20.2 Осигурява се наблюдение с камери и система за откриване на водни течове за предупреждаване на щурманския мостик и пункта за управление на машинното отделение за всеки теч през вътрешните и външни носови врати, вратите на кърмата и през които и да е други врати на корпуса, който би могъл да причини наводняване на специалните категории пространства и на товарните ро-ро пространства.
\n20.3 Специалните категории пространства и товарните ро-ро пространства се обхождат постоянно или се следят с ефикасни средства като телевизионно наблюдение, така че да се установи всяко движение на превозни средства при неблагоприятни метеорологични условия и всеки неразрешен достъп от страна на пътниците още по време на движение на кораба.
\n20.4 Документираните работни процедури по затваряне и обезопасяване на всички врати на корпуса, вратите на товарните помещения и на останалите съоръжения за затваряне, които, ако са оставени отворени или ненадеждно обезопасени, биха причинили наводняване на специалната категория помещения или на ро-ро помещението, се пазят на борда и се изпращат по предназначение.
\n21.1 Тренировки за работа с непромокаемите врати, страничните люкове и затварящите механизми на шпигатите се провеждат ежеседмично.
\n21.2 Всички защитени от атмосферни влияния врати в основните напречни вертикални прегради, използвани в открито море, се задействат ежедневно.
\n21.3 Непроницаемите врати и всички механизми и индикатори, свързани с тях, всички клапани, чието затваряне е необходимо, за да стане дадено отделение водонепропускливо, и всички клапани, чиято работа е необходима за контролиране на взаимовръзките при повреда, се проверяват периодично в открито море най-малко веднъж седмично.
\n21.4 Такива клапани, врати и механизми се маркират подходящо, за да се гарантира правилното им използване за осигуряване на максимална безопасност.
\n22.1 Окачените врати, подвижните платформи, страничните люкове, подвижните мостове и товарните входове, както и останалите отвори, които са обект на настоящите правила, се държат затворени по време на плаване и се затварят, преди корабът да напусне пристанището. Часът на затваряне и часът на отваряне (ако е позволено съгласно настоящите правила) се записват в корабния дневник.
\n22.2 Всички тренировки и упражнения съгласно точка 21 се вписват в корабния дневник с изрична забележка за всички дефекти, които може да бъдат открити.
\nНа кораби, оборудвани с окачени палуби за пренос на пътнически превозни средства, конструирането, монтирането и работата се осъществяват в съответствие с мерките, определени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. По отношение на конструкцията се прилагат съответните правила на призната организация.
\n24.1 При откритите палуби, до които на пътниците е разрешен достъп и където липсва фалшборд с необходимата височина, перилата са с височина минимум 1100 mm над палубата и с дизайн и конструкция, които не позволяват пътниците да ги изкачват и да паднат от палубата по невнимание.
\n24.2 Стълбите и площадките на тези външни палуби се подсигуряват с перила, които имат равностойна конструкция.
\nЧАСТ В ДВИГАТЕЛИ 1. Общи положения (правило 26) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n1.1 Двигателите, котлите и другите съдове под налягане, съответните тръбопроводни системи и принадлежности се инсталират и предпазват по начин, при който се намалява до минимум всякаква опасност за пътниците на борда, като се вземат предвид и движещите се части, горещите повърхности и всякакви други опасности.
\n1.2 Осигуряват се средства за поддържане или възстановяване на нормалното функциониране на двигателния механизъм дори в случай, че единият от основните спомагателни механизми откаже.
\n1.3 Осигуряват се механизми за включване на двигателя без външна намеса или помощ.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В И С:
\n1.4 Основният задвижващ механизъм и спомагателните механизми, необходими за задвижването и безопасността на кораба, при инсталирането им на кораба са конструирани по начин, така че да работят, когато корабът е в изправено състояние или когато е наклонен под ъгъл включително 15° към всяка от страните при статични условия и 22,5° при динамични условия (клатене) към всяка от страните и едновременно динамично наклоняване (надлъжно клатене) 7,5° към носа или кърмата.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:
\n1.5 В случай на авария се осигуряват механизми за спиране на двигателния механизъм и гребния винт от съответните места извън машинното отделение/контролното машинно отделение, напр. от откритата палуба или от кабината на щурвала.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n1.6 Местоположението и схемата на вентилационните тръби на работните резервоари за горивото, утаителя и резервоарите за смазочно масло в случай на повреда във вентилационната тръба няма да причинят опасност от директно навлизане на морска или дъждовна вода. На всеки кораб се осигуряват два работни резервоара за гориво за всеки тип гориво, които се използват на борда, необходими за задвижващите и животоподдържащите системи на кораба, или други еквивалентни системи с капацитет за най-малко 8 часа за кораби клас В и най-малко 4 часа за кораби класове С и D при максимална норма на задвижващия механизъм и нормално работно натоварване на генератора за открито море.
\n2.1 Двигателите с вътрешно горене с диаметър на цилиндъра от 200 mm или картер с обем от 0,6 m 3 и повече се осигуряват с предпазен клапан за освобождаване на картера от подходящ вид за съответния обем за освобождаване. Предпазните клапани се поставят по начин или се оборудват със средства, които гарантират освобождаването да се извършва по начин, при който да се сведе до минимум вероятността от нараняване на персонала.
\n3.1.1 Осигурява се ефективна система за изпомпване на водата от трюма, която да изпомпва и отводнява всяко непромокаемо отделение, различно от пространството, използвано за постоянно съхранение на питейна вода, воден баласт, гориво или горивен товар и течности, за които са предвидени други ефективни средства за изпомпване, съобразени с всички условия. Осигуряват се ефективни средства за отводняване на изолационните трюмове.
\n3.1.2 Санитарните, баластните и помпите с общо предназначение могат да се считат за самостоятелни приспособления за изпомпване на вода, ако на тях са монтирани необходимите инсталации за свързване към системата за изпомпване на водата.
\n3.1.3 Всички тръби за изпомпване на вода от трюма, използвани в или под резервоарите за съхраняване на гориво или в помещенията с котлите или машинните отделения, включително помещенията, в които са горивните утаители или отделенията за изпомпване на гориво, са изработени от стомана или от друг подходящ материал.
\n3.1.4 Системата за изпомпване на вода от трюма и системата за изпомпване на баластната вода е разположена така че да предотвратява възможността вода от морето и от баластните помещения да преминава към товарното и машинното помещение или от едно помещение към друго. Предвиждат се мерки, които предотвратяват наводнения по невнимание от морето в дълбоките резервоари, които имат помпени и баластни връзки, когато са пълни с товар или когато се отводняват посредством приспособлението за изпомпване на вода и в същото време съдържат баластна вода.
\n3.1.5 Всички разпределителни кутии и ръчно управляеми клапани, отнасящи се до изпомпващите системи, са леснодостъпни при нормални работни условия.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n3.1.6 Осигурява се отводняването на затворените товарни отделения, разположени на горната палуба.
\n3.1.6.1 Когато запасната височина до горната палуба е такава, че краят на палубата се наводнява, когато корабът се наклони повече от 5°, отводняването се извършва с необходимия брой шпигати с подходящ размер, разположени в съответствие с изискванията на точка 15, които директно отводняват отвъд борда.
\n3.1.6.2 Когато запасната височина е такава, че краят на горната палуба се наводнява, когато корабът се наклони 5° или по-малко, отводняването на затворените товарни отделения на горната палуба се отвежда до подходящо помещение или помещения със съответния капацитет, които имат сигнализация за високо равнище на водата и са осигурени с подходящи механизми за отводняване зад борда. В допълнение се подсигурява, че:
\n3.1.6.2.1 броят, размерът и разположението на шпигатите предотвратяват ненужното събиране на свободна вода;
\n3.1.6.2.2 помпените съоръжения по тази точка са съобразени с изискванията за противопожарната стационарна система за пръскане на вода под налягане;
\n3.1.6.2.3 водата, замърсена с петрол или с други опасни вещества, не се оттича към машинните отделения или другите пространства, където може да има източници на запалване; и 3.1.6.2.4 когато затвореното товарно помещение е защитено чрез система за потушаване на пожар, използваща въглероден двуокис, палубните шпигати се оборудват със средства, които предотвратяват изпускането на инертен газ.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, B, C И D:
\n3.1.6.3 Дренажът от ро-ро палубите и палубите с автомобили има капацитета, необходим за шпигатите, дренажните отвори и т. н., на десния и левия борд да се справят с количеството вода, идваща от дренчера и противопожарните помпи, като се отчитат наклонът и разпределението на товара на кораба.
\n3.1.6.4 Когато има инсталирани пръскащи инсталации и хидранти, общите помещения за пътниците и екипажа са оборудвани с необходимия брой шпигати, които имат нужния капацитет за количеството вода, идваща от пожарогасителните пръскачки, разположени в помещенията, и от два противопожарни шланга с дюзи. Шпигатите са разположени на най-ефикасните места, т. е. във всеки ъгъл.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n3.2.1 Системата за изпомпване на вода от трюма по точка 3.1.1 може да работи при всички практически условия след повреда, независимо от това дали корабът е изправен или наклонен. За тази цел навсякъде се поставят странични смукателни помпи, с изключение в тесните помещения в края на кораба, където само една лопатка е достатъчна. Може да се налага поставянето на допълнителни лопатки в помещенията с особена форма. Осигурява се система, посредством която водата в помещенията сама да може да се източва към смукателните тръби на лопатките.
\n3.2.2 Когато е възможно, електрическите помпи за вода в трюма се поставят в отделни защитени от атмосферни влияния отделения и се разпределят или разполагат по начин, при който помещенията няма да бъдат наводнени при една и съща повреда. Ако основният задвижващ механизъм, спомагателният механизъм и котлите са разположени в две или повече защитени от атмосферни влияния помещения, помпите на разположение за изпомпване на вода от трюма се разпределят възможно най-отдалечени една от друга в тези помещения.
\n3.2.3 С изключение на допълнителните помпи, които могат да се осигуряват единствено за помещенията на носа, всяка помпа, необходима за трюма, се разполага по начин, по който може да изсмуква вода от всяко помещение, което бъде отводнено, съгласно точка 3.1.1.
\n3.2.4 Всяка електрическа помпа за вода в трюма трябва да е в състояние да изпомпва вода през указаната основна тръба в трюма със скорост от поне 2 m/sec. Самостоятелните електрически помпи се разполагат в машинните отделения, откъдето директно изпомпват вода, но не могат да се поставят повече от две такива помпи в едно помещение. Където са поставени две или повече такива смукателни помпи, има най-малко по една от всяка страна на кораба. Директните смукателни помпи се разполагат според нуждите, а тези в машинното отделение са с диаметър не по-малък от този, който се изисква за основното помпено съоръжение на трюма.
\n3.2.5 В допълнение на помпата или помпите за директно изпомпване от трюма по точка 3.2.4 най-мощната налична самостоятелна електрическа помпа за директно изпомпване се свързва директно с дренажното равнище на машинното отделение посредством аварийна смукателна помпа в трюма; смукателната помпа има същия диаметър като основния смукателен отвор на използваните помпи.
\n3.2.6 Шпинделите на смукателните отвори и клапаните за директно всмукване са удължени над площадката на машинното отделение.
\n3.2.7 Всички тръбопроводни системи за изпомпване от трюма към помпите са независими от другите тръби.
\n3.2.8 Диаметърът „d“ на основната тръбопроводна система на смукателна помпа, както и на разклоненията, се изчислява по формулата, представена по-долу. Действителният вътрешен диаметър обаче може да се закръгли до най-близката стандартна големина: за основната тръба за изсмукване от трюма: d = L B + D, за разклоненията на тръбите за изсмукване от трюма между колекторните кутии и помпите: d = L1 B + D, където: d е вътрешният диаметър на основната помпа (в mm), L и B са дължината и ширината на кораба (в m), L1 е височината на отделението, и D е профилната дълбочина на кораба до горната палуба (в метри), при условие че на кораб със затворено товарно помещение на горната палуба с вътрешен дренаж, съгласно изискванията на точка 1.6.2, и което се простира по пълната дължина на кораба, D се измерва до следващата палуба над горната палуба. Когато затворените товарни помещения покриват по-малка дължина, D се приема за профилната дълбочина до горната палуба плюс lh/L, където l и h са общата дължина и височина на съответните затворени товарни помещения.
\n3.2.9 Помещението, което се обслужва от смукателната тръба на помпата за обезводняване на трюма, не може да се наводни в случай на прекъсване или повреждане от удар или триене в друго помещение. За тази цел, когато тръбата е разположена някъде отстрани на кораба на разстояние, по-малко от една пета от ширината на кораба (измерено под прави ъгли към централната линия на равнището на най-дълбокото подразделение на товарната водолиния), или се намира в канал на кила, се поставя възвратен клапан на тръбата в отделението, където е отвореният й край.
\n3.2.10 Разпределителните кутии, крановете и клапаните, свързани със системата за изпомпване на трюма, се разполагат по начин, така че в случай на наводняване една от помпите да може да е действаща във всяко отделение; в допълнение повреда в помпата или на тръбата й, която я свързва към основното помпено съоръжение на трюма отвъд борда на линия, очертана на една пета от широчината на кораба, не може да извади помпената система на трюма извън строя. В случай, че е налице само една система от тръби, която е обща за всички помпи, клапаните, необходими за управляване на помпите на трюмовете, се управляват от горната палуба. Когато в допълнение на основната помпена система в трюма има аварийна помпена система, то тя е независима от основната помпена система и е инсталирана така, че да може помпата да работи във всяко отделение при условия на наводняване, така както е посочено в точка 3.2.1; в такъв случай единствено клапаните, необходими за работата на аварийната система, е необходимо да бъдат в състояние да се управляват от пространството от горната палуба.
\n3.2.11 Органите на всички кранове и клапани, посочени в точка 3.2.10, които могат да се управляват над горната палуба, са ясно отбелязани на работното им място дали са отворени или затворени.
\nПомпата на основния двигател може да бъде заменена от една самостоятелна електрическа помпа.
\nМного малки отделения могат да се оттичат с преносими ръчни помпи.
\n5.1 Осигурява се достатъчна енергия за движение назад, която обезпечава надлежното управление на кораба при всички нормални условия.
\n5.2 Доказва се възможността на двигателя да обърне посоката на теглителната сила на гребния винт в необходимото време и по този начин да спре кораба в рамките на разумно разстояние при максимална скорост напред.
\n5.3 Времената за спиране, тръгване и за пропътуваните разстояния, които се отбелязват по време на изпитванията, заедно с резултатите от изпитванията за определяне възможността на корабите с няколко гребни винта да плават и маневрират с един или повече неработещи гребни винта, остават на разположение на борда в разпореждане на капитана на кораба или определените членове на екипажа.
\n6.1 Всеки кораб се оборудва с едно ефективно главно и едно спомагателно рулево устройство. Главното рулево устройство и спомагателното рулево устройство се проектират по начин, при който отказът на единия от тях не води до отказ на другия.
\n6.2 Главното рулево устройство и балерът на руля, ако има такъв:
\n6.2.1 са изработени с необходимата здравина и могат да водят кораба с максимална скорост напред и са разположени по начин, при който не могат да бъдат повредени при максимална скорост назад;
\n6.2.2 могат да извъртат руля от 35° в едната посока до 35° в другата посока при най-дълбокото газене на кораба и движение напред, при максимална работна скорост напред и при същите условия от 35° в която и да е посока до 30° в другата посока за не повече от 28 секунди;
\n6.2.3 се задвижват, когато е необходимо, за да се спазват изискванията на точка 6.2.2.2, и при всички случаи, когато балерът на руля се изисква да е с диаметър над 120 mm от страната на румпела, в съответствие с изискванията на точка 6.2.2.1, с изключение, когато се усилва здравината му за плаване в лед.
\n6.3 Ако е монтирано, спомагателното рулево устройство отговаря на следните условия:
\n6.3.1 да бъде с необходимата здравина и да може да направлява кораба при скоростта на плаване, а в случай на авария да може бързо да се включва;
\n6.3.2 да може да извърта руля от 15° в едната посока до 15° в другата посока за не повече от 60 секунди при най-дълбокото газене на кораба и движение напред при половината от максималната му работна скорост напред или 7 възела, която от двете стойности е по-голяма; и 6.3.3 да се задвижва, когато това е необходимо, за да се спазват изискванията на точка 6.3.2, и при всички случаи, когато балерът на руля е с диаметър над 230 mm от страната на румпела, с изключение, когато се усилва здравината му за плаване в лед.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n6.4 Захранващият блок на рулевото устройство:
\n6.4.1 се рестартира автоматично, когато електрическото захранване се възстановява след авария в захранването; и 6.4.2 може да се пусне в действие от щурманския мостик; в случай на прекъсване на електрозахранването към която и да е част от захранващия блок на рулевото устройство, на щурманския мостик се задейства визуална и звукова сигнализация.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n6.5 Когато основното рулево устройство се състои от два или повече идентични захранващи блока, не е необходимо да се инсталира спомагателно рулево устройство, при условие че:
\n6.5.1 основното рулево устройство е в състояние да управлява руля според изискванията на точка 6.2.2.2 по времето, през което който и да е от захранващите блокове не работи;
\n6.5.2 основното рулево устройство е конструирано така, че след отделна авария в тръбопроводната му система или в някой от захранващите блокове дефектът да може да се изолира по начин, при който се запазва управляването на кораба, или той веднага се компенсира.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n6.6 Управлението на рулевото устройство е предназначено:
\n6.6.1 за основното рулево устройство както на щурманския мостик, така и в рулевото отделение;
\n6.6.2 когато основното рулево устройство е конструирано според изискванията на точка 6.4 c две отделни контролни системи, които се управляват от щурманския мостик; това не изисква дублиране на кормилния рул или лост; не е необходимо да се инсталира втора независима система, когато системата за контрол се състои от един хидравличен телемотор;
\n6.6.3 за спомагателното рулево устройство в кормилното отделение и ако е електрически задвижвано, може да се контролира от щурманския мостик и е независимо от системата за управление на основното рулево устройство.
\n6.7 Всяка система за контрол на основно и спомагателно рулево устройство, която може да се управлява от щурманския мостик, отговаря на следните изисквания:
\n6.7.1 ако е електрическа, има своя отделна верига, захранвана от електрическата верига на рулевото устройство от пункт в отделението на рулевото устройство или директно от събирателните шини на разпределителното табло, захранващи електрическата верига на рулевото устройство в точката, където разпределителното табло е най-близо до електрическата верига за захранване на рулевото устройство;
\n6.7.2 в отделението на рулевото устройство се предвиждат средства за отделяне на всяка система за управление от рулевото устройство, което тя обслужва, от щурманския мостик;
\n6.7.3 системата е в състояние да може да се привежда в действие от щурманския мостик;
\n6.7.4 в случай на авария в електрическото захранване на системата за управление от щурманския мостик се задейства визуална и звукова сигнализация; и 6.7.5 защита против късо съединение се осигурява за захранващите вериги за управление на рулевото устройство.
\n6.8 Електрическите вериги и контролните системи на рулевото устройство, заедно със свързаните с тях компоненти, кабели и тръби, които се изискват по тази точка и по точка 7, са разделени, доколкото е практически възможно, по тяхната дължина.
\n6.9 Осигуряват се средства за комуникация между щурманския мостик и отделението с рулевото устройство или друго алтернативно място за навигация.
\n6.10 Ъгловото положение на руля/овете:
\n6.10.1 се обозначава на щурманския мостик, когато основното рулево устройство се задейства с електроенергия; индикаторът за ъгъла на наклона на руля е независим от контролната система на рулевото устройство;
\n6.10.2 може да се разпознава в отделението на рулевото устройство.
\n6.11 За хидравличното рулево устройство се предвижда следното:
\n6.11.1 схеми за поддържане чистотата на хидравличната течност, отчитайки вида и конструкцията на хидравличната система;
\n6.11.2 сигнализация за ниско равнище на опасност за всеки резервоар с хидравлична течност, която дава възможност за възможно най-нова индикация за изтичане на хидравлична течност; подават се визуални и звукови сигнализации до щурманския мостик и до машинното отделение, където могат да бъдат възприети веднага; и 6.11.3 стационарен резервоар с достатъчен капацитет за презареждане най-малко на една система за задвижване, включително резервоара, където основното рулево устройство е задължително да се задвижва с електрическа енергия; резервоарът е постоянно свързан посредством тръбопроводи по начин, при който хидравличните системи лесно се презареждат от местоположението им в отделението на рулевото устройство, и е оборудван с обемен датчик.
\n6.12 Отделенията на рулевото устройство са:
\n6.12.1 леснодостъпни и доколкото е възможно, отделени от машинните отделения; и 6.12.2 оборудвани с подходящи средства за гарантиране работния достъп до рулевото устройство и контролните пунктове; тези средства включват перила и решетки или други неплъзгащи се повърхности, които осигуряват подходящи работни условия в случай на изтичане на хидравлична течност.
\n7.1 Средствата за обозначаване, че двигателите на електрическите и електрохидравличните рулеви устройства функционират, се инсталират на щурманския мостик и на подходящ команден пункт на главното машинно отделение.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n7.2 Всяко електрическо или електрохидравлично рулево устройство, състоящо се от един или повече захранващи блокове, се осигурява най-малко от две допълнителни вериги, захранвани директно от основното разпределително табло. Една от веригите обаче може да бъде захранвана от аварийното разпределително табло. Спомагателно електрическо или електрохидравлично рулево устройство към основното електрическо или електрохидравлично рулево устройство може да бъде свързано с една от веригите, захранващи това основно рулево устройство. Веригите, захранващи електрическото или електрохидравличното рулево устройство, притежават необходимия капацитет да захранват всички мотори, към които биха могли да бъдат едновременно свързвани и които може да се наложи да работят едновременно.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n7.3 Веригите и моторите на електрическите и електрохидравличните рулеви устройства се подсигуряват със защита против късо съединение, както и със сигнализация за токово претоварване. Защитата от електрически удар, включително срещу пусков ток, ако е предвидена такава, е за не по-малко от два пъти пълния ток на натоварване на защитения мотор или верига и се регулира, за да позволява преминаването на необходимия пусков ток.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\nСигнализациите съгласно настоящата точка са едновременно звукови и визуални и се разполагат на видни места в основното машинно отделение или в контролната зала, откъдето основният механизъм обикновено се контролира, или както се изисква по точка 6 от част Д на настоящата глава.
\n7.4 Когато спомагателното рулево устройство, което съгласно Глава II-1/6.3.3 се задвижва с енергия, не се захранва с електроенергия или се захранва от електрически източник, който е предназначен предимно за друга цел, основното рулево устройство може да се захранва само от една верига от основното разпределително табло. Когато такъв електрически двигател, предназначен предимно за други цели, е приспособен да захранва спомагателното рулево устройство, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да отмени изискванията на точка 7.3, ако е удовлетворена от съществуващата защита, както и ако изискванията на точки 7.6.4.1 и 7.6.4.2, приложими по отношение на спомагателното рулево устройство, се спазват.
\nМашинните отделения от категория А се вентилират по начин, по който при работа на двигателя или котлите в тях при пълна мощност при всякакви метеорологични условия, включително при лошо време, въздухът, който се подава в тези помещения обезпечава сигурността и удобството на екипажа и работата на двигателя.
\nВ контролното машинно отделение или на площадката за маневриране се осигурява инженерна сигнализация в зависимост от това къде е по-подходящо, която ясно се чува в инженерното помещение и/или на щурманския мостик, според нуждите.
\nПред първата носова непроницаема преграда не се инсталират аварийните източници на електрическа енергия, противопожарните помпи, помпите за трюма, с изключение на тези, които специално обслужват пространствата пред първата носова непроницаема преграда и стационарната противопожарна система, предмет на Глава II-2, както и другите аварийни инсталации, които са необходими за безопасността на кораба, с изключение на първата носова непроницаема преграда.
\n12.1 Главният и спомагателните двигатели, необходими за задвижване и за безопасността на кораба, са оборудвани с ефективни средства за управление и контрол.
\n12.2 При дистанционно управление на задвижващия механизъм от щурманския мостик и когато машинните отделения са предназначени да бъдат обслужвани, се прилага следното:
\n12.2.1 от щурманския мостик се контролират изцяло корабоплаването, включително и при маневриране, върху скоростта, посоката на теглителната сила и ако е необходимо, върху стъпката на гребния винт;
\n12.2.2. дистанционното управление за всеки независим гребен винт се упражнява от контролно устройство, което е проектирано и изградено да работи без необходимост от специално внимание към оперативните данни на механизма; от едно контролно устройство могат да се управляват няколко гребни винта, които работят едновременно;
\n12.2.3 основният задвижващ механизъм е оборудван с устройство за аварийно спиране от щурманския мостик, което е независимо от системата за управление на щурманския мостик;
\n12.2.4 нарежданията от щурманския мостик към основния задвижващ механизъм се сигнализират съответно в главната зала за управление на машинното отделение или на площадката за извършване на маневри;
\n12.2.5 дистанционно управление на машинното отделение е възможно само от едно място едновременно; от такива места, от които се разрешават взаимосвързани контролни устройства; на всяко такова място се разполага индикатор, който сигнализира откъде се управлява задвижващият механизъм; прехвърлянето на контрола между щурманския мостик и машинните отделения е възможно единствено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение; тази система включва средствата за предотвратяване на значителни изменения в теглителната сила на гребния винт, когато се прехвърля управлението от едно място на друго;
\n12.2.6 задвижващият механизъм може да се управлява от място, дори и в случай на отказ на която и да е част от системата за дистанционно управление;
\n12.2.7 системата за дистанционно управление е проектирана да задейства аварийната сигнализация в случай на авария; когато се упражнява локален контрол, се поддържа предварително зададената скорост и посока на теглителната сила на гребните винтове;
\n12.2.8 на щурманския мостик се поставят индикатори за:
\n12.2.8.1 скоростта на гребния винт и посоката на ротация в случай на гребни винтове с фиксирана стъпка;
\n12.2.8.2 скоростта и стъпката на гребния винт в случай на гребни винтове с контролируема стъпка;
\n12.2.9 осигурява се сигнализация на щурманския мостик и в машинното отделение, която показва ниско пусково въздушно налягане, което се задава на такова равнище, което позволява по-нататъшния пуск на главния двигател; в случай че системата за дистанционно управление на двигателя е предназначена за автоматичен пуск, броят на неуспешните последователни автоматични пускови опити се намалява, за да се съхрани достатъчно пусково въздушно налягане за локално стартиране.
\n12.3 Когато главният задвижващ механизъм и свързаните с него други механизми, включително източниците на основно електрическо захранване, са оборудвани с различни равнища на автоматичен и дистанционен контрол и са под постоянно ръчно управление от контролната зала, схемата и органите за управление са проектирани, оборудвани и инсталирани така, че функционирането на двигателя да бъде толкова безопасно и ефективно, както би било в случай на директен контрол; за целта се прилагат точки от II-1/Д/1 до II-1/Д/5 според случая. Специално внимание се обръща на защитата на такива помещения срещу пожар и наводняване.
\n12.4 Като цяло системите за автоматичен пуск, работа и контрол включват възможност за ръчна отмяна на автоматичното управление. Отказът на която и да е част от тези системи не може да попречи на използването на ръчен контрол.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n12.5 Главният и спомагателните двигатели, необходими за задвижване, контролиране и безопасност на кораба, са оборудвани с ефективни средства за управлението и контрола му. Всички системи за управление, необходими за задвижване, контрол и безопасност на кораба, са независими или проектирани по начин, при който отказ на една от системите не нарушава работата на друга система.
\n12.6 При дистанционно управление на задвижващия механизъм от щурманския мостик се прилага следното:
\n12.6.1 от щурманския мостик се контролират изцяло корабоплаването, включително и при маневриране, върху скоростта, посоката на теглителната сила и ако е необходимо, върху стъпката на гребния винт;
\n12.6.2 контрол се упражнява от единично контролно устройство за всеки отделен гребен винт, което работи автоматично с всички свързани механизми, включително, при необходимост, със средствата за предпазване от пренатоварване на задвижващия механизъм; когато няколко гребни винта са проектирани да работят едновременно, те могат да бъдат управлявани от едно контролно устройство;
\n12.6.3 основният задвижващ механизъм е оборудван с устройство за аварийно спиране от щурманския мостик, което е независимо от системата за управление на щурманския мостик;
\n12.6.4 командите от щурманския мостик към основния задвижващ механизъм се сигнализират съответно в главната зала за управление на машинното отделение и на площадката за извършване на маневри;
\n12.6.5 дистанционно управление на машинното отделение е възможно само от едно място едновременно; от такива места, от които се разрешават взаимосвързани контролни устройства; на всяко такова място се разполага индикатор, който сигнализира откъде се управлява задвижващият механизъм; прехвърлянето на контрола между щурманския мостик и машинните отделения е възможно единствено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение; тази система включва средствата за предотвратяване на значителни изменения в теглителната сила на гребния винт, когато се прехвърля управлението от едно място на друго;
\n12.6.6 трябва да е възможно задвижващият механизъм да се управлява от място, дори и в случай на отказ на която и да е част от системата за дистанционно управление; трябва също да е възможно да се контролира спомагателният механизъм, необходим за задвижването и безопасността на кораба, при или близо до въпросния двигателен механизъм;
\n12.6.7 системата за дистанционно управление е проектирана да задейства аварийната сигнализация в случай на авария; когато се упражнява локален контрол, се поддържа предварително зададената скорост и посока на теглителната сила на гребните винтове;
\n12.6.8 на щурманския мостик в главното машинно контролно отделение и на площадката за извършване на маневри се поставят индикатори за:
\n12.6.8.1 скоростта на гребния винт и посоката на ротация в случай на гребни винтове с фиксирана стъпка, и 12.6.8.2 скоростта и стъпката на гребния винт в случай на гребни винтове с контролируема стъпка;
\n12.6.9 осигурява се сигнализация на щурманския мостик и в машинното отделение, която показва ниско пусково въздушно налягане, което се задава на такова равнище, което позволява по-нататъшния пуск на главния двигател; в случай че системата за дистанционно управление на двигателя е предназначена за автоматичен пуск, броят на неуспешните последователни автоматични пускови опити се намалява, за да се съхрани достатъчно пусково въздушно налягане за локално стартиране.
\n12.7 Когато главният задвижващ механизъм и свързаните с него други механизми, включително източниците на основно електрическо захранване, са оборудвани с различни равнища на автоматичен и дистанционен контрол и са под постоянно ръчно управление от контролната зала, схемата и органите за управление са проектирани, оборудвани и инсталирани така, че функционирането на двигателя да бъде толкова безопасно и ефективно, както би било в случай на директен контрол; за целта се прилагат точки от II-1/Д/1 до II-1/Д/5 според случая. Специално внимание се обръща на защитата на такива помещения срещу пожар и наводняване.
\n12.8 Като цяло системите за автоматичен пуск, работа и контрол включват възможност за ръчна отмяна на автоматичното управление. Отказът на която и да е част от тези системи не може да попречи на използването на ръчен контрол.
\nКОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2012 Г., С ДЪЛЖИНА 24 M И ПОВЕЧЕ:
\n12.9 При нови кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2012 г., автоматичните системи се проектират, така че да се гарантира, че праговото предупреждение за предстоящо или незабавно забавяне или спиране на задвижващия механизъм се подава на вахтения офицер навреме за оценяване на навигационните обстоятелства в спешни случаи. По-специално системите трябва да контролират, наблюдават, докладват, предупреждават и предприемат действие за безопасност за забавяне или спиране на задвижването, като в същото време предоставят на вахтения офицер възможност за ръчна намеса, освен в случаите, когато ръчната намеса бързо би довела до пълен отказ на двигателя и/или на задвижващото оборудване, например при твърде висока скорост.
\n13.1 Всеки парен тръбопровод и всички принадлежности, свързани към него, по които може да преминава пара, се проектират, изграждат и инсталират така, че да устоят на максималното работно натоварване, на което може да са подложени.
\n13.2 Осигуряват се средства за оттичането на всеки парен тръбопровод, в който може да се предизвика действие на опасно водно налягане.
\n13.3 В случай че през паропровода или принадлежността преминава пара от източник с по-високо налягане от това, за което е предназначена, се инсталират съответният редукционен вентил, предпазен вентил и манометър.
\n14.1 Осигуряват се средства за предотвратяване на свръхналягане във всички части на системите под въздушно налягане и там където водните кожуси или обшивките на въздушните компресори и охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради теч в тях от частите, подложени на въздушно налягане. За всички системи се осигуряват подходящи средства за освобождаване на парата.
\n14.2 Основните пускови въздушни средства на главните двигатели с вътрешно горене са подходящо защитени срещу ефекта на обратната дъга и вътрешна експлозия в пусковите въздухопроводи.
\n14.3 Всички изпускателни тръби от пусковите въздушни компресори водят директно до пусковите въздухосъбирателни резервоари, а всички пускови тръби от въздухосъбирателните резервоари до главния и спомагателните двигатели са изцяло отделени от системата на изпускателните тръби.
\n14.4 Вземат се мерки за максимално ограничаване на навлизането на масло в системите под въздушно налягане, както и за осигуряване на оптимално оттичане от тях.
\nПредприемат се мерки да се намали шумът от двигателите в машинните отделения до допустимите норми. В случай че този шум не може да се намали в допустимите мерки, източникът на наднормения шум се изолира или отделя по подходящ начин или се осигурява способ за избягването му, когато помещението е обитаемо. Персоналът, който влиза в такива помещения, се екипира с шлемофони.
\n16.1 Пътническите и товарните асансьори по отношение на размерите, конструкцията, капацитета за превоз на пътници и/или стоки съответстват на изискванията, посочени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за всеки отделен случай или за всяко едно съоръжение.
\n16.2 Инсталационните схеми и инструкциите за поддръжка, включително разпоредбите за периодични прегледи, се одобряват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, която проверява и одобрява съоръжението, преди то да бъде пуснато в експлоатация.
\n16.3 Изпълнителна агенция „Морска администрация“, след като одобри съоръжението, издава удостоверение, което се съхранява на борда.
\n16.4 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши периодичните проверки да се извършват от експерт, одобрен от администрацията или от призната организация.
\nЧАСТ Г ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ 1. Общи положения (правило 40) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n1.1 Електрическите инсталации подсигуряват:
\n1.1.1 всички спомагателни електрически дейности, необходими за поддържане на кораба в нормални работни и жилищни условия без прибягване до аварийния източник на електрическа енергия;
\n1.1.2 подаването на електрическата енергия, необходима за безопасността на кораба при различни аварийни ситуации; и 1.1.3 безопасността на пътниците, екипажа и кораба срещу токови удари.
\n1.2 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предприема всички необходими мерки, за да осигури еднаквото въвеждане и прилагане на разпоредбата на настоящата част по отношение на електрическите инсталации.
\n2.1 Новите кораби класове С и D, в които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните дейности, които са от основно значение за безопасността на кораба, както и новите и съществуващите кораби клас B, в които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните дейности, които са от основно значение за безопасността и задвижването на кораба, се подсигуряват с два или повече агрегата за такава енергия, за да могат да се извършват горепосочените дейности, когато един от агрегатите не функционира.
\nПри новите кораби класове С и D с дължина, по-малка от 24 m, един от главните агрегати може да се пуска от главния задвижващ двигател, при условие че осигуряваната енергия е такава, която може да захранва гореспоменатите дейности, когато някой от другите агрегати не функционира.
\n2.2.1 Основната електроосветителна система е конструирана така, че тези части от кораба, които обикновено са достъпни и се използват от пътниците или екипажа, се захранват от основния източник на електроенергия.
\n2.2.2 Основната електроосветителна система е конструирана така, че при възникване на пожар или друга повреда в помещенията, съдържащи основния източник на електроенергия, съответното трансформаторно оборудване, ако има такова, главното разпределително табло и главният превключвател на осветлението, аварийната система за осветление по точка 3 да продължава да функционира.
\n2.2.3 Аварийната електроосветителна система е така конструирана, че при възникване на пожар или друга повреда в помещенията, съдържащи авариен източник на електроенергия, съответното трансформаторно оборудване, ако има такова, аварийното разпределително табло и аварийният превключвател за осветлението, основната електрическа система за осветление по тази точка да продължава да функционира.
\n2.3 Основното разпределително табло се разполага по такъв начин по отношение на основния генераторен агрегат, при който, доколкото е практически възможно, целостта на обикновеното електрическо захранване да бъде повлияно единствено от пожар или от друга повреда в помещението, където са инсталирани генераторният агрегат и разпределителното табло.
\nКОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2012 Г.
\n2.4 В кораби класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2012 г., се осигурява допълнително осветление във всички каюти, за да се укаже ясно изходът, така че лицата, които се намират вътре, да бъдат в състояние да стигнат до вратата. Такова осветление, което може да бъде свързано към авариен източник на електроенергия или да разполага с автономен енергиен източник във всяка каюта, трябва да се включи автоматично, ако захранването за нормалното осветление в кабината бъде прекратено, и да остане включено поне 30 минути.
\n3.1 Всеки кораб се оборудва със самозареждащ се авариен източник на електроенергия с аварийно разпределително табло, разположено над горната палуба, на леснодостъпно място, без допир с границите на машинните отделения от категория А или с отделенията, където е разположен основният източник на електрическа енергия или основното разпределително табло.
\n3.1.1 Изискването в първата точка не е задължително, при условие че корабите са проектирани с две напълно еднакви отделения, разделени от поне едно водонепроницаемо и огнеустойчиво помещение и две вертикални прегради или алтернативна конструкция, предоставяща същото ниво на безопасност, и че има поне един генератор със съответно разпределително табло и т. н. във всяко машинно отделение.
\n3.2 Аварийният източник на електроенергия може да съставлява или акумулаторна батерия, която отговаря на изискванията на точка 3.5, без да се презарежда или да претърпява прекомерен спад в напрежението, или генератор, който отговаря на изискванията на точка 3.5, задвижван от механизъм с вътрешно горене със самостоятелно зареждане на гориво с точка на възпламеняване не по-ниска от 43 °С, с автоматични пускови устройства за новите кораби и одобрени пускови устройства за съществуващите кораби и с временен източник за аварийна електрическа енергия в съответствие с точка 3.6, с изключение, когато на новите кораби от класове С и D с дължина, по-малка от 24 mM, се инсталира за конкретния консуматор и за срока, определен от тези правила, независима акумулаторна батерия на подходящото място.
\n3.3 Аварийният източник на електроенергия се разполага по начин, при който да може да работи ефективно при наклон на кораба от 22,5° и при надлъжен наклон на кораба от 10° от равен кил. Аварийният/те генераторен/ни агрегат/и е/са в състояние на готовност при всякакви вероятни студени условия, а при новите кораби – в състояние за автоматичен пуск.
\n3.4 Аварийното разпределително табло е разположено практически възможно най-близо до аварийния източник на електроенергия.
\n3.5 Аварийният източник на енергия съгласно точка 3.1:
\n3.5.1 е в състояние да работи по принцип за срок от:
\n12 часа в кораби клас В (нови и съществуващи);
\n6 часа в кораби клас С (нови);
\n3 часа в кораби клас D (нови);
\n3.5.2 в частност да може едновременно да захранва консуматорите, както са определени в рамките на дейностите, посочени по-долу, според нуждите за класа на корабите за сроковете, определени по-горе: а) една аварийна помпа в трюма и една от противопожарните помпи; б) аварийното осветление:
\n3.5.2.1 на всеки сборен пункт или станция за качване на кораба, както и отстрани, както е предвидено в Глава III/5.3;
\n3.5.2.2 по всички коридори, стълбища и изходи, водещи до сборния пункт или станциите за качване на кораба;
\n3.5.2.3 в машинните отделения и на мястото, където е разположен аварийният генератор;
\n3.5.2.4 в контролните станции, където се намира радио- и навигационното оборудване;
\n3.5.2.5 според изискванията на Глави II-2/Б/16.1.3.7 и II-2/Б/6.1.7;
\n3.5.2.6 във всички складови помещения за противопожарна екипировка;
\n3.5.2.7 при една аварийна помпа в трюма и при една от противопожарните помпи, посочени в буква „а“ и при пусковия пункт на техните двигатели; в) навигационните светлини на кораба; г) 1. цялото оборудване за комуникация, 2. общата сигнална система, 3. противопожарна детекторна система, и 4. всички сигнали, необходими в случай на авария, ако се захранват с електричество от основните генератори на кораба; д) помпата за пожарогасителните пръскачки на кораба, ако има такава и ако работи с електричество; и е) дневната сигнална лампа на кораба, ако се захранва от основния източник на електроенергия на кораба;
\n3.5.3. да бъде в състояние да захранва за период от половин час електрическите защитени от атмосферни влияния врати заедно със съответните вериги за контрол, обозначение и сигнализация.
\n3.6. Временният източник на аварийна електроенергия, в съответствие с точка 3.2, се състои от акумулаторна батерия, разположена на подходящо място за използване в аварийна ситуация, която може да захранва, без да е необходимо да се презарежда или без да претърпява прекомерен спад в напрежението за половин час: а) осветлението по точка 3.2.б.1 от тази точка; б) водонепроницаемите врати по точки 3.7.2 и 3.7.3 от Глава II-1/Б/13, но непременно всички едновременно, освен ако е предвиден независим временен източник на акумулирана енергия; и в) веригите за контрол, обозначение и сигнализация по точка 7.2 от Глава II-1/Б/13.
\n3.7. НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\nКогато е необходима електрическа енергия, за да се възстанови задвижването на кораба, мощността е достатъчна, за да се възстанови задвижването на кораба във връзка с другите механизми, според случая, от мъртво състояние на кораба до 30 минути след прекъсване на електрозахранването.
\nВ допълнение към аварийното осветление по Глава II-1/Г/3.5.2.б за всеки кораб с ро-ро товарни помещения или специална категория помещения:
\n4.1 всички общи пътнически помещения и коридори се подсигуряват със спомагателно електрическо осветление, което може да работи най-малко три часа, когато всички други източници на електроенергия са отказали, и при всяко наклонено състояние; осветлението се инсталира, така че достъпът до аварийните средства да се вижда лесно; източникът на енергия за аварийното осветление се състои от акумулаторни батерии, разположени в осветените отделения, и се зарежда постоянно, когато това е възможно, от аварийното разпределително табло. Алтернативно Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши всякакво друго средство за осветление, което притежава най-малко същите възможности; при аварийното осветление всеки отказ на лампата веднага става виден; всяка инсталирана акумулаторна батерия се сменя периодично в зависимост от конкретната продължителност на действието й в условията на заобикалящата я околна среда; и 4.2 освен в случаите, когато е осигурено спомагателно аварийно осветление, в съответствие с изискванията на точка 4.1, във всеки коридор в помещенията на екипажа, във всяко помещение за отдих и във всяко работно помещение, в което обикновено има хора, се поставя преносима лампа с презареждаща се батерия.
\n5.1 Незащитените метални части на електрическото оборудване или съоръженията, които не се захранват с електрическа енергия, но които при авария биха могли да бъдат захранвани, се заземяват, освен ако оборудването или съоръженията са:
\n5.1.1 захранвани с напрежение, което не надвишава 50 V прав ток или 50 V средна квадратна стойност на корен между проводниците; за получаването на това напрежение не могат да се използват автотрансформатори; или 5.1.2 захранвани с напрежение, което не надвишава 250 V от обезопасени изолиращи трансформатори, захранващи само едно консумиращо устройство; или 5.1.3 произведени в съответствие с принципа за двойната изолация.
\n5.2 Всички електрически апаратури се произвеждат и инсталират, така че да не причиняват повреди, когато се транспортират или допират при нормални условия на експлоатация.
\n5.3 Обезопасяват се страните, задната част и при необходимост предната част на разпределителните табла. Откритите заземени части със заземяващо напрежение над това, определено в точка 5.1.1, не се инсталират в предната част на тези разпределителни табла. При необходимост се използват пластири или решетки в предната и в задната част на разпределителното табло.
\n5.4 Незаземените разпределителни системи се оборудват с устройство, контролиращо равнището на заземяващата изолация, което издава звукова или визуална сигнализация при недопустими ниски стойности на изолация.
\n5.5.1 Всички метални обшивки и предпазни обвивки на кабелите са прави и заземени.
\n5.5.2 Всички електрически кабели и инсталации, външни за оборудването, са най-малко от противопожарен тип и се инсталират по начин, при който да не се нарушават техните противопожарни свойства. При необходимост за дадена инсталация Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да разреши използването на специален вид кабели, като радиочестотни кабели, които не съответстват на горепосоченото.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n5.5.3 Кабелите и електрическата мрежа, осигуряващи основната или аварийна електроенергия, осветлението, вътрешните комуникации или сигнали, доколкото е възможно, не преминават през камбузите, пералните, машинните отделения от категория А и обшивки и другите огнеопасни помещения. В новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби кабелите за аварийната сигнализация и високоговорителната уредба, инсталирани на или след 1 юли 1998 г., се одобряват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като се взимат предвид препоръките на ИМО. Кабелите, свързващи пожарните помпи с аварийното разпределително табло, са огнеупорни, ако преминават през високо пожароопасни помещения. Когато това е практически възможно, такива кабели се разполагат, така че да предотвратят възможността да бъдат повредени вследствие висока температура на вертикалните прегради, която може да се предизвика от пожар в съседно помещение.
\n5.6 Кабелите и електрическата мрежа се инсталират и поддържат по начин, при който се избягва прегряването им или други повреди. Връзките и съединенията на всички проводници са изработени, така че да запазват първоначалната си електрическа и механична противопожарна защита и когато е необходимо, огнеупорност.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n5.7.1 Всяка отделна верига е защитена срещу късо съединение и срещу претоварване, с изключение на случаите, разрешени в Глави II-1/В/6 и II-1/В/7.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D:
\n5.7.2 Разположението на осветителните тела е такова, че да не предизвиква повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и електрическата мрежа, или прекалено нагорещяване на заобикалящия материал.
\n5.8.1 Акумулаторните батерии се поставят в подходящи корпуси, а помещенията, в които предимно се ползват, са правилно конструирани и добре вентилирани.
\n5.8.2 В тези помещения не се разрешава електрическо или друго оборудване, което би могло да бъде източник на възпламеняване на горими изпарения.
\n5.9 Системите за разпределение се разполагат по начин, при който всяка главна вертикална зона, определена в Глава II-2/А/2.9, да не може да пречи на работата за осигуряване безопасността на всяка друга такава зона. Това изискване се счита, че е спазено, ако основната и аварийната захранващи линии, преминаващи през всяка такава зона, са отделени както вертикално, така и хоризонтално, колкото е възможно повече.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2012 Г.:
\n5.10 Не се монтира електрическо оборудване в помещения, където е възможно натрупването на леснозапалими смеси, например в помещения, предназначени основно за акумулаторни батерии, в шкафове за бои, в складове на ацетилен или подобни помещения, освен ако администрацията счита, че такова оборудване е:
\n5.10.1 ключово за оперативни цели;
\n5.10.2 от вид, който не би запалил съответната смес;
\n5.10.3 подходящо за съответното пространство; и 5.10.4 подходящо сертифицирано за безопасно използване при прах, пара или газове, на които е вероятно да бъде изложено.
\nЧАСТ Д ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПЕРИОДИЧНО ОБСЛУЖВАНИТЕ МАШИННИ ОТДЕЛЕНИЯ Особена проверка (правило 54) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\nИзпълнителна агенция „Морска администрация“ извършва оценка дали машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби от клас В могат периодично да минават на безвахтен режим на обслужване или не и ако разреши такова обслужване, дали е необходимо прилагане на допълнителни мерки освен посочените в разпоредбите на тази част, за да се постигне същата безопасност както при вахтено обслужване на тези отделения.
\n1.1 Предвидените мерки гарантират, че безопасността на кораба при всякакви условия на корабоплаване, включително при маневриране, е като тази на кораб, на който машинните отделения са обслужвани.
\n1.2 Предприемат се мерки за гарантиране на надеждното функциониране на оборудването и за задоволителната организация на редовните инспекции и рутинни проверки, които гарантират постоянното правилно функциониране.
\n1.3 Всеки кораб се снабдява с документи, доказващи неговата годност за работата на периодично необслужваните машинни отделения.
\n2.1 Осигуряват се средства за установяване и сигнализиране във възможно най-ранен стадий на пожар:
\n2.1.1 в обсадните тръби на нагревателя за въздух и за изпускане на пара (вентилационни тръби); и 2.1.2 в изпускателните въздушни джобове на цилиндъра на задвижващия механизъм, освен когато се счита, че за конкретния случай това не е необходимо.
\n2.2 Двигателите с вътрешно горене с 2250 kW и повече или тези с цилиндри с диаметър от повече от 300 mm се оборудват с детектори за горивно оросяване на картера или с датчици за температурата на лагерите на двигателите или с други подобни приспособления.
\n3.1 Помпите в трюма на кораба в периодично необслужваните машинни отделения се разполагат и контролират по начин, по който акумулирането на течности се установява под нормален ъгъл на уравновесяване и наклон, и имат достатъчен капацитет лесно да побират обичайния дренаж по време на периода на необслужване.
\n3.2 Когато помпите в трюма на кораба са с автоматичен пуск, се предвиждат средства за сигнализиране кога притокът на течност е по-голям от капацитета на помпата или дали помпата се включва по-често, отколкото е нормално да се очаква. В тези случаи в трюмовете могат да се допускат помпи с по-малък капацитет, за да покрият определен разумен период от време. Когато са инсталирани автоматично контролирани помпи в трюма на кораба, специално внимание се обръща на изискванията за предотвратяване на замърсяване с гориво.
\n3.3 Контролните команди на всеки всмукателен клапан, изпускателен клапан под водолинията или на впръскваща инжекционна система на трюма се разполагат по начин, при който да позволяват необходимото време за работа в случай на наводняване на помещението, като се предвиди времето, необходимо за достигане и осъществяване на тези команди. Предвиждат се устройства за активиране на командите, разположени над равнището, до което помещението може да бъде наводнено, когато корабът е с пълен товарен капацитет.
\n4.1 От щурманския мостик се осигурява пълен контрол при всички условия на корабоплаване, включително и при маневриране, върху скоростта, посоката на теглителната сила и ако е необходимо, върху стъпката на гребния винт.
\n4.1.1 Дистанционното управление се осъществява от отделно устройство за управление на всеки отделен гребен винт с автоматично задвижване на всички свързани дейности, включително, когато това е необходимо, средства за предотвратяване претоварването на двигателния механизъм.
\n4.1.2 Основният задвижващ механизъм е оборудван с устройство за аварийно спиране от щурманския мостик, което е независимо от системата за управление на щурманския мостик.
\n4.2 Маневрирането от щурманския мостик към задвижващия механизъм се сигнализира съответно в главната зала за управление на двигателя или в станцията за управление на задвижващия механизъм според случая.
\n4.3 Дистанционно управление на машинното отделение е възможно само от едно място едновременно; от такива места, от които се разрешават взаимосвързани контролни устройства. На всяко такова място се разполага индикатор, който сигнализира откъде се управлява задвижващият механизъм. Прехвърлянето на контрола между щурманския мостик и машинните отделения е възможно единствено от главното машинно отделение или от главната зала за управление на машинното отделение. Системата включва средства за предотвратяване на значителни изменения в теглителната сила на гребния винт, когато се прехвърля управлението от едно място на друго.
\n4.4 Всички механизми, необходими за безопасната експлоатация на кораба, могат да се управляват от място дори и в случай на отказ на която и да е част от системите за автоматичен или дистанционен контрол.
\n4.5 Системата за дистанционно автоматично управление е проектирана да задейства аварийната сигнализация в случай на авария. Ако е практически подходящо, когато се упражнява локален контрол, се поддържа предварително зададената скорост и посока на теглителната сила на гребните винтове.
\n4.6 На щурманския мост се монтират индикатори за:
\n4.6.1 скоростта на гребния винт и посоката на ротация в случай на гребни винтове с фиксирана стъпка; или 4.6.2 скоростта и стъпката на гребния винт в случай на гребни винтове с контролируема стъпка.
\n4.7 Броят на неуспешните последователни автоматични пускови опити се намалява, за да се съхрани достатъчно пусково въздушно налягане. Осигурява се сигнализация, която показва ниско пусково въздушно налягане на равнище, което все още позволява стартиране на работата на задвижващия механизъм.
\nОсигуряват се надеждни средства за устна комуникация между главната зала за управление на двигателя или станцията за управление на задвижващия механизъм, според случая, щурманския мостик и помещенията на инженерите.
\n6.1 Осигурява се система за сигнализация, показваща всяка повреда, изискваща внимание, и която:
\n6.1.1 може да издава звуков сигнал в главната зала за управление на двигателя или в станцията за управление на задвижващия механизъм и визуално да показва всяко отделно значение на сигнализацията на подходящо място;
\n6.1.2 има връзка с общите помещения на инженерите и с каютите на всеки инженер посредством ключ за селективно превключване, който гарантира връзка с най-малко една от каютите; допускат се и алтернативи, но само когато те са равностойни;
\n6.1.3 активира визуална и звукова сигнализация при щурманския мостик при всяка ситуация, която изисква действие или внимание от страна на вахтения офицер;
\n6.1.4 при необходимост е проектирана на принципа на надеждност; и 6.1.5 активира инженерната сигнализация, която се изисква съгласно Глава II-1/В/10, в случай че някоя от сигнализациите не бъде забелязана на място в определения срок от време.
\n6.2.1 Алармената система се захранва постоянно и има автоматичен превключвател за аварийно енергийно захранване в случай на повреда на нормално енергийно захранване.
\n6.2.2 Всяка повреда в нормалното енергийно захранване на сигналната система се отбелязва със сигнал.
\n6.3.1 Алармената система е в състояние да сигнализира едновременно повече от една повреда и приемането на всяка сигнализация не възпрепятства друга сигнализация.
\n6.3.2 Приемане от мястото, определено в точка 6.1, на всяко алармено събитие се отбелязва на местата, където то е било показано. Сигнализациите продължават да действат, докато бъдат приети, а визуалните индикатори на индивидуалните сигнализации – до отстраняване на дефекта, след което сигналната система автоматично се задава отново в нормално работно състояние.
\nОсигурява се система за безопасност, която гарантира, че всяка сериозна повреда в двигателите или в котлите, която представлява непосредствена опасност, води до автоматично спиране на тази част от механизма, след което се подава сигнал. Спирането на задвижващия механизъм не се активира автоматично, освен в случаите, когато това би довело до сериозна повреда, цялостна повреда или експлозия. Когато е инсталирана система за отмяна на спирането на главния задвижващ механизъм, тя е конструирана, така че да не може да се активира по невнимание. Чрез индикатор се обозначава, че системата е активирана. Автоматичното управление за безопасно спиране и забавяне на двигателите е отделено от алармената система.
\n8.1 Главният източник на електроенергия отговаря на следните изисквания:
\n8.1.1 когато електроенергията се осигурява обикновено от един генератор, се предвиждат подходящи средства за защита срещу токов удар, които да обезпечат непрекъснато захранване на задвижващия и навигационен механизъм, както и на системите за безопасност на кораба; в случай на повреда на генератора се предвижда адекватно автоматично задействане и свързване към главното разпределително табло на авариен генератор с капацитет, който осигурява задвижващия и навигационен механизъм, както и системата за безопасност на кораба, посредством автоматично рестартиране на най-важните спомагателни механизми, включително, при необходимост, и на последващите операции;
\n8.1.2 когато електроенергията се осигурява обикновено от повече от един генератор едновременно, които работят паралелно, се предвиждат мерки, примерно за защита срещу токов удар, които гарантират, в случай на отказ на единия от генераторните агрегати, че работата на останалите се поддържа без свръхнатоварване и осигурява функционирането на задвижващия и навигационен механизъм, както и на системата за безопасност на кораба.
\n8.2 Когато са необходими аварийни двигатели за пускане на други спомагателни задвижващи механизми, се осигуряват автоматични превключватели.
\n9.1 Системата за контрол обезпечава дейностите, необходими за функционирането на главния задвижващ механизъм и на спомагателните му механизми, посредством съответните автоматични системи.
\n9.2 При автоматично превключване се задейства сигнализацията.
\n9.3 За всички показатели за налягане, температури и равнище на течностите, както и за всичките други важни индикации, се осигурява система за сигнализация, която отговаря на точка 6.
\n9.4 Създава се централизиран пункт за управление с всички необходими сигнални панели и средства, които предупреждават за алармено събитие.
\n9.5 Осигуряват се средства за поддържане на въздушното налягане на нужното равнище, когато двигателите с вътрешно горене, необходими за основното задвижване на кораба, се пускат с въздух под налягане.
\nПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ОТКРИВАНЕ И ПОТУШАВАНЕ НА ПОЖАР ЧАСТ А ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ 1. Основни принципи (правило 2) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n1.1 Настоящата глава относно противопожарната безопасност цели:
\n1.1.1 да се предотвратят пожари и експлозии;
\n1.1.2 да се намалят рисковете, които представлява пожарът за човешки живот;
\n1.1.3 да се намалят рисковете от нанасяне на щети на кораба, товара и околната среда вследствие на пожар;
\n1.1.4 пожарът и експлозията да се задържат, да се овладеят и да се потушат при източника; и 1.1.5 да се осигурят надеждни и леснодостъпни средства за евакуирането на пътниците и екипажа.
\n1.2 За постигане на целите относно противопожарната безопасност, определени в точка 1.1, следните основни принципи, базирани на правилата в настоящата глава, се инкорпорират в тези правила в съответствие с нуждите, типа на кораба и евентуалните рискове от пожар:
\n1.2.1 разделяне на кораба по основни вертикални термични и структурни прегради;
\n1.2.2 отделяне на жилищните помещения от останалите на кораба посредством термични и структурни прегради;
\n1.2.3 ограничено използване на запалителни материали;
\n1.2.4 откриване на пожар в зоната на възникването му;
\n1.2.5 ограничаване и потушаване на пожара в мястото на възникване;
\n1.2.6 защита на изходите и средствата за достъп с цел борба с огъня;
\n1.2.7 бърз достъп до средства за потушаване на пожар;
\n1.2.8 минимализиране риска от възпламеняване на запалителни изпарения от товара.
\n1.3 Целите на противопожарната безопасност, определени в точка 1.1, се постигат чрез изпълнение на изискванията, изложени в настоящата глава, или чрез алтернативна концепция и договорености, които съответстват на част Е от изменената глава II-2 на SOLAS от 1974 г., за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г. Един кораб отговаря на функционалните изисквания, определени в точка 1.2, и е постигнал целите на противопожарна безопасност, определени в точка 1.1, когато:
\n1.3.1 конструкцията и схемите на кораба като цяло отговарят на съответните препоръчителни изисквания на настоящата глава;
\n1.3.2 конструкцията и схемите на кораба като цяло са прегледани и одобрени в съответствие с част Е от изменената Глава II-2 на SOLAS от 1974 г. за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.;
\n1.3.3 част(и) на конструкцията и схемите са прегледани и одобрени в съответствие с гореспоменатата част Е от изменената Глава II-2 на SOLAS и останалите части на кораба отговарят на съответните препоръчителни изисквания на настоящата глава.
\n1.4 Всички кораби, които подлежат на ремонт, промяна и модификации и свързаното с тях оборудване, продължават да отговарят поне на по-горните изисквания към тези кораби.
\nРемонтите, промените и модификациите, които съществено изменят параметрите на кораба или на пътническите жилищни помещения или значително увеличават експлоатационната годност на кораба и на свързаното с него оборудване, отговарят на най-новите изисквания за нови кораби, доколкото Изпълнителна агенция „Морска администрация“ счита това за необходимо и осъществимо.
\nСЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:
\n1.5 Независимо от изискванията на точка 1.4 съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, в случаите, когато подлежат на ремонт, промяна или модификации и свързаното с това оборудване, отговарят на следните изисквания:
\n1.5.1 всички материали, използвани за тези кораби, отговарят на изискванията по отношение на материала, използван в новите кораби клас В; и 1.5.2 всички ремонти, модификации, изменения и свързаното с това оборудване, включващи подмяна на материал от 50 тона или повече от изисквания в Глава II-2/Б/16, отговарят на изискванията за новите кораби клас В.
\n2.1 Незапалим материал е материал, който не може да гори и не може да произвежда запалителни изпарения в количества, достатъчни да се самозапалят, когато бъде загрят приблизително до 750 °С, като това се определя с изпитване за определяне температурата на възпламеняване в съответствие с Резолюция А.799(19) на ИМО „Ревизирани препоръки за методите на изпитване за определяне като незапалими на строителни материали за кораби“. Всеки друг материал се счита за запалим материал.
\n2.1.а ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\nНезапалим материал е материал, който не гори и не произвежда запалителни изпарения в количества, достатъчни да се самозапалят, когато бъде загрят до приблизителна температура 750 °С, като това се определя в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване. Всеки друг материал се счита за запалим материал.
\n2.2 Стандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване е това, при което образци на съответните вертикални прегради или палуби се излагат в изпитателна пещ на температури, съответстващи приблизително на стандартната времева и температурна крива. Образците имат открита повърхност не по-малко от 4,65 m 2 и височина (или дължина на палубата) от 2,44 mM, като наподобяват възможно най-близко предвидената конструкция и включват, при необходимост, най-малко една връзка. Стандартната времева и температурна крива се определя от плавна крива, преминаваща през следните точки на вътрешна температура на пещта:
\nПървоначална вътрешна температура на пещта: | 20 °C | След първите 5 минути: | 576 °C | След 10 минути: | 679 °C | След 15 минути: | 738 °C | След 30 минути: | 841 °C | След 60 минути: | 945 °C | 2.2.а ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\nСтандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване е това, при което образци на съответните вертикални прегради и палуби се излагат в изпитателна пещ при температури, съответстващи приблизително на стандартната температурна крива. Методите за изпитване отговарят на изискванията на Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.
\n2.3 Отделения от клас „А“ са отделенията, които са изградени от вертикалните прегради и палубите и:
\n2.3.1 са изградени от стомана или от друг еквивалентен материал;
\n2.3.2 са подходящо подсилени;
\n2.3.3 са изградени по начин, при който могат да предотвратят преминаването на дим и пламъци до края на едночасовото стандартно изпитване за определяне температурата на възпламеняване;
\n2.3.4 са изолирани с одобрени незапалими материали, така че средната температура на неоткритата страна да не превиши повече от 140 °С над първоначалната температура, нито да превишава в никоя точка или съединение 180 °С над първоначалната температура в рамките на времето, определена по-долу: клас „А-60“ | 60 минути | клас „А-30“ | 30 минути | клас „А-15“ | 15 минути | клас „А-0“ | 0 минути | 2.3.5 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изисква изпитване на прототип на подпорната стена или палубата, за да се увери, че отговарят на горните изисквания за цялост и увеличаване на температурата в съответствие с изискванията на Резолюция А.754 (18) на ИМО.
\nЗа корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.754 (18) на ИМО“ се чете като „Кодекс за методите за изпитване за температурата на възпламеняване“.
\n2.4 Отделения от клас „В“ са отделенията, които са изградени от вертикални прегради, палуби, тавани или вътрешнобордови обшивки и отговарят на следните изисквания:
\n2.4.1 изградени са по такъв начин, че да могат да предотвратят преминаването на пламъци до края на първия половин час от стандартно изпитване на температурата на възпламеняване;
\n2.4.2 имат капацитет за изолация, при който средната температура на неоткритата страна не превишава 140 °С над първоначалната температура и не превишава в никоя точка или съединение 225 °С над първоначалната температура в рамките на времето, определено по-долу: клас „B-15“ | 15 минути | клас „B-0“ | 0 минути | 2.4.3 са изградени от одобрени незапалими материали, както и всички останали материали, използвани за построяване и изграждане на отделения от клас В, са незапалими, с изключение на възпламенителните покрития, които могат да бъдат разрешени, при условие че те отговарят на други изисквания на тази глава;
\n2.4.4 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изисква изпитване на прототип на отделението, за да се увери, че то отговаря на горепосочените изисквания за цялост и увеличаване на температурата в съответствие с Резолюция А.754 (18) на ИМО.
\nЗа корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.754 (18) на ИМО“ се чете като „Кодекс за методите за изпитване за температурата на възпламеняване“.
\n2.5 Отделения от клас „С“ са отделения, построени от одобрени незапалими материали. За тях не е необходимо да отговарят нито на изискванията, отнасящи се до преминаването на дим и пламък, нито на ограниченията за увеличаването на температурата. Допускат се възпламенителни покрития, при условие че те отговарят на останалите изисквания на настоящата глава.
\n2.6 Непрекъснати тавани и вътрешнобордови обшивки от клас „В“ са тези тавани и вътрешнобордови обшивки, които свършват единствено в отделение от клас „А“ или „B“.
\n2.7 Стомана или друг еквивалентен материал. Думите „еквивалентен материал“ в израза „стомана или друг еквивалентен материал“ означават всеки незапалим материал, който сам по себе си или в изолация притежава структурни цялостни свойства, които са еквивалентни на стоманата след подлагане на действително изпитване на температурата на възпламеняване (например алуминиева сплав с подходяща изолация).
\n2.8 Ниска скорост на разпространение на пламъка означава, че описаната по този начин повърхност има адекватно съпротивление на разпространяването на пламъка, което се определя от изпитването за определяне температурата на възпламеняване в съответствие с изискванията на Резолюция А.653 (16) на ИМО за довършителните материали за подпорната стена, тавана и палубата.
\n2.8.a ЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\nНиска скорост на разпространение на пламъка означава, че описаната по този начин повърхност има адекватно съпротивление на разпространяването на пламъка, което се определя в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.
\n2.9 Основни вертикални зони са тези сектори, където корпусът, надстройката и покритите палуби са разделени от отделения от клас „А“, на които средната дължина и широчина на всяка палуба като цяло не превишава 40 mM.
\n2.10 Жилищни помещения са тези помещения, които се използват като общи: коридори, тоалетни, кабини, канцеларии, лазарети, кина, стаи за игри и развлечения, бръснарници, килери за провизии, без уреди за готвене, и други подобни помещения.
\n2.11 Общи помещения са тази част от жилищните помещения, които се използват като зали, трапезарии, всекидневни и други подобни постоянно самостоятелни помещения.
\n2.12 Сервизни помещения са тези помещения, които се използват като кухня, трапезария с готварски принадлежности, лични шкафчета, багажни отделения за писма и ценности, складове, помещения за пазене на лични вещи, работилници, различни от тези, които са част от машинните отделения и други подобни помещения и складове към тях.
\n2.13 Товарни помещения са всички помещения, които се използват за съхраняване на товар (включително цистерни с гориво), и шахтите към тях.
\n2.13-1 Помещения за превозни средства представляват товарните помещения, предназначени за превоза на моторни превозни средства заедно с горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им.
\n2.14 Товарни помещения тип ро-ро са помещенията, които обикновено не се подразделят и се простират или по основната дължина, или по цялата дължина на кораба, в които моторните превозни средства, заедно с горивото в резервоарите им, предназначено за задвижването им, и/или стоките (опаковани или в насипно състояние, във или върху вагони или коли, превозни средства (включително сухопътни или железопътни танкери), ремаркета, контейнери, палети, разглобяеми резервоари или в подобни отделения за съхранение или други контейнери могат обикновено да бъдат натоварвани и разтоварвани в хоризонтално положение.
\n2.15 Открити товарни помещения тип ро-ро са товарни помещения тип ро-ро, които са или отворени в двата края, или само в единия край, и са оборудвани с необходимата естествена вентилация за ефективно действие по цялата дължина чрез постоянно открити отвори отстрани на корпуса или палубата или отгоре, а за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., те са с обща площ най-малко 10 % от общата площ на страните на помещенията.
\n2.15-1 Открити помещения за превозни средства са помещенията за превозни средства, които са отворени в двата края или имат отвор само в единия край, и са оборудвани с необходимата естествена вентилация за ефективно действие по цялата дължина чрез постоянно открити отвори, разпределени отстрани на корпуса или палубата или отгоре, а за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., те са с обща площ най-малко 10 % от общата площ на страните на помещенията.
\n2.16 Закрити товарни помещения тип ро-ро са товарните ро-ро помещения, които не са нито открити товарни помещения тип ро-ро, нито открити палуби.
\n2.16-1 Закрити помещения за превозни средства са помещенията за превозни средства, които не са нито открити помещения за превозни средства, нито открити палуби.
\n2.17 Открита палуба е палуба, която е изцяло изложена на атмосферните влияния отгоре и най-малко от две страни.
\n2.18 Специална категория помещения са тези закрити помещения за превозни средства над или под горната палуба, в които могат да се закарват и откарват такива превозни средства и до които пътниците имат достъп. Специалните категории помещения могат да бъдат разположени на повече от една палуба, при условие че общата безопасна височина за превозните средства не надвишава 10 m.
\n2.19.1 Машинни отделения категория А са тези отделения и помещения към тях, които съдържат:
\n2.19.1.1 двигатели с вътрешно горене, използвани за основното задвижване; или 2.19.1.2 двигатели с вътрешно горене, използвани за други цели, освен за основното задвижване, при които тези механизми имат капацитет за обща агрегатна мощност не по-малък от 375 kW; или 2.19.1.3 котли, ползващи гориво, или отделение за съхраняване на течно гориво.
\n2.19.2 Машинни отделения са всички машинни отделения категория А и всички други отделения, в които се намират двигателният механизъм, котлите, отделенията за течно гориво, парните двигатели и двигателите с вътрешно горене, генераторите и основните електрически механизми, станциите за подаване на горива, механизмите за замразяване, стабилизиране, вентилиране и климатичните инсталации и други подобни отделения, заедно с помещенията към тях.
\n2.20 Отделение за мазут е оборудването, използвано за подготовката на мазут, който се доставя на котела, или оборудването, използвано за подготовка за доставяне на загретия мазут на двигател с вътрешно горене, и включва всички горивни помпи под налягане, филтри и нагреватели за гориво под налягане, по-високо от 0,18 N/mm 2 .
\n2.21 Пунктовете за управление са тези помещения, в които са разположени радиото на кораба или основното навигационно оборудване или аварийният източник на енергия или където е съсредоточено оборудването за откриване и борба с пожари.
\n2.21.1 Главен пункт за управление е пунктът за управление, където са съсредоточени следните контролни и сигнални функции:
\n2.21.1.1 стационарни противопожарни и сигнални системи;
\n2.21.1.2 автоматични пръскачки и системи за откриване и известяване на пожар;
\n2.21.1.3 индикаторни панели за огнеупорни врати;
\n2.21.1.4 заграждения за огнеупорни врати;
\n2.21.1.5 индикаторни панели за водонепроницаеми врати;
\n2.21.1.6 заграждения за водонепроницаеми врати;
\n2.21.1.7 вентилационни витла;
\n2.21.1.8 общи/противопожарни предупредителни сигнализации;
\n2.21.1.9 система за комуникации, включително и телефонни; и 2.21.1.10 микрофон за общокорабната високоговорителна уредба.
\n2.21.2 Постоянно обслужван главен пункт за управление е главеният пункт за управление, който е постоянно обслужван от дежурен член на екипажа.
\n2.22 Помещения, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничен пожарен риск за целите на Глава II-2/Б/4, са помещенията, в които има мебели и обзавеждане с ограничен риск от пожар (каюти, общи помещения, канцеларии и други видове жилищни помещения), в които:
\n2.22.1 цялото корпусно обзавеждане, като бюра, гардероби, тоалетки, скринове, е изцяло направено от одобрени незапалими материали, с изключение на възпламенимата облицовка, непревишаваща 2 mm, която може да бъде използвана за работната повърхност на това обзавеждане;
\n2.22.2 всички лесноподвижни мебели, като столове, дивани, маси с рамки от незапалими материали;
\n2.22.3 всички завеси, пердета и друг вид окачени текстилни материали с устойчивост на разпространение на пламъци не по-малка от тази на вълна с тегло 0,8 kg/m 2 , в съответствие с Резолюция А.471(ХII) на ИМО, както е изменена.
\nЗа корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция A.471(XII) на ИМО“, както е изменена, се чете като „Кодекс за методите за изпитване за температурата на възпламеняване“;
\n2.22.4 всички подови настилки с устойчивост на разпространение на пламъка не по-малка от тази на еквивалентен вълнен материал, използван за същата цел;
\nЗа корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., настоящата т. 4 не се прилага. За тези кораби се прилагат следните изисквания: всички подови настилки имат ниски свойства за разпространение на пламък;
\n2.22.5 за всички открити повърхности на вертикалните прегради, вътрешнобордовата обшивка и таваните е характерно бавно разпространение на пламъка; и 2.22.6 цялата тапицирана мебелировка притежава свойства на устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламъците в съответствие с методите за изпитване на температурата на възпламеняване на тапицирана мебелировка, приети с Резолюция А.652 (16) на ИМО.
\nЗа корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., „Резолюция А.652(16) на ИМО“ се чете като „Кодекс за методите за изпитване за температурата на възпламеняване“.
\nЗА КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n2.22.7 всички постелки и завивки притежават свойства на устойчивост на възпламеняване и разпространяване на пламъци, които се определят в съответствие с Кодекса за методите за изпитване на температурата на възпламеняване.
\n2.23 Ро-ро пътнически кораб означава пътнически кораб с товарни отделения ро-ро или специална категория помещения в съответствие с тази точка.
\n2.24 Кодекс за методите за изпитване на температурата на възпламеняване означава „Международен кодекс за прилагане на методите за изпитване на температурата на възпламеняване“, приет с Резолюция MSC.61(67), както е изменена.
\n2.25 Кодекс за системите за противопожарна безопасност означава „Международен кодекс за системите за противопожарна безопасност“, приет с Резолюция MSC.98(73), както е изменена.
\n2.26 Точка на възпламеняване е температурата по Целзий (изпитване при затворен тигел), при която даден продукт изпуска възпламенителни изпарения, които, според одобрен апарат за установяване точката на възпламеняване, са достатъчни да предизвикат възпламеняване.
\n2.27 Нормативни изисквания са конструктивните свойства, граничните размери или системите за противопожарна безопасност, определени в настоящата глава.
\n3.1.1 Всеки кораб се оборудва с противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове и накрайници в съответствие с изискванията на тази точка.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n3.1.2 Когато се изискват повече от една отделна противопожарна помпа, се поставят изолиращи клапани на леснодостъпно и защитено място извън машинното отделение, които да отделят противопожарните тръбопроводи в самото машинно отделение, съдържащо главната противопожарна помпа или помпи, от останалата част на противопожарните тръбопроводи. Противопожарните тръбопроводи са разположени така, че когато изолиращите клапани са затворени, всички хидранти на кораба, с изключение на тези в машинното отделение, посочени по-горе, да могат да бъдат захранвани с вода от противопожарната помпа, която не се намира в същото машинно отделение, през тръби, които не преминават през това помещение. По изключение къси дължини от всмукателния и изпускателен тръбопровод на аварийната противопожарна помпа могат да имат достъп до машинното отделение, ако не е възможно да го заобикалят отвън, при условие че целостта на противопожарните тръбопроводи се поддържа, като тръбите са защитени в солидна стоманена обшивка.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n3.1.3 Изолиращите клапани, които отделят противопожарните тръбопроводи в самото машинно отделение, съдържащо главната противопожарна помпа или помпи, от останалата част на противопожарните тръбопроводи, са разположени на леснодостъпно и защитено място извън машинното отделение. Противопожарният тръбопровод се инсталира така, че когато изолиращите клапани са затворени, всички хидранти на кораба, с изключение на тези в машинното отделение, посочени по-горе, да могат да бъдат захранвани с вода от друга помпа или аварийна противопожарна помпа. Аварийната помпа, смукателният, изпускателен и захранващ тръбопровод, както и съответните предпазни клапани се разполагат извън машинното отделение. При невъзможност това да се осигури солената връзка се осъществява в машинното отделение, при положение че клапанът може да се управлява дистанционно от място в същото отделение като това на отделението на аварийната помпа или на смукателната помпа, според това кое се намира най-близо. Къс всмукателен или изпускателен тръбопровод може да има достъп до машинното отделение, при условие че противопожарните тръбопроводи са цялостно затворени в стоманена обшивка или са изолирани по стандарт А-60. Тръбите са с необходимата дебелина, но не по-малка от 11 mm, и са заварени, с изключение на тези, които са свързани към клапана за вход от морето.
\nНОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В И НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ С И D С ДЪЛЖИНА 24 M И ПОВЕЧЕ:
\n3.2 Капацитет на противопожарните помпи 3.2.1 За потушаването на пожар при налягането, посочено в точка 4.2, противопожарните помпи осигуряват дебит на вода, който е не по-малък от две трети от количеството, което помпите на трюма могат да изтласкат, когато те се използват за изпомпване на вода от трюма.
\n3.2.2 На всеки кораб, за който се изисква от тази точка да бъде снабден с повече от една електрическа противопожарна помпа, всяка от необходимите противопожарни помпи е с капацитет не по-малък от 80 % от общия необходим капацитет, разделен на минималния брой необходими противопожарни помпи, но при всички случаи не по-малко от 25 m 3 /h и всяка такава помпа е винаги в състояние да осигурява най-малко двете изискващи се струи вода. Тези противопожарни помпи са в състояние да зареждат противопожарните тръбопроводи при определените условия.
\n3.2.3 На корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., когато са поставени повече помпи от изисквания минимален брой помпи, допълнителните помпи имат капацитет от не по-малко от 25 m 3 /h и са в състояние да осигуряват най-малко две струи вода в съответствие с точка 3.5.
\n3.3 Разположение на противопожарните помпи, противопожарните тръбопроводи и налична готовност за снабдяване с вода 3.3.1 Корабите се оборудват с електрически противопожарни помпи, както следва:
\n3.3.1.1 за корабите, лицензирани да превозват повече от 500 пътници: най-малко три, едната от които може да бъде електрическа главна помпа;
\n3.3.1.2 за корабите, лицензирани да превозват до 500 пътници или по-малко: най-малко две, едната от които може да бъде електрическа главна помпа.
\n3.3.2 Санитарните, баластните и осушителните помпи или помпите за обща употреба могат да се считат за противопожарни помпи, при условие че не се използват обикновено за изпомпване на гориво, но ако случайно се използват за прехвърляне или изпомпване на течно гориво, те са оборудвани със съответните превключватели.
\n3.3.3 Разположението на тръбопроводите към морето, противопожарните помпи и енергийните им източници на корабите, лицензирани да превозват повече от 250 пътници, гарантират, че в случай на пожар в което и да е отделение не всички противопожарни помпи ще бъдат извадени от строя.
\nВ новите кораби клас B, лицензирани да превозват до 250 пътници или по-малко, в случай на пожар в което и да е отделение, който може да извади от строя всички противопожарни помпи, алтернативните средства за осигуряване с вода за борба с огъня представляват самостоятелно задвижвана електрическа аварийна противопожарна помпа с енергийния източник и тръбопроводите към морето, разположени извън машинното отделение. Такава самостоятелно задвижвана електрическа аварийна противопожарна помпа отговаря на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност за корабите, построени на или след 1 януари 2003 г.
\n3.3.4 В новите кораби клас B, лицензирани да превозват повече от 250 пътници, системата за снабдяване с вода е такава, че най-малко една ефективна струя вода е на разположение от който и да е хидрант, разположен вътре в кораба, така че да осигури постоянно водоподаване след автоматичен пуск на съответната противопожарна помпа.
\n3.3.5 В кораби с периодично необслужвано машинно отделение или когато за обслужването му е необходимо само едно дежурно лице, се осигурява незабавно водоснабдяване от системата на противопожарния тръбопровод при подходящо налягане или чрез дистанционен пуск на една от главните противопожарни помпи от щурманския мостик и пункта за управление на пожара, ако има такъв, или чрез осигуряване на постоянно налягане в системата на противопожарния тръбопровод от една от главните противопожарни помпи.
\n3.3.6 Подаващият клапан на всяка противопожарна помпа е снабден с възвратен клапан.
\n3.4 Диаметър и налягане на противопожарните тръбопроводи 3.4.1 Диаметърът на противопожарния тръбопровод и на обслужващия водопровод осигурява ефективното разпределение на необходимото максимално отводняване от две противопожарни помпи, когато работят едновременно.
\n3.4.2 С помощта на две помпи, които едновременно осигуряват посредством накрайниците, определени в точка 3.8, и посредством съответния брой хидранти, необходими за осигуряване количествата вода, определени в точка 3.4.1, се поддържат следните минимални налягания за всички хидранти:
\nКораби клас В, лицензирани за превоз на: | Нови | Съществуващи | повече от 500 пътници | 0,4 N/mm 2 | 0,3 N/mm 2 | до 500 пътници | 0,3 N/mm 2 | 0,2 N/mm 2 | 3.4.3 Максималното налягане при всеки хидрант не надвишава налягането, при което може да се осъществява ефективен контрол върху противопожарния шланг.
\n3.5 Брой и разположение на хидрантите 3.5.1 Броят и разположението на хидрантите са такива, че най-малко две струи вода, осигурявани от отделни хидранти, едната от които се осигурява с една дължина на шланга, могат да достигат до всяка част на кораба, която е винаги достъпна за пътниците или екипажа, когато корабът плава, и до всяка част от всяко товарно помещение, когато то е празно, и до всяко товарно ро-ро помещение или която и да е друга специална категория помещение, като в последния случай двете водни струи винаги достигат всяка част на такова помещение с една дължина на шланга. Също така такива хидранти се разполагат близо до достъпите към защитените помещения.
\n3.5.2 В жилищните помещения, обслужващите помещения и машинните отделения броят и разположението на хидрантите съответства на изискванията на точка 3.5.1, когато всички водонепроницаеми врати и всички врати в основната вертикална подпорна зона са затворени.
\n3.5.3 Когато е предвиден достъп до долната част на машинно отделение от съседен тунел на шахта, от външната страна, но в близост до входа на машинното отделение, се осигуряват два хидранта. Ако до това отделение има достъп от други помещения, в едно от тези помещения се предвиждат два хидранта в близост до входа на машинното отделение. Това не е необходимо, когато тунелът или съседните помещения не са част от аварийния изход.
\n3.6 Тръби и хидранти 3.6.1 Материали, които са неефективни срещу топлина, не се използват в противопожарните тръбопроводи, освен ако не са адекватно защитени. Тръбите и хидрантите са разположени така, че противопожарните шлангове да могат лесно да се свържат с тях. Тръбите и хидрантите са така разположени, че да се избегне рискът от замръзване. При корабите с палубен товар разположението на хидрантите е такова, че винаги има лесен достъп до тях, а тръбите са разположени възможно най-отдалечено, за да се избягнат повредите от такъв товар.
\n3.6.2 На всеки противопожарен шланг се инсталира вентил, с който всеки шланг може да бъде отделен, когато противопожарните помпи са включени.
\n3.6.3 На корабите, построени на 1 януари 2003 г. или след тази дата, се инсталират изолиращи клапани на всички разклонения на основния противопожарен тръбопровод, които се използват за други цели, а не за борба с огъня.
\n3.7 Противопожарни шлангове 3.7.1 Противопожарните шлангове са изработени от негниещ материал, който е одобрен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с необходимата дължина да осигурява водна струя за всяко от помещенията, в които може да се наложи да бъдат използвани. Всеки шланг е оборудван с накрайник и нужните съединителни елементи. Съединителните елементи и накрайниците са напълно взаимозаменяеми. Шланговете, определени по настоящата глава като „противопожарни шлангове“, заедно с всички необходими принадлежности и инструменти се съхраняват в готовност за използване на видно място в близост до водните хидранти или връзки. В допълнение във вътрешността на корабите, лицензирани да превозват повече от 36 пътници, противопожарните шлангове остават постоянно свързани към хидрантите.
\n3.7.2 При всеки хидрант, според изискванията на точка 3.5, се осигурява най-малко един противопожарен шланг. Дължината на противопожарния шланг е не повече от 20 m за палубата и надстройките и не повече от 15 m в машинните отделения, а при по-малки кораби – съответно 15 и 10 m.
\n3.8 Накрайници 3.8.1.1 За целите на настоящата глава стандартните размери накрайници са 12, 16 и 19 mm или колкото се може по-близки до тези размери. В случаите, когато се използват други системи – като „системи за мъгла“ – се допуска друг диаметър за накрайниците.
\n3.8.1.2 Всички накрайници са от одобрен комбиниран тип (т.е. от типа спрей/струя) и имат клапан за спиране.
\n3.8.2 Не е необходимо в жилищните и сервизните помещения да се използват накрайници с размер, по-голям от 12 mm.
\n3.8.3 За машинните отделения и откритите места диаметърът на накрайниците осигурява максималния възможен капацитет за отводняване с две струи вода при налягането, определено в точка 3.4, на най-малката помпа, като не е необходимо да се използват накрайници с по-голям размер от 19 mm.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ С И D С ДЪЛЖИНА, ПО-МАЛКА ОТ 24 M:
\n3.9 Противопожарни помпи, противопожарни тръбопроводи, хидранти, шлангове, накрайници и готовност за доставяне на вода 3.9.1 За противопожарните цели е необходима една самостоятелна помпа да осигурява минимум една струя вода от всеки противопожарен хидрант при посоченото по-долу налягане. Количеството на доставяната по този начин вода не е по-малко от две трети от количеството, необходимо за работата на помпите в трюма, когато се използват за изпомпване на водата от трюма. Такава противопожарна помпа може при отводняване на максималния обем, посочен по-горе, през хидранти с накрайници от 12, 16 или 19 mm да поддържа при всеки хидрант минималното налягане според изискванията за корабите клас В.
\n3.9.2 Всеки кораб, превозващ повече от 250 пътници, разполага с допълнителна противопожарна помпа, постоянно свързана с противопожарния тръбопровод. Тази помпа е електрическа. Тя и енергийният й източник не се разполагат в едно и също отделение с помпата в съответствие с точка 3.9.1 и разполагат с постоянна връзка с морето, разположена извън машинното отделение. Такава помпа може да осигурява най-малко една струя вода от който и да е от корабните хидранти, като поддържа най-малко 0,3 N/mm 2 .
\n3.9.3 Санитарните, баластните, осушителните помпи или помпите за обща употреба могат да се считат за противопожарни помпи.
\n3.9.4 Всеки кораб е снабден с противопожарен тръбопровод с диаметър с достатъчен капацитет за ефективно разпределение на максималното отводняване, определено по-горе. Броят и разположението на хидрантите е такова, че най-малко една струя вода да може да достигне всяка част от кораба, като се използва една максимална дължина на шланга, каквато е определена за корабите клас В в точка 3.7.2.
\n3.9.5 Всеки кораб се оборудва с най-малко един шланг за всеки монтиран хидрант.
\n3.9.6 В кораби с периодично необслужвано машинно отделение или когато за обслужването му е необходимо само едно дежурно лице, се осигурява незабавно водоснабдяване от системата на противопожарния тръбопровод при подходящо налягане, или чрез дистанционен пуск на една от главните противопожарни помпи от щурманския мостик и пункта за управление на пожара, ако има такъв, или чрез осигуряване на постоянно налягане в системата на противопожарния тръбопровод от една от главните противопожарни помпи.
\n3.9.7 Подаващият клапан на всяка противопожарна помпа е снабден с възвратен клапан.
\n4.1.1 Тръбите, необходими за пренос на пожарогасителни вещества към защитените помещения, се оборудват с регулиращи клапани, отбелязани, за да показват ясно помещенията, към които водят тръбите. Монтират се подходящи средства за предпазване от теч на тези вещества в някое помещение по невнимание.
\n4.1.2 Местоположението на тръбите и на накрайниците за пренос на пожарогасителни вещества осигурява равномерно разпределение на пожарогасителния агент.
\n4.1.3 За всички отвори на защитените помещения, които могат да пропускат въздух или да позволят да изтече газта от защитеното помещение, се осигуряват средства за затваряне от външната страна.
\n4.1.4 Във всяко помещение, в което обикновено персоналът работи или до което има достъп, се осигурява автоматична звукова сигнализация за предупреждение за освобождаването на пожарогасително вещество в помещението. Сигнализацията е активна за определен период преди освобождаването на веществото.
\n4.1.5 Средствата за контрол на всяка стационарна газова пожарогасителна система са леснодостъпни и лесно се задействат и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат изолирани от пожар в защитеното помещение. На всяко място са разположени ясни инструкции за експлоатацията на системата по отношение безопасността на персонала.
\n4.1.6 Не се допуска автоматично освобождаване на пожарогасителния агент, освен когато това се разрешава по отношение на инсталираните локални автоматични отделения, поставени в допълнение и независими от всички необходими стационарни противопожарни системи, в машинното отделение, над оборудване с висок риск от запалване или в затворени пространства към машинното отделение с висок риск от запалване.
\n4.1.7 Когато противопожарното вещество предпазва повече от едно помещение, количеството на наличното вещество не е повече от най-голямото количество, необходимо за защитата на всяко така защитено помещение.
\n4.1.8. Освен ако не е указано друго, контейнерите под налягане за съхраняване на пожарогасителния агент се разполагат извън защитените помещения в съответствие с точка 4.1.11 по-долу.
\n4.1.9 Осигуряват се средства на екипажа или наземния персонал за безопасно проверяване на количествата вещества в контейнерите.
\n4.1.10 Контейнерите за съхраняване на пожарогасителните агенти и свързаните с тях компоненти под налягане се изграждат в съответствие с необходимата практика, като се отчита местонахождението им и максималните температури на околната среда, които могат да се очакват по време на работата им.
\n4.1.11 Когато пожарогасителният агент се съхранява извън защитено помещение, той се съхранява в помещение, което е разположено на безопасно и леснодостъпно добре проветрявано място. Всеки достъп до такова помещение за съхранение е желателно да става от открита палуба и при всички случаи да е отделен от защитеното помещение.
\nВратите за достъп се отварят навън, като вертикалните прегради и палубите с врати и други средства за затваряне на отворите в тях, които съставляват разделенията между тези помещения и прилежащите към тях затворени помещения, са херметично отделени. С цел прилагане на таблиците за противопожарна цялост на вертикалните прегради и палубите на Глава II-2/Б/4 или II-2/Б/5, според случая, тези помещения за съхранение се считат за пунктове за управление.
\n4.1.12 Не се допуска използването на пожарогасителен агент, което само по себе си или при предполагаеми работни условия изпуска токсични газове в такива количества, които да застрашат хората, или да изпуска газове, които са вредни за околната среда, в пожарогасителните системи на борда на нови кораби и в такива нови инсталации на борда на съществуващи кораби.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.1.13 Стационарните газови системи за потушаване на пожар отговарят на изискванията на Кодекса за системата за противопожарна безопасност.
\n4.1.14 За всички отвори на защитените помещения, които могат да пропускат въздух или да позволят да изтече газът от защитеното помещение, се осигуряват средства за затваряне от външната страна.
\n4.1.15 Когато пожарогасителният агент се съхранява извън защитеното помещение, той се складира в помещение, което е разположено зад предната първа носова непроницаема преграда и не се използва за никакви други цели. Всеки достъп до такова помещение за съхранение е желателно да става от открита палуба и при всички случаи да е отделен от защитеното помещение. Когато мястото за съхранение се намира под палубата, то е разположено една палуба под откритата палуба и има директен достъп по стълба или подвижна стълба от откритата палуба.
\nПомещенията, които са разположени под палубата, или помещенията, до които няма достъп откъм откритата палуба, се оборудват с електрическа вентилационна система, пригодена да изсмуква замърсения въздух от дъното на помещението с капацитет, който осигурява най-малко 6 въздухообмена на час. Вратите за достъп се отварят навън, като вертикалните прегради и палубите с врати и други средства за затваряне на отворите в тях, които съставляват разделенията между тези помещения и прилежащите към тях затворени помещения, са херметично отделени. С цел прилагане на таблици 4.1, 4.2, 5.1 и 5.2 в част Б на настоящата глава тези помещения за съхранение се считат за пунктове за управление на пожара.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ А, В, С И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:
\n4.1.16 Когато обемът на свободния въздух, съдържащ се във въздушните приемници на всяко помещение, е такъв, че ако бъде освободен в такова помещение в случай на пожар, такова освобождаване на въздух в това пространство би засегнало сериозно ефикасността на стационарната противопожарна система, се осигурява допълнително количество пожарогасителен агент.
\n4.1.17 Доставчиците на стационарни противопожарни инсталации предоставят описание на инсталацията, включващо контролен списък за поддръжка, на английски език и на официалния/ите език/ци на държавата на знамето.
\n4.1.18 Количеството пожарогасителен агент се проверява най-малко веднъж годишно или от експерт, упълномощен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, от доставчика на инсталацията или от призната организация.
\n4.1.19 Периодичната инспекция, извършвана от главния механик на кораба или която се организира от ръководството на кораба, се вписва в корабния дневник, като се посочва обхватът и времето на инспекцията.
\n4.1.20 Инсталираното противопожарно оборудване, което не е описано, но ако е разположено примерно в помещенията за съхранение, конструкцията и размерите на това оборудване съответстват на изискванията на тази точка по отношение типа на въпросната инсталация.
\n4.1.21 Всички врати към помещенията, снабдени с инсталация за защита с CO 2 , се обозначават със следното: „Това помещение е снабдено с инсталация за защита с CO 2 и се евакуира, ако алармената сигнализация се задейства“.
\n4.2 Системи с въглероден двуокис (правило 5.2) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n4.2.1.1 Количеството CO 2 в товарните помещения, освен ако не е предвидено друго, е достатъчно, за да осигури минимален обем от свободен газ, равен на 30 % от общия обем на най-голямото товарно помещение на кораба, което е така защитено.
\nКогато връзката между две или повече товарни помещения се осигурява посредством вентилационни тръби, тези помещения се считат за едно помещение. В корабите, използвани за превоз на превозни средства, необходимото количество CO 2 представлява 45 % от общия обем на най-голямото товарно помещение на кораба.
\n4.2.1.2 Количеството въглероден двуокис за машинните отделения е достатъчно, за да осигури минимален обем свободен газ, равен на най-големия от следните обеми:
\n4.2.1.2.1 40 % от общия обем на най-голямото машинно помещение, което е така защитено, обемът на който, изключващ тази част от корпуса над равнището, при което хоризонталната площ на обшивката е 40 % или по-малко от хоризонталната площ на съответното пространство, измерено по средата между върха на резервоара и най-ниската част на обвивката; или 4.2.1.2.2 35 % от общия обем от най-голямото защитено машинно отделение, включително обшивката; ако две или повече машинни отделения не са напълно разделени, се счита, че те формират едно отделение.
\n4.2.2 За целите на настоящата точка обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява на 0,56 m 3 /kg.
\n4.2.3 Стационарната тръбопроводна система осигурява освобождаването на 85 % от газа в помещението в рамките на 2 минути.
\n4.2.4 Механизъм за освобождаване на въглеродния двуокис:
\n4.2.4.1 За освобождаването на въглероден двуокис в защитено помещение и за гарантиране на работата на предупредителната сигнализация се осигуряват два органа за управление. Единият се използва за освобождаване на газ от неговите контейнери за съхранение. Вторият се използва за отваряне клапана на тръбопровода, който отвежда газа в защитеното помещение.
\n4.2.4.2 Двете командни устройства се разполагат в кутията, която е ясно обозначена за конкретното помещение, от която се освобождава газът. Ако кутията, съдържаща командните устройства, се заключва, ключът се пази в друга кутия със стъкло, което се чупи, за да се вземе ключът, и е разположена на видно място непосредствено до кутията на командните устройства.
\n4.2.4.3 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осигурява правилната организация по отношение на достъпа, вентилацията и комуникационното оборудване в помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии с CO 2 . Тя предприема необходимите мерки за сигурност по отношение на конструкцията, инсталирането, маркирането, запълването и изпитването на цилиндрите, тръбопроводите и принадлежностите за CO 2 и на съоръженията за управление и предупреждение на тези инсталации.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.2.4.4 Системите за освобождаване на въглеродния двуокис отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.
\n4.2.4.5 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ осигурява правилната организация по отношение на достъпа, вентилацията и комуникационното оборудване в помещенията, в които са разположени акумулаторните батерии с CO 2 . Тя предприема необходимите мерки за сигурност по отношение конструкцията, инсталирането, маркирането, запълването и изпитването на цилиндрите, тръбопроводите и принадлежностите за CO 2 и на съоръженията за управление и предупреждение на тези инсталации.
\n4.3 Стационарни системи за потушаване на пожар с пяна с малък коефициент на разширение в машинните отделения (правило 8) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС В:
\n4.3.1 Когато в допълнение на изискванията на точка 6 някое машинно отделение е оборудвано със стационарна система за пяна с малък коефициент на разширение, тази система е в състояние да отвежда през постоянно поставени изпускателни отвори за не повече от пет минути количество пяна, достатъчно да покрие с дълбочина от 150 mm най-голямото ограничено пространство, в което може да се разпространи течно гориво. Системата е в състояние да осигури пяна за потушаване на пожар на течно гориво. Осигуряват се средства за ефективно разпространяване на пяната чрез непрекъсната тръбопроводна система и контролни вентили или кранове към подходящи изпускателни отвори, както и за ефективно направляване на пяната чрез постоянни пръскачки към останалите основни пожароопасни зони в защитеното помещение. Съотношението на нарастване на пяната не надвишава 12 към 1.
\n4.3.2 Командните устройства на тези системи са леснодостъпни и лесни за боравене и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат отрязани от пожар в защитеното помещение.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.3.3 Стационарните пожарогасителни системи с пяна с малък коефициент на разширение съответстват на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.
\n4.4 Стационарни пожарогасителни системи с пяна с висок коефициент на разширение в машинните отделения (правило 9) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n4.4.1 Всяка задължителна стационарна пожарогасителна система с пяна с висок коефициент на разширение в машинните отделения може през постоянните си изпускателни отвори бързо да освобождава количеството пяна, което е необходимо, за да се запълни най-голямото защитено пространство при най-малка норма от 1 m в дълбочина в минута. Количеството налична пенообразуваща течност е достатъчно за образуване на пяна, обемът на която е равен на пет пъти обема на най-голямото помещение. Съотношението на нарастване на пяната не надвишава 1000 към 1.
\n4.4.2 Тръбопроводите за пяна, въздухопроводите към генератора за пяната и броят на пенообразуващите агрегати осигуряват ефективно производство и разпределение на пяната.
\n4.4.3 Каналите за пяната, подавана от генератора, са така разположени, че пожар в защитеното помещение да не може да засегне оборудването за генериране на пяна.
\n4.4.4 Генераторът на пяна, енергийните му източници, пенообразуващата течност и командните устройства на системата са леснодостъпни и лесни за боравене и са групирани заедно на колкото е възможно по-малко места, които е слабо вероятно да бъдат изолирани от пожар в защитеното помещение.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.4.5 Стационарните пожарогасителни системи с пяна за висок коефициент на разширение съответстват на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.
\n4.5 Стационарни пожарогасителни системи за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения (правило 10) НОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г., И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n4.5.1 Всяка задължителна стационарна пожарогасителна система за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения е оборудвана с накрайници за разпръскване на вода от одобрен вид.
\n4.5.2 Броят и разпределението на накрайниците осигуряват ефективно средно разпределение на вода от най-малко 5 l/m 2 за една минута в защитените помещения. В случай на необходимост в особено рискови пространства тази норма може да се увеличи. Накрайници се поставят над трюмовете, върху резервоарите и в други пространства, където е възможно да се разлее гориво, и също така над други специфични пожароопасни места в машинните отделения.
\n4.5.3 Системата може да бъде разделена на сектори, като разпределителните вентили на всеки могат да се управляват от леснодостъпни места извън защитените помещения, които не могат да бъдат изолирани от огъня в тези помещения.
\n4.5.4 Системата се поддържа при необходимото налягане, а помпата за доставяне на вода се задейства автоматично при спадане на налягането в системата.
\n4.5.5 Помпата може да захранва едновременно всички сектори на системата във всяко едно отделение, което е защитено с необходимото налягане. Помпата и командните устройства се инсталират извън защитеното помещение или помещения. Пожар в помещението или помещенията, защитени със системата за пръскане на вода, не може да наруши функционирането на системата.
\n4.5.6 Предприемат се мерки да не се запушват накрайниците с нечистотии във водата или от корозия в тръбопровода, накрайниците, клапаните и помпата.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ В, С И D, ПОСТРОЕНИ ПРЕДИ 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.5.7 Помпата може да се задвижва от самостоятелен двигателен механизъм с вътрешно горене, но ако е зависима от енергозахранването от аварийния генератор, инсталиран в съответствие с изискванията на част Г от Глава II-1, този генератор може да се задвижва автоматично в случай на отказ на главното енергийно захранване, така че енергията, необходима за помпата по точка 4.5, да се предостави веднага. Когато помпата се задвижва от самостоятелен двигателен механизъм с вътрешно горене, той се разполага така, че пожар в защитеното помещение да не може да засегне подаването на въздух за механизма.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n4.5.8 Стационарната пожарогасителна система за разпръскване на вода под налягане в машинните отделения съответства на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.
\n5.1 Видът и конструкцията на всички пожарогасители се одобряват.
\n5.2 Капацитетът на задължителните преносими пожарогасители с течност е не по-голям от 13,5 литра и не по-малък от 9 литра. Капацитетите на другите пожарогасители са най-малко като на преносимите пожарогасители с вместимост 13,5 литра и на пожарогасителите с капацитет, най-малко равен на този на 9-литровите пожарогасители с течност.
\n5.3 Осигурява се резервно зареждане за 50 % от общото за всеки вид пожарогасител на борда. Всеки друг пожарогасител от същия тип се счита за резервен пожарогасител, който не може веднага да се презареди на борда.
\n5.4 По принцип в жилищните помещения не се допускат пожарогасители с CO 2 . Когато такива пожарогасители се поставят в радиосвързочни зали, при разпределителни табла или в други подобни помещения, обемът на всяко помещение, съдържащо един или повече пожарогасители, е такова, че да ограничава концентрацията на изпаренията, които могат да се причинят при освобождаване на не повече от 5 % от нетния обем на помещението в съответствие с изискванията на това правило. Обемът CO 2 се изчислява при 0,56 m 3 /kg.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D, ПОСТРОЕНИ НА ИЛИ СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2003 Г.:
\n5.5 Преносимите пожарогасители отговарят на изискванията на Кодекса за системите за противопожарна безопасност.
\n5.6 В жилищните помещения не се поставят пожарогасители с въглероден двуокис. В пунктовете за управление и в другите помещения, в които има електрическо или електронно оборудване или съоръжения, необходими за безопасността на кораба, се осигуряват пожарогасители, чиито пожарогасителни агенти не са нито проводници на ток, нито са вредни за оборудването или съоръженията.
\n5.7 Пожарогасителите се разполагат на леснодостъпни и видими места, където могат по всяко време да се пуснат в действие в случай на пожар, и по начин, при който обслужването им не може да се предотврати от атмосферното влияние, вибрациите или други външни фактори. Преносимите пожарогасители се осигуряват заедно с устройства, които показват дали са били използвани досега.
\n5.8 Осигурява се резервно зареждане за 100 % на първите 10 пожарогасителя и 50 % от останалите пожарогасители, които могат да се презареждат на борда.
\n5.9 За пожарогасителите, които не могат да се презареждат на борда, се осигуряват допълнителни пожарогасители със същите вместимост, вид, капацитет и брой според изискванията на точка 5.13, вместо резервното зареждане.
\nНОВИ КОРАБИ КЛАСОВЕ B, C И D И СЪЩЕСТВУВАЩИ КОРАБИ КЛАС B:
\n5.10 Не се допускат пожарогасители, които съдържат пожарогасителен агент, които само по себе си или при неблагоприятни условия изпускат токсични газове в количества, които застрашават човешкия живот, или изпуска газове, които са вредни за околната среда.
\n5.11 Пожарогасителите са подходящи за потушаване на пожари, които са в близост до пожарогасителите.