{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">1.15.5. предоставяне на лекарства под наблюдение;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.6. кризисни интервенции;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.7. психологично консултиране – индивидуално, групово или семейно, ежемесечно;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.8. преглед/консултации от лекар психиатър – ежемесечно и при необходимост;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.9. уринно тестване – ежемесечно през първите две години от лечението, веднъж на 2 месеца след това и при необходимост;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.10. идентифициране на съпътстващите психични и други заболявания и насочване към съответните специалисти;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.11. насочване за тестване за ХИВ/СПИН, хепатит В и С, туберкулоза и сифилис;</p>\n<p class=\"lf-p\">1.15.12. водене на медицинска документация.</p>\n<p class=\"lf-p\">1.16. Интердисциплинарни дейности.</p>\n<p class=\"lf-p\">Програмата за лечение на синдром на зависимост към опиоиди с агонисти и агонист-антагонисти осъществява интердисциплинарни консултации по показания със специалист по клинична лаборатория, инфекционист, кардиолог, гастроентеролог и други специалисти при съответните показания. При необходимост от хоспитализация се насочва към съответното лечебно заведение.</p>\n<p class=\"lf-p\">Раздел ХI Права на хората, ползващи психичноздравни услуги 1. Гарантирането на правата на хората с психична болест се осъществява чрез редица международни актове. Заедно с основните човешки права, гарантирани по принцип, хората с психични разстройства имат право на най-добрата възможна психиатрична помощ, право на ясна процедура по задължително и принудително лечение, право на защита на личните данни, право да живеят и работят в обществото.</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Специфичните стандарти за прилагане на общите норми, когато се засягат правата на хората с психична болест, се съдържат в документи, създадени от международни органи (решенията на Европейския съд по правата на човека по Европейската конвенция за защита правата на човека; заключенията и решенията на Европейския комитет за социални права по Социалната харта; решения на Комитета по правата на човека по Международния пакт за гражданските и политическите права; докладите на Комитета за превенция на изтезанията по Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание; Принципите на ООН от 1991 г. за защита на лицата с психични заболявания и подобряване на психиатричната помощ; Препоръката на Комитета на министрите на държавите – членки на ЕС, относно защитата на човешките права и достойнство на лица с психично разстройство № R(2004) 101 и др.).</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Българското законодателство е съобразено с посочените международни принципи, които са ратифицирани от страната ни.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Основните, по-значими права на хората с психична болест, регламентирани от българското и международното законодателство, са:</div>\n<p class=\"lf-p\">4.1. Право на достъп до психиатрична помощ.</p>\n<p class=\"lf-p\">Този въпрос е уреден с Конституцията на Република България, Закона за здравето (ЗЗ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2. Право на информация за лечението и съгласие за провеждането му.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2.1. Правото на информация и съгласие за лечение е уредено в Закона за здравето. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗ медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента освен в случаите, изрично посочени в закона.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2.2. Информирано съгласие пациентът може да даде след като е получил информация от лекаря си за: диагнозата и характера на заболяването; описание на целите и вида на лечението, очаквани резултати; потенциални рискове, свързани с предлаганите диагностични и лечебни методи, странични ефекти, нежелани лекарствени реакции, болка и др.; вероятността за благоприятно повлияване, риск за здравето при прилагане на други методи или отказ от лечение. Тази информация трябва да бъде представена в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение (чл. 88 от ЗЗ).</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2.3. Пациентът има право също така и да откаже медицинска помощ или започната медицинска дейност, което се удостоверява с подпис на лицето в медицинската документация (чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗЗ).</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2.4. Когато пациент или негов законен представител откаже психиатрична помощ въпреки съвета на неговия лекар, това се удостоверява с подпис в личната амбулаторна карта, амбулаторния журнал или в историята на заболяването. Ако е налице отказ да се подпише, това се отбелязва в присъствието и с подпис на двама свидетели.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.2.5. При установена неспособност за изразяване на информирано съгласие за лечение от страна на болния, такова изразява определено от съда лице от кръга на близките на болния или представител на общинската служба по здравеопазване или посочено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.3. Право на поверителност на информацията.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.3.1. Правото на поверителност на информацията, свързана с лечението, се гарантира от ЗЗ, Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), Закона за защита на личните данни, Кодекса на професионалната етика на лекарите в България от 2000 г. (ДВ, бр. 79 от 2000 г.). В Кодекса на професионалната етика на лекарите в България лекарската тайна е дефинирана като „всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента“, като „тайната се пази и по отношение на членовете на семейството на болния“. За извършени нарушения на поверителността на здравната информация лекарят носи административна отговорност.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.4. Право на недискриминация.</p>\n<p class=\"lf-p\">Забраните на чл. 147, ал. 1 и 2 от ЗЗ са предпазващи по отношение на дискриминативните практики и вероятни злоупотреби. Тази законова норма гласи, че никой не може да бъде подложен на медицински дейности за установяване или лечение на психично разстройство освен при условия и по ред, определен със закон, като оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.5. Право на хуманитарно третиране на пациентите.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.5.1. Съгласно международните разпоредби, по които България е страна, и действащото у нас законодателство никой не може да бъде подлаган на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.5.2. Прилагането на мерки за временно физическо ограничаване в рамките на лечението, провеждано в лечебни заведения с психиатричен стационар, трябва да става в съответствие с установените нормативни актове.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.5.3. Случаите, в които може да бъде приложено задължително/принудително лечение, са в съответствие с процедурите по реда на Закона за здравето и по реда на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс на Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6. Задължения на пациент с психично заболяване (с изключение на пациенти с тежка ажитирана психоза и промени в съзнанието):</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.1. да съдейства за укрепване на собственото си здраве по време на лечението;</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.2. да не застрашава здравето на другите болни и на персонала, извършващ лечението;</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.3. да спазва стриктно препоръките на екипа за подготовка за изследванията и лечението;</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.4. да осведомява екипа, провеждащ лечението, за болести и състояния, повишаващи риска от назначената терапия;</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.5. да съдейства на екипа, провеждащ лечението му, и да спазва всички негови препоръки;</p>\n<p class=\"lf-p\">4.6.6. да не нарушава правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и клиниката/отделението, където се провежда неговото лечение.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.7. Задължителното и принудителното лечение в психиатричната помощ се регламентират от утвърдения медицински стандарт по „Съдебна психиатрия“.</p>\n<p class=\"lf-p\">7326</p></div>", "next": 0}