3.Заснемането на поземлените имоти с GPS приемници започва с измерване в точка от РГО и завършва с измерване в друга точка от РГО, ако параметрите на трансформация са известни или използваните точки от РГО са GPS точки. Когато това условие не е изпълнено, се използват най-малко две точки в началото на сеанса и две точки в края на сеанса. Точките за трансформацията трябва да са равномерно разположени и да покриват заснеманата територия. Времето на измерване се определя в зависимост от качествата на приемника, така че да се осигури точността по т. 1.4.
\n
4.На всяка заснета точка се определя средната квадратна грешка в положението й, която не трябва да превишава допустимите стойности по чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”, съответно чл. 18, ал. 5, т. 1, буква “а”, намалени три пъти.
\n
5.Чрез геодезически измервания се определят координатите на граничните точки на поземлените имоти и чупките по очертанията на сградите откъм улиците. Останалите чупки по очертанието на сградата могат да се заснемат и чрез контролни дължини. Когато разстоянията между подробните точки от границите са по-големи от 50 m, се заснемат допълнителни точки. Граници в крива се заснемат с начало и край крива и достатъчен брой точки за правилното им изобразяване.
\n
II. Фотограметрични измервания Изработването на кадастрална карта чрез фотограметрично заснимане и цифрово картиране се извършва при спазването на следните изисквания:
\n
1.Опорните фотограметрични точки са точки от геодезическата основа, както и точки, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод. Допълнително поставените точки се определят при спазване на изискванията по чл. 23.
\n
2.Допуска се определяне на допълнителни опорни фотограметрични точки и чрез аналитична блокова аеротриангулация. Средната квадратна грешка в положението на тези точки не трябва да превишава 7 сm.
\n
3.Преди аероснимането необходимите опорни точки се маркират. Формата (фигурата) и размерите на маркировъчните знаци (таблицата) се определят в зависимост от мащаба на аероснимките, като изображението им върху снимките не трябва да бъде по-малко от 0,15 mm. При използването на дигитална фотограметрия размерът на марката върху сканираното изображение не трябва да бъде по-малък от 4 пиксела. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) М сн. 1:3000 1:4000 1:4500 1:5000 1:10000 а сm 15 22 25 30 50 b сm 15 18 20 22 30 c сm 10 13 15 17 35 d сm 10 13 15 17 35 е сm 20 27 30 35 70 4. Геометричният център на марките не може да се отклонява повече от 0,02 m от геометричния център на геодезическата точка.
\n
5.Цветът на марките и материалите, от които се изработват, осигуряват добър контраст върху фотоизображението.
\n
6.Граничните точки на неясно очертани граници, както и други обекти от съдържанието на плана, чиито образи трудно биха се разпознали върху аерофотоснимките или са закрити от залесеност, се маркират преди аерофотозаснемането. Маркировъчните знаци имат форма на квадрат с дължина на страната 8,3 Мс d = –––– m, където М е мащабното число на аеро- 100 000 фотоснимките. Знаците се центрират над съответните ситуационни точки с допустимо отклонение до 0,03 m.
\n
7.Аерофотоснимачните работи се извършват в съответствие с “Упътване за aерофотоснимане”, отпечатано в специализирано издание на Главно управление “Кадастър и геодезия” при МТРС, 1993 г.
\n
8.Мащабът на аерофотоснимките се определя от изпълнителя в зависимост от прилаганите технологии и технически средства и в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта съгласно чл. 18.
\n
9.Аерофотозаснемането се извършва непосредствено след приключване на всички маркировъчни работи на обекта, на който ще се изработва кадастрална карта в съответствие с т. 7.
\n
10.Обектите от съдържанието на кадастралната карта, които нямат ясен фотообраз, както и обектите, построени или изменени след аерофотозаснемането, се заснемат по геодезически методи при спазване на съответните изисквания.
\n
11.Стереокартирането се извършва с аналогови, аналитични или дигитални фотограметрични системи, като се прилагат технологии, които осигуряват точност съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1, буква “а”.
\n
Приложение № 11 към чл. 66, т. 2 Дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти Изработването на кадастралната карта от одобрени по реда на закон съществуващи планове и карти чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) се извършва при спазване на следните изисквания:
\n
1.Когато планът или картата са върху недеформируема основа, дигитализирането може да се извършва върху целия план, като за трансформацията се избират точки (координатни кръстове), разположени по рамката на плана (картата) и в централната зона. При сканиране на цели листове трансформацията се извършва по ивици (части) от листа.
\n
2.Когато планът или картата са върху деформируема основа, дигитализирането се извършва по зони не по-големи от 40 ґ 40 сm.
\n
3.Преобразуването на координатите от дигитайзера (скенера) в координатната система на картата се извършва чрез афинна трансформация, като минималният брой идентични точки е шест.
\n
4.Всеки сеанс на дигитализация започва с обхождане на кръстовете (точките) за трансформация и завършва с тях.
\n
5.При извеждането на параметрите на трансформация, чрез които се изчисляват координатите на подробните точки, участват и двете измервания по т. 4.
\n
6.Когато планът (картата) не е в координатната система на кадастралната карта, координатите на координатните кръстове се трансформират в координатната система на кадастралната карта, преди да започне дигитализирането.
\n
7.Трансформацията по т. 6 може да бъде аналитична, афинна или полиномна трансформация от втора степен.
\n
8.Когато трансформацията по т. 5 не е аналитична, тя се извършва чрез най-малко толкова триангулачни точки, колкото е броят на параметрите на трансформация.
\n
9.В случаите по т. 6 и 7 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава 5 сm, а максималната поправка - два пъти тази стойност.
\n
10.В случаите по т. 3 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава (0,3 М) mm, а максималната поправка - два пъти тази стойност, където М е мащабното число на плана (картата).
\n
Приложение № 12 към § 5, ал. 1 С К И Ц А № ...../ ...........г.
\n
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ...... планоснимачен номер ......
\n
Гр.(с) ................., общ. ................, обл. ............................, Адрес: кв./ж.к. ........................, ул. ......................., № ..........., по кадастрален план, одобрен със заповед № ..... /...... г. на кмета на ......................... /министъра на регионалното развитие и благоустройството/ изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра Имотът попада в кадастрален лист № ..........
\n
Площ по кадастрален план: ............... m 2 Трайно предназначение:.............................................................
\n
Начин на трайно ползване:.........................................................
\n
Собственици:
\n
1................................... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ...................... %/идеална част от поземления имот Документ за собственост ........................... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...............................
\n
2................................... (име на физическото или наименование на юридическото лице) ...................... %/идеална част от от поземления имот Документ за собственост ........................... (вид, №, издател, том, дело №, дата, партидна книга) ...............................
\n
Съседи: ...... идентификатор ......, ...... идентификатор ......, ...... идентификатор ......, ...... идентификатор ......
\n
М 1: .....
\n
Изработил: ... (име, подпис) ... Съгласувал: ... (подпис, печат) ..... ... (име на дл. лице) ...
\n
20959