Административните структури за разработване и изпълнение на проекти в голяма част от общините вече са изградени. Повечето от общините имат назначен служител или специален отдел за работа по проекти. Това важи в по-малка степен за областните администрации, които изпитват затруднения с човешките ресурси. Областните администрации и почти всички общини, с изключение на някои от малките, имат и качествен достъп до Интернет. Сравнително малък процент от общинските служители са преминали през обучение по разработване на проекти, стратегическо планиране и други свързани с тях теми.
\n19 Оценка на общинския и областния капацитет за усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, ПРООН, 2004 г.
\nНаличието на информация не е достатъчно, но е много важно условие за бързото и ефективно усвояване на средства от ЕС. Информираността и добрата комуникация зависят до голяма степен от усилията на централните органи, тъй като в крайна сметка те носят отговорност за тяхното усвояване. Има нужда от по-добро администриране на информационния поток, изграждане на интерактивни механизми за комуникация, ориентирани към конкретни проблеми, и прозрачност на информационните потоци, особено по отношение подбора на проекти.
\nВъпросът за съфинансиране на проекти от общините е много важен и следва да бъде решен по подходящ начин. С най-голям капацитет за съфинансиране изпъкват общините от Югоизточния район (44%) и от Южния централен район (38%), а с нисък – общините от Северозападния (14%) и от Югозападния район (11%) за планиране. В сравнение с общините капацитетът за съфинансиране на проекти на областните администрации е още по-нисък (4%). Данните отчитат териториална диференциация на усвояването на средствата по райони за планиране. Общините без какъвто и да е одобрен проект са концентрирани в Североизточен (73%), Южен централен (79%) и Югозападен (79%) район за планиране. От своя страна Северозападният, Югоизточният, Североизточният и Южният централен район изпъкват с висок дял общини, които имат 3 и повече одобрени проекта.
\n1.8. Основни изводи На базата на направения анализ могат да се направят следните заключения :
\n1.9. SWOT анализ По-надолу е представена обобщена оценка на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за районите за планиране, която да послужи при формулиране на целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие.
\nСилни страни
\nВажни елементи на пространствената концепция на страната са по-бързата и ефективна интеграция в европейското пространство чрез: инфраструктурните коридори и специфичния териториален потенциал на страната; създаване на подходящи пространствени условия за ускоряване на развитието в съответствие с европейските параметри на устойчивост; позициониране на български градове в европейската мрежа от градове. Ролята на градските центрове за реализация на мерките на политиката за регионално развитие става все по-значима, включително в контекста на предложените нови приоритети за социално-икономическо сближаване на ЕС – конвергенция, конкурентоспособност и териториално сътрудничество, което изисква постигане на съответствие и допълване на намесите, осъществявани на тяхната територия в рамките на провежданата регионална политика и политиката за устройство на територията.
\n1 „Европейска харта за устройство на територията“, приета от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията в Торемолинос, Испания, 1983 г.; „Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент“, приети от Конференцията на министрите, отговарящи за устройството на територията, през 2000 г. в Хановер; Трети доклад за икономическо и социално сближаване на Европейската комисия, 2004 г.
\n2.1. Развитие на мрежата от населени места и териториално-урбанистичната структура в дългосрочен план Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо и екологично развитие, е приоритетна задача пред интегрираните политики на регионално развитие и териториално устройство и обект на модела на териториално-урбанистична структура на страната и районите за планиране. Този модел определя действията към:
\nПо първото направление е необходимо прецизно да бъдат избрани градски райони за концентриране на социално-икономически активности в съответствие с обективно определени механизми за опериране на пазарната икономика (Европолиси и национални центрове за растеж и развитие). В тази връзка е необходима подкрепа за развитието на европейските функции на София и развитието на големи градове – центрове от национално и регионално значение, генериращи растеж и високо ниво на социално-културни функции. Действията ще се концентрират върху модернизиране на основната инфраструктура и изграждане на инфраструктурата на информационното общество, развитие и трансфер на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, развитие на сектори, генериращи висок растеж, защита на околната среда и културното наследство, развитие на културните институции, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз.
\nЕдна от важните цели в развитието на тези градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитието в цялата територия на регионите, в които попадат, чрез интегриране на околната територия и разпространяване на икономическо, социално, пространствено и екологично развитие. Това са градовете, включени в европейската мрежа от градове с национални/международни функции: Пловдив, Варна и Бургас. Стратегията е насочена към разширяване на тази мрежа с включване на градовете Русе, Стара Загора и Плевен, евентуално и Видин като център на изоставащия Северозападен район, който следва да бъде подпомаган активно.
\nПо второто направление действията трябва да се насочат към:
\nПо третото направление в природните територии е необходимо:
\nСъздаването на модели за териториално устройство в Националната комплексна устройствена схема и в районните устройствени схеми, като се борави с едрата териториална структура на трите основни типа територии (природни, слабоурбанизирани и силно урбанизирани), ще съдейства за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии. От друга страна, устройствените модели на национално и районно равнище ще съдействат за подобряване взаимодействията между централните силно урбанизирани територии (районите за растеж) и периферните слабоурбанизирани територии (изостаналите райони).
\nМоделите на териториално устройство са обвързани с мрежата от населени места и нейната полицентрична йерархична структура. В тази териториално-урбанистична структура балансираната система от градове може да съдейства за засилване на партньорството между големите градове в силно урбанизираните райони и малките градове и селата в изостаналите периферни райони.
\n2 Това е в унисон с общоевропейската политика за устойчиво развитие и устройство на Европейския континент, в която се обръща особено внимание на малките градове в селска местност и на засилване на връзките на селските ареали с градските центрове. Но трябва да се има предвид, че има голямо разнообразие на регионални ситуации, което зависи от специфичната фаза на цикъла на урбанизация в дадена страна, а също и от много други фактори и местни особености. Следователно политиките, насочени към връзките между града и селото, трябва да бъдат различни и индивидуални.
\nБългарският модел на териториално-урбанистична структура е подходящо да обхваща съчетание от:
\nВ териториалните ареали на петте йерархични нива, чиито граници съвпадат с границите на общини, присъстват трите типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабоурбанизирани и централни силно урбанизирани).
\nТериториално-урбанистичните модели могат да съдействат сериозно за насочване на политиката на регионално развитие. Независимо от разликите в териториалния им обхват, териториите, определени с тези модели, могат да се идентифицират с районите за целенасочено въздействие. Централните силно урбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с районите за растеж. Периферните слабоурбанизирани територии могат и следва да се идентифицират с изостаналите райони – селски, планински, гранични.
\nОсобен интерес от гледна точка на регионалното развитие представляват общините, които не попадат към нито един от разновидностите на районите за целенасочено въздействие. При нашите условия такива градове са именно средните и малките градове с регионално и микрорегионално значение, които в повечето случаи не попадат в районите за целенасочено въздействие. Това би затруднило провеждането на регионалната политика за селските райони в нашата страна. Необходимо е на тези градове да се обърне внимание и те да бъдат стимулирани с инструментите на регионалната политика, за да могат да изиграят своята благотворна роля за околните им селски райони.
\nФиг.1. Териториално-урбанистична структура на Република България Прилагането на подхода на обвързване на политиката на регионално развитие с политиката на пространствено планиране следва да се базира на териториално-урбанистичните модели за територията на страната и за територията на отделните райони за планиране в България.
\nЗа територията на страната като цяло териториално-урбанистичният модел показва необходимостта от балансиране на прекомерното доминиране на столицата София чрез стабилизирането на няколко големи градове – центрове с национално и европейско значение: Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора.
\nРазвитието на общоевропейската транспортна мрежа на територията на Р България и допълването й с националната транспортна мрежа следва да се организира по такъв начин, че да даде възможности за подобряване на достъпа на населението от малките градове и селата до опорните регионални центрове (големи и средни градове), където ще могат да имат достъп до качествени услуги най-вече в сферата на здравеопазването, образованието и културата и до други публични услуги. В най-голяма степен това има значение за териториите в Северозападния район, в Южния централен район и в Югоизточния район.
\nЗа територията на отделните райони за планиране според териториално-урбанистичния модел могат да се направят следните предложения:
\nСеверозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение следва да се развиват градовете Видин, Монтана и Враца с Мездра, като се даде приоритет на Видин с оглед на местоположението му. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Кула, Белоградчик, Чипровци, Берковица, Бяла Слатина, Оряхово, Козлодуй и Лом.
\nСеверен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Русе, Плевен, Велико Търново с Горна Оряховица следва да се развиват и Ловеч, Габрово и Свищов. Като градове –центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Никопол, Червен бряг, Левски, Луковит, Тетевен, Троян, Севлиево, Дряново, Трявна, Елена и Бяла.
\nСевероизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Варна и Шумен следва да се развиват и териториите на градовете Добрич, Силистра, Разград и Търговище. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Балчик, Каварна, Дулово, Тутракан, Исперих, Попово, Омуртаг, Велики Преслав, Нови пазар и Провадия.
\nЮгоизточен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен Бургас следва да се развиват и териториите на градовете Сливен и Ямбол. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Нова Загора, Елхово, Котел, Карнобат, Айтос, Несебър, Царево и Малко Търново.
\nЮжен централен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете Пловдив, Стара Загора и Пазарджик следва да се развиват и териториите на градовете Карлово, Казанлък, Кърджали, Смолян, Хасково и Димитровград. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Панагюрище, Велинград, Девин, Чепеларе, Рудозем, Ардино, Крумовград, Ивайловград, Джебел, Неделино, Златоград, Свиленград, Харманли, Раднево, Чирпан и Асеновград.
\nЮгозападен район. Като централни силно урбанизирани територии с регионално значение освен териториите на градовете София, Перник и Благоевград следва да се стремим да се развиват и териториите на градовете Кюстендил, Дупница, Петрич. Като градове – центрове с микрорегионално значение за околните селски и планински територии, следва да се стимулират градовете: Ботевград, Етрополе, Пирдоп, Ихтиман, Самоков, Костинброд, Елин Пелин, Своге, Радомир, Разлог, Гоце Делчев, Сандански.
\n2.2. Развитие на инфраструктурните коридори Интегрирането на националните транспортни мрежи в България с европейските ще бъде в съответствие с политиката на ЕС по трансевропейските мрежи за транспорт. Тази политика е насочена към интегриране на европейското пространство и намаляване на изолацията на периферните райони и цели да предотврати фрагментарното развитие на националните мрежи.
\nБлагоприятното географско положение на страната като връзка между Европа и Азия и мост между Запада и Изтока до голяма степен предопределя потенциалната функция на България от транспортна гледна точка: транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия изток, Западна и Средна Азия на изток/югоизток и силните в икономическо и промишлено отношение държави от Западна и Централна Европа на запад/северозапад. Направлението в посока север-юг, свързващо Балтийско със Средиземно море, също има своя потенциал, но е недостатъчно добре развито към момента, като следва да се отчита и конкуренцията на съществуващите алтернативни маршрути на запад от България.
\nОсновно изискване е политиката за развитие на инфраструктурата на европейските транспортни коридори да бъде интегрирана и да отчита възможността за осъществяване на комбинирани превози от региона на Югоизточна Европа до други райони на Европа, Близкия изток, Азия и Северна Африка.
\nФиг. 2. Трансевропейски коридори Преминаването на пет от десетте общоевропейски транспортни коридора (ОЕТК) – ІV, VІІ, VІІІ, ІХ и Х, през територията на България е колкото положително, толкова и задължаващо обстоятелство, тъй като изисква огромни инвестиции за физическото интегриране на националната инфраструктура в европейската, резултат от което ще са по-добрите връзки и повишената кохезия между България и страните от ЕС.
\nНа българска територия някои от съставните елементи (пътища, жп линии, пристанища, летища и ГКПП) на тези ОЕТК все още не отговарят на международните стандарти за пренос на пътници и товари било като параметри, било като състояние на инфраструктурата, формираща съответния коридор. Отсъствието на ГКПП по някои от коридорите пречи на функционирането им като международни, т.е. явява се „прекъсване“ на ОЕТК.
\nФиг.3. Трансевропейски коридори, преминаващи през България Общоевропейският транспортен коридор № 4 (Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Гьор – Будапеща – Арад – Констанца/Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул) провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин – София – ГКПП Кулата, а транзитните потоци към Турция се провеждат по направлението София – Пловдив – Свиленград – ГКПП Капитан Андреево.
\nНа северната граница (границата с Румъния) в момента ОЕТК № 4 функционира посредством ГКПП ферибот Видин – Калафат, като построяването на моста Видин – Калафат и доизграждането и модернизирането на съставната пътна и жп инфраструктура ще привлече повече транзитни потоци и направлението през България ще се използва по-интензивно като най-къса връзка между река Дунав и Бяло море и удобна връзка между Европа и Азия.
\nРазвитието на ОЕТК № 4 на българска територия ще повлияе и на вътрешнорегионалните процеси на развитие в районите за планиране, особено тези, през чиято територия преминава. В най-голяма степен това влияние ще се отрази в Северозападния район за планиране, тъй като ще осигури интегрирането му в националната транспортна мрежа, респ. в общия процес на регионално развитие. Югозападният и Южният централен район на планиране също ще бъдат благоприятно повлияни в това отношение.
\nОбщоевропейският транспортен коридор № 10 (Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София) провежда международните потоци между Европа, България и Турция в комбинация с ОЕТК № 4 посредством българския участък ГКПП Калотина – София – Пловдив – Свиленград – ГКПП Капитан Андреево, като осигурява връзка между Европа и Азия. Направлението на ОЕТК № 10 през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит, в най-голяма степен отговарящо на международните стандарти, но също се нуждае от доизграждане и модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София – западна граница, където се очаква и най-прякото му въздействие на територията на ЮЗ район за планиране.
\nОбщоевропейският транспортен коридор № 8 (Дурас – Тирана – Скопие – София – Пловдив – Бургас – Варна) очертава ново трансконтинентално транспортно направление изток-запад, което ще възстанови известния от древността „път на коприната“, свързвал Европа и Азия. Международните потоци от и за Балканите до и от Централна и Западна Европа ще се провеждат посредством участъка на българска територия ГКПП Гюешево – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас – Варна. Пристанищните комплекси Бургас и Варна и в момента изпълняват функциите си на комплексни ГКПП, докато в западната част на страната направлението София – Гюешево е само пътна връзка. Отсъствието на подходяща инфраструктура на запад от българската граница поставя под въпрос функционирането на ОЕТК № 8 в близка перспектива, въпреки че по направлението Пловдив – Бургас пътната инфраструктура се модернизира ускорено. Това е най-дългото трасе на ОЕТК на българска територия и функционирането му ще повлияе на всички райони за планиране в южната част на страната (Югозападен, Южен централен и Югоизточен район за планиране).
\nОбщоевропейският транспортен коридор № 9 Хелзинки – Санкт Петербург – Москва/Псков – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Димитровград – проход Маказа – Александруполис провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Русе – Велико Търново – Стара Загора – Димитровград – Свиленград – ГКПП Ново село, като участъкът Хасково – Кърджали – Подкова – проход Маказа все още не функционира поради отсъствие на ГКПП Маказа. Мостът над р. Дунав при Русе отдавна изпълнява утвърдените си международни функции, докато на южната граница ОЕТК № 9 фактически е прекъснат. Изграждането на ГКПП Маказа и реконструкцията и модернизацията на съставната инфраструктура на ОЕТК № 9 ще утвърди това направление в посока север-юг като конкурентно трасе през българската територия за връзка между Балтийско и Средиземно море. Провеждането на ОЕТК № 9 през южната ни граница в най-голяма степен ще повлияе на регионалното развитие в Южния централен район за планиране, но също така и в Северния централен район за планиране.
\nОбщоевропейският транспортен коридор № 7, формиран от р. Дунав като вътрешноконтинентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа, свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешноканалната мрежа на Русия и страните от Каспийския басейн. ОЕТК № 7 (р. Дунав) обхваща почти цялата северна граница на България (границата с Румъния), като посредством изградените пристанищни комплекси дава възможност за интензивно включване на страната в международния превоз на товари по вода, а също така и допълнителен тласък за вътрешнорегионалните процеси в Северозападния, Северния централен и Североизточния район за планиране.
\nРазвитието на националната транспортна мрежа като интегрална, неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа в пространствен аспект, както и реконструкцията и модернизацията на съществуващата инфраструктура в съответствие с европейските стандарти, е свързано с конкретни проекти по трасетата на международните коридори, заложени в Програмата за развитие на транспортната инфраструктура в България.
\nОсигуряването на балансирано развитие на националната територия и районите за планиране чрез създаване на подходяща инфраструктура е едно от условията за успешна регионална политика.
\nФиг. 4. Пътна и жп мрежа в България. Гранични контролно-пропускателни пунктове Регионалната конкурентоспособност и териториалното сближаване са възможни след постигане на определено достатъчно равнище на физическа инфраструктура. В тази връзка е необходимо преодоляване на периферното положение на Северозападния и Южния централен район за планиране по отношение на националната жп мрежа, автомагистралната мрежа (АМ) и първокласните пътища, което не способства за тяхното икономическо развитие и за интегрирането им с останалите райони в страната.
\nИзграждането на трансгранични пътища с нови ГКПП и подобряването на съществуващите помага за прогресивното намаляване на „ефекта на границата“, възпрепятстващ развитието на търговията и общия процес на трансгранично сътрудничество. Отпадането на границите неминуемо ще доведе и до засилен пътнически трафик между страните – членки на ЕС, като цяло и между балканските държави, особено в крайграничните райони, превръщайки го от международен във вътрешен за ЕС трафик. В това отношение определен потенциал има във всички райони на Южна България.
\nХарактерните за България различия вътре в районите и обособяването на периферии се дължат до голяма степен на териториалното развитие на транспортната система, защото периферността има комплексен характер – географска и транспортна изолираност поради недоизградена инфраструктура и силно ограничен обществен транспорт, липса на развити ефективни икономически дейности, висока безработица, процес на обезлюдяване на част от населените места, затруднен достъп до информация, контакти и пазари, ниска обезпеченост с публични услуги.
\nПодобряването на транспортния достъп в рамките на районите за планиране до главните транспортни направления чрез реконструкция и модернизация на второкласните и третокласните пътища ще позволи значително намаляване на времето за придвижване, като ще разшири полето на действие на регионалните центрове, предлагащи услуги с определено качество. Ще се подобри достъпът на периферните и изостаналите в икономическо отношение територии до регионалните пазари на стоки и суровини, както и до големите индустриални икономически центрове. В по-голяма степен това се отнася за районите от северната част на страната и особено за Северозападния и Североизточен район, където на около 40% (от които 35% за Североизточния) от населението са необходими повече от 90 минути за достъп до такъв център.
\nЗабележка. Достъпът е пресмятан като време за придвижване по националната пътна мрежа със статистически средна скорост на придвижване за съответен клас път.
\nФиг. 5. Транспортен достъп Подходящото развитие на инфраструктурата е сигурен лост за заздравяване на икономическия и социалния потенциал на районите за планиране и тяхното сближаване, тъй като намалява различията между отделните територии и осигурява балансираното им развитие.
\nПостигането на инфраструктурно обслужване в съответствие с европейските стандарти е задължително условие за постигане на конкурентоспособност и сближаването на България със страните от ЕС.
\nЕдиният аспект на транспортно обслужване с европейски стандарти включва предлагане на интегрирани транспортни услуги с възможност за допълване и взаимозаменяемост на различни видове транспорт. Модернизирането на пътната и жп инфраструктура в България, както и развитието на системата за комбиниран превоз на товари чрез мултимодална интеграция е съществен елемент на политиката за постигане на европейски стандарти в транспортното обслужване.
\nДругият аспект е подобряване на достъпността и намаляване на регионалните различия, като за България този проблем се изявява не толкова между отделните райони за планиране, колкото вътре в тях. Подобряването на достъпността на най-отдалечените райони и техните връзки с вътрешността на страната, което не е част от приоритетите за интегриране с европейската транспортна мрежа, е сигурна стъпка за преодоляване на вътрешните различия.
\nСъстоянието на пътната мрежа е един от съществените ограничителни фактори, който затруднява интегрирането на районите помежду им и в европейското пространство, ограничава мобилността на работната сила, понижава достъпа до различни видове услуги и задълбочава различията между различните територии, резултат от което са изоставащият Северозападен район, северната част на Североизточния район и южните части на районите в Южна България.
\nВ този смисъл подобряването на транспортната достъпност като елемент на качеството на обслужване включва:
\nЗа всеки от районите за планиране подобряването на транспортната достъпност като елемент на качеството на обслужване включва:
\nСеверозападен район за планиране: Развитието на ОЕТК № 4 на българска територия ще осигури интегрирането на Северозападния район в националната транспортна мрежа и ще повлияе на вътрешнорегионалните процеси на развитие в района. Изграждането на Дунав мост 2 и нови ГКПП с довеждащи пътища по западната граница ще стимулира общите процеси на европейска интеграция и развитието на трансграничното сътрудничество.
\nПодобряване състоянието на съществуващата пътна мрежа и особено тази, осигуряваща вътрешнорегионалните връзки, ще съкрати времето за пътуване и ще подобри достъпа на икономическа активност до периферните територии, което за този район е от приоритетно значение предвид най-лошите му показатели за транспортна достъпност.
\nСеверен централен район за планиране: Развитието на ОЕТК № 9 ще интензифицира транспортните потоци в посока север-юг, а доизграждането на АМ „Хемус“, макар че не е част от процеса на интеграция с трансевропейските мрежи, ще подобри качественото транспортно обслужване на населението като безопасност и бързина на придвижване и ще разширява полето на влияние на опорните центрове.
\nСевероизточен район за планиране: Доизграждането на АМ „Хемус“ ще „приближи“ района като цяло до столичния град, намалявайки и времето за пътуване до морското крайбрежие. Изграждането на АМ „Черно море“ като част от ОЕТК № 8 и рехабилитацията на международния път Е87 ще улеснят придвижването по крайбрежието, където е основният туристически потенциал. Въпреки добрата изграденост на пътната мрежа необходимо е развитие на определени вътрешнорегионални направления, главно в посока север-юг, и балансиране на транспортната достъпност до центровете, предлагащи услуги с високо качество. Подобряването на транспортно-комуникационните връзки до пристанищните терминали ще доведе до по-пълно усвояване капацитета на морските пристанища, което е сериозен потенциал за развитие на района.
\nЮгоизточен район за планиране: Функционирането на ОЕТК № 8 ще повлияе благоприятно на процесите на регионално развитие, но районът определено се нуждае от доразвитие на пътната мрежа, предвид най-малката й гъстота от всички райони за планиране. Отварянето на ГКПП Лесово, както и ГКПП Резово ще стимулира процесите на трансгранично сътрудничество и заедно с подобряване на пътната мрежа в южната част на района ще помогне за икономическото му оживяване.
\nЮжен централен район: Развитието на ОЕТК № 4 и особено на ОЕТК № 9 с отваряне на ГКПП Маказа ще засили международния транзитен трафик през района с всички очаквани благоприятни ефекти за цялостното му развитие. Доизграждането на първокласния път от Кърджали до Маказа и околовръстен път на Кърджали ще подобри и вътрешнорегионалната транспортна достъпност за южните части на района до направленията, провеждащи интензивните потоци в северната му част, ще приобщи южните части, като същевременно ще улесни достъпа до богатите им природни ресурси. Отварянето на ГКПП Рудозем ще допринесе за по-интензивно усвояване на курортно-туристическия потенциал на района .
\nЮгозападен район: Спецификата на района, включващ столицата на страната и граничещ със западната и южната граница на България, е довела до предимството му да се обслужва с най-много ОЕТК – № 4, 8 и 10. Развитието на съставните елементи на тези коридори не само ще интензифицира международните потоци, но и ще подобри вътрешното транспортно обслужване. Подобряването на достъпността до тези направления ще позволи максималното усвояване на възможностите им и разтегляне на влиянието на големите центрове. Отварянето на ГКПП Илинден на южната граница и нови ГКПП на западната граница е със значителен потенциал за ускоряване процесите на трансгранично сътрудничество и стимулиране на развитието в граничните райони.
\n2.3. Подобряване на екологичното състояние на територии с натрупване на екологични проблеми Подобряване състоянието на водата, въздуха и почвите в районите с натрупване на екологични проблемивключва прилагането на мерки, които ще подобрят екологичната обстановка в зависимост от териториалния обхват на увреждането, обхвата на засегнатото население, концентрацията на замърсяването и степента на вредност за човешкото здраве и природата. Стратегията предлага мерки, които ще въздействат в няколко направления: намаляване или елиминиране източниците на замърсяване, изчистване на замърсяването, възпрепятстване преноса на замърсяване от един на друг компонент и предпазване от замърсяване. Според характера си мерките могат да се групират като: устройствени, програмни, технически и технологични и институционални мерки, както и партньорство с бизнеса и гражданите.
\nУстройствени мерки
\nПрограмни мерки
\n3 Посочените по-долу програмни и технически мерки са в съответствие със Стратегията за околната среда (2005 – 2014 г.) и при тях регионалната политика следва да съдейства за тяхното прилагане.
\nТехнически и технологични мерки
\nИнституционални мерки
\nПартньорство с бизнеса и развитие на гражданско общество Целесъобразното устройство и развитието на териториите с екологични проблеми и особено тези, в които е установено натрупване на няколко проблема, може да се осъществи единствено в сътрудничество между държавната и общинските администрации, бизнеса и гражданите. За изграждане на успешно партньорство е необходимо да се предвидят информационни кампании, обучение, организиране на семинари и др. за:
\nОсновополагащи при разработване на Националната стратегия за регионално развитие са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е насочена към намаляване на регионалните различия. Съгласно чл. 158 от Договора за ЕС Общността ще насърчава нейното цялостно хармонично развитие чрез създаване и провеждане на действия, водещи до засилване на социалното и икономическото й сближаване. В частност Общността си е поставила за цел да намали различията между равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.
\nСтратегията отчита целите на Структурните фондове и Кохезионния фонд 1 като основни инструменти за финансиране на дейностите на регионалната политика, а така също целите и приоритетите на ключовите документи на Общността: Стратегията от Лисабон и Стратегията от Гьотеборг (вж. приложение 2). Съобразени са и принципите на структурната политика на ЕС като: географска, тематична и финансова концентрация на намеса, многогодишно програмиране, партньорство, субсидиарност, допълняемост.
\n1 Отчетени са сега действащите цели на Структурните фондове, както и предложенията на Комисията за нови цели през следващия програмен период 2007 – 2013 г.
\nНационалната стратегия за регионално развитие на България обхваща период от време, в който страната ще продължи подготовката си за присъединяване в ЕС, както и период, в който ще бъде пълноправен член на ЕС. Това налага да бъдат отчетени някои проблеми и предизвикателства, които възникват след присъединяването на 10-те нови страни членки през 2004 г., свързани с конкурентоспособността и вътрешното сближаване в ЕС. Друг важен фактор, който е отчетен в Стратегията, е ускореният процес на икономическо преструктуриране в рамките на ЕС, като резултат от глобализацията, технологичната революция, развитието на икономика и общество, основани на знанието при отчитане на принципите на устойчивото развитие. Стремежът за по-балансирано разпределение на икономическите дейности на територията на ЕС понижава риска от пречки при растежа, запазване на европейския обществен модел и поддържане на социално сближаване. Всички тези предизвикателства стоят и пред българските региони.
\nЗа да се преодолее успешно проблемът с конкурентоспособността, българските райони трябва да станат по-атрактивни – да привлекат инвестиции, да развият своя ресурсен потенциал и да станат благоприятна основа за нови динамично развиващи се икономически дейности, които да допринесат за постигането на стратегическите, икономическите и социалните цели за развитие на ЕС. В периода 2005 – 2015 г. районите за планиране трябва да направят значителна крачка към намаляване на различията в социално-икономическото развитие между тях и изоставащите и необлагодетелствани райони в ЕС-27. В този контекст те трябва да достигнат икономически ръст, който би довел до реална конвергенция.
\nПредставлявайки неразделен елемент от политиката за социално-икономическо развитие на страната, регионалната политика ще съответства и допринася за постигане на целите и приоритетите на Националния план за развитие. С останалите политики на държавата се търси постигането на координация и допълняемост. За целта са отчетени основните цели и приоритети на разработените стратегически документи, попадащи във времевия хоризонт на Националната стратегия за регионално развитие като Стратегията по заетостта (2004 – 2010 г.), Стратегията за насърчаване развитието на малки и средни предприятия (2002 – 2006 г.), Иновационната стратегия, Стратегията за насърчаване на инвестициите (2005 – 2010 г.), Националната стратегия за околната среда (2005 – 2014 г.), Националната жилищна стратегия, проекта на Стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образование, Националната стратегия за продължаващото професионално обучение (2005 –2010 г.), Националната здравна стратегия (2001 –2006 г.) и др. (вж. приложение 3).
\nНационалната стратегия е разработена на основата на интегриран подход на политиката за регионално развитие с политиката за териториално развитие и устройство. Потърсени са онези въздействия на развитието на селищната мрежа и връзките град-село, европейските транспортни коридори и териториите с натрупване на екологични проблеми, които пряко влияят върху регионалното развитие.
\nСтратегията има дългосрочен характер и обхваща периода 2005 – 2015 г. През този период се очаква:
\n3.1. Визия Дългосрочната политика за регионално развитие цели постигане на динамично устойчиво и балансирано развитие на отделните райони за планиране и намаляване на регионалните различия. Тя съдейства за осигуряване на равни възможности за икономическо развитие, достъп до икономически ресурси, по-висок жизнен стандарт и благоприятни условия на живот във всички райони за планиране, противодействие на специфичните проблемни ситуации в изостаналите райони за целенасочено въздействие и като цяло за доближаване до стандартите на развитие на регионите на ЕС. Дългосрочната политика се стреми към баланс между различните аспекти на развитието (икономически, социален, екологичен и териториален) и между различните групи, териториални общности и нива, като по този начин играе ключова роля за устойчивото развитие. Стратегията акцентира върху развитието и експонирането на основните фактори за растеж и сравнителните предимства на страната, а именно човешкия капитал и качествената природна среда.
\nВизията на стратегията се дефинира, както следва: „Република България ще бъде страна – членка на ЕС, с динамично развиващи се региони, постигащи висок икономически растеж и заетост, устойчиво развитие, подобрено качество на живот и запазено и валоризирано природно и културно наследство“.
\n3.2. Стратегически цели Главната цел на регионалното развитие за периода до 2015 г. е постигане на устойчиво и балансирано развитие на районите в Република България.
\nТази главна цел се основава на изводите от проведения анализ на състоянието и тенденциите в развитието на районите за планиране и преди всичко на необходимостта да се развие и използва вътрешният потенциал на всички райони за планиране и да се повиши качеството на живот в тях. Тази цел съответства изцяло на целите на регионалното развитие, определени със Закона за регионално развитие на Република България.
\nУстойчив икономически растеж не се постига единствено чрез висока динамика на развитие в най-силните икономически райони за планиране, но и чрез общо повдигане на икономическото равнище на районите и особено на по-изостаналите. Всички райони на страната трябва да участват в общия процес на растеж и да допринасят за постигането на целите на регионалното развитие. Това налага диференциран подход по отношение вида на инструментите за подпомагане на регионалното развитие, зависещи от социално-икономическата ситуация в отделните райони и специфичните им проблеми.
\nПредвид предстоящото членство на Република България в ЕС, тази цел съответства и на основната цел на политиката за социално-икономическо сближаване на ЕС, определена като намаляване на различията между равнищата в развитието на различните региони и изостаналостта на слаборазвитите региони, включително селските райони (чл. 158 и 159 от Договора за ЕС ). Освен това тя отчита целите на Лисабонската стратегия и Стратегията от Гьотеборг, като по този начин допринася за реализация на ключовите приоритети на Общността.
\nУстойчивото и балансирано развитие на районите налага както нови количествени, така и качествени изменения в регионалното развитие, обхващащи всички елементи на това развитие и водещи до хармонично и балансирано интегриране на цялата територия на страната.
\nГлавната цел може да се достигне чрез реализирането на следните стратегически цели:
\nРеализирането на първата цел предполага провеждането на комплекс от мерки, които да доведат до увеличаване на равнището на социално-икономическо развитие на всички райони за планиране с оглед доближаване до средните параметри на развитие на регионите от ЕС. Това ще се постигне чрез създаване на условия за ускорен растеж и повишаване на регионалната конкурентоспособност. Дейностите на политиката за регионално развитие ще подкрепят икономическото преструктуриране на районите за планиране чрез изграждане на икономика, основана на знанието, повишаване достъпа до заетост чрез подобряване на образователните характеристики на работната сила и съобразяването им с потребностите на регионалните и местните пазари на труда, технологично развитие, доизграждане на регионалната и местната инфраструктура, влияеща върху привличане на бизнес инициативи. Постигането на високи равнища на растеж чрез подобряване на производителността и увеличаване на заетостта ще допринесе за повишаване на жизнения стандарт и генериране на ресурси, необходими за развитие на инфраструктурата, социалните услуги и др.
\nОсновните количествени индикатори за постигането на тази цел в края на 2015 г. за всички райони за планиране са:
\nРеализирането на втората цел – развитие на вътрешния потенциал на районите за планиране и намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия, ще доведе до преодоляване на значителните различия в потенциала на човешките ресурси, заетостта, доходите, инфраструктурната осигуреност, иновационния капацитет и възможностите за развитие в отделните части от територията на районите за планиране, които се оценяват като сериозен ограничител и за националното развитие. Дейностите, които ще подкрепи регионалната политика, следва да се оценяват не просто като намаляване на тези различия, но и по приноса им за постигане на горната цел. Основен обект на политиката за регионално развитие по тази цел ще бъдат изостаналите райони за целенасочено въздействие съобразно специфичните регионални потребности и особености. Освен подкрепа за развитие на вътрешния регионален потенциал тези дейности ще доведат до повишаване стандартите на обитаване на населението вътре в отделните райони за планиране. Това са дейности за подобряване достъпа до питейна вода и качеството й, подобряване на екологичните стандарти, повишаване качеството и достъпа до здравни услуги, запазване на местната идентичност и съхраняване на местното природно и културно наследство.
\nОсновните количествени индикатори за постигането на тази цел в края на 2015 г. за всички райони за планиране са:
\n2 http://europa.eu.int/comm/eurostat/
\nДопълнителни ориентири за постигане на тази цел са:
\nРеализирането на третата цел е свързано с по-пълното и ефективно интегриране на българските райони в територията на Европейския съюз и постигане на общи ползи от териториалното коопериране, основано на съвместни проекти за регионално развитие в рамките на трансграничното и транснационалното сътрудничество. Развитието на трансграничното сътрудничество създава условия за растеж и повишаване качеството на живот в граничните райони, преобладаващата част от които се нареждат сред най-необлагодетелстваните в страната. Участието на българските региони в транснационални мрежи ще съдейства за пренос на полезен опит и знания и по този начин преодоляване отдалечеността на страната от осите на развитие и знания в Европа. Същността на поставената цел не позволява формулирането на конкретни количествени ориентири, по които да се следи нейното изпълнение, но в т. 5 на настоящата стратегия са посочени индикатори за наблюдение на нейната реализация.
\nНеобходимостта от защита на околната среда и следването на един устойчив път на развитие е основен хоризонтален приоритет и изисква пълно отчитане на екологичните съображения при преследването на целите на икономическото и социалното развитие и сближаване на районите в страната.
\nСтратегическите цели на регионалното развитие са обвързани с целите на националната политика, като се добавя регионален компонент в общото въздействие чрез осигуряване на условия за активизиране на териториалните фактори за растеж. Тези фактори включват усвояване на регионалния потенциал за развитие, реализиране на синергичен ефект от териториалната близост и постигнатата хармоничност на факторите на производство, бизнес средата и човешкия капитал, въздействие върху критичните параметри на териториалните системи, включване на фактора пространство.
\n3 През 2003 г. 65 общини са с равнище на безработица над два пъти от средното за страната.
\nОписаните цели са взаимосвързани и изискват прилагането на интегриран подход в районите за планиране при определяне на мерките и проектите за тяхното реализиране.
\n3.3. Приоритетите за регионално развитие Приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие за периода до 2015 г. имат приемственост с тези, определени в Националния план за регионално развитие 2000 – 2006 г., като ги доразвиват в съответствие с постигането на формулираните стратегически цели на регионалното развитие и реформите, предложени в Третия кохезионен доклад на ЕС.
\nОсновните приоритети на Националната стратегия за регионално развитие са:
\nПриоритет 1 : Повишаване на регионалната конкурентоспособност на основата на икономика на знанието Обща необходимост за всички райони в България е реализацията на дейности, насочени към насърчаване на инвестициите в структурното им приспособяване и повишаване на регионалната конкурентоспособност, тъй като всеки един от тях се определя като изоставащ в сравнение с регионите на ЕС. Регионалното преструктуриране следва последователно да ориентира икономическата структура на районите за планиране към производства с висока добавена стойност, която да им осигури висока конкурентоспособност в глобален план и да води до цялостно укрепване на социално-икономическата ситуация и подобряване на качеството на живот в тях.
\nПри все по-силната ориентация на европейските региони към икономика, базирана на знанието, развитието на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите са ключът към регионална конкурентоспособност. Това определя политиката за регионално развитие да подкрепи механизмите, структурите и институциите, благоприятстващи създаването и усвояването на иновациите на регионално ниво и широкото въвеждане на информационните и комуникационните технологии както в производствения, така и в публичния сектор. Целта е не да се гарантира, че всички териториални общности в районите за планиране ще имат средства да допринасят поравно за развитието на нови технологии, а да бъдат в равни позиции да се възползват от тях и да ги използват продуктивно. В този контекст важна роля ще играят големите градове в страната, където са съсредоточени университетите, колежите, научноизследователските институти, които имат най-голям потенциал за осъществяване на технологични изследвания и развитие. От районите за планиране в страната с най-добри възможности за развитие на иновационни дейности са Югозападният, Южният централен и Северният централен район.
\nСпецифичните цели в настоящия приоритет, определящи бъдещите интервенции на политиката за регионално развитие, допълват хоризонталните приоритети и мерки на секторните политики на страната, като допринасят за балансираното икономическо развитие на регионите, преодоляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия и създаване на устойчивост на регионалното и местното развитие чрез повишаване на конкурентоспособността им.
\nВ рамките на този приоритет основните специфични цели са:
\nСпецифична цел 1 : Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновации в районите Липсата на иновационен капацитет на регионално равнище произтича от недостатъчната изследователска база, от ниските нива на разходи за изследване и развитие и от слабите връзки между научноизследователските центрове и бизнеса. Това определя необходимостта от специална подкрепа, насочена към насърчаване на регионите да разработват иновационни политики и да предоставят технологична подкрепа на бизнеса. За целта ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:
\nЗа развитие на регионалното и местното технологично предприемачество ще се подкрепят дейности, свързани с изграждане на регионални технологични паркове и инкубатори, включително инвестиции за обновяване и модернизация на инфраструктурата на висшите училища и научните организации, на подходящи терени и сгради в общините за създаване на технологични центрове, технологични инкубатори и паркове.
\nДейностите приоритетно ще бъдат насочени към региони с потенциал за икономическо и научно-технологично развитие, райони за растеж и райони в индустриален упадък.
\nТехнологичното развитие на българските региони ще се постигне и чрез активната политика на местните и регионалните власти – даване на преференции за изграждане на предприятия в технологични паркове, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейностите, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации – подбор на персонал, обучение на персонала, търсене на партньори, пазари, агресивен регионален маркетинг.
\nЗа развитието на високотехнологични МСП в районите от значение са и редица други предпоставки като наличие на регионални инвестиционни фондове, осигуряващи достъп до рисков капитал за МСП.
\nСпецифична цел 2 : Изграждане на бизнес мрежи и регионални и трансгранични клъстери Развитието на регионални бизнес мрежи и клъстери е все още слабо или липсващо звено на регионалните икономики в страната. Предимствата от тяхното изграждане ги превръщат в специален обект на подкрепа от политиката за регионално развитие.
\nРегионалните клъстери са групи свързани производства на основата на териториална близост, бизнес и технологично подкрепяща ги инфраструктура, финансови и образователни услуги. Организирани в мрежи, активно поддържани от местните институции, тези предприятия развиват култура на сътрудничество, комбинирана с големи възможности за иновации и адаптиране, и постигат високо ниво на конкурентоспособност. Успехът на регионалните клъстери се дължи на съвместния мениджмънт и маркетинг, събирането и предоставянето на стратегическа и технологична информация в рамките на създадените от тях мрежи, възможностите за създаване на подходящи обучителни програми за човешките ресурси и др.
\nТрансграничните клъстери са ефективно икономическо средство за развитие на граничните райони, стимулиране на местния бизнес, инвестициите, намаляване на безработицата. Те създават възможност на местния бизнес за достъп до нови пазари и стимулиране на трансграничното сътрудничество. Трансграничните клъстери спомагат за ефективното използване на географското местоположение и на местния капацитет (човешки и физически), както и за устойчивото развитие на граничните райони.
\nПубличният сектор в развитието на клъстерите има по-скоро ролята на катализатор, като подпомага, в рамките на регламентите за държавна помощ, стартиращи проекти и особено развитието на мрежи и обмена на информация, изследвания и образование, а също и като създава специална инфраструктура и по-гъвкави инструменти за нуждите на клъстерите.
\nЗа тяхното възникване и развитие местните власти играят много важна роля. В тяхна власт е да инициират програми за развитие на клъстери и да бъдат активен участник в изпълнението на тези програми. Други основни субекти, придружаващи клъстера, могат да бъдат: регионалните ТПП, местни и регионални професионални сдружения на предприятия, университети, колежи, изследователски институти, структури за икономическо развитие: агенции и асоциации за регионално и местно икономическо развитие и др.
\nВажна роля и позитивно въздействие за постигане на устойчив икономически растеж в регионален контекст имат клъстерите в областта на туризма, селското стопанство , горското стопанство.
\nСпецифична цел 3 : Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и услугите за МСП Едно от важните условия за изграждане на конкурентен профил на районите за планиране е достъпът до информационни и комуникационни технологии. Липсата на достъп до подходящи телекомуникационни услуги представлява сериозна пречка в развитието на всички райони, особено на изостаналите райони за целенасочено въздействие, периферните и слабо урбанизираните. Постигането на тази цел, от една страна, е свързано с въвеждането на широколентови технологии за цифров пренос на информация, водещи до повишаване на ефективността, обхвата и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението (образование, здравеопазване, услуги на местната и областната администрация, данъци и друго социално обслужване на гражданите), както и услуги за местния бизнес (бизнес информационни системи, данъчна информация и други услуги за бизнеса, предоставяни от местната власт). От друга страна, използването на тези технологии е свързано с подходящо обучение на населението и местния бизнес.
\nРегионалната политика ще подкрепи развитието на мрежата на информационното общество в районите и прилагането на информационните и комуникационните технологии чрез:
\nПриоритет при изграждане на инфраструктурата на информационното общество трябва да бъде даден на районите за целенасочено въздействие. В изостаналите райони нейното изграждане ще увеличи атрактивността им за локализиране на икономическа активност. В районите за растеж тя ще допринесе за активното им включване в мрежите за обмен на информация и знания в границите на ЕС и повишаване конкурентоспособността на района за планиране като цяло.
\nПриоритет 2 : Развитие и модернизация на инфраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост Капацитетът за регионално развитие се редуцира значително от съществуващите инфраструктурни различия между българските райони и тези на ЕС. Подкрепата за развитие и модернизация на инфраструктурата е от определящо значение за включване на всички райони в процеса на развитие, увеличаване на регионалната инвестиционна атрактивност и конкурентоспособност в национален и международен план. Регионалната и местната инфраструктура е ключов фактор, стимулиращ развитието на бизнеса и икономическото приобщаване на цялата територия чрез изграждане на предпоставки за използване на специфичните регионални потенциали. Освен това дейностите по изграждане на регионалната инфраструктура са източник за създаване на нови работни места в процеса на нейното изграждане и функциониране.
\nС развитието на основната инфраструктура политиката за регионално развитие следва да постигне:
\nОтделните проекти и програми за развитие и модернизация на инфраструктурата са предмет на оценителни процедури за тяхното въздействие върху околната среда, които са важен механизъм за прилагане на принципите на устойчивото развитие.
\nОтчитайки универсалността на инфраструктурните различия, дейностите ще се насочват приоритетно към местата, където има осезаема бариера за използването на потенциалните фактори за икономически растеж.
\nВ рамките на този приоритет се очертават три основни специфични цели на политиката за регионално развитие:
\nСпецифична цел 1: Развитие и модернизация на елементите на регионалната и местната транспортна инфраструктура Важните предпоставки за регионален растеж и заетост са свързани с осигуряване на добър транспортен достъп до зоните за развитие на икономически дейности.
\nКлючовите национални транспортни проекти са развитие и модернизация на европейските транспортни коридори (№ 4, 7, 8, 9 и 10), преминаващи през територията на страната. Основните приоритети са свързани с доизграждане на автомагистралната мрежа на страната и реконструкция и рехабилитация на участъците от пътищата от І и ІІ клас, които се намират в недобро експлоатационно състояние.
\nПолитиката за регионално развитие ще подкрепи реконструкцията и модернизацията на пътната мрежа от ІІ и ІІІ клас и общинската пътна мрежа за подобряване на транспортния достъп на регионално ниво до главните транспортни коридори, както и достъпа на икономическата активност до периферните и изостаналите райони. Тя ще се насочи към:
\nСпецифична цел 2: Изграждане и подобряване на екологичната инфраструктура Политиката за регионално развитие следва да подкрепи изграждането и подобряването на специфична местна екологична инфраструктура:
\nСпецифична цел 3 : Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура Предоставянето на регионални и местни бизнес услуги, допринасящи за развитието на предприемачеството и местния бизнес и/или създаването на нови работни места, е все още определен дефицит, особено в изостаналите райони за целенасочено въздействие . Това определя необходимостта от дейности по създаване и повишаване ефективността на съществуващите бизнес услуги, включително специализирани услуги за групи МСП. Специфичните регионални потребности ще определят вида на необходимата инфраструктура: напр. изграждане на регионални офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали, бизнес инкубатори, бизнес центрове, индустриални паркове, нови производствени и предприемачески зони.
\nИндустриалните паркове обикновено са новоизградени зони, отредени за производствени нужди, с публични инвестиции за изграждане на бизнес и довеждаща техническа инфраструктура. Те се създават за привличане на модерни производства и представляват важен инструмент на регионалната и устройствената политика за привличане на бизнес инвестиции. В някои случаи местните власти могат да предоставят недвижима собственост (напр. земя и сгради) за настаняване на МСП на местни и чужди инвеститори в тях. Тяхното изграждане е особено наложително в районите с индустриален упадък и някои типове изостанали райони, в които се налага индустриално преструктуриране.
\nПриоритет 3: Подобряване на привлекателността и качеството на живот в районите за планиране Укрепването на човешкия капитал, социалното сближаване и опазването на природното и културното наследство на районите в страната допринасят за повишаване на тяхната привлекателност и качество на живот. Общият ефект е не само в ползите от общото икономическо развитие на районите, свързано с растежа, заетостта, доходите и грижите за населението, но и в утвърждаването на традиционните сравнителни предимства на българските райони по линия на човешкия потенциал и качествената природно-културна среда.
\nПодобряването на уменията на човешкия ресурс за по-висока приспособимост към икономическите и социалните промени е предизвикателство за всички райони на страната. Регионалните дефицити в качеството на човешките ресурси са неравномерно разпределени по територията, но навсякъде се наблюдават негативни тенденции към откъсване на образованието от регионалната икономическа среда, недостиг на умения и квалификация за работа с новите технологии и изисквания на производството, прекъсване на връзката между образованието и потребностите на местните пазари на труда, липса на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни дейности, особено наложителни в съвременните условия на глобализация, развитие на информационно общество и икономика на знанието.
\nПреодоляването на различията в степента на заетост и в равнището на образование на българските райони в сравнение с регионите на ЕС и ориентирането към доближаване до заложените в Стратегията от Лисабон цели – равнище на заетост 70%, в т.ч за жените – 60 %, придобиване на средно образование – 85 % за лицата над 22 години и включване на 12,5 % от възрастните в обучение през целия живот, са в основата на предприеманите дейности по този приоритет.
\nПриродното и културното богатство на България и нейните райони е част от европейското природно и културно разнообразие и неговото запазване и добро управление е в основата на устойчивото развитие, което ще бъде един от основните акценти на регионалната политика на страната до 2015 г. Това богатство, съхранено и социализирано по подходящ начин, е предпоставка за развитие на устойчив местен туризъм и рекреационна дейност с комбиниран здравен и икономически ефект.
\nСпецифичните цели на политиката за регионално развитие допълват и разширяват действията на другите политики, преди всичко в областта на заетостта, образованието и здравеопазването, в съответствие с конкретните местни особености и потребности.
\nСпецифична цел 1 : Повишаване на атрактивността на регионите чрез инвестиции в образованието Уменията на работната сила вече се превърнаха в основно сравнително предимство в глобалната конкуренция и основен фактор за атрактивност на районите. Модерната икономика налага непрекъснат процес на адаптация на образованието и уменията на работната сила към нейните изисквания.
\nЗа развитието на професионалните умения и преодоляването на структурните дефицити на регионалните и местните пазари на труда е необходимо да се насърчи сътрудничеството между бизнеса, образователните и изследователските институции. В тази връзка подкрепа трябва да получат дейностите, свързани със:
\nОсъществяването на преход към информационно общество изисква придобиване на различна степен на грамотност на човешките ресурси по отношение на информационните и комуникационните технологии, както и тяхното активно въвеждане в образователния и обучителния процес. За целта ще се стимулира осигуряване на интернет достъп във всички учебни заведения чрез изграждане на необходимата инфраструктура за осигуряване на високоскоростен интернет.
\nСпецифична цел 2 : Интегриране на цялата териториална общност към пазара на труда Предотвратяване на безработицата и подкрепяне интегрирането на безработните в трудовия процес ще се постигнат чрез предложените дейности по горните цели, свързани с развитието на икономиката, инфраструктурата и уменията на работната сила, а така също и чрез предлагане на специализирани услуги на търсещите работа под формата на консултации и обучение. Прилагането на превантивни и активни мерки на местните пазари на труда трябва да обхване всички социални групи с особена подкрепа за най-рисковите групи. Борбата с безработицата изисква широкообхватни мерки за взаимна подкрепа на икономическата, социалната политика и политиката по заетостта. Инструмент на тази политика са регионалните и местните програми за заетост.
\nПолитиката за регионално развитие сътрудничи за постепенно постигане на съответствие между регионалната секторна заетост (с висок относителен дял на заетите в първичния сектор в районите за планиране и особено Северозападен, Североизточен, Южен централен) с тази на регионите в ЕС (с висок относителен дял на заетите в третичния сектор и високотехнологичните отрасли). Основните акценти на тази политика са върху развитието на съвременни професионални умения, информационни технологии и подобряване достъпа за обучение за младежите. Тя включва дейности за:
\nПодобни мерки ще бъдат приложени в районите за целенасочено въздействие – изостанали планински, селски, гранични райони и райони в индустриален упадък.
\nХарактерът и размерът на помощта по посочените три направления на този приоритет ще бъдат приспособени към характеристиките на социално-икономическата ситуация във всеки отделен район за планиране:
\nОсновата за успех на посочените дейности е в постигането на хармонизация и синхрон в дейностите на институциите, имащи функции и задачи в областта на професионалното обучение и в изработването на механизъм на взаимодействие между тях. Много важен елемент на този процес е изграждане на система на партньорство и включване на всички социално-икономически партньори.
\nСпецифична цел 3 : Подобряване на здравните услуги, допринасящи за развитието на регионите Основен индикатор на възможностите за достъп до и за качество на здравните услуги е продължителността на живота. Населението в българските райони се характеризира с относително по-ниска продължителност на живота в сравнение с голяма част от европейските региони. За намаляване на регионалните дефицити в достъпа до и в качеството на здравните услуги ще се подкрепят дейности, свързани с развитието на здравеопазването, включително инвестиции за развитие и подобряване на предоставянето на здравни услуги, които допринасят за регионалното развитие и качеството на живот в регионите.
\nСпецифична цел 4 : Опазване и валоризиране на природното и културното наследство Културното и природното наследство са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие на територията на България. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на природното и културното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на районите както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регионалната идентичност.
\nОпазването и повишаването на ролята на културното и природното наследство в подкрепа на икономическото развитие включва:
\nПриоритет 4: Интегрирано градско развитие и подобряване на градската среда По-пълното интегриране на урбанистичните въпроси за реализиране на целите на регионалното развитие са ново важно поле на дейност в рамките на Стратегията. Тези въпроси намират все по-силна позиция в европейските документи и подкрепа от финансовите инструментите на ЕС през следващия програмен период.
\nОбхватът на проблемите, с които се сблъсква градското развитие, а също и ролята на градовете за стимулиране на регионалното развитие определят и специфичните цели, които си поставя Стратегията в тази област:
\nСпецифична цел 1: Прилагане на стратегии за интегрирано градско развитие и повишаване на конкурентоспособността на градовете За големите градски агломерации, в които съществуват значителни проблеми, свързани с концентрацията на население, със структурата на икономическата активност и с качеството на живот, ще бъдат разработени стратегии за овладяване на високата концентрация на икономически, екологични и социални проблеми и разпростиране на тяхното влияние в съседни територии чрез дифузия на растежа. Тези стратегии ще включват рехабилитация на физическата среда, развитие на околностите и опазване и развитие на историческото и културното наследство, мерки за насърчаване на предприемачеството, местната заетост и общностното развитие, както и предоставяне услуги на населението при отчитане на променящите се демографски структури.
\nСпецифична цел 2: Възстановяване и обновяване на градски райони По отношение на определени градски райони ще бъдат приложени специфични мерки за тяхното физическо обновление и благоустройство за изграждане на привлекателна градска среда, което от своя страна ще доведе до бъдещи инвестиции и ново развитие. Това могат да бъдат дейности по рехабилитация на стари производствени зони и подобряване на градската среда в жилищните квартали, където е налице проблем със социалното изключване на голяма част от населението, премахване на гетата и подобряване на благоустрояването на населени места, квартали и махали, населявани от уязвими етнически групи, повишаване достъпа до публични услуги и образование, като по този начин ще съдействат и за решаването на съществуващите проблеми.
\nСпецифична цел 3: Укрепване на взаимовръзката град-регион и подобряване на социално-икономическата интеграция Политиката за регионално развитие трябва да укрепи взаимовръзката между града и околната територия чрез подобряване на комуникациите, създаване на работни места и услуги, развитие на транспортни връзки, за да има по-лесен достъп до работа, услуги и инвестиции и повишаване на мобилността. Така ще се подпомогне реализацията на икономическия потенциал на засегнатите градски райони, като често полза от това имат и близко разположените територии.
\nСпециален акцент трябва да бъде поставен върху тези функции на градовете, които играят обслужваща роля в процесите на преструктуриране и развитие на селските райони, като мерките се насочват към разнообразяване на структурата (предимно досега селскостопанската заетост) и към създаване на нови връзки град-село. Подходящо ще бъде да се насърчават в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство, стимулиране развитието на туризма във и край малките градове с подходящи условия и ресурси като алтернатива на самостоятелните туристически комплекси в природна среда. Взаимодействието между града и селото са от стратегическо значение за повишаване на конкурентоспособността на районите за планиране.
\nИнтервенции, подкрепящи укрепването на връзките град-заобикалящи го селски територии, ще се насочат към северните райони за планиране, които в най-голяма степен се нуждаят от тази намеса, за да се създадат условия за балансираното им устойчиво развитие.
\nСпецифична цел 4: Насърчаване на екологично чист градски обществен транспорт Тъй като градският транспорт е един от най-големите замърсители на околната среда, политиката за регионално развитие ще подпомага със своите инструменти подготовката и реализацията на стратегии за екологично чист градски транспорт. Интервенциите в подкрепа на екологично чистия градски транспорт ще бъдат насочени приоритетно към най-големите градове на страната, където проблемите със замърсяването на градската среда са най-критични.
\nИзграждането на обходни пътища за градовете, през които минава транзитно голям автомобилен трафик, е първата стъпка към подобряване на градската среда. Въвеждането на метро, трамвай и тролейбуси като алтернатива на автомобилния градски транспорт и въвеждането на екологосъобразни системи и технологии за градския транспорт, наред с чисто технологичната подмяна с по-екологични двигатели е алтернатива на сегашното състояние.
\nПриоритет 5: Развитие на сътрудничеството за европейско териториално сближаване, задълбочаване на партньорството и добросъседството за постигане на развитие Специфична цел 1: Развитие на трансгранично сътрудничество Трансграничното сътрудничество е от важно значение за преодоляване на структурните проблеми на граничните райони в резултат на тяхното периферно местоположение. Основните дейности се концентрират върху развитието на инфраструктурата: пътища, жп транспорт, пречиствателни съоръжения, телекомуникации, енергетика; развитие на съвместни икономически, социални и културни дейности, които повишават привлекателността на районите за инвестиции и подобряват качеството на живот в тях.
\nСъществуващите съвместни програмни документи за трансгранично сътрудничество на българските гранични райони с тези на съседните страни (Гърция, Румъния, Турция, Македония, Сърбия и Черна гора) до 2007 г., подкрепяни от европейските програми ФАР – Трансгранично сътрудничество, както и Програмата за добросъседство, са основните инструменти за развитие на трансграничното сътрудничество през този период. Програмите все повече се отварят и за т.нар. меки мерки, като финансират проекти за социално-икономическо подпомагане, културно и медийно сътрудничество, образование и квалификация и др.
\nОт своя страна местните власти и изградените институционални структури за трансгранично сътрудничество, като еврорегиони и други органи, в рамките на съвместните си програми и дейности, допринасят съществено за разширяване и укрепване на културата на това сътрудничество.
\nНезависимо от постигнатите резултати в следващия период е необходимо да се повиши ефектът от реализираните проекти, тяхната устойчивост и по-нататъшната интеграция на граничните райони на страните. За целта трансграничното сътрудничество ще се ориентира около ограничен брой цели и приоритети със стратегически характер и проекти с висока добавена стойност и устойчиво териториално въздействие. Те включват също тясно партньорство както формално – изразено чрез институционалните споразумения за програмиране и управление, така и неформално. Значително ще бъдат увеличени и финансовите ресурси по линия на Общността, които страната ще получи като член на ЕС за развитието на дейностите по трансгранично сътрудничество.
\nЗа да развиват ефективно трансгранично сътрудничество, българските райони се нуждаят от подкрепа за:
\nСпецифична цел 2: Развитие на транснационалното сътрудничество Транснационалното сътрудничество е добра възможност за българските региони за насърчаване на партньорството и развитието на общи дейности между тях и регионите в други страни членки, адресиращи потребности от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, обмен на информация, намаляване на опасностите от екологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания.
\nПодкрепата в тази приоритетна област ще бъде насочена към:
\nСпецифична цел 3: Работа в мрежа и обмен на опит с европейските региони За усилване на интегриращия елемент на европейското териториално сътрудничество ще бъдат подкрепяни дейности за насърчаване на работата в мрежа и обмен на опит сред регионалните и местните власти, вкл. програми за мрежи на сътрудничество, обхващащи цялата Общност и отделни райони, и дейности по изследвания, събиране на данни, наблюдение и анализ на тенденциите на развитие в Общността.
\nУчастието на регионалните и местните власти, както и различните други регионални структури на бизнеса, културните среди и др., в създаваните транснационални мрежи по различни проекти ще съдейства за пренос на добри практики и по-пълната интеграция на българските райони в територията на Общността.
\nТази специфична цел ще стимулира и подкрепи регионалните и местните власти и различните други институции в тях за създаване на нови инициативи и проекти от европейско значение, за изграждане на транснационални мрежи за сътрудничество, както и икономически, социален и културен обмен между регионите на България и Европа. Това ще доведе до увеличаване на знанията и ефективността на местните и регионалните власти по отношение на прилаганата от тях политика за развитие.
\nПриоритет 6: Укрепване на институционалния капацитет на регионално и местно ниво за подобряване процеса на управление Укрепването и повишаването на институционалния капацитет на регионално и местно ниво ще спомогне за възприемане на предложените реформи в политиката за сближаване на Общността, за създаване на капацитет за по-добро усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, програмно проектиране, наблюдение и оценка и по-добрата политика на тези нива. Това може да се постигне чрез насърчаване на дейности по следните специфични цели:
\nСпецифична цел 1: Укрепване на капацитета и подобряване на координацията за управление на средствата от Структурните фондове на ЕС на регионално и местно ниво Структурните фондове са от ключово значение за българските райони за планиране за укрепване на тяхната конкурентноспособност. Ефективното усвояване е първостепенен приоритет на политиката за регионално развитие.
\nСъществуващите досега проблеми в процеса на усвояване на средствата от предприсъединителните фондове в преобладаващата част от структурите на регионално и местно ниво налагат прилагането на действия на основата на придобития опит и собствените усилия на страната, които да доведат до:
\nДейностите по тази цел ще включат:
\nСпецифична цел 2: Подпомагане изграждането на регионални и местни партньорства за развитие Партньорството ще бъде засилено чрез подобряване на сътрудничеството между регионалните и местните власти и социално-икономическите партньори на регионално и местно ниво. Това ще бъде постигнато чрез изграждане и укрепване на нови действени партньорства на регионално и местно ниво и укрепване на институционалния капацитет на създадените органи за партньорство – регионални съвети за развитие и областни съвети за развитие.
\nДейностите, които ще допринесат за подпомагане на процесите на партньорство, са:
\nСпецифична цел 3: Подобряване на предоставяните услуги от регионалната и местната администрация В рамките на тази специфична цел ще се изгражда капацитет за подобряване на предоставяните услуги от регионалните и местните администрации, вкл. и на социални партньори и релевантни неправителствени организации (НПО), чрез обучение по мениджмънт на персонала и специфична подкрепа за ключови услуги, ускоряване и разширяване на административното обслужване на едно гише на регионално и местно ниво.
\nСпецифична цел 4: Развитие на нови подходи за насърчаване и насочване на регионалното и местното развитие Доброто управление и ефективната институционална структура са важен източник на регионална конкурентноспособност, защото те повишават ефективността на предприеманите действия от публичната администрация на регионално и местно ниво и могат да подобрят колективните усилия за създаване и разпространяване на иновациите.
\nОпитът показва, че доброто управление изисква преминаване от традиционния подход „отгоре надолу“ към по-отворена форма, включваща съответните страни в региона. Тези партньорства трябва да обединят всички области на политиката, имащи отношение към икономическото, научното и социалното развитие (интегриран подход), в дългосрочен хоризонт (стратегически подход). Националната иновационна политика е трудно да бъде осъществена без тесните връзки с регионалните и местните власти, като в същото време е необходима и координация на регионалните политики с националните 4 .
\nДейностите по тази специфична цел са насочени към подобряване на институционалния капацитет на регионалните и местните власти, отговорни за иновациите чрез обучение, споделяне на информация, опит, резултати и добри практики и др. за насърчаване и насочване на иновационните дейности, подкрепа за развитието на публично-частните партньорства за стимулиране на успешните регионални клъстери и бизнес мрежи, както и регионални иновационни стратегии и политики. От подобна подкрепа се нуждае и стимулирането на добрите управленски подходи за развитие на транснационалното и междурегионалното сътрудничество.
\nДействията на централните органи са насочени към постигане на хоризонтална координация и ефективна допълняемост при изпълнението на целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие.
\nМинистерският съвет приема НСРР по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството; ръководи и координира действията на различните ведомства в областта на регионалното развитие.
\nМинистерството на регионалното развитие и благоустройството :
\n5 Формулирани в чл. 5 от Закона за регионално развитие, 2004.
\nНационалният експертен съвет по устройството на територията и регионалната политика осъществява консултации и съгласуване в процеса на разработване на Националната стратегия за регионално развитие и одобрява проекта на документа преди внасянето му в Министерския съвет.
\nМинистерството на финансите има основна роля при определяне на бюджетната и данъчната политика както на национално, така и на местно ниво. Министерството изпълнява функциите на главен координатор и разплащателен орган на помощта от Структурните фондове и Кохезионния фонд. При разработване на Националната стратегическа референтна рамка за 2007 – 2013 г. целите на Националната стратегия за регионално развитие ще се обвържат с другите стратегически цели и приоритети на плана (рамката).
\nМинистерството на икономиката