При спазване на мерките, които задържащите държави могат да сметнат за крайно необходими за гарантирането на своята сигурност или за удовлетворяването на някоя друга основателна потребност, представителите на религиозните организации, дружествата за оказване на помощ или други организации, които подпомагат закриляните лица, получават от тези държави за себе си или за надлежно упълномощените от тях лица всички улеснения, за да могат да посещават закриляните лица, да разпределят постъпилите от всякакви източници помощи и материали, предназначени за образователни или религиозни цели или за отдиха на закриляните лица, или за подпомагането им при организиране на свободното им време в местата за интерниране. Такива дружества или организации могат да бъдат учредявани на територията на задържащата държава или в някоя друга страна или да имат международен характер.
\nЗадържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати е разрешено да упражняват своята дейност на нейна територия и под неин надзор, при условие обаче, че това ограничение не пречи да бъде оказвана ефективна и адекватна помощ на всички закриляни лица.
\nСпециалното място на Международния комитет на Червения кръст в тази област се признава и зачита по всяко време.
\nНа представителите или делегатите на държавите-покровителки е разрешено да посещават всички места, в които се намират закриляни лица, и по-специално местата за интерниране, задържане и работа.
\nТе имат достъп до всички помещения, които се използват от закриляните лица, и могат да разговарят с тях без свидетели, лично или чрез преводач.
\nТези посещения могат да бъдат забранявани по изключение и временно само в случай на неотложна военна нужда. Времетраенето и честотата им не се ограничават.
\nПредставителите и делегатите имат пълна свобода при избора на местата, които желаят да посетят. Задържащата държава или държавата-окупатор, държавата-покровителка и, при необходимост, държавата по произход на лицата, които ще бъдат посещавани, могат да се споразумеят за участие в тези посещения да бъдат допускани сънародници на съответните интернирани лица.
\nДелегатите на Международния комитет на Червения кръст се ползват от същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от страна на държавата, в чиято власт се намират териториите, където те ще изпълняват своите задължения.
\nВисокодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на война текста на тази Конвенция в своите страни и по-специално да включват изучаването й във военните учебни програми и ако е възможно, в тези за цивилните лица, за да могат нейните принципи да бъдат известни на цялото население.
\nЦивилните, военните, полицейските или другите власти, които по време на война носят отговорности спрямо закриляните лица, трябва да разполагат с текста на Конвенцията и да са специално инструктирани по отношение на нейните разпоредби.
\nВисокодоговарящите страни си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военни действия посредством държавите-покровителки официалните преводи на тази Конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.
\nВисокодоговарящите страни се задължават да предприемат всички необходими законодателни мерки, за да осигурят ефективни наказателни санкции спрямо лица, извършили или разпоредили извършването на някое от тежките нарушения на тази Конвенция, определени в следващия член.
\nВсяка Високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, за които съществуват доказателства, че са извършили или че са разпоредили извършването на такива тежки нарушения, и независимо от тяхната националност да предаде тези лица на собствените си съдилища. Тя може също така, ако предпочита и в съответствие с разпоредбите на своето собствено законодателство, да ги предаде, за да бъдат съдени, на друга засегната Високодоговаряща страна, при условие че тази Високодоговаряща страна разполага с доказателства, които й дават основание да повдигне обвинение срещу тези лица.
\nВсяка Високодоговаряща страна е задължена да вземе необходимите мерки за възпирането на всички действия, които са в разрез с разпоредбите на тази Конвенция и не са включени сред тежките нарушения, определени в следващия член.
\nПри всички обстоятелства обвиняемите лица се ползват от гаранции за надлежен съдебен процес и защита, които не могат да бъдат по-малко благоприятни от тези, предвидени в член 105 и последващите от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно третирането на военнопленниците.
\nТежките нарушения, до които се отнася предходният член, са тези, които включват някое от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущество, закриляни от тази Конвенция: предумишлено убийство, изтезания или нехуманно третиране, включително биологически експерименти, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконно депортиране или преместване, или неправомерно затваряне на закриляно лице, принуждаване на закриляно лице да служи в силите на неприятелска държава, или умишлено лишаване на закриляно лице от предвиденото в тази Конвенция право на справедлив и редовен съдебен процес, вземане на заложници и незаконно и произволно извършване на значителни разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военна необходимост.
\nНикоя Високодоговаряща страна не може да освободи себе си или някоя друга Високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или другата Високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.
\nВъв връзка с всяко предполагаемо нарушение на Конвенцията по искане на участваща в конфликта страна се назначава провеждането на разследване по начин, подлежащ на определяне от заинтересованите страни.
\nАко не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на разследване, страните следва да се договарят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.
\nЩом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни са задължени да наложат прекратяването му и да предприемат необходимите мерки срещу извършителите във възможно най-кратък срок.
\nЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\nТази Конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво автентични.
\nШвейцарският федерален съвет предприема действия да бъдат изготвени официални преводи на Конвенцията на руски и испански език.
\nТази Конвенция, която носи днешна дата, е отворена за подписване до 12 февруари 1950 г. от името на държавите, представени на конференцията, която беше открита в Женева на 21 април 1949 г.
\nТази Конвенция се ратифицира във възможно най-кратък срок и ратификационните документи се депозират в Берн.
\nЗа депозирането на всеки ратификационен документ се съставя протокол, а Швейцарският федерален съвет изпраща заверени копия от този протокол до всички държави, от чието име е била подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
\nТази Конвенция влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани не по-малко от два ратификационни документа.
\nВпоследствие тя влиза в сила за всяка Високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на ратификационния й документ.
\nВ отношенията между държавите, които са обвързани с Хагските конвенции от 29 юли 1899 г. или от 18 октомври 1907 г. относно законите и обичаите на сухопътната война и които са страни по тази Конвенция, последната се прилага като допълнение към раздели II и III на Правилника, приложен към посочените по-горе Хагски конвенции.
\nОт датата на влизането й в сила тази Конвенция е открита за присъединяването на всяка държава, от чието име тази Конвенция не е била подписана.
\nВсяко присъединяване се съобщава писмено на Швейцарския федерален съвет и влиза в сила шест месеца след датата, на която е получено.
\nШвейцарският федерален съвет уведомява за тези присъединявания всички държави, от чието име е била подписана Конвенцията или чието присъединяване е било нотифицирано.
\nСитуациите, предвидени в членове 2 и 3, позволяват незабавно да влязат в сила ратификациите и присъединяванията, които са били депозирани или съответно нотифицирани от участващите в конфликта страни преди или след началото на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет съобщава по най-бързия възможен начин за всички ратификации или присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.
\nВсяка от Високодоговарящите страни има право да денонсира тази Конвенция.
\nДенонсирането се нотифицира писмено на Швейцарския федерален съвет, който го предава на правителствата на всички Високодоговарящи страни.
\nДенонсирането влиза в сила една година след като е било нотифицирано на Швейцарския федерален съвет. Ако обаче към момента на нотифицирането му денонсиращата държава участва в конфликт, денонсирането влиза в сила едва след сключването на мир и след приключване на операциите по освобождаване, репатриране и възстановяване на местожителството на лицата, закриляни от тази Конвенция.
\nДенонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата държава. То не може по никакъв начин да повлияе на задълженията, с които участващите в конфликта страни остават обвързани по силата на принципите на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, от нормите на хуманността и повелите на обществената съвест.
\nШвейцарският федерален съвет регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации. Швейцарският федерален съвет също така информира Секретариата на Организацията на обединените нации за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които е получил по отношение на тази Конвенция.
\nВ доказателство за което долуподписаните, след като представиха пълномощията си, подписаха тази Конвенция.
\nСъставена в Женева на 12 август 1949 г. на английски и френски език. Оригиналът се депозира в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет предава заверени копия от него на всяка от държавите, които са подписали тази Конвенция или са се присъединили към нея.
\nПРИЛОЖЕНИЕ І Проектоспоразумение относно санитарните и безопасни зони и пунктове
\nСанитарните и безопасни зони са изключително запазени за лицата, посочени в член 23 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили и в член 14 от Женевската конвенция от 12 август 1949 г. относно закрилата на цивилните лица по време на война, както и за персонала, натоварен с организирането и администрирането на тези зони и пунктове и с полагането на грижи за настанените в тях лица.
\nНезависимо от това лицата, чието постоянно пребиваване е в пределите на тези зони, имат право да останат там.
\nНикое от лицата, които пребивават на каквото и да е основание в санитарна и безопасна зона, не може да извършва в зоната или извън нея дейност, пряко свързана с военните операции или с производството на военни материали.
\nДържавата, която създава санитарна и безопасна зона, предприема всички необходими мерки, за да забрани достъпа на всички лица, които нямат право да пребивават или да влизат в нея.
\nа) да представляват само малка част от територията, която се намира под контрола на държавата, която ги е създала;
\nа) комуникационните линии и транспортни средства, които притежават, да не се използват за превоз на военнослужещи или на военна материална част, дори и при транзитно преминаване;
\nСанитарните и безопасни зони са обозначени с наклонени червени ивици на бял фон, поставени върху сградите и по периферията.
\nЗоните, запазени изключително за ранени и болни, могат да са обозначени с емблеми червен кръст (червен полумесец, червен лъв и слънце) на бял фон.
\nПрез нощта могат да са обозначени по подобен начин с подходящо осветяване.
\nДържавите изпращат на всички Високодоговарящи страни в мирно време или при започването на военните действия списък на санитарните и безопасни зони, които се намират на териториите под техен контрол. Те също така ги уведомяват за всяка нова зона, създадена по време на военните действия.
\nВеднага щом неприятелската страна получи посочената по-горе нотификация, зоната се счита за правомерно установена.
\nАко обаче неприятелската страна прецени, че условията на това споразумение не са изпълнени, тя може да откаже да признае зоната, като уведомява веднага за своя отказ страната, която отговаря за тази зона, или да признае зоната в зависимост от установяването на контрола, предвиден в член 8.
\nВсяка държава, която признае една или повече санитарни и безопасни зони, установени от неприятелската страна, има правото да поиска една или повече специални комисии да контролират дали зоните отговарят на условията и изискванията по това споразумение.
\nЗа тази цел членовете на специалните комисии имат по всяко време свободен достъп до различните зони и могат дори да пребивават там постоянно. Те получават всички необходими улеснения за изпълнение на задълженията си по осъществяването на контрол.
\nАко специалните комисии констатират факти, които по тяхна преценка са в разрез с разпоредбите на това споразумение, те трябва незабавно да уведомят за това държавата, под чийто контрол се намира тази зона, и да определят срок от пет дни, в рамките на който тя да ги отстрани. Те надлежно уведомяват държавата, която е признала зоната.
\nАко при изтичането на срока държавата, под чийто контрол се намира зоната, не се е съобразила с предупреждението, неприятелската страна може да заяви, че повече не е обвързана с това споразумение по отношение на тази зона.
\nДържавата, която е създала една или повече санитарно-безопасни зони, както и неприятелските страни, които са били уведомени за тяхното съществуване, определят или осигуряват номинирането от държавите-покровителки или от други неутрални държави на лицата, които могат да бъдат членове на специалните комисии, посочени в членове 8 и 9.
\nПри никакви обстоятелства санитарните и безопасни зони не могат да бъдат обект на нападение. Участващите в конфликта страни са задължени да ги защитават и зачитат по всяко време.
\nВ случай на окупация на територия намиращите се в нея санитарни и безопасни зони продължават да бъдат зачитани и използвани като такива.
\nДържавата-окупатор може обаче да промени тяхното предназначение, при условие че са взети всички мерки за осигуряване безопасността на настанените в тях лица.
\nТова споразумение се прилага също по отношение на пунктове, които държавите могат да използват за същите цели както санитарните и безопасни зони.
\nПРИЛОЖЕНИЕ ІІ Проектоправилник относно колективните помощи за цивилни интернирани лица
\nКомитетите на интернираните лица имат правото да разпределят пратките с колективни помощи, за които носят отговорност, сред всички интернирани лица, зачислени административно към тяхното място за интерниране, включително сред онези интернирани, които се намират в болница или в затвор, или в други наказателни заведения.
\nРазпределянето на пратките с колективни помощи се осъществява в съответствие с указанията на дарителите и съгласно план, изготвен от комитетите на интернираните лица. Разпределянето на лекарствените средства обаче се извършва по възможност в съгласие с най-старшите по звание военни лекари, като последните могат да се отклоняват от тези указания, ако нуждите на техните пациенти в болниците и лазаретите го изискват. В така определените граници разпределянето винаги се осъществява по справедлив начин.
\nЧленовете на комитетите на интернираните лица имат правото да отиват до железопътните гари или до други намиращи се в близост до тяхното място за интерниране пунктове, където се получават пратки с помощи, за да могат да проверяват количеството, както и качеството на получените стоки и да изготвят подробни отчети за това до дарителите.
\nНа комитетите на интернираните лица се осигуряват необходимите улеснения, за да могат да проверяват дали разпределянето на колективни помощи във всички подразделения и допълнителни звена в местата им за интерниране е било извършено в съответствие с техните инструкции.
\nКомитетите на интернираните лица имат правото да попълват и да изискват от членовете на комитетите на интернираните лица в трудови отряди или от най-старшите по звание военни лекари на лазарети и болници да попълват формуляри или въпросници, предназначени за дарителите, които се отнасят до колективните помощи (разпределяне, нужди, количества и др.). Тези формуляри и въпросници, надлежно попълнени, незабавно се изпращат на дарителите.
\nЗа да се осигури редовното разпределяне на колективни помощи за интернираните лица в мястото им за интерниране и за да бъдат удовлетворени нуждите, които могат да възникнат поради пристигането на нови групи интернирани лица, на комитетите на интернираните лица е разрешено да създават и поддържат достатъчни запаси от колективни помощи. За тази цел те разполагат с подходящи складове; всеки склад е снабден с две ключалки, като ключовете за едната се съхраняват от Комитета на интернираните лица, а ключовете за другата – от коменданта на мястото за интерниране.
\nВисокодоговарящите страни и по-специално задържащите държави разрешават, доколкото е възможно и при условията на наредбите относно снабдяването на населението с храна, на тяхна територия да бъдат осъществявани всякакви покупки на стоки с оглед разпределянето на колективни помощи за интернираните лица. Те също така улесняват прехвърлянето на средства и други финансови мерки от техническо или административно естество, предприемани с оглед осъществяването на такива покупки.
\nПредходните разпоредби не представляват пречка за правото на интернираните лица да получават колективни помощи преди пристигането им в място за интерниране или по време на преместването им, нито за възможността на представителите на държавата-покровителка или на Международния комитет на Червения кръст или на някоя друга хуманитарна организация, която оказва помощ на интернираните лица и е отговорна за доставянето на такива помощи, да гарантират тяхното разпределяне сред получателите им по всякакъв друг начин, който те преценят за целесъобразен.
\nПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ І. Карта за интерниране 1. Лицева страна ПОЩА ЗА ЦИВИЛНИ ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА Освободена от пощенска такса ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ВАЖНО Настоящата карта трябва да бъде попълнена от всяко интернирано лице, веднага след като бъде интернирано и при всяка промяна на адреса му поради преместване на друго място за интерниране или в болница.
\nНастоящата карта е различна от специалната картичка, която всяко интернирано лице има право да изпрати на близките си.
\nЦЕНТРАЛНА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛЯНИ ЛИЦА МЕЖДУНАРОДЕН КОМИТЕТ НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ 2. Обратна страна Да се пише четливо и с главни букви 1. Националност 2. Фамилно име 3. Собствени имена 4. Собствено име на бащата (без съкращения) 5. Дата на раждане ………………………….. 6. Месторождение …………....................................……………… 7. Професия ..…………………………………………………………........................................................................……..……………… 8. Адрес преди задържането ..………………………………...............................................................………………….…………..
\nФамилно и собствени имена Дата и място на раждане Адрес на интернирането (Размери на писмото: 29 х 15 cm) ІІІ. Картичка за кореспонденция 1. Лицева страна ПОЩА ЗА ЦИВИЛНИ ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА Освободена от пощенска такса ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА До Улица и номер Местоназначение (с главни букви) Провинция или окръг Държава (с главни букви) Подател:
\nФамилно и собствени имена Място и дата на раждане Адрес на интернирането 2. Обратна страна Дата: ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……... ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……... ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……... ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……... ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……... ……................................................................…………………………………………...…..………………………………………...……...
\nДа се пише само върху пунктираните редове и колкото е възможно по-четливо. (Размери на картичката за кореспонденция: 10 х 15 cm) 1790