{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">Бързото и широко разпространение на информационните и комуникационните технологии и глобализацията доведоха до създаването на нова работна среда в България. Тя се характеризира с все по-тясна връзка между равнището на образованието и трудовата заетост, както и с уеднаквяването на изискванията към професионалните умения в световен мащаб. От работещите в различните сфери, имащи отношение към детето, ще се изискват все повече умение за мултидисциплинарен подход, технически способности, комуникативни умения, мотивация за продължаващо образоване през целия живот, социални умения и др.</p>\n<p class=\"lf-p\">Голямо значение за успешното изпълнение на стратегията има начинът, по който се подготвят кадрите във висшите училища, които ще работят в различните сфери, засягащи политиките за детето - педагогически кадри, социални работници, здравни работници, психолози, юристи, полицаи и дознатели и други. Във висшите училища следва да се предлага модерно знание, основано на съвременните постижения на науката и изследванията на децата и семействата чрез съвременните форми на преподаване и обучение. Университетското образование следва да осигури връзка с нуждите на пазара на труда, да преодолява феминизацията на професиите, свързани с правата и закрилата на децата.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съществено значение за подобряване на качеството и ефективността на прилаганите политики за децата има подборът на хората, които са пряко ангажирани с дейности, свързани с децата и с техните семейства. Необходимо е те да се съобразяват с техните личностни и професионални качества, както и с желанието им да повишават и разширяват своята квалификация непрекъснато, за да могат пълноценно и ефективно да подкрепят децата и семействата.</p>\n<p class=\"lf-p\">Да бъдат предприети следните мерки с цел развитие на човешките ресурси на системата за закрила на детето:</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">1.</span>Да се осигури съответствие между професионалната квалификация на специалистите и потребностите на пазара на труда с оглед изискванията на целевите групи в условията на глобализиращия се свят.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">2.</span>Да се приеме държавен стандарт за съотношението “социален работник - брой клиенти” при работата с децата и техните семейства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">3.</span>Да се актуализират стандартите за съотношението брой персонал - деца при предоставянето на различни видове услуги с цел повишаване на качеството.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">4.</span>Да се развият гъвкави механизми за включване в обучение за повишаване на квалификацията, както и за придобиване на различни професионални умения с практическа насоченост на специалистите, ангажирани с дейности, свързани с децата и техните семейства.</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">5.</span>Да се въведат разнообразни мотивационни инструменти и техники за стимулиране на специалистите и повишаване на тяхната професионална реализация чрез приемане на план за кариерно развитие на специалистите, обвързан с обучение за повишаване на квалификацията, трудовите възнаграждения, подобряване условията на труд и осигуряване на технически средства за работа в офис и на терен.</div>\n<p class=\"lf-p\">ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ</p>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Намалено равнище на бедност за групата 0 - 15 години (базова стойност за 2005 г. - 17,8 %);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Намалено равнище на бедност сред домакинствата с деца (цели на хилядолетието - среден месечен доход - 280 евро, дял на бедното население - 15 %, праг на бедността - 170 евро);</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Развита мрежа от услуги за семействата с деца - консултиране, обучение на родители, медиация и др.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Намален относителен дял на децата, отглеждани в специализирани институции;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Броят на децата, настанени в семеен тип среда, се равнява поне на 50 % от броя на децата, настанени извън техните биологични семейства;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Гарантиран достъп до медицински услуги за всички деца;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Снижаване на показателите за детска смъртност и доближаването им до добрите примери от страните на ЕС, за да се постигнат и целите на хилядолетието за България: смъртността сред деца до 5 години да достигне 9,5 на 1000 живородени; до 1-годишна възраст - да достигне 7,0 деца на 1000 живородени, перинаталната смъртност да достигне 8,0 на 1000 деца, делът на живородените деца с ниско тегло да достигне 6 % на 1000 живородени деца;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Повишен брой на кърмещите майки на деца до 1-годишна възраст;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Да се постигне 90 % обхват на децата с имунизация от задължителния имунизационен календар;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Подобрена профилактика на здравето при децата от всички възрастови групи;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Силно ограничаване на рисковите фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотични вещества;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Ограничаване на риска от разпространение на половопредавани инфекции, HIV/СПИН;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Развита мрежа за психиатрична помощ за деца в цялата страна;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Въведени програми за психичноздравно благополучие на децата, включително превантивни програми от грижи за деца с психични разстройства и техните семейства;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Постигане на 100 % обхват на задължителната предучилищна подготовка;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Увеличаване дела на децата от различните етнически малцинствени групи, които са интегрирани в общообразователни училища;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Подобряване владеенето на български език от децата, за които той не е майчин, което ще ги предпазва от дискриминация и ще изравни възможностите им в образователния процес с тези на останалите деца;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Увеличаване относителния дял на децата с увреждания, които са интегрирани в детските градини и общообразователните училища;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Увеличен достъп до услуги за деца - жертви на насилие, детски труд, сексуална експлоатация и трафик с цел възстановяване и връщане в образователната система или професионално образование;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Премахнати най-тежките форми на детски труд до 2016 г. в съответствие с глобалната цел, поставена от Доклада на Международната организация на труда от 2006 г.;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Във всяка община е създаден културен център или институция, които да предлагат детски културни дейности, детски спорт и организация на свободното време;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Осигурена модерна спортна база за всяко дете на територията на всяка община;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Увеличен брой предавания за децата, семейството и свободното време в обществените и частните медии;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Изградена система за мониторинг върху правата на децата и качеството на услугите за деца;</div>\n<div class=\"lf-abs\"><span class=\"lf-abs-num\">•</span>Въведени стандарти за ранно детско развитие.</div>\n<p class=\"lf-p\">МЕХАНИЗЪМ ЗА МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА С цел да се гарантира наблюдението и оценката на изпълнението на целите и мерките по стратегията ще бъдат предприети следните дейности:</p>\n<p class=\"lf-p\">На национално ниво наблюдението на политиките за детето и изпълнението на Стратегията се ръководи от председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Наблюдението ще бъде осъществявано по отношение на целите, мерките и очакваните резултати по стратегията, както и по правата на детето.</p>\n<p class=\"lf-p\">Наблюдението ще бъде осъществявано от председателя на Държавната агенция за закрила на детето и чрез периодични (на всеки три години) доклади от ресорните министерства и институции и доклади от социологически проучвания за оценка на стратегията. Механизмът включва и анализ от интегрираните проверки по правата на детето на местно ниво.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резултатите от наблюдението ще бъдат обобщавани от председателя на Държавната агенция за закрила на детето, който ще представя доклад за обсъждане пред Националния съвет за закрила на детето.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ежегодно председателят на Държавната агенция за закрила на детето ще изготвя доклад с анализ на постигнатите резултати спрямо заложените цели на база на приет едногодишен план за действие. Докладът ще бъде предоставян за обсъждане от НСЗД, след което ще бъде внасян за приемане от Министерския съвет. Вследствие на изготвения анализ и при необходимост председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да инициира ревизия на стратегията.</p>\n<p class=\"lf-p\">На местно ниво наблюдението на политиките за детето се изпълнява от комисии за детето към общинските съвети, в които следва да има представители на: общинските администрации, дирекциите “Социално подпомагане”, регионалните инспекторати по образование, бюрата по труда, областните инспекции по труда, регионалните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, районните полицейски управления, училища и детски градини, местни организации на гражданското общество и лицензирани доставчици на социални услуги за деца. Комисиите за детето следва да разработят местни програми за детето, които да отразяват препоръките от анализите от интегрираните проверки по правата на детето.</p>\n<p class=\"lf-p\">СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА АСП Агенция за социално подпомагане ВУИ Възпитателни училища-интернати ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето ДСП Дирекция “Социално подпомагане”</p>\n<p class=\"lf-p\">ЕС Европейския съюз ESSPROS Европейска система за интегрирана статистика на социалната закрила ЗБППМН Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните ЗЗД Закон за закрила на детето ЗУБ Закон за убежището и бежанците КПД Конвенция за правата на детето МВР Министерството на вътрешните работи МЗ Министерството на здравеопазването МОН Министерството на образованието и науката МОТ Международната организация на труда МС Министерския съвет МТСП Министерството на труда и социалната политика НИС Национална информационна система за деца НПО Неправителствена организация НСЗД Национален съвет за закрила на детето ОЗД Отдел “Закрила на детето”</p>\n<p class=\"lf-p\">ООН Организацията на обединените нации РДСП Регионална дирекция “Социално подпомагане”</p>\n<p class=\"lf-p\">РИО Регионален инспекторат по образованието СЗО Световната здравна организация СПИ Социално-педагогически интернат УНИЦЕФ Детски фонд на ООН 1 Вж. Националната стратегия за демографското развитие на Република България (2006 - 2020 г.).</p>\n<p class=\"lf-p\">2 Брой живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението.</p>\n<p class=\"lf-p\">3 Данните са от “Приоритети и политики за благосъстоянието на децата”, ГорексПрес, София, 2002 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">4 Национална стратегия за демографско развитие 2006 - 2020 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">5 Innocenti Social Monitor 2004. Economic Growth and Child Poverty in the CEE/CIS and the Baltic states.</p>\n<p class=\"lf-p\">6 Вж. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013 г.”.</p>\n<p class=\"lf-p\">7 Доклад за изпълнението на съвместния меморандум по социално включване на Република България.</p>\n<p class=\"lf-p\">8 Изследване на Министерството на здравеопазването.</p>\n<p class=\"lf-p\">9 Съгласно СЗО, 2005: “Declaration and Action Plan on Child and Adolescent Mental Health”, WHO Ministerial conference, Helsinki, Finland 2005.</p>\n<p class=\"lf-p\">10 Република България, НСИ, “Статистически справочник” 2006 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">11 “Образование и психично здраве”, доклад от конференция в СУ “Климент Охридски”, 31 май 2007 г., София.</p>\n<p class=\"lf-p\">12 Съгласно Конвенция № 182 на Международната организация на труда (МОТ) за забрана и незабавно премахване на най-тежките форми на детски труд, ратифицирана от България и влязла в сила на 29 юли 2001 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">13 Национално изследване “Проблеми на детския труд в условията на трансформация в България”, МОТ, 2000 г., както и: България: Променящият се профил на бедността. Оценка на бедността. Световна банка, 2002 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">14 Вж. България: Променящият се профил на бедността. Оценка на бедността. Световна банка, 2002 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">15 Съртийс, Ребека. (2005). Втори годишен доклад за жертвите на трафик в Югоизточна Европа. Международна организация по миграция, Regional Clearing Point, стр. 163 - 165.</p>\n<p class=\"lf-p\">16 Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, “Състояние на безопасността на движението по пътищата на страната през 2006 г.”, София, 2007 г.</p>\n<p class=\"lf-p\">17 С молби за предоставяне на статут на бежанец със семействата си или като непридружени деца в съответствие със Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).</p>\n<p class=\"lf-p\">7841</p></div>", "next": 0}