% на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 2 хил. екв. ж.
\nМОСВ Общини и ВиК дружества Изготвяне на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.
\n2019 Одобрена дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ.
\nПрограмата е изготвена и приета в срок.
\nМРРБ МОСВ Реализация на дългосрочната програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.
\n2021 Подобрена ефективност на изградените ПСОВ преди и по време на предприсъединителната програма ИСПА Подобрени показатели, измерващи на работа на ПСОВ МРРБ МОСВ 2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност.
\n2017 Изготвен критичен анализ и програма от мерки Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок.
\nМЗ, МЗХ, МРРБ, МФ Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите.
\n2021 Изпълнение на предвидените в програмата мерки Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ 2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите Изготвяне/актуализация на плановете за управление на речните басейни 2021 Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране.
\nБДУВ МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС Изпълнение на актуализираните ПУРБ 2016 – 2021 Подобряване състоянието на водите Изпълнени мерки в ПУРБ БДУВ МОСВ Цел 3: Подоб - ряване на ефективността при интегри - раното управ - ление на водата като стопански ресурс 3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини Подобряване на информационната обезпеченост и практическата полезност на работата на ВИ 2021 Създаденият регистър и специализирани карти на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната е пълен, актуализира се периодично и се ползва от различни заинтересовани страни.
\nИзползването на информацията от ВИ във все по-голяма степен измества създаването и ползването на локални база данни и информационни източници.
\nМРРБ МОСВ Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2016 – 2021 г., който се актуализира ежегодно.
\n2016 Планът за развитие на инфраструктурата във водния сектор, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност на база натрупания до момента опит.
\nРешение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2016-2021 г.
\nМРРБ МОСВ, МЗХ, МИЕТ, МЗ Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води 2021 Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води Оценка изпълнението на конкретните мерки БДЧР МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ, ИО – БАН Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“.
\n2021 Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите.
\nУправлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване.
\nМРРБ, МИЕТ и МЗХ Реализация на комуникационната стратегия за подобряване нивото на публичност за развитието на водния сектор.
\n2021 Засилване на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор Спазване на задълженията за публикуване на информация за обществеността, включително публикувани договори, премахване конфиденциалността за публични показатели на НСИ и други.
\nМОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и НСИ Оператори и МЗ 3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“ Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора.
\n0,5 2017 Изготвен критичен анализ и програма от мерки Изготвените документи са с добро качество и в срок. „Воден съвет“ към ПУДООС МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР 3.3. Повишаване капацитета на всички участници в управлението на водния сектор Критичен анализ на капацитета на ДКЕВР за осъществяването на контрол и мониторинг на работата на операторите и изготвяне на програма от мерки за гарантиране изпълнението на заложените цели в различните стратегически документи, свързани с водния сектор 2017 Изготвен критичен анализ и програма от мерки Изготвените документи са с добро качество и в срок ДКЕВР Отговорните за сектора министерства Укрепване на капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС 2021 Създаден капацитет на операторите за управление на поверените му активи Въведена система за оценка на капацитета МРРБ ВиК оператори Укрепване на капацитета на хидромелиоративния оператор чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС 2021 Създаден капацитет на оператора за управление на поверените му активи Въведена система за оценка на капацитета МЗХ Напоителни системи Цел 4. Намаля - ване на риска от щети при наводнения Анализ и актуализация на предвидените мерки в Плановете за управление на риска от наводнения 2021 Актуализирани 4 броя Планове за управление на риска от наводнения Изготвени и приети след обществено обсъждане актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ 4-те БДУВ, всяка за разработвания за нейната територия План МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция Изпълнение на спешната програма, приета от правителството за защита на населението от наводнения 2020 Изготвени качествени работни проекти % на усвоените средства за реализация на инфраструктурните проекти МИЕТ основно чрез предприятие „Язовири и каскади“ МОСВ, МРРБ, МЗХ, МФ като институция, осигуряваща финансирането чрез ДБ Рехабилитация на предпазни диги на р. Дунав, корекции на вътрешни реки, съоръжения за отводняване и ретензионни язовири, като част от мерките, които ще залегнат в Плановете на управление на риска от наводнения 2021 Възстановено е състоянието на всички изградени защитни съоръжения за предпазване от наводнения, включително доизграждане там, където е необходимо
\nРеализираните мерки са предотвратили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения МРРБ, МЗХ МОСВ Други мерки при прилагане на Плановете на управление на риска от наводнения 2021 Изпълнени са мерките, предвидени в програмите от мерки към съответните Планове Реализираните мерки са предотвратили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения.
\nМРРБ, МЗХ, МВР МОСВ, общини ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2022 – 2037 ГОДИНА Стратеги- ческа цел Оперативна цел Дейности (мерки) Бюджет (млн. лв.) Краен срок за реали - зация Очаквани резултати Индикатори за изпълнение Отговорни институции водеща партньор Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване 1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа Изготвяне на необходимите проучвания и документация за изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ 2028 Приключил първи етап за всеки от изброените язовири % на усвоените средства за реализация на инфраструктурните проекти МРРБ, МИЕТ Изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ 2037 Изградени 3 язовира % на усвояване планираните капиталови разходи МРРБ, МИЕТ Рехабилитация, модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство 2037 Рехабилитирани, модернизирани и доизградени ПСПВ и други съоръжения за привеждане в съответствие на качествата на питейната вода Процентът на зоните за водоснабдяване, в които няма констатирани трайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, да е 100 % МРРБ ВиК дру - жества, МЗ и РЗИ 1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси Рехабилитация, модернизация и ремонт на водовземните съоръжения 1500 2037 Подобрено състояние на водовземните съоръжения Повишаване ефективността на водовземните съоръжения, осигуряване на добро качество на водата и създаване възможности за измерване на черпените количества МРРБ ВиК дружества Подмяна на амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби 7500 2037 Подменени км амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби Намаление на нивото на физическите загуби по водопроводната мрежа до 15 % и на броя на авариите на 1 км с 40 % МРРБ ВиК дружества Цел 2: Запаз - ване и подобряване на състоя - нието на повърхно - стните и подземните води 2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води
\nИзграждане на канализационна мрежа и рехабилитация и реконструкция на съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.
\n3000 2037 Изградeна канализационна мрежа, рехабилитирана и реконструирана съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.
\nИзпълнени ангажименти на Р.България и изградена канализация за около 600 населени места под 2000 екв.ж. общини ВиК дружества, МЗХ – ОП „Развитие на селските райони“ Изграждане на ПСОВ за населени места под 2 хил. екв. ж.
\n1000 2037 Изградени ПСОВ за 600 населени места под 2000 е.ж.
\nИзпълнени ангажименти на Р. България и изградена канализация за около 600 населени места под 2000 екв.ж. общини ВиК дружества, МЗХ – ОП „Развитие на селските райони“ Реализация на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа 2037 Подобрена ефективност на изградените ПСОВ Подобрени показатели, измерващи работа на ПСОВ МРРБ ВиК дружества 2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност 2022 Изготвен критичен анализ и програма от мерки Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите 2037 Изпълнение на предвидените в програмата мерки Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ 2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите Изготвяне/актуализация на плановете за управление на речните басейни 2027 и 2034 Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране БДУВ МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС Изпълнение на актуализираните ПУРБ 2021 – 2027 и 2028 – 2034 и 2035 – 2037 Подобряване състоянието на водите Изпълнени мерки в ПУРБ БДУВ МОСВ Цел 3: Подоб - ряване на ефектив - ността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс 3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2022– 2034 г., който се актуализира ежегодно 2022 „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност, на база натрупания до момента опит Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2022 – 2034
\nМРРБ МОСВ Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води 2037 Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води Оценка изпълнението на конкретните мерки БДЧР МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ, ИО – БАН Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“ 2037 Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите Управлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване МРРБ, МИЕТ и МЗХ 3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“ Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора 2022 Изготвен критичен анализ и програма от мерки Изготвените документи са с добро качество и в срок „Воден съвет“ към ПУДООС МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР 3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор Укрепване на капацитета на институциите 2037 Създаден капацитет на институциите и операторите за ефективно и ефикасно управление на водния сектор Въведена система за оценка на капацитета МРРБ ВиК оператори Цел 4: Нама - ляване на риска от щети при наводнения Анализ и актуализация на предвидените мерки в Плановете за управление на риска при наводнения 2027 и 2034 Актуализирани 4-те РБУ Изготвени и приети актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ 4-те БДУВ, всяка за разработвания на нейна територия План МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция Изпълнение на Плановете на управление на риска от наводнения 1500 2021 – 2027 и 2028 – 2034 и 2035 – 2037 Намаляване на риска от наводнения и щетите от тях Изпълнени мерки БДУВ, МОСВ Източници на финансиране по периоди Източници на финансиране по периоди 2013 – 2015 2016 – 2021 2022 – 2037 Общо за периода на Плана за действие ОПОС 2007 – 2013, включително национално съфинансиране 2 110 2 110 Съответната оперативна програма за периода 2014 – 2020 г., без националното съфинансиране
\n2 110 3 300 5 410 Финансиране от ЕС по подобие на ОП за периода след 2020 г., без националното съфинансиране 5 000 5 000 ЕС по други програми – например Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за устойчиво градско развитие, без националното съфинансиране 1 000 2 000 3 000 Инвестиции от оператори – в секторите ВиК, сектор хидроенергетика, сектор хидромелиорации и сектор защита от вредното въздействие на водите 3 200 4 105 Бюджети на централната и местната власт, включително ПУДООС 1 179 5 457 6 661 Общо 4 250 6 379 15 657 26 286 Индикативните финансови средства за изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са отразени в т. 8 План за действие, разработен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.
\nПосочените средства за изпълнение на стратегията са индикативни, при изключително висока степен на несигурност поради следните причини:
\nВ краткосрочен план в рамките на 4 250 млн. лв. за периода 2013 – 2015 г. се гарантира изпълнението на четири основни цели:
\nФинансирането в размер 4 250 млн. лв. е основно с източник оперативните програми „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони, в рамките на които са планирани 4 220 млн. лв. Дейностите, свързани с реформите на ВиК сектора, в т.ч. разработване и приемане на нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България, изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната, изготвяне на отраслова стратегия за ВиК сектора, създаване на Единна информационна система за ВиК услугите, както и укрепване капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите, ще се финансират по процедура BG161РО005/11/1.3/02/28 по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ в рамките на проект „Стратегическо планиране и укрепване на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на ВиК сектора, за осигуряване устойчиво управление на ВиК инфраструктурата“. Изграждането, реконструкцията и модернизацията на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води с индикативна стойност 3 400 млн. лв. ще се осъществи чрез финансиране по ОП „Околна среда“.
\nПланираните инвестиции от ВиК дружествата са в размер 5 млн. лв.
\nВсички останали дейности, чрез които ще се постигнат четирите основни цели на краткосрочния план за действие, ще бъдат финансирани от бюджетите на централната и местната власт, в т.ч. и ПУДООС в рамките на утвърдените разходни тавани.
\nМониторингът може да бъде дефиниран като: (а) неделима част от текущото управление на проект; (б) инструмент, подпомагащ контрола върху управлението и процеса на вземане на решения; (в) описание на събития и условия в рамките на определен период от време; (г) систематично събиране на достоверна, актуална и значима информация за напредъка, промените и последиците от предприеманите програмни действия. Тези същностни характеристики на мониторинга го определят като един от най-важните компоненти от управлението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Плана за действие в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 – 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива.
\nОценката на свой ред е систематичен преглед на конкретните управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия върху водния сектор. Оценката на стратегията може да включва преценка на работното натоварване, оперативните процедури или персонала, но нейна главна цел си остава ефектът и въздействието от реализацията на промените във водния сектор.
\nМониторингът следователно трябва да установява статуса и да проследява напредъка в осъществяването на отделните компоненти и подкомпоненти и на Стратегията като цяло. Мониторингът също така следва да идентифицира възникващи проблеми, факторите, които ги обуславят, и да подсказва възможни мерки и решения на тези проблеми. Получената информация се очаква да бъде своевременно на разположение на отговорния орган (преди всичко на МОСВ). Смисълът от това е да се даде възможност на компетентните държавни институции, ако преценят – да предприемат своевременни „коригиращи действия“, които да подпомогнат постигането на поставените в Стратегията цели.
\nСледва да се подчертае, че ако мониторингът се съсредоточава върху наблюдение на: (а) предприетите действия и изразходваните ресурси, (б) постиганите резултати, (в) протичането на процеса във времето, (г) постиганите въздействия, то оценката е насочена към установяване на степента, в която се постигат общите и специфичните цели на документа, и включва също така систематичен преглед на конкретните управленски операции за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия.
\nОсновните моменти, които би следвало да бъдат наблюдавани във връзка с изпълнението на настоящата Стратегия, са:
\nКога да се осъществява мониторингът? – Целта на текущия мониторинг е да отбелязва ефектите и отклоненията от планираното достатъчно рано, за да бъде възможно тяхното коригиране, преди последствията от тях да станат толкова сериозни, че да не могат да бъдат преодолени. Това, което не бива да бъде забравяно, е необходимостта мониторингът да бъде извършван достатъчно често, за да могат да бъдат коригирани отклоненията от направения план.
\nОсновавайки се на тази методология, мониторингът и оценката за изпълнението на настоящата Стратегия предполагат следната последователност от действия:
\nИндикаторите за следене на целите и мерките в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България са дефинирани в предложения план за действие, който е неразделна част от стратегията.
\nСамите индикатори са в повечето случаи статистически и точно измерими и следва да са достъпни на база отчетната дейност на различните институции. Някои от показателите, сравнително малък брой, следва да се набират чрез социологически методи.
\nНаблюдението и мониторингът за напредъка ще се осъществяват от МОСВ, което по закон е отговорната институция за стратегическия документ. За целта отговорната дирекция в рамките на министерството ще е отговорна за набиране на информация за целите на наблюдение на изпълнението на Плана за действие и ежегодно ще изготвя доклад. Годишните доклади ще се изготвят и публикуват до 15 май на следващата от отчетната година.
\nГодишните доклади ще служат като междинни оценки на изпълнението на Стратегията. В края на краткосрочния период 2015 г., както и през 2017 г. ще бъде изготвян доклад, който ще служи за актуализация на изготвената стратегия. При рязка промяна на ситуацията Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Планът за действие ще бъдат актуализирани независимо през коя година се налага това. Докладите ще са публични, а резултатите ще се оповестяват пред обществеността.
\nПриложение № 1 ВИЖ Приложение № 1 Приложение № 2 ВИЖ Приложение № 2 Приложение № 3 ВИЖ Приложение № 3 Приложение № 4 ВИЖ Приложение № 4 Приложение № 5 АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, РЕГУЛИРАЩА ОТНОШЕНИЯТА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР 5. Анализ на нормативната уредба, регулираща отношенията във водния сектор 5.1. Методология на анализа Методологията, която е ползвана при изготвяне на анализа на нормативната уредба на водния сектор, се основава на предварително определен методически подход и структура при провеждането на анализа.
\nМетодическият подход включва преглед и анализ на цялата действаща обща и специална нормативна уредба, която регулира правоотношенията във водния сектор във всички негови направления, отрасли, други подсистеми и основни компоненти. Подходът разглежда развитието на нормативната база до момента, което е оформило тази част от правната уредба в система от взаимосвързани групи от правни норми, подчинени на определени цели и обекти на правно регулиране, обединени от систематичните белези на комплексна структура и рамка от нормативни, административни и други актове, свързани с всички дейности по управлението, използването и опазването на водите.
\nМетодическият подход изисква изследване на историята, етапите и тенденциите на развитие на правната уредба на водния сектор като част от общата правна система, действаща в държавата в последните 20 години, както и сравнителен преглед и анализ на групата нормативни актове, предмет на анализа, както вътре в условно обособената система, така и спрямо правните норми от други сектори и области на действащото законодателство. Сравнителният анализ предполага и дефинирането и оценката на секторната правна уредба спрямо съответните клонове на правото и общата правна теория, както и съобразяване на оценката и класификацията на всеки от изследваните нормативни актове с основните положения на законодателната система.
\nНа следващо място, методическият подход следва определената структура на анализа, която е до голяма степен независима от съществуващата структура, йерархия и взаимовръзки на конкретните нормативни актове, регулиращи водния сектор, с цел тази структура да позволи задълбочен анализ на характеристиките „комплексност и системност“ на съответната правна уредба, както и да улесни открояването на проблемите и несъвършенствата при конструирането и развитието на тази секторна правна уредба.
\nСтруктурата на анализа изисква при проучването на нормативните актове в системата на водния сектор да бъдат ясно идентифицирани обектите на правното регулиране и основните компоненти на действащата правна рамка за сектора. Структурата включва комплексно изследване на държавната и административната среда, системата на органите и разпределението на правомощията между тях, използването на определени способи на регулиране, начина на правно третиране на проблемите и задачите на дейностите, които характеризират водния сектор като структурен елемент от икономиката и организацията на държавата и обществото, оценка на правните институти и правните механизми и проследяване на тяхното развитие. Съществен елемент от структурата на анализа е сравнителното изследване и съпоставка на основните правни дефиниции и правната терминология, които са в основата на разграничаването на нормативните актове или групи от правни норми по предназначението и действието им спрямо водния сектор, други свързани с него системи и подсистеми или отнасянето им към трети, несвързани с темата на анализа, обекти на правно регулиране.
\nСъществена характеристика на методическия подход е при извършването на анализа на системата от правни норми на всички нива да се търси и да се прави непрекъсната съпоставка на правната уредба със съществуващите реални обществени отношения и трайни практики в съответното направление на дейности във водния сектор през призмата на намиране на ефективни нормотворчески решения на наличните трайни и съществени проблеми в организацията на сектора. Избраният подход включва оценка и съпоставки на целите, определени в нормативните актове, с възможните междинни или крайни резултати от прилагането на правните норми.
\nПредметът на анализа е ориентиран в няколко основни направления, които се припокриват в определени моменти, а именно:
\nОсновно направление и втори етап в методологията на анализа на нормативната уредба на водния сектор е определянето на степента на ефективност на съответните групи правни норми или отделни нормативни актове и идентифициране на ключови моменти и проблеми в изграждането и развитието на правната рамка в няколко възможни варианта на класификация на частите и елементите на правната уредба – недостатъчност, липса на обвръзка или системност, противоречивост или разнопосочност на правните норми или липси и празноти в правната уредба.
\nВ анализа основно са посочени онези, изведени като проблемни или необходими, елементи на правната уредба, които следва да намерят ново законодателно решение, като анализът е ограничен до фаза посочване на проблемните места и точки, без това да е последвано и от препоръки на конкретни или възможни законодателни решения. Това ще бъде направено в следващите материали, които ще бъдат подготвени в рамките на заданието, след като се обединят всички направени анализи и се съпоставят с пълната набрана информация от органите, институциите, операторите и другите източници на информация във водния сектор.
\nМетодическият подход и структурата на анализа като цяло са подчинени на целите на задълбоченото изследване на въпросите за гаранциите за приложимост и ефективност на правната уредба чрез съпоставката и сравнителния анализ на действащата правна уредба спрямо наличието или необходимостта от конкретни политически, икономически и юридически предпоставки за прилагането на закона в неговата цялост.
\nПри цялостното изготвяне на анализа са взети предвид и общата информация и различни бази данни за състоянието на водния сектор и неговите отрасли, информации за начина на работа на административните органи, търговските дружества – водни оператори и други, взаимоотношенията с потребителите, практически проблеми по участието на местните органи на самоуправление в разпределението на отговорностите по използването и опазването на водите.
\nАнализът не включва преглед и оценка на наказателноправната материя в областта на защитата на водите и опазване на околната среда, доколкото тя е застъпена в Наказателния кодекс. Оценката и развитието на нормите от наказателното право следва да бъдат предмет на друго изследване, което може да разглежда проблемите и параметрите на наказателноправната политика в цялост и в конкретна насоченост към проблемите на околната среда със съответно приложение на методите и способите за анализ и оценка на криминогенните фактори, както и при използване на съвсем друг вид статистически данни и информация.
\n5.2. Нормативни и други източници и материали При подготовката на настоящия анализ са използвани основно нормативните актове, които регламентират отношенията във водния сектор в Република България, както и източниците на международното и европейското право в тази област. В Таблица 5.1 са посочени основните европейски директиви в областта на водите и съответните български нормативни актове, в които те са транспонирани изцяло или отчасти. Нормативните актове са разглеждани и са посочени в тяхната йерархична последователност според вида на нормативния акт – конституция, кодекси, закони, постановления, наредби, правилници, тарифи, инструкции, заповеди, методики и т. н.
\nВ Таблица 5.2 са посочени основните източници на международното и на европейското право – международни конвенции, договори, регламенти, директиви, решения и др., които са от основно значение за нормативната рамка на водния сектор в България.
\nВ Таблица 5.3 са изброени онези термини, които са намерили легална дефиниция в изследваните в настоящия анализ нормативни актове.
\nНаред с нормативните актове при подготовката на анализа като източници са използвани някои държавни политически, програмни и стратегически документи, които нямат нормативен характер, но допълват нормативната рамка в програмно-целево отношение и до голяма степен могат да предопределят развитието на системата от нормативни актове, посветени на уредбата на водния сектор. В тази група са ползвани и разглеждани национални стратегии, национални програми и стратегически планове, които са приемани от органите на централната изпълнителна власт било на основание на действащи текстове от нормативната уредба, било като опит за държавно политическо планиране на развитието на водния сектор като цяло или на негови отделни компоненти. Тези документи са посочени или цитирани в съответните части на анализа според темите, към които те се отнасят.
\nОтделен списък на ползваните програмни и стратегически документи не е съставян и не е прилаган към анализа.
\nДруга група източници, които също са ползвани при подготовката на анализа, са материали с теоретична и аналитична насоченост, научни или научно-практически разработки, научни изследвания, статии и доклади, публикувани в различни общи или специализирани издания, доклади и нагледни материали от научни конференции, международни симпозиуми, семинари и дискусии, посветени на проблематиката в развитието на водния сектор у нас или на отделни негови отрасли и свързаните с тях правни аспекти. Ползвани са и материали от периодичните издания на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация (БАВК), Българската национална асоциация по качество на водите (БНАКВ), Българската асоциация по водите (БАВ), Научно-техническия съюз по водно дело към НТС, годишните сборници с доклади от международните научно-практически конференции „БУЛАКВА“ – изд. 2005, 2007 и 2009 г., както и доклади и презентации от научните конференции към ежегодните международни изложения „Вода – София“ в периода 2006 – 2010 г.
\nБиблиографска справка за използваните материали и научна литература с посочване на съответните конкретни издания не е съставяна.
\n5.3. История и развитие на правната рамка 5.3.1. Общи въпроси по законодателството във водния сектор Структура и развитие на правната рамка . В правната система на Република България въпросът за държавното управление на водите намира своето първо присъствие и нормативно решение още в Конституцията на страната, по-точно в чл. 18, ал. 1 от КРБ , където наред с подземните богатства, водите „определени със закон“ са дефинирани като обект на изключителната държавна собственост. Това е основно отправно положение за по-нататъшната разработка и развитие на нашето законодателство в областта на водите и тяхното управление.
\nВ разглежданата сфера на обществени отношения на следващо място в йерархията на нормативните актове идва Законът за водите като основополагащ за водния сектор нормативен акт, който има задачата да уреди подробно всички най-важни групи правоотношения, свързани с опазването и използването на водите в Република България.
\nСъвременното българско законодателство във водния сектор се изгражда и развива в периода 1999 – 2010 г. В началото на този период е приет новият Закон за водите през 1999 г. като обща рамка за водния сектор. Впоследствие ЗВ е изменян, допълван и поправян общо 38 пъти за 12 години , включително и два неуспешни опита, стигнали само до приемане на първо четене в НС, но без обсъждане и окончателно приемане на закона на второ четене в пленарната зала. Основните етапи в развитието на закона са следните: а) През 2001 г. е внесен обширен проект за изменение и допълнение на ЗВ с основен акцент решаване на проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Този законопроект остава само като законодателна инициатива поради съпротивата на общините в съответните парламентарни комисии. б) Появата и трудното прекратяване на дейността на водните сдружения e също пример за неправилна законодателна политика. Впоследствие ЗВ претърпява изменение през 2003 г., когато е заличена Глава „Водни сдружения“ , които се оказват зле развита възможност за приватизация на В и К услугите. Появява се Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир (обн., ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 8.06.2004 г.), което е първи опит за регулиране на цени на В и К услуги на частни оператори. в) През 2004 г. е внесен проект на Закон за регулиране на В и К услугите , който е приет в началото на 2005 г. Основни белези – регулиране на цените и качеството на услугите на В и К операторите от независим регулаторен орган ДКЕВР. Приемането и последващото прилагане на закона са белязани от неравномерното развитие на два сродни и свързани сектора – енергетиката и В и К отрасъла. Водният регулатор е прикачен към действащата от 5 години ДКЕР. Приемането на закона минава и през президентско вето заради предложената отмяна на чл. 193 от ЗВ. Този текст, съдържащ формален опит за въвеждане на друг икономически регулатор за намаляване на технологичните и други загуби във водоснабдителните системи, е пример за друго несполучливо законодателно решение и е отлаган неколкократно в продължение на четири години независимо от принципната важност на проблема. Освен тази промяна със ЗРВ и КУ се допълва ЗВ в частта относно задълженията на държавните органи по разработването и приемането на Национална стратегия за развитието и управлението на водния сектор и отраслови стратегии към нея. г) През 2005 г. е внесен в НС проектът на Закон за управление на водите. Неговата цел е пълното транспониране на Рамковата директива и въвеждането на нов рамков за водния сектор закон, който да третира основно управлението на водите като единен и неделим природен ресурс, без да се занимава с проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Законът достига само фазата между първо и второ четене в НС и до средата на 2006 г. не е окончателно приет. Засега той остава една нереализирана законодателна инициатива. Транспонирането на Рамковата директива се осъществява чрез внесените в закона изменения през втората половина на 2006 г. (ЗИД на ЗВ, обн., ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.).Това изменение дословно пренася текстовете на Рамковата директива в нашия ЗВ. Правно-технически погледнато това е повече пряко копиране, отколкото адаптиране и транспониране, но поне формално най-важната крачка от присъединителните ангажименти в областта на законодателството по водите е направена.
\nд) През 2009 г. Законът за водите претърпява поредно голямо изменение и допълнение в направленията дефиниране на държавната и общинската собственост във В и К отрасъла , концесионирането на минерални води – изключителна държавна собственост, изцяло нови разпоредби за регламентиране на В и К услугите с включване на нова Глава единадесета „а“ към Закона за водите. В края на 2009 г. тези разпоредби са допълнени и разширени с известно удължаване на сроковете за провеждане на реформата във В и К отрасъла. е) През 2010 г. е извършено последното по-голямо изменение на Закона за водите с основна цел транспониране на Директивата за наводненията и някои други директиви в областта на водите и включване на някои текстове от Рамковата директива за водите, които са пропуснати в предходни изменения на ЗВ.
\nВ същия период от 2001 г. с малки изменения до 2008 г. е развит Законът за сдруженията за напояване ( ЗСН ) , който регламентира частично областта на хидромелиорациите и поливното земеделие.
\nОт 2001 г. с поредица от съответни изменения до 2009 г. се развива Законът за рибарството и аквакултурите ( ЗРА), за да стигне през 2010 г. до днешния си вид. Законът регламентира ползването на водите за отглеждане и улов на риба и аквакултури. Този закон също е многократно изменян – 18 пъти.
\nПолзването на водите за добив на електроенергия е уредено в законите, регулиращи енергетиката. От 2000 г. енергетиката се регулира първоначално от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а през 2004 г. той се разделя на два отделни закона – Закон за енергетиката и Закон за енергийната ефективност. През 2007 г . към тях се добавя и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. През 2008 г. Законът за енергийната ефективност е заменен с изцяло нов закон със същото заглавие. В средата на 2010 г. е извършено изменение в Закона за енергетиката, с което се редуцира съставът на ДКЕВР както в енергийната, така и във водната част.
\nПрез 2004 г. е приет новият Закон за здравето , изменян многократно до вида си от 2010 г. Той има отношение към използването и опазването на минералните води. Основно значение за развитие на водния сектор в областта на проектирането и изграждането на хидротехническата инфраструктура има Законът за устройството на територията и подзаконовите актове към него. ЗУТ е приет през 2001 г., също многократно е изменян.
\nПрез целия посочен период Законът за водите и всеки от посочените закони се развива и чрез изграждането на своя система от подзаконови нормативни актове по отделните направления, като води, енергетика, В и К услуги, води и здравеопазване, хидромелиорации и напояване, рибарство и аквакултури, техническа инфраструктура и строителство на хидротехнически системи и съоръжения, които засягат изцяло или частично дейностите във водния сектор.
\nПредметът на правно регулиране на цялата система от нормативни актове, обхващащи водния сектор, е определен по няколко различни и взаимнодопълващи се начина в Закона за водите, където термините „води“ в смисъл на природен ресурс и „водни обекти“ са на централно място.
\nЗРА и ЗСН директно препращат за общите въпроси към Закона за водите, което прави безспорна характеристиката им като специални закони към системата на общия закон в лицето на ЗВ. Същото важи и за Закона за регулиране на В и К услугите. Законът за енергетиката и Законът за здравето регламентират свои самостоятелни системи от правоотношения, но в своите системи от подзаконови актове също препращат или насочват към прилагане на разпоредбите на Закона за водите като общ закон.Законът за устройството на територията е също със самостоятелен и хоризонтален характер, като той не е специален или съпътстващ на ЗВ нормативен акт, но двата закона имат много широко поле на припокриване в сферата на водната инфраструктура, където взаимно се допълват. Безспорно гръбнакът на цялата правна рамка е Законът за водите.
\nВ обобщение относно тенденциите в развитието на правната рамка на водния сектор следва да се подчертаят два основни момента.
\nПърво, в рамките на правната ни система е налице специализирана правна уредба, която регулира отношенията във водния сектор и дейностите по управление на водите, а в системата на държавната администрация за управлението и развитието на водния сектор е ангажирана широка структура от административни органи.
\nВторо , във външен план съгласно Договора за присъединяване и статута ни на страна– членка на Европейския съюз, България е поела пътя на транспониране и прилагане на изискванията и рамката на европейското законодателство, които в областта на водите и опазване на околната среда се развиват непрекъснато и ни задължават да следваме тези насоки на развитие. Това изисква такава реформа и реорганизация на водния сектор, която може да гарантира основата и изпълнението на тези изисквания в определени близки срокове. Доказателство и пример в това направление са неизпълнените сериозни ангажименти на Република България по проектирането и изграждането на ПСОВ в агломерациите с над 10 хил.е.ж., срокът за което изтече в края на 2010 г.
\nТези два компонента на законодателната среда – действащата национална правна система и развиващото се европейско законодателство – определят изходната база за по-нататъшно развитие на водното ни законодателство.
\n5.3.2. Европейско законодателство и транспониране на директиви в областта на водите Налице еутвърдена практика при транспонирането на европейските директиви в областта на водите в рамките на националното законодателство за водния сектор и някои съпътстващи законови и подзаконови актове от други свързани сектори.
\nОсновният документ на европейското законодателство Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС е транспонирана в основната си част през 2006 г. чрез изменение на Закона за водите. Съответно през 2010 г. в същия закон е транспонирана и Директивата за наводненията 2007/60 на ЕС . Останалите дъщерни директиви в областта на водите са транспонирани на ниво подзаконови нормативни актове – наредби, в съответните области, за които те се отнасят.
\nОсновен проблем при транспонирането на европейските директиви в областта на използването и управлението на водите и хармонизацията на националното законодателство с европейското е буквалното възпроизвеждане на текстове от директивите в текстовете на националните нормативни актове. Това се отнася най-вече до текстовете с по-общ характер, които са принципни или ръководни насоки, изискващи доразвиваване или адаптиране на основни положения от директивите в конкретни правни норми и правила за поведение в националната правна уредба. В този процес на хармонизация е необходимо действащите правни механизми, методи и средства на правно регулиране, които използва и развива българското законодателство във водния сектор, да се координират и съобразят с онези текстове от директивите, които при транспонирането стават част от националната правна уредба.
\nХармонизацията изисква на моменти, особено за онези текстове от директивите, които нямат структурата и характера на класическите правни норми – хипотеза, диспозиция и санкция, които не могат да бъдат трансформирани в конкретни нормативни изисквания или правила, така да бъдат адаптирани и доразвити в правната уредба, че да добият характер на правни норми. В противен случай те стоят като изкуствено добавени части в местния нормативен акт, които повече поставят въпросителни и не водят до прилагане на конкретни методи на правно регулиране.
\nДругата форма на недостатъчна хармонизация при транспонирането може да бъде липсата на обвръзка и системно взаимодействие между изискванията на директивите с действащи административно-правни, финансово-икономически, контролни или наказателни механизми от националната правна уредба, което означава липса на юридически предпоставки за прилагането на иначе „транспонираните“ текстове. Същото се отнася и за случаите, когато ведомствената и друга компетентност на органи и институции не отговаря или не е обвързана по съответния начин с подобни текстове.
\nСъществен момент, който трябва да се има предвид в процеса на транспониране и хармонизация на законодателството във водния сектор, е отчитането на онези елементи на правното регулиране на управлението на водите, които европейското законодателство не третира и е оставило като предмет и задача на всяко местно национално законодателство – например въпросите за собствеността на водите и водностопанските системи и съоръжения, модели и форми на управление на водните оператори, методите и начините за регулиране на цените на водните услуги и др.
\nЕфективното транспониране на европейските директиви минава през прецизното обединяване на задължителните европейски правила, изисквания и критерии за управление на водите и водния сектор с онези изпитани в българската законодателна и правна система методи, правни механизми, системи и групи от общи и специални правни норми, които успешно работят и се прилагат в дейността и организацията на управлението на българския воден сектор при отчитане на местните традиции, постижения и специфика на всяко направление или отрасъл на дейност, свързана с използването на водите.
\nДирективи, които имат по-конкретен характер и могат да се възпроизведат като изисквания, стандарти, правила или критерии в подзаконовите нормативни актове чрез директно копиране на преведени съответно на български език текстове, поставят проблеми при транспонирането основно от смислов или терминологичен характер, когато преводът на европейските текстове не е прецизен. При тази форма на транспониране новите текстове заменят или допълват съществуващите изисквания в българските наредби и други актове или създават нови такива, което не би трябвало да създава проблеми в процеса на правоприлагане.
\nОсобен случай, който би трябвало да се избягва, е транспониране на текстове от дъщерни или други директиви чрез пряко възпроизвеждане или копиране на нормативни текстове в български подзаконови нормативни актове, при което може да се стигне до нежелано първично уреждане на дадена материя или на определени правоотношения в подзаконов акт, без това да има съответното законово основание или опора в текст от съответен законов акт. Подобни примери от такова неправилно развитие на законодателството има и в нашата правна уредба, без това да е свързано с транспонирането на директивите – издаването на наредби с пряко позоваване на общи текстове от Конституцията на РБ, като случая с Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи от 1996 г.
\nТаблица 5.1. Списък на актовете на вторичното европейско право в областта на водите и нормативните актове, в които те са транспонирани Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Наредба № 13 от 2 април 2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г., в сила от 8.05.2007 г.) Наредба № 5 от 23 април 2007 г. за мониторинг на водите (обн., ДВ, бр. 44 от 5.06.2007 г., в сила от 5.06.2007 г.) Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г., изм. и доп., бр. 2 от 8.01.2010 г.) Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.) Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане, отменяща Директива 76/160/EИО (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014) Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г.) Директива на Съвета от 8 декември 1975 г. относно качеството на водите за къпане (76/160/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014 Наредба № 14 от 3.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.1987 г., посл. изм., бр. 70 от 10.08.2004 г.) Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.) Наредба № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн., ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г., в сила от 12.12.1986 г.) Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 25 от 8.03.2002 г., посл. изм., бр. 53 от 10.06.2008 г., в сила до 31.12.2014 г.) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за човешка консумация Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г.)
\nДиректива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г., в сила от 3.08.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г.) Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на ЕС в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) Наредба за опазване на околната среда в морските води (обн., ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Директива 2006/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на сладките води, които се нуждаят от опазване или подобряване с цел да бъдат годни за живота на рибите и Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.) Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.) Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.) Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)
\nНаредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18.04.2006 г., в сила от 18.04.2006 г.) Директива 2006/11/EО на Eвропейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, отменяща Директива на Съвета 76/464/ЕИО от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.) Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.) Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.) Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.) Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., всила от 1.01.2011 г.) Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 89 от 12.11.2010 г.) Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 17.04.2009 г., в сила от 17.04.2009 г., изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 9.03.2010 г.) Наредба № 23 от 7.09.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.5 „Риболов във вътрешни водоеми“ по Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.)
\nДиректива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите Транспониращ акт ще бъде заложен в Плана за действие на Министерския съвет за 2011 г.
\nДиректива 2008/105/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.) Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.) Директива на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите членки (75/440/ЕИО), изменена от Директива 79/869/ЕЕС и Директива 91/692/ЕЕС (отменена, дата на прекратяване на действието: 21/12/2007) Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.) Директива на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (80/68/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 21/12/2013) Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.) Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.) Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.) Директива на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (86/278/ЕИО) Закон за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Директива на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ЕИО)
\nЗакон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 6.08.2010 г.) Решение № 2455/2001/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО Заповед № РД-321 от 7 май 2007 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на приоритетните и приоритетно опасните вещества в областта на водите (ДВ, бр. 44 от 5 юни 2007 г.) Кратка характеристика на системата от нормативни актове .Най-кратката характеристика на системата от нормативни актове – законови и подзаконови, които са насочени изцяло или преимуществено към правното регламентиране на водния сектор, е, че тази система се състои от правни норми, които следва да бъдат причислени към тези на държавното и административното право в основната си част, със съответното присъствие на публично-правни норми, най-вече в сферата на собствеността, както и съответни групи норми от финансовото и вещното право и нормите от подклоновете на административно-процесуалното и административно-наказателното право.
\nЧастично норми от тази система могат да бъдат отнесени и към клоновете на финансовото, облигационното, гражданското и търговското право, доколкото създават особени правила за гражданските и търговскоправните субекти.
\nПоради извънредно широкия кръг отношения и огромен брой засегнати правни субекти тази система има широко разпространение и присъствие в други системи и подсистеми от нормативни актове, с които се преплита, припокрива и съвместява, което не изключва правни колизии и несъответствия.
\nПо тази и други причини системата като цяло се развива със закъснение и изоставане спрямо възникването и развитието на различни групи обществени отношения, свързани с многобройните форми на използване на водите в разнообразната човешка дейност, което се отразява на ефективността на правната уредба. Тя следва обществените отношения и невинаги ги регулира по подходящ начин. От друга страна, развитието на системата очевидно изостава и от изискванията и темповете на развитието на правната система на Европейския съюз и не може към момента да гарантира необходимото ниво на комплексност, координация и системност, необходими за изпълнението на европейските критерии и изисквания към водния сектор като цяло.
\nТаблица 5.2. Списък на актовете на международното и европейското право от значение за нормативната уредба на водния сектор на Република България 1. Международни конвенции, които са в сила за Република България 1. Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (Конвенция за опазване на река Дунав) (ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 24.03.1999 г. – ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г. Издадена от Министерството на окол ната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г., в сила от 6.04.1999 г., попр., бр. 53 от 28.05.2002 г.) 2. Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 17.09.2003 г. – ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 26.01.2004 г.) 3. Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (утвърдена с Решение № 389 на Министерския съвет от 18.11.1974 г. Издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г., в сила за България от 24.01.1976 г. Изменена с Протокол от 3.12.1982 г., в сила за България от 27.02.1986 г.) 4. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 26.11.1992 г. – ДВ, бр. 99 от 8.12.1992 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., в сила за Република България от 15.01.1994 г.) 5. Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена (ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 2.12.2005 г. – ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г., в сила за Република България от 24.02.2006 г.) 2. Международни договори, спогодби и споразумения, които са в сила за Република България 1. Договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица) (ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 10.04.2001 г., обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) 2. Спогодба между Народна република България и Кралство Гърция за сътрудничество при използуване на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни (ратифицирана с Указ № 397 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1964 г., обн., ДВ, бр. 87 от 1964 г.) 3. Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на р. Места (ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 28.03.1996 г., приет повторно на 25.04.1996 г., обн., ДВ, бр. 37 от 1996 г.)
\nПо своето съдържание нормативната уредба се разделя на обща и специална . Основният правен акт на общата нормативна уредба е Законът за водите , който урежда отношенията във връзка със собствеността и управлението на водите като национален природен ресурс и собствеността върху водностопанските системи и съоръжения и въз основа на който е развита богата подзаконовата нормативна база с цел неговото прилагане. Специалната нормативна уредба се съдържа в останалите законови и подзаконови нормативни актове към тях, които развиват правната рамка в отраслово или специфично функционално направление, като тяхната задача е да създадат и/или да доразвият заложените в Закона за водите основни положения относно онези отраслови правоотношения, които имат връзка с използването на водните ресурси, както следва: 1. опазване на водите и здравеопазване; 2. водоснабдяване и канализация; 3. хидроенергетика; 4. хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите; 5. рибарство и аквакултури; 6. промишлено водоползване; 7. строителен процес във водния сектор; 8. други.
\nА. Обща нормативна уредба – Закон за водите Целта на Закона за водите е осигуряване интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване здравето на населението, като се създадат условия за осигуряване достатъчно количество и добро качество на водите; намаляване замърсяването на водите; опазване повърхностните и подземните води и тези на Черно море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества; намаляване и/или прекратяване заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества.
\nЗаконът за водите урежда:
\nСъс ЗВ се създава Висш консултативен съвет по водите, който е постоянен консултативен орган към Министерството на околната среда и водите. Правилата за работа на съвета се уреждат с Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите .
\nБ. Специална нормативна уредба 1. Опазване на водите и здравеопазване. Разпоредбите на Закона за здравето добре хармонизират с принципите и основните положения от Закона за водите и оформят един комплексен режим на съчетание на правомощията на органите на здравеопазването с тези на органите по околната среда и водите, което е добре пренесено и в подзаконовата нормативна уредба, както общата, която е в съвместните компетенции на двамата министри, така и в някои специализирани актове, издадени самостоятелно на основание Закона за здравето, и други, основани на Закона за водите.
\nВ групата на подзаконовите актове към Закона за здравето следва да се посочат следните актове:
\nИзброените дотук актове са тази част от подзаконовата уредба на сферата на здравеопазването, които имат пряко отношение към общата рамка по използване и опазване на водите.
\nКъм групата на подзаконовите актове, издавани самостоятелно по Закона за водите или съвместно с участието на министъра на здравеопазването, които се отнасят към същата правна рамка, се отнасят:
\nВ таблицата за транспонираните европейски директиви в областта на водите конкретно са посочени и законовите и подзаконовите актове от правната уредба на Република България, в които съответна директива е транспонирана изцяло или частично. Пример за това е Директива 98/83/ЕС за качеството на водата, предназначена за човешка консумация , която от няколко години е транспонирана в Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.
\nПодзаконовите нормативни актове, насочени към опазване на качеството на питейните води, са основната част от регламентираната материя. Те са свързани с въвеждането на специални изисквания, с които се цели постигането на защита на здравето на хората, осигуряване на безопасна и чиста питейна вода, ясна регламентация на отговорностите и задълженията на водоснабдителните организации за качеството на подаваната питейна вода, развиване и усъвършенстване на държавния здравен контрол върху водата, предназначена за питейно-битови цели, изграждане и функциониране на съвременна система за мониторинг на питейната вода и в крайна сметка изискванията към качеството на питейната вода да бъдат изравнени с тези на ЕС. В тази насока съществено място заема и Наредбата за организация на дейностите по подготовка и представяне на доклади в Комисията на Европейския съюз за прилагане на нормативни актове от правото на Европейските общности в областта на околната среда от 2007 г.
\nОсновните закони, имащи значение за първичната регулация на отрасъла, са Законът за водите , Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги , Законът за устройство на територията , Законът за здравето и други.
\nКакто вече бе споменавано, Законът за водите е основополагащ нормативен акт за правната регулация на водния сектор. По отношение на В и К отрасъла той има също ключово значение.В глава първа „Общи положения“еразвитадържавната политика по отношение на В и К отрасъла, разпределението на правомощията между компетентните органи, задължението за приемане на Стратегия за развитие и управление на В и К.
\nОсобено важно значение за отрасъла има глава втора, която регламентира правото на собственост на държавата, общините и частни лица върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения. Основен принцип е, че В и К системите, които задоволяват публични нужди, следва да бъдат публична държавна или публична общинска собственост, а частната собственост върху такива системи е ограничена до няколко хипотези. Публичният интерес е пълноценно защитен чрез изваждане на системите, които обслужват публични нужди, от капитала на съществуващите В и К оператори и прехвърлянето им на публичните субекти – държавата и общините. Направено е ясно разграничение между имуществото на държавата и на общините, като водещ е принципът, че системите, които се намират на територията на една община и обслужват само нея, са публична общинска собственост, а В и К системите или части от тях, които обслужват повече от една община, са публична държавна собственост. Допустими са изключения за онези В и К системи, които са финансирани и изградени със средства на Европейския съюз.
\nВ новата глава единадесета „а“ „Управление, планиране и изграждане на В и К системи. Предоставяне на В и К услуги. Единна информационна система за В и К услуги. Регистриране на асоциации по В и К и на В и К оператори “, приета с измененията на закона от 2009 г., се дава уредба на: планирането и изграждането на В и К системи; генералните планове; изграждането на В и К системите; обособените територии – режима на определяне и промяна на границите на обособените територии; асоциациите по В и К; В и К операторите и формите на възлагане на дейността по предоставяне на В и К услугите – концесия и договори с действащите оператори; статута на В и К операторите; регистъра на асоциациите и В и К операторите.
\nВ допълнителните разпоредби намират място правни дефиниции на такива понятия, като водоснабдителни системи, канализационни системи, водоснабдителни мрежи, канализационни мрежи и др.
\nВ преходните и заключителните разпоредби на закона са уредени редът за намаляването на капитала на съществуващите В и К оператори и изваждане на активите, които по характер са публична собственост, счетоводното отчитане на амортизациите на публичните активи, възлагането дейностите по В и К от асоциациите по В и К на съществуващите оператори, експлоатацията на язовирите, използвани приоритетно за водоснабдяване, промените в ТЗ във връзка с несъстоятелността на В и К операторите и др. В тази част на ЗВ е предвидено приемането на Правилник за устройството и дейността на асоциациите по В и К; Наредбата за изискванията и критериите за В и К операторите и квалификацията на персонала им; Наредбата за условията и реда за създаване и поддържане на Единна информационна система за В и К услугите и на Регистъра на асоциациите по В и К и на В и К операторите .
\nИзмененията на ЗВ от 2009 г. и особено създаването на новата глава единадесета „a“, както и на преходните и заключителните разпоредби към закона очертават основната тенденция в развитието на В и К отрасъла в последните години, която законодателят трайно и еднопосочно е избрал, а именно модела на публична собственост (държавна и общинска ) на В и К активите, които обслужват обществените нужди от доставката и пречистването на водите за питейно-битови цели.
\nЗВ в останалата му част, която също има приложение към В и К отрасъла, се съпътства от други подзаконови нормативни актове . Тук са изброени само част от тях, които имат по-важно значение за материята:
\nЗаконът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се явява специален по отношение ЗВ, но не е синхронизиран с глава единадесета „а“ от него, защото е приет 4 години по-рано, и урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (В и К операторите) и контрола върху тях, а така също и създаването на Националната информационна система за В и К услугите. На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез:
\nНа следващо място следва да се отнесат разпоредби на Закона за устройство на територията , по-специално неговата глава четвърта „Мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура “ и групата наредби, издадени на основание на ЗУТ, намиращи приложение в дейностите по предоставяне на В и К услугите, най-вече:
\nВ друга група влизат разпоредби от ЗВ и Закона за здравето и съответните подзаконови актове, които са насочени към изискванията за качеството на водите за питейно-битови нужди, вече посочени по-горе в раздела „Опазване на водите и здравеопазване“.
\n3.Хидроенергетика . В областта на хидроенергетиката правната рамка се съдържа в няколко различни по степен нормативни акта. В Закона за енергетиката е съществено за отбелязване, че никъде не се споменават понятията „хидроенергетика или хидроенергийни съоръжения“ и в същия липсват конкретни разпоредби в тази насока. Такива или подобни текстове липсват и в групата на правните дефиниции в допълнителните разпоредби към този закон. В него не е доразвита отрасловата компетентност на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който според Закона за водите осъществява държавната политика в областта на хидроенергийните системи и обекти. На пръв поглед трудно се разбира, че Законът за енергетиката е основен специализиран нормативен акт, който следва да регламентира въпросите на хидроенергетиката. Въпреки че дава правната основа (чл. 3) за изготвянето и приемането на Националната енергийна стратегия от Народното събрание в качеството й на основен програмен и управленски документ за развитието на цялата енергийна система, в тези текстове липсва и някаква връзка с основните актове, регулиращи управлението и използването на водите, и с Националната стратегия за управление на водния сектор по чл. 151 ЗВ.
\nЗаконът за енергетиката урежда дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ и на търговията с тях. Най-същественото значение на ЗЕ е в частта му, в която са определени правилата за дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) относно правомощията й като воден регулатор. Структурата и организацията на ДКЕВР, правилата за финансирането й , както и условията, на които трябва да отговарят нейните членове, се съдържат в ЗЕ, докато правомощията на ДКЕВР за регулиране дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията са определени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Подходът, който е следван в развитието на нормативната уредба в областта на енергетиката, е специализираните и изрично насочените текстове, които се отнасят към частта „хидроенергетика“ и други дейности в енергетиката, свързани с използването на водите и/или изграждането и експлоатацията на всякакъв вид хидротехнически съоръжения, да използват общи законови основания в ЗЕ и да бъдат развивани в подзаконовите нормативни актове, предимно наредби.
\nТук следва да се имат предвид общите правила относно лицензирането на дейностите, свързани с производството на електрическа енергия от всички възможни източници, включително и водната енергия по подразбиране, разпоредбите относно вещноправния режим (права на строеж и сервитути) за изграждане и експлоатация на енергийни и хидротехнически съоръжения, текстовете относно наредбите и нормите за изграждане и експлоатация на енергийната система, както и редица други разпоредби с общ и принципен характер, които по дефиниция се отнасят като общи правила към всички елементи на енергийната система, включително и тези, които могат да бъдат причислени под една или друга форма към хидроенергетиката като подсистема.
\nНа основание горепосочените текстове в системата на подзаконовите актове към ЗЕе развита подробна и детайлна подзаконова уредба, посветена в голямата си част на хидроенергийните системи и съоръжения. Измежду подзаконовите нормативни актове като най-значими следва да се отбележат Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и Наредба № 13 от 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тези актове третират режима на хидротехническите съоръжения, правилата относно техническата експлоатация на централите за производство на енергия и хидротехническите съоръжения към тях, както и контрола на техническото им състояние.
\nИма още два съпътстващи ЗЕзакона – Законът за енергийната ефективност , който няма пряко отношение към използването на водите, и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата . Вторият закон и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане, имат отношение към водния сектор, тъй като водата е един от възобновяемите източници на енергия. Отделно от общите правила в ЗВАЕИБ се съдържат конкретни текстове за хипотезите на изключение спрямо водноелектрическите централи над 10 МW и изкупуването на електрическа енергия от тях.
\nЗаконът за енергийната ефективност заслужава да бъде посочен заради подробната уредба, която той дава на проблемите, пряко свързани с енергийната ефективност, включително задължителното изследване на този въпрос и набирането на данни и информация за всички обекти и консуматори на енергия. Подобна уредба в сферата на ефективното използване на водите изцяло липсва и би могла да бъде полезна като модел и пример в редица направления на дейностите от водния сектор.
\nВ последното изменение на Закона за водите от 2010 г. вече се съдържат конкретни разпоредби, насочени към опазването на водите и водните обекти, постигано чрез частично ограничаване на използването на повърхностни води за производство на електроенергия ( чл. 116 и 118ж ЗВ ). Развита е и специална група разпоредби, които са насочени към собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища, относно техните задължения да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигуряват с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност ( глава девета „Защита от вредното въздействие на водите“ от ЗВ ).
\nВ подзаконовата уредба са развити основно правилата за проектиране, техническа поддръжка и експлоатация на водноелектрическите централи и хидротехническите съоръжения, включително подробна уредба на сервитутите, които са включени в следните подзаконови нормативни актове:
\nКъм тази група подзаконови нормативни актове със сериозно приложение в системата на хидроенергетиката, макар и не от системата на подзаконовите актове към ЗЕ, а от тази към ЗВ, следва да посочим издадената на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ и цитирана вече Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях , с която са определени условията, редът и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (облекчителни съоръжения и енергогасители; водовземни съоръжения). Уреждат се изискванията към етапите в експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях – въвеждане в експлоатация; начален етап на експлоатация; етап на редовна експлоатация; ремонт и реконструкция; извеждане от експлоатация и ликвидация, както и въпросите по сигурността, експлоатацията в нормални, екстремни и аварийни условия, темите за метеорологичния и хидроложкия мониторинг, техническия мониторинг и контрола върху техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, включително към документацията за експлоатация.
\nВ глава шеста „Организационна структура на експлоатацията на язовирни стени и съоръженията към тях“ на наредбата сесъдържат разпоредби, които са пример за определяне на отговорностите на различните нива на управление на техническата инфраструктура – собственик, лице, осъществяващо техническата експлоатация, и експлоатационно звено, което е поделение на второто ниво.Моделът е интересен, защото предвижда различни групи права и задължения за собственика на инфраструктурата и отделно за лицата, пряко занимаващи се с експлоатацията на съоръженията.
\nИзвън тези наредби в областта на енергетиката действат и технически норми, без да имат нормативен характер, които обхващат дейностите по проектиране на обекти на хидроенергетиката. Такива са: Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции за хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на насипни язовирни стени и други технически стандарти в сферата на проектирането и строителството на технически съоръжения, които имат своето приложение в една или друга степен.
\nСъответно приложение към уредбата на хидроенергийния отрасъл намират и разпоредбите на още няколко подзаконови нормативни акта от областта на енергетиката, макар и те да не са с пряка насоченост към хидроенергетиката. Това са Устройственият правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката от 2004 г., Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия от 2004 г., Правилата за управление на електроенергийната система от 2007 г ., др.
\n4.Хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. Основен нормативен акт е Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който урежда устройството и дейността на сдруженията за напояване. Те са обявени за доброволни организации на лица, които в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдружението. Сдруженията са юридически лица, които се учредяват и регистрират по реда на ЗСН. Сдруженията извършват експлоатация и поддръжка на предадената им хидромелиоративна инфраструктура, изграждат нови напоителни и отводнителни системи и съоръжения, доставят и разпределят водата за напояване, отвеждане излишни води от земеделските земи и др. Сдруженията се подпомагат от държавата и извършват дейността си под надзора на министъра на земеделието и горите.
\nВъпросът за обхвата и смисъла на понятието „хидромелиорации“ не е правно дефиниран на законово ниво. Съществуват няколко правни дефиниции в различни подзаконови нормативни актове, които определят подобни и сродни понятия, свързани с хидромелиорациите. Практически дейностите по хидромелиорациите и съответните хидротехнически системи и съоръжения, които могат да се квалифицират като хидромелиоративни системи и съоръжения (ХМСС), са насочени съвместно или поотделно към различни мероприятия по напояване, отводняване или защита от вредното въздействие на водите.
\nВ момента дейността на отрасъл „Хидромелиорации“ се урежда от общите разпоредби на Закона за водите , в частта му относно отрасловите компетенции на отделните министри във водния сектор, режима на използване на водите и общите правила за собствеността на хидротехническите съоръжения. В тази обща нормативна уредба няма текстове, правила или група от норми, които да регламентират или да третират самостоятелно този отрасъл и тези дейности , както и да отчитат спецификата им по някакъв начин.
\nЕдна малка част от правоотношенията се регламентира от ЗСН, който обхваща основно материята за създаването и дейността на сдруженията за напояване, но чрез Правилника, издаден въз основа на закона, се прави опит за правна уредба на основни моменти и дейности, свързани с експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура. По отношение на язовирите и водоемите с височина на стената над 15 м обаче се прилага Наредба № 13 от 2004 г. за язовирните стени и съоръженията към тях.
\nВ ЗСНса заложени няколко основни текста, които имат по-широко отношение към хидромелиорациите и излизат извън тясна рамка на правната уредба, посветена само на сдруженията за напояване като такива. В разпоредбите на закона се дава определение на няколко вида дейности, които съвкупно биха могли да представляват обединена дефиниция за хидромелиоративната дейност (чл. 3), текстовете за правото на финансово подпомагане на сдруженията за напояване и основанието за издаване от страна на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните на наредбата за финансовото подпомагане на сдруженията за напояване (чл. 49), текста, който дава основанието и правомощията на министъра на земеделието и храните да определя цените на услугата „водоподаване“, или по друг начин казано, цените на водите за напояване (чл. 58) и законовото основание за приемането на основния подзаконов нормативен акт (чл. 67, ал. 3) – Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура.
\nТук е мястото да се отбележи, че в Закона за почвите ив Закона за опазване на селскостопанското имущество има частични текстове, в които наред с други обекти са включени като обект на защита и „хидромелиоративните съоръжения“, доколкото те са разположени на територията на съответните земеделски земи и са особен обект на собственост, като тази собственост и съответно режимът на тези съоръжения са различни от собствеността и режима на земите, които те могат да обслужват като обект на напояване или отводняване. Отделни конкретни разпоредби, свързани с опазването на земите и почвите в областта на земеделието, информацията и мониторинга върху качеството на водите за напояване и състоянието на почвите, използването на хидромелиоративни съоръжения, планиране на хидромелиоративни мероприятия и други подобни се срещат в Закона за опазване на земеделските земи (чл. 4 и чл. 6)и Правилника за приложението му, както и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му . Тези разпоредби обаче не представляват стройна и единна система от правни норми, а са по-скоро необходими добавки или препратки. Такива единични норми на места осигуряват връзка и координация между отделни системи и подсистеми на правната уредба, особено като се отчита сложната и разнообразна материя, която регулират многобройните и разнопосочни актове от системата на селското стопанство и свързаните с него отрасли.
\nВажните легални дефиниции в областта на хидромелиорациите, въпреки малкия си брой, са дадени в допълнителните разпоредби към ЗСН – „хидромелиоративна инфраструктура“, „напоителни“ и „отводнителни“ системи и „агромелиоративни мероприятия“. Включени са и някои непрецизни и неиздържани от законодателна гледна точка текстове, които уреждат хипотезата на придобиването на права от страна на сдруженията за напояване върху хидромелиоративни съоръжения – обекти на публичната собственост, което е в разрез с Конституцията и законовата уредба относно режима на публичната собственост.
\nНа подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез следните актове:
\nСледващият подзаконов акт е Наредбата за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата „водоподаване“, която трябва да бъде отменена, защото в самата наредба е посочено, че държавата ще участва в цената до края на 2004 г., т. е. нормативен акт с изцяло изчерпано предназначение.
\nВ тази група трябва да се посочат и Правилата за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения от 1987 г., които са издадени още на основание на Закона за териториалното и селищното устройство (отм.) и които определят изискванията за приемане на новоизградени, реконструирани или модернизирани хидромелиоративни системи (напоителни, отводнителни, корекции на реки и съоръжения за защита от наводнение).
\nВ групата на актовете, които нямат характер на нормативен акт, но имат приложение в този отрасъл, са Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗСН).
\nКъм разглежданата група подзаконови актове трябва да се добавят и следните няколко акта, които нямат пряка насоченост към хидромелиорациите, но са свързани с водите и тяхното използване и опазване в сферата на земеделието и селското стопанство. Това са Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури .Тези наредби са издадени на основание Закона за водите и са свързани с опазване на качеството на водите, като първата от тях е и актът, в който е транспонирана Директива 91/676 на ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Ефективното прилагане на тези два акта тепърва предстои.
\nНаредба № 18 от 2009 г.по-конкретноурежда основните изисквания към качеството на водите за напояване, критериите и показателите за оценка на качеството на тези води, въпросите по предотвратяване на увреждането на хидротехническите съоръжения от въздействие на водите за напояване, мониторинга на качеството на водите за напояване и контрола за спазване на изискванията за качеството на водите. Целта на наредбата е да създаде условия за гарантиране на здравето и живота на населението и животните чрез опазване на почвите, земеделските култури и на качеството на водите във водните обекти от възможно неблагоприятно въздействие на водите за напояване и да осигурява поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние.
\nНаредбата се прилага за повърхностни, подземни и отпадъчни води, които ще се използват за напояване на земеделските култури, в тяхното естествено състояние или след съответно подходящо третиране.
\nНа основание Закона за управление на отпадъците е издадена Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието , която има по-косвено отношение към хидромелиорациите, но тя регламентира важни въпроси от водния сектор – пречистването на отпадъчните води в отрасъла „В и К“ и една от формите на решаване на въпросите с третирането на утайките чрез употреба в земеделието, което дава основание да бъде посочена в тази част на анализа.
\nЗащитата от вредното въздействие на водите. Причините защитата от вредното въздействие на водите да се разглежда заедно с материята по хидромелиорациите са няколко. На първо място, на министъра на земеделието и храните са възложени функциите по държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на хидромелиоративни системи и съоръжения и на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места.
\nНа второ място, дейностите по хидромелиорациите като мероприятия по напояване и отводняване практически и организационно са обединени в работата на оператора „Напоителни системи“ – ЕАД, който се ръководи от министъра на земеделието и храните.
\nНа трето място, голяма част от хидромелиоративните съоръжения и системите, които се управляват, поддържат и експлоатират в системата на Министерството на земеделието и храните, изпълняват и защитни функции по отношение на вредното въздействие на водите.
\nТази материя е уредена основно на законово ниво в чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и глава девета „Защита от вредното въздействие на водите“ на Закона за водите . На министъра на регионалното развитие и благоустройството са вменени отрасловата компетентност и отговорност за съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места , а на министъра на земеделието и храните съответно – за съоръженията за защита извън населените места . Даден е приоритет на програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения при провеждането на държавната и общинската политика във водния сектор (чл. 3 и 10 ЗВ), предвидени са формите на защита от вредното въздейстие на водите, видовете защита като оперативна и постоянна и са определени отговорните институции за контрола или осъществяването на всяка от тях (глава девета, чл. 137 – 138 ЗВ), както и различни задължения за собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения, които са насочени към превенцията и защитата от вредното въздействие на водите (чл. 139 – 142 ЗВ). Забранени са редица дейности, свързани с коритата на реките, режима на дигите като защитни съоръжения и изграждането на постройки в заливаемите тераси на реките (чл. 143 – 146 ЗВ).
\nС последните изменения на ЗВ от 2010 г. (новите тексове на чл. 146а – 146т, разпределени в 4 нови раздела към глава девета), свързани с транспонирането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения се цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения и намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. С това изменение се осигурява нормативно уреждане на принципите на тази директива и подходът на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:
\nВ плановете ще се определят и целите, които ще се постигат с прилагането на директивата. За осигуряване на задълженията на компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор при изпълнението и контрола на програмите от мерки към плановете, е предвидено плановете за управление на речните басейни и плановете за риска от наводнения да бъдат приемани от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.
\nС цитираните по-горе изменения на ЗВ е прецизирана и отговорността на държавните органи, областните управители и кметовете на общини към процеса на поддържане на речните легла в населените места и извън тях.