3.съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба.
\n
(2)Съдиите в градския съд в град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд.
\n
(3)Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура.
\n
Чл. 234
\n
Повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и ако отговаря на изискванията на чл. 164
\n
Чл. 235Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател до два по-горни ранга включително, считано от ранга за заеманата длъжност
\n
Чл. 236
\n
Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си
\n
Чл. 237Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя
\n
1.от ръководната функция или административната длъжност, която изпълнява в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
\n
2.при равен ранг - от продължителността на стажа в съответния орган на съдебната власт, а за военните - от военното звание;
\n
3.при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на стажа по чл. 164, ал. 1 - 5.
\n
Глава десета МЛАДШИ СЪДИИ, МЛАДШИ ПРОКУРОРИ И МЛАДШИ СЛЕДОВАТЕЛИ. СЪДЕБНИ ПОМОЩНИЦИ И ПРОКУРОРСКИ ПОМОЩНИЦИ
\n
Раздел I
\n
Младши съдии, младши прокурори и младши следователи
\n
Чл. 238За младши съдия, младши прокурор и младши следовател може да се назначи лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало съответния конкурс
\n
Чл. 239(1) Младши съдия се назначава в окръжен съд
\n
(2)Младши прокурор се назначава в районна прокуратура.
\n
(3)Младши следовател се назначава в окръжна следствена служба.
\n
Чл. 240(1) Младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се назначават за срок три години
\n
(2)Срокът по ал. 1 може да се продължи с още 6 месеца с решение на Висшия съдебен съвет.
\n
Чл. 241При встъпването си в длъжност младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател полагат клетва съответно по чл. 155 или 156
\n
Чл. 242
\n
Административният ръководител на съответния съд, прокуратура или окръжна следствена служба определя със заповед съдия, прокурор или следовател - наставник на младшия съдия, младшия прокурор или младшия следовател, който наблюдава и подпомага професионалното му развитие
\n
Чл. 243
\n
(1)След изтичането на срока по чл. 240 младшият съдия, младшият прокурор или младшият следовател се назначава на длъжност съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура или следовател в окръжна следствена служба без провеждане на конкурс
\n
(2)Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район.
\n
Раздел II
\n
Съдебни помощници и прокурорски помощници
\n
Чл. 244(1) В окръжния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници
\n
(2)В окръжната и апелативната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.
\n
Чл. 245(1) За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител
\n
(2)Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.
\n
Чл. 246(1) Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд
\n
(2)Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.
\n
Чл. 247
\n
Съдебните и прокурорските помощници получават основно месечно трудово възнаграждение в размер до 90 на сто от основното възнаграждение за най-ниската съдийска или прокурорска длъжност
\n
Чл. 248За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда
\n
Глава единадесета НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО
\n
Чл. 249(1) Националният институт на правосъдието осъществява
\n
1.задължителното първоначално обучение;
\n
2.поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието.
\n
(2)Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който организира дистанционно обучение и извършва проучване и изследване на съдебната практика, включително на практиката по администриране на правораздаването, за нуждите на обучението.
\n
Чл. 250Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище София
\n
Чл. 251
\n
(1)Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, от дарения и от собствена дейност, свързана с обучение
\n
(2)Висшият съдебен съвет осигурява по бюджета на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на всички предвидени в закона обучения.
\n
Чл. 252
\n
(1)Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, в състава на който се включват четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието
\n
(2)Председателят на Върховния касационен съд е член по право на управителния съвет от квотата на Висшия съдебен съвет и негов председател.
\n
(3)Министърът на правосъдието е член по право на управителния съвет от квотата на Министерството на правосъдието.
\n
Чл. 253Управителният съвет на Националния институт на правосъдието
\n
1.назначава и освобождава директора и заместник-директорите;
\n
2.приема учебните програми;
\n
3.одобрява проекта на бюджет на Националния институт на правосъдието и го представя пред Висшия съдебен съвет;
\n
4.приема вътрешните правила, предвидени в правилника по чл. 263;
\n
5.одобрява състава на програмния съвет на Националния институт на правосъдието;
\n
6.определя числеността на служителите;
\n
7.приема тригодишен план за дейността си;
\n
8.организира, ръководи и контролира участието на Националния институт на правосъдието в Европейската мрежа за съдебно обучение.
\n
Чл. 254
\n
Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му, с изключение на решенията по чл. 253, т. 1 - 4, които се приемат с мнозинство от две трети от членовете
\n
Чл. 255(1) Националният институт на правосъдието се управлява от директор
\n
(2)Директорът на Националния институт на правосъдието се назначава от управителния съвет за срок три години с право на повторно назначаване след оценка на дейността му от управителния съвет.
\n
(3)В отсъствие на директора неговите правомощия се упражняват от писмено оправомощен от него заместник-директор.
\n
Чл. 256(1) Програмният съвет е помощен орган на Националния институт на правосъдието, който има консултативни функции
\n
(2)Съставът на програмния съвет се одобрява от управителния съвет и включва изтъкнати специалисти от правната теория и практика.
\n
(3)Членовете на програмния съвет участват в изготвянето и актуализирането на учебните програми.
\n
Чл. 257(1) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се утвърждават от управителния съвет по предложение на директора
\n
(2)Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.
\n
Чл. 258
\n
(1)Непосредствено след встъпването им в длъжност младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс на първоначално обучение в Националния институт на правосъдието
\n
(2)Курсът на обучение по ал. 1 е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са назначени, и се освобождават от правоприлагане.
\n
(3)В края на обучението по ал. 1 младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи полагат изпит, който се оценява с “издържал” и “неиздържал”.
\n
(4)При оценка “неиздържал” младшият съдия, младшият прокурор и младшият следовател се явяват повторно на изпит след три месеца. При получена оценка “неиздържал” лицето се освобождава от заеманата длъжност.
\n
(5)Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на обучение по ал. 1, докато заемат съответната длъжност.
\n
Чл. 259
\n
При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите, прокурорите и следователите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията
\n
Чл. 260Участието на съдебните служители в съответните квалификационни курсове на Националния институт на правосъдието се взема предвид при повишаването им
\n
Чл. 261Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на
\n
1.повишаване в длъжност;
\n
2.назначаване за административен ръководител;
\n
3.специализация.
\n
Чл. 262
\n
(1)Дейността по задължителното първоначално обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели
\n
(2)Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да са съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.
\n
(3)Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност.
\n
Чл. 263
\n
Висшият съдебен съвет по предложение на управителния съвет приема правилник за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието, който се обнародва в “Държавен вестник”
\n
Глава дванадесета ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
\n
Чл. 264(1) В районните съдилища има държавни съдебни изпълнители
\n
(2)Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.
\n
(3)В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
\n
Чл. 265
\n
Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд
\n
Чл. 266(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за държавни съдебни изпълнители със заповед, с която се определя редът за провеждането му
\n
(2)Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
\n
(3)Заповедта по ал. 1 съдържа и:
\n
1.брой на свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и районите на дейността им;
\n
2.дата, час и място на провеждане на конкурса;
\n
3.място и срок за приемане на конкурсните документи;
\n
4.размер на държавната такса за участие в конкурс и сметка, по която тя се внася.
\n
(4)Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
\n
Чл. 267За участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162
\n
Чл. 268(1) Конкурсът за държавни съдебни изпълнители се състои от писмен и устен изпит
\n
(2)Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
\n
(3)Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
\n
(4)Министърът на правосъдието в 14-дневен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
\n
Чл. 269В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс
\n
Чл. 270
\n
Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища
\n
Чл. 271Държавният съдебен изпълнител се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието
\n
1.при пенсиониране;
\n
2.по собствено желание;
\n
3.при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
\n
4.при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
\n
5.при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
\n
Чл. 272(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност държавен съдебен изпълнител, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер
\n
(2)При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда държавният съдебен изпълнител, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
\n
Чл. 273
\n
(1)В съдебните райони с двама или повече държавни съдебни изпълнители единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение
\n
(2)При отсъствие на ръководителя той се замества от държавен съдебен изпълнител, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
\n
Чл. 274
\n
Когато длъжността не е заета или назначеният държавен съдебен изпълнител е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг държавен съдебен изпълнител от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място държавен съдебен изпълнител от друг съдебен район
\n
Чл. 275(1) При изпълнение на длъжността си държавният съдебен изпълнител носи особен знак, определен от министъра на правосъдието
\n
(2)Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения.
\n
(3)Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.
\n
Чл. 276
\n
За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на държавен съдебен изпълнител възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия в окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд
\n
Чл. 277(1) На държавните съдебни изпълнители се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера
\n
(2)Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
\n
(3)При прекратяване на трудовото правоотношение на държавните съдебни изпълнители се изплаща обезщетение при условията на чл. 225.
\n
Чл. 278Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда
\n
Глава тринадесета СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА
\n
Чл. 279(1) В районните съдилища има съдии по вписванията
\n
(2)Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.
\n
(3)В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.
\n
(4)Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функции на съдия по вписванията.
\n
Чл. 280(1) Съдията по вписванията
\n
1.разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
\n
2.извършва нотариални и други действия, предвидени със закон.
\n
(2)Съдия по вписванията може да извършва действия само в своя район.
\n
Чл. 281
\n
Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд
\n
Чл. 282(1) Министърът на правосъдието насрочва конкурс за съдии по вписванията със заповед, с която се определя редът за провеждане на конкурса
\n
(2)Заповедта се обявява на общодостъпно място в сградата на районния съд, обнародва се в “Държавен вестник” и се публикува в един централен ежедневник и на страницата на Министерството на правосъдието в интернет в двумесечен срок преди датата за провеждане на конкурса.
\n
(3)Заповедта по ал. 1 съдържа и:
\n
1.брой на свободните длъжности за съдии по вписванията и районите на дейността им;
\n
2.дата, час и място на провеждане на конкурса;
\n
3.място и срок за приемане на конкурсните документи;
\n
4.размер на държавната такса за участие в конкурса и сметка, по която тя се внася.
\n
(4)Министерството на правосъдието събира държавна такса за конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
\n
Чл. 283За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162
\n
Чл. 284(1) Конкурсът за съдии по вписванията се състои от писмен и устен изпит
\n
(2)Конкурсът се провежда от комисия в състав - председател и двама членове, определени от министъра на правосъдието.
\n
(3)Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите и в 7-дневен срок го изпраща на министъра на правосъдието.
\n
(4)Министърът на правосъдието в двуседмичен срок от получаване на резултатите от класирането назначава кандидатите, издържали конкурса, по поредността на класирането до заемането на свободните места.
\n
Чл. 285В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от 5 години, той се назначава на длъжност без конкурс
\n
Чл. 286
\n
Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища
\n
Чл. 287Съдията по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието
\n
1.при пенсиониране;
\n
2.по собствено желание;
\n
3.при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
\n
4.при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
\n
5.при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
\n
Чл. 288(1) Министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност съдия по вписванията, който е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер
\n
(2)При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда съдията по вписванията, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняване.
\n
Чл. 289
\n
(1)В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията единият от тях с доказани професионални качества се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок 5 години с право на повторно назначаване. За ръководната длъжност, която изпълнява, лицето получава допълнително възнаграждение
\n
(2)При отсъствие на ръководителя той се замества от съдия по вписванията, определен от председателя на районния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.
\n
Чл. 290
\n
Когато длъжността не е заета или назначеният съдия по вписванията е възпрепятстван да я изпълнява и не може да бъде заместен от друг съдия по вписванията от същия съд, председателят на съответния окръжен съд или министърът на правосъдието може да командирова на негово място съдия по вписванията от друг съдебен район
\n
Чл. 291
\n
За доказана професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени 6 години министърът на правосъдието може да определи на съдия по вписванията възнаграждение до размера на възнаграждението на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд
\n
Чл. 292(1) На съдиите по вписванията се изплащат всяка година средства за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера
\n
(2)Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдите по вписванията и застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършват за сметка на бюджета на съдебната власт.
\n
(3)При прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл. 225.
\n
Чл. 293Доколкото в тази глава не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда
\n
Глава четиринадесета ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ
\n
Чл. 294(1) Завършилите висше образование по специалността “Право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит
\n
(2)През времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове.
\n
Чл. 295
\n
(1)Стажант-юрист може да е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил висше образование по специалността “Право” в Република България
\n
(2)Стажант-юрист може да е и български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или чужденец, завършил юридическо образование в чужбина, при условие че придобитата от него диплома се признава от Република България и е легализирана.
\n
Чл. 296Кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието
\n
1.писмено заявление, в което посочва трите си имена, единния граждански номер, съответно личния номер на чужденец, и постоянния си адрес;
\n
2.нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността “Право”;
\n
3.свидетелство за съдимост;
\n
4.копие от документ за самоличност;
\n
5.копие от удостоверението за пребиваване - за гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз.
\n
Чл. 297
\n
(1)Министърът на правосъдието разпределя стажант-юриста към окръжния съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. По изключение, когато важни обстоятелства налагат това, стажант-юристът може да бъде разпределен и в друг съдебен район
\n
(2)По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж.
\n
(3)Стажът се провежда в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура, в окръжна прокуратура и в окръжната следствена служба по ред, определен от председателя на окръжния съд.
\n
(4)За начало на стажа се смята денят, в който стажант-юристът е постъпил в съответния окръжен съд. При постъпването на стажант-юриста се издава стажантска книжка.
\n
(5)Стажът се смята за приключен, ако стажантската книжка е надлежно заверена от съответния съд, прокуратура и следствена служба.
\n
Чл. 298(1) След приключване на стажа стажант-юристът полага изпит за придобиване на юридическа правоспособност
\n
(2)За явяване на изпит стажант-юристът подава писмено заявление до министъра на правосъдието чрез председателя на съответния окръжен съд, към което прилага стажантската си книжка.
\n
Чл. 299
\n
(1)Министърът на правосъдието определя със заповед деня и часа на провеждане на изпита за придобиване на правоспособност, състава на комисията за провеждане на изпита, както и допуснатите до изпит стажант-юристи
\n
(2)Денят, часът и списъкът на допуснатите до изпит стажант-юристи се обявяват в тридневен срок преди датата на провеждането на изпита в Министерството на правосъдието и се публикуват на страницата на Министерството на правосъдието в интернет.
\n
(3)Изпитът се провежда в Министерството на правосъдието по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.
\n
(4)Изпитът се провежда от тричленна комисия в състав: председател - представител от Инспектората към министъра на правосъдието, и членове - представител на органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет. Органите на съдебната власт и на Висшия адвокатски съвет уведомяват министъра на правосъдието за определените от тях представители.
\n
Чл. 300
\n
(1)Изпитът за придобиване на юридическа правоспособност се оценява с “издържал” или “неиздържал”. Резултатите от изпита се вписват в протокол, който се подписва от членовете на изпитната комисия и се съхранява в Министерството на правосъдието
\n
(2)При оценка “неиздържал” стажант-юристът има право да се яви повторно на изпит след допълнителен двумесечен стаж.
\n
Чл. 301Министърът на правосъдието издава удостоверение за юридическа правоспособност на стажант-юрист, който е получил оценка “издържал”
\n
Глава петнадесета ПООЩРЕНИЯ
\n
Чл. 302
\n
Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт
\n
Чл. 303
\n
(1)Висшият съдебен съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества
\n
(2)Отличията са:
\n
1.служебна благодарност и грамота;
\n
2.личен почетен знак: а) първа степен - златен; б) втора степен - сребърен;
\n
3.предсрочно повишаване в ранг.
\n
(3)Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е:
\n
1.парична;
\n
2.предметна.
\n
(4)Отличието може да бъде съчетано с награда.
\n
Чл. 304
\n
(1)Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председател на апелативен, военно-апелативен, окръжен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет и от съответната съсловна организация
\n
(2)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител.
\n
Чл. 305
\n
(1)Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото
\n
(2)Отличията са:
\n
1.служебна благодарност и грамота;
\n
2.личен почетен знак: а) първа степен - златен; б) втора степен - сребърен.
\n
(3)Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е:
\n
1.парична;
\n
2.предметна.
\n
(4)Отличието може да бъде съчетано с награда.
\n
Чл. 306
\n
Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието Глава шестнадесета ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
\n
Чл. 307(1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение
\n
(2)Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател.
\n
(3)Дисциплинарните нарушения са:
\n
1.системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони;
\n
2.извършване на действия, които неоправдано забавят производството;
\n
3.нарушаване на правилата за професионална етика;
\n
4.извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
\n
5.неизпълнение на други служебни задължения.
\n
(4)Освен в случаите по ал. 1 военен съдия, военен прокурор и военен следовател носи дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.
\n
(5)Дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда.
\n
Чл. 308(1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са
\n
1.забележка;
\n
2.порицание;
\n
3.намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
\n
4.понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
\n
5.освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
\n
6.дисциплинарно освобождаване от длъжност.
\n
(2)Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
\n
1.забележка;
\n
2.порицание;
\n
3.предупреждение за уволнение;
\n
4.уволнение.
\n
(3)За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 309
\n
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя
\n
Чл. 310(1) Дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението
\n
(2)Дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността.
\n
(3)Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му.
\n
(4)При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата.
\n
(5)Сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск.
\n
Чл. 311Дисциплинарно наказание се налага от
\n
1.административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
\n
2.Висшия съдебен съвет - за наказанията: а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател; б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
\n
3.министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.
\n
Чл. 312
\n
(1)Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от 1. съответния административен ръководител;
\n
2.всеки висшестоящ административен ръководител;
\n
3.Инспектората към Висшия съдебен съвет;
\n
4.не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;
\n
5.министъра на правосъдието.
\n
(2)Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията може да се прави от административния ръководител на съответния окръжен или районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието.
\n
Чл. 313
\n
(1)Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая
\n
(2)Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
\n
(3)До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
\n
Чл. 314
\n
(1)Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност
\n
(2)Административният ръководител уведомява Висшия съдебен съвет за наложеното наказание, като му изпраща преписката и заповедта незабавно след издаването й.
\n
(3)Висшият съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 2 може да потвърди, отмени или да измени наложеното наказание по общия ред.
\n
(4)Заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание не може да се обжалва по съдебен ред самостоятелно.
\n
(5)Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
\n
Чл. 315Дисциплинарните наказания по чл. 308, aл. 2 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието
\n
Чл. 316
\n
(1)Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, се налагат с решение на Висшия съдебен съвет
\n
(2)Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението.
\n
(3)Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател.
\n
(4)Председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство.
\n
(5)Преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства се изпращат на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, което в 7-дневен срок от съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
\n
Чл. 317(1) За заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението
\n
(2)След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението.
\n
Чл. 318(1) Заседанията на дисциплинарния състав са закрити
\n
(2)Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита.
\n
(3)Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Гражданския процесуален кодекс.
\n
(4)Вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието.
\n
Чл. 319
\n
(1)В 7-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието
\n
(2)Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.
\n
Чл. 320
\n
(1)В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет
\n
(2)Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 7-дневен срок от внасянето му.
\n
(3)Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание.
\n
(4)Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
\n
(5)Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.
\n
Чл. 321
\n
Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение
\n
Чл. 322
\n
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието
\n
Чл. 323
\n
(1)Решението на Висшия съдебен съвет или заповедта на министъра на правосъдието може да се обжалва от лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание, пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
\n
(2)Жалбата не спира изпълнението, освен ако Върховният административен съд реши друго.
\n
(3)Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда.
\n
(4)Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е окончателно, освен ако с него е потвърдено налагането на дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение.
\n
(5)Решението, с което е потвърдено дисциплинарно освобождаване от длъжност или уволнение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Петчленният състав разглежда делото в едномесечен срок от постъпване на жалбата и решението му е окончателно.
\n
Чл. 324
\n
Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител се обявява на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет
\n
Чл. 325(1) Влязлото в сила решение на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на незабавно изпълнение
\n
(2)Влязлото в сила решение за налагане на дисциплинарно наказание понижаване в ранг или в длъжност, или освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител е основание и за намаляване размера на получаваното от съдията, прокурора или следователя възнаграждение, съответно на по-ниския ранг или длъжност за срока на наказанието.
\n
Чл. 326(1) Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнението, се заличава една година след изтърпяването му
\n
(2)Заличаването на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на административен ръководител или на заместник на административен ръководител не е основание за възстановяване на лицето на длъжността, от която е освободено.
\n
(3)Дисциплинарното наказание, с изключение на дисциплинарното освобождаване от длъжност или уволнение, може да се заличи и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от 6 месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
\n
(4)Предсрочното заличаване на дисциплинарното наказание се прави по инициатива на административния ръководител или на органите или на лицата, които са направили предложение за налагането му.
\n
(5)Заличаването има действие занапред.
\n
Чл. 327
\n
Административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, на следователите от Националната следствена служба и от окръжните следствени служби за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет
\n
Чл. 328Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на Гражданския процесуален кодекс
\n
Глава седемнадесета СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ
\n
Чл. 329(1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември
\n
(2)От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
\n
(3)През съдебната ваканция се разглеждат:
\n
1.наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража;
\n
2.делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение;
\n
3.искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител;
\n
4.дела по несъстоятелност;
\n
5.дела по Закона за защита срещу домашното насилие;
\n
6.дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец;
\n
7.други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.
\n
(4)Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията.
\n
Чл. 330
\n
(1)Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж
\n
(2)Общият размер на отпуска по ал. 1 не може да надвишава 60 календарни дни.
\n
Чл. 331(1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск
\n
(2)Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж.
\n
Чл. 332(1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск
\n
1.за сключване на брак - два работни дни;
\n
2.при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;
\n
3.при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;
\n
4.когато е призован в съд като страна или свидетел;
\n
5.за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия.
\n
(2)Държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на отпуск при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане. Ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният съдебен изпълнител и съдията по вписванията имат право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.
\n
(3)По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, а по ал. 1, т. 4 и 5 или по ал. 2 - според предвиденото в специалните закони.
\n
Чл. 333
\n
Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване
\n
Чл. 334
\n
(1)За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията участва в курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск
\n
(2)За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск.
\n
(3)Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката.
\n
Чл. 335
\n
Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда
\n
Чл. 336
\n
Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината
\n
Чл. 337
\n
По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени
\n
Чл. 338Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от
\n
1.председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията;
\n
2.председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища;
\n
3.председателя на военния съд - за съдиите от военния съд;
\n
4.председателя на административния съд - за съдиите от административния съд;
\n
5.председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища;
\n
6.председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища;
\n
7.председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд;
\n
8.председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища;
\n
9.окръжния прокурор - за прокурорите при окръжната и районните прокуратури;
\n
10.апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за окръжните прокурори;
\n
11.военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи;
\n
12.военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори;
\n
13.главния прокурор - за административните ръководители на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, прокурорите в същите прокуратури, апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор;
\n
14.директора на Националната следствена служба - за всички следователи.
\n
Чл. 339За неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда
\n
Глава осемнадесета АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
\n
Чл. 340
\n
(1)При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация
\n
(2)Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени служби.
\n
(3)Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет или органите на съдебната власт са съдебни служители.
\n
Чл. 341
\n
(1)Висшият съдебен съвет издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг
\n
(2)Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от съответния административен ръководител съгласувано с Висшия съдебен съвет.
\n
Чл. 342(1) Висшият съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт
\n
(2)С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им.
\n
(3)Правилниците се обнародват в “Държавен вестник”.
\n
Чл. 343(1) Съдебен служител, чиято дейност е свързана с осъществяването на правомощията на органите по чл. 340, ал. 1, се назначава след провеждане на конкурс
\n
(2)При назначаване на съдебен служител на друга длъжност във Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда.
\n
Чл. 344
\n
Органът по назначаването е длъжен да осигури на съдебния служител необходимите условия за изпълнение на служебните му задължения, както и за повишаване на неговата квалификация или преквалификация
\n
Чл. 345(1) Съдебният служител е длъжен да изпълнява задълженията си добросъвестно и точно съобразно длъжностната му характеристика
\n
(2)Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебния служител временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
\n
(3)При служебна необходимост съдебният служител е длъжен да изпълнява служебните си задължения и извън работното време.
\n
(4)При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
\n
Чл. 346
\n
Съдебният служител е длъжен да пази като служебна тайна сведенията, които са му станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата
\n
Чл. 347При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебният служител трябва да има поведение, което не уронва престижа на съдебната власт
\n
Чл. 348
\n
Съдебният служител има право на основно месечно възнаграждение, определено за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор
\n
Чл. 349(1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебния служител
\n
(2)Ранговете на съдебния служител са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално назначаване в органите на съдебната власт съдебният служител получава минималния ранг за съответната длъжност, който е определен в класификатора по чл. 341.
\n
(3)Условията и редът за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
\n
Чл. 350
\n
Висшият съдебен съвет определя размера на годишния отпуск на съдебния служител и размера на допълнителния платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения от съдебния служител
\n
Чл. 351(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебния служител се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт
\n
(2)Съдебният служител задължително се застрахова срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
\n
Чл. 352На съдебния служител се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера
\n
Чл. 353При изпълнение на служебните си задължения съдебният служител се легитимира със служебна карта
\n
Чл. 354
\n
Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения
\n
Чл. 355(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар
\n
(2)За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
\n
(3)Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
\n
(4)Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
\n
(5)Главният секретар:
\n
1.назначава и освобождава служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;
\n
2.осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Висшия съдебен съвет;
\n
3.осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.
\n
(6)Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
\n
(7)Времето, прослужено като главен секретар на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5.
\n
(8)Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 30, ал. 4.
\n
Чл. 356(1) Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар
\n
(2)За главен секретар може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2.
\n
(3)Главният секретар се назначава със заповед на главния инспектор след провеждане на конкурс.
\n
(4)Докато упражнява длъжността си, главният секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност.
\n
(5)Главният секретар:
\n
1.назначава и освобождава служителите в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет;
\n
2.осъществява ръководство по отношение на човешките ресурси в администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
\n
(6)Главният секретар получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
\n
(7)Времето, прослужено като главен секретар на Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5.
\n
(8)Звената на администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, функционалните характеристики, длъжностните разписания, типовите длъжностни характеристики на служителите и организацията на работата на администрацията се определят с правилника по чл. 55, ал. 4.
\n
Чл. 357
\n
(1)Администрациите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор и на Националната следствена служба се ръководят от главни секретари
\n
(2)Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.
\n
(3)Назначаването на главен секретар и съдебен администратор се извършва след провеждане на конкурс, организиран от главния секретар на Висшия съдебен съвет.
\n
(4)Конкурсът се провежда от постояннодействаща комисия, която включва трима членове на Висшия съдебен съвет, представител на администрацията на Висшия съдебен съвет и административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, за който е обявен конкурсът за главен секретар или съдебен администратор.
\n
(5)Докато упражняват длъжността си, главният секретар и съдебният администратор не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
\n
(6)Изискванията за заемане на длъжността на главния секретар и на съдебния администратор се определят с правилниците по чл. 342, ал. 1.
\n
(7)Главният секретар и съдебният администратор:
\n
1.планират, организират и ръководят съдебните служители;
\n
2.отговарят за управлението на административната дейност в съда, прокуратурата и следствената служба;
\n
3.въвеждат програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността.
\n
(8)Главният секретар получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия във Върховния касационен съд.
\n
(9)Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в съответния съд.
\n
Чл. 358
\n
(1)Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби
\n
(2)Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 55, ал. 4 и чл. 342, ал. 1.
\n
Чл. 359За неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодексът на труда
\n
Чл. 360(1) При наличие на техническа възможност всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител
\n
(2)Когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане.
\n
Глава деветнадесета БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
\n
Чл. 361(1) Самостоятелният бюджет на съдебната власт е част от държавния бюджет
\n
(2)Бюджетът на съдебната власт се състои от бюджетите на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, на органите на съдебната власт, които са юридически лица, и на Националния институт на правосъдието.
\n
(3)Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието, субсидиите от Министерството на финансите, разходите за издръжка на органите на съдебната власт, с изключение на разходите, които по силата на този закон се определят по бюджета на Министерството на правосъдието, както и предходният остатък.
\n
Чл. 362
\n
Министърът на правосъдието при изготвяне на проекта на бюджет на съдебната власт получава становища и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт
\n
Чл. 363Проектът на бюджет на съдебната власт се придружава от разчети за следващите две години
\n
Чл. 364
\n
(1)Министерският съвет внася в Народното събрание проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка
\n
(2)При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител, непосредствено след доклада на Министерския съвет.
\n
(3)Народното събрание приема бюджета на съдебната власт, разпределен за Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органите на съдебната власт и Националния институт на правосъдието.
\n
Чл. 365
\n
Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съдилищата, главния прокурор, Националната следствена служба и Националния институт на правосъдието
\n
Чл. 366
\n
(1)Висшият съдебен съвет съставя годишен отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация, който задължително се включва в обобщения отчет за изпълнението на държавния бюджет като негова съставна част
\n
(2)Отчетът по ал. 1 се включва от Министерството на финансите при съставянето на отчет за изпълнението на държавния бюджет.
\n
(3)Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнението на държавния бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, приет от Висшия съдебен съвет, с подробна обосновка.
\n
Чл. 367
\n
Висшият съдебен съвет организира изграждането и осигурява функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси Глава двадесета ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
\n
Раздел I
\n
Общи положения
\n
Чл. 368Взаимодействието между съдебната власт и изпълнителната власт се осъществява чрез министъра на правосъдието и администрацията на Министерството на правосъдието
\n
Чл. 369Министърът на правосъдието осъществява правомощията си, определени в Конституцията, чрез дейностите, предвидени в този закон
\n
Чл. 370(1) Взаимодействието между органите на съдебната власт и Висшия съдебен съвет и органите на изпълнителната власт се осъществява в следните насоки
\n
1.съдебна дейност;
\n
2.изработване проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на компетентността на министъра на правосъдието;
\n
3.професионална квалификация;
\n
4.информационни технологии;
\n
5.противодействие на престъпността и криминологични изследвания;
\n
6.управление на имуществото на съдебната власт;
\n
7.дейности във връзка с изготвяне проект на бюджет на съдебната власт;
\n
8.охрана;
\n
9.дейности във връзка с държавните и частните съдебни изпълнители, с нотариуситe, със съдиите по вписванията и със синдиците;
\n
10.международноправно сътрудничество.
\n
(2)Функциите и организацията на работата на съответните структурни звена в Министерството на правосъдието се определят с този закон и с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието.
\n
Чл. 371
\n
Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за предприетите мерки
\n
Раздел II
\n
Инспекторат на министъра на правосъдието
\n
Чл. 372(1) Към министъра на правосъдието има инспекторат, който
\n
1.съхранява и обобщава получената от органите на съдебната власт информация за образуването, движението и приключването на съдебните, прокурорските и следствените дела, на изпълнителните дела и на делата по вписванията;
\n
2.подпомага министъра на правосъдието при осъществяване на правомощията му по изготвяне на предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления, както и за изготвяне на становища по направени предложения за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
\n
3.проверява дейността по образуването, движението и приключването на: изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията, и обобщава и анализира практиката по тези дела;
\n
4.проверява дейността на частните съдебни изпълнители;
\n
5.осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност и участва в провеждане на изпита за придобиване на юридическа правоспособност;
\n
6.извършва и други проверки, възложени от министъра на правосъдието.
\n
(2)Проверките по ал. 1 се извършват по план, утвърден от министъра на правосъдието.
\n
(3)Инспекторатът на министъра на правосъдието проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариуси.
\n
Чл. 373
\n
Длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на инспекторите от Инспектората на министъра на правосъдието при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до материалите при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за защита на личните данни
\n
Чл. 374(1) Инспекторатът на министъра на правосъдието се състои от инспектори, които се ръководят от главен инспектор
\n
(2)Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието. Главният инспектор се назначава за срок 5 години, а инспекторите - за срок 4 години, без ограничение за следващо назначаване.
\n
(3)За главен инспектор може да се назначи лице, което има най-малко 12 години юридически стаж, а за инспектор - най-малко 8 години юридически стаж.
\n
(4)Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на съдия в апелативен съд, а на инспекторите - на възнаграждението на съдия в окръжен съд.
\n
(5)При първоначално назначаване на главен инспектор или инспектор се провежда конкурс по Кодекса на труда, а при следващо назначаване - след провеждане на атестиране.
\n
Чл. 375
\n
(1)При освобождаване от длъжност на главен инспектор или инспектор лицето се възстановява на длъжността, която е заемало до назначаването му, ако е работило в органите на съдебната власт
\n
(2)За възстановяването по ал. 1 лицето подава в 14-дневен срок от освобождаването му от длъжност молба до Висшия съдебен съвет или до министъра на правосъдието - за държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията.
\n
(3)Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5.
\n
Чл. 376За неуредените в този раздел въпроси за инспекторите в инспектората на министъра на правосъдието се прилага Кодексът на труда
\n
Раздел III
\n
Съдебна статистика. Информационни системи
\n
Чл. 377
\n
Министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба в съответствие със Закона за статистиката предоставят на Националния статистически институт статистически данни за публикуване
\n
Чл. 378
\n
(1)Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е съвкупност от автоматизирани информационни системи и се състои от централна компонента (ядро) на системата, свързана със системи на съдебната и на изпълнителната власт, които обработват информация за събития и обекти от наказателния процес и изпълнението на наказанията и в цялост осъществяват единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността
\n
(2)Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието при спазване на изискванията по ал. 3 създават, поддържат, използват и развиват ведомствени информационни системи, които са част от ЕИСПП и се определят с наредба на Министерския съвет.
\n
(3)Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:
\n
1.стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни в ЕИСПП и между автоматизираните информационни системи и технологии, свързани с ЕИСПП;
\n
2.регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с противодействие на престъпността и изпълнението на наказанията;
\n
3.наблюдение на състоянието и тенденциите в престъпността, протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията в цялост.
\n
Чл. 379(1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършват от Министерството на правосъдието
\n
(2)Министерството на правосъдието извършва изграждането и развитието на комуникационни компоненти за връзка на ядрото на ЕИСПП със свързаните ведомствени системи. Комуникационните компоненти се експлоатират и поддържат от ведомствата, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП.
\n
(3)Институциите, чиито автоматизирани информационни системи се свързват с ядрото на ЕИСПП, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на ЕИСПП.
\n
Чл. 380
\n
При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на ЕИСПП
\n
Чл. 381
\n
(1)Средствата за създаване, поддържане, експлоатация и развитие на ядрото на ЕИСПП и за комуникацията с централните компоненти на свързаните системи се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието
\n
(2)Органите по чл. 378, ал. 2 осигуряват от бюджетите си финансиране за създаване, поддържане, използаване и развитие на ведомствените компоненти на ЕИСПП.
\n
Чл. 382(1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа
\n
1.номенклатури и класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази данни, в обхвата на ЕИСПП;
\n
2.методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес и изпълнението на наказанията.
\n
(2)Органите по чл. 378, ал. 2 осигуряват ведомствените си номенклатури и класификации, необходими за функционирането на ЕИСПП.
\n
(3)Националният статистически институт извършва статистическа обработка на данните за осъдената престъпност в националната база данни на ЕИСПП. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.
\n
Чл. 383(1) Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от Междуведомствен съвет
\n
(2)В Междуведомствения съвет участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.
\n
(3)Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.
\n
(4)Организацията на дейността на Междуведомствения съвет, както и редът и начинът на взаимодействие на органите на съдебната власт и министерствата за осигуряване функционирането на ЕИСПП се определят с наредбата по чл. 378, ал. 2.
\n
(5)Изпълнението на решенията на Междуведомствения съвет се осигурява от:
\n
1.ръководителите на институциите, представени в съвета;
\n
2.министъра на правосъдието - за съдилищата, които нямат представителство в съвета.
\n
Чл. 384(1) Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, имат
\n
1.длъжностни лица, които по силата на закон осъществяват правомощия в наказателното производство и при изпълнение на наказанията;
\n
2.лица с право на достъп от органите на съдебната власт и от министерствата по чл. 378, ал. 2;
\n
3.лица, определени с решение на Междуведомствения съвет.
\n
(2)Достъп до данните, които се съдържат в ЕИСПП, се предоставя на лица извън тези по ал. 1 след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в националната база данни на ЕИСПП.
\n
(3)Към ядрото на ЕИСПП може да се разкрие контур за публичен достъп, който да съдържа данни, определени със закон.
\n
Чл. 385
\n
(1)Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието автоматизирани информационни системи
\n
(2)Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:
\n
1.междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;
\n
2.правила за сигурност на информацията и информационния обмен.
\n
(3)Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите на съдилищата.
\n
(4)Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.
\n
(5)Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.
\n
Чл. 386
\n
(1)Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет и с Междуведомствения съвет издава наредба за реда за поддържане и разпространение на стандартите по чл. 378, ал. 3, т. 1 и чл. 385, ал. 2, т. 1
\n
(2)Стандартите по чл. 385, ал. 2, т. 1 се съгласуват със стандартите по чл. 378, ал. 3, т. 1.
\n
(3)Изграждането и поддържането на стандартите се подпомага от Националния статистически институт и от Българския институт по стандартизация.
\n
(4)Стандартите се разпространяват от Министерството на правосъдието.
\n
Раздел IV
\n
Управление на имуществото на съдебната власт
\n
Чл. 387Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото на съдебната власт - недвижими имоти и движими вещи
\n
Чл. 388
\n
(1)Министърът на правосъдието разпределя ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, между отделните нейни органи и може да възлага стопанисването им на административните им ръководители
\n
(2)Средствата за строителство и основен ремонт на недвижимите имоти, както и средствата за задължения, произтичащи от собствеността на имотите - данъци, такси, наеми, се осигуряват по бюджета на Министерството на правосъдието.
\n
Чл. 389Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя
\n
Чл. 390(1) Министърът на правосъдието възлага общо управлението и стопанисването на движимите вещи на административните ръководители на органите на съдебната власт
\n
(2)Средствата за дейностите по ал. 1 се осигуряват по бюджета на органите на съдебната власт.
\n
(3)Със съгласието на административните ръководители министърът на правосъдието може да предоставя управлението на движимите вещи от един орган на съдебната власт на друг.
\n
Раздел V
\n
Охрана
\n
Чл. 391(1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез Главна дирекция “Охрана”
\n
(2)Главна дирекция “Охрана”:
\n
1.организира и осъществява охраната на съдебните сгради;
\n
2.осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;
\n
3.организира и осъществява охраната на съдии, прокурори, следователи и защитени лица при условия и по ред, предвидени в закон;
\n
4.съдейства на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;
\n
5.довежда принудително лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;
\n
6.конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт, извън случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;
\n
7.изпълнява разпореждане на прокурор за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди;
\n
8.извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране, строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт;
\n
9.извършва съгласуване на проекти и дава становища за въвеждане в експлоатация на сгради на съдебната власт по отношение на охраната и безопасността;
\n
10.изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й;
\n
11.получава от Министерството на вътрешните работи информация, свързана с изпълнението на функциите й.
\n
(3)Правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт се определят с наредба на министъра на правосъдието, съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
\n
(4)Видът на информацията по ал. 2, т. 11 и редът за предоставянето й се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 392При изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция “Охрана” са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси
\n
Чл. 393
\n
(1)Личният състав на Главна дирекция “Охрана” при осъществяване на правомощията си по чл. 391, ал. 2 има правата и задълженията по чл. 56, 57, 61, чл. 63 - 67, чл. 72, 73 и чл. 74, ал. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)По отношение на личния състав на Главна дирекция “Охрана” се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.
\n
Чл. 394
\n
Гражданите и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция “Охрана” при изпълнение на техните задължения, включително да им предоставят сведения и документи при опазване на държавната, служебната и търговската тайна и на личната информация Глава двадесет и първа ВЕЩИ ЛИЦА
\n
Чл. 395(1) Вещото лице извършва експертизи
\n
(2)Всички държавни органи, юридически лица и граждани, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачите на експертизата.
\n
Чл. 396(1) Вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, на принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица
\n
(2)При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
\n
(3)При сложност или комплексност на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
\n
(4)При изпълнение на функциите си вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, назначил експертизата.
\n
Чл. 397
\n
Не може да се назначи за извършване на експертиза вещо лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някоя от страните по делото отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност
\n
Чл. 398(1) За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица
\n
(2)Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
\n
(3)Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони.
\n
(4)Списъците по ал. 1 и 2 са публични.
\n
Чл. 399
\n
(1)Предложения за включване на специалисти в списъците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти
\n
(2)Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
\n
(3)Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 1 се правят до председателя на съответния окръжен или административен съд.
\n
(4)Предложенията за включване в списъците по чл. 398, ал. 2 се правят до всеки административен ръководител на съответния орган на съдебната власт.
\n
Чл. 400
\n
(1)В предложенията се вписват трите имена на специалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продължителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допълнителната квалификация
\n
(2)Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
\n
Чл. 401
\n
(1)Списъците по чл. 398, ал. 1 се утвърждават от комисия в състав: председателят на апелативния съд или определен от него съдия, апелативният прокурор или определен от него прокурор, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, председателят на административния съд и директорът на окръжната следствена служба
\n
(2)Списъците по чл. 398, ал. 2 се утвърждават от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
\n
(3)Утвърдените списъци се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и за публикуване в интернет.
\n
Чл. 402(1) Предложения за изменение и допълнение на утвърдените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съответната календарна година
\n
(2)До края на октомври комисиите по чл. 401, ал. 1 и 2 актуализират списъците.
\n
(3)До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на правосъдието за обнародване в “Държавен вестник” и за публикуване в интернет.
\n
(4)Промени в списъците могат да се правят и през текущата година.
\n
Чл. 403(1) Висшият съдебен съвет приема наредба за
\n
1.реда и сроковете за предложения за включване и промени на списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица;
\n
2.условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица;
\n
3.условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.
\n
(2)Наредбата се обнародва в “Държавен вестник”.
\n
Глава двадесет и втора АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 404
\n
(1)Ръководител на държавна или общинска администрация, на организация или работодател, който не разреши служебен отпуск на лице, призовано за участие като съдебен заседател, или препятства участието му в съдебно производство, се наказва с глоба от 300 до 600 лв
\n
(2)Глобата се налага от председателя на съда и може да се отмени по реда на Гражданския процесуален кодекс.
\n
Чл. 405
\n
(1)Който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
\n
(2)Глобата се налага с разпореждане или постановление, след като на лицето се предостави възможност да даде обяснение във връзка с нарушението.
\n
(3)Наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението.
\n
(4)Решението или постановлението по жалбата не подлежи на обжалване.
\n
Чл. 406
\n
Който не изпълни разпореждане на служител в Главна дирекция “Охрана” на Министерството на правосъдието, дадено при изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв
\n
Чл. 407
\n
Ръководителите на държавните органи и на юридическите лица, както и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в чл. 394, се наказват с глоба от 200 до 3000 лв
\n
Чл. 408(1) Актът за установяване на нарушението по чл. 406 или 407 се съставя от служител в Главна дирекция “Охрана”
\n
(2)Наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието или от оправомощено от него длъжностно лице.
\n
(3)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
Чл. 409Приходите от глоби, наложени с наказателни постановления по този закон, постъпват по бюджета на съдебната власт
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1
\n
Законът за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) се отменя
\n
§ 2(1) Събранията по чл. 21 и събранието по чл. 23, ал. 3 се провеждат до 5 септември 2007 г
\n
(2)Събранията по чл. 21 или събранието по чл. 23, ал. 3, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 15 септември 2007 г.
\n
§ 3(1) Събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 се провеждат до 21 септември 2007 г
\n
(2)Събранията, които не са проведени в срока по ал. 1, се свикват от министъра на правосъдието и се провеждат в срок до 28 септември 2007 г.
\n
§ 4Народното събрание избира членовете на Висшия съдебен съвет от своята квота до 28 септември 2007 г
\n
§ 5
\n
(1)Новоизбраният Висш съдебен съвет се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав
\n
(2)Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет по реда на този закон.
\n
§ 6Неприключилите производства пред Върховния административен съд по жалби срещу решения на Висшия съдебен съвет се довършват по досегашния ред
\n
§ 7(1) Предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят до 15 октомври 2007 г
\n
(2)Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в едномесечен срок от деня на избора им.
\n
(3)Главният инспектор и инспекторите са длъжни да освободят заеманите от тях длъжности и да преустановят дейностите по чл. 18 преди встъпването си в длъжност, като уведомяват за това председателя на Народното събрание.
\n
§ 8
\n
Заварените съдии в окръжен съд, прокурори в окръжна прокуратура, съдии в административен съд, съдии в апелативен съд и прокурори в апелативна прокуратура, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 2, 3 и 4, запазват длъжностите, които заемат
\n
§ 9Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона осигурява работни помещения за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет
\n
§ 10
\n
Председателите на отделения във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, завеждащите отдели във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, както и ръководителите на отдели в Националната следствена служба запазват размера на възнаграждението, което получават до влизането в сила на този закон
\n
§ 11(1) За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 - 5 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж
\n
(2)За стаж като съдия по чл. 164, ал. 1 - 5 се зачита и стажът на заварените съдии, определени от Република България в международен съд, създаден въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или в рамките на международна организация, на която Република България е член.
\n
§ 12
\n
Насрочените до влизането в сила на закона конкурси за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и за съдии по вписванията се провеждат по досегашния ред
\n
§ 13
\n
Допълнителното възнаграждение за продължителна работа на съдиите, прокурорите и следователите, което до влизането в сила на закона надвишава 40 на сто, се запазва в определения размер и не може да се увеличава
\n
§ 14
\n
За военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за кадрова военна служба
\n
§ 15
\n
Неприключилите до влизането в сила на закона дисциплинарни производства се разглеждат по досегашния ред и се довършват до 31 декември 2007 г. Изтичането на този срок не е основание за отпадане на отговорността
\n
§ 16За заварените младши съдии, младши прокурори и младши следователи се прилага тригодишният срок за заемане на длъжността
\n
§ 17(1) За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 374, ал. 2 тече от датата на последното им назначение
\n
(2)До избора на главен инспектор и инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет Инспекторатът на министъра на правосъдието продължава да осъществява правомощията си по чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 от отменения Закон за съдебната власт.
\n
§ 18
\n
За трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант - юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността “Право”
\n
§ 19В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) глава шестнадесета с чл. 258 - 266 се отменя
\n
§ 20
\n
В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник - частен съдебен изпълнител”
\n
§ 21
\n
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г. , бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59, 68, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41 и 52 от 2007 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 54б, ал. 3 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5”.
\n
2.В чл. 54е, ал. 1 думите “чл. 139д” се заменят с “чл. 226”.
\n
3.В чл. 69, ал. 2 думите “чл. 36д” се заменят с “чл. 391”.
\n
4.В чл. 230, ал. 3, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
\n
5.В чл. 262, ал. 1, т. 3 думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
\n
6.В чл. 282, ал. 1, т. 3, буква “б” думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните съдебни изпълнители”.
\n
7.В чл. 287, ал. 2 думите “чл. 131, ал. 1, т. 2, 3 и 6 и чл. 152, ал. 1, т. 2, 3 и 4” се заменят с “чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5”.
\n
§ 22В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 5, т. 5 думите “чл. 119” се заменят с “чл. 145”
\n
§ 23
\n
В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) в § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите “чл. 127, ал. 1 - 4” се заменят с “чл. 164, ал. 1 - 5”
\n
§ 24
\n
В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41 и 59 от 2007 г.) в чл. 226, ал. 2 думите “чл. 201” се заменят с “чл. 405”
\n
§ 25
\n
В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46 и 57 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 212, ал. 1, т. 10 думите “чл. 163” се заменят с “чл. 294”.
\n
2.В чл. 219, ал. 2 думата “районен” се заличава, а думите “чл. 118а, ал. 3” се заменят с “чл. 144, ал. 3”.
\n
3.В чл. 220 думата “районен” се заличава и накрая се добавя “по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.”
\n
§ 26
\n
В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 8, ал. 2 думите “помощник-изпълнител” се заменят с “помощник-частен съдебен изпълнител”.
\n
2.В чл. 80б, ал. 1 се създава изречение второ: “Министърът на правосъдието възлага на инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и на инспектор-нотариуси по чл. 80в, ал. 4 извършването на съвместни проверки.”
\n
3.В чл. 80в ал. 1 се отменя.
\n
§ 27В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения
\n
1.В чл. 24, ал. 2, т. 8 думите “чл. 139г, чл. 139е, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 157а, ал. 3 и чл. 188о” се заменят с “чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354”.
\n
2.В допълнителните разпоредби в § 1, т. 26, буква “в” след думите “Висшия съдебен съвет” се добавя “главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”.
\n
§ 28
\n
В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 34 и 105 от 2005 г., бр. 24, 27, 33 и 37 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 4 думите “чл. 127, ал. 1 - 4” се заменят с “чл. 164, ал. 1 - 5”
\n
§ 29В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г.) се правят следните изменения
\n
1.В чл. 75, ал. 1 т. 1 се изменя така: “1. инспектори от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт;”.
\n
2.Навсякъде думите “помощник-изпълнител”, “помощник-изпълнители”, “помощник-изпълнителите”, “помощник-изпълнителя” и “помощник-изпълнителят” се заменят съответно с “помощник-частен съдебен изпълнител”, “помощник-частни съдебни изпълнители”, “помощник-частните съдебни изпълнители”, “помощник-частния съдебен изпълнител” и “помощник-частният съдебен изпълнител”.
\n
§ 30
\n
(1)Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за съдебната власт, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон
\n
(2)Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат или издават до 31 декември 2007 г.
\n
(3)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет приема правилника по чл. 55, ал. 4 в едномесечен срок от избора на главния инспектор и инспекторите.
\n
(4)В срок до три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 378, ал. 2.
\n
(5)Министърът на правосъдието издава:
\n
1.наредбата по чл. 385, ал. 5 - в срок до три месеца от влизането в сила на закона;
\n
2.наредбата по чл. 386, ал. 1 - в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона.
\n
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 юли 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
\n
Председател на Народното събрание: Георги Пирински 38367