Чл. 161
\n
(1)Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност
\n
(2)Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.
\n
(3)Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по чл. 158 или чл. 159 отменя заповедта за назначаване.
\n
(4)При първоначално назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители считано от датата на встъпване в длъжност.
\n
(5)Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
\n
(6)През периода на изпитване се извършва въвеждане в работата. Редът, срокът и условията за въвеждане се определят с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.
\n
Раздел ІV Преминаване на държавната служба
\n
Чл. 162(1) На държавните служители се извършва оценка на професионалната дейност, която включва
\n
1.компетентност – квалификация (знания и умения) и опит;
\n
2.принос за постигане на целите, включително получени отличия и награди и наложени наказания.
\n
(2)Оценката по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 163Развитието в професионалната кариера се осъществява чрез преминаване в по-висока длъжност въз основа на оценка на професионалната дейност
\n
Чл. 164(1) Държавният служител може да бъде преназначен на друга длъжност с негово съгласие
\n
(2)Държавният служител може да бъде преназначен на друга длъжност по предложение на съответния ръководител в следните случаи:
\n
1.след оценка на професионалната дейност, когато получената оценка не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „б“;
\n
2.поради намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 226, ал. 1, т. 3.
\n
(3)В случаите по ал. 2 държавните служители, заемащи изпълнителска или по-висока длъжност, не могат да бъдат преназначавани на младши изпълнителски длъжности.
\n
(4)Преназначаването по ал. 1 – 3 се извършва, ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност.
\n
(5)Условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 165
\n
(1)Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи
\n
(2)Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.
\n
(3)Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година.
\n
(4)Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага по изключение, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. В този случай ал. 3 не се прилага.
\n
(5)За срока на временното преназначаване държавният служител получава заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.
\n
Чл. 166
\n
Служителите в МВР са длъжни да представят на органа по назначаване препис от съдебния акт, с който са осъдени за извършено умишлено престъпление от общ характер, в 7-дневен срок от влизането в сила на акта
\n
Чл. 167
\n
(1)Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, след разрешение на министъра на вътрешните работи
\n
(2)Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от три години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната.
\n
Чл. 168(1) Държавните служители могат да участват в мисии извън територията на страната
\n
(2)Участието по ал. 1 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори, в сила за Република България, и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.
\n
(3)Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна.
\n
(4)Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 169
\n
Министърът на вътрешните работи след получено писмено съгласие на държавния служител може да го командирова временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване срока на командироването
\n
Раздел V
\n
Професионална подготовка
\n
Чл. 170(1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение
\n
(2)Професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР.
\n
(3)Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, обучаващи звена на МВР и в други обучаващи институции.
\n
(4)Професионална подготовка може да се провежда и в обучаващи институции на други държави.
\n
(5)Редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 171(1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти
\n
(2)Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
\n
(3)Курсантите могат да получават стипендия при условия, по ред и в размер, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.
\n
(4)Курсантите получават униформено облекло при условия и по ред, определени с инструкцията по ал. 3.
\n
(5)По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението.
\n
Чл. 172
\n
Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР, и тези по чл. 156, ал. 3 са длъжни да служат в МВР за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице
\n
Чл. 173(1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в структурите на МВР освен за целите на обучението
\n
(2)Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.
\n
(3)Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението, от които поне три години в структурата, за която са кандидатствали, въз основа на подписан при започване на обучението договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица.
\n
Чл. 174
\n
(1)Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани
\n
(2)Алинея 1 се прилага и за курсантите по чл. 156, ал. 3.
\n
(3)Разходите по ал. 1 се възстановяват и от стажантите, на които е прекратено служебното правоотношение.
\n
(4)Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 172 и чл. 173, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.
\n
Чл. 175
\n
(1)Държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование
\n
(2)За обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.
\n
Раздел VI
\n
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР
\n
Чл. 176Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения
\n
Чл. 177(1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност
\n
(2)Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
\n
1.за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 2,3;
\n
2.за най-ниската младша изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,6.
\n
(3)Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи съобразно разполагаемите средства по бюджета на министерството и съгласно вътрешните правила за работната заплата.
\n
(4)Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 178(1) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
\n
1.прослужено време – в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40 на сто; при определяне на размера се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд;
\n
2.изпълнение на специфични служебни дейности;
\n
3.извънреден труд;
\n
4.работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет;
\n
5.постигнати резултати в служебната дейност въз основа на оценка на професионалната дейност.
\n
(2)Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 5 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.
\n
Чл. 179
\n
(1)На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
\n
(2)Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.
\n
Чл. 180(1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР
\n
(2)Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:
\n
1.за висше образование – не по-малко от 1,8;
\n
2.за средно образование – не по-малко от 1,3.
\n
(3)Най-ниската заплата за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, не може да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната.
\n
(4)Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(5)Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 4 и 5.
\n
(6)На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия, по ред и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(7)Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител, по ред и в размери, определени от министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 181(1) На служителите на МВР се изплащат ежемесечно порционни пари
\n
(2)На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
\n
(3)За извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на държавните служители, се осигурява безплатна храна. На служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.
\n
(4)Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(5)Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определят с наредби на министъра на вътрешните работи.
\n
(6)Сумите и доволствията по ал. 1 – 3 не се облагат с данъци.
\n
Чл. 182
\n
(1)Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства. Размерът на сумите и редът за предоставянето им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи за всеки конкретен случай
\n
(2)При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 183(1) Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на държавния бюджет
\n
(2)Социалното и здравното осигуряване на летателния състав от Главна дирекция „Гранична полиция“ се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.
\n
(3)Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория.
\n
Чл. 184
\n
(1)Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет
\n
(2)Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.
\n
Чл. 185(1) При изпълнение на служебните си задължения служителите в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт
\n
(2)Безплатните пътувания на служителите по ал. 1 се извършват с превозен документ (карта) по образец, утвърден със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
\n
Чл. 186
\n
На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет
\n
Раздел VII
\n
Работно време и отпуски
\n
Чл. 187(1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
\n
(2)За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
\n
(3)Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
\n
(4)За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
\n
(5)Работата извън редовното работно време се компенсира със:
\n
1.допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
\n
2.възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени.
\n
(6)Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
\n
(7)Извънредният труд не може да надвишава 280 часа годишно, а за служителите, работещи на смени – и 70 часа на отчетен период.
\n
(8)Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.
\n
(9)Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 188
\n
(1)Държавните служители на МВР са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 9
\n
(2)Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
\n
Чл. 189(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски
\n
1.редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни;
\n
2.допълнителен платен годишен отпуск – по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;
\n
3.допълнителен платен годишен отпуск по чл. 187, ал. 5, т. 1 – до 12 работни дни;
\n
4.допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място – в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;
\n
5.неплатен отпуск – до 6 месеца за цялата служба;
\n
6.неплатен отпуск – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;
\n
7.неплатен отпуск по реда на чл. 247;
\n
8.неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 – 3 от Изборния кодекс;
\n
9.неплатен отпуск – за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт;
\n
10.неплатен отпуск по реда на чл. 77 от Закона за дипломатическата служба.
\n
(2)Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 9.
\n
(3)За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.
\n
(4)Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по ал. 3 и броя на работните дни на съответния месец.
\n
(5)Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 3, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 4 и разликата се доплаща.
\n
(6)Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 – 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.
\n
(7)Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(8)Ежегодно на служителите в МВР се изплаща еднократно сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск при условия и в размер, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 190
\n
(1)Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, на неплатен отпуск, както и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда
\n
(2)Държавните служители жени в МВР се ползват от специалната закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение.
\n
(3)Бременните държавни служители жени и ползващите отпуск поради бременност и раждане се ползват и от специалната закрила на Кодекса на труда при уволнение.
\n
(4)Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.
\n
(5)Редът за ползване на отпуските по ал. 1 се определя със заповедта по чл. 189, ал. 7.
\n
Раздел VIII
\n
Отличия и награди
\n
Чл. 191
\n
Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР
\n
Чл. 192(1) Отличията са
\n
1.писмена похвала;
\n
2.обявяване на благодарност с парична награда в размер: а) до 200 лв. – при награждаване от министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР; б) до 120 лв. – при награждаване от ръководителите на структури по чл. 37;
\n
3.почетен медал на МВР;
\n
4.почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга“;
\n
5.почетен знак на МВР.
\n
(2)Наградите са парични и предметни.
\n
(3)Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие – и от служители, определени от него.
\n
(4)Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
(5)Формата, видът и статутът на почетните отличия на МВР се определят с наредбата по ал. 4.
\n
Чл. 193
\n
За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително с огнестрелно оръжие Глава осма ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
\n
Чл. 194(1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания
\n
(2)Дисциплинарните нарушения са:
\n
1.неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;
\n
2.неизпълнение на служебните задължения;
\n
3.неспазване на служебните правомощия;
\n
4.неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
\n
(3)Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.
\n
(4)Дисциплинарната отговорност е лична.
\n
Чл. 195(1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му
\n
(2)За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
\n
(3)Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.
\n
(4)Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление.
\n
Чл. 196
\n
(1)Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя
\n
(2)Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
\n
Чл. 197(1) Дисциплинарните наказания са
\n
1.мъмрене;
\n
2.писмено предупреждение;
\n
3.порицание;
\n
4.забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години;
\n
5.понижаване в длъжност за срок до една година;
\n
6.уволнение.
\n
(2)За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 198(1) Дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага за маловажни дисциплинарни нарушения
\n
(2)Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.
\n
(3)Наказанието се налага за срок от един до три месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 199(1) Дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за
\n
1.извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“;
\n
2.системни маловажни нарушения на служебната дисциплина;
\n
3.небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
\n
4.неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица;
\n
5.пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;
\n
6.системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.
\n
(2)Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 200(1) Дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за
\n
1.извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
\n
2.неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи;
\n
3.неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;
\n
4.явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;
\n
5.превишаване на правомощия;
\n
6.неупражняване на контрол над подчинени;
\n
7.укриване на произшествия;
\n
8.укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения;
\n
9.неизпълнение на задълженията по чл. 154, ал. 2;
\n
10.възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в този закон;
\n
11.неизпълнение на служебни задължения или на заповеди;
\n
12.нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;
\n
13.действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.
\n
(2)Дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от шест месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
\n
Чл. 201(1) Дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“ се налага за
\n
1.извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;
\n
2.системни нарушения на служебната дисциплина;
\n
3.нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;
\n
4.потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 160, ал. 3, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи;
\n
5.нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице;
\n
6.системно нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или неоправдано забавяне на наказателно производство.
\n
(2)Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до три години и се изразява в недопускане на наказания служител до израстване в длъжност за срока на наказанието. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
\n
Чл. 202
\n
(1)Дисциплинарно наказание „понижаване в длъжност за срок до една година“ се налага за нарушения по чл. 200 или 201, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР
\n
(2)Наказанието по ал. 1 се изразява в понижаване в по-ниска длъжност за срок до една година. В този срок държавният служител не може да бъде повишаван в длъжност.
\n
(3)Държавният служител, на когото е наложено наказанието по ал. 1, се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
\n
Чл. 203(1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са
\n
1.осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
\n
2.нарушаване забраната на чл. 146, ал. 3 или на чл. 148;
\n
3.неподаване на декларацията по чл. 153, ал. 6 и чл. 154, ал. 4;
\n
4.нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;
\n
5.неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;
\n
6.демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;
\n
7.превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;
\n
8.злоупотреба с власт или доверие;
\n
9.умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
\n
10.извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание;
\n
11.извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание „понижаване в длъжност за срок до една година“;
\n
12.издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР или на друг гражданин;
\n
13.деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата;
\n
14.когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.
\n
(2)В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от датата на отстраняването.
\n
Чл. 204Наказанията се налагат със заповеди от
\n
1.министъра на вътрешните работи – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР;
\n
2.главния секретар на МВР – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 за всички държавни служители;
\n
3.ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3;
\n
4.служители на висши ръководни, старши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
\n
Чл. 205(1) Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител
\n
(2)За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.
\n
(3)Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.
\n
Чл. 206
\n
(1)Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения
\n
(2)При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
\n
(3)За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.
\n
(4)Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
\n
(5)Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:
\n
1.не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;
\n
2.се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.
\n
Чл. 207(1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 14 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на
\n
1.министъра на вътрешните работи – за държавните служители на висши ръководни, старши ръководни, ръководни, старши експертни, експертни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности;
\n
2.ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.
\n
(2)В заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно разследващият орган.
\n
(3)Дисциплинарно разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
\n
(4)Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
\n
(5)Искането по ал. 4 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1.
\n
(6)В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.
\n
(7)За резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка.
\n
(8)Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, има право:
\n
1.да се запознае със заповедта по ал. 1 и с обобщената справка по ал. 7; запознаването се удостоверява с подпис и дата;
\n
2.да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР;
\n
3.да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения;
\n
4.да представя доказателства;
\n
5.да прави искания, бележки и възражения;
\n
6.да дава или да откаже да дава обяснения.
\n
(9)Отказът на държавния служител да се запознае с материалите по ал. 8, т. 1 се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.
\n
(10)В срок 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения.
\n
(11)За извършването на действията по ал. 8, т. 1 дисциплинарно разследващият орган официално призовава държавния служител. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол.
\n
(12)Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по ал. 1 за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.
\n
Чл. 208
\n
При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението
\n
Чл. 209Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато
\n
1.деянието не е дисциплинарно нарушение;
\n
2.не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение;
\n
3.са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2;
\n
4.за същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;
\n
5.служебното правоотношение на държавния служител е прекратено;
\n
6.държавният служител е починал.
\n
Чл. 210
\n
(1)Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта
\n
(2)Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.
\n
(3)При отказ на служителя да получи заповедта тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис.
\n
(4)При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР.
\n
(5)От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена.
\n
(6)Заповедта влиза в сила от датата на връчването.
\n
(7)При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служител, награден с почетен знак, с почетно отличие на МВР или с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
Чл. 211Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението
\n
Чл. 212При обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната й не може да доведе до налагане на по-тежко наказание
\n
Чл. 213
\n
(1)Дисциплинарно наказващият орган може с мотивирана заповед предсрочно да отмени заповедта, с която е наложил дисциплинарно наказание, ако то е постигнало целите си и е изтекъл най-малко половината от срока му
\n
(2)Дисциплинарно наказание, наложено на държавен служител, преназначен в друга структура на МВР, може да бъде предсрочно отменено при условията на ал. 1 от съответния ръководител на новата структура, който има компетентността да наложи същото по вид дисциплинарно наказание. За целта непосредственият ръководител на наказания изготвя мотивирано предложение.
\n
Чл. 214(1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи
\n
1.когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство;
\n
2.когато се яви в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения;
\n
3.когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв – в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването на заеманата длъжност.
\n
(2)При привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност.
\n
(3)Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
\n
(4)Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.
\n
Чл. 215
\n
(1)При отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 органът по чл. 207, ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие
\n
(2)Отстраняването от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 2 се извършва с писмена заповед на съответния ръководител, който преценява необходимостта от изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
\n
(3)В случаите по чл. 214, ал. 1, т. 3 органът по назначаването издава заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
\n
(4)Когато актът, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, бъде отменен, на временно отстранения от длъжност служител се изплаща възнаграждение за времето на отстраняване. За възстановяването на длъжност и изплащане на дължимото възнаграждение се издава писмена заповед от органа по назначаването.
\n
Глава девета ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
\n
Чл. 216
\n
(1)Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения
\n
(2)За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.
\n
(3)За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.
\n
(4)Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.
\n
Чл. 217(1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения
\n
(2)Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.
\n
Чл. 218
\n
(1)За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 216, ал. 1
\n
(2)Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 216, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.
\n
(3)Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.
\n
Чл. 219(1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи
\n
(2)Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.
\n
Чл. 220(1) За вреди, причинени при условията на чл. 216, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение
\n
(2)За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.
\n
Чл. 221(1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят
\n
1.в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;
\n
2.за липса – в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
\n
(2)Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.
\n
(3)Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.
\n
Чл. 222Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят
\n
1.в случаите на ограничена имуществена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено – пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;
\n
2.в случаите на пълна имуществена отговорност – солидарно.
\n
Чл. 223(1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 204 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя
\n
(2)Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност – в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
\n
(3)Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.
\n
Чл. 224(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство
\n
(2)Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.
\n
Чл. 225За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон
\n
Глава десета ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
\n
Чл. 226(1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява
\n
1.при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60 години;
\n
2.при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – по искане на служителя;
\n
3.по здравословни причини – при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;
\n
4.по собствено желание;
\n
5.при съкращаване на длъжността;
\n
6.при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
\n
7.при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради: а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; б) получаване на най-ниската обща оценка на професионалната дейност за два последователни отчетни периода; в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка; г) неподаване на декларации по чл. 160, ал. 3; д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация; ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1 – 4; з) назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“; и) придобиване на друго гражданство;
\n
8.при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;
\n
9.при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 5;
\n
10.при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 92, ал. 1 и 2, чл. 94, ал. 1 или чл. 128, ал. 1;
\n
11.в периода на срока за изпитване – при получаване на най-ниската оценка на професионалната дейност;
\n
12.при смърт на държавния служител;
\n
13.при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване – по искане на служителя;
\n
14.при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
\n
15.когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия – по инициатива на органа по назначаване;
\n
16.при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 2, т. 1;
\n
17.по преценка на министъра на вътрешните работи или прекратяване на мандата – за ръководителя на структурата за връзки с обществеността.
\n
(2)В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.
\n
(3)Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд – гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
\n
(4)В случаите по ал. 1, т. 9 в едномесечен срок след прекратяване пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност.
\n
(5)Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви „е“ и „ж“ във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.
\n
(6)Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква „б“ и т. 11 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.
\n
(7)Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1.
\n
Чл. 227Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159
\n
Чл. 228
\n
(1)Органът по чл. 227 прекратява служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5, 7 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието
\n
(2)Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 227 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.
\n
Чл. 229
\n
Служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква „а“ и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер
\n
Чл. 230(1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение
\n
(2)Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:
\n
1.чл. 226, ал. 1, т. 1 и 3 – от датата на издаване на заповедта;
\n
2.чл. 226, ал. 1, т. 12 – от датата на смъртта.
\n
Чл. 231Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението
\n
Чл. 232
\n
При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура
\n
Чл. 233
\n
(1)На държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и 13 и на служителите с прекратено трудово правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване
\n
(2)Карти по ал. 1 може да се издават и на държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 1, 3 – 5 и 10 с придобито право на пенсия по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване към момента на освобождаването им.
\n
(3)Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
Глава единадесета ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
\n
Чл. 234
\n
(1)При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20
\n
(2)Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.
\n
(3)При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.
\n
(4)При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 – 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 235, ал. 1.
\n
(5)При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
\n
(6)При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.
\n
(7)Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 226, ал. 1, т. 7, букви „а“, „д“ и „з“, т. 8 и 14.
\n
(8)При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 – 3.
\n
(9)За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 8 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.
\n
Чл. 235(1) При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години
\n
1.като държавен служител, офицер или сержант в МВР;
\n
2.като гражданско лице в МВР по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 30 от 2006 г.);
\n
3.като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.);
\n
4.на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи.
\n
(2)При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов стаж.
\n
(3)Извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на обезщетението се определя от сбора на:
\n
1.прослужените години по ал. 1;
\n
2.години на приравнения трудов стаж към първа категория труд.
\n
(4)При наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ прослуженото време на длъжности по ал. 1 до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение при последващо прекратяване на служебното правоотношение.
\n
Чл. 236
\n
При преместване на работа в други населени места на държавния служител и на членовете на семейството му се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР
\n
Чл. 237
\n
(1)При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията
\n
(2)Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.
\n
(3)Възстановените на работа по силата на влязло в сила съдебно решение държавни служители в едномесечен срок от заемане на длъжността могат да възстановят обезщетението, получено при прекратяването на служебното правоотношение, признато за незаконно.
\n
(4)При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение държавните служители по ал. 3 имат право на обезщетение на общо основание.
\n
(5)Когато държавните служители по ал. 3 не възстановят полученото обезщетение, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова броя месечни възнаграждения, колкото са получени при предишни прекратявания на служебните правоотношения.
\n
Чл. 238
\n
(1)На служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда
\n
(2)На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.
\n
(3)Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.
\n
(4)В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 234, ал. 1.
\n
(5)Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от ръководителите на структури по чл. 37.
\n
Чл. 239
\n
(1)Обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва 1. основното месечно възнаграждение;
\n
2.допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.
\n
(2)Обезщетенията по чл. 234, 236 и 238 не подлежат на облагане с данък.
\n
Чл. 240
\n
При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 174, ал. 3 и 4, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс
\n
Чл. 241Обезщетенията по тази глава се изплащат по правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи
\n
Глава дванадесета СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ
\n
Чл. 242(1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси
\n
(2)Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР.
\n
(3)Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.
\n
(4)Синдикалните организации в МВР осъществяват дейността си, без да се намесват в ръководството на структурите и в управлението на системата.
\n
Чл. 243
\n
(1)Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел
\n
(2)Синдикалните организации в МВР представляват своите членове пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.
\n
(3)Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР с полицейски правомощия, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР само ако те осъществяват дейността си в сферата на сигурността.
\n
(4)Синдикалните организации, в които членуват само държавни служители в МВР без полицейски правомощия, имат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.
\n
(5)Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер.
\n
(6)Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като може да им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и да им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.
\n
Чл. 244
\n
(1)Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР
\n
(2)Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 242, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения.
\n
(3)По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 242, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации.
\n
Чл. 245
\n
(1)Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители
\n
(2)Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.
\n
Чл. 246(1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформено облекло, във
\n
1.помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител;
\n
2.други помещения, избрани от тях.
\n
(2)Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.
\n
Чл. 247(1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 242, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск
\n
(2)Служебните правоотношения на държавните служители по ал. 1 могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация.
\n
(3)Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.
\n
(4)Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.
\n
Чл. 248
\n
(1)В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък „съвета“. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър
\n
(2)В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 242, ал. 1, в които членуват повече от 5 на сто от общата щатна численост на служителите в МВР и имат изградени звена в повече от една трета от структурите на МВР, и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 242, ал. 1.
\n
(3)Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните.
\n
(4)Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.
\n
(5)Съветът приема правила за организацията и дейността си.
\n
Глава тринадесета ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ
\n
Чл. 249
\n
(1)Бюджетът на МВР включва всички постъпления и плащания за дейността на министерството за съответната бюджетна година с изключениe на постъпленията и плащанията, за които се прилагат сметки за средства от Европейския съюз, и на операциите с чужди средства, за които са обособени сметки за чужди средства съгласно изискванията на Закона за публичните финанси
\n
(2)Средствата от продажба на недвижими имоти и движими вещи, предоставени за управление на МВР, постъпват в приходната част на бюджета на министерството.
\n
(3)В рамките на общия бюджет министърът на вътрешните работи определя и утвърждава ежегодно бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет.
\n
(4)Второстепенните разпоредители с бюджет определят и утвърждават бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен.
\n
(5)Министърът на вътрешните работи утвърждава разпределение на бюджета на МВР за съответната година, класифициран по показатели въз основа на икономически и функционален признак.
\n
(6)Министърът на вътрешните работи утвърждава разпределение на разходите по бюджета на МВР съгласно утвърдените области на политики и бюджетни програми.
\n
(7)Министърът на вътрешните работи утвърждава вътрешни правила за организация на бюджетния процес.
\n
(8)Министърът на вътрешните работи упражнява контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен.
\n
(9)Забранява се сключването на договори за дарения в МВР освен в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна, и на съвместни проекти.
\n
Чл. 250Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците
\n
Чл. 251Материално-техническото осигуряване на МВР включва
\n
1.текуща издръжка;
\n
2.доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;
\n
3.проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;
\n
4.управление на земи, сгради и съоръжения;
\n
5.социални и обслужващи дейности;
\n
6.други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.
\n
Чл. 252Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки
\n
Чл. 253Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти – държавна собственост
\n
Чл. 254За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти
\n
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА Глава четиринадесета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ
\n
Чл. 255
\n
За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии
\n
Чл. 256(1) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки се издава и обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс
\n
(2)Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.
\n
Глава петнадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
Чл. 257
\n
(1)Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв
\n
(2)За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.
\n
Чл. 258(1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв
\n
(2)При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 200 до 500 лв.
\n
Чл. 259Който при условията на глава пета без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв
\n
Чл. 260Който не изпълни писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв
\n
Чл. 261(1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 129 без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв
\n
(2)За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
\n
(3)При повторно извършване на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 – с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
\n
Чл. 262(1) Лице, получило разрешение по чл. 129, което
\n
1.е наело лица, неотговарящи на изискванията за професионална квалификация;
\n
2.осъществява дейност без наличие на техника, оборудване или квалифициран персонал;
\n
3.нарушава реда за осъществяване на съответната дейност, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. и/или му се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
\n
(2)При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 20 000 лв. и/или имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
\n
Чл. 263
\n
(1)Физическо или юридическо лице, което произвежда продукти за пожарогасене на територията на Република България или предоставя на пазара такива продукти в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 6, се наказва съответно с глоба от 1000 до 10 000 лв. или му се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв
\n
(2)При повторно извършване на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват съответно с глоба от 10 000 до 20 000 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
\n
Чл. 264(1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление
\n
(2)Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
\n
Чл. 265
\n
(1)Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв
\n
(2)За маловажни нарушения по ал. 1 органите на МВР налагат глоба в размер от 50 до 100 лв.
\n
Чл. 266(1) За нарушение на чл. 151, ал. 3 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв
\n
(2)При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
\n
(3)Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата.
\n
Чл. 267(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР
\n
(2)Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
\n
(3)Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
\n
Чл. 268
\n
(1)Иззетите с влязло в сила наказателно постановление разрешения, издадени по този закон, се изпращат на съответния компетентен орган на МВР за съхранение и отчет
\n
(2)Наказанието „отнемане на разрешението“ тече от датата на изземване на разрешението.
\n
Чл. 269
\n
(1)Глобите, предвидени в този закон, се налагат на физическо лице или на длъжностно лице в юридическо лице, регистрирано като търговец, в юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по националното законодателство на държава членка, или в юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет
\n
(2)Имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по националното законодателство на държава членка, или на юридическо лице, създадено със закон или с акт на Министерския съвет.
\n
(3)Глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон, се налагат, ако извършеното не съставлява престъпление.
\n
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 1По смисъла на този закон
\n
1.„Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, което внася в Република България продукт от трета държава (извън Европейския съюз).
\n
2.„Граничен контрол“ е нормативно установена дейност, състояща се от гранични проверки и наблюдение на границата, които се извършват съответно в зоните на ГКПП и в граничната зона, която се осъществява по отношение на лицата, предметите в тяхно владение, транспортните средства и стоките при и по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона, с цел гарантиране спазването на граничния режим.
\n
3.„Гранични проверки“ са проверките, извършвани на граничните контролно-пропускателни пунктове с цел гарантиране, че лицата, включително превозните им средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане на територията на Република България или за излизане.
\n
4.„Граничен режим“ е нормативно установеният ред за преминаване на държавната граница от лица, стоки, превозни средства, транспортни, съобщителни и други комуникации и съоръжения, редът за пребиваване и извършване на дейности в установените гранични ивици и зони, в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища, запазването и поддържането в изправност на граничните знаци.
\n
5.„Действия по повод изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.
\n
6.„Действия при изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.
\n
7.„Дистрибутор“ е всяко физическо или юридическо лице във веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя определен продукт на пазара.
\n
8.„Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения“ е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 5 или 6.
\n
9.„Зона на ГКПП“ е територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за гранични проверки.
\n
10.„Компенсиращи мерки“ са приложимите мерки по Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).
\n
11.„Контролиращи достъпа системи“ са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.
\n
12.„Наблюдение на държавната граница“ е дейност по организиране и прилагане на охранителни мерки между граничните контролно-пропускателни пунктове за предотвратяване незаконното преминаване на държавната граница, спазване на граничния режим и недопускане заобикаляне на граничните проверки.
\n
13.„Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
\n
14.„Предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Република България в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно.
\n
15.„Производител“ е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка.
\n
16.„Професионално образование“ е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.
\n
17.„Професионално обучение“ е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнението на задачите и дейностите на МВР.
\n
18.„Първоначално професионално обучение“ е обучение за придобиване на основни знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защита на националната сигурност, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението.
\n
19.„Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
\n
20.„Сигнално-охранителни и известителни системи“ са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден обект.
\n
21.„Системи за видеонаблюдение“ са съвкупност от видеокамери, монитори, записващи устройства, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден обект.
\n
22.„Системни нарушения“ са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
\n
23.„Служебна необходимост“ е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите.
\n
24.„Служебна тайна“ е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на министерството и с реализирането на правомощията на органите му или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил негативно на интересите и сигурността на държавата, на дейността на МВР, на неговите служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица.
\n
25.„Снемане на полицейска регистрация“ е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.
\n
26.„Специфичен контрол“ е извършване на обиск на лице или претърсване на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, за което е подаден сигнал в ШИС, с оглед предотвратяване на престъпления и заплахи за националната сигурност.
\n
27.„Стратегически обекти“ са обектите, определени от Министерския съвет в единен списък.
\n
28.„Физически бариери“ са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения и други.
\n
29.„Значителна имуществена вреда“ е тази, чиято левова равностойност е в размер на 14 или повече минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.
\n
§ 2Органите на МВР събират такси в размери, определени с тарифа от Министерския съвет, за
\n
1.съхранение в структурите на МВР на предадена или иззета вещ след срока по чл. 84, ал. 8;
\n
2.оценяване съответствието на продукти за пожарогасене;
\n
3.издаване на сертификат, становище и друг документ във връзка с дейността по осъществяване на държавен противопожарен контрол;
\n
4.издаване на разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;
\n
5.промяна в издадено разрешение за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;
\n
6.издаване на удостоверителни документи за възникнали произшествия;
\n
7.предоставяне на информация по искане на юридически лица на небюджетна издръжка и на граждани;
\n
8.копиране, микрофилмиране, фотокопиране или сканиране на архивен документ, както и за предоставяне на архивен документ за заснемане на филм;
\n
9.заверка на копие на архивен документ.
\n
§ 3
\n
Този закон въвежда Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите – членки на Европейския съюз ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
\n
§ 4
\n
Този закон отменя Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 15, 52, 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г.)
\n
§ 5
\n
(1)Служебните правоотношения на държавните служители в МВР не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията
\n
(2)До определяне заплатите на държавните служители по реда на чл. 177 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.
\n
(3)Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 177 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.
\n
§ 6
\n
С влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, не се прекратяват съгласно чл. 123 от Кодекса на труда
\n
§ 7
\n
(1)Служебните правоотношения на държавните служители от научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, осъществяващи дейности по създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати, преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция „Технически операции“
\n
(2)Трудовите правоотношения на служителите от научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, осъществяващи дейности по създаване на специфични технически средства и системи, проектиране на удостоверителни знаци, защитени документи, щемпели и печати, преминават към Държавна агенция „Технически операции“ съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
\n
(3)Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавна агенция „Технически операции“ без срок за изпитване освен служителите, които са със срок за изпитване.
\n
(4)Стажът, придобит по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи от служителите по ал. 1 и 2, преминали в Държавна агенция „Технически операции“, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
\n
(5)Прослуженото време като държавен служител по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция „Технически операции“, се зачита при определяне размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.
\n
§ 8
\n
(1)Създадените с този закон Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция „Охранителна полиция“ са правоприемници на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на Главна дирекция „Национална полиция“ съобразно разделителни протоколи, утвърдени от министъра на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Национална полиция“ се осъществява от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“.
\n
(3)Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в Главна дирекция „Национална полиция“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6 в Главна дирекция „Криминална полиция“ и Главна дирекция „Охранителна полиция“.
\n
§ 9
\n
(1)Създадената с този закон Главна дирекция „Гранична полиция“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на дирекция „Миграция“, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на дирекция „Миграция“, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
(3)Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция „Миграция“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6 в Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
§ 10
\n
(1)Създадената с този закон Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й звена, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и на териториалните й звена, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
\n
§ 11
\n
(1)Създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на областните дирекции на МВР, създадени с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директорите на областните дирекции.
\n
§ 12
\n
(1)Създадената с този закон дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“.
\n
§ 13
\n
(1)Създадената с този закон дирекция „Международни проекти“ е правоприемник на а ктивите, пасивите, правата и задълженията на дирекция „Международни проекти“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Международни проекти“, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се осъществява от директора на дирекция „Международни проекти“.
\n
§ 14(1) Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архивния фонд на дирекция „Специална куриерска служба“
\n
(2)Процесуалното представителство по висящи спорове на дирекция „Специална куриерска служба“ се осъществява от министъра на вътрешните работи.
\n
(3)Служебните правоотношения на държавните служители и трудовите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в дирекция „Специална куриерска служба“, се уреждат при условията и по реда съответно на § 5 и 6.
\n
§ 15
\n
(1)Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред
\n
(2)Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред.
\n
§ 16(1) Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за назначаване на държавна служба се довършват по досегашния ред
\n
(2)Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за преминаване на държавна служба се прекратяват.
\n
§ 17
\n
Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност
\n
§ 18
\n
Срокът на действие на издадените разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, чийто срок изтича към датата на влизане в сила на закона, се удължава служебно с 6 месеца от съответния орган, издал разрешението
\n
§ 19
\n
Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по издаване или отнемане на разрешения по чл. 91е от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред
\n
§ 20
\n
Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона административнонаказателни производства по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред
\n
§ 21
\n
Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по издаване или отмяна на административни актове по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се довършват по досегашния ред
\n
§ 22
\n
Започналите до влизането в сила на този закон процедури за проучване и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация за посочените в § 2а от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация служители се довършват по досегашния ред
\n
§ 23
\n
Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в Академията на МВР, чиито служебни правоотношения са преминали в Държавна агенция „Национална сигурност“ и в Държавна агенция „Технически операции“, не дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по чл. 174
\n
§ 24
\n
Разпоредбите относно разпределението на досъдебните производства на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването се прилагат след създаването на необходимите технически и организационни условия
\n
§ 25Разпоредбите относно
\n
1.прилагането на компенсиращи мерки, и 2. въвеждането, актуализирането, заличаването и осъществяването на действия в изпълнение на сигналите за граждани на трети страни с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство, се прилагат от влизането в сила на Решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Република България.
\n
§ 26Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се прилагат, доколкото не противоречат на този закон
\n
§ 27Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по прилагането му
\n
§ 28Министерският съвет приема правилника по чл. 37, ал. 3 в срок един месец от влизането в сила на закона
\n
§ 29Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила
\n
§ 30Инструкцията по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт се издава в срок до три месеца от влизането в сила на закона
\n
§ 31В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 от 2014 г.) в § 4 думите „чл. 76, ал. 3“ се заменят с „чл. 92, ал. 3“
\n
§ 32
\n
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г. и бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18 и 40 от 2014 г.) в чл. 75, ал. 1, т. 2 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“
\n
§ 33
\n
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г. и бр. 1, 18, 27 и 35 от 2014 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 54б, ал. 3 думите „чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8“ се заменят с „чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16“.
\n
2.В чл. 54е, ал. 1 думите „чл. 254“ се заменят с „чл. 237, ал. 1“.
\n
3.В чл. 69, ал. 6 думите „чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9“ се заменят с „чл. 17, ал. 2, т. 6“.
\n
4.В чл. 287, ал. 2 думите „чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8“ се заменят с „чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16“.
\n
§ 34
\n
В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г. и бр. 19 от 2014 г.) в чл. 371 буква „в“ се изменя така „в) държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия;“.
\n
§ 35
\n
В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г. и бр. 15 и 66 от 2013 г.) в чл. 528, ал. 4 думите „чл. 56“ се заменят с „чл. 65“
\n
§ 36
\n
В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г. и бр. 23 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 39 т. 1 се изменя така: „1. временен паспорт – издава се от дипломатическите и консулските представителства на Република България на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или за самоличност – със срок на валидност до 12 месеца, съобразен с необходимото време за завръщане в Република България, след съгласуване с Министерството на външните работи; на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български лични документи, се издава временен паспорт след съгласуване с Министерството на вътрешните работи;“.
\n
2.В преходните и заключителните разпоредби в § 21 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
§ 37
\n
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г. и бр. 21 от 2012 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 7, ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
2.В чл. 9: а) в ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; б) в ал. 6 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; в) в ал. 8 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
3.В чл. 12: а) в ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“; б) в ал. 6 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
4.В чл. 13, ал. 1 и 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
5.В чл. 16, ал. 5 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
6.В чл. 19, ал. 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
7.В чл. 21, ал. 1 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 70, ал. 2“.
\n
8.В чл. 27, ал. 1 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
9.В чл. 29 думите „дирекция „Миграция“ или от органите на“ се заличават.
\n
10.В чл. 34, ал. 1 и 2 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
11.В допълнителната разпоредба в § 1, т. 2 и 3 думите „дирекция „Миграция“ се заменят с „Главна дирекция „Гранична полиция“.
\n
§ 38
\n
В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65 от 2006 г.; попр., бр. 66 от 2006 г.; изм., бр. 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007 г., бр. 36, 52 и 70 от 2008 г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009 г., бр. 61 и 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011 г., бр. 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 66 и 103 от 2013 г. и бр. 26 от 2014 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 44, ал. 1, т. 2 думите „при обявено бедствено положение“ се заменят с „при въведен план за защита при бедствия“.
\n
2.В чл. 138 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Оперативната защита се изразява в провеждане на дейностите по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита при бедствия и се осъществява от Единната спасителна система.
\n
(3)Оперативната защита се осъществява в съответствие с аварийните планове по чл. 138а и с плановете за защита при бедствия по чл. 9 от Закона за защита при бедствия.“ 3. Член 138а се изменя така: „Чл. 138а. (1) Аварийните планове на водностопанските системи и съоръжения и на обектите по чл. 131, ал. 1 се изготвят от собствениците или ползвателите им по реда на чл. 35 от Закона за защита при бедствия и съдържат:
\n
1.кратки технически данни за системите или съоръженията;
\n
2.оценка на възможните причини за възникване на аварийни ситуации: а) преминаване на висока вълна с обезпеченост, по-ниска от проектната; б) сеизмични въздействия; в) терористичен акт; г) увеличена филтрация или теч на вода, необичайни премествания, деформации, пукнатини, свличане на скатове и други; д) тежка авария в друго съоръжение;
\n
3.оценка на максимални възможни последици за обекта, околната среда, населението и инфраструктурата след него – застрашени населени места, промишлени и други обекти;
\n
4.мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварийните ситуации;
\n
5.мерките за защита на персонала;
\n
6.задействане на аварийния план, разпределение на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки;
\n
7.времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 6;
\n
8.средства и ресурси, необходими за изпълнение на предвидените мерки;
\n
9.действие при аварийни ситуации;
\n
10.действие при авария на отделно съоръжение;
\n
11.физическа охрана на обектите и съоръженията и действие при сигнал за терористичен акт;
\n
12.системи за оповестяване и резервираност на електрозахранването и на средствата за комуникация;
\n
13.ред за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие.
\n
(2)Собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения осигуряват за своя сметка предвидените в плановете по ал. 1 мероприятия, сили и средства за провеждане на неотложни аварийно-възстановителни работи.
\n
(3)Техническото и експлоатационното състояние на водностопанските системи и съоръжения, готовността за въвеждане на плановете по ал. 1 и тяхното ресурсно осигуряване с цел намаляване на риска от наводнения се проверява ежегодно от комисия, назначена от областния управител.“ 4. В чл. 140, ал. 3 т. 1, 4 и 5 се отменят.
\n
5.В чл. 190 ал. 3 се отменя.
\n
6.В чл. 200, ал. 1 т. 15 се отменя.
\n
7.В чл. 201 ал. 5 и 6 се отменят.
\n
§ 39В Закона за военната полиция (обн., ДВ, бр. 48 от 2011 г.; изм., бр. 33 и 77 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения
\n
1.В чл. 6 ал. 5 се изменя така: „(5) Полицейската регистрация по ал. 4 се снема в случаите и по реда на чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“ 2. В чл. 9 думите „чл. 91б във връзка с чл. 91в, т. 2“ се заменят с „чл. 125 във връзка с чл. 126, т. 2“.
\n
§ 40
\n
В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г. и бр. 28 от 2014 г.) в чл. 200, ал. 1, т. 6 думите „и лично късо нарезно оръжие“ се заличават
\n
§ 41
\n
В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 и 59 от 2007 г., бр. 105 от 2008 г., бр. 6, 19, 47, 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 9 и 39 от 2011г., бр. 42 от 2012 г. и бр. 66 и 68 от 2013 г.) в чл. 61, ал. 2, 3 и 4 думата „полицейско“ са заличава
\n
§ 42
\n
В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г. и бр. 12 от 2014 г.) в чл. 141, ал. 2 се правят следните изменения 1. В текста преди т. 1 думите „Противопожарните служби, Гражданската защита, полицията и жандармерията“ се заменят с „Компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“.
\n
2.В т. 3 думите „органите за управление и силите на Гражданската защита“ се заменят с „компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“.
\n
§ 43
\n
В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 126: а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „като крайна мярка“ се заменят със „само когато това е абсолютно необходимо“; б) създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
\n
(4)Органите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.“; в) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.
\n
2.В чл. 127: а) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин“ се заменят с „когато това е абсолютно необходимо“; б) създава се ал. 9: „(9) Забранява се използването на животозастрашаваща сила или помощни средства, които могат да увредят здравето, за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.“
\n
§ 44
\n
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г. и бр. 1 от 2014 г.) в чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения 1. В т. 1, буква „д“ думите „чл. 204, ал. 1“ се заменят с „чл. 181, ал. 1“.
\n
2.В т. 7 думите „чл. 210“ се заменят с „чл. 186“.
\n
3.В т. 8 думите „чл. 204, ал. 4 и чл. 252“ се заменят с „чл. 234, ал. 1 – 7 и чл. 236“.
\n
4.В т. 16 думите „чл. 204, ал. 5“ се заменят с „чл. 182, ал. 1“.
\n
§ 45
\n
В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г. и бр. 15 и 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 91, ал. 3 след думите „Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието“ се добавя „Бюрото по защита при главния прокурор“.
\n
2.В чл. 123, ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ думите „представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието“ се заменят с „компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“; б) в букви „в“ и „г“ думата „представителя“ се заменя с „органите“.
\n
3.В чл. 162, ал. 10 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Охранителна полиция“.
\n
4.В чл. 171, т. 5 навсякъде думите „районното полицейско управление“ се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи“.
\n
§ 46
\n
В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 3, ал. 1, т. 14 думите „чл. 9, ал. 3“ се заменят с „чл. 37, ал. 4“
\n
§ 47
\n
В Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 104 от 1951 г.; изм., бр. 89 от 1959 г., бр. 21 от 1960 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр. 37, 100 и 104 от 1996 г., бр. 82 и 86 от 1997 г., бр. 133 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 97 от 2000 г., бр. 62, 63 и 90 от 2002 г., бр. 84 и 86 от 2003 г., бр. 24, 36 и 37 от 2004 г., бр. 43 от 2005 г., бр. 18 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 55 и 99 от 2011 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 4, буква „ж“ след думата „действия“ съюзът „и“ се заменя с „или“
\n
§ 48
\n
В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (обн., ДВ, бр. 46 от 2005 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 52 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г. и бр. 55 от 2011 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 42, ал. 4 думите „чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници“ се заменят с „чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) (ОВ, L 205/63 от 7 август 2009 г.)“.
\n
2.В чл. 57, ал. 3 думите „чл. 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1990 г. за постепенно премахване на контрола върху общите държавни граници“ се заменят с „чл. 26 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС ІІ)“.
\n
§ 49
\n
В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г. и бр. 11 от 2014 г.) се правят следните изменения 1. В чл. 250б, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. Главна дирекция „Криминална полиция“ и териториалните й структури, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ и регионалните дирекции „Гранична полиция“, дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;“.
\n
2.В чл. 301, ал. 3 думите „чл. 7, т. 8а и чл. 91, ал. 1“ се заменят с „чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1“.
\n
§ 50
\n
В Закона за защита на животните (обн., ДВ, бр. 13 от 2008 г.; изм., бр. 80 от 2009 г., бр. 8 и 92 от 2011 г.) в чл. 16, ал. 1 думите „районното полицейско управление“ се заменят с „районното управление на Министерството на вътрешните работи“
\n
§ 51
\n
В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г. и бр. 52 и 70 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В допълнителните разпоредби: а) в § 1, т. 2 думите „Главна дирекция „Национална полиция“ се заменят с „Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, а думите „и областните дирекции на МВР“ се заменят с „областните дирекции на МВР и дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“ на МВР“; б) параграф 2а се изменя така: „§ 2а. За целите на чл. 46, т. 2 и 3 от този закон главният секретар на МВР, служителите и кандидатите за служители на Специализирания отряд за борба с тероризма, на дирекциите, на административните дирекции, на Академията на Министерството на вътрешните работи, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти на Министерството на вътрешните работи, на структурите по чл. 33, т. 5 и чл. 37, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на курсантите, членовете на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експертните и техническите сътрудници към него се смятат за служители на дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи“.“ 2. В приложение № 1 към чл. 25 в раздел ІІ „Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната“: а) в т. 7 съюзът „и“ след думата „сигурност“ се заличава, поставя се запетая и след думите „обществен ред“ се добавя „и от Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи“; б) създава се т. 9а: „9а. Подробна организационна и щатна структура на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи, планове, доклади, отчети и други документи, съдържащи информация, свързана с осъществяване на дейността на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи, както и данни за самоличността на служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи при упражняване на правомощията им по чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“
\n
§ 52
\n
В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 103 от 2004 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 33 и 66 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г. и бр. 21 от 2014 г.) в чл. 14д се правят следните изменения 1. В ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 56, 57, 61, чл. 63 – 68 и чл. 69 – в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 72, 73, чл. 74, ал. 1, 2 и 5 и чл. 89“ се заменят с „чл. 64, ал. 1, 2, 4, 5 и 6, чл. 65, 66, 70, чл. 72 – 74, чл. 76, 80, 91 и чл. 81 – в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 85, 86, чл. 87, ал. 1, 2 и 5 и чл. 100“.
\n
2.В ал. 2 думите „глави петнадесета – двадесета“ се заменят с „глави седма – дванадесета“.
\n
§ 53
\n
В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г., бр. 35, 74 и 93 от 2009 г., бр. 61, 88 и 98 от 2010 г., бр. 8, 39 и 80 от 2011 г. и бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 6 т. 5 се изменя така: „5. мерки за защита на критичните инфраструктури;“.
\n
2.В чл. 8а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Установяването на критичните инфраструктури и обектите им, оценката на риска за тях и мерките за защитата им се определят с наредба на Министерския съвет.“; б) алинея 2 се отменя; в) алинея 3 се изменя така: „(3) Мерките за защита на критичните инфраструктури са с приоритет при определяне на дейностите в плановете по чл. 18, ал. 3.“ 3. Член 10 се отменя.
\n
4.В чл. 35, ал. 2 след думата „закон“ се добавя „или в издадените въз основа на него подзаконови актове“.
\n
5.В чл. 36, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „територията“ се добавя „както и в училища и детски градини от по-ниска категория“.
\n
6.В чл. 40: а) алинея 4 се изменя така: „(4) Лице, навършило 16 години и ненавършило 18 години, може да бъде обучавано за доброволец, без да изпълнява конкретни задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.“; б) създава се ал. 5: „(5) На всеки доброволец и на лицата по ал. 4 се определя персонален идентификационен номер.“ 7. В чл. 42, ал. 1: а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и лицата по чл. 40, ал. 4 за времето на обучение“; б) създава се т. 6: „6. предложи сключването на договор по т. 1 на лице по чл. 40, ал. 4, при условие че то е завършило обучение и отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1.“ 8. В чл. 48: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Режимът бедствено положение се обявява след въвеждането в изпълнение на съответния план за защита при бедствия.“ 9. В чл. 55: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Възстановителната помощ се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6, и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.“; б) създава се нова ал. 4: „(4) Възстановителната помощ се предоставя за:
\n
1.частичното възстановяване и/или частичната замяна на конструктивни елементи на строежа, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи, се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на разрешение за строеж;