Състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено свързани със социалното функциониране и изява, възникващи в периода на адаптацията към значими жизнени промени или към последиците на стресово жизнено събитие. Стресорът може да въздейства върху социалното обкръжение на индивида (загуба на близък, раздяла) или върху по-широката система на социална подкрепа и ценности (миграция, статус на бежанец). Индивидуалното предразположение или ранимостта на индивида имат по-голяма роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията, отколкото при другите състояния от тази група. Независимо от това разстройството не може да възникне без наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство (или смесица от тях), чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, планиране на бъдещето или продължаване на съществуването в настоящата ситуация, известна степен на несправяне при извършване на рутинните ежедневни дейности. Нито един от симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да послужи сам за поставянето на по-специфична диагноза. Заболяването обикновено настъпва до един месец от появата на стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността на симптомите рядко надхвърля шест месеца.
\nКандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 се определят като негодни за работа в МВР, а за останалите графи се прави индивидуална преценка.
\nСпецифични непсихотични психични разстройства след органично мозъчно увреждане и други разстройства, некласирани другаде Тази рубрика следва да се използва само за състояния, при които естеството на разстройството се определя от мозъчното увреждане.
\nТук са включени синдром на челния дял, интелектуална или характерова промяна от друг тип, постконтузионен синдром, депресивни разстройства, некласирани другаде, разстройства на поведението, некласирани другаде. Като се отчита степента на изразеност на симптоматиката, повлияването от терапията и степента на последвалата ремисия, се прави индивидуална преценка по графи 3, 5 и 6, а по графи 1, 2 и 4 се преценяват като негодни за работа в МВР.
\nУмствена изостаналост Установява се в амбулаторни условия съвместно с психиатър и психолог, след психологическо тестиране. Кандидат-служителите и служителите са негодни за работа в МВР.
\nКЛАС VІ. БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА (G00-G99) Възпалителни болести на централната нервна система Тук са включени: менингити, менингоенцефалити, абсцеси, флебити, тромбофлебити, миелити и др.
\nПри тежко протекли заболявания със забавен възстановителен период или със забавено нормализиране на ликворния синдром, с остатъчна неврологична или психична симптоматика и протрахиран възстановителен период над шест месеца решение по годността за кандидат-служителите се взема след изтичане на две години от заболяването. Служителите, преболедували от изброените по-горе заболявания, даже и когато нямат остатъчни явления, се решават индивидуално.
\nСлужителите са годни със спазване на противопоказани условия на труд: голямо или продължително психо-физическо напрежение, високи температури, тесни, шумни, задушни помещения, нощни смени, чести командировки, променливи климатични условия.
\nНаследствени и дегенеративни заболявания на централната нервна система (ЦНС) – системни атрофии, засягащи предимно ЦНС Отнася се за: левкодистрофия, мозъчна липидоза, болест на Алцхаймер, хорея на Хънтингтон, сирингомиелия, болест на Паркинсон, малкомозъчни и гръбначномозъчни дегенерации.
\nДруги болести на ЦНС Тук спадат екстрапирамидни и други двигателни нарушения – болест на Паркинсон, вторичен паркинсонизъм, други дегенеративни болести на базалните ганглии и др.; демиелинизиращи болести на ЦНС – множествена склероза, друга форма на остра дисеминирана демиелинизация, други демиелинизиращи болести; детска церебрална парализа и други паралитични синдроми (хемиплегия, параплегия и тетраплегия), церебрални кисти, менингиално срастване.
\nРешенията по годността са дадени в таблицата.
\nРазстройства на ВНС Основно място в патологията на вегетативната нервна система заемат невровегетативните пароксизми: ваговазални пристъпи, пристъпи при нарушения на водно-солевата обмяна (олиго- и полиурични кризи), пристъпи при нарушения на електролитния баланс (тетания), пристъпи при нарушение на въглехидратната обмяна (хипогликемични кризи) и пристъпи при нарушение на цикличността при съня и бодърстването (катаплексия и нарколепсия и др.). Диагнозата се поставя след вегетологично изследване.
\nКандидат-служителите по графи 1 и 4 са негодни при налични доказани невровегетативни нарушения, а по графи 2 и 3 подлежат на индивидуална преценка за леките форми, при тежките са негодни. При служителите също преценката е индивидуална.
\nЕпизодични и пароксизмални разстройства Тук са включени: епилепсия, епилептичен статус, мигрена, преходни церебрални исхемични пристъпи (атаки), други синдроми на главоболие, нарушения на съня – апнея по време на сън, нарколепсия, катаплексия и др.
\nЕпилепсия Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризираща се с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на свръхвъзбуда (разряди) на определена популация неврони, съпровождащи се с различни преходни клинични (двигателни, сетивни, автономни, психични и поведенчески) и параклинични прояви.
\nЕпилептичният пристъп е винаги от мозъчен произход и е израз на ексцесивен синхронен разряд на популация свръхвъзбудени неврони, които са увредени, но не разрушени, и се изразява с внезапни преходни електрически и клинични прояви.
\nНяма епилепсия без епилептични пристъпи, но не всеки случаен пристъп, макар и епилептичен, е достатъчен да се приеме диагноза епилепсия.
\nДоказването й се базира на лабораторно изследване на кръв и ликвор, стандартна електроенцефалограма (ЕЕГ) – неколкократно, ЕЕГ по време на сън и след лишаване от сън или преждевременно събуждане, полисомнография, холтер ЕЕГ, перманентна ЕЕГ, видеорегистрация, количествена ЕЕГ с картография, КТ, МРТ, ангиография, SPECT и др.
\nПри доказана епилепсия с чести пристъпи служителите и кандидат-служителите са негодни за работа в МВР.
\nКандидатите с доказана епилепсия в миналото, когато в продължение на пет години не са имали припадъци, нямат отклонения в ЕЕГ и психиката, не приемат антиконвулсивни лекарства и са снети от отчет, се приемат за клинично здрави.
\nПолучилите един епилептичен припадък служители се освобождават от дейности, които носят риск за освидетелствания и околните: боравене с оръжие, управление на автомобили, работа с машини, работа на височини с опасност от падане, работа в близост до вода, огън и други, за определен срок от време с право на преосвидетелстване. При рецидив служителите по графа 5 се решават негодни, а по графа 6 са годни с противопоказания.
\nПри доказана симптоматична епилепсия решение за годност при служителите се взема в зависимост от заболяването, довело до епилептичните пристъпи (тумори, мозъчни травми, съдови заболявания, съдова малформация, възпалителни заболявания, СПИН, алкохолизъм и др.).
\nРешенията по годността са дадени в таблицата.
\nЗаболявания на периферната нервна система (ПНС) Към тази рубрика са включени заболявания на ПНС от нетравматично естество: неврити, невралгии, плексити, полиневрити и други заболявания от инфекциозен, токсичен, съдов, вертеброгенен и друг произход.
\nДиагностицирането на органични, периферни, двигателни и сетивни смущения става въз основа на щателно изследване на рефлексите, сетивността, състояние на мускулатурата (тонус, трофика), електровъзбудимостта на нервите, мускулите и др.
\nГодността за работа в МВР се определя въз основа на етиологията на заболяването, протичането, масивността и тежестта на пораженията в движенията, сетивността и трофиката.
\nЗа вземане на експертно заключение при заболяванията на ПНС е особено важно какъв е процесът – остър или хроничен. При острите състояния се очаква по-добра прогноза, отколкото при хроничните, които дават чести рецидиви или прогресират, и решение за годност следва да се вземе след провеждане на лечение.
\nПри трайни парализи с увреждане на функциите на хващането, при рязко изразени и упорити на лечение болеви синдроми (тежки форми на невралгия на тригеминуса, ишиас), при дълбоки трофични смущения (атрофия на мускулни групи, дистрофични промени и др.) се признава негодност. Тук се отнасят едни от най-честите нозологични единици – дегенеративни изменения и дисковите хернии с лумбосакрален радикулит. За доказването им при съответните клинични данни е необходимо да се направят по преценка сакокаудография, КТ, МРТ (със или без контраст), соматосензорни евокирани потенциали и др.
\nДинамичността в протичането – от бързо оздравяване до чести и внезапни, с различна продължителност влошавания (рецидиви), изисква щадящ режим за определен срок от време. При наличие на отпадна неврологична симптоматика, която не отзвучава след проведено активно болнично и рехабилитационно лечение, доказана с обективни методи – електромиография (ЕМГ), електроневрография (ЕНГ), мускулно тестуване, се взема индивидуално решение за служителите съобразно функционалните им задължения. Кандидат-служителите са негодни за работа в МВР.
\nКъм противопоказанията трябва да се подхожда винаги индивидуално според естеството на работа и болестното състояние. Те включват: тежък физически труд, покриване на нормативи за физическа подготовка, продължително ходене и стоене прав, избягване на продължително стоене в една и съща поза за определен срок от време.
\nБолести на нервно-мускулния синапс и мускулите Миастения гравис е автоимунно заболяване, което се характеризира с болестна уморяемост на напречно-набраздената мускулатура, поради нарушение в предаването на нервните импулси на нивото на нервно-мускулния синапс.
\nМиопатиите са голяма група заболявания, обединени от локализацията на патологичния процес, който първично се развива и уврежда различни мускулни групи. В едни случаи се касае за мускулна дистрофия, в други – за забавена мускулна деконтракция (миотонични мускулни заболявания), при трети има метаболитни нарушения. Самостоятелна е групата на възпалителните миопатии и наследствено дегенеративни заболявания (неврална и спинална атрофия). Те имат обикновено прогресивен ход и това налага заболяването да бъде доказано при клинични условия. За диагнозата съществено значение имат клиничното протичане, данните от ЕМГ, повишената ензимна активност (серумната СРК и други), резултатите от мускулната биопсия.
\nКогато диагнозата е безпорно установена, се взема решение за негодност. При начални форми, когато работоспособността е запазена, се взема индивидуално решение по графи 3, 5 и 6.
\nКЛАС VII. БОЛЕСТИ НА ОКОТО И ПРИДАТЪЦИТЕ МУ (Н00-Н59) Болести на очната ябълка Включва: болести, засягащи многобройните структури на окото: панофталмит, абсцес на стъкловидното тяло, гноен ендофталмит, други панофталмити, дегенеративни заболявания, злокачествена миопия, сидероза, халкалоза, очна хипотония, дегенерация на очната ябълка, останало (старо) вътреочно чуждо тяло (магнитно, немагнитно) в резултат на пробив на окото.
\nПри наличие на вътреочно чуждо тяло, неподдаващо се на оперативно изваждане, годността на служителите се определя индивидуално след завършване на лечението съобразно зрителната острота.
\nПротивопоказана е работа, свързана с опасност от механично нараняване на здравото око (стругари, шлосери, монтьори, дърводелци), работа с отскачащи предмети и взривни материали.
\nОтлепване и аномалии на ретината Към тази рубрика са включени: отлепване на ретината със или без руптура, аномалии без отлепване, ретинални кисти, неуточнени етиологично отлепвания на ретината, всички преаблационни състояния, както и случаите след лазертерапия.
\nГодността за работа в МВР се определя след проведено оперативно лечение съобразно зрителната острота.
\nДруги болести на ретината Към тази рубрика са включени диабетна и други ретинопатии, дължащи се на съдови и дегенеративни увреждания с различна етиология.
\nНаличието на тапеторетинална дегенерация на ретината се определя в клинични условия при изследване на адаптацията на тъмно независимо от зрителната острота и наличието на пигмент. При силно понижени или липсващи потенциали на електроретинограмата (ЕРГ) се приема, че има тапеторетинална дегенерация.
\nГодността за работа в МВР се определя след завършване на лечението съобразно зрителната острота.
\nХориоретинити, цикатрикси и други заболявания на хориоидеята Към тази рубрика са включени хориоретинити от всякакъв вид, наследствени дегенерации на хориоидеята, кръвоизливи, отлепвания и др.
\nЗаболявания на ириса и цилиарното тяло Тук се отнасят остър, подостър, хроничен иридоциклит, съдови изменения на ириса и цилиарното тяло, дегенеративни промени, кисти, сраствания и отлепвания.
\nСъдовите и дегенеративните изменения на ириса и цилиарното тяло предполагат към чести рецидиви, протрахиран ход и неблагоприятна прогноза. Опасността от атрофия на очната ябълка налага индивидуална преценка по годността на служителите при спазване условия на труд, без опасност от нараняване на здравото око.
\nГлаукома Глаукомата е очно заболяване, свързано с повишаване на вътреочното налягане, с промени в зрителното поле и структурата на папилата на зрителния нерв, както и различни промени в структурите на иридо-корнейния ъгъл.
\nПри добре компенсирано вътреочно налягане, висока зрителна острота и добро периферно зрение няма противопоказания за работа в МВР при служители на административна работа и такава, неизискваща тежки физически натоварвания.
\nНеобходимо е служителят да изпълнява работа, несвързана с продължителен престой на силно слънце или нагрявания, продължително принудително ниско положение на главата, нощен труд, тежки физически натоварвания, продължителна работа с видеодисплей над 8 часа.
\nКатаракта Включва всички видове катаракта с изключение на вродената, а именно: детска ювенилна, пресенилна, травматична, вторична, свързана с други заболявания.
\nПрави се индивидуална преценка по годността след проведено оперативно лечение съобразно зрителната острота.
\nНарушение на рефракцията и акомодацията Към тази рубрика са включени всички рефракционни аномалии: късогледство, далекогледство, астигматизъм (прост, сложен, смесен) и анизометропия.
\nПод нормално зрение трябва да се разбира зрителна острота единица, определена без корекция.
\nПри рефракционни аномалии се взема под внимание полученото зрение след съответна точна корекция.
\nГлавният критерий за определяне годността е зрителната острота, определена след щателно изследване на очите: рефракция, очни дъна, евентуално периметрия, тенция, адаптация към тъмно и др.
\nОсвидетелстваните кандидати с късогледство над 6 диоптъра и далекогледство над 7 диоптъра на двете очи са негодни за работа в МВР. За кандидатите по графа 3 по изключение може да се вземе индивидуално решение само ако естеството на работа позволява тя да се извършва без противопоказания. Служителите по графа 5 са негодни, а по графа 6 се взема индивидуално решение. При сложен и смесен астигматизъм степента на рефракционната аномалия се преценява по силно аметропичния меридиан, т.е. като се сумира степента на астигматизъм с този на късогледството или далекогледството. Основният критерий за определяне годността е полученото зрение след точна корекция. Изключение се прави при анизометропията, тъй като разлика, по-голяма от 3 диоптъра на коригиращите стъкла между двете очи, не се понася, макар и поотделно всяко око да се коригира до нормата. В действителност лицето си служи само с по-малко аметропичното око, затова анизометропия, по-голяма от 3 диоптъра, независимо от корекцията прави освидетелстваните служители ограничено годни, а кандидатите – негодни за работа в МВР.
\nДвуочно зрение = 1.4 без корекция и най-малко 0.5 на по-слабо виждащото око се изисква за: кандидатите за Академията на МВР, държавни служители по графа 1.
\nЗа всички останали кандидати се взема индивидуално решение за годност съобразно работата, която ще изпълняват.
\nАномалии на зрителното поле Тук са включени квадрантанопсия, скотоми, стеснение на зрителното поле, увеличение на сляпото петно, хемианопсия (хетеронимна, хомонимна). Окончателно решение по годността се взема след завършване на лечението съобразно със зрителната острота и периферното зрение.
\nПри двустранна атрофия на зрителния нерв, ако атрофията прогресира или стеснението на зрителното поле е под 45 градуса темпорално и под 30 градуса за другите страни, макар и зрението да е по-добро от необходимия минимум, кандидатите за работа са негодни. Служителите по графа 5 се преценяват като негодни за оперативна работа. По графа 6 се прави индивидуална преценка съобразно изискванията на длъжността.
\nПри едностранна атрофия и стеснение на зрителното поле темпорално под 45 градуса и назално под 30 градуса по графи 3, 5 и 6 се прави индивидуална преценка.
\nСмущения в цветното зрение Цветните разстройства се наричат дисхроматопсии или далтонизъм. Една от най разпространените класификации на дисхроматопсиите е тази на Kries – Nagel – Рабкин. Тя дели дефектите по вид, форма и тип: аномална трихромазия – протаномалия (А, В и С), дейтераномалия (А, В и С) и тританомалия.
\nАномалната трихромазия представлява слабост във възприемането на един от трите основни цвята. Протаномалията – слабост за червен цвят, дейтераномалия – слабост за зелен цвят, и тританомалия – слабост за виолетов цвят. Намалена е само чувствителността на един от трите цветни приемника, но не е напълно загубена.
\nДихромазия: протанопия, дейтеранопия и тританопия. Тя представлява слепота за един от трите фундаментални цвята (частична цветна слепота).
\nМонохромазията представлява тотална цветна слепота, при която всички цветове се виждат безцветни, ахроматични, черно-бели.
\nАхромазията е най-тежкото цветно разстройство/тотална цветна слепота, съчетана с други тежки аномалии, като понижена зрителна острота, централен скотом, нистагъм и др.
\nСмущението в цветоусещането поначало е противопоказание за служба в органите на МВР. Нормалното цветоусещане обаче е задължително условие за постъпване в структурите на МВР при всички кандидати за работа по графа 1 и кандидати за курсанти в АМВР.
\nДейтераномалия тип „С“, протаномалия тип „С“ и тританомалия тип „С“ са най-слабата степен на цветна аномалия, приближаваща се до нормалното цветно зрение. Определянето на степента на аномалията им става в Националната многопрофилна транспортна болница.
\nКандидатите с този тип аномалия се преценяват индивидуално и решението е в зависимост дали работата им е свързана с цветни обекти.
\nЗа шофьорите решение се взема след изследване в Националната многопрофилна транспортна болница.
\nНощна слепота, други и неуточнени смущения на зрението Тук се отнасят както вродената есенциална хемералопия, която не се придружава от обективни изменения, така и симптоматичната хемералопия при дегенеративни ретинити, дифузни хориоретинити, болестни форми на късогледство и др., при които хемералопията се явява като симптом.
\nТъй като доказването на хемералопията е трудно, решението трябва да се вземе след клинично изследване в болнично зеведение, като задължително се изследват адаптацията на тъмно и периферното зрение. Желателно е да не работят нощно време. Годността се определя в зависимост от естеството на работа и е посочена в таблицата.
\nСлепота и намаляване на зрителната острота За практически сляпо се счита око със зрителна острота, непревишаваща 0.03 при невъзможност за коригиране или концентрично стеснение на зрителното поле до 10 градуса.
\nЗрителната острота да се получава чрез максимално поносимата оптическа корекция. При съмнителни стойности на зрителна острота същата се обективизира чрез изследване с метода на Гюнтер.
\nУвреждания на роговичните мембрани, дегенерации, дистрофии на роговицата, кератоконус и др.
\nТези заболявания се доказват само в клинична обстановка.
\nГодността за работа в МВР се определя след завършване на лечението съобразно със зрителната острота. При леките случаи служителите са годни с противопоказания: работа при лоши атмосферни условия, студ, вятър, запрашеност, дразнещи изпарения, недостатъчно осветление и др.
\nЗаболявания на конюнктивата и клепачите Към тази рубрика са включени: остър и хроничен конюнктивит, блефароконюнктивит, птеригиум, цикатрикси на конюнктивата, блефарит, хордеолум и др. възпаления на клепачите, птоза на клепачите, ентропион, ектропиум, лагофталм, дегенеративни заболявания на клепача и др.
\nИзброените страдания се придружават от постоянно или често рецидивиращи под влияние на неблагоприятните атмосферни или климатични условия възпаления на миглените ръбове, конюнктивата и роговицата, последвани от смущения на зрителната функция. Затова при двустранни заболявания служителите се ограничават от работа в среда с повишена запрашеност, изпарения от дразнещи вещества, лоши атмосферни условия, студ, вятър, недостатъчно осветление и др.
\nКритерии за определяне годността при птозата на клепачите е стеснението на зрителното поле при непринудено право положение на главата. Окончателно решение се взема след проведено оперативно лечение.
\nПри птоза на единия клепач кандидатите по графи 2 и 3 са годни за административна и физическа работа.
\nЗаболявания на слъзния апарат Към тази рубрика са включени: дакриоаденит, атрофия, киста, дакриолит, непрекъснато сълзотечение, синдром „сухо око“, остро и хронично възпаление на слъзните пътища, стеноза и др. Възпалителни заболявания, които подлежат на лечение да се освидетелстват след приключване на лечението.
\nГодността за работа в МВР се определя след обективно изследване на слъзните пътища и след проведено оперативно лечение. Ако слъзотечението на двете очи е умерено, се взема решение за ограничена годност за служителите.
\nТо се влияе от външните неблагоприятни атмосферни условия, поради което е противопоказана работа с продължително излагане на студ, вятър, прах, изпарения и др.
\nЗаболявания на орбитата Включва следните заболявания: остро възпаление на орбитата, ендокринен екзофталм, друг екзофталм, деформации на орбитата, енофталм, други заболявания на орбитата.
\nГодността за работа в МВР се определя след завършване на лечението съобразно зрителната острота.
\nЗаболявания на зрителния нерв и зрителните пътища Тук се отнасят следните заболявания: едем на папилата, атрофия на зрителния нерв, неврит, оптична неисхемична и исхемична невропатия, папилит, ретробулбарен неврит, притискане или хеморагия на зрителния нерв, заболявания на хиазмата, зрителната кора и други неуточнени заболявания.
\nИндивидуална преценка по годността за работа в МВР се взема след приключване на лечението съобразно зрителната острота и периферното зрение.
\nСтрабизъм на очите и други смущения на бинокулярното зрение Отнася се както задружното, така и паралитичното кривогледство. При задружно кривогледство винаги е смутено бинокулярното зрение и обикновено зрителната острота на едното око (кривогледото) е намалена, но критерият за годността е наличието на самото кривогледство. При добро зрение на кривогледото око, след сполучлива операция, годността се определя съобразно зрителната острота.
\nПаралитичното кривогледство без двойни образи се третира като задружно.
\nПри наличие на двойни образи решение за годност при служителите се взема след лечение. Кандидатите се преценяват като негодни с изключение на графа 3 – индивидуална преценка.
\nДруги заболявания на окото Тук се отнасят болестите на вътрешните очни тъкани, които търпят процес на развитие и са трайни остатъци на вече прекарани заболявания, туберкулозни, паренхиматозни кератити, туберкулозни иридоциклити, катаракта компликата, ретинитис ексудатива и др.
\nАко окото бъде окончателно излекувано, годността на служителя се преценява съобразно зрителната острота.
\nПри често рецидивиращи еписклерити и склерити служителите спазват противопоказани условия на труд: работа при лоши атмосферни влияния, студ, вятър, прах, дразнещи изпарения и др.
\nАфакия и други заболявания на лещата Тук се включват случаите с ектопия, луксация или сублуксация на лещата и афакия на едното или двете очи. Обикновено те се придружават със силно намаление на зрението, поради което кандидатите с двуочно увреждане се преценяват като негодни за работа в МВР, с изключение на графа 3 – индивидуална преценка.
\nСлед проведено оперативно лечение те се преценяват индивидуално съобразно установената зрителна острота и естеството на работа.
\nКЛАС VIII. БОЛЕСТИ НА УХОТО И МАСТОИДНИЯ ИЗРАСТЪК (Н60-95) Гнойно и неуточнено възпаление на средното ухо, мастоидит, други заболявания на средното ухо Тук се включват: гнойно и неуточнено възпаление на средното ухо, мастоидит и сродни състояния, други заболявания на тъпанчетата на средното ухо и на процесус мастоидеус.
\nКъм буква „а“ се включват: състояние след оперативно вмешателство – неепителизирана радикална трепанация или реконструктивно възстановителна операция при непълна епидермизация на оперативната кухина, съпроводена с гранулации, супурация или холестеатомоподобни маси, хроничен гноен отит на едното ухо и направена радикална трепанация на другото ухо.
\nКъм буква „б“ се отнасят: хроничен гноен отит на двете уши, хроничен гноен отит на едното ухо, но усложнен с гранулации, полипи или холестеатом.
\nКъм буква „в“ се отнасят: хроничен гноен отит на едното ухо без усложнения, двустранна суха перфорация на тъпанчевата ципа.
\nПри служителите със заболявания, отразени в буква „а“, годността за работа в МВР се определя след проведено консервативно или оперативно лечение, като се има предвид, че независимо от направената операция гнойният процес в ухото невинаги може да се смята за саниран.
\nЗа експертното решение по годността слуховата загуба е водещ критерий, като нормален слух е шепотна реч – 6 м за всяко ухо.
\nПри служители и кандидат-служители с мезотимпанит годността се определя след слухоподобряваща операция и съобразно определения чрез аудиограма слух.
\nПри трайни, остатъчни последици след преболедуване от отит, като суха перфорация на едното ухо, обширни ръбцови изменения и сраствания, трайна епидермизация на оперативната кухина след направена радикална (едностранна или двустранна) или реконструктивно-възстановителна операция, годността се определя също индивидуално.
\nЗа да се адаптират към нормална трудова дейност, служителите се освобождават от работа в шумна обстановка, звукови травми, студ и влага за срок 6 месеца.
\nМениеров синдром и други вестибуларни смущения Тук спадат възпалителните заболявания на вътрешното ухо – различните форми на ограничен и дифузен лабиринтит и невъзпалителни заболявания на лабиринта: морбус Мениер, периферен рецепторен отоневрологичен (кохлеовестибуларен) синдром, хронично ремитираща вестибулопатия, кинетози (конгенитално обусловена вестибулопатия, морска, транспортна и авиационна болест), вестибуларен неврит на Холпайк – Дикс, стрептомицинова вестибулопатия, синдром на вертебробазиларните артерии (Барре – Лиеу, Берчи – Роше, Теракол, Лери), отоневрологичен синдром при интоксикация с лекарствени, химически средства и други вредности или нокси.
\nГодността на служителите с вестибуларни нарушения се определя от честотата на вестибуларните кризи и продължителността на междупристъпните периоди. При рязко изразени разстройства на вестибуларните функции, доказани в специализирано лечебно заведение, както и при чести рецидиви с продължително и безуспешно лечение служителите по графа 5 са негодни.
\nАко стадият на субкомпенсация продължи повече от шест месеца, лицата стават с трайно ограничена работоспособност, което налага по графа 6 да се прави индивидуална преценка на годността им. Служителите с непълно отпаднала вестибуларна функция двустранно и настъпила централна компенсация не трябва да работят на тъмно, нощни смени (поради изключване на зрителния анализатор, който има по-голямо значение за централната компенсация), в шумна обстановка, при повишен риск от звукови травми, нервно-психическо натоварване.
\nПри екстирпация на невринома на слуховия нерв с последващи усложнения, като тежко нарушена походка, световъртеж и изразена неврологична симптоматика, служителите се решават като негодни за работа в МВР и се представят за определяне на процент трайно намалена работоспособност.
\nОтосклероза и други болести на ухото Тук се отнасят: отосклероза, тимпаносклероза, неврит на слуховия нерв, адхезивен отит и лабиринтопатия и др.
\nОбщото при тях е трайното намаление на слуха независимо от етиологичния момент, довел до това.
\nИзследването на слуха се прави на двете уши чрез шепотна и разговорна реч, камертони, аудиограма и при нужда импедансометрия и евокирани потенциали, които задължително се регистрират. При понижение на слуха от звукопроводен характер изследването да се повтори след неколкократно продухване на ушите. Експертното решение се взема въз основа на резултата от изследванията.
\nПри лицата с намаление на слуха от 30 – 45 dB на по-добре чуващото ухо при работещи на шум се налага извеждане от шумовата среда, като срокът е индивидуален, в зависимост от резултатите от лечението – от 6 месеца до една година. Служителите с намаление на слуха повече от 45 – 60 dB са със затруднен социален контакт и ако професията им налага такъв или работят на шум и вибрации, се преценяват като негодни по графа 5, а по 6 се извеждат от средата на подходяща работа, с право на преосвидетелстване след протезиране.
\nГлухота Тук са включени: трайна, пълна глухота на двете уши, немота или глухонемота.
\nНе трябва да се включват случаите с временна глухота или немота от функционален характер и случаите при баротравма, които могат да се лекуват.
\nКандидати и служители са негодни за работа в МВР.
\nКЛАС ІХ. БОЛЕСТИ НА ОРГАНИТЕ НА КРЪВООБРЪЩЕНИЕТО (I00-I99) Остър ревматизъм Тук се отнасят: ревматизъм без указание за засягане на сърцето, ревматизъм със засягане на сърцето, ревматична хорея.
\nКъм рубриката се отнасят и преболедувалите от ревматизъм в пристъп, които не се нуждаят от по-нататъшно болнично лечение и при които не са установени дефинитивни ревматични увреждания (клапни и миокардни).
\nКандидатите за служители и Академията на МВР индивидуално се преценяват две години след преболедуването. Индивидуалната преценка включва степен и активност на ревматичния процес, честотата на рецидивите, вид и тежест на клапните поражения, ритъмни и проводни нарушения, тежест на сърдечната декомпенсация, увреждания на ЦНС.
\nСлужителите в зависимост от характера на службата са ограничено годни за срок една година с противопоказания: работа на открито през зимните месеци, влага, тежки физически натоварвания, походи.
\nХронични ревматични болести на сърцето. Клапни пороци Към тази рубрика са включени: хроничен ревматичен перикардит, ревматична митрална стеноза, ревматична митрална инсуфициенция, ревматична митрална стеноза и инсуфициенция, ревматична аортна стеноза, ревматична аортна инсуфициенция, ревматична аортна стеноза и инсуфициенция, болести на други участъци на ендокарда и други ревматични кардиопатии.
\nКъм група „а“ заболяванията с ІІ – ІV степен на сърдечна недостатъчност разрешават индивидуална преценка само при служители по графа 6, които извършват административна работа.
\nКъм буква „б“ са включени сърдечни пороци без тези по буква „а“ със или без първа степен сърдечна недостатъчност. Кандидат-служителите по графи 1 и 4 са негодни, при графи 2 и 3 се следва индивидуална преценка.
\nСлужителите са годни със спазване на противопоказания – излагане на неблагоприятни атмосферни влияния и физически натоварвания.
\nХипертонични болести Тук спадат: есенциална хипертония, хипертонична сърдечна болест, хипертонична бъбречна болест, вторична хипертония (реновазална и др.) и др.
\nАртериална хипертония (АХ) означава повишено систолно и/или диастолно артериално налягане. За нормални стойности се приемат: за систолно – от 110 mmHg до 139 mmHg, а за диастолно – от 70 mmHg до 89 mmHg.
\nИзмерването на кръвното налягане е основен, но не винаги решаващ диагностичен критерий за хипертоничната болест и еднократно установени повишени стойности на артериалното налягане (АН) не са меродавни за експертизата.
\nПреди вземане на решение по годността задължително се прави електрокардиограма(ЕКГ), изследване на очни дъна и бъбречна функция (протеинурия, серумен креатинин), а ехокардиография (ЕхоКГ), велоергономичен тест (ВЕТ) и рентгенография на сърце се извършват по преценка на експертните органи.
\nКласификацията на артериалната хипертония по JNC 7 (Joint national comettee) е следната:
\nСистолно Диастолно Оптимално <120 и <80 Нормално 120 – 129 и/или 80 – 84 Високо нормално 130 – 139 85 – 89 І степен хипертония 140 – 159 90 – 99 ІІ степен 160 – 179 100 – 109 ІІІ степен над/или=180 >/=110 Изолирана систолна >/=140 и <90 АХ І стадий Няма обективни белези на органни промени, при лека степен АХ със стойности на систолното артериално налягане 140 – 159 mmHg и/или стойности на диастолното артериално налягане 90 – 99 mmHg; изолирана систолна хипертония се определя като такава при стойности на систолното артериално налягане, по-високи или равни на 140 mmHg, и стойности на диастолното артериално налягане, по-ниски от 90 mmHg.
\nАХ ІІ стадий Регистрира се поне един от следните белези за органно ангажиране: левокамерна хипертрофия, генерализирано или фокално стеснение на ретиналните артерии, микроалбуминурия 30 – 300 мг/24ч и/или серумен креатинин (мъже 115 – 133 мкмол/л (1,3 – 1,5 мг/дл), жени 107 – 124 мкмол/л (1,2 – 1,4 мг/дл), доказани атеросклеротични плаки на каротидни артерии, аорта, илиачна и феморална артерия: а) умерена степен АХ:
\nОпределя се за такава при стойности на систолното артериално налягане 160 – 179 mmHg и/или стойности на диастолното артериално налягане 100 – 109 mmHg; б) тежка степен АХ:
\nОпределя се за такава при стойности на систолното артериално налягане, по-високи или равни на 180 mmHg и/или стойности на диастолното артериално налягане, по-високи или равни на 110 mmHg.
\nАХ ІІІ стадий 1. Регистрират се прояви на симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи: а) сърце – ангина пекторис, миокарден инфаркт, СН; б) мозък – преходна мозъчна исхемия, мозъчен инсулт, хипертонична енцефалопатия; в) очни дъна – ретинални хеморагии и ексудати със или без едем на папилата; г) бъбреци – серумен креатинин над 133 ммол/л (над 1,5 мг/дл) за мъже и над 124 ммол/л (над 1,4 мг/дл) за жени, протеинурия над 300 мг/24 ч, бъбречна недостатъчност; д) съдове – дисекираща аневризма, симптоми за артериално оклузивно заболяване.
\nСлужителите с хипертонична болест ІІІ стадий (декомпенсиран) с трайно повишено артериално налягане, неподдаващо се на лечение, и настъпили тежки, необратими органни изменения са негодни за работа в МВР.
\nСлужители, освидетелствани с хипертонична болест ІІ стадий при значително повишено артериално налягане с малки недостигащи до нормата колебания и начални органни поражения, се преценяват като ограничено годни с противопоказания: работа, свързана с голямо нервно-психическо и физическо обременяване, нощен труд, походи, покриване на нормативи за физическа подготовка, работа на височина и в шумни и горещи помещения.
\nДруги хипертонии Тук спадат симптоматичните хипертонии. Годността по всички графи се определя според степента на хипертонията, основното заболяване и от развилите се усложнения.
\nИсхемична болест на сърцето Тук се включват: остър инфаркт на миокарда, други остри и подостри форми на исхемична болест на сърцето, стар инфаркт на миокарда, ангина пекторис, други форми на хронична исхемична болест на сърцето.
\nЗа експертното решение е от съществено значение не само наличието, но и степента на коронарната недостатъчност.
\nІ ФК по канадската класификация – „Обичайното физическо натоварване, като ходене или изкачване на стълби, не води до стенокардия“. Стенокарден пристъп се появява при бързо или продължително физическо усилие по време на работа или спортуване – при големи физически натоварвания.
\nІІ ФК по канадската класификация – стенокардия при обичайни физически усилия – „Леко ограничаване на обичайните дейности“. Ангинозна болка се индуцира при бързо ходене или изкачване на стълби, изкачване на наклонен терен, ходене или изкачване на стълби. Патологична е работната проба при 75 W/3 мин.
\nІІІ ФК по канадската класификация – „Значително ограничаване на обичайните физически дейности“. Ходене само на 100 – 200 м по равен терен с нормална крачка и изкачване на един етаж, дори и с бавно темпо, водят до стенокардия. Патологична е работната проба при 50W/3 мин.
\nІV ФК по канадската класификация – „Невъзможност за извършване на каквато и да било физическа дейност без появата на дискомфорт“. Стенокарден синдром може да има и при покой.
\nКъм буква „а“ се отнасят: тежките форми на исхемична болест, изразени атеросклеротични изменения на кръвоносните съдове на сърцето с дълбоки нарушения на функциите, обективизирани посредством функционални методи на оценка, а при необходимост и посредством инвазивни методи, прекаран инфаркт със силно изразени и трайни нарушения на сърдечния ритъм, ИБС с коронарна недостатъчност ІІІ и ІV функционален клас, неповлияващи се от лечение, прекаран инфаркт със следифарктна аневризма, нестабилна стенокардия.
\nКъм буква „б“ се отнасят умерено изразените форми без изразена коронарна недостатъчност.
\nСлужителите, преживели миокарден инфаркт, се преценяват индивидуално. Често повтарящи се стенокардни кризи, постинфарктна аневризма, сърдечна недостатъчност ІІІ – ІV ФК, тежки ритъмни и проводни нарушения утежняват прогнозата. Ако не се очаква благоприятна еволюция и връщане на работа, се взема решение за негодност и преди изтичане на максималния срок на лечение. Броят на инфарктите не е единствен критерий за преценка на годността. За тази оценка е от значение локализацията на настъпилите усложнения, функционалното състояние на сърцето, обективизирано посредством ЕКГ, ехокардиография, велотест, холтер ЕКГ, коронарография и др.
\nКандидат-служителите са негодни с изключение на кандидатстващите като ЛРТП, при които се следва индивидуална преценка.
\nСлужителите са годни за работа при условия на труд с незначителни физически и психически натоварвания. Освобождават се от нощен труд, чести командировки, походи, покриване на нормативи за физическа подготовка.
\nРешенията по годността са дадени в таблицата.
\nБолести на белодробното кръвообръщение Тук спадат: остра и хронична белодробно-сърдечна болест, белодробна емболия (на белодробна артерия и вена), хеморагичен инфаркт, аневризма, стриктура и руптура на белодробната артерия и др.
\nДруги болести на сърцето Към тази рубрика са включени: остър перикардит и други болести на перикарда (хемоперикард, адхезивен и констриктивен перикардит), инфекциозен ендокардит и други болести на ендокарда (болести на митрална, аортна и трикуспидална клапа, уточнени като неревматични), на пулмонална клапа, остър миокардит, обратимите възпалителни бактериални и вирусни заболявания на сърцето.
\nПри органични сърдечни увреди с клапни дефекти – придобити или вродени малформации, сърдечни вмешателства (без инвазивните диагностични методи), клапно протезирани с механични и биологични протези, инфекциозен ендокардит след клапно протезиране, коригирани вродени малформации, състояние след аортокоронарен байпас, след имплантация на интракоронарен стент, РТСА, имплантиране на кардиостимулатор, други хирургически интервенции върху сърцето, годността се определя от характера на заболяването, функционалния клас след интервенцията, от настъпилите усложнения на същата.
\nКъм буква „а“ се отнасят случаите с тежки остатъчни клинични, параклинични и функционални промени в хемодинамиката.
\nКъм буква „б“ се отнасят заболявания с леки остатъчни промени в хемодинамиката.
\nЕкспертните решения по годността при кандидат-служителите се вземат една година след приключило лечение на основание резултатите от функционалното изследване.
\nГодността на служителите с констриктивен перикардит, дори и след сполучлива оперативна корекция, се преценява индивидуално.
\nКардиомиопатия Към тази рубрика се отнасят: първичните кардиомиопатии (ендомиокардна фиброза, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, африканска кардиомиопатия, ендокардна фиброеластоза, други първични кардиомиопатии – идиопатична, констриктивна, обструктивна) и вторични кардиомиопатии (алкохолна, метаболитна, недоимъчна амилоидоза, при електролитни нарушения и вследствие на лечение на карциноми и др.).
\nСмущения на сърдечната проводимост и нарушения на сърдечния ритъм Експертното решение при ритъмните и проводните нарушения на сърцето се взема задължително след клинично изследване в зависимост от наличието или липсата на органични или функционални смущения, като подходът към болните с ритъмни и проводни разстройства трябва да бъде индивидуален. Той се определя от вида на нарушението, характера на основното заболяване и настъпилите временни или постоянни промени в хемодинамиката.
\nНегодни за работа в МВР са кандидат-служителите и служителите с тежки ритъмно-проводни нарушения, като симптоматична сино-атриална болест; AV блок II степен тип Moebitz II; ляв заден хемиблок; бифасцикуларен блок; AV блок III степен (пълен AV блок);синдром на Brugada.
\nИмплантирането на постоянен изкуствен водител на ритъма (Пейс Мейкър), особено при болни без сърдечна недостатъчност, може да доведе до възстановяване на част от загубената работоспособност, което налага вземане на индивидуално решение за годност в зависимост от естеството на работа. Противопоказана е работа, изискваща значими психофизически натоварвания, ненормиран работен ден, нощен труд, продължителни командировки.
\nСлужителите с интермитиращ ІІ и ІІІ степен АV блок с пристъпи на Адамс – Щокс синдром, при положение че не могат да се стабилизират след проведено лечение, са негодни за работа в МВР.
\nИндивидуална преценка по годността, съобразена с естеството на работа, се взема при служители със: пълен десен бедрен блок, съчетан с ляв преден хемиблок, Волф – Паркинсон Уайт синдром тип А и Б, пълен десен бедрен блок без функционални смущения, непълен десен бедрен блок, съчетан с ляв преден хемиблок.
\nПодходящи за административна работа са кандидатите по графи 2 и 3 с А-V – блок І степен .
\nПри LGL и Махайм синдром, при надкамерни (камерни) екстрасистоли І и ІІ клас по Лоун, при алоритмия – решението по графи 3, 5 и 6 е индивидуално, при липса на друго сърдечно страдание.
\nЧести пристъпи от пароксизмална тахикардия, предсърдно трептене и предсърдно мъждене правят служителите неработоспособни по време на пристъпа и негодни за работа като шофьори, пожарникари и за служби, при които прекъсването на работния процес би могло да застраши живота на болния или на околните.
\nСлужителите с интермитиращ ІІ и ІІІ степен АV блок с пристъпи на Адамс – Щокс синдром, при положение че не могат да се стабилизират след проведено лечение, са негодни за работа в МВР.
\nСърдечна недостатъчност (СН) Има четири степени на сърдечна недостатъчност по Нюйоркската кардиологична асоциация (НИХА):
\nІ ФК – при прояви на сърдечна недостатъчност липсват умора, задух, стенокардия при обичайни физически усилия, липсват оплаквания при бърз ход 7 – 8 км/ч.
\nІІ ФК – при прояви на сърдечна недостатъчност лицата са с умерено ограничен капацитет и обичайни физически усилия предизвикват появата на умора, задух дори при равен ход 5 – 6 км/ч.
\nІІІ ФК – при прояви на сърдечната недостатъчност оплакванията от умора, задух, стенокардия се появяват при физически усилия под обичайните – равен ход 3 – 4 км/ч, изкачване до първи етаж.
\nІV ФК – при прояви на сърдечна недостатъчност има необратима на фона на лечението умора, задух и при най-малки физически усилия и/или в покой.
\nКъм буква „а“ се отнасят ІІІ и ІV степен на сърдечна недостатъчност.
\nСлужителите и кандидатите за работа се решават като негодни по всички графи.
\nКъм буква „б“ се отнасят І и ІІ степен на сърдечна недостатъчност.
\nПри І степен на сърдечна недостатъчност кандидатите по графа 3 са годни за административна работа. При ІІ стадий на сърдечна недостатъчност те се решават негодни. Служителите по графи 5 и 6 подлежат на индивидуална преценка със спазване на противопоказани условия на труд – физически и нервно-психически натоварвания.
\nУсложнения и неточно определени болести на сърцето В тази рубрика се включват неквалифицирани другаде сърдечни болести: дефект на сърдечна преграда, придобит; руптура на сухожилни хорди, руптура на папиларен мускул, вътресъдова тромбоза, кардиомегалия и др. Годността се определя от основното заболяване и функционалния дефицит.
\nМозъчно-съдови болести Понятието мозъчно-съдова болест включва различни исхемични и хеморагични нарушения, възникващи в артериалната и венозната част на мозъчното кръвообръщение: субарахноидни кръвоизливи, паренхимни мозъчни кръвоизливи, тромбоза на мозъчни вени и дурални синуси, исхемични нарушения на мозъчното кръвообръщение, съдова деменция.
\nКъм исхемичните нарушения на мозъчното кръвообръщение се отнасят: асимптомни исхемични нарушения на мозъчното кръвообръщение (АИНМК), преходни исхемични нарушения на мозъчното кръвообръщение (ПИНМК), мозъчни инфаркти.
\nПреценката по годността на служители по тази точка се взема при стабилизиране на състоянието, което в зависимост от развитието на клиничните прояви настъпва при ПИНМК след 2 – 3 месеца, при леките и среднотежките инсулти до 6 месеца и при усложнените среднотежки и тежките инсулти от 6 месеца до една година.
\nВ решението трябва да се посочат противопоказаните условия на труд: голямо или продължително психофизическо натоварване, работа при висока температура в тесни и задушни помещения, нощен труд, чести командировки, променливи климатични условия.
\nБолести на артериите, артериолите и капилярите а) със силно изразени органични изменения, с нарушения на функциите, неподдаващи се на трайно оперативно или консервативно лечение; б) с временни трофични и функционални нарушения, подлежащи на лечение.
\nКъм буква „а“ се отнасят аневризми на магистрални кръвоносни съдове, напреднали форми на облитериращ тромбангиит и атеросклероза, вродени малформации с тежки смущения в хемодинамиката на крайниците, артериална емболия и тромбоза и хемодинамично значими стенози, както и състояние след алопластично заменяне на дефект от кръвоносните съдове.
\nКъм буква „б“ се отнасят леките ангионевропатии, които подлежат на лечение, синдромът на Рейно, съдовите малформации, подлежащи на пълна оперативна корекция.
\nКандидат-служителите по 1 и 4 графа са негодни, по 2 и 3 – индивидуална преценка.
\nГодността на служителите се решава индивидуално в зависимост от настъпилите циркулаторни нарушения с функционални ограничения, като се имат предвид естеството на работа и налаганите от нея изисквания. Противопоказани условия на труд са: продължително стоене прав, покриване на нормативи за физическа подготовка, тежки физически натоварвания, работа при студ и влага.
\nБолести на вените, лимфните съдове и лимфните възли. Други и неуточнени болести на органите на кръвообръщението Към буква „а“ са включени: състояние след прекарана дълбока венозна тромбоза, с трайно изразени хемодинамични разстройства, хронична венозна недостатъчност С4, С5, С6 (особено язви в областта на вътрешния малеол), тежки вродени малформации на повърхностни и дълбоки вени, тежки изменения в лимфните съдове, състояния след лигатура или пластично заменени вени. Служителите по графа 5 са негодни за работа, свързана с пренатоварване на долните крайници.
\nКандидат-служителите са негодни по всички графи.
\nКъм буква „б“ са включени: повърхностен тромбофлебит, първични варици на крайниците, венозни малформации с ограничен характер, прекарана дълбока венозна тромбоза, без изразени хемодинамични смущения в крайниците.
\nОперираните служители по буква „б“ подлежат на индивидуална преценка за годност, при която трябва да се има предвид не само тежестта на варикозно променени повърхностни вени, но и тяхното разпространение и настъпили първични или вторични изменения в дълбоката венозна система.
\nКандидат-служителите за работа в МВР се преценяват индивидуално една година след лечението по повод прекарана дълбока венозна тромбоза, без остатъчни циркулаторни и трофични промени, според естеството на работата, която ще изпълняват. Служителите са годни със спазване на противопоказани условия на труд.
\nХемороиди При изследване освен огледа е необходимо да се извърши ректално туширане, оглед с анален спекулум на правото черво, за да се установят особеностите на хемороидите и да се изключи наличието на ректални тумори. Поради това, че източник на кръвоизливите могат да бъдат и възли извън пределите на ректалното туширане, във всички съмнителни случаи трябва да се направи и ректоскопия.
\nПри хемороидалната болест се наблюдават четири степени:
\nІ степен – без оплаквания, при ректално туширане се палпират вътрешни невъзпалени хемороиди, кървят слабо след дефекация, визуализират се при ректоскопия;
\nІІ степен – хемороидите са по-големи и кървенето е по-интензивно, появяват се пролапси със спонтанно репониране;
\nІІІ степен – хемороидите пролабират и се репонират мануално;
\nІV степен – мануална репозиция на големите пролабирали хемороиди е невъзможна.
\nКъм буква „а“ на рубриката се отнасят силно изразени хемороиди (голяма част от плексус хемороидалис е варикозно изменен), тежки, свързани с разстройство на охранването, чести възпаления, тромбозиране, кръвоизливи и инкарцерации или рецидиви след радикално оперативно лечение.
\nКъм буква „б“ се отнасят умерено изразени (вътрешни или външни), рядко кървящи или възпаляващи се хемороиди, които подлежат на оперативно лечение.
\nПри хемороидалните възли с усложнения кандидат-служителите по всички графи са негодни. Годността на служителите се решава индивидуално след проведено лечение съобразно естеството на работата им.
\nПри хемороидални възли І степен освидетелстваните по всички графи са годни, ІІ степен, без усложнения – кандидатите по графи 1 и 4 са негодни. Кандидат-служителите за работа в МВР по графи 2 и 3 подлежат на индивидуална преценка.
\nСлужителите са годни след проведеното лечение. При оперативно лечение се преценяват не по-рано от 6 месеца след интервенцията.
\nВарикоцеле При силно изразено варикоцеле, пречещо на движението, годността на кандидата се определя след оперативно лечение. При умерено изразено варикоцеле, ако кандидатът не желае да се оперира, по графи 1, 2 и 4 се преценява като негоден, а по графа 3 се взема индивидуално решение.
\nПри незначително развитие и след проведено оперативно лечение всички кандидати са годни без ограничения.
\nКЛАС Х. БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА (J00-J99) Остри инфекции на горните дихателни пътища Към тази рубрика са включени: остър назофарингит, остър синуит, остър фарингит, остър тонзилит, остър ларингит и трахеит, остър обструктивен ларингит (круп) и епиглотит и други остри инфекции на горните дихателни пътища с неуточнена локализация. Преценката за кандидатите за работа се прави след проведено лечение и излекуване.
\nДевиация на носната преграда При силно изкривена носна преграда със затруднено носово дишане кандидатите по графи 1, 4 са негодни. По останалите графи решението е индивидуално.
\nПолипи на носа Кандидатите по графи 1 и 4 са годни след проведено оперативно лечение освен в случаите, в които има полипозна дегенерация на синусите.
\nХроничен фарингит и ринофарингит Кандидатите, при които служебните задължения налагат работа в запрашена среда, продължително говорене, контакт с токсични вещества, вредни изпарения, са негодни за служители.
\nПри тежките форми след лечение служителите се ограничават от работа, включваща изброените по-горе противопоказания, за срок от 3 до 6 месеца.
\nХроничен синузит Към буква „а“ спадат хроничните заболявания на един или повече синуси, които са лекувани, включително и оперативно, безуспешно и са усложнени с полипи, фистули, остеомиелити, орбитални или интракраниални усложнения.
\nКъм буква „б“ се отнасят ония хронични заболявания на един или повече синуси, които не се съпровождат с посочените в буква „а“ усложнения.
\nТук са включени и алергичните синуити.
\nАлергичен ринит При тежки случаи, доказани с тестуване, кандидатите по графи 1 и 4 са негодни, останалите се преценяват индивидуално, в зависимост от естеството на работа и необходимостта от контакт с доказания алерген/и.
\nГрип Кандидати и служители са годни с изключение на случаите, при които се получават усложнения с нарушение на функциите на атакувания орган.
\nРешенията тогава се вземат по съответната рубрика.
\nПневмонии и бронхиолит Решенията са в зависимост от вида на причинителя, тежестта на заболяването и изхода след приключване на лечението.
\nХронични болести на долните дихателни пътища Тук се отнасят: бронхит, неуточнен като остър или хроничен, хроничен бронхит, неуточнен, емфизем, астма, бронхиектатична болест.
\nБронхит, неуточнен като остър или хроничен, хроничен бронхит и емфизем По графи 2, 3, 5 и 6 годността се решава индивидуално в зависимост от тежестта на заболяването (брой обостряния годишно, наличие на постоянни симптоми, ограничаващи физическата активност), наличните усложнения (дихателна недостатъчност) съобразно функционалните показатели на дихателната и сърдечно-съдовата система и естеството на работа.
\nКандидатите по графи 1 и 4 са негодни.
\nБронхиална астма За експертното решение се имат предвид анамнестичните данни (пристъпен задух, кашлица, свирене и хриптене в гърдите и др.), обективното състояние, функционалното изследване на дишането (различно изразен обструктивен вентилаторен дефект), положителни бронхопровокационни проби (с физическо усилие, метахолин и др.), резултатите от кожно-алергичните тестове и др.
\nПри доказана бронхиална астма в зависимост от тежестта й годността на служителите се преценява индивидуално. Тежките форми, с чести обостряния, неподдаващи се на медикаментозно лечение, определят негодност за работа в МВР на служителите.
\nСлужителите със среднотежка форма на астма са показани за работа в сухи и светли помещения, без прах и дразнещи газове, нощни смени, продължителни пътувания, контакт с отключващия пристъпите алерген, тежки физически натоварвания.
\nГодни се решават служителите с лека интермитентна форма на бронхиална астма. При леките форми работоспособността е съхранена и само при доказан професионален алерген се налага смяна на професионалните условия.
\nКандидатите за работа по графи 2 и 3 се преценяват като годни само ако астмата е определена като лека с продължителен междупристъпен период, бързо медикаментозно повлияване и когато работата, която кандидатът ще работи, няма да предизвика влошаване на заболяването.
\nБронхиектазии За нуждите на експертизата бронхиектазиите трябва да бъдат доказани с компютърна томография с висока резолюция. Вземането на експертно решение в трудни случаи да става след клинично изследване.
\nКъм буква „а“ се отнасят двустранно разпространени бронхиектазии или едностранно в повече от един белодробен дял, при съчетание с пневмофиброза, при изразена вентилаторна недостатъчност (ВК<50 % от нормата и РО 2 < 55mmНg), чести възпалителни тласъци с две и повече пневмонии годишно.
\nКъм буква „б“ се отнасят ограничени бронхиектазии (едностранни и със засягане само на един дял), но с чести изостряния, изискващи лечение повече от три месеца, с функционални промени в дишането.
\nКъм буква „в“ се отнасят ограничени бронхиектазии (едностранни и със засягане само на един дял), без обостряния и без нарушения на белодробната функция.
\nВодещ критерий при определяне на годността е склонността към чести и продължителни екзацербации, кръвохракът, дегенеративно-възпалителни или деструктивни изменения на стените на бронхите, както и степента на включване в болестния процес на белодробния паренхим.
\nПротивопоказано е извършването на работа, свързана с физическо натоварване, особено при неблагоприятни атмосферни условия (местно и общо охлаждане на тялото), въздействия на прах, иритативни газове, пари и бронхопулмотропни отрови.
\nБолести на белия дроб, причинени от външни агенти Към тази рубрика са включени: пневмокониоза на въглекопачите; пневмокониоза, причинена от азбест и други минерални вещества; пневмокониоза, причинена от прах, съдържащ силиций; пневмокониоза, причинена от друг неорганичен прах, и други – неуточнени; хиперсензитивен пневмонит, предизвикан от органичен прах; пневмонит, причинен от твърди вещества и течности; респираторни състояния, причинени от други външни агенти, и др.
\nДруги болести на дихателната система Тук спадат: емпием, плеврит, абсцес на белия дроб и медиастинума, белодробна конгестия и хипостаза, фиброза на белите дробове след възпаление, други алвеоларни и париетоалвеоларни пневмопатии, заболявания на белите дробове при болести, класирани другаде, други болести на белия дроб, други болести на дихателната система.
\nРешенията по годността за служителите се взема след приключване на лечението съобразно функционалните показатели на дихателната и сърдечно-съдовата система.
\nПневмоторакс Според начина на възникване се различават: спонтанен, травматичен и изкуствен, а според механизма на образуване: отворен, затворен, вентилен, тотален, частичен.
\nПри травматичните, протекли без усложнения след 2 до 3 месеца, служителите на административна работа могат да изпълняват служебните си задължения, а при тези служители, чиято работа изисква физически натоварвания, временната неработоспособност е 4 до 6 месеца. Преценка по годността на служителите при спонтанния пневмоторакс се прави след изясняване на причината, довела до него. Задължително изискване е провеждане на компютърна томография.
\nИндивидуална преценка на кандидатите за работа и Академията на МВР се прави една година след получаване на травматичен неусложнен пневмоторакс съобразно функционалния капацитет на дихателната и сърдечно-съдовата система.
\nКЛАС ХI. БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА (K00-K93) Болести на устната кухина, на слюнчените жлези и челюстите Тук спадат: смущения в развитието и никненето на зъбите, болести на твърдите зъбни тъкани, болести на пулпата и периапикалните тъкани, болести на венците и пародонта, челюстно-лицеви аномалии, включително неправилна захапка, други заболявания, засягащи зъбите и пародонта, болести на челюстите, болести на слюнчените жлези, болести на меките тъкани на устата, с изключение на венците и езика, болести на езика.
\nПри вземане на решение освидетелстването да се извършва след преглед от лекар специалист (стоматолог, лицево-челюстен хирург).
\nБолести на венците и пародонта Буква „а“ включва ІІІ степен – резорбтивният процес е ангажирал 2/3 от дължината на корена, подвижност на зъбите във вертикална посока.
\nРешението по графи 1, 2 и 4 е негоден за работа в МВР.
\nБуква „б“ включва ІІ степен – резорбцията на интерденталната септа е до 1/2 от дължината на корена, подвижност на зъбите в медиодистална или вестибулоорална посока.
\nНегодни са кандидатите по графи 1 и 4.
\nЧелюстно-лицеви аномалии, включително неправилна захапка Тук са включени: макрогнатия, микрогнатия, асиметрия на челюстите, неправилно съотношение между зъбните дъги, аномалии в положението на зъбите, други лицево-челюстни аномалии, които се определят като индивидуални отличителни белези, и кандидатите по графи 1 и 4 се решават като негоден.
\nПо останалите графи годността се решава индивидуално.
\nБолести на хранопровода, стомаха и дванадестопръстника Тук спадат: ахалазия, дифузен езофагиален спазъм, заболявания на хранопровода при склеродермиа, гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), инфекциозни езофагити, дивертикули, хиатус херния, язва на хранопровода.
\nАхалазията е нервно-мускулно заболяване на хранопровода, при което се нарушава преминаването на храната от хранопровода в стомаха поради липсата на перисталтични контракции в средната и долната трета на хранопровода и отсъствието на рефлекторно отваряне на долния езофагеален сфинктер (ДЕС) при гълтане. Заболяването се доказва с рентгеново изследване, манометрия на ДЕС, ендоскопия за изключване на вторична ахалазия при карцином.
\nВ началото на заболяването работоспособността е запазена, но в крайната фаза е трайно нарушена и решението за всички групи служители е негоден.
\nДифузен езофагеален спазъм Представлява моторно заболяване на езофагеалната гладка мускулатура, характеризиращо се с многобройни спонтанни контракции и в същото време наличие и на провокирани от гълтането контракции. Обикновено работоспособността е съхранена. За служителите преценката за годността е индивидуална, а кандидат-служителите са негодни за работа в МВР.
\nЗаболяване на хранопровода при склеродермия Характеризира се с атрофия на гладката мускулатура, прекъсване на контракциите в горните 2/3 от хранопровода, рефлукс през долния езофагиален сфинктер (ДЕС). При наличие на доказана склеродермия и липса на перисталтични контракции в средната и дисталната част на хранопровода служителите и кандидат-служителите се преценяват като негодни за работа в МВР.
\nГастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) Гастроезофагеалният рефлукс е физиологичен феномен, който зависи от редица условия: нормално функциониране на долен езофагеален сфинктер (ограничаващ епизодите на рефлукс), неутрализиращият ефект на относително алкалната слюнка, бързо очистване на хранопровода от рефлуксното съдържимо. Когато тези механизми са нарушени, гастроезофагеалният рефлукс става патологичен и се появяват оплаквания при болния. ГЕРБ може да протече като рефлукс-езофагит, който, макар и рядко, може да се усложни със стриктура на хранопровода, пептична язва, кръвотечение и желязодефицитна анемия, карцином на хранопровода.
\nДиагнозата се поставя с езофагогастроскопия, мукозна биопсия, рентгенография на хранопровод и стомах, рН-метрия.
\nРаботоспособността е съхранена и само при тежки обостряния може да бъде временно ограничена. Служителите и кандидат-служителите с ГЕРБ без усложнен рефлукс езофагит са годни за работа.
\nПри ГЕРБ І и ІІ степен, кандидатите по графи 1 и 2 – за индивидуална преценка, по графа 3 – годни, по графа 4 – негодни.
\nКандидат-служителите с ІІІ и ІV степен рефлукс-езофагит с усложнения, установени ендоскопски, са негодни, индивидуална преценка при кандидатстващи като ЛРТП.
\nСлужителите с ІІІ и ІV степен се преценяват индивидуално, като се ограничават по отношение на труд, свързан с големи психонатоварвания, уредна гимнастика, заемане на продължително принудително наведено положение на тялото.
\nПри тежко протичащи рефлукс-езофагити с усложнения, с изчерпани терапевтични възможности, служителите се преценяват като негодни за работа в МВР.
\nСтриктура на хранопровода Стесненията на хранопровода се срещат при голям брой придобити и вродени аномалии и състояния. Основен симптом е различно изразената по степен дисфагия. Дисфагията обикновено настъпва при стеснение на лумена на хранопровода под 5 мм. Стриктури на хранопровода независимо от етиологията им с противопоказания за оперативно лечение, довели до увреждане на охранването, определят кандидат-служителите като негодни.
\nПри служители с изкуствен хранопровод се прави индивидуална преценка.
\nИнфекциозни езофагити Напоследък нараства честотата на имунодефицитните състояния и поради това инфекциозните езофагити зачестяват. Те могат да бъдат причинени от вируси, бактерии, гъбички или паразити. При някои много тежко имунокомпрометирани болни могат да съществуват едновременно два и повече причинители.
\nЛечението е ефективно, ако е насочено срещу изолирания причинител.
\nРаботоспособността се определя от тежестта на имунодефицитното състояние, довело до това усложнение.
\nГодността за служители и кандидат-служители се преценява индивидуално след проведено лечение.
\nДивертикули на хранопровода Работоспособността е запазена. Служителите и кандидат-служителите са годни за работа в МВР при асимптоматично протичащите дивертикули. При дивертикули, водещи до тежки нарушения в гълтането, кандидат-служителите и служителите са негодни.
\nХиатус херния Кандидат-служителите с доказана, неусложнена хиатална херния са годни за административна работа. Кандидатите за Академията на МВР са негодни.
\nЯзва на хранопровода Годността на кандидатите се определя след проведено лечение.
\nСиндром на Mallory Weiss Представлява лезия в областта на долен езофагиален сфинктер (ДЕС), най-често явяващ се след упорито повръщане, довело до разкъсване в областта на сфинктера и кардиалната част на стомаха, съпроводено с кръвоизлив. Кандидатите се преценяват индивидуално след етиологично уточняване на синдрома и не по-рано от една година след диагностицирането му.
\nЯзвена болест Тук спадат: пептична язва на стомаха, на дванадесетопръстника, гастро-йеюнална язва и с друга локализация в горен гастроинтестинален тракт (ГГИТ).
\nДоказването на язвения дефект става по ендоскопски и рентгенов път. От етиологична гледна точка е необходимо изследване на Helicobacter pylori инфекцията, което става чрез уреазен тест, серологично, микробиологично, хистологично или чрез дихателен тест. За предпочитане е използването синхронно на два теста. Ако се касае за стомашна язва, са необходими множество биопсии за хистологично отхвърляне на язвен тип карцином на стомаха.
\nЯзвената болест се смята за активна в случаите, когато е доказана с ендоскопско изследване, когато освен клинични данни се установяват сигурни преки рентгенови признаци за язвена болест, депо или ниша или когато се докаже трайна деформация на булбус дуодени с изразен дуоденит и групирани ерозии тип „сол-пипер“.
\nПри установяване на „активна“ язвена болест (по смисъл на цитираните по-горе изисквания), без трайна деформация на булбуса и оперативно лечение на усложнена такава, кандидатстващите по графа 1, 2 и 4 са негодни, по графа 3 – индивидуална преценка.
\nСлужителите в МВР с активен язвен дефект са годни след проведено лечение.
\nПри язвена болест с усложнения (перфорация с последващо зашиване на язвата или с резекция на стомаха (пилор-дуоденална стеноза и др.), тежки рецидиви и тежко протичане кандидатстващите по графи 1 и 4 са негодни, по графи 2 и 3 – индивидуална преценка.
\nПри язвена болест в ремисия кандидатстващите за работа и служителите са годни.
\nПо преценка на експертните органи служителите са годни с противопоказани условия на труд: без тежки физически натоварвания, продължителни командировки, покриване на нормативи за физическа подготовка, нощен труд, за срок от 6 месеца до една година.
\nПри упорита язвена болест, която не се поддава на лечение и е съпроводена от чести усложнения (цитирани по-горе), по графи 5 и 6 се взема индивидуално решение.
\nГастрит и дуоденит В групата на хроничните гастрити се обособяват: тип А (гастрит, предимно автоимунен в корпуса на стомаха), тип Б – предимно антрален (свързан с Helicobacter pylori) и тип АБ.
\nКъм особените форми гастрити са включени: лимфоцитен, еозинофилен и грануломатозен. Диагнозата се поставя ендоскопски и хистологично.
\nПри острите гастрити кандидат-служителите след проведено лечение са годни за работа в МВР.
\nПри автоимунни гастрити, тежки хронични атрофични, при ерозивни булбити със сериозни нарушения в храносмилането и нарушено общо охранване, хроничен илеус на дуоденума, фистули, стенози и др. кандидатите са негодни, а служителите се преценяват индивидуално.
\nБолести на апендикса Тук се включват: остър апендицит, апендицит неуточнен, други форми на апендицит, други болести на апендикса.
\nПо всички графи са годни 2 – 3 месеца след проведено оперативно лечение без усложнения.
\nАбдоминална херния а) гигантска, неподлежаща на оперативно лечение, със значителни функционални смущения; всички кандидат-служители се преценяват като негодни; годността за служителите се определя според естеството на работа; б) подлежаща на оперативно лечение или незатрудняваща функциите на организма, хернии от всякакъв вид, които не пречат на движението и на изпълнението на служебните задължения.
\nВсички служители и кандидат-служители са годни 2 – 3 месеца след успешно оперативно лечение. Служителите при необходимост се ограничават от физически натоварвания за срок от 3 до 6 месеца.
\nНеинфекциозни ентерити и колити Тук спадат регионален ентерит (болест на Крон), улцерозен колит и други неинфекциозни гастроентерити и колити, проктоколит и други, уточнени като алиментарни, алергични, неинфекциозни или токсични.
\nБолестта на Крон и улцерозният колит са хронично рецидивиращи чревни възпалителни заболявания с неизвестна причина. При тежко протичащо заболяване може да се стигне до сериозни усложнения – сепсис, токсичен мегаколон, чревна перфорация, интестинална обструкция, фистулизиране, малигнизация, поради което кандидатите за работа по 1, 2 и 4 графа са негодни.
\nВ зависимост от хода на развитие на заболяването и естеството на работа се определя годността. При неусложнените форми за кандидатите по графа 3 и служителите по графи 5 и 6 преценката е индивидуална.
\nСъдови болести на червата Исхемията на червата е краен резултат от прекъсване или редукция на тяхното кръвоснабдяване. Клиничните прояви варират от умерени хронични симптоми до катастрофално остри епизоди, от остра коремна болка, шок, перитонит, хронична болка след нахранване, загуба на тегло, ректално кървене.
\nЛицата със съдова недостатъчност на червата са с трайно намалена работоспособност.
\nКакто служителите, така и кандидат-служителите са негодни.
\nСиндром на раздразненото черво (колон иритабиле) При този синдром, както и при тънкочревни ензимопатии и глутенова ентеропатия, общото е диаричният синдром, явяващ се в резултат на повишен мотилитет, ензимен дефицит и глутенова непоносимост. Среднотежките и тежките форми вторично довеждат до включване в патологичния процес и на други системи и органи, поради което кандидатите за работа по графи 2 и 3 и служителите се преценяват индивидуално. Кандидатите по графи 1 и 4 са негодни.
\nДруги болести на червата и перитонеума Тук са включени: чревна непроходимост без указания за херния и дивертикули на червата, състояния след еднократен илеус, субилеус, сутура на черва, опериран дивертикул на черва, без обширна резекция, функционални смущения на храносмилателната система, некласирани другаде, анална фисура, абсцес на анална или ректална област, перитонит и др.
\nЕдна година след проведено оперативно лечение, при липса на функционални нарушения или рецидив, кандидат-служители и служители се освидетелстват като годни.
\nАбсцес на ануса и ректума Служителите се решават като негодни при тези два вида страдания след неколкократно рецидивиране и неподлежащи на по-нататъшно оперативно лечение, при големи цикатрикси, деформиращи ануса и околността му, при обширни мацерации и вторично възпаление, поради тежестта на протичане на заболяванията и необходимостта от специални хигиенни грижи.
\nДруги болести на червата Към тази рубрика се отнасят: анален и ректален полип, пролапс на ректума, стеноза на ануса и ректума, кръвотечения, абсцес на червата и др.
\nПролапс на ректума касае случаите, при които има изпадане на всички слоеве на червото.
\nВ зависимост от големината на пролабиралата част и резултата от проведеното лечение се определя и годността на освидетелстваните кандидат-служители.
\nПри пролапс над 5 см или рецидив след проведено оперативно лечение или подлежащ на такова се определя негодност по всички графи.
\nПри леко пролабиране и без усложнения, след проведено оперативно лечение, служителите са годни по всички графи, кандидатите по графи 1 и 4 са негодни, а по графи 2 и 3 се преценяват индивидуално.
\nОстра и подостра некроза на черния дроб Обект на експертната оценка по годността са предимно служители, тъй като кандидатите са негодни.
\nЧести причини са: остър вирусен хепатит, особено така нареченият фулминантен хепатит, химически агенти, наркотични субстанции, медикаменти, тежки метали, стеатоза и некроза при бременност, нарушения на кръвообръщението, тежко протичащи инфекциозни заболявания.
\nТежката остра некроза на черния дроб е резултат на масивна некроза на чернодробния паренхим. При разгъната клинична картина на хепатаргия се засягат всичките му функции. Болните обикновено завършват със смърт. Малка част от тях могат да оздравеят, като развиват едровъзлест цикатриксиален черен дроб. Затова кандидатите за работа в МВР и служителите, преживели остра чернодробна некроза, се преценяват като негодни.
\nПри останалите форми годността на служителите и кандидатите се определя след стабилизиране на състоянието и нормализиране на биохимичните показатели (СГОТ, СГПТ, АФ, ГГТП, общ билирубин с фракции, протеинограма, урея, креатинин, електролити, ПКК, коагулационен статус, специфични изследвания за токсичен момент, микробиологични и вирусологични изследвания при инфекциозна етиология).
\nХронични болести и цироза на черния дроб.
\nСтеатоза и стеатозен хепатит Дължат се на дифузно натрупване на неутрални мазнини (триглицериди) в хепатоцитите. Причините за чернодробната стеатоза са: алкохолна консумация, обезитас, захарен диабет, недохранване с протеини, продължително парантерално хранене, чревен байпас, прием на медикаменти – метотрексат, витамини, аспирин, глюкокортикостероиди, синтетични естрогени. Заболяването обикновено протича безсимптомно. Белег за него може да бъде хепатомегалията. Когато се касае за стеатозен хепатит, аминотрансферазите се покачват значително. Диагнозата може да се постави с ехография или КТ на черния дроб.
\nПрогнозата на заболяването в ранните стадии е добра, когато се преустанови въздействието на етиологичните фактори. При по-тежък стеатозен хепатит има възможност за преход в чернодробна цироза, затова служителите се ограничават от тежък физически труд, работа със срочен и кампаниен характер, с големи отговорности, работа в неудобно, принудително положение на тялото, с притискане на чернодробната област, вибрации, неправилен режим на хранене, контакт с хепатотропни отрови, инфекции, високи температури, нощен труд.
\nКандидатите със стеатозен хепатит се преценяват като негодни по графи 1 и 4, при графа 3 е индивидуална преценка. При установена лека степен на чернодробна стеатоза кандидатите по графи 1 и 4 могат да бъдат преосвидетелствани шест месеца след проведено лечение при нормални функционални показатели, по графи 2 и 3 са годни.
\nХронични хепатити Представляват група от чернодробни заболявания с различна етиология и тежест, при които възпалението и некрозата са налице през последните 6 месеца. Леките форми обикновено имат бавна прогресия, докато тежките форми са свързани с фиброобразуване и с промяна в архитектониката, което може да доведе до сформиране на чернодробна цироза.
\nПрогнозата на хронично активния хепатит (ХАХ) е по-неблагоприятна в сравнение с персистиращия, тъй като има подчертана тенденция да еволюира към чернодробна цироза. Доказан ХАХ с тежка степен активност на процеса обуславя трайно намалена работоспособност и определя служителите като негодни за работа в МВР.
\nАвтоимунният хепатит е тежко заболяване, често трудно повлияващо се от провежданото лечение и със склонност към прогресиране в чернодробна цироза.
\nХроничните хепатити се изявяват клинично в по-напреднал стадий, носят продължителна неработоспособност и затова се търсят активно при експертната преценка по годността на кандидат-служителите. При доказването им клинично, лабораторно, инструментално или чрез сляпа чернодробна биопсия (СЧБ), те се решават като негодни. При леките форми на персистиращия хроничен хепатит за лицата, кандидатстващи по трудово правоотношение, се следва индивидуална преценка.
\nПри служителите преценката за годност е индивидуална, след стабилизиране на състоянието, в зависимост от клиничния ход и придружаващите заболявания (панкреатит, диабет, възпалителни заболявания на жлъчните пътища).
\nЧернодробна цироза Хронично прогресиращо увреждане на черния дроб, при което се съчетават процеси на клетъчна некроза, възлеста регенерация и дифузно разрастване на съединителната тъкан, в резултат на което се нарушава нормалната архитектоника. Нарушават се също порталното и артериалното кръвоснабдяване на черния дроб. Причините за чернодробна цироза са вирусните В, С и Д хепатити, алкохолът, медикаменти, токсини, сърдечно-съдовата недостатъчност, както и значителното натрупване на минерали в черния дроб, хемохроматозата, цирозата на Wilson и др.
\nВ зависимост от степента на чернодробна декомпенсация се различават три стадия на заболяването по Чайлд-C (тежка форма), Чайлд-B (среднотежка форма) и Чайлд-A (лека форма).
\nГолемите усложнения на цирозите са портална хипертония, кървене от варици на хранопровода, спленомегалия и хиперспленен синдром, асцит, хепаторенален синдром, спонтанен бактериален перитонит, чернодробна енцефалопатия, първичен чернодробен рак.
\nБолните с чернодробна цироза и в компенсиран стадий са с ограничена работоспособност.
\nПреценката за годност на служителите с компенсирана чернодробна цироза е индивидуална. Служителите с декомпенсирана чернодробна цироза Чайлд-С стадий са негодни. При Чайлд-В и А стадий за служителите с лека форма на чернодробна цироза може да се направи индивидуална преценка в зависимост от естеството на работа. Кандидат-служителите както с компенсирана, така и с декомпенсирана чернодробна цироза са негодни. По графа 3 – индивидуална преценка, само при Чайлд-А стадий.
\nПървична билиарна цироза (ПБЦ) Приема се, че се касае за автоимунно хронично холестатично чернодробно заболяване, характеризиращо се с деструкция на интерлобуларните и септалните жлъчни канали, бавно прогресиращо, което евентуално може да доведе до чернодробна цироза.
\nДиагнозата се поставя въз основа на морфологичната оценка и имунологичните изследвания (антимитохондриални антитела и JgM). Прогнозата на заболяването е относително по-добра от прогнозата на другите видове цирози. Средната продължителност на живота след поставяне на диагнозата е 10 – 20 г. Болните в безсимптомния стадий на болестта са със запазена работоспособност, а в стадия на билиарната цироза са неработоспособни. Преценката за годност при служителите с ПБЦ е както при чернодробната цироза. Кандидат-служителите са негодни за работа в МВР, индивидуална преценка по графа 3 в безсимптомния стадий.
\nХемохроматозата е генетично заболяване, водещо до натрупване на наднормено количество желязо в хепатоцитите при първичната и в ретикулоендотелна система (РЕС) при вторичната хемохроматоза в резултат на увредена чернодробна абсорбция. Черният дроб е прицелен орган за натрупване на желязо. Заболяването прогресира от хроничен хепатит до цироза.
\nДиагнозата се поставя въз основа на морфологичното изследване и генетичен анализ. Прогнозата на заболяването е сериозна. Тя се влошава и от честото настъпване на сърдечно-съдова недостатъчност и от развитието на първичен чернодробен рак. Още в началния период на чернодробна цироза работоспособността на болните е намалена.
\nКандидат-служителите с хемохроматоза са негодни за работа в МВР. Служителите се преценяват в зависимост от стадия и степента на декомпенсация на заболяването.
\nАбсцес на черния дроб Чернодробният абсцес е ограничено гнойно разпадане на чернодробния паренхим. В зависимост от това, дали се развива в неповредена чернодробна тъкан, или е резултат от нагнояване на предшестващи патологични образувания (раков възел, посттравматичен хематом), се приема първичен или вторичен произход. Причинителите могат да бъдат бактерии, протозои, чревни паразити.
\nПрогнозата на амебния абсцес е по-добра от тази на пиогенния. При благоприятен изход от лечението на чернодробния абцес преценката по годността за работа в МВР се прави от 6 месеца до една година след проведено лечение.
\nСиндром на Gilbert – идиопатична нехемолитична жълтеница.
\nНарушен е механизмът на трансфер на билирубина и неговата конюгация при намаление или липса на активност на ензима глюкуронилтрансфераза. Установява се повишение на серумния неконюгиран билирубин с хипербилирубинемия над 50 ммол/л.
\nСиндром на Dubin – Johnson Дължи се на секреционен блокаж на конюгирания билирубин от чернодробната клетка към жлъчните пътища. Лабораторно се установява увеличен билирубин до 34 – 85 ммол/л за сметка на конюгираната фракция. Аминотрансферазите са нормални.
\nСиндром на Dubin и Rotor – Stranskу на хипербилирубинемия Касае се за ензимно блокиране на преминаването на конюгирания билирубин от чернодробните клетки в жлъчните каналчета.
\nЗа диагнозата са важни лапароскопията – характерен образ и оцветяване на черния дроб и СЧБ.
\nПри всички изброени по-горе ензимопатии решението е негоден по графи 1, 2, 4. По графи 3, 5 и 6 – индивидуална преценка, ако стойностите са в границите 34 – 60 ммол/л.
\nКандидат-служителите с установена фамилна хипербилирубинемия със стойности на общия билирубин над 60 ммол/л, потвърдени при нееднократни изследвания, се решават негодни.
\nСиндром на Budd-Chiari – обтурация на чернодробните вени на различно ниво.
\nСреща се при туморни заболявания, тромбози, токсични увреждания, химиотерапия, лъчетерапия.
\nПрогнозата е лоша. Работоспособността е загубена. Всички служители и кандидат-служители са негодни.
\nХолелитиаза и други болести на жлъчния мехур и жлъчните пътища Към тази рубрика са включени: холелитиаза, остър и хроничен холецистит, с техните усложнения (хидропс, емпием, гангрена и перфорация на жлъчния мехур), холедохолитиаза, холангит и холангиохепатит.
\nСлужителите с жлъчнокаменна болест, протичаща с чести и продължителни кризи, подлежат на оперативно лечение.
\nСлужителите с безсимптомна и диспептична форма на холелитиаза са годни по всички графи.
\nПреценка по годността се прави след стабилизиране на физическото състояние и до възможното възстановяване на лабораторните показатели. Решенията по годността са дадени в таблицата.
\nБолести на панкреаса Тук са включени остри и хронични панкреатити, кисти и псевдокисти, некроза, калкулоза, атрофия, цироза и др.
\nВажни за диагнозата са секретиновият и холецистокининов тест, ехографията, КТ, МРТ, ERCP, ендоскопската транслуменна ехография.
\nРешенията по годността за всички групи служители с тежка екзо- и ендокринна недостатъчност на панкреаса, протичаща с тежка функционална декомпенсация и значително увреждане на общото състояние, се преценяват като негодни за работа в МВР.
\nСтомашно-чревен кръвоизлив Най-честата причина за кървене от горен гастро-интестинален тракт (ГИТ) са: варици на хранопровода, синдром на Mallory-Weiss, стомашна и дуоденална язва, пептична язва в остър и хроничен стадий, полипи на стомаха, стомашен карцином, ерозивен гастрит и др.
\nПричина за кървене от долен интестинален тракт (ДИТ) са: хемороиди, дивертикулоза на дебелото черво, исхемични колити, Мекелов дивертикул, коло-ректален карцином, улцерозен колит, болест на Крон, солитарен улкус на ректума, самоампутация на полип и др.
\nДиагнозата се поставя въз основа на клиничните данни, фиброгастродуоденоскопия, колоноскопия, ректоскопия, иригография, ангиография.
\nСлед клинично уточняване годността се решава по съответстващата на основното заболяване рубрика.
\nНарушена чревна резорбция Заболяванията на тънкото черво често са придружени със смущения в чревната функция и клинично се появяват като малабсорбтивни синдроми. Първопричината за малабсорбцията може да бъде и в друг орган, който е с нарушена функция (ендокринна панкреасна недостатъчност след резекция), Zollinger Ellison синдром, намалено отделяне на жлъчни киселини в чревния лумен при чернодробни заболявания, ендокринни и метаболитни заболявания, карциноиден синдром и много други.
\nКЛАС ХІІ. БОЛЕСТИ НА КОЖАТА И ПОДКОЖНАТА ТЪКАН (L00-L99) При експертното решение на болестите на кожата и подкожната тъкан се вземат под внимание: етиологията, патогенезата, клиничното протичане на заболяването, както и тежестта, стадият, формата, локализацията, срокът и ефектът от проведеното лечение и отражението на заболяването върху други органи и системи. От съществено значение е и въздействието на униформеното облекло и обувки при изпълнение на изискванията на службата.
\nВ зависимост от тежестта заболяванията на кожата и подкожната тъкан се определят като: а) заболявания с тежко протичане и доказана лоша прогноза: наследствен ангиоедем, атопичен дерматит – тежки форми, хронична екзема – упорито рецидивиращи и генерализирани форми, булозни дерматози – тежки форми, еритематозни състояния, ХИВ/СПИН, системен лупус еритематодес – хронично разпространени форми, прогресивна системна склероза, псориазис – тежки, генерализирани и често рецидивиращи форми, кератодермия – тежки форми, груб келоиден цикатрикс, хипертрофични и атрофични състояния на кожата – тежки форми, некротично акне – тежки изразени форми, пустулозно акне – тежко изразени форми, акне пустулозно-кистозно и фулминантно-генерализирани форми, акне инверса, хронични язви на кожата – тежко изразени форми, сифилис – вроден, третичен и невросифилис, уртикария – хронична, злокачествени тумори на кожата – меланома малигнум, лимфоми, туберкулоза на кожата, порфирии, неврофиброматоза, мастоцитоза, хистиоцитоза, ихтиози, хидраденит, цикатрисиална алопеция, съдови заболявания на кожата, цикатрикси и фибрози, вродена алопеция и др.; б) упорито рецидивиращи и среднотежки по разпространение и увреда заболявания : атопичен дерматит, хронична екзема, булозни дерматози, еритематозни състояния, колагенози – лупус еритематодес, склеродермии, дерматомиозит/ полимиозит, псориазис и подобни състояния, кератодермия, хипертрофични и атрофични състояния на кожата, други дерматози, акне пустулозно-кистозно и фулминантно, некротично акне, пустулозно акне, хронични язви на кожата, уртикария, съдови заболявания на кожата, артерио-венозни малформации цикатрикси и фибрози;
\nЗа служителите и кандидат-служители по графа 3 в зависимост от локализацията, тежестта, хода на заболяването и след проведено лечение решението за годност е индивидуално по букви „а“ и „б“; останалите кандидат-служители са негодни; в) леките форми на горепосочените заболявания и следните заболявания: целулит и абсцес на пръстите на ръката или крака, остри лимфаденити, импетиго, инфекции, локализирани в кожата и подкожната тъкан, еритемосквамозни дерматози, дерматит, дължащ се на погълнати вещества, лихен, мазоли и калозитети, болести на ноктите, болести на космите и космените фоликули и пигментни нарушения; годността се решава индивидуално в зависимост от стадия, разпространението на заболяването и ефективността на проведеното лечение и е отразена в таблицата.
\nФоликуларни кисти на кожата и подкожната тъкан Кисти, които не се нуждаят от оперативно лечение, не пречат на годността за работа в МВР.
\nКисти, инцизирани и с незаздравели следоперативни фистули, често възпаляващи се при многофистулни ходове с големи кухини, определят кандидатите по 1 и 4 графа като негодни.
\nКЛАС ХІІІ. БОЛЕСТИ НА КОСТНО-МУСКУЛНАТА СИСТЕМА И СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН (М00-М99) Артропатии. Инфекциозни артропатии Тук се отнасят пиогенният, септичният артрит, реактивният артрит и сакроилеит, синдромът на Райтер.
\nПри тези заболявания кандидатите за служители са негодни с изключение на леките форми, които позволяват индивидуална преценка по графи 2 и 3.
\nПри ограничения в подвижността на ставите след завършване на лечението или при чести рецидиви годността при служителите се решава индивидуално с противопоказания. Противопоказани са тежки физически натоварвания, работа при студ и влага, продължително еднообразно повтарящи се движения на крайниците, покриване на нормативи за физическа подготовка.
\nПри липса на остатъчни ставни изменения или рецивиди се взема решение за годност с противопоказания за срок от шест месеца до една година.
\nВъзпалителни полиартропатии. Ревматоиден артрит Към тази рубрика са включени: ревматоиден артрит със/без висцерално или системно засягане, синдром на Felty, ювенилен хроничен полиартрит, болест на Стил (Still), хронични постревматични артропатии и др.
\nКандидатите са негодни по графи 1, 2 и 4, по графа 3 – индивидуална преценка.
\nЛеките форми на ревматоиден артрит с бавен ход на развитие не налагат промяна на годността за служителите.
\nПри среднотежките и тежките форми при настъпване на ремисия служителите се освобождават от тежки физически натоварвания, походи, покриване на нормативи за физическа подготовка, работа при студ и влага.
\nПодагра и други кристалоидни артропатии Тази рубрика включва артрит или синовиит, причинен от кристали: подагрозен артрит, хидрокалциноза, причинена от калциев фосфат, пирофосфат, неуточнени артропатии, дължащи се на кристали.
\nКандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 са негодни.
\nПо графа 3 се решават негодни тези кандидати, които имат значителни изменения на костите на стъпалото и обширни тофи и които ще упражняват тежък физически труд. Служителите се преценяват индивидуално според степента на ставните увреждания, честота на подагрозните пристъпи и ефективността на лечението.
\nАртропатии при други болести, класирани другаде Тук се отнасят артропатиите, свързани с ендокринни, метаболитни, неинфекциозни стомашно-чревни, кръвни, кожни, белодробни, алергични и други заболявания.
\nГодността на кандидат-служителите с лека степен на ставна увреда по графи 2 и 3 се преценяват индивидуално в зависимост и от основното заболяване.
\nКандидат-служителите по графи 1 и 4 са негодни за работа в МВР. Тежката степен на ставно увреждане определя индивидуална преценка за служителите и кандидат-служителите като ЛРТП в зависимост от естеството на работа.
\nАртрози Годността се определя въз основа на нарушената функция: а) тежки форми със значително нарушение на функциите на ставите; б) среднотежки форми с умерено нарушение на функциите на ставите; в) леки форми с незначително нарушение на функциите на ставите.
\nЗа умерени нарушения по буква „б“ се приемат: раменна става – отвеждане от 90 до 110°, дори и при незначителни ограничения на лакътната става, при незначителни ограничения на проносупинацията на предмишницата, но при запазена хватателна способност на ръката; лакътна става – флексия 30 – 90° при значително ограничаване на проносупинацията на предмишницата, които са компенсирани за сметка на съответстващите движения на всички сегменти в раменната става и при запазена хватателна способност на ръката; гривнена става – наличие на движение във воларна посока 20° и в дорзална посока 20° или общ обем на движения 40°; тазобедрена става – флексия 90 – 110° абдукция и аддукция – общ обем на движения 40°, и ротация с външна и вътрешна, общ обем – 30 – 40°, при запазена конгруентност на ставата или с незначителни дистрофично-дегенеративни изменения при наличие на стабилност в колянната и глезенната става; колянна става – флексия 90 – 110°, при липса на болезненост и при наличие на стабилност в колянната и глезенната става; глезенна става – плантарна флексия до 20° и дорзална флексия до 10° или общ обем на движението 30° при липса на болезненост и оток на стъпалото при нормална функция на колянната става.
\nОграниченията в движенията на ставите извън диапазона на умерените нарушения се отнасят съответно към букви „а“ и „в“ на рубриките.
\nВ случай че оперативното лечение е наложило ендопротезиране на засегнатите стави, служителите се преценяват индивидуално предвид резултата от операцията и съобразно изпълняваната служба.
\nПлоско стъпало (придобито) Плоското стъпало е противопоказание за работа в МВР по графи 1 и 4.
\nДиагнозата плоско стъпало се поставя от специалист ортопед след плантография и профилна рентгенова снимка, направена на необременено ходило. Решение за негодност се взема при плоско ходило с височина под 2,9 см (височината на триъгълника, образуващ се от свързването на главичката на първа метатарзална кост, петният туберкул и ставната цепка на кубоидно-петната кост).
\nВътреставни увреждания на колянната става Колянна нестабилност, доказана със съвременни диагностични методи (артроскопия и МРТ), прави кандидатите за работа в МВР по графи 1 и 4 негодни. След оперативно лечение без усложнения и пълен обем на движения в коляното се преценяват като годни. За служителите и кандидати по графи 2 и 3 годността се решава индивидуално според изискванията на службата.
\nПри скъсани менисци, които подлежат на оперативно лечение, годността за работа в МВР се преценява шест месеца след извършена без усложнения операция. Служителите са годни за работа с противопоказания: тежки физически натоварвания на долните крайници и покриване на нормативи за физическа подготовка за срок шест месеца.
\nРецидивиращи луксация и сублуксация на става Кандидат-служителите с хабитуални луксации на раменна, лакътна става и колянна капачка са негодни по графи 1 и 4. Преценяват се за годност една година след успешно оперативно лечение.
\nСлужителите, провели оперативно лечение след приключване на временната неработоспособност, се освобождават от тежка физическа работа, покриване на нормативи за физическа подготовка за срок от 6 месеца до една година.
\nСистемни увреждания на съединителната тъкан Включва всички болести на колагена, чиито прояви не са ограничени в една-единствена система.
\nЗаболявания с лоша прогноза: дисеминиран лупус еритематодес, дерматомиозит, полимиозит, системна склеродермия, нодозен полиартериит и др.
\nКандидат-служителите са негодни. При леки, субклинични форми кандидатите по графа 3 подлежат на индивидуална преценка.
\nПри служителите с тежки генерализирани форми, с напреднала артроза на големите стави и значително нарушение на функциите решение за годност се взема в зависимост от етиологията, клиничната форма на заболяването, броя и степента на засягане на ставите, висцералните поражения и резултата от проведеното лечение.
\nПри начални форми с бавно протичане, при леки или липсващи морфологични промени в ставите, без висцерални усложнения по преценка на експертните лекарски комисии служителите могат да бъдат годни, с противопоказани условия на труд.
\nПри леките и субклиничните форми на системен лупус еритематодес работоспособността е запазена. При изразено васкуларно засягане работоспособността е загубена до влизане в ремисия, а при невъзможност за постигане на ремисия или локализации в жизненоважни органи служителят се преценява като негоден за работа в МВР.
\nДорзопатии. Деформиращи дорзопатии: Гръбначни изкривявания Степента на изразеност на гръбначните изкривявания (кифоза, лордоза и сколиоза) се измерва по метода на Cobb в градуси.
\nПри кифоза над 40° кандидатите по графа 1 и графа 4 са негодни.
\nПри сколиозата водещият клиничен белег е изкривяването на гръбначния стълб във фронталната равнина. Изкривяването е доказуемо по обективен път чрез рентгенограма, на която може да се установи и най-леката сколиоза, да се определи нивото й, фиксирана ли е, големината на ъгъла на отклонението. При ъгъл над 15 градуса, измерен по метода на Cobb, кандидатите за служители на МВР по графа 1 и кандидатите за АМВР се решават негодни. При останалите кандидати и при служителите решението е индивидуално в зависимост от естеството на работа.
\nБолест на Шоерман – Мау При засягане на четири и повече прешлена над IX гръден или три или повече под него със значителни вторични изменения кандидатите за работа в МВР се определят като негодни. При засягане на по-малко прешлени и с по-леки вторични изменения решението за кандидатите по графи 1 и 4 отново е негоден. Индивидуалната преценка е съобразно естеството на работа, тъй като заболяването налага противопоказания за работа: тежки физически натоварвания, студ и влага, покриване на нормативи за физическа подготовка.
\nСпондилопатии. Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев) При тежките форми на болестта на Бехтерев кандидатите по графи 1, 2 и 4 са негодни, индивидуална преценка по графа 3. При леките форми индивидуална преценка и по графа 2. При ЛРТП се допуска индивидуална преценка за леките и тежките форми в зависимост от естеството на работа.
\nГодността на служителите се решава индивидуално, като се препоръчва спазване на противопоказания: тежки физически натоварвания, работа при студ и влага, покриване на нормативи за физическа подготовка.
\nСпондилоза и сродни заболявания Към тази рубрика се отнасят цервикална, торакална, лумбална спондилоза със/или без миелопатия, хиперостози и други спондилози.
\nРешенията се вземат според тежестта на заболяването и са дадени в таблицата.
\nУвреждания на междупрешленните дискове Към тази рубрика са включени: уврежданията на междупрешленните дискове в шийния, гръдния, гръднопоясния и пояснокръстния отдел, без или със миелопатия, радикулопатия, лумбаго, телца на Schmorl и други неуточнени увреждания на междупрешления диск.
\nЗа доказването му е необходимо да бъдат направени рентгенография, КТ, МРТ, сакокаудография, ЕМГ, ЕНГ.
\nПреценката по годността се прави в зависимост от тежестта на заболяването и отпадната неврологична симптоматика.
\nСлед оперативно лечение по повод дискова херния служителите се решават за годност със спазване на противопоказания: тежко физическо натоварване, покриване на нормативи за физическа подготовка, продължително стоене прав, студ и влага.
\nПридобити деформации на гръдния кош и ребрата При деформация на гръдния кош вследствие прекарани възпалителни процеси, травми, оперативни интервенции или по други причини годността се определя не само по формата на гръдния кош, а въз основа на настъпилите функционални смущения на органите в гръдния кош: бял дроб, сърце, големи кръвоносни съдове, хранопровод, трахея и др. Годността на служителите за работа в МВР се прави индивидуално.
\nБолести на меките тъкани Тук спадат: миопатии (миозит, калцификация и осификация в мускулите, други увреждания на мускулите), увреждания на синовиалните обвивки и сухожилията (синовити и теносиновити), други увреждания на меките тъкани (увреждания, свързани с натоварване, претоварване и натиск), други бурсопатии, ентезопатии на долен крайник, други ентезопатии, увреждания на рамото.
\nПреценката по годността на кандидат-служители и служители се прави след успешно лечение.
\nОстеопатии и хондропатии Към тази рубрика са включени: остеопороза, остеомалация, остър и хроничен остеомиелит, нарушение в целостта на костите – незараснала фрактура псевдоартроза/забавена консолидация при фрактура, патологични фрактури, костни кисти, остеонекроза, болест на Paget, болест на Legg-Calve-Perthes, болест на Osgood-Schlatter, болест на Konig, болест на Kohler и др.
\nПреценката на годността се прави според степента на нарушената функция на крайника.
\nХроничен остеомиелит Огнестрелен, травматичен и хематогенен гноен с постоянни или периодично отварящи се фистули, със склонност към обостряне на процеса, с хроничен тромбофлебит, както и с увреждане на паренхимни органи правят кандидатите за работа в МВР и служителите негодни. След преболедуване от остеомиелит, ако в продължение на три години след клиничното оздравяване няма рецидив и функционални нарушения, кандидат-служителите се решават като годни. Служителите на МВР след приключване на лечението подлежат на индивидуална преценка за годност.
\nБолест на Пертес Служители, преболедували болестта на Пертес с настъпили тежки вторични дегенеративни изменения на тазобедрените стави, с ограничение обема на движенията в тях, с деформация на главата на бедрената кост, са негодни по графа 5, индивидуална преценка по графа 6. При умерени и леки деструктивни промени в ставите и запазени движения, както и претърпелите оперативно лечение са годни с противопоказания. Кандидат-служителите по графи 2 и 3 при пълно възстановяване на главата на бедрената кост след консервативно лечение подлежат на индивидуална преценка, по графи 1 и 4 са негодни.
\nБолест на Осгут-Шлатер Когато в областта на туберозитас тибие има наличие на възпалителен процес (зачервяване, оток, болка), кандидат-служителите са негодни за работа в МВР. При липса на такива изменения или след успешно оперативно лечение те са годни. Годността на служителите се решава индивидуално съобразно изискванията, налагани от работата им.
\nБолест на Кьонинг При дисециращ остеохондрит на колянната става, установен клинично, доказан артроскопски и с МРТ, случаите се подвеждат по буква „б“, като се определя негодност на кандидатите за работа в МВР по графи 1 и 4. Годността на служителите в МВР се решава индивидуално.
\nПсевдоартрози Лъжливите стави са последствие от неправилно сраснали фрактури. При тях е показано оперативно лечение. Кандидат-служителите за МВР са негодни. В случай на възстановяване функциите на крайника след оперативно лечение решение „годен“ се взема поне две години след операцията. За служители в случаите, когато оперативното лечение е без успех или освидетелстваният отказва такова, се взема решение „негоден“ по графа 5.
\nПри служителите по графа 6 годността се определя индивидуално в зависимост от локализацията на лъжливата става, степента на нарушена функция на крайника и естеството на работа, която изпълняват.
\nКЛАС ХIV. БОЛЕСТИ НА ПИКОЧО-ПОЛОВАТА СИСТЕМА (N00-N99) Остър гломерулонефрит Решението „годен“ за служители се основава на възможността за пълно излекуване на острия гломерулонефрит.
\nТъй като това не се постига при всички заболели, ако са налице остатъчни промени в бъбречната функция и/или протеинурия и/или хематурия, артериална хипертония в рамките на 6 – 12 месеца след началото на заболяването, решението по годността на служителите се преразглежда и те се преценяват индивидуално според степента на горните нарушения и естеството на работата им.
\nПри хронифициране на гломерулонефрита по тип подостър или хроничен (мезангиокапилярен, мезангиопролиферативен и др.) решението се съобразява с изискванията, цитирани към всяка нозологична единица. Наличието на остатъчна артериална хипертония след завършване курса на лечение се преценява допълнително.
\nНаличието на остатъчна протеинурия, еритроцитурия, артериална хипертония 6 месеца от началото на острия гломерулонефрит прави кандидатите негодни за работа в МВР. Решението подлежи на преоценка след пълно излекуване, доказано с нормализирана бъбречна функция, артериално налягане, уринна находка или хистоморфологично изследване. При отказ или противопоказания за извършване на пункционна биопсия решение по годността се взема на основание степента на функционалните нарушения към момента на освидетелстването.
\nСлужителите се ограничават от тежки физически натоварвания, походи, покриване на нормативи за физическа подготовка, работа при студ, влага, резки температурни промени.
\nНефрозен синдром Характеризира се с наличие на генерализирани едеми, протеинурия, хипопротеинемия с диспротеинемия и дислипидемия (хиперлипидемия, хиперхолестеролемия). Подлежи на клинично уточняване по отношение на етиология, терапия и прогноза.
\nГодността на служителите се преценява индивидуално въз основа на клинично уточняване при необходимост и с пункционна бъбречна биопсия въз основа на характера, типа на бъбречното увреждане и прогнозата му за лечение. Решението подлежи на преразглеждане след 6 – 12 месеца, като се отчете терапевтичното повлияване, като през това време служителят е ограничен от работа при лоши микроклиматични условия и тежки физически натоварвания.
\nКандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 са негодни, а при служителите и кандидатите по графа 3 се прави индивидуална преценка.
\nИндивидуалната преценка по графи 3, 5 и 6 се основава на различната степенност на нефрозните прояви и различните възможности на лечение според етиопатогенезата на подлежащото страдание – от пълно излекуване при подоцитна болест до симптоматично лечение при амилоидоза.
\nХроничен гломерулонефрит Тук са включени: пролиферативният, мембранозният, мембрано-пролиферативният, злокачественият гломерулонефрит.
\nКандидатите по графи 1, 2 и 4 са негодни поради тежестта на страданието. За кандидатите по графа 3 при доказана липса на активност на заболяването, при хистологично доказан лек мезангиопролиферативен гломерулонефрит се допуска индивидуална преценка.
\nПри служителите по графи 5 и 6 се прави индивидуална преценка, след лечение, дори при лека степен на бъбречна недостатъчност.
\nПротивопоказаните условия на труд са: тежка физическа работа, работа при неблагоприятни атмосферни условия, влага, високи температури, продължително шофиране.
\nНефрит, нефропатия, неуточнени като остри или хронични За кандидат-служителите решението „негоден“ подлежи на преоценка след клинично уточняване на типа на нефрита, включително и с пункционна бъбречна биопсия, ако такава се налага. Кандидат-служителите по графа 3 се преценяват индивидуално.
\nЗа служителите решение по годността се взема след клинично изясняване.
\nОстра бъбречна недостатьчност (ОБН) За служителите индивидуалното решение се заключава във възможността за пълно излекуване след преболедуване от ОБН, нормализиране на функцията на бъбреците без остатъчен уринарен синдром, но не по-рано от 6 месеца след преболедуването.
\nПри окончателното експертно решение се отчита причината за настъпване на ОБН, рискът от повторното излагане на такава причина при връщането на служителя на работа, както и степенното възстановяване на бъбречната функция, ако има остатъчни поражения.
\nТака например атравматичната рабдомиолиза като причина за ОБН прави преболедувалия негоден за работа, свързана с физическо натоварване, докато травматичната след пълно възстановяване не променя годността. ОБН, развита след въздействие на химическа нокса, го прави негоден за работа, свързана със съответната нокса.
\nХронична бъбречна недостатъчност За служителите индивидуалният характер на решението изисква оценка на степента на нарушение на бъбречната функция, наличието на симптоматична анемия, артериална хипертония, костна болест, като те следва да се съпоставят и с характера и условията на труд.
\nПри приложението на органозаместващо лечение се отчита неговата ефективност и степен на възстановяване на работоспособността, която може да е висока при адекватно диализно лечение или бъбречна трансплантация, като същевременно условията на труд трябва да са без големи физически натоварвания, при добри микроклиматични условия, за да не пречат на органозаместващото лечение. Съпътстващата хипертония се преценява отделно. Съпътстващата анемия и костна болест се преценяват в рамките на преценка на адекватността на органозаместващото лечение.
\nСлужителите по графи 5 и 6, които не са в състояние да изпълняват пълноценно служебните си задължения без риск за здравето, се решават негодни.
\nСлужителите на административна работа се преценяват съобразно степенното нарушение на бъбречната функция.
\nКандидат-служителите са негодни по графи 1, 2 и 4, а за графа 3 се следва индивидуална преценка.
\nБъбречна недостатъчност, неуточнена Решение за годност за служителите и кандидат-служителите се взема след клинично уточняване и по аналогия с предходната точка.
\nСбръчкан бъбрек – неуточнен За служителите по графа 6 и кандидатите по графа 3 решението е индивидуално и се определя от степента на нарушение на бъбречната функция и съпътстващата артериална хипертония. По графа 5 служителите и кандидат-служителите по графи 1, 2 и 4 се преценяват като негодни за работа в МВР.
\nДруги функционални смущения на бъбрека Включените страдания – ренална остеодистрофия, хипокалиемична нефропатия, ренален безвкусен диабет, определят негодност за кандидат-служители, индивидуална преценка по графа 3 и за служителите, като решението се определя от степента на нарушение на бъбречната функция, изразеност на клиничните прояви и възможности за ефективно лечение, както и ефекта от него.
\nИмат се предвид също придружаващите заболявания и естеството на работа.
\nМалък бъбрек по неизвестна причина При служителите по графа 5 решение „негоден“ се взема при намаление на функцията на хипопластичния бъбрек под 30 %. То се налага поради високите изисквания към натоварвания, които са противопоказани при единствен функциониращ бъбрек.
\nПри ДС по графа 6 решението е индивидуално и се взема според съхранеността на очистващата функция сумарно за двата бъбрека и изискванията при изпълнението на служебните задължения.
\nРешението „годен“ се приема само при едностранна, но не и при двустранна хипоплазия, и то за работа без големи физически натоварвания и при добри микроклиматични условия.
\nПри кандидатите за работа по графи 2 и 3 условията за годност са същите. Кандидатите по графи 1 и 4 са негодни за работа в МВР.
\nДруги болести на пикочната система Бъбречни инфекции За служителите решението при остър пиелонефрит е годен, тъй като същият подлежи на пълно излекуване. При хроничен пиелонефрит решението е индивидуално и се определя от това дали могат да се отстранят дефинитивно предразполагащите фактори за развитието и хронифицирането на процеса и той да бъде напълно излекуван.
\nПри чести рецидиви на инфекцията и/или настъпили усложнения да се вземе индивидуално решение в зависимост от естеството на работа.
\nПреценка по годността за работа в МВР при кандидатите следва да се прави шест месеца след приключване на лечението.
\nХидронефроза Решение по годността за служители се взема индивидуално според степента на възстановяване на бъбречната функция след урологично лечение. За кандидат-служители решението може да бъде преразглеждано след успешно урологично лечение с възстановяване на бъбречната функция, доказано с разделно изследване функцията на двата бъбрека.
\nКамъни в бъбреците За служители индивидуалното решение се определя от отражението на конкрементите върху бъбречната функция, тъй като единични чашкови конкременти не ограничават същата и не са пречка за достигане на върхови физически натоварвания. Същевременно конкременти, създаващи чести колики, преходни смущения в дренажа, усложнени с инфекции, могат да водят до решение за негодност. Във всички случаи то трябва да се взема само след неуспех на урологичните способи за отстраняването им.
\nПри кандидат-служители, при които са извършени оперативни интервенции: нефролитотомия, пиелолитотомия, уретеролитотомия, перкутанна литотрипсия, уретероскопия с ултразвукова литотрипсия или екстракорпорална литотрипсия, и при които няма функционални разстройства, преценка по годността се прави една година след проведеното лечение. При вземане на решение се отчитат тежестта и честотата на рецидивите, съпътстващите усложнения на бъбречнокаменната болест, големината на конкремента.
\nДруги болести на бъбрека и уретера Към тази рубрика са включени: нефроптоза, киста, кисти на бъбрека, ортостатична протеинурия, рефлуксопатии, съдови заболявания на бъбрека, стриктури на уретера, както и от често съпътстващите ги уроинфекции, хипертония и др.
\nКритерий при определяне на годността на кандидат-служители е наличието на функционални нарушения, а при служителите и степента им.
\nПри експертиза на служители с открита при прегледи по друг повод наследствена бъбречна поликистоза, които до диагностицирането й са с нормална бъбречна функция, решението е индивидуално поради прогресиращия характер на заболяването и ефекта на ускоряване на неговата прогресия при високи натоварвания. Кандидатите с поликистоза на бъбреците се решават като негодни с изключение на ЛРТП, които подлежат на индивидуална преценка.
\nКандидатите за работа в МВР при лекостепенната нефроптоза, незначителна ортостатична протеинурия и аномалии на кръвоносните съдове, които не пречат на бъбречната функция, се преценяват като годни.
\nДруги болести на долните пикочни пътища Към тази рубрика са включени: камъни в долните пикочни пътища, цистит и други заболявания на пикочния мехур (фистула, атония, дивертикул), невенеричен уретрит, уретрален синдром, стриктура на уретрата, нетравматична руптура.
\nПри определяне решението по годността в тази рубрика се отчита възможността за излекуване и степента на функционално възстановяване както за служители, така и за кандидати с изключение на тези за АМВР.
\nИндивидуалният характер на решението при невенеричен уретрит и уретрален синдром се изразява в характера на протичането им – остро или рецидивиращо. При чести рецидиви или уретрит в рамките на синдром на Райтер следва да се вземе решение за годност след консултация и с ревматолог.
\nРешението при стриктура на уретрата се определя от тежестта на функционалните смущения, до които води, и възможностите за ефективно оперативно лечение.
\nДруги болести на уретрата и пикочните пътища Включените: инфекция на пикочните пътища, неуточнена обструкция на пикочните пътища, неуточнена хематурия, дивертикул на уретрата, фистули и др. Те изискват клинично уточняване, след което се взема индивидуално решение, съответно нозологичната единица и условията на работа. За кандидат-служители обсъждане по годността се извършва след клинично уточняване, поради сериозността на някои от включените в тази точка синдроми, които могат да бъдат израз на тежки заболявания, променящи значително работоспособността.
\nБолести на мъжките полови органи От експертна значимост в този раздел са заболяванията: хиперплазия на простатата, атрофия на тестикула, варикоцеле, хидроцеле, крипторхизъм, липса на полов член.
\nГодността на служители при доброкачествена хиперплазия и аденом на простатата се определя след консултация с уролог, в зависимост от стадия на заболяването, функционалното състояние на бъбреците, налагащо се оперативно лечение. При служителите със запазена бъбречна функция след проведено медикаментозно или хирургично лечение годността се определя индивидуално в зависимост от резултата. При нарушена функция на бъбреците със/или без прибавена инфекция също е индивидуално в зависимост от естеството на работа. Кандидатите по графи 1 и 4 са негодни. Кандидатите по графи 2 и 3 са годни при първа степен на хипертрофия на простатата.
\nПри доказано безплодие при мъжа всички кандидати са годни за работа в МВР.
\nПри наличие на крипторхизъм, атрофия или хипотрофия на единия тестис е необходимо да се направи консултация с уролог, спермограма и при липса на стерилитет преценката за работа в МВР да се прави с информирано съгласие чрез декларация.
\nПри силно изразено варикоцеле и хидроцеле, пречещо на движението, годността по всички графи се определя след проведено оперативно лечение.
\nКандидатите, които са загубили половия си член или имат аномалии в развитието на пикочния канал, фистули, стриктури, неподдаващи се на лечение, са негодни за работа в МВР. При служителите се взема индивидуално решение според заболяването и резултата след проведено лечение.
\nБолести на млечните жлези Тук се включват доброкачествените дисплазии на млечната жлеза (единични кисти, дифузна кистична мастопатия, фиброаденоза, фибросклероза, ектазия на млечните канали и др.), възпалителните заболявания, хипертрофия (гинекомастия), фисура на мамилата, мастна некроза, атрофия, галактоцеле, галакторея (несвързана с раждане) и др.
\nГодността за работа в МВР на кандидатките, при които се налага оперативно лечение, се определя след провеждането му.
\nВъзпалителни болести на женските тазови органи Към тази рубрика са включени възпалителни заболявания на яйчници, фалопиеви тръби, тазово-клетъчната тъкан, тазов перитонеум, матка, шийка и влагалище.
\nКандидатките за работа с възпалителни заболявания на гореизброените органи след адекватно лечение, без остатъчни явления, могат да бъдат назначавани на работа. При наличие на остатъчни явления се прави индивидуална преценка за всеки отделен случай, тъй като непрекъснатите циклични промени, които търпи женският организъм, промените във връзка с репродуктивните процеси, бременност, раждане, аборти, изменената реактивност в отделните етапи на развитие благоприятстват възникването на гинекологичните заболявания и трябва да се имат предвид при медицинското освидетелстване на служителките и кандидат-служителките.
\nПри определяне степента на намалена работоспособност и годността за работа в МВР не е достатъчно само да се преценяват особеностите на патологичния процес, но и да се държи сметка за условията, характера и изискванията, при които протича службата на жената в МВР.
\nЕндометриоза По някои клинико-морфологични особености тя показва сходство с доброкачествените тумори и се отнася към тази точка. При изразена симптоматика годността се определя индивидуално след лечение.
\nКандидатките за работа по графи 1 и 4 се преценяват като негодни поради тенденцията на заболяването към рецидив, а за всички останали графи – индивидуална преценка.
\nПролапс на женските полови органи Пролапс и десцензус на влагалището и матката са едни от най-честите причини за трайното намаляване на работоспособността при гинекологичните заболявания. Ако консервативните или оперативните методи при лечението на десцензуса и пролапса на влагалището и матката не дадат резултат или болните откажат оперативно лечение, се взема решение за негодност при кандидатките за работа в МВР и АМВР. Малки, непредизвикващи оплаквания спадания на женските полови органи, неизискващи лечение, правят служителките ограничено годни за работа в МВР, със спазване на противопоказания – тежки физически натоварвания. Кандидат-служителките по графи 2 и 3 се преценяват индивидуално.
\nФистули със засягане на женските полови органи При оперативно дефинитивно излекуване те не са противопоказание за работа в МВР. Когато са усложнени и рецидивират, са пречка за назначаване на кандидатките по всички графи.
\nНевъзпалителни заболявания на женските полови органи – яйчниците, маточната тръба и широката връзка на матката Към тази рубрика са включени: фоликуларна овариална или на корпус лутеум кисти, атрофия на яйчника и Фалопиевата тръба, хематом и разкъсвания на лигаментум латум, пролапс, торзия, херния на яйчника и тръбите и др. Тези заболявания не са пречка за назначаване след адекватно лечение.
\nБолести на матката, некласирани другаде Рубриката включва: полип на тялото на матката, хипертрофия и атрофия на матката, кистична хиперплазия на ендометриума, вътрематочни сраствания и неправилни положения на матката.
\nКогато изброените заболявания не дават оплаквания или са излекувани хирургически, не са пречка за назначаване, като се прави индивидуална преценка по графи 1, 2 и 4.
\nАномалиите в позицията на матката – антеропозицио, ретропозицио, латеропозицио, латерофлексио, ретроверзиофлексио, сами по себе си не са противопоказани за работа в МВР. Лечението се налага само ако са съпроводени с оплаквания и функционални смущения или основното страдание го изисква, след което годността се определя индивидуално. Особено внимание заслужават случаите с фиксирана ретроверзия на матката, наличието на която може да намали работоспособността значително. Хиперантефлексията като симптом на овариална инсуфициенция при жени с астеничен хабитус нарушават работоспособността само ако е съпроводена с обилна и болезнена менструация.
\nСледоперативни сраствания без оплаквания и функционални разстройства са без особено клинично значение и не намаляват годността за работа в МВР. Значителни сраствания, които за дълъг период от време предизвикват болки, правят служителките годни за работа с противопоказания: тежък физически труд.
\nНевъзпалителни заболявания на шийката на матката и вагината Рубриката включва: ерозия, дисплазия, левкоплакия, старо разкъскане на маточната шийка или влагалището, стеноза, стриктура, мукозен полип, бяло течение, неуточнено като инфекциозно, ригиден или тесен хименален пръстен и др.
\nСлед оперативно лечение те не са пречка за назначаване на кандидатите по графи 1, 2 и 3. По графа 4 се прави индивидуална преценка. Служителките са годни.
\nНевъзпалителни заболявания на вулвата и перинеума Рубриката включва: дистрофия на вулвата, атрофия, хипертрофия на клитора, хипертрофия и полипи на лабията.
\nПри случаи, които не водят до сериозни функционални разстройства, кандидатките могат да бъдат назначавани след индивидуална преценка по всички графи.
\nБолки и други симптоми, свързани с женските полови органи Рубриката включва: интерменструална болка, дисменорея, синдром на предменструално, напрежение, стресова инконтиненция на урина, синдром на тазова конгестия.
\nФункционалните смущения играят роля за намаляване работоспособността, особено когато са свързани с други ендогенни или екзогенни фактори – инфекции, хормонални смущения, соматични и психични заболявания и др. При адекватно терапевтично повлияване те не са пречка за определяне на кандидатките като годни, преценявайки ги индивидуално.
\nКандидат-служителките с дисменорея, неповлияваща се от лечение и водеща до чести състояния на временна неработоспособност, са негодни по графи 1 и 4.
\nКръвотечение от половите органи и смущение на менструацията Рубриката включва: липса на менструация, нередовен менструален цикъл, метрорагия, неуточнени.
\nПри кандидат-служителките за работа в МВР след клинично уточняване се прави индивидуална преценка.
\nМенопаузни и постменопаузни разстройства Подлежат на хормонозаместителна терапия и не са пречка за назначаване на работа при успешен терапевтичен подход.
\nПри климактеричната метропатия преценката на годността за работа зависи от степента на настъпилата анемия и от тежестта на нервновегетативната симптоматика.
\nБезплодие при жената Когато не се регистрират сериозни функционални разстройства, кандидатките могат да бъдат назначавани по графи 1, 2 и 4 след индивидуална преценка, по графа 3 са годни.
\nКЛАС ХV. БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ПОСЛЕРОДОВ ПЕРИОД (О00 – О99)