{"html": "
(2)Когато токоотводите са два или повече, те се разполагат върху различни фасади на сградата.
\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя А е вертикалната проекция на токоотвода;

\n

В – хоризонталната проекция на токоотвода.

\n

Фиг. 36. Брой на токоотводите

\n

Чл. 167(1) При мълниеприемници с изпреварващо действие заземителите се проектират при спазване на общите изисквания

\n
(2)Съпротивлението на заземителя, измерено за честота 50 Hz, трябва да е по-малко или равно на 10 W . Тази стойност трябва да се постигне за всеки заземител, в състояние при което той няма електрическа връзка с който и да е друг токопроводим елемент.
\n

Чл. 168

\n

Когато поради високо специфично съпротивление на терена с обичайните средства не може да се постигне съпротивление на заземителя, по-малко от 10 W , се предвижда 1. третиране на почвата, което позволява намаляване на импеданса и води до по-добра възможност за оттичане на тока на мълнията;

\n
2.добавяне на вертикални пръти към кръстато разположени ленти или към вече положени пръти;
\n
3.увеличаване броя на взаимно свързаните заземители.
\n

Чл. 169

\n

Когато в защитаваното пространство са включени няколко отделни сгради, заземителят се свързва към подземната система за изравняване на потенциалите, която свързва отделните сгради Глава шеста ИЗГРАЖДАНЕ И ВЪВЕЖДАНЕ В ДЕЙСТВИЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТНИТЕ УРЕДБИ

\n

Чл. 170

\n
(1)Мълниезащитните уредби се изграждат в съответствие с изискванията, определени в проекта, при максимално използване на градивни елементи – мачти, скоби за закрепване, съединителни и измервателни клеми и др., произведени в заводски условия
\n
(2)При изграждането на мълниезащитните уредби се спазват общите изисквания на нормативните актове за изпълнение, контрол и приемане на строежите.
\n

Чл. 171(1) При изпълнението на сгради и външни съоръжения с проектна височина до 25 m се спазва изискването по чл. 10, ал. 1

\n
(2)Металните съоръжения с проектна височина, по-голяма от 15 m, преди изправянето им се присъединяват към заземител, който отговаря на изискванията за защита при преки попадения на мълнии.
\n
(3)При изпълнението на сгради и външни съоръжения с проектна височина, по-голяма от 25 m, се спазват изискванията по чл. 10, ал. 2.
\n
(4)Въвеждането в действие на мълниезащитните уредби по ал. 1 и 3 се документира с акт за извършени строителни и монтажни работи, който се съставя от изпълнителя и проектанта и съдържа най-малко резултатите от измерване на съпротивлението на заземителя(ите) и заключение за съответствие с проекта.
\n

Чл. 172След завършване на строежите мълниезащитните уредби се приемат и въвеждат в експлоатация по реда на ЗУТ

\n

Чл. 173

\n
(1)За всяка мълниезащитна уредба след завършването й се извършва начална проверка, за да се потвърди съответствието на уредбата с изискванията на проекта и на приложимите нормативни актове
\n
(2)Обхватът на началната проверка се определя в проекта и включва най-малко:
\n
1.външен преглед за съответствие с проекта;
\n
2.оценка за качество на изпълнението;
\n
3.оценка за съответствие на съпротивлението на заземителите и за качество на електрическите връзки;
\n
4.проверка на доставените мълниеприемници преди и след инсталирането им съгласно указанията на производителите – за мълниеприемници с изпреварващо действие.
\n
(3)Използваните при проверките средства за измерване трябва да съответстват на изискванията на приложимите за тях европейски стандарти.
\n
(4)Началната проверка се извършва от квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката, от персонала на изпълнителя на мълниезащитната уредба (строителя на обекта) или от външни специалисти.
\n
(5)След завършване на началната проверка се изготвя доклад за резултатите от нея – начален доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката.
\n

Чл. 174

\n

Всички дефекти или пропуски, установени при началната проверка, трябва да бъдат отстранени, преди изпълнителят да обяви, че мълниезащитната уредбата отговаря на изискванията

\n

Чл. 175

\n

При приемането и въвеждането в експлоатация на мълниезащитната уредба изпълнителят представя на възложителя (собственика) на сградата, съоръжението или откритото пространство техническо досие, което съдържа най-малко следната документация 1. основните технически данни на мълниезащитната уредба;

\n
2.екзекутивите (окончателните чертежи и схеми) на мълниезащитната уредба, в т.ч. на елементите, разположени в земята;
\n
3.актове за скрити работи за елементите на заземителите;
\n
4.актове за скрити работи за елементите на токоотводите, когато те не са достъпни за визуален контрол, например когато са разположени зад фасадни елементи;
\n
5.начален доклад съгласно чл. 173, ал. 5;
\n
6.указания за поддържане на мълниезащитната уредба в експлоатация.
\n

Глава седма ПОДДЪРЖАНЕ НА МЪЛНИЕЗАЩИТНИТЕ УРЕДБИ

\n

Чл. 176(1) Поддържането на мълниезащитните уредби се организира от собственика или ползвателя на съответния обект

\n
(2)За мълниезащитните уредби в експлоатация се извършват периодични и извънредни проверки за установяване на техническото им състояние.
\n

Чл. 177(1) Сроковете за извършване на периодични проверки на мълниезащитните уредби и техният обхват се определят в проекта съобразно експлоатационните условия

\n
(2)Сроковете по ал. 1 не могат да бъдат по-дълги от:
\n
1.една година – за сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас I (за ниво на мълниезащита І);
\n
2.две години – за сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас II (за ниво на мълниезащита ІІ);
\n
3.три години – за сгради, външни съоръжения и открити пространства от трета категория на мълниезащита и за мълниезащитни уредби от клас III (за нива на мълниезащита ІІІ и ІV).
\n
(3)Периодичните проверки включват най-малко:
\n
1.визуален преглед за състоянието на мълниеприемниците и токоотводите;
\n
2.измерване на съпротивлението на заземителите.
\n
(4)Използваните при периодичните проверки средства за измерване трябва да съответстват на изискванията на приложимите за тях европейски стандарти.
\n

Чл. 178

\n
(1)Периодичните проверки се извършват от квалифицирани лица, компетентни в областта на проверката, от персонала на собственика или ползвателя на обекта или от външни специалисти
\n
(2)След завършване на периодичната проверка се изготвя доклад за резултатите от нея – периодичен доклад, който се комплектува с протоколите за проведените измервания и се подписва от лицата, извършили проверката.
\n
(3)Периодичният доклад може да съдържа препоръки за поправки и/или за усъвършенствания с цел привеждане на мълниезащитната уредба в съответствие с изискванията, ако е необходимо.
\n

Чл. 179

\n

Извънредни проверки на мълниезащитните уредби се извършват при стихийни бедствия с нанесени поражения на сградата (съоръжението), след пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и при ремонтни и други строителни и монтажни работи, които могат да се отразят негативно върху състоянието на мълниезащитната уредба

\n

Чл. 180

\n
(1)Установените при периодичните и извънредните проверки несъответствия се регистрират в техническото досие на мълниезащитната уредба по чл. 175 и се предприемат съответните мерки за отстраняването им в най-кратки срокове
\n
(2)Техническото досие на мълниезащитната уредба в експлоатация се допълва със:
\n
1.докладите за резултатите от периодичните и извънредните проверки;
\n
2.данни за извършените промени и ремонти.
\n

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

\n

§ 1По смисъла на наредбата

\n
1.„Мълниезащита“ е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).
\n
2.„Пряко попадение на мълния“ е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен с протичане на тока на мълнията през обекта.
\n
3.„Непряко (индиректно) попадение на мълния“ е попадение на мълнията в близост до защитавания обект или върху мрежи за обществени услуги, навлизащи в защитавания обект, или върху земята.
\n
4.„Точка на срещане“ („точка на попадение“) е точка, в която мълнията среща земята, сградата, съоръжението или мълниезащитната уредба.
\n
5.„Удар на мълния“ е единичен електрически разряд по време на разряд на мълния към земята.
\n
6.„Плътност на попаденията“ („плътност на поразяване от мълния“) е средногодишният брой на срещанията на 1 km 2 .
\n
7.„Интензивност на мълниеносната дейност“ е средногодишният брой на мълниите на 1 km 2 .
\n
8.„Ток на мълнията“ е токът, протичащ в точката на попадение на мълнията.
\n
9.„Електромагнитна индукция“ е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктиране на напрежение в токопроводими части на обекта, при пряко попадение на мълнията в близост до обекта.
\n
10.„Електростатична индукция“ е допълнително въздействие на мълнията, обусловено от индуктирането на статични електрически заряди в надземни обекти, което може да предизвика искрене или опасни потенциали с електрически разряд.
\n
11.„Внасяне на опасни потенциали“ е пренасяне на причинени от мълния високи потенциали в обекта по външни метални комуникации (естакади, монорелси, тръбопроводи, електрически кабели с метални обвивки и др.).
\n
12.„Мълниезащитна уредба“ (абревиатурата на английски език е LPS) е комплектна уредба, която осигурява защитата на сградата, външното съоръжение или откритото пространство срещу въздействията на мълнии. Тя се състои от външна мълниезащитна уредба, която осигурява защита при преки попадения на мълния, и вътрешна мълниезащитна уредба, която осигурява защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии.
\n
13.„Изолирана външна мълниезащитна уредба“ е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи (мълниеприемник и токоотвод) са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията да няма контакт със защитавания обект.
\n
14.„Неизолирана външна мълниезащитна уредба“ е външна мълниезащитна уредба, чиито елементи са разположени по такъв начин, че пътят на тока на мълнията може да бъде в контакт със защитавания обект.
\n
15.„Конвенционален мълниеприемник“ е устройство за приемане на пряко попадение на мълния от типа на метален прът, въже или мрежа.
\n
16.„Мълниеприемник с изпреварващо действие“ е устройство за приемане на пряко попадение на мълния, оборудвано със система за изпреварваща йонна емисия, чието изпреварващо действие се определя чрез сравняване с действието на конвенционален мълниеприемник, поставен при същите условия.
\n
17.„Изпреварване на привличането“ е определена експериментално средна стойност на разликата между моментите на привличане на възходящ лидер за мълниеприемник с изпреварващо действие по отношение на обикновен прътов мълниеприемник. Изразява се в m s.
\n
18.„Токоотвод“ е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителната уредба (заземителя).
\n
19.„Заземителна уредба (заземител)“ е част от външна мълниезащитна уредба, предназначена да отвежда и разпределя тока на мълнията в земята.
\n
20.„Заземителен електрод“ е елемент или съвкупност от елементи на заземителя, които осигуряват пряк електрически контакт със земята.
\n
21.„Съпротивление на заземител“ е електрическото съпротивление между измервателна клема и земя. То е равно на отношението на повишението на потенциала на измервателната клема спрямо потенциала на безкрайно отдалечена точка и тока, който протича през заземителя.
\n
22.„Измервателна клема“ е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя.
\n
23.„Мълниеотвод“ е система, състояща се от мълниеприемник, токоотвод и заземител.
\n
24.„Външно съоръжение“ е самостоятелно разположено наземно съоръжение, например водоохладителна кула, силозна кула, мачта с прожектори за осветление на стадиони, антенна мачта на радио- или телевизионен предавател.
\n
25.„Външни (достъпни) токопроводими части“ са метални части, входящи във или изходящи от защитавания обект, като инсталации, метални елементи на кабели, метални тръби и др., през които може да протича част от тока на мълния.
\n
26.„Метални конструкции“ са метални части на защитавания обект, които могат да създадат път на тока на мълнията, като тръбопроводи, стълбища, направляващи релси на елеватори и асансьори, пилони, вентилационни и отоплителни тръби и тръби на климатична инсталация, непрекъсната стоманена арматура и др.
\n
27.„Мълниезащитна зона“ (абревиатурата на английски език е LPZ) е зона, в която електромагнитната окръжаваща среда е определена, при това границите на мълниезащитната зона не са непременно физическите граници, например стени, под или таван.
\n
28.„Изравняване на потенциалите за мълниезащита“ е взаимно свързване на метални части на мълниезащитната уредба чрез директни връзки или чрез устройства за защита от пренапрежения с цел намаляване на разликите в потенциалите, предизвикани от тока на мълнията.
\n
29.„Магнитен екран“ е затворена метална мрежа или непрекъснат екран, обхващащ защитавания обект или част от него, с цел намаляване на отказите в захранващите и информационните мрежи.
\n
30.„Безопасно разстояние“ е минималното разстояние между две токопроводими части в рамките на защитавания обект, при което няма опасно образуване на искри.
\n
31.„Разделително разстояние“ е разстоянието между две токопроводими части, при което не може да настъпи опасно искрообразуване.
\n
32.„Устройство за защита от пренапрежения“ (абревиатурата на английски език е SPD) е устройство, предназначено да ограничава преходните пренапрежения и да отклонява импулсните токове на претоварване между две части, като искров разрядник, арестер.
\n
33.„Ниво на мълниезащита“ (означението на английски език N P ) е способ за изразяване на ефективността на мълниезащитните уредби съобразно вероятността проектните минимални и максимални стойности на параметрите на тока на мълния да не бъдат надхвърлени при естествено възникващи мълнии. Нивата на мълниезащита се означават с римски цифри от I до IV.
\n
34.„Клас на мълниезащитна уредба“ е способ за класифициране на мълниезащитните уредби според нивото на мълниезащита, за което са проектирани. Означенията на класовете са както на нивата на мълниезащита.
\n
35.„Електрозахранваща мрежа“ е мрежа, включваща компоненти със захранване ниско напрежение, а в някои случаи и електронни компоненти.
\n
36.„Електронна мрежа“ е мрежа, включваща чувствителни електронни компоненти, като комуникационно оборудване, компютри, контролно-измервателни прибори, радиосистеми, електронни захранващи устройства и др.
\n
37.„Комуникационна мрежа“ е мрежа, предназначена за комуникация между оборудване, което може да е разположено в отделни сгради и външни съоръжения, например телефонни линии, линии за обмен на данни.
\n
38.„Отказ на електрозахранващи, електронни и комуникационни мрежи“ е трайно повреждане на електрически, електронни и комуникационни мрежи, дължащо се на електромагнитните ефекти на мълния.
\n
39.„Мрежи за обществени услуги“ са мрежи, които осъществяват физически връзки между: а) трансформаторен пост и сграда на потребител – за електрозахранваща мрежа; б) сграда за телекомуникация и сграда на потребител или между две сгради на потребители – за комуникационна мрежа; в) сграда за телекомуникация или сграда на потребител и разпределителен възел, или между два разпределителни възела – за комуникационна мрежа;
\n
40.„Сгради и външни съоръжения, опасни за околната среда“ са сгради и външни съоръжения, които могат да излъчат биологични, химични или радиоактивни емисии вследствие на попадение на мълния.
\n

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

\n

§ 2Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията

\n

§ 3

\n

Наредбата отменя Наредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (обн., ДВ, бр. 6 от 2005 г.; изм., бр. 35 от 2010 г.)

\n

§ 4(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред

\n
(2)За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
\n

§ 5

\n

Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с предлагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г.; посл. изм., бр. 48 от 2009 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС Министър: Р. Плевнелиев Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 Данни за мълниеносната дейност Таблица 1 Станция Средногодишен брой на дните Грамада 25,7 Враца 36,5 Кнежа 30,3 Оряхово 27,4 Долна Митрополия 34,9 Ловеч 30,8 Севлиево 32,7 Велико Търново 29,1 Свищов 26,2 Русе 28,2 Разград 26,3 Силистра 23,3 Шумен 26,3 Добрич 20,5 Варна 20,1 Бургас 21,8 Ахтопол 18,6 Карнобат 27,6 Елхово 24,1 Сливен 30,5 Стара Загора 23,8 Чирпан 39,5 Казанлък 29,9 Хасково 23,2 Свиленград 23,9 Кърджали 32,2 Райково 40,8 Пловдив 33,0 Ивайло 36,6 Благоевград 28,8 Сандански 39,2 Кюстендил 35,2 Ботевград 37,1 Ихтиман 30,1 София – ХМС 38,5 Драгоман 34,2 Общо за страната:

\n

29,6 Таблица 2 Станция Интензивност на мълниеносната дейност в часове за година Средногодишен брой на мълниите на 1 km 2 Грамада 51,94 Враца 108,26 Кнежа 76,44 Оряхово 57,81 Долна Митрополия 75,98 Ловеч 66,56 Севлиево 85,07 Велико Търново 74,19 Свищов 40,91 Русе 54,55 Разград 56,98 Силистра 36,78 Шумен 56,87 Добрич 43,17 Варна 40,57 Бургас 32,32 Ахтопол 41,62 Карнобат 59,14 Елхово 33,77 Сливен 55,06 Стара Загора 53,75 Чирпан 88,83 Казанлък 61,56 Хасково 36,10 Свиленград 64,89 Кърджали 64,89 Райково 85,24 Пловдив 75,48 Ивайло 85,06 Благоевград 66,84 Сандански 81,68 Кюстендил 81,57 Ботевград 80,90 Ихтиман 64,51 Сфия – ХМС 80,40 Драгоман 73,02 Общо за страната 62,62 Приложение № 2 към чл. 8, ал. 3 Карта за райониране на територията на страната в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност в часове за година Забележка на редакцията: виж картата в PDF -а на броя Приложение № 3 към чл. 58, ал. 4, чл. 63, ал. 2, чл. 76, чл. 116, ал. 3, чл. 124, ал. 2 и чл. 132, ал. 2 Използвани материали, форма и минимални размери на проводници за мълниеприемници – проводници и пръти, на проводници за токоотводи и на заземителни електроди Таблица 1 Използвани материали, форма и минимално сечение на мълниеприемници – проводници и пръти, и на проводници за токоотводи Вид на материала Форма Минимално сечение, mm 2 Забележки 10) Мед Плоска плътна Кръгла плътна 7) Въже Кръгла плътна 3), 4) 50 8) 50 8) 50 8) 200 8) Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Диаметър 16 mm Покалаена мед 1) Плоска плътна Кръгла плътна 7) Въже 50 8) 50 8) 50 8) Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Алуминий Плоска плътна Кръгла плътна Въже 50 8) 50 8) Минимална дебелина 3 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Алуминиева сплав Плоска плътна Кръгла плътна 7) Въже Кръгла плътна 3), 4) 50 8) 50 8) 200 8) Минимална дебелина 2,5 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Диаметър 16 mm Горещо поцинкована стомана 2) Плоска плътна Кръгла плътна 9) Въже Кръгла плътна 3), 4) 9) 50 8) 50 8) 200 8) Минимална дебелина 2,5 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на телта 1,7 mm Диаметър 16 mm Неръждаема стомана 5) Плоска плътна Кръгла плътна 6) Въже Кръгла плътна 3), 4) 50 8) 70 8) 200 8) Минимална дебелина 2 mm Диаметър 8 mm Минимален диаметър на телта 1,7 mm Диаметър 16 mm

\n
1)Горещо- или галванично покалаена с дебелина на покритието най-малко 1 µm.
\n
2)Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 µm.
\n
3)Приложима само за пръти. За приложения, при които не са критични механични въздействия, като вятър. Може да се използва като мълниеприемник с диаметър 10 mm и максимална дължина 1 m с допълнително закрепване.
\n
4)Приложима само за преходен заземителен елемент (земя/въздух).
\n
5)Хром > 16 %, никел > 8 %, въглерод < 0,07 %.
\n
6)За неръждаема стомана, положена в бетон, и/или в пряк контакт с горими материали се препоръчва да се увеличат размерите на 78 mm 2 (при диаметър 10 mm) за кръгла плътна стомана и на 75 mm 2 (при минимална дебелина 3 mm) за плоска плътна стомана.
\n
7)За някои случаи, когато механичните въздействия не са от значение, се допуска намаляване на сечението 50 mm 2 (при диаметър 8 mm) до 28 mm 2 (при диаметър 6 mm). Препоръчително е в такива случаи да се намали разстоянието между елементите за закрепване.
\n
8)Когато термичните и механичните съображения са определящи, размерите могат да бъдат увеличени до 60 mm 2 за плоска плътна и 78 mm 2 за кръгла плътна форма на материала.
\n
9)За специфична енергия 10 000 kJ/ Ω минималното сечение за избягване на стопяване е 16 mm 2 мед, 25 mm 2 алуминий, 50 mm 2 стомана и 50 mm 2 неръждаема стомана.
\n
10)Дебелината, широчината и диаметърът са с допустими отклонения ±10 %.
\n

Таблица 2 Използвани материали, форма и минимални размери на заземителни електроди Вид на материала Форма Минимални размери Допълнително условие заземителен прът, mm заземителен проводник заземителна шина, mm Мед Въже 3) 50 mm 2 Минимален диаметър на всяка жичка 1,7 mm Кръгла плътна 3) 50 mm 2 Диаметър 8 mm Плоска плътна 3) 50 mm 2 Минимална дебелина 2 mm Кръгла плътна 15 8) Тръба Минимална дебелина на стената 2 mm Плоча плътна 500 x 500 Минимална дебелина 2 mm Решетка 600 x 600 Сечение 25 mm x 2 mm; минимална дължина на решетката 4,8 m Стомана Кръгла плътна поцинко­вана 1), 2) 16 9) . 10 mm Тръба поцинкована 1),2) Минимална дебелина на стената 2 mm Лента плътна поцинкована 1) 90 mm 2 Минимална дебелина 3 mm Плоча плътна поцинкована 1) 500 x 500 Минимална дебелина 3 mm Решетка поцинкована 1) 600 x 600 30 mm x 3 mm сечение Кръгла плътна помеднена с обвивка 4) 250 µm минимално покритие обвивка мед 99,9 % Кръгла плътна без покритие 5) . 10 mm Минимална дебелина 3 mm Без покритие или плоска плътна поцинкова-на 5), 6) 75 mm 2 Въже поцинкова-но 5), 6) 70 mm 2 Минимален диаметър на телта 1,7 mm Поцинкован кръстат профил 1) 50 x 50 x 3 Неръждаема стомана 7) Кръгла плътна Плоска плътна . 10 mm 100 mm 2 Минимална дебелина 2 mm

\n
1)Покритието да бъде гладко, непрекъснато и без механични остатъци от подготвителни вани, с минимална дебелина 50 µm за кръгла и 70 µm за плоска форма на материала.
\n
2)Резбите трябва да са изпълнени преди поцинковането.
\n
3)Могат да бъдат и калайдисани.
\n
4)Подходящо е медта да бъде свързана със стоманата по неразрушим начин, например помедняване.
\n
5)Допуска се само ако е напълно покрита с бетон.
\n
6)Допуска се в частите на фундамента, които са в непосредствен контакт със земята, само когато на интервали, най-много през всеки 5 m е сигурно свързана към стоманената арматура (на фундамента).
\n
7)Хром ≥ 16 %, никел ≥ 5 %, молибден ≥ 2 %, въглерод < 0,08 %.
\n
8)В обосновани случаи се допуска диаметър 12 mm.
\n
9)Възможно е използване на преходни заземителни електроди за прехода земя/въздух между заземител и токоотвод.
\n

Приложение № 4 към чл. 94, ал. 1 Опростена процедура за изчисляване на риска от мълнии 1. Общи положения 1.1. Област на приложение Процедурата е разработена въз основа на френското ръководство UTE C 17-108, което е одобрено на 19 юни 2006 г. от Комисия UF81 „Защита на сгради и външни съоръжения от мълнии“ и Комисия 37AB „Компоненти и устройства за защита от пренапрежения“. Използвани са възприетите в нашата страна термини, като в случаите на някои нови за нормативната ни уредба величини и техните означения, за които досега няма официални преводи на български език, са приети означенията на английски език, които се различават от означенията в аналогични текстове на френски или немски език.

\n

Процедурата е свързана с опростена оценка на риска от мълнии, тъй като включва само ограничен брой параметри в сравнение с пълния набор от инструменти за оценка на риска при попадения на мълнии, описан в специализираните стандарти.

\n

Процедурата може да се прилага за оценка на риска при попадения на мълнии върху:

\n
–сгради и външни съоръжения;
\n
–мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със сгради и външни съоръжения.
\n

Процедурата е приложима за сгради и външни съоръжения, за които рискът от пожар е:

\n
–нисък или нормален, независимо от риска от паника, или
\n
–висок, но рискът от паника е нисък.
\n

Процедурата не е приложима за сгради и външни съоръжения, които съдържат експлозивни атмосфери или материали, както и за такива, представляващи опасност за околната среда.

\n

Процедурата не се отнася за оценка на риска, пораждан за електрическите уредби и за оборудването, свързано към мрежите за обществени услуги.

\n

След като бъде определена границата на максималния допустим риск, процедурата подпомага избора на подходящи защитни мерки с цел намаляване на риска до стойност, по-малка или равна на допустимата стойност.

\n

1.2. Използвани термини и определения За целите на процедурата се използват термините и техните определения, дадени в допълнителната разпоредба на наредбата. За улеснение при ползването на процедурата са дадени пояснения към някои термини, както следва:

\n

1.2.1. Вреди и загуби Токът на мълнията е източник на вреди и загуби, които се разглеждат като резултат от въздействия върху:

\n
–сгради и външни съоръжения;
\n
–мрежи за обществени услуги, свързани със сгради и външни съоръжения.
\n

1.2.2. Риск и компоненти на риска Риск (R) е стойността на вероятните средногодишни загуби. За всеки вид загуби, които могат да възникнат в сгради и външни съоръжения, трябва да бъде оценен съответният риск:

\n
–R 1 – риск от загуба на човешки живот;
\n
–R 2 – риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги;
\n
–R 3 – риск от загуба на културно наследство.
\n

Всеки риск R е сума от компонентите на риска R D и R I .

\n

R D е компонент на риска, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в сгради и външни съоръжения, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сградите и външните съоръжения.

\n

R I е компонент на риска, отнасящ се до физически вреди (пожар или пълно или частично разрушаване) в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при входната точка (въвода) на линията в сгради и външни съоръжения), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите в сградите и външните съоръжения мрежи за обществени услуги.

\n

1.2.3. Състав на компонентите на риска:

\n

R 1 – Риск от загуба на човешки живот R 1 = R D1 + R I1 (1);

\n

R 2 – Риск от загуба на услуги от мрежи за обществени услуги R 2 = R D2 + R I2 (2);

\n

R 3 – Риск от загуба на културно наследство R 3 = R D3 + R I3 (3).

\n
2.Оценка на риска 2.1. Оценката на риска се извършва в следната последователност:
\n

2.1.1. идентификация на обекта, подлежащ на защита, и на неговите характеристики, включително съществуващи мълниезащитни уредби;

\n

2.1.2. идентификация на всички рискове, разглеждани за този обект (от R 1 до R 3 );

\n

2.1.3. оценка на разглежданите рискове (от R 1 до R 3 );

\n

2.1.4. оценка на необходимостта от защита чрез сравняване на получените рискове (от R 1 до R 3 ) с допустимия риск R T .

\n

2.2. Допустимият риск R T е еквивалентен на 10 -5 – за риск R 1 , и на 10 -3 – за рискове R 2 и R 3 .

\n

2.3. Оценка на необходимостта от мълниезащита За всеки от разглежданите рискове трябва да се изпълнят следните етапи на оценка:

\n
–идентификация на компонентите на риска R D и R I ;
\n
–идентификация на общия риск R;
\n
–идентификация на допустимия риск R T ;
\n
–сравняване на риска R с допустимия риск R T .
\n

2.4. Когато R ≤ R T , не е необходима мълниезащита (когато сградата или външното съоръжение вече има инсталирана мълниезащита, не се налага допълнителна защита).

\n

Когато R > R T , трябва да се предприемат защитни мерки (мълниеотводи и/или устройства за защита от пренапрежения на въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), за да се осигури R ≤ R T за всички рискове, на които е подложен обектът.

\n
3.Определяне на компонентите на риска за сгради и външни съоръжения 3.1. Основно уравнение Всеки компонент на риска (R D , R I ) може да се изрази посредством следното общо уравнение:
\n

R D = N D P D L D (4), R I = N I P I L I (5), където:

\n

N D или I е броят на опасните събития (приложение А);

\n

P D или I – вероятността за възникване на вреда вследствие на опасно събитие (приложение Б);

\n

L D или I са загубите вследствие на възникналата вреда (приложение В).

\n

Броят N D или I на опасните събития зависи от интензивността на мълниеносната дейност и от физическите характеристики на защитавания обект, от неговото обкръжение и от земята.

\n

Вероятността за възникване на вреда P D или I зависи както от характеристиките на защитавания обект, така и от използваните защитни мерки.

\n

Загубите L D или I зависят от предназначението и функциите, които обектът изпълнява, от наличието на хора, от вида на мрежите за обществени услуги и стойността на компонентите им, засегнати от вредата, и от мерките, предприети с цел намаляване на евентуалните загуби.

\n

За риск 1, L D = L I е равно на h r f L f ; за риск 2, L D = L I е равно на r f L f и за риск 3, L D = L I е равно на r f L f , където r f и h са определени в приложение В, съответно в табл. В.1 и В.2.

\n

3.2. Обобщаване на компонентите на риска за сгради и външни съоръжения Компонентите на риска за сгради и външни съоръжения са обобщени в следната таблица:

\n

Забележка на редакцията: виж таблицата в PDF -а на броя Приложение А Оценка на средногодишния брой n на опасните събития A.1. Общи положения Интензивността на мълниеносната дейност N g се определя като брой попадения на мълнии на 1 km 2 за една година. Изчислява се по опростената формула N g . 0,1 N k , където N k е средногодишният брой на дните с мълниеносна дейност (кероничното ниво).

\n

A.2. Оценка на средногодишния брой попадения на мълнии (плътността на попаденията) върху сгради и външни съоръжения (N D ) N D се изчислява по формулата:

\n

N D = N g A d C d 10 -6 (А.1).

\n

Сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма За самостоятелно разположени сгради и външни съоръжения с правоъгълна форма и с дължина L, широчина W и височина H, разположени на равен участък земя, еквивалентната изложена площ на повърхността е равна на:

\n

A d = LW + 6 H ( L + W ) + 9 p ( H ) 2 (А.2).

\n

L , W и H се задават в метри и са съответните размери на сградата или външното съоръжение, за което се прави изчислението.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фигура A1 – Еквивалентна изложена площ на повърхността A d за самостоятелно разположена сграда и външно съоръжение Сгради и външни съоръжения с кула За сгради и външни съоръжения с кула приблизителната изчислителна стойност на еквивалентната изложена площ на повърхността A d е по-голямото число между стойността, изчислена без кулата, и 9 p (H p ) 2 , където H p е височината на кулата.

\n

A.3. Относително разположение на сгради и външни съоръжения Относителното разположение на сгради и външни съоръжения се определя от заобикалящите ги обекти или от съответното излагане на сградите и външните съоръжения на мълнии и се взема под внимание посредством параметъра за разположението C d (табл. A.1).

\n

Таблица A.1 Параметър за разположението C d Относително разположение C d Сгради и външни съоръжения, заобиколени от по-високи обекти или дървета 0,25 Сгради и външни съоръжения, заобиколени от обекти или дървета с височина както на сградите и външните съоръжения или по-малка от нея 0,5 Самостоятелни сгради и външни съоръжения, до които няма близкостоящи други обекти (в радиус, равен на 3H или 3H p , в зависимост от случая) 1,0 Самостоятелни сгради и външни съоръжения, разположени на върха на хълм или възвишение 2,0 A.4. Оценка на средногодишния брой на попаденията върху мрежи за обществени услуги (N I ) N I се изчислява по формулата:

\n

N I = N g A I C d 10 -6 (А.3), където:

\n

N g е плътността на попаденията на мълнии (брой попадения на km 2 за една година);

\n

A I – еквивалентната изложена площ на повърхността, където може да попадне мълния върху мрежи за обществени услуги, m 2 (табл. A.2);

\n

C d – параметърът на разположението за мрежи за обществени услуги (табл. A.2); този параметър обикновено се приема за равен и за мрежи за обществени услуги, и за сгради и външни съоръжения.

\n

Таблица A.2 Еквивалентни изложени площи A I като функция на характеристиките на мрежите за обществени услуги Площ Въздушна Подземна A I = 14,400 = 6,600 Приложение Б Оценка на вероятността за вреди по сгради и външни съоръжения Б.1. Вероятност P D , че попадението на мълния върху сгради и външни съоръжения ще доведе до физически вреди.

\n

Стойностите на вероятностите P D като функция на нивата на мълниезащита са дадени в табл. Б.1.

\n

Таблица Б.1 Стойности на вероятностите P D като функция на нивата на мълниезащита Ниво на мълниезащита P D Сгради и външни съоръжения без мълниезащита IV III II I 0,2 0,1 0,05 0,02 Б.2. Вероятност P I , че попадението на мълния върху мрежи за обществени услуги ще доведе до физически вреди.

\n

Стойностите на вероятностите P I за физически вреди поради попадение върху входяща мрежа за обществени услуги зависят от инсталираното при въвода устройство за защита от пренапрежения, което трябва да осигурява изравняване на потенциалите. Когато няма специални изисквания, е задължително поставянето на устройство за защита от пренапрежения от клас I.

\n

Стойностите на вероятностите P I като функция на нивата на мълниезащита и наличието на устройство за защита от пренапрежения са дадени в табл. Б.2.

\n

Таблица Б.2 Стойности на вероятностите P I като функция на нивата на мълниезащита и наличие на устройство за защита от пренапрежения Ниво на мълниезащита N P P I Без устройство за защита от пренапрежения при входа (въвода) на линиите на мрежи за обществени услуги в сгради и външни съоръжения IV и III 0,03 II 0,02 I 0,01 Устройството за защита от пренапрежения спомага за намаляване на риска в зависимост от това, какъв ток на мълния може да понесе, и в зависимост от нивото на мълниезащита, за което е проектирана мълниезащитната уредба.

\n

За еднополюсно устройство за защита от пренапрежения с I imp ≥ 12,5 kA се избира P = 0,03, независимо от стойността на N P .

\n

Ако това не е достатъчно, за да се намали рискът и е необходима вероятност P I < 0,03, трябва да се изчисли оразмеряването на еднополюсното устройство за защита от пренапрежения посредством следните формули:

\n

N P I: I imp = 100/(m x n) (Б.1), N P II: I imp = 75/(m x n) (Б.2), където: m е броят на електрическите линии (без комуникационните линии) и металните тръби, свързани към мълниезащитната уредба; n – броят на проводниците във всяка линия.

\n

Приложение В Оценка на загубите L в сгради и външни съоръжения В.1. Загуба на човешки живот (риск R 1 ) L D = L I = h r f L f (В.1).

\n

Стойностите на r f са дадени в табл. В.1, на h – в табл. В.2, и на L f – в табл. В.3.

\n

Таблица В.1 Стойности на r f Риск за пожар r f Висок 10 -1 Обичаен 10 -2 Нисък 10 -3 Таблица В.2 Стойности на h Видове опасности за хората h Неопределена опасност Ниско ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, разположени само на два етажа, като хората в тях са по-малко от 100 човека) Средно ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, проектирани за културни или спортни мероприятия, с общ брой на хората в тях между 100 и 1000 човека) Затруднена евакуация (например сгради и външни съоръжения, в които има хора със затруднения – болници и др. под.) Високо ниво на паника (например сгради и външни съоръжения, проектирани за културни или спортни мероприятия, с брой на посетителите в тях над 1000 човека) Таблица В.3 Стойности на L f за риск R 1 Населеност на сградите и външните съоръжения L f Нормално населени сгради и външни съоръжения 10 -1 Ненаселени сгради и външни съоръжения 10 -2 В.2. Недопустими загуби на мрежи за обществени услуги (риск R 2 ) L D = L I = r f L f (В.2).

\n

Стойностите на r f са дадени в табл. В.1, а на L f – в табл. В.4.

\n

Таблица В.4 Стойности на L f за риск R 2 Видове мрежи за обществени услуги L f Газ, вода 10 -1 Телевизия, комуникации, електроенергетика, радио 10 -2 В.3. Невъзстановими загуби на културно наследство (риск R 3 ) L D = L I = r f 10 -1 (В.3).

\n

Стойностите на r f са дадени в табл. В.1.

\n

Приложение Г Практически пример С този пример се показва как се пресмята само риск R 1 (загуба на човешки живот) за сграда с кула.

\n

Примерът не може да се отнесе за исторически паметник, защото в такъв случай би било необходимо да се вземе под внимание и да се изчисли и риск R 3 .

\n

За целите на примера се използват следните данни:

\n

N g = 2 попадения на km 2 средногодишно.

\n

Размери на сградата: L = 30 m, W = 15 m, H = 10 m.

\n

Височина на кулата – 40 m.

\n

Еквивалентната изложена площ на повърхността, изчислена в съответствие с приложение А:

\n

A d = 45 239 m 2 (т. A.2).

\n

C d = 1 за самостоятелен обект (табл. A.1).

\n

Въз основа на горното: N D = 9,05 10 -2 в съответствие с формулата по т. A.2.

\n

Няма свързани линии (N I = 0); r f = 10 -2 (обикновен пожарен риск в съответствие с табл. В.1 на приложение В); h = 2 (ниско ниво на паника в съответствие с табл. В.2 на приложение В);

\n

L f = 10 -1 (за сгради и външни съоръжения в нормално населена територия в съответствие с табл. В.3 на приложение В).

\n

След това се правят няколко стъпки, за да се стигне до подходящ избор на ниво на мълниезащита с цел спазване на съотношенията по т. 2.4 на опростената процедура.

\n

Първа стъпка. Не е необходима защита при преки попадения (P D = 1 съгласно табл. Б.1 на приложение Б).

\n

Изчислява се R D1 = N D P D hr f L f = 18,1 10 -5 (таблицата от приложение № 4). Това е повече от допустимия риск, който е равен на 10 -5 (т. 2.2 на опростената процедура).

\n

Следователно е необходима мълниезащита, тъй като е налице директен риск R D .

\n

Втора стъпка. Необходима е мълниезащита. Опитва се с прилагане на най-ниското ниво на защита – ниво IV, за което се променя стойността на P D = 0,2. Това, при равни други условия, води до ново пресмятане на стойността на R D1 = 3,62 10 -5 . Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск.

\n

Трета стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво III, което е по-високо от ниво IV. За това се променя стойността на P D = 0,1, на която съответства R D1 = 1,81 10 -5 . Резултатът все още е незадоволителен, тъй като тази стойност е по-голяма от стойността на допустимия риск.

\n

Четвърта стъпка. Опитва се с мълниезащита с ниво II. За това се променя стойността на P D = 0,05, на която съответства R D1 = 0,9 10 -5 . Този резултат вече е задоволителен.

\n

Заключение. За защита при директни попадения на мълнии на разглежданата сграда е достатъчно инсталиране на мълниезащитна уредба с ниво на мълниезащита II.

\n

Препоръки:

\n
1.Не е необходимо във всички случаи непременно да се преминава последователно през всички описани стъпки. С натрупване на практически опит изчисленията ще могат да започват с ниво на мълниезащита, близко до необходимото.
\n
2.Когато към сградите и външните съоръжения има присъединени мрежи за обществени услуги, се прилага същата методология, но трябва да се изчислят също и N I , както и R I1 , и да се варира със стойността на P с цел да се намали общият риск до стойност, по-малка от допустимата.
\n

Приложение № 5 към чл. 110, ал. 2 Минимално защитно разстояние при изолирана мълниезащитна уредба 1. Чрез минималното защитно разстояние се осигурява защита на хора и на домашни животни от образуването на опасни електрически искри при пряко попадение на мълния върху мълниезащитната уредба, както и защита на обектите от разрушения и пожар.

\n
2.Минималното защитно разстояние (S) се определя по формулата:
\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя , където: k i е коефициент на електромагнитната индукция в зависимост от избрания клас на мълниезащитната уредба; стойностите на k i са дадени в табл. 1;

\n

Таблица 1 Клас на мълниезащитната уредба I II III и IV Коефициент k i 0,1 0,075 0,05 k m – коефициент, който зависи от материала на изолиращата среда в мястото на изолирането; стойностите на k m са дадени в табл. 2;

\n

Таблица 2 Материал на изолиращата среда Въздух Плътен материал Коефициент k m 1,0 0,5 k c – коефициент, който зависи от разпределението на тока на мълнията при оттичането му в земята; k c се определя съгласно т. 3;

\n

L(m) са разстоянията между точките на свързване в мълниезащитната уредба (мълниеприемници, токоотводи и заземители) и точките за изравняване на потенциалите; разстоянията L(m) се определят, както следва:

\n
–между заземителя и токоотводите и между токоотводите и мълниеприемника/ците, когато няма междини пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите (фиг. 2), като за тези случаи L = h;
\n
–между заземителя и първия пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите, между два съседни пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите и между последния пръстеновиден проводник за изравняване на потенциалите и мълниеприемника/ците (фиг. 3), като за тези случаи L i = h i .
\n
3.Коефициентът k c се определя в зависимост от:
\n
–вида на мълниеприемника, като обхватите на стойностите са дадени в табл. 3;
\n

Таблица 3 Тип на мълниеприемника Коефициент k c Единична мълниеприемна мачта 1,0 Мълниеприемен проводник (въже) 0,5 ч 1,0 (фиг. 1) Мълниеприемна мрежа 0,1 ч 1,0 (фиг. 2)

\n
–наличието на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите.
\n
4.При мълниеприемен проводник (въже) коефициентът k c се определя съгласно фиг. 1.
\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 1. Определяне на коефициента k c при мълниеприемно въже 5. При мълниеприемна мрежа коефициентът k c се определя съгласно формулата на фиг. 2.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 2. Определяне на коефициента k c при мълниеприемна мрежа без пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите 6. При наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите коефициентът k c се определя съгласно формулата на фиг. 3.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 3. Определяне на коефициента k c при наличие на пръстеновидни проводници за изравняване на потенциалите Потенциалната разлика между елементите на сградата или нейната конструкция, от една страна, и токоотводите – от друга, близо до повърхността на терена (заземителя), е равна на нула, от което следва, че и минималното защитно разстояние S е равно на нула.

\n

С нарастване на разстоянието от заземителя във височина потенциалната разлика между всеки по-висок хоризонтален контур за изравняване на потенциалите или метален елемент от конструкцията на сградата и токоотвода се увеличава, поради което трябва да се увеличава и минималното защитно разстояние, както е показано на фиг. 4.

\n

Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг. 4. Увеличаване на минималното защитно разстояние S в зависимост от нарастването на потенциалната разлика във височина Забележка на редакцията: Препоръчваме ви да използвате PDF -а на броя, за да се информирате за тази наредба, тъй като при този текст (получен при отварянето на \"преглед на материала\" са възможни несъответствия във формулите, фигурите и др.

\n

11046

", "next": 0}