2.инвестиционният посредник разполага със звено за контрол на риска, което функционира независимо от звеното за сключване на сделки, отчита се пряко пред управителния орган на инвестиционния посредник и което: а) разработва и внедрява системата за управление на риска в инвестиционния посредник; б) изготвя и анализира ежедневните отчети за резултатите от вътрешния модел за измерване на риска и предприемането на мерки за спазване на установените ограничения; в) извършва първоначална и текуща проверка на вътрешния модел;
\n
3.управителният орган на инвестиционния посредник участва активно в процеса по контрол на риска и органът, компетентен да взема решения относно намаляване на позиции, поемани от отделните дилъри и на общата рискова експозиция на инвестиционния посредник следи ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, и при необходимост взема решение за намаляването на съответните позиции;
\n
4.инвестиционният посредник разполага с достатъчно квалифицирани служители за работа с усъвършенствани модели при търгуването, контрола на риска, одита и осчетоводяването на сделките;
\n
5.инвестиционният посредник разполага с процедури за наблюдение и осигуряване спазването на приетите писмени вътрешни политики и механизми за цялостното функциониране на системата за измерване на риска;
\n
6.налице са доказани исторически данни за точността на модела при измерване на рисковете;
\n
7.инвестиционният посредник веднъж месечно провежда стрес-тестове на вътрешния модел за измерване на риска по предварително изготвена програма, като резултатите от тях се разглеждат от управителния му орган и се вземат предвид при определяне на политиката му по отношение на риска и ограниченията; стрес-тестовете се насочват предимно към рисковете, които могат да не са обхванати по подходящ начин от вътрешния модел, като например неликвидност на пазарите при влошени пазарни условия, риска от концентрация, еднопосочност на пазара, събитиен риск и риска от неизпълнение, нелинейност на продуктите, съществени позиции в опции с отрицателна вътрешна стойност, позиции без пазарна цена; използваните при провеждането на стрес-тестове допускания отразяват естеството на портфейлите и времето, което е необходимо за хеджиране или управление на рисковете при тежки пазарни условия;
\n
8.звеното за вътрешен контрол на инвестиционния посредник извършва веднъж годишно проверка на процеса по измерване на риска, която включва най-малко: а) пълнотата на документацията относно системата и процеса по управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска; б) отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система; в) процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риск, използвани от звеното за сключване на сделки и звеното за осчетоводяване на сделки; г) обхвата на пазарните рискове, включени във вътрешния модел, и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска; д) точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към риск; е) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници; ж) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на резултатите от тестовете, които провежда за точността на вътрешния модел.
\n
Чл. 96
\n
(1)Инвестиционният посредник трябва да разполага с процедури за утвърждаване на вътрешните модели от квалифицирани лица, които не участват в процеса по разработването им, за да се осигури, че те отразяват и обхващат в достатъчна степен всички съществени рискове
\n
(2)Утвърждаването се извършва при първоначалното разработване на вътрешния модел и при всяка съществена промяна в него. Утвърждаване се извършва и периодично, и особено при съществени структурни промени на пазара или промени в състава на портфейла, които биха довели до несъответствие на вътрешния модел с новите условия.
\n
(3)Освен тестовете за резултатите от вътрешния модел утвърждаването включва и:
\n
1.тестове с цел проверка дали допусканията, направени във връзка с вътрешния модел, са подходящи и не подценяват или надценяват риска;
\n
2.провеждане на вътрешни тестове от инвестиционния посредник с цел утвърждаване на вътрешните модели съобразно рисковете и структурата на неговия портфейл;
\n
3.използване на хипотетични портфейли, които да гарантират, че вътрешният модел отчита специфични структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базов риск и риск от концентрация.
\n
Чл. 97(1) Инвестиционният посредник наблюдава точността и достоверността на вътрешните модели посредством програма за провеждане на бек-тестове
\n
(2)Бек-тестовете трябва да представят за всеки работен ден сравнение между показателя за стойност под риск за един ден, получена по вътрешния модел на инвестиционния посредник, за позициите в портфейла му към края на деня и изменението на стойността на портфейла за един ден към края на следващия работен ден.
\n
(3)Заместник-председателят може да проверява способността на инвестиционния посредник да провежда бек-тестовете по ал. 1 както при реални, така и при хипотетични промени в стойността на портфейла му.
\n
(4)Бек-тестовете за хипотетични промени в стойността на портфейла се основават на сравнението между стойността на портфейла към края на деня с неговата очаквана стойност в края на следващия ден при допускането, че няма промяна на позициите.
\n
(5)Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да предприеме подходящи мерки за подобряване на неговата програма за провеждане на бек-тестове, ако установи, че резултатите от вътрешния модел за измерване на риска не са надеждни. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да извърши бек-тестове за хипотетична и/или за реална търговия.
\n
(6)В случая по ал. 5 при бек-тестовете за хипотетична търговия се използват промените в стойността на портфейла, които биха настъпили, ако позициите в края на деня останат непроменени, а за реалната търговия - не се включват такси, комисиони и нетен лихвен доход.
\n
Чл. 98
\n
(1)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва вътрешен модел при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с позициите в акции и облигации, държани за продажба, ако той отговаря на изискванията по тази глава, както и на следните изисквания 1. дава обяснение относно историческите промени в стойността на портфейла;
\n
2.обхваща концентрацията относно размера и промените в състава на портфейла;
\n
3.устойчив е при неблагоприятна среда;
\n
4.утвърден е чрез бек-тестове, целящи да оценят дали специфичният риск е прецизно обхванат;
\n
5.показва, че е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;
\n
6.обхваща събитиен риск.
\n
(2)Тестовете по ал. 1, т. 4 могат да бъдат извършени на базата на съответните подпортфейли и по последователен начин.
\n
(3)В случай че инвестиционният посредник е подложен на събитиен риск, който не е отразен в неговия показател за стойност под риск, тъй като е извън 10-дневния период на задържане и 99 % доверителен интервал, той трябва да отрази въздействието на такива събития във вътрешната оценка на капитала.
\n
(4)Вътрешният модел на инвестиционния посредник трябва умерено да оценява риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност посредством реалистични пазарни сценарии. Моделът трябва да отговаря на минималните изисквания за данни, като приблизителните показатели са консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната волатилност на позицията или портфейла.
\n
Чл. 99
\n
(1)При изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с търгувани акции и облигации, инвестиционният посредник приема метод за отчитане на допълнителния нарастващ риск от неизпълнение на позициите в търговския му портфейл, който не е отразен в показателя за стойност под риск съгласно чл. 98
\n
(2)За да избегне двойното отчитане при изчисляване на изискванията за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по ал. 1, инвестиционният посредник може да вземе предвид степента, в която рискът от неизпълнение вече е бил включен в показателя за стойност под риск, особено за рискови позиции, които могат и се закриват до 10 дни в случай на неблагоприятни пазарни условия или други признаци за влошаване на кредитната среда.
\n
(3)Когато инвестиционният посредник включва допълнителен нарастващ риск от неизпълнение чрез надбавка, той разработва методология за утвърждаване на показателя.
\n
(4)Инвестиционният посредник удостоверява, че използваният метод отговаря на стандартите за надеждност по глава дванадесета, раздел II, при допускането за постоянно ниво на риск, и се коригира, когато е необходимо, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики.
\n
(5)Когато инвестиционният посредник не отчита допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по вътрешно разработен метод, той изчислява надбавката за него по метод, който е в съответствие с метода по глава дванадесета, раздел I или с метода по глава дванадесета, раздел II.
\n
Чл. 100
\n
(1)За експозициите, свързани със секюритизация срещу парично плащане или синтетична секюритизация, които подлежат на намаление съгласно чл. 7, ал. 7 или на рисково претегляне 1250 % съгласно т. 6 от приложение № 7, инвестиционният посредник по чл. 98 изчислява капиталово изискване, което е не по-малко от посоченото по тези разпоредби
\n
(2)Инвестиционен посредник, който е дилър на експозиции по ал. 1, може да приложи метод, различен от посочените по ал. 1, ако докаже намерението за търгуване и че съществува ликвиден двустранен пазар за секюритизиращи експозиции, а в случаите на синтетична секюритизация - че използва само кредитни деривативи относно секюритизиращите експозиции или относно всичките съставни елементи на свързания с тях риск.
\n
(3)За целите на ал. 2 се приема, че съществува двустранен пазар, ако на пазара има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че цената, свързана с последната цена за продажба или свързана с текущите конкурентни котировки за покупка и/или продажба, може да се определи в рамките на един ден и сделката се осъществява по тази цена за относително кратко време съгласно търговската практика.
\n
(4)Инвестиционният посредник по ал. 2 трябва да разполага с достатъчно пазарни данни, които да осигурят, че е обхванал концентрацията на риска от неизпълнение на тези експозиции в своите вътрешни методи за изчисляване на допълнителния риск от неизпълнение.
\n
Чл. 101
\n
Инвестиционен посредник, за който заместник-председателят установи съгласно чл. 97, ал. 5, че резултатите от тестовете на използвания от него вътрешен модел не са надеждни, прилага отделно капиталовите изисквания за специфичен риск по глава шеста
\n
Чл. 102(1) Капиталовото изискване за инвестиционен посредник, който използва вътрешен модел, е по-голямата стойност от
\n
1.показателя за стойност под риск от предходния ден според параметрите, определени в тази глава, плюс начислението за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по чл. 98 - 100, ако е подходящо;
\n
2.средната стойност на ежедневните показатели за стойност под риск за предходните 60 работни дни, умножена по мултипликационен фактор, равен на 3, коригиран с надбавката по ал. 2 плюс начислението за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по чл. 98 - 100, ако е подходящо.
\n
(2)Мултипликационният фактор се увеличава с надбавка между 0 и 1 в зависимост от броя на превишенията за последните 250 работни дни, установени чрез бек-тестове, съгласно следната таблица:
\n
Брой на превишенията Надбавка По-малко от 5 0,00 5 0,40 6 0,50 7 0,65 8 0,75 9 0,85 10 и повече 1,00
\n
(3)Превишението е еднодневната промяна в стойността на портфейла, която надвишава показателя на стойността под риск, изчислен за същия ден на базата на вътрешния модел.
\n
(4)Инвестиционният посредник изчислява превишенията последователно на базата на бек-тестове с действителни или хипотетични промени в стойността на портфейла.
\n
(5)За изчисляването на надбавката по ал. 2 броят на превишенията се определя най-малко веднъж на тримесечие.
\n
(6)По изключение и при извънредни обстоятелства заместник-председателят може да разреши използване на нулев мултипликационен фактор, ако инвестиционният посредник докаже, че моделът е коректен и че използването на мултипликационния фактор е неоправдано.
\n
(7)Ако заместник-председателят установи повече от 11 превишения за последните 250 работни дни, той разпорежда да се преустанови ползването на модела или налага подходящи мерки за незабавното му подобряване.
\n
(8)Инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя в срок пет работни дни за превишенията, установени чрез бек-тестове, които налагат увеличение на надбавката.
\n
(9)При изчисляването на показателя за стойност под риск инвестиционният посредник спазва следните минимални изисквания:
\n
1.показателят се изчислява най-малко ежедневно;
\n
2.при изчислението се използва 99 % едностранен доверителен интервал;
\n
3.при изчислението се използва 10-дневен еквивалентен период на задържане;
\n
4.при изчислението се използва исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен ако се налага по-кратък период на наблюдение поради съществено увеличение във волатилността на цените;
\n
5.данните се актуализират тримесечно.
\n
Чл. 103
\n
Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща всички съществени ценови рискове, свързани с позиции в опции или подобни позиции, като рисковете, които не са обхванати от модела, трябва да са достатъчно покрити със собствен капитал
\n
Чл. 104
\n
(1)Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на инвестиционния посредник на съответните пазари, като включва най-малко риска, свързан с промяна в лихвен процент, валутния риск, риска, свързан с акциите, и стоковия риск
\n
(2)За определяне на рисковите фактори системата за измерване на риска трябва да включва:
\n
1.рисковите фактори, свързани с лихвените проценти в различни валути, в които инвестиционният посредник има балансови или задбалансови позиции, чувствителни на промени на лихвен процент; инвестиционният посредник трябва да моделира кривата на доходността, използвайки някой от общоприетите методи; за съществените позиции, изложени на риск, свързан с лихвен процент, кривата на доходността за основните валути и пазари се разделя най-малко на шест падежни интервала, за да бъде обхваната промяната във волатилността на лихвения процент по кривата на доходността; системата трябва да обхваща и риска от непълна корелация между различните криви на доходност;
\n
2.рисковите фактори, свързани със злато и отделни чуждестранни валути, в които са позициите на инвестиционния посредник; за позициите в предприятия за колективно инвестиране се отчитат техните действителни валутни позиции; инвестиционният посредник може да ползва отчетите за валутни позиции на предприятията за колективно инвестиране, изготвени от трети страни, когато тяхната точност е осигурена в достатъчна степен; ако инвестиционният посредник не разполага с информация за валутните експозиции на предприятията за колективно инвестиране, позициите се отчитат съгласно чл. 72, ал. 7 и 8;
\n
3.отделни рискови фактори за всеки капиталов пазар, на който се търгуват акции и на който инвестиционният посредник има значителни позиции;
\n
4.отделни рискови фактори за всяка стока, в която инвестиционният посредник има значителни позиции, като се отчитат пазарните характеристики, включително датите за доставка и предоставените на участниците в търговията възможности за затваряне на позиции; системата трябва да обхваща и риска от несъвършена корелация между подобни, но не еднакви стоки, и промените на форуърдните цени, възникващи от несъчетаване на падежите.
\n
(3)Инвестиционният посредник може да използва във вътрешния модел емпирични корелационни зависимости за рисковите категории, ако системата за измерване на корелационните зависимости е надеждна и се прилага за всички зависимости.
\n
Глава дванадесета МИНИМАЛНИ КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С КРЕДИТНИЯ РИСК
\n
Раздел I
\n
Стандартизиран метод
\n
Чл. 105
\n
При изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за целите на чл. 21, т.1 инвестиционните посредници прилагат стандартизирания метод по този раздел или метода на вътрешните рейтинги по глава дванадесета, раздел II след получаване на одобрение от заместник-председателя
\n
Чл. 106
\n
(1)Стойността на експозиция на даден актив е балансовата му стойност, а стойността на задбалансова позиция по приложение № 2 представлява процент от нейната стойност, както следва 1. сто процента от позициите с пълен риск;
\n
2.петдесет процента от позициите със среден риск;
\n
3.двадесет процента от позициите със среден/нисък риск;
\n
4.нула процента от позициите с нисък риск.
\n
(2)Ако инвестиционният посредник използва комплексен метод за финансово обезпечение по т. 34 - 44 от приложение № 6 и експозицията е под формата на продадени ценни книжа или стоки при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин сделки, стойността на експозицията се увеличава с корекция за волатилност, подходяща за тези ценни книжа или стоки, както е определено в т. 28 - 44 от приложение № 6.
\n
(3)Стойността на експозицията в деривативен инструмент по приложение № 10 се определя съгласно един от методите в приложение № 3, като се отчитат ефектите от договори за новация или други споразумения за нетиране. Стойността на експозицията при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, сделки с удължен сетълмент и маржин сделки се определя съгласно приложение № 3 или приложение № 6.
\n
(4)Когато дадена експозиция има обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде променена в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета, раздел III.
\n
(5)Стойността на експозицията, представляваща дължими суми по кредитни експозиции на централна насрещна страна, определена от комисията, се изчислява съгласно т. 11 от приложение № 3, при условие че кредитният риск на насрещната страна, свързан с всички участници по споразумението, сключват договори с централната насрещна страна, е напълно обезпечен на дневна база.
\n
Чл. 107(1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове
\n
1.вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки;
\n
2.вземания или условни вземания от регионални или местни органи;
\n
3.вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел;
\n
4.вземания или условни вземания от международни банки за развитие;
\n
5.вземания или условни вземания от международни организации;
\n
6.вземания или условни вземания от институции;
\n
7.вземания или условни вземания от търговски предприятия;
\n
8.вземания или условни вземания на дребно;
\n
9.вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество;
\n
10.просрочени позиции;
\n
11.високорискови категории позиции;
\n
12.вземания по обезпечени облигации;
\n
13.секюритизиращи позиции;
\n
14.краткосрочни вземания от институции и търговски предприятия;
\n
15.вземания от предприятия за колективно инвестиране;
\n
16.други позиции.
\n
(2)Позиция може да бъде включена към класа експозиции на дребно по ал. 1, т. 8, ако отговаря на следните условия:
\n
1.експозицията е към физическо лице или лица или към малко или средно предприятие;
\n
2.експозицията е част от съвкупност от експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с предоставянето на заеми, да бъдат значително намалени;
\n
3.общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число всички просрочени експозиции от страна на клиента или на група свързани клиенти, не трябва да превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро. Инвестиционният посредник полага дължимата грижа да се информира за това обстоятелство. Общият размер на задължението не включва експозициите и условните вземания, които са обезпечени с недвижимо имущество.
\n
(3)Текущата стойност на минималните вноски по договори за изплащане на заеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно.
\n
(4)Ценни книжа не се включват в класа на експозиции на дребно.
\n
Чл. 108
\n
(1)Инвестиционният посредник изчислява стойността на всяка рискова експозиция, която не е приспадната от собствения капитал, като им приписва рискови тегла според класовете, към които са отнесени съответните експозиции, и кредитното им качество съгласно приложение № 4. Кредитното качество на една експозиция може да бъде отнесено към кредитните оценки, присъдени от агенции за кредитен рейтинг (АКР), или към кредитните оценки, присъдени от агенции за експортно кредиране (АЕК)
\n
(2)Рисковопретеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по рисковото тегло, определено в съответствие с разпоредбите по този раздел.
\n
(3)Размерът на рисковопретеглените експозиции към институции се изчислява, прилагайки метода, базиран на кредитното качество на националното правителство по седалище на институцията, или метода, базиран на кредитна оценка на насрещна страна съгласно приложение № 6.
\n
(4)Когато една експозиция е предмет на кредитна защита, приложимото рисково тегло за тази експозиция може да бъде променено в съответствие с глава дванадесета, раздел III.
\n
(5)Рисковопретеглената стойност на секюритизараните експозиции се изчислява в съответствие с разпоредбите в глава дванадесета, раздел IV.
\n
(6)На всички останали експозиции, за които не е указан метод за изчисляване на стойността по този раздел, се приписва рисково тегло 100 %.
\n
(7)С разрешение на заместник-председателя за експозициите към посредник майка, негово дъщерно дружество, дъщерно дружество на неговото предприятие майка или предприятие, свързано с отношения на контрол, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, упоменати в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1, ако са изпълнени следните условия:
\n
1.насрещната страна е инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги, които са обект на подходящи надзорни изисквания върху дейността им;
\n
2.отчетите на насрещната страна и на инвестиционния посредник се консолидират на база пълна консолидация;
\n
3.насрещната страна разполага с процедури за оценяване, измерване и контрол на риска, подобни на тези на инвестиционния посредник;
\n
4.насрещната страна е със седалище в Република България или друга държава членка, където е седалището на инвестиционния посредник;
\n
5.няма съществуваща или предвидима икономическа или юридическа пречка за незабавно прехвърляне на собствени средства или за изплащане на задължения от насрещната страна към инвестиционния посредник.
\n
(8)Когато са изпълнени условията по ал. 7, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %.
\n
(9)С разрешение на заместник-председателя за експозициите към насрещната страна в случаите, когато и двете страни участват в една и съща институционална система за защита, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, посочени в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1 и ако са изпълнени следните условия:
\n
1.изпълнени са условията по ал. 7, т. 1, 4 и 5;
\n
2.инвестиционният посредник и насрещната страна са в договорни взаимоотношения, произтичащи от договорни или законови споразумения, които ги предпазват, и по-специално гарантират тяхната ликвидност или платежоспособност за избягване на несъстоятелност в случаите, когато това е необходимо; системата от договорни взаимоотношения е институционална система за защита;
\n
3.договорните взаимоотношения по т. 2 гарантират, че системата за защита осигурява необходимата подкрепа чрез предоставените й ресурси;
\n
4.системата за защита разполага с надеждни системи за наблюдение и класификация на риска (което дава общ поглед върху риска на всеки участник в системата за защита и на системата като цяло);
\n
5.системата за защита изчислява и своя риск и предоставя тази информация на участниците;
\n
6.системата за защита изготвя и публикува годишен финансов отчет, който се състои най-малко от баланс и отчет за доходите, както и отчет за рисковете на системата като цяло;
\n
7.участниците в системата за защита са длъжни да предоставят заявление поне 24 месеца предварително, ако искат да прекратят участието си в нея;
\n
8.участниците в системата не могат да използват многократно елементите, използвани при изчисляване на собствения им капитал, и не могат да използват системата за генериране на собствен капитал между участниците;
\n
9.в институционалната система за защита участват инвестиционни посредници с относително еднороден профил на дейност;
\n
10.системите по т. 4 трябва да са одобрени от съответен компетентен орган и върху тях да се осъществява надзор на регулярна база от съответния компетентен орган.
\n
(10)Когато са изпълнени условията по ал. 9, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %.
\n
Чл. 109
\n
(1)Външна кредитна оценка може да се използва за определяне на рисковото тегло на експозиция във връзка с чл. 108 само ако АКР, която я присъжда, е призната от комисията
\n
(2)Комисията признава АКР за целите на чл. 108, при условие че методологията за изготвянето на оценката отговаря на изискванията за обективност, независимост, периодичен преглед и прозрачност и изготвената по този начин кредитна оценка отговаря на изискванията за надеждност и прозрачност. При признаването комисията взема под внимание критериите, посочени в т. 2 от приложение № 4.
\n
(3)В случаите, когато АКР е била призната от съответен компетентен орган от държава членка, комисията може да признае същата АКР, без да извършва отделно действия по признаването съгласно ал. 2.
\n
(4)Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции.
\n
Чл. 110
\n
(1)Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в т. 2 от приложение № 4, определя степента на кредитно качество, която се приписва на съответната кредитна оценка от призната АКР
\n
(2)В случаите, когато съответен компетентен орган от държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва отделни действия по определяне на относимата степен.
\n
(3)Кредитната оценка на АКР се използва от инвестиционния посредник последователно при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции.
\n
(4)Инвестиционният посредник може да използва само заявени кредитни оценки, като с разрешение на заместник-председателя може да прилага и незаявени кредитни оценки.
\n
Раздел II
\n
Метод на вътрешния рейтинг
\n
Чл. 111
\n
(1)За изчисляване размера на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник може да използва метод на вътрешния рейтинг след получаване на одобрение от заместник-председателя
\n
(2)Заместник-председателят издава одобрение по ал. 1, ако инвестиционният посредник удостовери, че системата за управление на кредитния риск и присъждане на вътрешен рейтинг на експозициите е надеждна и е неразделна част от дейността му и при спазване на следните изисквания в съответствие с раздел IV от приложение № 5:
\n
1.рейтинговата система осигурява достоверна оценка на длъжника и на сделките, точна и последователна количествена оценка на риска, както и неговото обосновано диференциране;
\n
2.вътрешните рейтинги, оценките за неизпълнение и загуби, използвани при изчисляването на капиталовите изисквания, както и свързаните с тях системи и процеси, са съществена част от процесите по управление на риска, вземането на решения, одобрението на заеми, вътрешното капиталово разпределение и корпоративното управление на инвестиционния посредник;
\n
3.в инвестиционния посредник съществува звено за контрол на риска, отговорно за рейтинговата система, което е независимо и устойчиво на външно влияние;
\n
4.инвестиционният посредник събира и съхранява всички необходими данни, осигуряващи ефективност на процеса по измерване и управление на кредитния риск;
\n
5.инвестиционният посредник документира изготвената от него вътрешна рейтингова система, модела й и я утвърждава.
\n
(3)Когато инвестиционен посредник майка в Европейския съюз и дъщерните му дружества или предприятие майка във финансов холдинг със седалище в държава членка и неговите дъщерни дружества прилагат унифициран метод на вътрешния рейтинг, с разрешение на заместник-председателя минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5 се изпълняват от предприятието майка и дъщерните дружества кумулативно.
\n
(4)За да получи разрешение за използването на метода на вътрешния рейтинг за целите на измерването и управлението на риска, инвестиционният посредник трябва да е прилагал рейтинговата система, която в значителна степен отговаря на минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години.
\n
(5)За да получи одобрение за използване на собствени оценки на загуба от неизпълнение и/или конверсионни коефициенти, инвестиционният посредник представя заявление в комисията, като прилага документи, удостоверяващи прилагането на собствени оценки на тези параметри съобразно изисквания, в значителна степен отговарящи на минималните изисквания, определени в раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години.
\n
(6)Ако инвестиционен посредник, получил одобрение за използване на метода на вътрешния рейтинг, не отговаря на изискванията по този раздел, той представя на комисията план за незабавно възстановяване на съответствието, освен ако представи доказателства, че последиците от несъответствието са незначителни.
\n
(7)Ако инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни предприятия или предприятие майка от Европейския съюз във финансов холдинг от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества прилагат метода на вътрешния рейтинг, компетентните органи от отделните държави членки си сътрудничат съгласно чл. 168.
\n
Чл. 112
\n
(1)Инвестиционният посредник, предприятията майки и дъщерните им предприятия прилагат метод на вътрешния рейтинг за всички свои експозиции, с изключение на случаите по чл. 116
\n
(2)С разрешение на заместник-председателя, включващо одобрен план, представен от инвестиционния посредник, методът на вътрешния рейтинг може да се въведе чрез поетапно обхващане на класовете експозиции, посочени в чл. 113, в рамките на една структурна единица или различни структурни единици в една група.
\n
(3)Алинея 2 се прилага и при използването на собствени оценки за LGD или конверсионни коефициенти за изчисление на рисковите тегла за експозиции към национални правителства и централни банки, институции и търговски предприятия.
\n
(4)За класа експозиции на дребно по чл. 113 поетапното въвеждане може да бъде извършено за категориите експозиции, за които се прилагат различни корелационни оценки съгласно т. 1.2.1 - 1.2.4 от раздел I на приложение № 5.
\n
(5)Методът на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се въвежда от инвестиционния посредник за разумен период от време, одобрен от заместник-председателя.
\n
(6)Въвеждането на метода на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се осъществява по правила, съдържащи строги изисквания, определени от заместник-председателя и гарантиращи, че възможността за прилагане на метода на вътрешния рейтинг не се използва избирателно с цел постигане на по-ниски капиталови изисквания, за класовете експозиции или бизнес единици, които не се оценяват все още чрез метода на вътрешния рейтинг или за целите на прилагането на собствена оценка за LGD и/или конверсионни коефициенти.
\n
(7)Инвестиционен посредник, който прилага метода на вътрешния рейтинг за който и да е клас експозиции, трябва да прилага едновременно този метод и за класа експозиции в акции.
\n
(8)Инвестиционен посредник, получил разрешение по чл. 111 за прилагане на метода на вътрешния рейтинг при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на стандартизирания метод, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това.
\n
(9)Инвестиционен посредник, който е получил разрешение по чл. 114, ал. 9 за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на посочените в чл. 114, ал. 8 оценки за LGD и конверсионни коефициенти, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това.
\n
Чл. 113(1) Инвестиционният посредник класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции
\n
1.вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки;
\n
2.вземания или условни вземания от институции;
\n
3.вземания или условни вземания от търговски предприятия ;
\n
4.вземания или условни вземания на дребно;
\n
5.вземания, свързани с акции;
\n
6.секюритизиращи експозиции;
\n
7.други активи, които нямат характер на вземания по заеми.
\n
(2)Към експозициите към национални правителства или централни банки се отнасят следните експозиции:
\n
1.експозиции към регионални правителства или местни органи, предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
\n
2.експозиции към международни банки за развитие и международни организации, на които се приписва рисково тегло 0 % по смисъла на глава дванадесета, раздел I.
\n
(3)Към експозициите във вземания или условни вземания от институции се отнасят следните експозиции:
\n
1.експозиции към регионални правителства или местни органи, които не се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
\n
2.експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
\n
3.експозиции към международни банки за развитие, на които не се приписва 0 % рисково тегло по смисъла на глава дванадесета, раздел I.
\n
(4)За да бъде класифицирана дадена експозиция като експозиция на дребно по ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия:
\n
1.експозицията е към физическо лице или лица;
\n
2.експозицията е към малко или средно предприятие, като общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число просрочените експозиции на клиента или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с жилищно недвижимо имущество, не превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро;
\n
3.експозициите се третират, за целите на управление на риска, по унифициран подход за всички експозиции;
\n
4.експозицията не се управлява на индивидуална основа, подобно на експозициите към търговски предприятия, и е част от портфейл от експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин.
\n
(5)Към експозициите във вземания, свързани с акции и дялови участия, се отнасят следните експозиции:
\n
1.експозициите, които нямат дългов характер, представляващи остатъчно подчинено вземане срещу активите или приходите на емитента;
\n
2.дългови експозиции, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1.
\n
(6)В рамките на класа експозиции за вземания от търговски предприятия по ал. 1, т. 3 инвестиционният посредник обособява клас експозиции “специализирано кредитиране”, които отговарят на следните характеристики:
\n
1.експозицията е към дружество, създадено специално за финансиране и/или управление на материални активи;
\n
2.условията по договора предоставят на заемодателя значителни права за контрол над активите и приходите, генерирани от тях;
\n
3.основният източник на средства за изплащане на задължението към инвестиционния посредник са приходите, генерирани от финансирания актив.
\n
(7)Всяко вземане по заем, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, следва да бъде отнесено към класа експозиции по ал. 1, т. 3.
\n
(8)Методологията, използвана от инвестиционния посредник за класифициране на експозициите в класовете по ал. 1, следва да бъде прилагана адекватно и последователно за продължителен период от време.
\n
Чл. 114
\n
(1)Стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск по класове, посочени в чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 и 7, се изчислява съгласно т. 1, раздел I от приложение № 5, освен ако с тези експозиции не се намалява собственият капитал
\n
(2)Стойността на рисковопретеглените експозиции за риск от разсейване по изкупени вземания се изчислява съгласно т. 2, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник има право на регресен иск срещу продавача на вземанията, за установяване стойността на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени.
\n
(3)Стойността на рисковопретеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри PD, LGD, падеж (M) и стойност на експозицията. Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел II от приложение № 5.
\n
(4)Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск за всички експозиции по класове, определени по чл. 113, ал. 1, трябва да бъде направено съгласно правилата по т. 1.3, раздел I от приложение № 5 след получаване на разрешение от заместник-председателя. Заместник-председателят издава разрешение за използване на моделите в т. 1.3.3 от раздел I на приложение № 5, ако те отговарят на минималните изисквания по т. 4 от раздел IV от приложение № 5.
\n
(5)Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за класа експозиции “специализирано кредитиране” се извършва съгласно т. 1.1.4, раздел I от приложение № 5, като комисията издава указания за приписване на рискови тегла на тези експозиции. Методологията за приписване на рискови тегла на отделните експозиции се одобрява от заместник-председателя.
\n
(6)За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.
\n
(7)За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти съгласно изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.
\n
(8)За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3 инвестиционният посредник прилага стойностите на параметъра LGD, определени съгласно т. 1.7 и 1.8, раздел II от приложение № 5, както и за конверсионните коефициенти, определени съгласно т. 1.9, раздел III от приложение № 5.
\n
(9)С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва собствени оценки на параметъра LGD за всички експозиции, принадлежащи към класовете по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3, при спазване на изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.
\n
(10)За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилагат разпоредбите на глава дванадесета, раздел IV.
\n
(11)За експозиции към предприятие за колективно инвестиране, които отговарят на условията по т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4 и инвестиционният посредник има информация за всички базови експозиции на предприятието за колективно инвестиране, рисковопретеглената стойност на експозицията и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на метода на вътрешния рейтинг спрямо базовите експозиции.
\n
(12)В случаите, когато инвестиционният посредник не отговаря на условията за прилагане на метода на вътрешния рейтинг по ал. 11, рисковопретеглената стойност на експозиции в предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба се извършва, както следва:
\n
1.за експозиции, принадлежащи към клас в чл. 113, ал. 1, т. 5, се прилага методът по т. 1.3.1 от раздел I на приложение № 5; когато инвестиционният посредник не може да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции;
\n
2.за всички други базови експозиции се прилага методът, посочен в глава дванадесета, раздел I, като се извършват следните промени:
\n
a)експозициите се класифицират в съответния клас и им се приписва рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от рисковото тегло, което тези експозиции биха получили, ако се третират нормално; б) експозициите с по-висока степен рисково тегло, на които нормално се приписва рисково тегло 150 %, получават рисково тегло 200 %.
\n
(13)Когато експозиции към предприятие за колективно инвестиране не отговарят на изискванията, посочени в т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4, или инвестиционният посредник няма информация за всички базови експозиции на предприятието, той изчислява рисковопретеглената стойност на експозициите към предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба съгласно т. 1.3.1, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник не е в състояние да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции.
\n
Чл. 115(1) Размерът на очакваната загуба за класовете експозиции по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 се изчислява съгласно т. 3 от раздел I на приложение № 5
\n
(2)Изчисляването на стойността на очакваната загуба по ал. 1 се основава на същите оценки за параметрите PD, LGD и стойност на експозицията, които са използвани за изчисляване на рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно чл. 114. За експозиции в неизпълнение, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за LGD, стойността на очакваната загуба (EL) се изчислява на принципа “най-добра оценка” съгласно т. 2.4.8 от раздел IV на приложение № 5.
\n
(3)Стойността на очакваната загуба от секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава дванадесета, раздел IV.
\n
(4)Стойността на очакваната загуба от експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 7 е нула.
\n
(5)Стойността на очакваната загуба за риск от разсейване за експозиции по изкупени вземания се изчислява в съответствие с т. 3.7, раздел I от приложение № 5.
\n
(6)Стойността на очакваната загуба за експозициите, посочени в чл. 114, ал. 11 - 13, се изчислява съгласно т. 3, раздел I от приложение № 5.
\n
Чл. 116
\n
(1)С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, прилагащ метода на вътрешния рейтинг за изчисляване на стойността на рисковопретеглените си експозиции и стойността на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, може да прилага стандартизиран метод за 1. класовете експозиции по чл. 113, ал.1, т. 1 и 2, когато броят на съществените насрещни страни е ограничен и въвеждането на метода на вътрешния рейтинг за такъв ограничен брой насрещни страни е твърде обременяващо;
\n
2.експозиции в дружества с незначителна по размер дейност, както и класове експозиции, несъществени по отношение на размера и рисковия профил;
\n
3.експозиции към правителството на Република България и експозиции към местни органи или административни структури, когато са изпълнени следните изисквания: а) не съществува разлика в риска за експозициите поради наличието на специални нормативни актове; б) на експозициите към националното правителство се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I;
\n
4.експозиции към насрещна страна, която е предприятие майка на инвестиционен посредник, негово дъщерно дружество или дъщерно дружество на предприятието майка, при условие че насрещната страна е институция или финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги към някое от горепосочените, които са обект на съответни надзорни изисквания към дейността им или е предприятие, свързано с отношения на контрол и експозициите между посредниците, отговарят на условията по чл. 108, ал. 9;
\n
5.експозиции в акции в дружества, чиито кредитни задължения имат приписано нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I, включително в предприятия от публичния сектор, на които се приписва нулево рисково тегло;
\n
6.експозиции в акции, придобити по нормативно уредени програми за насърчаване на определени икономически отрасли, осигуряващи значителни субсидии за инвестиции на инвестиционния посредник, които са под правителствен контрол и съществуват ограничения в размера на инвестициите; ограничението е до 10 % от сумата от първичния и допълнителния капитал;
\n
7.държавни гаранции по т. 52.6 от приложение № 6.
\n
(2)Стойността на експозиции в акции се счита за съществена, когато тяхната обща стойност, изчислена като средногодишен размер от предходната финансова година, с изключение на експозициите по ал. 1, т. 7, превишава 10 % от собствения капитал. Ако броят на отделните експозициите в акции е по-малък от 10, прагът по предходното изречение е 5 % от собствения капитал на инвестиционния посредник.
\n
Раздел III
\n
Редукция на кредитния риск
\n
Чл. 117
\n
(1)По смисъла на този раздел “инвестиционен посредник заемодател” означава инвестиционен посредник, който поддържа такива експозиции, независимо от това дали са възникнали в резултат на предоставен заем или на друго действие, което води до възникване на вземане
\n
(2)Инвестиционните посредници, прилагащи стандартизирания метод съгласно глава дванадесета, раздел I или метода на вътрешния рейтинг съгласно глава дванадесета, раздел II, но неприлагащи собствени оценки за LGD и на конверсионния фактор съгласно чл. 114 и 115, могат съгласно разпоредбите на този раздел да признаят редукция на кредитния риск при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 21, т. 1 или, когато е уместно, на стойността на очакваните загуби при изчисленията по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6.
\n
Чл. 118
\n
(1)Техниката, използвана за осигуряване на кредитна защита, включително предприетите действия и стъпки, както и процедурите и политиките, прилагани от инвестиционния посредник заемодател, трябва да установява кредитна защита правно валидна и приложима във всички законодателства
\n
(2)Инвестиционният посредник заемодател трябва да предприема всички необходими действия с цел осигуряване ефективност на мерките за кредитна защита и елиминиране на свързаните с дейността рискове.
\n
(3)В случай на обезпечена кредитна защита активите, които се признават като обезпечение, трябва да са достатъчно ликвидни и тяхната стойност в дългосрочен план да е толкова надеждна, че да осигури ефективност на кредитната защита, като се взема под внимание използваният метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Активите, които могат да бъдат признати, са определени в т. 8, 9 и 10 от приложение № 6.
\n
(4)В случаите на обезпечена кредитна защита инвестиционният посредник заемодател има право на бърза реализация или на задържане на активите, използвани за защита на заемите в случай на неизпълнение на задължението, неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника или друго кредитно събитие, определено в документите по сделката. Когато е подходящо, същите действия се предприемат срещу попечителя на обезпечението. Степента на корелация между стойността на активите, използвани за защита, и кредитното качество на длъжника не трябва да е прекомерна.
\n
(5)В случай на защита с гаранции условието за признаване на страната, предоставяща обезпечение, е да е достатъчно надеждна и споразумението за защита да е правно валидно и приложимо във всички законодателства, за да осигури ефективна кредитна защита, като взема под внимание използвания метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Продавачите на защита и видовете договори за защита, които могат да бъдат признати, са посочените в т. 19 и 20 от приложение № 6.
\n
(6)При осигуряване на кредитна защита трябва да са изпълнени минималните изисквания за признаване на кредитна защита съгласно приложение № 6.
\n
Чл. 119
\n
(1)Ако са изпълнени изискванията по чл. 118, методът за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и когато е относимо - на очакваните загуби, може да бъде променен в съответствие с разпоредбите, посочени в т. 19 - 63 от приложение № 6
\n
(2)За експозиции, към които е приложена редукция на кредитния риск, стойността на рисковопретеглената експозиция или стойността на очакваната загуба не може да бъде по-висока от стойността на идентична експозиция, към която не се прилага редукция на кредитния риск.
\n
(3)Ако при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции се прилага кредитна защита по глава дванадеста, раздел I или глава дванадесета, раздел II, кредитна защита по чл. 117 - 119 не се признава.
\n
Раздел IV
\n
Секюритизация
\n
Чл. 120
\n
Инвестиционните посредници, прилагащи стандартизиран метод съгласно глава дванадесета, раздел I за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за класове експозиции, към които секюритизиращата експозиция се класифицира съгласно чл. 104, изчисляват стойността на рисковопретеглената експозиция за секюритизиращата експозиция съгласно т. 6.1 - 6.2 от приложение № 7. Във всички други случаи стойността на рисковопретеглената експозиция се изчислява съгласно т. 6.1 и 6.3 от приложение № 7
\n
Чл. 121
\n
(1)Когато значителен кредитен риск, свързан със секюритизиране на експозиция, е прехвърлен от инвестиционен посредник инициатор на друго лице в съответствие с разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7, този инвестиционен посредник 1. в случай на традиционна секюритизация изключва стойността на секюритизираната експозиция при изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, на стойността на очакваната загуба;
\n
2.в случай на синтетична секюритизация изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, стойността на очакваната загуба за секюритизирани експозиции съгласно разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7.
\n
(2)Ако инвестиционният посредник инициатор прилага разпоредбите по ал. 1, той изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции, определени в приложение № 7, за позициите, които може да секюритизира.
\n
(3)Когато инвестиционният посредник инициатор не прехвърля значителен кредитен риск чрез секюритизация съгласно ал. 1, същият не изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции за позициите, произтичащи от тази секюритизация.
\n
Чл. 122
\n
(1)Рисковите тегла, приложими за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество
\n
(2)Степента на кредитно качество по ал. 1 се определя въз основа на оценка от призната АКР или по друг начин, определен в приложение № 7.
\n
(3)Ако инвестиционен посредник има експозиции в различни секюритизиращи траншове, той третира всеки транш като отделна секюритизираща позиция.
\n
(4)Продавачите на кредитна защита третират секюритизиращите позиции като притежатели на преки експозиции.
\n
(5)Секюритизиращите позиции включват експозиции от секюритизация, произтичаща от деривативни инструменти върху лихвени проценти или валутни деривативни инструменти.
\n
(6)Когато секюритизираща позиция е предмет на обезпечена кредитна защита или на защита с гаранции, приложимите рискови тегла се определят съгласно глава дванадесета, раздел III при спазване на разпоредбите на приложение № 7.
\n
(7)За целите на чл. 21, т. 1 стойността на рисковопретеглените експозиции се включва в общата сума на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник при спазване разпоредбите по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6.
\n
Чл. 123
\n
(1)Кредитната оценка на АКР може да бъде използвана за определяне на рисково тегло на секюритизираща позиция в съответствие с чл. 122 само в случаите, ако АКР е призната от комисията
\n
(2)Комисията признава АКР като подходяща, ако са изпълнени изискванията по чл. 109, техническите критерии в т. 2 от приложение № 4, агенцията има доказан опит в сферата на секюритизацията и оценките й са достатъчно надеждни и признати от пазарните участници.
\n
(3)Ако АКР е била призната от съответен компетентен орган от държава членка за подходяща, комисията може да признае същата АКР, без да извършва отделно действия по признаването й съгласно ал. 2.
\n
(4)Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции.
\n
(5)Използването на кредитна оценка от призната АКР по ал. 1 е допустимо само ако оценката се придържа към принципите на достоверност и прозрачност съгласно разпоредбите по т. 5 от приложение № 7.
\n
Чл. 124
\n
(1)Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в приложение № 7, определя степента на кредитно качество, която се дава на съответната кредитна оценка на призната АКР при определяне стойността на рисковопретеглените експозиции за секюритизиращи позиции
\n
(2)В случаите, когато съответен компетентен орган в държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва отделни действия по определянето на относимата степен.
\n
(3)Кредитната оценка на АКР за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник съгласно чл. 122 се използва последователно и в съответствие с разпоредбите по т. 5 от приложение № 7. Кредитната оценка не може да бъде използвана избирателно.
\n
Чл. 125
\n
(1)В случаите на секюритизация на револвиращи експозиции с клаузи за предсрочно плащане на дължимите суми инвестиционният посредник инициатор изчислява допълнителни стойности за рисковопретеглените експозиции във връзка с повишаването на нивото на кредитния риск, на който дадена експозиция е изложена в резултат на активиране на клаузата за предсрочно плащане съгласно приложение № 7
\n
(2)Револвираща експозиция е експозиция, при която дължимата от клиента сума може да се променя в зависимост от неговото решение за ползване на заема и плащането му до размера на разрешения лимит.
\n
(3)Клауза за предсрочно плащане означава договорна клауза при настъпване на определени обстоятелства за обратно изкупуване на позициите на инвеститорите преди първоначално определения падеж на издадените ценни книжа.
\n
Чл. 126
\n
(1)Инвестиционният посредник инициатор, прилагащ разпоредбите на чл. 121 за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции, и инвестиционният посредник спонсор, отчитащ необходимостта от намаляване на потенциалните или действителните загуби на инвеститорите, не извършват подпомагане на секюритизация, неуредена предварително в договор
\n
(2)Ако инвестиционният посредник инициатор или спонсор не изпълнят изискванията по ал. 1, заместник-председателят ги задължава да поддържат капиталови изисквания за всички секюритизирани позиции, равни на капиталовите изисквания за несекюритизирани позиции.
\n
(3)Инвестиционният посредник оповестява публично обстоятелството за подпомагане, неуредено в договор, и влиянието на тази подкрепа върху стойността на изискуемия собствен капитал.
\n
Глава тринадесета МИНИМАЛНИ КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПЕРАЦИОННИЯ РИСК И КВАЛИФИЦИРАНО ДЯЛОВО УЧАСТИЕ
\n
Раздел I
\n
Операционен риск
\n
Чл. 127
\n
(1)Операционен риск е риск от загуба в резултат на неподходящи или неправилни вътрешни процедури, грешки на лица и системи или от вътрешни събития, включително правен риск
\n
(2)Инвестиционните посредници трябва да притежават собствен капитал за осигуряване срещу операционен риск, изчислен съгласно методите, посочени в чл. 128 - 130.
\n
(3)Инвестиционен посредник, започнал да прилага стандартизирания метод, определен в чл. 129, не може да възобнови използването на метода на базисния индикатор, определен по чл. 128. Прилагането на метода на базисния индикатор е възможно по изключение, след получено одобрение от заместник-председателя и в случай че инвестиционният посредник може да докаже наличие на основателна причина за това.
\n
(4)Инвестиционен посредник, започнал да прилага усъвършенствания метод по чл. 130, не може да възобнови прилагането на методите по чл. 128 и 129. Прилагането на методите по чл. 128 и 129 е възможно по изключение, след получено одобрение от заместник-председателя и в случай че инвестиционният посредник може да докаже наличие на основателна причина за това.
\n
(5)Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да прилага комбиниран метод при условията по т. 4 от приложение № 8.
\n
Чл. 128
\n
Капиталовото изискване за операционен риск по метода на базисния индикатор представлява определен процент от стойността на използвания индикатор, определена съгласно т. 1 от приложение № 8
\n
Чл. 129(1) При стандартизирания метод инвестиционните посредници разделят своята дейност на няколко групи дейности съгласно т. 2 от приложение № 8
\n
(2)За всяка група дейности те изчисляват капиталово изискване за операционен риск като определен процент от стойността на подходящия показател.
\n
(3)Капиталовото изискване за операционен риск съгласно стандартизирания метод представлява сумата от капиталовите изисквания за операционен риск за всички групи дейности.
\n
(4)Параметрите на стандартизирания метод са определени в т. 2 от приложение № 8. За да може да прилага стандартизирания метод, инвестиционният посредник трябва да отговаря на изискванията в т. 2 от приложение № 8.
\n
Чл. 130
\n
(1)След получаване на одобрение от заместник-председателя инвестиционните посредници могат да използват усъвършенстван метод за измерване, базиран на собствени системи за измерване на операционния риск
\n
(2)Инвестиционният посредник удостоверява пред комисията, че отговаря на изискванията за прилагане на метода по ал. 1, определени в т. 3 от приложение № 8.
\n
(3)Ако усъвършенстваният метод за измерване се използва от инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или от дъщерните дружества на финансов холдинг от Европейския съюз, съответните компетентни органи си сътрудничат тясно съгласно чл. 136, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава седемнадесета, раздел II.
\n
(4)Когато инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или дъщерните дружества на финансов холдинг от Европейския съюз използват усъвършенствания метод по идентичен начин, заместник-председателят може да разреши критериите по т. 3 от приложение № 8 да бъдат изпълнени от предприятието майка и неговите дъщерни дружества общо.
\n
Раздел II
\n
Квалифицирано дялово участие
\n
Чл. 131
\n
(1)Инвестиционният посредник не може да притежава квалифицирано дялово участие, надвишаващо 15 % от собствения му капитал, в дружество, което не е инвестиционен посредник, финансова институция, дружество със спомагателна дейност или други дружества с подобна дейност
\n
(2)Общата стойност на квалифицираното дялово участие на инвестиционния посредник в дружествата, посочени в ал. 1, не може да надвиши 60 % от собствения му капитал.
\n
(3)Превишение на ограниченията по ал. 1 и 2 е възможно само в извънредни случаи. При настъпване на обстоятелство по изречение първо заместник-председателят може да изиска инвестиционният посредник да увеличи собствения си капитал или да предприеме съответните мерки, които имат същия ефект.
\n
(4)При изчисляване на ограниченията по ал. 1 и 2 инвестиционният посредник не включва в квалифицираното дялово участие акциите, притежавани временно с цел финансова помощ на дружество за периода на неговото преобразуване или оздравяване, както и дялови участия, възникващи при поемане на емисии или при сделки от името на посредника, но за сметка на клиенти. При изчисляването не се вземат предвид и акции, които не са финансови дълготрайни (нетекущи) активи.
\n
Чл. 132
\n
(1)При изчисляване на ограниченията по чл. 131, ал. 1 и 2 инвестиционният посредник не включва в квалифицираното дялово участие акциите и участията, притежавани в застрахователи и презастрахователи
\n
(2)Ограниченията по чл. 131, ал. 1 и 2 не се прилагат, ако стойността, с която квалифицираното дялово участие превишава ограниченията, има покритие със собствен капитал и стойността на този собствен капитал не се взема предвид при изчисляването на капиталовите изисквания по чл. 21. В случаите на превишение и на двете ограничения по чл. 131, ал. 1 и 2 стойността, която трябва да има покритие със собствен капитал, е равна на по-голямата от двете стойности.
\n
Глава четиринадесета КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ НА КОНСОЛИДИРАНА ОСНОВА
\n
Раздел I
\n
Изисквания на консолидирана основа
\n
Чл. 133
\n
(1)Инвестиционен посредник майка изпълнява задълженията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета въз основа на финансовото му състояние на консолидирана основа в степен и по начин, определени в чл. 163
\n
(2)Инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от държава членка, изпълнява задълженията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета въз основа на консолидираното финансово състояние на този финансов холдинг в степента и по начина, определени в чл. 163.
\n
(3)Когато повече от един инвестиционен посредник е контролиран от финансов холдинг майка от държава членка, ал. 2 се прилага само за инвестиционния посредник, върху който комисията упражнява надзор на консолидирана основа съгласно чл. 162.
\n
Чл. 134
\n
(1)Инвестиционен посредник майка от Европейския съюз изпълнява задълженията по глава петнадесета, раздел III въз основа на консолидираното му финансово състояние
\n
(2)Инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз, изпълнява задълженията по глава петнадесета, раздел III въз основа на консолидираното финансово състояние на финансовия холдинг.
\n
(3)Значимите дъщерни дружества на инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и на финансов холдинг майка от Европейския съюз разкриват информацията по чл. 152, ал. 7 на индивидуална основа или на консолидирана основа на ниво подгрупа.
\n
Чл. 135
\n
(1)Инвестиционен посредник, финансова институция или дружество за спомагателни услуги, които са дъщерни дружества или в капитала на които има дялово участие, не се включват в консолидацията 1. когато дружеството е със седалище в трета държава, където има юридически пречки за предоставяне на необходимата информация;
\n
2.когато по преценка на комисията съответното дружество е от незначителен интерес за целите на осъществявания надзор на консолидирана основа върху инвестиционния посредник и когато общата сума на активите на дружеството е по-ниска от по-ниската от следните две стойности: а) левовата равностойност на 10 000 000 евро; б) един процент от общата сума на активите на предприятието майка или на дружеството, притежаващо дяловото участие;
\n
3.когато по преценка на комисията консолидирането на финансовото състояние на съответното дружество е неподходящо или заблуждаващо за целите на осъществявания надзор на консолидирана основа върху инвестиционния посредник.
\n
(2)Ако в случаите по ал. 1, т. 2 няколко дружества отговарят на посочените критерии, те се включват в консолидацията, когато общо са със значителен интерес за целите на осъществявания надзор.
\n
(3)Инвестиционен посредник, който е дъщерно дружество, изпълнява изискванията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3 и чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета на консолидирана основа на ниво подгрупа, ако той или неговото предприятие майка, когато е финансов холдинг, имат за дъщерно дружество инвестиционен посредник, финансова институция или управляващо дружество в трета държава или имат дялово участие в такива дружества.
\n
(4)Предприятията майки и техните дъщерни дружества, задължени по тази наредба да изпълняват изискванията на чл. 136 на консолидирана основа или на консолидирана основа на ниво подгрупа, трябва да гарантират, че правилата, процедурите и механизмите им са добре работещи и могат да предоставят всички данни и информация, необходими за осъществяване целите на надзора.
\n
Раздел II
\n
Прилагане на капиталовите изисквания на консолидирана основа
\n
Чл. 136
\n
(1)Когато осъществява надзор на консолидирана основа върху група, комисията може да разреши дa не се прилагат капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че 1. всеки инвестиционен посредник от държава членка, който е част от групaта, изчислява собствения си капитал съгласно чл. 10, ал. 1;
\n
2.всички инвестиционни посредници от групата отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 2 и 3;
\n
3.всеки инвестиционен посредник от държава членка, който е част от групaта, отговаря на индивидуална основа на изискванията по чл. 19 и 23 и същевременно намалява собствения си капитал с всички условни задължения към други инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация;
\n
4.всеки финансов холдинг от държава членка, който е предприятие майка на инвестиционен посредник от групата, притежава капитал най-малко равен на сумата от: а) елементите на собствения капитал по чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1; б) балансовата стойност на всички дялови участия, подчинени дългове и другите елементи на собствения капитал по чл. 6 и 7 в инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация; в) общата стойност на условните задължения към инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация.
\n
(2)Когато са изпълнени изискванията на ал. 1, всеки инвестиционен посредник от държава членка трябва да разполага със системи за наблюдение и контрол на източниците на капитал и финансиране на всички финансови холдинги, инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги в групата.
\n
(3)С разрешение на комисията капиталът на финансов холдинг от държава членка, който е предприятие майка на инвестиционен посредник от групата, може да е с по-ниска стойност от стойността, изчислена съгласно ал. 1, т. 4, но не по-ниска от:
\n
1.сумата на капиталовите изисквания на индивидуална основа съгласно чл. 18 и 23 за инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация, и 2. общата сума на условните задължения на финансовия холдинг към инвестиционни посредници и финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация.
\n
(4)За целите на ал. 2 капиталовите изисквания за инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги от трети държави са равни на минималните капиталови изисквания.
\n
Чл. 137
\n
(1)Инвестиционните посредници в групата, които са получили разрешение съгласно чл. 136 да не прилагат капиталови изисквания на консолидирана основа, уведомяват комисията за рисковете, които могат да влошат финансовото им състояние, включително рисковете, свързани с елементите и източниците на капитала и финансирането им. В този случай, ако комисията прецени, че финансовото състояние на инвестиционния посредник не е адекватно защитено, може да го задължи да предприеме мерки за подобряването му, включително при необходимост да ограничи прехвърлянето на капитал от него към дружества от групата
\n
(2)Когато комисията е издала разрешение по чл. 136, групата трябва да предприеме други подходящи мерки за оценяване, измерване и контрол на рисковете на цялата група, а именно големите експозиции, включително на дружествата от трета държава.
\n
(3)Когато комисията е издала разрешение да не се прилагат капиталовите изисквания на консолидирана основа съгласно чл. 136, изискванията по чл. 142, ал. 3 и 4, глава петнадесета, раздел III и изискванията по чл. 155 за надзора върху инвестиционните посредници се прилагат на индивидуална основа.
\n
Чл. 138
\n
(1)Заместник-председателят може да освободи инвестиционни посредници от капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че всички инвестиционни посредници в групата отговарят на изискванията по чл. 23, ал.ђ2 и групата не включва кредитни институции
\n
(2)В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник майка от държава членка на консолидирана основа трябва по всяко време да e равeн или да превишава по-високата от следните две суми, изчислени на база финансовото състояние на инвестиционния посредник майка на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III:
\n
1.сумата на капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3;
\n
2.стойността, определена съгласно чл. 24.
\n
(3)В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг на консолидирана основа, трябва по всяко време да e равeн или да превишава по-високата от следните две суми, изчислени на база на финансовото състояние на финансовия холдинг на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III:
\n
1.сумата на капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3;
\n
2.стойността, определена съгласно чл. 24.
\n
Чл. 139
\n
(1)Заместник-председателят може да освободи инвестиционния посредник от капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че всички инвестиционни посредници в групата отговарят на условията по чл. 23, ал. 2 и 3 и групата не включва кредитни институции
\n
(2)В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник майка от държава членка на консолидирана основа трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата от капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 1 - 3 и стойността по чл. 24, изчислени на база финансовото състояние на инвестиционния посредник майка на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III.
\n
(3)В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг на консолидирана основа, трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата от капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 1 - 3 и стойността по чл. 24, изчислени на база финансовото състояние на финансовия холдинг на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III.
\n
Раздел III
\n
Изчисляване на капиталовите изисквания на консолидирана основа
\n
Чл. 140
\n
(1)Когато правото на освобождаване от капиталовите изисквания на консолидирана основа по чл. 136 не е упражнено, заместник-председателят може за целите на изчисляванетo на капиталовите изисквания по глава шеста и десета, за експозициите към клиенти по глава девета и приложение № 9 на консолидирана основа да разреши нетиране на позициите от търговския портфейл на един инвестиционен посредник с позициите от търговския портфейл на друг инвестиционен посредник, съгласно разпоредбите по глави шеста, девета и единадесета и приложение № 9
\n
(2)Заместник-председателят може да разреши и нетиране на валутни позиции на един инвестиционен посредник с валутните позиции на друг инвестиционен посредник в съответствие с изискванията на глава осма и/или единадесета, както и на стокови позиции на един инвестиционен посредник със стоковите позиции на друг инвестиционен посредник съгласно разпоредбите на глава десета и/или глава единадесета.
\n
(3)Заместник-председателят може да разреши нетиране на позициите от търговския портфейл, както и на валутните и стоковите позиции с такива позиции на дружества от трети държави, в случай че са изпълнени едновременно следните условия:
\n
1.дружествата са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава;
\n
2.дружествата отговарят на индивидуална основа на изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба;
\n
3.в третата държава не съществуват разпоредби, които биха могли да затруднят съществено прехвърлянето на средства между дружествата в групата.
\n
(4)Заместник-председателят може да разреши и нетиране на позиции по ал. 1 и 2 между дружества в една група, които са лицензирани в държава членка, при условие че:
\n
1.има задоволително разпределение на капитала в групата;
\n
2.регулаторната, правната или договорната рамка, при която дружествата извършват дейността си, гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата.
\n
(5)Заместник-председателят може да разреши нетирането съгласно ал. 1 и 2 между дружества от една група, които отговарят на условията на ал. 4, и дружество, включено в същата група, което е лицензирано в друга държава членка, при условие че това дружество е задължено да изпълнява капиталовите изисквания по чл. 19, 23 и чл. 83, ал. 1 на индивидуална основа.
\n
Чл. 141
\n
При изчисление на собствения капитал на консолидирана основа консолидираните суми във финансовите отчети относно елементите по чл. 6 и 7 се използват съгласно разпоредбите на глава шестнадесета, раздел II Глава петнадесета УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА И ОЦЕНКА НА КАПИТАЛА. ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ НА КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ И ЛИКВИДНОСТ НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ
\n
Раздел I
\n
Управление на риска и оценка на капитала
\n
Чл. 142
\n
(1)Инвестиционният посредник разработва вътрешни правила за управление, които уреждат организационната структура и включват ясно определени и прозрачни нива на отговорност, ефективни процедури за установяване, управление и наблюдение на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен, както и адекватни механизми за вътрешен контрол, включително ясни административни и счетоводни процедури
\n
(2)Правилата, процедурите и механизмите трябва да са изчерпателни и в съответствие с характера, обхвата и комплексността на дейността на инвестиционния посредник, както и да отговарят на следните критерии за организацията и третирането на рисковете:
\n
1.относно управлението - приети са правила за разпределение на отговорностите между лицата, работещи по договор за инвестиционния посредник, и за предотвратяване на конфликти на интереси;
\n
2.относно отчитане на рисковете са приети стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които инвестиционният посредник е изложен или може да бъде изложен, включително на рисковете, произтичащи от макроикономическата среда;
\n
3.относно кредитния риск и риска на насрещната страна: а) са разработени последователни и ясно определени критерии и процедури по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на заеми; б) е въведена ефективна система за текущо управление и наблюдение на рисковете, породени от предоставените заеми и експозициите, свързани с тях, включително за установяване и управление на проблемните заеми и извършване на адекватни корекции на оценките и заделяне на провизии; в) диверсификацията на рисковете от заемите е в съответствие с пазарите, на които извършва дейност инвестиционният посредник, и със стратегията му за предоставяне на заеми;
\n
4.относно остатъчния риск - приети са писмени политики и процедури за отчитане и контрол на признатите техники за редукция на кредитния риск, ако покажат по-ниска ефективност от очакваната;
\n
5.относно риска от концентрация - разработени са политики и процедури за наблюдение и контрол на риска от концентрация, възникнал от експозиции към клиенти, групи свързани клиенти, клиенти от един и същ икономически отрасъл, географска област или възникнал от една и съща дейност или стока, както и рискът, свързан с големи непреки кредитни експозиции (например към един гарант);
\n
6.относно риска, свързан със секюритизация: а) приети са политики за наблюдение и оценка на риска, възникващ от секюритизационни сделки, при които инвестиционният посредник е инициатор или спонсор, за да се осигури, че икономическата същност на сделката е напълно отразена при оценката на риска и при вземането на управленски решения; б) разработени са планове за ликвидност, включващи както планираното, така и предсрочното погасяване, когато инвестиционният посредник е инициатор на револвиращи секюритизационни сделки, включващи условия за предсрочно погасяване;
\n
7.относно пазарния риск - разработени са политики и процедури за измерване и управление на всички съществени източници на пазарен риск;
\n
8.относно риска, произтичащ от потенциална промяна в лихвените проценти - въведени са системи за оценка и управление на риска, произтичащ от потенциална промяна в лихвените проценти, които оказват влияние върху дейностите, свързани с инвестиционния портфейл;
\n
9.относно операционния риск - разработени са политики и процедури за оценка и управление на операционния риск, планове за действие при непредвидени обстоятелства и за ограничаване на загубите при настъпване на кризисни ситуации; за целите на тези политики и процедури инвестиционният посредник определя обхвата на операционния риск;
\n
10.относно ликвидния риск: а) разработени са политики и процедури за измерване и управление на нетните финансиращи позиции и изисквания за текущата и бъдещата ликвидност; б) разработени са алтернативни сценарии и се извършва периодично преразглеждане на допусканията, влияещи върху вземането на решения относно нетните финансиращи позиции; в) разработен е план за действие при извънредни ликвидни кризи.
\n
(3)Инвестиционният посредник трябва да разработи надеждни и ефективни правила и процедури за оценка и поддържане на стойността, видовете и разпределението на вътрешния капитал, които са необходими за адекватно покритие на рисковете, на които е изложен.
\n
(4)Инвестиционният посредник е длъжен да извършва периодичен преглед на правилата и процедурите по ал. 3, за да покаже, че те са адекватни на характера, обхвата и сложността на неговата дейност.
\n
(5)Вътрешните правила за управление по ал. 1 и правилата и процедурите по ал. 3 се приемат от управителния съвет на инвестиционния посредник и се представят в комисията в 14-дневен срок от получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
\n
Раздел II
\n
Отчетност
\n
Чл. 143
\n
(1)Инвестиционният посредник следи за своята капиталова адекватност и ликвидност, като ежедневно извършва преоценка съгласно чл. 15 и 16 на позициите си в търговския портфейл и ежедневно изготвя отчет за капиталова адекватност и ликвидност въз основа на счетоводния баланс и аналитична оборотна ведомост. На позициите в инвестиционния портфейл се извършва преоценка по същите методи поне веднъж месечно, към последния работен ден от съответния месец
\n
(2)Отчетите по ал. 1, информацията за пазарните цени, параметрите и методите за оценяване на ценните книжа и други данни, въз основа на които се определят капиталовата адекватност и ликвидността, се съхраняват най-малко 5 години на хартиен, магнитен, оптичен или друг технически носител при условията и по реда на глава шеста от Закона за счетоводството, като се прави архивно копие на външен носител.
\n
Чл. 144(1) Инвестиционният посредник представя на комисията до 10-о число на следващия месец след изтичане на отчетния период
\n
1.на всеки месец - счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на предходния месец и отчет за капиталова адекватност и ликвидност в случаите, когато е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 4, ал. 1 и 4;
\n
2.на всяко шестмесечие - счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на шестмесечието и отчет за капиталова адекватност и ликвидност в случаите, когато е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 4, ал. 2.
\n
(2)Механизмите за вътрешен контрол, административните и счетоводните процедури на инвестиционния посредник трябва да позволяват на комисията да установи по всяко време съответствието с изискванията и правилата за капиталова адекватност по тази наредба.
\n
(3)Инвестиционните посредници по чл. 4, ал. 1 и 4, които съставят консолидирани отчети, представят на комисията 6-месечни финансови отчети на консолидирана основа, заедно с 6-месечен отчет за капиталова адекватност и ликвидност на консолидирана основа до 15 август, а в срок до 180 дни от завършването на финансовата година - годишен отчет за капиталова адекватност и ликвидност на консолидирана основа.
\n
(4)Инвестиционният посредник е длъжен да уведоми комисията за случаите, когато насрещните страни, с които са сключени репо-сделки, обратно репо-сделки или договори за заем на ценни книжа, не спазват ангажиментите си по тези сделки и договори, незабавно, но не по-късно от следващия работен ден след датата на неизпълнение.
\n
(5)Инвестиционният посредник представя на комисията в срок до 90 дни от завършването на финансовата година годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, и консолидиран финансов отчет, заверен от регистриран одитор, ако изготвят такъв, в срок до 180 дни от завършването на финансовата година.
\n
(6)Информацията по този раздел се представя в комисията на магнитен носител в определен от заместник-председателя формат или чрез електронна поща. По искане на заместник-председателя инвестиционният посредник представя тази информация и на хартиен носител.
\n
(7)По искане на заместник-председателя инвестиционният посредник представя допълнителни сведения и разяснения по отчетите, включително аналитични справки по всяка позиция, както и отчети за капиталова адекватност и ликвидност, счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, аналитични оборотни ведомости и допълнителни данни за по-кратки периоди.
\n
Чл. 145Инвестиционният посредник уведомява комисията най-късно до следващия работен ден
\n
1.от датата, на която стойността на собствения му капитал е под 110 % от изискуемия минимум;
\n
2.от датата, на която не отговаря и не е в състояние в 3-дневен срок да приведе собствения си капитал в съответствие с изискванията за капиталова адекватност по тази наредба;
\n
3.от датата на възникване на експозиция по чл. 77, ал. 2.
\n
Чл. 146
\n
(1)За текущо отчитане и контрол на финансовите си позиции с достатъчно висока точност инвестиционният посредник е длъжен да разполага по всяко време с необходимото програмно и техническо осигуряване
\n
(2)Писмени сведения за техническото и програмното осигуряване по ал. 1 се представят на комисията в 14-дневен срок от влизането в сила на решението за вписване в търговския регистър на дружеството, съответно на промяната в предмета на дейност, след получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.
\n
(3)Сведение за промените в програмното осигуряване се представят в комисията в 7-дневен срок от извършването на промените.
\n
(4)Ако техническото или програмното осигуряване не създава достатъчна възможност за своевременно, точно и пълно наблюдение и надзор върху финансовото състояние на инвестиционния посредник, заместник-председателят може да даде задължителни указания.
\n
Раздел III
\n
Разкриване на информация
\n
Чл. 147(1) Инвестиционният посредник е длъжен да разкрива публично
\n
1.информация относно целите и политиката му във връзка с управлението на рисковете поотделно за всеки риск, която включва: а) стратегиите и процесите на управление на различните категории рискове; б) структурата и организацията на звеното за управление на риска или други подходящи действия; в) обхвата и характера на системите за отчет и измерване на риска; г) политиките за хеджиране на риска и неговата редукция, както и стратегиите и процесите за наблюдение на постоянната ефективност на процесите по хеджиране и редукция на риска;
\n
2.информация във връзка с прилагането на наредбата, която включва: а) наименование на инвестиционния посредник, който извършва разкриването на информация; б) посочване на разликите при консолидацията за счетоводни и надзорни цели, с кратко описание на дружествата, които: аа) са обхванати от пълна консолидация; бб) са обхванати от пропорционална консолидация; вв) намаляват собствения капитал на консолидирана основа; гг) не са консолидирани и не намаляват собствения капитал; в) текущи или предвидими съществени практически или законови пречки за незабавното прехвърляне на средства или изплащането на задължения между предприятието майка и неговите дъщерни дружества; г) обща стойност, с която реалната стойност на собствения капитал е по-малка от изискуемия минимум във всички дъщерни дружества, които не са обхванати от консолидация, и наименованията на тези дъщерни дружества;
\n
3.информация относно собствения капитал, която включва: а) обобщена информация за условията и основните характеристики на всички елементи и съставни компоненти на собствения капитал; б) стойност на първичния капитал с отделно оповестяване на положителните елементи и намаленията; в) обща стойност на допълнителния капитал и на собствения капитал, определен съгласно чл. 8; г) елементите, с които се намаляват първичният и допълнителният капитал с отделно оповестяване на елементите по чл. 7, ал. 5, т. 5; д) обща стойност на собствения капитал след намаленията и ограниченията по чл. 7, ал. 6 и 7;
\n
4.информация относно спазването на изискванията по чл. 21 и чл. 142, ал. 3 и 4, която включва: а) обобщена информация за методите, използвани от инвестиционния посредник за оценка на адекватността на вътрешния му капитал, необходим за извършване на текущата и бъдещата му дейност; б) стойността, представляваща 8 % от стойността на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция, определена по чл. 107 - за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел I; в) стойността, представляваща 8 % от стойността на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция, определена по чл. 113 - за инвестиционния посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II; за експозиции на дребно това изискване се прилага за всяка категория експозиции, на която отговарят различни корелации, посочени в приложение № 5; за класове експозиции в дялови ценни книжа това изискване се прилага за: аа) всеки метод по т. 1.3, раздел I от приложение № 5; бб) експозиции в търгувани на борсата инструменти, експозиции в акции от извънборсово търгувани предприятия с подходящо диверсифицирани портфейли и други експозиции; вв) експозиции, върху които се осъществява временен надзор за спазване на капиталови изисквания; г) минимални капиталови изисквания, изчислени съгласно чл. 21, т. 2 и 3; д) минимални капиталови изисквания, изчислени съгласно глава тринадесета, раздел I, оповестени отделно;
\n
5.информация във връзка с експозицията към кредитния риск на насрещната страна, определен съгласно раздел I от приложение № 3, която включва: а) описание на методологията, използвана за изчисляване на вътрешния капитал и кредитните ограничения за експозициите към насрещната страна; б) описание на принципите за признаване на получените обезпечения и определяне на резервите за заеми; в) описание на принципите, отнасящи се за експозициите, изложени на утежняващ риск; г) описание на влиянието на стойността на обезпечението, което инвестиционният посредник осигурява при намаляване на неговия кредитен рейтинг; д) брутната положителна справедлива стойност на договори, печалби от нетиране, нетирана текуща кредитна експозиция, получени обезпечения и нетна стойност на кредитната експозиция от деривативни инструменти; нетната стойност на кредитна експозиция от деривативни инструменти е експозицията, възникнала в резултат на сделки с деривативни инструменти, след като се вземат предвид ползите от правно обвързващи нетиращи споразумения и споразумения за кредитно обезпечение; е) показатели за изчисляване стойността на експозицията съгласно методите, посочени в приложение № 3; ж) стойността на базовия актив на хеджиращи кредитни деривативи, използвани с цел защита, и разпределението на текущата кредитна експозиция по класове; з) сделки с кредитни деривативи, обособени на такива, които са свързани със собствения портфейл на инвестиционния посредник, и на такива, които се използват при посредническата дейност, включително разпределението на използвани деривативни инструменти, разграничени на купена и продадена защита в рамките на всяка група продукти; и) определянето на коефициента “алфа” в случаите, когато инвестиционният посредник е получил разрешение за неговото определяне;
\n
6.информация относно експозицията за кредитен риск и риск от разсейване: а) дефиниции на просрочени позиции и на позиции с понижено кредитно качество, използвани за счетоводни цели; б) описание на методите за корекция в стойностите и резервите; в) обща стойност на експозициите след счетоводна преоценка на стойността, без да се взема предвид редукцията на кредитния риск и средната стойност на експозициите за отчетния период по класове експозиции; г) разпределение на експозициите по географски области, разграничени по важни области за съществени класове експозиции, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; д) разпределение на експозициите по отрасли или тип на насрещната страна, класифицирани по класове, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; е) остатъчен падеж на експозициите, разграничени по класове експозиции, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; ж) за значими отрасли или типове насрещна страна, стойността на: аа) експозициите с влошено кредитно качество и просрочени експозиции, представени отделно; бб) преоценка на стойностите и резерви; вв) отписвания като резултат от преоценките и резервите в отчетния период; з) стойността на експозициите с влошено кредитно качество и просрочени експозиции, представени отделно и разграничени по значими географски области, включително стойността на преоценките и резервите за всяка географска област, ако е възможно; и) съгласуване на промените в корекциите на стойността и резервите за експозициите с влошено кредитно качество, представени поотделно; тази информация съдържа: аа) описание на видовете корекции и резерви; бб) начални салда; вв) стойностите, отписани за сметка на резервите в отчетния период; гг) стойностите, заделени или намалени в резултат на оценените вероятни загуби за експозициите в отчетния период, както и всички други корекции, включително корекциите, произтичащи от валутни разлики, бизнес комбинации, придобивания и отделяния на дъщерни друщества и прехвърляния между резерви; дд) крайни салда;
\n
7.за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел I, информация за всеки клас експозиция, определен в чл. 107, както следва: а) наименованието на признатите АКР и АЕК и причините за всяка промяна; б) класовете експозиции, към които се прилага оценка на различните АКР и АЕК; в) описание на процеса по определяне на съотносимата кредитна оценка на емитента и емисията, присъдени от АКР и АЕК на позиции, които не са включени в търговския портфейл; г) отнасяне на присъдения външен кредитен рейтинг от АКР и АЕК към съответната степен на кредитно качество, определена съгласно приложение № 4; информацията може да не се разкрива, ако инвестиционният посредник прилага стандартно приписване на оценки, публикувано от комисията; д) стойност на експозициите и стойност на експозициите след редукция на кредитния риск за всяка степен кредитно качество, определено в приложение № 4, както и тези, с които се намалява собственият капитал;
\n
8.за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно приложение № 5, информация за експозициите, квалифицирани към всяка от категориите, посочени в таблица № 1 на приложение № 5, или към всяко рисково тегло, посочено в приложение № 5;
\n
9.за инвестиционен посредник, изчисляващ капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 2 и 3, информация за тези изисквания поотделно за всеки риск по тези разпоредби;
\n
10.за инвестиционен посредник, който изчислява капиталовите изисквания съгласно глава единадесета, информация относно: а) всеки подпортфейл, включваща: аа) характеристиките на използваните модели; бб) описание на стрес-тестовете, приложими за подпортфейла; вв) описание на методите, използвани за бек-тестовете, и потвърждаване на точността и съответствието на вътрешните модели и процедурите за тяхното въвеждане; б) обхват на одобрения от заместник-председателя модел; в) описание на обхвата и методологията за спазване на изискванията по чл. 12, 14 - 16 и 18;
\n
11.информация за операционния риск, включваща: а) методите за оценка на капиталовите изисквания за операционен риск; б) описание на прилаганите от инвестиционния посредник методи по раздел I от глава тринадесета, включително описание на съответните вътрешни и външни показатели, които се вземат предвид при прилагането на метода на измерване; в случай на частично използване - обхват и покритие на отделните методи;
\n
12.информация относно експозициите в акции, които не са включени в търговския портфейл, включваща: а) разграничение между експозициите в зависимост от техните цели, включително влиянието им върху капиталовата печалба и стратегическите цели, както и преглед на използваните счетоводни политики и методи за преоценка, включително основни допускания и практики, влияещи върху оценката и всички съществени промени в тези практики; б) балансова стойност, справедлива стойност, а за търгувани на борсата акции - сравнение с пазарната цена, ако тя съществено се различава от справедливата цена; в) класове, характер и стойност на експозициите в борсово търгувани експозиции, експозиции в акции на предприятия, търгувани извънборсово, инвестиращи в достатъчно диверсифицирани портфейли и други експозиции; г) реализирани печалби или загуби в резултат на продажби и закриване на позиции в отчетния период; д) обща стойност на нереализирани печалби и загуби, нереализираните печалби и загуби от преоценки и всяка друга сума, включена в първичния или допълнителния капитал;
\n
13.информация относно излагането на лихвен риск за позициите, които не са включени в търговския портфейл: а) характер на лихвения риск и основни допускания, включително допускания за предсрочно плащане на заеми и поведението на клиентите по безсрочни депозити и честота на измерване на лихвения риск; б) променливост на доходите, икономическа стойност или друг подходящ показател, използван от управителния орган за оценка на резултатите от шоковата промяна на лихвения процент съгласно метода за измерване на лихвения риск, разграничен по отделни валути;
\n
14.за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел IV, информация, включваща: а) описание на целите на инвестиционния посредник във връзка дейността по секюритизацията; б) ролята на инвестиционния посредник в процеса на секюритизация; в) степен на участие на инвестиционния посредник при прилагане на процеса на секюритизация; г) използвани методи за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за дейността, свързана със секюритизация; д) описание на принципите на счетоводната политика, прилагани за дейността, свързана със секюритизация, включително: аа) третиране на сделките като продажба или като финансиране; бб) признаване на печалбата от продажбата; вв) основни допускания при преоценка на задържаното дялово участие; гг) третиране на синтетичната секюритизация, ако тя не е обхваната от други счетоводни политики; е) наименованията на АКР, чиито оценки са използвани при секюритизацията и типовете експозиции, за които всяка агенция е използвана; ж) обща стойност на секюритизираните от инвестиционния посредник експозиции и обхванати от програмата за секюритизация (разделена на традиционна и синтетична секюритизация) по типове експозиции; з) за секюритизираните експозиции от инвестиционния посредник в рамките на програмата за секюритизация - класифициране на позициите с понижено кредитно качество и просрочените позиции, обхванати от секюритизиация, разграничени по класове експозиции, както и признатите от инвестиционния посредник загуби през отчетния период; и) обща сума на задържаните секюритизирани и купените секюритизиращи позиции, класифицирани по класове експозиции; к) обща сума на задържаните секюритизирани и купени секюритизиращи позиции, класифицирани по приписано рисково тегло; позициите, на които е приписано рисково тегло 1250 % или с чиято стойност е намален капиталът, се оповестяват отделно; л) стойността на дължимите суми от револвиращи секюритизирани експозиции, разграничени на участие на инициатора и на участие на инвеститорите; м) обобщена информация за дейността, свързана със секюритизация в отчетния период, включително стойността на секюритизираните експозиции (по класове експозиции) и признатите печалби и загуби от продажба по класове експозиции.
\n
(2)Информацията за преоценките на стойностите и намаленията по ал. 1, т. 6, които се отразяват директно в отчета за доходите, се оповестява отделно.
\n
Чл. 148(1) Инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно глава дванадесета, раздел II, оповестява следната информация
\n
1.обхват на издаденото от заместник-председателя разрешение за използване на даден метод или одобрен преходен период;
\n
2.обяснение и преглед на: а) структурата на вътрешнорейтинговата система и връзката между вътрешните и външните рейтингови оценки; б) използването на вътрешни оценки за други цели освен за изчисляване на рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно глава дванадесета, раздел II; в) процеса на управление и признаване на редукцията на кредитния риск; г) механизмите за контрол на системите за рейтингова оценка, включително степента на тяхната независимост и отговорности, и преглед на системите за рейтингова оценка;
\n
3.описание на процеса за присъждане на вътрешнорейтингови оценки, представени отделно за всеки клас експозиции, както следва: а) национални правителства и централни банки; б) институции; в) предприятия, включително малки и средни предприятия, финансиране на инвестиционни проекти и закупени корпоративни вземания; г) експозиции на дребно за всеки клас експозиции, на който отговарят различни корелации, посочени в т. 1.2.1 - 1.2.4 от раздел I на приложение № 5; д) акции;
\n
4.стойността на експозициите за всеки клас експозиции по чл. 113; експозициите към национални правителства и централни банки, институции и предприятия, когато за изчисляването на стойността на рисковопретеглената експозиция инвестиционните посредници прилагат собствена оценка за LGD или конверсионни коефициенти, се оповестяват отделно от експозициите, към които инвестиционните посредници не прилагат такива оценки;
\n
5.с цел разделяне на кредитния риск за всеки клас експозиции (национални правителства и централни банки, институции, предприятия и акции) и за достатъчен брой категории длъжници (включително и за длъжници, които не изпълняват задълженията си) инвестиционният посредник разкрива следната информация: а) обща стойност на експозициите (за експозициите към национални правителства и централни банки, институции и предприятия - сумата на неиздължени задължения по кредити и стойността на експозициите на разрешени, но неизползваните суми по заеми, а за акции - остатъка по задължението); б) в случаите, когато инвестиционният посредник прилага собствена оценка за LGD - средната стойност на рисковопретегления параметър LGD в процентно изражение; в) средно рисково тегло за рисковопретеглени експозиции; г) в случаите, когато инвестиционният посредник прилага собствени оценки на конверсионните коефициенти - стойността на задбалансовите неусвоени ангажименти и средната стойност на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция;
\n
6.за експозиции на дребно, както и за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г” се представя информацията по ал. 1, т. 5 (където е уместно обща стойност) или анализ на експозицията (дължими суми по кредитите и стойност на разрешените, но неизползвани кредитни линии), съпоставена с достатъчен брой категории на параметъра за очаквани загуби, за разграничаване на кредитния риск;
\n
7.стойност на преоценките за всеки клас експозиция за предходния период (за експозиции на дребно, за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г”) и промените спрямо предходни периоди;
\n
8.фактори, повлияли на реализираните загуби през предходния период (например ако инвестиционен посредник е регистрирал по-високо от средното ниво на неизпълнение на задълженията, по-високо от средното ниво на параметъра LGD или конверсионния коефициент);
\n
9.сравнителен анализ на оценките, направени от инвестиционния посредник чрез съпоставяне на действителните резултати с исторически за по-продължителен период от време; информацията съдържа най-малко оценка на загубите за минал период спрямо действителните загуби за всеки клас експозиции (за експозициите на дребно - за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г”) за период, който е достатъчен за присъждането на реална вътрешнорейтингова оценка за всеки клас експозиции; когато е целесъобразно, инвестиционният посредник извършва по-подробен анализ на стойността на PD и в случаите когато прилага собствена оценка на стойността на LGD или на конверсионните коефициенти - с цел сравнение на оценките с вече оповестената информация за количествена оценка на риска.
\n
(2)Информацията по ал. 1, т. 3 включва данни за експозициите в рамките на даден клас експозиция, дефиниции, методи и данни за извършване на оценка или актуализация на стойността на PD, а когато е подходящо на LGD и конверсионния коефициент заедно с допусканията при изчисляването на тези параметри, и описание на съществени отклонения от дефиницията за неизпълнено задължение по т. 2.1 от раздел IV на приложение № 5.
\n
(3)Инвестиционен посредник, използващ различни техники за редукция на кредитния риск, разкрива следната информация:
\n
1.принципите и процедурите за балансовото и задбалансовото нетиране и информация за степента на прилагане на нетирането;
\n
2.принципи и процедури за оценка и управление на обезпеченията;
\n
3.описание на основните видове обезпечения, приети от инвестиционния посредник;
\n
4.основните типове гаранти и насрещни страни по кредитни деривативи и тяхната кредитоспособност;
\n
5.информация за концентрацията на пазарния или кредитния риск при отчетена редукция на кредитния риск;
\n
6.за инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите си съгласно глава дванадесета, раздели I или II, но неизползващ собствени оценки за LGD или на конверсионните коефициенти, за класовете експозиции, поотделно - обща стойност на експозициите (където е уместно балансово и задбалансово нетиране), които са обезпечени - след прилагане на корекции за волатилност с признато финансово или друго обезпечение;
\n
7.за инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите си съгласно глава дванадесета, раздели I или II - обща стойност на експозициите, за всеки клас експозиции поотделно (където е уместно след балансово и задбалансово нетиране), които са защитени с гаранции или кредитни деривативи; за класа експозиции в акции това изискване се прилага за всеки метод по т. 1.3 от раздел I на приложение № 5.
\n
(4)Инвестиционен посредник, прилагащ методите по глава тринадесета, раздел I за изчисляване на капиталовите изисквания във връзка с операционния риск, оповестява обезпечението, което служи за редукция на риска.
\n
Чл. 149Инвестиционният посредник разкрива информация относно признатите от заместник-председателя инструменти по глава дванадесета, раздели II и III
\n
Чл. 150
\n
Инвестиционният посредник е длъжен да приеме писмени правила за изпълнение на изискванията за разкриване на информация по този раздел, както и правила за оценка на адекватността на разкриването на информацията, включително за тяхното потвърждаване и честота
\n
Чл. 151
\n
Инвестиционният посредник е длъжен при поискване от малко, средно или друго предприятие, кандидатстващо за заем, да обясни писмено присъдения им рейтинг. Разходите по искането трябва да съответстват на размера на искания заем
\n
Чл. 152(1) Инвестиционният посредник може да не разкрива публично определена информация по чл. 147, в случай че тази информация е несъществена
\n
(2)Информацията се счита за съществена, ако нейното пропускане или грешно посочване може да промени или повлияе на оценката или на решението на ползвателя на информацията, който си служи с нея при вземане на икономически решения.
\n
(3)Инвестиционният посредник може да не разкрива публично определена информация по чл. 147 и 148, ако тази информация е търговска тайна или е поверителна.
\n
(4)Информацията се счита за търговска тайна, ако нейното публично разкриване може да навреди на конкурентоспособността на инвестиционния посредник. Тази информация може да се отнася до продукти или системи, чието узнаване от конкурентите би намалило значението им за инвестиционния посредник.
\n
(5)Информацията се счита за поверителна, когато инвестиционният посредник е поел задължение към клиент или друга насрещна страна за запазване на нейната поверителност.
\n
(6)Инвестиционният посредник посочва обстоятелството, че определена информация не е разкрита съгласно ал. 3, както и причините за това, като същевременно разкрива по-обща информация от тази, която се изисква да бъде разкрита, в случай че тя не е търговска тайна или е поверителна.
\n
(7)Разкриването на информацията на консолидирана основа по чл. 147, ал. 1, т. 3 и 4 се извършва съгласно разпоредбите по чл. 134, ал. 1 - 3.
\n
Чл. 153(1) Инвестиционният посредник разкрива публично информацията по чл. 147 и 148 най-малко един път годишно
\n
(2)Инвестиционният посредник установява необходимостта от по-често разкриване на част или на цялата информация от предвиденото по ал. 1 съобразно обема и обхвата на неговата дейност, извършването на дейност в други държави, участието в други финансови сектори, присъствието на международните финансови пазари и участието в системи за разплащане, сетълмент и клиринг, и по-специално необходимостта от разкриване на информация по чл. 147, ал. 1, т. 3, букви “б” и “д”, т. 4, букви “б” - “д” и другата информация, която подлежи на бърза промяна.
\n
(3)Инвестиционните посредници разпространяват информацията по ал. 1 чрез своята интернет страница, като при поискване я предоставят и на хартиен носител на своите клиенти и заинтересувани лица.
\n
(4)Счита се, че инвестиционният посредник е изпълнил задължението си за разкриване на информация по този раздел, когато е разкрил еквивалентна информация за счетоводни, законови или други цели.
\n
(5)Ако разкриваната информация не е включена във финансовите отчети на инвестиционния посредник, той трябва да укаже мястото, където тази информация може да бъде намерена.
\n
Глава шестнадесета НАДЗОР И СЪТРУДНИЧЕСТВО
\n
Раздел I
\n
Надзор
\n
Чл. 154
\n
(1)За издаване на разрешенията и одобренията по тази наредба се подава заявление до комисията, към което се прилагат доказателства за спазването на съответните изисквания
\n
(2)Въз основа на представените документи комисията, съответно заместник-председателят, установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото разрешение или одобрение. Ако представените данни или документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията, съответно заместник-председателят, изпраща на заявителя съобщение за констатираните непълноти или несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи и определя срок за отстраняването им.
\n
(3)Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
\n
(4)Комисията, съответно заместник-председателят, се произнася по заявлението в срок до 14 дни от получаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - от получаването им. Заместник-председателят писмено уведомява заявителя за взетото решение в 3-дневен срок от издаването му.
\n
(5)В случаите по чл. 95 срокът за произнасяне на заместник-председателя е 30 дни от получаване на заявлението.
\n
Чл. 155
\n
(1)Заместник-председателят извършва преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, които инвестиционният посредник прилага в дейността си за спазване на изискванията на тази наредба, и оценява рисковете, на които той е или може да бъде изложен, в съответствие със следните критерии 1. резултати от стрес-теста, извършен от инвестиционния посредник при прилагане на метода на вътрешния рейтинг;
\n
2.излагането на риск от концентрация и неговото управление от инвестиционния посредник, включително съответствието му с изискванията по глава девета;
\n
3.всеобхватност, адекватност и начин на прилагане на политиките и процедурите от инвестиционния посредник при управлението на остатъчния риск, свързан с използването на признати правила за ограничаване на кредитния риск;
\n
4.степен, в която собственият капитал на инвестиционния посредник, държан във връзка със секюритизирани активи, е адекватен на икономическата същност на сделката, включително и степента, в която е постигнато прехвърляне на риск;
\n
5.излагането на ликвиден риск и неговото управление от инвестиционния посредник;
\n
6.влиянието на ефекта от диверсификацията и начина, по който този ефект е включен в системата за измерване на риска;
\n
7.резултати от стрес-теста, извършван от инвестиционния посредник, използващ вътрешен модел при изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно чл. 95.
\n
(2)Заместник-председателят извършва проверка и за възможно скрито подпомагане от инвестиционния посредник на програмата за секюритизация. Ако установи, че инвестиционният посредник скрито подпомага програмата за секюритизация, заместник-председателят предприема съответни мерки срещу бъдещото й подпомагане, което да предотврати прехвърлянето на риск от страна на инвестиционния посредник.
\n
(3)Въз основа на прегледа и оценката по ал. 1 заместник-председателят установява дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, прилагани от инвестиционните посредници, както и собственият им капитал осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете. За тази цел заместник-председателят преценява дали корекциите и процедурите, използвани за оценката на позициите в търговския портфейл, позволяват на инвестиционния посредник да продаде или хеджира тези позиции в краткосрочен период, без това да доведе до съществени загуби при нормални пазарни условия.
\n
(4)Периодичността и интензивността на прегледа и оценката по ал. 1 се определят от големината на съответния инвестиционен посредник, от значимостта му за финансовата система, характера, мащаба и сложността на дейността му. Прегледът се извършва най-малко веднъж годишно.
\n
(5)Прегледът и оценката по ал. 1 включват и излагането на инвестиционния портфейл на инвестиционния посредник на лихвен риск. Заместник-председателят може да наложи подходящи мерки спрямо инвестиционен посредник, чиято икономическа стойност спадне под 20 % от собствения му капитал в резултат на внезапни и неочаквани промени в лихвените проценти, определени от БНБ и прилагани спрямо всички инвестиционни посредници.
\n
Чл. 156(1) Когато установи, че инвестиционен посредник нарушава разпоредбите на тази наредба, заместник-председателят може да
\n
1.задължи инвестиционния посредник да увеличи собствения си капитал;
\n
2.изиска промяна в правилата, стратегиите, процедурите и механизмите по чл. 142, ал. 1 и 3;
\n
3.задължи инвестиционния посредник да приложи специална политика за формиране на резерви или управляване на активите с оглед капиталовите изисквания към дейността му;
\n
4.ограничи или забрани на инвестиционния посредник да извършва определени сделки, дейности или операции;
\n
5.задължи инвестиционния посредник да намали рисковете, присъщи за определени сделки, дейности или операции.
\n
(2)Мярката по ал. 1, т. 1 се налага на инвестиционен посредник, който не отговаря на изискванията по чл. 21 и чл. 142, ал. 1 и 3, или в случаите, когато заместник-председателят е установил, че правилата, стратегиите, процедурите и механизмите не осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете съгласно чл. 155, ал. 3 и налагането на други мерки по ал. 1 не би могло да доведе до подобряването им в подходящ срок.
\n
Чл. 157
\n
(1)В случая по чл. 145, т. 2 или при нарушаване на изискванията по чл. 78 инвестиционният посредник е длъжен в 5-дневен срок от възникване на несъответствието да предложи за одобряване от комисията оздравителна програма със срок за привеждане на капиталовата адекватност и ликвидността си в съответствие с изискванията на наредбата не по-дълъг от 3 месеца
\n
(2)Оздравителната програма трябва да съдържа:
\n
1.описание на нарушението;
\n
2.причините, довели до нарушаване на капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционния посредник;
\n
3.конкретни мерки за привеждане на финансовото му състояние в съответствие с изискванията на закона и тази наредба, които да са адекватни на извършеното нарушение, както и крайния срок за изпълнението им;
\n
4.документи, от които е видно, че предложената оздравителна програма, съответно предвижданите мерки, са приети от членовете на компетентния съгласно устройствените актове орган на дружеството;
\n
5.отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на инвестиционния посредник към датата на нарушението;
\n
6.прогнозен отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на инвестиционния посредник към датата на изпълнението на програмата.
\n
(3)Комисията се произнася по заявлението за одобряване на оздравителна програма в 14-дневен срок от подаването на всички необходими документи, като в 3-дневен срок от вземане на решението изпраща писмено уведомление на инвестиционния посредник.
\n
(4)В периода на изпълнение на оздравителната програма инвестиционният посредник не може да разпределя дивиденти и други доходи и отнася пълния размер от печалбата след облагането й с дължимите данъци във фонд “Резервен”.
\n
Чл. 158
\n
При условията на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК, включително при съмнение, че паричните средства, отчитани на каса от инвестиционния посредник, или други негови активи не отговарят на изискванията, заместник-председателят определя структура на активите, която инвестиционният посредник е длъжен да поддържа в определен период
\n
Чл. 159
\n
(1)Упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица могат да извършват проверки за спазване изискванията на наредбата, включително на място чрез сравняване на данните от отчетите за капиталовата адекватност и ликвидност с данните по финансовата и оперативната отчетност на инвестиционния посредник, с касовата наличност, други активи и обезпечения, както и на техническото и програмното осигуряване
\n
(2)Резултатите от проверките се отразяват в констативен протокол със следното минимално съдържание:
\n
1.наименование на протокола и на органа, извършващ проверката;
\n
2.дата и място на издаване на протокола;
\n
3.собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му;
\n
4.данни за инвестиционния посредник - наименование, седалище и адрес на управление, регистрационен номер в комисията и други;
\n
5.фактическите и правните основания за издаване на протокола;
\n
6.направените констатации;
\n
7.опис на получените документи.
\n
(3)Протоколът се връчва на лицето, което представлява инвестиционния посредник, срещу подпис. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама свидетели, на които се посочват имената, адресите и единните им граждански номера.
\n
Чл. 160(1) Комисията оповестява следната информация
\n
1.разпоредбите на нормативните актове, правилата и указанията в областта на регулирането и надзора върху дейността на инвестиционния посредник;
\n
2.начина на прилагане от комисията на диспозитивните норми и нормите, даващи право на избор от законодателството на Европейската общност;
\n
3.общите критерии и методологии, използвани от комисията при надзорния преглед, и оценката по чл. 155, ал. 1.
\n
4.обобщени статистически данни относно основните елементи на осъществявания от комисията надзор върху дейността на инвестиционния посредник при спазване на разпоредбите за професионалната тайна по чл. 24 и 25 от Закона за Комисията за финансов надзор.
\n
(2)Оповестяването по ал. 1 трябва да дава възможност за съдържателно сравнение на подходите, възприети от комисията, с тези, възприети от компетентните органи от другите държави членки.
\n
(3)Комисията публикува информацията в единен формат, който е на разположение на електронната страница на комисията и се актуализира периодично.
\n
Раздел II
\n
Надзор на консолидирана основа
\n
Чл. 161
\n
(1)Комисията осъществява надзор на консолидирана основа върху инвестиционните посредници, групите, финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност при условията и по реда на тази наредба
\n
(2)Лицата, избрани за членове на управителния орган на финансов холдинг, трябва да бъдат с добра репутация и да притежават професионален опит, необходим за управление на дейността на холдинга.
\n
Чл. 162(1) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа в случаите, когато
\n
1.предприятието майка е инвестиционен посредник майка със седалище в Република България или лицензиран в Република България инвестиционен посредник майка от Европейския съюз;
\n
2.предприятието майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е финансов холдинг майка от държава членка или финансов холдинг майка от Европейския съюз, учреден в държава членка.
\n
(2)Когато финансов холдинг майка, учреден в Република България, или финансов холдинг майка от Европейския съюз, учреден в Република България, е предприятие майка на инвестиционни посредници, лицензирани в две или повече държави членки, един от които е лицензиран в Република България, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията.
\n
(3)Когато предприятия майки са финансови холдинги, учредени в различни държави членки и имат за дъщерни дружества инвестиционни посредници, лицензирани във всяка от тези държави, комисията осъществява надзор на консолидирана основа, ако инвестиционният посредник с най-голямо балансово число е лицензиран в Република България.
\n
(4)Когато финансов холдинг е предприятие майка на повече от един инвестиционен посредник, лицензиран в различни държави членки и никой от тези инвестиционни посредници не е лицензиран в държавата членка, в която финансовият холдинг е учреден, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията, ако инвестиционният посредник с най-голямо балансово число е лицензиран в Република България. Този инвестиционен посредник се счита за контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз.
\n
(5)По споразумение с компетентните органи на съответните държави членки комисията може да не приложи критериите по ал. 2 - 4, ако прилагането им е неподходящо с оглед инвестиционните посредници, участващи във финансовия холдинг, и относителната значимост на тяхната дейност в отделните държави. В споразумението се определя компетентният орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа. Преди сключване на споразумението комисията дава възможност на инвестиционния посредник с най-голямо балансово число, инвестиционния посредник майка в държава членка или инвестиционния посредник от Европейския съюз в определен от нея срок да изрази своето мнение.
\n
(6)По искане на компетентен орган от държава членка комисията може да участва в консултации и да подписва споразумения относно определяне на орган, който ще осъществява консолидиран надзор съгласно ал. 5. В този случай комисията може да поеме осъществяването на консолидиран надзор, без да са налице условията по ал. 2 - 4.
\n
(7)Комисията уведомява Европейската комисия за сключените споразумения по ал. 6, съгласно които тя ще осъществява надзор на консолидирана основа.
\n
Чл. 163
\n
(1)Всички инвестиционни посредници и финансови институции, които са дъщерни дружества на предприятието майка при изготвянето на консолидираните финансови отчети за целите на консолидирания надзор, прилагат пълна консолидация