{"html": "

Помещения, разположени под кота терен, от всички класове на функционална пожарна опасност за повече от 50 човека.

\n

0,49 0,66 0,82 0,99 1,15 1,32 1,48 1,65 1,81 1,97 2,30 0,73 0,97 1,21 1,45 1,69 1,93 2,18 2,42 2,66 2,90 3,39 1,06 1,41 1,76 2,11 2,46 2,81 3,17 3,52 3,87 4,22 4,93 1,58 2,11 2,63 3,16 3,69 4,21 4,74 5,26 5,79 6,32 7,37 Забележки:

\n
1.За коридори на подземни и полуподземни етажи с обща дължина, по-голяма от 20 m, когато в помещенията не са предвидени ВСОДТ, се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h -1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на коридора.
\n
2.За подземни гаражи се проектира механична ВСОДТ с кратност 25 h -1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на гаража.
\n

Глава десета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДНИТЕ ОТОПЛИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ

\n

Раздел I

\n

Локално отопление

\n

Чл. 125

\n

Локално (местно) отопление в помещенията се осигурява посредством горивни устройства (печки, нагреватели и др.) на твърдо, течно и газообразно гориво или електрическа енергия

\n

Чл. 126(1) Не се допуска локално отопление в следните сгради и помещения

\n
1.помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;
\n
2.помещения с площ, по-голяма от 100 m 2 , в които се отделят горими прахове;
\n
3.сгради и помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3 и Ф4.1 и др. с повече от 300 места;
\n
4.сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф5.2 и др. с площ, по-голяма от 100 m 2 ;
\n
5.сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф4.1 и др. с повече от 100 места;
\n
6.сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за техническо обслужване, ремонт и съхранение на летателна техника;
\n
7.сгради и помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 (кислородни станции);
\n
8.гаражи за повече от десет автомобила и в сервизни работилници с повече от пет поста (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2);
\n
9.хранилища за филмови ленти (от подклас Ф5.2).
\n
(2)3а отделни складове (от подклас Ф5.2) с обща застроена площ до 500 m 2 може да се използва локално отопление, когато то е предвидено в отделно помещение. Стените и покритията на помещението се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост REI 60 (EI 60), като подаването (вдухването) на топлия въздух се осъществява посредством въздухопроводи в отопляваното помещение.
\n
(3)Изискванията по ал. 1 не се отнасят за каталитични излъчватели с инфрачервени лъчи, за термопомпени климатизатори, разположени извън отопляемото помещение, както и за други подобни.
\n

Чл. 127

\n

Комините на сградите се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън най-малко А 2, с огнеустойчивост I 120, при спазване на изискванията на БДС EN 13501-2 „Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 2: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на устойчивост на огън с изключение на вентилационни инсталации“. Фугите се запълват по цялата дължина на комина

\n

Чл. 128

\n

Стените на комини за отоплителни устройства, предвидени за температурна обработка на хранителни продукти, се проектират с клас по реакция на огън най-малко А 2, с огнеустойчивост (EI 150), без отвори към съседни помещения по цялата височина. При проектирането на метални комини се спазват изискванията по чл. 154

\n

Чл. 129

\n

Когато комините пресичат междуетажни конструкции с надлъжни канали, последните се запълват плътно със слой продукти с клас по реакция на огън най-малко А 2 и с дебелина най-малко 0,15 m

\n

Чл. 130(1) За всяка печка се предвижда отделен димоотводен канал

\n
(2)Един димоотводен канал може да обслужва две печки в едно жилище, разположено на един етаж, при условие че вертикалното разстояние между отворите за заустване е най-малко 0,3 m.
\n
(3)За печки в жилища, разположени на различни етажи, се предвиждат комини сифонен тип.
\n

Чл. 131(1) Димоотводните канали на комините се проектират отвесни

\n
(2)Отклонения по ал. 1 се допускат до 30° спрямо вертикалата с дължина до 1 m.
\n

Чл. 132

\n

Отворите за почистване на комините са на разстояние най-малко 0,45 m от горими конструкции. Отворите се изпълняват плътно затворени с вратички от продукти с клас по реакция на огън А1

\n

Чл. 133

\n
(1)Разстоянието между конструкции (дървени греди, ребра, каси на врати, покривни обшивки и др.), изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, и телата на комините е най-малко 0,1 m
\n
(2)Отворите около комини в междуетажни, в т.ч. тавански подови конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B – F, се запълват със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 и с дебелина най-малко 0,1 m.
\n

Чл. 134Локалните отоплителни уреди и димоотводните им тръби се разполагат на разстояние най-малко 0,5 m от продукти с класове по реакция на огън В – F

\n

Чл. 135Димоотводните тръби се включват в комините така, че да не пресичат подовите конструкции

\n

Чл. 136

\n

Зидани печки (камини) се изпълняват върху основа от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Подовете, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F, се проектират на конзоли от продукти с клас по реакция на огън А1, вградени в носещи стени върху плътна изолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, с дебелина до нивото на огнището най-малко 0,25 m

\n

Чл. 137Разрешава се локално отопление с газови печки за помещения, осигурени с постоянна вентилация и разположени над нивото на прилежащия терен

\n

Чл. 138

\n

Отопление с инфрачервени лампи и др. се разрешава, при условие че са предвидени допълнителни мерки за пожарообезопасяване (посредством защитни глобуси, предпазни мрежи и др.)

\n

Чл. 139

\n

Допуска се съхраняването на твърдо гориво в помещения на сгради от I или II степен на огнеустойчивост или в пристроени навеси със стени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1

\n

Раздел II

\n

Централно отопление

\n

Чл. 140

\n

Не се разрешава разполагането на отоплителни тела и на топлопроводи в помещения, в които се съхраняват или употребяват вещества и материали, които се самовъзпламеняват при допир с нагрети повърхности (пари от серовъглерод, прах от алуминиев триизобутил и др.) или се разлагат при контакт с водата (калциев карбид и др.)

\n

Чл. 141

\n

Не се разрешава рециркулация на въздуха за въздушно отопление в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б. Когато при производства с взривоопасен прах по технологични причини се налага повторно използване на въздуха за отопление, същият се очиства от праха преди засмукването му от вентилатора

\n

Чл. 142

\n

Отоплителната инсталация се проектира за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и тръбопроводите, по-ниска най-малко с 20 % от температурата на самовъзпламеняване на веществата, които се използват в отопляемото помещение

\n

Чл. 143

\n

За централното отопление на сгради с производства, при които се отделя горим прах, се предвиждат отоплителни тела с гладка повърхност с оглед лесното им почистване

\n

Чл. 144

\n

Отоплителните тела в сгради се проектират така, че да не се намалява необходимата широчина на пътищата за евакуация. Когато няма друга техническа възможност, отоплителните тела се разполагат в ниши или на височина, по-голяма от 2 m

\n

Чл. 145

\n

Топлопроводи, при които температурата на топлоносителя е по-висока от 100 °С и които пресичат конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В – F, се проектират в кожуси от строителни продукти с клас по реакция на огън А1

\n

Чл. 146

\n

Когато температурата на топлоносителя е по-висока от 120 °С, отоплителните тела и топлопроводите се предвиждат на разстояние най-малко 0,1 m от строителни конструкции и продукти с класове по реакция на огън D – F

\n

Чл. 147

\n

3а помещенията на ацетиленови уредби, в които температурата е не по-ниска от 5 °С, се проектира централно отопление, като температурата на отоплителните тела и на топлопроводите е до 100 °С

\n

Чл. 148

\n
(1)Отоплителните тела се проектират с предпазен щит, когато са предназначени за помещения за напълване и съхраняване на бутилки с ГГ (ацетилен, водород, пропан-бутан и др.), както и за помещения за съхраняване на ЛЗТ с пламна температура, по-ниска от 28 °С
\n
(2)Предпазният щит на отоплителните тела по ал. 1 се проектира от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, на разстояние най-малко 0,1 m от отоплителното тяло.
\n

Чл. 149

\n
(1)Тръбопроводите на отоплителните инсталации в помещения от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с топлоизолация, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от С
\n
(2)В местата на преминаване на тръбопроводите през пожарозащитни прегради се изпълнява топлоизолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.
\n

Чл. 150(1) За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.3 се проектира централно или местно отопление – с електрически уреди или с нафтови печки

\n
(2)За сградите по ал. 1 не се допуска проектиране на отопление с печки на твърдо гориво.
\n

Чл. 151

\n
(1)За сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5.4, предназначени за отглеждане на животни и птици, се проектира централно отопление, в т.ч. въздушно
\n
(2)За помещения, предназначени за раждане и отглеждане на малки животни и на птици, се разрешава проектирането на системи за отопление с местни нагревателни прибори. Нагревателните прибори се разполагат в недостъпни за животните и птиците места, в отделни помещения (кабини) с огнеустойчивост EI 60. Комините и отоплителните канали се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.
\n
(3)За захранване на отоплителните инсталации на животновъдни сгради се разрешава течното гориво с обем до 5 m 3 да се съхранява в отделни помещения с огнеустойчивост REI 60. Праговете и вратите на помещенията се изпълняват с огнеустойчивост EI 45.
\n

Раздел III

\n

Сгради и помещения за котли

\n

Чл. 152

\n
(1)Водогрейни котли с температура на водата до 110 °С и с топлинна мощност до 25 kW (с изключение на газовите уреди) се разполагат в помещенията на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност и от I, II и ІІІ степен на огнеустойчивост на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън D – F
\n
(2)Водогрейни котли с температура на водата до 110 °С и с топлинна мощност над 25 kW, както и парни котли с налягане до 0,05 MPa се разполагат в котелните помещения на сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост, с огнеустойчивост на ограждащите конструкции, по-голяма или равна на REI 120 (EI 120), на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D – F.
\n
(3)Водогрейни котли с температура на водата, по-висока от 110 °С, и парни котли с налягане над 0,05 MPa се разполагат в самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост или в сгради, изпълнени от незащитени стоманени конструкции, като безопасността на носещите елементи се осигурява с леки негорими покриви или с отвори с площ не по-малко от 10 % от площта на пода.
\n
(4)Kотлите може да се разполагат до сгради с производствено предназначение, при условие че са отделени от тях с брандмауер. Допуска се котлите по ал. 3 да се разполагат до сгради с производствено предназначение, при условие че са отделени от тях с брандмауер и съответстват на изискванията на нормативните документи.
\n

Чл. 153

\n
(1)Металните комини се проектират от строителни продукти с клас по реакция на огън D – F и се разполагат на разстояние най-малко 1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 m от елементите на сградата
\n
(2)Комините на котелните се проектират на разстояние най-малко 30 m от открити складове за горими материали и на разстояние най-малко 10 m от източници, отделящи горими пари, газове и прахове.
\n
(3)Разстоянията по ал. 2 може да бъдат намалени до 1 m, ако са предвидени искрогасители.
\n

Чл. 154

\n
(1)Основните надземни резервоари за течно гориво с обем до 200 m 3 се проектират на разстояние най-малко 10 m от сградите на котелните или в отделни, пристроени до тях помещения от I и II степен на огнеустойчивост
\n
(2)Подземните резервоари се проектират на разстояние най-малко 4 m от котелните помещения. При стени без отвори с огнеустойчивост REI 120, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, това разстояние не се нормира.
\n
(3)Минималните разстояния от котли в сгради от III степен на огнеустойчивост и от резервоари за течно гориво с обем, по-голям от 200 m 3 , до съседни сгради и съоръжения се определят при спазване на изискванията за проектиране на складове за собствени нужди от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б.
\n

Чл. 155

\n
(1)За котелните помещения, разположени на по-ниска кота от основните резервоари за гориво, се предвиждат оборотни (разходни) резервоари с вместимост до 5 m 3 . Оборотните резервоари се разполагат на горното ниво на основните резервоари
\n
(2)Когато разходните резервоари се предвиждат в котелните помещения, те се разполагат на разстояние най-малко 2 m от котлите и електрическите съоръжения.
\n
(3)Оборотните резервоари се осигуряват с преливна тръба с диаметър не по-малък от 1,5 пъти диаметъра на захранващата тръба за отвеждане на излишното гориво в основните резервоари.
\n
(4)Пред котлите, работещи с течно гориво, се предвиждат приемници за разлято гориво.
\n

Чл. 156

\n
(1)Горивните устройства (с изключение на енергийните котли) може да се захранват непосредствено от основните резервоари с обем, по-голям от 5 m 3 , при условие че е осигурено автоматично изключване на 1. притока на гориво към отделния консуматор при спиране на горенето му;
\n
2.подаването на гориво от основния резервоар при спиране на горенето на последния консуматор.
\n
(2)При проектиране на основните резервоари за гориво на по-ниска кота от котелните помещения се допуска горивото да се подава по рециркулация чрез засмукване.
\n
(3)На тръбата, връщаща излишното гориво, се предвижда възвратен клапан.
\n

Чл. 157

\n

Допуска се помпите за пълнене на основните резервоари и за подаване на гориво към оборотните резервоари или към котлите да се разполагат в помещенията за резервоарите на разстояние най-малко 2 m от тях

\n

Чл. 158Допуска се основните резервоари да се зареждат с гориво по самотек и с помпи, за което се предвиждат шахти или ниши в стените със заключващи се негорими капаци

\n

Чл. 159

\n
(1)Надземните резервоари с единична вместимост до 500 m 3 за обслужване на котли към оранжерии се разполагат на раз­стояние най-малко 10 m от котлите, а надземните резервоари с вместимост до 1000 m 3 – на разстояние най-малко 20 m
\n
(2)Разстоянията от резервоарите до оранжериите не се нормират.
\n

Чл. 160

\n

Не се разрешава проектирането на котелни и складове за течно гориво непосредствено под пътищата за евакуация и под помещенията в сгради от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за масово събиране на хора, както и в сгради от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1 със занимални, спални и други подобни помещения Глава единадесета ВОДОСНАБДЯВАНЕ ЗА ПОЖАРОГАСЕНЕ

\n

Раздел I

\n

Външно водоснабдяване за пожарогасене

\n

Чл. 161

\n
(1)Водопроводите на водопроводните мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии и водопроводите за промишлени и селскостопански обекти и складове от клас на фукционална пожарна опасност Ф5, наричани за краткост „водопроводи за пожарогасене“, се проектират за съвместно провеждане на необходимите водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, и на водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди
\n
(2)Водопроводите за пожарогасене се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).
\n
(3)Самостоятелни водопроводи за пожарогасене се предвиждат, когато няма техническа възможност за провеждане на необходимите водни количества за пожарни нужди през други водопроводи.
\n

Чл. 162Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда

\n
1.за отделно стоящи сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д и от I и II степен на огнеустойчивост, както и за самостоятелни животновъдни сгради (от подклас Ф5.4) от всички степени на огнеустойчивост (отделно стоящи са сградите, разположени на разстояние повече от 1000 m от населени места и водоизточници);
\n
2.за открити паркинги (от подклас Ф5.2) за до 10 моторни превозни средства;
\n
3.за необслужваеми обекти, предназначени за извършване на електронносъобщителни дейности;
\n
4.когато разходът на вода и налягането във водопровода за производствени и питейно-битови нужди на обекта са по-големи от тези за пожарогасене.
\n

Чл. 163Водоснабдяване за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа) от водни обекти или резервоари се допуска за

\n
1.производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В с разход на вода за пожарогасене до 10 l/s;
\n
2.производства от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д с разход на вода за пожарогасене до 15 l/s;
\n
3.открити складове за горими материали от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 с разход на вода за пожарогасене до 15 l/s;
\n
4.самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама и др.) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 независимо от разхода на вода за пожарогасене.
\n

Чл. 164При водоснабдяване за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене (мото- или електропомпа) се предвиждат помещения за тяхното съхраняване

\n

Чл. 165

\n

Необходимите водни количества за пожарогасене за самостоятелни обекти, разположени извън урбанизираните територии, до които няма изградена водопроводна мрежа, се осигуряват, при условие че определеният разход на вода за пожарогасене на обектите е повече от 10 l/s

\n

Чл. 166(1) Водопроводите за пожарогасене за едноетажни сгради се оразмеряват за свободен напор на проектната кота на прилежащия терен най-малко 0,1 МРа

\n
(2)За сгради с повече от един етаж свободният напор по ал. 1 се увеличава с по 0,04 МРа за всеки етаж.
\n

Чл. 167

\n

Когато изискванията по чл. 166 не могат да бъдат спазени, се предвиждат стационарни помпи или други стационарни технически съоръжения с ръчни или автоматични средства, осигуряващи задействането им не по-късно от 3 min след получаването на сигнал за възникване на пожар

\n

Чл. 168

\n

Диаметърът на тръбите на самостоятелни водопроводи за пожарогасене за строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5 се определя в зависимост от необходимите водни количества

\n

Чл. 169Водопроводите за пожарогасене се разделят чрез спирателни кранове на участъци с не повече от пет пожарни хидранта в един участък

\n

Чл. 170

\n
(1)Пожарните хидранти се проектират надземни (съгласно БДС ЕN 14384 „Надземни пожарни хидранти колонков тип“) и подземни (съгласно БДС ЕN 14339 „Подземни пожарни хидранти“) с номинален диаметър не по-малък от 80 mm. Те се разполагат на защитени от повреда и обозначени места, на разстояние един от друг, както следва 1. за населени места с по-малко от 1000 жители – не повече от 200 m;
\n
2.за населени места с по-малко от 100 000 жители – не повече от 150 m;
\n
3.за населени места с повече от 100 000 жители, за промишлени и селскостопански обекти и складове – не повече от 100 m.
\n
(2)Подземни хидранти се предвиждат в случаите, когато няма техническа възможност за разполагане на надземни хидранти.
\n
(3)Надземните пожарни хидранти се оборудват със съединител щорц.
\n

Чл. 171Разходът на вода за пожарогасене в урбанизираните територии в зависимост от броя на едновременните пожари се определя съгласно табл. 15

\n

Таблица 15 Брой на жителите в Брой на Разход Общ разход Разход на вода за Общ разход № урбанизи- едновре- на вода на вода главни водопроводни на вода за по раната менните за един за всич- клонове, l/s второстепенни ред територия пожари пожар, ки пожари, при един при повече клонове, l/s l/s главен клон главни клонове l/s 1.

\n

До 5000 2,5 2.

\n

От 5000 до 10 000 7,5 3.

\n

От 10 000 до 30 000 4.

\n

От 30 000 до 100 000 5.

\n

От 100 000 до 500 000

\n

Чл. 172

\n

Разходът на вода от водопровод за пожарогасене или от воден обект или резервоар с подвижни съоръжения за водочерпене за производствени обекти, закрити гаражи и складове (от клас Ф5) се изчислява за сградата или съоръжението, разположени на производствената площадка, за която по табл. 16 е определен най-големият разход на вода Таблица 16 Степен на пожа- роустойчивост на сградите или съоръженията Категория на производство- то по пожар- на опасност Разход на вода за един пожар, l / s , при обем на сградата (или на част от нея, отделена с брандмауер), х 1000 m 3 : до 3 от 3 до 5 от 5 до 20 от 20 до 50 над I и II степен Сградите или съоръженията са изпълнени от пожаронезащитени стоманени конструкции Ф5Г и Ф5Д Ф5А, Ф5Б и Ф5В III Ф5Г и Ф5Д Ф5В IV и V Ф5Г и Ф5Д - - Ф5В - -

\n

Чл. 173

\n
(1)Разходът на вода от водопровод за пожарогасене за обществени сгради от класове на функционална пожарна опасност Ф1 – Ф4 се определя в съответствие с табл. 16, като класът на функционална пожарна опасност на сградите се приравнява към производства от категория по пожарна опасност Ф5В
\n
(2)Разходът на вода за външно пожарогасене на главния корпус на топлоелектрически централи, който се осигурява посредством високонапорен водопровод, се приема най-малко 25 l/s. За складовете за въглища, разположени на територията на топлоелектрическите централи, се осигурява разход най-малко 10 l/s, като водата се подава от хидранти.
\n
(3)За открити разпределителни електрически уредби с единична мощност на трансформаторите, равна или по-голяма от 60 MVA, или с обща мощност над 120 MVA се предвижда пожарен водопровод, проектиран за най-малко 10 l/s, или в един или няколко резервоара в зависимост от площта на подстанцията, проектирани за най-малко 100 m 3 вода. Водоснабдяване за пожарогасене не се предвижда за трансформатори с по-малка мощност (единична или обща).
\n

Чл. 174Разходът на вода за пожарогасене в селскостопански дворове се определя съгласно табл. 17 както за сграда с най-голям разход на вода

\n

Чл. 175

\n

Разходът на вода за пожарогасене в самостоятелни площадки за съхраняване на груб фураж (сено, слама, фий и др.) се определя в съответствие с табл. 17 в зависимост от обема на най-голямата копа фураж както за сграда от V степен на огнеустойчивост Таблица 17 Степен на огне- устойчивост на сградите или съоръженията Категория по пожарна опасност Разход на вода за един пожар, l / s , при обем на сградата (или част от нея, отделена с брандмауер), m 3 х 1000: до 3 от 3 до 10 от 10 до 20 от 20 до 50 над I и II и от пожаронезащитени стоманени конструкции Ф5Г и Ф5Д Ф5А, Ф5Б и Ф5В III Ф5Г и Ф5Д Ф5В IV и V Ф5Г и Ф5Д - - Ф5В - -

\n

Чл. 176Разходът на вода за външно пожарогасене на сгради и съоръжения с автоматични пожарогасителни инсталации се намалява с 50 %

\n

Чл. 177

\n

Минималният разход на вода за пожарогасене на автомобили, селскостопански, строителни и други машини, паркирани на открити площадки, се определя в зависимост от броя им, както следва 1. от 10 до 50 бр. машини – 2,5 l/s;

\n
2.от 51 до 100 бр. машини – 5 l/s;
\n
3.над 100 бр. машини – 10 l/s;
\n
4.за автоцистерни за леснозапалими и горими течности и газове в една група – 10 l/s.
\n

Чл. 178

\n

Минималният разход на вода за пожарогасене в открити складове за съхраняване на технологично оборудване, дървесни материали, отпадъци и амбалаж, лен, коноп, памук, пластмаси и др. се определя в зависимост от площта им, както следва 1. до 15 000 m 2 – 10 l/s;

\n
2.от 15 000 до 30 000 m 2 – 15 l/s;
\n
3.от 30 000 до 60 000 m 2 – 20 l/s;
\n
4.от 60 000 до 100 000 m 2 – 25 l/s;
\n
5.над 100 000 m 2 – 40 l/s.
\n

Чл. 179Броят на едновременните пожари в урбанизираните територии, в производствените и селскостопанските обекти и в складовете в тях се определя, както следва

\n
1.за територия с площ, по-малка от 1,5 km 2 – един пожар;
\n
2.за територия с площ, по-голяма от 1,5 km 2 – два пожара, като общият разход на вода се определя на базата на две сгради, за които в съответствие с табл. 16, 17 и 18 се изисква най-голям разход на вода;
\n
3.за урбанизирани територии с по-малко от 10 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km 2 – един пожар (в предприятие или урбанизирана територия – по най-големия разход);
\n
4.за урбанизирани територии от 10 000 до 30 000 жители и за предприятия с площ, по-малка от 1,5 km 2 – два пожара (един в предприятието и един в урбанизираната територия);
\n
5.за урбанизирани територии с по-малко от 30 000 жители и за предприятия с площ, по-голяма от 1,5 km 2 – два пожара (или и двата в предприятието, или и двата в урбанизираната територия – по най-големия разход);
\n
6.за урбанизирани територии с повече от 30 000 жители – броят на едновременните пожари за урбанизираната територия се определя по табл. 16, а за предприятията – по т. 1 и 2; общият воден разход се определя от сумата на по-големия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия) и 50 % от по-малкия необходим разход (в предприятието или урбанизираната територия).
\n

Чл. 180(1) Продължителността на пожарогасенето на производствени и селскостопански обекти, складове и урбанизирани територии е 3 часа

\n
(2)За урбанизирани територии, в които преобладават сгради от I до III степен на огнеустойчивост, и за предприятия от категории на производство по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д от I и от II степен на огнеустойчивост продължителността на пожарогасенето е 2 часа.
\n

Чл. 181

\n
(1)Необходимите водни количества за пожарогасене се съхраняват в резервоар в случаите, когато няма техническа възможност за подаване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоизточника през периода на най-голямо водопотребление
\n
(2)Обемът на необходимите водни количества за пожарогасене се определя при продължителност на пожарогасенето с външни хидранти 3 или 2 часа съгласно чл. 180.
\n

Чл. 182

\n
(1)При самостоятелно водоснабдяване за пожарогасене необходимите водни количества за пожарогасене с обем, по-голям от 1000 m 3 , се съхраняват в резервоар за пожарогасене с две камери, свързани помежду им. Резервоарът се вентилира посредством най-малко две вентилационни тръби
\n
(2)Разрешава се необходимите водни количества за пожарогасене да се съхраняват в резервоар за производствени и стопански нужди. Резервоарите се оборудват с устройства за предотвратяване използването на необходимите водни количества за пожарогасене за други цели.
\n
(3)При определяне на обема на резервоарите за пожарогасене се отчита и притокът на вода по време на пожарогасенето.
\n

Чл. 183(1) Максималният срок в часове за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене е

\n
1.за урбанизирани територии, обществени и производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В – 24 часа;
\n
2.за производствени обекти и складове, приравнени към производства от категории Ф5Г и Ф5Д – 36 часа.
\n
(2)Разрешава се удължаване на сроковете по ал. 1 за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене при недостатъчен дебит на захранващия водоизточник и при условие че е предвиден допълнителен обем (Q) в m 3 , който се определя по формулата: , Забележка на редакцията: виж формулата в PDF-а на броя където:
\n

Q са необходимите водни количества за пожарогасене, m 3 ; k – отношението на приетия и нормативния срок за възстановяване на необходимите водни количества за пожарогасене; максималната стойност на k е 2.

\n

Чл. 184

\n
(1)Местоположението на воден обект или резервоар за пожарогасене с подвижни съоръжения за водочерпене се определя в непосредствена близост до обслужваните от тях сгради, разположени в радиус не по-голям от 150 m от най-отдалечената част на сградите
\n
(2)Разстоянието от воден обект или резервоар до сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост и до открити складове за горими материали е най-малко 20 m.
\n
(3)Откритите резервоари се проектират с дълбочина от 1,5 до 6,0 m.
\n
(4)За водните обекти или резервоарите се предвиждат подстъпи за засмукване на вода от пожарните автомобили.
\n

Чл. 185

\n

Когато са необходими помпи за повишаване на налягането във водопроводи за пожарогасене, захранвани от водни кули, се предвиждат резервоар за пожарогасене и технически средства с оглед предотвратяване източването на водната кула по време на пожар

\n

Чл. 186(1) Сградите и помещенията, в които се предвиждат стационарни помпи за пожарогасене, се проектират от I и II степен на огнеустойчивост

\n
(2)В електроцентрали с турбогенератори с мощност, равна или по-голяма от 60 MW, се предвиждат най-малко две помпи за пожарогасене.
\n

Чл. 187Броят на резервните помпи за пожарогасене за група помпи, от които се подава вода в един и същ водопровод за пожарогасене, се определя в съответствие с табл. 18

\n

Таблица 18 Брой на работните помпи Брой на резервните помпи от 2 до 3 от 4 до 6 от 7 до 9

\n

Чл. 188

\n

Всяка помпена станция независимо от броя на помпите за пожарогасене се проектира с най-малко два смукателни водопровода, всеки от които пропуска цялото количество вода за пожарогасене

\n

Чл. 189

\n

Помпените станции с две и повече работни помпи за пожарогасене за предприятия с производства от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се проектират с най-малко два нагнетателни тръбопровода до водопроводния пръстен

\n

Чл. 190

\n
(1)Външните водопроводи за пожарогасене, захранвани от градската водопроводна мрежа, се свързват от два водопровода така, че да се осигури независимо водоснабдяване, при което всеки водопровод да подава 100 % от необходимото количество вода за пожарогасене
\n
(2)Разрешава се единично захранване на външните водопроводи за пожарогасене за строежи от клас по функционална пожарна опасност Ф5 с (при) разход на вода за пожарогасене до 20 l/s.
\n
(3)Когато няма техническа възможност за осигуряване на двойно захранване на водопроводите за пожарогасене, се предвижда необходимият противопожарен запас от вода.
\n

Раздел II

\n

Вътрешно водоснабдяване за пожарогасене

\n

Чл. 191

\n
(1)Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за съвместно провеждане на водни количества за пожарогасене, определени съгласно този раздел, както и водните количества за питейно-битови и/или производствени нужди се проектират при спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (обн., ДВ, бр. 53 от 2005 г.; попр., бр. 56 от 2005 г.)
\n
(2)Сградните водопроводни отклонения и сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се оцветяват в червен цвят (RAL 3000).
\n

Чл. 192

\n
(1)Сградните водопроводни инсталации за пожарогасене се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън не по-нисък от А2
\n
(2)Разрешава се инсталациите по ал. 1 да се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за клас по реакция на огън В, С и D, при условие че са защитени до огнеустойчивост RI 60.
\n

Чл. 193Сградни водопроводни инсталации за пожарогасене се проектират във всички сгради с изключение на

\n
1.производствени сгради (от клас Ф5.1), в които вследствие използването на вода могат да бъдат предизвикани взрив, пожар или разпространяване на огън;
\n
2.производствени сгради (от клас Ф5.1) от I и II степен на огнеустойчивост и сгради от пожаронезащитени стоманени конструкции с производства от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д, независимо от обема им, както и сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост за същите категории производства и с обем не по-голям от 1000 m 3 ;
\n
3.складове (от клас Ф5.2) за горими материали с площ до 200 m 2 ;
\n
4.водни помпени и пречиствателни станции за битови води;
\n
5.производствени сгради (от клас Ф5.1) без водоснабдяване за питейно-битови или производствени нужди, за които водата за пожарогасене от хидранти е осигурена от водоеми;
\n
6.жилищни сгради (от подклас Ф1.3) до девет етажа включително;
\n
7.електрически подстанции;
\n
8.обекти за обществено обслужване и социални дейности (от класове Ф1 – Ф4) със застроен обем до 5000 m 3 ;
\n
9.гаражи (от подклас Ф5.2) за до десет моторни превозни средства и сервизи за до пет работни поста;
\n
10.животновъдни сгради (от подклас Ф5.4);
\n
11.неотопляеми помещения под трибуните на стадионите, когато в тях не се предвиждат горими материали;
\n
12.складове за зърно в насипно състояние (от подклас Ф5.2).
\n

Чл. 194

\n

Спринклерни и дренчерни инсталации, както и сградни водопроводни инсталации за пожарогасене с повече от два едновременно действащи пожарни крана се свързват чрез сградни водопроводни отклонения към най-малко два външни водопровода, на които се предвиждат устройства за защита от обратен поток

\n

Чл. 195

\n

В производствени сгради от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В и във високи сгради от II, III и IV група водопроводните инсталации за пожарогасене се проектират сключени

\n

Чл. 196

\n
(1)Пожарни кранове съгласно БДС ЕN 671-2 „Стационарни противопожарни инсталации. Инсталации с маркуч. Част 2: Инсталации с плосък маркуч (шланг)“ се предвиждат за водопроводи с диаметър най-малко 2 цола със съединител щорц
\n
(2)При осигуряване на необходимия напор и разход на вода за пожарогасене се предвиждат пожарни кранове за водопроводи с по-малък диаметър при спазване изискванията на БДС ЕN 671-1 „Стационарни противопожарни системи. Системи с маркучи. Част 1: Макари с полутвърд маркуч“.
\n
(3)Водопроводи, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С, може да се полагат в шахти и канали със стени с огнеустойчивост EI 60. Тръбопроводите се защитават с продукти със същата огнеустойчивост както конструкцията на пожарозащитните прегради в мястото на пресичане.
\n

Чл. 197Пожарните кранове се проектират в близост до входовете на помещения, вестибюли, коридори, проходи и други леснодостъпни места

\n

Чл. 198

\n
(1)Разстоянието между два съседни пожарни крана се определя, при условие че техните струи се кръстосват на разстояние 2 m от краищата им в най-високата и най-отдалечената (критична) точка на обслужваните от тях части от помещението. При определяне на препокриването на струите се отчитат изискванията по отношение на местоположението и размерите на неподвижното оборудване (стелажи, паравани, леки преградни (разделителни) стени и др.), предвидени в проекта
\n
(2)Изискванията по ал. 1 не се отнасят за площта на стелажите, разположени във високостелажни складове.
\n

Чл. 199

\n
(1)Необходимият разход на вода в продължение на един час за един пожарен кран и броят на едновременно действащите пожарни кранове се определят в съответствие с табл. 19 Таблица 19 № по ред Видове сгради според функционалното им предназначение Брой на едновременно действащите пожарни кранове Разход на вода за пожарен кран, l / s 1.
\n

Производствени сгради: а) с площ на помещенията, по-малка от 200 m 2 1,0 б) с площ на помещенията, по-малка от 400 m 2 2,5 в) с площ на помещенията, по-голяма от 400 m 2 2,5 2.

\n

Електропроизводствени предприятия: а) водн о- и топло електрически централи 2,5 б) атомни електрически централи 5,0 3.

\n

Складове: а) с по-малко от 2 m 3 / m 2 горими материали и с площ, по-малка от 200 m 2 1,0 б) с по-малко от 2 m 3 / m 2 горими материали и с площ от 201 до 400 m 2 2,5 в) с по-малко от 2 m 3 / m 2 горими материали и с площ, по-голяма от 400 m 2 2,5 г) с повече от 2 m 3 / m 2 горими материали и с площ, по-малка от 400 m 2 2,5 д) с повече от 2 m 3 / m 2 горими материали и с площ, по-голяма от 400 m 2 2,5 4.

\n

Високи сгради: а) от I група 2,5 б) от II и III група 2,5 5.

\n

Административно-битови сгради, общежития, хотели, учебни и здравни сгради, детски заведения и др.

\n

2,5 6.

\n

Театри, кинотеатри, клубове, културни домове и др. със зрителни зали: а) с по-малко от 500 места 2,5 б) от 501 до 800 места 2,5 в) с над 800 места 2,5 7.

\n

Сгради (помещения) с автоматични средства за пожарогасене (със спринклерна или дренчерна инсталация) 2,5

\n
(2)Водните количества за пожарогасене по ал. 1 с вътрешни пожарни кранове или със спринклерни или дренчерни инсталации се осигуряват при продължителност на пожарогасенето най-малко 1 час.
\n

Чл. 200При определяне на разхода на вода за пожарогасене се отчита едновременното действие на пожарните кранове и на спринклерните или дренчерните инсталации

\n

Чл. 201

\n
(1)Производителността на струйниците, радиусът на действие на плътната част на струята и необходимото налягане в пожарни кранове с гъвкави и полутвърди шлангове се определят в съответствие с БДС ЕN 671-1 и БДС ЕN 671-2
\n
(2)За радиус на действие на плътната част на водната струя се приема височината на помещението, мерено от пода до най-високата и най-отдалечената (критичната) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B, C, D и F, или до най-високата и най-отдалечената (критичната) точка на конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, или до най-високо разположените и най-отдалечените материали, изделия, машини и съоръжения, като разстоянието е не по-малко от 6 m.
\n

Чл. 202

\n

В сгради, в които гарантираният захранващ напор на външната водоснабдителна мрежа е недостатъчен за действието на високоразположените и най-отдалечените (критични) пожарни кранове, за повишаване на напора се предвиждат помпи с дистанционно (от крановете) автоматично или ръчно включване

\n

Чл. 203Водомерните устройства, монтирани на водопроводи за пожарогасене, се проектират така, че да пропускат необходимите водни количества за пожарогасене

\n

Чл. 204

\n

За генератори на електрически централи с въздушно охлаждане се предвижда пожарогасене с вода. За генератори с водородно охлаждане се проектират стабилни инсталации за пожарогасене с въглероден диоксид, пожарогасителен прах и др

\n

Чл. 205За сгради на хладилници се осигуряват водопроводни инсталации за пожарогасене, като пожарните кранове се предвиждат в неохлажданата зона

\n

Чл. 206

\n

Спринклерни инсталации (с отворени и затворени спринклери, завеси с отворен спринклер) се проектират за строежи и части от тях съгласно приложение № 2 в зависимост от риска от пожар, проектната плътност на гасене, площта на действие на инсталацията, площта на действие на един спринклер и продължителността на гасене

\n

Чл. 207

\n

Спринклерните инсталации на складираните стоки се проектират в зависимост от горимостта на складираните материали, включително опаковките им, и конфигурацията на складиране

\n

Чл. 208

\n

Спринклерните инсталации се проектират при спазване на изискванията на БДС-ЕN 12845 „Стационарни противопожарни системи. Автоматични спринклерни системи. Проектиране, монтиране и поддържане“

\n

Чл. 209

\n

За топлоелектрически централи, в които се предвижда използването на подсушени въглища, се проектират завеси с отворен спринклер в местата на пресипките, на входа на транспортьорите в сушилния цех и в главния корпус

\n

Чл. 210

\n

Пожарогасителни инсталации за финодиспергирана водна струя се проектират и изпълняват при спазване изискванията на техническите спецификации за стационарни противопожарни инсталации с водна мъгла

\n

Раздел III

\n

Специфични изисквания към водоснабдяването за пожарогасене в нефтопристанища, в складове за леснозапалими и горими течности, за втечнени и сгъстени горими газове и в предприятия на химическата промишленост

\n

Чл. 211

\n

Водоснабдяване за пожарогасене в складове за ЛЗТ и ГТ, в предприятия на химическата промишленост за втечнени и сгъстени горими газове и др. се предвижда от високонапорни сключени водоснабдителни мрежи от стоманени тръби

\n

Чл. 212

\n

Мрежите се оразмеряват за най-големия разход на вода за пожарогасене и охлаждане в района на резервоарния парк или в района на производствените сгради и инсталации

\n

Чл. 213

\n

Разрешава се складове за ЛЗТ и ГТ с вместимост до 5000 m 3 и за втечнени и сгъстени горими газове с вместимост до 200 m 3 включително да се водоснабдяват с единични отклонения от пожарни водопроводи с дължина до 200 m или от водоеми с електро- или мотопомпи за подаване на вода към мястото на пожара

\n

Чл. 214За пожарогасене на полярни ЛЗТ и ГТ се използва въздушно-механична пяна на основата на алкохолоустойчиви пенообразуватели

\n

Чл. 215(1) Количеството на необходимите пожарогасителни вещества се определя в зависимост от

\n
1.необходимата интензивност на подаване на пожарогасителни вещества;
\n
2.максимално възможната площ за гасене;
\n
3.продължителността на гасене на пожара.
\n
(2)Интензивност на подаване на пожарогасителни вещества е количеството пожарогасителни вещества, което се подава за единица време върху единица площ от горящата повърхност в l/s.m 2 .
\n
(3)Минималната интензивност на подаване на въздушно-механична пяна в зависимост от вида на горящия неполярен нефтопродукт се определя в съответствие с табл. 20.
\n

Таблица 20 № по ред Пламна температура на продукта Минимална интензивност на водния разтвор на пенообразувател, l / s . m 2 1 .

\n

За гасене на продукти с пламна температура до 28 °С включително 0,08 2.

\n

За гасене на продукти с пламна температура, по-висока от 28 °С 0,05

\n
(4)Нормативното време за гасене с въздушно-механична пяна се приема 10 min за една пенна атака.
\n
(5)За изчислителна площ при определяне на необходимите средства за пожарогасене се приема:
\n
1.огледалната повърхност на резервоара – при резервоари с неподвижен покрив и с понтон;
\n
2.площта между стената на резервоара и ограждащия борд – при резервоари с плаващ покрив;
\n
3.огледалната повърхност на най-големия танк – за танкерите;
\n
4.площта на железопътни наливно-изливни естакади, включително техните коловози, но не повече от 1000 m 2 .
\n

Чл. 216(1) Минималната интензивност на подаване на вода за охлаждане на надземни метални резервоари и на танкери с ЛЗТ и ГТ е, както следва

\n
1.за горящ резервоар – 0,5 l/s на всеки метър от дължината на окръжността на резервоара;
\n
2.за горящ танкер – 0,5 l/s на всеки метър от удвоената дължина на танкера;
\n
3.за съседни резервоари – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на половината окръжност на резервоара; за резервоари с топлоизолация водни количества не се осигуряват;
\n
4.за съседни танкери – 0,2 l/s на всеки метър от дължината на танкера.
\n
(2)Охлаждане на съседни резервоари и танкери не се изисква, ако разстоянието помежду им е повече от два пъти по-голямо от разстоянието, определено в съответствие с изискванията за складове за ЛЗТ и ГТ съгласно глава петнадесета, раздел ІІІ.
\n
(3)Разрешава се за полуподземни резервоари и за резервоари с плаващ покрив и с понтон разходите на вода по ал. 1 за охлаждане да се намалят до 50 %.
\n
(4)При хоризонтални резервоари за разчетна дължина се приема удвоената дължина на резервоара – за горящия резервоар, и дължината на резервоара, когато е съседен.
\n
(5)За резервоари с обем, по-голям от 10 000 m 3 , се предвиждат стабилни водни инсталации за охлаждане, в т.ч. и на техните покриви, с интензивност, както следва:
\n
1.за резервоари с неподвижен пок­рив – 0,02 l/s.m 2 ;
\n
2.за резервоари с понтон – 0,01 l/s.m 2 .
\n

Чл. 217

\n
(1)Когато няма техническа възможност за осигуряване на необходимите водни количества за пожарогасене от водоснабдителната мрежа или това е икономически нецелесъобразно, се предвиждат водоеми за пожарогасене в продължение на най-малко един час и за охлаждане на горящия и на съседните резервоари в продължение на най-малко 1. три часа – при пожарогасене със стабилни или полустабилни инсталации;
\n
2.шест часа – при пожарогасене с преносими уреди и съоръжения.
\n
(2)Неприкосновените водни количества за пожарогасене от водоемите по ал. 1 се възстановяват за не повече от четири денонощия.
\n

Чл. 218

\n

На територията на складовете и предприятията се осигурява трикратен запас от пенообразувател, включително и количествата, необходими за запълване на сухите тръбопроводи за воден разтвор на пенообразувател

\n

Чл. 219

\n
(1)Гасенето на пожари и охлаждането на резервоари за ЛЗТ и ГТ, за втечнени и сгъстени горими газове, както и на технологични инсталации, се осъществяват посредством стабилни или полустабилни инсталации, с преносими (подвижни) уреди и съоръжения и с пожарни автомобили и мотопомпи
\n
(2)Стабилните инсталации за пожарогасене и охлаждане се състоят от водоем, резервоар за пенообразувател, помпена станция, захранващи тръбопроводи и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, дренчерни глави, водоразпръсквачи и др.
\n
(3)Полустабилните инсталации за пожрогасене и охлаждане се състоят от захранващ тръбопровод с колектор и тръбна мрежа със стабилно монтирани към нея пеногенератори, спринклерни глави за пяна, водоразпръсквачи и др. Захранващите колектори на инсталацията се предвиждат извън обваловката на резервоарите в близост до пътищата за противопожарни цели. Захранването на инсталациите се осъществява от пожарни автомобили, мото- или електропомпи посредством шлангови линии. Интервалът от време от получаване на сигнала или съобщението за пожар до подаване на пожарогасителното средство в резервоара или помещението не трябва да превишава 30 min.
\n

Чл. 220

\n
(1)Надземни резервоари с обем, по-голям от 10 000 m 3 , както и сферични резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, с дистанционно задействане от централен пулт за управление
\n
(2)Надземни резервоари с обем от 500 до 10 000 m 3 се проектират с полустабилни инсталации за пожарогасене и със стабилни инсталации за охлаждане.
\n
(3)Резервоари за сгъстени и втечнени газове с обем, по-голям от 500 m 3 , се проектират със стабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане.
\n
(4)За резервоари с обем, по-малък от 500 m 3 , се предвиждат преносими съоръжения за пожарогасене и охлаждане, както и помещения за съхраняването им.
\n

Чл. 221

\n

Разстоянието от пожарните хидранти и от подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене до обслужваните от тях резервоари, хранилища и открити площадки за ЛЗТ и ГТ, технологични инсталации, сгради и други съоръжения е, както следва: от 30 до 100 m – за пожарните хидранти, и от 30 до 150 m – за водоемите

\n

Чл. 222В района на пречиствателните съоръжения за ЛЗТ и ГТ се предвиждат водопроводи за пожарогасене с хидранти

\n

Чл. 223(1) Лафетни струйници за противопожарни цели се предвиждат, както следва

\n
1.за защита на апарати и съоръжения с ЛЗТ и ГТ и горими газове (ГГ), монтирани на външни технологични инсталации;
\n
2.за защита на резервоари с втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ;
\n
3.на железопътни естакади и пристани за втечнени горими газове, ЛЗТ и ГТ.
\n
(2)Лафетни струйници не се предвиждат за зоните на пещи или апаратури, работещи при температури, по-високи от 150 °С.
\n

Чл. 224(1) Лафетните струйници се монтират на водопроводна мрежа с високо налягане, надземно на вишки и на технологични площадки, и се осигуряват с водна завеса

\n
(2)Когато с водопровода на предприятието не се осигурява необходимият разход и напор на водата за едновременно захранване на два лафетни струйника, те се приспособяват за захранване и от подвижни пожарни помпи и автомобили.
\n

Чл. 225Лафетните струйници се предвиждат с накрайник с диаметър най-малко 28 mm и с налягане най-малко 0,5 МРа

\n

Чл. 226

\n
(1)Броят и местоположението на лафетните струйници за защита на външните технологични апаратури и етажерки се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от защитаваните съоръжения с най-малко една плътна струя
\n
(2)Технологични апаратури и етажерки, които поради местоположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от тяхната височина.
\n

Чл. 227

\n
(1)Броят и местоположението на лафетните струйници в района на резервоарните паркове се определят в зависимост от условието за оросяване на която и да е точка от всеки резервоар с най-малко две струи
\n
(2)Разрешава се за резервоари със стационарна охладителна инсталация да бъде осигурено оросяване в която и да е точка само с една струя.
\n

Чл. 228

\n

За пожарогасене и охлаждане на апаратите и съоръженията, разположени на площадките на открити етажерки с височина, по-голяма от 20 m, се предвиждат пожарни кранове. Водоснабдителната мрежа се защитава срещу замръзване с топлоизолация или с шахта с изпразнителен кран за източване на водата през зимата

\n

Чл. 229

\n

На външните технологични инсталации с височина, по-голяма от 10 m, се предвиждат сухотръбия с диаметър най-малко 80 mm, разположени в близост до стълбище, на разстояние до 80 m едно от друго. На технологични етажерки сухотръбията са най-малко два броя. На всеки етаж по сухотръбията се монтират спирателни кранове със съединител щорц, с диаметър 72 mm, с касета с шланг и струйник и с изпразнителни устройства в най-ниската точка

\n

Чл. 230Разходът на вода за пожарогасене в предприятия на нефтохимическата промишленост се определя за гасене на два едновременни пожара, както следва

\n
1.в района на резервоарния парк и отделно стоящите резервоари за газове, ЛЗТ и ГТ;
\n
2.в района на производствените инсталации, като за външните технологични съоръжения разходът на вода се приема най-малко 80 l/s.
\n

Чл. 231

\n

Водопроводът за пожарогасене, от който при пожар във външни технологични съоръжения се захранват стационарните инсталации за охлаждане, се проектира така, че да бъде осигурено допълнително водно количество за захранване на пожарен автомобил не по-малко от 50 l/s

\n

Чл. 232(1) Разходът на вода за стационарните охладителни инсталации се определя, както следва

\n
1.за открити технологични инсталации за апарати колонен тип – за охлаждане на горящата и на съседните й колони, разположени на разстояние, по-малко от два пъти диаметъра на по-голямата колона;
\n
2.за сферични резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане – за едновременно охлаждане на горящия и на съседните му резервоари, разположени на разстояние, по-малко от един път диаметъра на по-големия резервоар.
\n
(2)Броят на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари се определя в съответствие с табл. 21.
\n

Таблица 21 Разположение на резервоарите Брой на едновременно охлажданите хоризонтални резервоари при единична вместимост на резер воарите, m 3 в един ред в два реда

\n

Чл. 233Интензивността на подаване на вода за охлаждане от стационарни инсталации се определя в съответствие с табл. 22

\n

Таблица 22 № по ред Видове апарати Интензивност на подаване на вода, l/s.m 2 1.

\n

Резервоари за втечнени горими газове и ЛЗТ под налягане: а) повърхността на резервоарите без арматурата 0,1 б) повърхността на резервоарите в местата на разполагане на арматурата 0,5 2.

\n

Апарати с ГГ, ЛЗТ и ГТ 0,1

\n

Чл. 234

\n
(1)За пожарозащита на колонните апарати на външни технологични инсталации с височина до 30 m се предвиждат лафетни струйници на платформи извън обваловката и противопожарно оборудване за захранването им. За колонните апарати на външни технологични инсталации с височина, по-голяма от 30 m, се осигурява комбинирана пожарозащита, както следва 1. до 30 m – с лафетни струйници и противопожарно оборудване за захранването им;
\n
2.над 30 m – със стационарни инсталации за охлаждане.
\n
(2)Апарати, които в зависимост от разположението им не могат да бъдат охлаждани с лафетни струйници, се защитават със стационарни охладителни инсталации независимо от височината им.
\n

Чл. 235

\n
(1)В района на технологичните инсталации и резервоарните паркове към нефтохимически обекти освен водопровод за пожарогасене се предвиждат и водоеми с вместимост по 200 m 3 , разположени на разстояние един от друг не по-голямо от 500 m
\n
(2)Разрешава се водоемите по ал. 1 да се заменят с шахти с вместимост по 5 m 3 , захранвани от водопровод с тръба с диаметър не по-малък от 200 m.
\n
(3)Всеки водоем или шахта се защитава срещу замръзване. Водоемът или шахтата се проектира с обходен път и с площадка с трайна настилка с размери най-малко 12 m на 12 m за осигуряване на достъп на пожарните автомобили.
\n
(4)Във водоемите или водовземните шахти се осигурява възможност за засмукване на водата с авто- или мотопомпи.
\n

Глава дванадесета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И ИНСТАЛАЦИИ

\n

Раздел I

\n

Общи изисквания

\n

Чл. 236(1) В тази глава са определени изискванията към електрическите уредби и инсталации с оглед осигуряване на пожарната им безопасност

\n
(2)За осигуряване на пожарната безопасност на електрическите уредби и инсталации освен изискванията на тази наредба се прилагат и изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.) и на Наредба № 4 от 2003 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради (обн., ДВ, бр. 76 от 2003 г.; попр., бр. 79 и 87 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2004 г. и бр. 17 от 2005 г.; попр., бр. 48 от 2006 г.).
\n

Чл. 237За електрическите уредби и инсталации в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определят следните три групи опасности

\n
1.първа група – „Нормална пожарна опасност“;
\n
2.втора група – „Повишена пожарна опасност“;
\n
3.трета група – „Експлозивна опасност“.
\n

Чл. 238

\n

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях се класифицират като места с определена група по чл. 237 в зависимост от прилаганите технологични процеси, използваните продукти и възможните емисии на газове, пари, аерозоли или прахове, които в смес с въздуха горят или предизвикват експлозии

\n

Чл. 239

\n
(1)Комутационни апарати (ключове, превключватели и щепселни съединения), разклонителни кутии, фасунги, осветители и др. се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2
\n
(2)Елементите на електрическите инсталации по ал. 1 може да се предвиждат върху и в конструкции и поставки, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В,С,D, E и F, при условие че под и/или около тях са поставени подложки от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с дебелина най-малко 10 mm.
\n

Чл. 240

\n

Не се разрешават проектиране на комутационни апарати в самостоятелни обособени витрини на магазини и др., изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F, или за витрини, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с изложени горими стоки

\n

Чл. 241Не се разрешава преминаване на главни електрически линии за осветление на зали и други помещения с места за повече от 100 човека през сцената

\n

Чл. 242

\n
(1)Разрешава се електрически захранващи линии да преминават през конструкциите на сцени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, Е и F, при условие че захранващите линии са с метална броня или са положени в тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2
\n
(2)За полагането на електрически захранващи линии през или върху строителни продукти с топлоизолационни и/или звукоизолационни свойства и с класове по реакция на огън В, С, D, E и F се предвиждат тръби с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
\n

Чл. 243Евакуационното и аварийното осветление, както и светлинната и звуковата сигнализация се проектират при спазване на изискванията по глава седма

\n

Чл. 244

\n
(1)Всички тръбопроводи, инсталации, апарати и съоръжения за пожароопасни и експлозивоопасни течности, газове и прахове се заземяват най-малко на две места, максимално отдалечени едно от друго
\n
(2)За резервоари за ГГ, ЛЗТ и ГТ, за автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади и за сгради и съоръжения в района на складове за газове, леснозапалими и горими течности се предвижда защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и електрохимична корозия.
\n

Раздел II

\n

Първа група „Нормална пожарна опасност“

\n

Чл. 245

\n
(1)Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група „Нормална пожарна опасност“, наричани за краткост „непожароопасни места“
\n
(2)Електрическите уредби и инсталации в местата по ал. 1 се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове по чл. 236, ал. 2.
\n

Чл. 246(1) Корпусите на електрически табла в строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф1 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2

\n
(2)Корпусите на електрически табла в строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В.
\n
(3)За строежи от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф1.2, както и за помещения от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за повече от 100 човека, се използват задължително автоматични електрически прекъсвачи за защита от претоварване и срещу къси съединения.
\n

Раздел III

\n

Втора група „Повишена пожарна опасност“

\n

Чл. 247

\n

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група „Повишена пожарна опасност“, наричани за краткост „пожароопасни места“

\n

Чл. 248(1) Пожароопасните места по чл. 247 се разделят на четири класа по пожарна опасност

\n
1.клас П-I – места в помещения на строежи от категории по пожарна опасност Ф5В и Ф5Г, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120 °С;
\n
2.клас П-II – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДКГВ над 65 g/m 3 ), или когато съдържанието прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия;
\n
3.клас П-IIа – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120 °С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II;
\n
4.клас П-III – места в строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С, или твърди горими материали.
\n
(2)Електрическите уредби и инсталации в пожароопасните места по ал. 1 се проектират с определена степен на защита в зависимост от класа по пожарна опасност.
\n

Чл. 249

\n

Когато отделни пожароопасни производствени съоръжения са разположени на открито или в непожароопасни места и не са предвидени специални мерки срещу разпространяването на пожара извън границата на съоръжението, за пожароопасно се приема мястото, разположено на разстояние до 3 m в хоризонтално и вертикално направление от пожароопасното съоръжение

\n

Чл. 250

\n
(1)В пожароопасни места в помещения и открити съоръжения, разположени на разстояние до 5 m в хоризонтално и вертикално направление от апаратите, в които постоянно или периодично се използват горими вещества и технологичният процес е свързан с използването на открит огън и нажежени части, или в места, където повърхността на технологичния апарат е нагрята до температурата на самовъзпламеняване на горимите пари, прахове или влакна, се предвиждат електрически съоръжения в нормално изпълнение
\n
(2)Класът на местата по пожарна опасност, разположени извън 5-метровата зона по ал. 1, се определя съгласно чл. 248, ал. 1.
\n

Чл. 251

\n

Електрическите уредби и инсталации на отделно стоящи строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, предназначени за съхранение на горими вещества и материали, се проектират с комутационни апарати, разположени извън помещението върху конструктивни елементи, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с възможност за пломбиране. Апаратите може да се монтират и върху конструктивни елементи с класове по реакция на огън В, С, D, E и F само върху основа с клас по реакция на огън не по-нисък от А2

\n

Чл. 252

\n
(1)Електрическите уредби и инсталации в помещенията за газголдери за кислород, съдове за течен кислород, командни табла (щитове) за управление към хранилищата за течен кислород и газификационните кислородни станции, кабините за газификаторите и кислородните разпределителни инсталации се проектират при спазване на изискванията за клас П-І
\n
(2)Помещенията за кислородни станции, непосочени в ал. 1, в които се произвежда или съхранява кислород и които имат естествена вентилация, се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.
\n
(3)Не се разрешава проектиране на маслонапълнени електрически съоръжения в помещения за кислородни инсталации.
\n

Чл. 253(1) Степента на защита на електрическите машини и съоръжения в зависимост от класа на пожароопасното място се определя съгласно табл. 23

\n
(2)Означенията на степените на защита на електрическите съоръжения са дадени в приложение № 10.
\n

Таблица 23 № по ред Видове машини и съоръжения и условия на работа Степен на защита на съоръжението при клас на пожароопасното място П-I П-I I П-I Iа П-I I I 1.

\n

2.

\n

3.

\n

4.

\n

5.

\n

Стационарни машини без искрящи части Стационарни машини с искрящи части (контактни пръстени и колектори) Преносими или често премествани машини Електрически кранове, телфери: а) с искрящи части б) без искрящи части Електрокари IP-44 IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 I Р -44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-33 IP-33 IP-44 IP-33 IP-33 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-44

\n

Чл. 254

\n
(1)Електрическите машини с нормално искрящи части (електродвигатели с контактни пръстени, колектори и др.) се предвиждат на разстояние най-малко 1 m от мястото, където се складират горими вещества, материали и течности, или се отделят с прегради, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън А1, А2 и В (екрани)
\n
(2)В места от клас П-I, където се използват горими течности, електродвигателите със степен на защита IР-44 може да се заменят с електродвигатели със степен на защита IР-33, при положение че няма опасност от разрушаване на изолацията на електродвигателите.
\n

Чл. 255Електродвигатели с по-малка степен на защита от определената съгласно табл. 24 може да се използват за съоръжения в пожароопасни места, при условие че

\n
1.са монтирани извън пожароопасното място;
\n
2.механизмите се задвижват с преминаващ през стената вал със салников уплътнител на отвора между двете помещения.
\n

Чл. 256

\n

Степента на защита на елементите на електрическите уредби и инсталации в зависимост от класа на пожароопасното място се определя в съответствие с табл. 24, а на осветителите – съгласно табл. 25 Таблица 24 № по ред Вид на елементите от електрически уредби и инсталации и условия на работа Степен на защита на съоръжението при клас на пожароопасните места П-I П-I I П-I Iа П-I I I 1.

\n

2.

\n

3.

\n

4.

\n

Стационарни с искрящи части Стационарни без искрящи части Преносими или често премествани апарати и прибори: а) с искрящи части б) без искрящи части Шкафове за монтиране на апарати и прибори в нормално изпълнение:

\n

IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 5.

\n
6.а) с искрящи части б) без искрящи части Съединители и разклонителни кутии Разпределителни устройства и табла IP-44 IP-44 IP-44 IP-44 IP-54 IP-44 IP-44 IP-54 IP-33 IP-33 IP-32 IP-33 IP-54 IP-44 IP-44 IP-44 Таблица 25 № по ред Осветители и условия за работа Степен на защита при клас на пожароопасните места П-I П-I I П-I Iа П-I I I 1.
\n

2.

\n

С нажежаема жичка, халогенни и луминес­центни лампи За същите лампи, при наличие на местна смукателна и общообменна вентилация I P-44 - I P-54 I P-21 I P-21 - I P-44 -

\n

Чл. 257

\n
(1)В местата по чл. 248, ал. 1 в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на местата в строежи от класове Ф2 и Ф5) може да се проектират открити трансформаторни подстанции с трансформатори със сух или негорим пълнеж, оградени с мрежа. Разпределителното устройство се изпълнява в съответствие с табл. 24
\n
(2)Разстоянието от трансформаторната подстанция до оградата е най-малко 1,5 m.
\n

Чл. 258

\n

Трансформаторни подстанции с маслонапълнени трансформатори и други подобни маслонапълнени съоръжения в строежи от категории по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В се предвиждат в отделни помещения

\n

Чл. 259

\n

Маслонапълнени електрически съоръжения (трансформатори, кондензаторни батерии, прекъсвачи и др.) може да се монтират на разстояние 0,8 m от външната стена на сграда с пожароопасни места, при условие че разстоянието (хоризонтално и вертикално) от отворите в стената до електросъоръжението е най-малко 4 m

\n

Чл. 260

\n

Осветителите с нажежаеми жички се защитават със защитен разсейвател (без отвори надолу), като разстоянието от осветителите до горими материали е, както следва: в хоризонтално направление – най-малко 0,15 m, и във вертикално направление – най-малко 0,35 m

\n

Чл. 261

\n

В места от втора група „Повишена пожарна опасност“ осветителите се предвиждат с посочената в табл. 25 IР защита, а конструктивните им елементи – от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2

\n

Чл. 262Електрически инсталации в пожароопасните места в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се проектират

\n
1.от проводници с медни и алуминиеви жила: а) открито – в тръби с класове по реакция на огън А1, А2 и В, върху конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; б) скрито – под мазилка върху основа, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
\n
2.с небронирани кабели: а) открито – по конструкции, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, когато няма опасност от механични повреди; б) в стоманени тръби – в местата, където има опасност от механични повреди;
\n
3.с бронирани кабели – открито;
\n
4.с шлангови кабели: а) преносими, среден и лек тип – за захранване на подвижни електрически съоръжения; б) с винилитова изолация – когато няма опасност от механични, химични и топлинни въздействия.
\n

Чл. 263

\n

Съединителните и разклонителните кутии на електрическите инсталации в местата от всички класове на пожарна опасност се изпълняват от продукти с клас на реакция на огън не по-нисък от В

\n

Чл. 264В пожароопасни места от всички класове на пожарна опасност се разрешава използването на медни и алуминиеви шинопроводи, при условие че

\n
1.неразглобяемите връзки са изпълнени чрез заваряване или запресоване;
\n
2.винтовите съединения в местата на присъединяване на шините към апаратите са осигурени срещу саморазвиване.
\n

Чл. 265

\n

Елементите за въвеждане на кабели или проводници в елементи на електрическите уредби се изпълняват в съответствие с изискванията за изпълнение на машините или апаратите и в зависимост от класа на местата по пожарна опасност

\n

Чл. 266(1) Електрозахранването на подемни механизми (кранове и телфери) в местата от класове П-I и П-II се предвижда с шлангов кабел

\n
(2)В местата от класове П-II и П-III може да се използва тролейно захранване, при условие че под тролейните проводници не се съхраняват горими материали и няма конструктивни елементи, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън D, E и F.
\n

Раздел IV

\n

Трета група „Експлозивна опасност“

\n

Чл. 267

\n

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, се отнасят към местата от трета група „Експлозивна опасност“

\n

Чл. 268(1) Местата по чл. 267 в зависимост от смесите на горими газове, пари и прахове се класифицират на зони съгласно табл. 26

\n

Таблица 26 Зони Определение на зоната смес на горими газове, пари или мъгла с въздуха смес на горими прахове Експлозивна атмосфера съществува постоянно, продължително или често Експлозивна атмосфера се образува случайно при нормална работа Експлозивна атмосфера не се образува при нормална работа или се образува за кратко

\n
(2)Зоните по табл. 26 се определят при спазване на изискванията на БДС EN 1127-1:2001 „Експлозивни атмосфери. Предотвратяване на експлозия и защита срещу експлозия. Част 1: Основни понятия и методология“ в зависимост от честота и продължитeлността на съществуване на потенциално експлозивна атмосфера. При проектирането или при смяна на технологичния процес и на използваните продукти зоните се класифицират в съответствие с изискванията и условията на БДС EN 60079-10:2004 „Електрическа апаратура за експлозивни газови атмосфери. Част 10: Класификация на опасни зони“.
\n
(3)При едновременно отделяне на горими газове и прахове зоните на потенциално експлозивна атмосфера се класифицират по експертна оценка за развитие на опасността по ефекта на доминото въз основа на пожаротехническите им характеристики и БДС EN 60079.
\n

Чл. 269

\n

В местата от трета група „Експлозивна опасност“ се проектират взривозащитени съоръжения, съобразени с изискващата се категория на взривозащита, с групата на взривяемост и с температурния клас на взривоопасната смес

\n

Чл. 270Категориите на взривозащитените съоръжения в зависимост от степента на безопасност са, както следва

\n
1.категории М1 и М2 – предназначени за подземни рудници, както и за надземните части на подземни рудници, в които може да има метан от рудниците и/или горим прах;
\n
2.категории 1, 2 и 3, предназначени за места, където може да има взривоопасни смеси: G – газове, и D – прахове.
\n

Чл. 271

\n
(1)Класификацията на всички експлозивни смеси на вещества или материали с въздуха по групи на взривяемост в зависимост от големината на взривозащитната хлабина е дадена в табл. 27
\n
(2)Класификацията на експлозивните смеси на вещества или материали с въздуха по температурни класове (Т1 – Т6) в зависимост от температурата на самовъзпламеняване е дадена в табл. 28.
\n

Таблица 27 Групи на взривяемост Представителен газ Минимална безопасна експериментална хлабина, mm Енергия на възпламеняване, µJ І Метан от рудниците Над 0,9 ІІ ІІ А Пропан Над 0,9 До 180 ІІ В Етилен От 0,5 до 0,9 От 60 до 180 ІІ С Водород До 0,5 Под 60 Таблица 28 Т1 Т2 Т3 Т4 Т5 Т6 Над 450°С 300°С 200°С 135°С 100°С Под 85°С

\n

Чл. 272Необходимата защита на съоръженията се определя съгласно табл. 29 в зависимост от

\n
1.експлозивоопасната зона;
\n
2.категорията на взривозащита по чл. 270, т. 2;
\n
3.вида на взривозащитното изпълнение.
\n

Таблица 29 Категория 1 (най-висока степен на без­опасност) Категория 2 (висока степен на безопасност) Категория 3 (нормална степен на безопасност) Необходима защита Осигурява две защити за две независими повреди Не позволява възникването на източник на запалване при една повреда Не позволява възникването на източник на запалване при нормална работа Експлозивоопасна зона Зона 0 Зона 20 Зона 1 Зона 21 Зона 2 Зона 22 Взривоопасна смес (G – газ, D – прах) G D G D G D

\n

Чл. 273

\n

Кодовете за маркиране на вида на защита на електрическите и неелектрическите съоръжения, работещи в потенциално експлозивна атмосфера, са съгласно табл. 30, 31 и 32 Таблица 30 Кодове за маркиране на вида на защита на електрически съоръжения Код на защитата Защита Няма код Основни изисквания o Запълнени с масло p Под налягане q Запълнено с кварцов пясък d Взривонепроницаема обвивка e Повишена сигурност i Собствена защита n Съоръжения за категория 3 m Херметизирани със заливка i Съоръжения със собствена защита - Лампи с главичник (за въглищни рудници) Таблица 31 Кодове за маркиране на вида на защита на неелектрически съоръжения Код на защитата Защита Няма код Основни изисквания fr Вентилация d Взривонепроницаема обвивка g Собствена защита c Защита на конструкцията b Контрол на източника за възпламеняване p Под налягане k Потопени в течност Таблица 32 Кодове за маркиране на вида на защита на съоръжения, използвани при наличие на горим прах Код на защитата Защита няма код Основни изисквания tD Защита с обвивка pD Защита с налягане iD Защита със собствена безопасност mD Защита чрез затваряне

\n

Чл. 274При проектиране на строежи в експлозивоопасни зони се предвиждат взривозащитени съоръжения, маркирани по следния начин

\n

Eх ІІ G EEх d ІІB T4 Знак на ЕК за Ех продукти Съоръжения за ІІ група ____________ Съоръжения от категория 2, предназначени за зона 1 или зона 21 (ако е 1, е за зона 0 или 20; ________ ако е 3 – за зона 2 или 22) Взривоопасна атмосфера от газове, пари или облаци (D – за прах) ________ Общ знак за взривозащита, съответстващ на _________________________ ____ __ европейските норми Вид на взривозащитното изпълнение ___________________ (e, i, p и т.н.) Група на взривяемост на взривоопасната ___________________ смес (ІІА или ІІС) Температурен клас на взривоопасната смес (Т1, Т2 .... Т6) ___________________ Забележка на редакцията: виж в PDF -а на броя Забележка. Групата на взривяемост ІІВ се разделя на три подгрупи:

\n
1.ІІВ1 > 0,85 mm;
\n
2.ІІВ2 > 0,75 mm;
\n
3.ІІВ3 > 0,65 mm.
\n

Чл. 275Зависимостта между категорията на взривозащитата и възможността за приложението й в различните зони се определя съгласно табл. 33

\n

Таблица 33 Категория Вид на потенциално експлозивната атмосфера Приложими за зона Приложими за останалите зони Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1 и 2 Смес прах/въздух 21 и 22 Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух Смес прах/въздух Смес газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух - Смес прах/въздух -

\n

Чл. 276Съоръженията и системите за взривозащита от съответната категория са безопасни в различните зони, при условие че отговарят на изискванията на табл. 34

\n

Таблица 34 Зона Необходима категория на взривозащита Видове смеси 1G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1G или 2G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1G или 2G или 3G Газ/въздух, пара/въздух или мъгла/въздух 1D Прах/въздух 1D или 2D Прах/въздух 1D или 2D или 3D Прах/въздух

\n

Чл. 277

\n

Работата на технологичните съоръжения (бояджийски камери, шприцкабини, лакозаливни машини, сушилни към тях и др.) се блокира при спиране на работата на вентилацията им

\n

Чл. 278Вентилаторите, които засмукват от зоните с експлозивна опасност, се проектират искронеобразуващи

\n

Чл. 279

\n

Електрическите двигатели на вентилаторите на аварийните и локалните вентилационни инсталации, разположени непосредствено в пожароопасни места и взривоопасни зони, се предвиждат със същата степен на защита както електрическите двигатели на технологичните съоръжения

\n

Чл. 280

\n

Зоните, в които при най-неблагоприятни условия (неработещи защитни съоръжения – вентилация, блокировка и др.) концентрацията на горими вещества в атмосферата е най-малко два пъти по-малка от ДКГВ, са експлозивобезопасни

\n

Чл. 281

\n
(1)Електрическите двигатели на вентилаторите за локални и общообменни смукателни вентилации, обслужващи взривопасни зони, при разполагането им в камери или извън строежите се предвиждат със защита, която е с една категория по-ниска от категорията на защита на съоръженията в обслужваните зони
\n
(2)Камерите за аварийни вентилатори се предвиждат със същата категория на защита както за обслужваното от тях помещение.
\n

Чл. 282

\n
(1)Електрическите двигатели на нагнетателните вентилации, обслужващи експлозивоопасните зони, при разполагането им в камери могат да бъдат и в нормално изпълнение. Въздухопроводите се изпълняват със самозатварящи се клапи, които се задействат при спиране на вентилационната инсталация
\n
(2)Самозатварящите се клапи се предвиждат на входа на въздухопровода в помещението. Клапите се изпълнявават така, че да няма възможност за преминаване на експлозивна смес в тръбопроводите.
\n

Чл. 283

\n
(1)Не се отнасят към експлозивоопасните зони пространствата с граници в хоризонтално и вертикално направление до 5 m от апарата, в който има или може да се образуват взривоопасни смеси, когато технологичният процес е свързан с използването на открит огън, при наличието на нагорещени части или повърхности, нагрети до температура, по-висока от температурния клас на използваните горими газове, пари на леснозапалими течности, горими прахове или влакна
\n
(2)Електрическите съоръжения, разположени извън зоната по ал. 1, се изпълняват със защита, съответстваща на технологичния процес извън зоната.
\n

Чл. 284Не се отнасят към експлозивоопасните зони местата, в които твърдите, течните и газообразните горими вещества се използват като гориво

\n

Чл. 285(1) За предотвратяване на разреди от статично електричество в експлозивоопасните зони се спазват следните изисквания

\n
1.съдовете за съхраняване на леснозапалими течности, прахообразни или влакнести продукти, апаратите, които съдържат такива продукти, тръбопроводите за тяхното подаване, филтрите за почистване и други подобни части, допиращи се и триещи се с тях, се заземяват;
\n
2.за ремъчни предавки се използват само антистатични ремъци;
\n
3.подовете се изпълняват антистатични с отвеждащо съпротивление от 10 5 до 10 7 Ω .
\n
(2)Когато изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, в помещенията се осигурява относителна влажност на въздуха, по-висока от 70 %.
\n

Чл. 286За всички взривозащитени електрически машини и апарати се предвижда автоматично изключване при претоварване

\n

Чл. 287(1) Електрически двигатели с напрежение над 10 kV може да се монтират в експлозивоопасни зони, при условие че са със защита „p“ (под свръхналягане)

\n
(2)Електрическите двигатели с напрежение от 3 до 6 kV се изпълняват взривонепроницаеми „d“, под налягане „p“ или с повишена безопасност „е“.
\n
(3)Не се разрешава използването на натриеви лампи в осветители от всички видове защити и осветители с живачни лампи с високо налягане в изпълнение с повишена безопасност „е“.
\n

Чл. 288За осветление в експлозивоопасни зони се предвиждат осветителни тела без Ех защита, които се монтират, както следва

\n
1.от външната страна на сградата, през неподвижно затворена горна част (клетка) на прозорец на сградата, при пълно уплътняване на прозоречната рамка и на стъклата към нея; ако прозорецът е единично остъклен, се използва осветително тяло с допълнително стъкло или стъклен глобус;
\n
2.в специално устроени ниши в стените или таваните, с двойно или единично остъкляване от нечупливо стъкло откъм страната на помещението и с естествена вентилация отвън;
\n
3.в обвивки под налягане.
\n

Чл. 289

\n
(1)Осветяването на вътрешността на технологични съоръжения, съдържащи взривоопасен прах (бункери, шахти и др.), се осъществява посредством взривонепроницаеми осветителни тела, защитени от механични повреди и вградени в стените на съоръженията, без да изпъкват
\n
(2)В технологични съоръжения, съдържащи взривоопасна среда, не се разрешава разполагането на елементи на електрически апарати, в т.ч. на проводниците на осветителните тела, с изключение на елементите за автоматизация на технологичния процес с взривонепроницаемо или специално изпълнение или с искробезопасна електрическа верига.
\n

Чл. 290(1) Помещението на котли, работещи с газово гориво, се проектира най-малко с един взривозащитен осветител на отделен токов кръг, включващ се извън помещението

\n
(2)Електрическите двигатели и пусковата апаратура на смукателните вентилатори към димоходите на газифицираните котелни се предвиждат взривозащитени, а вентилаторите – искронеобразуващи.
\n

Чл. 291(1) Пристрояване и встрояване на подстанции към помещения със зони от всички категории се разрешава, при условие че

\n
1.килиите на трансформаторите и разпределителните уредби нямат прозорци, врати и други отвори към експлозивоопасните зони; въводните отвори за тръби и кабели са затворени плътно от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2; в близост до зони „0“, в които има газове, по-тежки от въздуха, вкарването на тръби и кабели в подстанцията се разрешава само през външните й стени, като най-ниската част (подът или дъното на каналите) на подстанцията се предвижда на разстояние най-малко 0,2 m по-високо от пода на помещението с експлозивоопасната зона;
\n
2.стените, които отделят подстанцията от експлозивоопасните зони, са плътни, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост EI 120;
\n
3.разстоянието (хоризонтално и вертикално) от външните врати и прозорци на пристроените и встроените подстанции до външните врати и прозорци на помещенията с експлозивоопасни зони „0“, „1“ и „20“ е най-малко 4 m до неотварящи се прозорци и 6 m до врати и отварящи се прозорци; не се нормира разстоянието до прозорци, изпълнени от стъклоблокове с дебелина, по-голяма от 0,1 m;
\n
4.в подстанции, пристроени към помещения от зони „0“, е създадено повишено налягане с чист въздух от 20 до 30 Ра.
\n
(2)Изискванията по ал. 1 се спазват и при определяне на разстоянията между производствените помещения с експлозивоопасни зони „0“, „1“ и „20“ и помещенията, в които са монтирани електрически съоръжения с общо предназначение.
\n

Чл. 292

\n
(1)Минималните разстояния от отделно стоящи трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби до експлозивоопасни зони в помещения и открити съоръжения са съгласно табл. 35 Таблица 35 № по ред Помещения и открити съоръжения с експлозивоопасни зони, до които се определя разстоянието Разстояние, m , от трансформатори и разпределителни уредби закрити открити 1.
\n

2.

\n

3.

\n

4.

\n

5.

\n

6.

\n

7.

\n

8.

\n

9.

\n

10.

\n

С тежки или втечнени горими газове Помещения с негорими стени без отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и без изхвърляне на газове от смукателната вентилация Помещения с отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и външни взривоопасни съоръжения Резервоари (газголдери) С леки горими газове, леснозапалими течности, горим прах или влакна Помещения с негорими стени без отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и без изхвърляне на газове от смукателната вентилация Помещения с отвори към трансформаторни постове, подстанции и разпределителни уредби и външни взривоопасни съоръжения Естакади с открито наливане или изливане на горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С Естакади със закрито наливане или изливане на ЛЗТ Резервоари с ЛЗТ Резервоари (газголдери) с ГГ не се нормира 0,8 до открито монтирани трансформатори Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя

\n
(2)Разстоянията до подземни резервоари може да се намаляват до 50 %.
\n

Чл. 293

\n

В експлозивоопасни зони може да се използват и проводници и кабели с алуминиеви жила за силови и осветителни мрежи, които се свързват посредством заваряване или пресоване

\n

Чл. 294Не се разрешава открито полагане на неизолирани проводници в експлозивоопасни зони, включително тролейни проводници за кранове

\n

Чл. 295(1) Проводниците и кабелите са с изолация в съответствие с номиналното напрежение на мрежите, но не по-малко от 500 V

\n
(2)Неутралните проводници се изпълняват със същата изолация както фазовите проводници и се поставят заедно с тях в обща обвивка или тръба.
\n

Чл. 296

\n

Отворите в стените и в подовете за прокарване на кабели и тръби се уплътняват срещу проникване на пари и газове, като се използват продукти, осигуряващи граница на огнеустойчивост не по-малка от тази на стената или пода

\n

Чл. 297Не се разрешава монтирането на съединителни и разклонителни муфи за кабели в експлозивоопасни зони

\n

Чл. 298Входовете на кабелите в електрическите машини и апарати се изпълняват с входящи арматури

\n

Чл. 299

\n

В експлозивоопасните зони се разрешава полагането на проводници в газови тръби и бронирани кабели по естакади с тръбопроводи за ГГ и ЛЗТ по един от следните начини 1. по-ниско от тръбопроводи за горими пари или газове с плътност, по-малка от плътността на въздуха;

\n
2.над тръбопроводи за ЛЗТ, както и за горими пари или газове с плътност, по-голяма от плътността на въздуха.
\n

Чл. 300В експлозивоопасните зони се разрешава използването на неизолирани медни или алуминиеви шинопроводи, при условие че

\n
1.шините са съединени посредством заваряване или пресоване;
\n
2.болтовите съединения (в местата, където шините се присъединяват към апаратите) са осигурени срещу саморазвиване;
\n
3.температурата на шинопроводите и на неизолираните изводи не превишава определените стойности за взривозащитено електросъоръжение;
\n
4.шинопроводите са защитени с метални кожуси и се отварят със специални инструменти.
\n

ЧАСТ ВТОРА ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОБЕКТИ С ПОВИШЕНА ПОЖАРНА ОПАСНОСТ Глава тринадесета СТРОЕЖИ С АТРИУМИ И СТРОЕЖИ С ВИСОЧИНА НАД 28 МЕТРА Раздел І Сгради с атриуми

\n

Чл. 301(1) При проектирането на сгради с атриум, приобщаващ три и повече етажни нива, се спазват изискванията по тази глава

\n
(2)Не се разрешава проектирането на атриуми в лечебни и здравни заведения.
\n

Чл. 302(1) Сградите с атриум се проектират от І или ІІ степен на огнеустойчивост

\n
(2)Покритията по стени, тавани и подове в обема на атриума и приобщеното към него пространство се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 (А2 fl ).
\n

Чл. 303(1) Носещата покривна конструкция над атриума се изпълнява с огнеустойчивост най-малко R 30

\n
(2)Остъкленията и другите прозрачни покрития в покривната част на атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.
\n
(3)Продуктите за рамки на прозорци по фасадите на атриума и за слънцезащитни приспособления са с клас по реакция на огън не по-нисък от В.
\n

Чл. 304(1) Остъкленията и другите прозрачни покрития в покривната част на атриума се предвиждат с клас по реакция на огън не по-нисък от А2

\n
(2)За остъкляване на стълбищните клетки и на панорамните асансьори към атриума се използват строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко EI 30.
\n

Чл. 305

\n

Максималното разстояние от което и да е от местоположенията в атриума до входа в евакуационното стълбище или до крайния евакуационен изход не трябва да превишава 20 m при еднопосочни евакуационни маршрути и 40 m при два и повече маршрута, като се отчитат и изискванията за конкретния атриум

\n

Чл. 306Атриумите се проектират така, че да са директно достъпни отвън през коридори или фоайета

\n

Чл. 307

\n
(1)За осигуряване на защита от безконтролно разпространение на дим и топлина в сградите с атриум се проектират системи за отвеждане на дим и топлина, както следва 1. естествени ВСОДТ – димни люкове, разположени в покритието на атриума или непосредствено под него, и отвори за постъпване на въздух и за изравняване на наляганията при основата на атриума, които имат най-малко същата площ; или 2. механични ВСОДТ, или 3. механични вентилационни инсталации за диференциация на наляганията при пожар в атриума и прилежащите му площи.
\n
(2)Системите за отвеждане на дима и топ­лината в сгради с атриум се управляват ръчно (дистанционно) или автоматично – в сгради с пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации.
\n

Чл. 308

\n
(1)Пожарната безопасност на атриумите в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи се осигурява чрез 1. автоматична пожароизвестителна инсталация в съседните на атриума етажи и в атриума;
\n
2.автоматична пожарогасителна инсталация в съседните на атриума етажи;
\n
3.димен люк на върха на атриума;
\n
4.механична вентилационна система за отделяне на дим и топлина за обема на атриума;
\n
5.оформяне на димен резервоар на върха на атриума;
\n
6.системи за гласово уведомяване в строежа;
\n
7.контролирано горимо натоварване в основата на атриума.
\n
(2)Минималните изисквания за осигуряване на пожарната безопасност на сградите с атриум в зависимост от класа на функционална пожарна опасност на строежа, височината на атриума и вида на отделянето на атриума от съседните етажни площи са съгласно приложение № 11.
\n

Раздел ІI Строежи с височина над 28 метра

\n

Чл. 309(1) За обезопасяването на строежи с височина над 28 m се спазват и изискванията по тази глава

\n
(2)При определяне на височината на строежите се спазват изискванията на чл. 24 ЗУТ.
\n
(3)При разделяне на строежите на пожарни сектори, оформени като защитени зони, изискванията по тази глава се прилагат само за строежи с височина над 28 m.
\n

Чл. 310

\n

Строежите с височина над 28 m (производствени, жилищни и обществени сгради) се категоризират по групи с цел степенуване на мерките за обезопасяването им, както следва 1. от 28 до 50 m включително – І група;

\n
2.от 50,01 до 75 m включително – ІІ група;
\n
3.от 75,01 до 125 m включително – ІІІ група;
\n
4.над 125 m – ІV група.
\n

Чл. 311

\n
(1)Строежите с височина над 28 m се проектират от I степен на огнеустойчивост и с допустима етажна площ на пожарен сектор в надземните нива не повече от 2200 m 2
\n
(2)Вертикалните носещи елементи на строежите от ІV група се изпълняват с огнеустойчивост REI 240.
\n

Чл. 312(1) В обемите на строежи с височина над 28 m не се разрешават взривоопасни производствени процеси (от категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б)

\n
(2)Разрешава се използването на горими газове за захранване на котелни помещения и на локални газови инсталации за кухненските трактове на ресторанти и заведения за обществено хранене при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (ДВ, бр. 107 от 2004 г.), на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с ПМС № 243 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2004 г. и бр. 32, 40 и 85 от 2006 г.), и на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, приета с ПМС № 171 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 32, 40 и 93 от 2006 г. и бр. 46 от 2007 г.).
\n

Чл. 313(1) Не се разрешава проектирането на строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 с височина над 28 m

\n
(2)Допуска се проектирането на строежи по ал. 1 с височина до 50 m, при условие че:
\n
1.строежът е разделен на две или повече безопасни зони, като евакуацията на хората при пожар се осъществява през открита въздушна зона към съседен пожарен сектор с независим път за евакуация;
\n
2.са предвидени две независими стълбища за евакуация, отделени от етажите с вход през открита въздушна зона, и асансьор за аварийно-спасителни дейности съгласно чл. 323.
\n

Чл. 314

\n
(1)Помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф3.2 и Ф3.4 за повече от 200 човека се разполагат на височина не по-голяма от петия надземен етаж
\n
(2)Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия надземен етаж в строежи от І и ІІ група, при условие че е осигурен евакуационен път към съседна защитена зона на строежа.
\n
(3)Разрешава се разполагане на помещенията по ал. 1 над петия етаж за строежи от ІІІ и ІV група, при условие че са осигурени поетажни входове през откритата въздушна зона в защитено стълбище или евакуационен път към съседна безопасна зона на строежа.
\n

Чл. 315

\n
(1)В подземните етажи на строежи с височина над 28 m се предвиждат гаражи (паркинги), изолирани от частите на строежа посредством негорими стени и междуетажна конструкция с огнеустойчивост REI 240 (ЕI 240) и осигурени с необходимия брой евакуационни изходи
\n
(2)Разрешава се свързване на гараж с приземен етаж на сградата посредством самостоятелно стълбище или ескалатори, които се защитават с пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25.
\n
(3)За свързването на гараж със стълбища и асансьорни шахти в части от строеж с височина над 28 m се предвиждат две последователни пожарозащитни преддверия съгласно чл. 25.
\n
(4)За отдимяване и топлоотвеждане при пожар в гаражи се спазват изискванията по глава девета. Когато обезопасяването е предвидено да се осъществява посредством вентилационна система, същата се проектира с продължителност на работа 120 min при температура на горящите газове 700 °С.
\n
(5)За евакуация от гаражи се предвиждат изходи и стълбища при норматив едно място за паркиране за двама човека.
\n

Чл. 316

\n

В строежи с височина над 28 m се разрешава вграждането само на сухи, с негорим пълнеж трансформатори, при условие че помещението е отделено с негорими стени и междуетажни конструкции с огнеустойчивост REI (EI)180, съответно с пожарозащитни врати за достъп с огнеустойчивост EI 90

\n

Чл. 317(1) Не се разрешават помещения на котелни за високо налягане и складове за течни горива в подземните етажи на строежи с височина над 28 m

\n
(2)На покривите се разрешава разполагането на котли с горими енергоносители, включително с природен газ, при спазване изискванията на наредбите по чл. 312, ал. 2 и при условие че необходимите количества горими енергоносители не се съхраняват или складират в сградите.
\n

Чл. 318(1) Всеки етаж (включително подземните етажи) в строежи с височина над 28 m се проектира с най-малко два евакуационни изхода

\n
(2)Проектиране на един евакуационен изход от етаж или пожарен сектор в строеж с височина над 28 m се разрешава в следните случаи:
\n
1.за жилищни сгради и общежития от I група с площ до 500 m 2 ;
\n
2.за жилищни сгради и общежития от II група, при които стълбището е отделено от етажите задължително с преход през открита въздушна зона;
\n
3.за сгради от всички групи, като се осигурява допълнителна възможност за евакуация през етажните изходи на всеки етаж, преминаващи през откритата въздушна зона към пожарния сектор, с независим път за евакуация от същата или друга сграда;
\n
4.за сгради от III и ІV група при спазване на изискванията по т. 2 и 3.
\n
(3)Коридори с дължина над 25 m се разделят чрез негорими прегради и самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 30 за отделяне на единия от другия евакуационен маршрут. Разрешава се остъкляване на вратите с армирано стъкло или стъклопакет.
\n

Чл. 319(1) Евакуационните стълбища в строежи с височина над 28 m се защитават срещу проникване на дим, топлина и токсични газове, както следва

\n
1.осигурява се незадимяемост съгласно чл. 325;
\n
2.осигурява се директна естествена осветеност на стълбището от най-малко една външна стена;
\n
3.в класове обществени и жилищни сгради от I група стълбищата се изолират от подземните етажи посредством три последователни самозатварящи се димоуплътнени врати с огнеустойчивост EI 30 (с две пожарозащитни преддверия, едното от които може да е в самото стълбище);
\n
4.за строежи от всички групи от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, за строежи от II и III група от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 и за строежи с вътрешно стълбище (без директна естествена осветеност) достъпът до подземния етаж се осъществява извън стълбището на частта от строежа с височина над 28 m (през самостоятелни стълбища);
\n
5.асансьорните шахти се отделят от стълбищата посредством две последователни самозат­варящи се димоуплътнени врати, като едната от тях може да е врата на асансьора;
\n
6.за всички строежи от II, III и ІV група се предвижда изход към покрива, обезопасен за пребиваване на хора при пожар, както и за извършване на спасителни работи, включително с хеликоптер.
\n
(2)За строежи от I, II и ІІІ група се разрешава проектирането на вътрешни стълбища (без директна естествена осветеност), при условие че са изолирани от етажа чрез пожарозащитно преддверие и сградата е осигурена с автоматична пожароизвестителна инсталация, която при пожар задейства системите за повишено налягане (в стълбището и асансьорните шахти), системата за обездимяване (на етажа, на който е възникнал пожар) и системите за евакуационно осветление и известяване.
\n
(3)За строежи от IV група се разрешава проектиране на вътрешни стълбища (без директна естествена осветеност), при условие че са предвидени етажни изходи през открита въздушна зона и защитен проход или стълбището е отделено от етажите посредством две последователни пожарозащитни преддверия (три врати с огнеустойчивост най-малко EI 30). В този случай стените на стълбището към помещенията, изпълнени с продукти от класове по реакция на огън B, C, D, E и F са с огнеустойчивост най-малко EI 180.
\n
(4)За строежи от I и ІІ група се разрешава остъкляване на стълбищата със стъклени блокчета, с армирано стъкло и със стъклопакети към коридори, вестибюли и преддверия.
\n
(5)При непосредствена връзка на естествено осветените евакуационни стълбища с помещения с горимо натоварване входът към стълбището се защитава с негорима самозатваряща се врата с огнеустойчивост ЕI 60.
\n

Чл. 320(1) Асансьорните шахти и машинните помещения на асансьори се отделят от съседните помещения с плътни негорими стени с огнеустойчивост най-малко EI 180

\n
(2)За високите сгради (с изключение на жилищните сгради от I група с директно естествено осветено евакуационно стълбище) се проектират асансьори със специален пусков ключ така, че при възникване на пожар асансьорите да могат да бъдат задействани от аварийно-спасителните екипи.
\n
(3)Асансьори за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират при спазване изискванията на чл. 323.
\n

Чл. 321

\n

Асансьорните шахти, достигащи до подземните етажи, се отделят посредством пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25 (като едната врата може да е на врата на асансьора)

\n

Чл. 322(1) В помещенията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 пред вратите на асансьорните шахти се предвижда пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25

\n
(2)Асансьорни шахти, граничещи директно с етажни помещения с горими и трудногорими материали, се отделят посредством пожарозащитна врата с огнеустойчивост най-малко EI 60.
\n

Чл. 323За строежи от ІІІ и ІV група се предвижда най-малко един асансьор за евакуация на пострадали и за бърз достъп на аварийно-спасителните екипи, при условие че

\n
1.електрозахранването на асансьора е изпълнено както за потребител от първа категория;
\n
2.са предвидени преходи от асансьорната шахта (фоайето) към етажните нива през открита въздушна зона или през пожарозащитно преддверие съгласно чл. 25;
\n
3.асансьорната шахта е отделена от помещенията, в които има горими вещества и материали, посредством плътни стени без отвори с огнеустойчивост REI (EI) 240;
\n
4.е предвиден независим път за евакуация и достъп от приземното или полуподземното ниво;
\n
5.подземните нива на високото тяло са изо­лирани посредством пожарозащитни прегради без отвори с огнеустойчивост REI 240 или посредством две последователни пожарозащитни преддверия;
\n
6.в кабината на асансьора е осигурена възможност за поместване на носилка.
\n

Чл. 324С оглед използване на покривите като авариен вариант (изход) за евакуация от сградата при пожар и за осъществяване на спасителни действия

\n
1.последната хоризонтална конструкция и последният нанесен върху нея слой или покритие са с огнеустойчивост най-малко REI 120;
\n
2.се предвижда парапет с височина най-малко 1,4 m и откритите евакуационни стълби са свързани при възможност с покрива на друг пожарен сектор в същата или друга сграда.
\n

Чл. 325(1) За възпрепятстване проникването на дим и топлина в стълбищата и асансьорните шахти се

\n
1.изграждат входове в стълбище през открита въздушна зона (лоджия, тераса, галерия, проход) или се създава повишено налягане в пожарозащитните преддверия пред стълбищата, в самите стълбища, в преддверията пред асансьорните шахти и в самите асансьорни шахти – за строежи от III и ІV група;
\n
2.създава повишено налягане в пожарозащитното преддверие пред стълбището и асансьорните шахти на всеки етаж – за строежи от I и II група с вътрешни стълбища;
\n
3.създава повишено налягане в стълбищата и асансьорните шахти – за строежи от I и II група, при осигуряване на директен достъп от помещенията.
\n
(2)За осигуряване на защита „вход през открита въздушна зона“:
\n
1.разстоянието между крайните части на изходната и входната врата е най-малко 2 m при обръщане на 180°;
\n
2.разстоянието между крайните части на вратите е най-малко 4 m при обръщане на 90°;
\n
3.разстоянието между крайните части на вратите е най-малко 6 m без промяна на посоката на движение.
\n
(3)За стълбища и асансьорни шахти, отделени от етажите посредством открити въздушни зони, не се предвиждат вентилационни системи за повишаване на налягането.
\n
(4)Откритите въздушни зони се обезопасяват с парапети и с подходящи защитни устройства така, че да не възпрепятстват разсейването на дима през отвора на етажната врата.
\n

Чл. 326

\n
(1)За осигуряване на димозащита на стълбищата и на асансьорните шахти и/или на преддверията пред тях нагнетателните и смукателните вентилационни инсталации се проектират в съответствие с БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина“
\n
(2)Задействането на вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се извършва от автоматична пожароизвестителна инсталация (когато такава е предвидена) и ръчно от стълбището на всеки етаж. В сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации (жилищни сгради от І група) се предвиждат ръчни пускови бутони на стълбището на всеки етаж.
\n
(3)За осигуряване на защита срещу проникване на продукти на горенето местата на засмукване на въздух от вентилационните системи за повишаване на налягането се предвиждат в наветрената зона (фасадата) на разстояние, най-малко 3 m по-ниско от отверстието на системата за изхвърляне на дима, и на разстояние в хоризонтално направление, най-малко 5 m от отверстието.
\n
(4)За етажно подаване на въздух в стълбището се проектират въздухопроводи от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и огнеустойчивост най-малко EI 90, като отворите са в горната част на етажните нива. Долният край на отвора е на разстояние най-малко 1,8 m над пода.
\n
(5)Допуска се подаването на въздух да се осъществява през етаж.
\n

Чл. 327

\n
(1)За отвеждане на дима и топ­лината от етажните евакуационни пътища (коридори, холове и вестибюли) се проектират вентилационни системи за принудително засмукване на продуктите на горене с отвори в най-отдалечените от етажните входове към стълбищата части на хоризонтално разстояние един от друг не повече от 20 m и с височина (на долната им част) най-малко 0,2 m над горния край на вратите на етажното ниво
\n
(2)Шахтите (проводите) за отстраняване на дима и топлината се проектират негорими с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 120.
\n
(3)Системата за отвеждане на продуктите на горене се изпълнява при спазване на изискванията по чл. 326, ал. 2, при условие че клапаните могат да се отварят само на етажа, на който е възникнал пожар.
\n
(4)Кратността на въздухообмена на системата за отвеждане на продуктите на горене от коридорите в строежи с височина над 28 m се приема за 25 h-1 .
\n
(5)Допуска се да не се предвижда система за отдимяване на етажните евакуационни пътища в строежи от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.3 от I и II група и в коридори с директно естествено осветление или при максимално разстояние от изхода на най-отдалеченото жилище до входа в евакуационно стълбище не повече от 8 m.
\n

Чл. 328(1) Максималното евакуационно разстояние от изхода на най-отдалечените помещения до входа в най-близкото стълбище се определя, както следва

\n
1.при помещения с изходи между две стълбища – 30 m;
\n
2.при помещения с изход към едно стълбище – 20 m.
\n
(2)За защита на коридорите в еднопосочни евакуационни участъци се спазват изискванията по чл. 53, ал. 3.
\n

Чл. 329

\n
(1)За строежи с височина над 28 m не се разрешава проектирането на преградни и други стени, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън от групи В, С, D, E и F
\n
(2)За помещения в строежи с височина над 28 m се разрешава полагане на покритията по табл. 7.
\n
(3)Не се разрешава полагане на покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В, С, D, E и F, върху стени и тавани по пътищата за евакуация, в помещения за повече от 100 човека и по подовете на стълбища.
\n
(4)За коридори, фоайета и помещения за повече от 100 човека се разрешава полагане на подови покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън В и С.
\n

Чл. 330

\n
(1)За фасади на строежи от І и ІІ група се разрешава използването на топлоизолационни продукти с класове В, С и D, разделени посредством негорими ивици на площи до 80 m 2 и с най-външен слой от клас по реакция на огън не по-нисък от А2
\n
(2)За фасади на строежи от ІІІ и ІV група се разрешава използването на топлоизолационни продукти с класове В и С, разделени посредством негорими ивици на площи до 30 m 2 и с най-външен слой от клас по реакция на огън А1.
\n
(3)Негоримите ивици се изпълняват с широчина най-малко 0,20 m и от топлоизолационни продукти от клас А1.
\n
(4)Строежите се защитават срещу външно разпространение на горенето при пожар по фасадата по един от начините, показани на фиг. 10, а именно:
\n
1.посредством приобщена с междуетажната конструкция негорима ивица с височина най-малко 0,9 m и с огнеустойчивост най-малко EI 30;
\n
2.посредством ивица с характеристиките на междуетажната конструкция, излизаща извън фасадата на разстояние най-малко 1,5 m;
\n
3.чрез комбинация от начините по т. 1 и 2 (чрез тераса).
\n
(5)При проектиране на остъклени площи по цялата височина на фасадата се предвижда една от следните защити:
\n
1.двойна фасада тип „А“ (фиг. 11 и табл. 36);
\n
2.двойна фасада тип „Б“ (фиг. 12 и табл. 37).
\n

Чл. 331

\n

За стълбищни клетки на строежи с височина над 28 m не се разрешава проектиране на отвори на сметопроводи и на помещения в тях с изключение на случаите, когато в сградата са предвидени най-малко две защитени зони (с независими пътища за евакуация) и преходи между тях

\n

Чл. 332(1) Вертикалните комуникационни канали (шахти) се проектират при спазване на най-малко едно от следните изисквания

\n
1.за технически инсталации и електрическо оборудване – уплътняване на отворите във всяка етажна плоча с продукти от клас А с огнеустойчивост EI 60 или защита на ревизионните отвори към шахтите с врати (капаци) с огнеустойчивост EI 30 и стени съгласно табл. 3;
\n
2.за технологични шахти в строежи от клас Ф.5 – уплътняване на отворите във всяка междуетажна конструкция с продукт от клас А с огнеустойчивост EI 60 или защита на ревизионните отвори към шахтите с огнеустойчивост EI 30 и стени съгласно табл. 3;
\n
3.димоотводи за отоплителни тела, канали на кухни и др.п. се проектират от продукти от клас А с оглед предотвратяване проникването на дим в помещенията на по-ниските етажи.
\n
(2)Водоснабдителните и канализационните инсталации за сгради от І и ІІ група се изпълняват от строителни продукти с класове В и С, при условие че са разположени в обособени отделни части и помещения без горимо натоварване.
\n
(3)Водоснабдителните и канализационните инсталации за сгради от ІІІ и ІV група се изпълняват от продукти с клас А.
\n

Чл. 333За строежи с височина над 28 m се проектират следните пожароизвестителни системи

\n
1.автоматични системи, включително с ръчни бутони за поетажно известяване – за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност с изключение на подкласове Ф1.3 и Ф1.4;
\n
2.автоматични системи, включително с ръчни бутони за поетажно известяване – за строежи от подкласове Ф1.3 и Ф1.4 от III и ІV група и за строежи от подкласове Ф1.3 и Ф1.4 от ІІ, ІІІ и ІV група с вътрешно стълбище.
\n

Чл. 334

\n

Автоматична пожарогасителна инсталация се проектира за всички помещения (с изключение на санитарно-хигиенните помещения, вентилационните и хладилните камери, бойлерните помещения и др.) за строежи с височина над 28 m, както следва 1. строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5 от всички групи;

\n
2.строежи от класове Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 от ІІ, ІІІ и ІV група;
\n
3.жилищни сгради от ІV група в съответствие с категоризацията на строежите с височина над 28 m;
\n
4.гаражи и паркинги за над 50 автомобила в рамките на един пожарен сектор в сутерените на строежи с височина над 28 m;
\n
5.строежи от всички класове и групи с атриум, приобщаващ повече от две етажни нива.
\n

Чл. 335

\n

За осигуряване на достъп до строежи с височина над 28 m (с пожарни автомеханични стълби или подемници) най-малко от едната страна на строежа се предвиждат обходен път с широчина най-малко 3,5 m и площадка с размери най-малко 12,5 на 15,0 m, която се сигнализира. Не се допуска разстоянието между ниската (откъм страната на площадката) и високата част на строежа да е повече от 5 m Фиг. 10 Фиг. 11 Забележка на редакцията: виж фигурите в PDF -а на броя Таблица 36 Брой етажи Обособяване на пожарен сектор етажи/помещения хоризонтално и вертикално разделяне стълбищна клетка вертикално разделяне Два етажа без голямо пожарно натоварване или без повишена пожарна опасност ЕІ 30 негорими ЕІ 60 негорими Два етажа с голямо пожарно натоварване или с повишена пожарна опасност Три и повече етажа до границата на висока сграда ЕІ 60 негорими ЕІ 60 негорими Два и повече етажа до границата на висока сграда с автоматична пожарогасителна инсталация ЕІ 30 негорими ЕІ 30 негорими Високи сгради ЕІ 90 негорими ЕІ 90 негорими Високи сгради с автоматична пожарогасителна инсталация ЕІ 30 негорими ЕІ 60 негорими Фиг. 12 Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Таблица 37 Предназначение/брой етажи Максимална площ на пожарен сектор 4800 m 2 Технически мероприятия Административна сграда до 4 етажа Училищни сгради до 4 етажа Автоматична пожарогасителна инсталация, граничещите помещения с пожароизвестители и бутонни известители, акустично алармиране, оповестителна инсталация Административни сгради на 5 и повече етажи (без ограничение, над границата за висока сграда) Автоматична пожарогасителна инсталация и пожароизвестителна инсталация (акустично алармиране, оповестителна инсталация) Хотели на два етажа, до границата на висока сграда Автоматична пожарогасителна инсталация и пожароизвестителна инсталация (акустично алармиране, оповестителна инсталация), вратите на стаите с брави „антипаник“ Глава четиринадесета ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ НА ЕЛЕКТРОСИЛОВИ УРЕДБИ

\n

Раздел I

\n

Електроенергийни обекти и електромашинни помещения

\n

Чл. 336Основните сгради на електро­енергийните обекти се проектират от I или II степен на огнеустойчивост или от стоманени конструкции

\n

Чл. 337Ограждащите конструкции на помещенията за щитове за управление (командни зали) се проектират с граница на огнеустойчивост най-малко REI 90

\n

Чл. 338

\n

За осигуряване на пожарната без­опасност за котелни сгради и за помещения на електроенергийните обекти се спазват изискванията, определени в глава десета, раздел III

\n

Чл. 339

\n
(1)Основните елементи на системите за безопасност се предвиждат в комплектни комутационни устройства (ККУ), разположени на разстояние едно от друго най-малко 1 m
\n
(2)Разрешава се намаляване на разстоянието по ал. 1, при условие че ККУ са отделени помежду им с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI 45 по цялата стена на устройствата.
\n

Чл. 340Технологичните отвори в машинната зала, през които е възможно попадане на масла на по-ниска кота, се защитават с ограждащи бордове с височина най-малко 0,1 m

\n

Чл. 341За помпите за маслоснабдяване се проектират отделни помещения с огнеустойчивост най-малко REI 120 и с праг при вратата с височина най-малко 0,15 m

\n

Чл. 342(1) За маслонапълнените агрегати на електроцентралите се предвижда авариен резервоар, чиято вместимост е не по-малка от обема на маслото на най-големия агрегат

\n
(2)В главния корпус не се разрешава разполагането на стационарни маслонапълнени съоръжения, които не са свързани с технологичния процес.
\n

Чл. 343Водородът за охлаждане на генераторите се подава централно

\n

Чл. 344

\n
(1)Разстоянията от ресиверите за водород до сградите и съоръженията на електроенергийните обекти се определят в съответствие с изискванията за складове за сгъстени горими газове (газголдери)
\n
(2)Разстоянията от ресиверите за водород до комините на централата не се нормират.
\n

Чл. 345(1) В командните зали на електрически централи с мощност над 100 MW се предвижда директен телефон или радиовръзка с обектната или най-близката пожарна служба

\n
(2)Приемните станции на пожароизвестителните инсталации се предвиждат в блоковия или централния щит за управление на централата с изведен сигнал в пожарната служба.
\n

Чл. 346

\n
(1)Електромашинните помещения в зависимост от количеството на маслото в апаратите и съоръженията и категорията на сградата по пожарна опасност се устройват, както следва 1. съоръженията с масло над 60 kg – в сгради от категория по пожарна опасност Ф5В;
\n
2.съоръженията с масло над 60 kg – в сгради от категория по пожарна опасност Ф5Г.
\n
(2)В електромашинните помещения се разрешава монтирането на:
\n
1.пускови и регулиращи апарати (автотрансформатори, реактори, реостати и др.), напълнени с масло в количество до 600 kg;
\n
2.трансформатори с мощност до 1600 kVA включително, автотрансформатори, измервателни трансформатори и други машини, напълнени с масло в количество до 2000 kg, с повишена якост на съдовете и уплътненията срещу изтичане на масло; за трансформаторите и автотрансформаторите се предвижда газова защита или реле за налягане, което се задейства при сигнал; съвместен монтаж на повече от две машини се разрешава, ако разстоянието между отделните групи машини е най-малко 10 m;
\n
3.трансформатори, сухи или напълнени с негорима течност, без ограничение на мощността и броя им;
\n
4.сглобяеми комплекти метални разпределителни уредби, подстанции, кондензаторни батерии или отделни кондензатори;
\n
5.акумулаторни батерии закрит тип, при условие че имат смукателна вентилация или зареждането им се извършва в специални помещения или шкафове;
\n
6.полупроводникови или живачни токоизправителни агрегати;
\n
7.табла за управление, защити, измерване, сигнализация и табла за блокове и станции за управление с монтирани на тях апарати, които имат на предната или задната страна открити тоководещи части;
\n
8.неизолирани електрически проводници;
\n
9.съоръжения за мазане и охлаждане на електрически машини.
\n

Чл. 347

\n

Кабелните линии на отделните електрически блокове на електрически централи с мощност над 1000 МW се разделят една от друга с преградни стени с огнеустойчивост най-малко EI 90

\n

Чл. 348Не се допуска съединяване на кабелите в кабелните помещения и съоръжения в електрически централи и подстанции за напрежение над 1000 V с кабелни муфи

\n

Чл. 349Не се разрешава успоредно полагане на кабели във вертикална равнина над и под тръбопроводите

\n

Чл. 350

\n
(1)Кабелите в съоръженията на електрическите централи се изпълняват с изолационна обвивка от продукт с клас по реакция на огън В са или С са или се полагат в метални тръби или канали
\n
(2)В кабелни съоръжения, електромашинни помещения или електрически помещения се предвиждат проводници и кабели с изолация от продукт с клас по реакция на огън В са или С са или с метално защитно покритие.
\n

Раздел II

\n

Маслонапълнени съоръжения

\n

Чл. 351

\n

В машинните зали на електро­енергийните обекти, под маслонапълнените съоръжения (маслоохладители, маслоочистители и маслобаки) с обем, по-голям от 0,1 m 3 , и с присъединяващи се тръбопроводи към тях се предвиждат маслосъбиратели с бордове за осигуряване събирането на маслото от най-големия запълнен обем, но не по-малко от 0,05 m. За отвеждане на маслото от маслосъбирателите се предвижда авариен резервоар, който се разполага извън главния корпус

\n

Чл. 352

\n

Напорните маслопроводи (за турбогенераторите и захранващите помпи) с налягане над 0,1 MPa се проектират от безшевни стоманени тръби с повишена якост и без фланцови съединения

\n

Чл. 353

\n
(1)Под силовите трансформатори и под маслените реактори с над 1000 kg масло се предвижда чакълено легло (пласт) с дебелина най-малко 0,25 m и с фракция от 0,05 до 0,1 m. Чакъленото легло се проектира на разстояние най-малко 0,3 m извън габаритите на съоръженията при количество на маслото от 1000 до 2000 kg и на разстояние 0,6 m – при количество на маслото над 2000 kg. Чакъленото легло се огражда с бордюр с височина 0,05 m
\n
(2)Обемът на чакъленото легло се оразмерява за поемане на маслото от съоръжението, като върху горното ниво на леглото се полага слой чакъл с дебелина най-малко 0,2 m. При отвеждане на маслото в маслосъбирател под съоръжението се проектира само чакълено легло с дебелина 0,25 m.
\n
(3)При проектиране на трансформатори върху етажни стоманобетонни плочи вместо чакълено легло под тях се предвиждат закрити канали (тръби) за отвеждане на маслото в шахти, ями и други събиратели.
\n

Чл. 354

\n
(1)В открити подстанции минималните разстояния от апарати, напълнени с повече от 60 kg масло, до сгради от категория по пожарна опасност Ф5В и други съоръжения са, както следва 1. при I и II степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията – 12 m;
\n
2.при III степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията – 16 m;
\n
3.при IV и V степен на огнеустойчивост на сградите и съоръженията – 20 m.
\n
(2)За сгради от категории по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д разстоянията по ал. 1 се намаляват с 30 %.
\n
(3)Разстоянията по ал. 1 не се нормират, при условие че стената на сградата, до която е предвидено разполагането на маслонапълнения апарат, е плътна и негорима по цялата дължина (широчина) на апарата плюс 2 m от двете му страни и по цялата му височина плюс 1 m над горния му елемент.
\n

Чл. 355

\n
(1)Маслените трансформатори се предвиждат в килии, разположени на първия етаж, отделени от другите помещения на сградата, с изход непосредствено навън при встрояване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) в сгради
\n
(2)Разрешава се разполагането на маслени трансформатори на втория етаж или на разстояние не повече от 1 m по-ниско от пода на първия етаж в неотопляеми зони на сградите, при условие че е осигурено безпрепятствено извеждане на маслото извън сградата.
\n

Чл. 356

\n

Разрешава се разполагането на маслени трансформатори в сгради или в самостоятелни трансформаторни постове извън сгради, по-ниско от 1 m от котата на прилежащия терен, при условие че помещенията на трансформаторите имат непосредствен изход навън и са отделени от другите помещения посредством пожарозащитни прегради, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 150 и с хоризонтална конструкция с огнеустойчивост най-малко REI 90. Под трансформаторите се предвижда бетониран маслоприемник с решетка за целия обем на маслото, покрит със слой чакъл с дебелина 0,25 m с едрина на фракцията от 0,05 до 0,1 m

\n

Чл. 357

\n
(1)За отделно стоящи закрити разпределителни уредби и трансформаторни постове, пристроени или вградени в сгради, не се проектират маслоприемници, когато трансформаторите и другите маслонапълнени апарати са с обем до 650 kg масло в един съд и са разположени на първия етаж с изход навън
\n
(2)Когато обемът на маслото в един съд е повече от 650 kg, вратата на килията или вентилационният отвор се проектират с праг от продукт с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, изчислен да задържи 20 % от обема на маслото в трансформатора или апарата, и се предвиждат мерки маслото да не изтича в кабелните канали.
\n
(3)За трансформаторни килии на първия етаж (под който се предвижда подземен етаж) и на втория етаж или при изход от килиите във взривни коридори под трансформаторите и апаратите се проектират маслоприемници, както следва:
\n
1.при количество на маслото в един съд от 60 до 650 kg се предвижда: а) маслоприемна яма, проектирана за пълния обем масло; б) праг, проектиран за пълния обем масло;
\n
2.при количество на маслото в един съд над 650 kg се предвижда: а) бетонен маслоприемник, проектиран за най-малко 20 % от целия обем на маслото в трансформатора или апарата, с отвеждане на маслото в дренажна система; тръбите от маслоприемника към дренажната система се проектират с диаметър най-малко 0,1 m и с мрежа откъм маслоприемника; б) бетонен маслоприемник без отвеждане на маслото в дренажна система, който се оразмерява за пълния обем на маслото, като се предвиждат решетка и слой чакъл с дебелина 0,25 m; нивото на маслото е на 0,05 m под решетката, а горното ниво на чакъла – над 0,08 m под отверстието на въздухопроводния канал; площта на маслоприемника е не по-малка от площта на основата на трансформатора или апарата.
\n
(4)Маслоприемници по ал. 2 и 3 се предвиждат и за отделно стоящи закрити трансформаторни постове на ниво терен, при условие че са разположени на разстояние най-малко 5 m от „английски дворове“, канализационни решетки и шахти на подземни комуникации, рампи към по-ниски нива и изходи на асансьори.
\n
(5)Маслоприемници по ал. 2 и 3 се предвиждат за отделно стоящи закрити трансформаторни постове, разположени на площадки с ниво, по-ниско от нивото на прилежащия терен.
\n
(6)Подовете на килиите се проектират с наклон 2 % към маслоприемника.
\n
(7)Маслоприемници може да не се предвиждат, когато количеството на маслото в трансформатора или апарата е до 60 kg.
\n

Чл. 358(1) Маслените трансформатори се монтират в отделна, изолирана от другите помещения килия

\n
(2)Изискването по ал. 1 не се отнася за сухите трансформатори.
\n
(3)Разрешава се разполагането на два маслени трансформатора с единична мощност до 1000 kVA в една обща килия, когато са с общо предназначение, управление и защита и служат като един агрегат. В една обща килия се разрешава разполагането и на трифазни групи от три еднофазни трансформатора с единична мощност до 5000 kVA.
\n
(4)Разрешава се разполагането в общо помещение с разпределителна уредба на един маслен трансформатор с мощност до 630 kVA или на два трансформатора с мощност до 400 kVA, отделени от останалата част на помещението с преграда, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, и с огнеустойчивост най-малко REI (EI) 60.
", "next": 239799}