{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">Не са нарушени и изискванията за правна сигурност и предвидимост като компоненти на принципа на правовата държава. Разпоредбите оправомощават – дават правото и задължават органите на НЗОК и Българския лекарски съюз в Националния рамков договор като част от неговото съдържание да се предвиди методика за финансиране осигуряването на медицински персонал и дават възможност на лечебните заведения да предвидят съответствието на организацията на своята дейност с предвиденото в нормативните актове и закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Разпоредбите са ясни, като определят точно субектите, за които възникват задължения, и тези, които черпят права, а за тези права е осигурено финансиране с ежегодните бюджети на НЗОК. Налице е и съгласуваност между чл. 55, ал. 2, т. 3в, букви „а“ и „б“ с чл. 45, ал. 2а ЗЗО, с § 1, т. 5 и 6 от ДР на Закона за лечебните заведения, с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето и с чл. 1, ал. 2 и чл. 34 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.</p>\n<p class=\"lf-p\">От друга страна, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на НЗОК е държавна дейност, свързана с държавната управленска политика на страната. Законът за здравното осигуряване и законът за бюджета на НЗОК съдържат публичноправни разпоредби и правоотношенията във връзка с тази дейност имат публичноправен характер, а въпрос на законодателна преценка е как да се разходват ефективно и ефикасно бюджетните средства за постигане на социално значими цели.</p>\n<p class=\"lf-p\">Относно противоречието с чл. 19, ал. 1 и 3 от Конституцията В искането се твърди противоречие с чл. 19, ал. 1 и 3 от Конституцията. В мотивите на искането не се развиват доводи за противоречие с чл. 19, ал. 3, съдържащ изискването инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани да се закрилят от закона. Не намирам противоречие на чл. 55, ал. 2, т. 3в, букви „а“ и „б“ ЗЗО с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Конституцията и смятам, че посочената разпоредба на чл. 19, ал. 3 от Конституцията е неприложима, доколкото тя осигурява закрила на инвестиции със собствени средства, а не със средства от публичните финанси, каквито са планираните средства в ежегодните бюджети на НЗОК за финансиране осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а от ЗЗО.</p>\n<p class=\"lf-p\">Както е посочено в решението, Съдът многократно се е произнасял, че правото на свободна стопанска инициатива и изискването за еднакви правни условия за стопанска дейност по чл. 19, ал. 2 от Конституцията нямат абсолютен характер и принципно не изключват държавното регулиране и държавния контрол. Съображения за целесъобразност, както и наличието на потребност от постигането на обществено приоритетни и значими цели, каквито са бюджетното осигуряване на изпълнението на държавните дейности, допускат различия в законодателните решения, без това да противоречи на конституционния принцип по чл. 19, ал. 2 от Конституцията.</p>\n<p class=\"lf-p\">Относно противоречието с чл. 52, ал. 1 и 2 от Конституцията Разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3в, букви „а“ и „б“ от Закона за здравното осигуряване имат пряко отношение към конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, закрепено в чл. 52, ал. 1 от Конституцията, а именно, че чрез тях се цели и се осигурява достъпна медицинска помощ (Решение № 32 от 1998 г. по к.д. № 29/1998 г.). Тяхното регулаторно въздействие се обосновава с преодоляването на недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти с цел повишаване на ефективността, достъпността и капацитета на здравната система, както е посочено в т. 5 от цитираната в решението Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 г. относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България (С/2025/3976), направена в рамките на бюджетната процедура във връзка с чл. 121, параграф 2 и чл. 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета.</p>\n<p class=\"lf-p\">Конституционен съдия: Сашо Пенов 6421</p></div>", "next": 0}