Чл. 141
\n
Народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите, независимо от политическите им пристрастия, служебното им положение и изразяваното от тях мнение
\n
Чл. 142(1) Народният представител не може да дава съгласие за осъществяване на своите правомощия в частен интерес на физически или юридически лица
\n
(2)Народният представител не може да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
\n
Чл. 143
\n
(1)Народният представител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с физически или юридически лица, която би могла да повлияе върху изпълнението на неговите правомощия
\n
(2)Народният представител изпълнява правомощията си, без да търси или получава материална или друга облага за себе си или за свързаните с него лица по смисъла на Закона за Сметната палата.
\n
(3)Народният представител не може да предприема действия, които накърняват принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.
\n
Чл. 144Народният представител декларира имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за Сметната палата
\n
Чл. 145
\n
При внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закона за Сметната палата е длъжен да го декларира
\n
Чл. 146
\n
Народният представител е длъжен да пази поверителността на информацията, получена при изпълнението на правомощията му, както и на информацията относно личния живот на народните представители
\n
Чл. 147(1) Народният представител не може да използва служебното си положение за получаване на специални привилегии или придобивки
\n
(2)Народният представител не може в това си качество да приема подаръци, освен ако са протоколни и на стойност до една двадесета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание и се обявяват в публичен регистър на Народното събрание.
\n
Чл. 148
\n
Комисията по превенция и противодействие на корупцията дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално
\n
Чл. 149(1) Народният представител може да обяви адрес и електронна поща за контакти
\n
(2)Народният представител провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, освен във времето за пленарни заседания или заседания на комисии.
\n
(3)Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели, своите изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и имената на сътрудниците, телефон и адрес на електронна поща за връзка.
\n
Чл. 150
\n
(1)Парламентарните групи и парламентарните комисии имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете й
\n
(2)Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.
\n
(3)В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници. В регистъра се вписват имената на експертите и сътрудниците, образованието и областта, в която ще подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител.
\n
(4)В регистъра по ал. 3 се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.
\n
Чл. 151(1) Комисията по превенция и противодействие на корупцията установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки
\n
1.забележка;
\n
2.порицание;
\n
3.временно отстраняване от едно до три заседания на комисия.
\n
(2)При определяне на мярката се вземат предвид тежестта на нарушението и неговият епизодичен, повтарящ се или системен характер.
\n
(3)Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
\n
Чл. 152
\n
(1)Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Комисията по превенция и противодействие на корупцията по ред, определен с правилата по ал. 4
\n
(2)Комисията по превенция и противодействие на корупцията приема решение за налагане на мярка по чл. 151, ал. 1, след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Комисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител.
\n
(3)Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2.
\n
(4)Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.
\n
Раздел III
\n
Парламентарно поведение
\n
Чл. 153
\n
(1)Поведението на народния представител се основава на зачитане авторитета на Народното събрание и уважение към другите народни представители и външни лица. То не може да нарушава нормалното протичане на парламентарната работа или реда в сградата на Народното събрание
\n
(2)Народните представители нямат право да прекъсват изказващия се от място, да отправят лични нападки, оскърбителни думи, жестове или заплахи против когото и да било, да разгласяват данни, отнасящи се до личния живот или увреждащи доброто име на гражданите, да имат непристойно поведение или да извършват постъпки, които нарушават реда на заседанието.
\n
Чл. 154(1) По отношение на народните представители по време на пленарното заседание може да се налагат следните дисциплинарни мерки
\n
1.напомняне;
\n
2.забележка;
\n
3.порицание;
\n
4.отнемане на думата;
\n
5.отстраняване от заседание;
\n
6.отстраняване до три заседания.
\n
(2)В допълнение към наложена дисциплинарна мярка по ал. 1, т. 5 и 6 в срок от три дни от съответното пленарно заседание председателят на Народното събрание може да наложи спиране от участие в сесии и заседания на постоянните делегации, международните конференции или друг вид форуми с международен характер за срок до три месеца.
\n
(3)Наложената санкция по реда на ал. 2 се съобщава от председателя в следващото пленарно заседание.
\n
Чл. 155Напомняне се прави от председателя на народен представител, който се отклони от предмета на разискванията
\n
Чл. 156Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха
\n
Чл. 157Порицание се налага от председателя на народен представител, който нарушава реда на заседанието или е създал безредие в залата
\n
Чл. 158Председателят отнема думата на народен представител, който
\n
1.по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 154, ал. 1, т. 1 – 3 дисциплинарни мерки;
\n
2.след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
\n
Чл. 159Председателят може да отстрани от едно заседание народен представител, който
\n
1.възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
\n
2.продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
\n
3.гласува с чужда карта.
\n
Чл. 160(1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който
\n
1.оскърбява Народното събрание, членовете на Министерския съвет, президента или вицепрезидента на Републиката или други органи на държавна власт;
\n
2.призовава към или упражнява насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
\n
3.умишлено уврежда материалната база в залата или в сградата на Народното събрание.
\n
(2)Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 159 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
\n
(3)Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Санкцията по чл. 154, ал. 2 подлежи на самостоятелно оспорване в тридневен срок от съобщаването й. Председателският съвет може мотивирано да потвърди, отмени или промени наложената дисциплинарна мярка, като при вземане на решението всяка парламентарна група има право на един глас.
\n
Чл. 161На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на народните представители по чл. 154
\n
Чл. 162
\n
Всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1
\n
(1)Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя на Народното събрание или по искане на народен представител
\n
(2)Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.
\n
(3)Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
\n
§ 2По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения
\n
§ 3„Председател“ по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 и 4 е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание
\n
§ 4
\n
Около сградите на Народното събрание се обозначават зона за сигурност съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите и зона за охрана след съгласуване с Министерството на вътрешните работи под разпореждането на председателя на Народното събрание
\n
§ 5
\n
Под „присъстващи“ при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под „присъстващи“ при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума
\n
§ 6Под „численост на парламентарна група“ се разбира числеността на групата към момента на вземане на съответното решение от Народното събрание
\n
§ 7(1) При осъществяване на своите правомощия Народното събрание се подпомага от администрация
\n
(2)Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 8, ал. 1, т. 11.
\n
(3)С Класификатора на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
\n
(4)Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон в случаите, когато не е избран председател на новоучреденото Народно събрание.
\n
§ 8
\n
Предоставянето на всички проекти, документи и други материали, необходими на народните представители за работата им в пленарна зала, се извършва чрез служебната им електронна поща, на която се изпраща хипервръзка към съответната рубрика на интернет страницата на Народното събрание. За ден и час на предоставянето на материалите се смятат денят и часът, когато е изпратена хипервръзката. Председателят на Народното събрание може при необходимост да разпореди предоставяне на материалите и на хартиен носител в пленарната зала – по време на пленарно заседание или по парламентарни групи
\n
§ 9Сроковете по този правилник се изчисляват по реда на Гражданския процесуален кодекс. Последният ден на срока изтича в 17,30 ч
\n
§ 10
\n
Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание за пленарни заседания при изпълнение на служебните им задължения е свободен и неограничен, както и тяхното придвижване. Достъпът се предоставя съгласно Правилата за акредитация в Народното събрание ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 11
\n
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 относно предаването на откритите заседания на Народното събрание от парламентарен телевизионен канал (БНТ) се прилага от момента на осигуряването на техническа и финансова възможност за това
\n
§ 12
\n
Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид до издаването на удостоверенията за електронен подпис и осигуряването на техническа възможност за това
\n
§ 13
\n
Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 107 от 2024 г.; изм., бр. 50 от 2025 г.)
\n
§ 14
\n
Процедурите по приемане и разглеждане на законопроектите и проектите на решения, разпределени на Временната комисия по бюджет и финанси и Временната комисия по правни въпроси, създадени с решения на 52-рото Народно събрание от 8 май 2026 г., се продължават съответно от постоянната Комисия по бюджет и финанси и постоянната Комисия по правни въпроси, избрани от 52-рото Народно събрание. Взетите решения от временните комисии се считат за решения на постоянните комисии
\n
§ 15Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“
\n
Правилникът е приет от 52-рото Народно събрание на 28 май 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Михаела Доцова Приложение към чл. 70, ал. 3 Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите Елементи на оценката Примерна аргументация Основания на законодателната инициатива Определят се обществените отношения, които законодателната инициатива си поставя за цел да регулира. Необходимо е да бъде направено кратко представяне на причините и промените в обществените отношения, които налагат необходимостта от нормативна регулация.
\n
Заинтересовани групи Оценката на въздействието включва кратко описание на заинтересованите групи от приемането на законодателната инициатива (бизнес, граждански организации, граждани, включително българите и българските граждани, живеещи извън Република България, държавни органи, други), степента, в която тя ги засяга, както и тяхното отношение към законодателната инициатива.
\n
Посочва се очакваното въздействие на законодателната инициатива върху конкретни групи и обществени отношения, както и използваните методи за тяхното идентифициране, като например – изследвания, обществени консултации, сравнителни анализи и други.
\n
Анализ на разходи и ползи Описват се икономическите, социалните и другите публични разходи, необходими за реализирането на законодателната инициатива. Описва се кои разходи се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни.
\n
Описват се икономическите, социалните и други ползи в резултат от приемането на законодателната инициатива. Описва се как очакваните ползи отговарят на формулираните цели.
\n
Административна тежест и структурни промени 1. Включват се предвижданите и необходими административни промени, като закриване, сливане или създаване на нови административни структури.
\n
2.Представя се информация за административната тежест, която предполага съответната законодателна инициатива. Посочва се дали се въвеждат, или се изменят регулаторни режими и такси. Определя се дали те облекчават, или не регулаторната среда.
\n
Въздействие върху нормативната база Включва се информация за необходимостта от непосредствени или последващи промени в други нормативни актове в резултат от приемането на законодателната инициатива.
\n
Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие Описва се как предложението допринася за спазване на принципа на равенство съгласно българското законодателство и за равното третиране от държавата на българите и българските граждани, живеещи извън страната, включително за приобщаването им към държавния и обществено-политически живот в България.
\n
Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращите българи.
\n
Забележка. Предварителната оценка на въздействието на законопроектите не е задължително да се изготвя в табличен вид.
\n
Приложение към правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 1(1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България
\n
(2)Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
\n
(3)Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
\n
(4)От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
\n
(5)Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на „Държавен вестник“, на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Почивната база на Народното събрание – Велинград, и на Хранителния комплекс.
\n
(6)В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи.
\n
Чл. 2
\n
(1)Председателят на Народното събрание или оправомощено от него длъжностно лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година
\n
(2)Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
\n
Чл. 3Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание
\n
Чл. 4
\n
(1)Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси
\n
(2)Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1.
\n
(3)Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България.
\n
Чл. 5
\n
Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Възнаграждението се получава по банков път
\n
Чл. 6
\n
(1)Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто
\n
(2)При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
\n
(3)Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях – за едната длъжност, а за другите длъжности – получава възнаграждение като член.
\n
(4)За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
\n
(5)Възнагражденията по предходните алинеи се изплащат по банков път.
\n
Чл. 7
\n
(1)Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов или осигурителен стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор“ – 10 на сто, и за „доктор на науките“ – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител
\n
(2)От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13.
\n
Чл. 8Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот“
\n
Чл. 9Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 10
\n
(1)Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа
\n
(2)Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
\n
(3)Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка, и съседни на тях области и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители.
\n
(4)На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
\n
(5)Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
\n
(6)Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уеб страница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание.
\n
Чл. 11
\n
Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумите се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи. В решението се определят разпределението на средствата, тяхното отчитане и контрол. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители, организирани в парламентарни групи, и народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на страницата си в интернет информация за изразходваните средства, като посочват и получателите на средствата (собствено и фамилно име или наименование). Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
\n
Чл. 12
\n
Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание
\n
Чл. 13(1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение
\n
(2)При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
\n
(3)При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11.
\n
(4)Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.
\n
(5)Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
\n
Чл. 14Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание
\n
Чл. 15
\n
(1)Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от деня на полагане на клетва от народните представители до деня, предхождащ деня на полагането на клетва на народните представители, избрани в следващото Народно събрание. При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител по реда на чл. 72, ал. 1 от Конституцията на Република България възнаграждението се дължи до датата на постановяване на решението на органа по чл. 72, ал. 2 от Конституцията на Република България
\n
(2)По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
\n
(3)Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
\n
Чл. 16
\n
(1)Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10
\n
(2)На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
\n
Чл. 17
\n
Библиотечно-информационният и изследователски парламентарен център публикува на интернет страницата си всички извършени изследвания и проучвания, както и последващите оценки на въздействието на законите по чл. 26, ал. 2, финансирани от бюджета на Народното събрание 2944