Тези разпоредби се основават на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., както и на чл. 8 и 12 от Споразумението от Карлсруе от 23 януари 1996 г.
\nВсеки от споменатите в общите съображения договори (т. 10) изисква уставът на трансграничната група, която създава, да съдържа разпоредби, уреждащи редица въпроси (име, седалище, задължения, членове, задачи на органите, начини на финансиране на дейностите, бюджетни и счетоводни правила, приемане и оттегляне на членове, разпускане и ликвидация и др.).
\nРазпоредбите, които трябва да съдържат уставите на бъдещите групи за трансгранично сътрудничество, изброени в чл. 9 на междудържавното споразумение, са възприети от международни текстове.
\nТова съдържание очевидно засяга само органите със статут на юридически лица според вътрешното законодателство. Това не се отнася за органите, които не са юридически лица.
\nТези разпоредби се основават на Споразумението от Карлсруе.
\nТочка 1 съответства на забраната, изложена в чл. 4, т. 2, ал. b на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.
\nТочка 2 се основава на Договора от Байон и на Споразумението от Карлсруе.
\nТочка 3 се отнася за задачи, изпълнени от групата за сметка на един от членовете й. Става дума за един от редките случаи на едновременно прилагане на закона на държавата, в която се намира седалището, и на закона на друга държава, от която е териториална общност или власт, участваща в групата. Това паралелно приложение се осъществява в условията на публичните сделки, в чието финансиране участват пряко или непряко членовете на групата (т. 4).
\nИ накрая в т. 5 се уточнява, че членовете на групата трябва винаги да осигуряват прилагането или изпълнението на нейните решения.
\nПо тази причина финансирането и контролът на групите ще се ръководят от споменатите разпоредби в Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.
\nКъм персонала на групата се прилага законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й.
\nТази разпоредба се основава на чл. 15 от Споразумението от Карлсруе.
\nТази разпоредба се основава на чл. 10 от Договора от Байон и на чл. 7, § 2 от Споразумението от Карлсруе.
\nТези регулации имат за цел в съответствие с чл. 7 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция да предпазват от промени националната съдебна защита, с която разполагат трети страни преди сключването на въпросното междудържавно споразумение; тя позволява също така изваждането на териториалните общности или власти - членуващи в групата, от юрисдикцията на чужд съд.
\nIII. Коментари по членовете на модела на устав
\nВ съответствие с чл. 1 на модела на междудържавно споразумение публичноправните юридически лица, които не са нито териториални общности, нито местни обществени органи, могат да подпомагат създаването на група или да членуват в нея. В съответствие с чл. 7 от модела на споразумение същото се отнася и за частноправните лица, ако това не противоречи на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на групата. Участието на физически лица трябва да бъде по изключение и да бъде оправдано от съображения, свързани с обществената услуга, която предоставят.
\nЧрез прилагането на модела за междудържавно споразумение всички обществени институции, участващи в групата, се възприемат като “териториални общности или власти”. От друга страна, членовете на общото събрание не са юридическите лица, участващи в групата, а техни представители.
\nКато определя седалището на групата на територията на дадена държава, уставът я подчинява на вътрешното законодателство на тази държава. По тази причина не е желателно да се променя държавата на местонахождението на седалището освен при промяна на устава.
\nКато подчинява групата на законодателство, управляващо една от категориите асоциации или групи, в които териториалните общности или власти имат право да участват в юридическия ред на тази държава, уставът определя дали тя е публичноправна или частноправна и й придава юридическата форма, установена от законодателството на държавата, на чиято територия е нейното седалище.
\nДатата, на която групата приема статут на юридическо лице, е определена от компетентните власти на държавата, от която са териториалните общности или власти, в съответствие с чл. 47 от устава.
\nПредметът на дейност на групата може да има общ обхват или напротив обхват, ограничен до осъществяването или управлението на оборудването от общ интерес.
\nЧленовете на групата могат да й делегират определени задачи, които тя да изпълни от тяхно име.
\nСпоред чл. 4 от модела за междудържавно споразумение групата не може да има стопанска цел.
\nАко групата е публичноправна единица, тя може да сключва обществени договори по силата на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й, при условие че спазва задълженията, наложени от вътрешното законодателство на собствените им страни по отношение на процедурите, свързани с рекламата, търговете и избора на предприятия, на страните, от които са членовете, които участват във финансирането на сделката. Става дума за припомняне на разпоредбите на чл. 11, т. 4 от модела за междудържавно споразумение.
\nНакрая се уточнява, че групата не може да разполага нито с нормотворческа, нито с полицейска, нито с данъчна власт в съответствие с чл. 11 на междудържавно споразумение.
\nАко групата е сформирана за ограничен период от време, този период може да бъде удължаван еднократно или многократно за период, който не превишава този, за който е била създадена (Вж. чл. 39 от устава).
\nПрието е представителството на всеки член на групата да бъде пропорционално на уставните права, които от своя страна са пропорционални на приноса на членовете. Въпреки това нищо не пречи да се използва друг критерий, например населението на всяка териториална общност или власт (какъвто е случаят с Еврорегиона Рейн-Вал).
\nЧленовете носят отговорност за дълговете на групата пропорционално на уставните им права. Същото се отнася и до задълженията между членовете по отношение на трети страни. Те не са взаимообвързани.
\nНе беше счетено за необходимо в проектите на устави да се определят условията за приемане на нови членове. Правата и задълженията на новия член са уточнени в приложението към устава.
\nСъщото се отнася и за оттеглянето. Членът, който се оттегля, може да го направи само след изтичане на бюджетната година. Той запазва направеното в негова полза и компенсира групата за него.
\nОттеглянето може да бъде поискано от органа, натоварен с контрола на териториалната общност или власт, който участва в групата (Вж. чл. 32 от устава).
\nПо отношение на изключванията се прилага същата система, като изключеният член трябва да компенсира групата за щетите, причинени от неизпълнение на задълженията му.
\nНезависимо от приноса на членовете групата може да събира такси и ако законодателството на страната, на чиято територия се намира седалището, го позволява, може да прибягва до заеми.
\nПерсоналът никога не се назначава по устав; той се назначава на договорна основа.
\nВ съответствие с чл. 13 от модела на междудържавно споразумение единствено собственият персонал на групата е подчинен на законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището й.
\nВсеки член на групата изпраща в общото събрание представители, чийто брой е пропорционален на уставните му права (Вж. по-горе коментара на чл. 8 от устава).
\nВ съответствие с чл. 10, т. 3 от модела за междудържавно споразумение определянето и мандатът на неговите членове се подчиняват на законодателството на държавата, от която е всяко заинтересовано юридическо лице.
\nГласуванията в общото събрание изискват абсолютно мнозинство на изразените гласове, освен за решения, свързани с изменение на устава, продължаване срока или преждевременно прекратяване на групата (Вж. чл. 39, 40 и 46 от устава).
\nЕзиците, на които се пишат протоколите, са същите като при устава (Вж. чл. 45 на устава).
\nПериодичната информация за юридическите лица, които съставляват групата, се изисква по силата на чл. 10 от модела на междудържавно споразумение.
\nГласуването в управителния съвет се извършва при абсолютно мнозинство на гласовете. Достатъчно е гласувалите “за” да са повече от гласувалите “против”.
\nГрупата може, ако желае, да назначи директор/главен секретар, който да има изпълнителни функции в управителния съвет.
\nВ съответствие с чл. 6, т. 2 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция и с чл. 12 от модела на междудържавно споразумение административните актове на групата се подлагат на контрола, предвиден от законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й, без да се пренебрегват и интересите на териториалните общности или власти на другите държави.
\nВластите, натоварени с контрола на участващите в групата териториални общности или власти, имат правото да изискат от тях да се оттеглят от групата (Вж. чл. 10 на устава).
\nТъй като групата е с нестопанска цел, натрупването на бюджетни излишъци трябва да доведе до намаляване на годишните вноски на членовете на групата.
\nРолята, отредена на независимите експерти по отношение на заверката на баланса и отчета на резултатите, се основава на член 14, т. 2 от Споразумението от Карлсруе и чл. 6, ал. последна от Договора от Байон от 10 март 1995 г.
\nЧленът, свързан с некоректните плащания, се основава на чл. 20 от модела на учредителна конвенция за междурегионално и трансгранично сътрудничество на група по интереси, приложен към френското междуведомствено циркулярно писмо от 16 юни 1994 г. То предвижда използването на структурните фондове на Европейския съюз в полза на регионалната политика на Съюза.
\nПрилагането на данъчното законодателство на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата, съответства на принципа, заложен в чл. 3 от модела за междудържавно споразумение.
\nВж. коментара на чл. 21 от устава.
\nПравилата за отговорността на председателя, зам.-председателя, членовете на управителния съвет и на директора/генералния секретар са съобразени с общото законодателство, отнасящо се за дружествата с ограничена отговорност.
\nТози член съдържа юридическа клауза, позволяваща разрешаването на всеки спор между групата и нейните членове от юрисдикцията, компетентна по силата на вътрешното законодателство на държавата, от която е ответникът, така че да се избегне възможността дадена териториална общност или власт, участваща в групата, да бъде подчинена на юрисдикцията на чужда държава. Това правило се основава на чл. 11, т. 1 от Германско-холандското споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписано в Иселбург-Анхолт на 23 май 1991 г. То е наложено от чл. 16, т. 1 от модела за междудържавно споразумение.
\nТози член, който се основава на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., съответства на чл. 8, т. 2 от модела на междудържавно споразумение.
\nВж. коментара на чл. 21 от устава.
\nВж. коментара на чл. 5 от устава.
\nПреходни разпоредби В противоречие с чл. 12, т. 2 и чл. 19 от модела на устав финансовото участие на всеки член на групата през първата година се определя от преходни разпоредби.
\nМОДЕЛИ И СХЕМИ НА СПОРАЗУМЕНИЯ, УСТАВИ И ДОГОВОРИ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ 2. Схеми на споразумения, устави и договори между местните власти 2.1. Схема на споразумение за създаване на консултативна група между местните власти;
\n2.2. Схема на споразумение за координация в управлението на трансгранични устройствени работи на местно ниво;
\n2.3. Схема на споразумение за създаване на трансгранични частноправни сдружения;
\n2.4. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в гранични райони (с частноправен характер);
\n2.5. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в гранични райони (с публичноправен характер);
\n2.6. Схема на споразумение за създаване на органи за трансгранично междуобщинско сътрудничество;
\n2.7. Модел на споразумение за икономическо и социално междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество (Вж. т. 1.6);
\n2.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско трансгранично сътрудничество в областта на устройството на територията (Вж. т. 1.8);
\n2.9. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове (Вж. т. 1.9);
\n2.10. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични селски паркове (Вж. т. 1.10);
\n2.11. Модел на споразумение между частноправни асоциации за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове;
\n2.12. Модел на споразумение между местните или регионалните власти за развитие на трансграничното сътрудничество в областта на гражданската защита и взаимопомощта в случаи на бедствия в граничните зони;
\n2.13. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество между учебни заведения и местни власти;
\n2.14. Модел на споразумение за създаване на трансгранична учебна програма;
\n2.15. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество за земеползването по протежение на граничните реки;
\n2.16. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество за съставяне на устав на група за трансгранично сътрудничество със статут на юридическо лице и приложение.
\nСхеми на споразумения, устави и договори, предназначени за местните власти Както на държавите, така и на местните власти може да бъде предложен набор от споразумения и договори. Фактически такъв набор вече съществува в редица страни, което се вижда от натрупания значителен обем документация за сключените споразумения.
\nПредложената система съдържа шест схеми на споразумения, договори и устави, съответстващи на различните степени и формули за трансгранично сътрудничество. Според обхвата и състоянието на националното законодателство тези схеми на споразумения могат или да се използват непосредствено, или да бъдат подчинени на приемането на междудържавното споразумение, управляващо неговото използване.
\nВ общи линии сключването на междудържавни споразумения, дори когато то не изглежда абсолютно важно, може да помогне за изясняване на условията, при които тези споразумения могат да се използват от местните власти. При всички случаи сключването на междудържавно споразумение изглежда, че трябва да бъде предварително условие за обръщане към споразумението под № 2.6 (органи за трансгранично сътрудничество).
\nТази система от схеми на споразумения, предназначена за местните власти, съответства на схемите на междудържавни споразумения. Съответните междудържавни споразумения се цитират в уводната бележка към всяка схема на споразумение.
\nОсвен това е възможно споразуменията и органите, създадени на местно ниво, да се интегрират в структурите за трансгранични консултации, които ще бъдат създадени на регионално и национално ниво. Например местните комитети за връзка (схема на споразумение 2.1) могат да бъдат интегрирани в структурите на комисиите, комитетите и работните групи, предвидени в схемата на междудържавно споразумение за регионални трансгранични консултации (1.2).
\nСъщо така тези схеми на споразумения са проектирани на схематична основа, тъй като е невъзможно да се получи общ поглед върху всички проблеми, които могат да възникнат във всеки конкретен случай. Тези схеми на споразумения представляват ценно ръководство, но могат да бъдат променяни според конкретните нужди на местните власти, които ги използват.
\nПо аналогичен начин местните власти трябва да определят средства за поощряване участието на гражданите в трансграничните консултации в социалната и културната сфера. Такова участие сигурно ще преодолее психологическите бариери, които понякога сериозно препятстват трансграничното сътрудничество. Консултациите, подпомогнати от обществения интерес, ще спечелят също така и от солидната основа. Един начин за поощряване на общественото участие ще бъде да се организира асоциация. Така една от схемите на споразумения (2.3) засяга създаването на частноправна асоциация.
\n2.1. Схема на споразумение за създаване на консултативна група между местните власти Уводна бележка: Обикновено създаването на такава група е възможно и без наличието на междудържавни споразумения. Съществуват многобройни примери за такава възможност. И все пак, ако съществува правна или друга несигурност, едно междудържавно споразумение ще осигури условия, при които такива консултации могат да бъдат използвани (Вж. модел на споразумение 1.3).
\nЦел и седалище на групата
\nМестните власти - страни по това споразумение, приемат да координират своите усилия в следните области в рамките на техните правомощия (указаните област или области на компетентност или “местните проблеми”). За тази цел те установяват с настоящото консултативна група, наричана по-нататък “група”, със седалище в ......... .
\nФункцията на групата ще бъде да осигури обмен на информация, координация и консултации между нейните членове в областите, указани в предходния подраздел. Властите членки приемат да я снабдяват с необходимата информация за изпълнение на нейните функции и за взаимни консултации чрез групата преди приемането на решения или мерки, засягащи указаните по-горе области.
\nЧленство
\nВсяка участваща местна власт ще бъде представена в групата с делегация от ... членове, назначени от нея. Всяка делегация може със съгласието на групата да бъде съпроводена от представители на частни социално-икономически организации и от експерти (тази алтернатива изключва от членство други участници освен местните власти, което отличава това споразумение от частноправната асоциация, разглеждана в 2.3).
\nВъзможен вариант: Броят на членовете на всяка делегация може да варира. Членството ще бъде открито за регионални и местни власти, социално-икономически групи и частни лица, подписали това споразумение. Групата ще вземе решение за приемането на нови членове. Всяка делегация може по споразумението за групата да бъде съпровождана от представители на частни организации и от експерти.
\nУсловия на споразумението
\nГрупата може да обсъжда всички въпроси, указани в чл. 1. Всички въпроси, по които е постигнато съгласие, и препоръки, които групата решава да отправи към съответните власти или групи, трябва да бъдат записани в протоколите на заседанията.
\nГрупата трябва да бъде упълномощена да поръчва изследвания и проучвания по въпросите на нейната компетентност.
\nЧленовете на групата могат да се договорят да натоварят групата с точно дефинирани практически задължения. Групата може също така да изпълнява задачи, възложени й от други агенции.
\nФункциониране
\nГрупата ще създаде свои собствени правила за работа.
\nГрупата ще се събира, като общо правило, два пъти годишно или по искане на една трета от нейните членове, предлагащи включването на точка в дневния й ред.
\nУведомление за заседанието трябва да бъде изпратено заедно с дневния ред най-малко 15 дни предварително с оглед подготовката на мнения от всички представени институции.
\nГрупата ще назначи измежду своите членове постоянно бюро, чиито членове и правомощия тя ще определи.
\nПредседателството й ще бъде заемано в съответствие с правилата за дейност или, където те не са приложими, от най-възрастния присъстващ член.
\nОтношения с външни лица и висши власти
\nВ отношенията си с външни лица групата ще се представлява от своя председател, освен ако не е определено друго в правилата за дейността й. Висшите власти, към които принадлежат членове на групата, могат да получат от групата такава информация, каквато могат да поискат за работата на групата, и трябва да имат право да изпращат наблюдател на нейните заседания.
\nСекретариат и финанси
\nСекретарските услуги трябва да бъдат осигурени от една от членуващите институции (със или без система на годишни замени - циклично редуване).
\nЩе се изисква от всяка от властите да участва в разходите за секретарските услуги, както е указано по-долу: ........................
\nИнформация и документация ще се разпространяват обикновено на езика на държавата, от която произлизат.
\nПриемане и оттегляне
\nЧленството в групата ще бъде открито за всички допълнителни местни и регионални власти, които могат да подпишат споразумението. Групата ще взема решение за приемането на нови членове.
\nВсеки член може да се оттегли от групата чрез уведомяване на председателя за това си действие. Оттеглянето на член от групата не трябва да засяга нейното функциониране, освен ако се реши друго от групата.
\nСтраните ще информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение и ще му предоставят текста.
\n2.2. Схема на споразумение за координация в управлението на трансграничните местни благоустройствени работи Уводна бележка: Тип споразумение за трансгранично сътрудничество вече е възможно в няколко държави. В останалите случаи условията, при които може да бъде използвано такова споразумение, ще бъдат определени в рамките на междудържавно споразумение (Вж. примерно споразумение 1.3).
\nЦел на споразумението
\nЧлен 1 указва целта на споразумението (например хармонично развитие на граничните райони) и засегнатите области на действие.
\nТеритория, обхваната от споразумението
\nЧлен 2 трябва да укаже териториите, обхванати от споразумението от всяка страна на границата (или от трите страни на границите).
\nПоети задължения
\nЧлен 3 трябва да определя средствата за постигане на целите на споразумението (чл. 1). Съгласно материалната цел на споразумението могат да бъдат указани следните приемани задължения:
\nКоординация
\nЧлен 4 трябва да укаже в съответствие с конкретните обстоятелства и изисквания на всяко споразумение договореностите за координация:
\nПомирително производство
\nВсеки член на групата (всяка страна, ако не съществува група) може да постави пред групата (другата страна, ако не съществува група) всеки случай, при който той счита, че споразумението не се спазва за следното:
\nАко страните не постигнат съгласие, спорът може да се отнесе пред помирителен съд, на който е поверено осигуряването на съгласие по внесените случаи.
\nКонтролен орган
\nСтраните могат да се съгласят да създадат специален контролен орган за осигуряване на съгласие по внесените въпроси, съставен от равен брой експерти, назначени от всяка страна, и един неутрален експерт, чието назначаване или начин на такова назначение трябва да бъде предварително определено.
\nКонтролният орган дава мнение, за което той трябва да бъде упълномощен да направи публично достояние, за това, дали споразумението е било спазено.
\nСтраните информират генералния секретар за сключването на това споразумение и ще му предоставят текста.
\n2.3. Схема на споразумение за създаване на частноправни трансгранични асоциации Уводна бележка: Приема се, че местната власт на една държава може да участва в частноправна асоциация на друга държава съгласно същите правила и условия, които се отнасят за членството на същата местна власт в частноправна асоциация на нейната собствена държава. Ако случаят не е такъв в момента, тази възможност ще трябва да бъде явно предоставена чрез междудържавно споразумение между засегнатите държави (Вж. модели на междудържавни споразумения 1.3 и 1.4).
\nОт частноправните асоциации обикновено се изисква да спазват правилата, установени в националното законодателство на страната, в която се намират техните седалища. Списъкът по-долу показва разпоредбите, които трябва да се включат в техните членове, където това не е определено от закона. Разпоредбите, управляващи консултативните групи (Вж. схема на споразумение 2.1), могат също да бъдат приложени, като се внесат необходимите изменения, към асоциации от този тип.
\nЧленовете на споразумението за асоциацията трябва да укажат:
\n2.4. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в граничните райони (с частноправен характер) Уводна бележка: Приема се, че местните власти имат право да сключват такъв договор с местните власти на други страни. Когато случаят не е такъв, тази възможност ще трябва да бъде явно предоставена в рамките на междудържавно споразумение между засегнатите държави (Вж. модел на междудържавно споразумение 1.4).
\nТова е такъв тип договор, който може да бъде използван от местните власти за продажби, наеми, договори за конкретни дейности, предоставяне на стоки и услуги, предоставяне на оперативни концесии и т.н. Използването на договори по “закона за частното право” от местните власти е разрешено в различна степен от националните законодателства и практика и е трудно да се прокара черта между договорите от типа “частноправен” и “публичнопавен”. Въпреки това може да се приеме, че този тип договор може да се използва навсякъде, където съгласно преобладаващото тълкуване във всяка конкретна страна споразумението засяга операция от търговски или икономически тип, за която частно лице или корпоративна организация също може да сключи договор. В случай на операции, включващи действия на местните власти при упражняване на функции, резервирани за обществени власти, трябва да се отчитат и допълнителни правила, указани в схемата на договор с “публичноправен характер” (Вж. 2.5), допълнително към установените по-долу положения.
\nСтрани Член 1 указва страните (и дали споразумението е открито за други местни власти).
\nЧлен 2 указва проблемите, свързани с общите договорни права и по-конкретно бенефициентите, сроковете и условията. Може също така при необходимост да се укажат необходимите ограничения, засягащи упълномощаването от по-висши власти, където това засяга приложимостта на проекта.
\nЦел на договора Член 3 указва целта на договора по отношение на:
\nЧлен 4 указва продължителността на договора, условията за подновяването му и всички дати за завършване.
\nПравен режим и финансови условия Член 5 указва мястото на подписване и изпълнението на договора и определя правния режим, на който той се подчинява (частен международен закон), и закона, който се прилага.
\nЧлен 6 определя, където това е подходящо, финансовите въпроси (валута, в която да се извърши плащането, и начина на коригиране на цените в случай на дългосрочно изпълнение) и застраховката.
\nАрбитраж Член 7 определя, ако е необходимо, помирителна процедура и определя арбитражна процедура.
\nВ случай на арбитраж арбитражният орган се образува по следния начин:
\nАрбитраж и прекратяване на договорите Член 8 указва правилата в случай на изменение или прекратяване на договора.
\n2.5. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в граничните райони (с публичноправен характер) Уводна бележка: Този тип договор е подобен на договора, описан в 2.5 (договори с “частноправен характер”), по отношение на специфичните цели. Този тип е по-конкретно свързан с концесии или договори за обществени услуги или за обществени работи (или услуги и работи, които се разглеждат като “обществени” от една от заинтересуваните страни), или оферти за подпомагащо финансиране 1 от една местна власт на друга, намираща се от другата страна на границата. Такива обществени концесии водят след себе си специални рискове и отговорности, свързани с предоставените обществени услуги, което изисква включване в договора на други положения в допълнение към указаните в модела на договор с “частноправен характер”.
\nТрансграничните договори от този тип не са обезателно разрешени във всички страни. Следователно възможността за такива договорености и условията за тяхното използване трябва често да се установят в едно междудържавно споразумение (Вж. модел на споразумение 1.4).
\nИзползването на такъв договор, който е достатъчно прост за подготовка и внедряване, може в някои случаи да предизвика необходимостта от създаване на обединена агенция от типа на “Трансграничен синдикат на местните власти” (Вж. 2.6), което повдига други правни проблеми.
\nДоговорни положения Когато договорът включва създаване или управление на обществена собственост, обществени услуги или съоръжения, принадлежащи на местната власт в най-малко една от страните, трябва да бъдат определени договорни граници съгласно нормите, действащи в засегнатата страна или страни.
\nДоговорът, където това е необходимо, трябва също така да отговаря на следните специфични условия:
\nВ допълнение към тези специални изисквания ще се прилагат също така и приложенията, указани в схема на договор с “частноправен характер” с № 2.4.
\n2.6. Схема на договор за създаване на органи за трансгранично сътрудничество между местните власти Уводна бележка: Приема се, че няколко местни власти могат да се обединят и да формират законно допустима организация с оглед създаването и експлоатацията на определено обществено предприятие, услуга или съоръжение.
\nСъздаването и функционирането на такава асоциация или синдикат ще зависи главно от действащото законодателство и от положенията на всяко предшестващо междудържавно споразумение, утвърждаващо тази форма на сътрудничество (Вж. модел на споразумение 1.5).
\nТук следва списък на положенията, които трябва да включват членовете на договора за асоциацията, доколкото те не се съдържат в действащото законодателство.
\nЧленовете на договора за асоциацията трябва да указват между другото и следното:
\n2.7. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско икономическо и социално сътрудничество (вж. т. 1.6) 2.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско трансгранично сътрудничество в областта на териториалното устройство (вж. т. 1.8) 2.9. Модел на споразумение за създаване на трансгранични паркове (вж. т. 1.9) 2.10. Модел на споразумение за създаване и управление на селските трансгранични паркове (вж. т. 1.10) 2.11. Модел на споразумение между частноправни асоциации за създаване и управление на трансгранични паркове Асоциация ......................................, Асоциация ......................................, [и Асоциация .....................................] 2 ,
\nОпределянето на членовете на Бюрото се прави на обикновено общо събрание.
\nМандатът им изтича след ....... години и може да бъде подновен за период от ....... години.
\nОбщото събрание се свиква минимум веднъж в годината. То може да взема валидни решения, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му.
\nРешенията се вземат с [относително] [абсолютно] мнозинство.
\nВсеки възпрепятстван член може да упълномощи член “от същата националност”, като никой не може да разполага с повече от ..... гласа.
\nРазпускането на асоциацията може да бъде резултат от приятелско споразумение или от решение, взето от мнозинството от членовете, присъствали на свиканото за тази цел общо събрание.
\nСтава дума да се координират по-специално:
\nСъвместните програми за действие от общ интерес, споменати по-горе, се приемат с общо съгласие на асоциациите, отговарящи за управлението на съответните природни паркове, след обсъждане и вземане на решение от страна на общото събрание.
\nСъвместните програми за действие от общ интерес определят сроковете, целите и финансовите средства на предприетите действия, а също така и материалните въпроси, свързани с управлението. Те посочват също конкретния начин, по който се изчислява финансовият принос на всяка от договарящите страни.
\nОсвен това трябва да се предвиди разпоредба, позволяваща адаптиране на бюджетните пера според възникващите обстоятелства в хода на програмата.
\nСтраните се задължават да изпълняват разпоредбите на това споразумение [и тези на съвместните програми за действие от общ интерес, подписани при неговото изпълнение].
\nТова споразумение е сключено за срок от ......... години след влизането му в сила. То се подновява негласно за нови периоди от ......... години, освен ако една от страните не се оттегли една година преди изтичането му.
\nВсяка от договарящите страни уведомява другата за изпълнението на процедурите, необходими според вътрешното й законодателство за влизането в сила на това споразумение, което става действащо в момента на последното уведомление.
\n2.12. Модел на споразумение между местните или регионалните власти за развитие на трансграничното сътрудничество в областта на гражданската защита и взаимопомощта в случаи на бедствия в граничните зони (Схема) Местните власти (или регионите) ......................... и ...................... по силата на юрисдикцията на държавите ......................... и ....................................., * които са страни по междудържавното споразумение за насърчаване на трансграничното сътрудничество 4 , * страни по Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, Решени да си оказват взаимна помощ в случаи на бедствия в някоя от техните територии;
\nУбедени в необходимостта от съвместното прилагане на всяка превантивна дейност срещу подобни бедствия и от възможно най-ефикасната взаимопомощ, за да се противопоставят на злополучните последствия от такива бедствия, Се договориха за следното:
\nДоговарящите страни се задължават да се подпомагат взаимно в рамките на своите компетенции и според възможностите си в случаи на бедствия 5 , настъпили на територията на една от тях.
\nПристъпвайки към пратките, визирани в подточки a и б по-горе, властта, която предоставя подпомагането, уточнява пред властта, за която са предназначени пратките, дали предоставените средства се предоставят под наем, или са дарение.
\nКато алтернатива на чл. 6 може да се използва следният текст, основаващ се на двустранните конвенции, сключени между Федерална република Германия, Франция и Люксембург за взаимно подпомагане в случаи на катастрофи или тежки произшествия:
\nКато алтернатива на чл. 7 може да се използва следният текст, основаващ се на двустранните споразумения, сключени между Федерална република Германия, Франция и Люксембург за взаимно подпомагане в случай на катастрофи или тежки произшествия:
\nЗабележка. На страните се обръща внимание върху факта, че ако при сключване на споразумението те не приемат и двете алтернативи на чл. 6 и 7, а само една от тях, те трябва да осигурят съвместимостта на приетия член с останалите членове, които се отнасят до отговорността за разходите по подпомагането или отговорността за щетите, претърпени от имуществото и от лицата.
\nОперациите по подпомагането, осъществени по силата на разпоредбите на това споразумение, приключват, когато поиска властта, пожелала подпомагането.
\nЗа да се улесни прилагането на това споразумение, договарящите страни се стремят да организират периодически обмен на персонал и съвместно обучение на съответните спасителни екипи.
\nДоговарящите страни се задължават да информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение и да му предадат текста му.
\nСключено в ................, на ..................., на ...... и на .............. език, като и двата текста са с еднаква сила.
\nЗа община: .................. За община: .................. (регион) (регион) 2.13. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество между учебни заведения и местни власти Този модел на споразумение се отнася до сътрудничество под формата на партньорство между две учебни заведения от две различни страни.
\nСтава дума за едно доста общо, неконкретизирано транснационално сътрудничество, чиито цели обаче са относително амбициозни, доколкото целят трайно и сравнително интензивно сътрудничество, основано на стабилни педагогически и лингвистични концепции.
\nРолята на местните власти е да предоставят общата рамка за сътрудничеството между местните общности, на чиято територия са учебните заведения, да дават съвети в културен план и материална, финансова и човешка подкрепа. В този смисъл те са пълноправни участници в този вид сътрудничество.
\nТова споразумение има за цел да организира съвместната дейност, от една страна, на учебното заведение W и общността X, а от друга страна, на учебното заведение Y и общността Z, с оглед учениците от двете заведения да се възползват от задълбочено транснационално училищно сътрудничество.
\nЦелите на това сътрудничество са:
\nУчилищните администрации, подписали споразумението, осигуряват сътрудничеството - предмет на тази конвенция, чрез организацията в техните учебни заведения най-вече по отношение на учебните програми, педагогиката, допълнителните дейности и възможности.
\nТе трябва да осигурят време и възможност за преподавателите от учебните заведения от тяхната страна за завързване на връзки, обмен на информация, координиране на действията им и организация на дейности на сътрудничество.
\nТе трябва да обучат преподавателите в прилагането на интеркултурна педагогика, която да засили значително сътрудничеството, предвидено в това споразумение.
\nТе трябва да отредят на езика на партньорската страна действителна и символична роля в организирането и функционирането на съответните учебни заведения.
\nМестните власти и общности, подписали споразумението, се задължават да подкрепят финансово и чрез съвети програмите за училищно сътрудничество - предмет на това споразумение.
\nТе следят за това сътрудничеството между учебните заведения, за които се отнася това споразумение, да бъде включено в цялостната им програма за сътрудничество и партньорство.
\nТе предоставят своя опит в областта на културата за дейностите на училищното сътрудничество.
\nЗа осъществяване на сътрудничеството - предмет на това споразумение, всяка от страните ще осигурява ресурсите, уточнени в приложение към споразумението. ( Забележка. Местните власти биха могли да допринасят за подобно сътрудничество чрез:
\nПрограмата за дейностите за всяка година се одобрява от страните по това споразумение. В нея се уточняват предстоящата дейност, средствата за осъществяването й и приносът на всяка от подписалите страни.
\nКомисия, съставена от представители на училищните власти и от местните власти или общности, подписали споразумението, както и от родители на учениците, следи за изпълнението на този договор за сътрудничество.
\nТочният състав на тази комисия е определен в приложение.
\nТази комисия подготвя годишните програми за дейност, предвидени в чл. 6; тя разглежда въпросите за практическото организиране и изпълнение на програмите; тя осигурява координацията между външните лектори; тя следи за оценката на осъществените дейности.
\nТя може да създава подкомисии и работни групи.
\nВ рамките на това споразумение преподавателите от дадено учебно заведение могат да бъдат на разположение на партньорското учебно заведение. В този случай те са на подчинение на учебното заведение, което ги приема. В допълнително споразумение за тяхното предоставяне се уточняват условията за поемане на техните разходи.
\nВ случай на щети, понесени от учениците или от персонала в рамките на дейностите по сътрудничеството, заложено в това споразумение, учебното заведение, отговарящо за дейността, по време на която е нанесена щетата, осигурява обезщетението на жертвата и негово е задължението в случай на нужда да се обърне срещу друг виновник.
\nПриложенията към това споразумение могат да бъдат ревизирани всяка година, за да се отчита развитието на сътрудничеството.
\nТова споразумение е сключено за срок от 6 години и може да бъде подновявано негласно за следващите 3 години. То може да бъде преустановено от която и да е от страните с предизвестие от една година.
\n2.14. Модел на споразумение за създаване на трансгранична учебна програма Целта на този модел на доста оригинално споразумение е да създаде интензивно сътрудничество между училищните власти от двете страни на границата, за да се създадат с помощта на териториалните общности или власти трансгранични класове, в които децата, родени от двете страни на границата, да учат заедно. Тези класове функционират в рамките на съществуващите учебни заведения, без да се създават нови, а само с преразпределение на средствата и обмен на персонал. Местните общности и власти участват пряко в тази форма на сътрудничество като основно действащо лице, като допълнителен помощник (за финансиране на транспортирането на учениците или специфичните обезщетения например) и като партньор по отношение на интеркултурната и двуезична педагогика.
\nСледователно този вид споразумение трябва да се сключи между училищните власти и компетентните местни власти от двете страни на границата.
\nТова споразумение има за цел да определи условията на провеждане на съвместна учебна програма за децата и учениците от зона Х (от едната страна на границата) и зона Y (от другата страна на границата). (Формулировка по избор: То се вписва в рамките на споразумението за сътрудничество, сключено между държавите Х и Y с оглед насърчаване на трансграничния училищен обмен и като продължение на споразумението за сътрудничество между местните власти А и В.) Целта е да се позволи на съответните деца да получат задълбочено познание на езика, културата и специфичните за всяка от съответните страни учебни познания, за да могат без сериозни трудности да продължат образованието си във всяка от учебните системи.
\nЗа тази цел децата, родени в двете гранични зони, участващи в програмата, учат заедно и получават едно и също образование, осигурено отчасти от едната страна на границата и отчасти от другата, от преподаватели от двете училищни власти.
\nУчилищните власти и местните общности се задължават да улесняват в зависимост от своите компетенции и възможности развитието на тази програма.
\nДецата, които учат по тази трансгранична програма, са записани от административна гледна точка като ученици едновременно и на едната, и на другата учебна система и им е позволено да получават само част от преподаването, предоставяно във всяка от страните.
\nКомисия, съставена от представители на училищните власти от двете държави, както и от съответните местни власти, от представители на родителите на децата и в случай на нужда - от квалифицирани лица, осигурява управление на учебната програма.
\nТова управление включва:
\nВ задълженията на комисията се включва задачата да направи подбор съгласно поетите ангажименти в рамките на чл. 4 и 5 на училищните дейности, за които всяка от властите носи отговорност, както и на помещенията, които ще се използват.
\nТочният състав на комисията се дава в приложение. За контрола на споменатите по-горе въпроси тя може да създаде подкомисии и работни групи. Тя приема вътрешен правилник, който определя условията за нейното функциониране.
\nРешенията на комисията се приемат с мнозинство от 2/3 от нейните членове. Въпреки това решенията, които изискват предоставянето на допълнителни средства извън тези, определени в приложенията, предвидени в чл. 4 и 5, изискват съгласието на властта или общността, която трябва да осигури тези средства.
\nИзпълнението на решенията на комисията е осигурено от педагогически и от административен отговорник, както и от зам.-отговорници, които следят за доброто управление на учебната програма. Те се определят със съгласието на училищните власти от двете държави. Те изработват съвместно годишен отчет за дейността.
\nВ съответствие със съдържанието на програмата, определено от комисията, предвидена в чл. 3, всяка училищна власт осигурява част от обучението, прилагайки собствените си учебни програми и педагогически методи, осигурявайки за тази цел преподаватели, педагогически материали и помещения на разположение на трансграничната програма.
\nВ рамките на тази програма преподавателите от една страна могат да бъдат предоставени на разположение на учебната власт на друга страна. В този случай те се подчиняват на администрацията домакин. В допълнително споразумение се уточняват условията за поемане на разходите, свързани с него.
\nВсяка от училищните власти на двете държави подпомага развитието на курса пропорционално на броя на децата от всяка страна, участващи в него.
\nВ приложение се уточняват задълженията на всяка училищна власт за персонал, материали и помещения.
\nЗабележка. В това приложение може да се предвидят задължения за предоставяне на ресурси, разпределени във времето, във функция от развитието на учебната програма.
\nМестните власти, подписали споразумението, се задължават да предоставят материална и финансова подкрепа и според случая - в човешки ресурси, с оглед осъществяването на трансграничното сътрудничество.
\nВ приложение се уточняват елементите на тази помощ за всяка от властите.
\nЗабележка. Тази помощ може да се отнася за помещения, педагогически материали, превозни средства, настаняване на преподаватели, финансови субсидии, персонал и др.
\nПреподавателите от училищните власти на двете държави и външните лектори, предоставени от съответните местни власти, сформират общ педагогически екип, който се стреми да осигури под ръководството на представителите, избрани от комисията, посочена в чл. 3, координиране и допълване на приносите си.
\nУчебната програма трябва да гарантира равнопоставеност на езиците, на културите и на образователните традиции на двете страни.
\nОбразователните дейности и преподаваните предмети трябва да се разпределят между двата езика.
\nВсички ученици преминават едно и също обучение, освен помощните обучения, които са необходими само за някои ученици и свободноизбираеми предмети.
\nПървите етапи от развитието са определени в приложения и впоследствие са уточнени от комисията, предвидена в чл. 3.
\nЗабележка. По принцип включването на децата в програмата се извършва в предучилищна възраст. Така че първите създадени класове са предучилищни, като с преминаването на учениците в по-горни класове могат да се откриват нови и нови класове. Въпреки това в зависимост от ситуацията и от наличието на по-големи ученици билингви програмата може да започне и от по-високо ниво.
\nИзвънучилищни и допълнителни дейности се организират с цел да се подобри достъпът на учениците от програмата до езика и културата на съответните две страни и да се засилят връзките между децата с помощта на училищните власти, местните общности и родителите на учениците.
\nУчилищните власти улесняват на всички учебни нива завръщането на учениците от трансграничния курс към стандартното обучение във всяка от страните, ако родителите го желаят или ако напускат въпросния граничен регион.
\nВ края на гимназиалното обучение училищните власти и отговорниците за програмата подпомагат учениците да получат дипломи от двете страни.
\nВ случай на щети, понесени от учениците или от учителите в рамките на дейността на трансграничната програма, учебното заведение, отговарящо за дейността, по време на която е понесена щетата, осигурява обезщетението на жертвата, като има грижата при нужда да предприеме действия срещу трета отговорна страна.
\nПриложенията към това споразумение, които уточняват състава на комисията по чл. 3, етапите на развитие на програмата и приносът на властите и общностите, подписали споразумението, се преразглеждат всяка година най-късно три месеца преди началото на учебната година, за да се отчете развитието на проекта.
\nТова споразумение се сключва за срок 6 години и може да бъде подновявано негласно за период от 3 години. То може да бъде денонсирано от която и да е от страните с предизвестие от една година.
\n2.15. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество за земеползването по протежение на гранични реки (Вж. т. 1.13) 2.16. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество за съставяне на устав на група за трансгранично сътрудничество със статут на юридическо лице и приложение Страните по това споразумение за трансгранично сътрудничество ..........., Като имат предвид Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, открита за подпис в Мадрид на 21 май 1980 г. 7 и Допълнителния протокол към нея, открит за подпис в Страсбург на 9 ноември 1995 г. 8 [Евентуално:
\nКато имат предвид междудържавното споразумение за групи за трансгранично сътрудничество, подписано в ......... на ......... 9 ] Като считат, че ........., Решени да .........
\nСе договориха да създадат за тази цел група за трансгранично сътрудничество и да приемат нейния устав, както следва.
\nДЯЛ I - УЧРЕДЯВАНЕ, ЦЕЛ, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, териториален обхват, членове на групата
\nВ този устав понятията имат следните значения: а. група: група за трансгранично сътрудничество, създадена от това споразумение; б. териториални общности или власти: обществените институции, посочени в чл. 1 на междудържавното споразумение от ....... за групите за трансгранично сътрудничество, ако те са членове на групата, създадена по това споразумение; в. юридически лица: обществените институции, посочени по-горе, както и частноправните юридически лица, които са членове на групата; г. представители: физическите лица, избрани от членовете на групата, за да ги представляват в общото събрание.
\nТази цел включва следните задачи:
\nАко групата е обществена:
\nДЯЛ II - СРЕДСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ГРУПАТА
\nАко законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата, го позволява:
\nПерсоналът на групата се състои от:
\nДЯЛ III - ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ГРУПАТА
\nОбщото събрание е основният орган на групата. То упражнява следните компетенции:
\nУправителният съвет предоставя писмено или устно в срок от ............. седмици (да се уточни) сведенията, поискани от всеки член на групата.
\nАктовете и решенията на групата са подлагани на контрол, предвиден от вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на групата. В съответствие с това законодателство властта, отговаряща за контрола, е ... (да се допълни). Тя следи и за защита на интересите на териториалните общности или власти на други държави.
\nЕвентуално:
\nКомпетентните власти на други държави имат право да уведомят групата, че се противопоставят на това техните териториални общности или власти да продължават да участват в групата. Това надлежно мотивирано уведомление ще се вземе предвид като основание за оттеглянето; в този случай се прилага чл. 10 по-горе.
\nДЯЛ IV - ФИНАНСОВ РЕЖИМ
\nСчетоводството на групата се извършва и управлява според правилата на публичното/частното (ненужното да се зачеркне) право на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата.
\nОбщото събрание ежегодно гласува баланс и разчет на приходите и разходите, заверени от независими одитори, най-късно на 1 юли следващата година.
\nНезависимите одитори се назначават за срок от ............ години (да се допълни) от общото събрание, което определя възнаграждението им.
\nДокументите, приложени към известието за свикване на общо събрание, трябва да включват изрично отчетите на управителния съвет и на независимите одитори, както и баланса и разчета.
\nВсички разходни документи за обществени субсидии трябва да бъдат предоставени на разположение на властта, упражняваща контрола на групата.
\nВ случай на нецелесъобразно използване на тези фондове групата трябва да положи всички усилия да отнеме тези средства от онези, които са се възползвали от тях, и да ги възстанови.
\nГрупата и нейният персонал, назначен по договор, се подчиняват на данъчното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й.
\nДЯЛ V - удължаване, разпускане, ликвидация
\nДЯЛ VI - РАЗНИ
\nВсички документи, обвързващи групата по отношение на трети страни, се подписват от председателя или при негово отсъствие - от зам.-председателя и от член на управителния съвет, който е от държава, различна от тази, от която е председателят, освен ако управителният съвет не е делегирал изрично правото да подписва на председателя, зам.-председателя, на определен член на управителния съвет или на директора/генералния секретар.
\nВ съответствие със законодателството на държавата, на чиято територия е седалището на групата, председателят, зам.-председателят, членовете на управителния комитет и директорът/генералният секретар са отговорни самостоятелно или заедно, според случая, пред групата или прeд трети страни за нарушенията на този устав и за евентуалните грешки при управлението на групата.
\nВсички разногласия между групата и един или повече от нейните членове, свързани с нейното функциониране, се решават от компетентната юрисдикция, в съответствие със законите на държавата, от която е ответникът.
\nПравата и отговорностите на членовете на групата, както и начините на функциониране на нейните органи са уточнени във вътрешен правилник, изработен от управителния съвет и одобрен от общото събрание.
\nТози устав и вътрешният правилник се изработват на езика или езиците, чиято употреба е заявена от вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни за актовете и решенията на териториалните общности или власти.
\nКомпетентните власти на държавите, от които са териториалните общности или власти, се осведомяват взаимно за контролните процедури, възприети от съответните законодателства на тези държави, във връзка с влизането в сила на това споразумение за трансгранично сътрудничество, което става факт първия ден на следващия месец след последното уведомление.
\nЗаключителен член Страните се задължават да информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение за трансгранично сътрудничество и да му изпратят този текст. Също така страните информират генералния секретар за евентуалното продължение или разпускане на групата.
\nДЯЛ VII - ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ I. Определяне на първите членове на управителния съвет Представителите на членовете на групата, събрани на общо събрание, определят за членове на управителния съвет за срок от ......... години (да се уточни): a. представител ................:
\nII. Определяне на председател Общото събрание определя за председател на групата г-н или г-жа ................ (име, фамилия, адрес).
\nIII. Евентуално: определяне на директор/генерален секретар Ежедневното управление е поверено за ........ години (да се уточни) на г-н или г-жа (име, фамилия, адрес).
\nIV. Финансово участие на всеки член Финансовото участие на всеки член на групата през първата година е определено в следната пропорция от бюджета:
\nОбяснителна бележка във връзка с модела за междудържавно споразумение и модела за устав на групата за трансгранично сътрудничество, представляващи юридическо лице. (вж. т. 1.14) * Ненужното да се задраска.
\n1 Тази договореност може да бъде особено полезна за местните власти в граничните райони, например при замърсяване: едната местна власт може да предложи на другата подпомагащо финансиране, за да й позволи да проведе работите от нейна компетентност, но и в полза на първата власт.
\n2 Асоциациите, чиито устави са приложени към това споразумение.
\n3 Тази клауза засяга само селските паркове, в които са организирани подобни икономически и социално-културни дейности.
\n4 Подобно междудържавно споразумение може да се основава на модел на споразумение 1.1, приложено към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.
\n5 Например земетресение, вулканични изригвания, наводнения, пожари и др.
\n6 Заинтересованите власти от едната и от другата страна на границата могат сами да учредят и да управляват съвместно осигурителни фондове в случай на бедствие, настъпило на техните територии. В самото споразумение те могат да се договорят да създадат такъв фонд, който може да бъде захранван от съответните промишлени производства.
\n7 Официален вестник от ...
\n8 Официален вестник от ...
\n9 Официален вестник от ...
\n10 Официален вестник от ...