{"html": "<div class=\"lf-doc\"><p class=\"lf-p\">леснодостъпни санитарни възли се разполагат в близост до навигационния мостик и до машинното отделение или близо до контролния център на машинното отделение; компетентната власт може да направи изключение от това изискване за корабите с тонаж под 3000 тона след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците; (c) на всеки кораб за моряците, които не разполагат с лични санитарни помещения, се осигуряват минимум една тоалетна, една мивка и една вана и/или душ, разположени на удобни места, на всеки шест или по-малко души; (d) всички спални помещения на корабите, с изключение на пътническите, имат мивки с течаща топла и студена вода освен в случаите, в които такива мивки има в прилежащите персонални бани; (e) по отношение на пътническите кораби, които извършват рейсове с времетраене не повече от четири часа, компетентната власт може да обмисли специални мерки или намаляване на изискващия се минимален брой тоалетни; и (f) на всички места за миене се осигурява топла и студена прясна течаща вода.</p>\n<p class=\"lf-p\">12.</p>\n<p class=\"lf-p\">По отношение на изискванията за болнично помещение на корабите с екипаж от 15 или повече моряци, които извършват рейсове с времетраене от три или повече дни, се осигурява болнично помещение, предназначено предимно и изключително за медицински цели; компетентната власт може да облекчи това изискване за кораби, участващи в крайбрежната търговия; при одобряването на болнично помещение на борда компетентната власт гарантира, че помещението е леснодостъпно при всякакви метеорологични условия, предоставя удобни условия за обитаващите го и спомага те да получат бърза и подходяща грижа.</p>\n<p class=\"lf-p\">13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Наличие на подходящо обзаведени и разположени перални помещения.</p>\n<p class=\"lf-p\">14.</p>\n<p class=\"lf-p\">На откритата палуба на всеки кораб, отчитайки неговия размер и броя на моряците на борда, се осигурява подходящо по размер място или места, достъпно за моряците в извънработно време.</p>\n<p class=\"lf-p\">15.</p>\n<p class=\"lf-p\">На всички кораби се осигуряват отделни офисни помещения или общо корабно офис помещение за ползване от персонала на палубата и машинното отделение; компетентната власт може да направи изключение от това изискване за корабите с тонаж под 3000 тона след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Корабите, които редовно посещават пристанища, на които има много комари, се оборудват със съответни противокомарни устройства съгласно изискванията на компетентната власт.</p>\n<p class=\"lf-p\">17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Отчитайки изискванията на Правило 4.3 и свързаните с него разпоредби на Кодекса относно опазването на здравето и безопасността и предотвратяването на злополуки, на борда се предоставят подходящи средства за отдих, забавление и възстановяване на моряците, които средства са приспособени към специалните нужди на моряците, които трябва да живеят и работят на кораби.</p>\n<p class=\"lf-p\">18.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт изисква провеждането на чести проверки на борда на корабите от или под контрола на капитана, за да се осигури помещенията на моряците да са чисти, годни за живеене и в добро състояние. Резултатите от всяка такава проверка се записват и са на разположение за преглед.</p>\n<p class=\"lf-p\">19.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците може да разреши известни отклонения от този Стандарт при условие, че тези отклонения не водят до по-неблагоприятни условия, отколкото при спазването на Стандарта, за кораби, по отношение на чиито екипажи е нужно да се отчитат без дискриминация различните характерни за членовете на тези екипажи религиозни обичаи и социални практики.</p>\n<p class=\"lf-p\">20.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците може, когато това е разумно, да направи изключение за кораби с брутен тонаж под 200 тона във връзка със следните разпоредби на този Стандарт, отчитайки размера на кораба и броя на лицата на борда: (а) алинея 7(b), 11 (d) и 13; и (b) алинея 9(f) и от (h) до (l) включително само по отношение на площта на пода.</p>\n<p class=\"lf-p\">21.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изключения по отношение на изискванията на този Стандарт се допускат единствено ако те са изрично разрешени от този Стандарт и единствено при конкретни обстоятелства, при които тези изключения могат да бъдат защитени по безспорен начин и сериозно обосновани, без да се допуска компромис по отношение на опазването на здравето и безопасността на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1 – Жилищни помещения, съоръжения за отдих и възстановяване Ръководство В3.1.1 – Проектиране и конструкция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Външните прегради на спалните помещения и столовите трябва да бъдат подходящо изолирани. Всички машинни обвивки и всички гранични прегради на камбузите и другите пространства, в които се генерира топлина, трябва да бъдат подходящо изолирани, когато съществува вероятност от топлинно въздействие върху прилежащите помещения или коридори. Необходимо е също така да се предприемат мерки за защита от топлинното въздействие от тръби с пара и/или гореща вода.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Спалните помещения, столовите, помещенията за почивка и коридорите в жилищната зона трябва да бъдат подходящо изолирани, за да се избегне кондензация или пренагряване.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Повърхностите на преградите и каютите трябва да са направени от лесно почистващ се материал. Не трябва да се използват конструкции, които могат да създадат условия за развъждане на паразити.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Повърхността на преградите и таваните на спалните помещения и столовите трябва да бъдат лесни за почистване и боядисани в светли цветове с издръжлива, нетоксична боя.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Подовете във всички помещения, предназначени за моряците, трябва да са направени от одобрени материал и конструкция и с непромокаема, нехлъзгаща се и лесна за почистване повърхност.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато подовете са от смесени материали, връзките със страните трябва да бъдат така профилирани, че да се избегнат цепнатини.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.2 – Вентилация 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Системата за вентилация в спалните помещения и столовите трябва да бъде контролирана по начин, който да поддържа въздуха в задоволително състояние и да осигурява ефективна циркулация на въздуха при всякакви метеорологични и климатични условия.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Климатичните системи независимо дали са индивидуални, или централизирани трябва да са проектирани така, че да: (а) поддържат задоволителни стойности на температурата и влажността на въздуха в сравнение с външните условията, осигуряват достатъчен обмен на въздуха във всички климатизирани помещения, отчитат особеностите на работата на море и да не произвеждат прекомерен шум или вибрации; и (b) позволяват лесно почистване и дезинфектиране, за да се предотврати или контролира разпространяването на зарази.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Достатъчно захранваща мощност за функционирането на климатичните системи и другите средства за проветряване, които се изискват от предходните алинеи на това Ръководство, трябва да се осигури за целия период, през който моряците живеят или работят на борда и както това се налага от условията. Тази мощност обаче не трябва да се предоставя от източник, предназначен за спешни нужди.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.3 – Отопление 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Системата за отопление в помещенията за моряците трябва да функционира през цялото време, през което на борда живеят и работят моряци и условията го изискват.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Отоплението на всички кораби, за които се изисква да са оборудвани с отоплителни системи, трябва да се осигурява чрез гореща вода, горещ въздух, електричество, пара или техен еквивалент. Същевременно в жилищните помещения не трябва да се използва пара като средство за трансмисия на топлина. При обичайните метеорологични и климатични условия, характерни за района на плаване на кораба, отоплителната му система трябва да е в състояние да поддържа задоволително ниво на температурата в жилищните помещения на моряците. Нормите следва да се определят от компетентната власт.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Радиаторите и другите отоплителни уреди трябва да бъдат разположени и при нужда обезопасени по начин, който да не допуска риск от пожар и да не създава опасност или неудобство на живущите.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.4 – Осветление 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Жилищните помещенията за моряците на всички кораби трябва да са снабдени с електрическо осветление. Ако няма два независими източника на електричество за осветлението, за използване при спешни случаи трябва да се осигури допълнително осветление чрез подходящи лампи или осветителни тела.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">В спалните помещения трябва да има инсталирана електрическа лампа за четене над горната част на всяко легло.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да приеме подходящи норми за естествена светлина и изкуствено осветление.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.5 – Спални помещения 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Корабите следва да са оборудвани с подходящи койки, които да предоставят на моряка и на лицето, което би могло го придружава, максимален комфорт.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Доколкото се счете за целесъобразно и изпълнимо на практика, като се вземе предвид размерът на кораба, неговото предназначение и конструкция, спалните помещения трябва да бъдат планирани и оборудвани със самостоятелна баня с тоалетна, за да се предостави разумен комфорт на обитателите и да се улесни чистотата.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Доколкото е осъществимо, спалните помещения на моряците трябва да бъдат разпределени така, че моряците, които дават вахти, да са отделени, за да не живеят в една стая моряци, които работят през деня, заедно с тези, които дават нощна вахта.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Моряците, изпълняващи задължения на старши офицери, не трябва да се настаняват повече от двама души в едно спално помещение.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Доколкото е практически осъществимо, трябва да се предвиди възможността вторият механик също да се възползва от предвидената в алинея 9(m) на Стандарт А3.1 привилегия.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">При измерването на площта на пода се включват пространствата, заемани от койки, шкафове, сандъци и столове. Малки пространства или пространства с неправилна форма, които реално не увеличават свободната за движение площ и върху които не може да се слагат мебели, трябва да бъдат изключени.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Койките могат да бъдат разположени на нива една над друга, но не повече от две; когато койките са подредени по продължението на борда на кораба със странична светлина над всяка койка, те следва да са разположени само на едно ниво.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато койките са разположени една над друга, разстоянието от пода до дол ­ ното легло трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; горното легло трябва да бъде разположено приблизително по средата между долното легло и долната страна на гредите на тавана.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.</p>\n<p class=\"lf-p\">При наличие на рамка и табла на койките те трябва да са изработени от одобрен материал, който да е твърд, гладък и да не позволява развитие на корозия или паразити.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ако за направата на койките са използвани тръбни рамки, те трябва да са напълно запечатани и без дупки, през които могат да влязат паразити.</p>\n<p class=\"lf-p\">11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка койка трябва да има удобен матрак с еластична подложка или комбиниран еластичен матрак, включително еластично дъно или еластичен матрак. Матракът и материалът за подложката трябва да са изработени от одобрен материал. Не трябва да се използва за пълнеж материал, който създава условия за поява и развитие на паразити.</p>\n<p class=\"lf-p\">12.</p>\n<p class=\"lf-p\">При разполагане на койките една над друга под долната част или еластичното дъно на матрака на горната койка следва да се постави прахоустойчиво дъно.</p>\n<p class=\"lf-p\">13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мебелите трябва да са от гладък, твърд материал, който не е податлив на деформации или корозия.</p>\n<p class=\"lf-p\">14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Спалните помещения трябва да бъдат оборудвани с пердета или техен заместител за предпазване от страничните светлини.</p>\n<p class=\"lf-p\">15.</p>\n<p class=\"lf-p\">Спалните помещения трябва да бъдат оборудвани с огледало, малки шкафове за тоалетни принадлежности, лавица за книги и достатъчен брой закачалки за дрехи.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.6 – Помещения за хранене 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Помещенията за хранене могат да бъдат общи или отделни. Решението по този въпрос трябва да бъде взето след консултации с представителите на организациите на корабособствениците и на моряците и да бъде одобрено от компетентната власт. Трябва да се вземат предвид фактори, като размера на кораба и различните културни, религиозни и социални нужди на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато има отделни столови помещения за моряците, следва да се осигурят отделни помещения за хранене на: (а) капитана и офицерите; и (b) старшите и другите моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">На кораби, които не са пътнически, квадратурата на помещенията за хранене на моряците трябва да бъде не по-малко от 1,5 квадратни метра за човек от предвидения капацитет на местата.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Помещенията за хранене на всички кораби трябва да бъдат оборудвани с маси и подходящи места за сядане, подвижни или неподвижни, достатъчни за настаняването на максимален брой моряци, които могат да ги използват по едно и също време.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">По всяко време на разположение на моряците, намиращи се на борда на кораба, трябва да има: (а) удобно разположен хладилник, с достатъчна вместимост съобразно хората, които използват помещението или помещенията за хранене; (b) устройства за горещи напитки; и (c) устройства за студена вода.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато кухненският килер не е достъпен от помещението за хранене, последното трябва да е оборудвано с подходящи шкафове за кухненски прибори и съответните приспособления за миене на кухненски прибори.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Повърхностите на масите и столовете трябва да са изработени от нехлъзгав материал.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.7 – Санитарни помещения 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мивките и баните трябва да бъдат подходящи по размер и изработени от одобрен материал с гладка повърхност, устойчив на счупване, олющване или корозия.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички тоалетни трябва да са изработени по одобрен еталон и да са снабдени с изобилна течаща вода или друг тип оттичане, като въздушна аспирация, които да могат да се пускат по всяко време и да се контролират индивидуално.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Санитарните помещения, предвидени за ползване от повече от един човек, трябва да отговарят на следните изисквания: (а) подовете трябва да бъдат от одобрен, издръжлив, непромокаем материал и да се отводняват по подходящ начин; (b) преградите трябва да са от стомана или друг одобрен материал и трябва да бъдат водонепропускливи до най-малко 23 сантиметра над нивото на палубата; (c) помещенията трябва да бъдат достатъчно осветени, отоплени и проветрени; (d) тоалетните трябва да са разположени в близост до спалните помещения и баните и същевременно да са отделени от тях, без пряк достъп от спалните или от коридор между спалните и тоалетните, до който няма друг достъп; това изискване не се отнася за случаите, в които тоалетната е разположена в отделение между две спални помещения, обитавани от не повече от четирима моряци; и (e) когато в отделенията има повече от една тоалетна, те трябва да бъдат достатъчно закрити, за да се осигури уединение.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съоръженията за пране, които се предоставят на моряците, трябва да включват: (а) перални машини; (b) сушилни машини или достатъчно отоплени и проветрени стаи за сушене; и (c) ютии и дъски за гладене или аналогично оборудване.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.8 – Болнично помещение 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Болничното помещение трябва да е проектирано по начин, който да улеснява прегледите и предоставянето на първа медицинска помощ и да предотвратява разпространението на инфекциозни болести.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Входът, леглата, осветлението, проветрението, отоплението и подаването на вода трябва да са организирани по начин, който да осигури удобството и да улесни лечението на обитателите.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт следва да определи изискуемия брой на болничните легла.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Болничното помещение следва за бъде оборудвано с отделни санитарни помещения, предназначени изключително за нуждите на обитателите на това помещение, които съставляват част от болничното помещение или са разположени в непосредствена близост до него. Минималното оборудване на такива санитарни помещения трябва да включва една тоалетна, една мивка и една вана или душ.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.9 – Други помещения 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">При наличие на отделни помещения за преобличане на персонала на машинното отделение тези помещения трябва да са: (а) разположени извън машинното отделение, но в непосредствена близост до него; и (b) оборудвани с индивидуални шкафчета за дрехи, както и с вани и/или душове и мивки с течаща прясна топла и студена вода.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.10 – Спални принадлежности, принадлежности за хранене и други принадлежности 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка следва да отчита прилагането на следните принципи: (а) корабособственикът трябва да снабди всички моряци с чисти спални принадлежности и принадлежности за хранене за ползване по време на работа на кораба, като тези моряци са отговорни за връщането им в определен от корабособственика момент и при приключване на работата на кораба; (b) леглата трябва да са от добро качество, чиниите, чашите и другите прибори за хранене трябва да са от одобрен материал, лесен за почистване; и (c) корабособственикът трябва да осигури кърпи за баня, сапун и тоалетна хартия за всички моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В.3.1.11 – Съоръжения за отдих и възстановяване, пощенски услуги и организация на посещенията на кораба 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Като се отчитат променящите се нужди на моряците, в резултат на техническото, функционалното и прочее развитие на корабоплавателната индустрия, съоръженията за отдих и възстановяване следва да се проверяват редовно, за да се гарантира, че същите са подходящи и в достатъчно количество.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Обзавеждането на помещенията за отдих и възстановяване трябва да включва като минимум библиотека и помещение за четене, писане и ако е възможно, игри.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">При проектирането на помещенията за отдих и възстановяване компетентната власт трябва да предвиди оборудването им с лавка.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Където е практически възможно, трябва да се предвиди предоставянето безплатно за моряците и на следните съоръжения и помещения: (a) за пушене; (b) за гледане на телевизия и слушане на радио; (c) за прожекции на филми, като налич ­ ният брой филми трябва да съответства на продължителността на рейса и при необходимост в рамките на подходящи интервали от време тези филми да се подменят; (d) спортна екипировка, включително оборудване за физически упражнения, игри за маса и игри за палубата; (e) за плуване, когато това е възможно; (f) библиотека, съдържаща професионална и друга литература, като видът и количеството й следва да съответстват на продължителността на рейса и при необходимост в рамките на подходящи интервали от време тази литература да се подменя; (g) за упражняването на занаяти; (h) електронна техника, като например радио, телевизор, видео, DVD/CD плейър, компютър и софтуер, и касетофон; (i) когато е подходящо, бар за моряците на борда, освен ако не противоречи на националните, религиозните и социалните обичаи; и (j) адекватен достъп до телефонни комуникации между кораба и брега и електронна поща и интернет комуникации, когато това е възможно, като цените на тези услуги трябва да се движат в разумни граници.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трябва да се полагат всякакви усилия, за да се осигури надеждно и експедитивно изпращане на пощата на моряците. Трябва да се предвидят така също и мерки за предотвратяване покриването от моряците на допълнителни разходи при евентуално връщане на пощата поради обстоятелства извън техен контрол.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трябва да се предвидят мерки в съответствие с прилаганото национално и международно законодателство, когато е възможно и целесъобразно, при посещение на дадено пристанище на моряците да се разрешава да бъдат посетени от свои съпруги/съпрузи, роднини и приятели на борда на кораба като посетители. Тези мерки следва да отговарят на всички изисквания по отношение на сигурността.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Трябва да се предвиди и възможността, когато това е възможно и целесъобразно, да се разреши на моряците да бъдат придружавани от своите съпруги/съпрузи на някои рейсове. Такива съпруги/съпрузи трябва да са застраховани срещу злополука и болест; корабособствениците следва да окажат съдействие на моряка при сключването на такава застраховка.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.1.12 – Предпазване от шум и вибрации 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Помещенията за спане, отдих и възстановяване и сервиране трябва да бъдат разположени възможно най-далеч от двигателите, помещенията с рулевата уредба, лебедките на палубата, системите за отопление и проветряване и климатичните инсталации и други шумни механизми и апарати.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">При изграждането и облицоването на прегради, палубни подове и палуби в пространствата, излъчващи звукове, трябва да се използва звукова изолация и други подходящи звукопоглъщащи материали, както и самозатварящи се звукоизолиращи врати за машинните отделения.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Машинните отделения и другите подобни помещения, когато това е възможно, трябва да са оборудвани със звукоизолирани контролни стаи за персонала на машинното отделение. Работните пространства, като например машинната работилница, трябва да бъдат изолирани, доколкото това е практически осъществимо, от общия шум на машинното отделение и трябва да се взeмат мерки за намаляване на шума от работата на машините.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ограниченията на нивата на шума в работните и жилищните пространства трябва да са в съответствие с предписанията на Международното ръководство на МОТ относно нивата на експозиция, включително и тези на Кодекса на МОТ за препоръчителните практики, озаглавен „Фактори на околната среда на работното място, 2001 г.“, и когато това е приложимо, в съответствие с конкретната защита, препоръчана от Международната морска организация, заедно с последващи нормативни актове за изменение и допълнение в областта на допустимите нива на шум на борда на корабите. Екземпляр от прилаганите нормативни актове на английски език или на работния език на кораба трябва да бъде на разположение на борда на достъпно за всички моряци място.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Спалните и столовите помещения, както и помещенията за отдих и възстановяване не трябва да бъдат излагани на прекалени вибрации.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 3.2 – Храна и сервиране Цел: да се гарантира, че всеки моряк получава висококачествена храна и питейна вода, която се осигурява при регламентирани хигиенни условия 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, разполагат на борда с достатъчни запаси от храна и питейна вода, отговарящи на нормите за здравословно хранене и покриващи нуждите на лицата на борда кораба, като се отчитат различията от културен и религиозен характер.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">На моряците на борда на кораб се предоставя безплатна храна за периода на заетостта.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Моряците, които са наети като корабни готвачи и отговарят за приготвянето на храната, трябва да са обучени и да притежават съответната квалификация за тази длъжност на кораба.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А3.2 – Храна и сервиране 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка приема законодателство или други мерки за установяване на минимални норми по отношение количеството и качеството на храната и питейната вода, както и норми за сервиране, които се прилагат по отношение на сервираната на моряците храна на кораби, плаващи под нейно знаме, и чрез образователни мероприятия осигурява познаването и прилагането на нормите, упоменати в този алинея.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че корабите, които плават под нейно знаме, отговарят на следните минимални норми: (а) разполагат с достатъчни по количество запаси от храна и питейна вода, притежаващи съответната хранителна стойност, качество и разнообразие, като се отчита броят на моряците на борда, тяхната религия и културни обичаи, доколкото същите засягат храненето, както и продължителността и естеството на рейса. (b) отделението за сервиране на храна се оборудва и организира по начин, който позволява осигуряването на моряците на подходяща, разнообразна и питателна храна, приготвена и сервирана в хигиенни условия; и (c) за да изпълнява своите задълженията, кухненският персонал притежава съответната квалификация или е надлежно инструктиран.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Корабособствениците гарантират, че моряците, които работят като готвачи на кораба, са обучени, квалифицирани и оценени като способни за заемане на своите позиции в съответствие с изискванията, установени в законодателството на съответната държава-членка.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изискванията на алинея 3 на този Стандарт включват успешното завършване на одобрен или признат от компетентните власти курс на обучение, който включва практическо готварство, лична хигиена и хигиена на хранене, съхранение на храната, контрол на запасите, защита на околната среда и безопасност и здраве при готвене.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяко лице, което приготвя храна на кораб с численост на екипажа под десет души, за който поради тази численост на екипажа или поради особеностите на експлоатацията компетентната власт може да не изисква наличието на борда му на правоспособен готвач, трябва да е надлежно подготвено или инструктирано в области, включващи лична хигиена и хигиена на хранене, както и съхранението и обработката на храна на борда на кораб.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">По изключение в случай на крайна необходимост компетентната власт може да разреши на неправоспособен готвач да изпълнява съответни функции на определен кораб и за определено време до следващото пристанище на посещение или за не повече от един месец при условие, че лицето, за което се издава това разрешение, е надлежно подготвено или инструктирано в области, включващи лична хигиена и хигиена на хранене, както и съхранението и обработката на храна на борда на кораб.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съгласно предвидените в Глава 5 процедури за съответствие компетентната власт изисква капитанът или друго лице под негов контрол да инспектира и документира редовно следното: (а) запасите от храна и питейна вода; (b) всички помещения и цялото оборудване, което се използва за съхранение и обработка на храната и питейната вода; и (c) камбуза и всякакво друго оборудване, използвано за приготвяне и сервиране на храната.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Моряци на възраст под 18 години не могат да бъдат наемани като корабни готвачи.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.2 – Храна и сервиране Ръководство В3.2.1 – Инспектиране, образование, проучване и публикуване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт в сътрудничество с други сродни агенции и организации трябва да събира актуална информация за храненето и методите на закупуване, съхранение, запазване, готвене и сервиране на храна, като се обръща особено внимание на изискванията за сервиране на борда на кораб. Тази информация трябва да се предоставя безплатно или на разумна цена на производителите и търговците на хранителни запаси и оборудване за кораби, на капитаните, стюардите и готвачите, както и на съответните организации на корабособствениците и на моряците. За тази цел трябва да се използват подходящи информационни материали, като наръчници, брошури, плакати, таблици или реклами в търговски периодични издания.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да публикува препоръки относно недопускането на разхищение на храна, а така също и за подпомагане прилагането на съответните хигиенни норми и осигуряването на оптимална организация на работата.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт следва да работи със съответните агенции и организации за изработване на образователните материали и информацията на борда относно методите за осигуряване на нужните количества храна и готвене.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт следва да работи в тясно сътрудничество със съответните организации на корабособствениците и на моряците и с националните и местните власти, компетентни в областта на храненето и здравето, и при необходимост да се ползва от услугите на тези власти.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В3.2.2 – Корабни готвачи 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Само моряците, които отговарят на условията, изброени по-долу, могат да получат свидетелство за правоспособен готвач на кораб: (а) ако притежават минималния установен от компетентната власт стаж на море, който може да се променя в зависимост от наличието на съответните квалификации или опит; (b) ако са издържали успешно предвидения от компетентната власт изпит или друг подобен изпит за успешно завършен одобрен курс за обучение на готвачи.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Организирането на предвидения изпит и издаването на свидетелства могат да се извършват както пряко от компетентната власт, така и под неин контрол от одобрените от нея учебни заведения за подготовка на готвачи.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Там, където е подходящо, компетентната власт следва да регламентира признаването на свидетелствата за правоспособност на корабни готвачи, издадени от други държави-членки, които са ратифицирали тази Конвенция или Конвенция № 69 относно свидетелството за професионална правоспособност на готвачите на кораби, 1946 г., или друг одобрен нормативен акт.</p>\n<h3 class=\"lf-part\">Глава 4. Опазване на здравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социално осигуряване</h3>\n<p class=\"lf-p\">Правило 4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и на брега Цел: да се опази здравето на моряците и да им се осигури навременен достъп до медицинско обслужване на борда на кораба и на брега 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци, намиращи се на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, са обхванати от подходящи мерки за опазване на тяхното здраве и имат достъп до навременно и подходящо медицинско обслужване, докато работят на борда.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Опазването и обслужването по алинея 1 на това Правило принципно се предоставят на моряка без заплащане.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка осигурява на моряците, които работят на борда на кораби, намиращи се на нейна територия, и които се нуждаят от спешна медицинска помощ, достъп до медицинските услуги на брега на тази държава-членка.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Установените в Кодекса изисквания по отношение опазването на здравето и медицинското обслужване на борда включват норми за мерки, с които се цели да се предоставят на моряците опазване на здравето и медицинско обслужване съизмеримо, доколкото е възможно, с тези, предоставени на работниците на брега.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и на брега 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка с цел да опази здравето на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под нейно знаме, както и за да им осигури медицинско обслужване, включително основни зъболекарски услуги, гарантира приемането на мерки, които: (а) гарантират, че по отношение на моряците се прилага общото законодателство относно опазването на здравето на работното място и им се предоставя медицинско обслужване, съответстващо на техните задължения, както и се прилага специално законодателство, специфично за работата на борда на кораб; (b) гарантират опазване на здравето на моряци и предоставянето им на медицинско обслужване, съпоставими с тези, които са общодостъпни за работещите на брега, включително навременен достъп до нужните лекарства, медицинско оборудване и средства за диагностициране и лечение, както и до медицинска информация и експертиза; (c) в посещаваните пристанища предоставят правото на всички моряци да посещават квалифициран лекар или стоматолог без забавяне, когато това е осъществимо; (d) гарантират, че в рамките на националното законодателство и практики на държавата-членка за периода на пребиваване на борда на кораб или в чуждо пристанище услугите по здравеопазването и медицинското обслужване се предоставят безплатно за моряците; и (e) не се ограничават само до лечение на болните или пострадалите моряци, а включват също така и мерки с превантивен характер, като например насърчаване на здравословния начин на живот и програми за здравно образование.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт одобрява стандартен формуляр за медицински доклад, който да се използва от капитаните на кораби и съответния медицински персонал на борда на кораба и на брега. Съдържанието на попълнен такъв формуляр е поверително и се използва единствено за улесняване на лечението на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка приема законодателство, с което установява изисквания по отношение на болничните и медицинските средства и оборудване, както и медицинското обучение на борда на корабите, които плават под нейно знаме.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство като минимум обезпечава следните изисквания: (а) оборудването на всички кораби с медицинска аптечка, медицинско оборудване и медицинско ръководство, чиито спецификации се указват и регулярно инспектират от компетентния орган; националните изисквания отчитат факторите, като вида на кораба, броя на лицата на борда, както и естеството, направлението и продължителността на рейсовете, както и съответните национални и международни препоръчителни медицински норми; (b) наличието на квалифициран лекар на борда на кораби, които обикновено извършват международни рейсове с продължителност над три дни и превозват 100 или повече души, който е отговорен за предоставянето на медицинско обслужване; националното законодателство, отчитайки така също специално факторите, като продължителността, естеството и условията на рейса, както и броя на моряците, определя за кои други кораби се изисква да имат на борда си квалифициран лекар; (c) за корабите без квалифициран лекар на борда се изисква или да имат на борда поне един моряк, който да отговаря за медицинското обслужване и предписването на лекарства, като част от обичайните му задължения, или поне един моряк, компетентен да предоставя първа медицинска помощ; от лицата, натоварени с медицинското обслужване на борда, които не са лекари, се изисква да са завършили успешно курс на обучение по медицинско обслужване, който съответства на изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW); моряците, които са определени да предоставят първа медицинска помощ, трябва да са завършили успешно курс на обучение по първа медицинска помощ, който съответства на изискванията на същата Конвенция; националното законодателство, като отчита преди всичко факторите, като продължителност, естество и условия на рейса, както и броя на моряците, определя изискуемото ниво на обучение; и (d) компетентната власт посредством предварително изградена система гарантира на корабите 24-часов достъп до медицински консултации, включително консултации със специалист, чрез радио- или сателитна връзка до корабите на море; медицинските консултации, включително последващото предаване на медицински съобщения чрез радио- или сателитна връзка между кораба и тези, които дават консултацията от брега, се предоставят безплатно за всички кораби, независимо от знамето, под което плават.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.1 – Медицинско обслужване на борда на кораба и на брега Ръководство В4.1.1 – Предоставяне на медицинско обслужване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">При определяне нивото на медицинското обучение, което трябва да се предоставя на борда на кораби, за които не се изисква наличие на квалифициран лекар на борда им, компетентната власт трябва да изисква: (а) наличието на борда на кораби, които в нормални условия могат да достигнат за осем часа до места, където може да се предостави квалифицирана медицинска помощ и в които се разполага с необходимото медицинско оборудване, на поне един определен моряк от екипажа, който да е преминал одобрен курс на обучение по първа медицинска помощ съгласно изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), което обучение му позволява да предприеме незабавни ефективни мерки в случай на произшествие или болест, които могат да възникнат на борда на кораба, както и да използва получен чрез радио- или сателитна връзка медицински съвет; и (b) всички други кораби трябва да имат на борда поне един моряк, преминал одобрен курс на обучение по медицинско обслужване съгласно изискванията на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, 1978 г., както е изменена (STCW), включително практически занимания и обучение по животоспасяващи техники и умения, като интравенозна терапия, което обучение би позволило на съответното лице да участва ефективно в координирани схеми за медицинска помощ на кораби на море, както и да предоставя на болните или претърпелите злополуки задоволително медицинско обслужване за времето, през което има вероятност същите да останат на борда.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посоченото в алинея 1 на това ръководство обучение се организира въз основа на последното издание на Международния медицински корабен наръчник, Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, Документа с указания – Наръчник за обучение по международно морско дело и медицинския раздел на Международния кодекс на сигналите, както и други подобни национални наръчници.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 1 на това ръководство лица, както и други моряци по преценка на компетентната власт, следва да посещават опреснителни курсове, за да поддържат и разширяват своите познания и умения и за да бъдат добре осведомени за последните нововъведения в тази област, на периоди приблизително от около пет години.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Медицинската аптечка и нейното съдържание, както и медицинското оборудване и медицинският наръчник на борда, трябва да бъдат поддържани надлежно и да бъдат проверявани на редовни интервали не по-дълги от 12 месеца, от отговорни лица, определени от компетентната власт, които трябва да се уверяват, че етикетите, сроковете на годност и условията на съхранение на всички лекарства и упътвания за тяхната употреба са проверени и цялото оборудване функционира според изискванията. При приемането или ревизирането на националния корабен медицински наръчник компетентната власт трябва да отчита международните препоръки в тази област, включително последното издание на Международния медицински корабен наръчник, както и другите наръчници, упоменати в алинея 2 на това ръководство.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато товар, който е определен като опасен и не е включен в последното издание на Наръчника за първа медицинска помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, необходимата информация за естеството на веществата, съответните произтичащи рискове, необходимите лични предпазни средства, съответните медицински процедури и специфични противоотрови трябва да са на разположение на моряците. Винаги при превоз на опасни товари на борда на кораба следва да има в наличност специфични противоотрови и лични предпазни средства. Тази информация следва да съставлява интегрална част от корабните политики и програми за безопасност и здраве при работа, описани в Правило 4.3 и свързаните с него разпоредби на Кодекса.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички кораби трябва да разполагат на борда с пълен и актуален списък на радиостанциите, чрез които могат да получат медицински консултации; с пълен и актуален списък на крайбрежни земни станции, чрез които могат да получат медицински консултации в случаите, когато корабите са оборудвани със система за сателитна комуникация. Моряците, които са отговорни за предоставяне на медицинско обслужване или първа медицинска помощ на борда, трябва да бъдат инструктирани как да използват корабния медицински наръчник и медицинския раздел на последното издание на Международния кодекс на сигналите , за да могат да разберат информацията, от която се нуждаят и която получават от консултиращия ги лекар, както и получените напътствия.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.1.2 – Формуляр за медицински доклад 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандартният формуляр за медицински доклад, който се изисква съгласно Част А на този Кодекс, трябва да бъде оформен по начин, който да улеснява обмена между кораба и брега на медицинска и друга подобна информация, отнасяща се до отделни моряци, в случай на болест или злополука.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.1.3 – Медицинско обслужване на брега 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разположените на брега служби за лечение на моряци трябва да бъдат подходящи за целта, а лекарите, зъболекарите и останалият медицински персонал трябва да притежават съответната квалификация.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изисква се да се предприемат мерки, които да гарантират на моряците, когато последните се намират в пристанище, достъп до: (а) амбулаторно лечение в случай на болест и злополука; (b) хоспитализация, ако е необходимо; и (c) зъболекарско обслужване, особено в спешни случаи.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изисква се да се предприемат мерки, които да подпомогнат лечението на заболелите моряци. В частност моряците следва да бъдат приемани бързо в клиники и болници, разположени на брега, без създаване на трудности и независимо от тяхната националност или религиозна принадлежност и когато е възможно и нужно, да се предприемат мерки за осигуряване продължение на лечението в допълнение към предоставяните на моряците медицински услуги.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.1.4 – Оказване на медицинска помощ на други кораби и международно сътрудничество 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да предвиди участието си в международното сътрудничество във връзка с програми и проучвания в областта на опазване на здравето и медицинското обслужване. Това сътрудничество може да включва: (а) разработване и координация на действията по търсене и спасяване, организиране на бърза медицинска помощ и евакуация на море на тежко болните или пострадали от злополука на борда на кораб чрез прилагане на такива средства като системи за периодично докладване на местонахождението на корабите, центрове за координиране на спасяването и спешни хеликоптерни услуги в съответствие с изменената Международната конвенция за търсене и спасяване на море, 1979 г., и Международния наръчник за въздушно и морско търсене и спасяване (IAMSAR) ; (b) оптимално използване на всички кораби, на борда на които има лекари, както и на установените на море кораби, които могат да предоставят болнични и спасителни услуги; (c) съставяне и поддържане на международни списъци с лекари и медицински услуги за предоставяне на спешна медицинска помощ на моряците по цял свят; (d) сваляне на брега на моряци, нуждаещи се от спешно лечение; (e) репатриране на хоспитализирани в чужбина моряци във възможно най-кратки срокове, като се отчитат предписанията на наблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите на моряка; (f) осигуряване на придружаващо лице на моряците по време на тяхното репатриране, като се отчитат предписанията на наблюдаващите лекари, както и желанията и нуждите на моряка; (g) полагане на усилия за откриване на здравни центрове за моряците, в които: (i) да се извършват проучвания на здравословното състояние, медицинското лечение и превантивните здравни грижи за моряците; (ii) да се обучава медицински и здравен персонал по морска медицина; (h) да се събират и анализират статистически данни за трудовите злополуки, болести и произшествия сред моряците и тези данни да се интегрират във и хармонизират с действащата национална статистическа база данни за трудовите злополуки, болести и произшествия, отнасящи се до други категории работници; (i) да се организира международен обмен на техническа информация, учебни материали и преподавателски персонал, както и да се организират международни курсове за обучение, семинари и работни групи; (j) да се осигури достъп на всички моряци в пристанищата до специални лечебни и превантивни медицински услуги или да им се осигури достъп до общите здравни, медицински и рехабилитационни услуги; (k) да се урежда репатрирането на тела или кремирана пепел в съответствие с желанието на близките на починали моряци във възможно най-кратък срок.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Международното сътрудничество в областта на опазване на здравето и медицинското обслужване на моряците трябва да се основава на двустранни и многостранни споразумения или консултации между държавите-членки.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.1.5 – Лица на издръжка на моряците 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да вземе мерки за осигуряване на подходящо и достатъчно медицинско обслужване на лицата, които са на издръжка на моряка и които живеят на територията на тази държава-членка, докато очакват разкриването на служби за медицинско обслужване, достъпни за всички работници и за лицата на тяхна издръжка, когато такива служби не съществуват, както и да уведомят Международното бюро по труда за предприетите в тази насока мерки.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 4.2 – Отговорност на корабособственика Цел: да се гарантира, че всички моряци са защитени от финансовите последици, породени от болест, злополука или смърт, причинена във връзка с тяхната работа 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че на корабите, плаващи под нейно знаме, се прилагат установените с Кодекса мерки с цел да се предостави на моряците, наети на тези кораби, правото на материална помощ и подкрепа от страна на корабособственика във връзка с финансовите последици, вследствие на болест, злополука или смърт, възникнали по време на службата им съгласно трудовия договор на моряка или възникнали по време на службата им съгласно такъв договор.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Това Правило не накърнява други законови средства, които морякът може да потърси.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А4.2 – Отговорност на корабособственика 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка приема законодателство, което установява отговорността на корабособствениците на кораби, плаващи под нейно знаме, за опазването на здравето и медицинското обслужване на всички моряци, които работят на борда на тези кораби, в съответствие със следните минимални норми: (а) корабособствениците са длъжни да поемат разходите за моряците, работещи на техните кораби, свързани с болест или злополука на тези моряци, настъпили в периода между датата на започване на службата и датата, на която те се считат за навременно репатрирани, или възникнали вследствие на тяхната работа в периода между тези дати; (b) корабособствениците са длъжни да осигурят финансова гаранция за обезпечаване на компенсация в случай на смърт или дълготрайна неработоспособност на моряци поради трудова злополука, болест или професионален риск в съответствие с установеното в националното законодателство, трудов договор на моряците или колективен трудов договор; (c) корабособствениците са длъжни да поемат разходите за медицинско обслужване, включително за медицинско лечение и снабдяването с медикаменти и други лечебни средства, както и храната и квартирата извън дома, до излекуването на болния или пострадалия при злополука или до установяването на постоянен характер на болестта или на постоянна неработоспособност; и (d) корабособствениците са длъжни да поемат разноските по погребението в случай на смърт, настъпила на борда на кораба или на сушата по време на изпълнението на трудовия договор.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да предвиди ограничаване на отговорността на корабособственика за покриване на разходите за медицинско обслужване, храна и квартира за период, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато болестта или злополуката причинява неработоспособност, корабособственикът е длъжен да изплати: (а) пълния размер на възнаграждението за периода, през който болният или пострадалият при злополука моряк се намира на борда, или до момента, в който същият бъде репатриран, в съответствие с тази Конвенция; и (b) пълния размер на възнаграждението или част от него, както това е установено от националното законодателство или както е предвидено в колективните трудови договори, за периода от репатрирането или слизането на брега на моряка до пълното му оздравяване или до момента, в който това лице има право на парични обезщетения в съответствие с предвиденото от националното законодателство на съответната държава-членка, в зависимост от това кой от двата момента настъпва по-рано.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да предвиди ограничаване на отговорността на корабособственика само до изплащане на пълния размер на възнаграждението или на част от него на моряк, който не се намира на борда на кораба, за период, който не може да бъде по-кратък от 16 седмици считано от деня на злополуката или от началото на болестта.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да освободи от отговорност корабособственика по отношение на: a) злополука, която не е настъпила по време на службата на кораба; b) злополука или болест, причинени от умишлено действие, умишлена вина или от лошо поведение на заболелия, увредения или починалия; и c) болест или недъг, умишлено прикрити в момента на наемането на работа.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да освободи от отговорност корабособственика по отношение покриването на разходите за медицинско обслужване, храна, квартира и разходите за погребение, ако тази отговорност е поета от обществените власти.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Корабособствениците или техните представители предприемат мерки за съхранение на личните вещи, оставени на борда от болен, пострадал от злополука или починал моряк, както и за връщането им на неговото семейство.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.2 – Отговорност на корабособственика 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изплащането на пълния размер на възнаграждението, което се изисква съгласно алинея 3(а) на Стандарт А4.2, може да не включва премии.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да предвиди прекратяване на отговорността на корабособственика за поемане на разходите за болен или пострадал от злополука моряк от момента, в който този моряк има право на медицинско обслужване по схема за задължително здравно осигуряване, задължително осигуряване срещу злополука или компенсация при трудова злополука.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Националното законодателство може да предвиди застрахователна институция да възстанови на корабособственика извършените от него разходи за погребение в случаите, в които е заплатена премия за погребение на починалия моряк, съгласно законодателството, регламентиращо социалното осигуряване или компенсациите за работещите.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 4.3 – Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване на злополуки Цел: да се гарантира, че условията на труд на моряците на борда на корабите подобряват безопасността и опазването на здравето при работа 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които работят на кораби, плаващи под нейно знаме, се ползват от система на опазване на здравето при работа и живеят, работят и се обучават на борда на корабите в безопасна и здравословна среда.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка след консултации с представителните организации на корабособствениците и на моряците и като взема предвид прилаганите кодекси, ръководства и стандарти, препоръчани от международните организации, националните администрации и организации на корабоплавателната индустрия, разработва и публикува национални ръководства за управление на безопасността и здравето при работа на корабите, които плават под нейно знаме.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка приема законодателство и мерки за регулиране на въпросите, предмет на този Кодекс, като отчита съответните международни норми и установява стандарти за безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки на корабите, плаващи под нейно знаме.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А4.3 – Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване на злополуки 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Законодателството и другите мерки, които се приемат в съответствие с алинея3 на Правило 4.3, включват следните въпроси: (а) приемането и ефективното прилагане и насърчаване на политики и програми за безопасност и здраве при работа на корабите, плаващи под знамето на държавата-членка, включително оценка на риска, както и обучение и инструктаж на моряците; (b) приемането на разумни предпазни мерки за предотвратяване на трудови злополуки, травми и професионални болести на борда на кораба, в т.ч. мерки за намаляване и предотвратяване на риска от излагане на вредни нива на факторите на околната среда и химикали, както и опасността от злополука или болест, които могат да възникнат в резултат на експлоатацията на оборудването и машините на борда на кораба; (c) програми на борда на кораба за предотвратяване на трудови злополуки, травми и професионални заболявания и за непрекъснато подобряване на опазването на здравето и безопасността при работа с участието на представители на моряците и на всички други лица, отговорни за тяхното осъществяване, като се вземат предвид превантивни мерки, включително проектен и инвеститорски контрол, замяна на процеси и процедури за колективни и индивидуални задачи и използването на лична предпазна екипировка; и (d) изисквания за проверки, докладване и коригиране на опасни условия и за разследване и докладване на трудови злополуки на борда.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 1 на този Стандарт разпоредби: (а) отчитат съответните международни норми в областта на опазването на здравето и безопасността при работа по принцип както и при специфичните рискове и се отнасят до всички проблеми във връзка с предотвратяването на трудови злополуки, травми и професионални заболявания, които могат да се прилагат по отношение работата на моряците и особено тези, които са специфични за работата на море; (b) определят ясно задълженията на корабособствениците, моряците и другите заинтересовани лица във връзка с изпълнението на прилаганите норми, политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на кораба, като се обръща особено внимание на безопасността и здравето на моряците на възраст под 18 години; (c) определят задълженията на капитана или на определеното от капитана лице, или и на двамата, за поемане на конкретна отговорност за изпълнението и спазването на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на кораба; и (d) определят пълномощията на моряците, определени или избрани за представители по безопасността за участие в срещите на комитета по безопасност на кораба; такъв комитет се създава на борда на всеки кораб с екипаж от пет или повече моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 3 на Правило 4.3 законодателство и други мерки се преразглеждат регулярно и в консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците и ако е нужно, се ревизират, за да отразят промените в технологиите и проучванията, за да се осигури непрекъснатото подобряване на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа и за да се предоставят безопасни условия на труд на моряците на кораби, плаващи под знамето на държавата-членка.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Спазването на изискванията на прилаганите международни норми относно приемливите нива на излагане на риск на работното място на борда на кораби и разработването и изпълнението на политиките и програмите за безопасност и здраве при работа на корабите се счита за изпълнение на изискванията на тази Конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт гарантира, че: (а) трудовите злополуки, травмите и професионалните заболявания се докладват по надлежен ред, като се отчитат указанията на Международната организация на труда по отношение на докладването и документирането на трудовите злополуки и болести; (b) се води, анализира и публикува подробна статистика за този вид злополуки и болести и когато е подходящо, тези действия биват последвани от проучване на основните тенденции и идентифицираните рискове; (c) трудовите злополуки се разследват.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Докладването и разследването на въпросите на безопасността и здравето при работа са организирани по начин, гарантиращ защитата на личните данни на моряците, и като се отчитат указанията на Международната организация на труда по този въпрос.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">При предприемането на мерки за информиране на всички моряци относно конкретните рискове при работа на борда на кораби, например чрез поставяне на официални известия, съдържащи съответните инструкции, компетентната власт си сътрудничи с организациите на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт изисква от корабособствениците при извършването на оценка на риска във връзка с управлението на безопасността и здравето при работа да се позовават на съответната статистическа информация от техните кораби, както и на предоставената от компетентната власт обща статистическа информация.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3 – Безопасност, опазване на здравето и предотвратяване на злополуки Ръководство В4.3.1 – Разпоредби относно трудовите злополуки, травмите и професионалните заболявания 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в Стандарт А4.3 разпоредби следва да отчитат Кодекса на МОТ относно препоръчителните практики за предотвратяване на злополуки на борда на корабите на море и в пристанищата от 1996 г. и последващите версии и други аналогични норми, препоръки и кодекси за препоръчителни практики на МОТ и на други международни организации в областта безопасността, опазването здравето при работа, включително нивата на излагане, които тези нормативни актове могат да установяват.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да гарантира, че националните препоръки относно управлението на безопасността и здравето при работа обхващат следните въпроси: (а) общи и основни разпоредби; (b) особености на конструкцията на кораба, включително начини на достъп и рискове, свързани с азбеста; (c) машини; (d) последиците от прекалено ниските или прекалено високите температури на повърхностите, с които моряците могат да имат контакт; (е) последици от шума на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба; (f) последици от вибрациите на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба; (g) последици от факторите на околната среда, освен тези, упоменатите в подточки (e) и (f), на работното място и в жилищните помещения на борда на кораба, включително тютюнев дим; (h) специални мерки за сигурност на и под палубата; (i) товарно-разтоварно оборудване; (j) предотвратяване и борба с пожари; (k) котви, вериги и въжета; (l) опасен товар и баласт; (m) лични предпазни средства на моряците; (n) работа в затворени пространства; (o) физически и психически последици от умората; (p) последици от зависимости от алкохол и наркотици; (q) предпазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН; и (r) действия при аварийни и спешни случаи.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">При извършване на оценка на рисковете и намаляването на излагането на вредни въздействия, посочени в алинея 2 на това Ръководство, трябва да се вземат предвид последиците за физическото здраве вследствие на работата, включително ръчно боравене с товари, шум и вибрации, химическите, биологичните и психическите последици за здравето в резултат на работата, физическите и психическите последици от умората и трудовите злополуки. Необходимите мерки трябва да отчитат принципа на превенцията, при който освен всичко останало борбата с риска при източника, приспособяването на работата към индивида, особено по отношение на подредбата на работното място и замяната на опасното с безопасно или по-малко опасно, имат приоритет пред личните средства за защита на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">В допълнение компетентната власт трябва да се увери, че се държи сметка за последствията по отношение на безопасността и здравето, особено в следните области: (а) действия при аварийни и спешни случаи; (b) последици от зависимости от алкохол и наркотици; (c) опазване от и предотвратяване на ХИВ/СПИН.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3.2 – Излагане на шум 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт съвместно с компетентните международни органи и представителите на съответните организации на корабособствениците и на моряците трябва периодично да преразглеждат проблема с шума на борда на кораба с цел подобряване на предпазването на моряците, доколкото това е осъществимо на практика, от неблагоприятните последици от излагането на шум.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посоченото в алинея 1 на това Ръководство преразглеждане следва да отчита вредните за слуха, здравето и удобството на моряците последици от излагането на прекален шум, както и препоръчаните или предписаните мерки за намаляване шума на борда с цел предпазване на моряците. Предвидените мерки следва да включват: (а) инструктиране на моряците относно опасностите за слуха и за здравето от продължително излагане на високи нива на шум и правилната употреба на средства и оборудване за защита от шум; (b) предоставяне на одобрено оборудване за предпазване на слуха на моряците, когато това е нужно; и (c) оценка на риска и намаляване на нивата на излагане на шум във всички жилищни помещения, помещенията за хранене и почивка, както и в машинното отделение и други машинни пространства.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B.4.3.3 – Излагане на вибрации 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт съвместно с компетентните международни институции и представителите на съответните организации на корабособствениците и на моряците, като отчита при необходимост съответните международни норми, трябва да изследва периодично проблема с вибрациите на борда на кораба с цел подобряване в рамките на възможното на предпазването на моряците от вредното въздействие на вибрацията.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посоченото в алинея 1 на това Ръководство изследване трябва да обхваща въздействието върху здравето и удобството на моряците на излагането на прекомерна вибрация, както и препоръчаните или предписаните мерки за намаляване на вибрациите на кораба с цел предпазване на моряците. Предвидените мерки следва да включват: (a) информиране на моряците относно опасностите за тяхното здраве от продължителното излагане на вибрация; (b) доставяне на одобрени лични предпазни средства за моряците, когато това е необходимо; и (c) оценка на рисковете и намаляването на излагането на вибрации в жилищните помещения, помещенията за отдих и възстановяване и хранене чрез приемане на мерки в съответствие с препоръките, съдържащи се в Кодекса за препоръчителни практики на МОТ относно факторите от околната среда на работното място от 2001 г. , както и евентуалните му последващи ревизии, взимайки предвид разликата между излагането на вредно въздействие в тези места и на работното място.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B.4.3.4 – Задължения на корабособствениците 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">По принцип всички задължения на корабособственика за предоставяне на защитна екипировка или други предпазни средства срещу злополуки трябва да се съпътстват от разпоредби, съгласно които от моряците се изисква да използват това оборудване и средства, както и да спазват съответните мерки за защита от злополуки и опазване на здравето.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Необходимо е така също да се вземат под внимание член 7 и 11 на Конвенция № 119 относно обезопасяването на машините, 1963 г., и съответните разпоредби на Препоръка № 118 относно обезопасяването на машините, 1963 г., които, от една страна, създават задължение за работодателя да осигури изпълнение на изискването използваните машини да са надлежно обезопасени и че е забранено използването на машини, които не са надлежно обезопасени, и, от друга, за работника да не използва машина, на която липсват предвидените по конструкция и на съответните места предпазни елементи, както и да не ги изключва по време на работа.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.3.5 – Докладване и събиране на статистически данни 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички трудови злополуки, травми и професионални заболявания трябва да се докладват с цел да бъдат разследвани и събраните статистически данни да се съхраняват, анализират и публикуват, като се държи сметка за задължението за защита на личните данни на моряците. Докладите не следва да се ограничават единствено до случаите на смъртоносни заболявания и злополуки, свързани с кораба.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 2 на това Ръководство статистически данни трябва да включват броя, естеството, причините и последствията от трудовите злополуки, травми и професионалните заболявания и доколкото е практически възможно, да се посочи ясно в кое точно отделение на кораба е възникнала злополуката, видът на злополука и дали тя е възникнала на море или в пристанище.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да вземе под внимание всички международни системи или модели за регистрация на злополуки с моряци, установени от Международната организация на труда.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.3.6 – Разследване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да предприеме разследване на причините и обстоятелствата за всички трудови злополуки, травми и професионални заболявания, довели до загуба на човешки живот или до тежка контузия, както и други подобни случаи, които могат да са определени от националното законодателство.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">В разследването е необходимо да се предвиди включването на следното: (а) условия на труд, като например работна повърхност, разположение на машините, начин на достъп, осветление и методи на работа; (b) честота на случаите на трудови злополуки, травми и професионални заболявания по възрастови групи; (c) специални физически или психологически проблеми, породени от условията на кораба; (d) проблеми, породени от физическото напрежение на кораба, в частност като последица от увеличена работна натовареност; (e) възникнали в резултат на техническото развитие проблеми, както и въздействието на това развитие по отношение състава на екипажа; и (f) проблеми, породени от човешки грешки.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3.7 – Национални програми за защита и превенция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">С цел създаване на солидна основа на мерките за насърчаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, травми и професионални заболявания, дължащи се на конкретни рискове, свързани с работата на море, е необходимо да се извърши проучване на общите тенденции, както и на рисковете, разкрити от статистиката.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изпълнението на програми за защита и превенция, целящи подобряване на безопасността и здравето при работа, трябва да е организирано по начин, който да позволява на компетентната власт, корабособствениците и моряците или техни представители и други подходящи органи да играят активна роля, включително чрез средства като информационни сесии, указания на борда относно максималните нива на излагане на потенциално опасни фактори на работното място и други рискове или резултати от систематичната оценка на риска. В частност трябва да се изградят национални или местни общи комитети, ad hoc работни групи или комитети на борда на корабите по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки, в които да са представени интересите на организациите на корабособствениците и моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато такива дейности се осъществяват на ниво предприятие, следва да се предвиди участието на моряци във всеки комитет на борда на корабите по безопасност и здраве при работа на съответния корабопритежател.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3.8 – Съдържание на програмите за защита и превенция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Във функциите на комитетите и другите органи, посочени в алинея 2 на Ръководство B4.3.7, е необходимо да се предвиди включването на следното: (а) разработването на национални ръководства и политики за управление на системи за безопасността и здравето при работа, както и разпоредби, правила и ръководства за предотвратяване на злополуки; (b) организиране на програми и обучения по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки; (c) организиране на рекламна дейност във връзка с безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, включително филми, плакати, съобщения и брошури; и (d) разпространение на литература и информация за безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки, така че те да достигат до моряците на корабите.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">При изготвянето на текстове, отнасящи се до мерките или препоръчителните практики по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки, трябва да се вземат под внимание съответните разпоредби и препоръки, приети от съответните национални власти или организации или международни организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">При съставяне на програмите за безопасност и здраве при работа и предотвратяване на злополуки всяка държава-членка трябва да взема под внимание всички публикувани от Международното бюро по труда кодекси за добри практики относно безопасността и здравето на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3.9 – Обучение по безопасност и здраве при работа и предотвратяване на трудови злополуки 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 1 (а) на Стандарт А4.3 програми за обучение трябва да се преразглеждат периодично и да се осъвременяват в светлината на развитието на корабите по отношение техните размери, видове и оборудване, както и на промените в практиките по окомплектуването на корабите с екипаж, националността, езика и организацията на работата на борда на кораба.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Информирането по отношение на безопасността и здравето при работа и предотвратяване на злополуки трябва да е постоянен процес. Това информиране може да се осъществява посредством: (а) образователни аудио-визуални материали, като филми, които да се използват от центровете за професионално обучение на моряци и където е възможно – да се прожектират на борда на корабите; (b) поставяне на плакати на корабите; (c) включване на статии относно рисковете при работата на море и мерките за осигуряване на безопасността, опазване на здравето при работа и предотвратяването на злополуки в периодични издания, четени от моряци; (d) специални кампании чрез използване на различни обществени медии за обучение на моряците, включително кампании във връзка с практиките за безопасна работа.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посоченото в алинея 2 на това Ръководство информиране трябва да отчита различните националности, езици и култури на моряците на борда на корабите.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B4.3.10 – Обучение по безопасност и здраве на младите моряци 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правилата относно безопасността и здравето трябва да се включват във всички общи разпоредби относно медицинските прегледи преди и по време на работа и относно предотвратяването на злополуки и опазването на здравето при работа, които могат да се прилагат по отношение работата на моряците. Тези правила трябва да определят мерките, които ще сведат до минимум рисковете при работа за младите моряци при изпълнение на техните задължения.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">С изключение на случаите, в които компетентната власт е признала даден млад моряк за напълно квалифициран за определена длъжност, правилата следва да установяват ограничения по отношение на младите моряци за извършване на определени видове работа при липса на подходящ надзор или обучение, които могат да носят особен риск от злополука или вредно въздействие върху здравето им или физическото им развитие или изискват определена степен на зрялост, опит и умения. При определяне на видовете работа, които следва да бъдат ограничени посредством тези правила, компетентната власт следва да отчете по-специално следното: (а) вдигане, местене и носене на тежки товари или предмети; (b) влизане в котли, резервоари и водонепроницаеми камери; (c) излагане на вредни нива на шум и вибрации; (d) работа с подемна и други видове тежка техника и инструменти или работа като подаващи сигнали на работещите с такава техника; (e) работа с въжетата за швартоване или влачене или завързване на кораба на док; (f) такелаж; (g) работа нависоко или на палубата при лошо време; (h) нощна вахта; (i) обслужване на електрическо оборудване; (j) излагане на потенциално вредни материали или вредни физически агенти, като например опасни или отровни вещества, и йонизиращи радиации; (k) чистене на инструментите за готвене; и (l) опериране или управление на корабните лодки.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт следва да предприеме практически мерки или да приложи съответни механизми, за да доведе до знанието на младите моряци информацията относно предотвратяването на злополуки и опазването на тяхното здраве на бодра на кораб. Тези мерки могат да включват подходящи курсове и официални информационни кампании за предотвратяване на злополуки, предназначени за млади моряци, както и професионален инструктаж и надзор на младите моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Програмите за образование и професионално обучение на младите моряци както на брега, така и на борда на кораба трябва да включват обучение относно вредните последици за здравето и доброто им състояние от злоупотребата с алкохол и наркотици и други потенциално вредни вещества, както и за рисковете и проблемите, свързани с ХИВ/СПИН и други действия, пораждащи рискове за здравето.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.3.11 – Международно сътрудничество 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавите-членки с подкрепата на съответните междуправителствени и други международни организации и като си сътрудничат помежду си, трябва да се стараят да постигнат възможно най-голяма съгласуваност в действията за повишаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">При разработване на посочените в Стандарт А4.3 програми за повишаване на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на злополуки всяка държава-членка трябва да взема под внимание съответните кодекси с препоръчителни практики, публикувани от Международното бюро по труда и съответните норми на международните организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавите-членки трябва да отчитат нуждата от международно сътрудничество по отношение на непрекъснатото насърчаване на дейностите във връзка с повишаването на безопасността и здравето при работа и предотвратяването на трудови злополуки. Това сътрудничество може да приеме формата на: (а) двустранни и многостранни споразумения за уеднаквяване на стандартите и средствата за опазване на здравето и безопасността при работа; (b) обмен на информация за конкретни рискове за моряците и за средствата за насърчаване опазването на здравето и безопасността при работа и предотвратяването на злополуки; (c) оказване на помощ при изпитанията на екипировка и извършването на проверки по линия на прилагане изискванията на държавата на знамето в съответствие на националното законодателство; (d) сътрудничество по отношение на подготвянето и разпространението на разпоредби, правила и ръководства относно опазването на здравето и безопасността при работа и предотвратяване на злополуки; (e) сътрудничество по отношение на производството и употребата на тренировъчни средства; и (f) използване на обща материална база и оказване на взаимопомощ при обучението на моряците по безопасност и опазване на здравето при работа, предотвратяване на злополуки и безопасни методи на работа.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 4.4 – Достъп до материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците Цел: да се осигури на моряците достъп до материална база и услуги на брега за гарантиране на тяхното здраве и благосъстояние 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка обезпечава лесен достъп до материалната база на брега за осигуряване на благосъстоянието на моряците там, където има такава. Държавите-членки насърчават развитието в определени пристанища на такава база и услуги, както същите са изброените в Кодекса, с цел да предоставят на моряците, чиито кораби се намират в тези пристанища, адекватна материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието им.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Кодексът установява отговорностите на съответната държава-членка по отношение на материалната база на брега за осигуряване на благосъстоянието на моряците, които включват културни, развлекателни и информационни средства и услуги.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А4.4 – Достъп до материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка изисква там, където съществува на нейна територия материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците, тя да е на разположение за ползване от всички моряци независимо от тяхната националност, раса, цвят, пол, религия, политически възгледи или социален произход и независимо от знамето, под което плава корабът, на който те работят.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка насърчава развитието на материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците в подходящи пристанища на нейна територия и след консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците определя кои пристанища следва да се считат за подходящи.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка поощрява създаването на съвети по благосъстоянието на моряците, които редовно преразглеждат материалната база и услуги на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците, за да се гарантира, че същите са подходящи от гледна точка на промените на потребностите на моряците, произтичащи от техническото и функционалното развитие, както и от всички други нововъведения в корабоплавателната индустрия.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4 – Достъп до материална база на брега за осигуряване благосъстоянието на моряците Ръководство В4.4.1 – Отговорности на държавите-членки 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва: (а) да предприеме мерки, за да гарантира, че на моряците в определените пристанища на посещение се предоставят подходяща материална база и услуги за осигуряване на тяхното благосъстояние, както и подходяща защита на моряците при упражняване на тяхната професия; и (b) при осъществяването на тези мерки да вземе под внимание специалните потребности на моряците, особено когато те се намират в чужди държави и когато влизат в зони на военен конфликт, по отношение на тяхната безопасност, здраве и занимания в свободното им време.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предприетите мерки във връзка с упражняването на контрол върху материалната база и услугите за осигуряване благосъстоянието на моряците трябва да включват участието на съответните представителни организации на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, целящи ускоряването на свободното разпространяване между корабите, централните агенции за доставка и службите по осигуряване на благосъстоянието на моряци, на материали във връзка с благосъстоянието на моряците, като например филми, книги, вестници и спортна екипировка за употреба от моряците на борда на корабите им и в изградените на брега центрове по благосъстояние на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавите-членки трябва да си сътрудничат в насърчаването на развитието на благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата. Това сътрудничество трябва да включва: (а) консултации между компетентните власти, целящи предоставянето и подобряването на материалната база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците както в пристанищата, така и на борда на корабите; (b) споразумения за обединяване на ресурси и съвместно предоставяне на материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в големите пристанища, за да се избегне ненужното дублиране; (c) организиране на международни спортни прояви и поощряване на моряците да участват в спортни дейности; и (d) организация на международни семинари по въпросите на благосъстоянието на моряците на море и в пристанищата.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4.2 – Материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в пристанищата 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да предостави или да гарантира предоставянето на такава материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците, от каквито може да има необходимост в съответните пристанища на държавата.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Материална база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците трябва да се предоставят в съответствие с националните условия и практики от една или повече от следните институции: (а) обществените власти; (b) съответните организации на корабособствениците и на моряците на базата на колективно споразумение или други договорености; и (c) доброволни организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">В пристанищата следва да се изгради и развива необходимата материална база за осигуряване на благосъстоянието, отдиха и възстановяването на моряците. Тази база трябва да включва следното: (а) според нуждите, заседателни зали и зали за отдих; (b) спортни съоръжения, включително и такива за спортни занимания на открито, включително и за състезания; (c) образователни средства и пособия; и (d) когато е подходящо, условия за изповядване на религия и за лични консултации.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Такава материална база и услуги могат да се осигурят на моряците в съответствие с техните потребности и чрез предоставянето им на достъп до материална база и услуги, предназначени за общо ползване.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато голям брой моряци от различни националности, намиращи се в дадено пристанище, се нуждаят от услуги, като хотели, клубове и спортни площадки, компетентните власти или органи на държавите, чиито граждани са тези моряци и под чиито знамена плават корабите им, както и съответните международни асоциации трябва да се консултират и да си сътрудничат с компетентните власти и органи на държавата, в която се намира пристанището, както и помежду си с оглед обединяване на ресурсите и избягване на ненужно дублиране.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Подходящи хотели и общежития за моряците следва да се осигурят в местата, където има потребност от тях. Те трябва да предоставят услуги, сравними с тези на хотел от добра категория и когато е възможно, трябва да са разположени на добро място и да не се намират в непосредствена близост до доковете. Върху такива хотели и общежития трябва да се упражнява подходящ контрол, цените трябва да са в разумни граници и когато се налага и е практически възможно, трябва да се вземат мерки за настаняване на семействата на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички моряци независимо от тяхната националност, раса, цвят, религия, политически убеждения или социален произход и независимо от знамето, под което плава корабът, на който тези моряци са наети, ангажирани или работят, следва да имат достъп до тази материална база и услуги. Без да се накърнява по никакъв начин този принцип, в някои пристанища може да се окаже необходимо да се предоставят различни видове материална база, съизмерими по категория, но пригодени към обичаите и нуждите на различните групи моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изисква се да се предприемат мерки, гарантиращи наемането на пълен работен ден, в случай на нужда, на технически компетентни лица за обслужване на материалната база и услуги за осигуряване на благосъстоянието на моряците в допълнение към евентуалните доброволци.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4.3 – Съвети по благосъстоянието 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">На ниво пристанище, на регионално или национално равнище, в зависимост от нуждите, следва да се създадат съвети по благосъстоянието. Техните функции трябва да включват: (а) да контролират дали съществуващата материална база и услуги за осигуряване благосъстоянието на моряците отговаря по подходящ начин на техните потребности и да следят за възникването на необходимост от осигуряване на допълнителна или извеждането от употреба на неизползвана материална база и услуги; и (b) да подпомагат и консултират лицата, отговорни за предоставяне на материална база и услуги, и да осигуряват координация между тях.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">В състава на съветите по благосъстоянието трябва да се включват представители на организациите на корабособствениците и на моряците, компетентната власт и когато това е подходящо, доброволчески организации и социални органи.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">В съответствие с изискванията на националното законодателство и доколкото е подходящо, в работата на пристанищните, регионалните и националните съвети по благосъстоянието следва да се привлекат консулите на морски държави и местните представители на чуждестранни организации по благосъстоянието.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4.4 – Финансиране на материалната база за осигуряване благосъстоянието на моряците 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">В съответствие с националните условия и практики финансовата подкрепа за материалната база за осигуряване на благосъстоянието на моряците в пристанищата следва да се предоставя посредством един или повече от следните източници: (а) субсидии от обществени фондове; (b) данъци или други специални вземания от корабоплавателни източници; (c) доброволни помощи от корабособственици, моряци или техните организации; и (d) доброволни помощи от други източници.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Налаганите данъци, такси и специални вземания за осигуряване на благосъстоянието на моряците могат да се ползват единствено за целите, за които същите се събират.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4.5 – Разпространяване на информация и мерки за улеснение 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Сред моряците трябва да се разпространява информация относно материалната база и услугите, предоставяни на широката общественост в пристанищата на посещение и по-специално такива като транспорт, благосъстояние, забавления, образование и места за религиозни служби, както и по отношение на материалната база и услугите, предвидени специално за моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">На моряците следва да се предоставят подходящи транспортни средства на умерени цени по всяко разумно време, за да могат да се придвижат от удобни места на пристанището до градските райони.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентните власти трябва да предприемат всички подходящи мерки, за да сведат до знанието на корабособствениците и моряците, влизащи в пристанището, всички специални закони и обичаи, нарушаването на които може да застраши свободата им.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентните власти трябва да оборудват зоните на пристанището и пътищата за достъп с подходящо осветление и маркировка, както и да осигурят редовни патрули за гарантиране на защитата на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.4.6 – Моряци в чуждо пристанище 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">С цел осигуряване на защитата на моряците в чужди пристанища следва да се предприемат мерки за улесняване на: (а) достъпа до консулски служител на държавата, чиито граждани са моряците; и (b) ефективно сътрудничество между консулите и местните или националните власти.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Съдебното производството срещу моряци, задържани в чужди пристанища, трябва да бъде бързо, законосъобразно и при оказване на подходяща консулска защита.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">В случай на задържане на моряк по каквато и да е причина на територията на държава-членка компетентната власт трябва да уведоми незабавно държавата, чийто гражданин е морякът, и държавата, под чието знаме плава корабът му, ако морякът изиска това. Компетентната власт трябва незабавно да информира моряка за правото му на такова искане. Държавата, чийто гражданин е морякът, трябва бързо да уведоми неговото семейство. Компетентната власт трябва да позволи незабавен контакт на консулските служители на тези държави с моряка и редовни посещения през целия период на задържане на моряка.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да предприеме мерки, когато това е необходимо, за осигуряване на безопасността на моряците от агресия и други незаконни актове, докато техните кораби са в нейните териториални води и особено когато приближават пристанища.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Отговорните лица в пристанищата и на борда на корабите трябва да положат всички усилия, за да улеснят кратките престои на моряците на брега, във възможно най-кратък срок след пристигането на кораба в пристанището.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 4.5 – Социално осигуряване Цел: да се гарантира предприемането на мерки, целящи осигуряването на моряците на достъп до социалното осигуряване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че всички моряци и доколкото това е регламентирано от националното й законодателство, и техните семейства имат достъп до социалното осигуряване в съответствие с Кодекса, без това да накърнява всякакви по-благоприятни условия, посочени в алинея 8 на член 19 от Устава на Международната организация на труда.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка предприема мерки съобразно националните условия индивидуално и чрез международно сътрудничество за постепенно постигане на всеобхватно социално осигуряване на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка гарантира, че моряците, които са обект на нейното законодателство в областта на социалното осигуряване и доколкото това е регламентирано от националното й законодателство, и техните семейства имат право да се ползват от социално осигуряване, което не е по-малко благоприятно от това, от което се ползват работниците и служителите на брега.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А4.5 – Социално осигуряване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">С оглед постигането на предвиденото в Правило 4.5 всеобхватно социално осигуряване трябва да се отчитат следните видове социално осигуряване: медицинското обслужване, обезщетения при болест, обезщетения при безработица, обезщетения за възраст, обезщетения за трудови злополуки, семейни обезщетения, обезщетения при майчинство, обезщетения за неработоспособност, наследствени обезщетения, които допълват осигуряването, установено в Правило 4.1 за медицинското обслужване и Правило 4.2 за отговорността на корабопритежателя, както и в други глави на тази Конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">В момента на ратифициране осигуряването, което всяка държава-членка предоставя в съответствие с алинея 1 на Правило 4.5, включва най-малко три от деветте вида социално осигуряване, изброени в алинея 1 на този Стандарт.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка предприема стъпки в съответствие с националните си условия за предоставяне на допълнителното социално осигуряване, предвидено в алинея 1 на този Стандарт, на всички моряци, които имат постоянно местожителство на нейна територия. Това задължение може да бъде изпълнено например чрез съответните двустранни или многостранни споразумения или чрез система на осигурителни вноски. Така полученото осигуряване не може да е по-малко благоприятно от осигуряването, което ползват работниците на брега, които живеят на нейна територия.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Независимо от разпределението на отговорностите, предвидено в алинея 3 на този Стандарт, държавите-членки могат чрез двустранни и многостранни споразумения и чрез разпоредби, приети в рамките на организации за регионална икономическа интеграция, да определят други правила относно законодателството в областта на социалното осигуряване, приложимо по отношение на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Отговорностите на всяка държава-членка по отношение на моряците, намиращи се на кораби, които плават под нейно знаме, включват предвиденото в разпоредбите на правила 4.1 и 4.2, както и свързаните с тях разпоредби на Кодекса, а така също и установеното в нейните общи отговорности по силата на международното право.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка проучва различните начини за предоставяне на съизмерими помощи на моряците в случай на липса на достатъчно покритие по посочените в алинея 1 на този Стандарт видове социално осигуряване и в съответствие с националното законодателство и практика.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предвиденото в алинея 1 на Правило 4.5 обезщетение според конкретните обстоятелства може да се регламентира в закони или наредби, в частни схеми или в колективни трудови договори или в комбинация от тях.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Доколкото е съвместимо с националното законодателство и практика, държавите-членки си сътрудничат чрез двустранни или многостранни споразумения или други начини, за да гарантират правото на всички моряци на социално осигуряване чрез схеми със или без вноски, което те са придобили или са на път да придобият независимо от тяхното местожителството.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка установява справедливи и ефективни процедури за уреждане на спорове.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.</p>\n<p class=\"lf-p\">В момента на ратифициране всяка държава-членка уточнява видовете социално осигуряване, за които се предоставя предвидената в алинея 2 на този Стандарт защита. Впоследствие тя уведомява генералния директор на Международното бюро по труда, когато предостави защита за един или повече от останалите видове социално осигуряване, изброени в алинея 1 на този Стандарт. Генералният директор поддържа регистър с тази информация и я предоставя на всички заинтересовани страни.</p>\n<p class=\"lf-p\">11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Докладите по член 22 на Устава на Международната организация на труда до Международното бюро по труда включват така също информация относно стъпките, предприети в съответствие с алинея 2 на Правило 4.5 за разпростиране на защитата и над други осигурени социални рискове.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В4.5 – Социално осигуряване 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предвидената в алинея 2 на Стандарт А4.5 защита, която следва да се предостави в момента на ратификация, трябва като минимум да включва медицинско обслужване, обезщетения при безработица и обезщетения при трудови злополуки.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">В посочените в алинея 6 на Стандарт А4.5 случаи съизмеримите помощи могат да бъдат предоставяни чрез застраховки, двустранни или многостранни споразумения или други ефективни средства, като се вземат под внимание разпоредбите на съответните колективни трудови договори. Когато такива мерки са приети, моряците, по отношение на които тези мерки се прилагат, трябва да бъдат консултирани относно начините, по които се предоставят различните видове социално осигуряване.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато моряците са обект на повече от едно национално законодателство по отношение на социалното осигуряване, заинтересованите държави-членки трябва да си сътрудничат, за да установят на базата на взаимно съгласие чие законодателство ще се прилага, отчитайки такива фактори, като типа и равнището на защита съгласно съответните законодателства, които са по-благоприятни за заинтересованите моряци, както и предпочитанията на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Процедурите, които следва да се създадат по силата на алинея 9 на Стандарт А4.5, трябва да бъдат предназначени за обхващане на всички спорове, отнасящи се до исканията на заинтересованите моряци, независимо от начина, по който се осигурява това обхващане.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да предостави установеното в Конвенцията социално осигуряване на всички моряци, нейни или чужди граждани или и двете, които работят на борда на кораби, плаващи под нейно знаме, в зависимост от това, кое е приложимо, и трябва периодично да преразглежда изброените в алинея 1 на Стандарт А4.5 видове социално осигуряване с оглед определянето на допълнителни видове, подходящи за заинтересованите моряци.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Моряшките трудови договори трябва да определят средствата, чрез които корабособственикът ще предоставя на моряка различните видове социално осигуряване, както и всяка друга свързана с това информация, с която корабособственикът разполага, като например установени със закон удръжки от заплатите на моряка и вноски на корабособственика, които могат да се извършват в съответствие с изискванията на определени упълномощени органи съгласно съответните национални схеми за социално осигуряване.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Държавата-членка, под чието знаме плава корабът, упражнявайки ефективно своята юрисдикция по социалните въпроси, следва да се увери, че корабособствениците изпълняват своите отговорности относно социалното осигуряване, като включително изплащат изискваните от тях вноски по схемите за социално осигуряване.</p>\n<h3 class=\"lf-part\">Глава 5. Изпълнение и въвеждане в сила</h3>\n<p class=\"lf-p\">1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правилата в тази Глава определят задълженията на всяка държава-членка да спазва изцяло и да въведе в сила принципите и правата, установени в членовете на тази Конвенция, както и отделните задължения, предвидени в глави 1, 2, 3 и 4.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Алинеи 3 и 4 на член VI, които позволяват изискванията на Част А на Кодекса да се прилагат чрез равносилни по същество разпоредби, не се отнасят за Част А от Кодекса в тази Глава.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">В съответствие с алинея 2 на член VI всяка държава-членка изпълнява установените й в Правилата задължения по начин, регламентиран в съответните Стандарти на Част А на Кодекса, като отдава нужното внимание на съответните Ръководства в Част Б на Кодекса.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Разпоредбите на тази Глава се прилагат, като се има предвид, че моряците и корабособствениците, както всички други лица, са равнопоставени пред закона и имат право на еднаква защита от закона, както и не са обект на дискриминация при достъпа им до съдилища, трибунали или други механизми за разрешаване на спорове. Разпоредбите на тази глава не определят материална или териториална компетентност.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 5.1 – Отговорности на държавата на знамето Цел: да се гарантира, че всяка държава-членка изпълнява задълженията си по тази Конвенция по отношение на корабите, които плават под нейно знаме Правило 5.1.1 – Общи принципи 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка е отговорна за осигуряване на изпълнението на нейните задълженията по тази Конвенция по отношение на корабите, които плават под нейно знаме.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка установява ефективна система за преглед и освидетелстване на условията на труд на море в съответствие правила 5.1.3 и 5.1.4, гарантирайки, че условията на труд и живот на моряците, които се намират на кораби, плаващи под нейно знаме, отговарят и ще продължават да отговарят на установените в тази Конвенция норми.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">При установяването на ефективна система за преглед и освидетелстване на условията на труд на море всяка държава-членка може, когато това е подходящо, да упълномощи обществени институции или други организации (включително от други държави-членки, ако последните са съгласни), които тя счита за компетентни и независими, да извършват прегледи или да издават свидетелства или и двете. Във всички случаи държавата-членка носи пълната отговорност за прегледа и освидетелстването на условията на живот и труд на съответните моряци, намиращи се на кораби, които плават под нейно знаме.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Морско трудово свидетелство, допълнено с Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, представлява prima facie доказателство, че на кораба е извършен надлежен преглед от държавата-членка, под чието знаме той плава, и че изискванията на тази Конвенция относно условията на живот и труд на моряците са спазени в степен, удостоверена в свидетелството.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предоставените в съответствие с член 22 на Устава на Международната организация на труда доклади от държавата-членка до Международното бюро по труда съдържат информация за посочената в алинея 2 на настоящото Правило система, включително за метода, използван за оценяване на нейната ефективност.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А5.1.1 – Общи принципи 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка определя ясни цели и норми относно управлението на нейните системи за преглед и освидетелстване, както и подходяща обща процедура за оценяване на степента на постигане на тези цели и норми.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка изисква от всички кораби, които плават под нейно знаме, да имат на разположение на борда си екземпляр от тази Конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство В5.1.1 – Общи принципи 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да предприема съответните мерки за насърчаване на ефективното сътрудничество между посочените в правила 5.1.1 и 5.1.2 обществени институции и други организации, които се занимават с условията на труд и живот на моряците на борда на корабите.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">За да се осигури по-добро сътрудничество между инспекторите, корабособствениците, моряците и съответните им организации, както и за да се поддържат или подобрят условията на живот и труд на моряците, компетентната власт трябва да провежда регулярно консултации с представители на техните организации като най-добро средство за постигане на тези цели. Начинът на провеждане на тези консултации трябва да се определя от компетентната власт след консултации с организациите на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 3 на Правило 5.1.1 обществени институции и другите организации („признати организации“) трябва да са признати от компетентната власт като отговарящи на изискванията на Кодекса относно компетентността и независимостта. Функциите по преглед и освидетелстване, за които признатите организации могат да са упълномощени да изпълняват, са в сферата на дейностите, които са изрично упоменати в Кодекса като дейности, извършвани от компетентната власт или признати организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в алинея 5 на Правило 5.1.1 доклади, съдържат информация относно всички признати организации, степента, в която те са упълномощени, както и мерките, предприети от държавата-членка, за да се гарантира, че дейностите, за които има упълномощаване, се изпълняват изцяло и резултатно.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">За целите на признаване на организациите в съответствие с алинея 1 на Правило 5.1.2 компетентната власт проверява компетентността и независимостта на съответната организация и определя дали организацията е показала в достатъчна за изпълнението на дейностите, за които тя е упълномощена, степен, че: (а) притежава необходимите познания и опит в съответните области на тази Конвенция и достатъчно познаване на експлоатацията на корабите, включително минималните изисквания за наемане на работа на моряци на борда на кораби, условията за наемане на работа на борда, жилищно настаняване, условията за отдих и възстановяване, храна и сервиране, предотвратяване на злополуки, опазване на здравето, медицинско обслужване, благосъстояние и социално осигуряване; (b) има възможността да поддържа и осъвременява познанията на персонала си; (c) притежава необходимите познания относно изискванията на тази Конвенция, както и относно прилаганото национално законодателство и съответните международни актове; и (d) има подходящ капацитет, структура, опит и способности, съответстващи на вида и степента на упълномощаване.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяко пълномощно, предоставено по отношение на прегледите, като минимум упълномощава признатата организация да изисква коригирането на несъответствията, които е установила по отношение на условията на живот и труд на моряците, и да извършва инспекции в това отношение при поискване от държавата на пристанището.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да създаде: (а) система за гарантиране на качеството на работата, извършвана от признатите организации, която да включва информация относно прилаганото национално законодателство и съответните международни актове; и (b) процедури за осъществяване на комуникация със и упражняване контрол над такива организации.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка предоставя на Международното бюро по труда актуален списък на всички признати организации, които тя е упълномощила да действат от нейно име и да поддържат актуалността на този списък. Списъкът трябва да определя функциите, които признатите организации са упълномощени да извършват. Бюрото предоставя този списък на широката общественост.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ръководство B5.1.2 – Упълномощаване на признатите организации 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Организация, която иска да бъде призната, трябва да покаже, че има нужната техническа, административна и управленска компетентност и капацитет, за да осигури предоставянето на навременни услуги със задоволяващо качество.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">При оценяване на способността на дадена организация компетентната власт трябва да определя дали организацията: (а) има подходящия технически, управленски и помощен персонал; (b) има достатъчно квалифициран професионален персонал, за да предоставя съответните услуги с адекватно географско покритие; (c) е доказала способността си да предоставя навременни услуги със задоволяващо качество; и (d) е независима и прозрачна в действията си.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт трябва да сключи писмено споразумение с всяка призната от нея организация с цел упълномощаване. Споразумението трябва да включва следните елементи: (а) обхват на приложение; (b) цел; (c) общи условия; (d) изпълнение на функциите, за които се упълномощава; (e) законова основа на функциите, за които се упълномощава; (f) докладване пред компетентната власт; (g) определяне от компетентната власт на упълномощаването на признатата организация; (h) упражняване на контрол от компетентната власт върху делегираните на признатата организация дейности.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да изиск ­ ва от признатите организации да разработят система за обучение на наетия от тях персонал в качеството им на инспектори, за да се гарантира навременното опресняване на техните познания и компетентност.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка трябва да изисква от признатите организации да поддържат списъци с услугите, извършени от тях, чрез които списъци да могат да докажат постигането на изискваните стандарти по точките, които обхващат техните услуги.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">При разработването на процедурите за контрола, посочен в алинея 3 (b) на Стандарт А5.1.2, държавите-членки трябва да вземат предвид Ръководството за упълномощаване на организации за действие от името на администрацията , прието в рамките на Международната морска организация.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Това Правило се прилага за кораби с брутен тонаж: (а) 500 или повече тона, извършващи международни рейсове; и (b) 500 или повече тона, плаващи под знаме на държава-членка и опериращи от пристанище или между пристанища в друга държава.</p>\n<p class=\"lf-p\">За целите на настоящото Правило „международен рейс“ означава рейс от пристанище в една държава до пристанище извън тази държава.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Това Правило също така се прилага за всички кораби, които плават под знамето на държава-членка и не попадат в обхвата на алинея 1 на настоящото Правило, по искане, отправено от корабособственика до съответната държава-членка.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат и да поддържат Морско трудово свидетелство, удостоверяващо, че на условията за живот и труд на моряците на борда на кораба, включително и на мерките за осигуряване на постоянно съответствие с изискванията на приетите норми, които следва да се включат в посочената в алинея 4 на това Правило декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, е извършен преглед и те отговарят на националното законодателство или други мерки за прилагане на тази Конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка изисква от корабите, които плават под нейно знаме, да имат и да поддържат декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, съдържаща националните изисквания за прилагане на тази Конвенция относно условията на живот и труд на моряците и установяваща мерките, предприети от корабособственика, за да гарантира съответствието на даден кораб или кораби с изискванията.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Морското трудово свидетелство и Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция трябва да отговарят на установения в Кодекса модел.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато компетентната власт на държава-членка или призната организация, която е надлежно упълномощена за тази цел, в резултат на извършен преглед е установила, че кораб, плаващ под знамето на държава-членка, отговаря или продължава да отговаря на установените в тази Конвенция норми, тя издава или подновява съответното Морско трудово свидетелство и го вписва в регистър, достъпен за широката общественост.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Подробните изисквания относно Морското трудово свидетелство и Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция, включително списък на областите, подлежащи на преглед и одобрение, са определени в Част А на Кодекса.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Морското трудово свидетелство се издава на корабите от компетентната власт или от призната организация, която е упълномощена надлежно за целта, за период не по-дълъг от пет години. Приложение А5-I съдържа списък с областите, които подлежат на преглед и за които трябва да се установи, че отговарят на националното законодателство или други мерки за прилагане изискванията на тази Конвенция относно условията на живот и труд на моряците на корабите, преди да бъде издадено Морско трудово свидетелство.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Морското трудово свидетелство е валидно при условие, че е извършен междинен преглед от компетентната власт или от призната организация, която е надлежно упълномощена за целта, за да се осигури постоянно съответствие с националните изисквания, прилагащи тази Конвенция. В случай че се извършва само един междинен преглед, а периодът на валидност на морското трудово свидетелство е пет години, то този преглед се извършва между втората и третата годишна дата от издаването на Морското трудово свидетелство. Годишна дата означава денят и месецът от всяка година, които отговарят на датата на изтичане на валидността на Морското трудово свидетелство. Обхватът и дълбочината на междинния преглед трябва да са равни на тези на преглед за подновяване на свидетелството. Свидетелството се препотвърждава след извършването на междинен преглед, резултатите от който са удовлетворителни.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Независимо от предвиденото в алинея 1 на този Стандарт, когато прегледът за подновяване е извършен в срок от три месеца преди изтичане на съществуващото свидетелство новото Морско трудово свидетелство е в сила от датата на извършване на прегледа за подновяване на свидетелството за период, ненадвишаващ пет години от датата на изтичане на съществуващото Морско трудово свидетелство.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато прегледът за подновяване на свидетелството е извършен повече от три месеца преди датата на изтичане на съществуващото свидетелство, новото Морско трудово свидетелство е в сила за период, ненадвишаващ пет години от датата на извършване на прегледа за подновяване на свидетелството.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Възможно е издаването на временно Морско трудово свидетелство: (а) за нови кораби при доставка; (b) когато даден кораб сменя знамето, под което плава; или (c) когато даден корабособственик поема отговорност за опериране на кораб, който е нов за него.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Временното Морско трудово свидетелство може да се издава от компетентната власт или от призната организация, която е надлежно упълномощена за целта, за период от време, който не надвишава шест месеца.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Временното Морско трудово свидетелство може да се издава само след потвърждаване на следното: (а) че в рамките на разумното и осъществимото корабът е бил прегледан по областите, изброени в Приложение А5-I, като се отчита потвърждението на предвиденото в букви (b), (c) и (d) на тази алинея; (b) че корабособственикът е доказал пред компетентната власт или призната организация, че корабът разполага с подходящи процедури, за да спазва изискванията на тази Конвенция; (c) че капитанът е запознат с изискванията на тази Конвенция и с отговорностите по изпълнението им; и (d) че съответната информация е предадена на компетентната власт или призната организация за издаване на Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Преди изтичането на временното свидетелство се извършва пълен преглед в съответствие с алинея 1 на този Стандарт, за да може да се издаде Морско трудово свидетелство за целия срок. След първите шест месеца, установени в алинея 6 на този Стандарт, не може да се издават повече временни свидетелства. За периода, за който е в сила временното Морско трудово свидетелство, не е нужно издаването на Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Морското трудово свидетелство, временното Морско трудово свидетелство и Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция трябва да се съставят по типова форма, отговаряща на моделите, предоставени в Приложение А5-II.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция се прилага към морското трудово свидетелство. Тя се състои от две части: (а) Част I се съставя от компетентната власт, която: (i) определя областите, които са обект на прегледа в съответствие с алинея 1 на този Стандарт; (ii) определя националните изисквания, чрез които се въвеждат в сила съответните разпоредби на тази Конвенция, посредством препратки към съответните национални законови разпоредби, както и доколкото е нужно, посредством кратка информация за основното съдържание на националните изисквания; (iii) препраща към разпоредбите на националното законодателство по отношение на определени категории кораби; (iv) вписва всички равносилни по същество разпоредби, приети съгласно алинея 3 на член VI; и (v) посочва ясно всяко изключение, направено от компетентната власт съгласно Глава 3; и (b) Част II се съставя от корабособственика и определя предприетите мерки за осигуряване на текущото съответствие в периода между прегледите с националните изисквания и предложените мерки за постигане на непрекъснато подобрение.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт или призната организация, надлежно упълномощена за целта, заверява Част ІІ и издава Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция.</p>\n<p class=\"lf-p\">11.</p>\n<p class=\"lf-p\">Резултатите от всички последващи прегледи или други инспекции, извършени по отношение на съответния кораб, и всички значителни несъответствия, установени по време на тези инспекции, се записват заедно с датата, на която установените несъответствия са били отстранени. Тези данни заедно с превода им на английски език, когато не са на английски, в съответствие с националното законодателство се вписват или прилагат към Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция или по някакъв друг начин се предоставят на разположение на моряците, на инспекторите на държавата на знамето, упълномощените служители на държавата на пристанището и представители на организациите на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">12.</p>\n<p class=\"lf-p\">На борда на кораба се изисква да има актуално валидно Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция заедно с превод на английски език, когато оригиналите не са на английски, и на явно и достъпно за моряците място се поставят копия от същите. Копия от тези документи се предоставят при поискване и в съответствие с националното законодателство на моряците, инспекторите на държавата на знамето, упълномощените служители на държавата на пристанището и представителите на организациите на корабособствениците и на моряците.</p>\n<p class=\"lf-p\">13.</p>\n<p class=\"lf-p\">Предвиденото в алинеи 11 и 12 на този Стандарт изискване за превод на английски език не се прилага по отношение на кораби, които не извършват международни рейсове.</p>\n<p class=\"lf-p\">14.</p>\n<p class=\"lf-p\">Свидетелството, издадено в съответствие с алинеи 1 или 5 на този Стандарт, престава да е валидно при настъпване на всеки един от следните случаи: (а) ако съответните прегледи не са извършени в рамките на определените в алинея 2 на този Стандарт срокове; (b) ако свидетелството не е потвърдено в съответствие с алинея 2 на този Стандарт; (c) когато корабът смени знамето, под което плава; (d) когато корабособственикът престане да носи отговорност за експлоатацията на кораба; (e) когато са направени значителни промени в конструкцията или оборудването, установени в Глава 3.</p>\n<p class=\"lf-p\">15.</p>\n<p class=\"lf-p\">В изброените в алинея 14 (c), (d) или (e) на този Стандарт случаи ново свидетелство се издава само когато компетентната власт или признатата организация, издаваща новото свидетелство, е напълно убедена, че корабът отговаря на изискванията на този Стандарт.</p>\n<p class=\"lf-p\">16.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт или призната организация, упълномощена за целта от държавата, под чието знаме плава корабът, отнема Морското трудово свидетелство при наличие на доказателства, че съответният кораб не отговаря на изискванията на тази Конвенция и че не са предприети изискващите се коригиращи действия.</p>\n<p class=\"lf-p\">17.</p>\n<p class=\"lf-p\">Когато компетентната власт или признатата организация преценяват дали да отнемат Морско трудово свидетелство в съответствие с алинея 16 на този Стандарт, се изисква да отчитат сериозността или честотата на повтаряне на несъответствията.</p>\n<p class=\"lf-p\">Препоръка В5.1.3 – Морско трудово свидетелство и Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Изброяването на националните изисквания в Част I на Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция трябва да включва или да бъде придружавана от препратка към законовите разпоредби, свързани с условията на живот и труд на моряците по всяка една от областите, изброени в Приложение А5-I. Когато националното законодателство следва точно изискванията на тази Конвенция, препратката може да бъде напълно достатъчна. Когато дадена разпоредба на Конвенцията се изпълнява чрез мярка, равносилна по същество, според разпоредбите на член VI, алинея 3 тази разпоредба трябва да бъде установена и да се предостави кратко обяснение. Когато се допуска изключение от компетентната власт, съгласно Глава 3, съответната разпоредба или разпоредби трябва да бъдат ясно посочени.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Посочените в Част II на Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция мерки, разработени от корабособственика, трябва специално да посочват в кои случаи ще бъдат проверявани текущото спазване на определени национални изисквания, лицата, отговорни за проверката, записите, които трябва да се водят, както и процедурите, които трябва да се спазват, когато се установи несъответствие. Част II може да съществува под различни форми. Тя може да включва препратки към други, по-подробни документи относно политиките и процедурите, свързани с други аспекти на морския сектор, като например документите, изисквани съгласно Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code), или информацията, изисквана съгласно Правило 5 на Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море (SOLAS), Глава XI-1, относно непрекъснатия документален запис на историята на кораба.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">Мерките за гарантиране на текущото съответствие с изискванията трябва да включват общите международни изисквания по отношение на корабособственика и капитана, като последните трябва да бъдат в течение на най-новите постижения в технологията и научните открития относно организацията на работното място, като вземат предвид рисковете, свойствени за работата на моряците, и съответно да информират представителите на моряците, като по този начин осигуряват по-добро ниво на защита на условията на живот и труд на моряците на борда.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция преди всичко трябва да съдържа ясно формулирани условия, предназначени да подпомогнат всички заинтересовани лица, като например инспекторите на държавата на знамето, упълномощените служители на държавата на пристанището и моряците при извършване на проверка на правилното изпълнение на изискванията.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Пример за вида информация, който може да се съдържа в Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, е предоставен в Приложение В5-I.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">При промяна на знамето, под което плава даден кораб, в съответствие с алинея 14 (c) на Стандарт А5.1.3 и когато и двете заинтересовани държави са ратифицирали тази Конвенция, държавата-членка, под чието знаме е плавал първоначално корабът, трябва във възможно най-кратък срок да предаде на компетентната власт на другата държава-членка копия от Морското трудово свидетелство и Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция, които са били на борда на кораба преди смяната на знамето, и доколкото това е приложимо, копия от докладите за съответните прегледи, ако компетентната власт в рамките на три месеца от датата на смяната на знамето изяви такова желание.</p>\n<p class=\"lf-p\">Правило 5.1.4 – Инспектиране и въвеждане в сила 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка проверява чрез ефективна и координирана система на редовни инспекции, мониторинг и други контролни мерки спазването от корабите, които плават под нейно знаме, на изискванията на тази Конвенция така, както същата е въведена в националното законодателство.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Подробни изисквания относно посочената в алинея 1 на това Правило системата за инспектиране и въвеждане в сила са установени в Част А на Кодекса.</p>\n<p class=\"lf-p\">Стандарт А5.1.4 – Инспектиране и въвеждане в сила 1.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка поддържа система за инспектиране на условията за моряците на корабите, които плават под нейно знаме, която включва потвърждение, че мерките, отнасящи се до условията на живот и труд, удостоверени в Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, когато това е приложимо, се спазват и изискванията на тази Конвенция се изпълняват.</p>\n<p class=\"lf-p\">2.</p>\n<p class=\"lf-p\">Компетентната власт назначава достатъчен брой квалифицирани инспектори за изпълнение на отговорностите й съгласно алинея 1 на този Стандарт. Когато за извършването на инспекции са упълномощени признати организации, държавата-членка изисква персоналът, който извършва тези инспекции, да притежава необходимата за изпълнението на тези задължения квалификация и им предоставя нужните законови права, за да изпълняват тези свои задължения.</p>\n<p class=\"lf-p\">3.</p>\n<p class=\"lf-p\">За да се гарантира, че инспекторите притежават необходимите или изискващите се квалификация, компетентност, мандат, правомощия, статут и независимост, за да могат да извършват инспекции и да осигурят посоченото в алинея 1 на този Стандарт съответствие, се приемат подходящи разпоредби.</p>\n<p class=\"lf-p\">4.</p>\n<p class=\"lf-p\">Там, където е приложимо, инспекциите се извършват на интервалите от време съгласно изискванията на Стандарт А5.1.3. Интервалите в никакъв случай не трябва да превишават три години.</p>\n<p class=\"lf-p\">5.</p>\n<p class=\"lf-p\">Ако държава-членка получи жалба, която не счете за категорично необоснована, или получи доказателства, че кораб, който плава под нейно знаме, не отговаря на изискванията на тази Конвенция или има сериозни несъответствия в изпълнението на мерките, установени в Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция, държавата-членка предприема необходимите стъпки за разследване на случая и осигуряване на предприемането на действия за отстраняване на установените несъответствия.</p>\n<p class=\"lf-p\">6.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всяка държава-членка установява подходящи правила и осигурява тяхното ефективно въвеждане в сила, за да гарантира на инспекторите такъв статут и условия за изпълнение на техните задължения, които да им осигурят независимост при смяна на правителството, както и от неуместни външни влияния.</p>\n<p class=\"lf-p\">7.</p>\n<p class=\"lf-p\">Инспекторите, на които са дадени ясни инструкции относно задачите, които трябва да изпълняват, и които са снабдени със съответните легитимационни документи, имат пълномощията: (а) да се качват на борда на корабите, които плават под знамето на съответната държава-членка; (b) да провеждат всякакви проучвания, тестове или разследвания, които счетат за необходими, за да бъдат сигурни, че нормите се спазват стриктно; и (c) да изискват отстраняването на установените несъответствия и когато имат основание да вярват, че несъответствията представляват сериозно нарушение на изискванията на тази Конвенция (включително относно правата на моряците) или представляват сериозна заплаха за безопасността, здравето и сигурността на моряците, да забранят на кораба да напусне пристанището, ако не бъдат предприети необходимите мерки.</p>\n<p class=\"lf-p\">8.</p>\n<p class=\"lf-p\">Всички действия, предприети в съответствие с алинея 7 (с) на този Стандарт, подлежат на обжалване пред съдебен или административен орган.</p>\n<p class=\"lf-p\">9.</p>\n<p class=\"lf-p\">Инспекторите въз основа на собствената си преценка имат правото да дават съвети вместо да постановяват или да препоръчват предприемането на мерки по съдебен ред, когато не съществува явно нарушение на изискванията на тази Конвенция, което би застрашило безопасността, здравето и сигурността на съответните моряци и когато няма регистрирани предишни подобни нарушения.</p>\n<p class=\"lf-p\">10.</p>\n<p class=\"lf-p\">Инспекторите запазват конфиденциалността на източниците на жалби и оплаквания, съдържащи твърдения за опасност или несъответствие по отношение на условията на живот и труд на моряците или нарушения на законодателството, и по никакъв начин не информират корабособственика, представителя на корабособственика или оператора на кораба, че дадена инспекция е извършена като следствие от такава жалба или оплакване.</p>\n<p class=\"lf-p\">11.</p>\n<p class=\"lf-p\">На инспекторите не се вменяват задължения, които поради техния брой или естество пречат на ефективното инспектиране или вредят по друг начин на тяхната власт или безпристрастност в отношенията им с корабособствениците, моряците и другите заинтересовани страни. По-специално на инспекторите е забранено: (а) да имат пряк или непряк интерес в дейностите, които те инспектират; и (b) да разкриват, дори след напускане на работа, търговски тайни или поверителни работни процеси или информация от личен характер, които могат да узнаят при изпълнение на служебните си задължения, като при нарушение на тази забрана трябва да подлежат на санкции и дисциплинарни наказания.</p>\n<p class=\"lf-p\">12.</p></div>", "next": 239718}