{"html": "

6.3. С оглед на потенциалните възможности за възникване на усложнения трябва да се осигурят непрекъснати 24-часови връзки с останалите звена на клиниката/отделението по вътрешни болести и специално с отделението за интензивно лечение на вътрешните болести, както и с болничните структури или структури извън болницата по образна диагностика, самостоятелна клиника/отделение по кардиология, притежаваща звено за инвазивно (интервенционално) лечение, сърдечна и/или съдова хирургия, с цел осъществяване на максимално ефективно и непрекъснато лечение на пациентите. При липса на такива звена в болницата последната задължително осигурява предварително достъпа на пациентите си до такива звена на други лечебни заведения чрез договор, който поддържа актуален. Договорът трябва да осигурява достъп на пациентите до такива специализирани звена (например препоръчително в рамките най-много на 120 минути за пациенти с остър коронарен синдром със СТ елевация).

\n
7.Критерии за качество на извършената дейност 7.1. Статистически показатели за лечебната дейност, свързани с броя на приетите пациенти, продължителността на лечението, използвае­мостта на леглата, смъртността и др.
\n

7.2. Възникване на усложнения поради неспазване правилата на добрата медицинска практика, определена в ръководствата/алгорит­мите за работа.

\n

7.3. Процент на рехоспитализации.

\n

7.4. Спазване на ръководствата/алгоритмите за работа, приети от съответната кардиологична клиника и препоръчани от Дружеството на кардиолозите в България.

\n

7.5. Оценка от пациенти чрез анкетни карти, честота на писмени оплаквания към НЗОК и МЗ, отзвук в медии.

\n

Глава 2. Изисквания към леглата за интензивно лечение

\n
1.Задължителни ключови елементи - леглата за интензивно лечение са разположени на територията на самостоятелната структура по кардиология или на територията на структура за интензивно лечение на вътрешните болести, като са приложими изискванията на медицинския стандарт по анестезиология и интензивно лечение, както и съответно на медицинския стандарт в областта на вътрешните болести.
\n

Глава 3. Изисквания за осъществяване на дейността по неинвазивна диагностика на сърдечно-съдовите заболявания

\n
1.Общи положения 1.1. Осигурява се изпълнението на всички неинвазивни диагностични методи в кардиологията при пациенти със сърдечно-съдови заболявания:
\n

1.1.1. 24-часово холтер мониториране на артериално налягане;

\n

1.1.2. 24-часово ЕКГ холтер мониториране на сърдечния ритъм и проводимост;

\n

1.1.3. ехокардиография във всичките й технически аспекти;

\n

1.1.4. стрес-тест с натоварване чрез велоергометър или бягаща пътека;

\n

1.1.5. електрокардиография.

\n
2.Структура 2.1. Изисквания:
\n

2.1.1. отделни зали/кабинети;

\n

2.1.2. разположен на достъпно място за всички останали структури от клиниката;

\n

2.1.3. с възможност за комуникация с всички останали звена на болничното заведение.

\n

2.2. Провеждането на ехокардиографски изследвания и стрес-тест натоварвания изискват кабинети за тяхното извършване с директна дневна светлина, с възможности за комуникация помежду им, както и с другите сегменти от отделението - площта на тези зали не трябва да е по-малка от 20 кв. м за всяка от тях.

\n

2.3. В отделни кабинети се локализират дейностите, свързани с холтер мониториране на сърдечния ритъм и артериалното налягане, извършване на електрокардиография; всеки кабинет трябва да има площ не по-малка от 8 кв. м и да има директно дневно осветление.

\n

2.4. Отделните кабинети са свързани с коридор с възможности за сядане на пациентите; коридорът е достатъчно широк, за да осигурява маневриране на легла с тежко болни пациенти; има електрически контакти, които да бъдат използвани в ситуации на необходимост от провеждане на реанимационни мероприятия (клинична смърт).

\n

2.5. Други структурни единици: санитарен възел за пациенти, санитарен възел за персонала, място за медикаменти, лекарски кабинети, архив, склад.

\n
3.Изисквания за оборудване 3.1. Велоергометър и/или „бягаща пътека“ (тредмил) с възможности за компютърна обработка на резултатите.
\n

3.2. 24-часов ЕКГ холтер мониторираща система - 1 комплект.

\n

3.3. 24-часов холтер мониторираща система за артериално налягане - 1 комплект.

\n

3.4. Ехокардиографски апарати - 1 брой, пулсов, продължителна и цветна Доплер ехокардиография, с възможности за трансезофагеално ехокардиографско изследване и със софтуерен пакет за количествени измервания; не се допуска използването на апарат, който е бил надстрояван/обновяван преди повече от 7 години.

\n

3.5. Медицински кушетки с подвижни елементи.

\n

3.6. Стойки за инфузомати; перфузори, инфузомати.

\n

3.7. Консумативи за извършване на трансезофагеално ехокардиографско изследване.

\n
4.Персонал 4.1. Лекари:
\n

4.1.1. началник на звено - лекар със специалност по кардиология, притежаващ свидетелство за експертно ниво по ехокардиография и със стаж най-малко 5 години в структура по неинвазивна диагностика;

\n

4.1.2. лекари в звеното - поне един лекар, който е с придобита специалност по кардиология; ако лекарите извършват ехокардиографски изследвания - да имат свидетелство съответно за експертно ниво по ехокардиография;

\n

4.1.3. броят на лекарите се определя според възможностите на лечебното заведение;

\n

4.1.4. броят ехокардиографски изследвания, извършени от един лекар за една година, не следва да бъде по-малък от 500 за поддържане на компетентност като самостоятелен изследовател;

\n

4.1.5. лекарите в отделението задължително владеят повече от една неинвазивна методика за осигуряване на взаимна заменяемост при отсъствия.

\n

4.2. Специалисти по здравни грижи - задължително поне 1 специалист по здравни грижи за едно изследване - ехокардиография или стрес-тестове с велоергометрия/бягаща пътека.

\n
5.Професионални дейности 5.1. Общи положения - професионалните дейности по неинвазивна диагностика изискват непрекъснато поддържане на квалификацията от работещите в структурата.
\n

5.2. Провеждане на стрес-тестове чрез велоергометрия или тредмил.

\n

5.3. Провеждане на стрес-тестове с фармакологични агенти и ехокардиография.

\n

5.4. Разчитане на 24-часови холтерови записи на сърдечния ритъм и проводимост.

\n

5.5. Разчитане на 24-часови холтерови записи на артериалното налягане.

\n

5.6. Разчитане на ЕКГ.

\n

5.7. Провеждане на едно- и двуразмерни ехокардиографски изследвания с пулсов, продължителен, цветен тъканен и конвенционален доплер, извършване на тъканно-доплерово изследване.

\n
6.Организация на дейността 6.1. Продължителност на ехокардиографски изследвания 25 - 30 минути за стандартни изследвания, до 45 минути за по-сложни изследвания.
\n

6.2. Използване на стандартни алгоритми за работа.

\n

6.3. Използване на утвърден задължителен протокол за разчитане на ехокардиографските изследвания с три части: измервания - съдържа размерите на стените и кухините и измерванията, базирани върху доплерово изследване; описателна част - анатомия на клапите, обща и регионална функция на лявата и дясната камера; заключение - прецизно и разбираемо, дава отговор на запитването на насочващия лекар; при нужда може да се добави и кратък клиничен коментар.

\n

6.4. Окончателното разчитане трябва да се извърши в рамките на 24 часа и да бъде издадено (подписано) от сертифициран ехокардиографист.

\n

6.5. Архивиране на изследванията.

\n

6.6. Своевременно разчитане на изследванията с велоергометър/бягаща пътека - до 2 часа след приключване на изследването, както и на 24-часовите холтерови записи на ЕКГ и артериално налягане - до 24 часа след приключване на изследването.

\n
7.Контрол на качеството 7.1. Въвеждане на система за управление на качеството чрез системно събиране, проследяване и анализиране на параметрите, които отразяват качеството и резултатите от извършените диагностични процедури, като степен на съвпадение на диагнозата с други методи (например инвазивните методи от т.нар. златен стандарт или образни рентгенови методи/КАТ или ядрено-магнитен резонанс).
\n

7.2. Въвеждане на нови методи за неинвазивна диагностика.

\n

7.3. Участие в български и чуждестранни научни форуми със собствени разработки и резултати.“ Министър: А.-М. Борисова 6979

", "next": 0}