{"html": "

(3)Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:

\n

1.определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

\n

2.определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

\n

(4)Не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

\n

Срок за обжалване и съдържание на частната жалба

\n

Чл. 275

\n

(1)Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието

\n

(2)По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 263 и 273.

\n

Отговор на частната жалба

\n

Чл. 276(1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор

\n

(2)След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

\n

Спиране на производството

\n

Чл. 277

\n

Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо Разглеждане и решаване на частната жалба

\n

Чл. 278(1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание

\n

(2)Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.

\n

(3)Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.

\n

(4)Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

\n

Обжалване на разпорежданията

\n

Чл. 279Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда

\n

Глава двадесет и втoра КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Приложно поле

\n

Чл. 280

\n

(1)На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

\n

2.решаван противоречиво от съдилищата;

\n

3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

\n

(2)Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.

\n

Основания за касационно обжалване

\n

Чл. 281Касационната жалба се подава, когато

\n

1.решението е нищожно;

\n

2.решението е недопустимо;

\n

3.решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

\n

Спиране на изпълнението на въззивното решение

\n

Чл. 282(1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението

\n

(2)Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

\n

1.по решения за парични вземания - присъдената сума;

\n

2.по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

\n

(3)Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

\n

(4)Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

\n

(5)Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

\n

(6)Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

\n

Срок за касационно обжалване

\n

Чл. 283

\n

Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4 Съдържание на касационната жалба

\n

Чл. 284(1) Жалбата трябва да съдържа

\n

1.името и адреса на страната, която я подава;

\n

2.означение на обжалваното решение;

\n

3.точно и мотивирано изложение на касационните основания;

\n

4.в какво се състои искането;

\n

5.подпис на жалбоподателя.

\n

(2)Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.

\n

(3)Към жалбата се прилагат:

\n

1.изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;

\n

2.преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

\n

3.пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

\n

4.документ за внесена такса.

\n

Проверка на редовността на касационната жалба

\n

Чл. 285

\n

(1)Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности

\n

(2)Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

\n

Връщане на касационната жалба

\n

Чл. 286(1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато

\n

1.е подадена след изтичането на срока за обжалване;

\n

2.не се отстранят в срок допуснатите нередовности;

\n

3.въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2.

\n

(2)Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

\n

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба

\n

Чл. 287

\n

(1)След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284

\n

(2)Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.

\n

(3)Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.

\n

(4)Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

\n

Допускане на касационното обжалване

\n

Чл. 288Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии

\n

Призоваване на страните в касационното производство

\n

Чл. 289

\n

До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в “Държавен вестник” дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение Разглеждане на касационната жалба

\n

Чл. 290(1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание

\n

(2)Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

\n

Уеднаквяване на практиката

\n

Чл. 291Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, Върховният касационен съд

\n

1.посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;

\n

2.когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;

\n

3.когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.

\n

Предложение за тълкувателно решение

\n

Чл. 292

\n

При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото Касационно решение

\n

Чл. 293(1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение

\n

(2)Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.

\n

(3)Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

\n

(4)Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

\n

Повторно разглеждане на делото

\n

Чл. 294

\n

(1)Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото

\n

(2)При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

\n

Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото

\n

Чл. 295

\n

(1)Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество

\n

(2)Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

\n

Глава двадесет и трета СИЛА НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ Влизане в сила

\n

Чл. 296В сила влизат решенията

\n

1.които не подлежат на обжалване;

\n

2.срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

\n

3.по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

\n

Зачитане на решението

\n

Чл. 297Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България

\n

Предели

\n

Чл. 298(1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание

\n

(2)Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

\n

(3)Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.

\n

(4)Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

\n

Непререшаемост

\n

Чл. 299(1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго

\n

(2)Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

\n

(3)Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

\n

Задължителна сила на присъда

\n

Чл. 300

\n

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца Разпростиране на действието по иск на прокурора

\n

Чл. 301Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска

\n

Задължителна сила на решение по административен спор

\n

Чл. 302Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен

\n

Глава двадесет и четвърта ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ Основания за отмяна

\n

Чл. 303(1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато

\n

1.се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

\n

2.по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

\n

3.решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

\n

4.между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

\n

5.страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

\n

6.страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29.

\n

(2)Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

\n

(3)Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

\n

Отмяна по молба на трето лице

\n

Чл. 304Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2)

\n

Срок за отмяна

\n

Чл. 305Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня

\n

1.в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;

\n

2.на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;

\n

3.на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;

\n

4.на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;

\n

5.на узнаване на решението, но не по късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

\n

Съдържание на молбата за отмяна

\n

Чл. 306

\n

(1)Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок

\n

(2)При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.

\n

(3)Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

\n

Разглеждане и решаване на молбата за отмяна

\n

Чл. 307(1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание

\n

(2)Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

\n

(3)Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

\n

(4)В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

\n

Ново разглеждане на делото

\n

Чл. 308При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила

\n

Спиране на изпълнението

\n

Чл. 309(1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6

\n

(2)Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

\n

Ч А С Т Т Р Е Т А ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА Глава двадесет и пета БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Приложно поле

\n

Чл. 310По реда на тази глава се разглеждат искове

\n

1.за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;

\n

2.за опразване на наети и заети за послужванe помещения;

\n

3.за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;

\n

4.за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

\n

5.други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

\n

Проверка на исковата молба

\n

Чл. 311(1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска

\n

(2)Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.

\n

Подготовка на делото в закрито заседание

\n

Чл. 312(1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание

\n

1.насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;

\n

2.изготвя писмен доклад по делото;

\n

3.приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;

\n

4.произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;

\n

5.определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

\n

(2)Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

\n

(3)По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

\n

Последици от неизпълнение на указанията

\n

Чл. 313

\n

Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства Съединяване на искове

\n

Чл. 314

\n

(1)Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото

\n

(2)По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

\n

(3)По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

\n

Разглеждане на делото

\n

Чл. 315

\n

(1)В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания

\n

(2)В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

\n

Срок за постановяване на съдебното решение

\n

Чл. 316Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото

\n

Приложимост на правилата пред въззивния съд

\n

Чл. 317Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд

\n

Глава двадесет и шеста ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА Брачни искове

\n

Чл. 318По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните

\n

Специална дееспособност

\n

Чл. 319Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях

\n

Развод при бременност на съпругата

\n

Чл. 320Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето

\n

Разглеждане на делото

\n

Чл. 321

\n

(1)В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява

\n

(2)След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

\n

(3)Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

\n

(4)Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

\n

(5)Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

\n

(6)Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

\n

Изчерпателност на основанията

\n

Чл. 322

\n

(1)При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод

\n

(2)Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

\n

(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

\n

(4)Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

\n

Привременни мерки

\n

Чл. 323

\n

(1)По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка

\n

(2)По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

\n

(3)Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

\n

Решение по брачни искове

\n

Чл. 324По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска

\n

Влизане в сила на решението за развод

\n

Чл. 325Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината

\n

Фамилно име след развод

\n

Чл. 326В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще

\n

Продължаване на делото при смърт на ищеца

\n

Чл. 327

\n

(1)Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен

\n

(2)Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

\n

(3)При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

\n

Продължаване на делото при смърт на ответника

\n

Чл. 328

\n

При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака Разноски по делото

\n

Чл. 329

\n

(1)Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили

\n

(2)При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

\n

Развод по взаимно съгласие

\n

Чл. 330(1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание

\n

(2)Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

\n

(3)След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

\n

(4)Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

\n

(5)Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

\n

Глава двадесет и седма ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ Приложима уредба

\n

Чл. 331(1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване

\n

(2)По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.

\n

Присъединяване на исковете за издръжка

\n

Чл. 332

\n

(1)С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда

\n

(2)С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

\n

Задължение за съдействие

\n

Чл. 333

\n

(1)Страните по дело за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им

\n

(2)Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.

\n

(3)За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.

\n

(4)Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на ал. 1 - 3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.

\n

Решение по иск за гражданско състояние

\n

Чл. 334По иск за гражданско състояние не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска

\n

Прекратяване на производството при смърт на детето

\n

Чл. 335По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето

\n

Глава двадесет и осма ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ Започване на производството

\n

Чл. 336

\n

(1)Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това

\n

(2)В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

\n

Лични впечатления от лицето

\n

Чл. 337

\n

(1)Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние

\n

(2)Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.

\n

Разглеждане на иска

\n

Чл. 338

\n

(1)Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица

\n

(2)Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.

\n

(3)След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.

\n

(4)Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.

\n

Решение по иск за поставяне под запрещение

\n

Чл. 339По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска

\n

Отмяна на запрещението

\n

Чл. 340(1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението

\n

(2)Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника.

\n

Глава двадесет и девета СЪДЕБНА ДЕЛБА Започване на производството

\n

Чл. 341(1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага

\n

1.удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;

\n

2.удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;

\n

3.преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.

\n

(2)Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

\n

Първо заседание

\n

Чл. 342

\n

В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти Преюдициални въпроси

\n

Чл. 343

\n

В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения Решение по допускане на делбата

\n

Чл. 344

\n

(1)В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи

\n

(2)В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

\n

(3)Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

\n

Изключване на имоти от делбата

\n

Чл. 345

\n

Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол Искания за сметки

\n

Чл. 346В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си

\n

Разделителен протокол

\n

Чл. 347Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството

\n

Изнасяне на публична продан

\n

Чл. 348

\n

Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан Възлагане на неподеляемо жилище

\n

Чл. 349

\n

(1)Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари

\n

(2)Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

\n

(3)За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.

\n

(4)Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.

\n

(5)Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

\n

(6)Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

\n

Окончателен разделителен протокол

\n

Чл. 350

\n

След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол Обжалване на решенията

\n

Чл. 351Решенията по чл. 346, 348, 349 и 350 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение

\n

Теглене на жребий

\n

Чл. 352След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий

\n

Разпределяне на имотите

\n

Чл. 353

\n

Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно Изкупуване от съделител

\n

Чл. 354(1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2

\n

(2)Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.

\n

(3)Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

\n

Разноски по производството

\n

Чл. 355Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78

\n

Глава тридесета ЗАЩИТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНО ВЛАДЕНИЕ Родова подсъдност

\n

Чл. 356Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция

\n

Установяване на факта на владението

\n

Чл. 357(1) По тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му

\n

(2)Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.

\n

Проверка за законосъобразност

\n

Чл. 358

\n

Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани Недопустимост при предявен иск за собственост

\n

Чл. 359

\n

Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин Глоба за нарушителя

\n

Чл. 360

\n

Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв Предварително изпълнение

\n

Чл. 361Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно

\n

Глава тридесет и първа ПРОИЗВОДСТВО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение

\n

Чл. 362

\n

(1)При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата

\n

(2)Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

\n

Проверка на собствеността

\n

Чл. 363

\n

Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота Такси и разноски

\n

Чл. 364

\n

(1)С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски

\n

(2)Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето.

\n

Глава тридесет и втора ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ Приложима уредба

\n

Чл. 365По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до

\n

1.търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;

\n

2.приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;

\n

3.участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;

\n

4.попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;

\n

5.картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

\n

Приложения към исковата молба

\n

Чл. 366Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер

\n

Отговор на исковата молба

\n

Чл. 367

\n

(1)След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права

\n

(2)Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

\n

1.посочване на съда и номера на делото;

\n

2.името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

\n

3.становище по допустимостта и основателността на иска;

\n

4.становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

\n

5.възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

\n

6.подпис на лицето, което подава отговора.

\n

(3)В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

\n

(4)В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

\n

Приложения към отговора на исковата молба

\n

Чл. 368Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците

\n

Възражение за разглеждане по общия ред

\n

Чл. 369

\n

(1)Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок

\n

(2)Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.

\n

Последици от неподаването на отговор

\n

Чл. 370

\n

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства Възражение за прихващане след срока за отговор

\n

Чл. 371

\n

Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение Допълнителна искова молба

\n

Чл. 372(1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба

\n

(2)В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

\n

Допълнителен отговор

\n

Чл. 373

\n

(1)След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор

\n

(2)В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

\n

Подготовка на делото в закрито заседание

\n

Чл. 374

\n

(1)След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните

\n

(2)Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

\n

Разглеждане на делото в открито заседание

\n

Чл. 375

\n

(1)В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания

\n

(2)При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

\n

Разглеждане на делото в закрито заседание

\n

Чл. 376

\n

(1)Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики

\n

(2)Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.

\n

(3)Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.

\n

Приложимост на общите правила

\n

Чл. 377Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция

\n

Приложимост на правилата пред въззивния съд

\n

Чл. 378Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд

\n

Глава тридесет и трета ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ Колективни искове

\n

Чл. 379

\n

(1)Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем

\n

(2)Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.

\n

(3)Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

\n

Предявяване на колективен иск

\n

Чл. 380(1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава

\n

(2)В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.

\n

(3)Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

\n

Проверка на условията за предявяване на колективен иск

\n

Чл. 381

\n

(1)След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските

\n

(2)Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.

\n

(3)Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.

\n

(4)Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба.

\n

Подготовка на делото за разглеждане

\n

Чл. 382

\n

(1)В открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска

\n

(2)Съдът определя:

\n

1.подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;

\n

2.подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.

\n

(3)Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

\n

Приемане на нови участници и изключване от участие

\n

Чл. 383(1) В закрито заседание съдът

\n

1.приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;

\n

2.изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

\n

(2)Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба.

\n

(3)Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

\n

Съглашение за доброволно уреждане на спора

\n

Чл. 384(1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора

\n

(2)Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.

\n

(3)Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.

\n

Мерки за защита на увредения интерес

\n

Чл. 385(1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума

\n

(2)По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

\n

(3)Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.

\n

(4)При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.

\n

Решение по колективния иск

\n

Чл. 386

\n

(1)Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен

\n

(2)Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.

\n

(3)Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.

\n

(4)Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.

\n

Разпореждане с обезщетението

\n

Чл. 387

\n

(1)Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица

\n

(2)След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.

\n

Общо събрание и комитет на увредените лица

\n

Чл. 388

\n

(1)Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица

\n

(2)Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.

\n

Ч А С Т Ч Е Т В Ъ Р Т А ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО Глава тридесет и четвърта ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО Обезпечение на предявен иск

\n

Чл. 389

\n

(1)Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска

\n

(2)Обезпечение се допуска по всички видове искове.

\n

Обезпечение на бъдещ иск

\n

Чл. 390

\n

(1)Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение

\n

(2)В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

\n

(3)Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение.

\n

Предпоставки за допускане на обезпечението

\n

Чл. 391(1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако

\n

1.искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

\n

(2)Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.

\n

(3)Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

\n

(4)Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.

\n

(5)Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

\n

Обезпечение на иск за издръжка

\n

Чл. 392

\n

По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска Недопустимост на обезпечението

\n

Чл. 393

\n

(1)Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска

\n

(2)Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

\n

Частично обезпечение на иска

\n

Чл. 394Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства

\n

Молба за допускане на обезпечението

\n

Чл. 395(1) В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата

\n

(2)Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.

\n

(3)Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.

\n

Обжалване

\n

Чл. 396

\n

(1)Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3

\n

(2)Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок.

\n

(3)Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

\n

Глава тридесет и пета ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ Видове мерки

\n

Чл. 397(1) Обезпечението се извършва

\n

1.с налагане на възбрана върху недвижим имот;

\n

2.със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

\n

3.чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.

\n

(2)Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

\n

Замяна на обезпечението

\n

Чл. 398

\n

(1)Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг

\n

(2)При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

\n

(3)В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

\n

Съгласие за обекта на обезпечението

\n

Чл. 399

\n

Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно Налагане на обезпечителната мярка

\n

Чл. 400

\n

(1)Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472

\n

(2)Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.

\n

Действие на обезпечителната мярка

\n

Чл. 401

\n

Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440 Отмяна на обезпечението

\n

Чл. 402

\n

(1)Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа

\n

(2)Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

\n

(3)Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

\n

Обезщетение за вреди

\n

Чл. 403

\n

(1)Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди

\n

(2)В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.

\n

Ч А С Т П Е Т А ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО Д Я Л П Ъ Р В И ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Глава тридесет и шеста ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ Изпълнителни основания

\n

Чл. 404Подлежат на принудително изпълнение

\n

1.влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

\n

2.решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

\n

3.решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

\n

Производство по издаване на изпълнителен лист

\n

Чл. 405(1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника

\n

(2)Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.

\n

(3)Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд.

\n

(4)Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.

\n

(5)За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

\n

(6)Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.

\n

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист

\n

Чл. 406(1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника

\n

(2)В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.

\n

(3)За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.

\n

(4)В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.

\n

Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист

\n

Чл. 407

\n

(1)Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение

\n

(2)Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.

\n

(3)Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

\n

Първообразен изпълнителен лист

\n

Чл. 408(1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд

\n

(2)Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

\n

Дубликат от изпълнителен лист

\n

Чл. 409

\n

(1)Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът

\n

(2)Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

\n

(3)Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

\n

(4)Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

\n

(5)Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

\n

Глава тридесет и седма ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО Заявление за издаване на заповед за изпълнение

\n

Чл. 410(1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение

\n

1.за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

\n

2.за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

\n

(2)Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.

\n

Издаване на заповед за изпълнение

\n

Чл. 411(1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, или по местоизпълнението

\n

(2)Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

\n

1.искането не отговаря на изискванията на чл. 410;

\n

2.искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

\n

3.длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

\n

4.длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

\n

(3)При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

\n

Съдържание на заповедта за изпълнение

\n

Чл. 412Заповедта за изпълнение съдържа

\n

1.означението “заповед за изпълнение”;

\n

2.дата и място на постановяване;

\n

3.посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;

\n

4.трите имена и адресите на страните;

\n

5.делото, по което се издава заповедта;

\n

6.задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

\n

7.покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;

\n

8.указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;

\n

9.указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;

\n

10.пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;

\n

11.подпис на съдията.

\n

Обжалване

\n

Чл. 413(1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските

\n

(2)Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.

\n

Възражение

\n

Чл. 414(1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква

\n

(2)Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

\n

Действие на възражението

\n

Чл. 415

\n

(1)Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса

\n

(2)Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

\n

Влизане в сила на заповедта за изпълнение

\n

Чл. 416

\n

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта Заповед за изпълнение въз основа на документ

\n

Чл. 417Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на

\n

1.акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

\n

2.документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

\n

3.нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

\n

4.извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

\n

5.извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

\n

6.договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

\n

7.влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

\n

8.акт за начет;

\n

9.запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

\n

Незабавно изпълнение

\n

Чл. 418

\n

(1)Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист

\n

(2)Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

\n

(3)Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

\n

(4)Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

\n

(5)Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

\n

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

\n

Чл. 419

\n

(1)Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение

\n

(2)Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.

\n

(3)Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

\n

Спиране на изпълнението

\n

Чл. 420

\n

(1)Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите

\n

(2)Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.

\n

(3)Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

\n

Частично спиране на изпълнението

\n

Чл. 421(1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено

\n

(2)Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

\n

Иск за съществуване на вземането

\n

Чл. 422

\n

(1)Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1

\n

(2)Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.

\n

(3)Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

\n

Отмяна поради невъзможност за оспорване

\n

Чл. 423

\n

(1)В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд нейната отмяна, когато 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

\n

2.заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

\n

3.длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

\n

4.длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

\n

(2)Новото разглеждане на делото започва с указание по чл. 415, ал. 1, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

\n

Иск за оспорване на вземането

\n

Чл. 424

\n

(1)Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок

\n

(2)Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

\n

Образци

\n

Чл. 425

\n

(1)Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство

\n

(2)Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

\n

Глава тридесет и осма ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО Започване на изпълнението

\n

Чл. 426

\n

(1)Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение

\n

(2)В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

\n

(3)Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.

\n

(4)Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

\n

Местна компетентност

\n

Чл. 427(1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират

\n

1.движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;

\n

2.постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

\n

3.местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

\n

4.постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.

\n

(2)Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.

\n

(3)Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

\n

Покана за доброволно изпълнение

\n

Чл. 428

\n

(1)Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава

\n

(2)Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

\n

(3)При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

\n

(4)Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

\n

Субективни предели на изпълнителния лист

\n

Чл. 429

\n

(1)Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства

\n

(2)Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

\n

(3)Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

\n

Особен представител на длъжника

\n

Чл. 430

\n

Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес Правомощия на съдебния изпълнител

\n

Чл. 431

\n

(1)Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения

\n

(2)Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие.

\n

(3)Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.

\n

(4)В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на органите на полицията неговото довеждане.

\n

(5)При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

\n

Спиране на изпълнението

\n

Чл. 432Изпълнителното производство се спира

\n

1.от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;

\n

2.по искане на взискателя;

\n

3.в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;

\n

4.в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;

\n

5.в други случаи, предвидени в закон.

\n

Прекратяване на изпълнението

\n

Чл. 433(1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато

\n

1.длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

\n

2.взискателят е поискал това писмено;

\n

3.изпълнителният лист бъде обезсилен;

\n

4.с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

\n

5.посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

\n

6.не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;

\n

7.бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

\n

8.взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

\n

(2)Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

\n

(3)Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

\n

Удостоверяване на изпълнителните действия

\n

Чл. 434

\n

За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението Глава тридесет и девета ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

\n

Раздел I

\n

Обжалване на действията на съдебния изпълнител Подлежащи на обжалване действия

\n

Чл. 435

\n

(1)Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение

\n

(2)Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.

\n

(3)Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

\n

(4)Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

\n

(5)Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

\n

Подаване на жалбата

\n

Чл. 436

\n

(1)Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието

\n

(2)Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.

\n

(3)Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.

\n

(4)По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.

\n

Разглеждане на жалбите

\n

Чл. 437(1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица

\n

(2)Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.

\n

(3)Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

\n

(4)Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

\n

Спиране на изпълнението при обжалване

\n

Чл. 438

\n

Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране

\n

Раздел II

\n

Защита по исков ред Оспорване на вземането

\n

Чл. 439(1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението

\n

(2)Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

\n

Защита на трето лице

\n

Чл. 440

\n

(1)Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника

\n

(2)Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.

\n

(3)Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

\n

Отговорност на съдебния изпълнител за вреди

\n

Чл. 441

\n

Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговаря държавата Д Я Л В Т О Р И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ Глава четиридесета ОБЩИ ПРАВИЛА Обект на изпълнението

\n

Чл. 442Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника

\n

Замяна на обекта и начина на изпълнението

\n

Чл. 443

\n

Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане Несеквестируеми вещи

\n

Чл. 444Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице

\n

1.вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

\n

2.необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

\n

3.необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

\n

4.машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

\n

5.земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

\n

6.необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

\n

7.жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

\n

8.предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

\n

Отпадане на несеквестируемостта

\n

Чл. 445

\n

(1)От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор

\n

(2)От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:

\n

1.длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

\n

2.длъжниците за случаи, предвидени със закон.

\n

Несеквестируем доход

\n

Чл. 446

\n

(1)Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия с размер над минималната работна заплата, може да се удържа, ако длъжникът има месечен доход 1. до размера на минималната работна заплата - горницата над гарантирания минимален доход, ако е без деца, и една втора от тази горница, ако е с деца, които той издържа;

\n

2.над размера на минималната работна заплата - двойният размер на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е без деца, и размерът на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е с деца, които той издържа.

\n

(2)Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

\n

(3)Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

\n

Недействителност на отказ от закрила

\n

Чл. 447Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен

\n

Задължение за деклариране на имуществото и доходите

\n

Чл. 448

\n

(1)Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол

\n

(2)По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.

\n

(3)Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.

\n

(4)Ако длъжникът не представи декларация, той отговаря като за представяне на невярна декларация. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.

\n

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение

\n

Чл. 449

\n

(1)Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение

\n

(2)Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

\n

Запор върху движима вещ или вземане

\n

Чл. 450(1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител

\n

(2)Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

\n

(3)Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

\n

Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника

\n

Чл. 451

\n

(1)От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта

\n

(2)Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

\n

Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя

\n

Чл. 452

\n

(1)Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността

\n

(2)Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.

\n

(3)Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

\n

Непротивопоставимост на невписаните актове

\n

Чл. 453На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят

\n

1.прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

\n

2.решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

\n

3.прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;

\n

4.отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.

\n

Спиране на изпълнението по искане на длъжника

\n

Чл. 454

\n

(1)Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях

\n

(2)Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

\n

(3)Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

\n

Постъпления по изпълнението

\n

Чл. 455

\n

(1)Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител

\n

(2)Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

\n

(3)Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

\n

Глава четиридесет и първа ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА КРЕДИТОРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ Присъединяване на кредитори

\n

Чл. 456(1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник

\n

(2)Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

\n

(3)Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

\n

Последици от присъединяването

\n

Чл. 457(1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател

\n

(2)Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

\n

(3)Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

\n

(4)При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

\n

Присъединяване на държавата

\n

Чл. 458

\n

Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение Присъединяване на кредитор с обезпечен иск

\n

Чл. 459

\n

(1)Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено

\n

(2)Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

\n

Разпределение

\n

Чл. 460

\n

Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност Прихващане със суми по разпределението

\n

Чл. 461Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност

\n

Предявяване на разпределението

\n

Чл. 462(1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден

\n

(2)Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

\n

Решение по разпределението

\n

Чл. 463(1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278

\n

(2)Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

\n

Оспорване на вземането на присъединен кредитор

\n

Чл. 464

\n

(1)Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя

\n

(2)Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

\n

Глава четиридесет и втора ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ

\n

Раздел I

\n

Опис, оценка и предаване за пазене Опис на движима вещ

\n

Чл. 465

\n

Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице Опис на необрани насаждения и плодове

\n

Чл. 466

\n

Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обичайното време за събирането им Съдържание на описа на движима вещ

\n

Чл. 467(1) Описът трябва да съдържа

\n

1.посочване на изпълнителния лист;

\n

2.мястото, където се извършва;

\n

3.подробно описание на вещта;

\n

4.цената, по която вещта да се продаде в магазин;

\n

5.евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

\n

(2)В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение.

\n

(3)В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

\n

(4)Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

\n

Определяне на цената на движима вещ

\n

Чл. 468

\n

(1)Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 50 на сто от продажната цена в магазин

\n

(2)При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.

\n

Предаване за пазене на длъжника

\n

Чл. 469

\n

Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й Пазене на описаната вещ

\n

Чл. 470

\n

(1)Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител

\n

(2)Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.

\n

(3)Вещта се предава за пазене срещу подпис.

\n

Задължения на пазача

\n

Чл. 471(1) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й

\n

(2)Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму.

\n

Възнаграждение на вещото лице и пазача

\n

Чл. 472

\n

На вещото лице и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително

\n

Раздел II

\n

Продан на движими вещи Конкуренция при насочване на друго изпълнение

\n

Чл. 473(1) Проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал

\n

(2)Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.

\n

(3)Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.

\n

Продан на движима вещ

\n

Чл. 474(1) Проданта на движима вещ се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот

\n

(2)Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина.

\n

(3)Ако вещта може да се продаде на борса, взискателят или длъжникът може да посочи борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от борсата.

\n

(4)Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на борсата или магазина. За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 15 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.

\n

(5)Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521.

\n

Продан на вещи, които подлежат на бърза развала

\n

Чл. 475

\n

Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия, се продават не по-късно от една седмица от описа Продан на необрани насаждения и плодове

\n

Чл. 476

\n

Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им Продан в магазин

\n

Чл. 477(1) Вещта се пренася в магазина от длъжника

\n

(2)За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка.

\n

(3)Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.

\n

Продан без пренасяне на вещта

\n

Чл. 478

\n

Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3 Плащане на цената

\n

Чл. 479

\n

Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача Нова продан

\n

Чл. 480

\n

Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване Продан чрез явен търг с устно наддаване

\n

Чл. 481

\n

(1)Съдебният изпълнител извършва проданта чрез търг в определеното време пред сградата, в която се пазят описаните вещи, или на друго място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие проданта се извършва на място, определено от съдебния изпълнител, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис

\n

(2)Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването й.

\n

(3)В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните.

\n

(4)Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ.

\n

(5)За участие в търга не се внася задатък.

\n

(6)Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.

\n

(7)Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти.

\n

(8)Ако някой от надавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебният изпълнител предлага още по-висока цена.

\n

(9)Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.

\n

(10)Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.

\n

Стабилитет на продажбата

\n

Чл. 482(1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред

\n

(2)Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.

\n

(3)Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.

\n

(4)Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.

\n

Глава четиридесет и трета ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ Опис на имот

\n

Чл. 483

\n

Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната Съдържание на описа

\n

Чл. 484(1) Описът съдържа

\n

1.посочване на изпълнителния лист;

\n

2.мястото, където се извършва;

\n

3.местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;

\n

4.началната цена, от която да започне наддаването;

\n

5.евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

\n

(2)Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.

\n

(3)В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

\n

(4)Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

\n

Определяне на началната цена за публична продан

\n

Чл. 485Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468

\n

Пазене на недвижим имот

\n

Чл. 486

\n

(1)Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел

\n

(2)Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

\n

Обявяване на проданта

\n

Чл. 487

\n

(1)Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта

\n

(2)Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.

\n

(3)В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.

\n

(4)Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.

\n

Място на проданта

\n

Чл. 488(1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден

\n

(2)Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.

\n

Наддавателни предложения

\n

Чл. 489

\n

(1)За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер

\n

(2)Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи повече наддавателни предложения. Всяко наддавателно предложение се прави отделно.

\n

(3)Взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения.

\n

(4)Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.

\n

(5)Проданта приключва в края на работното време в последния ден.

\n

(6)Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под началната са недействителни.

\n

Лица без право да наддават

\n

Чл. 490

\n

(1)Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването

\n

(2)Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.

\n

(3)В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

\n

Неизвършване на проданта при плащане на дълга

\n

Чл. 491

\n

Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва Обявяване на купувач

\n

Чл. 492

\n

(1)В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него

\n

(2)Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.

\n

(3)Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

\n

Следващ купувач

\n

Чл. 493Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3

\n

1.внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;

\n

2.съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота; ако не се съгласи или ако не внесе цената в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1.

\n

Нова продан

\n

Чл. 494

\n

(1)Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан

\n

(2)Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

\n

Изплащане на цената от взискател

\n

Чл. 495

\n

Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2 Постановление за възлагане

\n

Чл. 496(1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление

\n

(2)От деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

\n

(3)Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

\n

Обявяване на новата продан

\n

Чл. 497

\n

Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване Въвод на купувача

\n

Чл. 498

\n

(1)Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане

\n

(2)Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

\n

Връщане на даденото при съдебно отстранение

\n

Чл. 499

\n

(1)Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето

\n

(2)За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.

\n

(3)Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

\n

Продан на съсобствен имот

", "next": 239855}