2.3. Специфична оценка на риска от подземни хранилища Приемането на отпадъци за подземно съхраняване в конкретно хранилище е предмет на специфичната оценка на риска от хранилището.
\nСпецифичните оценки от подземни хранилища, посочени в т. 1.2, за отпадъците, които ще се приемат за подземно съхраняване, трябва да докажат, че нивото на изолация на отпадъците от биосферата е приемливо. Критериите трябва да бъдат изпълнявани при условията на съхраняване.
\n2.4. Условия за приемане Отпадъците могат да бъдат депонирани само в подземни хранилища, които са надеждно отделени от минните дейности.
\nОтпадъци, които могат да реагират помежду си, трябва да бъдат определени и класифицирани по групи на съвместимост, като различните групи на съвместимост задължително се отделят физически в хранилището.
\n3.1. Значение на геоложката бариера В принципите на безопасност за подземно съхраняване на отпадъци в солни рудници скалата, която заобикаля отпадъците: а) играе ролята на вместваща скала, в която се капсулират отпадъците; б) заедно с горния и долния непропусклив скален пласт (например анхидрит) изпълнява ролята на геоложка бариера, предназначена да предотврати навлизането на подземни води в подземното хранилище, а където е необходимо, и ефективно да спре изпускането на течности или газове от зоната на депониране; когато тази геоложка бариера е прорязана от шахти и сондажи, те трябва да бъдат запечатани преди началото на експлоатацията, за да се предотврати навлизане на вода, и следва да бъдат херметически затворени след прекратяване експлоатацията на подземното хранилище; когато добивът на минерални ресурси в рудника продължава по-дълго от експлоатацията на подземното хранилище, след прекратяване на експлоатацията на подземното хранилище зоната на депониране задължително се запечатва херметически с непропусклива преграда; преградата се проектира и изгражда по изчисления за работното хидравлично налягане в съответствие с дълбочината така, че водата, която би могла да проникне в експлоатиращия се рудник, да не може да проникне в зоната на подземното хранилище за отпадъци.
\nПри солните рудници се счита, че солта осигурява пълно капсулиране. В тези случаи отпадъците могат да имат контакт с биосферата само в инцидентни случаи или при събития в течение на геоложкото време, като тектонски движения или ерозия (например свързани с повишаване на морското равнище). Наличието на малка вероятност за промяна на качествата на депонираните в хранилището отпадъци изисква да се анализират и последиците от възможните такива неблагоприятни инциденти.
\n3.2. Дългосрочна оценка Доказването на безопасността на подземното съхраняване в солни рудници в дългосрочен аспект може да се предприеме, когато солните скали са предназначени да служат като скална бариера. Солните скали изпълняват изискванията за непропускливост на газове и течности и са пригодни да капсулират депонираните отпадъци поради тяхната способност да слягат и да ги задържат напълно до края на процеса на преобразуване.
\nСпособността за слягане на солните скали не противоречи на изискването за стабилност на кухините по време на експлоатацията на хранилището (стабилността е от значение за гарантиране на безопасна експлоатация и поддържане на целостта на геоложката бариера за неограничено време така, че да има продължителна защита на биосферата). Отпадъците трябва да бъдат изолирани постоянно от биосферата. Контролирано пропадане на лежащите отгоре пластове или други дефекти в дългосрочен аспект са допустими, ако се докаже, че ще възникнат само трансформации без разкъсвания, целостта на геоложката бариера ще бъде запазена и няма да се образуват пътища, по които може да навлезе вода в отпадъците или техни компоненти да мигрират в биосферата.
\nДълбочинното съхраняване в твърди скали представлява подземно съхраняване на дълбочина неколкостотин метра, където твърдата скала включва различни магмени и метаморфни скали – например гранит или гнайс, като тя може да съдържа и седиментни скали, като варовик и пясъчници.
\n4.1. Принципи на безопасност 4.1.1 Дълбочинното хранилище в твърди скали трябва да представлява хранилище с устойчива конструкция, която не се нуждае от поддръжка. Освен това конструкцията не трябва да пречи на оползотворяването на отпадъците или на възможността да се предприемат бъдещи корективни мерки. Дълбочинното хранилище в твърди скали следва да бъде проектирано така, че да гарантира, че отрицателните природни ефекти или задълженията, произтичащи от дейностите на това поколение, няма да се прехвърлят върху идните поколения.
\n4.1.2. В принципите за безопасност на подземното обезвреждане на отпадъци основната концепция е изолиране на отпадъците от биосферата, както и естествено задържане на всички замърсители, отделящи се от отпадъците. За определени видове опасни вещества и отпадъци е установена нуждата да се предпазят хората и околната среда от непрекъснато излагане на опасност за продължителен период от време, който се предполага, че е няколко хиляди години. Такова ниво на защита може да се постигне чрез дълбочинно съхраняване в твърди скали. Хранилища за дълбочинно съхраняване могат да се разполагат в закрит рудник, където минните дейности са приключили, или в ново съоръжение за дълбочинно съхраняване.
\n4.1.3. При съхраняване в твърди скали не е възможно да се постигне пълно капсулиране. В този случай подземното хранилище трябва да бъде конструирано така, че естественото задържане на заобикалящите пластове да смекчи въздействието на замърсителите до степен, че те да нямат необратими вредни въздействия върху околната среда. Това означава, че установеният капацитет на близката околна среда да задържа и разгражда замърсителите ще определи дали емисиите, отделяни от отпадъците в подземното хранилище, са допустими и приемливи.
\n4.1.4. Спазването на изискванията на Закона за водите по отношение опазване качествата на водите се преценява чрез доказване на безопасността на подземното хранилище в дългосрочен аспект (виж т. 1.2.7). Поведението на системата за подземно съхраняване следва да бъде оценено по комплексен начин, вземайки под внимание взаимосвързаните функции на различните компоненти на системата. При дълбочинно съхраняване в твърди скали отпадъците трябва да са разположени под нивото на подземните води. Забранява се директно изхвърляне на замърсители в подземните води освен в случаите, когато това се допуска с разрешителното за ползване на воден обект. Изисква се предприемане на мерки за предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни води. При дълбочинно съхраняване в твърди скали това изискване се спазва, като не се допускат изпусканията на опасни вещества от хранилището в количества или концентрации, които биха причинили вредни въздействия, да достигнат до биосферата, включително по-горните части на системата от подземни води в контакт с биосферата. В тази връзка се оценяват възможните пътищата за навлизане на вода към и във биосферата. На оценка подлежи и въздействието на промените в хидрогеоложката система.
\n4.1.5. Когато при дълбочинни хранилища в твърди скали протичащите за продължителен период от време процеси на гниене на отпадъците, на опаковките и на инженерните съоръжения се образуват газове, се извършва оценяване на образуването на газовете и на тяхното въздействие, като резултатите от оценката се вземат под внимание при проектирането на подземните пространства за дълбочинно съхраняване в твърди скали.
\n5.1. Приемат се само контейнери със свидетелство, отговарящи на следните изисквания:
\n5.1.1 приема се само метален живак, който притежава характеристики, посочени в § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби (ДР);
\n5.1.2. преди да бъдат складирани, контейнерите се проверяват визуално; повредени, течащи или корозирали контейнери не се приемат;
\n5.1.3. върху контейнерите се поставя траен печат (направен чрез щамповане), в който се посочва идентификационният номер на контейнера, материалите на изработката, неговото тегло в празно състояние, ЕИК на причинителя на отпадъка и датата на производство на контейнера;
\n5.1.4. на контейнерите се поставя трайно закрепена табелка, върху която е посочен идентификационният номер на сертификата.
\n5.2. Сертификат:
\n5.2.1. сертификатът по т. 5.1.4 съдържа следните елементи: а) име и адрес на причинителя на отпадъците; б) име и адрес на отговарящия за пълненето на контейнера; в) място и дата на пълненето на контейнера; г) количество на живака; д) чистотата на живака и ако е приложимо, описание на примесите, включително протокола от анализа; е) потвърждение, че контейнерите са били използвани изключително за превоз/съхранение на живак; ж) идентификационните номера на контейнерите; з) всякакви специални забележки.
\nСертификатите се издават от причинителя на отпадъците или ако няма такъв, от лицето, отговорно за управлението на отпадъците.
\nПриложение № 2 към чл. 1, т. 4 и чл. 22 ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ТЯЛОТО НА ДЕПОТО
\n1.1. Тялото на депото като основна част на комплексния обект трябва да осигурява такова обезвреждане на отпадъците, което: а) не застрашава здравето на населението и на работещите в депото; б) не създава риск от замърсяване на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, почвата и за увреждане на растителния и животинския свят; в) не създава условия за наднормен шум и за отделяне на прах и неприятни миризми; г) не създава условия за вредни последици върху защитените територии, недвижимите паметници на културата и ландшафта.
\n1.2. При проектиране на депото се спазват изискванията на: а) Закона за управление на отпадъците; б) Закона за опазване на околната среда; в) Закона за опазване на земеделските земи; г) Закона за биологичното разнообразие; д) Закона за водите; е) Закона за чистотата на атмосферния въздух; ж) Закона за устройство на територията и наредбите към него; з) Закона за енергийната ефективност; и) Закона за техническите изисквания към продуктите; й) Закона за пътищата; к) нормативните актове за натоварвания и въздействия, за проектиране, изпълнение и контрол на фундирането, на строителните конструкции и съоръжения, на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура; л) противопожарните строително-технически норми; м) нормите за допустими емисии и за качество на околната среда; н) здравните норми; о) геоложките и хидрогеоложките изисквания за геоложката основа на депата, определени въз основа на инженерно-геоложките проучвания; п) правилата и нормите за проектиране, поставящи изисквания към проектните решения на отделните елементи на депата, съгласно това приложение.
\n1.3. При височинна схема на експлоатация на депото се предвиждат околовръстни предпазни диги от подходящи материали, осигуряващи опазване на повърхностно течащите (атмосферните) води от замърсяване.
\n1.4. Материалите и изделията, влагани в тялото на депото, трябва да удовлетворяват изискванията за безопасност, определени с нормативните актове, техническите спецификации и утвърдените методики за тяхното изпитване.
\n1.5. Тялото на депото се проверява за обща устойчивост с оглед осигуряване стабилност на тялото през различните етапи от експлоатацията на депото – изграждане до височина 1/3, 2/3 и цялата максимална височина на запълване на депото. Изчислителните проверки се извършват за основно и особено съчетание на натоварванията, за осигуряване стабилността на тялото на депото и неговите откоси.
\n1.5.1. За определяне на деформациите (слягане от собствено тегло, пропадане и др.) се извършват изчислителни проверки, които имат прогнозен характер. Резултатите от изчислителните проверки на деформации се потвърждават или коригират чрез измервания на реалните слягания по време на експлоатацията посредством геодезични наблюдения на репери, поставени на всеки три хектара от площта на депото. С измерванията се проверява степента на уплътняване и се установяват действителните деформационни модули на депонираните отпадъци в тялото на депото.
\n1.5.2. Постигнатата средна плътност на депонираните отпадъци се установява чрез анализ на проби от шурфове и сондажи и изчисление на якостните характеристики – ъгъла на вътрешно триене и кохезията, чрез корелационни зависимости.
\n2.1. За тялото на депото се избира подходяща геоложка основа, като водещи критерии за нейното определяне са: а) носещата й способност и устойчивост, която да позволява при нейното натоварване да не се получават слягания, които да доведат до нарушаване на долния екран и да застрашат устойчивостта на отпадъчното тяло и на депото като цяло; б) качеството й на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло на депото.
\n2.1.1. При възможност геоложката основа и откосите трябва да се състоят от здрави, свързани и слабопропускливи почви и да представляват хомогенен пласт с достатъчно площно разпространение извън обхвата на тялото на депото, като удовлетворяват изискванията на чл. 18, ал. 2.
\n2.1.2. Геоложката основа се оформя с надлъжни и напречни наклони, които осигуряват събиране на инфилтрата в дренажна мрежа, елемент на долния изолиращ екран, както и неговото оттичане при осигуряване стабилността на тялото на депото.
\n2.1.3. Когато естествената геоложка основа не удовлетворява изискванията по т. 2.1.1, при проектиране на фундирането на долния изолиращ екран се предвиждат необходимите технически мероприятия за постигане на еквивалентна защита срещу вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото, в т. ч.: а) заздравяване на геоложката основа чрез уплътняване, заместване на неустойчивата геоложка основа с подложен пласт (частично или под цялата площ на тялото на депото), укрепване на неустойчивата геоложка основа, включително скатовете, насипите и другите негативни земни форми, чрез полагане на геомрежа, вещества и методи за консолидиране (заздравяване) на почвата и др.; б) включване в системата на долния изолиращ екран на минерален запечатващ пласт, изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана.
\n2.1.4. Видът, съставът, размерите и технологиите на полагане на подложния пласт по т. 2.1.3, буква „а“ се определят въз основа на резултатите от геоложките и хидрогеоложките проучвания и изискванията за носеща способност и устойчивост на тялото на депото, както и за предотвратяване на слягания, които могат да нарушат функциите на минералния запечатващ пласт.
\n2.2. Средногодишното ниво на почвените води в геоложката основа (подземните води) под тялото на депото трябва да бъде на дълбочина най-малко на 1 m под котата на фундиране.
\n2.2.1. При депа за опасни и неопасни отпадъци, за които изискването по т. 2.2 не е изпълнено преди полагане на долния изолиращ екран, се предвиждат мероприятия (дренажна система, повишаване котата на фундиране и др.) за ограничаване на достъпа на почвени води до него.
\n2.2.2. Допуска се при депата за инертни отпадъци дълбочината по т. 2.2 да бъде по-малка от 1 m.
\n3.1. Долният изолиращ екран на депото в комбинация с геоложката основа трябва да удовлетворява изискванията за пропускливост и дебелина съгласно чл. 18, ал. 2, да предпазва почвата, повърхностните и подземните води от вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото и да осигурява стабилитета на тялото на депото като цяло.
\n3.2. Долният изолиращ екран се проектира като система за запечатване на дъното и скатовете (откосите) на депата, която може да включва: а) минерален запечатващ пласт; б) изолационна геомембрана; в) защитен слой; г) дренажна система.
\n3.2.1. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран се определят в зависимост от: а) характеристиките на геоложката основа в качеството й на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото; б) приетата технология на депониране; в) геотехническите показатели на депонираните отпадъци.
\n3.2.2. При депа за неопасни и опасни отпадъци долният изолиращ екран задължително включва изолационна геомембрана и дренажна система.
\n3.2.3. Отделни елементи на изолиращия екран могат да не се предвиждат, като: а) минерален запечатващ пласт – когато геоложка основа в качеството й на естествена геоложка бариера удовлетворява изискванията на чл. 18, ал. 2; б) изолационна геомембрана, защитен слой и дренажна система – при депа за инертни отпадъци.
\n3.3. Долният изолиращ екран заедно с геоложката основа и откосите се изчислява за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията.
\n3.3.1. Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, се изчислява за обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане) заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност се определя за следните случаи: а) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и минералния запечатващ пласт; б) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и нейния защитен слой.
\nИзчислението се извършва за основно съчетание на натоварванията без отчитане на сеизмичното въздействие.
\n3.3.2. При неудовлетворителен резултат от изчисленията по т. 3.3.1 в зависимост от вида на очакваното разрушение се предвиждат самостоятелно или в съчетание следните технически мероприятия, с които трябва да се достигне проектната стойност на коефициента на сигурност: а) намаляване на наклона на откоса; б) увеличаване на коефициента на триене чрез избор на структурирани геомембрани (фолио с едностранни или двустранни шипове, с кръстовидни профили, с напречни ребра, с грапави профили или комбинации от различните структури), които осигуряват необходимия коефициент на триене; в) армиране на минералния запечатващ пласт, защитния слой или слоя на дренажната система с геомрежа.
\nА. Минерален запечатващ пласт 3.4. Минералният запечатващ пласт трябва: а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества; б) да има висока степен на водоплътност; в) да е устойчив срещу излужване; г) да притежава способност за задържане на тежки метали; д) да сляга в определените с проекта граници и да притежава способност за самозаздравяване чрез подходящ избор на материалите по пластичност и зърнометричен състав; е) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници.
\n3.5. Минералният запечатващ пласт се изгражда с дебелина минимум 0,5 m. Той се полага върху подготвената повърхност на геоложката основа или подложния пласт.
\n3.5.1. За изграждане на минералния запечатващ пласт се използват естествени хомогенни минерални материали, с които могат да се постигнат изискванията на чл. 18, ал. 2.
\n3.5.2. Влаганите материали в минералния запечатващ пласт трябва да осигуряват състав, физични характеристики и състояние на отделните слоеве, както следва: а) стабилна зърнометрична крива, определена по БДС 2762, която да остава в границите на проектния диапазон; б) съдържание на глинести частици с размери на зърната < 0,002 mm – не по-малко от 20 % (тегловни); в) съдържание на органични примеси по БДС 11302 – не повече от 5 % (тегловни) и на водоразтворими соли – не повече от 2 %; г) съдържание на плаващи чакълени зърна с диаметър от 2 mm до 10 mm – не повече от 10 % (тегловни); д) водно съдържание (w), определено посредством стандартизиран лабораторен опит по БДС 17146 или друг еквивалентен метод – равно на оптималното (w opt ), с допустимо отклонение не повече от ± 2 %; е) плътност ρ d , определена по формулата: ρ d =k y ρ d,s, (1) където: ρ d е обемната плътност на сухата маса; ρ d,s – стандартната плътност, определена лабораторно по БДС 3214, БДС 17146 или друг еквивалентен метод; k y – коефициентът на уплътняване със стойност съгласно предписаната в проекта, но не по-малка от 0,95.
\n3.6. Когато изискванията на чл. 18, ал. 2 не могат да се постигнат с естествени материали при минимално изискваната по т. 3.5 дебелина, се допуска използването на геосинтетични бентонитови хидроизолации – GCL?s (Geosynthetic Clay Liners) или други подходящи хидроизолации в комбинация с минералния запечатващ пласт.
\n3.6.1. Геосинтетични бентонитови хидроизолации – GCL?s са фабрично произведени композитни хидроизолации, състоящи се от бентонитова глина на прах или гранули, специално обработена с хидрофилни вещества и защитена от геотекстил и/или геомембрана. Те трябва да отговарят на следните изисквания: а) съдържание на бентонит (определено при водно съдържание на бентонита ≤ 15 %) – при депа за неопасни отпадъци съдържанието на бентонит трябва да е ≥ 4,5 kg/m 2 , а при депа за опасни отпадъци – ≥ 5,0 kg/m 2 ; допустимо отклонение ± 5 %; б) коефициент на филтрация – ≤ 5x10 (-11) m/s; допустимо отклонение ± 10 %; в) якост на разлепване (отделяне на двата външни слоя) – ≥ 60 N; допустимо отклонение ± 10 %; г) стареене при атмосферни условия – материалът трябва да се покрие в рамките на един ден след полагането му.
\n3.7. При полагане на минералния запечатващ пласт се извършва текущо наблюдение и контрол на предписаните с проекта технология на полагане, коефициент на уплътняване и качествени показатели на влаганите материали.
\n3.8. Върху откоси, по-стръмни от 1:2,5, полагането на минералния запечатващ пласт се извършва на хоризонтални слоеве с минимална дебелина на пласта, измерена под прав ъгъл към плоскостта на откоса, осигуряваща защита на почвата, подземните и повърхностните води най-малко еквивалентна на защитата, осигурена от пласта по дъното на депото.
\nБ. Изолационна геомембрана 3.9. Изолационната геомембрана трябва да: а) поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт и геоложката основа; б) осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и геоложката основа защита на почвата и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото; в) е химически и биологически устойчива срещу въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото микроорганизми, газове и инфилтрат; г) е устойчива на въздействието на ултравиолетовите (UV) лъчи и на стареене при атмосферни условия.
\n3.10. Изолационната геомембрана трябва да е произведена от първичен синтетичен материал (полиетилен висока плътност или друг материал, сертифициран за изграждане на изолационни геомембрани), да е с гладка или структурирана повърхност в съответствие с предвижданията на проекта и да удовлетворява следните общи изисквания: а) дебелина ≥ 2,0 mm, определена съгласно БДС EN ISO 2286-3, допустимо отклонение ± 5 %; б) широчина на ивиците (ролките) – минимум 5,0 m; в) якост на опън при скъсване – ≥ 25 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; г) якост на опън при границата на провлачане – ≥ 15 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; д) деформация (удължение) при скъсване – ≥ 700 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; е) деформация (удължение) при провлачане – ≥ 10 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; ж) съпротивление на пробождане, определено съгласно FTMS 101C – Method 2065, или еквивалентен метод: аа) ≥ 300 N за геомембрани с дебелина 1,5 mm, допустимо отклонение ± 10 %; бб) ≥ 400 N за геомембрани с дебелина 2,0 mm, допустимо отклонение ± 10 %; вв) ≥ 500 N за геомембрани с дебелина 2,5 mm, допустимо отклонение ± 10 %; з) съдържание на сажди – 2 % ч 3 %, определено съгласно ASTM D 1603 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; и) индекс на топене – ≤ 1,0 g/10 min при тегло на пробата 2,16 kg или ≤ 3,0 g/10 min при тегло на пробата 5,0 kg, определен съгласно БДС EN ISO 1133 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; й) време до започване на окисление – ≥100 min, определено съгласно ASTM D 3895 или еквивалентен метод при температура 200 °C в среда с чист кислород при налягане 1 atm, допустимо отклонение ± 10 %; к) устойчивост срещу напукване – ≥ 300 h, определена съгласно ASTM D 5397 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %.
\nВ. Защитен слой на изолационната геомембрана 3.11. За предпазване на изолационната геомембрана се предвижда защитен слой от геотекстил или от друг подходящ материал.
\n3.11.1. Геотекстилът, използван за механична защита на геомембраната, трябва да бъде произведен от първични полимерни влакна от полиестер (полиетилентерефталат), полиетилен, полипропилен, полиамид 6, полиамид 6,6 или комбинация от тях и да съответства на БДС EN ISO 787-5 и на следните общи изисквания: а) площна маса – ≥ 300 g/m 2 , определена съгласно БДС EN 965, допустимо отклонение ± 10 %; б) якост на опън при скъсване – ≥ 15 kN/m и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 10319 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; в) гранична деформация (удължение) при скъсване – ≥ 50 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 10319 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; г) съпротивление на статично пробождане (CBR тест) – ≥ 3000 N, определено съгласно БДС EN ISO 12236 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; д) динамично пробождане (изпитване с падащ конус) – ≤ 20 mm, определено съгласно БДС EN 918, допустимо отклонение ± 10 %.
\n3.11.2. В зависимост от приложението на геотекстила и от устойчивостта му на стареене при атмосферни условия, определена чрез изпитване на ускорено стареене, той трябва да бъде покрит в сроковете, посочени в БДС EN ISO 787-5.
\n3.11.3. С инвестиционния проект за изграждане на депото трябва да бъде предвидено своевременното покриване на геотекстила съобразно посочения от неговия производител клас на устойчивост на стареене при атмосферни условия.
\nГ. Дренажна система за инфилтрат 3.12. Дренажната система на долния изолиращ екран се проектира за събиране и отвеждане на инфилтрата от тялото на депата и включва: а) площен дренаж с дебелина най-малко 0,50 m от промита баластра със зърнометричен състав, осигуряващ коефициент на филтрация ≥ 1x10 -3 m/s, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото; б) мрежа от дренажни тръби за събиране и отвеждане до събирателна шахта на получения в тялото на депото инфилтрат; в) събирателна/и и ревизионни шахти; г) тръбопровод (отвеждащ колектор) за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото; д) ретензионен басейн; е) помпена станция и/или пречиствателно съоръжение; ж) оросителна система.
\n3.12.1. При невъзможност за осигуряване на естествени материали за изграждане на площен дренаж се допуска използването на геосинтетичен материал, който да отговаря на следните изисквания: а) да осигурява коефициент на филтрация 1x10 -3 m/s, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото; б) да е устойчив на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да възпрепятства процесите на колматация; г) да поема теглото и деформациите от намиращото се над него тяло на депото.
\n3.13. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор трябва да удовлетворяват следните изисквания: а) да осигуряват събирането и отвеждането на инфилтрата от тялото на депото, включително на излужените частици, със скорост, по-голяма от 1x10 -3 m/s; б) да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да бъдат положени по начин, осигуряващ лесен достъп за поддръжка и ревизия; г) да възпрепятстват процесите на колматация; д) да поемат теглото и деформациите от намиращото се над тях тяло на депото и да позволяват промиване под високо налягане.
\n3.13.1. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор се изграждат от тръби, оразмерени за събиране и отвеждане на очакваното количество инфилтрат извън тялото на депото. Две трети от повърхността на тръбите, от които се изгражда събирателната дренажна мрежа, трябва да бъде надупчена или да е с шлицове.
\n3.14. Събирателните и ревизионните шахти се оразмеряват при отчитане на временните товари от уплътняващите машини и температурните влияния от неравномерното затопляне на отпадъчното тяло. Тяхното слягане не трябва да се различава от слягането на тялото на депото, като при необходимост се предвиждат съответни конструктивни мерки. Те трябва да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото.
\n3.15. За временно съхраняване на инфилтрата се предвижда ретензионен басейн.
\n3.16. За формираните в процеса на експлоатация на депото отпадъчни води и инфилтрат се предвижда пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване преди заустването им в съответния водоприемник в съответствие с условията в разрешителното за ползване на воден обект или в комплексното разрешително.
\n3.17. Оросителна система се предвижда за равномерно разпределение на инфилтрата върху отпадъчното тяло, при решение за рециркулирането му или с цел осигуряване на допълнително овлажняване на отпадъците.
\n3.18. При необходимост се предвижда помпена станция за връщане на инфилтрата чрез оросителна система в тялото на депото или за заустването му в предвидения за целта водоприемник.
\nД. Проект за изпълнение на хидроизолационни работи 3.19. Проектът за изпълнение на хидроизолацията трябва да съдържа: а) хоризонтални и вертикални разрези на съоръжението с указания за вида и общото разположение на хидроизолацията; б) детайли и инструкции относно изпълнението на хидроизолацията около отводнителни канавки, пробиви, конструкции и други характерни места от съоръжението; в) подробна текстова част относно: подготовката на повърхността на основата; вид на използваната хидроизолация и защита, брой на слоевете и подробна технология за изпълнението им – разтоварване, складиране, подготовка, начини на полагане, застъпване на отделните платна в надлъжно и напречно направление, разместване на снажданията в отделните слоеве, изисквания към използваната техника и приспособления за полагане, начин на активиране (ако е необходимо); състав, дебелина на пластовете и начини на полагане и уплътнение на засипката.
\n4.1. Горният изолиращ екран се проектира като система за повърхностно запечатване на депата, която може да включва: а) газов дренаж; б) минерален запечатващ пласт; в) изолационна геомембрана; г) защитен слой; д) дренажна система; е) рекултивиращ пласт.
\n4.2. Видът и съставът на отделните елементи на системата за повърхностно запечатване се определят в зависимост от класа на депото, свойствата на депонираните отпадъци потенциалния риск за околната среда или по предписание на компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително при условията на чл. 19.
\n4.3. Горният изолиращ екран на депата трябва да осигурява: а) защита от проникване на атмосферните и повърхностните води в отпадъчното тяло на депото; б) опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло; в) удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени; г) удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключването на неговата експлоатация.
\n4.4. Горният изолиращ екран се изчислява на обща устойчивост за осигуряване на външна стабилност на откосите срещу хлъзгане и свличане и на дълбоко кръгово-цилиндрично хлъзгане, при изпълнен рекултивиращ пласт. Изчислителните проверки се извършват за основно и за особено съчетание на натоварванията с включване на сеизмичните инерционни сили.
\n4.5. Горният изолиращ екран се предвижда с геометрично оформяне на повърхността на окончателно запълненото депо съобразно: а) предвидения обем на депото; б) очакваното слягане на тялото на депото; в) изискванията за вписването му в съществуващия ландшафт.
\n4.6. Горният изолиращ екран се изпълнява поетапно след запълване с отпадъци и приемане на всеки етап (клетка) на депото от компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително.
\n4.7. Проектните наклони на билото и на откосите на депото се определят с оглед очакваните слягания и недопускане на заблатяване, ерозионни или свлачищни процеси. Наклонът на откосите се определя въз основа на стабилитетни изчисления за обща устойчивост и свличане (хлъзгане), като наклонът не може да бъде по-стръмен от 1:2,5.
\nА. Газов дренаж 4.8. При депата за неопасни отпадъци, в които се депонират биоразградими отпадъци, се предвижда газов дренаж.
\n4.9. Газовият дренаж включва: а) дренажен слой; б) събирателни газоотвеждащи дренажни тръби.
\n4.10. Газовият дренаж осигурява провеждане на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло, до съоръженията за тяхното улавяне и отвеждане от тялото на депото.
\nБ. Минерален запечатващ пласт 4.11. Минерален запечатващ пласт на горния изолиращ екран се предвижда за защита на отпадъчното тяло на депото от проникване на повърхностни води и като бариера срещу газовите емисии.
\n4.12. Минералният запечатващ пласт удовлетворява изискванията на т. 3.4, 3.5.1 и 3.5.2, като неговите наклони се предвиждат в съответствие с изискванията на т. 4.7.
\n4.12.1. Допуска се използването на геосинтетични бентонитови хидроизолации (GCL?s) или други подходящи хидроизолации в комбинация с минералния запечатващ пласт на горния изо лиращ екран или като алтернативно решение.
\n4.12.2. При използване на геосинтетични бентонитови хидроизолации (GCL ? s) като елемент на горния изолиращ екран се спазват изискванията на т. 3.6.1, като съдържанието на бентонит при депа за неопасни отпадъци трябва да е ≥ 3,5 kg/m 2 , а при депа за опасни отпадъци – ≥ 4 kg/m 2 .
\n4.13. Минералният запечатващ пласт се осигурява със защита срещу замръзване и срещу проникване на корени вследствие на предвидената биологична рекултивация.
\nВ. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана 4.14. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана се предвижда при депа за опасни отпадъци и в случаите, когато с минералния запечатващ пласт не може да се осигури необходимата защита на депата за неопасни отпадъци от проникване на повърхностни води.
\n4.15. Изолационната геомембрана и защитният й слой трябва да удовлетворяват изискванията на т. 3.9 и 3.10, а нейният защитен слой – на т. 3.11, 3.11.1, 3.11.2 и 3.11.3, като се допуска дебелината на геомембраната да е по-малка от 2 mm.
\nГ. Дренажна система 4.16. Дренажна система на горния изолиращ екран се предвижда за събиране и отвеждане на повърхностните (атмосферните) води извън тялото на депото.
\n4.17. Дренажната система се състои от: а) площен дренаж, удовлетворяващ изискванията за дренаж на долния изолиращ екран; б) система от дренажни тръби, която да осигурява събирането и отвеждането на повърхностните води от рекултивиращия пласт.
\n4.17.1. Дренажната система трябва да поема натоварванията и въздействията от рекултивиращия пласт.
\n4.17.2. Дренажната система трябва да удовлетворява изискванията за: а) поемане на повърхностен отток, формирал се от интензивен валеж с обезпеченост 10 %; б) устойчивост на течението; в) устойчивост на износване; г) незатлачване на канала и съоръженията; д) зимен режим на работа на съоръженията; е) отвеждане на водата до водоприемника.
\n4.18. Около терена на депото и по протежение на пътищата, по които се доставят отпадъците, се изграждат охранителни канали за улавяне на повърхностните атмосферни води и отвеждането им извън тялото на депото.
\nД. Рекултивиращ пласт 4.19. Рекултивиращият пласт се проектира в съответствие с предвиденото използване на територията на депото след приключване на неговата експлоатация (за рекреационни цели, земеделско ползване, горскостопанско ползване и др.).
\n4.20. Проектът за рекултивация се разработва по установения в нормативните документи ред в съответствие с предвиденото ползване на територията на депото по т. 4.19 при съобразяване с изискванията на Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) и се съгласува по реда на чл. 31 от Закона за билогичното разнообразие.
\n4.21. Техническата и биологичната рекултивация трябва да осигуряват билото и откосите срещу ветрова и водна ерозия.
\n5.1. При наличност на газови емисии те се улавят и отвеждат извън тялото на депото до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране посредством газоотвеждаща система.
\n5.2. Газоотвеждащата система включва: а) газов дренаж съгласно изискванията на т. 4.8, 4.9 и 4.10; б) вертикални газоотвеждащи кладенци и/или хоризонтални газоотвеждащи кладенци (траншеи); в) контролни шахти; г) газоотвеждащи тръби.
\n5.3. Газоотвеждащата система на депата се изгражда от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло.
\n5.4. Вертикалните и хоризонталните газоотвеждащи кладенци удовлетворяват следните изисквания: а) изграждат се успоредно с депонирането на отпадъците след първия работен хоризонт; б) предвиждат се през разстояние от 50 m до 100 m, като за вертикалните газоотвеждащи кладенци разстоянието се изчислява посредством радиуса на влияние, при отчитане максималната мощност на отпадъчното тяло и ефективната дълбочина на газовия кладенец.
\n5.5. След измерване на количеството на уловените газови емисии те се отвеждат до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране посредством система от хоризонтални и вертикални газоотвеждащи тръби. В мястото на тяхното свързване се предвиждат контролни шахти с цел осъществяване на ревизия на газоотвеждащата система.
\n5.6. В проекта на депото задължително се предвижда анализатор на биогаз за определяне на количеството на газовите емисии и съоръжение за изгаряне в съоръжение за термично третиране или инсталация за оползотворяване на газовите емисии.
\n5.7. При повърхностно запечатване на съществуващи депа за неопасни отпадъци, на които са депонирани биоразградими отпадъци, се допуска отвеждане на газови емисии от тялото на депото в атмосферния въздух, при условие че с проекта за изграждане на горния изолиращ екран на депото се докаже, че газовите емисии от депото: а) са незначителни и тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране е икономически нецелесъобразно; б) не водят до риск за живота и здравето на хората и до риск или увреждане на околната среда.
\n5.7.1. Отвеждането на газовите емисии от тялото на депото в атмосферния въздух се извършва посредством газоотвеждаща система, включваща: а) газов дренаж съгласно изискванията на т. 4.8, 4.9 и 4.10; б) вертикални газоотвеждащи кладенци, снабдени със сорбционна филтърна система от активен въглен или биофилтър.
\n6.1. За осигуряване стабилност на отпадъчното тяло за всяко конкретно депо се изследва балансът на отпадъците и се определя технологията за тяхното депониране. Разполагането на отпадъците в депото трябва да се организира така, че да се осигури стабилност на отпадъчната маса и свързаните с нея масиви, за да се избегне образуването на свличания.
\n6.2. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло отпадъците с ниски якостни и деформационни характеристики се депонират на безопасно разстояние от проектната повърхност на депото, което осигурява недопускане на допълнителни напрежения в екраните на депото вследствие на диференциални слягания извън допустимите граници на напреженията.
\n6.3. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло към периферията му (откосите) се насочват отпадъци с по-високи якостни и деформационни характеристики, с което се осигурява предизвикване на начални и странични деформации в долната част и слягания – в горната част на откосите.
\n6.4. За депата се съставят специализирани (работни) карти, регистри и информационни системи за състоянието на изграждане и окончателното местоположение и оформяне на отпадъчното тяло по реда и при условията на глава четвърта „Специализирани карти, регистри и информационни системи. Допълнителни кадастрални данни“ от Закона за кадастъра и имотния регистър.
\nПриложение № 3 към чл. 3, ал. 2, т. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 12, чл. 15, ал. 1, т. 3, чл. 21, ал. 4, чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 2 ПЛАН ЗА КОНТРОЛ И МОНИТОРИНГ НА ДЕПАТА
\n1.1. Целта на плана за контрол и мониторинг на депата е да осигури минималните изисквания за мониторинг, които трябва да се провеждат, за да се провери, че: а) отпадъците са били приети за депониране в съответствие с критериите, предвидени за съответния клас депо; б) процесите в рамките на депото протичат в съответствие с очакванията; в) системите за защита на околната среда функционират в съответствие с предназначението им; г) се изпълняват условията в разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително.
\n1.2. Планът за контрол и мониторинг на депата по чл. 40, ал. 1, т. 1 се осъществява: а) в процеса на експлоатацията на депото; б) след закриването на депото.
\n1.2.1. Мониторингът включва минималните изисквания, необходими за наблюдение и контрол при депониране на отпадъка в съответствие с изискванията на проекта, включително за осигуряване опазването на компонентите на околната среда чрез долния и горния изолиращ екран и газоотвеждащата система в случаите, когато такава се предвижда.
\n1.2.2. Измерванията и наблюденията на контролираните показатели на околната среда и техните параметри се извършват в съответствие със стандартизираните или одобрените методики.
\n2.1. Метеорологичните данни и периодът на тяхното измерване за определяне на инфилтрата чрез водния баланс на депото се извършват съгласно таблица 1, като данните се събират от наблюдения и измервания на място или по данни от най-близката хидрометеорологична служба.
\nТаблица 1 Метеорологични данни и период на тяхното измерване № по ред Показатели По време на експлоатация на депото След закриване на депото 1.
\nКоличество валежи ежедневно ежедневно, добавено към месечните стойности 2.
\nТемпература (минимална, максимална, в 14 ч. CET) (1) ежедневно средномесечно 3.
\nПосока и сила на вятъра ежедневно не се изисква 4.
\nИзпарения ежедневно ежедневно, добавено към месечните стойности 5.
\nАтмосферна влага (в 14 ч. CET) (1) ежедневно средномесечно Забележка
\n3.1. Контролирането на емисиите и имисиите на повърхностни води и на емисиите на инфилтрат и газ от отпадъчното тяло се извършва по таблица 2, като: а) местата за мониторинг на повърхностните и отпадъчните води, показателите и емисионните ограничения се определят в разрешителното за ползване на воден обект, като измервания се извършват в най-малко един пункт за мониторинг над депото срещу течението и един – след депото, по посока на естествения поток на повърхностните води; б) мониторингът на газа трябва да бъде представителен за всеки участък или клетка (подобект) от депото; в) вземането на проби и определянето на обема и състава на инфилтрата трябва да се извършват поотделно на всички места на площадката, на които се отделя инфилтрат; вземането на проби може да се извършва съгласно Общото ръководство за вземане на проби, БДС EN ISO 5667-1; г) се взема представителна проба за определяне на средния химичен състав на инфилтрата и водите; д) честотата за вземане на проба може да се определи въз основа на морфологията на отпадъците, депонирани в депото, и се поставя в разрешението по чл. 3.
\nТаблица 2 Контрол върху водите, инфилтрата и газовете № по ред Показатели По време на експлоатация на депото След закриване на депото (3) 1.
\nОбем на инфилтрата (8) месечно (1), (3) на всеки 6 месеца 2.
\nСъстав на ин- филтрата (2), (8) на тримесечие (3) на всеки 6 месеца 3.
\nОбем и състав на повърхностните води (7) на тримесечие (3) на всеки 6 месеца 4.
\nПотенциални газови емисии и атмосферно налягане (СН 4 , СО 2 , О 2 , Н 2 S, Н 2 и др.) (4) месечно (3), (5) на всеки 6 месеца (6) Забележки:
\n4.1. Мониторингът за опазване на подземните води трябва да бъде такъв, че да осигурява информация за застрашените от замърсяване подземни води в резултат на депонирането на отпадъци, като се извършват измервания с най-малко един пункт за мониторинг над депото и два – след депото, по посока на естествения поток на подземните води съгласно таблица 3.
\n4.1.1. Броят на пунктовете за мониторинг може да бъде увеличен въз основа на хидрогеоложките проучвания или при необходимост от прогнозиране на изпускането на инфилтрат в подземните води.
\n4.1.2. Вземането на проби се извършва най-малко на три места преди започване на дейностите по депониране, за да се установят препоръчителните стойности за бъдещо вземане на проби. Вземането на проби от подземни води се извършва съгласно стандарт БДС ISO 5667-11.
\n4.1.3. Параметрите, които ще се анализират в пробите от подземни води, се определят от очаквания състав на инфилтрата от депото и качеството на подземните води на съответната територия. При избора на параметрите за анализ трябва да се отчете тяхната подвижност в подземните води в зоната на депото.
\n4.1.4. Вземането на проби и анализ на инфилтрата и подземните води се извършват по индикаторните показатели на очакваното замърсяване, които са необходими за ранно установяване на измененията в качествата на подземните води.
\nТаблица 3 Мониторинг за опазване на подземните води № по ред Показатели По време на експлоатация на депото След закриване на депото 1.
\nНиво на подземните води на всеки 6 месеца (1) на всеки 6 месеца (1) 2.
\nСъстав на подземните води честотата се определя в зависимост от местоположението и спецификата на депото (2), (3) честотата се определя в зависимост от местоположението и спецификата на депото (2), (3) Забележки:
\n4.1.5. Значителните неблагоприятни въздействия върху околната среда съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 3 се считат за настъпили, когато анализът на пробите от подземните води показва съществени изменения в качествата на водите, изразяващи се в превишения на концентрациите на индикаторните показатели над прага на замърсяване. Праг на замърсяване на подземните водни тела се определя в плановете за управление на речните басейни съгласно чл.118б, ал. 3 и 4 от Закона за водите и се посочва в условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително след получаване на становище за съгласуване от директора на съответната басейнова дирекция. Определянето се извършва въз основа на инженерно-геоложките и хидрогеоложките изследвания за установяване на специфичния геоложки строеж в района на депото и качеството на подземните води и съобразно Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.
\n4.1.6. Наблюденията по т. 4.1.5 се оценяват чрез контролни диаграми с установени контролни нива за всеки наблюдателен кладенец по посока на напорния градиент на потока. Контролните нива трябва да се определят съобразно местните промени в качеството на подземните води.
\n5.1. Мониторингът за състоянието на тялото на депото (топографията на депото) се извършва съгласно таблица 4.
\nТаблица 4 Мониторинг за състоянието на тялото на депото (топографията на депото) № по ред Показатели По време на експлоатация на депото След закриване на депото 1.
\nСтруктура и състав на отпадъчното тяло (1) ежегодно - 2.
\nПоведение (слягания) на повърхността на тялото на депото ежегодно ежегодно, с установяване на настъпилите изменения Забележка
\nПриложение № 4 към чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 59 Изисквания за мониторинг, проверка и извънредни ситуации за целите на временното съхранение на метален живак за повече от една година 1. В помещението за съхраняване се инсталира система за непрекъснато следене на живачните пари с чувствителност поне 0,02 mg Hg/m 3 . Разполагат се сензори на нивото на пода и на нивото на тавана. Тази система включва и система за аварийна визуална и звукова сигнализация. Поддръжка на системата се извършва всяка година.
\n6817