(3)Изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.
\n
(4)Условията и редът за проектиране на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.
\n
Чл. 137
\n
(1)Ежегодно, по предложение на директора на регионалната дирекция по горите, областният управител със заповед определя пожароопасен сезон в горските територии за областта
\n
(2)Заповедта по ал. 1 се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, на регионалната дирекция по горите и на Изпълнителната агенция по горите.
\n
(3)По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние, по-малко от 100 м от границите на горските територии.
\n
Чл. 138(1) Условията и редът за защита на горските територии от пожари се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи
\n
(2)Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, определени с наредбата по ал. 1.
\n
Чл. 139(1) Собствениците на линейни обекти, както и на съоръжения, преминаващи или попадащи в горските територии, са длъжни за собствена сметка
\n
1.да ги поддържат целогодишно в пожаробезопасно състояние, като ги почистват периодично от дървета, клони, храсти, сухи треви и от други горими материали;
\n
2.да кастрят клоните на дърветата в непосредствена близост до обекта или съоръжението;
\n
3.да определят особено опасните в пожарно отношение места и да ги обезопасяват.
\n
(2)Физическите лица, преминаващи или пребиваващи в горските територии, са длъжни да спазват правилата за пожарна безопасност в тях.
\n
(3)Сдруженията на ловците, на риболовците и на туристите в България чрез своите органи инструктират членовете си за правилата за пожарна безопасност в горските територии преди всеки излет.
\n
(4)Началниците на военните поделения и части са длъжни при провеждане на полеви занятия и учения да осигурят спазването на правилата за пожарна безопасност и да предприемат действия за недопускане на пожари и за своевременното им потушаване.
\n
Чл. 140
\n
Органите по пожарна безопасност и защита на населението и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или създават опасност за възникване на горски пожари
\n
Чл. 141
\n
(1)Органите по пожарна безопасност и защита на населението, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите самостоятелно или съвместно осъществяват контрол по изпълнението на предвидените противопожарни мерки и мероприятия в горските територии
\n
(2)Непосредственото организиране на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност и защита на населението със съдействието на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, общините, собствениците и ползвателите на горски територии, както и на лицата, извършващи дейности в тях.
\n
Чл. 142
\n
(1)Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия
\n
(2)Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари.
\n
(3)Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл. 138, ал. 1.
\n
Чл. 143
\n
Лице, забелязало пожар в горските територии, е длъжно незабавно да предприеме действия за уведомяване на центровете за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер 112 Глава седма ДОСТЪП ДО ГОРИТЕ
\n
Чл. 144
\n
(1)Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон
\n
(2)Достъпът до и от горските територии, предоставени за управление на други ведомства във връзка с националната сигурност и отбраната, се определя с акт на ръководителя на съответното ведомство.
\n
(3)Достъпът до горските територии, включени в защитени територии, се извършва при условията и по реда на този закон, освен в случаите, когато със заповедите за обявяване или плановете за управление той не е забранен или ограничен при определени условия.
\n
(4)С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпът до:
\n
1.горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела;
\n
2.горските разсадници.
\n
(5)Разрешението по ал. 4 се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия.
\n
Чл. 145
\n
В имотите в горските територии не може да се извършва ограждане или други действия, които ограничават свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на имоти, за които това е предвидено в нормативен или административен акт
\n
Чл. 146
\n
(1)Директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може временно, за срок до три месеца, да ограничи или да забрани достъпа до определена горска територия 1. с цел опазването и защитата на горските територии и дивеча;
\n
2.в интерес на здравето и безопасността на гражданите.
\n
(2)Заповедта по ал. 1 може да бъде издадена и по предложение на директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или на собственика на горската територия. Заповедта се оповестява публично на интернет страницата на регионалната дирекция по горите и на информационното табло в сградата на съответната община.
\n
(3)Въз основа на заповедта по ал. 1 лицето, по чиято инициатива е ограничен достъпът до горската територия, поставя бариери или обозначителни табели.
\n
(4)Достъпът на собственици на горски територии до имотите им може да бъде ограничен само в случаите на ал. 1, т. 2.
\n
Чл. 147
\n
Наемателите и арендаторите на поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, могат да изискат чрез наемодателя или арендодателя въвеждането на временни ограничения или забрани за достъп до площите, ползвани от тях, когато това е необходимо за извършване на дейността им по договора, по реда на чл. 146
\n
Чл. 148
\n
(1)Товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности
\n
(2)Обстоятелството, че превозното средство ще се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1, се удостоверява със:
\n
1.документ, издаден от директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство без заплащане на такса – когато дейността се извършва от стопанството или е възложена от него;
\n
2.разрешително за лов, валидно за конкретната дата и място на ловуване;
\n
3.документ, издаден без заплащане на такса от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник – в останалите случаи.
\n
(3)Движението на превозните средства по ал. 1, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
\n
1.е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или 2. е по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели.
\n
(4)Собствениците или ползвателите на имоти, за чието ползване е необходимо преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга по горски пътища, получават разрешение за движение по конкретните пътища от кмета на общината, района, кметството или кметския наместник по местонахождението на имота.
\n
(5)Документите за достъп на превозните средства по ал. 1 са:
\n
1.със срок на действие до приключване на съответната горскостопанска, селскостопанска и ловностопанска дейност;
\n
2.безсрочни – за собствениците или ползвателите на имоти по ал. 4.
\n
(6)Лицата, които издават документи за достъп по този закон, съхраняват копие от тях в срок до една година от издаването им.
\n
(7)Движението по горските пътища на пътни превозни средства, извън посочените в ал. 1, се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11. Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.
\n
(8)По искане на кметове на общини директорът на регионалната дирекция по горите със заповед може да определи горски пътища, за които движението на пътни превозни средства е свободно.
\n
(9)Общините, по чието искане е издадена заповедта по ал. 8, са длъжни за своя сметка да обозначат съответните пътища и да осигуряват тяхната текуща поддръжка и ремонт.
\n
(10)Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да ограничават достъпа до горските пътища, включително чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване.
\n
(11)Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 149
\n
(1)Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато туристическата пътека съвпада с горски път или е част от обозначено трасе
\n
(2)Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на които територията е предоставена за управление.
\n
Чл. 150
\n
(1)Организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да се провеждат след получаване на разрешение от директора на съответната регионална дирекция по горите
\n
(2)Искането за издаване на разрешение се подава най-малко 14 дни преди датата на мероприятието, като се посочат мястото на провеждане и очакваният брой участници и се приложи писмено съгласие на собственика или на лицето, управляващо територията.
\n
(3)Разрешението се издава в срок до 7 дни преди датата на провеждане на мероприятието и в него могат да бъдат определени допълнителни условия за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора.
\n
(4)Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:
\n
1.пожарната безопасност на провежданото мероприятие;
\n
2.почистването на територията и премахването на поставените преместваеми обекти.
\n
Чл. 151
\n
Ограниченията и забраните по тази глава не се прилагат в случаите, когато съответните дейности се извършват в изпълнение на служебните задължения на органи на държавно управление съгласно този закон и на служители, които изпълняват своите функции съгласно специалните норми Глава осма СТРОИТЕЛСТВО В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ БЕЗ ПРОМЯНА НА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО
\n
Чл. 152(1) Строителство в горските територии без промяна на предназначението се допуска само за изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1
\n
(2)Строителството на обекти по ал. 1 се разрешава при условията и по реда на Закона за устройство на територията и на наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.
\n
(3)Собствениците и ползвателите на имоти в горските територии или граничещи с такива не могат да възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища.
\n
(4)Нормативите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на горските пътища, както и тяхната класификация се определят с наредбата по ал. 2.
\n
Чл. 153(1) Не се смята за строителство изграждането на
\n
1.временни горски пътища, временни въжени линии и складове за дървесина;
\n
2.техникоукрепителни съоръжения за борба срещу ерозията и пороите;
\n
3.временни пожаронаблюдателни кули;
\n
4.ловно- и рибностопански съоръжения;
\n
5.архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма;
\n
6.съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности;
\n
7.стационари за мониторинг.
\n
(2)Изграждането на сградите и съоръженията по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2.
\n
Глава девета СТРУКТУРА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ
\n
Чл. 154(1) Държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите
\n
(2)Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
\n
(3)Изпълнителната агенция по горите се ръководи от изпълнителен директор.
\n
(4)Дейността и структурата на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
\n
Чл. 155(1) За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните се създава Национален съвет по горите като консултативен орган
\n
(2)Националният съвет по горите включва представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Изпълнителната агенция по горите, държавните предприятия по чл. 163, Българската академия на науките, Лесотехническия университет, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.
\n
(3)Съставът на Националния съвет по горите, както и правилата за работата му се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
\n
(4)Националният съвет по горите подпомага министъра на земеделието и храните при:
\n
1.осъществяването на държавната политика в областта на горското стопанство;
\n
2.изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с горското стопанство;
\n
3.разрешаването на проблеми с висок обществен интерес в областта на горското стопанство.
\n
Чл. 156Изпълнителната агенция по горите
\n
1.подпомага разработването и координира изпълнението на Националната стратегия за развитие на горския сектор;
\n
2.разработва Стратегически план за развитие на горския сектор;
\n
3.организира разработването и контролира изпълнението на областните планове за развитие на горските територии;
\n
4.организира инвентаризацията на горските територии;
\n
5.контролира разработването и изпълнението на горскостопанските планове;
\n
6.организира разработването и контролира изпълнението на плановете за управление на природните паркове;
\n
7.създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях;
\n
8.изпълнява инвестиционната програма на Министерството на земеделието и храните за горскостопански дейности;
\n
9.изпълнява международни и национални програми и проекти в областта на горското стопанство;
\n
10.участва в работата на помощните органи на Европейската комисия, подпомагащи дейността й в областта на горското стопанство, и осъществява връзки с други международни организации;
\n
11.контролира изпълнението на закона и упражнява общ надзор и методическо ръководство върху дейността на всички органи и лица, на които са възложени задължения по него;
\n
12.дава информация, извършва консултации и предоставя административни услуги на граждани и собственици на гори, на юридически лица и органи на държавната власт по въпроси, свързани с горското стопанство;
\n
13.подпомага собствениците на гори в случаите, предвидени в закона;
\n
14.координира и контролира защитата и опазването на горите, горския семеконтрол, научноизследователската и инженерно-внедрителската дейност;
\n
15.осъществява взаимодействие с неправителствени организации за обезпечаване на участието им при формиране и изпълнение на държавната политика в областта на горското стопанство;
\n
16.изпълнява и други дейности, възложени със закон или с решение на Министерския съвет.
\n
Чл. 157
\n
(1)За приемане на проекти, планове и програми, научни и други разработки и предложения за внедряване в горското и ловното стопанство, на планове и отчети за работата на специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите със заповед назначава експертни съвети
\n
(2)Условията и редът за провеждане на заседанията на експертните съвети се определят с правилник, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
\n
Чл. 158
\n
(1)Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива регионални дирекции по горите и определя техните седалища и район на дейност
\n
(2)Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка – структури на Изпълнителната агенция по горите.
\n
(3)Районът на дейност на всяка от регионалните дирекции по горите обхваща цялата територия на една или повече области по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
\n
(4)Регионалните дирекции по горите осъществяват функциите на Изпълнителната агенция по горите в определения им район на дейност, с изключение на посочените в чл. 156, т. 10.
\n
Чл. 159
\n
(1)Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, със заповед създава и закрива специализирани териториални звена: за защита и опазване на горите; за горски семеконтрол; за инвентаризация и устройство на горския фонд; за научноизследователска и инженерно-внедрителска дейност; дирекции на природни паркове за изпълнение на заповедите за обявяване и плановете за управление на природните паркове; за други специализирани дейности, и определя техните седалища
\n
(2)Специализираните териториални звена по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка – структури на Изпълнителната агенция по горите.
\n
Чл. 160
\n
(1)Структурите на Изпълнителната агенция по горите се ръководят от директори, с които изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е сключил трудов договор след провеждане на конкурс
\n
(2)Директор на регионална дирекция по горите може да бъде лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“, с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование.
\n
(3)Директор на специализирано териториално звено може да бъде лице с висше образование, съответстващо на предмета на дейност на специализираното териториално звено, с образователно-квалификационна степен „магистър“, с трудов стаж по специалността не по-малко от 7 години, придобит след завършване на висшето образование.
\n
Чл. 161
\n
Функциите и задачите на структурите и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите се определят с устройствени правилници. Правилниците се утвърждават от изпълнителния директор на агенцията и се обнародват в „Държавен вестник“
\n
Чл. 162
\n
(1)Дирекциите на природни паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други в съответствие с плановете за управление на природните паркове
\n
(2)Годишните планове по ал. 1 се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
\n
Глава десета ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
\n
Чл. 163
\n
(1)За управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1
\n
(2)Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
\n
(3)Министърът на земеделието и храните със заповед определя районите на дейност на държавните предприятия по ал. 1.
\n
Чл. 164Държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура
\n
1.централно управление;
\n
2.териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.
\n
Чл. 165(1) Основният предмет на дейност на държавните предприятия по чл. 163 е
\n
1.изпълнение на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост;
\n
2.изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства;
\n
3.изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии – държавна собственост, предвидени в планове за управление на защитени територии;
\n
4.организиране и провеждане на мероприятия по защита на горските територии – държавна собственост;
\n
5.организиране и провеждане на противоерозионни мероприятия;
\n
6.поддържане разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
\n
7.организиране и възлагане на проектирането и строителството в горите и земите в горските територии – държавна собственост;
\n
8.създаване на нови гори върху земеделски територии;
\n
9.опазване на горските територии – държавна собственост;
\n
10.предоставяне и извършване на обществени услуги.
\n
(2)Държавните предприятия могат да осъществяват и други дейности, незабранени от закона, както и такива, възложени им от министъра на земеделието и храните или въз основа на договор.
\n
(3)Изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 1 – 8, за които се изисква регистрация по този закон, включително когато не са предвидени в съответните горскостопански планове или планове за управление на защитени територии, се възлага на лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 и 241.
\n
(4)Дейностите по ал. 1, т. 1 – 8 могат да се извършват самостоятелно от държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3.
\n
(5)Дейностите по ал. 1, т. 1 – 8 в горските разсадници – държавна собственост, могат да се извършват самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства или чрез възлагане по ал. 3.
\n
Чл. 166(1) За осъществяване на дейността на държавните предприятия държавата предоставя за ползване и управление имущество – държавна собственост
\n
(2)Имуществото на държавните предприятия се състои от имущество, предоставено им от Министерския съвет, министъра на земеделието и храните, от международни институции, местни и чуждестранни физически, юридически лица и други организации, както и от имущество, придобито от предприятията в резултат на дейността им.
\n
(3)Имуществото, придобито от държавните предприятия в резултат на дейността им, е частна държавна собственост.
\n
(4)Държавните предприятия не могат да учредяват ипотеки и залози върху горските територии, предоставени им за управление.
\n
(5)Имуществото на държавните предприятия, както и предоставените им за управление горски територии не могат да служат за обезпечаване задължения на трети лица.
\n
(6)Държавните предприятия не могат да участват в търговски дружества, както и да създават такива.
\n
(7)Държавните предприятия могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.
\n
(8)Срещу държавните предприятия не може да се открива производство по несъстоятелност.
\n
(9)Държавните предприятия отговарят за задълженията си до размера на имуществото си по ал. 3.
\n
(10)Държавните предприятия не подлежат на приватизация.
\n
(11)Дейността на държавните предприятия, както и тяхното имущество не могат да бъдат обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите.
\n
Чл. 167Органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 са
\n
1.министърът на земеделието и храните;
\n
2.управителният съвет.
\n
Чл. 168Министърът на земеделието и храните
\n
1.упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия;
\n
2.определя седалищата на държавните предприятия;
\n
3.назначава и освобождава членовете на управителните съвети;
\n
4.утвърждава правилници за организацията и дейността на държавните предприятия;
\n
5.утвърждава годишните финансови планове на държавните предприятия;
\n
6.взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
\n
7.взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от държавните предприятия;
\n
8.одобрява годишните финансови отчети и/или годишните доклади за дейността на държавните предприятия;
\n
9.взема решения за учредяване на вещни права и ипотеки и съгласува искания за отдаване под наем на имоти, които не са горски територии;
\n
10.взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност над 30 000 лв.;
\n
11.одобрява искания на държавните предприятия за ползване на кредити;
\n
12.по предложение на управителния съвет на държавното предприятие взема решения за създаване и за закриване на териториални поделения на държавните предприятия и за определяне на техния район на дейност и седалище;
\n
13.осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия.
\n
Чл. 169(1) Управителният съвет на държавните предприятия се състои от трима членове, включително директора на предприятието
\n
(2)Министърът на земеделието и храните сключва договор за управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет. Договорът с директора на държавното предприятие се сключва след провеждане на конкурс.
\n
(3)Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, което е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет.
\n
(4)Членовете на управителния съвет избират помежду си председател, като това не може да бъде директорът на предприятието.
\n
(5)Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета.
\n
(6)Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват всички членове.
\n
(7)Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с мнозинство от всички членове. Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
\n
(8)За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
\n
(9)Министърът на земеделието и храните освобождава преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет:
\n
1.когато не отговаря на изискванията на ал. 3;
\n
2.при нарушение на условията, предвидени в договора за управление;
\n
3.при подаване на писмено заявление за освобождаване;
\n
4.при наличие на други основания, предвидени в договора за управление.
\n
Чл. 170(1) Управителният съвет
\n
1.приема проект на правилник за организацията и дейността на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
\n
2.приема годишния финансов план на държавното предприятие и го предлага на министъра на земеделието и храните за утвърждаване;
\n
3.приема годишния финансов план на териториалните поделения на държавното предприятие;
\n
4.приема структурата и щата на централното управление и на териториалните поделения на държавното предприятие;
\n
5.определя регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие за одит и заверка на годишния финансов отчет и го утвърждава;
\n
6.предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата;
\n
7.предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
\n
8.предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за създаване и за закриване на териториални поделения на държавното предприятие и за определяне на техния район на дейност и седалище;
\n
9.взема решения за закупуване, разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи с балансова стойност до 30 000 лв. и предлага на министъра на земеделието и храните да вземе решение за такива с балансова стойност над 30 000 лв.;
\n
10.приема годишен доклад за дейността на държавното предприятие и годишен финансов отчет и ги предлага на министъра на земеделието и храните за одобряване;
\n
11.изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните.
\n
(2)Управителният съвет се подпомага от стопански съвет, който се състои от директорите на териториалните поделения на съответното държавно предприятие.
\n
(3)Стопанският съвет:
\n
1.обсъжда проекта на финансов план на държавното предприятие и проектите на финансови планове на териториалните поделения;
\n
2.прави предложения до управителния съвет за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието;
\n
3.обсъжда проекта на решение за разпределение на печалбата и за покриване на загубата на държавното предприятие;
\n
4.обсъжда годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет на държавното предприятие.
\n
(4)Организацията на работата на стопанския съвет се определя с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.
\n
Чл. 171(1) Министърът на земеделието и храните след провеждане на конкурс сключва за срок 5 години договори за управление с директорите на държавните предприятия
\n
(2)За директор на държавно предприятие се назначава лице:
\n
1.с висше лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
\n
2.с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малък от 7 години, придобит след завършване на висшето образование по т. 1;
\n
3.което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
\n
Чл. 172(1) Директорът на държавно предприятие
\n
1.представлява държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
\n
2.ръководи цялостната дейност на държавното предприятие;
\n
3.сключва: а) договори за възлагане изработването на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост; б) договори за дейностите, извършвани от централното управление на държавното предприятие; в) дългосрочни договори по Закона за горите и по Закона за лова и опазване на дивеча;
\n
4.сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в централното управление на държавното предприятие, както и договорите за управление с директорите на териториалните поделения;
\n
5.предлага на управителния съвет проект на годишен финансов план и годишен финансов отчет на държавното предприятие;
\n
6.утвърждава финансовите планове на териториалните поделения на държавното предприятие;
\n
7.утвърждава поименното щатно разписание на длъжностите в централното управление на държавното предприятие;
\n
8.отчита се за своята дейност пред управителния съвет;
\n
9.осъществява дадените му със закон правомощия, свързани с дейността на държавните предприятия;
\n
10.упражнява контрол по спазването на нормативните актове, финансовата дисциплина и опазване имуществото на държавното предприятие и на териториалните поделения на държавното предприятие;
\n
11.след съгласуване с министъра на земеделието и храните взема решения за отдаване под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на предприятието;
\n
12.взема решения за отдаване под наем на движими вещи, стопанисвани от държавното предприятие;
\n
13.изготвя и представя на управителния съвет годишен финансов отчет на държавното предприятие, заверен от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие;
\n
14.оправомощава директорите на териториалните поделения да сключват договори и да издават актове за изпълнение дейността на поделенията;
\n
15.изпълнява и други функции, свързани с управлението на държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или възложени му от министъра на земеделието и храните и от управителния съвет.
\n
(2)Директорът на държавното предприятие може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от държавното предприятие.
\n
(3)В изпълнение на своите правомощия директорът на предприятието издава индивидуални административни актове.
\n
Чл. 173
\n
(1)Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност
\n
(2)Териториалните поделения на държавните предприятия се ръководят и представляват от директори.
\n
(3)Директорът на държавното предприятие сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения за срок 5 години.
\n
(4)За директор на териториално поделение се назначава лице с висше лесовъдско образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“, с трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето образование.
\n
Чл. 174(1) Териториалните поделения на държавните предприятия
\n
1.сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия;
\n
2.водят счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството;
\n
3.имат банкови сметки;
\n
4.имат свой печат;
\n
5.водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела;
\n
6.са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;
\n
7.разчитат се самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси.
\n
(2)В изпълнение на своите правомощия директорите на териториалните поделения издават индивидуални административни актове.
\n
(3)Териториалните поделения на държавното предприятие могат да кандидатстват по оперативни програми, както и по международни, национални и регионални търгове и програми и могат да бъдат равнопоставени участници в процедури по Закона за обществените поръчки, с изключение на такива с предмет инвентаризация, изработване и изпълнение на горскостопански планове и програми.
\n
Чл. 175
\n
(1)Средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163, както и в техните териториални поделения, се определят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на труда и социалната политика
\n
(2)Средствата за работна заплата в централното управление на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат и от изпълнението на дейностите в цялото предприятие.
\n
(3)Средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното предприятие се формират в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение.
\n
Чл. 176(1) Средствата за осъществяване дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения се набират от следните приходи
\n
1.средствата от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти;
\n
2.средства от предоставяне на услуги и от сключени договори;
\n
3.средства от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи – собственост на предприятието или предоставени му за управление;
\n
4.дарения, завещания, спонсорство и други, направени в полза на държавното предприятие;
\n
5.средства от договори за управление на гори – собственост на физически, юридически лица и общини;
\n
6.средства от отдаване под аренда и под наем на горски територии – държавна собственост;
\n
7.средства от учредени сервитути и право на строеж върху горски територии – държавна собственост;
\n
8.средства от продажба на отнети в полза на държавата дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, добити от горски територии – държавна собственост;
\n
9.кредити, предоставени на държавното предприятие за осъществяване на неговите функции;
\n
10.приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;
\n
11.застрахователни обезщетения от застраховано имущество на държавното предприятие;
\n
12.обезщетения за обществени екосистемни ползи;
\n
13.приходи от европейски и други международни програми;
\n
14.приходи от други дейности, незабранени от закона.
\n
(2)Централните управления на държавните предприятия са администратори на:
\n
1.средствата, набрани във фонд „Инвестиции в горите“ и фонд „Резервен“;
\n
2.положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовите планове на отделните териториални поделения;
\n
3.средствата от остатъчната печалба след данъчното й облагане;
\n
4.средствата от договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци по Закона за лова и опазване на дивеча;
\n
5.приходите по ал. 1, постъпили в предприятието в резултат на дейността на централното управление.
\n
(3)Всяко териториално поделение администрира приходите по ал. 1 самостоятелно, като превежда в централното управление на съответното държавно предприятие положителната разлика между приходите и разходите, предвидени във финансовия му план, както и средствата, необходими за формиране на фонд „Инвестиции в горите“ и фонд „Резервен“.
\n
(4)Условията и редът за превеждане на средствата от териториалните поделения на държавното предприятие в неговото централно управление се определят с правилника за организацията и дейността на съответното държавно предприятие.
\n
Чл. 177
\n
Средствата, постъпили в приход на държавното предприятие, се разходват за изпълнение на възложените му със закона дейности и мероприятия, предвидени в утвърдения финансов план на предприятието
\n
Чл. 178
\n
За обезпечаване финансовата стабилност на държавното предприятие и осигуряване на целеви инвестиции за изпълнение на дейностите, възложени му със закона, предприятието формира фонд „Инвестиции в горите“ и фонд „Резервен“
\n
Чл. 179
\n
(1)Фонд „Инвестиции в горите“ се формира от част от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти, добивани от горските територии – държавна собственост, определена с постановление на Министерския съвет
\n
(2)Средствата на фонд „Инвестиции в горите“ се разходват за проектиране и строителство на горски автомобилни пътища и транспортна техническа инфраструктура.
\n
(3)Средствата на фонд „Инвестиции в горите“ се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.
\n
(4)Разходите, направени със средства от фонд „Инвестиции в горите“ са данъчно признати разходи.
\n
Чл. 180(1) Фонд „Резервен“ се формира от
\n
1.една десета от печалбата след данъчно облагане, която се отделя, докато средствата във фонда достигнат една десета от стойността на активите по баланса на предприятието;
\n
2.част от преразпределената по решение на министъра на земеделието и храните печалба след данъчно облагане.
\n
(2)Средствата на фонд „Резервен“ могат да се използват само за:
\n
1.покриване на годишната загуба;
\n
2.покриване на загуби от предходната година.
\n
(3)Средствата на фонд „Резервен“ се разходват по решение на министъра на земеделието и храните.
\n
Глава единадесета УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ – СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНИ
\n
Чл. 181(1) Управлението на горските територии – общинска собственост, се осъществява
\n
1.от общинска горска структура, организирана в една от следните форми: а) структурно звено в администрацията на общината; б) търговско дружество, в което общината е едноличен собственик на капитала; в) общинско предприятие по смисъла на Закона за общинската собственост.
\n
2.от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства въз основа на договор;
\n
3.от физически лица или търговци, вписани в публичните регистри по чл. 235 и 241, въз основа на договор.
\n
(2)Изборът на формата на управление по ал. 1, както и на лицата по ал. 1, т. 3 се определя с решение на общинския съвет.
\n
(3)Когато горските територии – собственост на общината, са с площ над 1500 хектара, управлението на горските територии се осъществява по един от начините по ал. 1, т. 1 или 2.
\n
(4)В едномесечен срок от избора на формата на управление по ал. 1 кметът на общината писмено уведомява за това регионалната дирекция по горите.
\n
(5)За ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
\n
(6)Общинският съвет определя с наредба реда за управление на горските територии – общинска собственост.
\n
Чл. 182
\n
Ръководителят на общинската горска структура и лицата, назначени в нея на длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, носят униформено облекло при изпълнение на служебните си задължения и имат правата и задълженията по чл. 190, ал. 2 в горските територии – общинска собственост, в които осъществяват служебните си задължения, като разходите са за сметка на съответния работодател Глава дванадесета УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ – СОБСТВЕНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И НА ТЕХНИ СДРУЖЕНИЯ
\n
Чл. 183
\n
(1)Горски сдружения са обединения на физически и юридически лица – собственици на поземлени имоти в горски територии, създадени по действащото законодателство с цел съвместно стопанисване и управление на имотите им
\n
(2)Изпълнителната агенция по горите подпомага образуването и дейността на горски сдружения, които отговарят на следните изисквания:
\n
1.осъществяват някои от следните дейности: а) изпълнение на горскостопански планове; б) изпълнение на горскостопански мероприятия; в) покупка и продажба и преработване на дървесина и недървесни горски продукти; г) опазване и защита на горските територии; д) строеж и поддържане на горски пътища и на съпровождащата горскостопанската дейност инфраструктура; е) закупуване на машини и съоръжения за изпълнение на горскостопански дейности, както и за преработване на дървесина и недървесни горски продукти;
\n
2.обединяват съседни имоти на собственици с обща площ на имотите им след обединението не по-малка от 100 хектара;
\n
3.горите им са сертифицирани.
\n
(3)Горско сдружение, на което е наложена санкция за нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, не може да бъде подпомагано за срок една година от влизането в сила на наказателното постановление.
\n
Чл. 184Подпомагането по чл. 183 може да се осъществява чрез
\n
1.предоставяне на информация за разработване на горскостопански планове и програми;
\n
2.съдействие за уедряване на отделни имоти в общ горски масив, включително безвъзмездно извършване на оценките на имотите – обект на замяна и уедряване;
\n
3.консултации и обучение за управление на сдружението за прилагане на добри горскостопански практики;
\n
4.консултации при изграждането на горски пътища;
\n
5.консултации при организирането и провеждането на мероприятия за защита на горите.
\n
Чл. 185
\n
(1)Представителството на членовете на горски сдружения, в които собствеността на отделните собственици е в идеални граници, се осъществява от председателите, съответно от управителите им, по решение на управителния орган на сдружението
\n
(2)По реда на ал. 1 се осъществява и представителството на членовете на горски сдружения във връзка с участието им в национални и международни проекти и програми.
\n
Чл. 186(1) Физически и юридически лица – собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия
\n
1.самостоятелно, когато са вписани в публичния регистър по чл. 235 или 241;
\n
2.чрез възлагане на: а) държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства; б) общински горски структури по чл. 181, ал. 1, т. 1; в) физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл. 235 и 241.
\n
(2)Собствениците на поземлени имоти в горски територии, които са възложили изпълнението на дейностите по реда на ал. 1, т. 2, са длъжни в 14-дневен срок от сключването на договора за възлагане да уведомят писмено съответната регионална дирекция по горите за датата на сключването му, а в случаите по ал. 1, т. 2, буква „в“ – и за номера на удостоверението за регистрация на лицето, с което е сключен договорът.
\n
Глава тринадесета ОПАЗВАНЕ НА ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
\n
Раздел I
\n
Общи положения
\n
Чл. 187(1) Опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона
\n
(2)Действията по предотвратяване на нарушенията се организират от собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка.
\n
Чл. 188
\n
(1)Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и общините – собственици на гори, назначават служители за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии – тяхна собственост, както и в такива, предоставени им за управление
\n
(2)Опазването на горските територии – собственост на физически лица, на юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал. 1, може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор.
\n
(3)Кметовете на общини могат да назначават лица за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии, попадащи в землището на съответната община.
\n
Чл. 189
\n
Служителите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на служителите и лицата по чл. 188 предприемат действия за предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с дейностите в горските територии
\n
Чл. 190(1) Функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование
\n
(2)Лицата по ал. 1:
\n
1.опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания;
\n
2.следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;
\n
3.проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите;
\n
4.следят за спазването на противопожарните правила, а при пожар предприемат действия за неговото ограничаване и потушаване;
\n
5.следят за появата на болести, вредители и други повреди;
\n
6.опазват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони;
\n
7.сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;
\n
8.дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения;
\n
9.издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии;
\n
10.задържат вещите – предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване;
\n
11.уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии.
\n
(3)При изпълнение на задълженията си лицата по ал. 1 се легитимират:
\n
1.със служебни карти – за служителите, назначени за опазване на горските територии – държавна и общинска собственост;
\n
2.с удостоверения – за лицата, наети за опазване на горските територии, извън посочените в т. 1.
\n
(4)Служебните карти и удостоверенията по ал. 3 се издават от съответната регионална дирекция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
\n
(5)Лицата, изпълняващи функции по опазване на горските територии, имат право да носят и употребяват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
\n
(6)При изпълнение на служебните си задължения служителите, назначени за опазване на горските територии – държавна или общинска собственост, носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.
\n
Чл. 191(1) Лицата по чл. 190, ал. 1 могат да упражняват правомощията по чл. 190, ал. 2 върху съответните територии, за които са наети
\n
(2)Служителите, назначени за опазване на горските територии – държавна собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 – 8 и извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.
\n
(3)Служителите, назначени за опазване на горските територии – общинска собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 – 8 и извън поверените им за опазване горски територии на територията на съответната община.
\n
Чл. 192(1) Работодателите задължително застраховат наетите от тях лица, изпълняващи функции по опазване на горските територии, със застраховка „Живот и злополука“
\n
(2)На наетите лица по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
\n
(3)При смърт на наето лице по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга, децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.
\n
Чл. 193
\n
(1)Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините – собственици на гори, чиито служебни задължения изискват да живеят в горите, могат да ползват жилищни помещения, предоставени им от техните работодатели
\n
(2)За ползване на жилищните помещения лицата по ал. 1 подават заявление, въз основа на което съответният работодател издава настанителна заповед и сключва договор.
\n
(3)Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините – собственици на гори, могат да ползват ежегодно до 10 пространствени куб. м дърва за огрев от горските територии – държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.
\n
(4)С правата по ал. 3 се ползват след пенсионирането си и лица с трудов или служебен стаж над 20 години, работили в администрации, структури или при търговци, чиито служебни задължения са били свързани с управлението, стопанисването или ползването на горски територии – държавна или общинска собственост, както и съпругът на починал служител, когато е в пенсионна възраст.
\n
(5)Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините – собственици на гори, имат право за всеки прослужени 10 години да получат до 5 куб. м дървен строителен материал от горските територии – държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.
\n
(6)Условията и редът за ползване на дървесина по ал. 3 – 5 се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.
\n
Чл. 194
\n
(1)Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, физическите, юридическите лица и общините – собственици на гори, могат да сключват договори с Министерството на вътрешните работи за опазване на горските територии – тяхна собственост или предоставени им за управление
\n
(2)Общините – собственици на гори, могат да възлагат опазването на горските територии на изградените звена „Общинска полиция“.
\n
(3)Лицата по ал. 1 и 2 уведомяват писмено регионалната дирекция по горите за сключените от тях договори.
\n
Чл. 195
\n
(1)Собственици на гори могат да сключват договори с юридически лица, регистрирани по Закона за частната охранителна дейност, за опазване на горските територии – тяхна собственост, и уведомяват писмено за това регионалната дирекция по горите
\n
(2)За извършване непосредственото опазване на горските територии юридическите лица, регистрирани по Закона за частната охранителна дейност, назначават лица с лесовъдско образование.
\n
(3)Опазването на горските територии по реда на ал. 1 и 2 се извършва съгласно разпоредбите на този закон.
\n
Раздел IІ Контрол
\n
Чл. 196
\n
(1)Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти
\n
(2)Във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1 Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за сътрудничество.
\n
(3)Условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.
\n
Чл. 197
\n
Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите 1. имат право на достъп до съответната документация и до обектите, подлежащи на контрол по този закон;
\n
2.имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнението на контролните им функции;
\n
3.имат право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход;
\n
4.имат право да задържат вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;
\n
5.дават консултации и правят предписания при констатиране на пропуски и нарушения;
\n
6.издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им;
\n
7.сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;
\n
8.контролират спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;
\n
9.контролират спазването на противопожарните правила;
\n
10.контролират спазването на режимите в защитените територии и защитените зони;
\n
11.извършват експертизи, анализи и оценки на извършените лесовъдски дейности в горските територии;
\n
12.имат правата по чл. 67, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча;
\n
13.съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон;
\n
14.уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии.
\n
Чл. 198
\n
(1)Непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори – служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури
\n
(2)За горски инспектор може да бъде назначено лице, което:
\n
1.има придобито: а) висше лесовъдско образование; б) средно лесовъдско образование и трудов стаж по специалността не по-малко от три години;
\n
2.не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;
\n
3.отговаря на изискванията за носене и съхранение на оръжие, както и за психо-физическа годност и професионална подготовка за заемане на длъжността.
\n
(3)Условията и редът за назначаване на горски инспектори, както и специфичните изисквания за психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.
\n
Чл. 199(1) Горските инспектори с висше лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197
\n
(2)Горските инспектори със средно лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197, с изключение на това по т. 11.
\n
Чл. 200(1) При изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да
\n
1.отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
\n
2.използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин, при: а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; б) задържане на правонарушител; в) нападения срещу служителите или граждани; г) групови нарушения на обществения ред;
\n
3.задържат лице, което: а) не се подчинява на законно разпореждане; б) оказва съпротива при изпълнение на законно разпореждане;
\n
4.използват при установяване на нарушения по този закон и подзаконовите актове по прилагането му технически средства или системи, заснемащи или записващи: а) деянието, датата и точния час на извършеното нарушение; б) извършителя, свидетелите, както и средствата, използвани за извършване на нарушението;
\n
5.използват моторни превозни средства със специален режим на движение;
\n
6.носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.
\n
(2)При задържане на правонарушител по ал. 1, т. 3 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.
\n
(3)При предаване на задържания правонарушител на съответните полицейски органи се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на полицейските органи. Протоколът съдържа:
\n
1.собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
\n
2.дата на съставяне на протокола;
\n
3.дата и място на задържането;
\n
4.описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
\n
5.собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;
\n
6.обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
\n
7.собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания;
\n
8.подпис на горския инспектор.
\n
(4)Преди предаване на лицето и съставянето на протокола по ал. 3 на задържаното лице се извършва медицински преглед.
\n
(5)Горските инспектори използват физическа сила и помощни средства по ал. 1, т. 2 след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение. Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя, като горските инспектори са длъжни:
\n
1.по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени;
\n
2.да преустановят използването на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане целта на приложената мярка.
\n
(6)Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.
\n
(7)След използване на физическа сила и помощни средства горските инспектори изготвят доклад до ръководителя си.
\n
(8)Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства.
\n
(9)Оръжието по ал. 1, т. 6 и по чл. 190, ал. 5 може да се използва единствено при неизбежна отбрана, когато използването му се явява абсолютно необходимо. За всеки случай на използване на оръжие се изготвя писмен доклад, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.
\n
(10)Условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение от горските инспектори, както и организацията и редът за принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.
\n
Чл. 201
\n
(1)Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време
\n
(2)При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 се легитимират със служебни карти. Служебните карти се издават от Изпълнителната агенция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор.
\n
(3)При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.
\n
(4)Работодателите задължително застраховат служителите по ал. 1 със застраховка „Живот и злополука“.
\n
(5)На служители по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
\n
(6)При смърт на служител по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга (съпругата), децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.
\n
(7)Органите на държавната и на местната власт, организациите и лицата сa длъжни да оказват съдействие на служителите по ал. 1 при изпълнение на правомощията им.
\n
(8)Собствениците и ползвателите на обекти за складиране, преработка и/или търговия с дървесина или недървесни горски продукти са длъжни да допускат служителите по ал. 1 за извършване на проверки.
\n
Чл. 202
\n
Министърът на земеделието и храните приема наредба за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване и сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителната агенция по горите, в нейните структури и в държавните предприятия по чл. 163
\n
Чл. 203
\n
(1)За осъществяване на контролната дейност могат да се изграждат контролни горски пунктове с цел проверки относно законния произход на превозваната дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти
\n
(2)Водачите на превозни средства, които превозват дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти, са длъжни да спират за проверка при подаден сигнал от горските инспектори, както и на контролните горски пунктове.
\n
(3)Условията и редът за откриване и закриване на контролни горски пунктове се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.
\n
Чл. 204
\n
Определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11
\n
Чл. 205Право да притежават и да използват контролна горска марка имат лицата, упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл. 235
\n
Чл. 206
\n
Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина, да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина
\n
Чл. 207
\n
Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка – собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината
\n
Чл. 208Образците на марките, условията и редът за тяхното придобиване, предоставяне и употреба се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11
\n
Чл. 209Забранява се преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки
\n
Чл. 210(1) Изпълнителната агенция по горите води единен регистър на контролните горски марки, а регионалните дирекции по горите – на производствените марки
\n
(2)При кражба или изгубване на контролна горска марка или производствена марка лицето, което я е използвало, е длъжно в срок до 24 часа да уведоми съответния орган по ал. 1.
\n
Чл. 211(1) Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет
\n
(2)Превозните билети се издават:
\n
1.от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства – за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения;
\n
2.от лицата, упражняващи лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.
\n
(3)Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта.
\n
(4)Дървесината, добита извън горските територии при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината.
\n
Чл. 212Произходът на дървесина от внос и тази от вътрешнообщностна доставка за Европейския съюз се доказва с документите, с които е осъществен вносът или доставката
\n
Чл. 213Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на
\n
1.дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;
\n
2.дървесина, непридружена с превозен билет;
\n
3.дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход.
\n
Глава четиринадесета БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ
\n
Чл. 214(1) Физическите и юридическите лица, извършващи дейности в горския сектор, могат да създават браншови организации въз основа на следните производствени принципи
\n
1.бранш „Горско стопанство“ – обхваща дейностите по чл. 233 и 241;
\n
2.бранш „Дървопреработваща и мебелна промишленост“ – обхваща дейностите по първична и вторична преработка на дървесина.
\n
(2)Браншовите организации в горския сектор са юридически лица с нестопанска цел, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и осъществяват дейност в обществена или в частна полза.
\n
(3)Браншовите организации извършват своята дейност при спазване на закона, въз основа на устава и в изпълнение на решенията на своите органи на управление.
\n
(4)Браншовата организация по ал. 1 не може да нарушава самостоятелността на своите членове или на друга браншова организация.
\n
(5)Наименованието на браншовата организация трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на лица на браншови принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
\n
Чл. 215
\n
(1)Браншова организация в бранш „Горско стопанство“ могат да учредят свободно и на доброволен принцип физически лица и търговци, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241
\n
(2)Браншова организация в бранш „Дървопреработваща и мебелна промишленост“ могат да учредят свободно и на доброволен принцип юридически лица, вписани в регистрите на производствените марки.
\n
Чл. 216(1) Членове на браншова организация в бранш „Горско стопанство“ могат да бъдат лица, които са регистрирани в публичните регистри по чл. 235 или 241
\n
(2)Членове на браншова организация в бранш „Дървопреработване и мебелна промишленост“ могат да бъдат търговци, които са вписани в регистрите на производствените марки.
\n
Чл. 217(1) Браншовите организации се обединяват в една национална браншова организация за всеки от браншовете по чл. 214
\n
(2)Всяка новорегистрирана браншова организация е член по право на създадената национална браншова организация и подава молба за членство в срок до един месец от своята регистрация.
\n
(3)Член на националните браншови организации по ал. 1 може да бъде единствено браншова организация.
\n
Чл. 218
\n
Националните браншови организации по чл. 217, ал. 1 са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза
\n
Чл. 219(1) В случаите, когато в един от браншовете по чл. 214, ал. 1 има само една браншова организация, тя се признава за национална браншова организация
\n
(2)Когато в един от браншовете по чл. 214 има регистрирани две браншови организации, които не могат да сформират юридическо лице с нестопанска цел по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, двете браншови организации и министърът на земеделието и храните подписват тристранно споразумение, с което уреждат своите права и задължения по отношение на националната им представителност. Тристранното споразумение се подновява ежегодно.
\n
(3)Тристранното споразумение по ал. 2 се прекратява в случай на регистриране на национална браншова организация в съответния бранш.
\n
Чл. 220Националните браншови организации в горския сектор
\n
1.подпомагат, насърчават, представляват и защитават интересите на членовете си пред държавната и общинската администрация и пред други организации;
\n
2.участват в работните групи към Министерството на земеделието и храните и към Изпълнителната агенция по горите при разработване на нормативни актове в областта на горското стопанство, дървопреработването и мебелната промишленост;
\n
3.представляват членовете си пред Министерството на земеделието и храните и пред Изпълнителната агенция по горите с право да сключват споразумения, чиито разпоредби са задължителни за членовете им;
\n
4.поддържат база данни на членовете на организацията и на квалифицирани специалисти в съответния бранш;
\n
5.съдействат на членовете си за развитие на тяхната дейност чрез оказване на услуги, подпомагане установяването на делови връзки, популяризиране на техните възможности, продукти, услуги и други;
\n
6.набират и предоставят информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност;
\n
7.съдействат за спазването на добрите търговски практики и правилата за лоялно пазарно поведение в браншовете;
\n
8.организират и провеждат професионално обучение, квалификация и преквалификация на своите членове;
\n
9.съдействат за повишаване на професионалното равнище на заетите в бранша, за създаване на здравословни и безопасни условия на труд и екологично чиста работна среда;
\n
10.оказват съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове между членовете си;
\n
11.сътрудничат със сродни организации в страната и чужбина и участват в дейността на европейски и други международни органи и организации;
\n
12.участват в регионални, национални и международни проекти и програми;
\n
13.извършват други дейности съгласно своя устав, които не противоречат на закона и на добрите нрави.
\n
Чл. 221
\n
(1)Националните браншови организации в горския сектор предоставят на министъра на земеделието и храните и на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите информация, свързана с производствената дейност на съответния бранш
\n
(2)Националните браншови организации в горския сектор подпомагат работата на държавните органи и органите на местно самоуправление при реализиране на политики и практики, свързани с развитието на горския сектор и на селските райони.
\n
(3)Държавните органи и органите на местно самоуправление оказват съдействие и предоставят информация на националните браншови организации за осъществяване на функциите им по този закон.
\n
Чл. 222
\n
(1)По предложение на националните браншови организации по чл. 217 държавата и общините с решение на Министерския съвет, съответно с решение на общинския съвет могат да им възлагат изпълнението на административни и технически услуги
\n
(2)Правата, задълженията и всички други условия, касаещи възлагането на услугите по ал. 1, подробно се описват в решението на Министерския съвет, съответно в решението на общинския съвет.
\n
(3)Държавата и общините упражняват контрол върху съответните национални браншови организации по ал. 1, като при нарушение могат да отнемат възложените им по ал. 2 права.
\n
Чл. 223
\n
(1)Право да представляват лицата, извършващи дейности в горския сектор, пред държавата, съответно пред Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите, имат само представителите на съответните национални браншови организации
\n
(2)Всяка национална браншова организация определя по един свой постоянен представител, който при необходимост да взаимодейства с министъра на земеделието и храните. При възникване на въпроси от особена компетентност представителят на съответната национална браншова организация взема становище на други свои членове и/или външни експерти.
\n
Чл. 224(1) Министерството на земеделието и храните поддържа регистър на браншовите организации и на националните браншови организации в горския сектор
\n
(2)Всяка браншова организация по ал. 1 в срок до един месец от регистрацията си подава в Министерството на земеделието и храните заявление за вписване в регистъра.
\n
(3)Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
\n
1.препис от решенията за регистрация;
\n
2.удостоверение за актуално състояние;
\n
3.списък на членовете.
\n
(4)За вписване в регистъра на националните браншови организации освен документите по ал. 3 към заявлението се прилагат и:
\n
1.копие на удостоверението за вписване в централния регистър при Министерството на правосъдието;
\n
2.правилата и редът за извършване на общественополезна дейност.
\n
(5)В срок до 14 работни дни от подаване на заявлението министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение на съответната браншова организация за вписване в регистъра.
\n
Глава петнадесета ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ, КВАЛИФИКАЦИЯ И ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ
\n
Чл. 225(1) Дейностите в горските територии се извършват само от лица, притежаващи съответното образование и квалификация
\n
(2)Собствениците на горски територии и лицата, на които е предоставено управлението на такива територии, допускат извършването на дейности на съответната територия само от лица, притежаващи съответното образование и квалификация за извършване на дейността.
\n
Чл. 226(1) Изпълнителната агенция по горите стимулира, координира и контролира провеждането на професионалното обучение в областта на горското стопанство
\n
(2)В изпълнение на функциите си по ал. 1 Изпълнителната агенция по горите:
\n
1.утвърждава годишни програми за обучение на работниците и служителите в агенцията и нейните структури и контролира изпълнението им;
\n
2.съгласува годишни програми за обучение на работниците и служителите в държавните предприятия по чл. 163 в областта на горското стопанство.
\n
(3)Регионалните дирекции по горите съгласуват годишните програми за обучение на работниците и служителите на общините и собствениците на горски територии извън посочените в ал. 2, т. 1 и 2.
\n
(4)Изпълнителната агенция по горите се грижи за популяризиране на новостите в горското стопанство сред работещите в горското стопанство, собствениците на гори и обществеността.
\n
Чл. 227Работодателите са длъжни да стимулират и осигуряват средства и условия за професионалното обучение и квалификация на своите работници и служители
\n
Чл. 228Изпълнителната агенция по горите подпомага професионалното обучение, квалификацията и преквалификацията чрез
\n
1.разработване на програми;
\n
2.издаване на учебни материали;
\n
3.осигуряване на квалифицирани специалисти;
\n
4.събиране, съхраняване, обработка, анализ и разпространение на информация, необходима за вземане на решения.
\n
Чл. 229
\n
За извършване на определени дейности в горските територии Изпълнителната агенция по горите може да изисква провеждането на специализирано обучение по утвърдена от нея програма Глава шестнадесета РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИ В ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ Раздел І Общи положения
\n
Чл. 230
\n
(1)Дейностите в горските територии се организират и/или извършват от физически лица и от търговци, които са регистрирани в публични регистри в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация, с изключение на случаите, в които законът не изисква регистрация
\n
(2)Удостоверението за регистрация по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице.
\n
(3)Дейностите в горските територии, осъществявани с механизирани средства, се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган.
\n
Чл. 231
\n
(1)За извършване на регистрацията по чл. 230 лицата подават заявление по образец до Изпълнителната агенция по горите, към което прилагат копие от документите, удостоверяващи, че отговарят на критериите за регистрация, и документ за платена такса за разглеждане на заявлението
\n
(2)Заявлението по ал. 1 се разглежда от постоянна комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в състава на която задължително се включва и по един представител на браншовите организации от бранш „Горско стопанство“. Със заповедта се определят и правилата за работа на комисията.
\n
(3)В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението комисията по ал. 2 изготвя мотивирано предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за вписване в регистъра или за отказ за регистрация.
\n
(4)Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите се произнася по предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.
\n
(5)Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
\n
(6)Вписването в регистъра се извършва в тридневен срок от произнасянето на органа по ал. 3 и на заявителя се издава удостоверение за регистрация след заплащане на такса за издаването му.
\n
(7)Удостоверението за регистрация е лично и не може да се преотстъпва.
\n
(8)За разглеждане на заявленията за регистрация и за издаване на удостоверение се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет, които постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите.
\n
Чл. 232При извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на
\n
1.действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт;
\n
2.Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото прилагане.
\n
Раздел ІІ Лесовъдска практика
\n
Чл. 233(1) Лесовъдска практика е
\n
1.планиране и организация на дейностите по залесяване;
\n
2.маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
\n
3.изработване на: а) задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии; б) горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии; в) задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за биологична рекултивация на нарушени терени;
\n
4.планиране и организация на добива на дървесина;
\n
5.планиране и организация на добива на недървесни горски продукти;
\n
6.изработване на проекти за горски автомобилни пътища и съоръжения към тях.
\n
(2)Лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи.
\n
Чл. 234
\n
(1)Лицата, притежаващи висше или средно лесовъдско образование, могат да упражняват лесовъдска практика самостоятелно или въз основа на договор след вписване в публичния регистър по чл. 235
\n
(2)Лицата по ал. 1, които са служители в Министерството на земеделието и храните и в Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, не могат да упражняват лесовъдска практика освен по служба.
\n
(3)Лицата по ал. 1, които са служители в структурите на Изпълнителната агенция по горите, не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии в териториалния обхват на дейност на съответната структура, в която изпълняват служебните си задължения.
\n
(4)Лицата по ал. 2 и 3 могат да упражняват лесовъдска практика в собствените си гори или в гори – собственост на свои роднини по права линия без ограничения, на роднини по съребрена линия до трета степен включително и на роднини по сватовство до втора степен включително.
\n
Чл. 235
\n
Дейностите по чл. 233, ал. 1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация
\n
Чл. 236(1) За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 1 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което
\n
1.притежава диплома за висше образование по специалността „Горско стопанство“ или „Озеленяване“, или „Ландшафтна архитектура“, или „Екология и опазване на околната среда“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ или с образователна и научна степен „доктор“ или „доктор на науките“, или 2. притежава диплома за средно образование по специалността „Горско и ловно стопанство“ или „Горско стопанство и дърводобив“, или „Озеленяване“ с придобита 2-ра или 3-та квалификационна степен „лесовъд“ и/или „техник лесовъд“;
\n
3.не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;
\n
4.не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.
\n
(2)За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 2 и 5 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:
\n
1.притежава диплома за висше образование по специалността „Горско стопанство“ или „Екология и опазване на околната среда“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ или с образователна и научна степен „доктор“ или „доктор на науките“, или 2. притежава диплома за средно образование по специалността „Горско стопанство и дърводобив“ или „Горско и ловно стопанство“ с придобита 2-ра или 3-та квалификационна степен „лесовъд“ и/или „техник лесовъд“;
\n
3.не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;
\n
4.не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.
\n
(3)За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 3 и 6 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:
\n
1.притежава диплома за висше лесовъдско образование по специалността „Горско стопанство“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ или с образователна и научна степен „доктор“ или „доктор на науките“;
\n
2.има две години стаж по специалността, придобит след висшето образование;
\n
3.не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;
\n
4.не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.
\n
(4)За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 4 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:
\n
1.притежава диплома за висше образование по специалността „Горско стопанство“ или „Механизация на горското стопанство“, или „Лесоинженерно дело“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ или с образователна и научна степен „доктор“ или „доктор на науките“, или 2. притежава диплома за средно образование по специалността „Горско стопанство и дърводобив“ или „Горско стопанство и ловно стопанство“, или „Механизация на горското стопанство и дърводобива“, или „Дърводобив и транспорт“, или „Дърводобивна промишленост“, или приравнени към тях специалности с придобита 2-ра или 3-та квалификационна степен „лесовъд“ и/или „техник лесовъд“;
\n
3.не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;
\n
4.не е извършило нарушение на този закон или подзаконовите актове по прилагането му при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.
\n
Чл. 237(1) Към заявлението за вписване в публичния регистър по чл. 235 физическите лица прилагат
\n
1.копие от диплома съгласно изискванията на чл. 236;
\n
2.документ за стаж по специалността – в случаите по чл. 233, ал. 1, т. 3 и 6;
\n
3.свидетелство за съдимост;
\n
4.декларация, че няма извършено нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;
\n
5.документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
\n
(2)В случаите, когато кандидатът има завършено образование извън страната, той представя удостоверение за признато завършено средно образование и професионална квалификация или удостоверение за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, издадени от Министерството на образованието и науката.
\n
Чл. 238Изпълнителната агенция по горите се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, подадено от физическо лице, когато
\n
1.не е представен някой от документите, изискуеми по чл. 237;
\n
2.лицето не отговаря на изискванията за регистрация;
\n
3.с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че някой от изискуемите документи, представени от заявителя, е неистински или е с невярно съдържание;
\n
4.когато лицето е отписано от регистъра на основание чл. 239, т. 4 – 8 и от датата на отписването до датата на подаването на заявлението не е изтекъл срокът на присъдата или на приложената принудителна административна мярка.
\n
Чл. 239Физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва в следните случаи
\n
1.по негово заявление;
\n
2.при смърт;
\n
3.при поставяне под запрещение;
\n
4.когато с влязла в сила присъда лицето е осъдено за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано;
\n
5.когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила два или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано;
\n
6.когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане;
\n
7.при извършване на лесовъдска практика от вписан в регистъра служител в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури в нарушение на чл. 234, ал. 2 и 3;
\n
8.когато след регистрация в регистъра се установи, че за издаването на удостоверението е представен неистински документ или документ с невярно съдържание.
\n
Чл. 240
\n
Отказът за вписване в регистъра за лесовъдска практика и за издаване на удостоверение за регистрация, както и отписването от регистъра се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс Раздел ІІІ Регистрация на търговци за извършване на дейности в горските територии
\n
Чл. 241
\n
Дейностите по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация на горските територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, както и издаването на съпровождащите ги документи се извършват от търговци, вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежаващи удостоверение за регистрация. В регистъра се вписват и държавните горски и ловни стопанства, когато самостоятелно извършват дейности в случаите по чл. 165, ал. 4 и 5
\n
Чл. 242(1) В публичния регистър по чл. 241 може да бъде вписан търговец, който
\n
1.има сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва;
\n
2.не е в процедура по ликвидация;
\n
3.не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
\n
4.не е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
\n
5.няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове.
\n
(2)В публичния регистър не може да бъде вписан търговец:
\n
1.който е извършил нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;
\n
2.чийто управител или в чийто управителен орган участва лице, отписано от регистъра на основание чл. 239, т. 4 – 8 през последните 24 месеца, предхождащи датата на подаване на заявлението за регистрация;
\n
3.чийто управител или член на управителен орган е бил управител или член на управителен орган на търговец, отписан от регистъра на основание чл. 245, т. 5 през последните 24 месеца, предхождащи датата на подаване на заявлението за регистрация.
\n
Чл. 243(1) Към заявлението за вписване в публичния регистър по чл. 241 търговецът прилага
\n
1.декларация, че не е в процедура по ликвидация, не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
\n
2.декларация, че не е лишен от право да упражнява търговска дейност;
\n
3.декларация, че няма парични задължения към държавата или към общините, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове;
\n
4.декларация, че няма извършено нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;
\n
5.декларация за обстоятелствата по чл. 242, ал. 2, т. 2 и 3;
\n
6.копие от вписан в Националната агенция за приходите трудов договор с лицето, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва;
\n
7.нотариално заверена декларация от лицето по т. 6, че е съгласно удостоверението му за регистрация да бъде използвано от търговеца за вписване в регистъра;
\n
8.документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
\n
(2)Когато търговец подава заявление за вписване в регистъра за изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, към заявлението се прилагат не по-малко от три трудови договора с физически лица, регистрирани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, за задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии.
\n
(3)Изискванията на ал. 1, т. 5 и 7 не се отнасят за търговци, чиито членове на управителни органи са вписани в регистъра за упражняване на лесовъдска практика.
\n
(4)Когато в публичния регистър по чл. 241 се вписват държавни горски стопанства или държавни ловни стопанства, към заявлението за вписване се прилагат документите по ал. 1, т. 2 – 8.
\n
Чл. 244Изпълнителната агенция по горите се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, когато
\n
1.не е представен някой от документите, изискуеми по чл. 243, ал. 1, 2 или 4;
\n
2.търговецът не отговаря на изискванията за регистрация;
\n
3.с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че някой от изискуемите документи, представени от заявителя, е неистински или е с невярно съдържание;
\n
4.търговецът е отписан от регистъра на основание чл. 245, т. 5 и от датата на отписване до датата на подаването на заявлението не е изтекъл срокът на приложената принудителна административна мярка.
\n
Чл. 245Лице, вписано в регистъра по чл. 241, се отписва
\n
1.по негово заявление;
\n
2.при смърт на физическото лице или при поставянето му под запрещение;
\n
3.при прекратяване на юридическото лице, на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство;
\n
4.когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията на чл. 242;
\n
5.когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила 5 или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на нормативен или общ административен акт, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано;
\n
6.когато на лицето по съдебен или административен ред му е било забранено да осъществява дейност по предмета на удостоверението – за срока на забраната.
\n
Чл. 246
\n
Отказът за вписване в регистъра по чл. 241 и за издаване на удостоверение за регистрация, както и отписването от регистъра се мотивират и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс
\n
Чл. 247
\n
Търговците, вписани в регистъра по чл. 241, са длъжни да уведомяват Изпълнителната агенция по горите за всички промени във вписаните обстоятелства по чл. 242 в 14-дневен срок от настъпването им. При неизпълнение на задължението търговецът се отписва от регистъра Глава седемнадесета ОБЩЕСТВЕНИ ЕКОСИСТЕМНИ ПОЛЗИ ОТ ГОРСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
\n
Чл. 248(1) Обществени екосистемни ползи от горските територии са резултатите от специализираните дейности по управлението им
\n
(2)Обществени екосистемни ползи от горските територии са:
\n
1.защита срещу ерозия на почвата от лавини и наводнения;
\n
2.обезпечаване на количеството и качеството на водата;
\n
3.поддържане на биологичното разнообразие;
\n
4.екраниране, поглъщане на шум и замърсители, поддържане на микроклимат;
\n
5.осигуряване на условия за рекреация и туризъм;
\n
6.поддържане на традиционния ландшафт;
\n
7.защита на природното и културното наследство;
\n
8.защита на инфраструктурни обекти и съоръжения;
\n
9.забавяне и регулиране на въздействията от промените на климата.
\n
Чл. 249(1) Обществените екосистемни ползи по чл. 248, ал. 2, когато благоприятстват извършването на стопанска дейност, са възмездни
\n
(2)В областните планове за развитие на горските територии се определят:
\n
1.конкретните горски територии и зоните извън тях, в които ползването на обществени екосистемни ползи е възмездно;
\n
2.видовете стопански дейности, за които се дължи плащане за обществени екосистемни ползи.
\n
(3)Лицата, които извършват стопанската дейност по ал. 1 в горските територии и зони, определени в областния план за развитие на горските територии, заплащат в общината, на чиято територия извършват дейността, обезщетение за съответните обществени екосистемни ползи.
\n
(4)Ежегодно до 30 април общината разпределя постъпилите средства от обезщетения между собствениците на горски територии, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.
\n
(5)Право да получат средствата по ал. 4 имат собственици на горски територии, както и държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства:
\n
1.чиито горски територии са на територията на съответната община и имат утвърдени горскостопански планове и програми;
\n
2.чиито горски територии са включени в териториите и зоните по ал. 2, т. 1;
\n
3.чиито горски територии са сертифицирани.
\n
(6)Средствата, събрани от общината по ал. 3, могат да се разходват само за обезщетяване на собственици на гори, държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства по реда на тази глава.
\n
(7)В случаите, когато останат неразпределени средства по ал. 3, те се разходват с решение на общинския съвет за изпълнение на проекти, свързани с горите и/или с опазване на околната среда.
\n
(8)Методиката за определяне на обезщетението по ал. 3, условията и редът за неговото заплащане и за разпределяне на набраните в общината средства се определят с наредба на Министерския съвет.
\n
Чл. 250
\n
Лица, на които са предоставени за управление горски територии под наем или под аренда, не заплащат обезщетение за обществени екосистемни ползи за съответната територия
\n
Чл. 251
\n
Ежегодно до 31 май общините предоставят на съответната регионална дирекция по горите информация за събраните и разходваните средства от обезщетения за обществени екосистемни ползи Глава осемнадесета AДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Раздел I
\n
Принудителни административни мерки
\n
Чл. 252
\n
За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или оправомощени от тях длъжностни лица със заповед прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 254
\n
Чл. 253(1) Министърът на земеделието и храните спира
\n
1.разпореждания на централни ведомства или областни управители, които са в нарушение на този закон;
\n
2.реализацията на планове, утвърдени в нарушение на този закон.
\n
(2)Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите спира:
\n
1.разпореждания на регионалните дирекции по горите и на държавните предприятия по чл. 163, които са в нарушение на този закон;
\n
2.реализацията на програми, утвърдени в нарушение на този закон.
\n
(3)Директорите на регионални дирекции по горите:
\n
1.спират дейности в горските територии, които не са предвидени в съответните горскостопански планове и програми или когато такива планове и програми липсват;
\n
2.спират строителство в горските територии: а) когато то се извършва без приет по съответния ред проект или в нарушение на такъв проект; б) на обекти и съоръжения за борба срещу ерозията и пороите, за които не е приет технически проект за борба срещу ерозията и пороите, или когато строителството се извършва в нарушение на предвидените в проекта горскостопански дейности; в) в които предназначението на територията не е променено в случаите и по реда на този закон;
\n
3.спират дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по прилагането им;
\n
4.спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват горските територии;
\n
5.спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
\n
(4)Директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства, както и кметовете на общини – собственици на гори, спират дейности и строителство в горските територии – тяхна собственост, и в такива, предоставени им за управление, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
\n
(5)В заповедите за прилагане на принудителните административни мерки по ал. 1 – 4 се дават и предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатите нарушения.
\n
Чл. 254(1) Принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 – за срок до 6 месеца
\n
(2)Заповедите за прилагане на принудителните административни мерки подлежат на незабавно изпълнение.
\n
(3)Приложените принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
\n
Раздел II
\n
Административни нарушения и наказания
\n
Чл. 255Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица вследствие на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му
\n
Чл. 256
\n
(1)Наказва се с глоба от 50 до 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му
\n
(2)Наказанието по ал. 1 се налага и на собственици и ползватели на горски територии, които възпрепятстват провеждането на необходимите действия, свързани с инвентаризацията на горските територии, или не предоставят необходимите данни за извършването й.
\n
(3)Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.
\n
Чл. 257(1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
\n
1.не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;
\n
2.съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми;
\n
3.не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията;
\n
4.за съгласуване, одобряване или издаване на документи поставя като условия или изисква документи, каквито не се предвиждат с този закон, с подзаконовите актове по прилагането му или с друг нормативен акт;
\n
5.в срок, определен с нормативен акт, не се произнесе по искане за съгласуване, одобряване или издаване на документи; не извърши проверки или услуги;
\n
6.разпореди, съгласува или допусне извършването на строителство в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, в т.ч. в нарушение на нормативите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2;
\n
7.съгласува или допусне извършването на дейност в горските територии от лица, които не притежават съответната правоспособност.
\n
(2)Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Глобата се налага независимо от отписването от регистъра по чл. 235.
\n
Чл. 258
\n
Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, което извършва дейност в горските територии, без да притежава съответната правоспособност
\n
Чл. 259
\n
Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, извършило оценка за горски територии в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 86, ал. 2
\n
Чл. 260
\n
Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, което извършва лесовъдска практика, без да е вписано в регистъра по чл. 235, както и лице, което е вписано в регистъра, но осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация
\n
Чл. 261(1) Наказва се с глоба от 50 до 500 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, физическо лице, което
\n
1.не изпълни разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия;
\n
2.не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи.
\n
(2)Наказва се с глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, физическо лице, което не извърши възстановителни работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд поземлен имот в горските територии.
\n
Чл. 262
\n
(1)Наказва се с имуществена санкция от 200 до 2000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, юридическо лице, едноличен търговец или търговец, вписан в регистъра по чл. 241, което 1. извършва дейност в горските територии, без да е вписано в регистъра по чл. 241;
\n
2.е вписано в регистъра по чл. 241, но осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация;
\n
3.не изпълни разпореждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност по този закон;
\n
4.не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи;
\n
5.допусне извършването от негово име на дейност в горските територии от лица, които не притежават съответната правоспособност.
\n
(2)Наказва се с имуществена санкция от 500 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, юридическо лице, едноличен търговец или търговец, вписан в регистъра по чл. 241, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот в горските територии.
\n
Чл. 263
\n
(1)Наказват се с глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности 1. нанасяне на повреди или унищожаване на горски пътища, пътни съоръжения и принадлежности на пътя;
\n
2.ползване на горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11;
\n
3.изхвърляне на отпадъци и строителни материали, замърсяващи горските територии;
\n
4.отнемане на хумусен пласт и/или мъртва горска постилка.
\n
(2)За нарушение по ал. 1 освен наложената глоба на нарушителя се отнема даденото разрешение или удостоверение за достъп до горската територия и той се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението.
\n
(3)При неизпълнение на задължението по ал. 2 последиците от нарушението се отстраняват от собственика на пътя за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя собственикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
\n
(4)Ново разрешение или удостоверение за достъп до горската територия може да бъде дадено след изпълнение на задълженията по ал. 2 и 3.
\n
Чл. 264
\n
(1)Наказват се с глоба от 100 до 1000 лв. физически лица – собственици и/или ползватели на имоти, граничещи с горски територии, които възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища или ограничават достъпа до такива пътища
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.
\n
(3)С наказанието по ал. 1 и 2 се наказват и лица, които в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му възпрепятстват или ограничават достъпа до горските територии и свободното придвижване на хора, диви животни и води. Когато достъпът до горските територии е ограничен посредством поставени огради, бариери или други прегради или съоръжения, те се премахват за сметка на лицето, което ги е поставило.
\n
Чл. 265
\n
(1)Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв. физическо лице, което промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не по установения за това ред
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
\n
(3)Наказанието по ал. 1 и 2 се налага и на лица, които изграждат обекти по чл. 54, ал. 1 или извършват дейност по чл. 73, ал. 1 в горски територии, без да е учредено право на строеж, съответно без да е променено предназначението на територията по установения за това ред.
\n
Чл. 266
\n
(1)Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв.
\n
Чл. 267
\n
(1)Който не уведоми своевременно компетентния орган по този закон за кражба или загубване на контролна горска марка или производствена марка, се наказва с глоба от 50 до 500 лв
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.
\n
Чл. 268
\n
(1)Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му 1. преотстъпи контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло или отличителен знак;
\n
2.използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация;
\n
3.издаде позволително за извършване на дейност в горските територии, без да има правомощия за това.
\n
(2)Когато нарушението по ал. 1, т. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
\n
Чл. 269
\n
Наказват се с глоба от 50 до 500 лв. и ръководителите или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено административно нарушение по този закон и подзаконовите актове по прилагането му при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации
\n
Чл. 270
\n
За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание
\n
Чл. 271
\n
За нарушения на Регламент (ЕО) № 2173/2005 наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание
\n
Чл. 272
\n
Ако лице извърши нарушение по чл. 256 – 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер
\n
Чл. 273
\n
(1)Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им
\n
(2)Вещите, отнети в полза на държавата, се продават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. За разпореждането с тези вещи не се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за Националната агенция за приходите.
\n
(3)Дървесината и недървесните горски продукти – предмет на нарушението, както и животните – средство на нарушението, иззети и задържани с актовете за установяване на административни нарушения или с констативни протоколи, могат да се продават по реда на ал. 2 преди приключване на административнонаказателното производство.
\n
(4)Вещите, отнети в полза на държавата, могат да се предоставят безвъзмездно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите на нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, а когато вещите са отнети с наказателно постановление, издадено от кмет на община, те могат да бъдат предоставени безвъзмездно на съответната община.
\n
(5)Отнетите в полза на държавата вещи, които са негодни за употреба, се унищожават от регионалните дирекции по горите.
\n
(6)Средствата от продажбата на вещите по ал. 3, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банкова сметка на съответната регионална дирекция по горите:
\n
1.до приключване на административната преписка с влязъл в сила акт на компетентен орган;
\n
2.до изтичане на една година от датата на констатиране на административното нарушение – когато в този срок нарушителят не е установен.
\n
(7)За времето, през което средствата по ал. 6 са депозирани в банковата сметка на съответната регионална дирекция по горите, не се дължат лихви.
\n
(8)Иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества се предават в срок до 24 часа на поделенията на Министерството на вътрешните работи.
\n
Чл. 274(1) Нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на
\n
1.служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
\n
2.служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование – за горските територии, предоставени им за управление;
\n
3.кметовете на кметства, кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините, за която се изисква лесовъдско образование – за горските територии на територията на съответната община;
\n
4.лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 – за горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности и отговарят на условията на чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания;
\n
5.държавните служители на Министерството на земеделието и храните, оправомощени от министъра;
\n
6.държавните служители на Министерството на вътрешните работи, оправомощени от министъра.
\n
(2)Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 имат право да проверяват всички документи за сеч, паша и други ползвания от горите.
\n
Чл. 275(1) Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават
\n
1.от кметовете на общини – за нарушения, установени от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3;
\n
2.от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите – в останалите случаи;
\n
3.от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица – за нарушенията, установени по чл. 274, ал. 1, т. 6.
\n
(2)Глобите, имуществените санкции и сумите, получени от продажбата на отнетите в полза на държавата вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи – предмет и/или средство на нарушението, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а когато наказателното постановление е издадено от кмет на община – в бюджета на съответната община.
\n
(3)Тридесет на сто от постъпилите в съответните бюджети по ал. 2 суми от влезли в сила наказателни постановления се изплащат на съответните актосъставители. Условията и редът за изплащане на сумите се определят със заповед на лицата по ал. 1.
\n
(4)Размерът на обезщетенията за вреди/щети върху горски територии, съоръжения, изградени в тях и върху горски пътища, се определя с наредба на Министерския съвет.
\n
(5)Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност.
\n
Чл. 276Нарушенията по Регламент (ЕО) № 2173/2005 се установяват с актове на служители на Агенция „Митници“
\n
Чл. 277
\n
Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.„Абиотични“ са въздействия, фактори и повреди, причинени от елементи на неживата природа – вятър, сняг, ниски и високи температури, пожари и други.
\n
2.„Архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма“ е публично достъпна инфраструктура за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари, дървени мостчета, екопътеки, които не представляват строителство по смисъла на Закона за устройство на територията.
\n
3.„Биомаса“ е биологично разграждащи се продукти или части от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от горските територии и свързаните с тях промишлености.
\n
4.„Биотични“ са фактори и въздействия, причинени от елементи на живата природа – флора, фауна и микота.
\n
5.„Висше лесовъдско образование“ е висше образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство“ с придобита професионална квалификация „инженер по горско стопанство“ или „магистър-инженер по горско стопанство“ или „магистър-инженер“ по специалностите „Горско стопанство“, „Лесовъдство“, „Лесоползване“, „Лесоустройство“, „Ловно стопанство“, „Селекция, семепроизводство и горски култури“, „Защита на горите“, „Стопанисване на горите“, „Ловно и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското стопанство“ в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование.
\n
6.„Временен склад“ е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й.
\n
7.„Възобновителна сеч“ е сеч, при която след изсичане на дървета се осигурява възобновяване на насаждението.
\n
8.„Географска култура от горски дървесни и храстови видове“ е изкуствено създадено насаждение по определена схема с фиданки от различни географски произходи на един и същ дървесен вид.
\n
9.„Гола сеч“ е възобновителна сеч, при която за период, не по-дълъг от една година, се отсичат всички дървета на зрялото насаждение на определена територия.
\n
10.„Голина“ е незалесена горска площ, подлежаща на залесяване.
\n
11.„Горска екосистема“ е съвкупността от организми от горската флора, фауна и микота заедно със свързаната с тях нежива материя, които си взаимодействат в рамките на определени пространствени граници.
\n
12.„Горска семепроизводствена база“ са всички одобрени и регистрирани източници за производство на горски репродуктивни материали.
\n
13.„Горски автомобилни пътища“ са трайни горски пътища с асфалтовобетонно покритие, повърхностна обработка или трошенокаменна настилка.
\n
14.„Горски култури“ са гори, създадени по изкуствен начин.
\n
15.„Горски пътища“ са временни или трайни съоръжения, необходими за стопанисване, опазване и защита на горските територии, добив на дървесина и недървесни горски продукти, стопанисване и ползване на дивеча.
\n
16.„Горски разсадник“ е площ, на която се извършва производство на фиданки от горски дървесни и храстови видове.
\n
17.„Горски репродуктивни материали“ са единици за възпроизводство, части от растения и посадъчен материал от горски видове, предназначени за размножаване или залесяване.
\n
18.„Горски територии с висока консервационна стойност“ са горски територии с критично значение за опазване и поддържане на биологичното разнообразие, екологичните и социалните функции на горите.
\n
19.„Горскостопански дейности“ са дейности, свързани със стопанисването, защитата и опазването на горските територии и добива на дървесина, както и с изготвянето на горскостопански планове и програми.
\n
20.„Дендрариум“ е жива колекция от дървета и храсти върху определена територия, организирани по систематичен, географски или друг принцип.
\n
21.„Добив на дървесина“ е сеч и извоз на дървесина до временен склад.
\n
22.„Ерозирани горски територии“ са горски земи, по повърхността на които се наблюдават процеси на разрушаване, пренасяне и отлагане на земни материали от водни потоци и вятър.
\n
23.„Заслон“ е временна постройка в горска територия без помещения за постоянно или временно настаняване.
\n
24.„Защитни горски пояси“ са линейни горски култури, създадени за защита на почвите, инженерни съоръжения и урбанизирани територии и за подобряване на микроклимата.
\n
25.„Зона за защита от урбанизация“ е част от горските територии, в която е забранено извършването на строителство, с изключение на елементи от техническата инфраструктура и хидротехнически съоръжения, както и на съоръжения, свързани с управлението на горските територии.
\n
26.„Инвентаризация на горските територии“ е установяване на площта, количествените и качествените характеристики на горските територии по конкретни горскостопански показатели чрез оглед и измерване.
\n
27.„Износ“ е придвижването на стоки от държава – членка на Европейския съюз, в трета държава.
\n
28.„Каламитети“ са масови прояви на вредители, свързани с нанасянето на значителни повреди на насажденията.
\n
29.„Клон“ е група индивиди (копия), първоначално произведени от един индивид (майка) посредством вегетативно размножаване.
\n
30.„Клонова колекция“ е горска култура, създадена от отделни клонове в определено съотношение.
\n
31.„Лесистост“ е процентното отношение на площта на една територия, заета от гори, към цялата й площ.
\n
32.„Лесовъдско образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ е висше лесовъдско образование с професионална квалификация „магистър-инженер по горско стопанство“ по специалностите „Горско стопанство“, „Лесовъдство“, „Лесоползване“, „Лесоустройство“, „Ловно стопанство“, „Селекция, семепроизводство и горски култури“, „Защита на горите“, „Стопанисване на горите“, „Ловно и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското стопанство“ или професионална квалификация „инженер по горско стопанство“, придобити по Закона за висшето образование.
\n
33.„Лесовъдско образование“ е средно или висше образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство“ с придобита квалификация „техник-лесовъд“ или „техник-технолог“, или професия „техник-лесовъд“ или „техник-механизатор“, или професионална квалификация „инженер по горско стопанство“, или „магистър-инженер по горско стопанство“ или „магистър-инженер“ по специалностите „Горско стопанство“, „Лесовъдство“, „Лесоползване“, „Лесоустройство“, „Ловно стопанство“, „Селекция, семепроизводство и горски култури“, „Защита на горите“, „Стопанисване на горите“, „Ловно и рибно стопанство“, „Лесоползване и икономика на горското стопанство“ в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и Закона за висшето образование.
\n
34.„Логистика“ е подпомагане вземането на решения, основани на обективна, точна, достоверна и навременна информация чрез събиране, съхраняване, обработка, анализ и разпространение на тази информация.
\n
35.„Микота“ са многоклетъчни организми от царство гъби.
\n
36.„Мъртва горска постилка“ е надпочвен органичен пласт, формиран от отпаднала дървесна и друга растителна маса.