(2)За да получи разрешение по ал. 1, банката разработва и внедрява отделна рейтингова скала за класифициране на отделните сделки в рискови категории, отразяващи специфичните особености по отношение на параметъра LGD.
\n
(3)Рискова категория сделки е категория от рейтинговата скала за сделките, в която те се отнасят по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра LGD. Банката документира и обосновава определянето на категориите, включващо предписание за отнасяне на експозициите в съответната категория и критериите за разграничаване на отделните нива на риск по категории.
\n
(4)Значителна концентрация на сделки в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра LGD и че нивото на риска от неплащане при всички сделки в рисковата категория попада в този интервал.
\n
(5)Когато банка определя рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране по чл. 63, ал. 7, рейтинговата скала за тези експозиции следва да съдържа най-малко 4 категории редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.
\n
Структура на рейтинговата система за експозиции на дребно
\n
Чл. 91(1) Рейтинговата система за експозиции на дребно взима предвид риска на длъжника и сделката, както и всичките им съществени характеристики
\n
(2)Степента на разграничаване на рисковите категории следва да осигури достатъчен брой експозиции в определена категория или група за целесъобразно количествено измерване и потвърждаване характеристиките за загуба по категории или рейтингови групи. При разпределението на експозициите и длъжниците в рисковите категории или рейтингови групи следва да се избягва прекомерна концентрация.
\n
(3)Банката следва да удостовери, че процесът за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи осигурява целесъобразно разграничаване на риска, групиране на достатъчно еднородни експозиции и точно и последователно измерване на характеристиките за загубата по рискови категории или рейтингови групи. За изкупени вземания групирането следва да отразява практиките на продавачите за работа с клиенти и тяхната разнородност.
\n
(4)Банката взема предвид следните рискови фактори при отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи:
\n
1.рискови характеристики на длъжника;
\n
2.рискови характеристики на сделката, включително видове продукти и обезпечения, както и случаите, при които няколко експозиции имат едно и също обезпечение;
\n
3.наличие на просрочие;
\n
4.принадлежност към рискови категории и групи.
\n
Дефиниции, процеси и критерии за съотнасяне на експозициите
\n
Чл. 92
\n
(1)Банката следва да разполага с дефиниции, процеси и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи в системата при следните изисквания 1. критериите и дефинициите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, да отнасят длъжниците или сделките със сходни характеристики към една и съща рискова категория или рейтингова група; това отнасяне се извършва последователно по групи дейности, структурни звена и географски райони;
\n
2.документирането на рейтинговия процес следва да позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и да оценят дали това отнасяне е уместно;
\n
3.критериите следва да бъдат в съответствие с вътрешните правила и стандарти за кредитиране и с политиката за третиране на проблемни длъжници или сделки.
\n
(2)Банката взима предвид цялата приложима информация при отнасяне на длъжниците и сделките към рисковите категории. Информацията следва да бъде актуална и да позволява на банката да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. По-ограничената информация, с която разполага банката, изисква по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към рисковите категории.
\n
(3)Когато банката използва външни рейтинги като база при определяне на вътрешния рейтинг, тя следва да се увери, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация.
\n
Отнасяне на експозиции към централни правителства и централни банки, институции, предприятия в рискови категории и рейтингови групи
\n
Чл. 93(1) В процеса по разрешаване на кредити банката отнася всеки длъжник към съответна категория длъжници
\n
(2)Когато на банката е разрешено да използва собствени оценки на параметъра LGD или конверсионните коефициенти, тя отнася всяка експозиция към съответната рискова категория сделки като елемент от процеса по разрешаване на кредити.
\n
(3)Когато банката определя рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране съгласно чл. 63, ал. 7, тя отнася всяка от тези експозиции към рисковите категории съгласно чл. 90, ал. 5.
\n
(4)За всяко отделно юридическо лице, към което банката има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Банката следва да удостовери пред БНБ, че е внедрила адекватна политика за третирането на индивидуалните длъжници и групи свързани лица.
\n
(5)Банката отнася съответните експозиции към един длъжник в една и съща рискова категория длъжници, независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка, с изключение на:
\n
1.експозициите, изложени на риск от ограничаване трансферите на валута от съответната държава (държавен трансферен риск);
\n
2.експозиции, за които рисковата категория на длъжника е коригирана с ефекта от гаранцията;
\n
3.случаите, когато правно ограничение възпрепятства обмяната на данни, отнасящи се до клиента.
\n
Отнасяне на експозиции на дребно в рискови категории и рейтингови групи
\n
Чл. 94Банката отнася всяка експозиция на дребно към определена рискова категория или рейтингова група като елемент на процеса по разрешаване на кредити
\n
Изключения при отнасянето на експозиции в рисковите категории или рейтингови групи
\n
Чл. 95
\n
При отнасяне на експозициите към рискова категория или рейтингова група банката документира случаите, при които, въз основа на експертно мнение, са пренебрегнати входящи или изходящи данни от процеса по отнасяне и отговорните служители, одобрили тези изключения. В тези случаи банката оценява последващото състояние на експозициите и действията на съответния отговорен служител Цялостност на процеса по отнасяне по рискови категории и рейтингови групи
\n
Чл. 96
\n
(1)Отнасянето на експозициите по рискови категории и рейтингови групи периодично се преглежда от независимо лице или звено, която няма пряко отношение при разрешаването на кредити
\n
(2)Банката най-малко веднъж годишно актуализира рисковата категория или рейтинговата група на длъжника или сделката и по-често за високорисковите длъжници и проблемните експозиции. Банката актуализира отнасянето и когато е налице нова съществена информация за длъжника или експозицията.
\n
(3)Банката изгражда ефективен процес за събиране, обработка и актуализиране на приложимата информация относно характеристиките на длъжника и сделката, които влияят върху параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти.
\n
(4)По отношение на експозициите на дребно банката, най-малко веднъж годишно, преразглежда характеристиките за загуба и просрочията за всяка отделна група със сходни рискови характеристики и извършва преглед върху представителна извадка от индивидуални експозиции в рамките на една група, за да потвърди, че тези експозиции са отнесени към правилната група.
\n
Употреба на модели
\n
Чл. 97
\n
Когато банката използва статистически или други автоматизирани методи и модели за отнасяне на експозиции към длъжници или сделки към рискова категория или рейтингова група, се спазват следните изисквания 1. банката удостоверява пред БНБ, че моделът притежава добра прогностична способност и не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания; входящите променливи дават надеждна и ефективна база на прогнозните резултати; моделът не показва съществени отклонения;
\n
2.банката поддържа процес за проверка на входящите данни в модела, включително тяхната точност, пълнота и адекватност;
\n
3.банката е удостоверила, че използваните данни за създаване на модела са представителни за съвкупността от настоящите й длъжници или експозиции;
\n
4.банката извършва периодично утвърждаване на модела, което включва наблюдение на резултатите и стабилността му, преглед на спецификациите му и сравняване на резултатите от него с настъпилите събития;
\n
5.банката в допълнение към статистическия модел използва експертно мнение и преглед на отнасянията по рискови категории и рейтингови групи на модела и подходящото му използване; прегледът следва да е насочен към откриване и ограничаване на грешки, свързани със слабостите на модела, като отчита цялата приложима информация, която не е обхваната от модела; съвместното използване на експертното мнение и резултатите от модела се документират.
\n
Документиране на рейтинговите системи
\n
Чл. 98
\n
(1)Банката документира структурата и функционалните характеристики на използваните рейтингови системи. Документацията следва да удостоверява спазването на минималните изисквания в този раздел и включва разграничаването на портфейлите, критериите за присъждане на рейтинги, отговорностите и задълженията на лицата, които рейтинговат длъжници и експозиции, честота на прегледа на присъдените рейтинги, контрол на процеса от ръководството
\n
(2)Банката документира обосновката и анализите за избор на критерии за рейтинговане, както и всички значими промени на този процес, като описва промените, направени в процеса по рейтинговане след последния преглед от БНБ. Документират се и организацията, процеса по присъждане на рейтинги и вътрешния контрол на този процес.
\n
(3)Банката документира вътрешните си определения за неизпълнение и загуба и удостоверява съответствието им с настоящата наредба.
\n
(4)Използването на статистически модели за рейтинговане се извършва въз основа на документирана методология, която:
\n
1.дава подробно описание на теоретичните принципи, допусканията и математическите и емпирични основи на отнасянията на оценките към категории на отделните длъжници, експозиции или групи, както и източниците на данни, използвани за оценка на модела;
\n
2.установява изчерпателен статистически процес (включително тестове с използване на данни извън извадката и извън обхванатия времеви период) за утвърждаване на модела;
\n
3.установява обстоятелствата, при които моделът не работи ефективно.
\n
(5)Изискванията по ал. 1 - 4 се прилагат и за модели, използвани от банката, разработени от доставчици, които използват собствена технология.
\n
Поддържане на база данни
\n
Чл. 99(1) Банката събира и съхранява данни относно вътрешните рейтинги съгласно изискванията на част пета “Изисквания за оповестяване”
\n
(2)За експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия банката събира и съхранява информация, както следва:
\n
1.изчерпателни исторически данни за рейтингите на длъжниците и признатите гаранти;
\n
2.датите, на които са присъдени рейтингите;
\n
3.основните данни и методологията, използвани за присъждане на рейтинг;
\n
4.отговорните лица за присъдените рейтинги;
\n
5.идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;
\n
6.датата на възникване и обстоятелствата, обусловили неизпълнението;
\n
7.данни за прогнозните стойности за параметъра PD и действителните нива на неизпълнение, за рейтинговите категории и миграцията между тях.
\n
(3)Банка, която не използва собствени оценки за параметъра LGD и/или конверсионните коефициенти, събира и съхранява данни, даващи възможност за сравнение между действителните нива на параметъра LGD и стойностите, посочени по чл. 83, както и между постигнатите конверсионни коефициенти и стойностите по чл. 84.
\n
(4)Банка, използваща собствени оценки за параметъра LGD или конверсионни коефициенти, събира и съхранява информация за:
\n
1.изчерпателни исторически данни за рейтингите на сделките, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, свързани с всяка рейтингова скала;
\n
2.датите, на които са присъдени рейтингите и са изготвени оценките;
\n
3.основните данни и методологията, използвана за определяне на рейтинга на сделката, оценките за параметъра LGD и конверсионните коефициенти;
\n
4.отговорните лица, присъдили рейтинг на сделката, оценка на параметъра LGD или конверсионен коефициент;
\n
5.данни за прогнозните и реализиралите се стойности за параметъра LGD, както и за конверсионните коефициенти, отнасящи се за експозициите в неизпълнение;
\n
6.информация за компонентите на загубата за всяка експозиция в неизпълнение.
\n
(5)Банка, която отчита чрез параметъра LGD ефектите от гаранции и кредитни деривати при редуциране на кредитния риск, съхранява данни за оценката за параметъра LGD на експозицията преди и след отчитане наличието на кредитна защита.
\n
(6)За експозиции на дребно банката събира и съхранява информация за:
\n
1.данни, използвани за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи;
\n
2.данни за оценките на параметрите PD, LGD и конверсионните коефициенти, отнасящи се до категориите или групите експозиции;
\n
3.идентификация на длъжниците и експозициите, които са били в неизпълнение;
\n
4.за експозиции в неизпълнение - идентификация на длъжниците и експозициите, данни за рисковите категории и рейтинговите групи, в които са били отнесени в годината, предшестваща неизпълнението, както и данни за реализиралите се стойности на параметъра LGD и конверсионните коефициенти;
\n
5.данни за нивата на загуба при квалифицираните револвиращи експозиции на дребно.
\n
Използване на стрес-тестове за оценка на капиталовата адекватност
\n
Чл. 100
\n
(1)Банката следва да разполага с надеждна процедура за стрес-тестване за целите на оценката на капиталовата адекватност. Стрес-тестовете включват идентифициране на възможни събития или бъдещи промени в икономическите условия, които биха оказали неблагоприятен ефект върху експозициите и оценка на възможността банката да устои на такива промени
\n
(2)Банката редовно провежда стрес-тестове, оценяващи ефекта от промяната в определени специфични условия върху общите капиталови изисквания за кредитен риск. Тестовете подлежат на надзорен преглед.
\n
(3)Тестът следва да бъде обоснован, приемливо консервативен и в състояние да оцени поне ефекта от умерена рецесия. Банката отчита и оценява потенциалната миграция на експозициите между рейтингови класове при прилагането на стрес-тест сценарии. Портфейлите, подложени на стрес-тестове, обхващат възможно най-голяма част от общия портфейл на банката.
\n
(4)Банка, която използва принципите, посочени в чл. 63, ал. 5, следва да отчете и ефекта от влошаване на кредитното качество на предоставящата кредитна защита страна, като част от метода за стрес-тестване, особено когато този доставчик вече не отговаря на критериите за признаване.
\n
Определение за неизпълнение
\n
Чл. 101(1) Неизпълнение е събитие, настъпило по отношение на определен длъжник, когато поне едно от следните условия е изпълнено
\n
1.банката счита, че длъжникът няма да изплати изцяло свое задължение към нея, към нейното предприятие - майка или към някое от дъщерните му предприятия, без да предприема действия по реализиране на обезпечението, ако има такова;
\n
2.длъжникът е в просрочие повече от 90 дни по съществена част от свое задължение към банката, нейното предприятие - майка или някое от дъщерните му предприятия.
\n
(2)За овърдрафт просрочие е налице, когато е настъпило някое от следните събития:
\n
1.длъжникът е нарушил съществено договорения лимит;
\n
2.банката е намалила съществено договорения лимит до размер, по-малък от усвоените от длъжника суми;
\n
3.длъжникът е изтеглил сума без авторизация (одобряване) от банката.
\n
(3)Прагът на същественост е:
\n
1.по ал. 1 - 10 % от текущата дължима вноска;
\n
2.по ал. 2 - 10 % от договорения лимит.
\n
(4)За кредитни карти дните за просрочие започват да текат от датата, следваща датата за плащане на минимално-изискуемата вноска.
\n
(5)За експозициите на дребно и към предприятията от публичния сектор банката прилага ал. 1 на ниво транзакция.
\n
Признаци за настъпване на неизпълнение
\n
Чл. 102Признаците за настъпване на неизпълнение по чл. 101, ал. 1, т. 1 включват следните събития
\n
1.банката е спряла текущото начисляване на лихви;
\n
2.в резултат от влошаване на кредитното качество на експозицията е извършена обезценка;
\n
3.при продажба на вземането банката би реализирала съществена икономическа загуба от влошеното му кредитно качество;
\n
4.поради влошаване финансовото състояние и платежоспособността на длъжника банката е преструктурирала кредитното задължение чрез даване на отстъпки (опрощаване или отлагане плащането на главница, лихви и такси), водещи до намаляване размера на задължението; това се прилага и за капиталови експозиции, оценени чрез подхода PD/LGD;
\n
5.банката е поискала откриване на процедура за обявяване на длъжника в несъстоятелност или ликвидация поради неизплатеното кредитно задължение на длъжника към нея, предприятието - майка или някое от неговите дъщерни предприятия;
\n
6.длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност или ликвидация и това би довело до забавяне погасяването или неизпълнение на кредитното задължение към банката, предприятието - майка или някое от неговите дъщерни предприятия.
\n
Особени правила за данни за неизпълнение
\n
Чл. 103
\n
(1)Банка, използваща външни данни, несъвместими с определението за неизпълнение по чл. 101, ал. 1, удостоверява пред БНБ, че е извършила подходящи корекции с цел постигане на съответствие с определението за неизпълнение
\n
(2)В случаите, когато банката прецени, че за експозиция, която е била в неизпълнение, но вече не са налице обстоятелствата по чл. 101, тя може да присъди рейтинг на длъжника или сделката, съответстващ на редовна експозиция. Ако впоследствие се установи, че е налице обстоятелство по чл. 101, счита се, че е настъпило ново неизпълнение.
\n
Общи изисквания за оценяване на параметрите
\n
Чл. 104
\n
(1)Собствените оценки на банката за рисковите параметри PD, LGD, EL и конверсионни коефициенти обхващат всички относими данни, информация и методи. Оценките се извличат от историческия опит и емпиричните обстоятелства и не се базират единствено на експертно мнение. Оценките трябва да бъдат достоверни, базирани на съществените фактори, определящи рисковите параметри. При ограничена информация се прилага по-консервативен подход
\n
(2)Банката поддържа подробна информация за реализираните загуби по отношение честотата на неизпълнение, LGD, конверсионния коефициент или загубата, когато се използват оценки на параметъра EL, разграничавайки факторите, които тя е счела за определящи стойността на рисковите параметри. Банката удостоверява, че оценките й са представителни за дългосрочен период.
\n
(3)В процеса на оценяване банката отчита промените в практиката по кредитиране или процеса на възстановяване на дължимите суми през периодите на наблюдение съгласно чл. 106, 109, 111, чл. 113, ал. 1 и чл. 114. Оценките на банката подлежат на преглед и актуализиране при поява на нова информация, но не по-рядко от 1 година.
\n
(4)Извадката от експозиции, използвана при оценяването, съответстващите им стандарти за кредитиране и другите имащи отношение характеристики трябва да са сравними с общата съвкупност от експозиции и вътрешни правила за кредитиране на банката. Тя удостоверява, че икономическите и пазарните условия, които обуславят данните, отразяват текущата и очаквана пазарна среда. Броят на експозициите в извадката и използваният за количественото измерване период са достатъчни за гарантиране точността и устойчивостта на оценките.
\n
(5)За изкупените вземания оценките трябва да отразяват цялата съществена и съотносима информация на разположение на банка - купувач, свързана с качеството на тези вземания, включително информация за подобни групи, предоставена от продавача, от банка - купувач или от външни източници. Изкупуващата банка проверява и оценява достоверността на информацията, получена от продавача.
\n
(6)Банката коригира оценките с определена добавка за очаквания диапазон от грешки при изчисленията. Когато методите и използваната информация са неудовлетворителни и очакваният диапазон от грешки е голям, степента на консерватизъм също следва да бъде по-голяма.
\n
(7)Когато банката използва различни оценки за изчисляване на рискови тегла за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се одобрява от БНБ.
\n
(8)Ако банката удостовери пред БНБ, че за информацията, събрана преди датата на влизане в сила на тази наредба, са извършени необходимите корекции за постигане на съпоставимост с определението за неизпълнение или загуба по чл. 101, то оценките, базирани на тази информация, се признават от БНБ.
\n
(9)Ако банка използва групирани данни, отнасящи се до други банки, тя удостоверява, че:
\n
1.рейтинговите системи и критериите на другите банки в групата са подобни на нейните системи и критерии;
\n
2.групата е представителна за портфейла, за който са използвани данните;
\n
3.групираните данни се използват последователно във времето от банката за оценка на рисковите параметри.
\n
(10)Когато банка използва данни по ал. 9, тя следи за целостта и пълнотата на своите рейтингови системи. Банката трябва да докаже пред БНБ, че познава и прилага правилно рейтинговата си система, както и че наблюдава и одитира рейтинговия процес.
\n
Специфични изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия
\n
Чл. 105(1) Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка категория длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение
\n
(2)По отношение на изкупени вземания на предприятия банката може да базира оценките си за параметъра EL по категории длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение.
\n
(3)Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за изкупени вземания на предприятия въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очаквани стойности за параметрите PD и LGD, оценките й за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването от чл. 110, ал. 1.
\n
(4)Банката използва техниките за оценка на параметъра PD заедно с анализ, който взема предвид експертните оценки при комбиниране на резултатите от отделните подходи и оценка на приложимостта им. В случаите на използване на собствени данни за измерване на параметъра PD анализът следва да показва, че измерванията са в съответствие с вътрешните правила за кредитиране и ясно да посочва различията в рейтинговата система, обуславяща данните и текущата рейтингова система. Когато правилата за кредитиране или рейтинговите системи са обект на промяна, банката осигурява по-голяма степен на консерватизъм при измерванията на параметъра PD.
\n
(5)Когато банката измерва нивата на неизпълнение чрез съпоставяне на своите вътрешни рискови категории към скала, използвана от АВКО или АЕЗ, тя съотнася установените нива на неизпълнение и рискови категории на тези организации към своите при спазване на следните условия:
\n
1.процесът на съотнасяне се основава на съпоставяне на вътрешните рейтингови критерии с тези, използвани от външната агенция, и на сравняване на вътрешните и външните рейтинги за едни и същи лица;
\n
2.процесът на съотнасянето на рейтингите и на използваните данни следва да бъде обективен, в съответствие с вътрешните практики и надлежно документиран;
\n
3.критериите на външните организации, използвани при количествената оценка, засягат само риска от неизпълнение, без да се вземат предвид характеристиките на сделката;
\n
4.анализът, извършван от банката, включва съпоставка и документиране на използваните от външните агенции определения за неизпълнение с изискванията на чл. 101.
\n
(6)Когато банката използва прогностични статистически модели, оценката за параметъра PD се изчислява на база непретеглена средна стойност на оценките за вероятността от неизпълнение за отделните длъжници в определена рискова категория, като следва да са изпълнени изискванията по чл. 97.
\n
Продължителност на историческия период при оценяване на параметъра PD при експозиции към централни правителства и централни банки, институции и предприятия
\n
Чл. 106
\n
Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Това изискване по ал. 1 се прилага и спрямо Подхода PD/LGD за капиталови инструменти Специфични изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции на дребно
\n
Чл. 107
\n
(1)Банката изчислява оценката за параметъра PD за всяка рискова категория или рейтингова група длъжници въз основа на дългосрочна усреднена стойност на годишния процент на неизпълнение
\n
(2)Оценката за параметъра PD по ал. 1 може да бъде изчислена въз основа на реализираната загуба и съответната оценка на параметъра LGD.
\n
Използване на вътрешни и външни данни при оценяване на параметъра PD за експозиции на дребно
\n
Чл. 108
\n
(1)Банката използва вътрешните данни като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба при отнасянето на експозициите към рисковите категории или рейтинговите групи
\n
(2)Използването на външни данни или статистически модели се разрешава, когато банката може да удостовери наличието на голяма степен на съответствие между:
\n
1.вътрешния процес на отнасяне на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и съответния процес, използван в източника на външни данни;
\n
2.рисковия профил на банката и състава на външните данни.
\n
(3)При изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и приложими външни данни за сравнение.
\n
(4)Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за вземания на дребно въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очакваните стойности за параметрите PD и LGD, оценките й за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването по чл. 110, ал. 1.
\n
(5)Банката установява и анализира очакваните промени в стойностите на рисковите параметри, дължащи се на ефекти на сезонност.
\n
Продължителност на историческия период при оценяване на параметъра PD за експозиции на дребно
\n
Чл. 109
\n
Продължителността на използвания исторически период на наблюдение при установяване на вероятността от неизпълнение е най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба Изисквания към използването на собствени оценки на параметъра LGD
\n
Чл. 110
\n
(1)Банката установява оценката на параметъра LGD въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни
\n
(2)Банката използва оценки за параметъра LGD, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на параметъра LGD по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала.
\n
(3)Банката следва да вземе предвид степента на зависимост между риска, свързан с длъжника, и този, свързан с обезпечението или предоставящата го страна, като случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно.
\n
(4)При различие между валутите на задължението и обезпечението оценката на параметъра LGD подлежи на по-консервативно третиране.
\n
(5)При наличие на обезпечение оценките на параметъра LGD не следва да се базират единствено на пазарната му стойност, а да отчитат последиците от потенциалната невъзможност на банката за бързо разпореждане с обезпечението или неговата реализация.
\n
(6)За да вземе предвид наличието на обезпечение при оценяването на параметъра LGD, банката следва да разполага с вътрешни правила за управление на обезпеченията, правна сигурност и управление на риска съгласно изисквания на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(7)Когато банката взема предвид наличието на обезпечение при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск от контрагента съгласно глава осма, раздел V “Стандартизиран подход” и VI “Метод на вътрешните модели”, това обезпечение не участва в оценките за параметъра LGD.
\n
(8)За експозиция, която вече е в неизпълнение, банката използва своята най-достоверна оценка за очакваната загуба при текущите икономически условия, вземайки предвид състоянието на експозицията и вероятността за допълнителни неочаквани загуби през периода на удовлетворяване.
\n
(9)Включените в отчета за доходите неплатени допълнителни начисления за забава се добавят към оценката за размера на експозицията и загубата.
\n
Собствени оценки на параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия
\n
Чл. 111
\n
Собствените оценки за параметъра LGD при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период Собствени оценки на параметъра LGD за експозиции на дребно
\n
Чл. 112
\n
(1)Оценките на параметъра LGD за експозиции на дребно по чл. 112, ал. 1 могат да бъдат изчислени чрез реализираните загуби и съответните оценки за параметъра PD
\n
(2)Банката отразява в оценката на параметъра LGD бъдещите усвоявания на суми, освен ако не прилага третирането по чл. 113, ал. 3.
\n
(3)За изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и външни данни за оценяване на параметъра LGD.
\n
(4)Оценките за параметъра LGD се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор на нивата на загуба от поне пет години.
\n
Изисквания относно собствени оценки на конверсионните коефициенти
\n
Чл. 113
\n
(1)Банката оценява размера на конверсионните коефициенти по категории или групи сделки въз основа на усреднените реализирани стойности по отделни категории или групи сделки, претегляйки ги с наблюдаваните неизпълнения в използваните данни
\n
(2)Банката използва оценки за конверсионните фактори, характерни за период на икономически спад, ако те са по-консервативни от дългосрочните усреднени стойности. При условие че рейтинговата система се очаква да дава относително постоянни във времето стойности на конверсионните коефициенти по категории или групи, се правят корекции на оценките за ограничаване на влиянието на икономическия спад върху капитала.
\n
(3)Оценките на банката за конверсионните коефициенти отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените суми до и след възникване на неизпълнението. Оценката следва да се основава на по-висока степен на консерватизъм, когато се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионните коефициенти.
\n
(4)При установяване на конверсионните коефициенти банката отчита политиката и стратегията си по отношение наблюдението на клиентските сметки и плащанията. Банката взема предвид способността и намерението си да предотвратява бъдещи усвоявания на суми при обстоятелства, близки до тези при неизпълнение, като нарушение на договорни ограничения или други технически събития.
\n
(5)Банката разполага с подходящи системи и процедури за ежедневно наблюдение на сумите по сделките, относителния дял на усвоените суми по ангажименти и промените в усвоените суми по длъжници и категории.
\n
(6)Когато банката използва различни оценки за изчисляване на конверсионните коефициенти за надзорни и за вътрешни цели, те се документират и тяхната приемливост се удостоверява пред БНБ.
\n
Продължителност на историческия период при собствени оценки за конверсионните коефициенти
\n
Чл. 114
\n
(1)Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции към централни правителства, централни банки, институции и предприятия се основават на данни за поне пет години от поне един източник. Данните се натрупват за всяка следваща година след въвеждането на вътрешно-рейтинговия подход до достигане на период от седем години за този източник. Когато периодът на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период
\n
(2)Оценките за конверсионните коефициенти при експозиции на дребно се базират на исторически период на наблюдение най-малко пет години за поне един източник, независимо от вида на източника на данни. Когато периодът на наблюдение за някой източник на подходящи данни е по-дълъг, банката използва по-дългия период. Банката може да претегли историческите данни, ако удостовери пред БНБ, че по-скорошните данни са по-добър прогностичен фактор за бъдещите усвоени суми.
\n
Минимални изисквания за оценка ефекта от използването на гаранции
\n
Чл. 115(1) Банката следва да разполага с ясни критерии за видовете гаранти, които признава при изчисляване размера на рисково-претеглените експозиции
\n
(2)За признатите гаранти банката прилага същите изисквания, като тези за длъжниците по чл. 92 - 96.
\n
(3)Гаранцията следва да е неотменяема от страна на гаранта, валидна до удовлетворяване на задължението, изготвена в писмена форма и правно допустима в относимата юрисдикция, където са активите, предмет на гаранцията. Банката следва да удостовери, че критериите по ал. 1 достоверно отразяват евентуалния риск от редуциране размера на защитата.
\n
(4)Банката следва да разполага с ясни критерии за промяна на рисковите категории, рейтинговите групи, оценките на параметъра LGD и размера на рисково-претеглените експозиции, които отразяват влиянието на наличните гаранции. Тези критерии следва да отговарят на минималните изисквания по чл. 92 - 96.
\n
(5)Критериите следва да бъдат правдоподобни, да вземат предвид способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащането от гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията със способността на длъжника да изплати задължението си и остатъчния риск от длъжника.
\n
Минимални изисквания за оценка ефекта от използването на кредитни деривати
\n
Чл. 116
\n
(1)Минималните изисквания по чл. 109 за гаранциите се прилагат и при използване на кредитни деривати върху задължения на едно лице. При несъответствие между базисното вземане и референтното задължение по кредитен дериват или задължение, използвано за определяне настъпването на кредитно събитие, се прилагат изискванията по чл. 150. Тези изисквания се прилагат и за разпределяне на експозиции на дребно и изкупени вземания по категории или групи
\n
(2)Критериите следва да отчитат консервативно структурата на плащанията по кредитния дериват и да оценяват нейното влияние върху размера и моментите на възстановяване на суми и остатъчния риск.
\n
Експозиции към централни правителства и централни банки, институции, предприятия и експозиции на дребно, за които се използват собствени оценки за параметъра LGD
\n
Чл. 117
\n
(1)Изискванията на чл. 109 и 110 не се прилагат за гаранции, издадени от институции, централни правителства и централни банки, в случаите, когато банката е получила одобрение за прилагане на правилата по глава четвърта “Стандартизиран подход” за експозиции към такива лица. В тези случаи се прилагат изискванията на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”
\n
(2)За гарантирани експозиции на дребно изискванията по ал. 1 се прилагат също и при отнасянето на експозициите към категории или групи и за оценките на параметъра PD.
\n
Минимални изисквания за изкупени вземания
\n
Чл. 118
\n
(1)Правните условия по сделките за изкупени вземания следва да гарантират, че при всички предвидими обстоятелства банката ще притежава действителни права и ще е в състояние да контролира и да се разпорежда с всички парични постъпления по вземането. Когато длъжникът извършва плащания към продавача или обслужващото лице, банката проверява периодично дали тези плащания се прехвърлят изцяло и съгласно договорните условия. Банката следва да разполага с подходяща правна процедура, осигуряваща правна защита на правата й по отношение на вземанията и паричните постъпления от тях при несъстоятелност на длъжника, както и правна защита срещу съдебно оспорване на правата й, което може съществено да възпрепятства събирането, ликвидирането или прехвърлянето на вземанията, или при запазване на контрола върху паричните постъпления
\n
(2)По смисъла на ал. 1 обслужващо лице е предприятие, което ежедневно управлява група от изкупени вземания или свързаните с тях кредитни експозиции.
\n
Ефективност на системите за наблюдение
\n
Чл. 119(1) Банката извършва наблюдение на качеството на изкупените вземания и финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, като
\n
1.оценява зависимостта на качеството на вземанията от финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, разполага с вътрешни правила и процедури, осигуряващи подходяща защита срещу непредвидени обстоятелства, включително определяне на вътрешен рисков рейтинг за всеки продавач и обслужващо лице;
\n
2.разполага с ясни и ефективни правила и процедури за избор на продавач и обслужващо лице; банката или нейните агенти извършват периодичен преглед на отчетите, изготвени от продавачите и обслужващите лица, за установяване на измами, оперативни слабости, кредитната политика на продавача и правилата за събиране на вземания на обслужващото лице; констатациите от тези прегледи се документират;
\n
3.оценява характеристиките на групата от изкупени вземания, история на просрочията към продавача, необслужваните задължения и провизиите за тях, условията на плащане и възможността за прихващания срещу насрещни вземания;
\n
4.разполага с ефективни правила и процедури за наблюдение концентрацията в общата експозиция към отделен длъжник в групата и между отделните групи изкупени вземания;
\n
5.си осигурява своевременно подробни данни за падежната структура и разсейването на вземанията в съответствие с критериите й за изкупуване на вземания, както и ефективни способи за наблюдение и потвърждение на практиките на продавача за придобиване на вземания и ефекта от разсейване.
\n
(2)Банката разполага със системи и процедури за ранно разпознаване влошаването на финансовото състояние на продавача и качеството на закупените вземания, насочени към възникващите проблеми. Банката прилага ефективни правила, процедури и информационни системи за наблюдение на нарушенията на договорни ограничения и ясни и ефективни политики, процедури за предприемане на правни действия и уреждане на проблемни изкупени вземания.
\n
(3)Банката разполага с ясни и ефективни правила и процедури за контрол върху изкупените вземания, заеми и парични наличности. Вътрешните правила определят всички съществени елементи на програмите за изкупуване на вземания, включително размер на авансовите плащания към продавача, приемливите обезпечения, изискуемата документация, лимитите за концентрация и управлението на паричните постъпления. Тези елементи следва да отчитат всички присъщи и съществени фактори, в това число финансовото състояние на продавача и обслужващото лице, концентрацията на риск, тенденциите в качеството на изкупените вземания и клиентите на продавача. Вътрешните системи позволяват авансово плащане само при предоставяне на определената документация и съответното обезпечение.
\n
(4)Банката разполага с ефективен вътрешен процес за оценка спазването на всички вътрешни правила и процедури, който включва:
\n
1.периодичен одит на всички критични фази в програмата за изкупуване на вземания;
\n
2.потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и на обслужващото лице и оценяване на длъжника;
\n
3.потвърждение за разграничението в задълженията за оценяване на продавача и обслужващото лице и задълженията за целеви одит;
\n
4.оценка на операциите, квалификацията и опита на персонала, поддържащите автоматизирани системи (бек офис).
\n
Утвърждаване на вътрешни оценки
\n
Чл. 120
\n
(1)Банката разполага с изчерпателни процедури за утвърждаване на точността и целостта на рейтинговите системи, процесите и оценката на всички относими рискови параметри. Банката удостоверява пред БНБ, че вътрешният процес по утвърждаване позволява последователна и съдържателна оценка на резултатите от системите за присъждане на вътрешни рейтинги и оценяване на риска
\n
(2)Банката периодично сравнява очакваните стойности на параметъра PD с реализираните нива на неизпълнение за всяка рискова категория и когато тези нива са извън очакваното допустимо отклонение за определената категория, банката анализира причините за това. Когато се използват собствени оценки за параметъра LGD или конверсионните коефициенти, банката извършва аналогичен анализ. При такива анализи се използват възможно най-дълги редове от исторически данни, като използваните методи и данни се документират и осъвременяват поне веднъж годишно.
\n
(3)Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите на рейтинговата система се базира на възможно най-дълъг времеви период.
\n
(4)Използваните методи и данни при утвърждаването посредством количествени техники следва да бъдат съпоставими във времето. Промени в методите и данните, използвани при оценяването и утвърждаването, се документират.
\n
(5)Когато използва собствени оценки за очаквани загуби, банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на рисковите параметри или конверсионните коефициенти са достатъчно значителни, за да поставят състоятелността на оценките под съмнение. Тези стандарти трябва да вземат предвид стопанската цикличност и системната променливост в нивата на неизпълнение. Когато реализираните стойности продължават да са по-високи от очакваните, оценките се завишават, за да отразят историческите данни за неизпълненията и загубите.
\n
Изчисляване на рисково-претеглен размер на капиталови вземания чрез използване на вътрешни модели
\n
Чл. 121При изчисляването на изискванията за капиталови експозиции чрез вътрешни модели се спазват следните условия и критерии
\n
1.изчисленият размер на потенциалната загуба следва да бъде устойчив спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на портфейлите;
\n
2.използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия период, за който има налична и съдържателна информация за рисковия профил на капиталовите експозиции;
\n
3.използваните данни осигуряват консервативни, статистически значими и надеждни оценки за загубите, които не се основават единствено на експертно мнение;
\n
4.банката удостоверява пред БНБ, че заложените при използваните стрес-тестове шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл;
\n
5.за получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела банката допълва емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори;
\n
6.при изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби банката използва тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични обстоятелства и документиран анализ; този метод се прилага последователно и със степен на консервативност, по-висока, когато наличните данни са ограничени;
\n
7.използваните модели следва да обхващат в подходяща степен всички съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия и специфичния пазарен риск на експозициите; вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат величината и промените в състава на потенциалните концентрации и резултатите им са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда; съвкупността от използваните при оценяването рискови експозиции съответства в голяма степен или е сравнима с капиталовите експозиции на банката;
\n
8.вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл; когато банката притежава експозиции, които са предмет на съществена нелинейна зависимост, вътрешният модел следва да обхваща свързания с тези инструменти риск;
\n
9.съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори следва да бъде правдоподобно и добре обосновано;
\n
10.банката удостоверява чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат общия и специфичния риск;
\n
11.при оценките за променливостта на доходността на капиталовите експозиции се използват относимите и наличните данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни или външни данни;
\n
12.въведени са прецизни и изчерпателни процедури за стрес-тестове.
\n
Правила, процедури и контролни механизми при използването на вътрешни модели за изчисляване на изискванията за капиталови вземания
\n
Чл. 122
\n
При разработването и използването на вътрешни модели за установяване на капиталовите изисквания банката въвежда правила, процедури и контролни механизми за обезпечаване целостността на модела и моделиращия процес, които включват 1. вътрешният модел е неразделна част от цялостната управленска информационна система и от управлението на капиталовите позиции в банковия портфейл; моделът е неразделна част и от инфраструктурата за управление на риска в случаите, когато той се използва за измерване и оценяване доходността на капиталовия портфейл със и без отчитане на риска, за разпределяне на икономическия капитал по експозиции и за оценяване на общата капиталова адекватност и процеса по управление на инвестициите;
\n
2.създаване на управленски системи, процедури и контролни функции, обезпечаващи периодичен и независим преглед на елементите на процеса по вътрешно моделиране, в това число одобрението на промени в моделите, преглед на входящите данни и резултатите на модела (напр. потвърждаване оценките на риска); този преглед оценява точността, пълнотата и уместността на входящите данни и резултатите на модела с цел откриване и ограничаване на потенциални грешки, дължащи се на известните слабости и установяване на нови; прегледът се извършва от независимо вътрешно звено или независима трета страна;
\n
3.подходящи системи и процедури за наблюдение на инвестиционните ограничения и на рисковите експозиции от капиталови инструменти;
\n
4.звена, отговорни за проектиране и внедряване на модела, функционално независими от звената, отговорни за управлението на инвестициите;
\n
5.подходяща квалификация и компетентност на лицата, отговорни за отделните етапи на процеса по моделиране.
\n
Утвърждаване и документиране на вътрешните модели за оценка на изискванията за капиталови вземания
\n
Чл. 123
\n
(1)Банката разполага с надеждни системи за утвърждаване точността и целесъобразността на вътрешните модели и процеса на моделиране, като всички съществени елементи се документират. Процесът на вътрешно утвърждаване включва последователна и съдържателна оценка на резултатите от вътрешните модели и процесите по моделиране
\n
(2)Използваните данни и техники за количествено утвърждаване следва да бъдат съпоставими във времето, като всяка тяхна промяна се документира.
\n
(3)Банката периодично сравнява и документира действителната доходност, включваща реализирани и нереализирани печалби и загуби, със съответните резултати от модела чрез използване на исторически данни за възможно най-дълъг период. Анализите и документацията се осъвременяват поне веднъж годишно.
\n
(4)Банката извършва утвърждаване и посредством други количествени техники и сравнение с относими източници на външни данни. Използваните данни следва да са подходящи за портфейла, да се осъвременяват периодично и да покриват уместен период на наблюдение. Вътрешната оценка за резултатите от използването на моделите се базира на възможно най-дълъг времеви период.
\n
(5)Банката следва да разполага с надеждни вътрешни стандарти за случаи, при които отклоненията на реализираните от очакваните стойности на доходността по позициите са достатъчно значителни, за да поставят под съмнение състоятелността на оценките. Тези стандарти следва да са съобразени със стопанската цикличност и системните колебания в доходността. Корекциите в резултат на прегледите, направени в съответствие с изискванията за извършване на преглед, се документират.
\n
(6)Документацията на вътрешния модел включва и отговорностите на страните, включени в процесите по моделиране, преглед и одобрение.
\n
Корпоративно управление
\n
Чл. 124
\n
(1)Всички съществени аспекти на рейтинговия процес и процеса по оценяване следва да бъдат одобрени от органа за управление на банката или упълномощени от него лица. Те следва да притежават основни познания за рейтинговите системи на банката и подробно разбиране на свързаните с тях управленски отчети
\n
(2)Отговорните ръководни лица уведомяват органа за управление или упълномощените от него лица за съществените промени или отклонения от установените правила, които оказват съществено влияние върху рейтинговите системи.
\n
(3)Отговорните ръководни лица следва да познават подробно структурата и функционирането на рейтинговите системи и да следят текущо за правилната им работа. Звената за контрол на кредитния риск информират тези лица за резултатите от рейтинговия процес, нуждаещите се от подобрение области и действията за отстраняване на вече установените слабости.
\n
(4)Анализът на профила на кредитния риск, базиран на вътрешни рейтинги, е основна част от управленските отчети. Те задължително включват рисковия профил и оценките на съответните рискови параметри по категории, миграцията между рисковите категории, сравнение на реализираните с очакваните нива на неизпълнение, загуби при неизпълнение и конверсионни коефициенти и резултатите от направените стрес-тестове. Периодичността на докладване се определя от значимостта, вида и получателя на информацията.
\n
Контрол на кредитния риск
\n
Чл. 125
\n
(1)Звеното за контрол на кредитния риск е независимо от звената, ръководещи или изпълняващи функциите по създаване или подновяване на експозиции. Звеното за контрол на кредитния риск се отчита директно пред органа за управление на банката
\n
(2)Звеното за контрол на кредитния риск има следните задължения:
\n
1.избор, структуриране и въвеждане на рейтинговите системи и модели, както и утвърждаване на рейтинговите модели;
\n
2.определяне, тестване и наблюдение на рисковите категории и групи;
\n
3.изготвяне на анализи и отчети, съдържащи данни или обобщаващи резултати от и за рейтинговите системи;
\n
4.въвеждане на процедури за потвърждаване правилното прилагане на определенията за рискови категории или рейтингови групи по структурни звена и региони;
\n
5.преглед и документиране на промените в рейтинговия процес и причините за тях;
\n
6.периодичен преглед на прогностичната способност на рейтинговите критерии, като всяка промяна в рейтинговия процес, критериите или индивидуалните рейтингови параметри се документира;
\n
7.текущ преглед, извършване на промени и контрол на рейтинговите модели.
\n
(3)Банката, използваща групирани данни по смисъла на чл. 104, ал. 9 и 10, може да възлага на трети лица дейности по събиране и предоставяне на информацията по ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7.
\n
(4)При поискване от страна на БНБ банка, прилагаща ал. 3, предоставя достъп до външната информация, необходима за установяване покриването на минималните изисквания. Банката следва да се увери, че са възможни проверки на място от страна на БНБ на третите лица по ал. 3.
\n
Вътрешен контрол
\n
Чл. 126
\n
Специализираната служба за вътрешен контрол извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на банката и рейтинговите й системи, в това число дейността по кредитиране и оценка на рисковите параметри и конверсионните коефициенти Глава шеста РЕДУЦИРАНЕ НА КРЕДИТНИЯ РИСК
\n
Раздел I
\n
Общи положения Обхват на признаване
\n
Чл. 127
\n
(1)За изчисляване на рисково-претеглените експозиции по стандартизирания подход за кредитен риск или по вътрешно-рейтинговия подход, без използване на собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, банката може да отчита редуциране на кредитния риск, когато са изпълнени изискванията на настоящата глава
\n
(2)Експозиция с призната съгласно настоящата глава кредитна защита не може да получи по-високо рисково тегло, отколкото без признаването на защитата.
\n
(3)Когато приложените рискови тегла по стандартизирания или вътрешно-рейтинговия подход за кредитен риск отчитат наличието на кредитна защита, тази защита не се признава допълнително по тази глава.
\n
Ефективност на редуцирането на кредитния риск
\n
Чл. 128
\n
(1)Техниките, използвани за доставка на кредитна защита, действията и предприетите стъпки, както и използваните от кредитиращата институция за целта процедури и правила следва да осигуряват споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всяка относима юрисдикция
\n
(2)Кредитиращата институция предприема подходящи действия за осигуряване на ефективността на споразуменията за кредитна защита.
\n
(3)Банка, която отчита редуциране на кредитен риск или на очаквана загуба, следва да разполага с процедури за ефективно управление и контрол на рисковете, произтичащи от действията по редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.
\n
(4)Когато се отчита редуциране на кредитния риск или на очакваната загуба, банката извършва и цялостна оценка на кредитния риск на базисната експозиция.
\n
(5)Банката следи и контролира чрез подходящи писмени правила и процедури остатъчния риск, произтичащ от по-ниска ефективност от очакваната на използваните техники за редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.
\n
(6)При репо-сделки нетният размер на експозицията се счита за базисна експозиция.
\n
Признаване на оценки от АВКО
\n
Чл. 129
\n
Оценките от АВКО се признават, когато са изпълнени условията за прилагането им по Стандартизирания подход, посочени в раздел IV “Изисквания за признаване на АВКО и АЕЗ” на глава четвърта “Стандартизиран подход” от настоящата част
\n
Раздел II
\n
Обезпечена защита Общи положения
\n
Чл. 130
\n
(1)Обезпечена защита се осигурява от активи, които са достатъчно ликвидни и които имат сравнително непроменлива във времето стойност, с което се постига подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисково-претеглените активи
\n
(2)Когато длъжникът или, когато е приложимо, попечителят на обезпечението изпадне в неплатежоспособност, несъстоятелност или неизпълнение или е налице друго събитие, описано в документацията по сделката, кредитиращата институция следва да разполага с право незабавно да реализира или да задържи активите, от които произлиза обезпечената защита.
\n
(3)Обезпечена защита се признава само когато е изпълнено условието за ниска корелация по чл. 138, ал. 2.
\n
Нетиране на балансови позиции с един контрагент
\n
Чл. 131(1) Заеми и депозити по балансови позиции на един контрагент могат да се нетират, когато банката и контрагентът са подписали споразумение за нетиране
\n
(2)Нетирането по ал. 1 се прилага, когато са налице следните условия:
\n
1.споразумението предвижда, че в случай на неизпълнение, неплатежоспособност, несъстоятелност или други подобни събития на страна по договора едната страна дължи на другата положителната разлика между задълженията и вземанията си;
\n
2.банката удостоверява, че споразумението за нетиране е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;
\n
3.банката е в състояние да установи по всяко време вземанията и задълженията, предмет на споразумението за нетиране;
\n
4.банката наблюдава и контролира рисковете, свързани с прекратяването на кредитното обезпечение; и 5. банката наблюдава и контролира експозициите по т. 3 на нетна основа.
\n
(3)Нетирането по ал. 1 на балансови позиции не се признава, когато се извършва въз основа на рамково споразумение за нетиране на репо-сделки или сделки, обусловени от капиталовия пазар. В тези случаи се прилагат изискванията по чл. 132 - 134.
\n
Рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар
\n
Чл. 132
\n
(1)Банка, използваща разширения подход по чл. 162, може да извърши нетиране между позиции, обект на рамкови договори за нетиране на репо-сделки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, когато рамковият договор за нетиране отговаря на изискванията по чл. 133
\n
(2)В допълнение към изискванията по глава осма “Третиране на кредитен риск от контрагента” и глава девета “Сетълмент риск” приетото обезпечение и получените ценни книжа или стоки по силата на рамково споразумение за нетиране следва да отговарят на критериите по чл. 135 - 137.
\n
Минимални изисквания към рамковите споразумения за нетиране
\n
Чл. 133Рамковите споразумения за нетиране по чл. 132 се признават за целите на редуциране на кредитния риск, когато отговарят едновременно на следните условия
\n
1.споразумението е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции, включително в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;
\n
2.споразумението осигурява на изправната страна правото да прекрати и приключи своевременно всички сделки, обект на споразумението, в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента;
\n
3.споразумението урежда нетирането между доходите и загубите по сделките, като едната страна дължи на другата единствено нетния размер на задължението;
\n
4.споразумението отговаря на минималните изисквания за признаване на финансови обезпечения съгласно чл. 138.
\n
Методи за признаване на финансови обезпечения
\n
Чл. 134
\n
За целите на настоящата наредба банката може да прилага Опростен подход или Разширен подход за редуциране на кредитния риск при използване на финансови обезпечения Финансови обезпечения, признавани при опростения подход
\n
Чл. 135(1) Финансовите обезпечения, които се признават по опростения подход, са
\n
1.парични депозити и приравнени на тях парични инструменти, държани от банката;
\n
2.дългови ценни книжа, издадени от централни правителства или централни банки, които получават четвърта или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;
\n
3.дългови ценни книжа, издадени от институции, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;
\n
4.дългови ценни книжа, издадени от предприятия, които получават трета или по-благоприятна степен на кредитно качество въз основа на оценка, присъдена от призната АВКО;
\n
5.дългови ценни книжа с присъдена от призната АВКО краткосрочна оценка, съответстваща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество;
\n
6.капиталови инструменти и конвертируеми облигации, включени в основен борсов индекс;
\n
7.злато.
\n
(2)Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 2 могат да включват:
\n
1.издадени от регионални или местни органи на власт дългови ценни книжа, експозициите в които съгласно стандартизирания подход се разглеждат като експозиции към централното правителство, в чиято юрисдикция са учредени;
\n
2.издадени от международни банки за развитие или международни организации дългови ценни книжа, за които при стандартизирания подход се прилага нулево рисково тегло.
\n
(3)Дълговите ценни книжа по ал. 1, т. 3 могат да включват:
\n
1.дългови ценни книжа, издадени от регионални или местни органи на власт, които съгласно стандартизирания подход не се третират като експозиции към централното правителство, в чиято юрисдикция са учредени;
\n
2.дългови ценни книжа, издадени от предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции съгласно стандартизирания подход; и 3. дългови ценни книжа, издадени от международни банки за развитие, различни от тези, получаващи 0 % рисково тегло при стандартизирания подход.
\n
(4)Дългови ценни книжа, които нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се признават за обезпечения, ако отговарят на следните критерии:
\n
1.дълговите ценни книжа се котират на призната борса;
\n
2.дълговите ценни книжа са квалифицирани като първостепенен дълг;
\n
3.дългови ценни книжа на институцията - издател от същия ранг, имат присъдена кредитна оценка, съответстваща на трета или по-добра степен на кредитно качество;
\n
4.банката не разполага с информация, обуславяща присъждането на кредитна оценка, по-неблагоприятна от трета степен на кредитно качество; и 5. банката е в състояние да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока.
\n
(5)Когато за дългови ценни книжа по ал. 1, т. 2 - 5 са налице кредитни оценки, присъдени от две или повече признати АВКО, се определя една оценка съгласно третирането по чл. 53, ал. 5 и 6.
\n
Признаване на дялове в КИС за обе зпечения
\n
Чл. 136(1) Дялове в КИС се признават за приемливи обезпечения, когато са изпълнени следните изисквания
\n
1.предмет са на ежедневни котировки на призната борса; и 2. КИС инвестира в инструменти, посочени в чл. 135.
\n
(2)Използването от страна на КИС на дериватни инструменти с цел хеджиране на инвестициите не ограничава признаването на дяловете в КИС за приемливо обезпечение съгласно ал. 1.
\n
Финансови обезпечения, признавани при разширения подход
\n
Чл. 137Финансовите обезпечения, които се признават по разширения подход, са
\n
1.финансовите обезпечения по чл. 135 и 136;
\n
2.капиталови инструменти и конвертируеми облигации, невключени в основен борсов индекс, регистрирани на призната борса; и 3. дялове в КИС, които в допълнение към изискването по чл. 136, ал. 1, т. 2 могат да инвестират и в инструментите по т. 2.
\n
Минимални изисквания към финансовите обезпечения
\n
Чл. 138
\n
(1)Изброените в чл. 135 - 137 обезпечения се признават за целите на редуцирането на кредитния риск, когато са изпълнени условията за ниска корелация, правна сигурност и оперативните изисквания
\n
(2)Ниска корелация е налице, когато:
\n
1.няма съществена положителна корелация между кредитоспособността на длъжника и стойността на обезпечението; и 2. издателят на ценните книжа и длъжникът не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ, освен в случаите на издадени от длъжника облигации с покритие, съгласно изискванията на стандартизирания подход, когато книжата са приети като обезпечение на споразумения за обратно изкупуване и са изпълнени изискванията по т. 1.
\n
(3)Правна сигурност е налице, когато банката е спазила всички договорни и нормативни изисквания относно учредяването и реализацията на обезпечението и е предприела всички необходими действия относно приложимостта на договорите за обезпечение спрямо всички относими юрисдикции.
\n
(4)Оперативните изисквания са:
\n
1.договорите за обезпечение са надлежно документирани;
\n
2.банката разполага с документирани правила и процедури относно приеманите обезпечения по вид и размер;
\n
3.налице е ясна и надеждна процедура за своевременно реализиране на обезпеченията и контрол на свързаните с този процес рискове, включително: неизпълнение или редуциране размера на кредитното обезпечение; неправилна оценка на обезпечението; рискове при реализацията на обезпечението; риск от концентрация, произтичащ от придобиване на обезпечението; влияние върху общия рисков профил на институцията;
\n
4.банката преоценява обезпечението по пазарни цени поне веднъж на всеки шест месеца или по-често, когато е налице или се очаква намаление в пазарната му стойност;
\n
5.в случаите, когато обезпечението се държи от трета страна - залогодържател, банката е предприела необходимите действия, за да се увери, че третата страна отчита обезпечението отделно от своите активи;
\n
6.в случаите на използване на опростения подход за редуциране на кредитния риск остатъчният падеж на обезпечението не може да бъде по-малък от остатъчния падеж на експозицията, която обезпечава.
\n
Други обезпечения
\n
Чл. 139
\n
(1)Паричен депозит или приравнен на него паричен инструмент, заложен по силата на договор за залог при друга институция в полза на кредитиращата институция, се признава за приемлива кредитна защита, когато са изпълнени следните условия 1. вземането на длъжника от тази институция е действително, безусловно и неотменимо заложено или преотстъпено в полза на кредитиращата институция и е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции;
\n
2.институцията - залогодържател е уведомена за учредяване на залога или преотстъпването му, като в резултат от уведомлението залогодържателят е в състояние да извърши плащанията единствено към кредитиращата институция или друга посочена от нея страна.
\n
(2)За целите на установяване ефекта от кредитно обезпечение паричен депозит при институция - залогодържател се приравнява на гаранция от тази институция, като се спазват изискванията на чл. 180.
\n
Застрахователни полици “Живот”
\n
Чл. 140
\n
(1)Застрахователни полици “Живот”, заложени в полза на кредитиращата институция, се признават за приемлива кредитна защита, като за стойност се приема откупната стойност на полицата
\n
(2)Кредитна защита под формата на застрахователна полица “Живот” следва да отговаря на следните условия:
\n
1.застрахователното предприятие е признато като приемлив гарант за предоставяне на кредитна защита в съответствие с чл. 143;
\n
2.застрахователната полица е заложена или преотстъпена в полза на кредитиращата институция и споразумението за това е правно валидно и приложимо във всички относими юрисдикции;
\n
3.застрахователното предприятие е уведомено за залога или преотстъпването на полицата, в резултат на което не може да отмени полицата или изплащането на суми по нея без съгласието на кредитиращата институция;
\n
4.откупната стойност на полицата е неснижаема по размер;
\n
5.кредитиращата институция има право да предяви полицата и да получи своевременно откупната стойност в случай на неизпълнение от страна на заемополучателя;
\n
6.банката е уведомена от приносителя за всички случаи, които предвиждат неплащане по полицата;
\n
7.кредитната защита е предоставена най-малко за срока на погасяване на заема.
\n
(3)Застрахователни полици “Живот” съгласно ал. 1 се разглеждат като гаранция на застрахователното предприятие при спазване изискванията на чл. 178, ал. 3 и чл. 180.
\n
Инструменти, изкупувани при поискване
\n
Чл. 141
\n
(1)Инструменти, издадени от други институции, които ще бъдат обратно изкупени при поискване, се признават за приемлива кредитна защита, когато отговарят на следните изисквания 1. институцията - издател има кредитна оценка, отговаряща на първа степен кредитно качество за експозиции към институции по стандартизирания подход; и 2. институцията може да удостовери пред БНБ, че пазарната ликвидност на инструмента е достатъчно висока.
\n
(2)Инструментите по ал. 1 се разглеждат като гаранция на институцията - издател при спазване изискванията на чл. 178, ал. 3 и чл. 179.
\n
(3)Стойността на кредитната защита по ал. 1 се определя, както следва:
\n
1.когато инструментът се изкупува по номинална стойност - номиналната стойност;
\n
2.когато инструментът се изкупува по пазарни цени - стойността, изчислена както при дългови ценни книжа, съгласно чл. 135, ал. 3.
\n
Раздел III
\n
Защита с гаранции. Кредитни деривати Общи положения
\n
Чл. 142
\n
Доставчикът при защита с гаранция трябва да бъде достатъчно надежден, като споразумението за защита следва да бъде правно валидно във всички относими юрисдикции, с което да се постигне подходящо ниво на сигурност на кредитната защита след отчитане на степента на признаване на защитата, съгласно настоящия раздел и използвания подход за изчисляване на рисково-претеглените активи Приемливи доствчици на защита
\n
Чл. 143(1) Приемливи доставчици на защита са
\n
1.централни правителства и централни банки;
\n
2.регионални и местни органи на властта;
\n
3.международни банки за развитие;
\n
4.международни организации, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;
\n
5.предприятия от публичния сектор, експозиции към които се приравняват на експозиции към институции по стандартизирания подход;
\n
6.институции, обект на равностоен надзор; и 7. други юридически лица, включително предприятие - майка, дъщерни предприятия и асоциирани предприятия на банката, които: а) имат присъдена оценка от призната АВКО, съответстваща на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество; или б) имат вътрешна оценка, когато банката изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби по базисния вътрешно-рейтингов подход.
\n
(2)Вътрешната оценка, по ал. 1, т. 7, буква “б”, се признава, ако стойността на рисковия параметър PD съответства на втора или по-благоприятна степен на кредитно качество.
\n
Кредитни деривати
\n
Чл. 144(1) Приемливи като обезпечение кредитни деривати, инструменти, съставени от такива кредитни деривати, или такива, които носят подобен икономически ефект, са
\n
1.суап за кредитно неизпълнение (credit default swap);
\n
2.суап за обща доходност (total return swap); и 3. дългова ценна книга, обвързана със заеми към едно или няколко лица (credit linked notes) до размера на нейното парично покритие.
\n
(2)Кредитната защита не се признава, когато банка е закупила суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, а не отчита съответното намаление в стойността на покрития актив.
\n
Вътрешно хеджиране
\n
Чл. 145
\n
(1)Когато банката осъществява вътрешно хеджиране, използваните кредитни деривати се признават за кредитна защита, когато кредитният риск от търговския портфейл е прехвърлен на външно трето лице (признат доставчик на кредитна защита)
\n
(2)Когато е изпълнено условието по ал. 1, за изчисляване на рисково претеглените експозиции и очаквани загуби се прилагат изискванията за защита с гаранции от трети лица.
\n
Общи изисквания за признаване на гаранции и кредитни деривати
\n
Чл. 146(1) Гаранциите и кредитните деривати се признават като инструменти за кредитна защита, когато са изпълнени следните изисквания
\n
1.кредитната защита е пряка;
\n
2.степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима;
\n
3.кредитната защита е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции; и 4. договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, изпълнението на които е извън прекия контрол на кредитиращата институция, така че: а) да позволи на доставчика да прекрати договора едностранно; б) да повиши действителните разходи за защитата, резултат от влошаване кредитното качество на обезпечената експозиция; в) да попречи на доставчика да изпълни задължението за своевременно плащане, в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок; или г) да позволи намаляване на срока на действие на защитата от страна на доставчика.
\n
(2)Банката следва да удостовери, че: а) разполага със системи за управление на потенциална концентрация на риск, произтичащ от използването на гаранции и кредитни деривати; и б) стратегията за използване на гаранции и кредитни деривати съответства на рисковия профил на банката.
\n
Признаване на контра-гаранции
\n
Чл. 147
\n
(1)Когато дадена експозиция е обезпечена с гаранция, покрита от своя страна с контра-гаранция, същата може да се третира като експозиция към издателя на контра-гаранцията, ако той е 1. централно правителство или централна банка;
\n
2.регионален или местен орган на властта, който се третира като централно правителство в своята юрисдикция по стандартизирания подход;
\n
3.международна банка за развитие, получаваща 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;
\n
4.предприятие от публичния сектор, третирано като централно правителство или институция в своята юрисдикция.
\n
(2)Гаранциите се признават, когато са изпълнени следните изисквания:
\n
1.контра-гаранцията покрива всички елементи на риска по вземането;
\n
2.първоначалната гаранция и контра-гаранцията отговарят на изискванията в чл. 146 - 148, с изключение на изискването по чл. 146, ал. 1, т. 1; и 3. покритието е надеждно и не съществуват исторически обстоятелства, които предполагат по-ниска ефективност в сравнение с пряка гаранция, издадена от същия гарант.
\n
Допълнителни изисквания за признаване на гаранции
\n
Чл. 148(1) Гаранциите по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания
\n
1.в случай на неизпълнение от страна на клиента, кредитиращата институция разполага с правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена гаранцията, независимо дали е заведен иск срещу длъжника;
\n
2.гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта; и 3. гаранцията покрива всички очаквани от длъжника плащания; когато определени видове плащания са изключени от обхвата на гаранцията, стойността й се коригира съобразно ограниченото покритие.
\n
(2)В случаи на гаранции, предоставени по признати от БНБ взаимни схеми за гарантиране или на контра-гаранции, издадени от лицата по чл. 147, ал. 1, изискванията по ал. 1, т. 1 се считат за изпълнени, ако е спазено поне едно от следните условия:
\n
1.кредитиращата банка има правото в установен срок да получи от гаранта пропорционално на покритието на гаранцията плащане, определено на база оценка на икономическата загуба, която кредитиращата банка би понесла; или 2. кредитиращата банка може да докаже пред БНБ, че икономическата загуба е покрита от предоставената гаранция.
\n
(3)Под икономическа загуба в ал. 2 се разбират загубите вследствие на неиздължени плащания от страна на длъжника, включително лихви и други видове плащания.
\n
Допълнителни изисквания за признаване на кредитни деривати
\n
Чл. 149(1) Кредитните деривати по чл. 144, ал. 1 се признават, когато са спазени и допълнителните изисквания по ал. 2 - 6 на настоящия член
\n
(2)Кредитните събития по кредитния дериват включват:
\n
1.просрочване на дължими плащания по условията на базисното задължение, като гратисният период по деривата е същият или по-кратък от този на базисното задължение;
\n
2.обявяване в неплатежоспособност или несъстоятелност, както и невъзможност или забава на длъжника да плати задълженията си, деклариране в писмен вид от длъжника на неплатежоспособност, както и други подобни събития;
\n
3.преструктуриране на базисните задължения, включително опрощаване или отлагане на плащания по главница, лихви или такси, което води до загуба от кредитно естество.
\n
(3)Ако условието по ал. 2, т. 3 не е спазено, кредитното покритие може да бъде признато в намален размер, съгласно чл. 178, ал. 1.
\n
(4)Настъпването на кредитно събитие се установява от лицата, изрично определени в договора за обезпечаване, като поне едно от тях не е доставчикът на защитата. Получателят на защитата има право и възможност да уведоми доставчика за настъпването на кредитно събитие.
\n
(5)При кредитни деривати, допускащи паричен сетълмент, е налице процес за надеждно оценяване на загубата, включващ ясно определен период за оценка на базисното задължение след настъпване на кредитно събитие.
\n
(6)Когато сетълментът по кредитен дериват предполага прехвърляне на базисното задължение от получателя към доставчика на защита, условията на базисното задължение не следва да възпрепятстват навременното му прехвърляне.
\n
Несъответствие между базисното и референтното задължение при кредитен дериват
\n
Чл. 150
\n
Несъответствие между базисното и референтното задължение при кредитен дериват (т.е. задължението, използвано за определяне на паричния сетълмент или разрешените за доставка задължения) е допустимо, когато са изпълнени следните условия 1. референтното задължение е със същия или по-нисък ранг от базисното задължение; и 2. базисното и референтното задължение са от един издател/длъжник и са налице правно валидни клаузи, уреждащи свързано неизпълнение (cross default) или свързано предсрочно погасяване (cross acceleration).
\n
Изисквания към доставчици на защита при третиране по чл. 63, ал. 5 от глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”
\n
Чл. 151За кредитна защита, произтичаща от гаранции или кредитни деривати, следва да са изпълнени изискванията
\n
1.базисното задължение е: а) експозиция към предприятия, с изключение на застрахователно и презастрахователно предприятие; б) експозиции към регионални или местни органи на властта, предприятия от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централно правителство или централни банки, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”; или в) експозиции към микропредприятия, малки и средни предприятия, които се третират като експозиции на дребно, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”.
\n
2.длъжниците по базисните задължения и доставчикът на защита не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ;
\n
3.експозициите са хеджирани посредством някой от следните инструменти: а) гаранции, включително кредитни деривати, третирани като такива, издадени върху задължения на едно лице; б) кредитен дериват за първо неизпълнение (first-to-default), като третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция; в) кредитен дериват за n-то неизпълнение (n-th-to-default), като получената защита се признава, когато преди това е призната защита за (n-1-то) неизпълнение или n-1 експозиции вече са изпаднали в неизпълнение; третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция;
\n
4.кредитната защита отговаря на изискванията на чл. 146 и 148 - 150;
\n
5.рисковото тегло на експозицията преди прилагането на кредитната защита, не е обусловено от наличието й;
\n
6.банката има право да изиска плащане от доставчика на защитата, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу длъжника, като установява в рамките на възможностите си намерението на доставчика на защита за плащане в случай на кредитно събитие;
\n
7.кредитната защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора;
\n
8.прехвърляемостта на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно валидна, когато сетълментът предполага прехвърляне на базисното задължение; когато банката възнамерява да достави различно от базисното задължение, тя следва да се увери, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи;
\n
9.условията по договорите за кредитна защита са потвърдени в писмена форма от доставчика и получателя на защитата;
\n
10.банката има процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния;
\n
11.в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група.
\n
Раздел IV
\n
Допълнителни обезпечения и доставчици на кредитна защита при прилагане на вътрешно-рейтинговия подход Общи положения
\n
Чл. 152
\n
Когато банка изчислява рисково-претеглените си експозиции и очакваните загуби чрез вътрешно-рейтинговия подход, освен обезпеченията по чл 138 - 141 и гаранциите, издадени от лицата по чл. 143, се признават и описаните в чл. 153 и 155 Недвижимо имущество
\n
Чл. 153
\n
(1)Жилищен имот, който е или ще бъде обитаван или отдаван под наем от собственика със същата цел, предмет на изискванията по чл. 154, ал. 1 - 4, се признава за приемливо обезпечение, когато са изпълнени следните условия 1. справедливата стойност на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника, включително когато стойността на имота и състоянието на кредитополучателя са повлияни от макроикономически фактори;
\n
2.рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на имота, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления от имота, служещ за обезпечение.
\n
(2)Стойността на параметъра LGD за експозиция, обезпечена с недвижим имот по ал. 1, се определя съгласно раздел IХ “Изчислителни процедури за параметъра LGD за допълнителните обезпечения при прилагане на вътрешно-рейтинговия подход” на настоящата глава.
\n
Условия за признаване на недвижимо имущество
\n
Чл. 154(1) За да бъде признато за обезпечение дадено недвижимо имущество по чл. 153, следва да са изпълнени следните условия
\n
1.банката изрично е определила в своите правила за кредитиране видовете жилищни имоти, приемани като обезпечение;
\n
2.банката разполага с процедури за наблюдение адекватността на застрахователното му покритие;
\n
3.ипотеката е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции, своевременно и надлежно вписана и е реализируема в разумни срокове;
\n
4.банката извършва периодичен преглед за спазване от клиента на условията по договорите за кредит и обезпечение, както и други законови изисквания.
\n
(2)Банката сравнява стойността на недвижимия имот с пазарните цени най-малко веднъж годишно или по-често, когато се наблюдават значими промени в условията на пазара и ако е необходимо, извършва преоценка.
\n
(3)Когато е налице информация, указваща възможно съществено намаление в стойността на имота, последващата оценка на имота подлежи на преглед от независим оценител.
\n
(4)Когато заемът превишава 1,5 милиона лева или 5 % от собствения капитал на банката, оценката на имота подлежи на преглед от независим оценител на всеки две години.
\n
(5)Стойността на обезпечението е пазарната стойност на имота, потвърдена от независим оценител, при спазване на следните изисквания:
\n
1.установяването на пазарната стойност следва да бъде ясно документирано;
\n
2.пазарната стойност не включва спекулативни елементи;
\n
3.пазарната стойност отчита наличието на други тежести върху имота;
\n
Признаване на обезпечение при лизингови сделки
\n
Чл. 155
\n
Сделки, при които банка отдава жилищни имоти на лизинг пряко или чрез контролирано от нея дружество, се третират като обезпечени с жилищни имоти заеми, когато са изпълнени следните изисквания 1. спазени са приложимите условия по чл. 154;
\n
2.лизингодателят осъществява надежден процес на управление на риска, отчитащ начина на ползване на имота и амортизацията му;
\n
3.налице е надеждна правна рамка, която защитава собствеността на лизингодателя върху имота и упражняване на правата му на собственост;
\n
4.стойността на имота надвишава неамортизираната част от лизинговата схема.
\n
Доставчици на кредитна защита
\n
Чл. 156Институции, застрахователни, презастрахователни предприятия и АЕЗ се признават за доставчици на кредитна защита, когато са изпълнени следните условия
\n
1.доставчикът има достатъчен професионален опит при осигуряването на защита;
\n
2.доставчикът е обект на равностойни надзорни изисквания по тази наредба или към момента на предоставяне на защитата е имал присъдена оценка от призната АВКО, отговаряща на трета или по-благоприятна степен за кредитно качество според стандартизирания подход;
\n
3.към момента на предоставяне на кредитната защита или по-късно на доставчика е присъден вътрешен рейтинг, съответстващ на стойност на параметъра PD, равна или по-ниска от отговарящата на втора степен за кредитно качество по стандартизирания подход;
\n
4.доставчикът има текущ вътрешен рейтинг, съответстващ на стойност на параметъра PD, равна или по-ниска от отговарящата на трета степен за кредитно качество по стандартизирания подход;
\n
5.когато доставчикът на кредитна защита е АЕЗ, издадените от правителство контрагаранции не се признават.
\n
Раздел V
\n
Изчислителни процедури при обезпечена защита Общи положения
\n
Чл. 157(1)За изчисляване ефекта от прилагането на кредитна защита банката използва един от следните подходи
\n
1.опростен метод;
\n
2.разширен метод.
\n
(2)Опростеният метод по чл. 158, ал. 1 може да се използва само от банка, прилагаща стандартизиран подход за кредитен риск.
\n
(3)Разширеният метод може да се използва само от банки, прилагащи стандартизиран подход или прилагащи вътрешнорейтингов подход без използване на собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти.
\n
(4)Едновременното използване на опростен и разширен метод не се допуска.
\n
Специфично третиране
\n
Чл. 158
\n
(1)Парични средства, ценни книжа и стоки, получени или предоставени при репо-сделки и сделки по заемане на ценни книжа или стоки, се третират като финансови обезпечения
\n
(2)Отговарящите на изискванията за кредитни деривати по чл. 146 - 150 дългови ценни книжа, обвързани с отпуснати от кредитиращата институция заеми, се признават за паричен залог по чл. 135.
\n
(3)При балансово нетиране със заеми или депозити кредитиращата институция ги третира като залог на парични средства.
\n
Основна изчислителна процедура при опростен метод
\n
Чл. 159
\n
(1)При опростения метод банката използва рисковите тегла, посочени в ал. 2 на настоящия член и на чл. 160 и 161, като стойността на признатото обезпечение е неговата пазарна стойност
\n
(2)Към покритата с финансово обезпечение част от дадена експозиция се прилага рисково тегло, съответстващо на обезпечението съгласно стандартизирания подход, като рисковото тегло е най-малко 20 %, освен в случаите по чл. 160 и 161.
\n
(3)Към непокритата част от съответната експозиция се прилага рисково тегло, съответстващо на необезпечена експозиция към кредитополучателя.
\n
Изчислителна процедура при опростен метод за репо-сделки или сделки по заемане на ценни книжа
\n
Чл. 160
\n
(1)Рисково тегло от 0 % се прилага спрямо обезпечената част от експозиция, произтичаща от репо-сделки или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа, отговаряща на критериите от чл. 170
\n
(2)Когато контрагентът по сделката не е основен пазарен участник, се прилага рисково тегло 10 %.
\n
Изчислителна процедура при опростен метод за сделки с извънборсови деривати и други сделки
\n
Чл. 161(1) Рисково тегло от 0 % се прилага спрямо обезпечената част от стойността на извънборсови дериватни инструменти, за които са изпълнени следните изисквания
\n
1.предмет са на ежедневна пазарна преоценка;
\n
2.обезпечението е паричен депозит или подобни инструменти;
\n
3.валутите на обезпечението и дериватният инструмент съвпадат.
\n
(2)Рисково тегло от 10 % се прилага спрямо обезпечената част от стойността на извънборсови дериватни инструменти, за които е в сила ал. 1, т. 1 и 3 и които са обезпечени с дългови ценни книжа, издадени от:
\n
1.централни правителства или централни банки, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;
\n
2.регионални и местни органи на властта, приравнени към издателите от т. 1;
\n
3.международни банки за развитие и международни организации, получаващи 0 % рисково тегло по стандартизирания подход.
\n
(3)Рисково тегло от 0 % се прилага за инструменти, при които обезпечението е деноминирано в същата валута и е изпълнено едно от следните условия:
\n
1.обезпечението е паричен депозит или подобни инструменти;
\n
2.обезпечението е дългови ценни книжа по ал. 2, като пазарната му стойност е намалена с 20 %.
\n
Основна изчислителна процедура при разширен метод
\n
Чл. 162
\n
(1)При използването на разширения метод банката отчита променливостта в пазарната стойност на обезпеченията чрез използването на надзорни или собствени корекции, независимо от избрания подход за кредитен риск
\n
(2)Банка, която използва собствени корекции за променливост, следва да прилага този подход за всички експозиции към кредитен риск с изключение на тези експозиции, които формират несъществени портфейли.
\n
(3)Когато обезпечението се състои от няколко признати позиции, размерът на корекцията за променливост се изчислява съгласно формула № 1 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(4)Когато обезпечението е деноминирано във валута, различна от тази на основната експозиция, към корекцията за променливост в стойността на обезпечението по ал. 1 се добавя корекция за променливост на валутния курс.
\n
(5)В случаите по ал. 4, когато експозицията е в извънборсови дериватни инструменти, предмет на одобрени от БНБ споразумения за нетиране, се прилага само една корекция за променливост на валутния курс. Това третиране се прилага независимо от броя на валутите по сделките, обхванати от нетиращото споразумение.
\n
Надзорни корекции за променливост при разширен подход
\n
Чл. 163
\n
(1)При метода на надзорни корекции за променливост, когато банка извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, се използват коефициентите от таблици № 1 до 4 на приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”. Когато са налице кредитни оценки, присъдени от две или повече признати АВКО, се определя една оценка съгласно третирането по чл. 53, ал. 5 и 6
\n
(2)Когато банката не извършва ежедневна преоценка, се спазват изискванията на чл. 169.
\n
(3)При определянето на корекциите за променливост по ал. 1 периодите за реализация се приемат, както следва:
\n
1.при обезпечени кредитни сделки: двадесет работни дни;
\n
2.при репо-сделки с предмет ценни книжа и при сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа: пет работни дни;
\n
3.други сделки, обусловени от капиталовия пазар: десет работни дни.
\n
(4)Експозиции в ценни книжа или стоки, придобити или отдадени чрез репо-сделки, или сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа и стоки, които не са признати според изискванията на чл. 135 и 136, се използва корекцията за променливост като за невключени в основен индекс капиталови инструменти, търгувани на призната борса.
\n
(5)За експозиции в дялове на КИС се използва среднопретеглена корекция за променливост за активите, в които е инвестирало предприятието, като се вземат предвид периодите на реализация за всеки един актив, съгласно чл. 163, ал. 3 - 6. Когато банката не е осведомена за активите, в които е инвестирало предприятието, корекцията за променливост е максималната корекция, приложима към някой от активите, в които то има право да инвестира.
\n
(6)При експозиции в дългови ценни книжа без присъден рейтинг, отговарящи на критериите в чл. 135, ал. 4, се използва корекцията за променливост за ценни книжа, издадени от институции или предприятия с външна кредитна оценка, съответстваща на втора или трета степен за кредитно качество.
\n
Собствени корекции за променливост при разширен подход
\n
Чл. 164
\n
(1)С разрешение на БНБ банка може да използва собствени корекции за променливост на обезпечението, когато са спазени качествените изисквания по чл. 166 и 167 и количествените изисквания по чл. 168
\n
(2)При експозиции в дългови ценни книжа с присъдена кредитна оценка от призната АВКО, равностойна на инвестиционен рейтинг, банката може да изчисли корекция за променливост по категории дългови книжа.
\n
(3)При определяне на категориите по ал. 2 банката взема предвид вида на техния издател, външната кредитна оценка на книжата, техния остатъчен падеж и модифицираната им дюрация. Корекциите за променливост следва да са представителни за дълговите ценни книжа, включени в съответната категория.
\n
(4)Банката изчислява корекции за променливост поотделно за всяка експозиция в дългови ценни книжа, извън тези по ал. 2, както и за други признати обезпечения.
\n
(5)При определяне на корекцията за променливост на обезпечението или за несъвпадението на валутите не се вземат предвид корелационни зависимости между основната експозиция, обезпечението и/или валутния курс.
\n
Количествени критерии при собствени корекции за променливост
\n
Чл. 165(1) При изчисляване на собствените корекции за променливост банката използва 99 %-ов едностранен доверителен интервал
\n
(2)Когато не се извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, се спазват изискванията на чл. 169.
\n
(3)Банката актуализира оценките си за корекциите за променливост най-малко веднъж на три месеца или по-често, когато пазарните условия налагат това.
\n
Периоди на реализация при собствени корекции за променливост
\n
Чл. 166(1) При определяне на собствените корекции за променливост банката спазва изискванията за периодите на реализация по чл. 163, ал. 3
\n
(2)Когато банката определя корекциите за променливост на база по-къс или по-дълъг период на реализация от определения по ал. 1, привеждането към необходимия период за реализация се извършва съгласно формула № 2 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(3)Банката следва да увеличи периода на реализация по ал. 1, когато съществуват обстоятелства, предполагащи влошаване ликвидността на обезпечението.
\n
(4)Банката провежда стрес-тестове за установяване дали използваните исторически данни водят до подценяване на очакваната променливост.
\n
Исторически период при собствени корекции за променливост
\n
Чл. 167(1) Използваният исторически период за наблюдение при изчисляване на корекциите за променливост следва да бъде с продължителност най-малко една година
\n
(2)Когато банката претегля наблюденията или използва други методи за наблюдение, ефективният период на наблюдение следва да бъде поне една година, като среднопретегленият интервал между отделните наблюдения не може да бъде по-малък от 6 месеца.
\n
(3)В случай на повишено колебание на пазарните цени БНБ може да изисква корекциите за променливост да се изчисляват за по-кратки периоди на наблюдение.
\n
Качествени критерии при собствени корекции за променливост
\n
Чл. 168(1) Банката използва оценките за променливост в ежедневния процес по управление на риска, включително и при определяне на вътрешните лимити по експозиции
\n
(2)Банката следва да е установила процедури за наблюдение и спазване на вътрешните правила и механизми за контрол на системите за оценка на корекциите за променливост и редовно да използва тези корекции в процеса на управление на риска.
\n
(3)Определянето на корекциите за променливост е обект на редовен преглед в рамките на процеса на вътрешен контрол на банката, както и най-малко веднъж годишно се извършва преглед и одобрение на:
\n
1.използването на корекциите в ежедневния процес по управление на риска;
\n
2.съществените промени в процедурата за определяне на корекциите за променливост;
\n
3.последователността, актуалността, надеждността и независимостта на използваните източници на данни; и 4. точността и целесъобразността на допусканията за променливост.
\n
Корекции за променливост при липса на ежедневна преоценка на обезпеченията
\n
Чл. 169
\n
Когато банката не извършва ежедневна преоценка на обезпеченията, надзорните и собствените корекции за променливост се определят по формула № 3 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”
\n
Условия за прилагане на 0 % корекция за променливост
\n
Чл. 170
\n
(1)За експозиции по сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа и репо-сделки банката може да прилага нулев процент корекция за променливост, когато са изпълнени условията по ал. 4
\n
(2)Когато в друга държава членка е разрешено прилагането на 0 % корекция за променливост по отношение на репо-сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на държавни ценни книжа, издадени от тази държава членка, банката може да приложи нулев процент корекция за тези сделки.
\n
(3)Третирането по ал. 1 и 2 не е разрешено, когато банката използва вътрешни модели съгласно чл. 173 за определяне на корекциите за променливост.
\n
(4)За прилагане на нулев процент корекция за променливост по ал. 1 трябва да са изпълнени едновременно следните условия:
\n
1.експозицията и обезпечението представляват парични средства или дългови ценни книжа, издадени от централни правителства или централни банки, отговарящи на изискванията по чл. 135, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и получаващи 0 % рисково тегло при стандартизирания подход;
\n
2.експозицията и обезпечението са деноминирани в една валута;
\n
3.падежът на сделката не надвишава един работен ден, освен когато експозицията и обезпечението са предмет на ежедневна преоценка по пазарни цени или поддържане на обезпечение по маржин-сметка;
\n
4.в случай на нарушаване условията по маржин-сметката периодът от последната пазарна преоценка до реализацията на обезпечението няма да надхвърли четири работни дни;
\n
5.сделката е уредена посредством система за сетълмент, предназначена за такъв вид сделки;
\n
6.контрагентът по сделката е основен пазарен участник;
\n
7.споразумението е документирано съгласно общоприетите правила за подобен вид сделки;
\n
8.условията по сделката предвиждат незабавно плащане в случай на неизпълнение от страна на контрагента на задълженията по сделката, включително задължението да преведе паричните средства или ценните книжа или да осигури изискуемия размер по маржин-сметката.
\n
Изчисляване на нетната коригирана стойност на експозициите
\n
Чл. 171
\n
(1)Банка, използваща разширения метод за финансови обезпечения, изчислява нетна коригирана стойност на експозицията по формула № 4 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”
\n
(2)Независимо от използвания подход за кредитен риск за целите на ал. 1 банката използва стойността на задбалансовите позиции преди прилагане на конверсионни коефициенти.
\n
Изчисляване на очакваните загуби и размера на рисковопретеглени активи
\n
Чл. 172
\n
(1)За стойност на експозицията по стандартизирания подход за кредитен риск се приема нетната коригирана стойност на експозицията, изчислена по реда на чл. 171, ал. 1
\n
(2)Банка, използваща вътрешнорейтингов подход за кредитен риск без използване на собствени оценки за параметъра LGD и конверсионните коефициенти, изчислява стойността на параметъра LGD по формула № 5 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
Основна изчислителна процедура за рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и сделки, обусловени от капиталовия пазар
\n
Чл. 173
\n
(1)Когато не се използва вътрешен модел, коригираната стойност на позициите по рамкови споразумения за нетиране на репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и сделки, обусловени от капиталовия пазар, се установява по формула № 6, приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”
\n
(2)Нетната позиция във всяка ценна книга или стока, предмет на рамково споразумение, се установява, като от общата стойност на предоставените ценни книжа или стоки се изважда стойността на получените в заем еднотипни ценни книжа или стоки.
\n
(3)Нетната позиция във всяка валута, различна от валутата на сетълмента по рамковото споразумение, се установява като разлика между:
\n
1.стойността на предоставените ценни книжа и паричните средства, получени срещу тях; и 2. стойността на получените в заем ценни книжа и паричните средства, платени/отстъпени срещу тях.
\n
(4)Когато банката използва собствени корекции за променливост, те следва да отговарят на изискванията по чл. 165 - 170.
\n
(5)Несъвпадение между сроковете на падежите се третира съгласно раздел IХ “Изчислителни процедури за параметъра LGD за допълнителните обезпечения при прилагане на вътрешнорейтинговия подход” на настоящата глава.
\n
(6)За стойност на експозицията по стандартизирания подход или по вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск се приема коригираната стойност на експозицията, изчислена по реда на ал. 1.
\n
Вътрешни модели, прилагани в случай на рамкови споразумения за нетиране
\n
Чл. 174
\n
(1)За изчисляване коригирания размер на експозициите банка може да прилага вътрешен модел, който отчита корелационните зависимости между инструментите, предмет на общо споразумение за нетиране, както и тяхната ликвидност. Резултатът от използването на вътрешния модел е оценка на потенциалната промяна в стойността на необезпечената част от експозицията
\n
(2)Вътрешният модел по ал. 1 се използва независимо от модела за кредитен риск, който банката е избрала.
\n
(3)След разрешение на БНБ банката може да използва вътрешния си модел и за маржин заемни сделки, когато те са покрити от признато двустранно рамково споразумение за нетиране.
\n
(4)Банката прилага този подход за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществените портфейли, за които е разрешено използването на надзорни или собствени корекции за променливост, и с изключение на дериватните инструменти за които се прилага глава осма “Третиране на кредитния риск от контрагента”.
\n
(5)Вътрешен модел може да се използва само от банка, която е получила одобрение от БНБ за прилагане на вътрешен модел за пазарен риск.
\n
Прилагане на вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране от банки, които не използват одобрени модели за пазарен риск
\n
Чл. 175
\n
(1)След разрешение на БНБ банка, която не използва одобрен от БНБ вътрешен модел за пазарен риск, може да използва вътрешен модел по чл. 174, ал. 1, когато са изпълнени следните изисквания 1. банката е внедрила цялостна и надеждна система за управление на риска, произтичащ от сделките, предмет на рамкови споразумения за нетиране;
\n
2.вътрешният модел на банката е неразделна част от ежедневния процес на управление на риска и обхваща достатъчен брой рискови фактори за измерване на съществените ценови рискове;
\n
3.банката разполага с отдел за контрол на риска, който: а) е независим от търговските звена; б) разполага със служители, подходящо квалифицирани за използване на усъвършенствани модели в областта на управлението на риска; в) е отговорен за разработването и внедряването на системата за управление на риска; г) изготвя ежедневни отчети и анализи на изходните данни от системата за управление на риска, както и предлага конкретни мерки за спазване на установените лимити; д) предоставя отчетите на компетентните ръководни лица, оправомощени да вземат решения относно корекции в размера на отделни позиции или на общата рискова експозиция;
\n
4.банката разполага с достоверни исторически данни за точността на оценките за риска, получени от бек-тестване на вътрешния модел за период от поне една година;
\n
5.банката периодично провежда задълбочени стрес-тестове, резултатите от които се преглеждат от компетентните ръководни лица и се взимат предвид при определянето на правилата и лимитите по управление на риска;
\n
6.банката разполага с процедури за наблюдение и спазване на документираните вътрешни правила и механизми за контрол, отнасящи се до цялостното функциониране на системата за измерване на риска;
\n
7.звеното за вътрешен одит на банката провежда периодичен преглед на системите за измерване на риска, обхващащ дейността на търговските отдели и отдела за контрол на риска;
\n
8.поне веднъж годишно банката провежда преглед на системата за управление на риска;
\n
9.изпълнени са изискванията по чл. 257, ал. 5 и 6 и чл. 258;
\n
10.вътрешният модел ползва подходящ брой рискови фактори, с които обхваща всички съществени ценови рискове.
\n
(2)Разрешението по ал. 1 се издава в срок до шест месеца, след като банката представи всички необходими документи.
\n
Количествени изисквяния към вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране
\n
Чл. 176(1) Изчислението на потенциалната промяна в стойността на необезпечената част от експозицията е предмет на следните изисквания
\n
1.потенциалната промяна в стойността се изчислява поне веднъж дневно;
\n
2.използва се 99 %-ов едностранен доверителен интервал;
\n
3.прилагат се следните периоди на реализация: а) при репо-сделки с предмет ценни книжа и при сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа: пет работни дни; б) други сделки, обусловени от капиталовия пазар: десет работни дни;
\n
4.използваният исторически период за наблюдение следва да бъде с продължителност най-малко една година, а в случай на повишено колебание на пазарните цени, по-често;
\n
5.банката актуализира оценките си за корекциите за променливост най-малко веднъж на три месеца или по-често, когато пазарните условия налагат това.
\n
(2)С разрешение на БНБ банка може да използва емпирични корелационни зависимости в рамките на рисковите категории и между тях, при условие че удостовери, че системата за измерване на зависимостите е надеждна и цялостно интегрирана.
\n
Стойност на експозицията при вътрешни модели за рамкови споразумения за нетиране
\n
Чл. 177(1) Стойността на коригираната експозиция при използването на вътрешни модели се определя по формула № 7, приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”
\n
(2)Рисковопретеглените експозиции се изчисляват въз основа на данни от модела към предишния работен ден.
\n
(3)За стойност на експозицията по стандартизирания подход или по вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск се приема коригираната стойност на експозицията, изчислена по реда на ал. 1.
\n
Раздел VI
\n
Изчислителни процедури при защита с гаранции Обши положения
\n
Чл. 178
\n
(1)Стойността на защитата чрез гаранция е стойността на сумата, която доставчикът на защита е поел задължението да плати в случай на неизпълнение от страна на длъжника, или при настъпване на други определени кредитни събития
\n
(2)В случай на кредитни деривати, които не включват като кредитно събитие опрощаване или отлагане плащането на главницата, лихви или такси, водещо до загуби от кредитен характер за банката, стойността на кредитната защита се намалява, както следва:
\n
1.когато сумата, която доставчикът на защита се е ангажирал да плати в случай на кредитно събитие, не надвишава стойността на защитената експозиция, стойността на защитата се намалява с 40 %;
\n
2.когато сумата, която доставчикът на защита се е ангажирал да плати в случай на кредитно събитие, надвишава стойността на защитената експозиция, стойността на защитата се ограничава до 60 % от стойността на експозицията.
\n
(3)В случай на несъвпадение между валутата на експозицията и валутата на обезпечението стойността на защитата се установява по формула № 8 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
Третиране като секюритизационна схема
\n
Чл. 179
\n
(1)Когато банка прехвърля към доставчик на защита част от риска по дадена експозиция, разпределен в един или повече траншове с различен риск, се прилагат разпоредбите на глава седма “Секюритизация”
\n
(2)Прагът на същественост на загубите, под който не се извършват плащания, се третира като задържана от банката позиция срещу първоначални загуби (retained first loss position).
\n
Рисковопретеглен размер
\n
Чл. 180(1) Банка, прилагаща стандартизиран подход, претегля експозициите, както следва
\n
1.частта от експозицията, напълно покрита с признати гаранции, се претегля с рисковото тегло на доставчика на защита след корекция на стойността на защитата за несъответствие между падежите;
\n
2.непокритата част от експозицията се претегля с рисковото тегло на длъжника;
\n
3.за частично гарантирани експозиции, при които покритата и непокритата част са с еднакъв ранг, банката установява рисковопретегления размер на експозицията по формула № 9 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(2)Банка, прилагаща вътрешнорейтингов подход, претегля експозициите, както следва:
\n
1.спрямо покритата част на експозицията се прилага оценката за рисковия параметър PD на гаранта или друга стойност на PD, когато пълно заместване не е оправдано; при определяне на размера на покритата част се отчитат корекциите за несъвпадение на валутите и падежите;
\n
2.за частта от подчинена експозиция, покрита с първостепенни гаранции, може да бъде присъдена оценка на параметъра LGD, съответстваща на първостепенни експозиции;
\n
3.за необезпечената част от експозицията се прилагат оценките на параметрите PD и LGD за базисната експозиция.
\n
(3)При наличие на частична гаранция, при която покритата и непокритата част на експозицията не са с еднакъв ранг, се прилага третирането по чл. 179.
\n
Раздел VII
\n
Несъответствие между падежите Определение и признаване на защитата при несъответствие на падежите
\n
Чл. 181(1) Несъответствие между сроковете до падеж е налице, когато остатъчният срок на кредитната защита е по-къс от този на покритата експозиция
\n
(2)При несъответствие между падежите кредитна защита не се признава, когато:
\n
1.първоначалният падеж на покритието е под една година;
\n
2.експозицията е възникнала в резултат на сделки, за които се прилага чл. 77, ал. 6; или 3. остатъчният срок на защитата е под от 3 месеца.
\n
Определяне на падеж
\n
Чл. 182
\n
( 1) За целите на настоящия раздел ефективен падеж на базисната експозиция е най-дългият период, посочен в договора, през който длъжникът следва да изпълни изцяло своите задължения, но не повече от 5 години
\n
(2)За падеж на покритието се приема:
\n
1.когато гарантът има правото едностранно да прекрати защитата - срокът до най-ранната дата, на която това право може да бъде упражнено;
\n
2.когато при наличие на интерес от страна на банката тя има право да прекрати едностранно защитата преди договорения срок, като това е предвидено в договорните условия по сделката - срокът до най-ранната дата, на която това право може да бъде упражнено;
\n
3.във всички останали случаи - срокът до най-ранната дата, на която защитата може да бъде прекратена или нейният срок изтича.
\n
(3)Когато защита чрез кредитен дериват може да бъде прекратена преди края на гратисен период, след изтичането на който неизпълнението се признава за настъпило, срокът до падеж се намалява с този гратисен период.
\n
Оценяване на защитата
\n
Чл. 183
\n
(1)При прилагане на опростен подход за сделки, предмет на обезпечена защита, не се признава защита, когато е налице несъответствие между падежите на експозицията и на обезпечението
\n
(2)При прилагане на разширения метод за сделки, предмет на обезпечена защита, падежите на обезпечението и на експозицията се отчитат при изчисляване коригираната стойност на залога по формула № 10 в приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(3)При сделки, предмет на защита с гаранции, падежите на кредитната защита и на експозицията се вземат предвид при определяне на коригираната стойност на защитата по формула № 11 от приложение № 5.
\n
Комбинирана защита по стандартизирания подход
\n
Чл. 184
\n
Когато банка, прилагаща стандартизиран подход за кредитен риск, използва повече от една защита по отношение на дадена експозиция, банката разделя експозицията на отделни части, покрити от различните защити, и изчислява рисковопретегления размер на всяка част поотделно, включително когато защити, предоставени от един доставчик, имат различни падежи
\n
Раздел VIII
\n
Защита срещу кредитен риск на съвкупност от експозиции Кредитни деривати за първо неизпълнение
\n
Чл. 185
\n
(1)Защита чрез кредитен дериват за първо неизпълнение се признава, като при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите се допуска, че е защитена единствено експозицията с най-нисък рисковопретеглен еквивалент
\n
(2)Кредитната защита по ал. 1 се признава само когато размерът й е по-голям или равен на стойността на експозицията по ал. 1.
\n
Кредитни деривати за n-то неизпълнение
\n
Чл. 186
\n
(1)Защита чрез кредитен дериват за n-то неизпълнение се признава, когато преди това е призната защита за n-1-во неизпълнение или за n-1 експозиции от съвкупността е настъпило неизпълнение. При изчисляване на рисковопретегления размер на експозициите за защитена се приема експозицията с най-нисък рисковопретеглен еквивалент, която не е приета за защитена по дериват за предходно по ред неизпълнение
\n
(2)Кредитната защита по ал. 1 се признава само когато размерът й е по-голям или равен на стойността на експозицията по ал. 1.
\n
Раздел IХ Изчислителни процедури за параметъра LGD за допълнителните обезпечения при прилагане на вътрешнорейтинговия подход Общи положения
\n
Чл. 187
\n
(1)Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията е под първия изискуем праг на обезпеченост по таблица № 5 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”, стойността на параметъра LGD се изчислява съгласно правилата за третиране на необезпечени експозиции по глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели” на тази част
\n
(2)Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията превишава втория изискуем праг на обезпеченост, стойността на параметъра LGD се определя съгласно таблица № 5 от приложение № 5 “Редуциране на кредитния риск”.
\n
(3)Когато съотношението между стойността на обезпечението и стойността на експозицията е между първия и втория изискуем праг, експозицията се разделя на:
\n
1.експозиция, достатъчна за достигане на съотношението по ал. 2;
\n
2.остатъчна експозиция, която се третира по ал. 1.
\n
Комбинирана защита при вътрешнорейтинговия подход
\n
Чл. 188
\n
(1)Когато рисковопретеглените експозиции и очакваните загуби се изчисляват по вътрешнорейтингов подход и дадена експозиция е обезпечена с финансов залог и друго приемливо обезпечение, банката разделя коригираната стойност на експозицията на части, покрити от отделните видове обезпечения, а остатъчната експозиция се третира като необезпечена
\n
(2)Стойностите на параметъра LGD се изчисляват за всяка част по ал. 1 поотделно.
\n
Глава седма СЕКЮРИТИЗАЦИЯ
\n
Раздел I
\n
Общи положения Предмет
\n
Чл. 189
\n
(1)Банката установява рисковопретегления размер на секюритизирани експозиции или секюритизащи позиции, които тя е прехвърлила или придобила по схеми за традиционна или синтетична секюритизация
\n
(2)Банката инициатор и банката спонсор трябва да приемат подходящи политики и процедури за оценка на рисковете, произтичащи от сделките по секюритизация на активи, с цел гарантиране съответствието между практиките по управление и оценка на рисковете и икономическата същност на свързаните с тези рискове транзакции.
\n
(3)Банка, използваща стандартизиран подход за кредитен риск спрямо класа експозиции, към който принадлежи базисната секюритизирана експозиция, изчислява размера на рисковопретеглените секюритизиращи позиции съгласно чл. 200 - 214.
\n
(4)Във всички останали случаи банката изчислява размера на рисковопретеглените секюритизиращи позиции по реда на чл. 200 - 201 и 215 - 229.
\n
Обхват на приложение от банка инициатор
\n
Чл. 190
\n
(1)При традиционна секюритизация банката инициатор не включва секюритизираните експозиции и съответстващата на тях очаквана загуба (в случаите на вътрешнорейтингов подход) при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск
\n
(2)При синтетична секюритизация банката инициатор изчислява рисковопретегления размер и очакваната загуба (в случаите на вътрешнорейтингов подход) на секюритизираните експозиции в съответствие с чл. 227.
\n
Основна изчислителна процедура при сеюритизация
\n
Чл. 191(1) Рисковопретегленият размер на секюритизиращите позиции участва при изчисляването на рисковопретегления размер на експозициите за кредитен риск
\n
(2)Рисковите тегла, приложими спрямо стойността на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество.
\n
(3)Степента на кредитно качество по ал. 2 се определя въз основа на оценка от призната АВКО или по друг начин, посочен в настоящата глава.
\n
(4)Когато банката притежава различни секюритизиращи траншове от една схема за секюритизация, всеки транш се третира като отделна секюритизираща позиция.
\n
(5)Доставчиците на кредитна защита по секюритизиращи позиции се третират като притежатели на пряка експозиция в тях.
\n
(6)Секюритизиращите позиции включват и експозиции в произтичащи от секюритизация лихвени или валутни деривати.
\n
(7)Когато секюритизираща позиция е предмет на кредитна защита, банката може да определи приложимите рискови тегла съгласно глава шеста “Редуциране на кредитния риск” при спазване разпоредбите на настоящата глава.
\n
Признаване на оценки, присъдени от АВКО при секюритизиция
\n
Чл. 192
\n
(1)Рисковото тегло, приложимо спрямо секюритизиращи позиции, се определя чрез съпоставяне на присъдената им кредитна оценка от АВКО, призната от БНБ спрямо степените на кредитно качество от приложение № 6 “Секюритизация”
\n
(2)За да бъде призната от БНБ, АВКО по ал. 1:
\n
1.следва да отговаря на изискванията по чл. 49 - 52;
\n
2.процесът й на оценяване да отговаря на изискванията по раздел III “Използване на външни кредитни оценки”;
\n
3.следва да има достатъчен опит при оценката на секюритизационни схеми;
\n
4.оценките й следва да са достатъчно надеждни и признати от пазарните участници.
\n
(3)Банката не следва да използва избирателно оценките от призната АВКО за постигане на по-ниско капиталово изискване.
\n
(4)БНБ може да признае АВКО, която е призната по смисъла на ал. 1 от надзорните органи в друга държава членка.
\n
(5)БНБ може да признае съпоставянето между кредитните оценки на АВКО и степените на кредитно качество, извършени от надзорните органи на друга държава членка.
\n
Секюритизация на револвиращи експозиции
\n
Чл. 193
\n
(1)В случаите на секюритизация на револвиращи експозиции с клауза за предсрочна амортизация банката инициатор изчислява допълнително капиталово изискване съгласно чл. 209 и 210, съответстващо на възможно увеличение на нивото на кредитен риск, на който банката е изложена при реализиране на клаузата за предсрочна амортизация
\n
(2)По смисъла на ал. 1 револвираща експозиция е експозиция, при която салдото на усвоените суми по определена клиентска сметка е позволено да се променя в зависимост от усвояванията или погасяванията от страна на клиента в рамките на предварително установен лимит.
\n
(3)По смисъла на ал. 1 клаузата за предсрочна амортизация предвижда в случай на настъпване на предварително договорени събития секюритизиращите позиции да бъдат изкупени обратно от банката инициатор преди предвидения им падеж.
\n
Забрана за осигуряване на непряка подкрепа
\n
Чл. 194
\n
(1)Банка инициатор, прилагаща чл. 190, или банка спонсор не може да осигурява непряка подкрепа на инвеститорите с цел намаляване на потенциалните или действителните им загуби
\n
(2)За целите на ал. 1 непряка подкрепа е всяка форма на подкрепа, неупомената в договорните задължения към инвеститорите или другите участници в схема за секюритизация.
\n
(3)Когато банката инициатор или банката спонсор е нарушила изискването по ал. 1, тя заделя капитал, съответстващ на базисните експозиции при отсъствие на секюритизация. Банката следва да обявява публично наличието на непряка подкрепа по схемата за секюритизация и ефекта върху изискуемия капитал.
\n
(4)БНБ може да наложи допълнителни ограничения в случаите, когато банката инициатор или банката спонсор е нарушила повече от веднъж изискването по ал. 1.
\n
Раздел II
\n
Минимални изисквания за признаване на значителен трансфер на кредитен риск, изчисляване размера на рисковопретеглените активи и очакваната загуба Общи положения
\n
Чл. 195
\n
(1)Банка инициатор прилага третирането по настоящата глава, когато е налице прехвърляне на значителна част от кредитния риск на базисните експозиции по схема за секюритизация
\n
(2)Когато банката инициатор не е прехвърлила значителна част от кредитния риск, тя не прилага третиране по настоящата глава.
\n
Прехвърляне на риск при традиционна секюритизация
\n
Чл. 196
\n
Прехвърляне на значителна част от кредитния риск при традиционна секюритизация по смисъла на чл. 195, ал. 1 се признава, когато прехвърлянето отговаря на следните изисквания 1. документацията съответства на икономическата същност на сделката;
\n
2.банката или нейните кредитори не могат да предявят регресен иск във връзка със секюритизираните експозиции в случай на несъстоятелност на банката или принудително изпълнение спрямо нея; това обстоятелство следва да бъде потвърдено чрез от висококвалифицирано правно становище;
\n
3.издадените ценни книжа не представляват пряко задължение на банката инициатор;
\n
4.поемателят на прехвърлянето е дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация;
\n
5.банката инициатор не упражнява пряк или непряк контрол върху прехвърлените базисни експозиции; това условие не е изпълнено, ако банката има право да изкупи обратно прехвърлените експозиции или има задължение за обратно поемане на прехвърления риск; обслужването на експозициите от страна на банката инициатор не се третира като контрол върху експозициите;
\n
6.при наличие в договора на опция за пълно погасяване са изпълнени следните условия: а) опцията може да бъде упражнена единствено по решение на банката инициатор; б) опцията може да бъде упражнена само когато са амортизирани 90 % или повече от първоначалния размер на секюритизираните експозиции; в) опцията не е структурирана като кредитно подобрение или по начин, позволяващ неразпределяне на загуби към позициите, държани от инвеститорите;
\n
7.документацията не съдържа клаузи, които: а) изискват в случаите, различни от предсрочна амортизация, банката инициатор да подобрява кредитното качество на секюритизиращите позиции чрез промяна в състава на базисните експозиции или други техники;