Чл. 291
\n
(1)Агрегатите и съоръженията за вентилационните и климатичните инсталации се предвиждат в самостоятелни, заключващи се помещения със светла височина, по-голяма с най-малко 0,8 m от светлата височина на най-високото съоръжение, но не по-малка от 2,2 m, с удобен достъп, когато се намират в сградата. Машинните помещения се измазват гладко и се боядисват с трайна боя
\n
(2)Минималната широчина на проходите за преминаване и обслужване между съоръженията и стените на помещението се определя в съответствие с изискванията за обслужване на съоръженията, като тя не може да е по-малка от 0,8 m.
\n
(3)За съоръжения, монтирани извън сградата (покрив, двор), се осигурява защита срещу нерегламентиран достъп.
\n
(4)За съоръженията за канален монтаж се осигурява достъп за обслужване.
\n
Раздел II
\n
Естествена вентилация
\n
Чл. 292
\n
Организирана и управляема естествена вентилация (аерация) се проектира, като се отчита едновременното действие на гравитационното и ветровото налягане върху сградата
\n
Чл. 293Аеродинамичната сянка на сградата се построява при приемане за постоянни параметрите на аерационния процес по дължина на сградата
\n
Чл. 294Не се допуска проектиране на неорганизирана и неуправляема естествена вентилация (проветряване)
\n
Чл. 295
\n
Аерация се предвижда за помещения с топлинно натоварване, по-голямо от 23 W/m 3 , и за широчина на помещението до 36 m, когато няма технологични изисквания за обработка на подавания въздух
\n
Чл. 296(1) Допуска се проектиране на аерация, комбинирано с местни смукателни или зонални общообменни вентилационни системи
\n
(2)Не се допуска проектиране на аерация, ако в помещенията са предвидени климатични или общообменни вентилационни инсталации за целия им обем.
\n
Чл. 297
\n
(1)Естествена вентилация се проектира при спазване изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 51 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1999 г.; доп., бр. 73 от 1999 г. и бр. 93 от 2003 г.) и на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
\n
(2)Не се допуска аерация при свободно отделяне на опасни вещества в помещението.
\n
Чл. 298За извършване на аерацията се използват регулируеми входящи и изходящи аерационни устройства, монтирани по външните ограждения на помещението
\n
Чл. 299Входящите аерационни устройства се разполагат на две нива в зависимост от режима на работата им
\n
1.при летен режим - отстоянието на долния край на отвора от пода е 1,2 m от пода;
\n
2.при зимен режим - отстоянието на долния край на отвора е 4 m от пода.
\n
Чл. 300(1) Изходящите аерационни устройства се разполагат на височината на разтваряне на топлинната струя (обикновено на покрива)
\n
(2)Допуска се при топлинен товар до 50 W/m 3 изходящите аерационни отвори да се разполагат максимално високо на страничните фасади.
\n
Чл. 301Височината на аерираното помещение се приема в зависимост от обемното топлинно натоварване, както е посочено в приложение № 17
\n
Чл. 302Аерация може да се проектира в едно- или двукорпусни сгради със свободни фасади
\n
Чл. 303
\n
Допуска се аерация в многокорпусни сгради при редуване на топъл със студен корпус, като се осигурят достатъчно външни ограждения за входящи аерационни устройства
\n
Чл. 304
\n
При проектирането на естествена вентилация задължително се определя хоризонталната температурна граница (“топлинна възглавница”) в горната температурна зона на топлинната струя
\n
Раздел III
\n
Механична вентилация
\n
Чл. 305
\n
Необходимото количество (дебит) пресен въздух, подаван в помещения, в които въздухът се замърсява в резултат само от пребиваващите хора, се определя съгласно приложение № 18 или приложение № 12
\n
Чл. 306В производствени помещения с механична вентилация се осигурява не по-малко от еднократен въздухообмен
\n
Чл. 307
\n
При проектиране на механична вентилация и климатизация се осигурява пресен въздух от околната среда (от озеленени площи, външни стени и от покрива) на достатъчно разстояние от технологични и други замърсявания
\n
Чл. 308(1) Отворите за засмукване на пресен въздух се разполагат на височина най-малко 2 m над терена при възможност на защитени от вятъра и засенчени места
\n
(2)Отворите за засмукване на пресния въздух се съобразяват с отворите за изхвърляне на отработения въздух, като се отчитат посоката на преобладаващите ветрове и зоната на аеродинамичната сянка с оглед избягване на къса връзка.
\n
Чл. 309Допуска се разполагането на отвори за пресен въздух над покрива на сградите или съоръженията, когато
\n
1.над покрива или съоръжението няма изхвърляне на технологични отпадъци и (или) отработен въздух от местни смукателни инсталации, съдържащи опасни вещества, или ако изхвърляните технологични отпадъци се отвеждат извън аеродинамичната сянка;
\n
2.преди изхвърлянето отвежданият въздух от местни смукателни инсталации, съдържащ прахообразни или опасни вещества, над покрива се пречиства до допустимата концентрация в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници.
\n
Чл. 310
\n
Не се допуска отворите за пресен въздух да се разполагат на места, където не е изключена възможността от попадане на искри (ако не е предвидена защита срещу тях) или газове и пари, отделящи се при експлоатацията, или авария на апарати или топлопроводи
\n
Чл. 311Отворите за засмукване на пресния въздух и за изхвърляне на отработения въздух се предвиждат със
\n
1.защитни решетки - срещу попадане на дъждовни капки;
\n
2.защитни решетки - срещу попадане на предмети с размер, по-голям от 10 mm.
\n
Чл. 312
\n
Пресният въздух, подаван чрез вентилационните и климатичните инсталации в производствени и спомагателни сгради, трябва да има концентрация на опасните вещества не повече от 30 % от граничната концентрация на опасните вещества във въздуха на работната зона, в съответствие с изискванията на Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа
\n
Чл. 313
\n
При проектирането се осигурява минимално разстояние за довеждане на пресния въздух до въздухообработващата централа. Когато няма такава възможност, се предвижда филтър, защитен срещу замръзване
\n
Чл. 314
\n
(1)Отворите за отработения въздух от климатичните и общообменните вентилационни инсталации се разполагат над билото на сградите, като се отчитат височината и разположението на съседните сгради
\n
(2)Допуска се отворите по ал. 1 да се разполагат по стените на сгради, когато те са изцяло климатизирани, като се отчита разположението на съседните сгради.
\n
Чл. 315Въздухообменът във вентилираните помещения се осигурява чрез подходящо разполагане на нагнетателните и смукателните отвори за осигуряване на
\n
1.хигиенните норми за микроклимата и чистотата на въздуха в работната зона;
\n
2.подаването на пресен въздух в най-чистите зони на помещението и засмукването на въздуха от зоните с източници на опасни вещества;
\n
3.при възможност движението на въздушните потоци от вентилационните системи в съответствие с естествената посока на разпространение на опасните вещества.
\n
Чл. 316
\n
В помещения с горивни процеси (печки, камини и др.) с изхвърляне на димните газове през комини, работещи на естествена тяга, не се допуска предвиждането на механична смукателна вентилация без осигурено пълно компенсиране на изсмуквания въздух
\n
Чл. 317
\n
В производствените помещения се предвижда комбинирана вентилация (механична и естествена) само при пълно компенсиране на изсмуквания въздух с пресен въздух или с въздух от по-чисти помещения
\n
Чл. 318
\n
За вентилационните инсталации, изпълняващи функциите и на въздушно отопление, както и за климатичните инсталации се предвижда рециркулация на въздуха, когато това е икономически целесъобразно
\n
Чл. 319(1) Не се допуска рециркулация на въздуха от помещения, когато в тях се отделят
\n
1.химични агенти съгласно Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа;
\n
2.биологични агенти съгласно Наредба № 4 от 2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (ДВ, бр. 105 от 2002 г.);
\n
3.силно изразени миризми.
\n
(2)Не се допуска рециркулация на въздуха в помещения с категория на производство А и Б съгласно нормите за пожарна и аварийна безопасност.
\n
(3)Не се допуска рециркулация на въздуха от помещения, в които се пуши.
\n
Чл. 320
\n
Апарати, работещи на пълна рециркулация в помещения (въздухоотоплителни апарати, вентилаторни конвектори), се разглеждат само като източник на топлина или студ и не се допуска използването им, когато 1. в помещението се отделят химични агенти, сублимиращи при допир с нагрети повърхности на апаратите;
\n
2.в помещението се отделят биологични агенти, чието развитие ще се подпомогне вследствие на топли или студени и влажни повърхности на апаратите;
\n
3.помещението е с категория на производство А и Б съгласно нормите за пожарна и аварийна безопасност.
\n
Чл. 321
\n
(1)Отделни спомагателни и обслужващи помещения, като кухни, клозети, бани, помещения за пране и др. в жилищни сгради без възможност за директно проветряване, се вентилират чрез централна или локална смукателна вентилация
\n
(2)Дебитът на изсмуквания въздух се определя съгласно приложение № 19.
\n
Чл. 322Дебитът на изсмуквания въздух от тоалетни и бани в общественообслужващи и производствени сгради трябва да осигурява 4- - 6-кратен въздухообмен
\n
Чл. 323
\n
Сгради, чиято дограма е от висок клас на въздухопропускливост, се препоръчва да се вентилират с балансирани приточно-смукателни инсталации, които включват топлообменник за оползотворяване на топлината на изхвърляния отработен въздух
\n
Раздел IV
\n
Въздушни душове и завеси
\n
Чл. 324
\n
Въздушни завеси се предвиждат за външни врати, междуцехови отвори и технологични отвори за едностранно или двустранно изолиране на потоци топлина, влага и други вредности
\n
Чл. 325
\n
Въздушната завеса е с по-висока температура от температурата в помещението, когато изолира топлинен или влажностен поток през зимата, и е с температурата на помещението, когато изолира поток на опасни вещества
\n
Чл. 326Въздушната завеса се проектира и изгражда като самостоятелна система с независимо топлинно захранване
\n
Чл. 327Дебитът на въздушната завеса не се отчита при оразмеряване на вентилационната или климатичната инсталация на помещението
\n
Чл. 328
\n
Въздушните душове се проектират за едно или няколко работни места, за места за почивка или технологични зони, когато в целия обем на помещението не могат да се постигнат изискваните параметри на микроклимата
\n
Чл. 329Въздушните душове са самостоятелни системи с независимо топло- и студозахранване
\n
Чл. 330(1) Въздушните душове се проектират само на пресен въздух, с частична рециркулация на въздух от помещението или с пълна рециркулация
\n
(2)Въздушни душове с пълна рециркулация се проектират за случаите, когато опасните вещества в работната зона са под граничната концентрация.
\n
Раздел V
\n
Местна смукателна вентилация
\n
Чл. 331(1) Местна смукателна вентилация се проектира за отстраняване на опасни вещества и топлина непосредствено от мястото им на отделяне
\n
(2)Местните смукатели отговарят на следните основни изисквания:
\n
1.конструкцията им е проста, ефективна, има малко аеродинамично съпротивление, не пречи на нормалния технологичен процес и осигурява достъп за монтаж, демонтаж и ревизия;
\n
2.смукателят е максимално приближен до източника на опасни вещества и по възможност най-пълно го изолира от околния въздух;
\n
3.засмуканият замърсен въздух не преминава през зоната на дишане на хората;
\n
4.опасните вещества се улавят при възможност в посоката на тяхното естествено движение.
\n
Чл. 332Местните смукатели се проектират като
\n
1.отворени - чадъри, бордови смукатели, смукателни маси и странични смукатели;
\n
2.полуотворени - смукателни шкафове и камери, смукателни кожуси и фасонни смукатели;
\n
3.затворени - капсуловки;
\n
4.технологично вградени смукатели - адаптирани в конструкцията на машината, която отделя опасни вещества.
\n
Чл. 333
\n
(1)Смукателните чадъри се предвиждат при едновременно отделяне на топлина и слаботоксични газове и пари, когато работникът не се навежда над източника на опасни вещества и над източника има достатъчно устойчив конвективен поток с осова скорост в равнината на смукателния отвор на чадъра не по-малка от 1 m/s
\n
(2)Смукателните чадъри се разполагат над източника на опасни вещества, като се:
\n
1.проектират с централен ъгъл на разтваряне между 45и 60° и смукателният отвор покрива в план източника на вредности;
\n
2.предвиждат на височина, която позволява безпрепятствено обслужване на технологичното съоръжение (обикновено на 1,8 - 2 m от пода).
\n
(3)Страната на чадъра трябва да е по-голяма от най-големия размер на топлинната струя в равнината на смукателния отвор, а дебитът на засмукания въздух - с 15 до 20 % по-голям от дебита на струята.
\n
(4)При проектиране на чадъри над източници с незначително топлоотделяне или при отсъствие на топлоотделяне дебитът на засмукания въздух се определя с оглед избягване разнасянето на опасните вещества от околните течения при най-неблагоприятните условия.
\n
(5)При опасност от проникване на опасни вещества покрай ръбовете на чадъра се използват реформирани чадъри със смукателен процеп по периметъра.
\n
(6)При отвори на пещи, сушилни и др. се използват чадъри козирки за улавяне на излизащите горещи газове, пари и други опасни вещества.
\n
Чл. 334
\n
(1)Бордовите смукатели се предвиждат при вани за течности, които отделят опасни вещества и на които по технологични съображения повърхността на ваната трябва да остане открита
\n
(2)Еднобордови смукатели се предвиждат за вани с широчина до 0,5 m и се допускат за вани с широчина до 0,8 m, когато няма възможност да се предвидят двубордови смукатели.
\n
(3)Двубордови смукатели се предвиждат при вани с широчина до 1,4 m, а когато технологичните условия позволяват, се предвиждат околовръстни смукатели.
\n
(4)Конструкцията на смукателите трябва да осигурява равномерно засмукване по дължината на процепа.
\n
Чл. 335
\n
(1)Странични смукатели се предвиждат за съоръжения, образуващи незначителен конвективен поток и над които по технологични изисквания не може да се монтира смукателен чадър
\n
(2)Дължината на страничния смукател е по-голяма от дължината на източника, а дебитът на засмукания въздух се определя в зависимост от количеството конвективна топлина, отделена от източника, от широчината му и разстоянията между него и смукателя.
\n
Чл. 336(1) Смукателни маси се предвиждат, когато отделянето на опасните вещества не е съпроводено със значителен конвективен поток
\n
(2)Размерите на масата се определят съобразно технологичните изисквания, а плотът на масата се изпълнява решетъчен или в него се оставят смукателни отвори.
\n
(3)Източникът на опасни вещества се проектира така, че разстоянието до равнината на смукателната маса е не по-голямо от 10 до 15 cm.
\n
(4)При опасни вещества без отделяне на топлина минималната скорост в габаритната площ на засмукване е 0,4 m/s.
\n
(5)При отделяне на топлина и прах смукателната скорост е 1,5 - 2 пъти по-голяма от скоростта на топлинната струя (собствената скорост на частицата). В тези случаи е целесъобразно да се използват експериментално установени данни.
\n
Чл. 337
\n
(1)За полуотворените смукатели, към които спадат смукателните шкафове и камери и полузакрити чадъри, дебитът на засмукването и свързването на смукателния въздухопровод се определят от условието в работните отвори да се осигури скорост, която не допуска излизане на опасни вещества към помещението
\n
(2)За смукателните кожуси (фасонните приемници) дебитът на засмукване трябва да превишава дебита на замърсената въздушна струя в мястото на отвора.
\n
Чл. 338
\n
(1)Смукателните шкафове се проектират с горно, долно или комбинирано засмукване с възможния най-малък работен отвор, който за известни периоди от технологичния процес може да се затваря с вратички или повдигащи се крила, като 1. горно засмукване се използва за технологични процеси, съпроводени с топлоотделяне;
\n
2.долно засмукване се използва при отделяне на тежки газове без топлина;
\n
3.комбинирано засмукване се използва в случаите, когато се изисква равномерна скорост по цялото сечение на работния отвор; в тези случаи 35 - 40 % от общия дебит на въздуха се засмукват през долните отвори.
\n
(2)Дебитът на засмукания въздух се определя по средната смукателна скорост в работния отвор, а когато в шкафа се отделя голямо количество газове, техният обемен дебит се прибавя към определения дебит на въздуха.
\n
(3)При лабораторни химични шкафове, както и когато няма специални указания се приема минимална смукателна скорост 0,4 - 0,5 m/s, като при значителни топлоотделяния в шкафа се извършва проверка по гравитационния напор и се приема по-големият смукателен дебит.
\n
Чл. 339
\n
(1)Смукателни камери се предвиждат за технологични процеси с интензивно отделяне на опасни вещества, като работното място може да бъде отвън или вътре в камерата (бояджийски и други камери)
\n
(2)Отворите за засмукване на въздух от камерата се разполагат възможно най-близо до източника на опасни вещества на срещуположната страна на работния отвор.
\n
(3)Смукателната скорост в работния отвор на камерите се приема в зависимост от технологичните условия.
\n
Чл. 340
\n
Смукателните кожуси (фасонните приемници) се използват за улавяне на прах, образуван при обработка на различни материали с режещи инструменти (абразивни и полировъчни дискове, различни резци, ножове, циркуляри и др.)
\n
Чл. 341
\n
Полузакрити чадъри се предвиждат, когато използването на смукателен шкаф е невъзможно по технологични причини, а обикновеният смукателен чадър е недостатъчно ефективен
\n
Чл. 342
\n
(1)При затворените смукатели мястото на отделяне на опасните вещества се огражда напълно от околното пространство, като се допускат само наблюдателни отвори с минимални размери
\n
(2)Конструктивното оформяне на затворените смукатели се съобразява с конструктивните и експлоатационните характеристики на съответните машини и съоръжения. Формата на ограждането и мястото на присъединяване на смукателния въздухопровод се избират така, че с минимален дебит на засмукване да се осигури необходимото подналягане по тази част от околната повърхност на ограждането, където има неплътности и отвори.
\n
(3)Дебитът на засмукването от ограждането се определя въз основа на дебита на отделящия се в ограждането газ или въздух, постъпил с внесения материал, общата площ на неплътностите и отворите в ограждането и смукателната скорост на въздуха в неплътностите и отворите.
\n
(4)Смукателната скорост е от 1 до 4 m/s в зависимост от конкретните технологични условия, като се отчита и влиянието на топлинния напор, когато има такъв.
\n
Чл. 343Изходните данни за местните смукатели за всеки конкретен случай се посочват в заданието за проектиране за обекта - част “Технологична”
\n
Чл. 344
\n
(1)Самостоятелни местни вентилационни системи се проектират, когато различието в режимите на работа на технологичните съоръжения съгласно технологичното задание налага разделянето им
\n
(2)Не се допуска в една и съща местна смукателна вентилационна система да се обединяват въздушни потоци, които съдържат:
\n
1.вещества, които при химическо съединение или при смесване повишават температурата си, запалват се, избухват или образуват взривоопасна смес;
\n
2.вещества, които при смесване образуват опасни смеси или съединения;
\n
3.взривоопасни или пожароопасни вещества, които се утаяват или кондензират по въздухопроводите и съоръженията.
\n
Чл. 345
\n
Замърсеният въздух от местните смукателни инсталации се изхвърля в атмосферата над покрива на сградата, безпрепятствено, вертикално нагоре, посредством въздухопроводи или шахти без шапки и др., като се отчитат височината и разположението на съседните сгради и се спазват изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници
\n
Раздел VI
\n
Климатизиране на въздуха
\n
Чл. 346Климатични инсталации се проектират, когато се изискват със заданието за проектиране
\n
Чл. 347
\n
(1)В помещения, предназначени за комфортно климатизиране, инсталациите се проектират за поддържане на параметрите на въздуха, на скоростта му в помещенията, на нивото на звуковото налягане и на необходимото количество пресен въздух съгласно приложение № 12
\n
(2)В помещения, предназначени за технологично климатизиране (вкл. здравни заведения, музеи и др.), инсталациите се проектират съгласно технологичното задание, като за производствените помещения се спазват изискванията на БДС 14776-87 за оптимални и допустими норми съгласно приложение № 12, табл. 2.
\n
Чл. 348
\n
Когато по технологични съображения се налагат изчислителни параметри за въздуха в работната зона, които не съответстват на нормираните с действащия БДС 14776-87, инсталациите се проектират за параметри на микроклимата, предварително съгласувани с органите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на здравеопазването
\n
Чл. 349
\n
Нормираните параметри на въздуха през лятото се постигат чрез използване на хладилна машина (директно или индиректно охлаждане) или чрез изпарително охлаждане (директно или индиректно)
\n
Чл. 350
\n
Допуска се неорганизирано вентилиране на помещения (с отваряне на прозорци) в жилищни и общественообслужващи сгради, в които отделни помещения се климатизират с разделни апарати (сплит)
\n
Чл. 351За климатични инсталации с овлажнителен апарат, работещ на оборотна вода, се предвиждат мерки за предотвратяване на развитието на бактерията легионела
\n
Раздел VII
\n
Пречистване на въздуха от прах
\n
Чл. 352
\n
За всички климатични и общообменни вентилационни инсталации се предвижда филтриране на обработвания за подаване в помещенията въздух в съответствие със заданието за проектиране
\n
Чл. 353
\n
(1)Пречистване на изхвърляния в атмосферата въздух се предвижда, когато се изисква съгласно Наредба № 2 от 1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници
\n
(2)При издаване на комплексно разрешително по реда на чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда пречистването на изхвърляния в атмосферата въздух от вентилационните и аспирационните инсталации се извършва при спазване на съответните норми за допустими емисии, определени в разрешителното.
\n
Чл. 354Филтрите се избират в зависимост от степента на пречистването и размера на улавяните частици, изисквани със заданието за проектиране, съгласно приложение № 20
\n
Чл. 355
\n
Въздухът се пречиства в зависимост от желания живот на филтрите едностепенно (груб или фин филтър), двустепенно (груб и фин филтър) и тристепенно (груб, фин и високоефективен филтър)
\n
Чл. 356Отделно филтриране на рециркулационния въздух се предвижда само когато има технологични изисквания
\n
Чл. 357Високоефективните филтри се проектират в непосредствена близост до нагнетателните устройства
\n
Раздел VIII
\n
Въздухопроводи
\n
Чл. 358(1) Въздухопроводната мрежа се проектира с въздухопроводи от
\n
1.поцинкована ламарина;
\n
2.ламарина от неръждаема стомана или алуминий;
\n
3.листова стомана;
\n
4.каширани двустранно с алуминиево фолио плоскости от твърд изолационен материал, от които на място се изработват въздухопроводите;
\n
5.пластмаси (поливинилхлорид, полиетилен, полипропилен, полиестер, усилен със стъклени влакна и поликарбонати);
\n
6.гъвкави канали.
\n
(2)Въздухопроводите, които са компонент на системите за аварийно вентилиране, се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за негоримост (реакция на огън) клас А1; d-o; s-1 съгласно БДС EN 13501 “Класификация на строителните продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън”.
\n
(3)Вентилационните въздухопроводи при преминаване от едно помещение в друго се оборудват в местата на прехода с противопожарна клапа с огнеустойчивост, равна на огнеустойчивостта на пресичания конструктивен елемент.
\n
(4)Транзитно преминаващите въздухопроводи през помещения се изпълняват от строителни продукти, които отговарят на изискванията за негоримост (реакция на огън) клас А1; d-o; s-1 съгласно БДС EN 13501.
\n
Чл. 359Допуска се изпълнение на въздухопроводи с бетон, тухли, рабиц и др., при условие че се осигурят възможност за почистване, гладки стени и необходимата плътност
\n
Чл. 360(1) Формата на напречното сечение на въздухопроводите се избира съобразно технико-икономическите, конструктивните и естетическите изисквания
\n
(2)Когато съобразно конструктивни или естетически изисквания е невъзможно използването на въздухопроводи с кръгло сечение, се избират въздухопроводи с правоъгълно, овално или друго сечение, като се дава предпочитание на форма, близка до квадратната.
\n
(3)Въздухопроводите за обезпрашителни инсталации се проектират с кръгло сечение.
\n
Чл. 361
\n
(1)Въздухопроводите за нискоскоростни вентилационни и климатични инсталации се проектират за препоръчителни и максимално допустими скорости на въздуха съгласно приложение № 21
\n
(2)Въздухопроводите за високоскоростни вентилационни и климатични инсталации се проектират за максимално допустимите скорости на движение на въздуха в тях съгласно приложение № 22.
\n
(3)За местни смукателни обезпрашителни инсталации скоростта на движение на въздуха във въздухопроводите се определя съгласно приложение № 23.
\n
Чл. 362
\n
Загубите на налягане във въздухопроводите се изчисляват като сума от загубите на триене и местни съпротивления, като при необходимост се отчита възстановеното статично налягане в прави участъци между две отклонения
\n
Чл. 363
\n
(1)Загубите на налягане на разклоненията се изравняват до разлика 15 % чрез подходящ избор на диаметрите (еквивалентните диаметри) при скорости на въздуха във въздухопроводите, по-малки от максимално допустимите скорости
\n
(2)При невъзможност за изравняване на налягането чрез промяна на диаметрите се предвиждат регулиращи органи.
\n
Чл. 364
\n
Правите участъци на въздухопроводите на местните смукателни обезпрашителни инсталации се проектират от листова стомана на заварки с дебелина на стената най-малко 2 mm, а при работа с абразивен прах (кварцит и др.) - с концетрация, по-висока от 100 mg/m 3 , и с дебелина най-малко 3 mm, като фасонните части се предвиждат с дебелина, която е с 1 mm по-голяма от дебелината на правите участъци
\n
Чл. 365В началото на главните отклонения на разклонени въздухопроводни мрежи се инсталират устройства за измерване на дебита на въздуха
\n
Глава единадесета ЗАЩИТА ОТ ШУМ И ВИБРАЦИИ
\n
Чл. 366
\n
Допустимите нива на звуково налягане в октавни честоти и в dB(А) за различни приложения се отчитат съгласно приложение № 12, табл. 1 или съгласно Хигиенни норми № 064 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и общественообслужващи сгради и жилищни райони (обн., ДВ, бр. 87 от 1972 г.; изм., бр. 16 от 1975 г.)
\n
Чл. 367
\n
Машинните помещения, вентилационните камери и топлообменните станции се предвиждат в отделни сгради или самостоятелни помещения в или до общественообслужващите, жилищните и производствените сгради в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ
\n
Чл. 368
\n
(1)Машините и съоръженията се разполагат върху фундаменти, които се проектират при спазване изискванията на нормите за проектиране на фундаменти, подложени на динамични натоварвания от машини
\n
(2)м ашините и съоръженията се свързват към тръбопроводната мрежа с гъвкави връзки.
\n
(3)За недопускане на предаване на вибрации и структурен шум по топлопроводите се предвиждат антивибрационни подложки и опори, а при преминаването им през стени, междуетажни плочи и други строителни елементи - антивибрационни обвивки.
\n
Чл. 369(1) Намаляването на нивото на аеродинамичните шумове се постига чрез
\n
1.естествено шумозаглушаване в елементите на въздухопроводната мрежа;
\n
2.вграждане на шумозаглушители във въздухопроводната мрежа към и от помещенията, както и на местата на засмукване на пресен въздух и на изхвърляния въздух (при необходимост).
\n
(2)За увеличаване на шумопоглъщащата способност на въздухопроводите и на техните елементи се допуска вътрешното им облицоване с шумопоглъщащи материали.
\n
(3)Вградените шумозаглушители се оразмеряват за остатъчното звуково налягане след естественото шумозаглушаване в елементите на въздухопроводната мрежа до постигане на допустимите нива в помещенията, определени съгласно чл. 366.
\n
Чл. 370
\n
За ограничаване на разпространяването на шума от машинните помещения, вентилационните камери, топлообменните станции и котелни се предвижда тяхното звукоизолиране чрез подходящи конструкции на ограждащите елементи (многослойни стени, плаващи подове, облицовки) Глава дванадесета КОНТРОЛ И АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ
\n
Чл. 371Контролът и автоматичното регулиране на отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации се определят така, че да осигуряват
\n
1.хигиенните норми за микроклимата и чистотата на въздуха в работната зона;
\n
2.повишаване сигурността на инсталацията;
\n
3.икономия на енергийни ресурси.
\n
Чл. 372(1) За контрол на работата на инсталациите се предвиждат показващи и сигнализиращи прибори
\n
(2)За отчитане и анализ на работата на инсталациите се предвиждат самопишещи прибори.
\n
(3)При опасност от авария, брак на продукцията или нарушаване на технологичния процес се предвиждат сигнализиращи прибори.
\n
Чл. 373Контролни прибори се предвиждат при
\n
1.нагнетателните вентилационни инсталации за: а) температурата на подавания и външния въздух; б) температурата на топлоносителя; в) съпротивлението на филтрите за въздух;
\n
2.нагнетателните вентилации, комбинирани с въздушно отопление за: а) температурата на въздуха в помещенията; б) температурата на подавания и външния въздух; в) температурата на топлоносителя; г) съпротивлението на филтрите за въздух;
\n
3.климатичните инсталации за: а) температурите и относителната влажност на подавания в помещението въздух, когато се изисква със заданието за проектиране; б) температурите на постъпващия и изходящия топлоносител (вода) от калорифери; в) температурите на постъпващия и изходящия студоносител (вода) от въздухоохладител (оросителна камера); г) налягането на водата в кръговете на топлоносителя и студоносителя; д) налягането на изпарение и кондензация при системи с директно изпарение и кондензация; е) температурата и налягането на въздуха при двуканалните инсталации и при инсталациите с количествено регулиране; ж) съпротивлението на филтрите за въздух;
\n
4.топлообменните станции с индиректно свързване с топлоносител вода за: а) температурата и налягането в подаващия и връщащия тръбопровод на топлопреносната мрежа; б) температурата на втория кръг пред и след подгревателя; в) налягането в отоплителната инсталация пред и след помпата;
\n
5.топлообменните станции с топлоносител пара за: а) температурата и налягането на парата в топлопреносната мрежа; б) температурата и налягането на парата в отоплителната инсталация;
\n
6.инсталацията за горещо водоснабдяване с подгреватели с топлоносител пара за: а) налягането на парата на входа на подгревателя; б) температурата на постъпващата вода пред подгревателя; в) температурата на водата, излизаща от подгревателя;
\n
7.инсталацията за горещо водоснабдяване с топлоносител вода за: а) температурата и налягането на водата в подаващия и връщащия тръбопровод на топлопреносната мрежа; б) температурата и налягането на постъпващата вода; в) температурата на водата, излизаща от подгревателя.
\n
Чл. 374Прибори за сигнализация при работата на вентилационни и климатични инсталации се предвиждат в съответствие със заданието за проектиране
\n
Чл. 375Автоматично регулиране се предвижда съгласно заданието за проектиране за
\n
1.отоплителни инсталации, като се приема местно, зонално или централно регулиране съгласно БДС EN 12828;
\n
2.общообменни вентилационни и климатични инсталации, в т.ч. за: а) регулиране на температурата и относителната влажност (когато се изисква със заданието) на въздуха в помещенията и/или за подавания в тях въздух; б) регулиране на отношението пресен към рециркулационен въздух; в) защита срещу замръзване на калориферите, работещи с външен въздух; г) регулиране на температурата на въздуха в помещенията в зависимост от температурата на външния въздух;
\n
3.топлообменни (абонатни) станции.
\n
Чл. 376(1) Осезателите за температура и влага се предвиждат на места, които не са изложени на смущаващи въздействия
\n
(2)Допуска се поставяне на осезатели в рециркулационен въздухопровод, ако параметрите на рециркулационния въздух не се различават от параметрите на въздуха в помещението.
\n
Чл. 377
\n
Вентилационните и климатичните инсталации се включват и изключват директно от обслужваното помещение или от машинни помещения, както и от централни командни пунктове
\n
Чл. 378Включването и изключването на електродвигателите на вентилационните съоръжения се предвижда с блокировка за осигуряване на
\n
1.включване на смукателните преди нагнетателните вентилационни инсталации в пожароопасни или взривоопасни помещения и в помещения с подналягане;
\n
2.изключване на смукателните след нагнетателните вентилационни инсталации, проектирани за работа в условията по т. 1;
\n
3.включване на вентилаторите преди калориферите с електронагреватели и тяхното изключване преди вентилаторите;
\n
4.включване на ръкавните филтри преди вентилаторите и тяхното изключване след изключване на вентилаторите;
\n
5.включване и изключване на вентилатора на въздушната завеса съобразно отварянето и затварянето на вратите и технологичните отвори на промишлените цехове;
\n
6.включване на резервния агрегат при авария на работния агрегат.
\n
Чл. 379Местните смукателни инсталации на технологичните съоръжения се блокират взаимно с пусковата им апаратура
\n
Чл. 380За вентилационни инсталации с мокри филтри или прахоуловители се предвижда
\n
1.блокировка на пускането на вентилатора с включване подаването на вода и изключването подаването на вода при спиране на вентилатора;
\n
2.блокировка на вентилатора поради прекъсване подаването на вода, при пречистването на въздуха от запалителни и взривоопасни вещества.
\n
Чл. 381
\n
Сухите филтри и прахоуловители за пречистване на въздуха от взривоопасен прах (горим прах, влакна или отпадъци с долна граница на взривяемост до 65 g/m 3 ) се свързват с атмосферата посредством взривни клапи
\n
Чл. 382(1) Включването и изключването на аварийната вентилационна инсталация се предвижда
\n
1.автоматично;
\n
2.ръчно - във или извън помещението, като пусковите табла се проектират до входа му.
\n
(2)При работа на аварийната вентилационна инсталация нагнетателните инсталации се изключват чрез блокировка.
\n
Чл. 383При пожар се предвижда изключване на вентилаторите на нагнетателните вентилации и автоматично затваряне на противопожарните клапи
\n
Чл. 384
\n
Централно управление на системата за автоматизация на ОВК инсталации се предвижда за производствени и общественообслужващи сгради, когато се изисква със заданието за проектиране ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.“Енергиен обект” е обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите.
\n
2.“Топлопреносна мрежа” е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или потребителите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите.
\n
3.“Пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ” е транспортирането на електрическата или топлинната енергия или природния газ през преносната мрежа.
\n
4.“Разпределение на топлинна енергия” е транспортирането на топлинна енергия чрез инсталациите за битово горещо водоснабдяване, отопление, климатизация и др. на потребителите.
\n
5.“Разпределително топлинно табло” е устройство, предназначено за разпределение и регулиране на топлина, което се прилага в отоплителни инсталации със собствен топлоизточник.
\n
6.“Колектор” е елемент на тръбната инсталация за събиране (събирателен) или разпределяне (разпределителен) на течности, пара или газове.
\n
7.“Пиезометричен график на налягането в топлопреносната мрежа” е графичното изображение на изменението на налягането на топлоносителя в топлопреносната система, в т.ч. топлоизточника, топлопреносната мрежа и абонатнитe станции, при различни оразмерителни и експлоатационни условия.
\n
8.“Опасни вещества” са: а) химичните вещества, класифицирани в една или повече категории на опасност съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати; б) химичните агенти, за които са определени гранични стойности във въздуха на работното място съгласно Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа; в) химичните вещества, посочени в Наредба № 3 от 2004 г. за пределно допустимите концентрации на химични вещества, отделяни от полимерни строителни материали в жилищни и обществени сгради (ДВ, бр. 17 от 2004 г.).
\n
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 2Тази наредба се издава на основание чл. 125, ал. 4 ЗЕ и чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ
\n
§ 3Наредбата влиза в сила за строежи, чието проектиране започва шест месеца след обнародването й в “Държавен вестник”
\n
§ 4
\n
Наредбата отменя Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, утвърдени със заповед № РД-14-02-84 от 3.II.1986 г. на министъра на строителството и селищното устройство и отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (кн. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.), Нормите за проектиране на топлопреносни мрежи, одобрени със заповед № 1278 от 24.VII.1972 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, Правилата за изпълнение и приемане на СМР за топлоснабдителни системи от ПИПСМР - Външни мрежи за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (БСА, бр. 4 от 1984 г.; попр., бр. 3 - 4 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1993 г.) и Правилата за приемане на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (БСА, бр. 1 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 - 7 от 1991 г.)
\n
§ 5Указания по прилагане на наредбата дават министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на енергетиката и енергийните ресурси
\n
Министър на регионалното развитие и благоустройството: В. Церовски Министър на енергетиката и енергийните ресурси: М. Севлиевски Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя) Приложение № 2 към чл. 77 Приложение № 3 към чл. 86 Приложение № 4 към чл. 103, ал. 3, т. 1 и 2 Приложение № 5 към чл. 107, ал. 1 Приложение № 6 към чл. 108, ал. 1 Приложение № 7 към чл. 129, ал. 2 Приложение № 8 към чл. 130, ал. 2 Приложение № 9 към чл. 191, ал. 2 Приложение № 10 към чл. 191, ал. 3 и чл. 254 Приложение № 11 към чл. 194, ал. 1 и 2 Приложение № 12 към чл. 195, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 305, чл. 347, ал. 1 и 2 и чл. 366 Приложение № 13 към чл. 236 Приложение № 14 към чл. 255 и чл. 259, ал. 2 Приложение № 15 към чл. 273, ал. 1 Приложение № 16 към чл. 276 Приложение № 17 към чл. 301 Приложение № 18 към чл. 305 Приложение № 19 към чл. 321, ал. 2 Приложение № 20 към чл. 354 Приложение № 21 към чл. 361, ал. 1 Приложение № 22 към чл. 361, ал. 2 Приложение № 23 към чл. 361, ал. 3