Задържащата държава и държавата, към която принадлежат тези военнопленници, могат да се споразумеят, ако е необходимо, за участие в тези посещения да бъдат допускани сънародници на тези военнопленници.
\nДелегатите на Международния комитет на Червения кръст ползват същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, която е задържала военнопленниците, които ще бъдат посещавани.
\nВисокодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите държави и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно, в тези за цивилни лица, за да могат нейните принципи да станат известни на целия личен състав на въоръжените им сили и на цялото население.
\nВоенните или други власти, които по време на война носят отговорности спрямо военнопленниците, трябва да разполагат с текста на Конвенцията и да са специално инструктирани по отношение на нейните разпоредби.
\nВисокодоговарящите страни предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия – посредством държавите-покровителки, официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.
\nВисокодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лицата, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения по тази Конвенция, определени в следващия член.
\nВсяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да предаде тези лица, за да бъдат съдени, на друга засегната Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.
\nВсяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, предвидени в следващия член.
\nПри всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите членове от тази Конвенция.
\nТежките нарушения, до които се отнася предходният член, са тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от Конвенцията: предумишлено убийство; изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, принуждаване на военнопленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или умишлено лишаване на военнопленник от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес.
\nНикоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорност, която тя или друга Високодоговаряща страна носи по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.
\nВъв връзка с всяко предполагаемо нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, който подлежи на определяне от заинтересованите страни.
\nАко не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.
\nЩом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.
\nЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\nТази Конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво автентични.
\nШвейцарският федерален съвет предприема действия да бъдат изготвени официални преводи на Конвенцията на руски и испански език.
\nВ отношенията между Високодоговарящите страни тази Конвенция заменя Конвенцията от 27 юли 1929 г.
\nВ отношенията между държавите, които са обвързани с Хагските конвенции от 29 юли 1899 г. или 18 октомври 1907 г. относно законите и обичаите на сухопътната война и които са страни по тази Конвенция, последната Конвенция допълва глава II на Правилника, приложен към горепосочените Хагски конвенции.
\nТази Конвенция, която носи днешна дата, е отворена за подписване до 12 февруари 1950 г. от името на държавите, представени на конференцията, която беше открита в Женева на 21 април 1949 г., както и от името на държавите, които не са представени на тази конференция, но са страни по Конвенцията от 27 юли 1929 г.
\nТази Конвенция се ратифицира във възможно най-кратък срок и ратификационните документи се депозират в Берн.
\nЗа депозирането на всеки ратификационен документ се съставя протокол, а Швейцарският федерален съвет изпраща заверени копия от този протокол до всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
\nТази Конвенция влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани не по-малко от два ратификационни документа.
\nВпоследствие тя влиза в сила за всяка Високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на ратификационния й документ.
\nОт датата на влизането й в сила тази Конвенция е открита за присъединяването на всяка държава, от чието име тази Конвенция не е била подписана.
\nВсяко присъединяване се съобщава писмено на Швейцарския федерален съвет и влиза в сила шест месеца след датата, на която е получено.
\nШвейцарският федерален съвет уведомява за присъединяванията всички държави, от чието име е подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
\nСитуациите, предвидени в членове 2 и 3, позволят незабавно да влязат в сила ратификациите и присъединяванията, които са били депозирани или съответно нотифицирани от участващите в конфликта страни преди или след началото на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет съобщава по най-бързия възможен начин за всички ратификации или присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.
\nВсяка от Високодоговарящите страни има право да денонсира тази Конвенция.
\nДенонсирането се нотифицира писмено на Швейцарския федерален съвет, който го оповестява на правителствата на всички Високодоговарящи страни.
\nДенонсирането влиза в сила една година след като е било нотифицирано на Швейцарския федерален съвет. Ако обаче към момента на нотифицирането му денонсиращата държава участва във въоръжен конфликт, денонсирането влиза в сила едва след сключването на мир и след приключването на операциите по освобождаване и репатриране на лицата, закриляни от тази Конвенция.
\nДенонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата държава. То не може по никакъв начин да повлияе на задълженията, с които участващите в конфликта страни остават обвързани по силата на принципите на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, от нормите на хуманността и повелите на обществената съвест.
\nШвейцарският федерален съвет регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации. Швейцарският федерален съвет също така информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които е получил по отношение на тази Конвенция.
\nВ доказателство за което долуподписаните, след като представиха пълномощията си, подписаха тази Конвенция.
\nСъставена в Женева на 12 август 1949 г. на английски и френски език. Оригиналът се депозира в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет предава заверени копия от него на всяка от държавите, които са подписали тази Конвенция или са се присъединили към нея.
\nПРИЛОЖЕНИЕ I Модел на споразумение относно директното репатриране и настаняване в неутрални страни на ранени и болни военнопленници (вж. член 110) I. ПРИНЦИПИ НА ДИРЕКТНОТО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ А. Директно репатриране На директно репатриране подлежат:
\nБез да са в ущърб на едно по-широко тълкуване, следните случаи се считат за еквивалентни на загубата на ръка или крак: а) загуба на ръка или на всички пръсти, или на палеца и показалеца на едната ръка; загуба на крак или на всички пръсти и на метатарзалните кости на единия крак;
\nB. Настаняване в неутрални страни На настаняване в неутрална страна подлежат:
\nНа настаняване в неутрална страна не подлежат:
\nII. ПРЕДПИСАНИЯ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР 1. Изложените условия се тълкуват и прилагат във възможно най-широк смисъл. От такъв подход се ползват преди всичко невропатичните и психопатичните състояния, причинени от войната или от пленничеството, както и случаите на туберкулоза във всички стадии. Военнопленниците, които са получили няколко рани, от които никоя сама по себе си не представлява достатъчно основание за репатриране, се третират в същия дух, като се взема предвид психическият травматизъм, който се дължи на броя на раните.
\nПРИЛОЖЕНИЕ II Правилник за Смесените медицински комисии (вж. член 112)
\nСмесените медицински комисии, предвидени в член 112 от Конвенцията, се състоят от трима членове, двама от които от някоя неутрална страна, а третият се определя от задържащата държава. Единият от неутралните членове председателства Комисията.
\nДвамата неутрални членове се определят от Международния комитет на Червения кръст със съгласието на държавата-покровителка и по искане на задържащата държава. Те могат да пребивават в страната по произход, в някоя друга неутрална страна или на територията на задържащата държава.
\nИзборът на неутралните членове се одобрява от засегнатите страни в конфликта, които нотифицират Международния комитет на Червения кръст и държавата-покровителка относно съгласието си. От момента на тази нотификация неутралните членове се считат за действително назначени.
\nНазначават се също така достатъчен брой заместник-членове, които да заместят редовните членове в случай на необходимост. Те се назначават едновременно с редовните членове или поне във възможно най-кратък срок.
\nАко по една или друга причина Международният комитет на Червения кръст не може да организира назначаването на неутралните членове, това се извършва от държавата, защитаваща интересите на военнопленниците, които ще бъдат преглеждани .
\nДоколкото е възможно, единият от двамата неутрални членове трябва да е хирург, а другият – интернист.
\nНеутралните членове са напълно независими спрямо участващите в конфликта страни, които им предоставят всички улеснения при изпълнение на техните задължения.
\nСъс съгласието на задържащата държава при извършването на назначенията, предвидени в членове 2 и 4 от този правилник, Международният комитет на Червения кръст определя условията за работа на кандидатите.
\nСмесените медицински комисии започват работата си във възможно най-кратък срок, след като бъдат одобрени неутралните членове, но във всеки случай не по-късно от три месеца след датата на това одобрение.
\nСмесените медицински комисии преглеждат всички военнопленници, до които се отнася член 113 от Конвенцията. Те правят предложения за репатриране, за изключване от репатриране или за отлагане до по-късен преглед. Техните решения се вземат с мнозинство.
\nРешенията, взети от Смесените медицински комисии за всеки отделен случай, в рамките на един месец след посещението им се съобщават на задържащата държава, държавата-покровителка и Международния комитет на Червения кръст. Смесените медицински комисии също така информират всеки военнопленник, минал през лекарски преглед, за взетото решение и издават удостоверение, сходно с образеца, приложен към тази Конвенция, на лицата, които са предложили за репатриране.
\nОт задържащата държава се изисква да изпълнява решенията на Смесените медицински комисии в срок три месеца, след като същата е надлежно нотифицирана за тях.
\nАко в страната, в която е възникнала необходимост от дейността на Смесена медицинска комисия, няма неутрален лекар и ако по някаква причина е невъзможно да бъдат назначени неутрални лекари, които живеят в друга страна, задържащата държава със съгласието на държавата-покровителка основава медицинска комисия, която да изпълнява същите функции както Смесената медицинска комисия, предмет на разпоредбите на членове 1, 2, 3, 4, 5 и 8 от този правилник.
\nСмесените медицински комисии функционират постоянно и посещават всеки лагер на интервали не по-дълги от шест месеца.
\nПРИЛОЖЕНИЕ III Правилник за колективните помощи на военнопленниците (вж. член 73)
\nНа доверените лица на военнопленниците им е позволено да разпределят пратките с колективни помощи, за които носят отговорност, сред всички военнопленници, зачислени административно към техния лагер, включително и сред онези, които се намират в болница или в затвор, или в други наказателни заведения.
\nРазпределянето на пратките с колективни помощи се осъществява в съответствие с указанията на дарителите и съобразно план, изготвен от доверените лица на военнопленниците. Разпределянето на лекарствените средства обаче се извършва по възможност в съгласие с най-старшите по звание лекари; в болници и лазарети те могат да се отклоняват от тези указания, ако нуждите на техните пациенти го изискват. В така определените граници разпределянето винаги се извършва по справедлив начин.
\nНа тези доверени лица и техните помощници им е позволено да отиват до намиращите се в близост до техния лагер пунктове, където се получават пратки с помощи, за да могат доверените лица или техните помощници да проверяват качеството, както и количеството на получените стоки и да изготвят подробни отчети за това до дарителите.
\nНа доверените лица се предоставят необходимите улеснения, за да могат да проверяват дали разпределянето на колективни помощи във всички подразделения и допълнителни звена към техните лагери е било извършено в съответствие с техните инструкции.
\nНа доверените лица е позволено да попълват и да изискват от доверените лица на трудовите отряди или от най-старшите по звание военни лекари на лазарети и болници да попълват формуляри или въпросници, които са предназначени за дарителите и се отнасят до колективните помощи (разпределяне, нужди, количества и др.). Тези формуляри и въпросници, надлежно попълнени, се изпращат незабавно на дарителите.
\nЗа да се осигури редовно разпределяне на колективни помощи за военнопленниците в лагера им и за да бъдат удовлетворени нуждите, които могат да възникнат поради пристигането на нови групи военнопленници, на доверените лица е разрешено да създават и поддържат достатъчни запаси от колективни помощи. За тази цел те разполагат с подходящи складове; всеки склад е снабден с две ключалки, като ключовете за едната се съхраняват от довереното лице, а ключовете за другата – от началника на лагера.
\nВ случай че бъдат получени колективни пратки с дрехи, всеки военнопленник задържа за себе си поне един пълен комплект облекло. Ако някои военнопленници разполагат с повече от един комплект облекло, довереното лице има правото да изземва излишните дрехи от онези, които имат най-много, или определени вещи, които са им в повече, ако това е необходимо, за да бъдат удовлетворени нуждите на военнопленниците, които са снабдени по-оскъдно. Но то не може да отнема втори комплект бельо, чорапи и обувки, освен ако това не е единственият начин да бъдат предоставени на военнопленниците, които нямат никакви.
\nВисокодоговарящите страни и по-специално задържащите държави разрешават, доколкото е възможно и съгласно правилниците относно снабдяването на населението, всякакви покупки на стоки, извършени на тяхна територия за разпределянето на колективни помощи за военнопленници. Те също така улесняват прехвърлянето на средства и други финансови мерки от техническо или административно естество, предприемани с оглед на осъществяването на такива покупки.
\nПредходните разпоредби не представляват пречка пред правото на военнопленниците да получават колективни помощи преди пристигането им в лагер или по време на преместване, нито пред възможността на представителите на държавата-покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някой друг орган, който оказва помощ на военнопленниците и е отговорен за изпращането на такива помощи, да гарантират тяхното разпределяне сред получателите им по всякакъв друг начин, който те считат за целесъобразен.
\nПРИЛОЖЕНИЕ ІV ВИЖ Приложението ПРИЛОЖЕНИЕ ІV E. Удостоверение за репатриране (вж. приложение ІІ, член 11) УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ Дата:
\nЛагер:
\nБолница:
\nФамилно име:
\nСобствени имена:
\nДата на раждане:
\nЗвание:
\nВойскови номер: № на военнопленник:
\nРана/Заболяване:
\nРешение на Комисията:
\nПредседател на Смесената медицинска комисия:
\nА = директно репатриране В = настаняване за лечение в неутрална страна NС = нов преглед от следваща комисия ПРИЛОЖЕНИЕ V Примерен правилник относно преводите на парични суми от военнопленници в собствената им страна (вж. член 63) 1. Известието, посочено в член 63, алинея 3, съдържа следните данни: а) войсковия номер, както е уточнен в член 17, званието, фамилното и собствените имена на военнопленника – платец;
\n1762