата чрез промяна на съпротивлението и за който е известна зависимостта на електрическото съпротивление от температурата
\n
(2)Платинен преобразувател на температура е преобразувател, на който за чувствителен елемент се използва платина.
\n

Чл. 229

\n

Защитният корпус е част от конструкцията на преобразувателите на температура, предназначен да защити чувствителния елемент и вътрешните проводници от повреда, който може да завършва с глава, свръзка или кабел

\n

Чл. 230Преобразувателите на температура трябва да отговарят на изискванията за клас А съгласно БДС EN IEC 60751:2022 и се характеризират със

\n
1.номинално съпротивление R 0 [ Ω ] – определеното от производителя на преобразувателя на температура съпротивление при 0 °C, закръглено като цяло число, посочено в неговата маркировка;
\n
2.обхват на измерване – обхвата на температурата, при който е изпълнена определената зависимост на съпротивлението от температурата;
\n
3.долна граница на обхвата на измерване – най-ниската температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура;
\n
4.горна граница на обхват на измерване – най-високата температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура;
\n
5.работен температурен обхват – температурен обхват в границите на обхвата на измерване или равен на него, в който преобразувателите на температура отговарят на изискванията за стабилност и на техническите и метрологичните характеристики, специфицирани от производителя в техническата документация;
\n
6.номинална температура – температурата, при която се използва преобразувателят на температура и при която производителят е определил срока на употреба;
\n
7.дължина на потапяне – максималната възможна дълбочина на потапяне в измерваната среда при температура, равна на горната граница на работния температурен обхват, при която не се нарушава работоспособността на преобразувателя на температура;
\n
8.минимална дълбочина на потапяне – дълбочината на потапяне в среда с еднородно разпределена температура, при която при по-нататъшно потапяне измерените стойности на температурата не се изменят повече от 1/5 от допуска, като съпротивлението остава в границите на допуска;
\n
9.номинална статична характеристика – зависимостта на съпротивлението от температурата, изчислена с конкретна стойност на номиналното съпротивление R 0 ;
\n
10.температурен коефициент α , ° С -1 – коефициент, определен по формулата от приложение № 17;
\n
11.допустимо отклонение/клас на допустимото отклонение – максималното допустимо отклонение от номиналната статична характеристика, изразено в °C;
\n
12.връзката между съпротивлението и температурата се изразява с формула за преобразувател на температура от платина и температурен коефициент α = 0,00385 ° С -1 от приложение № 18.
\n

Чл. 231(1) Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява защита от корозия, проникване на влага и срещу механични и термични въздействия

\n
(2)Преобразувателите на температура трябва да са конструирани така, че тяхното номинално съпротивление при 0 °С да е 100 Ω .
\n

Чл. 232

\n
(1)Материалът, от който е изработен защитният корпус, трябва да не е агресивен към платина, да запазва своята механична устойчивост и при горната граница на обхват на измерване, при която производителят е определил да се използва преобразувателят на температура
\n
(2)Защитният корпус трябва да издържа на налягане 3,5 МРа.
\n
(3)Съпротивлението на електрическата изолация между чувствителния елемент и защитния корпус при най-високата номинална температура трябва да бъде съответно:
\n
1.100 М Ω при температура от 15 °C до 25 °C и при напрежение 100 V DC;
\n
2.10 М Ω при температура от 100 °C до 300 °C и при напрежение 10 V DC;
\n
3.2 М Ω при температура от 301 °C до 500 °C и при напрежение 10 V DC;
\n
4.0,5 М Ω при температура от 501 °C до 850 °C и при напрежение 10 V DC.
\n
(4)Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да позволява използването им при захранване с постоянен ток или променлив ток с честота до 500 Hz.
\n
(5)Преобразувателите на температура трябва да са конструирани с четирипроводна схема на свързване и да се използват в съответствие с определения от производителя начин на свързване.
\n

Чл. 233

\n
(1)Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на функциониране
\n
(2)Преобразувателите на температура трябва да са конструирани и произведени така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики.
\n
(3)Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява:
\n
1.защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;
\n
2.места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;
\n
3.възможност за извършване на проверки за съответствие на преобразувателите на температура с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.
\n

Чл. 234Преобразувателите на температура трябва да носят следните надписи, маркировки и означения

\n
1.име или търговско наименование на производителя;
\n
2.идентификация на типа;
\n
3.идентификационен номер и година на производство;
\n
4.знак за одобрен тип;
\n
5.тип на сондата;
\n
6.обхват на измерване;
\n
7.номинално съпротивление R 0 ;
\n
8.клас А;
\n
9.класификация за опасната зона за преобразувателя на температура, ако е приложимо.
\n

Чл. 235

\n

Преобразувателите на температура за измерване температурата на природния газ или парата се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 236

\n
(1)Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания към преобразувателите на температура, посочени в този раздел
\n
(2)Последваща проверка може да се извърши в помещения на местата за употреба, след демонтаж, съгласно методиките за проверка.
\n

Чл. 237

\n
(1)Максималните допустими отклонения на преобразувателите на температура за клас А съгласно БДС EN IEC 60751 са равни на 0,15 + 0,002 . | t |, където | t | е абсолютната стойност на температурата в °C
\n
(2)При първоначална и последваща проверка на преобразувателите на температура грешките се определят в три точки от обхвата на измерване, съответно: T min , 0 °C и Т max .
\n

Чл. 238(1) За измерване на налягането на природния газ или парата се използват самостоятелно или като части от дадено средство за измерване преобразуватели на налягане

\n
(2)За целите на този раздел преобразувателят на налягане е средство за измерване на налягане, което измерва и непрекъснато преобразува налягането в унифициран електрически изходен сигнал 4 – 20 mA и/или цифров сигнал стандартни протоколи HART или MODBUS с интерфейс RS232/RS485.
\n
(3)Преобразувателите на налягане са преобразуватели за измерване на абсолютно/барометрично налягане, преобразуватели за измерване на диференциално налягане и преобразуватели за измерване на относително налягане.
\n

Чл. 239

\n
(1)Конструкцията и съставните елементи на преобразувателите на налягане, специфицирани от производителя, трябва да осигуряват стабилност и запазване на техническите и метрологичните характеристики за периода, предвиден за употреба по предназначение и в съответствие с инструкциите на производителя по отношение на здравина и цялост на измервателните камери, диелектрична якост и устойчивост на изолацията, претоварване, устойчивост на удар и вибрации, климатични и други условия
\n
(2)Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява защита от корозия, проникване на влага и срещу механични и термични въздействия.
\n
(3)Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на функциониране.
\n
(4)Преобразувателите на налягане трябва да са конструирани и произведени така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики.
\n
(5)Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява:
\n
1.защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;
\n
2.места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;
\n
3.възможност за извършване на проверки за съответствие на преобразувателите на налягане с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.
\n

Чл. 240

\n

Климатичните, механичните и електромагнитните условия на заобикалящата среда, при които са предназначени да се използват преобразувателите на налягане, захранването и другите влияещи върху точността величини се определят от производителя

\n

Чл. 241(1) Преобразувателите на налягане трябва да показват измерените стойности директно или дистанционно, а показанието може да е в аналогов или цифров вид

\n
(2)Информацията за измерените стойности може да се вземе от самия преобразувател на налягане, както и от дисплея на калкулатора.
\n
(3)Преобразувателите на налягане могат да имат един или няколко измервателни канала.
\n

Чл. 242Преобразувателите на налягане трябва да носят следните надписи, маркировки и означения

\n
1.име или търговско наименование на производителя;
\n
2.идентификация на типа;
\n
3.идентификационен номер и година на производство;
\n
4.знак за одобрен тип;
\n
5.вид на измерваното налягане;
\n
6.обхват на измерване, включително единицата на измерване;
\n
7.обхват на изходния сигнал;
\n
8.максимално работно налягане;
\n
9.данни за захранването;
\n
10.класификация за опасната зона за преобразувателя на налягане, ако е приложимо;
\n
11.други символи и означения, свързани с използването на преобразувателя на налягане.
\n

Чл. 243

\n

Преобразувателите на налягане се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 244(1) При изследване на типа на преобразувателите на налягане се установява съответствието им с изискванията на този раздел

\n
(2)При първоначална и последваща проверка на преобразувателите на налягане грешките се определят в три точки от обхвата на измерване, съответно P min , (P min + P max )/2 и P max .
\n
(3)За преобразувателите на абсолютно налягане при P min се използва атмосферното налягане.
\n

Чл. 245Максималните допустими относителни грешки на преобразувателите на налягане, изразени в процент от изходния сигнал за обхвата, трябва да бъдат 0,2 %

\n

Раздел XIV

\n

Стендове за измерване на спирачни сили на пътни превозни средства

\n

Чл. 246

\n
(1)Стендовете за измерване на спирачни сили са предназначени за определяне на спирачната ефективност на пътни превозни средства съгласно Закона за движение по пътищата
\n
(2)Стендовете за измерване на спирачни сили, предназначени за пътни превозни средства (състав от моторни превозни средства и ремарке, полуремарке) с пневматична спирачна уредба, трябва да са снабдени с устройство за измерване на налягането в спирачната система.
\n

Чл. 247Стендовете за измерване на спирачни сили на пътни превозни средства трябва да се състоят от

\n
1.ролкова система със задвижващи агрегати за предаване на спирачната сила чрез опорната повърхност на автомобилното колело;
\n
2.везна за измерване натоварването на ос;
\n
3.показващо устройство;
\n
4.система за управление, регистриране и обработване на данните от измерването със стандартизиран интерфейс за пренос на данни;
\n
5.печатащо устройство.
\n

Чл. 248

\n
(1)Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измервания, преди да са настроени
\n
(2)Всички съставни части и конфигурации, които имат влияние върху техническите и метрологичните характеристики на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, трябва да са адекватно защитени срещу неправомерни въздействия.
\n

Чл. 249

\n
(1)Периферната скорост на ролките не трябва да е по-малка от 2 km/h и по-голяма от 6 km/h. В целия обхват на измерване на спирачната сила периферната скорост на ролките не трябва да спада под 75 % от скоростта им без натоварване
\n
(2)Диаметърът на ролките не трябва да е по-малък от 200 mm, а в случаите с наземно разположени стендове за измерване на спирачните сили – не по-малък от 150 mm.
\n
(3)Дължината на всяка ролка трябва да бъде не по-малка от 900 mm.
\n
(4)Разстоянието между ролките трябва да позволява да се изпитват превозни средства с диаметър на колелата между 550 mm и 1300 mm.
\n
(5)За да се постигне блокиране на изпитваната ос при по-голяма спирачна сила (по-голямо налягане в задвижващия механизъм), височината на горната повърхност на задната ролка може да бъде увеличена до 40 mm, но до не повече от 100 mm над предната ролка. За изпитване на многоосово пътно превозно средство ролките могат да бъдат повдигнати. Препоръчва се горната повърхност на задните ролки и на предните ролки да може да се повдига с 40 mm, но с не повече от 100 mm над повърхността на площадката за изпитване.
\n
(6)Производителят трябва да декларира, че коефициентът на сцепление между гумите на превозните средства и повърхността на ролките e най-малко 0,7 при сухи условия и най-малко 0,5 при мокри условия.
\n
(7)Работната повърхност на ролките не трябва да предизвиква интензивно износване или повреждане на гумите на пътното превозно средство по време на проверката на спирачната система, като трябва да е възможно автоматично изключване на стенда при отчетено приплъзване между ролката и колелото, не по-голямо от 27 % ± 3 %.
\n

Чл. 250При монтаж и работа със стенда за измерване на спирачни сили на пътни превозни средства трябва да са спазени следните минимални изисквания

\n
1.ако стендът притежава функция за автоматично включване, ролките трябва да се задвижат след не по-малко от 3 s от позиционирането на пътни превозни средства върху него;
\n
2.задвижването на ролките трябва да спре автоматично, щом оста на превозното средство напусне стенда;
\n
3.трябва да се предвиди функция за безопасност, за да се гарантира, че и двете двойки ролки се задвижват само когато и двете са натоварени едновременно от колелата на изпитваното превозно средство;
\n
4.работните канали, над които се монтират стендове за измерване на спирачни сили, трябва да бъдат съоръжени със система за обезопасяване на канала;
\n
5.ако стендът за измерване на спирачни сили се монтира над канал, той трябва да има функция за автоматично спиране на задвижването на ролките, когато лице проникне в опасната зона на канала (цялата дължина на канала или поне на 2,5 m от ролките във всяка посока);
\n
6.задължително е наличието на аварийни стоп-бутони за аварийно спиране на стенда, разположени на достъпни места;
\n
7.трябва да е предвидена защита за предотвратяване на неумишлено включване на двигателите за задвижване на ролките.
\n

Чл. 251Горната граница на обхвата на измерване на спирачни сили се определя по уравнение А.1 на Приложение А на БДС ISO 21069-1

\n

Чл. 252

\n
(1)Показващото устройство трябва да е с минимална разделителна способност 100 N или по-добра в обхвата до 5000 N и минимална разделителна способност 500 N или по-добра над 5000 N
\n
(2)Показващото устройство трябва да бъде лесно четливо от нормално положение при изпитването. Ако е снабдено с аналогова скала, диаметърът на показващото устройство трябва да бъде не по-малък от 280 mm.
\n
(3)Показващото устройство на спирачната сила трябва да показва нула, когато върху ролките няма превозно средство. Съпротивлението при търкаляне на колелата на превозното средство и ролките трябва да се посочва като сила спрямо реалната механична нула и не трябва да бъде основание за ново регулиране на нулевата точка.
\n

Чл. 253(1) Максималните допустими грешки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават

\n
1.за грешка на показанията на спирачната сила: а) ± 40 N за стойности под 2000 N и ± 2 % за стойности над 2000 N от измерената стойност за стендове с максимален обхват на спирачната сила до 8 kN; б) ± 100 N за стойности под 5000 N и ± 2 % за стойности над 5000 N от измерената стойност за стендове с обхват на спирачната сила над 8 kN;
\n
2.за грешка на показанията на натоварване на ос: ± 300 N за стойности под 10 000 N и ± 3 % за стойности над 10 000 N от измерената стойност;
\n
3.за грешка на показанията на налягането за снабдените с устройство за измерване на налягането в пневматични спирачни системи на пътни превозни средства: ± 10 kPa за стойности под 500 kPa и ± 2 % за стойности над 500 kPa от измерената стойност.
\n
(2)Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават максималните допустими грешки при температура на заобикалящата среда, определена от производителя.
\n
(3)Разликата между измерванията на дясната и лявата спирачна сила не трябва да надвишава 2,5 % за една и съща сила на спиране, приложена от двете страни.
\n
(4)Стендовете за измерване на спирачни сили трябва да могат да измерват и записват следните параметри:
\n
1.спирачната сила на всяко колело;
\n
2.съпротивлението на търкаляне на всяко колело, включително ролка;
\n
3.изменението на спирачната сила по време на всеки оборот на колелото;
\n
4.неравномерността на спирачните сили за всяка ос;
\n
5.налягането в задвижващия механизъм на спирачната система.
\n

Чл. 254

\n

Стендовете за измерване на спирачни сили на пътни превозни средства се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 255(1) Изпитването на спирачната сила, натоварването на ос и налягането се извършва най-малко в 5 точки от обхвата на измерване

\n
(2)Грешките на техническите средства за изпитване трябва да са поне 3 пъти по-малки от тези на изпитвания стенд.
\n

Чл. 256(1) Първоначалната и последващите проверки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства включват проверка на

\n
1.диаметъра на ролките;
\n
2.периферната скорост на ролките;
\n
3.грешката при измерване на спирачната сила;
\n
4.грешката при измерване на натоварването на ос;
\n
5.грешката при измерване на налягането.
\n
(2)Проверките се извършват най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.
\n

Раздел XV

\n

Алкохоломери

\n

Чл. 257(1) Алкохоломерите са средства за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол

\n
(2)Алкохоломери, които измерват и показват отношението на обема на чистия алкохол, който се съдържа в сместа при 20°С, към общия обем на сместа при същата температура, наричана по-нататък „алкохолна концентрация по обем“, са обемни алкохоломери.
\n
(3)Алкохоломерите могат да бъдат стъклени или електронни.
\n

Чл. 258(1) Стъклените алкохоломери са направени от стъкло и се състоят от

\n
1.цилиндрично тяло, дъното на което е с форма на конус или полусфера, за да не задържа въздушни мехурчета;
\n
2.кухо цилиндрично стъбло, свързано чрез стопяване към горната част на тялото, със затворен горен край.
\n
(2)Стъклото, използвано за изработване на стъклените алкохоломери, трябва да е прозрачно и да няма дефекти, които да пречат на отчитането по скалата.
\n

Чл. 259Външната повърхност на всеки стъклен алкохоломер трябва да е симетрична спрямо неговата главна ос и при напречен разрез да не се наблюдават резки изменения

\n

Чл. 260

\n

Долната част на тялото на стъкления алкохоломер трябва да съдържа неподвижно закрепен към дъното на тялото запълващ материал за регулиране на масата на средството за измерване

\n

Чл. 261Стъблото на стъкления алкохоломер трябва да има скала, нанесена върху цилиндричен носител, неподвижно закрепен към вътрешността му

\n

Чл. 262

\n
(1)Стъклените алкохоломери се градуират при температура 20 °С и в съответствие със стойностите от Международните алкохолометрични таблици, публикувани в OIML R 22
\n
(2)Стъклените алкохоломери се градуират за отчитане по свободната хоризонтална повърхност на течността.
\n

Чл. 263(1) Стъклените алкохоломери не трябва да имат повече от една скала

\n
(2)Скалата и надписите трябва да са нанесени върху основа от плътна матова повърхност.
\n
(3)Основата трябва да е закрепена неподвижно в стъблото и да е нанесен знак, по който да се съди за евентуално разместване на скалата по отношение на стъблото.
\n

Чл. 264(1) Стъклените алкохоломери трябва да имат номинална скала, градуирана в обемни проценти

\n
(2)Обхватът на скалата трябва да е не по-голям от 10 % от измервания алкохол по обем и скалните деления трябва да са 0,1 % по обем.
\n
(3)Всяка скала трябва да включва от 5 до 10 допълнителни скални деления под и над границите на номиналния обхват.
\n

Чл. 265(1) Скалните деления трябва да са

\n
1.разположени в равнини, перпендикулярни на вертикалната ос;
\n
2.с черен цвят, освен тези, които са под номиналния обхват, и да са ясно и неизтриваемо означени;
\n
3.ярко очертани, с еднаква дебелина, не по-голяма от 0,2 mm.
\n
(2)Дължината на късите линии трябва да е най-малко една пета, на средните линии – най-малко една трета, и на дългите линии – най-малко една втора от обиколката на стъблото.
\n

Чл. 266(1) Всеки десети скален знак на стъклените алкохоломери, като се брои от единия край на номиналния обхват, трябва да е отбелязан с дълга линия

\n
(2)Между две съседни дълги линии се разполагат в последователен ред четири къси, една средна и други четири къси линии.
\n
(3)С цифри се означават само дългите линии.
\n

Чл. 267(1) За стъклените алкохоломери трябва четливо и неизтриваемо вътре в средството за измерване да са нанесени следните данни

\n
1.класът на точност;
\n
2.единицата за измерване „% по обем“;
\n
3.надписът „етанол“ като вид на измервания алкохол;
\n
4.наименованието или търговската марка на производителя;
\n
5.идентификационният номер на средството за измерване;
\n
6.температура, при която е извършено градуирането „20 °С“.
\n
(2)Стъклените алкохоломери могат да са от следните класове на точност:
\n
1.клас I – с дължина на едно скално деление, не по-малка от 1,5 mm, и без вграден термометър;
\n
2.клас II – с дължина на едно скално деление, не по-малка от 1,05 mm, без вграден термометър.
\n

Чл. 268(1) Външният диаметър на тялото на стъкления алкохоломер трябва да е между 19 и 40 mm

\n
(2)Външният диаметър на стъблото трябва да е поне 3 mm за клас I и клас II.
\n
(3)Стъблото трябва да е с дължина поне 15 mm след най-горния скален знак.
\n
(4)Напречното сечение на стъблото трябва да се запазва по дължината на цялата скала, както и извън скалата – най-малко на 5 mm под най-долния скален знак.
\n

Чл. 269Максималните допустими грешки на стъклените алкохоломери трябва да са

\n
1.± една втора скално деление за всяко отчетено показание за клас I, или 2. ± едно скално деление за всяко отчетено показание за клас II.
\n

Чл. 270(1) За електронните алкохоломери производителят трябва да определи

\n
1.обхвата на измерване;
\n
2.климатичните, механичните и електромагнитните условия, при които средството за измерване е предназначено да се използва, захранването и другите влияещи величини, които могат да въздействат върху точността на средството за измерване;
\n
3.параметрите на електрическото захранване: номинална стойност на захранващото напрежение за променливотоково захранване и/или граници за постояннотоково захранване.
\n
(2)Влиянието на определените условия по ал. 1, т. 2 трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максималната допустима грешка.
\n

Чл. 271Електронните алкохоломери трябва да показват резултатите от измерване за алкохолна концентрация в % по обем или за екстракт в градус Плато

\n

Чл. 272Върху електронните алкохоломери трябва да има неизтриваемо означение за

\n
1.наименованието или търговската марка на производителя;
\n
2.типа и идентификационния номер;
\n
3.годината на производство;
\n
4.обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване.
\n

Чл. 273(1) Максималните допустими грешки на електронните алкохоломери трябва да са ± 0,1 % по обем

\n
(2)Максималните допустими грешки на електронни алкохоломери, измерващи алкохолна концентрация в проценти по обем и екстракт в градус Плато, трябва да са:
\n
1.± 0,1 % за алкохолна концентрация по обем;
\n
2.± 0,1 градус Плато за екстракт.
\n

Чл. 274(1) При последваща проверка максималните допустими грешки на електронните алкохоломери трябва да са ± 0,2 % по обем

\n
(2)При последваща проверка максималните допустими грешки на електронни алкохоломери, измерващи алкохолна концентрация в проценти по обем и екстракт в градус Плато, трябва да са:
\n
1.± 0,2 % за алкохолна концентрация по обем;
\n
2.± 0,2 градус Плато за екстракт.
\n

Чл. 275

\n

Стъклените алкохоломери се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 276

\n

Електронните алкохоломери се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 277(1) За одобряване типа на стъклените алкохоломери се представят три образеца

\n
(2)За одобряване типа на електронните алкохоломери се представя един образец.
\n

Чл. 278Първоначалната и последващата проверка се извършват най-малко в 3 точки от обхвата на измерване

\n

Чл. 279(1) Знакът за първоначална проверка не трябва да променя масата на стъклените алкохоломери

\n
(2)Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка се нанася по пясъчноструен метод, като буквите и цифрите се поставят по такъв начин, че да са незаличими. Допуска се знакът за първоначална проверка да се постави върху протокола от проверката.
\n

Раздел XVI

\n

Димомери

\n

Чл. 280(1) Димомерите са средства за измерване, предназначени да определят димността на отработените газове от моторни превозни средства с дизелови двигатели

\n
(2)Димомерът измерва количеството светлина, което попада върху приемник при пропускане на светлинен сноп през определен обем, запълнен с изгорели газове на двигателя.
\n
(3)Димомерите се състоят от:
\n
1.измервателна сонда;
\n
2.шлаух;
\n
3.измервателна камера, състояща се от светлинен източник, приемник и устройство за предпазване на оптиката от замърсявания;
\n
4.неутрален оптичен филтър;
\n
5.система за обработка на данни, за обработване на сигнала, показващо устройство и устройство за записване на резултатите от измерване.
\n

Чл. 281

\n

Светлинният източник трябва да е от лампа с нажежена до бяло жичка с температура в обхвата от 2800 K до 3250 K или със зелена светлина от предавателен диод със спектрален пик между 550 nm и 570 nm

\n

Чл. 282Приемникът трябва да е фотоклетка или фотодиод с филтър, ако е необходимо

\n

Чл. 283

\n
(1)Конструкцията на димомера трябва да осигурява запълването на газовата камера с изгорели газове с еднородна прозрачност при работа на двигателя при пълно натоварване и постоянни обороти
\n
(2)Вътрешната повърхнина на газовата камера не трябва да дава отблясъци и трябва да е такава, че комбинираният ефект от паразитната светлина в резултат на вътрешното отражение и разсейването на светлината да не изменя показанията на уреда с повече от 0,5 % димност, или 2 % от пълния обхват, когато камерата е запълнена с газ приблизително 50 %.
\n
(3)Температурата на изгорелите газове по време на измерването трябва да е по-висока от 70 °С и по-ниска от максимално допустимата температура, посочена от производителя на димомера. При измерване на температурата в тези граници показанията на димомера не трябва да се различават с повече от 2 % димност, когато камерата е запълнена с газ приблизително 50 %.
\n

Чл. 284Времето за загряване на димомера не трябва да е повече от 15 min

\n

Чл. 285Димомерите трябва да могат да се използват при следните условия

\n
1.границите на температурата и относителната влажност на въздуха да са подходящи за работа на димомера в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност;
\n
2.границите на механичните влияещи да са подходящи за работа на димомера в пространства с несъществени вибрации и удари;
\n
3.да са определени параметрите на електрическото захранване: обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване;
\n
4.влиянието на електромагнитните смущения да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максималната допустима грешка.
\n

Чл. 286(1) Димомерът трябва да има линейна скала за измерване на димност от 0 % до 100 % и разделителна способност, по-малка от 0,1 % от пълния обхват

\n
(2)Димомерът може да има втора скала за отчитане стойностите на коефициента на поглъщане на светлината в обхват от 0 m -1 до най-малко 10 m -1 и разделителна способност най-малко 0,01 m -1 .
\n
(3)Зависимостта между димността и коефициента на поглъщане на светлината са посочени в приложение № 19.
\n

Чл. 287(1) Дрейфът на нулата и на пълния обхват на димомера не трябва да е по-голям от 0,5 % димност, или 2 % от пълната скала, при продължителност на измерване 1 h

\n
(2)Нулата и пълната скала на димомера за отчитане на стойностите на коефициента на поглъщане трябва да имат дрейф, не по-голям от 0,025 m -1 , или 2 % от пълния обхват, при продължителност на измерване 1 h.
\n

Чл. 288Максималните допустими грешки на димомерите трябва да са в границите

\n
1.± 2 % – за димност;
\n
2.± 0,15 m -1 – за коефициент на поглъщане на светлината.
\n

Чл. 289Димомерите се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 290(1) Изпитването за одобряване на типа се извършва с неутрални оптични филтри най-малко в 3 точки от обхвата на измерване

\n
(2)Неутралните оптични филтри трябва да са със стойности:
\n
1.за димност – между 15 % и 80 % и неопределеност ± 1 %;
\n
2.за коефициент на поглъщане на светлината – между 1,5 m -1 и 2 m -1 и неопределеност ± 0,05 m -1 .
\n

Чл. 291Първоначалната и последващите проверки се извършват с неутрални оптични филтри най-малко в 3 точки от обхвата на измерване

\n

Раздел XVII

\n

Газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства

\n

Чл. 292

\n
(1)Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства са средства за измерване, предназначени да определят обемните части на компонентите на отработените газове от моторни превозни средства с искрово запалване: въглероден оксид (СО), въглероден диоксид (СО 2 ), въглеводороди (НС) и кислород (О 2 )
\n
(2)Газоанализаторите изчисляват стойността на ламбда ( λ ) за обемните части на компонентите на отработените газове.
\n
(3)Ламбда е безразмерна величина, показваща ефективността на изгаряне на двигателя като отношение въздух/гориво в отработените газове.
\n
(4)Обемните части на компонентите на газа се изразяват в процент (% по обем) за СО, СО 2 и О 2 и в части на милион (ppm по обем) за HC.
\n

Чл. 293Минималните обхвати и разделителната способност на газоанализаторите са дадени в приложение № 20

\n

Чл. 294

\n

Максималните допустими грешки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства в употреба трябва да отговарят на изискванията по приложение № 20

\n

Чл. 295

\n

Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба

\n

Чл. 296(1) Последващите проверки се извършват със сертифицирани газови смеси за всеки компонент най-малко в три точки от обхвата на измерване

\n
(2)Последващите проверки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства включват:
\n
1.проверка на херметичност;
\n
2.проверка на времето за реакция;
\n
3.проверка за наличие на остатъчни въглеводороди;
\n
4.определяне грешките на газоанализатора;
\n
5.проверка за активиране на устройство за отчитане на нисък поток и блокиране при нисък поток чрез ограничаване на притока на газовете, доставени на сондата;
\n
6.проверка на кислородния сензор с газова смес без наличие на кислород (само СО и/или СО 2 , и/или HC в N 2 ) и със сертифициран газ, който съдържа 20,9 % по обем О 2 .
\n

Чл. 297

\n
(1)Газовите смеси, използвани за проверка на газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства, трябва да имат стойности съгласно приложение № 21
\n
(2)Съдържанието на всеки компонент в газовата смес трябва да е изразено в моларни или в обемни части.
\n
(3)Сертифицираната стойност на компонентите в газовата смес трябва да е с неопределеност до 1 %. За въглеводороди със съдържание 1000 ppm или по-ниско неопределеността трябва да е до 2 %.
\n

Раздел XVIII

\n

Индивидуални дозиметри и дозиметрични системи

\n

Чл. 298Изискванията на този раздел се отнасят за активните индивидуални дозиметри и за пасивните дозиметрични системи

\n

Чл. 299(1) Активните индивидуални дозиметри са електронни дозиметри с директно отчитане

\n
(2)Пасивните дозиметрични системи са термолуминесцентни и филмови и включват:
\n
1.пасивно устройство, съдържащо термолуминесцентни или филмови детектори (индивидуален дозиметър);
\n
2.отчитащо устройство за термолуминесцентните или филмовите детектори;
\n
3.компютър с подходящ софтуер за управление на отчитащото устройство и оценка на индивидуалните дози;
\n
4.допълнително оборудване.
\n

Чл. 300

\n
(1)Индивидуалните електронни дозиметри са предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза и/или мощност на индивидуалната еквивалентна доза от фотонно и/или неутронно лъчение
\n
(2)Пасивните дозиметрични системи са предназначени за измерване на индивидуална еквивалентна доза от фотонно лъчение.
\n

Чл. 301(1) Индивидуалните дозиметри трябва да имат размери и маса, позволяващи дозиметърът да се носи върху работното облекло на човека

\n
(2)Индивидуалните дозиметри трябва да имат приспособление за закрепване върху работното облекло.
\n
(3)Върху индивидуалните дозиметри трябва да е ясно маркирана точката, за която се отнася измерваната величина.
\n

Чл. 302Индивидуалните дозиметри трябва да са конструирани така, че да не задържат радиоактивно замърсяване и да могат лесно да се дезактивират

\n

Чл. 303

\n

Индивидуалните дозиметри трябва да издават звуков и/или светлинен сигнал, когато е достигнато определено ниво на еквивалентната доза и/или мощността на еквивалентната доза и това ниво да може да се настройва от оператор

\n

Чл. 304(1) Минималният предписан обхват на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по мощност на еквивалентната доза е

\n
1.от 0,5 µSv/h до 1 Sv/h – за фотонно лъчение;
\n
2.от 5 µSv/h до 1 Sv/h – за неутронно лъчение.
\n
(2)Когато горната граница на обхвата по ал. 1, декларирана от производителя, е по-ниска от предписаната, това трябва да бъде специално отбелязано върху дозиметъра.
\n

Чл. 305(1) Минималният предписан обхват на измерване на индивидуалните електронни дозиметри по еквивалентната доза е

\n
1.от 100 µSv до 10 Sv – за фотонно лъчение;
\n
2.от 100 µSv до 1 Sv – за неутронно лъчение.
\n
(2)Когато горната граница на обхвата по ал. 1, декларирана от производителя, е по-ниска от предписаната, това трябва да бъде специално отбелязано върху дозиметъра.
\n

Чл. 306Минималният предписан обхват на пасивните дозиметрични системи е от 10 µSv до 10 Sv

\n

Чл. 307

\n
(1)При нормални условия на употреба, когато електронният дозиметър за фотонно лъчение е настроен съгласно инструкцията за употреба, максималната допустима грешка не трябва да е по-голяма от ± 15 % за еквивалентна доза и от ± 20 % за мощност на еквивалентната доза при енергия на фотоните 662 keV от 137 Cs или 1332 keV от 60 Co
\n
(2)Допуска се грешката при най-малката декада за величината мощност на еквивалентната доза да е в границите ± 30 %.
\n
(3)Изискването по ал. 1 се отнася за мощност на еквивалентната доза над 100 µSv/h.
\n
(4)При предписани условия на функциониране, когато електронният дозиметър за неутронно лъчение е настроен съгласно инструкцията за употреба, максималната допустима грешка за еквивалентна доза и/или мощност на еквивалентната доза не трябва да е по-голяма от минус 17 % до 25 % за лъчение от 241 Аm-Be или 252 Cf. Когато е необходимо, могат да се използват и други източници.
\n
(5)Когато мощността на еквивалентната доза се променя скокообразно, индивидуалният електронен дозиметър трябва да показва новата стойност с грешка, не по-голяма от 10 % за време 5 s след промяната.
\n
(6)При нормални условия на употреба максималната допустима грешка за пасивните дозиметрични системи не трябва да е по-голяма от ± 15 % при енергия на фотоните 662 keV от 137 Cs.
\n

Чл. 308(1) Нелинейността на показанията на активните дозиметри в техния измервателен обхват не трябва да е по-голяма от ± 15 %

\n
(2)Нелинейността на показанията на пасивните дозиметрични системи в техния измервателен обхват трябва да е в границите от минус 9 % до 11 %.
\n

Чл. 309(1) Статистическите флуктуации на показанията за еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри за фотонно лъчение трябва да са в следните граници

\n
1.не повече от 15 % за доза, не по-голяма от 1 µSv;
\n
2.не повече от (16-Н) %, където Н е дозата в µSv, за доза от 1 µSv до 11 µSv;
\n
3.не повече от 5 % за доза, по-голяма от 11 µSv.
\n
(2)Статистическите флуктуации на показанията за мощност на еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри за фотонно лъчение трябва да са в следните граници:
\n
1.не повече от 20 % за мощност на дозата, не по-голяма от 10 µSv/h;
\n
2.не повече от (21-0,1.Н) %, където Н е мощност на дозата в µSv/h, за мощност на дозата от 10 µSv/h до 60 µSv/h;
\n
3.не повече от 15 % за мощност на дозата, по-голяма от 60 µSv/h.
\n
(3)Статистическите флуктуации на показанията за еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри за неутронно лъчение трябва да са в следните граници:
\n
1.не повече от 25 % за доза, не по-голяма от 100 µSv;
\n
2.не повече от (25,4-Н/(2,5Н 0 )) %, където Н е дозата в µSv, а Н 0 е долната граница на измерване, за доза от 100 µSv до 5,1 mSv;
\n
3.не повече от 5 % за доза, по-голяма от 5,1 mSv.
\n
(4)Статистическите флуктуации на показанията за мощност на еквивалентна доза на индивидуалните електронни дозиметри за неутронно лъчение трябва да са в следните граници:
\n
1.не повече от 20 % за мощност на дозата, не по-голяма от 1 mSv/h;
\n
2.не повече от (21-0,01.Н) %, където Н е мощност на дозата в µSv/h, за мощност на дозата от 1 mSv/h до 6 mSv/h;
\n
3.не повече от 15 % за мощност на дозата, по-голяма от 6 mSv/h.
\n
(5)Статистическите флуктуации на показанията за еквивалентна доза на пасивните дозиметрични системи трябва да са в следните граници:
\n
1.не повече от 15 % за доза, не по-голяма от 0,1 mSv;
\n
2.не повече от (16-Н/0,1) %, където Н е дозата в mSv, за доза от 0,1 mSv до 1,1 mSv;
\n
3.не повече от 5 % за доза, по-голяма от 1,1 mSv.
\n

Чл. 310

\n
(1)Показанията на активните индивидуални дозиметри за фотонно лъчение трябва да са в границите от минус 29 % до 67 % за енергия на фотоните от 80 keV до 1,5 МeV или от 20 keV до 150 keV и ъгли на облъчване от 0° до ± 60°
\n
(2)Показанията на активните индивидуални дозиметри за неутронно лъчение трябва да са в границите от минус 35 % до 300 % за енергия на лъчението от 0,025 eV до 100 keV или в границите от минус 35 % до 122 % за енергия на лъчението от 100 keV до 10 MeV и ъгли на облъчване от 0° до ± 60°.
\n
(3)Показанията на пасивните дозиметрични системи трябва да са в границите от минус 29 % до 67 % за енергия на фотоните от 30 keV до 250 keV и ъгли на облъчване от 0° до ± 60°.
\n

Чл. 311

\n
(1)Активните индивидуални дозиметри се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
(2)Броят на изследваните за одобряване на типа индивидуални дозиметри е три образеца.
\n
(3)Когато при изследване на типа се установява несъответствие на дозиметрите с изискванията на този раздел, могат да се изискат още образци.
\n

Чл. 312Пасивните дозиметрични системи се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 313При метрологичния контрол на активните индивидуални дозиметри и пасивните дозиметрични системи се използват лъчения съгласно БДС EN 61526 и ISO 4037

\n

Чл. 314

\n

Изпитването и проверката на активните индивидуални дозиметри и проверката на пасивните дозиметрични системи се извършват с воден фантом с размери (30 x 30 x 15) cm

\n

Чл. 315(1) При изпитване и първоначална проверка на активните индивидуални дозиметри се изследват

\n
1.измервателният обхват и линейността на показанията;
\n
2.максималната допустима грешка;
\n
3.статистическите флуктуации на показанията;
\n
4.зависимостта на показанията от енергията на лъчението и ъгълът на облъчване;
\n
5.нивата на сигнализация;
\n
6.претоварване.
\n
(2)При първоначална проверка на пасивните дозиметрични системи се изследват:
\n
1.измервателният обхват и линейността на показанията;
\n
2.максималната допустима грешка;
\n
3.зависимостта на показанията от енергията на лъчението и ъгълът на облъчване;
\n
4.статистическите флуктуации на показанията;
\n
5.определяне на остатъчната доза;
\n
6.прагът на детектиране.
\n
(3)При последваща проверка на активните индивидуални дозиметри се проверяват максималната допустима грешка и нивата на сигнализация.
\n
(4)При последваща проверка на пасивните дозиметрични системи се проверява максималната допустима грешка.
\n

Чл. 316

\n
(1)При последваща проверка след ремонт на активните индивидуални дозиметри освен характеристиките по чл. 315, ал. 3 се проверяват и измервателният обхват и линейността на показанията
\n
(2)При последваща проверка след ремонт на пасивните дозиметрични системи освен характеристиките по чл. 315, ал. 4 се проверява и линейността на показанията.
\n

Раздел XIX

\n

Уреди и системи за радиационен контрол

\n

Чл. 317

\n

Уредите за радиационен контрол са преносими или транспортируеми средства за измерване, които се използват за осигуряване на радиационна защита и са предназначени за измерване на една или няколко от следните величини 1. амбиентна еквивалентна доза и/или мощност на амбиентната еквивалентна доза от фотонно лъчение;

\n
2.еквивалентна доза и/или мощност на еквивалентната доза и/или поток, и/или плътност на потока неутрони;
\n
3.специфична повърхностна активност и/или плътност на потока частици;
\n
4.концентрация на радиоактивни аерозоли, благородни газове и йод във въздуха.
\n

Чл. 318

\n
(1)Преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол се състоят от детекторен елемент и показващо устройство. Детекторният елемент/детекторните елементи и показващото устройство могат да са в един корпус или в отделни блокове, които са свързани по подходящ начин
\n
(2)Когато към едно показващо устройство могат да се включват различни детекторни елементи, уредите се наричат комбинирани уреди за радиационен контрол.
\n

Чл. 319

\n

Стационарните системи за радиационен контрол се използват за осигуряване на радиационна защита и са предназначени за измерване на една или няколко от следните величини 1. мощност на амбиентната еквивалентна доза от фотонно лъчение;

\n
2.мощност на еквивалентната доза и/или плътност на потока неутрони.
\n

Чл. 320

\n

Стационарните системи за радиационен контрол се състоят от един или няколко детекторни елемента и визуализиращо устройство. Измервателната верига, състояща се от един детекторен елемент, показващо устройство и технически средства за тяхното свързване, които изпълняват завършена функция от възприемането на измерваната величина до визуализиране на показанието, се нарича измервателен канал. Системите за радиационен контрол могат да имат един или няколко измервателни канала

\n

Чл. 321

\n
(1)Уредите и системите за радиационен контрол трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което те измерват
\n
(2)Конструкцията на уредите и системите трябва да не позволява задържане на радиоактивни вещества и да осигурява лесна дезактивация.
\n
(3)Корпусите на средствата за измерване трябва да са устойчиви към въздействието на външни механични фактори, на влага и прах.
\n

Чл. 322Уредите и системите трябва да са защитени срещу непозволени действия, които водят до промяна на метрологичните им характеристики

\n

Чл. 323Скалата на уредите и системите може да е аналогова и/или цифрова

\n

Чл. 324(1) Преносимите уреди за радиационен контрол трябва да могат да работят непрекъснато в продължение на не по-малко от 8 часа

\n
(2)Уредите и системите трябва да запазват пълната си работоспособност след 10-кратно претоварване на обхвата на измерване в продължение на 5 min.
\n

Чл. 325

\n

Стационарните системи за радиационен контрол трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа и резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време

\n

Чл. 326

\n

Уредите, които измерват еквивалентна доза, мощност на еквивалентната доза от фотонно лъчение, замърсеност на повърхности и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове, могат да имат контролен радиоактивен източник, който да позволява периодично да се проверява изправността им

\n

Чл. 327(1) Системите за радиационен контрол трябва да са конструирани така, че да има възможност за периодична проверка на изправността им

\n
(2)Устройствата за управление и измерване на системите трябва да са конструирани така, че да се свързват и управляват от централен пулт за управление и резултатите от измерване да се изпращат до този пулт.
\n
(3)Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да са подходящи за целта на измерването. Сигналът трябва да е светлинен и звуков и да се дублира в централния пулт за управление.
\n
(4)Всички устройства за подаване на алармен сигнал трябва да могат да се проверяват за работоспособност от оператора на централния пулт за управление.
\n

Чл. 328(1) Минималният предписан обхват на уредите за измерване на мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение е от 1 µSv/h до 10 mSv/h

\n
(2)Минималният предписан обхват на стационарните системи за радиационен контрол е от 0,1 µSv/h до 1,0 Sv/h.
\n
(3)Горната граница на минималния предписан обхват на уредите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества е 1,0.10 5 cm -2 .s -1 .
\n
(4)Когато горната граница на обхвата, декларирана от производителя, е по-ниска от предписаната, това трябва да бъде специално отбелязано върху уреда.
\n

Чл. 329

\n

За уредите, които измерват замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества и концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, трябва да е посочен алгоритъм за определяне на минимално детектируемата активност или минимално детектируемата концентрация на активността и условията, при които се определя

\n

Чл. 330(1) Минималният предписан обхват на уредите за измерване на концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха е

\n
1.за аерозоли (включително дъщерните продукти на радона) – от 10 Bq/m 3 до 10 5 Bq/m 3 ;
\n
2.за газове – от 10 3 Bq/m 3 до 10 6 Bq/m 3 .
\n
(2)Минималният предписан обхват на уредите за измерване на еквивалентна доза и/или мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони е:
\n
1.за еквивалентна доза – от 10 µSv до 1,0 Sv;
\n
2.за мощност на еквивалентната доза – от 10 µSv/h до 1,0 Sv/h;
\n
3.за поток неутрони – от 10 2 cm -2 до 10 5 cm -2 ;
\n
4.за плътност на потока неутрони – от 10 1 cm -2 .s -1 до 10 4 cm -2 .s -1 .
\n
(3)Когато горната граница на обхвата, декларирана от производителя, е по-ниска от предписаната, това трябва да бъде специално отбелязано върху уреда.
\n

Чл. 331

\n
(1)При предписани условия на функциониране и когато уредите са настроени съгласно предписанията на производителя, максималната допустима грешка не трябва да надвишава 1. за уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза ± 20 % ;
\n
2.за уредите за измерване на замърсеност на повърхности с радиоактивни вещества ± 25 %;
\n
3.за уредите за измерване на концентрация на радиоактивни аерозоли и газове ± 40 %;
\n
4.за уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони ± 25 %.
\n
(2)Когато системите за радиационен контрол са настроени съгласно предписанията на производителя, максималната допустима грешка не трябва да надвишава ± 20 %.
\n

Чл. 332

\n

Статистическите флуктуации на показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение трябва да са в следните граници 1. не повече от 15 % за доза (мощност на дозата), не по-голяма от 1 µSv (1 µSv/h);

\n
2.не повече от (16-Н) %, където Н е дозата (мощност на дозата) в µSv (µSv/h), за доза (мощност на дозата) от 1 µSv до 11 µSv (от 1 µSv/h до 11 µSv/h);
\n
3.не повече от 5 % за доза (мощност на дозата), по-голяма от 11 µSv (11 µSv/h).
\n

Чл. 333

\n

Показанията на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза от фотонно лъчение трябва да са в границите от минус 29 % до 67 % за енергия на фотоните от 80 keV до 1,5 МeV или от 20 keV до 150 keV и ъгли на облъчване от 0° до ± 45°. За ъгли на облъчване от 0° до ± 90° отклонението трябва да е посочено от производителя

\n

Чл. 334

\n
(1)Преносимите и транспортируемите уреди за радиационен контрол се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
(2)Броят на изследваните за одобряване на типа образци е един.
\n
(3)Когато при изследване на типа се установи несъответствие на уредите с изискванията на този раздел, могат да се изискат още образци.
\n

Чл. 335

\n
(1)Стационарните системи за радиационен контрол се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
(2)Първоначалната проверка на системите се извършва на два етапа – в лабораторни условия и на мястото на тяхното използване след монтаж.
\n
(3)Последващите проверки на системите се извършват на мястото на употреба.
\n

Чл. 336

\n
(1)За извършване на метрологичен контрол на уредите и системите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентна доза се използват лъчения съгласно БДС EN 60846 и IEC 60532
\n
(2)При метрологичния контрол на уредите за измерване на замърсеност на повърхности се използват еталонни източници съгласно БДС EN 60325 и ISO 8769.
\n
(3)При метрологичен контрол на уредите за измерване на еквивалентна доза и мощност на еквивалентната доза и/или поток и плътност на потока неутрони се използват лъчения съгласно БДС EN 61005 и IEC 61322.
\n
(4)При метрологичен контрол на уредите за измерване на концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха се използват подходящи за всеки конкретен случай еталонни радиоактивни източници.
\n

Чл. 337(1) При изпитване и първоначална проверка на уредите за радиационен контрол се изследват

\n
1.измервателният обхват и линейността на показанията;
\n
2.максимална допустима грешка;
\n
3.статистическите флуктуации на показанията;
\n
4.зависимостта на показанията от енергията на лъчението и ъгълът на облъчване (когато е приложимо);
\n
5.нивата на сигнализация (когато е приложимо);
\n
6.претоварване (само при изпитване).
\n
(2)При последваща проверка на уредите за радиационен контрол се проверяват максимално допустимата грешка и нивата на сигнализация (когато е приложимо).
\n
(3)При последваща проверка след ремонт освен характеристиките по ал. 2 се проверяват и измервателният обхват и линейността на показанията.
\n

Чл. 338(1) При първоначална проверка на стационарните системи за радиационен контрол се изследват

\n
1.собствен фон;
\n
2.максимална допустима грешка;
\n
3.линейност на показанието;
\n
4.енергийна и ъглова зависимост;
\n
5.устройствата за подаване на алармен сигнал;
\n
6.определяне на контролна стойност за последваща проверка.
\n
(2)При последваща проверка на стационарни системи за радиационен контрол се изследват:
\n
1.повторяемостта на показанията спрямо първоначалната проверка;
\n
2.устройствата за подаване на алармен сигнал.
\n

Раздел XX

\n

Системи за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност

\n

Чл. 339

\n
(1)Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, наричани „целотелесни броячи“, са средства за измерване, предназначени за идентифициране на инкорпорирани гама-излъчващи радионуклиди, попаднали в човешкото тяло чрез вдишване, поглъщане и/или през кожата, и за определяне на инкорпорирана активност
\n
(2)Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се използват за контрол на вътрешното облъчване на персонала, работещ в среда на йонизиращи лъчения.
\n
(3)Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност могат да бъдат:
\n
1.стационарни или подвижни;
\n
2.сканиращи (позволяват определяне разпределението на инкорпорираната активност в човешкото тяло) или с фиксирана геометрия на измерване.
\n
(4)Инкорпорираната активност се определя чрез гама-спектрометричен анализ на радионуклидите.
\n
(5)Резултатите от измерване активността на инкорпорираните гама-излъчващи радионуклиди се представят в Bq.
\n

Чл. 340Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се състоят от

\n
1.гама-спектрометър, включващ детекторна система и многоканален анализатор;
\n
2.защита;
\n
3.устройство, определящо геометрията на измерване;
\n
4.персонален компютър с подходящ софтуер за обработка и представяне на резултатите от измерване.
\n

Чл. 341

\n

Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, включително използваният софтуер, трябва да са защитени срещу непозволени действия, които водят до промяна на метрологичните им характеристики

\n

Чл. 342(1) Детекторната система може да се състои от един или повече детектора, които да са подвижни или неподвижни

\n
(2)Детекторите трябва да са с висока разделителна способност.
\n

Чл. 343

\n

Софтуерът на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да позволява идентифициране на радионуклидите и определяне на инкорпорираната активност за всеки идентифициран радионуклид

\n

Чл. 344Многоканалните анализатори трябва да имат най-малко 4096 канала

\n

Чл. 345

\n

Защитата на измервания обект от естествения радиационен фон може да е пълна или частична. Защитата трябва да осигурява такова намаляване на фона на заобикалящата среда, че да се постигне декларираната минимална детектируема активност (MDA) за конкретните условия на измерване

\n

Чл. 346Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да носят следните означения

\n
1.наименованието и/или знака на производителя;
\n
2.типа на системата;
\n
3.идентификационния номер и годината на производство.
\n

Чл. 347(1) В техническо досие на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да се съдържат данни за

\n
1.геометрията на измерване на човешкото тяло (във вертикално, хоризонтално или седнало положение);
\n
2.режим на измерване – статично или сканиране;
\n
3.времето на измерване за един човек;
\n
4.вида на защитата – тип (пълна или частична), материал (например стомана, олово) и дебелина в сантиметри;
\n
5.вида, броя и големината на детекторите;
\n
6.възможността за идентифициране на инкорпорирани радионуклиди в цялото човешко тяло и/или в отделни негови органи;
\n
7.границите на откриваемост за конкретни радионуклиди при определени условия на измерване;
\n
8.вида на софтуера за обработка на резултатите от измервания;
\n
9.сравнителния материал (фантом), използван за калибриране на системата.
\n
(2)Техническата документация трябва да съдържа следните метрологични характеристики на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност:
\n
1.енергиен обхват;
\n
2.разделителна способност в kеV;
\n
3.относителна ефективност в %;
\n
4.отношение пик/комптън;
\n
5.минимална детектируема активност (MDA) за определени нуклиди при дадени условия на измерване;
\n
6.форма на линията.
\n

Чл. 348(1) Грешките на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да се определят при условия на функциониране

\n
(2)Радиационният гама-фон на заобикалящата среда трябва да бъде по-малък от 0,25 µSv/h.
\n
(3)Метрологичните характеристики на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност трябва да отговарят на следните изисквания:
\n
1.енергиен обхват: от 50 kеV до 2000 kеV;
\n
2.разделителна способност, оценена по гама-линията 1332 keV на 60 Co: да е по-малка или равна на 2,8 keV;
\n
3.относителната ефективност да е по-голяма или равна на 20 %;
\n
4.МDА за 60 Co да е по-малка или равна на 200 Bq с човек в защитата.
\n

Чл. 349

\n

Максималната допустима грешка на показанието на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност, оценена с определен сертифициран сравнителен материал при дадени условия на измерване, трябва да е 20 %

\n

Чл. 350

\n

Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 351(1) Първоначалната проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва

\n
1.проверка на разделителната способност за 60 Co и 57 Co;
\n
2.проверка на формата на линията;
\n
3.проверка на относителната ефективност;
\n
4.проверка на отношението пик/комптън;
\n
5.проверка на софтуера;
\n
6.установяване с контролни източници на най-малко две стойности на скоростта на броене в различни енергийни интервали при определени и възпроизводими условия на измерване.
\n
(2)Последващата проверка на системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност включва:
\n
1.проверка на разделителната способност за 60 Co и 57 Co;
\n
2.проверка на формата на линията;
\n
3.проверка на относителната ефективност;
\n
4.проверка на отношението пик/комптън;
\n
5.проверка на възпроизводимостта на установените с контролни източници при първоначалната проверка две стойности на скоростта на броене при определените условия на измерване.
\n
(3)Системите за измерване на инкорпорираната в човешкото тяло активност се представят за проверка след извършване на необходимите за работата им настройки.
\n

Чл. 352Използваният при изследванията сравнителен материал (фантом) трябва да е сертифициран и да са посочени следните характеристики

\n
1.тип на фантома – модулен, торс, цяло тяло;
\n
2.възможност за моделиране на човешки тела с различни размери и геометрии;
\n
3.използвани радионуклиди, разположение, хомогенност, вид (точкови или др.) и брой на модулите;
\n
4.срок на годност.
\n

Раздел XXI

\n

Системи за контрол на радиоактивни емисии в околната среда и съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол

\n

Чл. 353

\n

Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са стационарни средства за измерване, предназначени за измерване на обемна и/или масова активност на радионуклиди, извеждани в заобикалящата среда в газообразна, аерозолна и/или в течна форма

\n

Чл. 354

\n

Съоръженията за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол са стационарни средства за измерване, предназначени за измерване на специфичната активност на твърди материали с цел освобождаване от контрол

\n

Чл. 355

\n
(1)В зависимост от тяхното предназначение системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда могат да са конструирани така, че да притежават един или няколко измервателни канала
\n
(2)Един измервателен канал може да служи за контрол на емисии на:
\n
1.радиоактивни аерозоли във въздух;
\n
2.радиоактивен йод във въздух;
\n
3.радиоактивни благородни газове във въздух;
\n
4.други специфични радионуклиди във въздух;
\n
5.радионуклиди в отпадъчна вода, освобождавана в околната среда.
\n

Чл. 356

\n
(1)Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да са конструирани така, че да осигуряват непрекъсната работа. Резултатите от измерването трябва да се запазват при отпадане на захранването на системата за определен интервал от време
\n
(2)Времето след включване на система, за което тя е готова за работа, не трябва да е по-голямо от 30 min.
\n

Чл. 357

\n
(1)Съоръженията за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол трябва да имат точно дефинирано разположение на транспортния съд с материалите, чиято специфична активност ще бъде измервана, или с еталонните радиоактивни източници спрямо детекторите на съоръжението
\n
(2)Съоръженията трябва да имат точно дефиниран, изработен от определено вещество, за конкретна геометрия имитатор на материалите за измерване.
\n
(3)Съоръженията трябва да имат маркирана или указана от производителя точка, за която се отнася показанието на детекторите на системите при метрологичната проверка.
\n

Чл. 358

\n
(1)Показващото устройство (дисплеят) на системите може да е аналогово или цифрово. Скалата на аналоговото показващо устройство може да е линейна или логаритмична
\n
(2)Показанията на системите трябва да са в единици за обемна активност или в единици на друга подходяща производна величина.
\n

Чл. 359Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат индикация за

\n
1.включена система;
\n
2.включена помпа (ако е подходящо);
\n
3.липса/наличие на повреда;
\n
4.липса/наличие на аларма за превишено ниво на измерваната величина.
\n

Чл. 360Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат възможност за дистанционно отчитане и съхраняване на резултатите от измерване

\n

Чл. 361Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да са конструирани така, че да има възможност за периодична проверка на изправността им

\n

Чл. 362

\n
(1)Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да осигуряват подаването на такъв сигнал за две нива на обемната активност независимо едно от друго. Сигналът трябва да е светлинен и звуков и да управлява поне два изхода
\n
(2)Системите трябва да позволяват включване на външни алармени устройства.
\n
(3)Всички устройства за подаване на алармен сигнал трябва да могат да се проверяват за работоспособност от оператора. В случай че алармата се настройва, трябва да има възможност за проверка извън обхвата на алармата.
\n
(4)Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да запазват състоянието си до подаване на специален нулиращ сигнал или да се нулират автоматично, когато причината за аларма изчезне. Всяка измервателна система трябва да има поне два режима на аларма.
\n
(5)Работната точка на всяко алармено устройство не трябва да се променя извън границите 80 % Х и 120 % Х, където Х е номиналното ниво на аларма за период 500 h работа.
\n

Чл. 363

\n
(1)Обхватът на измерване на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с линейна скала трябва да е между 10 % и 100 % от обхвата на показанията
\n
(2)Обхватът на измерване на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с логаритмична скала трябва да е между една трета от най-малката декада и пълния обхват на показание.
\n
(3)Обхватът на измерване на системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с цифрова индикация трябва да е между втората най-малка декада и пълния обхват на показание.
\n

Чл. 364

\n

При условия на функциониране трябва да е посочен коефициент за установяване на връзка между показанията на системата и активността на специален радиоактивен източник на твърда подложка

\n

Чл. 365

\n

При предписани условия на функциониране и когато системата за контрол на радиоактивни емисии в околната среда и съоръжението за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол са настроени съгласно указанията на производителя 1. максималната допустима грешка не трябва да надвишава ± 20 %;

\n
2.линейността на показанията не трябва да надвишава ± 10 % за целия измервателен обхват.
\n

Чл. 366

\n
(1)Системата за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да дава индикация, че е превишена горната граница на измервателния обхват, когато е налична активност, десет пъти по-голяма от активността, предизвикваща показание в края на обхвата
\n
(2)Системата трябва да работи правилно след отстраняване на претоварването.
\n

Чл. 367Флуктуациите на показанието поради случайния характер на радиоактивността трябва да са

\n
1.за линейна скала – не повече от 10 % за активност, даваща показание, съответстващо на една трета от скалата на най-чувствителния обхват;
\n
2.за логаритмична и цифрова скала – не повече от 10 % за активност, даваща показание, съответстващо на най-младшата значеща декада или цифра.
\n

Чл. 368

\n

Показанията при условия на функциониране след 30 минути работа на системата не трябва да се променят с повече от 10 % от края на скалата за всеки обхват (при линейна скала) или от показанието (при цифрова скала) за следващите 100 h

\n

Чл. 369

\n

Производителят трябва да посочи начин за определяне на минимално детектируемата активност и/или минимално детектируемата концентрация на активността и условията, при които се определя

\n

Чл. 370

\n
(1)Системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
(2)Когато това е възможно, първоначалната проверка на системите се извършва на два етапа – в лабораторни условия и на мястото на тяхното използване след монтаж.
\n
(3)Последващите проверки на системите се извършват на мястото на употреба.
\n

Чл. 371

\n

Съоръженията за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки

\n

Чл. 372(1) При първоначална проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в газообразна и аерозолна форма се изследват

\n
1.максимална допустима грешка при условия на функциониране;
\n
2.обхват на измерване;
\n
3.линейност на показанията;
\n
4.флуктуации на показанията;
\n
5.показанието при претоварване;
\n
6.устройствата за подаване на алармен сигнал.
\n
(2)При последваща проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в газообразна и аерозолна форма се изследват:
\n
1.повторяемостта на показанията спрямо първоначалната проверка;
\n
2.устройствата за подаване на алармен сигнал.
\n

Чл. 373(1) При първоначална проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в течна форма се изследват

\n
1.собственият фон;
\n
2.максимална допустима грешка;
\n
3.линейност на показанието;
\n
4.обхват на измерване;
\n
5.енергийна зависимост и праг на дискриминация;
\n
6.стабилност на показанията във времето;
\n
7.флуктуации на показанията;
\n
8.показания при претоварване;
\n
9.устройствата за подаване на алармен сигнал;
\n
10.определяне на контролна стойност за последваща проверка.
\n
(2)При последваща проверка на системите за контрол на радиоактивни емисии в течна форма се изследват:
\n
1.собственият фон;
\n
2.максимална допустима грешка;
\n
3.устройствата за подаване на алармен сигнал.
\n

Чл. 374(1) При първоначална проверка на съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол се изследват

\n
1.собственият фон;
\n
2.максимална допустима грешка;
\n
3.линейност на показанията;
\n
4.показания при претоварване;
\n
5.минимално детектируема активност;
\n
6.определяне на контролна стойност.
\n
(2)При последваща проверка на съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол се изследват:
\n
1.собственият фон;
\n
2.грешката на показанието.
\n

Раздел XXII

\n

Електромери

\n

Чл. 375(1) Изискванията на този раздел се прилагат за

\n
1.електромери за активна енергия с клас на точност 0,2S и електромери за реактивна енергия;
\n
2.електромери за активна енергия с клас на точност 0,5S; 0,5; 1 и 2;
\n
3.електромери с оценено и удостоверено съответствие, използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост.
\n
(2)Електромерите са средства за измерване, предназначени за измерване на активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни (3- и 4-проводникови) вериги чрез интегриране на активна и реактивна мощност по отношение на времето.
\n
(3)В зависимост от принципа на действие електромерите могат да са електромеханични или статични.
\n
(4)Отчитането на показанията на електромера може да се извършва непосредствено или дистанционно.
\n
(5)Основна единица за измерваните стойности е киловатчас (kWh), киловарчас (kvarh), киловолт-ампер-час (kVAh) или мегаватчас (MWh), мегаварчас (Mvarh), мегаволт-ампер-час (MVAh).
\n

Чл. 376(1) Електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 1 трябва да са проектирани и произведени по такъв начин, че да удовлетворяват следните изисквания

\n
1.при нормална употреба и при предписани условия на функциониране да се избегне възникването на каквато и да било опасност, така че да се осигури по-специално: лична безопасност от поражения от електрически ток; лична безопасност от ефекти от превишена температура; защита срещу пожар; защита срещу проникване на твърди тела, прах и вода;
\n
2.конструкцията да има подходяща здравина, компонентите да са закрепени надеждно и да са осигурени срещу разхлабване по време на транспорт и нормална употреба; всички части, които при условията на функциониране са предразположени към корозиране, трябва да са ефективно защитени;
\n
3.начинът на свързване на проводниците в клемите трябва да осигурява подходящ траен контакт, така че да няма риск от разхлабване или ненужно нагряване; клеми с различни потенциали, групирани близо една до друга, трябва да са защитени срещу случайни къси съединения;
\n
4.електромерите, предназначени за свързване към захранващата мрежа, в която фазовото напрежение при предписани условия на функциониране надвишава 250 V и чиято кутия е изцяло или частично направена от метал, трябва да са снабдени с клема за защитно заземяване, освен ако не е предвидено друго;
\n
5.отворите в изолационния материал, които са продължение на клемните отвори, трябва да са достатъчни по размер, позволяващи лесно присъединяване на проводниците заедно с изолацията им;
\n
6.клемите на електромера, ако са групирани в клемен блок и ако не са защитени по друг начин, трябва да имат отделен капак, който може да е пломбиран независимо от капака на електромера; капакът на клемния блок трябва да покрива клемите, винтовете за закрепване на проводниците и ако не е предвидено друго – достатъчната дължина на външните проводници и тяхната изолация;
\n
7.за електромеханичните броячи ролките, които се въртят непрекъснато, т.е. с най-малките разряди, трябва да са градуирани и номерирани в десет деления, като всяко деление на свой ред е разделено на десет деления или по друг начин, но така, че да се запази точността при отчитане; ролките, които показват десетичните деления на единицата, трябва да са маркирани по различен начин, когато са видими;
\n
8.всеки цифров елемент на електронния дисплей трябва да може да показва всички цифри от „нула“ до „девет“;
\n
9.загубите на мощност в напреженовите и в токовите вериги при предписани условия на функциониране не трябва да превишават допустимите стойности;
\n
10.при предписани условия на функциониране електрическите вериги и изолацията не трябва да достигат температура, която може да повлияе неблагоприятно върху функционирането на електромера.
\n
(2)Стандартни стойности за електрическите величини на електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 1 и 2 са:
\n
1.стандартни стойности на I n , (А) за директно свързани електромери са: 5, 10, 15, 20, 30, 40, 50; по изключение е възможно: I b = 80A; за директно свързани електромери е за предпочитане I max да е цяло число, кратно на базовия ток;
\n
2.стандартни стойности на I n , (А) за електромери, свързани през трансформатор, са: 1, 2, 5; по изключение е възможно: I n = 1,5 – 2,5 A; за електромери, свързани през трансформатор, максималният ток е 1,2 I n , 1,5 I n или 2 I n ;
\n
3.стандартни предписани напрежения за директно свързани електромери са: 120 – 230 – 277 – 400 – 480 V; стойности, които се допускат по изключение, са: 100 – 127 – 200 – 220 – 240 – 380 – 415 V;
\n
4.стандартни предписани напрежения за електромери, свързани през трансформатор, са: 57,7 – 63,5 – 100 – 110 – 115 – 120 – 200 V; стойности, които се допускат по изключение, са: 173 – 190 – 220 V;
\n
5.стандартната стойност на предписаната честота е 50 Hz.
\n
(3)Електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 1 и 2 и вградените допълнителни устройства, ако има такива, трябва да запазват изолационните си свойства при предписаните условия на функциониране, като се отчита влиянието на климатичните условия и различните напрежения, на които те са подложени при предписаните условия на функциониране.
\n
(4)Стандартни стойности на електрическите величини за електромери по чл. 375, ал. 1, т. 3 са:
\n
1.стандартни стойности за директно свързани електромери:
\n

I tr : 0,5 – 1 – 1,5 – 2 А, I ref = 10 x I tr : 5 – 10 – 15 – 20 А, предписани напрежения: 230/400 V, допустими стойности са 220/380 V, 240/415 V;

\n
2.стандартни стойности за електромери, свързани през трансформатор:
\n

I tr : 0,05 – 0,1 – 0,25 А, I n = I ref : 1 – 2 – 5 А, предписани напрежения: 100/√3 – 110/√3V, допустими стойности са 200/√3V;

\n
3.стандартната стойност на предписаната честота е 50 Hz.
\n

Чл. 377Електромерите трябва да удовлетворяват изискванията за точност в случаите, когато качеството на електрическата енергия отговаря на следните изисквания

\n
1.отклоненията на напрежението от номиналната му стойност да са ± 10 %;
\n
2.отклоненията на честотата от номиналната й стойност да са ± 5 %;
\n
3.факторът на мощността трябва да е в границите от 0,5 индуктивен до 0,8 капацитивен.
\n

Чл. 378За електромерите по чл. 386, ал. 1, т. 1 производителят трябва да определи стойностите на

\n
1.предписано напрежение ( U n )/предписана честота ( f n ) като стойности на напрежението/честотата, в съответствие с които се определя съответната работна характеристика на електромера;
\n
2.обявен ток ( I n ) като стойност на тока, в съответствие с която се определя съответната работна характеристика на електромер, който работи с трансформатор;
\n
3.базов ток ( I b ) като стойност на тока, в съответствие с която се определя съответната работна характеристика на електромер за директно свързване;
\n
4.максимален ток ( I max ) като най-голямата стойност на тока, при която електромерът все още отговаря на изискванията за точност;
\n
5.минималната стойност на тока I min , над която грешката е предвидено да се намира в предписаните граници.
\n

Чл. 379

\n

Класът на електромера се определя в зависимост от климатичните, механичните и електромагнитните условия на заобикалящата среда, в която се предвижда да се използва

\n

Чл. 380В зависимост от климатичните условия електромерите могат да са от

\n
1.клас С2 – прилага се за затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират; електромерите могат да се излагат на слънчево и топлинно излъчване, на течение, на въздействието на кондензат, на вода от различни източници (без дъжд) и на обледеняване;
\n
2.клас С3 – прилага се за отворени пространства със средни климатични условия, като се изключват полярни и пустинни местности.
\n

Чл. 381В зависимост от механичните условия електромерите трябва да са клас М1, който се прилага за пространства с несъществени вибрации и удари

\n

Чл. 382В зависимост от електромагнитните условия електромерите могат да са от

\n
1.клас Е1 – прилага се за жилищни и търговски помещения, както и за помещения за лека промишленост, или 2. клас Е2 – прилага се за промишлени помещения.
\n

Чл. 383Производителят трябва да определи нормалните условия на употреба на електромерите, като за целта използва следните класове

\n
1.клас В, който съответства на клас М1 за механични условия, и на клас С2 – за климатични условия;
\n
2.клас С, който съответства на клас М1 за механични условия, и на клас С3 – за климатични условия.
\n

Чл. 384

\n
(1)Електромерът по чл. 375, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да има показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя
\n
(2)Регистърът трябва да е в състояние да записва и да показва, започвайки от нула, за минимум 1500 часа енергия, съответстваща на максималния ток при предписано напрежение и фактор на мощността единица.
\n
(3)Действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана).
\n
(4)В случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s.
\n

Чл. 385Показанието на натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябва да е невъзможно да се промени

\n

Чл. 386При статични електромери с електронен дисплей постоянната памет трябва да може да се съхрани минимум четири месеца

\n

Чл. 387(1) Всеки електромер по чл. 375, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да носи най-малко следната информация

\n
1.името или търговската марка на производителя;
\n
2.означението на типа и знак за одобрение на типа;
\n
3.броя на фазите и броя на проводниците, за които е пригоден електромерът (например еднофазен двупроводников); тези маркировки могат да бъдат заменени с графични знаци;
\n
4.серийния номер и годината на производство; ако серийният номер е маркиран на табелка, поставена на капака, този номер трябва да е маркиран също и на основата на електромера или запомнен в енергонезависимата памет на електромера;
\n
5.предписаното напрежение;
\n
6.основния и максималния ток за електромери за директно свързване (означават се например така: 10 – 40 A или 10 (40) А – за електромери с основен ток 10 А и максимален ток 40 А); за електромери, свързани през трансформатори, обявеният вторичен ток на трансформатора/трансформаторите, към който/които трябва да е свързан електромерът (означава се например така: /5 А); обявеният и максималният ток на електромера могат да бъдат включени към означението на типа;
\n
7.предписаната честота в херца;
\n
8.константата на електромера;
\n
9.класa на електромера;
\n
10.предписаната температура, ако е различна от 23 °С;
\n
11.знак двоен квадрат за електромери с изолираща кутия с клас на защита II.
\n
(2)Информацията по ал. 1, т. 1 – 3 може да бъде дадена на външна табелка, прикрепена постоянно към капака на електромера. Информацията по ал. 1, т. 4 – 11 трябва да е маркирана на табелка на електромера. Маркировката от външната страна на електромера трябва да е неизтриваема, ясна и четлива.
\n
(3)Електромерът може да носи и друга информация (място на производство, информация за собственост, търговско описание, специален сериен номер, идентификационния номер на схемата за свързване).
\n
(4)Върху всеки електромер трябва да е неизтриваемо маркирана схемата на свързване. Ако клемите на електромера са маркирани, тази маркировка трябва да е нанесена и върху схемата.
\n
(5)При трифазните електромери се посочва последователността на фазите, за която са предназначени.
\n
(6)Схемите на свързване могат да бъдат показани чрез идентификационна фигура.
\n
(7)Всеки електромер по чл. 375, ал. 1, т. 3 трябва да е означен съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване.
\n

Чл. 388Техническото досие на електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 1 – при одобряване на типа трябва допълнително да съдържа

\n
1.предназначение на средството за измерване;
\n
2.специфични данни, необходими за идентификация на типа;
\n
3.схеми на свързване и маркировка на клемите.
\n

Чл. 389

\n

Знаците от първоначалната проверка (пломбите) се поставят на електромерите по такъв начин, че достъпът до вътрешните работни части да е възможен само след разрушаването им

\n

Чл. 390За електромерите се определят следните класове на точност

\n
1.електромери за активна енергия: 0,2S; 0,5S; 0,5; 1,0; 2,0;
\n
2.електромери за реактивна енергия: 0,5S; 1S; 1; 2,0; 3,0;
\n
3.електромери по чл. 375, ал. 1, т. 3: индекс за класове А, В и С.
\n

Чл. 391Границите на грешките трябва да са

\n
1.за електромеханични електромери за активна енергия (клас 0,5; 1; 2 и с индекси за класове А и В) – съгласно приложение № 22;
\n
2.за статични електромери за активна енергия (клас 1; 2; 0,2S; 0,5S и с индекси за класове А, В и С) – съгласно приложение № 23;
\n
3.за статични електромери за реактивна енергия – съгласно приложение № 24.
\n

Чл. 392

\n
(1)Електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 1 се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки
\n
(2)Електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 2 с валидно удостоверение за одобрен тип, пуснати в действие след първоначална проверка до 30 октомври 2016 г., подлежат на последващи проверки.
\n
(3)Електромерите по чл. 375, ал. 1, т. 3 се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба.
\n

Чл. 393

\n

Когато някои резултати от изпитванията излязат извън граничните стойности на грешката от промени на тока поради неопределеност на измерванията или други параметри, влияещи на измерванията, нулевата линия може да се измести еднократно успоредно на себе си със 1. 1 % за статични електромери за активна енергия клас на точност 2, за електромеханични електромери за активна енергия клас на точност 2 и за статични електромери за реактивна енергия;

\n
2.0,5 % за статични електромери за активна енергия клас на точност 1 и електромеханични електромери за активна енергия клас на точност 1;
\n
3.0,3 % за електромеханични електромери за активна енергия клас на точност 0,5;
\n
4.0,2 % за статични електромери за активна енергия клас на точност 0,5S;
\n
5.0,1 % за статични електромери за активна енергия клас на точност 0,2S.
\n

Чл. 394Всички изпитвания за одобряване на типа на електромерите по чл. 386, ал. 1, т. 1 трябва да бъдат проведени при предписани условия на функциониране

\n

Чл. 395(1) При първоначална проверка се проверява всеки представен електромер в следната последователност

\n
1.изпитване на изолационните свойства с променливо напрежение;
\n
2.проверка на техническите изисквания;
\n
3.изпитване за работа без товар (самоход);
\n
4.изпитване на пусковите условия – праг на реагиране (ако електромерът е проектиран да измерва енергия в двете посоки, изпитването се извършва и в двете посоки);
\n
5.проверка на точността на електромера (ако електромерът е проектиран да измерва енергия в двете посоки, изпитването се извършва и в двете посоки);
\n
6.проверка на константата на електромера.
\n
(2)Изпитването се провежда с монтиран капак, освен когато първоначалната проверка се извършва в лабораториите на производителя, при условие че предварително е установено, че капакът практически не влияе върху работата на електромера.
\n
(3)Когато се проверяват диелектричните свойства на електромера, капакът се монтира независимо дали влияе на работата на електромера.
\n
(4)След успешно завършено изпитване на диелектрична якост, преди да се продължи със следващото изпитване, електромерите се включват поне за половин час в електрическа мрежа с напрежение, равно на предписаното, с ток, равен на 0,1 I b , и с фактор на мощността единица.
\n
(5)Грешката на многотарифни електромеханични електромери се определя при предписани условия на функциониране за всички тарифи при ток, равен на 0,1 I b , и с фактор на мощността единица.
", "next": 239602}