4.4. Няколко проводника в паралел могат да се защитават срещу къси съединения с едно устройство, при условие че работните характеристики на устройството и начинът на инсталиране на паралелните проводници са координирани.
\n5.2. Защити, изпълнени с отделни устройства Изискванията на т. 3 и 4 се прилагат съответно за устройството за защита срещу претоварване и за устройството за защита срещу къси съединения.
\nХарактеристиките на устройствата се съгласуват така, че енергията, пренасяна през устройството за защита срещу къси съединения, да не превишава енергията, която устройството за защита срещу претоварване може да издържа без повреда.
\nПриложение № 4 към чл. 40, ал. 2 Защита срещу пренапрежения от атмосферен или комутационен произход 1. Общи положения В практиката комутационните пренапрежения са по-слаби от тези, причинени от атмосферни явления, и поради това предписанията за защита срещу пренапрежения от атмосферен произход обикновено са достатъчни и за защита срещу комутационни пренапрежения.
\nСтойностите на преходните пренапрежения зависят от вида на захранващата мрежа (подземна или въздушна), от евентуалното наличие на устройство за защита срещу пренапрежения в началото на захранващия източник и от нивото на напрежение на захранващата мрежа.
\nИзбраните съобразно номиналното напрежение издържани ударни напрежения за електрооборудването дават възможност да се разграничат различни степени на разполагаемост на електрооборудването във функция от непрекъснатост на услугата и на приемлив риск от авария.
\nЧрез избор на оборудване с класифицирано издържано импулсно напрежение може да се постигне координиране на изолацията в цялата уредба, като се намалява рискът от авария до приемливо ниво и се създава основа за овладяване на пренапреженията.
\n2.2. Описание на категориите по пренапрежения Оборудване с издържано импулсно напрежение, отговарящо на категория по пренапрежения ІV, е подходящо за употреба при или в близост до захранващия източник на съответната електрическа уредба, преди разпределителното табло. Оборудването от категория ІV има много висока степен на издръжливост на импулсни напрежения, която осигурява изискваната висока степен на надеждност.
\nПримери за такова оборудване са електромерите, главните устройства за защита срещу пренапрежения и устройствата за телеметрия.
\nОборудването с издържано импулсно напрежение, отговарящо на категория по пренапрежения ІІІ, се употребява при фиксирани инсталации преди разпределителното табло, както и при други случаи, когато се изисква по-висока степен на надеждност.
\nПримери за такова оборудване са разпределителни табла, прекъсвачи, електрически инсталации, включващи кабели, шини, кабелни кутии, прекъсвачи, и щепселни съединения на фиксирана уредба и оборудване за индустриални цели, както и други видове оборудване, например стационарни електродвигатели, постоянно свързани към фиксирана уредба.
\nОборудване с издържано импулсно напрежение, отговарящо на категория по пренапрежения ІІ, е предвидено да бъде свързано в началото на фиксирана уредба на сграда, включително разпределителното табло, когато е желателна нормална степен на надеждност.
\nПримери за такова оборудване са битови електрически уреди, преносими електроинструменти и други подобни. Компютри, аудио- и видеотехника и други електронни устройства могат да бъдат чувствителни при преходни и/или временни пренапрежения, по-малки от 2,5 kV, между тоководещи проводници поради вградени защитни или филтриращи устройства.
\nОборудване с издържано импулсно напрежение, отговарящо на категория по пренапрежения І, е подходящо единствено да бъде свързвано към фиксирана уредба на сграда, ако са взети мерки за защита извън оборудването или във фиксираната уредба или между фиксираната уредба и оборудването с цел ограничаване на преходните пренапрежения до определеното ниво.
\nПримери за такова оборудване са домакински уреди, съдържащи електронни компоненти, които са високочувствителни по отношение на пренапрежения.
\nОборудване с издържано импулсно напрежение, отговарящо на категория по пренапрежения І, не трябва да бъде свързвано директно към обществената електроразпределителна мрежа.
\nКогато една уредба се захранва от мрежа за ниско напрежение само чрез подземни кабели и уредбата не включва въздушни линии, издържаното импулсно напрежение на оборудването съгласно таблицата по т. 4 е достатъчно и не е необходима никаква допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.
\nВъздушна линия, съставена от изолирани проводници със заземен метален екран, се разглежда като еквивалентна на подземен кабел.
\nКогато една уредба се захранва от или включва въздушна линия за ниско напрежение и ако условието за външни въздействия е AQ1 (мълниеносна активност, по-ниска или равна на 25 дни годишно), не е необходима никаква допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.
\nНезависимо от стойността на AQ защита срещу пренапрежения може да бъде необходима в случаи, където се търси висока степен на надеждност или има повишени рискове (например от пожар).
\nПри двата случая по-горе трябва да бъде отделено внимание върху защитата срещу преходни пренапрежения на оборудването, чието издържано импулсно напрежение съответства на категория по пренапрежения I.
\n3.2. Контролирана ситуация на пренапрежения Решението за прилагане на метод на защита срещу пренапрежения се определя от оторизираните органи при съобразяване с местните условия.
\nВъв всички случаи специално внимание трябва да бъде отделено на защитата срещу преходни пренапрежения за оборудването, чието издържано импулсно напрежение съответства на категория по пренапрежения I.
\n3.2.1. Контролирана ситуация на пренапрежения, базирана на условията на външни въздействия Когато една уредба е захранена от или включва въздушна линия, трябва да бъде предвидена защита срещу пренапрежения от атмосферен произход, когато кероничното ниво на разглежданото място съответства на условия на външни въздействия AQ2 (по-високо от 25 дни в годината). Издържаното импулсно напрежение на защитното устройство не трябва да бъде по-голямо от стойността за категория по пренапрежения II, определена съгласно таблицата по т. 4.
\nНивото на пренапреженията може да бъде управлявано чрез устройства за защита срещу пренапрежения, разположени при началото на уредбата или на въздушната линия или в инсталацията на сградата.
\n3.2.2. Контролирана ситуация на пренапрежения, базирана на оценка на риска Последиците от пренапрежения се класифицират, както следва: а) последици, свързани със заплаха за човешки живот, например уредби за безопасност, медицинско оборудване в болници; б) последици (като прекъсване или спиране), свързани с обществени услуги, например загуба на услуги, комуникационни центрове, музеи; в) последици за търговски или индустриални дейности, например хотели, банки, производства, пазари, ферми; г) последици за групи хора, например големи жилищни сгради, църкви, офиси, училища; д) последици за отделен индивид, например малки и средни жилищни сгради, малки офиси.
\nЗа последици от буква „а“ до буква „в“ трябва да бъде предвидена защита срещу пренапрежения.
\nНе е необходимо изготвяне на оценка на риска за последици от буква „а“ до буква „в“, тъй като изчисленията неизменно водят до необходимост от защита.
\nЗа последици по букви „г“ и „д“ изискването на защита срещу пренапрежения зависи от резултатите от изчисленията. Изчисленията трябва да бъдат извършени, като се използва формулата по т. 5 за определяне на дължината d.
\nЗащита е необходима, когато d > d c , където: d е условната дължина в километри от електропреносната мрежа до разглежданата сграда с максимална стойност 1 km; d c – критичната дължина; d c в km е равна на 1/N g за последица по буква „г“ и равна на 2/N g за последица по буква „д“, като N g е честотата на мълниите за km 2 за година.
\nКогато изчисленията покажат, че са необходими устройства за защита срещу пренапрежения, нивото на защита на тези защитни устройства не следва да бъде по-високо от нивото за категория по пренапрежения ІІ, дадено в таблицата по т. 4.
\nИздържано импулсно напрежение, предписано за оборудването Номинално напрежение на уредбата, V а Издържано импулсно напрежение, kV b , предписано за:
\nТрифазни мрежи оборудване в началото (при източника) на захранване на уредбата (категория по пренапрежение IV) оборудване за разпределение и крайни вериги (категория по пренапре- жение III) електропотреби- тели и подобно оборудване (категория по пренапрежение II) специално защитено оборудване (категория по пренапрежение I) 230/400 277/480 2,5 1,5 400/690 2,5 1000 a Съобразно IЕС 60038. b Това напрежение се прилага между тоководещите проводници и защитния проводник PE.
\nДължината на захранващата сградата подземна линия средно напрежение е пренебрежима.
\nДължината на захранващата сградата екранирана подземна линия ниско напрежение е пренебрежима.
\nK g = 4 e коефициент на редукция, образуван от съотношението на влиянието на удар на мълния между въздушни линии и неекранирани подземни линии за специфично съпротивление на почвата 250 Ω m.
\nK t = 4 – коефициент на редукция, типичен за трансформатор.
\nПримери за използване на d 1 , d 2 и d 3 за определяне на d са дадени на фигурата.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Когато трансформаторът средно/ниско напрежение е разположен във вътрешността на сградата, d 1 = d 2 = 0.
\nПриложение № 5 към чл. 41, ал. 2 Защита при спадане на напрежението Общи изисквания 1. Когато вследствие спадане или отпадане на напрежението и неговото последващо възстановяване може да възникне опасност за хората или за тяхното имущество, се вземат съответни предпазни мерки. Подходящи предпазни мерки се вземат и когато част от уредбата или отделно електрооборудване могат да бъдат увредени в резултат на спадане на напрежението.
\nНе се изисква защита при спадане на напрежението, когато повредите, които може да бъдат нанесени на уредбата или на електрооборудването, представляват приемлив риск, без да създават опасност за хората.
\nПриложение № 6 към чл. 43, ал. 2 Защита чрез разединяване и изключване 1. Основни положения 1.1. В зависимост от функциите си всяко устройство, предназначено за разединяване или изключване, трябва да отговаря на определени изисквания, определени в продуктовия стандарт.
\n1.2. В мрежи ТN-С обединеният защитен и неутрален проводник РЕN не трябва да бъде разединяван или прекъсван.
\nВ мрежи ТN-С-S и ТN-S неутралният проводник не трябва да бъде разединяван или прекъсван, ако доставчикът на електрическа енергия декларира, че неутралният проводник на захранването (или PEN, или N) действително е свързан към земята с достатъчно малко съпротивление.
\n1.3. Мерките за защита, описани в това приложение, не заменят защитните мерки, дадени в приложения № 1 – 5.
\n2.2. За избягване на непреднамерено поставяне на електрооборудване под напрежение се прилага една или повече от следните мерки за защита: а) заключване на главния прекъсвач; б) поставяне на предупредителна табелка; в) разполагане в места, които се заключват, или в обвивки.
\nКато допълнителна мярка може да се приложи свързване накъсо и заземяване.
\n2.3. Когато отделно електрооборудване има тоководещи части, свързани към повече от един захранващ източник, предупредителната табелка се разполага така, че всеки, който има достъп до тоководещите части, да бъде предупреден за необходимостта да разедини тези части от различните захранващи източници, освен ако е предвидена блокировка, която осигурява разединяване на всички разглеждани вериги.
\n2.4. Когато е необходимо, се предвиждат подходящи средства за разреждане на остатъчните електрически заряди.
\n3.2. За предотвратяване на непреднамерено включване на електрооборудването по време на механичното поддържане, освен в случаите, когато устройствата за изключване са под непрекъснато наблюдение на хората, извършващи поддържането, се предвиждат подходящи средства, които могат да включват една или повече от следните мерки за защита: а) заключване на главния прекъсвач; б) поставяне на предупредителна табела; в) разполагане в места, които се заключват, или в обвивки.
\n4.2. Когато съществува опасност за поражение от електрически ток, устройството за аварийно изключване трябва да прекъсва всички тоководещи проводници, с изключение на тези по т. 1.2.
\n4.3. Устройствата за аварийно изключване трябва да действат възможно най-пряко върху съответните тоководещи проводници на захранването, както и да позволяват прекъсване на захранването само с едно действие.
\n4.4. Действието на устройствата за аварийно изключване не трябва да предизвиква друга опасност и не трябва да влияе върху комплекса от необходими мерки за отстраняване на опасността.
\n4.5. Устройства за аварийно спиране се предвиждат, когато движенията, създавани по електрически път, могат да създават опасност.
\n5.1.2. Не е задължително устройствата за функционално изключване да прекъсват всички тоководещи проводници на съответната верига. Във веригата на неутралния проводник не трябва да има еднополюсно устройство за функционално изключване.
\n5.1.3. За електрооборудване, изискващо функционално изключване, трябва да се предвижда подходящо устройство за функционално изключване. С едно устройство за функционално изключване може да се управляват няколко единици, ако се предвижда те да работят едновременно.
\n5.1.4. Инсталационните щепсели и контакти с номинален ток до 16 А включително могат да се използват за функционално изключване.
\n5.1.5. Устройствата за функционално изключване, които осъществяват превключване към различни източници за захранване, обхващат всички тоководещи проводници и не позволяват паралелно включване на източниците, освен ако уредбата е проектирана специално за такъв режим. В такъв случай не трябва да има никакво устройство за разединяване на обединените защитни и неутрални проводници (РЕN) или на защитните проводници (РЕ).
\n5.2. Вериги за управление (помощни вериги) Веригите за управление се проектират, изпълняват и защитават така, че да се ограничат опасностите, произтичащи от дефект на изолацията между веригата за управление и достъпни токопроводими части, които биха могли да предизвикат неправилно действие на управляваното електрооборудване (например непреднамерено задействане).
\n5.3. Управление на електродвигатели 5.3.1. Веригите за управление на електродвигателите се проектират така, че след спиране вследствие на спадане или отпадане на напрежението да е невъзможно автоматично повторно пускане на електродвигателите, ако то може да предизвика опасност.
\n5.3.2. Когато за един електродвигател е предвидено електрическо спиране с противовключване, се вземат предпазни мерки за избягване на промяна на посоката на въртене в края на спирането, ако такава промяна може да предизвика опасност.
\n5.3.3. Когато безопасността зависи от посоката на въртене на електродвигателя, се вземат мерки за избягване на работа в обратна посока, предизвикана например от промяна на реда на фазите.
\nПриложение № 7 към чл. 53, ал. 2 Заземителни уредби, защитни проводници и проводници за защитно изравняване на потенциалите 1. Област на прилагане В това приложение са определени общите изисквания при проектирането на заземителите, заземителните уредби, защитните проводници и проводниците за защитно изравняване на потенциалите, прилагани за електрически уредби за ниско напрежение в сгради.
\nИзвън областта на приложение са заземителите и заземителните уредби за целите на мълниезащитата.
\n2.1.2. Заземителите трябва да са свързани с главната защитна клема (шина), ако има такава, посредством един заземителен проводник.
\n2.1.3. Заземителните уредби се проектират и изграждат така, че да осигуряват необходимата връзка със земя:
\n2.2. Заземителни електроди 2.2.1. Материалите и размерите на електродите трябва да са избрани така, че да са устойчиви на корозия и да имат съответстваща механична здравина.
\nЗа нови сгради категорично се препоръчва използване на фундаментни заземители. Когато електродът е вложен в бетон, за избягване на корозия се препоръчва разстоянието между електрода и повърхността на бетона да е най-малко 5 cm.
\nМинималните размери на заземителни електроди съобразно използвания материал от гледна точка на корозия и механична издръжливост, положени в почва, са дадени в табл. 1.
\nТаблица 1 Минимални размери на заземителни електроди съобразно използвания материал от гледна точка на корозия и механична издръжливост, положени в почва Материал Повърхност Вид Минимален размер диаметър, mm напречно сечение, mm 2 дебелина, mm дебелина на покритие/външен слой единична стойност, µm средна стойност, µm Стомана Горещо поцинкована a) или неръждаема a), б) Шина в) Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод Кръгъл проводник за електрод с хоризонтално продължение 50 д) Тръба Помедена Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод 2000 С електролитно медно покритие Кръгъл прът за дълбочинен заземителен електрод Мед Непокрита a) Шина Кръгъл проводник за електрод с хоризонтално продължение 25 е) Въже 1,8 за отделно жило на проводник Тръба Калайди- сана Въже 1,8 за отделно жило на проводник Цинково покритие Шина г)
\n2.2.2. Ефективността на всеки заземителен електрод зависи от местните характеристики на почвата. Един или повече заземителни електрода трябва да бъдат проектирани в зависимост от характеристиките на почвата и необходимото съпротивление спрямо земя.
\n2.2.3. Използват се следните видове заземителни електроди: а) прътове или тръби; б) ленти или проводници; в) плочи; г) подземни метални конструктивни елементи в основите на сградата; д) свързана чрез заварка метална арматура на бетон в земята; е) метални брони и други метални покрития на кабели съгласно местните условия или изисквания; всяка друга подходяща подземна метална конструкция съгласно местните условия или изисквания.
\n2.2.4. Типът и дълбочината на полагане на заземителите се определят съобразно местните условия така, че при изсъхване или замръзване на почвата съпротивлението спрямо земя да не се увеличава до стойност, намаляваща защитата срещу поражения от електрически ток.
\n2.2.5. Трябва да се разглеждат и условията за електролитна корозия, когато се използват различни материали за заземителя. При това се изхожда от факта, че арматурната стомана на фундаменти в земята има електрохимичен потенциал както мед в земя.
\n2.2.6. Металните тръбопроводи за леснозапалими течности не трябва да се използват като заземителни електроди.
\n2.2.7. Подземните структурни мрежи, вложени във фундамента, и металната арматура на бетон, които се използват като заземителни електроди, трябва да са свързани сигурно между точката за свързване на заземителния проводник и основата на подземната структурна мрежа или металната арматура на бетон. Връзката трябва да бъде чрез заварка или подходящи механични съединители. Точката за свързване на заземителния проводник трябва да бъде достъпна.
\n2.2.8. Заземителният електрод не трябва да е метален обект, потопен във вода.
\n2.3. Заземителни проводници 2.3.1. Заземителните проводници трябва да отговарят на изискванията по т. 3.1. Когато заземителните проводници се полагат в почва, сечението им трябва да съответства на стойностите, определени в табл. 2.
\nПри схеми TN, когато не е обичайно токът при дефект да преминава през заземителен електрод, заземяващият проводник може да бъде оразмерен съобразно т. 4.1.1.
\nТаблица 2 Минимални напречни сечения за положени в земята заземителни проводници Заземителен проводник Минимални напречни сечения, mm 2 , при защита срещу механична повреда Минимални напречни сечения, mm 2 , без защита срещу механична повреда Мед Стомана Мед Стомана Защитен срещу корозия 2,5 Незащитен срещу корозия 2.3.2. Заземителният проводник се свързва сигурно към заземителния електрод при спазване на изискванията за електрическа връзка. Връзката се изпълнява посредством заварка, кербоване, клеми или други механични съединители. При използването на клеми не трябва да се поврежда електродът или заземителният проводник. Механичните съединители се поставят в съответствие с инструкциите на производителя.
\n2.4. Главна заземителна клема (шина) 2.4.1. За всяка уредба, в която се използват защитни свързвания, се предвижда главна заземителна клема (шина) и към нея се свързват: а) проводниците за изравняване на потенциалите; б) заземителните проводници; в) защитните проводници; г) проводниците за функционално заземяване, ако е уместно.
\n2.4.2. За всеки проводник, присъединяван към главната защитна клема, се предвижда възможност за неговото разединяване. Връзката трябва да е надеждна и да може да се разединява само с помощта на инструмент.
\nНапречните сечения се изчисляват съгласно т. 3.1.2 или се избират в съответствие с табл. 3, като и в двата случая се отчита изискването по т. 3.1.3.
\nКлемите трябва да допускат свързване на проводници, чиито размери отговарят на изискванията на тази точка.
\nТаблица 3 Минимални напречни сечения за защитни проводници Напречно сечение на тоководещия проводник, S, mm 2 Минимално напречно сечение на съответния защитен проводник, mm 2 Когато защитният проводник е от същия материал както тоководещия проводник Когато защитният проводник не е от същия материал както тоководещия проводник S ≤ 16 S (k 1 /k 2 ) х S 16 < S ≤ 35 16 a) (k 1 /k 2 ) х 16 S > 35 S/2 а) (k 1 /k 2 ) х S/2 където: k 1 е стойността на k за тоководещ проводник съобразно материала на проводника и изолацията; k 2 – стойността на k за защитен проводник, избран по приложимата таблица. а) За проводник PEN намаляване на напречното сечение се разрешава само в съответствие с правилата за оразмеряване на неутралния проводник.
\n3.1.2. Напречното сечение на защитните проводници трябва да е най-малко равно на стойността, определена по следващата формула, която се прилага само за време на изключване, непревишаващо 5 s: √ I 2 t S = ___ , k където:
\nS е напречното сечение на защитния проводник, mm 2 ;
\nI – стойността на тока при повреда (ефективна стойност при променлив ток), който може да премине през защитното устройство при повреда с пренебрежимо малък импеданс, А; t – времето за сработване на изключващото устройство, s; k – коефициент, чиято стойност зависи от материала на защитния проводник, от изолацията и другите части, както и от началните и крайните температури.
\nМетодът за изчисляване на коефициента k е даден в т. 5.
\nКогато при прилагането на формулата се получат нестандартни напречни сечения, се вземат проводници с най-близките по-големи стандартни напречни сечения.
\n3.1.3. Във всички случаи напречното сечение на всеки защитен проводник, който не е част от захранващия кабел или не е в обща обвивка с тоководещите проводници, трябва да е не по-малко от: а) при осигурена механична защита – 2,5 mm 2 мед или 16 mm 2 алуминий; б) без осигурена механична защита – 4,0 mm 2 мед или 16 mm 2 алуминий.
\n3.1.4. Когато защитният проводник е общ за две или повече вериги, неговото напречно сечение се определя, както следва:
\n3.2. Видове защитни проводници 3.2.1. За защитни проводници се използват: а) проводници в многожилни кабели; б) изолирани или неизолирани проводници, разположени в обща обвивка с тоководещите проводници; в) закрепени изолирани или неизолирани проводници; г) метални покрития, като например обвивки, екрани и брони на някои видове кабели, концентрични проводници, метални канали според условията в т. 3.2.2, букви „а“ и „б“;
\n3.2.2. Когато уредбата съдържа оборудване, което има метални обвивки от вида на табла за ниско напрежение с прекъсвачи и релета или рамки на фабрично изработени възли или магистрални шинопроводи в метална обвивка, металните обвивки или фабрично изработените възли се използват като защитни проводници, ако отговарят едновременно на следните изисквания: а) електрическата непрекъснатост да е защитена срещу механични, химични или електрохимични увреждания; б) електрическата проводимост да е най-малко равна на тази, която произтича от прилагането на т. 3.1; в) да позволяват присъединяване на други защитни проводници във всяка предварително определена точка на разклонение.
\n3.2.3. Не се разрешава използване като защитни проводници или защитни шини на:
\n3.3. Електрическа непрекъснатост на защитните проводници 3.3.1. Защитните проводници се защитават по подходящ начин срещу механични повреди, химични и електрохимични увреждания, електродинамични и термодинамични усилия.
\n3.3.2. Електрическите съединения на защитните проводници трябва да са достъпни за визуален преглед и за изпитване с изключение на:
\n3.3.3. Във веригите на защитните проводници не трябва да се предвиждат никакви комутационни апарати, но за провеждане на изпитвания могат да се предвиждат съединения, които се разединяват само с помощта на инструмент.
\n3.3.4. Когато се използват уреди за контрол на непрекъснатостта на заземяването, никакви техни елементи (операционни датчици, бобини) не трябва да се свързват последователно във веригата на защитния проводник.
\n3.4. Проводници PEN Проводник PEN може да се използва само в неподвижно електрическо оборудване и по механически причини. Той трябва да има напречно сечение не по-малко от 10 mm 2 мед или 16 mm 2 алуминий.
\nПроводниците PEN трябва да са изолирани за номиналното напрежение на веригата.
\nМеталните обвивки на електрическите инсталации не трябва да се използват като проводници PEN, с изключение на шинни канални системи.
\nКогато от някоя точка на уредбата неутралните и защитните функции се изпълняват от отделни проводници, не се разрешава свързване на неутралния проводник с която и да е друга заземена част на уредбата, например защитен проводник PEN. Разрешава се да се формират повече от един неутрален проводник и повече от един защитен проводник PEN. За защитните и неутралните проводници се осигуряват отделни клеми или шини. В такъв случай проводникът PEN трябва се свързва с клемата или шината, предназначена за защитния проводник.
\nСтраничните токопроводими части не трябва да се използват като проводници PEN.
\n3.5. Обединено защитно и функционално заземяване 3.5.1. Когато се използва обединен защитен и функционален заземителен проводник, той трябва да удовлетворява изискванията за защитен проводник. Освен това той трябва да изпълнява и съответните функционални изисквания.
\nПри постояннотокови системи проводникът PEL или PEM за електрозахранване за информационни технологии може също да служи като обединен функционален заземителен проводник и защитен проводник.
\n3.5.2. Страничните токопроводими части не трябва да се използват като проводник PEL или PEM.
\n3.6. Разполагане на защитни проводници Когато за защита срещу поражения от електрически ток се използват устройства за защита срещу свръхтокове, защитният проводник трябва да е елемент от същата проводникова система като тоководещите проводници или да е разположен в непосредствена близост.
\n3.7. Усилване на защитни проводници за токове през защитния проводник, превишаващи 10 mA За оборудване, предвидено за стационарно присъединяване и с ток през защитния проводник, превишаващ 10 mA, трябва бъде направено усилване на защитните проводници по следния начин:
\nЗабележка. При схемите TN-C, където се използва проводник PEN до клемите на оборудването, токът през проводника може да се разглежда като ток на товара.
\n4.2. Защитни проводници за допълнителна връзка за изравняване на потенциалите 4.2.1. Защитните проводници за изравняване на потенциалите, свързващи две достъпни токопроводими части, трябва да имат проводимост не по-малка от тази на най-малкия защитен проводник, свързан с достъпна токопроводима част (фиг. 4A). Защитният проводник за изравняване на потенциалите, който не е част от кабела, трябва да бъде механически защитен чрез полагане в тръба, канал или по друг подобен начин.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя М 1 и М 2 : Достъпни токопроводими части S PE1 , S PE2 : Напречни сечения на проводници за защит но изравняване на потенциалите S b : Напречно сечение на проводник за до пълнително защитно изравняване на потен циалите Фиг. 4А. Проводници за защитно изравняване на потенциалите между две достъпни токопроводими части М1 и М2 4.2.2. Защитният проводник за изравняване на потенциалите, свързващ достъпни за допиране токопроводими части със странични токопроводими части (фиг. 4Б), е с напречно сечение не по-малко от 50 % от сечението на съответния защитен проводник. Минималното сечение е 2,5 mm 2 мед, ако проводникът е механично защитен, и 4,0 mm 2 мед, ако проводникът не е механично защитен.
\nЗащитният проводник за изравняване на потенциалите, който не е част от кабела, механически се защитава чрез полагане в тръба, в канал или по друг начин.
\nЗабележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя М: Достъпна токопроводима част S PE : Напречно сечение на проводник за защитно изравняване на потенциалите S b : Напречно сечение на проводник за допълнително защитно изравняване на потенциалите Фиг. 4Б. Проводник за защитно изравняване на потенциалите, свързващ достъпни за допиране токопроводими части 4.2.3. Минималното напречно сечение на защитен проводник за допълнително изравняване на потенциалите отговаря на изискванията по т. 3.1.3.
\nЗабележка на редакцията: виж формулата в PDF -а на броя където:
\nQ с е обемният топлинен капацитет на материала на проводника (J/°C mm 3 ) при 20 °С; b – реципрочната стойност на топлинния коефициент на съпротивлението при 0 °С за проводника, °С: r 20 – специфичното съпротивление на материала на проводника при 20 °С, W mm; q i – началната температура на проводника. °С; q f – крайната температура на проводника, °С.
\n5.2. Стойностите на параметрите на различни материали са дадени в табл. 4.
\nТаблица 4 Стойности на параметрите на различни материали Материал b , °C Q c , J/°C mm 3 r 20 , Ω mm √ Q c ( b + 20 °C)/ r 20 A √ s/mm 2 Мед Алуминий С оловно покритие Стомана 234,5 3,45 х 10 –3 2,5 х 10 –3 1,45 х 10 –3 3,8 х 10 –3 17,241 х 10 –6 28,264 х 10 –6 214 х 10 –6 138 х 10 –6 5.3. Стойностите на коефициента k за различни видове защитни проводници са дадени в табл. 5 – 9.
\nТаблица 5 Стойности на коефициента k за изолирани защитни проводници, които са извън кабелите и не са групирани с други кабели Изолация на проводника Температура, °C б) Материал на проводника мед алуминий стомана начална крайна Стойности на k в) 70 °C PVC 90 °C PVC 90 °C етиленпропилен (XLPE), омрежен полиетилен (EPR) 60 °C каучук 85 °C каучук Силикониран каучук 160/140 a) 160/140 a) 143/133 a) 143/133 a) 95/88 a) 95/88 a) 52/49 a) 52/49 a)
\nТаблица 6 Стойности на коефициента k за неизолирани защитни проводници, които са в контакт с обвивка на кабел, но не са групирани с други кабели Обвивка на кабела Температура, °C a) Материал на проводника мед алуминий стомана начална крайна Стойности на k б) PVC Полиетилен Маслоустойчив каучук (CSP)
\nТаблица 7 Стойности на коефициента k за защитен проводник, вграден цилиндрично в кабел или групиран с други кабели или изолирани защити Изолация на проводника Температура, °C б) Материал на проводника мед алуминий стомана начална крайна Стойности на k в) 70 °C PVC 90 °C PVC 90 °C етиленпропилен (XLPE), омрежен полиетилен (EPR) 60 °C каучук 85 °C каучук Силикониран каучук 160/140 a) 160/140 a) 115/103 a) 100/86 a) 76/68 a) 66/57 a) 42/37 a) 36/31 a)
\nТаблица 8 Стойности на коефициента k за защитен проводник като метална обвивка на кабел, например метална оплетка, концентричен проводник и др.
\nИзолация на проводника Температура, °C а) Материал на проводника мед алуминий олово стомана начална крайна Стойности на k в) 70 °C PVC 90 °C PVC 90 °C етиленпропилен (XLPE), омрежен полиетилен (EPR) 60 °C каучук 85 °C каучук PVC с минерална обвивка б) Неизолиран с минерално покритие - - - - - -
\nТаблица 9 Стойности на коефициента k за неизолирани проводници без риск за повреда на съседни материали при посочените температури Материал на проводника мед алуминий стомана Условия Начална температура, °C стойност на k максимална температура, °C стойност на k максимална температура, °C стойност на k максимална температура, °C Видими и в ограничени зони Нормални условия Риск за пожар 4736 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя