Прием на деца Оценъчни показатели - 3 *2.1. Приемът на деца в медицинския блок на заведението се осъществява от лекар. *2.2. Приемът на деца в жилищния блок се извършва съгласно условията и реда, определени с нормативните актове. *2.3. В дома за медико-социални грижи е утвърдена писмена инструкция за условията и реда за прием на деца, нуждаещи се от продължително медицинско наблюдение, лечение, рехабилитация, специфични грижи за хронично болни и за отглеждане на деца в социален риск.
\n2.4. В заведението се извършва (при необходимост) по време на приема на детето частична, съответно пълна, санитарна обработка, като за целта са осигурени необходимите съоръжения, дезифенкционни и обезпаразитяващи препарати, подсушаващи материали и др.
\n2.5. Приемът на рискови деца задължително се предшества от настаняване в приемно-изолационен сектор.
\n2.6. Приемът на деца за алтернативни на институционалния тип грижи (в дневни центрове,седмична грижа) се извършва по ред, определен от Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
\nКритерий № 3 Информираност на родители или законни представители на децата за вътрешния ред и за правата на децата, информирано съгласие за лечение (к.т. х ґ 2) Оценъчни показатели - 7 3.1. Домът за медико-социални грижи предоставя на родителите или законните представители на детето информация за:
\n3.1.1. лицата, които участват в изследванията, лечението на заболяването му и в прилагането на свързаните с тях общи и специфични сестрински грижи;
\n3.1.2. лицата, които участват в отглеждането, възпитанието и рехабилитацията на детето.
\n3.2. Заведението информира родителите или законните представители на детето за:
\n3.2.1. реда, който трябва да спазват при посещения;
\n3.2.2. задълженията им за спазване на изискванията за чистота, тишина и забрана на тютюнопушенето на територията на лечебното заведение.
\n3.3. Лекуващият лекар дава подходяща информация за здравословното състояние на детето, за вида и обема на лечебните и рехабилитационните процедури, които трябва да му се приложат, и за резултата от тях, за физическото му и психомоторно развитие:
\n3.3.1. родителите или законния представител, ако има такъв;
\n3.3.2. социалната служба, настанила детето.
\n3.4. Домът за медико-социални грижи има и изпълнява ясно разписани правила за получаване на информирано съгласие от родителя или законния представител на детето относно провеждането на предстоящи диагностични, лечебни процедури, за ползите и рисковете от тях и за съществуващи алтернативи. *3.5. В определените с нормативен акт случаи заведението взема писменото съгласие на родителя на детето или законния му представител за извършване на съответните процедури и интервенции.
\nКритерий № 4 Планиране на индивидуални грижи, диагностични и лечебни процедури Показатели - всички са задължителни *4. Домът за медико-социални грижи изпълнява утвърдени от директора правила за съставяне на индивидуален проект за развитие на детето. Правилата включват:
\n4.1. системно организиране на педагогическа и психологическа дейност, общуване с децата с цел оптимална социализация и психо-социална рехабилитация при прилагане на принципа за индивидуален подход;
\n4.2. планиране на предстоящи диагностични изследвания и лечебни въздействия, общи и специфични съпътстващи грижи за всяко дете;
\n4.3. поименния състав на екипа, който извършва медицински процедури и съпътстващи грижи;
\n4.4. координацията на медицинските процедури и съпътстващите ги общи и специфични грижи;
\n4.5. съставяне на диференциално-диагностичен план;
\n4.6. график за извършване на диагностичните изследвания и консултации с други специалисти;
\n4.7. очакван резултат от планираните медицински действия.
\nКритерий № 5 Прилагане на педагогически дейности, диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури и на съпътстващи общи и специализирани грижи Оценъчни показатели - 4 *5.1. Домът за медико-социални грижи е въвел научнообоснована и ресурсноосигурена политика за своевременност, достатъчност и ефективност на прилаганите профилактични, лечебни, рехабилитационни и педагогически дейности и на съпътстващите общи и специфични грижи.
\n5.2. Резултатите от изпълнението на тази политика се подлагат на анализ, съпроводен с решения за оптимизирането им от: мултидисциплинарния екип; медицинския съвет, лечебно-контролната комисия, комисията за борба с вътреболничните инфекции и съвета по здравни грижи - всяко шестмесечие. *5.3. В дома се извършват и оценяват следните медицински дейности:
\n5.3.1. профилактични прегледи - степен на обхващаемост;.
\n5.3.2. диспансеризация - степен на обхващаемост;
\n5.3.3. специфична имунопрофилактика чрез обхващане със задължителни имунизации - степен на обхващаемост;
\n5.3.4. оценка на нервно-психическото развитие и резултатите от възпитателната дейност;
\n5.3.5. прилагане на допълнителни диагностични и скринингови изследвания - видове и обхващаемост;
\n5.3.6. лечебното заведение отчита резултати от рехабилитация на деца с увреждания;
\n5.3.7. лечебното заведение отчита лечение на деца с хронични заболявания по:
\n5.3.7.1. изход от заболяването;
\n5.3.7.2. леталитет;
\n5.3.7.3. съвпадение на предварителната с окончателна клинична диагноза;
\n5.3.8. лечебното заведение отчита:
\n5.3.8.1. заболеваемост от чревни инфекции;
\n5.3.8.2. заболеваемост от респираторни инфекции;
\n5.3.8.3. отношение на хипотрофичните деца към общия брой.
\n5.4. Доотглеждане и лечение на недоносени и рискови новородени деца. Отчитат се:
\n5.4.1. % на вътреболнични инфекции (референтна стойност 10 % ± 5);
\n5.4.2. % на недоносени деца от общия брой;
\n5.4.3. % на усложненията, типични за незрели деца.
\nКритерий № 6 Напускане на дома за медико-социални грижи Оценъчни показатели - 2 *6.1. Условията и редът за напускане на лечебното заведение са регламентирани в Правилника за вътрешния ред.
\n6.2. Налице са и се изпълняват правила за дейности и набор от документи, с които детето напуска лечебното заведение или се премества в друго заведение.
\n6.3. Изпълнението на правилата се контролира от директора.
\nКритерий № 7 Документооборот Оценъчни показатели - 3 *7.1. Домът за медико-социални грижи има правилник за документооборота, в който са разписани редът и начинът за водене, съхраняване, защита, обмен и достъп до информацията за:
\n7.1.1. здравното състояние на детето;
\n7.1.2. неговия социален статус. *7.2. Съдържащата се в здравното досие на детето информация:
\n7.2.1. е поверителна и се съхранява надеждно;
\n7.2.2. съдържа достатъчни по вид, обем и верност данни за нуждите на медицинските професионалисти.
\n7.3. Отговорностите на различните специалисти, които участват в съставянето и поддържането на здравното досие, са писмено определени.
\n7.4. Здравното досие:
\n7.4.1. се съставя от лекуващия лекар в деня, в който детето е постъпило в лечебното заведение, и съдържа първоначална оценка на неговото състояние (в празнични дни от дежурния лекар);
\n7.4.2. се актуализира постоянно.
\nЗабележка. Показателите, означени със знак “*”, са задължителни.
\nПриложение № 8 към чл. 21, т. 8 ПРОГРАМА за акредитация на центрове за трансфузионна хематология, клиники и отделения по трансфузионна хематология ОЦЕНЯВАНЕ НА ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ НА ЦЕНТРОВЕ И ОТДЕЛЕНИЯ ПО ТРАНСФУЗИОННА ХЕМАТОЛОГИЯ (ОТХ) Направление № 1 :
\nОценяване на условията и средствата, с които се оказват здравни услуги Критерий № 1 Управление на центровете и отделенията по трансфузионна хематология Показатели - всички са задължителни *1.1. Центърът за трансфузионна хематология (ЦТХ)/отделението по трансфузионна хематология (ОТХ) изпълнява дейностите си в съответствие с правилника за устройството и дейността си. *1.2. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология се управлява от лице, което отговаря на нормативните изисквания за образователно-квалификационна степен, квалификация и назначаване. *1.3. Длъжностните характеристики регламентират правата, задълженията и отговорностите на работещите в ЦТХ/ОТХ. *1.4. В лечебното заведение със заповед на ръководителя има създаден медицински съвет, който работи по утвърден правилник и отчита дейността си с протоколи от проведени заседания (А). *1.5. Разработени са и са въведени в действие правила за координация и взаимодействие между отделните структури на ЦТХ (А). *1.6. Наличие на програма за развитие и управление на лечебното заведение, включваща (А):
\n1.6.1. визия, мисия, цели и задачи на лечебното заведение;
\n1.6.2. анализ на дейността на лечебното заведение.
\n1.6.3. насоки за развитие.
\nКритерий № 2 Управление на човешките ресурси Показатели - всички са задължителни *2. В ЦТХ/ОТХ има програма за специализация на лекарите и за продължително обучение.
\nКритерий № 3 Съответствие на материално-техническата база и инструментариум с вида и предмета на дейност Оценъчни показатели - 2 *3.1. Наличие на заключения от органите на РИОКОЗ съобразно действащите в страната здравни норми и изисквания.
\n3.2. Съответствие на наличната медицинска апаратура и оборудване:
\n3.2.1. с минималните изисквания по медицински стандарти;
\n3.2.2. при липса на медицински стандарти се спазват изискванията за изпълнение на дейностите по собствени протоколи за добра лабораторна и добра производствена практика, доказано с документирани проверки от комисии, създадени по реда на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.
\n3.3. На наличната медицинска апаратура се извършва периодична профилактика и поддръжка.
\nКритерий № 4 Информационно осигуряване Оценъчни показатели - 1 *4.1. В ЦТХ/ОТХ има информационна система, съдържаща данни за:
\n4.1.1. използваемостта на капацитета;
\n4.1.2. интензификация на медицинските и производствените дейности - брой донори на 1000 жители от населението от областта, среден брой донори на служител, среднодневен брой донори;
\n4.1.3. качествените резултати от дейността;
\n4.1.4. складовата наличност и движението на медицински изделия - сакове за кръвовземане, лабораторни тестове, технически изделия и други;
\n4.1.5. наличност и технологични данни на медицинската апаратура - модел, идентификационен номер, фирма производител, година на производство, амортизируема стойност.
\n4.2. Анализираната информация за дейността се обсъжда всяко шестмесечие на заседание на медицинския съвет за ЦТХ или на колегиуми за ОТХ, последвано от управленски решения.
\nКритерий № 5 Дейности по медицински стандарт Оценъчни показатели - 1 *5.1. Дейността в лечебното заведение се осъществява съгласно:
\n5.1.1. минималните изисквания на медицинския стандарт;
\n5.1.2. при липса на медицински стандарти, собствени протоколи за добра лабораторна и добра производствена практика.
\n5.2. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология има разработени и внедрени в практиката стандартни работни протоколи.
\nКритерий № 6 Дейности за подобряване на качеството (к.т. ґ 2) Оценъчни показатели - 3 *6.1. Ръководителят на ЦТХ (началникът на ОТХ) анализира, контролира и предприема действия относно:
\n6.1.1. вида и обема на осъществяваните медицински дейности;
\n6.1.2. изискванията за набиране на донори;
\n6.1.3. диагностиката на всяка единица дарена кръв - (А);
\n6.1.4. преработването на всяка единица дарена кръв - (А);
\n6.1.5. съхранение и рационална употреба на медицинските изделия за кръвовземане;
\n6.1.6. съхранение и рационална употреба на лабораторните тестове;
\n6.1.7. съхранението на диагностицирани и преработени кръв и кръвни съставки;
\n6.1.8. качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, предоставяни за употреба на лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла.
\n6.2. В ЦТХ (ОТХ) се извършва планиране на:
\n6.2.1. броя донори на кръв и кръвни съставки;
\n6.2.2. количеството кръв и кръвни съставки;
\n6.2.3. необходимите количества медицински изделия за кръвовземане и лабораторни тестове.
\nКритерий № 7 Дейности за сигурност и безопасност на донорите и персонала Оценъчни показатели - А - 10 или Б - 5 7.1. Лечебното заведение:
\n7.1.1. има план за действие при кризи от невоенен характер;
\n7.1.2. провежда практически упражнения по организационната схема най-малко веднъж годишно, удостоверено с протокол;
\n7.1.3. има план за привеждане на лечебното заведение за работа във военно време, както и военновременен план;
\n7.1.4. има определен специалист по отбранително-мобилизационна подготовка (А).
\n7.2. Наличие на договор с регистрирана служба по трудова медицина за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд (А).
\n7.3. В ЦТХ (ОТХ) има действащи и утвърдени от ръководителя:
\n7.3.1. програма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация;
\n7.3.2. правила за стерилизация и деструкция на биологични материали;
\n7.3.3. всички работещи в лечебното заведение са запознати срещу подпис с програмата и правилата.
\n7.4. Центърът за трансфузионна хематология (отделението по трансфузионна хематология) изпълнява собствената програма за управление на болничните отпадъци.
\n7.5. Пресечните точки на чистите с нечистите потоци са маркирани. След всяко преминаване през тях на явно или условно контаминиран с инфекциозни или токсични нокси материал се извършва обработка в съответствие със здравните норми и изисквания.
\nНаправление № 2 Оценяване на дейностите, чрез които се оказват здравни услуги Критерий № 1 Достъп Оценъчни показатели - 3 *1.1. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология информира донорите за:
\n1.1.1. видовете и спецификата на административните, медицинските и други услуги;
\n1.1.2. реда, условията и документирането на медицинските дейности.
\n1.2. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология осигурява възможност на гражданите за получаване на информация по телефон и/или чрез web страница.
\n1.3. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология информира донорите за вида и разположението на отделните си структури чрез информационни табели.
\n1.4. В ЦТХ/ОТХ съществуват условия за улесняване достъпа на хора с увреждания до неговите структури.
\nКритерий № 2 Прием на донори Оценъчни показатели - 2 *2.1. Приемът на граждани в ЦТХ/ОТХ и допускането им до даряване на кръв или кръвни съставки се осъществява след преглед от лекар.
\n2.2. Приемът на донори е обезпечен с консумативи, медицински изделия за кръвовземане, лабораторни тестове и медицинска апаратура.
\n2.3. Условията и редът за спешно или планово кръводаряване и даряване за автохемотрансфузия са регламентирани със заповед на ръководителя на лечебното заведение.
\nКритерий № 3 Информираност на донорите Оценъчни показатели - 6 *3.1. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология предоставя на донора информация за:
\n3.1.1. длъжността и имената на лицата, които участват в процеса на кръвовземане;
\n3.1.2. вътрешния ред в лечебното заведение, с който следва да се съобразява донорът.
\n3.2. Лекарят в ЦТХ/ОТХ информира донора за:
\n3.2.1. здравното му състояние след извършения преглед и резултатите от проведените лабораторни изследвания;
\n3.2.2. причините, поради които лицето не се допуска да дари кръв или кръвни съставки.
\n3.3. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология е създало условия за зачитане правата и достойнството на донора по време на пребиваването му в него, като:
\n3.3.1. във връзка с процеса на кръвовземане донорът може да получи отговори на въпроси, които поставя в условията на личен разговор;
\n3.3.2. в случаите на присъствие на студенти и специализанти се иска неговото съгласие;
\n3.3.3. се уважава религията му.
\n3.4. В ЦТХ/ОТХ има вътрешен ред за проучване удовлетвореността на донорите.
\nКритерий № 4 Информирано съгласие на донори Показатели - всички са задължителни *4.1. В ЦТХ (ОТХ) се изпълняват изискванията на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането за предоставяне по достъпен начин на информация на всеки донор относно провеждането на предстоящите процедури, ползите и рисковете от тях. *4.2. Донорът дава писмено информирано съгласие и попълва декларация за здравословното си състояние.
\nКритерий № 5 Прилагане на медицински дейности (к.т. ґ 2) Оценъчни показатели - 3 *5.1. Ръководителят на ЦТХ (началникът на ОТХ) анализира дейностите по:
\n5.1.1. промоция на доброволното и безвъзмездно кръводаряване;
\n5.1.2. подбор на донорите на кръв и кръвни съставки за автоложно и хомоложно кръвопреливане;
\n5.1.3. вземане на кръв и кръвни съставки;
\n5.1.4. съхранение и транспорт на дарената кръв до лечебното заведение;
\n5.1.5. приемане на дарената кръв от отделението за диагностика и преработка - само за центрове;
\n5.1.6. съхранение на кръв и кръвни съставки в трансфузионната структура;
\n5.1.7. контрол на срока на годност на кръвните съставки;
\n5.1.8. диагностика на дарената кръв (А);
\n5.1.9. преработка на дарената кръв (А);
\n5.1.10. етикетиране и освобождаване на кръвта и кръвните съставки (А);
\n5.1.11. приемане на изпратени от други центрове готови кръвни съставки (А);
\n5.1.12. получаване и разпределение на заявките за кръв и кръвни съставки от лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите с легла;
\n5.1.13. подбор на кръв и кръвни съставки за преливане на реципиенти;
\n5.1.14. разпределяне, дистрибуция и експедиция на кръв и кръвни съставки;
\n5.1.15. попълване на неприкосновен запас от кръвни съставки, медицински изделия и лабораторни тестове.
\n5.2. Ръководителят анализира своевременността, достатъчността и ефективността на прилаганите кръвовземащи, диагностични, производствени и дистрибуционни дейности.
\n5.3. Лечебното заведение осъществява дейности по медицински стандарт и по собствени протоколи в съответствие с предмета на дейност.
\n5.4. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология осъществява дейности по технически фишове за добри медицински грижи, контролът на които се осъществява от ръководителя.
\nКритерий № 6 Напускане на лечебното заведение Оценъчни показатели - 4 6.1. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология е създало и изпълнява писмени правила за действията, които следва да се извършат след приключване на кръвовземането.
\n6.2. При напускане на лечебното заведение донорът получава указания за:
\n6.2.1. хранителен, двигателен и трудов режим;
\n6.2.2. предпазване от рискови за здравето фактори на околната среда.
\n6.2.3. контролни медицински консултации - кога и при кого. *6.3. Центърът за трансфузионна хематология/отделението по трансфузионна хематология издава карта на всеки донор, която съдържа:
\n6.3.1. трите имена и ЕГН на донора;
\n6.3.2. постоянен адрес;
\n6.3.3. уникален идентификационен номер на картата;
\n6.3.4. кръвногрупова принадлежност на донора;
\n6.3.5. дата и количество на взетите кръв или кръвни съставки.
\nКритерий № 7 Документооборот Оценъчни показатели - 6 *7.1. В ЦТХ/ОТХ има правилник за документооборота, в който са разписани редът и начинът за водене, съхраняване, защита, обмен и предоставяне на информацията за здравното състояние на донора.
\n7.2. Ръководителят на лечебното заведение определя със заповед поддържането на регистъра по реда на Наредба № 29 от 2004 г. за условията и реда за съставяне, обработване, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по чл. 36 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и за формите на документацията.
\n7.3. Досието на донора съдържа:
\n7.3.1. декларация за информирано съгласие;
\n7.3.2. карта за кръводаряване;
\n7.3.3. информация за здравословното състояние на донора;
\n7.3.4. резултатите от проведените лабораторни изследвания.
\n7.4. Отговорностите на лицата, които участват в съставянето и поддържането на досиетата на донорите, са писмено определени. *Забележки:
\nПриложение № 9 към чл. 22, ал. 1, т. 4 ОЦЕНЯВАНЕ НА ОТДЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ Общи показатели, приложими за клиника (отделение) без оглед на неговия клиничен профил оценъчни показатели 15 1. Общи показатели *1.1. В клиниката (отделението) са спазени хигиенните изисквания за осъществяване на дейността.
\n1.2. Осигуреност с персонал: *1.2.1. началник със специалност по профила на клиниката (отделението);
\n1.2.2. броят на лекарите с придобита специалност е минимум два пъти по голям от броя на лекарите без придобита специалност;
\n1.2.3. броят на специализиращите лекари без придобита специалност е минимум два пъти по голям от броя на незачислените за специализация лекари без специалност; *1.2.4. броят на медицинските сестри (акушерки и др.) е два до три пъти по-голям от броя на лекарите.
\n1.3. Оборудване за лечение на критични нарушения в жизненоважните функции на пациенти и набор с лекарства за спешни състояния според спецификата на клиниката (отделението). *1.4. Спазва се правилник за устройството и вътрешния ред на клиниката (отделението). *1.5. Спазват се правила за взаимовръзка и комуникация с диагностичните и лечебните структури в лечебното заведение.
\n1.6. Има сигнализираща система за осигуряване на бърз контакт с медицински специалисти и лекари при възникнали спешни състояния. *1.7. В клиниката (отделението) се събират, обработват и анализират данни за:
\n1.7.1. движението на пациентите (постъпили, приведени в други медицински структури, приведени в други лечебни заведения и причините за това, изписани, починали);
\n1.7.2. използваемостта на капацитета;
\n1.7.3. средната продължителност на болничния престой;
\n1.7.4. предоперативен престой и оперативна активност (отнася се за медицински структури с хирургически профил);
\n1.7.5. резултатите от проведеното лечение;
\n1.7.6. повторен прием на пациенти и причините за него.
\n1.8. В клиниката (отделението) се спазват правилата на лечебното заведение за:
\n1.8.1. прием на пациентите и информирането им за техните права и задължения;
\n1.8.2. получаването на писмено съгласие преди извършване на лечебни и оперативни дейности;
\n1.8.3. водене, съхраняване и защита на пациентното досие и информацията в него;
\n1.8.4. редът за снабдяване с лекарства, консумативи, кръв и кръвни съставки;
\n1.8.5. провежданата антибиотична политика;
\n1.8.6. изправност на техниката и поддържане на нивото на персонала за безопасна практика и сигурност на пациентите.
\n1.9. Съгласно предмета на дейността си клиниката (отделението):
\n1.9.1. работи по медицински стандарти;
\n1.9.2. при липса на медицински стандарти работи по клинични протоколи (терапевтични алгоритми) и технически фишове.
\n1.10. В клиниката (отделението) се регистрират ВБИ, както следва: референтни стойности за клиника (отделение) по анестезиология и/или интезивно лечение - 30 % ± 10; рискови отделения (хирургични, хематологични, урологични, АГ, неонатология, хемодиализа) - 10 % ± 5; за останалите отделения - 1 %.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по вътрешни болести оценъчни показатели 13 От 1.1 до 1.10.
\n2.1.1. електрокардиограф - 12-канален;
\n2.1.2. ехограф и представен документ за квалификация на специалиста;
\n2.1.3. велоергометрия с протекция на дефибрилатор и представен документ за квалификация;
\n2.1.4. ехокардиограф и представен документ за квалификация;
\n2.1.5. доплер и представен документ за квалификация;
\n2.1.6. фиброгастроскоп и представен документ за квалификация;
\n2.1.7. ректоскоп и представен документ за квалификация;
\n2.1.8. спирометър;
\n2.1.9. Холтер;
\n2.1.10. инхалатор;
\n2.1.11. ректосигмоидоскоп или фиброколоноскоп и представен документ за квалификация.
\n2.2. Структурата има възможност за имунологична диагностика.
\n2.3. В структурата има възможност за осигуряване на интензивно лечение на болни.
\nСпецифични показатели за дейността на педиатрична структура оценъчни показатели 9 От 1.1 до 1.10.
\n2.2. В стаите, предназначени за деца в кърмаческа възраст, съществува подходящо пространство, осигурено с необходимите удобства за кърмене на бебетата.
\n2.3. Леглата са осигурени с необходимите защитни прегради, предпазващи децата от падане и нараняване.
\n2.4. Осигурена е защита, непозволяваща достъп на децата до електрически контакти, прозорци и стълбища.
\n2.5. Структурата разполага с играчки, учебен материал, библиотека, телевизор, друга аудиовизуална техника.
\n2.6. Изпълняват се програми за обучение и квалификация на медицински сестри по въпросите за грижи и поведение с деца.
\n2.7. Изпълняват се писмени правила за:
\n2.7.1. съпровождане на дете от човек от персонала при необходимост от извършване на изследвания или провеждане на лечение в друга лечебна структура;
\n2.7.2. поведението на придружителите;
\n2.7.3. реда за предаване на детето при изписването му от отделението.
\nСпецифични показатели за дейността на акушеро-гинекологична структура оценъчни показатели 12 От 1.1 до 1.10.
\nВ случай че в лечебното заведение не са разкрити някои от посочените структури, да се посочи договор с друго лечебно заведение с налични такива.
\n2.2. Структурата притежава собствена родилна зала, собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвани съгласно стандарта по хирургия и стандарта по анестезиология.
\n2.3. В структурата се изпълняват писмени правила, определящи организацията и отговорностите за изпълнението на:
\n2.3.1. собствени клинични протоколи и на диагностични и лечебни процедури при случаи с усложнения;
\n2.3.2. собствени протоколи и технически фишове за добри акушерски грижи.
\n2.4. Всяко тримесечие се извършва статистически анализ на данните за: брой на ражданията - живи и мъртви раждания; брой, относителен дял на преждевременните раждания - общо и по степен на недоносеност; брой и относителен дял на ражданията с цезарово сечение - индикации; брой и относителен дял на седалищните раждания и в тази група - относителен дял на цезаровите сечения; перинатална смъртност - по критериите анте-, интра- и ранна постнатална; обща и по степен на недоносеност; причини (аутопсионен протокол); брой на абортите - общо; брой и относителен дял на спонтанните аборти; брой и относителен дял на абортите по медицински показания и в тази група - брой и относителен дял на аборти след 12 гестационна седмица; брой и относителен дял на интраоперативни и ранни (до седмия ден) следоперативни усложнения при раждания, акушерски и гинекологични операции, групирани по вид (инфекциозни, хеморагични, тромбоемболични, други); брой и относителен дял на случаите на интраоперативен и ранен постоперативен леталитет при раждания, акушерски и гинекологични операции - общо и само майчина смъртност (по причини).
\nРезултатите от този анализ се обобщават по тримесечия и за цялата календарна година и се разпечатват в три екземпляра: един остава в структурното звено, един се предава на ръководството на лечебното заведение и един се изпраща в РЦЗ.
\n2.5. В структурата са извършени през последните три години не по-малко от 20 % големи (сложни) оперативни интервенции.
\n2.6. В структурата са извършени през последните три години не по-малко от 10 % много големи (много сложни) оперативни интервенции.
\n2.7. В структурата се осъществяват диагностични и лечебни процедури по методите на лапароскопските интервенции.
\n2.8. Структурата има програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.
\n2.9. През последните три години в структурата няма регистирана майчина смъртност.
\n2.10. През последните три години интранаталната смъртност е под средната за страната.
\n2.11. През последните три години процентът на ражданията с цезарово сечение е под средните показатели за страната съгласно нивото на лечебното заведение.
\nЗабележка. Влизащият в структурата сектор по неонатология се оценява по стандарти за неонатология.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по неонатология От 1.1 до 1.10 за всички отделения Неонатологични сектори към АГ отделения в районни болници - оценъчни показатели 12 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура:
\nВ структурата има: кът за първична ресусцитация, сектор за здрави новородени деца, място за локална деконтаминация, млечна кухня, стая за изписване на новородените.
\n2.2. Апаратура:
\nОкомплектованост на къта за първична ресусцитация с възможности за реанимация, аспиратор, кислороден дозатор, топлинен източник за осигуряване на топлинен комфорт на новороденото дете.
\n2.3. Човешки ресурси:
\nЛекар-педиатър с допълнителна квалификация по неонатология минимум един месец.
\n2.4. Основни дейности:
\n2.4.1. обслужват новородени от бременности с нисък риск; рутинни грижи за новородените деца;
\n2.4.2. имат възможности за кардио-пулмонална ресусцитация; възможности за извършване на: хематологични и цитологични изследвания, биохимия, микробиологично изследване; мониториране на жизнени показатели - сърдечна честота, дихателна честота, образни методи - рентгенологично изследване.
\n3.2. Децентрализиране на леглата за новородените.
\n3.3. Реанимационна маса за новородените.
\n3.4. Кислороден дозатор със затоплен и овлажнен кислород.
\n3.5. Секторът се обслужва от лекар-педиатър с продължителна квалификация по неонатология над един месец.
\n3.6. Възможности за поддържане на основни жизнени функции при деца, нуждаещи се от интензивно лечение, до и по време на транспортирането им в интензивно неонатологично отделение.
\n3.7. Апаратура (инкубатор) , закупена през последните 5 години.
\n3.8. Извършен ремонт през последните 5 години.
\n3.9. Програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.
\n3.10. Перфузор помпа.
\n3.11. Пулсоксиметър.
\n3.12. % от децата с ниско тегло до 2000 г., със среден и нисък риск, отгледани в сектора и изписани здрави, без усложнения (над 70 %).
\nНеонатологични отделения към областни болници - оценъчни показатели 16 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура:
\nКът за първична ресусцитация към родилна зала; сектор за здрави новородени деца, като неонаталните легла съответстват на броя на родилните легла; сектор за специални грижи; сектор за интензивно лечение I ниво (интензивни грижи); легла за интензивно лечение - 0,4 - 1,5/1000 раждания; наличие на сервизно помещение за подготовка на млечни храни; апаратна стая; локална зала за деконтаминация.
\n2.2. Апаратура и оборудване:
\n2.2.1. кът за първична ресусцитация - има реанимационна маса; аспирационна система; кислородни дозатори със затоплен и овлажнен кислород; топлинен източник; осигурява възможности за кардио-пулмонална ресусцитация след раждането при рискови новородени деца;
\n2.2.2. секторът за специални грижи е оборудван със: 2 инкубатора за специални грижи; 2 неонатални монитора с възможност за мониториране на жизненоважни показатели; 1 фотолампа; 2 аспиратора; 2 кислородни дозатора със затоплен и овлажнен кислород;
\n2.2.3. секторът за интензивно лечение разполага със следният минимум: неонатални инкубатори - 3; неонатални монитори - 3; аспиратори - 3; неонатални респиратори - 2; пулсоксиметри - 2; кислородни дозатори - 3; перфузор помпи - 4.
\n2.3. Основни дейности:
\n2.3.1. рутинни грижи; специални грижи; първична ресусцитация; интензивно лечение I ниво, което включва: конвенционална апаратна вентилация, мониториране на жизненоважни показатели, кислородотерапия, тотално или парциално парентерално хранене; конвенционална фототерапия; обменно кръвопреливане;
\n2.3.2. възможности за образни изследвания - рентгенографии, контрастно изследване на гастро-интестиналната система, бъбреци и пикочни пътища на новородени деца, ехографско изследване на абдоминални органи;
\n2.3.3. специални изследвания - офталмоскопия, изосерологични проби, микробиология.
\n2.4. Човешки ресурси:
\n2.4.1. осигурено е 24-часово дежурство от лекар;
\n2.4.2. има възможности за ползване на разположение 24 часа в денонощието на: общ хирург, рентгенов лаборант.
\n3.2. Кът за първична ресусцитация към операционна за ц.с.
\n3.3. Самостоятелна манипулационна за подготовка на разтвори за парентерално хранене.
\n3.4. Децентрализиране на леглата за новородените.
\n3.5. Дистрибутори на течен сапун и дезинфектанти до всяка мивка.
\n3.6. Апаратурна окоплектованост и подходяща квалификация на персонала за провеждане на сърфактант терапия.
\n3.7. Трансфонтанелна ехография.
\n3.8. Допълнителна квалификация на лекарите и медицинските специалисти в областта на интензивното лечение.
\n3.9. Структурата има възможност да ползва ехокардиографска диагностика.
\n3.10. Конвенционална фототерапия.
\n3.11. Задължително присъствие на неонатолог при раждане извън рисковите раждания.
\n3.12. Програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.
\n3.13. Еднократно работно облекло.
\n3.14. При степен ниво на интензивно лечение отношението сестра/новородено е 1 към 3, т.е. една сестра полага грижи за три новородени деца (необходими са две сестри на едно легло за 24 часа).
\n3.15. Има повече от един специалист неонатолог.
\n3.16. Възможност за осъществяване на транспорт на рискови новородени деца.
\nНеонатологични отделения/клиники към междуобластни, университетски и национални болници - оценъчни показатели 11 *2. Минимални изисквания по стандарти 2.1. Структура:
\n2.1.1. сектори за специални грижи, за интензивно лечение II ниво, за рутинни грижи;
\n2.1.2. зала за ресусцитация;
\n2.1.3. апаратна стая - отделно помещение за съхраняване и малки ремонти на апаратура, със съответното електрозахранване, инсталации за кислород и сгъстен въздух; оптимална площ 5 m 2 / 1 легло;
\n2.1.4. локална зала за деконтаминация;
\n2.1.5. експресна клинична лаборатория с възможност за: кръвно-газов анализ, електролити, хемоглобин (хематокрит), кръвна захар.
\n2.2. Апаратура и оборудване:
\n2.2.1. неонатални респиратори за конвенционална апаратна вентилация - 4 бр.;
\n2.2.2. неонатални респиратори за високочестотна вентилация - 2 бр.;
\n2.2.3. Infant Flow система;
\n2.2.4. неонатални монитори - броят да съответства на броя на леглата за интензивно лечение;
\n2.2.5. неонатални инкубатори - броят да съответства на броя на леглата за интензивно лечение;
\n2.2.6. перфузор помпи - броят да съответства на броя на леглата за интензивно лечение;
\n2.2.7. аспиратори - броят да съответства на броя на леглата за интензивно лечение;
\n2.2.8. кислородни дозатори - броят да съответства на броя на леглата за интензивно лечение;
\n2.2.9. термолегла;
\n2.2.10. транспортен рентгенов апарат;
\n2.2.11. ехограф поне с един трансдюсер 3 - 5 мегахерца;
\n2.2.12. камера за стерилен ламинарен поток;
\n2.2.13. електрозахранване с двойно осигуряване; аспирационна система, която поддържа налягане не под 500 mm Hg и има поне един извод за всяко легло; инсталация за сгъстен въздух, която поддържа налягане не под 5 bar и има поне един извод за всяко легло; инсталация за кислород под налягане, която поддържа налягане не под 5 bar и има поне един извод за всяко легло; луминесцентно осветление;
\n2.2.14. работното облекло на персонала се сменя ежедневно.
\n2.3. Основни дейности:
\n2.3.1. рутинни грижи, специални грижи, интензивно лечение II ниво, като се включва конвенционална и неконвенционална апаратна вентилация, мониториране на жизненоважни показатели, вкл. неинвазивно артериално налягане и пулсоксиметрия, тотално парентерално хранене, интензивна фототерапия;
\n2.3.2. функционална диагностика на сърдечно-съдова система, ЦНС, отделителна система;
\n2.3.3. асистирана вентилация, включително постоянно положително налягане и 24 часа след прекратяване на изкуствената вентилация;
\n2.3.4. интензивно лечение при новородени с екстремно ниско обменно кръвопреливане;
\n2.3.5. възможности за образни изследвания - рентгенографии, контрастно изследване на гастро-интестиналната система, бъбреци и пикочни пътища на новородени деца, трансфонтанелна ехография, ехографско изследване на абдоминални органи;
\n2.3.6. специални изследвания - офталмоскопия, изосерологични проби, електрокардиография.
\n2.4. Човешки ресурси:
\n2.4.1. отношението сестра/новородено е 1 към 2;
\n2.4.2. има възможности за ползване на разположение 24 часа в денонощието на: общ хирург, рентгенов лаборант, педиатър-кардиолог, техник “Газови инсталации”, техник “Електромедицинска апаратура” и клиничен микробиолог;
\n2.4.3. за всяка работна смяна възможности за екип от лекар и медицинска сестра;
\n2.4.4. възможности за осигуряване на лекар за осъществяване на републиканска консултация.
\n3.2. Квалификация в областта на интензивното лечение.
\n3.3. Конвенционална фототерапия.
\n3.4. Извършват торакоцентеза и торакопункция.
\n3.5. Измерва централно венозно налягане.
\n3.6. Имат възможност за извършване на доплер - сонография.
\n3.7. Възможности за експресна микробиологична диагностика.
\n3.8. Провеждане на протокол за лечение на персистираща артериална белодробна хипертензия.
\n3.9. Задължително присъствие на неонатолог при раждане извън рисковите раждания.
\n3.10. Програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.
\n3.11. Възможност за осъществяване на транспорт на рискови новородени деца.
\nОтделения за специални грижи на новородени деца - оценъчни показатели 7 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Основни дейности: мониториране на дишане, сърдечна дейност или пулсоксиметрия; кислородотерапия; тотално или парциално парентерално хранене; ентерално хранене с оро- или назогастрална сонда; грижи за деца с минимални хирургически интервенции в предхождащите 24 часа; грижи за деца в терминално състояние, но не в деня на смъртта; фототерапия; специално мониториране (напр. кръвна глюкоза или билирубин); поддържащо антиконвулсивно лечение при деца с неврологична симптоматика и гърчове; дихателна кинезитерапия и инхалаторно лечение при недоносени новородени деца с бронхо-пулмонална дисплазия най-малко десет дни след екстубацията; възможности за офталмологична диагностика.
\n2.2. Апаратура:
\n2.2.1. съобразно диагностични и терапевтични дейности на звеното;
\n2.2.2. неонатални монитори - 3;
\n2.2.3. инкубатори за специални грижи - съответно броя на леглата;
\n2.2.4. аспиратори - 3;
\n2.2.5. перфузор помпи - съответно броя на леглата;
\n2.2.6. инхалатори;
\n2.2.7. термолегла;
\n2.2.8. кислородни дозатори със затоплен и овлажнен кислород.
\n3.2. Фотолампи за конвенционална фототерапия.
\n3.3. Програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.
\n3.4. Терапевтични вентрикулни пункции при недоносени новородени деца с хидроцефалия в субакутен и хроничен стадий.
\n3.5. Повече от един лекар със специалност неонатология.
\n3.6. Възможности за микробиологично изследване.
\n3.7. Имат организация за провеждане на крио- или лазертерапия при недоносени новородени деца с ретинопатия на недоносеността.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по анестезия и интензивно лечение От 1.1 до 1.10 за всички отделения Структури по анестезия и интензивно лечение към районни и областни лечебни заведения *2. Минимални изисквания по стандарт за анестезия 2.1. Всяка анестезия се осъществява в “Място за провеждане на анестезия” (обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични и терапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зали за въвеждане и възстановяване от анестезия), което задължително включва:
\n2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане на анестезия (операционна маса, зъболекарски стол и пр.), позволява бърза и удобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както и предлага удобен начин за фиксация на пациента върху него;
\n2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода;
\n2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;
\n2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород;
\n2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник;
\n2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:
\n2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;
\n2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;
\n2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назофарингеално пространство;
\n2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;
\n2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;
\n2.1.6.6. анестезиологичен апарат;
\n2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;
\n2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;
\n2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно “Място за провеждане на анестезия”, ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок).
\n2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:
\n2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с придобита специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без придобита специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”, но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия.
\n2.2.2. анестезиолог (лекар с придобита специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”) може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чиито състав са лекари без специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”.
\n2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност “Анестезия” е “Сектор за анестезия” (“Сектор за анестезия” е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно):
\n2.3.1. “Сектор за анестезия” може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия;
\n2.3.2. началник на “Сектор за анестезия” е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебни въпроси;
\n2.3.3. старша медицинска сестра на “Сектор за анестезия” е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси;
\n2.3.4. лекарският състав на “Сектор за анестезия” е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”;
\n2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог. (3) В “Място за въвеждане във или възстановяване от анестезия” (ако съществува в съответната болнична структура) работят един или повече лекари-анестезиолози или специализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4) Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството на лекари-анестезиолози;
\n2.3.6. сестринският състав в “Сектор за анестезия” е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри;
\n2.3.7. численият състав на медицинските сестри в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи освен лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). *3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение 3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес.
\n3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;
\n3.2.2. на територията на клиникатата или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците “Чисто/Мръсно”;
\n3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m 2 , а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;
\n3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;
\n3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения:
\n3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление;
\n3.2.5.2. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти;
\n3.2.6. интензивно лечение се провежда в “Място за провеждане на интензивно лечение”, разположено на територията на клиника или отделение за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него);
\n3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;
\n3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 70 % и под 10 %;
\n3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му;
\n3.2.10. всяко “Място за провеждане на интензивно лечение” е съоръжено със:
\n3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 3 заземени (тип шуко) електрически извода;
\n3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;
\n3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане;
\n3.2.10.4. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение);
\n3.2.10.5. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло;
\n3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.11.1. електрозахранване с аварийно захранване с генератор;
\n3.2.11.2. аспирационна система;
\n3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;
\n3.2.11.4. водоснабдаване и канализация с разчет 1 мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;
\n3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение;
\n3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;
\n3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;
\n3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане;
\n3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:
\n3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 4 места за провеждане на интензивно лечение;
\n3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати);
\n3.2.13.3. дефибрилатор.
\n3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;
\n3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;
\n3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника или отделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 5 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.
\n3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:
\n3.4.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;
\n3.4.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение;
\n3.4.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.
\nСтруктури по анестезия и интензивно лечение към междуобластни, национални и университетски болници *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Всяка анестезия се осъществява в “Място за провеждане на анестезия” (обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични и терапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зали за въвеждане във/възстановяване от анестезия), което задължително включва:
\n2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане на анестезия (операционна маса, зъболекарски стол и пр.), позволява бърза и удобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както и предлага удобен начин за фиксация на пациента върху него;
\n2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода;
\n2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;
\n2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород;
\n2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник;
\n2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:
\n2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;
\n2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;
\n2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назофарингеално пространство;
\n2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;
\n2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;
\n2.1.6.6. анестезиологичен апарат;
\n2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;
\n2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;
\n2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно “Място за провеждане на анестезия”, ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок).
\n2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:
\n2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”, но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия;
\n2.2.2. анестезиолог (лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”) може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чиито състав са лекари без призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”.
\n2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност “Анестезия” е “Сектор за анестезия” (“Сектор за анестезия” е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно):
\n2.3.1. “Сектор за анестезия” може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия;
\n2.3.2. началник на “Сектор за анестезия” е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебни въпроси;
\n2.3.3. старша медицинска сестра на “Сектор за анестезия” е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение и с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси;
\n2.3.4. лекарският състав на “Сектор за анестезия” е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение”;
\n2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” (ако съществува в съответната болнична структура) работят един или повече лекари-анестезиолози или специализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4) Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството на лекари-анестезиолози;
\n2.3.6. сестринският състав в “Сектор за анестезия” е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри;
\n2.3.7. численият състав на медицинските сестри в “Сектор за анестезия” се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа “Въвеждане в анестезия” до края на етапа “Възстановяване от анестезия”. (2) В “Кабинет за преданестезиологична консултация” работи освен лекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра. (3) В “Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия” работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). *3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение 3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес.
\n3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;
\n3.2.2. на територията на клиникатата или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците “Чисто/Мръсно”;
\n3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m 2 , а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;
\n3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;
\n3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения:
\n3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление;
\n3.2.5.2. кухненски бокс;
\n3.2.5.3. помещение за апарати (апаратна стая);
\n3.2.5.4. складови помещения;
\n3.2.5.5. помещение (помещения) за обработка на материали, което да позволява технологично разделна обработка на “чисти материали” и “мръсни материали”;
\n3.2.5.6. помещение за почивка на персонала;
\n3.2.5.7. помещение за прием на близките на пациентите;
\n3.2.5.8. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти;
\n3.2.6. интензивно лечение се провежда в “Място за провеждане на интензивно лечение”, разположено на територията на клиника или отделение за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него);
\n3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;
\n3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 80 % и под 20 %;
\n3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му;
\n3.2.10. всяко “Място за провеждане на интензивно лечение” е съоръжено със:
\n3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 6 заземени (тип шуко) електрически извода;
\n3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;
\n3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за сгъстен въздух;
\n3.2.10.4. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане;
\n3.2.10.5. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение);
\n3.2.10.6. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло;
\n3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.11.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийно захранване с генератор);
\n3.2.11.2. аспирационна система;
\n3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;
\n3.2.11.4. водоснабдаване и канализация с разчет една мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;
\n3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение;
\n3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;
\n3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;
\n3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане;
\n3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:
\n3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 3 места за провеждане на интензивно лечение;
\n3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати) с разчет не под възможност да се провеждат едновременно по 3 постоянни интравенозни инфузии на един пациент;
\n3.2.13.3. дефибрилатор;
\n3.2.13.4. мобилен рентгенов апарат.
\n3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:
\n3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по “Анестезиология и интензивно лечение” или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;
\n3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;
\n3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника или отделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 3 до 4 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.
\n3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително и постоянно осъществява микробиологичен мониторинг:
\n3.4.1. по индикации на пациентите, обект на интензивно лечение, но не под 30% от всички лекувани в нея;
\n3.4.2. на персонала в нея, но не по-рядко от 3 пъти годишно;
\n3.4.3. на околната среда (помещения, апаратура, консумативи и пр.) в нея, не по-рядко от 4 пъти годишно.
\n3.5. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:
\n3.5.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;
\n3.5.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение;
\n3.5.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по хирургия и лицево-челюстна хирургия - оценъчни показатели 10 От 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата и оборудването:
\n2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата;
\n2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса.
\n2.2. По дейността и човешките ресурси:
\n2.2.1. в операционните зали се осъществява ежегоден разчет на натоварване на маса от 150 големи и 150 средни и/или малки операции;
\n2.2.2. човешките ресурси в хиругичното отделение/клиника са съобразени със следните изисквания: един хирург е назначен с разчет за извършване до 150 големи, средни и малки операции годишно;
\n2.2.3. хирургичен екип - броят на хирурзите съответства на обема на хирургичната намеса; всички операции се изпълняват от или под ръководството на хирург със специалност; инструментира една операционна сестра;
\n2.2.4. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и в операционната зона;
\n2.2.5. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;
\n2.2.6. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;
\n2.2.7. хиругичното отделение/клиника изпълнява ежеседмична оперативна програма;
\n2.2.8. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.
\n3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник;
\n3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага с териториално обособена операционна зона/блок или ползва общоболничен;
\n3.1.3. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум;
\n3.1.4. в операционните зали:
\n3.1.4.1. на всяка операционна маса се осъществява ежегоден разчет на натоварване над 200 големи + 250 средни и/или малки операции;
\n3.1.4.2. има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи;
\n3.1.5. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции:
\n3.1.5.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце;
\n3.1.5.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми.
\n3.2. По човешките ресурси и организацията на работа:
\n3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал;
\n3.2.2. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост;
\n3.2.3. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по гръдна хирургия - оценъчни показатели 12 От 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата и оборудването:
\n2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичното отделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и от операционните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори и лаборатории на болницата;
\n2.1.2. операционните зали разполагат със аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса;
\n2.1.3. една операционна зала за клиника/отделение трябва да е разчетена на 300 - 400 големи торакални операции за една година;
\n2.1.4. клиниката/отделението към университетска болница ползва лаборатория по патофизиология на дишането, лаборатория за езофагеална патофизиология; компютърна аксиална томография; ядрено-магнитен резонанс, бронхоскопска и езофагоскопска диагностика.
\n2.2. По дейността, човешките ресурси и контрол на качеството:
\n2.2.1. отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществява планова и спешна “голяма”, “средна” и “малка” торакална хирургия;
\n2.2.2. броят на “големите” торакални операции е минимум 150 ± 50 за отделенията на областните болници и минимум 300 ± 50 за клиниките/отделенията на университетските болници;
\n2.2.3. извършват се минимум 25 езофагеални резекции на година само на места с възможности за диагностика на заболяванията на хранопровода;
\n2.2.4. белодробна трансплантация или алтернативните й процедури се извършва само в университетски болници в обем минимум 10 трансплантации на година;
\n2.2.5. смъртност след пулмонектомия (6 - 8 %), след лобектомия (по-малко от 2 %);
\n2.2.6. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и операционната зона;
\n2.2.7. в преоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;
\n2.2.8. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;
\n2.2.9. хиругичното отделение/клиника работи с ежеседмична оперативна програма;
\n2.2.10. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.
\n3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник;
\n3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага със специфично оборудване и инструментариум;
\n3.1.3. в операционните зали има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременни шевни материали и хирургични консумативи;
\n3.1.4. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции:
\n3.1.4.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти за ръце;
\n3.1.4.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малки обеми.
\n3.2. По човешките ресурси, организацията на работа и дейността:
\n3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал;
\n3.2.2. операторът извършва големи и много големи операции;
\n3.2.3. има установен ред за включване на други лекари и/или специалисти от профилни клиники при необходимост;
\n3.2.4. разработени са специални формуляри за попълване и електронна обработка на резултатите от КДП и КПООР;
\n3.2.5. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен план оперативна програма на базата на лист на чакащите;
\n3.2.6. броят на “големите” торакални операции е над 150 ± 50 за отделенията на областните болници и над 300 ± 50 за клиниките (отделенията) на университетските болници;
\n3.2.7. извършват над 25 езофагеални операции на година.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по ортопедия и травматология от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Сектор по травматология към хирургични отделения:
\n2.1.1. секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна;
\n2.1.2. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията;
\n2.1.3. добра комуникация на сектора с операционната;
\n2.1.4. възможности за отделяне на асептични и септично болни;
\n2.1.5. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология или с хирургия, който специализира ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;
\n2.1.6. извършва се първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите.
\n2.2. Отделение в районна болница:
\n2.2.1. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с ортопедична маса с екстензия; хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; електрокаутер; система за аспирация; рентген;
\n2.2.2. една операционна зала с разчет 400 операции годишно;
\n2.2.3. бактерицидна лампа в операционна и помощни помещения;
\n2.2.4. добра комуникация с операционната;
\n2.2.5. възможности за отделяне на асептични и септично болни;
\n2.2.6. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;
\n2.2.7. извършват се дейностите по т. 2.2.6 и операции със среден обем и сложност в областта на травматологията; операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.
\n2.3. Отделение на областна, междуобластна и университетска болница:
\n2.3.1. операционната зала има добри възможности за транспортиране до и от нея и е оборудвана със: хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; ортопедична маса с екстензия; система за аспирация; електрокаутер;
\n2.3.2. една операционна зала с разчет 200 големи и 200 малки операции годишно;
\n2.3.3. бактерицидни лампи - в манипулационните, превързочните стаи;
\n2.3.4. наличие на болнични ортопедични легла;
\n2.3.5. в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване наличие на антидекубитални дюшеци;
\n2.3.6. осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;
\n2.3.7. в отделението работят лекари с разчет - един хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти;
\n2.3.8. в областни и междуобластни болници се извършват дейности по т. 2.3.7 и операции с голям обем и сложност в областта на травматологията и на ортопедията;
\n2.3.9. в клиниките се извършват дейности по т. 2.4.10 и операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията и в областта на ортопедията;
\n2.3.10. за клиниките наличие на:
\n2.3.10.1. набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др. регистрирани и разрешени за употреба в страната;
\n2.3.10.2. инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;
\n2.3.10.3. апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, операционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други; електротермокаутери (по един на операционна маса);
\n2.3.10.4. специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците).
\n3.1.1. ползва ехограф с трансдюсер за ултразвуково изследване на стави и представен документ за квалификация;
\n3.1.2. ползва остеодензитометър и представен документ за квалификация;
\n3.1.3. игли за ставна пункция, различни видове 5 бр.;
\n3.1.4. ортопедична операционна маса с екстензия;
\n3.1.5. извършват освен минимума и други оперативни интервенции при спазване на изискванията за това;
\n3.1.6. има поне един лекар със специалност по ортопедия и травматология;
\n3.1.7. видът на болничните легла е съобразен с характера на дейността;
\n3.1.8. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции - дезинфектанти в стаите, отделен стерилизатор, бактерицидни лампи в болничните стаи и др.;
\n3.1.9. при диагностиката се ползва КАТ.
\n3.2. Отделения в областни и междуобластни болници - оценъчни показатели 10:
\n3.2.1. всички показатели от т. 3.1.1 до 3.1.9, и 3.2.2. при диагностика се ползва ядрено-магнитен резонанс;
\n3.3. Клиники по ортопедия и травматология - оценъчни показатели 17:
\n3.3.1. всички показатели от т. 3.1.1 до 3.2.2;
\n3.3.2. притежават ендоскопски комплект за извършване на миниинвазивна еднодневна хирургия;
\n3.3.3. има операционни маси, пропускливи за рентгенови лъчи;
\n3.3.4. ползват рентгенова уредба с електронно усилване на образа; задължително минимално изискване е наличието на двупланов апарат с подвижно С рамо;
\n3.3.5. имат подвижен рентгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи);
\n3.3.6. ползват двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции;
\n3.3.7. притежават апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) към клиниките, извършващи операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онкохирургия);
\n3.3.8. ползват сцинтиграфски изследвания на опорно-двигателния апарат.
\nСпецифични показатели за дейността на урологична структура оценъчни показатели 8 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия.
\n2.2. Структурата прилага следните методи за образна урологична диагностика:
\n2.2.1. конвенционална рентгено-контрастна урография, цисто- и уретероскопия, ехография на коремни и тазови органи и представен документ за квалификация;
\n2.2.2. трансректална ехография на простатната жлеза и представен документ за квалификация;
\n2.2.3. реновазография;
\n2.2.4. ендоскопска (ТУР).
\n2.3. Структурата ползва методите на експресна патохистологична диагностика.
\n2.4. В структурата освен малки и средни през последните три години са извършени не по-малко от 20 % големи (сложни) оперативни интервенции.
\n2.5. В структурата през последните три години са извършени не по-малко от 10 % много големи (много сложни) оперативни интервенции.
\nСпецифични показатели за дейността на оториноларингологична структура оценъчни показатели 13 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия и стандарта за анестезиология:
\n2.1.1. снабдена е с операционен микроскоп.
\n2.2. В структурата на лечебни заведения за активно лечение има собствена апаратура или апаратура на разположение с възможност за ползване при наличието на индикации за всеки пациент за:
\n2.2.1. конвенционална рентгенография с всички специфични за оторинологията центражи;
\n2.2.2. ехография на органи или техни части от обсега на оториноларингологията;
\n2.2.3. КАТ;
\n2.2.4. езофагозоскопия;
\n2.2.5. бронхоскопия;
\n2.2.6. аудиометрия;
\n2.2.7. густометрия;
\n2.2.8. омфалометрия;
\n2.2.9. операции със операционен микроскоп.
\n2.3. В структурата освен малки и средни през последните три години са извършени не по-малко от 20 % големи (сложни) оперативни интервенции.
\n2.4. В структурата през последните три години са извършени не по-малко от 10 % много големи (много сложни) оперативни интервенции.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по очни болести оценъчни показатели 18 от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата:
\n2.1.1. операционната зона (зали, блок) е самостоятелна и има добра комуникация с останалите структури с възможности за транспортиране;
\n2.1.2. операционният блок има - бактерицидни облъчватели, система за О 2 , сгъстен въздух, двуазотен окис, възможност за аспирация;
\n2.1.3. една операционна маса с разчет за 100 големи и 100 средни и малки операции на година.
\n2.2. Апаратура и инструментариум:
\n2.2.1. в амбулатория за специализирана извънболнична помощ има следната апаратура и инструментариум: зрителна таблица, набор корекционни стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, офталмотонометър, периметър, скиаскоп, таблица за цветно зрение, триогледално стъкло, микрохирургични инструменти за отстраняване на чужди тела от повърхността на окото;
\n2.2.2. в отделения/клиники има следният хирургичен инструментариум и апаратура: всички от т.2.2.1 плюс ултразвуков апарат;
\n2.2.3. операционна зона - апаратура и инструментариум - операционен микроскоп, специфичен инструментариум (сетове) за видовете извършвани операции.
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. определят се от хирургичната активност - на 150 големи и средни операции следва да има обезпеченост с един лекар-специалист;
\n2.3.2. осигуреност с 1 операционна сестра на операционна зала в рамките на една работна смяна (може и на разположение);
\n2.3.3. в отделения/клиники, извършващи интрабулбарни операции, има лекар и операционна сестра “на разположение” за спешни състояния;
\n2.3.4. възможности за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем операции, като задължително големите и средните операции се извършват от един оператор със специалност и един лекар със или без специалност.
\n2.4. Дейности:
\n2.4.1. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в пациентското досие;
\n2.4.2. резултатите от КДП и КПООР се вписват в “Предоперативна епикриза” за всеки болен;
\n2.4.3. оперативна програма, ежедневна и седмична;
\n2.4.4. оперативните протоколи съдържат информация за оперативния достъп, установената оперативна находка, интраоперативните диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, технически етапи на намесата;
\n2.4.5. минимум 150 големи, средни и малки операции на един лекар на година;
\n2.4.6. при еднодневна хирургия следоперативното наблюдение, грижи и контролни прегледи се извършват от хирурга, осъществил операцията.
\n3.1.1. авторефрактометър;
\n3.1.2. пневматичен тонометър;
\n3.1.3. апарати за изчисление на лещи (освен ултразвуков апарат);
\n3.1.4. пахиметър;
\n3.1.5. Голдман тонометър;
\n3.1.6. В-скен;
\n3.1.7. як-лазер и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.8. Аргон или диоден лазер и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.9. лазер за селективна трабекулопластика и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.10. фундус камера за флуоресцеинова ангиография и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.11. витреострипер;
\n3.1.12. факоемулсификатор и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.13. възможности за фотодокументация по време на операция;
\n3.1.14. фундус камера при тясна зеница;
\n3.1.15. компютърен периметър и представен документ за квалификация за работа с него;
\n3.1.16. ендолазер.
\n3.2. Дейности:
\n3.2.1. извършване на “големи операции” - над 20 % от общия брой операции;
\n3.2.2. извършване на “много големи операции” - над 40 % от извършвания обем.
\nСпецифични показатели за дейността на инфекциозна структура оценъчни показатели 5 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. В структурата е създадена боксова система, позволяваща изпълнението на изискванията за изолираност на пациенти с висок контагиозен индекс.
\n2.2. Движението на хора, както и на материали от и във отделението се контролира.
\n2.3. В структурата се изпълняват писмени правила, определящи организацията и отговорностите за изпълнението на:
\n2.3.1. текуща и крайна дезинфекция;
\n2.3.2. медицински и спомагателни дейности при болни с особено опасни инфекции.
\n2.4. Структурата изготвя ежедневен отчет пред РИОКОЗ за броя на приетите и изписаните болни и за вида на причинителите на заболяванията.
\nСпецифични показатели за дейността в неврологична структура оценъчни показатели 6 от 1.1 до 1.10 2. Специфични за структурата показатели 2.1. Структурата има собствена апаратура или е създала организация за осигуряване за пациента (при наличието на индикации) изследване чрез:
\n2.1.1. електроенцефалография и представен документ за квалификация;
\n2.1.2. Доплерова сонография на екстракраниални мозъчни артерии и представен документ за квалификация;
\n2.1.3. КАТ;
\n2.1.4. електромиография и представен документ за квалификация;
\n2.1.5. офталмоскопия.
\n2.2. Структурата на лечебни заведения за активно лечение извършва изследвания на ликвора.
\nСпецифични показатели за дейността в структура по физикална терапия и рехабилитация оценъчни показатели 10 от 1.1. до 1.10. *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата:
\n2.1.1. отделение/сектор за електро-светлотерапия;
\n2.1.2. отделение/сектор/кабинет по кинезитерапия с отделни помещения за активна кинезитерапия (салон за ЛФК) и масажни кабинети/кабини;
\n2.1.3. термотерапевтичен сектор/кабинет/кабина - само за болнични отделения.
\n2.2. По оборудването - апаратура и инструментариум: за специализираната апаратура (вкл. източниците на електромагнитни токове/полета) се изисква разрешение съгласно действащото законодателство за безопасно използване на източниците на електромагнитни полета за медицински цели:
\n2.2.1. в сектор за електро-светлотерапия:
\n2.2.1.1. апарати за нискочестотни токове - галваничен (галваностат); импулсни токове с фиксирани параметри (диадинамичен) и с регулируеми параметри (за електродиагностика и електростимулация);
\n2.2.1.2. апарати за средночестотни токове (интерферентни и синусоидално модулирани);
\n2.2.1.3. апарат за нискоинтензивно магнитно поле - с възможности за променливо и импулсно поле;
\n2.2.1.4. апарат за ултразвукова терапия;
\n2.2.1.5. апарати за високочестотни токове (ултрависокочестотни токове и за микровълнова терапия);
\n2.2.1.6. източник на ултравиолетови лъчи;
\n2.2.1.7. източник на видими или инфрачервени лъчи;
\n2.2.2. сектор/кабинет по кинезитерапия - шведска стена, огледала, постелки, кече; приспособления за суспенсо- и пулитерапия, уреди за механотерапия, уреди за трениране на фини движения, раздвижване на стави, тренировъчни уреди и приспособления - тояжки, гирички, топки, еспандери; помощни средства за позиционно лечение и за придвижване - стол-количка, три/четири опорни проходилки, канадки, патерици; приспособления за трениране на дейностите от ежедневния живот;
\n2.2.3. термотерапевтичен сектор/кабинет, който е оборудван с топлоносител (парафин или друг) и крионосител (лед или друг) и с апаратура за поддържане на необходимата температура.
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, рехабилитатор, процедурчик, санитар, осигуреност с минимум двама рехабилитатори в рамките на една работна смяна във всеки сектор; има възможност за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем процедури;
\n2.3.2. в отделения със стационар задължително има лекар и медицинска сестра “на разположение” за спешни състояния;
\n2.3.3. разчетът на човешките ресурси в сектора по преформирани физикални фактори е с възможности за извършване до 14 процедури на всеки апарат на смяна (7-часов работен ден); за някои процедури (ултразвук, електростимулации) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/физиотерапевтична сестра (притежаващ съответен сертификат);
\n2.3.4. разчетът на човешките ресурси в сектора по кинезитерапия е с възможности за обслужване на минимум 7 пациенти на рехабилитатор на смяна (7-часов работен ден); като за някои процедури (масаж, постизометрична релаксация и др.) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/масажист (притежаващ съответен сертификат).
\n2.4. Дейности:
\n2.4.1. при приемането/постъпването на всеки болен лекарят - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, извършва задължително клиничен диагностичен преглед на пациента, включващ соматичен и функционален статус, както и оценка на възможностите за самостоятелно извършване на дейностите от ежедневния живот, на степента на инвалидизация, а така също и на наличния рехабилитационен потенциал; формира се комплексна физикално-терапевтична и рехабилитационна програма, включваща фактори от апаратна физиотерапия, кинезитерапия, хидро-/балнеотерапевтични и климатични фактори; програмата се вписва в лична процедурна карта на пациента;
\n2.4.2. процедурите се извършват от рехабилитатори/процедурчици под контрола на лекаря - специалист по физикална и рехабилитационна медицина; ежедневното извършване на процедурите се регистрира в личната процедурна карта на болния;
\n2.4.3. рехабилитационната програма е етапна - ежедневна и седмична.
\n3.2. По оборудването:
\n3.2.1. кухня за парафинотерапия;
\n3.2.2. апарати за електроакупунктура или лазерпунктура;
\n3.2.3. апарат за лазертерапия и наличие на специална кабинка;
\n3.2.4. микродисперсен инхалатор.
\n3.3. Човешки ресурси и дейности:
\n3.3.1. високоспециализираните методики: електростимулация на периферни нерви; мануална терапия; лазертерапия и лазерпунктура - извършват се само от лекар, специалист по физикална терапия и рехабилитация;
\n3.3.2. хидро- или парафинотерапия;
\n3.3.3. допълнителни сертификати съобразно наличната апаратура или предлаганите дейности по: рефлексотерапия; лазертерапия и лазерпунктура; електродиагностика и електростимулация; мануална диагностика и мануална терапия;
\n3.3.4. началникът на структурата или физиотерапевтът контролира процесите на оздравяване чрез методиките за функционални изследвания в кинезитерапията и обективните и субективните клинични показатели;
\n3.3.5. натовареност на един рехабилитатор - над 10 пациенти на смяна.
\nСпецифични показатели за дейността в структура по психиатрия от 1.1 до 1.10 *2. Минимални изисквания по стандарт Психиатрично отделение - общ профил 2.1. Дейности: програми от грижи и протоколи.
\nПроцедурата по приемане е съобразена с правата на пациента.
\nПри процедурата по изписване на пациенти се осигуряват последващите грижи:
\n2.1.1. има протоколи за оценка, които съдържат: първоначално интервю; първоначална оценка; оценка на суициден риск; оценка на агресивност; интервю за проследяване; оценка на протичане;
\n2.1.2. има програми от грижи според вида на патологията или профила на отделението за: лечение на остра психоза, лечение на депресия, лечение на мания, лечение на психотична екзацербация и на психо-социален срив при шизофренни разстройства, справяне с кризи, лечение на налудни разстройства, консултиране, задължително лечение (важи само за държавните психиатрични болници), психологично консултиране, поддържане на качеството на работата в отделението, електроконвулсивно лечение (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи), съдебно-психиатрична експертна дейност.
\n2.2. Структура и осигуреност с апаратура:
\n2.2.1. дневна, оборудвана с най-необходимото (TV, игри и др.) за групови занимания;
\n2.2.2. сектор за повишена сигурност с възможност за непрекъснато наблюдение (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи), ортопедични легла за геронто-психиатрични отделения;
\n2.2.3. възможности за ползване на клинична лаборатория (собствена или по договор);
\n2.2.4. ЕКГ;
\n2.2.5. електрошоков апарат, анестезиологичен набор и кислородна инсталация (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи).
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. броят на медицинските сестри е колкото броя на санитарите;
\n2.3.2. клинични психолози - един.
\n3.2. Дейности:
\n3.2.1. програми от грижи за:
\n3.2.1.1. лечение на зависимости;
\n3.2.1.2. лиезон психиатрия;
\n3.2.1.3. лечение на деменции;
\n3.2.1.4. лечение на абнормно поведение на боледуване;
\n3.2.1.5. програма за психо-социална рехабилитация;
\n3.2.2. изследване на нива на тимостабилизатори (литий, валпроати, карбамазепин).
\n3.2. Структура и осигуреност с апаратура:
\n3.2.1. телефонна връзка с най-близкото подразделение на МВР с оглед пациенти с рисково поведение;
\n3.2.2. ЕЕГ.
\n3.3. Човешки ресурси:
\n3.3.1. осигуреност със сестрински грижи според степента на зависимост от грижи: висока - 3 часа/денонощие/легло; средна - 1 час/денонощие/легло; ниска - 1 час/седмично/легло;
\n3.3.2. интензивно наблюдение в сектора за повишена сигурност: 7 часа/денонощие/пациент;
\n3.3.3. технически сътрудници - минимум 1;
\n3.3.4. социален работник (може и по договор);
\n3.3.5. рехабилитатор (може и по договор).
\nДневен стационар (отделение без легла) - оценъчни показатели 5 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Дейности: Програми от грижи и протоколи за: лечение на шизофрения, шизофреноподобни, шизотипно и налудни разстройства в стадий след овладяване на острите психотични симптоми; лечение на афективни разстройства след овладяване на остър маниен синдром, пациенти без суициден риск; лечение на тревожни, невротични и реактивни състояния, реакции на тежък стрес, сексуални разстройства, семейна и социална дисфункция; лечение на хронични психични разстройства в период на обостряне или за поддържаща терапия и наблюдение; лечение на органично обусловени състояния; лечение на злоупотреби с вещества със или без зависимост; за лечение на разстройства на личността и поведението в зряла и юношеска възраст; лечение за диагностични цели, включително и за извършване на психологични тестови изследвания; с рехабилитационна и ресоциализираща насоченост.
\n2.2. Структура:
\n2.2.1. зали (помещения) за групови психотерапевтични занимания;
\n2.2.2. други помещения за развитие и провеждане на културтерапия, арттерапия и т.н.
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. психолог;
\n2.3.2. социален работник (може и по договор);
\n2.3.3. специализиран немедицински персонал.
\n3.2. Програма за съдебно-психиатрична експертна дейност.
\n3.3. Клуб на болните - с възможности за телевизия, видео, провеждане на срещи.
\n3.4. Пространства за леки физкултурни занимания.
\n3.5. Парково устройство на болничния район.
\nИзвънболнична помощ - оценъчни показатели 12 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Изпълнява 75 % от следните програми за: лечение на абнормно поведение на боледуване; лечение на зависимости; лечение на сексуални дисфункции; активно и поддържащо лечение при шизофрения; семейно консултиране; активно и противорецидивно лечение при афективни разстройства; медицински и психо-социални грижи при психоорганични състояния (болест на Алцхаймер, мозъчносъдова болест, епилепсия, алкохолизъм, изоставане в умственото развитие и др.).
\n2.2. Извършва съдебно-психиатрична и трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.
\n2.3. Минимум при извършване на диспансерна дейност съгласно нормативната уредба (добавя се към минимума за извънболнична дейност):
\n2.3.1. водят анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценяват качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;
\n2.3.2. водене на случая;
\n2.3.3. психо-социална рехабилитация.
\n3.1.1. лица, освободени от военна служба поради психично заболяване;
\n3.1.2. лица, лекувани в специализирани психиатрични заведения по повод общественоопасни действия;
\n3.1.3. лица, инвалидизирани по повод психична болест;
\n3.1.4. лица с психична болест и тежък социален статус.
\n3.2. Програми за:
\n3.2.1. изпълнява 100 % от програмите по т. 2.1;
\n3.2.2. задължително амбулаторно лечение с решение на съда;
\n3.2.3. психологическо консултиране;
\n3.2.4. работа на социален работник;
\n3.2.5. обучение в социални умения;
\n3.2.6. социална защита;
\n3.2.7. надомни грижи.
\n3.3. Телефонна връзка със спешно психиатрично или друго спешно звено при работа с пациенти с рисково поведение.
\nСтруктури, които извършват рехабилитация *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Изпълняват 50 % от следните програми:
\n2.1.1. програми за трудова терапия;
\n2.1.2. програми за занимателна терапия;
\n2.1.3. програми за кинезитерапия;
\n2.1.4. програми за музикотерапия;
\n2.1.5. програми за арттерапия;
\n2.1.6. програми за обучение в социални умения и професионална преквалификация.
\n2.2. Оборудването е в зависимост от програмите.
\n2.3. Човешки ресурси - съответни специалисти според програмите (може и на договор) и според натовареността.
\nОтделение за детско-юношеско психично здраве без легла - показатели за оценка 11 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура:
\n2.1.1. зала за групови занимания;
\n2.1.2. програми от грижи: за консултиране и кризисна интервенция, програма за оценка на деца с емоционални разстройства; за оценка на хиперактивност и поведенческо разстройство, оценка на деца и юноши с афективно разстройство и шизофрения; за родителско съветване; за оценка, вкл. рисково поведение при юношеска психопатология; за оценка на аутизъм.
\n2.2. Човешки ресурси - психолог.
\n2.3. Оборудване - психологични тестове, специфични оценъчни скали, теглилка и ръстомер, игрови набори за различни възрасти.
\n3.1.1. стая за кризисни интервенции;
\n3.1.2. учебна зала;
\n3.1.3. други зали за групови дейности;
\n3.1.4. зали с еднопосочно стъкло за наблюдение.
\n3.2. Програми от грижи:
\n3.2.1. дневно лечение на хранителни разстройства;
\n3.2.2. програми за превенция и промоция на психично здраве - обучение на учители и здравни специалисти от други направления - педиатрия, акушерство, общопрактикуващи лекари.
\n3.3. Персонал:
\n3.3.1. повече от един детски психиатър;
\n3.3.2. допълнителна квалификация на лекарите и психолозите за извършване на психотерапия;
\n3.3.3. броят на лекарите позволява осигуряване на мобилни програми в общността - при деца, жертва на остър травматизъм, терористичен акт и др.
\n3.4. Оборудване:
\n3.4.1. видеотехника, вкл. камера;
\n3.4.2. възможности за компютризирани тестове.
\nПсихиатрично отделение за деца и/или юноши - оценъчни показатели 10 *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Структура:
\n2.1.1. съотношение детски към юношески легла - 1 към 2;
\n2.1.2. териториална обособеност на двата сектора;
\n2.1.3. възможност за непрекъснато наблюдение от възрастен, занималня за групови дейности, играчки, видеотехника, компютри.
\n2.2. Програми от грижи според възрастта на пациента: процедура за оценка на необходимостта от 24-часови грижи; процедура за ежедневна оценка и екипно обсъждане на 3-тия ден; процедура за реоценка на 10-ия ден; програма за работа с деца или юноши с агресивно и себеувреждащо поведение; програма за деца или юноши, жертви на родителско малтретиране; остър стрес; програма за деца или юноши с ранна психоза; програма за юноши с остра психоза и начало на психотични разстройства.
\n2.3. Човешки ресурси: възпитател - един; психолог - един.
\n3.1.1. наличие на обособени сектори в рамките на отделението по възрастов принцип и ниво на интензивност на грижите;
\n3.1.2. броят на юношеските легла е до 15;
\n3.1.3. площта на структурата позволява разкриване на отделни зали по видове интервенции, занимания и структуриране на свободното време.
\n3.2. Програми от грижи:
\n3.2.1. програма експертиза (съдебносихиатрична) и други експертни оценки;
\n3.2.2. програма интензивни грижи;
\n3.2.3. програма за хранителни разстройства.
\n3.3. Човешки ресурси:
\n3.3.1. допълнителна квалификация за извършване на психотерапия;
\n3.3.2. повече от един детски психиатър;
\n3.3.3. структурата ползва педиатър;
\n3.3.4. социален работник (може и по договор).
\nСпецифични показатели за дейността на структура по нуклеарна медицина от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата:
\n2.1.1. разполагането на източниците на радиация и специализираната апаратура се извършва след разрешение, а извършването на дейността съответства на лицензията, издадена от Агенцията за ядрено регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
\n2.1.2. дейността се изпълнява съгласно правилник за вътрешния ред и авариен план, утвърдени от управителя/директора;
\n2.1.3. за всеки апарат е осигурена техническа поддръжка и профилактика, документирани в протоколи;
\n2.1.4. структурата разполага със следните помещения: хранилище за получени радионуклиди, помещение за радиохимия, за аплициране на радиофармацевтичните вещества, работни помещения със съответните апарати, хранилище за радиоактивни отпадъци, чисти помещения за персонала, санитарни възли за персонала и за болните;
\n2.1.5. подът на помещенията е покрит с водонепропусклива материя, позволяваща измиване и дезактивация;
\n2.1.6. в радиохимията и апликационната е осигурен петкратен обмен на въздуха за един час;
\n2.1.7. в хранилището за получени радионуклиди има оловна защита за източниците на гама-лъчение и плексигласова за източници на бета-лъчение;
\n2.1.8. помещението за радиохимия е разположено непосредствено до хранилището;
\n2.1.9. в помещението за радиохимия са монтирани активиметър и радиохимична камина;
\n2.1.10. в камината има устройство за загряване на радиофармацевтичните вещества при необходимост;
\n2.1.11. приготвените радиофармацевтици се поставят в оловен контейнер и се етикетират;
\n2.1.12. радиоактивните отпадъци се съхраняват в подходящи контейнери в зависимост от лъчението на използваните радионуклиди;
\n2.1.13. в хранилището за радиоактивните отпадъци се съхраняват неизползваните радиофармацевтици до превръщането им в нерадиоактивни;
\n2.1.14. със заповед се определя специалист от структурата по нуклеарна медицина, който отговаря за дозиметричния и радиационен контрол;
\n2.1.15. специалистът по дозиметричен и радиационен контрол извършва текущ радиационен контрол поне веднъж седмично за наличие на радиоактивност по работните плотове, пода, мивките, работното облекло и ръцете на персонала, като резултатите се документират;
\n2.1.16. периодично се отчитат данните от индивидуалните дозиметри, с които задължително е снабден персоналът, попълват се съответните документи и се съобщават резултатите от този контрол;
\n2.1.17. със заповед съответният управителен орган на лечебното заведение назначава специалист по нуклеарна медицина, който отговаря за получаването, отчитането и съхранението на откритите радиоактивни източници, както и за отстраняването на радиоактивните отпадъци.
\n2.2. Апаратура и изследвания:
\nВ университетско лечебно заведение 2.2.1. апаратура: томографска гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър; контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер;
\n2.2.2. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, туморотропна сцинтиграфия, изследване на мозък, миокардна перфузионна сцинтиграфия, сцинтиграфия на черен дроб, изследване на храносмилателна система, сцинтиграфия на костен мозък, лимфосцинтиграфия, сцинтиграфия на тестиси, изследване на хормони, туморни маркери;
\n2.2.3. извършва се амбулаторно метаболитно лечение при доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза, при болков синдром от костни метастази и др.
\nВ областно или междуобластно лечебно заведение 2.2.4. апаратура: планарна гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър; контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер;
\n2.2.5. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, изследване на хормони, туморни маркери.
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. броят на персонала е съобразен с изискването за ненадхвърляне на индивидуалната годишна доза, до 100 mSv за срок пет години;
\n2.3.2. всеки медицински и немедицински специалист има валидно удостоверение за работа с открити източници на лъчение.
\n2.4. Качествен контрол на дейността:
\n2.4.1. апаратурата се контролира периодично, което се удостоверява със съответните протоколи;
\n2.4.2. лабораториите за ин витро изследвания (радиоимунологични или радиолигандни измервания) имат документирани критерии за изработване на референтни стойности по изследваните показатели;
\n2.4.3. прилаганите радиофармацевтици трябва да са в активности, съобразени с националните референтни нива.
\n3.2. интраоперативна гама-детекторна сонда;
\n3.3. извършват сцинтиграфско изследване на тестиси;
\n3.4. има разкрито отделение за стационарно лечение на пациенти с тиреоиден карцином с големи дози радиоактивен йод;
\n3.5. извършват други изследвания извън минималните;
\n3.6. маркиране на кръвни клетки;
\n3.7. радионуклидна вентрикулография;
\n3.8. участие в програма по външна оценка на качеството;
\n3.9. прилаганите радиофармацевтици се контролират периодично, при нужда ежедневно, което се удостверява с протокол;
\n3.10. нуклеарномедицински изследвания в педиатрията.
\nНа областно и междуобластно ниво - оценъчни показатели 13 3.1. разполагат със следната апаратура:
\n3.1.1. томографска гама-камера;
\n3.1.2. ехограф;
\n3.2. извършват следните допълнителни изследвания:
\n3.2.1. сцинтиграфия след тиреоидектомия по повод карцином на щитовидната жлеза;
\n3.2.2. изследване на мозък;
\n3.2.3. лимфосцинтиграфия;
\n3.2.4. маркиране на кръвни клетки;
\n3.2.5. сцинтиграфия на тестиси;
\n3.2.6. радионуклидна вентрикулография;
\n3.3. извършват други изследвания извън минималните и по т. 3.1.2;
\n3.4. провеждат метаболитно лечение съобразно потребностите на обслужвания район;
\n3.5. участие в програма по външна оценка на качеството;
\n3.6. прилаганите радиофармацевтици се контролират периодично, при нужда ежедневно, което се удостверява с протокол;
\n3.7. нуклеарномедицински изследвания в педиатрията Специфични показатели за дейността в структура по клинична патология оценъчни показатели 13 от 1.1 до 1.10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. Осигурен е отделен вход за транспортиране на починали болни.
\n2.2. Има обособена секционна зала и трупохранилище.
\n2.3. Обзавеждането на лабораториите гарантира изработване на парафинови блокчета, хистологични и цитологични препарати.
\n2.4. Структурата има хистотека.
\n2.5. Цитодиагностика се извършва от специалист по обща и клинична патология или от лекар със сертификат по цитопатология.
\n2.6. Има обособена секционна зала, трупохранилище и помещение за обличане на покойници.
\n2.7. Апаратура: хистологична лаборатория - парафинов микротом, криостат (замразяващ микротом), термостат 60°С, хладилник, вентилационна камера, лабораторно обзавеждане; цитологична лаборатория - центрофуга, камера на Sayk-Стоянов, лабораторно обзавеждане; секционна зала - хладилна камера.
\n2.8. Дейности: спешна интраоперативна диагностика (гефрир); цитологични изследвания - на спонтанно отделени материи, от лаважна течност и кухи органи и повърхностни кожни лезии и материали; патологоанатомични аутопсии; патологоанатомичен контрол при трупно донорство; биопсично изследване с определяне стадия на туморите по TNM; своевременно изготвяне на биопсичните отговори - цитологични препарати до два дни, хирургични биопсични материали - 5 - 7 дни; приключване на аутопсионни случаи до 30 дни след извършване на аутопсия.
\n2.9. Хистологични методики: хематоксилин-еозин; Ван-Гизон за съединителна тъкан; ретикулни влакна по Гомори; РАS реакция за неутрални мукополизахариди, трихромно оцветяване.
\n2.10. В структурата има действащи правила за реда и начина на водене, попълване, отчитане, съхранение и предаване на медицинската документация.
\n2.11. В структурата има действащи писмени правила за реда и начина на извършване на аутопсия.
\n3.1. Имунологична лаборатория.
\n3.2. Цитохимична лаборатория.
\n3.3. Извършват три хистологични методики от следните - оцветяване на слуз (ПАС, Алциан), оцветяване на амилоид, оцветяване на мазнини (Судан), хистобактериологично изследване на бактерии (хеликобактер, туберкулозни бактерии, гъбички), оцветяване по Ли (Lie) за исхемични промени в миокарда, оцветяване за фибрин по Вайгерт.
\n3.4. Извършват всички изброени в т. 3.3 хистологични методики.
\n3.5. Има система за вътрешен контрол на качеството на диагностичната дейност.
\n3.6. Участие в система за външен контрол на качеството на диагностичната дейност.
\n3.7. Участие на лекарите в клинико-анатомични срещи.
\n3.8. Участие на лекарите в клинико-биопсични срещи.
\n3.9. Извършва морфологична диагностика на ендоскопски материал.
\n3.10. Съобразяване на биопсичната диагноза със съвременна и подходяща класификация, определяне стадия на туморите по системата ТNM.
\n3.11. Участие на патологоанатома в общоболничен онкологичен комитет.
\n3.12. Наличие на информационна система на морфологичните изследвания с възможност за компютърна обработка.
\nСпецифични показатели за дейността в структура по алергология оценъчни показатели 8 от 1.1 до 1. 10 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт 2.1. По структурата:
\n2.1.1. кабинет за функционална диагностика на дишането и електрокардиография (ЕКГ);
\n2.1.2. кабинет за провеждане на бронхопровокационни проби;
\n2.1.3. УНГ кабинет;
\n2.1.4. кабинет за диагностика на алергията на ГДП и провеждане на назални провокационни тестове - като функционално обособена част от УНГ кабинета;
\n2.1.5 в отделенията най-малко 25 % от стаите са с до 3 легла;
\n2.1.6. излазни точки на инсталации за О 2 - 80 % от леглата.
\n2.2. Апаратура и консумативи: ЕКГ апарат, спирометър, спешен шкаф с медикаменти, кислородна бутилка, дефибрилатор, Амбу, сигнален часовник за отчитане на различни интервали от време; апаратура за бронхопровокационни проби и спирометър, апарат за ултразвукова диагностика на околоносните кухини, риноманометър, небулизатори за бронхопровокационнни тестове, небулизатори за терапевтични цели.
\n2.3. Човешки ресурси:
\n2.3.1. лекар с придобита специалност по профила на приемния кабинет;
\n2.3.2. медицински специалист с допълнителна квалификация по клинична алергология осъществява дейностите по прием на пациентите.
\n2.4. Дейности: електрокардиография, спирометрия, бронхо-дилататорен тест, предоперативна подготовка на рискови пациенти, подготовка за специализирани изследвания, обучение за самопомощ при анафилаксия, обучение на болни от астма за домашно лечение, изготвяне на писмен лечебен план, определяне на рестриктивна диета; кожно-алергични проби; обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия; провокационни тестове с алергени и медиатори, мониториране на алергенспецифична имунотерапия.
\n3.2. Акустичен ринометър за УНГ кабинета.
\n3.3. Наличие на климатична инсталация.
\n3.4. Определяне на специфични Ig E.
\n3.5. Изследване на бронхиална хиперреактивност с метахолинов тест като рутинна диагностика.
\n3.6. Изследване на клетъчен състав на индуцирана храчка.
\n3.7. Изследване на клетъчен състав на назален смив.
\n3.8. Изследване на кашличен праг.
\nСпецифични показатели за дейността на структура по образна диагностика оценъчни показатели 11 от 1.1 до 1.9 за всички отделения *2. Минимални изисквания по стандарт за наличната апаратура 2.1. Структура:
\n2.1.1. разполагането и използването на апаратура с източник на йонизиращо лъчение трябва да съответства на условията, предвидени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, и дейността се осъществява след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасно осъществяване на дейност.
\n2.2. Човешки ресурси:
\n2.2.1. лекари със специалност “образна диагностика” и рентгенови лаборанти;
\n2.2.2. броят на персонала в структурите за образна диагностика, работещи с източници на йонизиращо лъчение, е съобразен с изискванията за ненадхвърляне на индивидуална годишна доза, до 100 mSv за срок пет години, съгласно нормативните изисквания;
\n2.2.3. всеки медицински и немедицински специалист, работещ с източник на йонизиращо лъчение, има удостоверение за правоспособност за работа с йонизиращи лъчи.
\n2.3. Апаратура, дейности:
\n2.3.1. резултатите от поддръжката и сервизните профилактични прегледи са отразени в протоколи;
\n2.3.2. контрол на качеството на апаратурата, осъществен чрез изпитвания преди и по време на клиничната експлоатация, осъществяван от квалифицирани инженери и физици;
\n2.3.3. рентгенов източник:
\n2.3.3.1. точност на анодното напрежение - отклонението на измерената от зададената стойност да е не по-голямо от 5 % при анодни напрежения над 70 и 7 % при напрежения под 70 kV;
\n2.3.3.2. повторяемост на анодното напрежение - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да не е по-голямо от 5 % (най-малко три последователни измервания, направени при повторяеми условия);
\n2.3.3.3. обща филтрация - да е по-голяма от 2,5 mm алуминиев еквивалент; при анодни напрежения 80 - 100 kV - поне 3 mm Al; при напрежения 100 - 125 kV - 4 mm Al; при напрежения над 125 kV - 5 mm Al;
\n2.3.3.4. време на експонация - отклонението от измерената и зададената стойност да не е по-голямо от 10 % за времена, по-големи от 100 ms;
\n2.3.3.5. лъчев дебит - да е по-голям от 25 mGy на 1 от фокуса при действителна стойност на анодното напрежение 80 kV;
\n2.3.3.6. повторяемост на лъчевия дебит при еднакви условия на измерване - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при три последователни измервания);
\n2.3.3.7. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на анодния ток - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да е не по-голямо от 15 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на анодния ток);
\n2.3.3.8. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на количеството електричество - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на произведението аноден ток ґ време);
\n2.3.4. блендираща система и светлинен визьор:
\n2.3.4.1. разлика между границата на лъчево и светлинно поле - не по-голяма от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;
\n2.3.4.2. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на лъчевото поле да е не по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;
\n2.3.4.3. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на филма не трябва да е по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;
\n2.3.4.4. точност на автоматичната блендираща система - разликата между границите на лъчевото поле и на филма за всяка от четирите страни не трябва да е по-голяма от 2 % от зададеното разстояние фокус-филм;
\n2.3.4.5. работният сноп трябва да се ограничава според изследвания обект, като върху четирите страни на филма трябва да остават необлъчени ивици с широчина най-малко 5 mm;
\n2.3.5. електроннооптичен преобразувател (ЕОП) - при всички уредби за рентгеноскопия:
\n2.3.5.1. максимална мощност на дозата на входния екран на конвенционалните ЕОП - не повече от 0,8 mGy.s -1 , а при режим с висока мощност на дозата не повече от 1,0 mGy.s -1 ;
\n2.3.5.2. максимална мощност на дозата с обратното разсейване от страната на рентгеновата тръба - не повече от 100 mGy.min -1 ;
\n2.3.5.3. разделителната способност на изобразяващата система (включва ЕОП и телевизионна система) да бъде най малко:
\n2.3.5.4. граничната нискоконтрастна възприемчивост върху монитора при автоматичен режим да бъде не по малка от 4 %;
\n2.3.5.5. таймерът, отчитащ интегралното време за скопия, трябва да прекъсва експонацията при изтичане на предварително зададеното време (не повече от 10 min), като 30 s преди изтичането му трябва да се включи предупредителен звуков сигнал;
\n2.3.5.6. размер на полето - отношението на площите на лъчевото и входното поле на ЕОП трябва да е по голямо от 1,15;
\n2.3.6. серийни снимки:
\n2.3.6.1. мощност на дозата при диаметър на ЕОП 23 сm - не по-малка от 0,20 mGy за кадър;
\n2.3.6.2. мощност на дозата с обратно разсейване - в интервала 100 - 300 mGy.min -1 за 25 кадъра/s;
\n2.3.7. конвекционална томография:
\n2.3.7.1. разлика между зададена и измерена височини на среза - не по-малка от 5 mm;
\n2.3.7.2. при преход към следваща томографска равнина разликата между измерената и желаната височина на среза - не по-голяма от 2 mm;
\n2.3.7.3. разликата между зададения и измерения ъгъл на люлеене - не по-малка от 5° при работа с ъгли, по-големи от 30°, а при по-малки ъгли - по-малка разлика;
\n2.3.7.4. разделителната способност на образа - по-висока от 1,6 mm -1 .
\n2.3.8. рентгенови филми, фолио и касети:
\n2.3.8.1. използваните филмфолийни комбинации - клас на чувствителност 200 и повече;
\n2.3.8.2. максимална разлика между стойностите на оптичната плътност на филмите, експонирани в различни касети - по-малка от 0,3 OD (при еднакви геометрични условия и експонационни данни);
\n2.3.8.3. върху екранирания филм не трябва да има артефакти, получени от замърсявания и дефекти на касетите и усилващото фолио;
\n2.3.8.4. върху проявения неекспониран с рентгеново лъчение филм от касета, престояла по 10 min от двете страни върху негативоскоп, не трябва да се откриват тъмни ивици или петна;
\n2.3.8.5. върху снимките - не трябва да има области с нарушена нерязкост, с различна оптична плътност, резултат от лош контакт между филма и усилващото фолио в касетата;
\n2.3.9. проявяване:
\n2.3.9.1. при изключено осветление и след 5-минутна адаптация на тъмно - не трябва да се откриват светлинни пропуски;
\n2.3.9.2. проявителна машина - контрол минимум веднъж седмично чрез експониране в тъмната стая на необлъчен филм със светлинен сенситометър и последващо денситометриране на получената сенситограма:
\n2.3.10. условия за разчитане:
\n2.3.10.1. яркост на негативоскопите - по-голяма от 1700 cd.m 2 , а при мамографии - над 3000 cd.m 2 ;
\n2.3.10.2. негативоскопът трябва да е с хомогенна яркост - измерена в различните участъци, разликата със средните стойности не по-голяма от 30 %;
\n2.3.11. рентгенова компютърна томография:
\n2.3.11.1. качество на образа: настройка на СТ числата; еднаквост на хаунфийлдовите числа в различни райони на хомогенен фантом нискоконтрастна визуализация; шум на образа - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %, дебелина на среза - с разлика от базовата стойност не повече от 20 % или 1 mm; разделителна способност - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %;
\n2.3.11.2. доза на пациента - компютъртомографския дозов индекс за единичен срез, при всички възможни дебелини на среза и за всички филтри - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %;
\n2.3.12. рентгенова мамография:
\n2.3.12.1. конструктивни показатели: разстояние фокус-филм - по-голямо от 600 mm; оптичен фокус - 0,3 mm и 0,1 mm за увеличени мамографии; противодифузионна решетка с буки-фактор, по-малък от 3;
\n2.3.12.2. рентгенов източник: разстоянието между ръбовете на филма и гръдната опора - по-малко от 4 mm; мощност на дозата - по-голяма от 10 mGy.s -1 , лъчев дебит - по-голям от 40 mGy(mA.s) -1 на 1 m от фокуса; анодно напрежение - разлика между действителна и зададена стойност не повече от 1 kV; слой на полуотслабване между 0,3 mm Al и 0,4 mm Al еквивалент;
\n2.3.12.3. експонационен автомат: настройка на експономата, разлика между оптичните плътности на филмите - не по-голяма от 0,10 OD; предпазен таймер;
\n2.3.12.4. компресия - силата на компресия трябва да е между 130 и 200 N и да е непроменена най-малко 1 min;
\n2.3.12.5. време на експонация - времето на експонация трябва да бъде по-малко от 2 s;
\n2.3.12.6. качество на образа - висококонтрастна разделителна способност, по-голяма от 13 mm -1 ; гранична нискоконтрастна визуализация - минимален различим контраст - не по-малък от 1,3 %;
\n2.3.12.7. доза на млечната жлеза;
\n2.3.13. рентгеновото изследване на бременна жена трябва да се извършва само в случай, че животът и здравето са й застрашени и ако изследването не може да се отложи за периода след раждането;
\n2.3.14. компютъртомографско или конвенционално рентгеново изследване, обхващащо коремна и тазова област на жена в репродуктивна възраст, се извършва в първите 10 дни след датата на последната менструация, освен по спешност;