{"html": "

Чл. 177

\n
(1)Работните обекти в местата за лишаване от свобода се създават и управляват от началника на затвора или поправителния дом. В дейността си той се подпомага от представител на териториалното поделение на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“
\n
(2)Юридически лица и еднолични търговци могат да създават цехове и работилници в района на затворите, поправителните домове и затворническите общежития или да наемат съществуващи работни помещения в тези места.
\n
(3)В случаите по ал. 2 се сключва договор между ръководителя на териториалното поделение на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и юридическото лице или едноличния търговец.
\n

Чл. 178Работните обекти извън затворите и затворническите общежития се разкриват със заповед на главния директор на ГДИН след преценка на изискванията за сигурност

\n

Чл. 179

\n
(1)Договорите за отдаване на труд се сключват между Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и съответния работодател – юридическо или физическо лице или едноличен търговец, въз основа на заповедта по чл. 178 и в съответствие с подходящите здравословни и безопасни условия на труд
\n
(2)Договорите включват задължителни клаузи относно реда за оказване на спешна медицинска помощ, за уведомяване и взаимодействие с дежурната част на затвора или затворническото общежитие при демонстративно неподчинение от страна на лишените от свобода, бягство, самонараняване, трудова злополука или друга извънредна ситуация.
\n
(3)В договорите не може да се предвижда нощуване на лишените от свобода извън затворите и затворническите общежития, без да е налице заповед съгласно чл. 72, ал. 2 ЗИНЗС и осигурен денонощен контрол от надзорно-охранителния състав.
\n
(4)Преди сключване на договора съответният работодател отправя предложение, което съдържа:
\n
1.идентификационните му данни;
\n
2.информация за осигурените за негова сметка здравословни и безопасни условия на труд, хигиенно-битови условия и условия за охрана на лишените от свобода;
\n
3.място, характер и срок за изпълнение на работата;
\n
4.брой на лишените от свобода, необходими за изпълнение на работата;
\n
5.размер и начин на заплащане на положения труд;
\n
6.нуждата от охрана и нейното осигуряване;
\n
7.транспортирането на лишени от свобода от и до работните обекти;
\n
8.начините за оказване на спешна медицинска помощ;
\n
9.начините за връзка със затвора или затворническото общежитие при възникнали извънредни ситуации;
\n
10.информация за работни облекла и индивидуални средства за защита, съобразени със спецификата на полагания труд.
\n
(5)Мениджърът на Държавното предприятие „Фонд затворно дело“ установява контакт с работодателя и преценява условията за работа съобразно предложението по ал. 5, наличието на подходяща работна ръка, икономическата изгода от сключването на договор и други.
\n
(6)При положителна преценка мениджърът внася предложение до началника на затвора за разкриване на работния обект.
\n
(7)Началникът на затвора или поправителния дом възлага на заместника по режимна и надзорно-охранителна дейност изготвянето на писмено становище относно условията за транспортиране, възможностите за контрол на работното място от служители на надзорно-охранителния състав, какви клаузи да бъдат включени в договора за действие при особени случаи и други.
\n
(8)В предложението си до главния директор на ГДИН началникът на затвора или поправителния дом обобщава становищата на мениджъра и заместник-началника, като изразява своето мнение за разкриването на работния обект.
\n

Чл. 180(1) След издаване на заповедта по чл. 178 се договаря сключването на конкретния договор

\n
(2)При договарянето се преценяват допълнително:
\n
1.предметът на дейност на фирмата работодател, лицето, което я представлява, и дали зад него не се прикрива друг работодател – бивш затворник или криминално проявено лице;
\n
2.разполага ли работодателят с транспортни средства и лицензирана фирма, на която да се възложи охраната на лишените от свобода по време на работа;
\n
3.възможността за договаряне на други условия – даване на допълнителна храна на работещите, организиране на курсове за придобиване на специалност или професионална квалификация, наемането на работа на лишени от свобода след изтърпяване на наказанието и други.
\n
(3)Процесът на договаряне се провежда с активното участие на оперативните работници от Министерството на вътрешните работи, обслужващи местата за лишаване от свобода.
\n

Чл. 181

\n

Управителният съвет на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ определя лицата, които имат право да сключват договори от името и за сметка на държавното предприятие

\n

Чл. 182

\n
(1)Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип и са поставени на лек режим, работят предимно на обекти извън района на затворническите общежития без охрана
\n
(2)Контролът на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип, които са поставени на общ режим и работят на външни работни обекти, се осъществява от служители на надзорно-охранителния състав по график, утвърден от началника на затворническото общежитие.
\n

Чл. 183

\n
(1)Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затвори и затворнически общежития от закрит тип, работят в предприятия, цехове и работилници на територията на съответните затвори, поправителни домове и затворнически общежития
\n
(2)Лишените от свобода по ал. 1 могат да бъдат извеждани на работа извън затвора или затворническото общежитие по изключение на обособени външни охраняеми обекти само при осигурена охрана от държавни служители с полицейска подготовка.
\n
(3)Държавните служители с полицейска подготовка от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ могат да охраняват външни работни обекти по тяхно желание. В тези случаи те подават молба със съгласието на прекия си ръководител до съответния началник на затвор, поправителен дом или затворническо общежитие.
\n
(4)За одобрените държавни служители в съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие се води регистър.
\n
(5)Охраната по ал. 3 се поема въз основа на заповед на началника на затвора или затворническото общежитие след сключване на договор със съответния работодател. В договора се уговарят разходите за охрана, които се превеждат по сметка на Министерството на правосъдието.
\n

Чл. 184

\n

Ако срокът на договора за отдаване на труд е по-дълъг от 3 месеца и групата на лишените от свобода е по-голяма от 10 души, могат да бъдат договаряни курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или стимулиращи социални мероприятия, които са за сметка на работодателя

\n

Чл. 185

\n

Редът за извеждане и прибиране от работа, организацията на работното място и специфичните права и задължения на лишените от свобода, свързани с участието в трудова дейност, се уреждат с правилниците за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит и открит тип Глава шеста ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА

\n

Чл. 186

\n

Лишените от свобода се освобождават от затворите и поправителните домове само след писмено нареждане от началника, което се изпълнява от дежурния главен надзирател след проверка на самоличността на лицето

\n

Чл. 187

\n

Когато съществува съмнение, че лишеният от свобода е изпаднал в състояние на невменяемост, началникът на затвора или на поправителния дом уведомява окръжния прокурор по местоизпълнението на наказанието с оглед прилагането на чл. 427 от Наказателнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 89 от Наказателния кодекс

\n

Чл. 188

\n
(1)Три месеца преди освобождаването на лишените от свобода поради изтърпяване на наказанието с тях най-малко два пъти седмично се провеждат ресоциализационни мероприятия с участие на социални и пробационни служители и представители на наблюдателни комисии. При необходимост те се подпомагат от представители на държавни, общински, граждански и религиозни общности и неправителствени организации
\n
(2)Три дни преди освобождаването лишеният от свобода се спира от работа. През това време му се предават собствените дрехи, а той връща зачислените му вещи, като му се изплащат заработените суми. Тези дни му се зачитат за работни и получава храна за работещ.
\n
(3)Когато не е възможно да се изчислят работните дни и трудовото възнаграждение за времето, непосредствено предшестващо освобождаването, зачитат се работни дни и се заплаща като за изпълнение на трудови норми 100 на сто. Изплатените в повече или неизплатените в тези случаи суми остават за сметка на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, затвора или поправителния дом.
\n

Чл. 189(1) Изчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно

\n
(2)Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетите в селскостопанска дейност и други специфични производства – и за по-дълги периоди.
\n
(3)При престой се зачитат работни дни съобразно фактически извършената работа.
\n
(4)Ежемесечно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода.
\n

Чл. 190Зачитането по чл. 179, ал. 2 ЗИНЗС се извършва със заповед на главния директор на ГДИН

\n

Чл. 191(1) При освобождаването се издават удостоверения за изтърпяване на наказанието, които са освободени от държавна такса

\n
(2)Удостоверението за изтърпяно наказание съдържа данни за зачетеното предварително задържане, изтърпяното фактически наказание, срока на постановеното помилване, зачетените работни дни или остатъка от наказанието, от изтърпяването на който лишеният от свобода е освободен условно предсрочно.
\n

Чл. 192

\n
(1)За изтърпяното наказание по всяка присъда или определение се изготвя сведение по установен образец, препис от което се изпраща в ГДИН и се уведомяват прокурорът, привел присъдата или определението в изпълнение, и бюрото за съдимост към районния съд по месторождение на лицето
\n
(2)В случай на неоснователно задържане на осъдения в затвора или поправителния дом след изтичане срока на наказанието заедно със сведението по ал. 1 се изпраща и справка за причините за задържането.
\n
(3)За всеки случай на неоснователно задържане се уведомяват прокурорът, упражняващ надзор за законност, и Върховната касационна прокуратура.
\n

Чл. 193

\n
(1)Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския съвет или кметството по постоянния му адрес и съответната наблюдателна комисия за деня на освобождаването
\n
(2)За освобождаването на лишените от свобода се уведомяват регионалното поделение на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие и военноотчетното бюро по постоянния адрес на осъдения.
\n

Чл. 194

\n

При условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода за взетото отношение от съда по наложените допълнителни наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и за постановената пробационна мярка в изпитателния срок се уведомява прокурорът, привел присъдата в изпълнение, и съответната пробационна служба Глава седма ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

\n

Чл. 195Разпоредбите на предходните глави на този правилник се прилагат и по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго

\n

Чл. 196

\n
(1)Новопостъпилите непълнолетни се приемат от началника на поправителния дом, психолога и лекаря. Те се настаняват в приемно отделение, където престояват от 14 денонощия до един месец. Постъпилите за втори и последващ път или от арест престояват от 10 до 14 денонощия. През това време се запознават с обстановката и реда в поправителния дом, проучват се техните личностови качества, криминална заразеност, образование, педагогическа занемареност, семейно положение и причини за извършеното престъпление
\n
(2)Въз основа на оценка на лекаря и психолога и предложение от инспектор-приемна след изтичане срока на престоя в приемното отделение непълнолетните се разпределят по групи, учебни класове и работни места.
\n

Чл. 197

\n

Непълнолетните, постъпили за втори и последващ път, се настаняват отделно от останалите. Изолацията се осъществява по време на работа и други общи мероприятия с изключение на обучението

\n

Чл. 198(1) В общообразователното обучение се включват всички непълнолетни, които са постъпили в поправителния дом един месец преди завършване на първия учебен срок

\n
(2)Постъпилите по-късно се включват в учебен процес само ако имат оформен успех за първия учебен срок и не са прекъсвали обучението си през текущия срок за повече от два месеца.
\n

Чл. 199

\n

В състава на педагогическия съвет се включват началникът на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“, директорът на училището и инспектор-педагозите, които са служители на ГДИН

\n

Чл. 200

\n
(1)Учебно-възпитателната работа в училищата при поправителните домове и професионално-техническото обучение се провеждат по учебни планове, програми и методически указания, утвърдени от Министерството на образованието, младежта и науката
\n
(2)Инспектор-педагозите подпомагат непълнолетните при подготовката им за явяване на изпити като ученици на самостоятелна форма на обучение.
\n
(3)По време на подготовката и явяването на изпити ученикът се освобождава от работа. Срокът се определя със заповед на началника на поправителния дом и не може да бъде по- малък от 15 дни.
\n

Чл. 201

\n

Участниците в художествената самодейност с разрешение на началника на поправителния дом могат да участват в местните прегледи и състезания и да изнасят програми пред жителите на близките селища

\n

Чл. 202

\n

Администрацията на поправителния дом поддържа връзка с родителите и близките на непълнолетните и инспекторите от детските педагогически стаи и съдейства за осъществяването на периодични срещи с тях

\n

Чл. 203Непълнолетните се подлагат на медицински преглед, в т.ч. и психиатричен, най-малко веднъж на три месеца. Резултатите се вписват в здравна карта

\n

Чл. 204Непълнолетните, поставени на общ и строг режим

\n
1.се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;
\n
2.имат неограничено право на свиждане и право на една хранителна пратка на месец извън свиждането;
\n
3.имат право на два часа престой на открито;
\n
4.могат да ползват парични суми по сметка до една минимална работна заплата за страната;
\n
5.движат се в района на поправителния дом с придружител.
\n

Чл. 205Непълнолетните, поставени на лек режим

\n
1.се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;
\n
2.имат неограничено право на свиждане и право на две хранителни пратки на месец извън свиждането;
\n
3.имат право на два часа престой на открито;
\n
4.могат да ползват парични суми по сметка до една минимална работна заплата за страната;
\n
5.движат се в района на поправителния дом без придружител;
\n
6.провеждат свиждания по реда на чл. 192, ал. 3 ЗИНЗС само на територията на населеното място, където се намира поправителният дом.
\n

Чл. 206

\n

Свижданията са с продължителност до 90 минути, а с разрешение на началника на поправителния дом за всеки отделен случай – и повече. По време на свижданията непълнолетните могат да получават хранителни продукти, плодове и зеленчуци извън предвидените по режима норми

\n

Чл. 207(1) В поправителните домове се създават следните самодейни органи на лишените от свобода

\n
1.съвет на колектива от 5 до 9 души;
\n
2.етажни съвети от 3 до 5 души.
\n
(2)Съветът на колектива се ръководи от началника на сектор „Социални дейности и възпитателна работа“.
\n
(3)Към съвета на колектива се създават следните секции: училищна, културно-масова и спортна, за вътрешен ред и дисциплина, санитарна и др. Те се ръководят от служители.
\n

Чл. 208В случаите на чл. 195 ЗИНЗС разрешение да бъдат оставени в поправителния дом дава главният директор на ГДИН

\n

Чл. 209

\n

С награда по чл. 98, ал. 1, т. 7 и 8 ЗИНЗС могат да бъдат поощрявани непълнолетни, изтърпяващи наказание в затворническо общежитие от открит тип и поставени на общ режим

\n

Чл. 210Сроковете по чл. 192, ал. 1 и 2 ЗИНЗС се изчисляват в календарни месеци независимо от зачитането на работни дни

\n

Чл. 211

\n

Началникът на поправителния дом може да отмени правото на домашен отпуск за срок до две денонощия на непълнолетни лишени от свобода от открит тип заведение и поставени на лек режим, когато 1. непълнолетният има възможност да се укрие или извърши престъпление;

\n
2.родителите или настойниците нямат постоянен адрес на местоживеене или са извън пределите на страната.
\n

Чл. 212В комисията по изпълнение на наказанията се включва и представител на комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни

\n

Глава осма ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР БЕЗ ЗАМЯНА

\n

Чл. 213

\n

Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория

\n

Чл. 214

\n

Изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението

\n

Чл. 215За работата с лишените от свобода, осъдени на доживотен затвор, се разработват национални стандарти, които се утвърждават от главния директор на ГДИН

\n

Чл. 216

\n
(1)Осъдените на доживотен затвор могат да работят в помещенията, в които са настанени, или в специално оборудвани работни места в работилници и цехове при наличието на подходяща работа
\n
(2)По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор се води отчетност на работните дни.
\n

Чл. 217

\n

Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност

\n

Чл. 218

\n

Първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5 години и при наличието на добро поведение. При изчисляването на този срок предварителното задържане под стража не се зачита

\n

Чл. 219

\n
(1)За срок от 5 години след влизане на присъдата в сила осъдените на доживотен затвор могат да се настаняват в специално обособено отделение в един от затворите или в отделен затвор, определени със заповед на министъра на правосъдието
\n
(2)В срока по ал. 1 с осъдените на доживотен затвор работи специализиран екип от служители.
\n
(3)След изтичане на срока и след цялостна оценка на осъдения се взема решение за настаняването му в друг затвор и условията, при които ще изтърпява наказанието.
\n

Чл. 220Разпоредбите за осъдените на доживотен затвор се прилагат и за осъдените на доживотен затвор без замяна, доколкото не е предвидено друго специално за тях

\n

ЧАСТ ПЕТА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ПРОБАЦИЯ

\n

Чл. 221

\n

Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор, доколкото в тази част не се предвижда друго

\n

Чл. 222

\n

Пробационните служби се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието, който определя структурата и щата им, длъжностите и категориите на служителите, които ги заемат

\n

Чл. 223(1) Пробационните служби изпълняват наказанието пробация и мерките за пробационен надзор

\n
(2)При изпълнение на пробационните мерки се зачитат правата на осъдения и не се допуска унижаване на човешкото му достойнство.
\n

Чл. 224При изпълнение на наказанието пробация основната задача на пробационните служби е постигането на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс чрез

\n
1.ефективно изпълнение на наложените от съда пробационни мерки – упражняване на контрол и въздействие върху осъдения, реализиране на корекционно-възпитателна работа, насочена към намаляване влиянието на криминогенните фактори;
\n
2.създаване и поддържане на междуинституционални контакти с всички заинтересовани държавни и неправителствени институции и организации, имащи отношение към изпълнението на наказанието пробация, с оглед намаляване на риска от рецидив;
\n
3.оптимизиране качеството на предлаганите корекционно-възпитателни и социални дейности за осъдени на пробация чрез реализирането на проектни дейности, изграждането на доброволческа мрежа и провеждането на програми за обществено въздействие;
\n
4.популяризиране на дейността и функциите на пробационната служба пред обществеността.
\n

Чл. 225(1) Пробационните служби подпомагат съда при избора на подходящо наказание и съответен вид пробационни мерки, като

\n
1.изготвят предсъдебни доклади, по негово искане;
\n
2.информират го за утвърдените корекционно-възпитателни и развиващи програми и ресурса на пробационната служба за прилагането им;
\n
3.предоставят и друга информация.
\n
(2)Пробационните служби организират и контролират изпълнението на пробационните мерки чрез:
\n
1.призоване на осъдения по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс след получаване на влезлия в сила съдебен акт от съответната прокуратура;
\n
2.уведомяване на прокурора, упражняващ надзор, кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи за приведения в изпълнение съдебен акт;
\n
3.определяне на длъжностно лице за контрол по изпълнението на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, ограничение в свободното придвижване, безвъзмезден труд в полза на обществото и поправителен труд;
\n
4.извършване на проверки на осъдените.
\n

Чл. 226(1) Пробационните служители изготвят предсъдебен доклад по конкретно наказателно производство по искане на съдията докладчик

\n
(2)Предсъдебният доклад съдържа: данни, отнасящи се до личността на лицето, материално и семейно положение, обкръжение, среда и условия на живот, поведение преди и след извършване на деянието, произход, социално положение, съдебно минало, както и оценка на риска от рецидив и вреди, включваща ресурси, проблемни зони и потребности, на базата на които да се подберат ефективни пробационни мерки.
\n
(3)Предсъдебният доклад може да бъде разширен и кратък. Разширеният съдържа цялостна информация за правонарушителя. Краткият се изготвя според изискванията на съда.
\n
(4)След получаване на искането на съдията докладчик пробационният служител събира необходимите данни по ал. 2 чрез информация от обвиняемия, от държавните органи и други източници.
\n
(5)Подсъдимият се призовава на адреса, посочен в искането на съдията докладчик по реда на чл. 230, ал. 1 и 2. При отказ да се яви или да съдейства пробационният служител съставя протокол, в който се удостоверява това обстоятелство. Протоколът се подписва от един свидетел.
\n
(6)Пробационните служители в местата за лишаване от свобода, по искане на съда, изготвят доклади във връзка с чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс.
\n

Чл. 227

\n
(1)Местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено по реда на чл. 205, ал. 2 и 3 ЗИНЗС след представяне на удостоверение за нов настоящ адрес на осъдения
\n
(2)Заповедта за промяна на местоизпълнението на пробационните мерки съдържа:
\n
1.правно и фактическо основание за издаването й;
\n
2.новия адрес на местоизпълнение на наказанието;
\n
3.разпоредителна част относно уведомяването на прокуратурата по новото местоизпълнение.
\n
(3)Заповедта по ал. 2 се връчва на осъдения срещу подпис.
\n
(4)В 3-дневен срок от връчването на заповедта осъденият е длъжен да се яви в пробационната служба по новото местоизпълнение.
\n
(5)След връчване на заповедта пробационният служител по старото местоизпълнение:
\n
1.уведомява прокурора, привел присъдата в изпълнение, кмета на населеното място и началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи;
\n
2.изпраща досието на осъдения и кореспонденцията по опис на пробационната служба по новото местоизпълнение на наказанието пробация в тридневен срок.
\n
(6)Пробационният служител от пробационната служба по новото местоизпълнение уведомява съответния прокурор, който ще упражнява надзор за законност при настъпилата промяна.
\n

Чл. 228(1) Получените за изпълнение съдебни актове се вписват в дневника за регистриране на присъдите по реда на тяхното получаване

\n
(2)За всеки осъден на пробация или с наложени мерки за пробационен надзор се съставя лично досие, което съдържа: опис, формуляр за досие, прокурорско разпореждане със съдебен акт, с който е наложено наказанието, и актуално свидетелство за съдимост, карта на осъдения, документи и кореспонденция, издадени по повод и във връзка с изпълнението на пробационните мерки.
\n
(3)Личното досие се води от пробационния служител.
\n

Чл. 229(1) Съдебните актове, с които са наложени пробационни мерки, се изпълняват след получаването им в пробационната служба по реда на тяхното влизане в сила

\n
(2)Когато на едно и също лице са наложени две или повече наказания пробация, се уведомява съдът, постановил последния съдебен акт, и прокурорът, който го е привел в изпълнение, ако са налице условия за определяне на общо наказание.
\n
(3)Не се започва изпълнение на съдебен акт за наложено наказание пробация или мерки за пробационен надзор, когато:
\n
1.не са посочени задължителните пробационни мерки, както и периодичността за осъществяване на мярката задължителна регистрация по настоящ адрес;
\n
2.не са индивидуализирани отделните пробационни мерки;
\n
3.не са определени сроковете на всяка от пробационните мерки.
\n
(4)В случаите по ал. 3 началникът на областната пробационна служба уведомява прокурора, наредил привеждането в изпълнение на съдебния акт.
\n

Чл. 230

\n
(1)Призоваването на осъдения се извършва по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс в срок 3 работни дни на адреса, посочен в съдебния акт или в придружителното писмо на прокурора, изпратил акта за изпълнение
\n
(2)В случаите на чл. 180, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс осъденият се счита за редовно призован.
\n
(3)Ако след изтичане на три дни след указания в известието срок осъденият не се яви в пробационната служба, се уведомява съответният прокурор с оглед принудителното му довеждане.
\n
(4)Когато осъденият не е открит на посочения адрес, след провеждане на необходимите действия за установяване на лицето пробационният служител уведомява съответната прокуратура за обявяването му за национално издирване и за налагане на принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.
\n
(5)При липса на актуални данни за настоящ адрес или когато се установи, че осъденият е извън страната, той се призовава по постоянния му адрес и се уведомява прокурорът.
\n

Чл. 231

\n

Когато настоящият адрес на осъдения не е в района на действие на съответната областна пробационна служба, съдебният акт се връща на прокурора, който го е изпратил за привеждане в изпълнение

\n

Чл. 232За начало на изпълнение на наказанието се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител и съставянето на протокол по чл. 208, ал. 3 ЗИНЗС

\n

Чл. 233

\n
(1)Ако по време на изтърпяване на наказанието пробация се приведе в изпълнение съдебен акт за наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на пробационните мерки се спира. Пробационният служител уведомява прокурора, привел в изпълнение лишаването от свобода, и началника на съответния затвор, като им представя справка за размера на изтърпяното наказание пробация
\n
(2)След освобождаване на осъдения от мястото за лишаване от свобода началникът на затвора уведомява съответната пробационна служба и продължава изпълнението на остатъка на пробационните мерки.
\n
(3)В случаите на ал. 1 и 2 началниците на областната служба „Изпълнение на наказанията“ и на затвора изпращат документите за оценка на осъдения, текущите доклади, докладите и протоколите за извършената индивидуална и групова корекционна работа.
\n

Чл. 234

\n

Когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, след изтърпяване на което предстои да бъде приведено в изпълнение наказание пробация, се уведомява прокурорът, привел в изпълнение лишаването от свобода, с цел определяне на общо наказание при условията на чл. 23 – 25 от Наказателния кодекс

\n

Чл. 235

\n

При отмяна на присъда, по която е започнало изпълнение на наказание пробация и последващо ново осъждане на лицето на същото наказание за същото престъпление, периодът на частично изпълнение по отменената присъда се приспада от новото наказание

\n

Чл. 236(1) Дейността на пробационния съвет се подготвя, координира и ръководи от неговия председател

\n
(2)Пробационният съвет включва от 5 до 9 членове.
\n
(3)Представителите по чл. 202, ал. 3, т. 2, ал. 4 и 5 ЗИНЗС се съгласуват с ръководителя на съответната институция.
\n
(4)При неучастие на член от пробационния съвет в три поредни заседания с ръководителя на съответната институция се съгласува определянето на нов представител.
\n
(5)Освобождаването или замяната на член на пробационния съвет се извършва по реда на чл. 202, ал. 6 ЗИНЗС.
\n

Чл. 237(1) Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, като членовете се уведомяват за дневния ред седем работни дни по-рано

\n
(2)Всеки член на съвета може да прави предложения за включване на въпроси в дневния ред.
\n
(3)Председателят може да покани за участие в заседанието на пробационния съвет лица, които не са негови членове.
\n
(4)Участието на лицата по ал. 3 се допуска с решение на пробационния съвет.
\n
(5)При непровеждане на заседание на пробационния съвет поради липса на кворум се насрочва ново заседание.
\n

Чл. 238(1) Заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът не реши друго

\n
(2)Членовете на пробационния съвет участват в заседанията лично.
\n
(3)В заседанията на пробационния съвет инспекторът по пробация внася лично своите предложения и участва в обсъждането с право на съвещателен глас.
\n

Чл. 239(1) За всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в съответната пробационна служба

\n
(2)Препис от протокола се изпраща на окръжния прокурор.
\n

Чл. 240

\n

С осъдените на пробация се осъществяват групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа в зависимост от постановените пробационни мерки и регистрираните проблемни зони и ресурси на осъдените

\n

Чл. 241(1) Социалните дейности и възпитателната работа с осъдените на пробация включва

\n
1.индивидуална консултативна и корекционна дейност;
\n
2.програми за обществено въздействие;
\n
3.обучение и квалификация на осъдените.
\n
(2)Индивидуалната работа с осъдените на пробация е насочена към:
\n
1.информиране относно правния и социалния статус и възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието;
\n
2.подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за преодоляване на трудности;
\n
3.насочване и посредничество към външни организации за решаване на конкретни проблеми;
\n
4.мотивиране към активно участие и сътрудничество при изпълнение на индивидуалния план на присъдата;
\n
5.корекционни дейности, насочени към зоните с дефицити.
\n
(3)Програмите за обществено въздействие са насочени към намаляване на риска от рецидив и от значителни вреди. Реализират се по утвърдени методики в индивидуален и групов формат.
\n

Чл. 242

\n
(1)Оценката на осъдения и индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки се изготвят от пробационния служител в срок от 14 работни дни след привеждане в изпълнение на наказанието
\n
(2)Оценката се изготвя след проведено интервю с осъдения, като се идентифицират нуждите, свързани с правонарушението, и се набелязват дефицитните зони за корекционна дейност.
\n
(3)Повторна оценка на осъдения се извършва след изтичане на шест месеца от срока на наказанието, като се отчита промяната в параметрите и поведението му по време на изпълнение на пробационните мерки.
\n
(4)Оценката на осъдения е основа за изготвяне на индивидуалния план.
\n

Чл. 243

\n
(1)Индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки е неразделна част от системата за оценката на осъдения и съдържа вида и срока на постановените пробационни мерки, регистрирани дефицитни зони от оценката на риска, задачи, мероприятия, форми за въздействие, срок за реализиране и отговорници
\n
(2)Индивидуалният план се съгласува с осъденото лице срещу подпис.
\n
(3)След изтичане на шест месеца от срока на наказанието се извършва преглед на постигнатото, резултатите се отразяват в текущ доклад и се изготвя индивидуален план за следващия период.
\n

Чл. 244(1) Индивидуалният план по чл. 209 ЗИНЗС включва

\n
1.част, която се изготвя в тридневен срок от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа индивидуален план за задължителната регистрация по настоящ адрес и другите наложени пробационни мерки, който се съгласува с началника на районното управление на Министерството на вътрешните работи;
\n
2.част, която се съставя след изготвяне на оценката на риска в срок 14 работни дни от привеждане в изпълнение на наказанието и съдържа: а) описание на рисковите зони, във връзка с които ще се работи; б) набелязване на целите, съответстващи на конкретни нужди; в) дейности и видове въздействие за постигане на целите; г) срокове за извършване на дейностите и за преглед на плана.
\n
(2)Планът по ал. 1 се изготвя и реализира от инспектора по пробация, подпомаган от младши инспектора, и с активното участие на осъдения.
\n
(3)За резултатите от работата по индивидуалния план за всеки осъден се изготвя доклад съгласно утвърдени методически указания от главния директор на ГДИН.
\n

Чл. 245

\n
(1)Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва чрез полагане на подпис на осъдения в отчетен картон в съответствие с определената от съда периодичност
\n
(2)В плана по чл. 210, ал. 4 ЗИНЗС пробационният инспектор с участие на осъдения определя дните за регистрация.
\n
(3)Когато задължителната регистрация се извършва по месторабота на осъдения, длъжностното лице, пред което се полага подписът, се определя след съгласуване с работодателя.
\n
(4)Отчетният картон се предава срещу подпис на длъжностното лице, което е задължено своевременно да уведомява пробационния служител при нарушение изпълнението на пробационната мярка.
\n
(5)Контролът по изпълнението на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес се извършва от пробационен служител и се отразява в отчетния картон. При установено нарушение се съставя констативен протокол.
\n
(6)При облекчаване на режима на регистрация:
\n
1.се уведомява определеното длъжностно лице;
\n
2.коригира се планът за задължителна регистрация;
\n
3.отразява се промяната в отчетния картон и в досието на осъденото лице.
\n
(7)При започване на стационарно или домашно лечение осъденият или близките му са длъжни незабавно да уведомят пробационния служител. Времето за стационарно или домашно лечение се удостоверява пред пробационния служител с медицински документи в тридневен срок от издаването им и се зачита за изтърпяване на мярката задължителна регистрация.
\n
(8)След приключване срока на изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес отчетният картон се връща в пробационната служба и прилага към личното досие на осъдения.
\n
(9)В плана, който се съгласува със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи, се включва и задължение за уведомяване на пробационния служител при констатирани правонарушения.
\n

Чл. 246

\n
(1)Освобождаването на осъдения от задължението да полага подпис за срок до 10 дни се извършва въз основа на своевременно подадено мотивирано заявление до пробациония служител с приложени към него удостоверителни документи
\n
(2)Пробационният служител изразява писмено своето становище върху заявлението, полага дата и подпис, след което го съгласува с началника на пробационната служба.
\n
(3)След съгласуването пробационният служител се произнася с писмен акт по образец, копие от който се връчва на лицето срещу подпис и се изпраща на прокурора по местоизпълнение на пробационната мярка за сведение.
\n

Чл. 247

\n

При освобождаване на осъдения от задължението да полага подпис за повече от 10 дни се прилага процедурата по чл. 246. Преписката се изпраща на прокурора за съгласуване. Копие от съгласуваното разрешение остава в прокуратурата, а друго се връчва на осъденото лице срещу подпис

\n

Чл. 248(1) За задължителните периодични срещи пробационният служител с участие на осъдения изготвя график, като определя дата, място, време и тема за провеждането им

\n
(2)Честотата на планираните срещи се определя от пробационния служител в зависимост от личностната и общата оценка на осъдения, но не по-малко от веднъж на месец.
\n
(3)При изпълнение на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се прилага разпоредбата на чл. 245, ал. 7.
\n
(4)Извънредните срещи се провеждат при необходимост.
\n

Чл. 249

\n
(1)Изпълнението на пробационната мярка ограничения на свободното придвижване се контролира чрез проверки по план и график, изготвени от пробационния служител и съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Проверките по ал. 1 се извършват от пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при необходимост с участието на представител/и на съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.
\n
(3)Забраната за посещаване на индивидуализираните в присъдата места, райони и заведения се обявява на собствениците или длъжностните лица чрез представяне на снимки или по друг подходящ начин. За уведомяването им се съставя протокол, който се подписва от собственика или отговорното длъжностно лице със задължение да уведоми пробационния служител при нарушение на пробационата мярка.
\n
(4)За всяка контролна проверка се изготвя докладна записка, а при установени нарушения на забраните се съставя и констативен протокол.
\n
(5)Разрешенията за напускане на населеното място се дават по реда на чл. 246 и 247.
\n
(6)При необходимост от ползване на спешна медицинска помощ в болнично заведение и извън настоящия адрес на осъдения пробационният служител уведомява писмено районния прокурор, като изпраща копие от акта, с който е разрешил отсъствието.
\n
(7)Времето за лечение, за което има издадено разрешение, се зачита за изтърпяване на мярката ограничаване на свободното придвижване.
\n

Чл. 250(1) Програмите за обществено въздействие се утвърждават от главния директор на ГДИН

\n
(2)Средствата за реализиране на курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие се утвърждават от министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГДИН.
\n
(3)Изборът на изпълнител на курсовете и програмите се извършва от областната служба „Изпълнение на наказанията“ по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
\n
(4)Изпълнители на курсове и програми могат да бъдат:
\n
1.училища към местата за лишаване от свобода;
\n
2.лицензирани обучаващи фирми;
\n
3.лицензирани неправителствени организации с предмет на дейност организиране на курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие и разполагащи с необходимите експерти;
\n
4.училища и професионални гимназии;
\n
5.териториални органи на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието, младежта и науката;
\n
6.пробационните служби.
\n
(5)Когато реализирането на програми за обществено въздействие предполага специализирани знания и умения, могат да се използват услугите на центрове за работа с деца от рискови групи; центрове за работа с правонарушители със зависимости или с психични проблеми; центрове за ресоциализация; специализирани неправителствени организации; специализирани лечебни заведения.
\n

Чл. 251

\n
(1)При изпълнение на пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие пробационният служител взема предвид оценката на риска, квалификацията, дефицитите в поведението, личностните особености, степента на образование, необходимостта от снижаване на риска от повторно извършване на правонарушение и желанието на осъдения
\n
(2)С осъдените на пробация се реализира поне една от утвърдените задължителни програми.
\n
(3)Областните пробационни служби могат да провеждат групови и индивидуални програми за подпомагане ресоциализацията на осъдени, на които не е наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от Наказателния кодекс, след писмено декларирано желание от тях.
\n
(4)За реализиране на програмите за обществено въздействие могат да се сформират специализирани екипи.
\n
(5)В областните пробационни служби могат да се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГДИН.
\n

Чл. 252

\n
(1)В 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената от съда пробационна мярка поправителен труд
\n
(2)Уведомителното писмо съдържа данни за: съдебния акт, продължителността на мярката и незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и номера на сметката, по която трябва да се превеждат удържаните суми.
\n
(3)Работодателят ежемесечно писмено уведомява пробационния служител за направените удръжки, като изпраща заверено копие от платежния документ.
\n
(4)Когато осъденото лице е самоосигуряващо се, удръжките се изчисляват на база представен официален документ за размера на дохода, върху който са внасяни осигурителните вноски.
\n
(5)Осъденият в 3-дневен срок информира пробационнния служител за невъзможността да се изпълнява пробационната мярка в случаите на чл. 219, ал. 4 ЗИНЗС.
\n

Чл. 253

\n

След изтичане срока на пробационната мярка поправителен труд работодателят изпраща на пробационния служител удостоверение за периода, който не се зачита за трудов стаж

\n

Чл. 254(1) Със заповед на началника на областната служба „Изпълнение на наказанията“ се определя обектът за полагане на безвъзмездния труд в полза на обществото

\n
(2)Копие от заповедта се връчва на осъдения и се изпраща на ръководителя на обекта.
\n
(3)Обектите на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, на които може да се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, се определят със заповед на изпълнителния директор на предприятието.
\n

Чл. 255

\n
(1)Пробационният служител с участието на осъденото лице изготвят ежемесечен график, в който се определят дните и часовете за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, съобразен с изискванията на чл. 221, ал. 3 и 4 ЗИНЗС
\n
(2)Полагането на безвъзмезден труд в полза на пострадали от престъплението става с изрично тяхно и на осъдения съгласие, изразено писмено, като месечният график се съгласува с двете страни.
\n
(3)При определяне на обекта и изготвяне на ежемесечния график се отчитат трудовата заетост, умения, здравословно състояние, квалификация и работоспособност на осъдения, както и други обстоятелства, имащи отношение по изпълнение на мярката.
\n

Чл. 256

\n
(1)Работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд и да извърши инструктаж съгласно чл. 26 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като това се удостоверява с подписа на осъденото лице в книгата за инструктаж
\n
(2)Осъденият на безвъзмезден труд е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред на обекта, където се полага, и да се отнася добросъвестно към възложената му работа.
\n
(3)Осъденият писмено декларира пред пробационния служител, че е запознат с условията за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, вътрешния ред на обекта и добросъвестно отношение към изпълнение на наложената мярка.
\n
(4)При настъпване на трудова злополука работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд в полза на обществото, съставя акт за трудова злополука и го изпраща в пробационната служба. Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“ уведомява ГДИН и организира процедурите по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
\n

Чл. 257

\n
(1)Пробационният служител или определеното от него длъжностно лице регистрира полагането на безвъзмезден труд в отчетна книжка, в която се отразяват мястото, видът и продължителността на положения труд
\n
(2)Пробационният служител осъществява контрол по изпълнение на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото относно: провеждането на инстуктаж, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, спазването на ежемесечния график и изпълнението на възложената работа от осъдения.
\n
(3)Всяка извършена проверка се документира, а при установяване на нарушение се съставя констативен протокол.
\n
(4)Не се допуска предварително отработване на часове, включени в следващи календарни години.
\n

Чл. 258

\n
(1)Когато осъденият не изпълнява наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото по уважителни причини, удостоверени с документи, пробационният служител в едномесечен срок от установяване на причината за неизпълнение внася в пробационния съвет предложение за замяна на безвъзмездния труд с друга пробационна мярка
\n
(2)Председателят на пробационния съвет внася в съответния окръжен съд предложението за замяна на мярката безвъзмезден труд в полза на обществото с друга пробационна мярка в 7-дневен срок от заседанието, на което е прието предложението.
\n

Чл. 259Пробационният служител в затвора

\n
1.осъществява взаимодействието с областните пробационни служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора;
\n
2.участва в заседанията на комисията по чл. 73 ЗИНЗС;
\n
3.изготвя доклад за осъдените лица, които ще бъдат предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор в изпитателния срок;
\n
4.уведомява съответната областна пробационна служба за лицата по т. 3 и изпраща документацията за тях в съответствие с рамката за взаимодействие със затворната администрация.
\n

Чл. 260

\n

Заверено копие от съдебния акт, с който в срока на условното предсрочно освобождаване е наложена мярка за пробационен надзор, след влизането му в сила се изпраща от началника на затвора в съответната пробационна служба, както и всички данни, касаещи личността и поведението на осъдения по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. За започване на изпълнението се уведомява съответния прокурор

\n

Чл. 261

\n
(1)Пробационният служител запознава членовете на пробационния съвет с оценката по чл. 225, ал. 1 ЗИНЗС и с плана за индивидуално изпълнение на пробационните мерки
\n
(2)Преразглеждане на оценката се извършва в зависимост от регистрираната степен на риска, плана за изпълнение и размера на наложените пробационни мерки не по-малко от веднъж на шест месеца.
\n

Чл. 262

\n
(1)Предложението по чл. 226, ал. 1 ЗИНЗС се изготвя в писмена форма от пробационния служител, работещ с конкретния осъден, и материалите се предоставят на членовете на пробационния съвет
\n
(2)Предложението съдържа пълна информация за осъдения, конкретни доказателства за регистрираната положителна промяна и прогноза за поведението му.
\n
(3)В случаите по чл. 226, ал. 2 ЗИНЗС пробационният служител, работещ с конкретното осъдено лице, изготвя и внася в пробационния съвет писмен доклад, който съдържа описание на нарушението и събраните доказателства, както и становище за това, дали да бъде възстановено първоначалното съдържание на пробационните мерки.
\n

Чл. 263(1) За всяко наказание се издава мотивирана писмена заповед

\n
(2)Заповедта се издава от началника на областната служба „Изпълнение на наказанията“ по предложение на пробационния служител след изслушване на нарушителя или приемане на писмените му обяснения.
\n
(3)Със заповедта за наказание осъденият на пробация се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата.
\n
(4)Екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения.
\n

Чл. 264

\n

При подаване на жалба по чл. 227, ал. 3 ЗИНЗС главният директор на ГДИН може да отмени или измени заповедта. Когато същият не намери основание за пререшаване на въпроса, потвърждава заповедта

\n

Чл. 265

\n
(1)Председателят на пробационния съвет внася в съда предложение за замяна на една пробационна мярка с друга или на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от Наказателния кодекс в 7-дневен срок от заседанието, в което е взето решението. Към предложението се прилагат справка за изтърпяната част от наказанието към този момент и други доказателства
\n
(2)Когато предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода е отхвърлено от съда, времето, през което изпълнението на пробационните мерки е било спряно – от датата на внасяне на предложението в съда до датата на получаването на съдебното решение, не се зачита за изтърпяване на наказанието.
\n

Чл. 266Молбите, жалбите, сигналите и предложенията се подават от осъдените на пробация в писмен вид. Те се регистрират в специален дневник

\n

Чл. 267(1) Изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичане срока на пробационната мярка с най-дълъг срок

\n
(2)За приключване изпълнението на наказанието писмено се уведомяват прокурорът, съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие, кметът на населеното място по последното местоизпълнение на наказанието, а в случаите по чл. 213, ал. 3 и чл. 219, ал. 1 ЗИНЗС – съответните длъжностни лица.
\n
(3)На изтърпелия наказание пробация се издава удостоверение, а по негова молба – и характеристика.
\n

ЧАСТ ШЕСТА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

\n

Чл. 268

\n

Разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс лица, доколкото в тази част не се предвижда друго

\n

Чл. 269(1) По смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗИНЗС никое лице не може да бъде прието в ареста без

\n
1.постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;
\n
2.определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;
\n
3.телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ за основанието за задържане, издаден от съответния прокурор или съд;
\n
4.съпроводителни писма за етапно конвоираните;
\n
5.присъда – до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;
\n
6.писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в действия по разследването и други процесуални действия.
\n
(2)Осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления, се настаняват в ареста само когато в същото населено място няма затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
\n
(3)Задържаните в арестите лица се настаняват в постоянно заключени помещения.
\n
(4)Разпоредбата на чл. 257, ал. 7 ЗИНЗС се прилага за обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите и поправителните домове.
\n

Чл. 270

\n
(1)Незабавно след настаняването в ареста на задържаното под стража лице се съставя лично арестантско досие, което се води по опис и съхранява следните документи: писмено нареждане за задържането, протокол за личен обиск, резултат от медицински преглед на лицето, диагностична оценка на лицето и план за намаляване на рисковете, разписки за получени и предадени пари и вещи, разписка-сметка разход, разписки за извеждане на разпит и други документи, касаещи престоя на задържаното лице
\n
(2)Копие от това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация, на съответния началник на мястото за лишаване от свобода или пробационен служител. Копие от досието се изпраща и при преместване на обвиняемия или подсъдимия в затвор или поправителен дом в случаите по чл. 244 ЗИНЗС.
\n
(3)Когато се установи, че постъпилото в ареста лице е лишено от свобода, ползващо отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, незабавно се уведомява главния директор на ГДИН и началника на съответния затвор или поправителен дом.
\n

Чл. 271Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 242, ал. 4 ЗИНЗС се съставя в присъствието на поемни лица

\n

Чл. 272На настанените в арестите се осигуряват

\n
1.самостоятелно легло и спални принадлежности;
\n
2.безплатна храна;
\n
3.ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар.
\n

Чл. 273

\n

В случаите на чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите, обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато грубо или системно нарушават установения ред, с което застрашават сигурността в затвора или в поправителния дом

\n

Чл. 274

\n

При преместване на задържано под стража лице по чл. 250 и 251 ЗИНЗС се осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране

\n

Чл. 275

\n

В случаите по чл. 255, ал. 2, предл. 2 ЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния състав в ареста незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия

\n

Чл. 276(1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста

\n
(2)Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни – не по-малко от два часа дневно.
\n
(3)Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в ареста лице нарушава реда за провеждането му.
\n

Чл. 277(1) Задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно

\n
(2)Свижданията са с продължителност до 40 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в ареста по ред, определен от началника на сектор „Арести“, под наблюдението на служител от надзорно-охранителния състав.
\n
(3)По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да са предмети извън разрешените между задържаните лица и посетителите им.
\n
(4)На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.
\n
(5)Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.
\n
(6)Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата.
\n

Чл. 278(1) Задържаните под стража имат право на кореспонденция без ограничения, която не подлежи на проверка

\n
(2)Обвиняемите и подсъдимите изпращат или получават писмата в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.
\n
(3)При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява съответният наблюдаващ прокурор.
\n

Чл. 279(1) Задържаните под стража могат да получават хранителни пратки само по време на свиждане

\n
(2)Задържаният може да откаже получаването на определена хранителна пратка, като отказът се прави в писмена форма.
\n
(3)Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.
\n
(4)Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите на чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
\n
(5)За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.
\n

Чл. 280

\n

Задържаните под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната

\n

Чл. 281Задържаните под стража имат право на телефонни разговори при условията и по реда, определен за осъдените

\n

Чл. 282

\n

Задържаните под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки

\n

Чл. 283Задържаните под стража имат право да получават вестници, списания и книги на български и чужд език

\n

Чл. 284Задържаните под стража и преведените в ареста на друго основание са длъжни

\n
1.да се грижат за опазване на имуществото;
\n
2.да спазват установените за тях правила;
\n
3.да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;
\n
4.да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на ареста.
\n

Чл. 285На задържаните под стража е забранено

\n
1.да внасят и държат при себе си пари и предмети, които не са разрешени;
\n
2.да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;
\n
3.да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните – и да пушат;
\n
4.да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;
\n
5.да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;
\n
6.да провеждат групови протести;
\n
7.да установяват връзка с други лица по нерегламентиран начин.
\n

Чл. 286

\n
(1)За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск, а обитаваните от тях помещения – на претърсване
\n
(2)Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав.
\n
(3)Обиск на задържаните под стража се извършва задължително:
\n
1.при постъпването и освобождаването им от ареста;
\n
2.във всички случаи на влизане или излизане от ареста;
\n
3.при изолиране в наказателна или единична килия.
\n
(4)Претърсването на килиите и другите помещения в ареста се извършва по план, изготвен от младши инструктора по охрана или командира на отделение.
\n
(5)По заповед на началника на сектор „Арести“ се извършват обиски и претърсвания, извън тези по ал. 4.
\n
(6)При извършване на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на задържаните под стража се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети.
\n
(7)Екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице и на обитателите на претърсеното помещение, които присъстват на претърсването.
\n
(8)Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено, се изземват. Лицата, които са извършили обиска или претърсването съставят протокол за изземването в три екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се предава на задържания под стража, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, а третият – към досието.
\n

Чл. 287

\n
(1)Молбите и жалбите на задържаните под стража се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор
\n
(2)Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа, а в почивни и празнични дни – в първия работен ден на администрацията.
\n

Чл. 288

\n

Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на ареста им се съобщават срещу подпис

\n

Чл. 289

\n
(1)Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят със заповед на министъра на правосъдието
\n
(2)Задържаните под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със захранване до 12 волта, които подлежат на задължителна проверка.
\n
(3)Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в ареста, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.
\n

ЧАСТ СЕДМА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ НА ОХРАНАТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Глава девета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

\n

Чл. 290(1) Надзорът, охраната и конвойната дейност в местата за лишаване от свобода се осъществява от надзорно-охранителен състав

\n
(2)Надзорно-охранителният състав се състои от главни надзиратели, младши инструктори по охраната, командири на отделения и надзиратели.
\n
(3)За обезпечаване на сигурността в местата за лишаване от свобода министърът на правосъдието утвърждава и други длъжности извън надзорно-охранителния състав.
\n

Чл. 291Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има следните основни задачи

\n
1.осъществява постовата служба в местата за лишаване от свобода и работните обекти;
\n
2.конвоира затворниците и задържаните в арестите лица само от и до затворническите общежития, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и началника на сектор „Арести“ ;
\n
3.предотвратява, пресича и ликвидира опитите на затворниците и на задържаните в арестите лица за извършване на нарушения и престъпления;
\n
4.осигурява реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода;
\n
5.осигурява защитата, безопасността и сигурността на затворниците и на задържаните в арестите лица, на служителите, на водещите разследването по тяхно искане и на имуществото;
\n
6.обезпечава и подпомага провеждането на ресоциализационните и други дейности в местата за лишаване от свобода.
\n

Чл. 292

\n
(1)Надзорно-охранителният състав е основна сила на постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода. При необходимост по нареждане на главния директор на ГДИН, на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на началника на сектор „Арести“ за помощна сила могат да се използват и други служители
\n
(2)В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на ГДИН могат да се прехвърлят сили и средства от едно поделение в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на началника на съответния затвор, поправителен дом, затворническо общежитие или на началника на сектор „Арести“.
\n
(3)Средствата за постова и конвойна служба са: въоръжението и помощните средства по чл. 114, ал. 2 ЗИНЗС, надзорно-охранителната техника, моторните превозни средства и плавателните съдове.
\n

Чл. 293За успешното изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква

\n
1.строго спазване на законите на Република България;
\n
2.познаване на нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража;
\n
3.познаване на оперативната обстановка и умения за правилни действия при изпълнение на поставените задачи;
\n
4.висока взискателност и системен контрол при носене на службата;
\n
5.своевременно реагиране на сигналите за престъпления и нарушения;
\n
6.стриктно изпълнение на заповедите и разпорежданията на ръководителите.
\n

Чл. 294Служителите от надзорно-охранителния състав не могат да

\n
1.използват труда и услугите на лишените от свобода и на задържаните под стража лица за лични нужди;
\n
2.се включват като съавтори с лишените от свобода и задържаните под стража лица в рационализации и изобретения и др.;
\n
3.сключват с лишените от свобода и задържаните под стража лица, както и с близките им каквито и да са сделки и да приемат от тях подаръци;
\n
4.уведомяват лишените от свобода и задържаните под стража лица за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и ареста;
\n
5.съхраняват ценности на лишените от свобода и задържаните под стража лица;
\n
6.посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;
\n
7.посочат или влияят на лишените от свобода и задържаните под стража лица за избиране на защитник;
\n
8.използват вещи на лишените от свобода и задържаните под стража лица;
\n
9.посещават семействата на лишените от свобода и задържаните под стража лица без разрешение на съответния началник;
\n
10.се хранят с лишените от свобода, задържаните под стража лица и посетителите им;
\n
11.се държат грубо с лишените от свобода, задържаните под стража лица и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях;
\n
12.използват познанства и контакти на лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки за решаване на лични въпроси.
\n

Чл. 295(1) За пропускане и проверка на хора и транспортни средства в местата за лишаване от свобода се организират контролно-пропускателни пунктове

\n
(2)В местата за лишаване от свобода се допускат:
\n
1.министърът на правосъдието и неговите заместници;
\n
2.главният директор на ГДИН и неговите заместници;
\n
3.прокурорите и съдиите;
\n
4.държавните служители от секторите „Охрана и сигурност в затворите“ и „Охрана и сигурност в арестите“ на главната дирекция;
\n
5.представители на Съвета на Европа;
\n
6.народните представители и омбудсманът на Република България;
\n
7.членовете на Съвета по изпълнение на наказанията;
\n
8.всички лица с постоянни, временни или еднократни пропуски за съответното място за лишаване от свобода;
\n
9.служителите на Министерството на правосъдието, на ГДИН и териториалните й служби – след представяне на заповед за командироване;
\n
10.защитниците и поверениците – в работно време до мястото за срещи;
\n
11.разследващите органи – в работно време до мястото за действия по разследването, след представяне на документ от ръководителя на разследващия орган;
\n
12.вещите лица – в рамките на работното време след представяне на документ, удостоверяващ това им качество по делото;
\n
13.други лица, определени с нормативен акт.
\n
(3)Началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и началникът на сектор „Арести“ могат да разрешат влизането и на други лица.
\n
(4)Лицата по ал. 2, т. 1 – 12 след удостоверяване на служебното си положение се допускат в местата за лишаване от свобода от дежурния главен надзирател в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, а в арестите – от командира на отделение или дежурния по арест, без да се взема разрешение от съответния началник.
\n
(5)При влизане в местата за лишаване от свобода на лицата по ал. 2, т. 13 и по ал. 3 след представяне на документ за самоличност им се издава пропуск по утвърден образец.
\n
(6)Защитниците, поверениците и особените представители се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода и задържаните под стража лица след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а за адвокатите – и адвокатска карта.
\n
(7)Представители на средствата за масово осведомяване се допускат с разрешение на министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието, главния директор на ГДИН или началника на съответното място за лишаване от свобода.
\n
(8)Не се допуска влизане в местата за лишаване от свобода с оръжие и мобилни телефони, както и на лица във видимо нетрезво или друго неадекватно състояние и с неподходящо облекло.
\n

Чл. 296Лицата, дошли на свиждане, се придружават от надзирател до напускането на мястото за лишаване от свобода

\n

Чл. 297

\n

Пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода и на задържани в ареста лица се извършва само с писмено разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и на младши инструктора по охрана или командира на отделение на ареста

\n

Чл. 298

\n
(1)При пропускането през контролно-пропускателните пунктове на лице с еднократен пропуск или с билет за свиждане личната карта се оставя при постовия. При излизане пропускът (билетът) се взема, а личната карта се връща
\n
(2)Еднократните пропуски (билети) в края на дежурството се предават от главния надзирател или командира на отделение в архива. Срокът за съхранението им е три години.
\n

Глава десета ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПОСТОВАТА И КОНВОЙНАТА СЛУЖБА

\n

Чл. 299

\n

Не се допуска назначаването за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са завършили курс за първоначална професионална подготовка и не са положили успешно теоретико-практически изпит

\n

Чл. 300(1) Постовата служба се носи от наряд, назначен от начал­ника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор „Арести“

\n
(2)Нарядът в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели.
\n
(3)В затворническите общежития от открит тип старши на наряда е командир на отделение. По отношение на наряда командирът на отделение упражнява правомощията на дежурен главен надзирател.
\n
(4)Нарядът в арестите се състои от младши инструктор по охраната, командир на отделение и надзиратели с функционални задължения на дежурни по арест, постови и разводачи.
\n

Чл. 301

\n
(1)Възможностите на местата за лишаване от свобода за използване на надзорно-охранителния състав за постова и конвойна служба се определят от щатната им численост
\n
(2)Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.
\n
(3)Надзирателите се назначават на пост за 6, 8, 12 или 24 часа, като непрекъснатото носене на службата за една смяна на един пост не може да бъде повече от 12 часа.
\n
(4)Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа – 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа – 90 минути почивка.
\n
(5)При 24-часов график на дежурство до 20 часа са постова служба. След дежурството се осигурява почивка не по-малко от 48 часа.
\n
(6)Служителите от наряда, които не изпълняват постова служба, са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста – на командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението.
\n

Чл. 302(1) Служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд

\n
(2)При особени случаи удължаването на работното време не се компенсира с почивка и не се смята за извънреден труд.
\n

Чл. 303

\n
(1)Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест в началото на годината се съставя списък на постовете, съобразен с особеностите на оперативната обстановка
\n
(2)Списъкът на постовете се утвърждава от началника на затвора или поправителния дом, а за арестите – от началника на сектор „Охрана и сигурност в арестите“ към ГДИН.
\n
(3)Когато възникнат значителни изменения в оперативната обстановка, се изготвя нов списък на постовете.
\n
(4)Допълнителни постове се разкриват от началника на затвора, на поправителния дом и от началника на сектор „Арести“ в лечебни заведения, както и при други особени случаи.
\n

Чл. 304

\n

Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят 1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовия;

\n
2.особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;
\n
3.редът на обхождане територията на поста и най-характерните технически начини за носене на службата;
\n
4.редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател или дежурния по арест, командира на отделението или младши инструктора по охраната, съседните постове, дежурния от териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и др.;
\n
5.униформата и снаряжението на постовия;
\n
6.други особености и дейности на постовия.
\n

Чл. 305(1) Назначените в наряд се явяват в поделението най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време

\n
(2)Застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и да имат спретнат външен вид.
\n

Чл. 306

\n
(1)Командирът на отделение проверява по ежедневната ведомост надзирателите, проверява външния им вид и се осведомява за здравето им и в състояние ли са да носят службата
\n
(2)Надзирателите, които по различни причини (болест, умора, упо­треба на алкохол, упойващи вещества и др.) не са в състояние да носят службата, се отстраняват от наряд. За отстраняването от наряд или за неявяването на някои надзиратели дежурният главен надзирател или командира на отделение в ареста докладва на началника. Надзирателите са длъжни да окажат съдействие за установяване наличието на тези причини.
\n

Чл. 307

\n
(1)Инструктажът на наряда се извършва от инспектора по надзорно-охранителна дейност или от главния надзирател, а в арестите – от младши инструктора по охраната, командира на отделение или определено от тях длъжностно лице
\n
(2)Началникът на затвора или поправителния дом, заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност и началникът на затворническото общежитие лично извършват инструктаж на наряда не по-малко от веднъж месечно, а началникът на сектор „Арести“ и главният надзирател в ареста – най-малко два пъти месечно.
\n
(3)Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, се инструктират най-малко два пъти в месеца по утвърден от съответния началник ред.
\n
(4)При необходимост някои постови се инструктират отделно.
\n
(5)При осъществяване на конвойна дейност конвоиращите се инструктират при всеки конкретен случай от дежурния главен надзирател, а в ареста – от командира на отделение.
\n

Чл. 308Инструктиращият е длъжен

\n
1.да се убеди в готовността на наряда за носене на службата и да отстрани констатираните нередности;
\n
2.да провери знаят ли надзирателите своите права и задължения, правилата за използване на оръжието и на специалните средства за поддържане на реда и кои са опасните за бягство лишени от свобода и задържани под стража лица;
\n
3.да обяви резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие, като разгледа допуснатите грешки и посочи за пример образцови действия на постовите, при необходимост да разясни най-характерните тактически начини за носене на службата (извършване на наблюдения, предотвратяване и пресичане на нарушения на вътрешния ред и др.);
\n
4.да изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение;
\n
5.да обърне внимание на наряда за бдително носене на службата, спазване на законността и внимателно отношение към лишените от свобода, задържаните под стража и гражданите;
\n
6.да разясни реда за поддържане на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател, дежурния по арест, дежурния в районното управление на Министерството на вътрешните работи и съседни постове.
\n

Чл. 309(1) Постовият е служител от надзорно-охранителния състав, назначен на пост

\n
(2)Пост е мястото, определено за наблюдение и охрана, или територия, на която постовият изпълнява поставените му задачи.
\n
(3)Постовете са:
\n
1.подвижен – с определени няколко пункта за охрана чрез придвижване;
\n
2.неподвижен – за охрана на един пункт;
\n
3.постоянен – за осъществяване на непрекъсната охрана;
\n
4.временен – определен по повод конкретен случай (работа, свиждане, престой на открито, лечебно заведение и др.);
\n
5.едносменен – който се поддържа до 8 часа в денонощието;
\n
6.двусменен – с продължителност 16 часа в денонощието;
\n
7.трисменен – който се поддържа 24 часа в денонощието.
\n

Чл. 310(1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния главен надзирател, на командира на отделение и на дежурния по арест

\n
(2)През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.
\n

Чл. 311(1) Постовите се сменяват на местата, посочени в инструкцията за особеностите на поста

\n
(2)Сменяващият се постови запознава застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на носене на службата, след което съвместно обхождат и проверяват територията и особеностите на поста. Особено внимание се обръща на изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и други.
\n
(3)Лишените от свобода и задържаните под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а където е възможно и поименно.
\n
(4)Резултатите от проверката се отбелязват в постовата книга с писмен рапорт. За констатираните нередности се докладва на дежурния.
\n
(5)Когато смяната не се яви в определеното време, постовият уведомява дежурния главен надзирател или дежурния по арест и продължава службата си.
\n
(6)Сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния:
\n
1.за състоянието, в което е сдаден постът;
\n
2.какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му;
\n
3.какви съмнителни прояви и действия на лишените от свобода или задържаните под стража е забелязал;
\n
4.какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.
\n
(7)За станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника.
\n
(8)Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, докладват на дежурния главен надзирател, младши инструктора по охраната, командира на отделение или дежурния по арест по телефона или чрез друго средство за свръзка.
\n

Чл. 312Надзирателите независимо от поста, на който носят службата, са длъжни да

\n
1.познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и мярката за неотклонение задържане под стража;
\n
2.знаят оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения;
\n
3.осигуряват строго спазване на вътрешния ред и разпределението на времето на лишените от свобода и задържаните под стража;
\n
4.познават сигнално-охранителната, свързочната и друга техника и да могат да боравят с нея;
\n
5.наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража;
\n
6.вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест;
\n
7.вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, саморазправа, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други нарушения и престъпления от лишените от свобода и задържаните под стража;
\n
8.не допускат лишените от свобода и задържаните под стража да се движат в района на поста без съответно разрешение или без да се съпровождат от длъжностно лице;
\n
9.се грижат за опазване на държавната собственост;
\n
10.не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи;
\n
11.извършват обиски на лишените от свобода и задържаните под стража и претърсване на жилищните, работните, сервизните и други помещения;
\n
12.се грижат за поддържане на хигиената и вътрешния ред в района на поста;
\n
13.докладват писмено за извършените нарушения и престъпления и да правят предложения за поощряване на лишените от свобода;
\n
14.осъществяват взаимодействие с останалите служители, изпълняващи функции в района на поста.
\n

Чл. 313(1) На постовия надзирател се забранява да

\n
1.спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;
\n
2.напуска поста и да се отклонява от него без разрешение на началника, дежурния главен надзирател, командира на отделение, младши инструктора по охрана или дежурния по арест;
\n
3.предава или предоставя на когото и да е оръжието, снаряжението и ключовете от охраняваните обекти;
\n
4.приема, съхранява и предава каквито и да е вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража, служителите и други лица.
\n
(2)При внезапно заболяване на постовите се уведомяват дежурният главен надзирател, дежурният по арест или командирът на отделение в ареста и се постъпва съгласно дадените указания.
\n

Чл. 314

\n
(1)В определеното за смяна време новият дежурен главен надзирател и дежурният по арест приемат дежурството. При приемането проверяват наличността на документацията и се запознават с оперативната обстановка
\n
(2)Приемащият дежурен по арест проверява наличността на задържаните и обхожда заедно със сдаващия всички помещения.
\n
(3)Приемането и сдаването се отбелязват в книгата за приемане и сдаване на дежурството, както и всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени.
\n
(4)След приемането и сдаването двамата дежурни се явяват при началника за доклад. Сдаващият дежурен по арест докладва писмено за изминалото дежурство.
\n
(5)В затворите, поправителните домове и затворническите общежития при смяната присъства и инспекторът по надзорно-охранителна дейност.
\n

Чл. 315

\n
(1)Служителите от надзорно-охранителния състав носят постовата служба без оръжие с изключение на външните постове и при конвоиране извън местата за лишаване от свобода
\n
(2)Служителите от надзорно-охранителния състав нямат право да държат в себе си и да ползват мобилни телефони по време на носене на службата.
\n
(3)В зоните за повишена сигурност, в които са наказаните с наказателна килия, настанените по чл. 120 и 248 ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и поставените на специален режим, отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител.
\n

Чл. 316

\n
(1)Настанените лица в арестите се държат в постоянно заключени килии, които се отключват и заключват само от дежурния по арест или дежурния командир на отделение
\n
(2)Ключовете на арестните помещения се съхраняват в дежурния по арест.
\n

Чл. 317

\n
(1)Дежурният главен надзирател, командирът на отделение и дежурният по арест при 24-часов режим на работа могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат, в различно време един от друг
\n
(2)През времето, когато дежурният главен надзирател почива, го замества командирът на отделението.
\n

Чл. 318

\n

Резултатите от работата на наряда за всяко денонощие се обобщават от дежурните главни надзиратели в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, а в арестите – от главните надзиратели и командирите на отделения, след сдаване на дежурството

\n

Чл. 319(1) Конвоирането е принудително отвеждане по определен маршрут на едно или повече лица от специално определени наряди, наричани конвойни

\n
(2)Маршрут е пътят, по който се извършва конвоирането.
\n

Чл. 320(1) Не се допуска конвоиране с лични превозни средства, с такива от обществения транспорт и конвоиране пеша в населени места

\n
(2)Надзорно-охранителният състав извършва конвоиране на лишени от свобода и задържани под стража лица до най-близкото лечебно заведение и до специализираните болници за активно лечение на лишените от свобода по реда на чл. 250, ал. 2 ЗИНЗС.
\n

Чл. 321

\n

Маршрутите за конвоиране на лишени от свобода и задържани в арестите лица, начинът на конвоирането и броят на конвойните се определят от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор „Арести“ или командира на отделение в ареста в зависимост от разстоянието, наличието на транспортни средства, броя на конвоираните, обществената им опасност, особеностите на маршрута и др

\n

Чл. 322

\n

Лишените от свобода и задържаните в арестите лица се предават и приемат за конвоиране от дежурния главен надзирател и от командира на отделение или дежурния по арест по списък, утвърден от началника на съответното място за лишаване от свобода, срещу подпис на конвойните

\n

Чл. 323

\n

На служителите от надзорно-охранителния състав могат да бъдат възлагани и други специфични задължения със заповед на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие и на началника на сектор „Арести“

\n

Чл. 324Задължителните видове документи, водени от надзорно-охранителния състав, се определят от главния директор на ГДИН

\n

Глава единадесета ДЕЙСТВИЯ НА НАДЗОРНО-ОХРАНИТЕЛНИЯ СЪСТАВ ПРИ ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

\n

Чл. 325

\n

При възникване на извънредна кризисна ситуация (бягство, барикадиране, вземане на заложник, бунт, нападение, пожар, природни бедствия и др.) в местата за лишаване от свобода се мобилизират всички сили и средства на поделението, които действат съгласно утвърдените планове съвместно с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи

\n

Чл. 326

\n
(1)За издирване и залавяне на избягали затворници и задържани под стража лица може да се организират групи за преследване и претърсване на територията на съответното място за лишаване от свобода и околността по горещи следи
\n
(2)Издирването, преследването и залавянето на избягали лица по ал. 1 се извършват от специализираните звена на Министерството на вътрешните работи. При необходимост в състава им се включват служители от местата за лишаване от свобода.
\n
(3)Началникът на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или на сектор „Арести“ незабавно уведомява главния директор на ГДИН за бягството и за взетите мерки.
\n

Чл. 327(1) Плановете за действие на състава в особени случаи се утвърждават от началника на затвора или поправителния дом

\n
(2)Плановете по ал. 1 за арестите се утвърждават от заместник главния директор на ГДИН след съгласуване с началника на сектор „Охрана и сигурност в арестите“ към главната дирекция.
\n

Глава дванадесета КОНТРОЛ И ОЦЕНКА ПО ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ПОСТОВАТА И КОНВОЙНАТА СЛУЖБА

\n

Чл. 328

\n
(1)Контролът по организацията и носенето на постовата и конвойната служба има за цел да осигури спазване на законността и поддържане на висока активност в работата на надзорно-охранителния състав
\n
(2)Основно средство за контрол върху работата на надзорно-охранителния състав са системните проверки.
\n

Чл. 329Проверките по организацията и носенето на постовата и конвойната служба обхващат

\n
1.разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав, техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка;
\n
2.качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи;
\n
3.носенето на службата от постовите и конвойните и тяхната активност при изпълнение на служебните задължения;
\n
4.спазването на законността от надзорно-охранителния състав;
\n
5.воденето и оформянето на служебните документи.
\n

Чл. 330Проверки извършват

\n
1.министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за ГДИН;
\n
2.главният директор и заместник главните директори, началникът на сектор „Охрана и сигурност в затворите“ и държавните служители от същия сектор, началникът на сектор „Охрана и сигурност в арестите“ и държавните служители от същия сектор;
\n
3.началникът на затвора или поправителния дом и заместник-началникът по режимната и надзорно-охранителната дейност – най-малко един път в месеца;
\n
4.началникът на затворническото общежитие и началникът на сектор „Арести“ – най-малко два пъти в месеца;
\n
5.инспекторът по надзорно-охранителна дейност в затвора или поправителния дом, главният надзирател в ареста, младши инструкторът по охрана и командирът на отделение в ареста – най-малко два пъти в седмицата;
\n
6.дежурните главен надзирател и командир на отделение в затвора или поправителния дом и дежурният по арест – най-малко един път в денонощието.
\n

Чл. 331

\n

Постовата и конвойната служба могат да проверяват и други длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието и от главния директор на ГДИН

\n

Чл. 332

\n

При проверката не се допускат опити за вземане на оръжието, инсцениране на правонарушения или използване на други начини, които могат да доведат до нещастни случаи

\n

Чл. 333

\n
(1)При откриване на недостатъци в организацията и носенето на постовата и конвойната служба проверяващият взема мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това – уведомява началника
\n
(2)За грубо нарушение постовият може да бъде снет от пост само от лицата, посочени в чл. 310, ал. 1.
\n

Чл. 334Резултатите от проверката по организацията и носенето на постовата и конвойната служба се отбелязват от проверяващия в специална книга

\n

Чл. 335Оценката на работата на надзорно-охранителния състав се прави на служебни съвещания

\n
1.от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и от началника на сектор „Арести“ – най-малко един път на шест месеца;
\n
2.от инспекторите по надзорно-охранителна дейност и от началника на затворническото общежитие, където няма инспектор – най-малко един път на три месеца.
\n

Чл. 336При оценка на работата на надзорно-охранителния състав се взема предвид

\n
1.състоянието на вътрешния ред, охраната и надзора на територията на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие или ареста и на територията на отделните постове, като се отчита в каква степен това е зависело от организацията и носенето на постовата и конвойната служба;
\n
2.предотвратените и пресечените престъпления и нарушения – бягства, хазартни игри, кражби, покупко-продажби и др.;
\n
3.личното участие и активността на надзорно-охранителния състав в разкриването на престъпления и нарушения;
\n
4.спазването на законността, дисциплината и вежливото отношение към служителите, лишените от свобода, задържаните под стража лица и техните близки;
\n
5.умението на постовите и конвойните бързо да се ориентират и правилно да действат при усложнена обстановка;
\n
6.качеството при изпълнение на особените задължения;
\n
7.познаването на нормативните актове, отнасящи се до работата на надзорно-охранителния състав;
\n
8.състоянието на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства и правилното им използване;
\n
9.външният вид и спазването правилата за носене на униформата;
\n
10.взаимодействието между постовете.
\n

Чл. 337Функционалните задължения на длъжностните лица по изпълнение и ръководство на надзорно-охранителната дейност се посочват в длъжностните характеристики

\n

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 1(1) Лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от преходен тип на основание чл. 41, ал. 2 ЗИНЗС, се прекатегоризират в открит тип

\n
(2)При наличие на основание за настаняване на лишени от свобода от затворническо общежитие от преходен тип в заведение от закрит тип се сезира комисията по чл. 73 ЗИНЗС за предложение до съответния съд.
\n

§ 2(1) Лишените от свобода, поставени на усилено строг режим, на основание чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС се поставят на строг режим

\n
(2)Срокът за замяна на режима на лишените от свобода, които са били поставени от усилено строг на строг режим, се изчислява от деня на поставянето им на определения режим с оглед остатъка от общото наказание към деня на влизането в сила на ЗИНЗС, като се спазват разпоредбите на чл. 66 ЗИНЗС и чл. 49 от правилника.
\n

§ 3

\n
(1)Лишените от свобода, поставени на лек режим, които са настанени в заведения от закрит тип и са с остатък на наказанието, по-голям от 5 години, се поставят на основание чл. 65, ал. 2 ЗИНЗС на общ режим
\n
(2)При наличие на основание за преместване на лишените от свобода по ал. 1 в затворническо общежитие от открит тип се изготвя предложение до комисията по чл. 73 ЗИНЗС.
\n
(3)При преместване на лишени от свобода по ал. 2 в заведение от открит тип с решение на комисията по чл. 73 ЗИНЗС те се поставят на лек режим.
\n

§ 4(1) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, наложена на осъдените преди 01.06.2009 г., се изпълнява два пъти седмично

\n
(2)За изпълнение на мярката по ал. 1 се изготвят нови планове, съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи, и нови графици.
\n

§ 5Отменят се

\n
1.Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 97 от 1990 г.; изм., бр. 69 от 1996 г., бр. 51 от 1999 г., бр. 52 от 2001 г., бр. 25 от 2002 г., бр. 108 от 2004 г. и бр. 71 от 2006 г.).
\n
2.Наредба № 5 от 2006 г. за условията и реда за полагане на труд от лишени от свобода лица (ДВ, бр. 28 от 2006 г.).
\n

§ 6

\n

Правилникът се издава на основание § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и влиза в сила от 1 февруари 2010 г. с изключение на разпоредбата на чл. 20, която влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от преходните и заключителните рапоредби на ЗИНЗС Министър: М. Попова

", "next": 0}