(2)Преди провеждане на изпитванията на вакуум всички сградни канализационни отклонения и общите вакуумни тръбопроводи се почистват и се осигурява тяхната непропускливост от повърхностни води.
\n
(3)Изпитванията на вакуум се извършват на всеки етап от изграждането, както и за цялата вакуумна канализационна система след окончателното й изграждане.
\n
(4)Междинните изпитвания се извършват след полагане на вакуумните тръбопроводи с дължина най-много 450 m.
\n
(5)Когато в някой участък изпитването е проведено неуспешно, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато стойностите на вакуума останат в определените стойности.
\n
(6)Окончателното изпитване на вакуумната канализационна система се извършва след изграждането на всички вакуумни тръбопроводи и сградни отклонения и на вакуумната станция.
\n
(7)При въвеждането на вакуумните канализационни системи в експлоатация се установява допълнително функционирането на управлението и на алармената система във вакуумните станции.
\n
Чл. 154
\n
(1)При изпитването и въвеждането в експлоатация на напорните канализационни системи се спазват изискванията на техническите спецификации, определящи изисквания към напорните канализационни системи, и съответните изисквания в проекта
\n
(2)Преди изпитване и въвеждане в експлоатация напорните канализационни системи се почистват и се осигурява тяхната непропускливост от повърхностни води.
\n
(3)Напорните канализационни системи се изпитват на водонепропускливост в съответствие с нормативните изисквания при изпитване на водопроводи.
\n
(4)При въвеждането на напорните канализационни системи в експлоатация се установява допълнително функционирането на управлението и на алармената система.
\n
Глава петнадесета ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Раздел І Изисквания при техническата експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения
\n
Чл. 155
\n
(1)Поддържането и техническата експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения обхващат предварително планирани, текущи и извънпланови (инцидентни) мерки и дейности за поддържане на системата в необходимото конструктивно и функционално състояние, както следва 1. локални ремонти или подмяна на повредени тръби или елементи;
\n
2.отстраняване на утайки, растителни корени и други препятствия;
\n
3.ремонт и поддръжка на машините и монтажните съоръжения;
\n
4.борба с вредители (гризачи и насекоми).
\n
(2)Изпълнението на мерките и дейностите по ал. 1 се осигурява с минимален персонал и техническо оборудване съгласно наредбата по чл. 198о, ал. 7 и 8 от Закона за водите (ЗВ).
\n
Чл. 156При експлоатацията и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения се осигурява изпълнението на следните изисквания
\n
1.гарантиране на безопасна и икономически ефективна експлоатация при допустими неблагоприятни въздействия върху околната среда;
\n
2.експлоатация без запушвания;
\n
3.ограничаване на честотата на хидравлично претоварване до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности в съответствие с табл. 1 на приложение № 2;
\n
4.ограничаване на честотата на преливане през дъждопреливниците до определените в проекта и инструкциите за експлоатация стойности, както и отсъствие на преливане на отпадъчни води в сухо време;
\n
5.опазване на здравето и живота на населението;
\n
6.осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на персонала при поддръжката и експлоатацията;
\n
7.предпазване на околните сгради и съоръжения от наводняване с отпадъчни води от канализационната мрежа (подприщване);
\n
8.запазване на целостта и функционалността на системата в предвидения с проекта експлоатационен срок;
\n
9.осигуряване и поддържане на водонепропускливостта на тръбопроводите и съоръженията;
\n
10.предотвратяване на образуването на миризми, агресивни и токсични вещества;
\n
11.осигуряване на подходящ достъп до елементите на системата за оглед, поддръжка и експлоатация;
\n
12.осигуряване на естествена вентилация на мрежата през дъждоприемните шахти и отворите на капаците на ревизионните шахти.
\n
Чл. 157По време на техническата експлоатация се предвиждат необходимият контрол, управление или преразпределяне на оттичащите се отпадъчни води посредством
\n
1.включване и изключване на помпи;
\n
2.други съоръжения и мероприятия;
\n
3.монтиране на устройства за измерване на водното количество.
\n
Чл. 158
\n
(1)Техническата експлоатация и поддържането на канализационните мрежи и съоръжения се извършват в съответствие с разработена документирана система за техническо и ремонтно обслужване
\n
(2)За постигане на ефективна експлоатация и поддържане на канализационните системи се изискват:
\n
1.план за експлоатация и поддържане;
\n
2.достатъчен и квалифициран персонал;
\n
3.познаване на системата;
\n
4.наличие на подходящи съоръжения и устройства;
\n
5.пълна техническа документация, включително и подземен кадастър.
\n
Чл. 159(1) Планът за експлоатация и поддръжка на канализационните мрежи и съоръжения съдържа най-малко
\n
1.подробни графични и цифрови данни за характеристиките на урбанизираната територия и канализационната мрежа;
\n
2.подробно описание на вида на мерките за поддръжка на планираните експлоатационни параметри на системата;
\n
3.изискванията за периодичност на наблюденията (мониторинг) на канализационната мрежа и съоръженията, техния вид, честота и технически средства за реализирането им;
\n
4.планирани дейности по поддръжката (текущи и основни ремонти и реконструкции);
\n
5.планирани дейности при нарушения или аварии;
\n
6.видове експлоатационни проблеми, които могат да възникнат, и начините и средствата за тяхното отстраняване;
\n
7.разпределение на отговорностите за реализиране на планираните мерки и санкциите за тяхното неспазване;
\n
8.оценка на риска за излизане от експлоатация на елементите на системата и на последиците в резултат на това при спазване на нормативните изисквания за управление на водите;
\n
9.подробен финансов разчет за осигуряване на планираните в плана дейности и технически средства;
\n
10.стратегия за поддържане на канализационната мрежа;
\n
11.планирани дейности за мониторинг на инфилтрираните подземни води в смесените канализационни мрежи, както и в канализационните мрежи за битови отпадъчни води при разделни канализационни мрежи.
\n
(2)Плановете за техническата експлоатация на отделни части на системата включват най-малко следните основни елементи:
\n
1.помпени станции;
\n
2.вакуумни и напорни съоръжения и устройства (ако има такива);
\n
3.затворни съоръжения и арматури;
\n
4.задържателни резервоари;
\n
5.дюкери и съоръженията към тях.
\n
(3)Плановете за техническа експлоатация и поддръжка се актуализират периодично при отчитане на събраните за миналите периоди данни за състоянието и развитието на канализационната мрежа.
\n
Чл. 160(1) При експлоатацията и поддържането на канализационната мрежа се установяват причините за възникналите проблеми, като се изследват
\n
1.трасето на тръбопровода;
\n
2.мястото на запушването и причината за запушване или счупване на тръбите;
\n
3.причините за пропадане на терена;
\n
4.мястото и качеството на изпълнение на изградените включвания към мрежата;
\n
5.произходът и местата на нерегламентирани включвания на канализационни участъци и повърхностни води към канализационната мрежа;
\n
6.качеството на изпълнение на ремонти и реконструкции;
\n
7.състоянието на тръбопровода, размерът на отлаганията и полепналите мазнини по вътрешната повърхност на тръбите, резултатът от почистването на тръбопровода;
\n
8.качеството и количеството на отпадъчните води;
\n
9.водонепропускливостта на канализационната мрежа;
\n
10.хидравличната проводимост на канализационната мрежа или на определени нейни участъци;
\n
11.причините и мястото на образуваните отлагания и др.
\n
(2)Методите за изследване на канализационните мрежи включват:
\n
1.изследване посредством оцветяване;
\n
2.електронно определяне на мястото на аварията;
\n
3.инспекция посредством телевизионна камера;
\n
4.визуален контрол;
\n
5.проверка чрез отразяване с огледала;
\n
6.измервания на количеството на отпадъчните води чрез електронни измервателни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;
\n
7.определяне на качествата на отпадъчните води чрез автоматични пробовземни и регистриращи устройства, монтирани на определени места по канализационната мрежа;
\n
8.определяне на количеството на инфилтрираните води;
\n
9.определяне на водонепропускливостта и др.
\n
Чл. 161(1) При нарушаване на функционалната способност на експлоатираната канализационна мрежа се извършват следните дейности
\n
1.обобщаване на данните от извършваните периодични проверки за функционирането на мрежата;
\n
2.определяне на частта от мрежата, за която ще се извършат по-подробни изследвания и мероприятия;
\n
3.установяване на приоритетните за решаване проблеми;
\n
4.систематизиране и оценка на наличната информация (изискванията на нормативните актове, местоположение, материал, размери и състояние на тръбопроводите, извършени мероприятия за решаване на проблемите, предишни проверки, хидравлични изчисления и оценки за въздействието върху околната среда, вид и количество на заустваните производствени води, подземни води, почвени условия и др.);
\n
5.актуализиране на кадастъра на канализационната мрежа.
\n
(2)За отстраняване на експлоатационните проблеми при нарушено функциониране на канализационната мрежа се извършва нейното обследване в един или няколко от следните основни аспекти:
\n
1.хидравлични изследвания (измерване на отпадъчните водни количества, изготвяне и проверка на хидравличен модел – особено при смесени канализационни мрежи или разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води, оценка на хидравличната способност за различни случаи на дъжд и установяване на проблемите в хидравличната проводимост);
\n
2.изследвания за въздействието върху околната среда (регистриране на заустванията на производствени отпадъчни води, провеждане на изследвания за водонепропускливостта на мрежата и установяване на проблемите);
\n
3.устойчивост и носимоспособност на строителните конструкции (провеждане на проверки на строителните конструкции, оценка на тяхното състояние и установяване на дефектите и деформациите).
\n
(3)В зависимост от установените причини за нарушаване на функционирането на канализационната мрежа се предприемат съответните действия за тяхното отстраняване.
\n
Чл. 162При техническата експлоатация на канализационните мрежи се извършват периодично в съответствие с плана за експлоатация и поддържане следните дейности
\n
1.капаците, стъпалата или стълбите и дънните части на ревизионните шахти и ревизионните отвори се почистват от замърсявания, като при необходимост се извършва ремонт, възстановяване и обновяване на шахтите, както и подмяна на стъпалата или стълбите;
\n
2.дъждоприемните шахти се почистват най-малко един път годишно и редовно се проверява количеството на задържаните отпадъци, които при необходимост се отстраняват;
\n
3.извършва се постоянен контрол на състоянието на конструкцията на каскадните шахти, капаците и стъпалата или на стълбите им; каскадните шахти се почистват редовно по механичен или хидравличен начин;
\n
4.извършват се наблюдения на водните нива, на честотата на преливанията и др. на дъждопреливните шахти за контролиране на тяхното действие и редовен контрол на състоянието на тяхната конструкция и почистването им от замърсявания;
\n
5.проверява се състоянието на затворните устройства (спирателни кранове или саваци) на дюкерите, като при необходимост се ремонтират или заменят с нови, периодично се извършва визуална проверка на тръбопроводите и периодично почистване на входната и изходната шахта на дюкерите и промиване на тръбопроводите;
\n
6.извършва се редовен контрол на състоянието на конструкцията на задържателните резервоари, на средствата за осигуряване на достъп до дъното им, на капаците на входните отвори и др.;
\n
7.при откритите задържателни резервоари се контролира стабилното закрепване на предпазните парапети, въжетата и др.;
\n
8.извършва се редовен контрол и поддържане на помпените агрегати, електрозахранването, тръбопроводите, арматурите, сградата на помпената станция и др.;
\n
9.след изпразване на задържателните резервоари се извършва механично почистване на дъното им и/или хидравлично отмиване на утайките;
\n
10.при влизане в закрити съоръжения на канализационната мрежа се предприемат необходимите мерки за осигуряване на здравето и безопасността на експлоатационния персонал в съответствие с изискванията на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд.
\n
Чл. 163
\n
(1)След всяко въвеждане в експлоатация (след първоначално изграждане и след реконструкции) всяка вакуумна канализационна система в съответствие с изискванията на българските стандарти за вакуумни канализационни системи се подлага на следните изпитвания 1. шум;
\n
2.минимален вакуум в разклоненията на системата;
\n
3.съотношение въздух/отпадъчни води;
\n
4.време за възстановяване на вакуума;
\n
5.способност на системата за автоматично възобновяване на нейната работа;
\n
6.функциониране на управлението и на алармената система във вакуумните станции;
\n
7.необходимо време за подмяна на смукателните вентили и помпените агрегати.
\n
(2)При техническата експлоатация на вакуумните канализационни системи се извършват следните основни дейности:
\n
1.вътрешен оглед на сградните канализационни шахти и на устройствата в тях най-малко на всеки шест месеца, като един път годишно се извършва почистване и промиване на събирателния резервоар, фасонните части и вентилационните тръби;
\n
2.най-малко един път на пет години се извършва основен преглед на смукателните вентили, като при необходимост те се заменят с нови;
\n
3.на всеки 1 – 2 седмици се извършва визуален оглед на вакуумната станция;
\n
4.регистрират се часовете на работа на вакуумните устройства и на нагнетателните помпи, като се отчита разходът на електрическа енергия;
\n
5.извършва се редовен преглед на механичното и електрическото оборудване.
\n
Чл. 164При експлоатацията на напорните канализационни системи се извършват следните основни дейности
\n
1.при необходимост се промиват с въздух или вода клоновете на мрежата посредством промивни кранове в началото на всеки клон;
\n
2.извършва се редовен оглед и почистване на черпателните резервоари;
\n
3.извършва се постоянен контрол на действието на системите за управление на помпените агрегати;
\n
4.неизползваните участъци от напорните канализационни мрежи се изключват от експлоатация, за да не се намалява създаваният от помпите напор и да се предотврати навлизането в мрежата на подземни води;
\n
5.редовна проверка на функцията на автоматичните въздушници.
\n
Чл. 165(1) При техническата експлоатация на помпените станции се извършва периодичен контрол на състоянието на помпените агрегати по отношение на
\n
1.износването на работното колело и други подвижни части на помпите;
\n
2.уплътненията между вала и корпуса на помпите;
\n
3.лагерите на помпите и двигателите;
\n
4.закрепването им към фундаментите;
\n
5.центрирането им и др.
\n
(2)Помпите и тръбопроводите се почистват и промиват редовно.
\n
(3)Дъното и стените на помпените станции се почистват с водна струя.
\n
(4)Дебитът, налягането, консумацията на електрическа енергия и продължителността на работа на помпените агрегати се контролират и записват всеки ден.
\n
(5)Регистрира се всяко нарушение в работата или авария на помпените агрегати и се вземат мерки за бързото им отстраняване.
\n
(6)Състоянието на системите за смазване и охлаждане, на устройствата за контрол и наблюдение, на алармените устройства, на вентилационната система, на електрическите инсталации за високо и ниско напрежение и др. се контролира всеки ден.
\n
(7)В съответствие с изискванията на нормативните актове се осигурява безопасен достъп на персонала до помещения или шахти, в които е възможно да се образуват токсични и взривоопасни газови смеси.
\n
(8)Канализационните помпени станции се осигуряват със:
\n
1.питейна вода;
\n
2.табели за обозначаване на опасни места;
\n
3.средства за оказване на неотложна медицинска помощ;
\n
4.лични предпазни средства и др.
\n
Раздел ІІ Събиране, съхранение, обработване и актуализиране на информацията за състоянието, техническата екплоатация и поддръжката на канализационните мрежи
\n
Чл. 166(1) При експлоатацията на канализационните мрежи се събира, обработва и съхранява информация за следните основни цели
\n
1.провеждане на нормална експлоатация;
\n
2.изготвяне на доклади за състоянието на мрежата, за необходимостта от текуща поддръжка, ремонти и реконструкции на канализационната мрежа и на съоръженията към нея, за инцидентни повреди и аварии, за безопасните и здравословни условия на труд за персонала и за оценката на риска от хидравлично претоварване и наводняване;
\n
3.изготвяне и поддържане на кадастър на канализационната система;
\n
4.изготвяне на плановете за експлоатация и поддържане на канализационната мрежа;
\n
5.извършване на обследване на канализационната мрежа при нарушаване на функционирането й.
\n
(2)Информацията по ал. 1 съдържа най-малко следните данни:
\n
1.списък на елементите на системата, включващ тръбопроводите и каналите за отпадъчни води, шахтите, помпените станции, дъждопреливниците, задържателните резервоари и други съоръжения;
\n
2.данни за извършените действия при редовната техническа експлоатация и за състоянието на канализационната мрежа и съоръженията към нея;
\n
3.подробни данни за разрешените включвания в канализационната система – производствени отпадъчни води, опасни вещества и др.;
\n
4.подробни данни за разрешените включвания във водоприемника – отливни канали след дъждопреливници, задържателни резервоари и помпени станции;
\n
5.доклади с резултати от проверките на канализационната мрежа, включително и такива за проверки с телевизионна камера;
\n
6.доклади за инцидентни повреди – запушвания, счупвания на тръби, нарушения в помпените станции и напорните тръбопроводи, заливания на сгради и територии, недопустими инцидентни замърсявания на водоприемниците и др.;
\n
7.данни за симулационни моделни изследвания, провеждани при подходящи сценарии, за определяне на поведението и хидравличния капацитет на канализационната мрежа при интензивни дъждове, като евентуално се преценява необходимостта от реконструкция на мрежата;
\n
8.данни от мрежата от станции за едновременно наблюдение и регистриране на дъждовете и водните количества в канализационната мрежа с цел калибриране и проверка на симулационните модели на мрежата;
\n
9.доклади за извършените работи в рамките на планираните мерки за поддържане на канализационната мрежа;
\n
10.доклади за извършените действия и времето за реагиране при отстраняване на аварии по канализационната мрежа;
\n
11.доклади за извършените реконструкции и разширения на канализационната мрежа и на съоръженията към нея;
\n
12.данни за вида, времето на полагане на тръбите, фасонните части и арматурите при ремонт, реконструкция или разширение на канализационната мрежа;
\n
13.данни за разходите при ликвидиране на последствията от инциденти и за поддръжка на мрежата;
\n
14.данни за заболявания, наранявания или смъртоносни злополуки с лица от експлоатационния персонал и граждани;
\n
15.данни за оплаквания от разпространение на остри миризми от канализационната мрежа;
\n
16.данни за оплаквания от наводняване на сгради и терени, предизвикани от хидравлично претоварване или неадекватно функциониране на участъци от канализационната мрежа;
\n
17.данни за състоянието и функционирането на помпите, електромеханичните и електронните устройства и системите за управление на канализационната система;
\n
18.доклади за оценка на риска от хидравлично претоварване на канализационната мрежа и наводняване на урбанизираните територии.
\n
(3)Информацията по ал. 2 се отразява своевременно в кадастъра на канализационната система.
\n
Глава шестнадесета ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПСОВ
\n
Чл. 167
\n
(1)Основните и спомагателните съоръжения и стопанства, спомагателните, обслужващите и административните сгради и инфраструктурата на територията на ПСОВ се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнението на СМР на различни видове строителни конструкции
\n
(2)Съоръженията, които се изграждат в строителни изкопи, се засипват след успешно проведени изпитвания за тяхната якост и водонепропускливост и след съставяне на съответните актове за приемане.
\n
(3)При наличие на високи нива на подземните води се предвиждат подходящи дренажни системи за понижаване на водните нива, които се експлоатират непрекъснато по време на строителството, а при необходимост и през време на експлоатацията на ПСОВ.
\n
Чл. 168
\n
(1)Монтажът на помпените агрегати, на компресорите, тръбопроводите и арматурите се извършва съгласно проектните изисквания и изискванията на съответните производители
\n
(2)При монтажа на възвратните клапи се спазва посоката на протичане, отбелязана върху клапата.
\n
(3)При монтажа на тръбопроводите се отчита тяхното предназначение съгласно проекта.
\n
(4)Компресорите се шумоизолират в съответствие с проекта и се разполагат в шумоизолирани помещения.
\n
(5)Помпените и компресорните агрегати се монтират след прецизно центриране и стабилно закрепване към фундаментите.
\n
Чл. 169
\n
Изграждането на ПСОВ върху свлачища, руднични разработки и насипни строителни площадки започва след окончателното изпълнение на всички технически мероприятия за заздравяване на терена
\n
Чл. 170(1) Тръбопроводите и каналите се изграждат съгласно проектните изисквания и изискванията на съответните производители
\n
(2)Видът и предназначението на тръбопроводите се маркират трайно и ясно с цел лесното им идентифициране по време на техническата екслоатация на пречиствателната станция.
\n
Глава седемнадесета ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО И ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПСОВ Раздел І Общи изисквания
\n
Чл. 171
\n
(1)Всяко изградено съоръжение за третиране на отпадъчни води и утайки се подлага на хидравлично изпитване за доказване на проектната якост и водонепропускливост
\n
(2)Изпитването на машините и устройствата към технологичните съоръжения за доказване на тяхната комплектност, здравина, функционалност и технически параметри се извършва съгласно изискванията на проекта и изискванията на съответните производители.
\n
Чл. 172
\n
При приемането на съоръженията за третиране на отпадъчни води и утайки се доказва тяхната хидравлична проводимост и технологична функционалност в съответствие с нормативните изисквания и дадените в проекта технологични параметри чрез провеждане на съответните изпитвания и представяне на актовете и протоколите по време на тяхното строителство
\n
Чл. 173
\n
(1)Пречиствателните станции за отпадъчни води се приемат и въвеждат в експлоатация на етапи, съответстващи на отделните им технологични стъпала и технологични стопанства
\n
(2)Въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършва, след като се въведат в експлоатация или приемат предхождащите го технологични стъпала или стопанства, съответно по пътя на водата или по пътя на утайките.
\n
(3)При въвеждането в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство се извършват единични (за отделните агрегати и съоръжения) и комплексни 72-часови проби за технологичното им функциониране, за които се съставят протоколи.
\n
(4)Действията за въвеждане в експлоатация на всяко технологично стъпало или технологично стопанство и тяхната последователност и продължителност трябва да съответстват на изискванията на техническите указания в проекта и на инструкцията за експлоатация.
\n
Чл. 174
\n
(1)Биологичното стъпало на пречиствателната станция се въвежда в експлоатация, след като съоръженията за третиране на утайките бъдат напълно годни за функциониране
\n
(2)Биореакторите и вторичните утаители се въвеждат в експлоатация след приключване на процесите на настройка на механичните съоръжения и устройства към тях.
\n
Чл. 175
\n
(1)Приемането на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се извършва след комплексна оценка за тяхното изпълнение в съответствие с издадените строителни книжа и готовността им за въвеждане в експлоатация
\n
(2)При приемането на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се представят съставените актове и протоколи съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
\n
(3)Приемането и разрешаването на ползването на пречиствателните станции или на техни технологични стъпала и технологични стопанства се извършват в съответствие с нормативните изисквания.
\n
Раздел ІІ Изпитване на пречиствателните съоръжения
\n
Чл. 176
\n
(1)Хидравличното изпитване на съоръженията за третиране на отпадъчни води или утайки се извършва след приключване на всички СМР, при достигната проектна якост на бетона и когато няма констатирани дефекти в конструкцията и отклонения от проекта
\n
(2)Хидравличното изпитване на съоръженията се извършва, като първоначално те се напълват с вода до 1 m дълбочина в продължение на едно денонощие за проверка на дъното за водонепропускливост, след което напълването продължава до проектната кота на максималното водно ниво.
\n
(3)Резултатите от хидравличното изпитване на съоръжението на водонепропускливост се отчитат не по-рано от пет дни след напълването му с вода.
\n
(4)Съоръженията се приемат за водонепропускливи, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m 2 от намокрените повърхности на стените и дъното, през стените и фугите не се наблюдава изтичане на вода, а основата не е овлажнена. При изпитване на открити съоръжения се отчитат загубите на вода от изпарение от откритата водна повърхност.
\n
Чл. 177
\n
(1)Напорните съдове (резервоари и съоръжeния) се изпитват на якост и водонепропускливост при налягане, равно на номиналното работно налягане, умножено с коефициент 1,5
\n
(2)Изпитването на напорното съоръжение на якост и водонепропускливост се счита за успешно, ако при пробното налягане в продължение на 10 min не се наблюдават изтичания и разрушения по него и прилежащите му тръбни връзки, фасонни части и арматури.
\n
Раздел ІІІ Изпитване на технологичните площадкови комуникации
\n
Чл. 178
\n
(1)Тръбопроводите за водоснабдяване, канализация и технологичните тръбопроводи на площадките на ПСОВ се изпитват на якост и водонепропускливост съгласно указанията в проекта и изискванията на тази наредба
\n
(2)Изпитването на напорните площадкови тръбопроводи, полагани в траншеи, в непроходими тунели или канали, се извършва на два етапа:
\n
1.предварително изпитване (изпитване на якост) – преди засипване на траншеята и монтиране на арматурите;
\n
2.окончателно изпитване (изпитване на водонепропускливост) – след засипване на траншеята и извършване на всички СМР на дадения участък от тръбопровода, но преди монтирането на хидранти, предпазни и въздушни клапани, на мястото на които по време на изпитването трябва да се поставят плътни запушалки.
\n
(3)При стоманени тръбопроводи, изпълнени по механизиран начин, двата етапа по ал. 2 могат да бъдат извършени едновременно след засипването на тръбопровода. Изпитването на стоманени тръбопроводи се извършва при наличие на положителни резултати от контрола за качеството на заварките.
\n
Чл. 179
\n
(1)Изпитването на напорните канализационни тръбопроводи на якост се извършва при вътрешно налягане, дадено в проекта, а при липса на такива данни то се приема равно на работното, увеличено с 0,5 МРа, но не по-малко от хидростатичното налягане, увеличено с 0,2 МРа. Преди провеждане на изпитването на якост напорните тръбопроводи се напълват с вода най-малко 72 часа предварително. Приема се, че напорният тръбопровод е издържал успешно изпитването на якост, ако в продължение на 30 min не бъдат констатирани изтичания или влажни петна по тръбите и връзките
\n
(2)Изпитването на напорните канализационни тръбопроводи на водонепропускливост се извършва при вътрешно налягане, равно на работното, в продължение на 24 часа за стоманените тръбопроводи и 72 часа – за стоманобетонните тръбопроводи. Приема се, че напорният тръбопровод е издържал успешно изпитването на водонепропускливост, ако в края на съответния изпитателен срок налягането е спаднало с не повече от 0,1 МРа.
\n
(3)Площадковите водопроводи за питейна вода се изпитват и дезинфекцират в съответствие с изискванията на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).
\n
(4)Безнапорните канализационни тръбопроводи и ревизионните шахти и отвори се изпитват на водонепропускливост в съответствие с проектните изисквания и изискванията на тази наредба.
\n
(5)За извършените предварителни и окончателни изпитвания се съставят протоколи.
\n
Чл. 180(1) Шахтите се изпитват на водонепропускливост не по-рано от 24 часа след напълването им с вода
\n
(2)Предварителното изпитване на шахтите на водонепропускливост се приема за успешно, ако няма изтичане на вода. Окончателното изпитване на водонепропускливост се приема за успешно, ако в продължение на 30 min водното ниво в шахтата спадне с не повече от 0,2 m.
\n
(3)За всички извършени предварителни и окончателни изпитвания се съставят протоколи.
\n
Чл. 181
\n
Хидравличното изпитване на топлопроводите на площадките на ПСОВ се извършва в съответствие със съответните нормативни актове, изискванията на проекта и указанията за изпитване на производителите на тръбите Глава осемнадесета ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ
\n
Чл. 182
\n
При техническата експлоатация на съоръженията за третиране на отпадъчни води и утайки се спазват проектните указания за техническа експлоатация съобразно приложените технологични процеси за осигуряване на устойчив хидравличен и технологичен режим в динамични условия през целия им експлатационен период в съответствие с изискванията на проекта и приложимите нормативни актове за опазване на водите и на околната среда
\n
Чл. 183
\n
(1)При техническата експлоатация на съоръженията се контролират и ограничават вредните въздействия вследствие образуването на миризми, шум, токсични вещества, аерозоли и пяна
\n
(2)До площадката на пречиствателните станции не се допускат неупълномощени лица.
\n
Чл. 184
\n
(1)При техническата експлоатация на ПСОВ се осигуряват и гарантират здравословни и безопасни условия на труд на персонала в съответствие с изискванията на нормативните актове, като се определят рисковете и опасностите в зависимост от извършваните технологични процеси при пречистването на отпадъчни води
\n
(2)При извършване на дейностите, свързани с вземане на проби от входа и изхода на отделните съоръжения или потоци, се осигуряват безопасни условия за персонала и съответната пробовземна техника.
\n
(3)Лабораторни анализи се извършват съгласно плана за собствен мониторинг на ПСОВ.
\n
(4)Собственият мониторинг за целите на изпълнение на изискванията на разрешителното за заустване се извършва съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 ЗВ.
\n
Чл. 185
\n
В затворени помещения, в които е възможно образуването на влажна атмосфера и замърсен въздух или има опасност от експлозия, се предвижда подходяща за конкретните условия вентилация, газоизвестителна инсталация и сигнализация
\n
Чл. 186
\n
За осигуряване на необходимите условия за техническа експлоатация се вземат мерки срещу замръзване и заледяване на пътищата и пътеките на територията на пречиствателната станция
\n
Чл. 187
\n
При съхраняване и транспортиране на опасни течни химикали или горива се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на вредните въздействия върху околната среда от аварийни изтичания и изпарения
\n
Чл. 188
\n
Заваръчните работи по съоръжения и тръбопроводи за лесно възпламеними и/или взривоопасни течности, горива или газове, напорни съдове и др. се извършват от висококвалифициран персонал с документирана правоспособност и при използване на устройства за установяване на възможни течове и обгазяване
\n
Чл. 189(1) При техническата експлоатация на помпените и компресорните станции се контролират
\n
1.дебитът;
\n
2.налягането;
\n
3.продължителността на работа през денонощието;
\n
4.консумацията на електрическа енергия;
\n
5.температурата ва въздуха в тръбопроводите след компресорите и др.
\n
(2)По време на експлоатацията се записват възникналите нарушения и авариите.
\n
(3)При компресорите с ниско налягане и висок въздухообмен (въздуходувките) се контролира съдържанието на прах и/или масла във въздуха.
\n
Чл. 190(1) Контролът на състоянието на помпите, компресорите, двигателите, арматурите, измервателните устройства и др. се извършва всеки ден
\n
(2)По време на работа на помпите, респективно на компресорите, се проверява херметичността на тръбопроводите и арматурите.
\n
Чл. 191
\n
(1)При започване на експлоатацията, след ремонт или смяна на помпен или компресорен агрегат се проверява дали посоката на въртене на работното колело съответства на изискваната
\n
(2)Най-малко един път на шест месеца се проверява разстоянието между работното колело и корпуса на помпите, респективно на компресорите.
\n
(3)Извършва се редовно почистване, смазване и контрол на количеството на водата или маслото в хидравличните затвори на уплътнителите на вала.
\n
(4)Смяната на масло, филтри, лагери и др. се извършва съгласно инструкцията за експлоатация и поддръжка на ПСОВ.
\n
Чл. 192Пускането, спирането и ревизията на помпите и компресорите се извършват в съответствие с инструкциите на производителите
\n
Чл. 193(1) При техническата експлоатация на площадковата техническа инфраструктура се контролира състоянието и при необходимост се извършва ремонт и/или почистване
\n
(2)При открити канали с големи размери се монтират предпазни парапети, спасителни пояси, въжета или други подходящи предпазни средства.
\n
Чл. 194(1) Тръбопроводите се проверяват за аварийни изтичания и за повреди на топлоизолацията (ако е предвидена такава)
\n
(2)Металните тръбопроводи, подложени на риск от корозия, се почистват периодично от ръжда и се боядисват отново.
\n
(3)В случаите, когато тръбопроводът не се използва през зимата, той се изпразва, а спирателните кранове се оставят отворени.
\n
(4)Обозначенията на вида и предназначението на тръбопроводите се поддържат ясно и четливо.
\n
(5)Когато спирателните кранове не се използват всеки ден, техническото им състояние се проверява периодично.
\n
Чл. 195При техническата експлоатация на газопроводите редовно се проверява тяхната херметичност чрез подходящи методи и средства за измерване
\n
Чл. 196(1) Пътищата, площадките и пътеките до сградите и съоръженията се поддържат чисти, а установените повреди своевременно се отстраняват
\n
(2)През зимата се извършва почистване на снега и/или леда от пътищата, площадките и пътеките.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на тази наредба
\n
1.„Водно количество в сухо време“ е водно количество, което не се влияе от валежи или топене на снега.
\n
2.„Водоприемник“ е всеки воден обект, в който се заустват отпадъчни или дъждовни води.
\n
3.„Водосборна област“ е област, отводнявана към отводнителна система, канализационна система или водно течение.
\n
4.„Защитна зона“ е територията между помпени станции или съоръжения на ПСОВ и границата на жилищната зона на урбанизираните територии, курортни, туристически и други селищни образувания.
\n
5.„Гравитационна канализационна система“ е система, при която течението се предизвиква от силите на гравитацията и тръбопроводът е проектиран да работи обикновено при частично напълване.
\n
6.„Смесена канализационна мрежа“ е система, в която битовите, производствените и дъждовните отпадъчни води се събират и транспортират в една обща тръбна мрежа.
\n
7.„Разделна канализационна мрежа“ е система, в която битовите и производствените отпадъчни води се събират и транспортират в една обща тръбна мрежа, а дъждовните – в отделна тръбна мрежа, като между двете мрежи няма хидравлична връзка.
\n
8.„Полуразделна канализационна мрежа“ е система, в която битовите и производствените отпадъчни води се събират и транспортират в една обща тръбна мрежа, а дъждовните – в отделна тръбна мрежа, като между двете мрежи има определена хидравлична връзка, позволяваща първите (най-замърсените) дъждовни водни количества да се отвеждат в ПСОВ.
\n
9.„Комбинирана канализационна мрежа“ е комбинирана смесена и разделна система в отделни райони на дадено населено място.
\n
10.„Интензивност на дъжда“ е височина на дъжда, паднал за единица време, или обем на дъжда, паднал за единица време върху единица площ.
\n
11.„Наводнение“ е състояние, при което отпадъчните и/или повърхностните води излизат от дадена отводнителна или канализационна система или не могат да постъпят в нея и остават на повърхността или навлизат в сградите.
\n
12.„Отточен коефициент“ е коефициент, който зависи от повърхностното покритие и с който количеството на дъждовните води трябва да бъде умножено, за да се получи очакваният отток, който се отвежда към отводнителна или канализационна система.
\n
13.„Икономически обоснован експлоатационен срок“ е понятие, дефинирано в § 5, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.
\n
14.„Ревизионен отвор“ е отвор с подвижен капак, изграден върху тръбопровод или канал за отпадъчни води, който осигурява възможност за вкарване на устройство за почистване или контрол от нивото на терена, но не осигурява достъп на персонала.
\n
15.„Самопочистване“ е способност на потока в тръбопровод или канал за отпадъчни води да отнася твърди частици, които в противен случай биха се отложили в тях.
\n
16.„Симулиране на оттока“ е моделиране на потоците в канализационните системи.
\n
17.„Напорна канализационна мрежа“ е канализационна мрежа, в която отпадъчните води се движат под напор чрез препомпване.
\n
18.„Вакуумна канализационна мрежа“ е канализационна мрежа, в която отпадъчните води се движат под вакуум, създаван от съответни устройства и съоръжения.
\n
19.„Хидравлично претоварване (препълване)“ е състояние, при което отпадъчните води протичат под напор в една безнапорна тръбна система, без да залеят повърхността и да предизвикат наводнение.
\n
20.„Техники“, „Техника“ в пречистването на отпадъчни води включва както използваната технология, така и начина, по който дадена инсталация е проектирана, изградена, поддържана, управлявана и изведена от експлоатация.
\n
21.„Съвременно познание“ е ниво на техника на пречистване на отпадъчни води, разработена в мащаб, който позволява прилагането й в реални икономически и технически условия при отчитане на разходите и ползите, на опита от прилагането й и доколко е пригодна и достъпна за оператора на канализационната система.
\n
22.„Най-добри налични техники“ са най-ефективният и напреднал етап в развитието на дейностите и методите за пречистване на отпадъчните води, който показва практическата пригодност на съответните техники за принципно осигуряване на съответните стойности за допустими емисии така, че да се предотвратят, или когато това е практически невъзможно – да се намалят емисиите и въздействията върху околната среда.
\n
23.„Най-добри практики“ са метод или техника на пречистване, за които опитът и изследванията показват, че довеждат сигурно до исканите резултати, използват се за база за сравнение и трайно показват високи резултати в сравнение с тези, постигнати с други средства. За успешното и сигурно използване на най-добрите практики е необходимо да се използват всички налични знания и известни технологии.
\n
24.„Еквивалентен жител“ е термин за приравняване на товара от органично замърсяване от производствени води към товар от органично замърсяване от битови води. Еквивалентни жители са фиктивните жители, които биха внесли в пречиствателната станция товар, равен на товара на производствените води.
\n
25.„Екстензивно биологично пречистване“ е процес на биологично пречистване, при който се разчита на утаени бактериални култури и пречистването се осигурява чрез дългосрочно задържане в естествени водни басейни.
\n
§ 2
\n
За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби на ЗУТ и на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко наказание ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 3
\n
Наредбата се издава на основание § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби и във връзка с чл. 169, ал. 1 и 4 ЗУТ и отменя Норми за проектиране на канализационни системи, утвърдени със Заповед № РД-02-14-140 от 17.ІV.1989 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (публикувани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 9 и 10 от 1989 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.), и Правилата за изпълнение и приемане на СМР за канализационни системи от ПИПСМР – Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване (публикувани в БСА, бр. 4 от 1984 г.; попр., бр. 3 – 4 от 1985 г.; изм., бр. 1 от 1993 г.)
\n
§ 4(1) Започналите производства по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се довършват по досегашния ред
\n
(2)За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект.
\n
§ 5
\n
Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС
\n
§ 6Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“
\n
Министър: Екатерина Захариева Приложение № 1 към чл. 2, ал. 5 и чл. 108, т. 6 Минимални защитни зони за помпени станции и за пречиствателни станции за отпадъчни води под 150 000 ЕЖ № по ред Вид на съоръженията Защитни зони, m от 200 до 400 ЕЖ от 400 до 1000 ЕЖ от 1000 до 25 000 ЕЖ от 25 000 до 150 000 ЕЖ 1.
\n
Съоръжения за механично и биологично пречистване в комбинация с изсушителни полета за стабилизирани утайки и за отделно разположени изсушителни полета 2.
\n
Съоръжения за механично и биологично пречистване в комбинация с механично обезводняване на утайките в закрити помещения или без механично третиране на утайките 3.
\n
Филтрационни полета 4.
\n
Напоителни полета - 5.
\n
Биологични езера - 6.
\n
Окислителни канали - - 7.
\n
Помпени станции Забележки:
\n
1.За помпените станции се допуска намаляване на отстоянията до 80 % от посочените, при условие че технологичното оборудване на съоръженията не позволява отделянето на вредни емисии и неприятни миризми.
\n
2.За съоръженията на пречиствателната станция се допуска намаляване на отстоянията до 80 % от посочените след техническа обосновка, че с използваните пречиствателни технологии, съоръжения и/или технологично оборудване са осигурени съответните мерки за ограничаване на отделянето на вредни емисии и неприятни миризми или за недопускане на отделянето на такива.
\n
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2, чл. 18 и чл. 156, т. 3 Определяне на дъждовното водно количество при хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи по рационалния метод 1. При прилагане на рационалния метод оразмерителното количество на дъждовните отпадъчни води ( Q д ) се определя по формулата:
\n
Q д = q t ψ ср F (1) където: q t е интензивността на оразмерителния дъжд, l/s.ha; ψ ср – средният отточен коефициент за канализираната територия;
\n
F – площта на канализираната територия, ha.
\n
1.1. Интензивността на оразмерителния дъжд се определя въз основа на оразмерителен хиетограф с определена повторяемост, получен чрез съответно обработени данни от най-близкия плювиограф от националата мрежа от дъждомерни станции с период на наблюдение не по-малък от 40 години. При липса на такива данни се допуска оразмерителният дъжд да се определя и по съответно обработени и публикувани данни и емпирични зависимости, валидни за територията на Република България, както и по метода, даден в края на това приложение.
\n
1.2. Периодът на еднократно претоварване на канализационната мрежа (Р) се определя съгласно табл. 1.
\n
Таблица 1 № по ред Вид на урбанизираната територия и нейните елементи Период на еднократно претоварване на мрежата* Р, год. № по ред Вид на урбанизираната територия и нейните елементи Период на еднократно претоварване на мрежата* Р, год.
\n
1.
\n
Дъждовна канализация 0,5 2.
\n
Населени места с до 10 000 жители 1 – 2 Населени места с над 10 000 жители 3.
\n
Жилищни територии 2 – 3 4.
\n
Производствени територии 1 – 3 5.
\n
Смесени централни територии, територии за обществено обслужване в урбанизираните територии 2 – 5 6.
\n
Подземни пътни съоръжения * За оразмерителния дъжд не трябва да настъпва хидравлично претоварване.
\n
Забележки:
\n
1.Периодът на еднократно претоварване на канализационните мрежи се избира в зависимост от вида на канализационната система, застрояването, конфигурацията на терена и конкретните местни условия, като се отчитат началните капиталови вложения спрямо щетите от препълване и необходимостта от евентуални бъдещи непредвидени разширения.
\n
2.При обосновка се допуска отклонение от посочените стойности.
\n
1.3. Стойността на интензивността на оразмерителния дъжд за разглежданото сечение от канализационната мрежа q t се определя от оразмерителния хиетограф чрез времеоттичането (t 0 ) на дъждовната вода от най-отдалечената точка на водосборната област до разглежданото сечение. Времеоттичането ( t 0 ) в min се определя по формулата:
\n
(2), където: а е ретензионен коефициент, отразяващ задържащата способност на мрежата; а = 1,2 ÷ 2, като за по-стръмни терени се препоръчва по-малката стойност;
\n
–сумата от изчислителните времеоттичания по участъците от канализационната мрежа по пътя на водата от най-отдалечената точка на съответната водосборна област до оразмеряваното сечение.
\n
1.4. Средният отточен коефициент ψ ср се определя въз основа на стойностите на отточния коефициент за отделните видове повърхностни покрития и тяхната площ в канализираната територия.
\n
При липса на конкретни данни за стойностите на отточния коефициент y за отделните видове покрития неговата стойност се приема по табл. 2.
\n
Таблица 2 № по ред Вид на повърхностното покритие Стойности на отточния коефициент y 1.
\n
Покриви – всички видове 0,90 – 0,95 2.
\n
Плътни покрития – асфалтови, фугирани паважи, тротоари и заплочени терени 0,85 – 0,90 3.
\n
Паважи с незапълнени фуги и грундирани трошенокаменни настилки 0,50 – 0,70 4.
\n
Калдъръм 0,35 – 0,50 5.
\n
Трошенокаменни настилки 0,30 – 0,40 6.
\n
Незаплочени дворове, гарови, складови и спортни терени 0,15 – 0,30 7.
\n
Тревни площи, паркове и градини, включително алеите и пътеките в тях 0,10 – 0,20 8.
\n
Обработваеми терени 0,10 2. Метод за определяне на интензивността на оразмерителния дъжд.
\n
2.1. В зависимост от интензивността на оразмерителните дъждове при една и съща повторяемост страната се разделя на две зони – I и II, които са дадени на картата.
\n
При период на еднократно препълване на канализационните мрежи една година q5 = 255 l/s.ha – за I зона, и q5 = 225 l/s.ha – за II зона.
\n
2.2. Интензивността на оразмерителния дъжд q t в l/s.ha за съответните зони се определя по формулите: а) за I зона: = [9,4771-3,1359 lg (t+5)] 3 (1-lg.p)+[11,2883-3,5422 lg (t+5)] 3 lg. p, l/s.ha; (3) б) за II зона: = [9,0899-3,0077 lg .(t+5)] 3 (1-lg.p)+[10,8270-3,3974 lg.(t+5)] 3 lg p, l/s.ha, (4) където: t е времетраенето на дъждовете, min; р – периодът на повторяемост на дъждовете в години, респ. периодът на еднократно препълване на канализационните мрежи.
\n
Формули (3) и (4) са в сила за t от 5 до 90 min и за р – от 0,5 до 100 години.
\n
Когато населеното място се намира на границата между двете зони, интензивността на оразмерителния дъжд е равна на средноаритметичното от данните на двете зони.
\n
Карта за интензивността на оразмерителните дъждове при една и съща повторяемост Приложение № 3 към чл. 7 Изисквания към инвестиционния проект за канализационна система по отношение на канализационната мрежа и съоръженията към нея 1. Фазите на изработване на инвестиционните проекти за канализационната мрежа и съоръженията към нея се определят от възложителя при съобразяване с нормативните изисквания и типа на договорните условия за изграждане.
\n
2.Минималният обем на прединвестиционните проучвания включва: а) данни за съществуващото положение и проектните изисквания за устройството на територията на населеното място (устройствени, кадастрални и/или нивелетни планове); б) климатични и метеорологични данни за района на населеното място; в) геоложки и хидрогеоложки данни за населеното място; г) демографски данни за населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на икономически обоснования експлоатационен срок съгласно изискванията на възложителя; д) данни за промишлените, комунално-битовите и селскостопанските предприятия на територията на населеното място към момента на проектиране и прогнозни данни към края на икономически обоснования експлоатационен срок; е) данни за потенциала на териториите с особена и превантивна устройствена защита (ако има такива) във връзка с режимите за опазване на териториите за природозащита и на обектите на културно-историческото наследство; ж) други данни (обстоятелства), налагащи се от вида и спецификата на местните условия; з) предвиждания на генералните планове за развитие на водоснабдителните и канализационните системи; и) данни за съществуващата водоснабдителна система; й) данни за съществуващата канализационна система (канализационна мрежа и ПСОВ); к) данни за водоприемника – съгласно изискванията на действащите нормативни и административни актове; л) необходимост от подмяна, реконструкция или ново строителство на канализационната система (канализационна мрежа и ПСОВ).
\n
3.Изясняването на инвестиционното намерение включва: а) изясняване на териториалния обхват на инвестиционното намерение; б) разглеждане на алтернативни решения за канализационната мрежа и довеждащите колектори до ПСОВ; в) изясняване на необходимостта от изготвяне/изменение на подробен устройствен план; г) определяне на индикативна стойност на алтернативните решения; д) определяне на отговорностите на участниците в инвестиционния процес; е) оценка на риска за реализация на инвестиционното намерение; ж) обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива, в т.ч. подобряване на благоустройствените, хигиенните и екологичните условия, откриване на работни места и осигуряване на обществени услуги; з) чертежи: обща ситуация в подходящ мащаб с обозначаване на териториалния обхват на инвестиционното намерение и основните елементи на алтернативните решения за канализационната система (канализационна мрежа и ПСОВ).
\n
4.Минималният обем на идейния проект за канализационната мрежа и съоръженията към нея включва: а) обяснителна записка, която съдържа информацията (данни и проучвания), описана в т. 2; обяснителната записка пояснява предлаганите проектни решения и съответствието им с изискванията на чл. 169 ЗУТ; в технологичните решения се разглеждат най-малко два съпоставими варианта на канализационната мрежа и съоръженията към нея; при обосновка проектът се разработва в един вариант; б) хидравлични изчисления на канализационната мрежа и съоръженията към нея съгласно изискванията на заданието за проектиране; в) етапност на строителството; г) количествено-стойностни сметки по уедрени показатели и обобщени стойностни сметки по варианти с отразена етапност на строителството; д) технико-икономическо сравнение на вариантите и предложение за избор на вариант за следващата фаза на проектиране; е) чертежи:
\n
–обща ситуация на урбанизираната територия в подходящ мащаб с обозначено местоположение на територията, обхваната от проекта;
\n
–ситуация в М 1:2000(1000) – план с площоразпределение;
\n
–ситуация в М 1:2000(1000) – план с оразмерителни данни;
\n
–ситуация в подходящ мащаб с обозначаване на етапите на изпълнение;
\n
–надлъжни профили в М 1:2000 на главните колектори;
\n
–хоризонтален и вертикален разрез на съоръженията в подходящ мащаб;
\n
–напречни профили на улиците в характерни точки с нанесена съществуваща и проектна подземна инфраструктура.
\n
5.Проектните части на техническия и/или работния проект на канализационните мрежи се разработват съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти ( ДВ, бр. 51 от 2001 г. ) .
\n
Приложение № 4 към чл. 7 Изисквания към инвестиционния проект за канализационна система по отношение на ПСОВ 1. Фазите на изработване на инвестиционните проекти за ПСОВ се определят от възложителя при съобразяване с нормативните изисквания и с типа на договорните условия за изграждане.
\n
2.Минималният обем на прединвестиционните проучвания включва: а) определяне на водни количества и замърсителни товари към настоящия и към края на експлоатационния период; б) необходимата степен на пречистване на база на изискванията в разрешителното за заустване; в) избор на пречиствателна технология, съобразена и с възможностите за депониране, обезвреждане и оползотворяване на утайките; г) избор на подходяща площадка, данни за площадката и прилежащата към нея техническа инфраструктура (транспортна, водоснабдителна, енергоснабдителна и др.), придружени от геодезични, инженерни и хидроинженерни доклади за площадката и за прилежащата инфраструктура; д) хидроложки данни за водоприемника, определен за заустване на пречистените отпадъчни води; е) количествено-стойностни изчисления по уедрени показатели; ж) прогнозни стойности за експлоатационните разходи и цената на 1 m 3 пречистена вода; з) социална поносимост на инвестицията; и) данни за съществуваща ПСОВ; при съществуваща ПСОВ се анализират техническите и експлоатационните й характеристики към момента на инвестицията и се обосновава изборът между реконструиране на съществуващата и/или изграждане на нова ПСОВ; й) етапност на изграждане; к) разработване на два или повече варианти на технологии за пречистване на отпадъчните води и третиране на утайките; л) графична част, съдържаща най-малко:
\n
–блок-схеми на предложените технологични схеми;
\n
–генерален план с нанесени основни комуникации между сградите и съоръженията;
\n
–при съществуваща ПСОВ – технологична схема и генерален план на съществуващата ПСОВ.
\n
3.Минималният обем на част „Технологична“ на идейния проект съдържа най-малко следните компоненти: а) обяснителна записка с описание на разглежданите технологии и процеси; б) технологично и хидравлично оразмеряване на основните съоръжения и технологично оразмеряване на сградите; в) спецификация на основното машинно-технологично оборудване; г) спецификация на основните консуматори на електрическа енергия с изчислени работни часове и очакван общ годишен разход на електрическа енергия; енергиен баланс; д) количествено-стойностни изчисления по уедрени показатели; е) прогнозни стойности за експлоатационните разходи и цената на 1 m 3 пречистена вода; ж) чертежи в подходящ мащаб – генерален план, надлъжен профил по пътя на водата, технологична схема; з) задания за проектиране по всички проектни части с включени минимални технологични изисквания към тях (в случай че не е изготвяна предходна фаза).
\n
4.Минималният обем на част „Технологична“ на работния проект съдържа най-малко следните компоненти: а) обяснителна записка с подробно описание на разглежданите технологии и процеси; б) технологични изчисления и оразмеряване, които конкретизират и детайлизират тези от идейния проект; в) спецификация на основното машинно-технологично оборудване с подробни данни за техническите му параметри, с приложени паспортни данни; г) спецификация на необходимите основни материали и продукти; д) спецификация на основните консуматори на електрическа енергия с изчислени работни часове и очакван общ годишен разход на електрическа енергия; енергиен баланс; е) спецификация на основните измервателни прибори и апаратура; ж) спецификация на основните тръбни връзки с описание по дължина, диаметър и материал; з) инструкция за въвеждане в експлоатация и техническа експлоатация на отделните технологични стъпала, съоръжения и технически проводи; и) основни чертежи в подходящ мащаб:
\n
–подробна технологична схема с нанасяне на всички контролно-измервателни прибори и отразяване на специфичните особености;
\n
–генерален план с нанасяне на всички пречиствателни съоръжения по технологичния път на отпадъчните води и утайките, вкл. мястото за заустване на пречистените отпадъчни води във водоприемника, помпените станции, техническите проводи (от всички проектни части), пътищата и пътеките, проектираните сгради, площите за озеленяване и др.;
\n
–хидравличен профил по пътя на водата;
\n
–технологична схема;
\n
–планове, хоризонтални и вертикални разрези на всички сгради и съоръжения с нанасяне на тръбни мрежи и фитинги, със съответните коти, както и коти на съществуващия терен (при съществуваща ПСОВ, с означения какво се запазва и какво се променя);
\n
–детайли на съоръжения и детайли на нестандартните елементи;
\n
–други чертежи и схеми – в подходящ мащаб, когато са необходими в зависимост от спецификата на технологията;
\n
–напречни профили в характерни точки с нанесена подземна инфраструктура;
\n
–за сгради и съоръжения – подробни разпределения, разрези, фасади – в М 1:100 или М 1:200.
\n
Приложение № 5 към чл. 8 Списък на приложимите български стандарти при проектирането, изграждането и експлоатацията на канализационни системи 1. БДС EN 752 „Канализационни системи извън сгради“.
\n
2.БДС EN 476 „Общи изисквания за елементи, използвани в тръбопроводи за канализационни системи“.
\n
3.БДС EN 1091 „Вакуумни канализационни системи извън сгради“.
\n
4.БДС EN 1295-1 „Статическо оразмеряване на подземни тръбопроводи при различни условия на натоварване. Част 1: Общи изисквания“.
\n
5.БДС EN 1610 „Изграждане и изпитване на канализационни системи“.
\n
6.БДС EN 1671 „Напорни канализационни системи извън сгради“.
\n
7.БДС ЕN 12255-1 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 1: Общи строителни принципи“.
\n
8.БДС ЕN 12255-3 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 3: Предварително пречистване на отпадъчните води“.
\n
9.БДС ЕN 12255-4 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 4: Първично утаяване“.
\n
10.БДС ЕN 12255-5 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 5: Пречистване на отпадъчните води в езера (лагуни)“.
\n
11.БДС ЕN 12255-6 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 6: Метод за пречистване с активни утайки“.
\n
12.БДС ЕN 12255-7 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 7: Реактори с фиксиран биологичен филм“.
\n
13.БДС ЕN 12255-8 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 8: Третиране и депониране на утайките“.
\n
14.БДС ЕN 12255-9 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 9: Контрол на миризмите и вентилация“.
\n
15.БДС ЕN 12255-10 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 10: Основни принципи за безопасност“.
\n
16.БДС ЕN 12255-11 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 11: Необходими общи данни“.
\n
17.БДС ЕN 12255-12 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 12: Управление и автоматизация“.
\n
18.БДС ЕN 12255-13 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 13: Химическо пречистване. Пречистване на отпадъчните води чрез коагулация/флокулация“.
\n
19.БДС ЕN 12255-14 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 14: Обеззаразяване“.
\n
20.БДС ЕN 12255-15 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 15: Измерване на подавания кислород в чиста вода в аерационни басейни на биологичните съоръжения“.
\n
21.БДС ЕN 12255-16 „Пречиствателни станции за отпадъчни води. Част 16: Физична (механична) филтрация“.
\n
22.БДС EN 13380 „Общи изисквания за елементите, използвани за възстановяване и ремонт на канализационни системи извън сгради“.
\n
23.БДС EN 13508-1 „Състояние на канализационните системи извън сгради. Част 1: Общи изисквания“.
\n
24.БДС EN 13508-2 „Състояние на канализационните системи извън сгради. Част 2: Система за кодиране на визуалния контрол“.
\n
25.БДС EN 14457 „Общи изисквания за елементи, проектирани специално за изполване при безтраншейно изграждане на канализационни мрежи“.
\n
26.БДС EN 14654-1 „Управление и контрол на дейностите по почистване на канализационните канали и тръбопроводи. Част 1: Почистване на тръбопроводите“.
\n
27.БДС EN 14801 „Условия за класификация по налягане на продукти за водопроводни и канализационни тръбопроводи“.
\n
28.БДС EN 12889 „Безтраншейно изграждане и изпитване на тръбопроводи и канали за отпадъчни води“.
\n
29.БДС EN 124 „Покрития за водоприемници, сифони и ревизионни шахти за транспортни и пешеходни зони. Изисквания при проектиране, изпитване на типа, маркировка, управление на качеството“.
\n
30.Серия стандарти БДС EN 295 „Каменинови тръби, фасонни части и тръбни връзки за канализационни системи“.
\n
31.Серия стандарти БДС EN 588 „Фиброциментови тръби за канализационни системи“.
\n
32.Серия стандарти БДС EN 1123-1 „Тръби и фасонни части от горещопоцинковани стоманени тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за канализационни системи“.
\n
33.Серия стандарти БДС EN 1124-1 „Тръби и фасонни части от корозионоустойчиви стоманени тръби с надлъжен заваръчен шев, със скосен край и муфа, за системи за отпадъчни води“.
\n
34.БДС EN 1433 „Отводнителни канали за транспортни и пешеходни зони. Класификация, изисквания при проектиране и изпитване, маркировка и оценяване на съответствието“.
\n
35.БДС EN 1916 „Бетонни тръби и фасонни части от неармиран бетон, бетон със стоманени нишки и армиран бетон“.
\n
36.БДС EN 1917 „Ревизионни шахти и ревизионни отвори от неармиран бетон, бетон със стоманени нишки и армиран бетон“.
\n
37.БДС EN 12380 „Въздушни клапани за канализационни системи. Изисквания, методи за изпитване и оценяване на съответствието“.
\n
38.БДС EN 13101 „Стъпала за входовете на подземни шахти. Изисквания, маркировка, изпитване и оценяване на съответствието“.
\n
39.БДС EN 14396 „Неподвижни стълби за шахти“.
\n
Забележки:
\n
1.Този списък има информационен характер. Той е създаден с цел подпомагане на участниците в инвестиционното проектиране и строителството за действащите и приложими стандарти за проектиране, изграждане и техническа експлоатация на канализационни системи.
\n
2.Цитираните в това приложение стандарти могат да бъдат обект на преработка. Затова се препоръчва да се използват последните им издания.
\n
3.Списъкът на стандартите е изготвен към датата на утвърждаване на тази наредба и трябва да се счита за неокончателен, особено по отношение на продуктите и устройствата, предвиждани за влагане в канализационните системи.
\n
Приложение № 6 чл. 11, ал. 1 и 2 Методи за моделиране при хидравлично оразмеряване на гравитационни канализационни мрежи 1. Методите за моделиране на дъждовния отток може да се систематизират в следните три основни групи:
\n
1.1. Опростени (емпирични) методи При тези методи течението се разглежда като равномерно и стационарно. Скоростта при условия на течение при пълен профил може да се използва за изчисляване на времето за оттичане. Опростените (емпирични) методи се използват предимно за установяване на максималното количество на повърхностните дъждовни води от водосборни области до 200 ha или на време за оттичане до 15 min, като се приема постоянна интензивност на дъжда. Към тях се отнася и рационалният метод (метод на пределната интензивност) съгласно приложение № 2, т. 1.
\n
1.2. Хидрологични методи (методи на кинематични вълни) При тези методи освен равномерно и стационарно течение може да се симулира и неравномерно стационарно течение и да се вземат предвид задържащата и акумулиращата функция на канализационната мрежа, но не и обратните потоци, предизвикани от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа. Методите са подходящи за проектирането на по-големи канализационни мрежи, за проверка на хидравличния капацитет (без хидравлично претоварване) на съществуващи канализационни мрежи или за симулиране на действието на канализационна мрежа при дълга серия от интензивни валежи, регистрирани за продължителен период.
\n
1.3. Хидродинамични методи (методи на динамични вълни) При тези методи може да се симулира и неравномерно нестационарно течение, дори при условия на претоварване и подприщване. С тези методи могат да се отчитат както задържащата и акумулиращата функция на канализационната мрежа, така и обратните потоци, предизвикани от появата на хидравлично претоварване на канализационната мрежа при препълване и подприщване. Затова те могат да се използват при проверка на състоянието на канализационните мрежи относно условията и честотата на препълването им и наводняванията.
\n
При хидрологичните и хидродинамичните методи повърхностният дъждовен отток може да се моделира опростено (S) или подробно (D). Областите на приложение на методите са дадени в следната таблица:
\n
Област на приложение Методи опростени (емпирични) хидрологични хидродинамични Проектиране на канализационни мрежи за урбанизирани територии, обхващащи водосборни области до 200 ha S S b Проектиране на канализационни мрежи за урбанизирани територии, обхващащи водосборни области над 200 ha a S S или D Хидравлично опростени улични канализационни мрежи S - - Проверка на действието при наводнение a a S или D Проверка на съществуващи канализационни мрежи a S или D S или D Проектиране на изпускатели/преливници a S или D S или D Въздействие върху качествата на водоприемника a S S или D Въздействие върху количеството на водоприемника a S S или D Контрол на системата в реално време a S или D S или D Забележки:
\n
S е хидрологичен процес, разглеждан по опростен начин;
\n
D – хидрологичен процес, разглеждан по подробен начин; a означава, че не е приложим; b означава, че обикновено не се препоръчва.
\n
Приложение № 7 към чл. 14, ал. 1 и чл. 135 Широчини на траншеите при изграждане на канализационни тръбопроводи При проектирането на канализационни мрежи, които ще се изграждат по траншеен начин, широчината на траншеята се определя в зависимост от номиналния диаметър на тръбопровода и дълбочината на траншеята съобразно следната таблица:
\n
Номинален диаметър DN, mm Широчина на траншеята (OD + x + 2.b), m при укрепена траншея при неукрепена траншея ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта b > 60 ° ъгъл на откоса на стената на траншеята спрямо хоризонта b ≤ 60 ° ≤ 225 OD + 1,00 +2.b OD + 1,00 > 225 до ≤ 350 OD + 1,10 +2.b OD + 1,10 OD + 1,00 > 350 до ≤ 700 OD + 1,20 +2.b OD + 1,20 OD + 1,00 > 700 до ≤ 1200 OD + 1,30 + 2.b OD + 1,30 OD + 1,00 > 1200 OD + 1,40 + 2.b OD + 1,40 OD + 1,00 OD е външният диаметър на тръбопровода, m; х – светлото разстояние между стената на тръбата и стените на траншеята при неукрепена траншея или между тръбопровода и системите за укрепване при укрепена траншея; b – дебелината на система за укрепване.
\n
Забележки:
\n
1.Дебелина на системата за укрепване (b) за една стена се приема от 0,15 до 0,30 m. При технико-икономическа обосновка се допускат и други дебелини на системата за укрепване.
\n
2.При технико-икономическа обосновка се допускат други светли разстояния от посочените в таблицата, но не по-малки от тези в БДС EN 476 „Общи изисквания към елементи, използвани в тръбопроводи за канализационни системи“.
\n
3.При дълбочина на дъното (по външен диаметър) на тръбопровода, по-голяма от: а) 4 m, сумата от светлите разстояния се увеличава с 0,20 m; б) 5 m, сумата от светлите разстояния се увеличава с 0,40 m; в) 6 m, сумата от светлите разстояния се определя съгласно проекта.
\n
4.Ъгълът на откоса ß при неукрепена стена на траншея е показан на следната фигура:
\n
Приложение № 8 към чл. 20, ал. 3 Допустими скорости на отпадъчните води при хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи 1. Допустимите минимални скорости на отпадъчните води при хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни мрежи са дадени в следната таблица:
\n
Диаметър* на тръбите, mm От DN150 до DN250 От DN300 до DN400 От DN450 до DN500 От DN600 до DN800 От DN900 до DN1200 От DN1200 до DN1500 Над DN1500 Минимална скорост, m/s 0,70 0,80 0,90 0,95 1,00 1,05 1,10 * За тръби с некръгло напречно сечение минималната скорост на отпадъчните води се приема съгласно таблицата при хидравлична проводимост, равна на проводимостта на тръба с кръгло напречно сечение.
\n
2.Допустимите максимални скорости за тръбопроводите и каналите за отпадъчни води са, както следва: а) при битови отпадъчни води – 4 m/s; б) при дъждовни и смесени отпадъчни води – 7 m/s.
\n
Приложение № 9 към чл. 39, ал. 2 Оразмеряване на задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи 1. Определянето на работния обем на задържателните резервоари се извършва посредством съвременни оразмерителни методики и програмни продукти, приети и прилагани в световната практика.
\n
2.Обемът на задържателните резервоари (V p ) в m 3 се определя по следната обща формула:
\n
V p = Q op . t от . K p , където:
\n
Q op е оразмерителното водно количество за сечението на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар, m 3 /min; t от – времеоттичането на отпадъчните води от най-отдалечената точка на водосборната област до разглежданото сечение на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар, min;
\n
K p – коефициент на резервоара.
\n
3.Коефициентът на резервоара K p се определя за меродавна форма на хидрограф с приета обезпеченост относно оразмерителното сечение на канализационната мрежа непосредствено пред задържателния резервоар и в зависимост от приетото водно количество, изпускано от резервоара по време на дъжд в участъка след него ( Q p ).
\n
Меродавен е хидрографът, при който се получава максимален възможен обем на задържателния резервоар при приетата му обезпеченост.
\n
4.Когато няма други данни, коефициентът на резервоара K p може да се определя по следната таблица при стойности на периода на еднократно претоварване (Р) и избрано съотношение:
\n
Стойности на коефициента Период на еднократно претоварване Р 0,5 0,1 1,01 1,16 1,28 1,40 1,46 1,49 0,2 0,68 0,74 0,78 0,82 0,84 0,85 0,3 0,50 0,51 0,53 0,55 0,56 0,56 0,4 0,36 0,36 0,37 0,38 0,38 0,38 0,5 0,25 0,25 0,25 0,25 0,25 0,26 0,6 0,16 0,16 0,16 0,16 0,16 0,16 0,7 0,10 0,09 0,09 0,09 0,09 0,09 0,8 0,04 0,04 0,04 0,04 0,04 0,04 0,9 0,01 0,01 0,01 0,01 0,01 0,01 Забележка. Стойностите на коефициента на резервоара K p се отнасят за линеен хидрограф с меродавна трапецовидна форма.
\n
Приложение № 10 към чл. 81, ал. 1 Определяне на хидравличния капацитет на ПСОВ 1. Средното денонощно водно количество Q ср. дн в m 3 /d се определя по формулата:
\n
Q ср. дн. = Q БОВ, ср. дн. + Q произв., ср. дн +. Q инфилтр. , (1) където:
\n
Q БОВ ср. дн. е средното денонощно количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m 3 /d;
\n
Q произв, ср. дн. – средното денонощно количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в градската канализация, определено въз основа на данни от производството, m 3 /d;
\n
Q инфилтр. – водното количество в резултат на външни и/или инфилтрирани за канализационната система води, определено съгласно чл. 17, m 3 /d.
\n
2.Максималното часово водно количество (Q maxh ) в m 3 /h се определя по формулата:
\n
Q maxh = Q БОВ, maxh + Q произв, maxh + Q инфилтр. , (2) където:
\n
Q БОВ, maxh е максималното часово количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m 3 /h;
\n
Q произв, maxh – максималното часово количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в канализационната система, определено въз основа на данни от производството, m 3 /h;
\n
Q инфилтр. – количеството на инфилтриралите води, m 3 /h.
\n
3.Минималното часово водно количество (Q minh ) в m 3 /h се определя по формулата:
\n
Q minh = Q БОВ, minh + Q произв, minh + Q инфилтр. , (3) където:
\n
Q БОВ, minh е минималното часово количество на битовите отпадъчни води, определено съгласно чл. 16, m 3 /h;
\n
Q произв, minh – минималното часово количество на производствените отпадъчни води, които се заустват в канализационната система, определено въз основа на данни от производството, m 3 /h;
\n
Q инфилтр. – количеството на инфилтриралите води, m 3 /h.
\n
4.Оразмерителните водни количества Q ор се определят, както следва: а) за решетки, песъкозадържатели, вторични утаители и съоръжения за обеззаразяване – по формулата:
\n
Q ор = 2(Q БОВ, maxh + Q произв, maxh ), (4) б) за първични утаители, биологичното и физикохимичното пречистване – по формулата:
\n
Q ор = Q maxh . (5) 5. Допълнителни изисквания при определяне на оразмерителните водни количества при смесена и/или комбинирана канализационна система: а) за първичните утаители се допуска снижаване на ефективността на утаяване по време на дъжд; б) разпределителните и събирателните канали, улеи и тръбопроводи се оразмеряват за Q ор , като пропускателната им способност се увеличава с 20 %; в) работата на съоръженията за биологично и/или физикохимично пречистване се проверява за хидравлично провеждане на водното количество по време на дъжд.
\n
Приложение № 11 към чл. 81, ал. 2 Определяне на еквивалентния брой жители Препоръчителните стойности на специфичните денонощни товари по основните замърсители са дадени в следната таблица: № по ред Параметър Сурова отпадъчна вода След първично утаяване с време за утаяване при Q сухо,2 h , max от 0,5 до 1,0 h от 1,5 до 2,0 h 1.
\n
БПК 5 2.
\n
ХПК 3.
\n
НВ 4.
\n
N общ (по Келдал) 5.
\n
P общ 1,8 ÷ 2,5 1,6 ÷ 2,2 1,6 ÷ 2,2 Приложение № 12 към чл. 118, ал. 2 Кратност на въздуха и температура в производствените помещения на ПСОВ № по ред Наименование на съоръженията и помещенията Темпе- ратура на въздуха , о С Кратност на въздухообмена, h 1 .
\n
Канализационни помпени станции (машинна зала) за препомпване на: а) битови и близки по състав към производствените отпадъчни води и утайки; б) производствени агресивни или взриво-опасни отпадъчни води.
\n
В зависимост от изчисленото топлоотделяне, но не по-малко от 3 При възможно отделяне на взривоопасни или отровни изпарения и газове се проектира допълнителна аварийна смукателна вентилация с осемкратен обмен на въздуха за един час. Аварийната смукателна вентилация се проектира с автоматично задействане от газоанализатори и с включване на звуков и светлинен сигнал.
\n
2.
\n
Черпателни резервоари и помещения с решетки на помпени станции за препомпване на: а) битови и близки по състав към производствените отпадъчни води и утайки; б) производствени агресивни или взриво-опасни отпадъчни води.
\n
При възможно отделяне на взривоопасни или отровни изпарения и газове се проектира допълнителна аварийна смукателна вентилация с осемкратен обмен на въздуха за един час. Аварийната смукателна вентилация се проектира с автоматично задействане от газоанализатори и с включване на звуков и светлинен сигнал.
\n
3.
\n
Въздуходувни станции В зависимост от изчисленото топлоотделяне 4.
\n
Сгради с решетки 5.
\n
Биофилтри в сгради В зависимост от изчисленото влагоотделяне 6.
\n
Метантанкове: а) помпена станция; б) ежекторни и газосъбирателни станции. и осемкратна аварийна вентилация (при обосновка) 7.
\n
Цех за механично обезводняване По влагоотделяне и топлоотделяне на вредни и опасни емисии (при обосновка) 8.
\n
Реагентни стопанства за приготвяне на разтвори от: а) железен хлорид, амониев сулфат, натриева основа, хлорна вар; б) варно мляко, суперфосфат, амониев нитрат, натриев карбонат, полиакриламид.
\n
9.
\n
Реагентни стопанства за дозиране на готови разтвори, съхранявани в затворени съдове: а) железен хлорид, алуминиев и амониев сулфат, натриева основа, хлорна вар; б) варно мляко, суперфосфат, амониев нитрат, натриев карбонат, полиакриламид.
\n
10.
\n
Складове за: а) натриев бисулфит, железен хлорид, амониев сулфат, натриева основа, хлорна вар; б) суперфосфат, амониев нитрат, натриев карбонат, полиакриламид.
\n
Забележки:
\n
1.Отоплението и вентилацията на сградите и съоръженията в пречиствателната станция, работещи при нормални експлоатационни условия, се проектират при спазване на нормативните изисквания за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.
\n
2.В помпените станции и машинните зали за препомпване на битови и близки към тях по състав отпадъчни води и утайки засмукването на въздух се осъществява в ниската зона.
\n
3.В помпени станции, в които е възможно отделянето на взривоопасни или отровни изпарения и газове, се предвижда допълнително аварийна смукателна вентилация с осемкратен обмен на въздуха в час. Аварийната смукателна вентилация се задейства автоматично от газоанализатори, при което се включва звуков и светлинен сигнал.
\n
4.За помещенията, за които не е предвиден обслужващ персонал, вентилацията трябва да осигурява температура през летния период не по-висока от 5 °С спрямо външната температура, а през отоплителния период – не по-ниска от 5 °С. Когато е предвиден обслужващ персонал, температурата на помещенията се определя съгласно нормативните изисквания.
\n
Приложение № 13 към чл. 152, ал. 1 Изпитване на канализационни тръбопроводи с въздух 1. Продължителността на изпитване на канализационните тръбопроводи е в зависимост от номиналния диаметър на тръбопроводите и методите на изпитване (LA, LB, LC и LD).
\n
2.При изпитването се използват подходящи херметични затворни устройства.
\n
3.При изпитването на тръби с големи номинални диаметри се вземат специални мерки за сигурност.
\n
4.Първоначално в продължение на около 5 min се поддържа налягане, по-голямо с около 10 % от изискваното налягане за изпитване (р о ), след което се регулира съобразно налягането за изпитване, дадено в таблицата, в зависимост от метода на изпитване.
\n
5.Когато измереното понижение на налягането след времето за изпитване е по-малко от стойността на Δ р, дадена в таблицата, тръбопроводът отговаря на изискванията.
\n
6.Устройствата, използвани за измерване на понижението на налягането, трябва да позволяват измерване с точност до 10 % от Δ р.
\n
Точността на измерване на времето е 5 s.
\n
7.Изпитване на ревизионни шахти и ревизионни отвори с въздух може да се прилага при продължителност на изпитването, равна на половината от тази на тръбопровод с диаметър, еквивалентен на диаметъра на ревизионната шахта, респективно на ревизионния отвор.
\n
Вид на материала Метод на изпитване Налягане при изпитване р о, kPa Понижение на налягането Δ р, kPa Продължителност на изпитване L , min DN DN DN DN DN DN DN 1000 Ненамокрени бетонни тръби LA 0,25 LB LC 1,5 LD 1,5 1 ,5 1,5 1,5 Намокрени бетонни тръби и всички други материали LA 0,25 LB LC 1,5 LD 1,5 1,5 1,5 2,5 Приложение № 14 към чл. 152, ал. 1 Изпитване на канализационни тръбопроводи с вода 1. Налягането при изпитване се получава при напълване на изпитвания участък от темето на тръбите до нивото на терена. Максималното допустимо налягане е 50 kPa, а минималното – 10 kPa.
\n
За тръбопроводи, които са проектирани за експлоатация при постоянно или временно повишено налягане, може да се определят по-високи налягания на изпитване.
\n
2.След напълване с вода на тръбопроводите и/или ревизионните шахти и прилагане на изискваното налягане при изпитване се изчаква около един час.
\n
2.1. Налягането се поддържа в граници от ±1 kPa спрямо налягането на изпитване, установено при напълването с вода.
\n
2.2. За поддържане в посочените граници на изискваното налягане се добавя вода.
\n
2.3. Количеството на добавената вода, както и напорната височина при изискваното налягане се измерват и записват.
\n
3.Изискванията при изпитването са изпълнени, когато количеството на добавената вода е по-малко от: а) 0,15 l/m 2 в продължение на 30 min – за тръбопроводи; б) 0,20 l/m 2 в продължение на 30 min – за тръбопроводи, включително ревизионните шахти; в) 0,40 l/m 2 в продължение на 30 min – за ревизионни шахти и ревизионни отвори.
\n
Площта в m 2 се отнася за намокрената вътрешна повърхност.
\n
4190 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя