1.Участващите в конфликта страни са задължени да осигуряват на Международния комитет на Червения кръст всички необходими улеснения, които са в рамките на техните възможности, за да може той да изпълнява хуманитарните функции, възложени му от Конвенциите и от този Протокол с цел осигуряване на закрила и помощ за жертвите на въоръжени конфликти; Международният комитет на Червения кръст може също така да осъществява всякакви други хуманитарни дейности в полза на такива жертви със съгласието на заинтересованите страни в конфликта.
\n
2.Участващите в конфликта страни са задължени да осигуряват на своите съответни организации на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) необходимите улеснения за осъществяване на техните хуманитарни дейности в полза на жертвите на въоръжени конфликти в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст.
\n
3.Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да улесняват по всякакъв възможен начин помощта, която организациите на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) и Лигата на дружествата на Червения кръст оказват на жертвите на въоръжени конфликти в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст.
\n
4.Доколкото това е възможно, Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да предоставят улеснения, подобни на предвидените в параграфи 2 и 3, и на другите хуманитарни организации, посочени в Конвенциите и в този Протокол, които са надлежно упълномощени от съответните участващи в конфликта страни и осъществяват своята хуманитарна дейност в съответствие с разпоредбите на Конвенциите и на този Протокол.
\n
Член 82Правни съветници във въоръжените сили
\n
Високодоговарящите страни по всяко време, а участващите в конфликта страни – по време на въоръжен конфликт, осигуряват наличието на правни съветници, които да консултират, когато това е необходимо, военните командири на съответните нива относно прилагането на Конвенциите и на този Протокол и относно подходящите инструкции, които да бъдат предоставяни на въоръжените сили по такива въпроси.
\n
Член 83Разпространение
\n
1.Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват във възможно най-голяма степен както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт, Конвенциите и този Протокол в своите държави и по-специално да включват усвояването им във военните учебни програми и да поощряват изучаването им от цивилното население, за да може тези международноправни инструменти да бъдат известни на въоръжените сили и на цивилното население.
\n
2.Военните или гражданските власти, които по време на въоръжен конфликт носят отговорност за прилагането на Конвенциите и на този Протокол, трябва да бъдат напълно запознати с текстовете им.
\n
Член 84Правилници за прилагане
\n
Високодоговарящите страни са задължени да си изпращат една на друга във възможно най-кратък срок посредством депозитаря или когато е подходящо, посредством държавите-покровителки техните официални преводи на този Протокол, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да гарантират прилагането му.
\n
РАЗДЕЛ II
\n
МЕРКИ ЗА ВЪЗПИРАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИИТЕ И НА ТОЗИ ПРОТОКОЛ
\n
Член 85Възпиране на нарушения на този Протокол
\n
1.Разпоредбите на Конвенциите относно мерките за възпиране на нарушенията и на тежките нарушения на Конвенциите, допълнени от разпоредбите на този раздел, се прилагат и спрямо възпирането на нарушенията и тежките нарушения на този Протокол.
\n
2.Действията, определени в Конвенциите като тежки нарушения, представляват тежки нарушения и на този Протокол, ако са извършени срещу лица, намиращи се във властта на неприятелската страна, които са под закрилата на членове 44, 45 и 73 от Протокола, или срещу принадлежащи към неприятелската страна ранени, болни или претърпели корабокрушение лица, закриляни от този Протокол, или срещу санитарния или богослужебния персонал, санитарните формирования или санитарните транспортни средства, които са под контрола на неприятелската страна и се ползват от закрилата на този Протокол.
\n
3.В допълнение към тежките нарушения, определени в член 11, следните действия се считат за тежки нарушения на този Протокол, когато са извършени умишлено, в нарушение на съответните разпоредби на този Протокол и са причинили смърт или тежки телесни или здравословни увреждания: а) подлагане на нападение на цивилното население или на отделни цивилни лица;
\n
b)предприемане на неизбирателно нападение, засягащо цивилното население или граждански обекти, когато е известно, че такова нападение ще причини прекомерни човешки жертви, наранявания на цивилни лица или щети на граждански обекти, съгласно определението в параграф 2, буква „а“, „iii“ от член 57;
\n
c)предприемане на нападение срещу съоръжения или инсталации, съдържащи опасни сили, когато е известно, че такова нападение ще причини прекомерни човешки жертви, наранявания на цивилни лица или щети на граждански обекти, според определението в параграф 2, буква „а“, „iii“ от член 57;
\n
d)подлагане на нападение на неотбранявани местности и демилитаризирани зони;
\n
e)подлагане на нападение на дадено лице, когато е известно, че то е излязло от строя;
\n
f)вероломна употреба, в нарушение на член 37, на отличителната емблема червен кръст, червен полумесец или червен лъв и слънце или на други предоставящи закрила знаци, признати от Конвенциите или от този Протокол.
\n
4.В допълнение към тежките нарушения, определени в разпоредбите на предходните параграфи и на Конвенциите, следните действия се считат за тежки нарушения на този Протокол, когато са извършени умишлено и в нарушение на Конвенциите или на този Протокол: а) разселване от страна на държавата-окупатор на части от собственото й цивилно население в окупираната от нея територия или депортиране или разселване на цялото население на окупираната територия или на части от него в пределите на тази територия или извън нея в нарушение на член 49 от Четвъртата конвенция;
\n
b)неоправдано забавяне при репатрирането на военнопленници или на цивилни лица;
\n
c)прилагане практиката на апартейд и на други нехуманни и оскърбителни действия, представляващи посегателство над личното достойнство, на основата на расова дискриминация;
\n
d)превръщане на ясно различими исторически паметници, произведения на изкуството или места за богослужение, които са част от културното или духовното наследство на народите и се ползват от специална закрила, предоставена им от специални споразумения, например в системата на компетентни международни организации, в обект на нападение, причиняващо значителни разрушения, когато няма доказателства за извършено нарушение от неприятелската страна на разпоредбите на член 53, буква „b“ и когато тези исторически паметници, произведения на изкуството и места за богослужение не се намират в непосредствена близост до обекти, представляващи военни цели;
\n
e)лишаване на лице, ползващо се от закрилата на Конвенциите или посочено в параграф 2 от този член, от правото на справедлив и редовен съдебен процес.
\n
5.Без да се накърнява прилагането на Конвенциите и на този Протокол, тежките нарушения на тези международноправни актове се считат за военни престъпления.
\n
Член 86Непредприемане на мерки
\n
1.Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни следва да възпират тежките нарушения и да предприемат необходимите мерки за възпиране на всички други нарушения на Конвенциите или на този Протокол, произтичащи от непредприемането на мерки, които е трябвало да бъдат предприети.
\n
2.Обстоятелството, че нарушение на Конвенциите или на този Протокол е извършено от подчинено лице, не освобождава неговите началници от наказателна или дисциплинарна отговорност в зависимост от конкретния случай, ако те са знаели или са разполагали с информация, която при съществуващите по това време обстоятелства би им дала възможност да стигнат до заключение, че лицето извършва или има намерение да извърши такова нарушение, и ако те не са предприели всички практически възможни мерки в рамките на своите правомощия за предотвратяване или възпиране на нарушението.
\n
Член 87Задължения на командирите
\n
1.Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да изискват от военните командири по отношение на лицата от състава на въоръжените сили под тяхно командване и на другите намиращи се под техен контрол лица да предотвратяват и при необходимост да възпират нарушения на Конвенциите и на този Протокол, както и да докладват на компетентните власти за тях.
\n
2.С оглед на предотвратяването и възпирането на нарушения Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни изискват от командирите, съразмерно с нивото на техните отговорности, да гарантират, че лицата от състава на въоръжените сили под тяхно командване са осведомени за задълженията си, произтичащи от Конвенциите и от този Протокол.
\n
3.Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни са задължени да изискват от всеки командир, който е осведомен, че негови подчинени или други намиращи се под негов контрол лица имат намерение да извършат или са извършили нарушение на Конвенциите или на този Протокол, да предприеме необходимите мерки, за да бъдат предотвратени такива нарушения на Конвенциите или на този Протокол, и ако е целесъобразно, да предприеме дисциплинарни или наказателни мерки против тези правонарушители.
\n
Член 88Взаимопомощ по наказателни дела
\n
1.Високодоговарящите страни си оказват във възможно най-голяма степен помощ във връзка с наказателни производства, предприети в случаи на тежки нарушения на Конвенциите или на този Протокол.
\n
2.При условията на правата и задълженията, установени в Конвенциите и в разпоредбите на параграф 1 от член 85 от този Протокол, и когато обстоятелствата позволяват това, Високодоговарящите страни си сътрудничат в случай на екстрадиция. Те са задължени да се отнесат с необходимото внимание към молбата на държавата, на чиято територия е извършено предполагаемото престъпление.
\n
3.Във всички случаи се прилага законодателството на Високодоговарящата страна, която е получила молбата за екстрадиция. Разпоредбите на предходните параграфи обаче не засягат задълженията, произтичащи от разпоредбите на който и да е друг двустранен или многостранен договор, който напълно или частично регламентира или ще регламентира оказването на взаимопомощ по наказателните дела.
\n
Член 89Сътрудничество
\n
В случаи на тежки нарушения на Конвенциите или на този Протокол Високодоговарящите страни се задължават да действат, съвместно или самостоятелно, в сътрудничество с Организацията на обединените нации и в съответствие с нейния устав.
\n
Член 90Международна комисия за установяване на факти
\n
1.а) Учредява се Международна комисия за установяване на факти (наричана по-нататък „Комисията“) в състав от петнадесет членове с висок морал и доказана безпристрастност.
\n
b)След като не по-малко от двадесет Високодоговарящи страни са се съгласили да признаят компетенциите на Комисията в съответствие с параграф 2, депозитарят свиква на всеки пет години заседание на представители на тези Високодоговарящи страни с цел избор на членове на Комисията. На заседанието представителите избират членовете на Комисията чрез тайно гласуване от списък на лица, в който всяка от тези Високодоговарящи страни може да предложи по едно лице.
\n
c)Членовете на Комисията служат в личното си качество и изпълняват функциите си до избора на нови членове при следващото заседание.
\n
d)По време на избора Високодоговарящите страни са задължени да гарантират, че лицата, които ще бъдат избрани в Комисията, притежават необходимата квалификация и в Комисията като цяло е гарантирано справедливо представителство по географски признак.
\n
e)В случай на непредвидено освобождаване на място то се попълва от самата Комисия, като се вземат предвид съответните разпоредби на предходните букви.
\n
f)Депозитарят осигурява на Комисията необходимата административна помощ за изпълнението на нейните функции.
\n
2.а) Високодоговарящите страни могат по време на подписването, ратифицирането или присъединяването към този Протокол или по всяко време след това да декларират, че признават ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга Високодоговаряща страна, приела същото задължение, компетенциите на Комисията да провежда разследвания в случай на постъпили твърдения от тази друга страна в съответствие с предоставените й от разпоредбите на този член правомощия.
\n
b)Декларациите, предвидени по-горе, се депозират при депозитаря, който предоставя копия от тях на Високодоговарящите страни.
\n
c)Комисията е компетентна да:
\n
i)разследва всички факти, за които се твърди, че представляват тежко нарушение според определението му в Конвенциите и в този Протокол или представляват друго значително нарушение на Конвенциите или на този Протокол;
\n
ii)съдейства чрез своите добросъвестни услуги за възстановяването на зачитането на Конвенциите и този Протокол.
\n
d)При други ситуации Комисията назначава разследване по молба на някоя участваща в конфликта страна само със съгласието на другата или другите заинтересовани страни.
\n
e)При условията на предходните разпоредби на този параграф разпоредбите на член 52 от Първата конвенция, член 53 от Втората конвенция, член 132 от Третата конвенция и член 149 от Четвъртата конвенция продължават да се прилагат по отношение на всяко предполагаемо нарушение на Конвенциите и обхващат всяко предполагаемо нарушение на този Протокол.
\n
3.а) Освен когато е постигната друга договореност между заинтересованите страни, всички разследвания се предприемат от Колегия, състояща се от седем членове, определени, както следва:
\n
i)петима членове на Комисията, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени от председателя на Комисията въз основа на справедливо представителство по географски признак след консултации с участващите в конфликта страни;
\n
ii)двама членове ad hoc , които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, посочени по един от всяка страна по спора.
\n
b)При получаване на молба за разследване председателят на Комисията определя подходящ срок за учредяване на Колегия. Ако в този срок не е бил назначен някой от членовете ad hoc , председателят е задължен незабавно да посочи такъв допълнителен член или допълнителни членове на Комисията, необходими за попълване на състава на Колегията.
\n
4.а) Колегията, учредена в съответствие с параграф 3 за провеждането на разследване, е задължена да покани участващите в конфликта страни да й съдействат и да представят доказателства. Колегията може да потърси и други такива доказателства, които тя прецени за необходими, и да проведе разследване на случая намясто.
\n
b)Всички доказателства се оповестяват в тяхната пълнота на страните, а те имат правото да представят пред Комисията своите забележки по тях.
\n
c)Всяка страна има правото да оспорва представените доказателства.
\n
5.а) Комисията представя на страните доклад за фактологическите констатации на Колегията, като отправя препоръки, които тя може да счете за необходими.
\n
b)Ако Колегията не е в състояние да осигури достатъчно доказателства за изготвянето на обективни и безпристрастни констатации, Комисията посочва причините за това.
\n
c)Комисията не оповестява публично своите заключения освен когато всички участващи в конфликта страни са я помолили да направи това.
\n
6.Комисията установява свои процедурни правила, включително правила за председателстването на Комисията и за председателстването на Колегията. Тези правила гарантират функциите на председател на Комисията по всяко време и в случаи на разследване да бъдат изпълнявани от лице, което не е гражданин на никоя от участващите в конфликта страни.
\n
7.Административните разходи на Комисията се покриват от вноските на Високодоговарящите страни, направили декларации в съответствие с параграф 2, както и от доброволни вноски. Участващата в конфликта страна или страни, които са отправили молба за разследване, са задължени предварително да предоставят необходимите финансови средства за разходите на Колегията, които им се възстановяват от страната или страните, срещу които са адресирани съответните твърдения, в размер 50 % от разходите на Колегията. В случай че на вниманието на Колегията са представени контратвърдения, всяка от страните по спора е задължена предварително да внесе по 50 % от необходимите финансови средства.
\n
Член 91Отговорност
\n
Всяка участваща в конфликта страна, която наруши разпоредбите на Конвенциите или на този Протокол, ако съществуват основания за това, е задължена да заплати обезщетение. Тя носи отговорност за всички действия, извършени от лица, принадлежащи към нейните въоръжени сили.
\n
ЧАСТ VI
\n
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Член 92Подписване
\n
Този Протокол е отворен за подписване от страните по Конвенциите шест месеца след подписването на Заключителния акт и остава отворен за подписване в продължение на дванадесет месеца.
\n
Член 93Ратифициране
\n
Този Протокол се ратифицира във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи се депозират при Швейцарския федерален съвет, който е депозитар на Конвенциите.
\n
Член 94Присъединяване
\n
Този Протокол е открит за присъединяването на всяка страна по Конвенциите, която не го е подписала. Документите за присъединяване към Протокола се депозират при депозитаря.
\n
Член 95Влизане в сила
\n
1.Този Протокол влиза в сила шест месеца след като бъдат депозирани два ратификационни документа или документи за присъединяване.
\n
2.За всяка страна по Конвенциите, която по-късно е ратифицирала този Протокол или се е присъединила към него, той влиза в сила шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ или документа за присъединяване.
\n
Член 96Договорни отношения след влизането в сила на този Протокол
\n
1.Когато страните по Конвенциите са също и страни по този Протокол, Конвенциите се прилагат заедно с допълненията към тях, залегнали в този Протокол.
\n
2.Ако една от участващите в конфликта страни не е обвързана с този Протокол, страните по Протокола остават въпреки това обвързани с него във взаимните си отношения. Освен това те са обвързани с този Протокол по отношение на всяка страна, която не е обвързана с него, ако тя приеме и прилага неговите разпоредби.
\n
3.Властта, представляваща народ, който участва във въоръжен конфликт от типа, посочен в параграф 4 от член 1, срещу някоя Високодоговаряща страна, може да приеме задължението да прилага Конвенциите и този Протокол по отношение на този конфликт, като направи едностранна декларация, адресирана до депозитаря. Такава декларация, след като бъде получена от депозитаря, има следното действие по отношение на този конфликт: а) Конвенциите и този Протокол влизат незабавно в сила за тази власт в качеството й на участваща в конфликта страна;
\n
b)тази власт получава същите права и задължения както всяка Високодоговаряща държава, която е страна по Конвенциите и по този Протокол, и
\n
c)Конвенциите и този Протокол имат еднакво обвързващо действие за всички участващи в конфликта страни.
\n
Член 97Изменения
\n
1.Всяка Високодоговаряща страна може да предлага изменения на този Протокол. Текстът на всяко предложено изменение се предава на депозитаря, който решава след консултации с всички Високодоговарящи страни и Международния комитет на Червения кръст дали да бъде свикана конференция за обсъждане на предложеното изменение.
\n
2.Депозитарят е задължен да покани на такава конференция всички Високодоговарящи страни, както и страните по Конвенциите, независимо дали са подписали, или не са подписали този Протокол.
\n
Член 98Преразглеждане на приложение I
\n
1.Не по-късно от четири години след влизането в сила на този Протокол и впоследствие на интервали не по-кратки от четири години Международният комитет на Червения кръст осъществява консултации с Високодоговарящите страни по отношение на приложение I към този Протокол и ако сметне това за необходимо, може да предложи среща на технически експерти за преразглеждане на приложение І, както и да предложи в него да бъдат внесени евентуални желателни изменения. Ако в срок шест месеца след като Високодоговарящите страни са получили предложението за свикване на такава среща не постъпят възражения от една трета от тях, Международният комитет на Червения кръст свиква срещата, като кани също така наблюдатели от подходящи международни организации. Такава среща се свиква от Международния комитет на Червения кръст по всяко време по искане на една трета от Високодоговарящите страни.
\n
2.Депозитарят свиква конференция на Високодоговарящите страни и на страните по Конвенциите, за да бъдат обсъдени измененията, предложени от срещата на техническите експерти, ако след тази среща Международният комитет на Червения кръст или една трета от Високодоговарящите страни са поискали това.
\n
3.Изменения на приложение I могат да бъдат приети от такава конференция с мнозинство две трети от Високодоговарящите страни, присъстващи и участващи в гласуването.
\n
4.Депозитарят съобщава на Високодоговарящите страни и на страните по Конвенциите всяко изменение, прието по този начин. Изменението се счита за прието след изтичането на една година от съобщаването му по този начин, ако през този период при депозитаря не са постъпили декларации за отхвърляне на изменението от не по-малко от една трета от Високодоговарящите страни.
\n
5.Изменението, считано за прието в съответствие с параграф 4, влиза в сила три месеца след неговото приемане за всички Високодоговарящи страни с изключение на онези, които са направили декларация за отхвърлянето му съгласно разпоредбите на посочения по-горе параграф. Всяка страна, отправила такава декларация, може по всяко време да я оттегли и в такъв случай изменението влиза в сила за тази страна три месеца по-късно.
\n
6.Депозитарят уведомява Високодоговарящите страни и страните по Конвенциите за влизането в сила на всяко изменение, за обвързалите се с него страни, за датата на влизането му в сила по отношение на всяка отделна страна и за отправените в съответствие с параграф 4 декларации за отхвърлянето му, както и за оттеглянето на такива декларации.
\n
Член 99Денонсиране
\n
1.В случай че някоя от Високодоговарящите страни денонсира този Протокол, денонсирането влиза в сила не по-рано от една година след получаването на документа за съответното денонсиране. Ако обаче към момента на изтичането на този срок денонсиращата страна участва в ситуация, посочена в член 1, денонсирането влиза в сила едва след края на въоръжения конфликт или на окупацията и при всички обстоятелства след приключването на операциите, свързани с окончателното освобождаване и репатриране на закриляните от Конвенциите или този Протокол лица и с възстановяването на местожителството им.
\n
2.Денонсирането се нотифицира писмено до депозитаря, който го съобщава на всички Високодоговарящи страни.
\n
3.Денонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата страна.
\n
4.Никое денонсиране в съответствие с параграф 1 не засяга задълженията, които вече са били поети във връзка с въоръжения конфликт по силата на този Протокол от такава денонсираща страна, по отношение на каквото и да е действие, извършено, преди това денонсиране да влезе в сила.
\n
Член 100Нотифициране
\n
Депозитарят уведомява всички Високодоговарящи страни, както и страните по Конвенциите, независимо дали са подписали този Протокол, или не, относно: а) подписването на този Протокол и депозирането на ратификационни документи и документи за присъединяване в съответствие с членове 93 и 94;
\n
b)датата на влизане в сила на този Протокол в съответствие с член 95;
\n
c)съобщенията и декларациите, получени в съответствие с членове 84, 90 и 97;
\n
d)декларациите, получени в съответствие с параграф 3 от член 96, които се съобщават по най-бързия възможен начин, и
\n
e)денонсиранията в съответствие с член 99.
\n
Член 101Регистриране
\n
1.След влизането му в сила този Протокол се изпраща от депозитаря до Секретариата на Организацията на обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.
\n
2.Депозитарят също така уведомява Секретариата на Организацията на обединените нации за всички документи за ратификация, присъединяване и денонсиране, които е получил по отношение на този Протокол.
\n
Член 102Автентични текстове
\n
Оригиналът на този Протокол, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се депозира при депозитаря, който изпраща заверени копия от него до всички страни по Конвенциите.
\n
ПРИЛОЖЕНИЕ I (изменено на 30 ноември 1993 г.) (Проектът за изменения е одобрен с Протокол № 59 от заседание на МС от 6 юли 1992 г., т. 9.) ПРАВИЛНИК ОТНОСНО ИДЕНТИФИКАЦИЯТА
\n
Член 1Общи разпоредби
\n
1.Правилникът относно идентификацията в това приложение осигурява изпълнението на съответните разпоредби на Женевските конвенции и Протокола; неговото предназначение е да улесни идентификацията на персонала, имуществото, подразделенията, транспортните средства и съоръжения, защитени съгласно Женевските конвенции и Протокола.
\n
2.Този правилник не създава сам по себе си правото на защита. Това право се урежда от съответните членове в Конвенциите и Протокола.
\n
3.Компетентните органи на властите могат съгласно съответните разпоредби на Женевските конвенции и Протокола по всяко време да регламентират използването, показването, осветяването и забележимостта на отличителните емблеми и сигнали.
\n
4.Високодоговарящите страни и по-специално участващите в конфликта страни се приканват по всяко време да се договарят за допълнителни или други сигнали, средства или системи, които увеличават възможностите за идентификация и се възползват напълно от техническите разработки в тази област.
\n
ГЛАВА I – КАРТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
\n
Член 2Карта за самоличност на постоянен цивилен санитарен и богослужебен персонал
\n
1.Картата за самоличност на постоянен цивилен санитарен и богослужебен персонал, посочена в член 18, параграф 3 от Протокола, трябва:
\n
a)да носи отличителната емблема и да е с такъв размер, че да може да се носи в джоб;
\n
b)да е максимално дълготрайна;
\n
c)да е написана на националния или на официалния език, а допълнително и ако е приложимо – на местния език на съответния район;
\n
d)да посочва името, датата на раждане (или при липса на такава – възрастта към момента на издаване) и идентификационния номер на притежателя, ако има такъв;
\n
e)да посочва в какво качество притежателят има право на защита по Конвенциите и Протокола;
\n
f)да носи снимка на притежателя, както и неговия подпис или пръстов отпечатък, или и двете;
\n
g)да носи печата и подписа на компетентния орган;
\n
h)да посочва датата на издаване и датата на изтичане на валидността на картата;
\n
i)да посочва, доколкото е възможно, кръвната група на притежателя на обратната страна на картата.
\n
2.Картата за самоличност е еднаква за цялата територия на всяка Високодоговаряща страна и доколкото е възможно, е еднотипна за всички участващи в конфликта страни. Участващите в конфликта страни могат да се ръководят от съставения на един език модел, показан на фигура 1. При започване на военни действия същите си предават взаимно образец на модела, който използват, ако този модел се различава от показания на фигура 1. Картата за самоличност се изготвя по възможност в два екземпляра, като единият се пази от издаващия орган, който следва да има контрол върху издадените от него карти.
\n
3.При никакви обстоятелства постоянният цивилен санитарен и богослужебен персонал не може да бъде лишаван от картата си за самоличност. В случай на загуба на карта нейният притежател има право да получи дубликат.
\n
Член 3Карта за самоличност за временен цивилен санитарен и богослужебен персонал
\n
1.Картата за самоличност на временен цивилен санитарен и богослужебен персонал следва по всяка възможност да е аналогична на картата, предвидена в член 2 от този правилник. Участващите в конфликта страни могат да се ръководят от модела, показан на фигура 1.
\n
2.Ако обстоятелствата възпрепятстват предоставянето на временния цивилен санитарен и богослужебен персонал на карта за самоличност, аналогична на тази, описана в член 2 от този правилник, този персонал може да бъде снабден с удостоверение, подписано от компетентния орган, което удостоверява, че лицето, на което се издава, е назначено на служба като временен персонал, и което посочва, при възможност, продължителността на това назначение и правото му да носи отличителната емблема. Удостоверението следва да посочва името и датата на раждане на притежателя (или при липса на такава – възрастта му към момента на издаване на удостоверението), функцията и идентификационния номер, ако има такъв. То носи неговия подпис или пръстов отпечатък, или и двете.
\n
Фигура 1. Образец на карта за самоличност(формат: 74 мм x 105 мм).
\n
ГЛАВА II – ОТЛИЧИТЕЛНА ЕМБЛЕМА
\n
Член 4Форма
\n
Отличителната емблема (червена на бял фон) е достатъчно голяма съобразно обстоятелствата. За фигурите на кръста, полумесеца или лъва и слънцето *. Високодоговарящите страни могат да се ръководят от моделите, показани на фигура 2.
\n
Фигура 2. Отличителни емблеми в червено на бял фон. * От 1980 г. никоя държава вече не използва емблемата с лъва и слънцето.
\n
Член 5Използване
\n
1.Отличителната емблема, когато е възможно, се поставя на плоска повърхност, на флагове или по всякакъв друг начин, съобразен с релефа на терена, така че да е видима от различни посоки и от възможно най-голямо разстояние и по-специално от въздуха.
\n
2.През нощта или при намалена видимост отличителната емблема може да бъде осветена или светеща.
\n
3.Отличителната емблема може да бъде изработена от материали, които я правят разпознаваема чрез технически средства за откриване. Червената част следва да е нарисувана върху черна основна боя, за да се улесни нейната идентификация, по-специално от апарати с инфрачервени лъчи.
\n
4.Санитарният и богослужебният персонал, изпълняващ служебните си задължения в района на военните действия, носи, доколкото е възможно, шапки и дрехи с отличителната емблема.
\n
ГЛАВА III – ОТЛИЧИТЕЛНИ СИГНАЛИ
\n
Член 6Използване
\n
1.Всички отличителни сигнали, посочени в тази глава, могат да се използват от санитарните формирования и транспортните средства.
\n
2.Тези сигнали, които са на изключително разположение на санитарните формирования и транспортните средства, не се използват за никаква друга цел, с изключение на светлинния сигнал (вж. параграф 3 по-долу).
\n
3.При липса на специално споразумение между участващите в конфликта страни, което да запазва правото за използването на мигащи сини светлини за идентификация на санитарни наземни транспортни средства, кораби и малки плавателни съдове, използването на тези сигнали за други наземни транспортни средства, кораби и малки плавателни съдове не е забранено.
\n
4.Временните санитарни летателни апарати, които или поради липса на време, или поради характеристиките им не могат да бъдат маркирани с отличителната емблема, могат да използват отличителните сигнали, разрешени в тази глава.
\n
Член 7Светлинен сигнал
\n
1.Светлинният сигнал, състоящ се от мигаща синя светлина, така, както е дефиниран в Техническия наръчник за летателна годност на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Док. 9051, е установен за използване на санитарни летателни апарати, за да се сигнализира тяхната идентичност. Никакви други летателни апарати не използват този сигнал. Санитарните летателни апарати, използващи мигащата синя светлина, следва да показват тази светлина по начин, по който светлинният сигнал да е видим от различни посоки.
\n
2.В съответствие с разпоредбите на глава XIV, параграф 4 от Международния сигнален код на Международната морска организация (IMO) плавателните съдове, защитени от Женевските конвенции от 1949 г. и от Протокола, трябва да показват една или повече мигащи сини светлини, които да са видими от всяка посока.
\n
3.Санитарните наземни превозни средства трябва да показват една или повече мигащи сини светлини, които да са видими от максимално разстояние. Високодоговарящите страни и по-специално участващите в конфликта страни, които използват светлини с други цветове, следва да уведомят за това.
\n
4.Препоръчаният син цвят се получава, когато неговата тоналност е в рамките на цветовата диаграма на Международната комисия по осветяване (МКО), дефинирана със следните уравнения: граница на зеления цвят y = 0,065 + 0,805x; граница на белия цвят y = 0,400 – x; граница на пурпурния цвят x = 0,133 + 0,600y.
\n
Препоръчаната честота на премигване на синята светлина е между шестдесет и сто премигвания за минута.
\n
Член 8Радиосигнал
\n
1.Радиосигналът се състои от спешен сигнал и отличителен сигнал така, както е описано в Правилника за радиосъобщенията (RR членове 40 и N 40) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU).
\n
2.Радиосъобщението, предшествано от спешни и отличителни сигнали, предвидени в параграф 1, се предава на английски език на подходящи интервали на честота или на честоти, определени за целта в Правилника за радиосъобщенията, и съдържа следните данни, свързани със съответните санитарни транспортни средства:
\n
a)позивен сигнал или други признати средства за идентификация;
\n
b)позиция;
\n
c)брой и вид транспортни средства;
\n
d)планиран маршрут;
\n
e)предполагаемо време на път и час на заминаване и пристигане според случая;
\n
f)всяка друга информация, като например височина на полета, защитени радиочестоти, използвани езици, режими и кодове на вторичните радарни системи за наблюдение.
\n
3.За да се улеснят комуникациите, посочени в параграфи 1 и 2, както и комуникациите, посочени в членове 22, 23 и членове 25 – 31 от Протокола, Високодоговарящите страни, участващите в конфликта страни или една от участващите в конфликта страни, действащи в съгласие или самостоятелно, могат да посочат в съответствие с Таблицата за разпределение на честотите в Правилника за радиосъобщенията, приложена към Международната конвенция за далекосъобщенията, и да публикуват избрани национални честоти, които да се използват от тях за такива комуникации. Международният съюз по далекосъобщения се уведомява за тези честоти в съответствие с процедурите, одобрени от Световната административна конференция по радиосъобщенията.
\n
Член 9Електронна идентификация
\n
1.Вторичната радарна система за наблюдение (SSR) така, както е определена в приложение 10 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г., както е изменяна впоследствие, може да се използва за идентификация и следене на курса на санитарен летателен апарат. Режимът и кодът SSR, които са запазени за изключително ползване от санитарни летателни апарати, се установяват от Високодоговарящите страни, участващите в конфликта страни или една от участващите в конфликта страни, действащи в съгласие или самостоятелно, в съответствие с процедури, препоръчвани от Международната организация за гражданско въздухоплаване.
\n
2.Защитените санитарни транспортни средства могат за своята идентификация и локализиране да използват стандартни радарни транспондери за въздушни и морски съдове и/или морски радарни транспондери за търсене и спасяване.
\n
Защитените санитарни транспортни средства трябва да могат да бъдат идентифицирани от други плавателни съдове или летателни апарати, оборудвани с радар за вторично радарно наблюдение посредством код, предаван от радарен транспондер, например в режим 3/A, монтиран на санитарни транспортни средства.
\n
Кодът, предаван от транспондера на санитарното превозно средство, следва да се причисли към това превозно средство от компетентните власти и да се съобщи на всички участващи в конфликта страни.
\n
3.Защитените санитарни транспортни средства следва да могат да бъдат идентифицирани от подводници, като излъчват подходящи подводни акустични сигнали.
\n
Подводният акустичен сигнал се състои от позивен сигнал (или друго признато средство за идентификация на санитарен транспорт) на кораба, предшестван от група YYY, предавана с морзова азбука на подходяща акустична честота, например 5 kHz.
\n
Участващите в конфликта страни, желаещи да използват подводния акустичен сигнал за идентификация, описан по-горе, информират съответните страни за сигнала възможно най-скоро и когато уведомяват за използване на болничните си кораби, потвърждават честотата, която ще използват.
\n
4.Участващите в конфликта страни могат със специално споразумение помежду им да установят за свое ползване подобна електронна система за идентификация на санитарни наземни транспортни средства, както и на санитарни плавателни и въздухоплавателни средства.
\n
ГЛАВА IV – КОМУНИКАЦИИ
\n
Член 10Радиосъобщения
\n
1.Спешният сигнал и отличителният сигнал, предвидени в член 8, могат да предшестват подходящи радиосъобщения от санитарни формирования и транспортни средства при прилагането на процедурите, изпълнявани съгласно членове 22, 23 и членове 25 – 31 от Протокола.
\n
2.Санитарните транспортни средства, посочени в членове 40 (раздел II, № 3209) и N 40 (раздел III, № 3214) от Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз за далекосъобщения (ITU), могат да предават съобщенията си и със спътникови системи в съответствие с разпоредбите на членове 37, N 37 и 59 от Правилника за радиосъобщенията на Международния съюз за далекосъобщения (ITU) за мобилни спътникови услуги.
\n
Член 11Използване на международни кодове
\n
Санитарните формирования и транспортни средства могат да използват и кодовете, и сигналите, определени от Международния съюз по далекосъобщения, Международната организация за гражданско въздухоплаване и Международната морска организация. Тези кодове и сигнали се използват в съответствие със стандартите, практиките и процедурите, създадени от тези организации.
\n
Член 12Други средства за комуникация
\n
Ако не е възможна двупосочна радиовръзка, могат да се използват сигналите, предвидени в Международния сигнален код, приет от Международната морска организация или в съответното приложение към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г., както е изменена впоследствие.
\n
Член 13Полетни планове
\n
Споразуменията и уведомленията, свързани с полетните планове, предвидени в член29 от Протокола, се формулират, доколкото е възможно, в съответствие с процедурите, определени от Международната организация за гражданско въздухоплаване.
\n
Член 14Сигнали и процедури за прихващане на санитарни летателни апарати
\n
Ако се използва прихващащ летателен апарат за удостоверяване на идентичност на санитарен летателен апарат в полет или се поиска приземяването му в съответствие с членове 30 и 31 от Протокола, прихващащият и санитарният летателен апарат трябва да използват стандартните процедури за видео- и радиоприхващане, предписани в приложение 2 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване от 7 декември 1944 г., както е изменяна впоследствие.
\n
ГЛАВА V – ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА
\n
Член 15Карта за самоличност
\n
1.Картата за самоличност на персонала на гражданската защита, предвидена в член 66, параграф 3 от Протокола, се урежда със съответните разпоредби на член 2 от този правилник.
\n
2.Картата за самоличност на персонала на гражданската защита може да следва образеца, показан на фигура 3.
\n
3.Ако на персонала на гражданската защита е разрешено да носи леко лично оръжие, това следва съответно да се впише в посочената карта.
\n
Фигура 3. Образец на карта на персонала на гражданската защита (формат: 74 мм x 105 мм).
\n
Член 16Международен отличителен знак
\n
1.Международният отличителен знак на гражданската защита, предвиден в член 66, параграф 4 от Протокола, представлява равностранен син триъгълник на оранжев фон. Образец на знака е показан на фигура 4:
\n
Фигура 4. Син триъгълник на оранжев фон.
\n
2.Препоръчва се:
\n
a)ако синият триъгълник е изобразен върху флаг, наръкавна лента или наметало, за фон на триъгълника да служи оранжевият флаг, наръкавната лента или наметалото;
\n
b)един от ъглите на триъгълника да сочи вертикално нагоре;
\n
c)нито един от върховете на триъгълника да не достига до края на оранжевия фон.
\n
3.Международният отличителен знак е толкова голям, колкото е подходящо при съответните обстоятелства. При всяка възможност отличителният знак се показва върху плоски повърхности или флагове, видими от различни посоки и от възможно най-голямо разстояние. При условие за спазване на инструкциите на компетентния орган персоналът на гражданската защита, доколкото е възможно, носи облекло и шапки, снабдени с международния отличителен знак. През нощта или при намалена видимост знакът може да бъде осветен или светещ; той също така може да бъде изработен от материали, които го правят разпознаваем с технически средства за откриване.
\n
ГЛАВА VI – СЪОРЪЖЕНИЯ И ИНСТАЛАЦИИ, СЪДЪРЖАЩИ ОПАСНИ СИЛИ
\n
Член 17Международен специален знак
\n
1.Международният специален знак за съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили, така, както е предвидено в член 56, параграф 7 от Протокола, представлява група от три яркооранжеви кръга с еднакъв размер, разположени на една и съща ос, като разстоянието между кръговете е равно на радиуса, в съответствие с фигура 5, показана по-долу.
\n
2.Знакът е толкова голям, колкото е подходящо при съответните обстоятелства. Когато се показва върху обширна повърхност, той може да бъде повторен толкова често, колкото е подходящо при съответните обстоятелства. При всяка възможност същият се показва върху плоски повърхности или флагове, така че да е видим от различни посоки и от възможно най-голямо разстояние.
\n
3.Върху флага разстоянието между външните краища на знака и прилежащите страни на флага е равно на един радиус на окръжност. Флагът е правоъгълен и е на бял фон.
\n
4.През нощта или при намалена видимост знакът може да бъде осветен или светещ. Той може да бъде изработен от материали, които го правят разпознаваем с технически средства за откриване.
\n
Фигура 5. Международен специален знак за съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили.
\n
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ НА ЖУРНАЛИСТИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВАТ ОПАСНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАДАЧИ Лицева страна ЗАБЕЛЕЖКИ Тази карта за самоличност се издава на журналисти, които изпълняват опасни професионални задачи в райони на въоръжен конфликт. Притежателят й има правото да бъде третиран като цивилно лице по силата на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Първия допълнителен протокол към тях. Той трябва винаги да носи със себе си тази карта и ако бъде арестуван, да я връчи незабавно на задържалите го органи, за да могат да установят самоличността му. (име на държавата, която издава картата) КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ НА ЖУРНАЛИСТ, КОЙТО ИЗПЪЛНЯВА ОПАСНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАДАЧИ Обратна страна Издадена от (компетентни органи) ...............................…....
\n
Снимка на притежателя Място ……………………....
\n
Дата ………………………...
\n
Печат Подпис на притежателя ............……………..
\n
Фамилно име ...........………………………… Собствени имена .................…………………..
\n
Място и дата на раждане ..............…………….
\n
Кореспондент на ..... .............………………...…...
\n
Специалност ............. .........…………………...……..
\n
Валидна до ................
\n
Ръст ……….. Очи …....……… Тегло ………. Коса ……………..
\n
Кръвна група ...............…..
\n
Rh-фактор ...........................
\n
Вероизповедание (не е задължително) ................................................
\n
Пръстови отпечатъци (не е задължително) (Ляв показалец) (Десен показалец) Други отличителни белези …………………………………………. …………………………………………. ………………………………………….
\n
1889