(3)При наличие на дистанционно управление от навигационния мостик на главните машини се спазват следните изисквания:
\n
1.честотата на въртене, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт са напълно управляеми от навигационния мостик при всякакви условия на плаване, включително маневриране;
\n
2.управлението на всеки отделен гребен винт се осъществява от управляващо устройство за автоматична работа на свързаните системи, включващо, където е необходимо, и средство за недопускане на претоварване на главните механизми; когато едновременно работят няколко гребни винта, те се управляват от едно устройство;
\n
3.главните машини имат устройство за аварийно спиране от навигационния мостик, което е независимо от управляващата система на навигационния мостик;
\n
4.командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление и на маневрената площадка;
\n
5.дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент; на такива места е разрешено да има взаимно свързани постове за управление; на всяко място има индикатор, показващ откъде се управляват главните машини; прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само в помещението за главните машини или в централния пулт за управление на тези машини; тази система включва средства за предотвратяване на значителни изменения на упора на гребните винтове, докато управлението се предава от едно място на друго;
\n
6.главните машини се управляват локално, дори и в случай на повреда на коя да е част от системата за дистанционно управление; осигурява се управление на спомагателните механизми, които имат жизнено важно значение за задвижването и безопасността, от или в близост до самите механизми;
\n
7.конструкцията на системата за дистанционно управление позволява при повреда да се подава алармен сигнал и докато управлението не се поеме от локалния пост, се поддържа предварително зададената честота на въртене и посоката на упора на гребните винтове;
\n
8.на навигационния мостик, в централния пункт за управление на механизмите и на маневрената площадка се поставят индикатори за: а) честота и посока на въртене на гребния винт, когато се използва винт с постоянна стъпка; б) честота и положение на стъпката на гребния винт, когато се използва винт с регулируема стъпка;
\n
9.на навигационния мостик и в машинното отделение се монтира аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух и е настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за рестартиране на главните двигатели; ако системата за дистанционно управление на главните механизми е предназначена за автоматично стартиране, броят на автоматичните последователни опити, при които се получава неуспешно стартиране, се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за локално стартиране.
\n
(4)Когато главните машини и свързаните с тях спомагателни механизми, включително източниците на главното електрозахранване, имат различни степени на автоматизирано и дистанционно управление и са под постоянно вахтено наблюдение от централния пулт за управление, устройствата и средствата за управление се проектират, комплектуват и инсталират така, че работата на механизмите е толкова безопасна и ефективна, колкото и при непосредствено управление.
\n
(5)В случаите по ал. 4 при необходимост се прилагат разпоредбите по чл. 109 - чл. 113.
\n
(6)Помещенията по ал. 3 се защитават надеждно от пожар и наводняване.
\n
(7)Системите за автоматично стартиране, работа и управление включват възможност за изключване на автоматичното управление.
\n
(8)Не се допуска повреда на коя да е част от системите по ал. 7 да възпрепятства възможността за ръчното им изключване.
\n
Чл. 94
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D всяка тръба за пара и всеки фитинг, свързан с нея, през който може да премине пара, се проектират, изработват и инсталират така, че да издържат максималните работни напрежения, на които могат да бъдат подложени
\n
(2)За всяка парна тръба, в която може да се получи воден удар, се осигуряват средства за осушаване.
\n
(3)Ако тръба за пара или фитинг може да получи от който и да е източник пара под налягане, по-високо от разчетеното, се монтират подходящ редуциращ клапан, предпазен клапан и манометър.
\n
Чл. 95
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D се осигуряват средства за предотвратяване на свръхналягане в коя да е част от системите за сгъстен въздух, както и по всички места, на които водни ризи или кожуси на въздушни компресори или охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради протичане в тях на сгъстен въздух от части, запълнени с въздух под налягане
\n
(2)Системите по ал. 1 се осигуряват с подходящи средства за понижаване на налягането.
\n
(3)Главните въздушно-пускови устройства за главните двигатели с вътрешно горене се защитават от обратно проникване на пламък и вътрешни експлозии в тръбопроводите за пусков въздух.
\n
(4)Тръбопроводите за отвеждане на въздух от компресорите за пусков въздух се монтират направо към въздушно-пусковите бутилки, а всички тръби от тях до главните или спомагателните двигатели са напълно отделени от системата за отвеждане на въздуха от компресорите.
\n
(5)На корабите по ал. 1 се вземат мерки за намаляване до минимум навлизането на масло в системите със сгъстен въздух и за осушаването на тези системи.
\n
Чл. 96
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D се вземат мерки за намаляване на шума от механизмите в машинните помещения до приемливи нива в съответствие с Кодекса за нива на шум на борда на корабите, приет с Резолюция A.468 (XII) на Международната морска организация
\n
(2)Ако шумът по ал. 1 не може да се намали достатъчно, източникът на свръхшум се отделя или шумоизолира по подходящ начин или се осигурява шумоизолирана кабина, ако в помещението се работи на вахтен режим на обслужване.
\n
(3)На членовете от екипажа, които влизат в помещения по ал. 2, се осигуряват антифони.
\n
Чл. 97
\n
(1)За всеки отделен случай или тип уредба асансьорите за пътници и товари, монтирани на нови кораби от класове А, B, C и D, съответстват на изискванията на ИА “МА” по отношение на размери, разположение, брой на пътниците и/или количество на товара
\n
(2)Чертежите за монтаж и инструкциите за поддръжка, както и разпоредбите за периодичните прегледи се одобряват от ИА “МА”, която инспектира и одобрява уредбата преди пускането й в експлоатация.
\n
(3)След одобряване на уредбата ИА “МА” издава свидетелство, което се съхранява на борда.
\n
(4)Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши периодичните инспекции на асансьорите да се извършват от експерт, упълномощен от нея или от призната организация.
\n
Раздел III
\n
Електрически инсталации
\n
Чл. 98(1) Електрическите инсталации на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В обезпечават
\n
1.работата на всички електрически спомагателни системи и устройства, необходими за обслужване на кораба при нормална експлоатация и условия за живеене, без използване на авариен източник на електрическа енергия;
\n
2.електрическите системи и устройства, жизнено важни за безопасността при различни аварийни условия; и 3. безопасността на пътниците, екипажа и кораба от нещастни случаи, свързани с използване на електричество.
\n
(2)Изпълнителна агенция “Морска администрация” предприема мерки за осигуряване еднообразно изпълнение и прилагане на изискванията от този раздел към електрическите инсталации.
\n
Чл. 99
\n
(1)Новите кораби от класове С и D, на които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните системи и устройства, необходими за безопасността и задвижването на кораба, се снабдяват с два или повече основни генератора с мощност, достатъчна да захранва системите и устройствата, дори когато някой от тях излезе от строя
\n
(2)На новите кораби от класове С и D с дължина, по-малка от 24 m, един от основните генератори може да се задвижва от главната машина, при условие че е с мощност, позволяваща да захранва системите и устройствата по ал. 1, когато другият генератор излезе от строя.
\n
(3)Главната система за електрическо осветление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, която обслужва частите на кораба, достъпни и използвани от пътниците и екипажа, се захранва от главния източник на електрическа енергия.
\n
(4)Главната система за електрическо осветление на корабите по ал. 3 се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират главният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), главното разпределително табло и главното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на аварийната осветителна система, изисквана по чл. 100 - чл. 102.
\n
(5)Аварийната система за електрическо осветление се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират аварийният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), аварийното разпределително табло и аварийното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на главната осветителна система.
\n
(6)Главното разпределително табло се разполага спрямо дадена генераторна станция така, че доколкото е възможно, непрекъсваемостта на нормалното електрозахранване да се влияе само от пожар или друго бедствие в помещението, където са монтирани генераторната станция и разпределителното табло.
\n
Чл. 100
\n
(1)Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с автономен авариен източник на електрическа енергия с аварийно разпределително табло, които се разполагат над палубата на преградите на лесно достъпно място, като не се допуска да граничи с машинни помещения от категория А или пространства, помещаващи главния източник на електрическа енергия или главното разпределително табло
\n
(2)Аварийният източник на електрическа енергия може да бъде акумулаторна батерия, която съответства на изискванията по чл. 101 без необходимост от презареждане и без прекомерен пад на напрежението, или генератор, задвижван от двигател с вътрешно горене с независимо захранване с гориво, с пламна точка не по-ниска от 43 °C.
\n
(3)Двигателят по ал. 2 се снабдява с автоматично пусково устройство (за нови кораби) и одобрено пусково устройство (за съществуващи кораби) и се осигурява с преходен авариен източник на електрическа енергия в съответствие с ал. 8.
\n
(4)На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, и снабдени с подходящо разположена акумулаторна батерия, захранваща пусковото устройство за периода от време по ал. 8, не е необходим преходен авариен източник на електрическа енергия.
\n
(5)Аварийният източник на електрическа енергия се устройва така, че да работи ефективно при крен на кораба до 22,5° и при 10° диферент на кораба.
\n
(6)Аварийната генераторна(и) станция(и) се пуска в действие лесно от всяко възможно студено състояние, а на нови кораби - автоматично.
\n
(7)Аварийното разпределително табло е разположено възможно най-близко до аварийния източник на електрическа енергия.
\n
(8)Преходният източник на електрическа енергия по ал. 3 се състои от поставена на място, подходящо за използване по време на авария, акумулаторна батерия, която захранва без презареждане и без прекомерен пад на напрежението в продължение на половин час:
\n
1.осветлението по чл. 101, ал. 2, т. 2, буква “а”;
\n
2.водонепроницаемите врати по чл. 49, ал. 2 и 4, като не е задължително да захранва всички едновременно, освен ако не е осигурен независим временен източник на акумулирана енергия;
\n
3.веригите за управление, индикация и сигнализация по чл. 49, ал. 3.
\n
Чл. 101(1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В аварийният източник на електрическа енергия по чл. 100, ал. 1 работи
\n
1.за нови и съществуващи кораби от клас В - за период от 12 h;
\n
2.за нови кораби от клас С - за период от 6 h;
\n
3.за нови кораби от клас D - за период от 3 h.
\n
(2)Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 в зависимост от класа на кораба обслужва следните системи:
\n
1.корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи;
\n
2.аварийното осветление: а) на всяко сборно място и място за качване в спасителните средства; б) на всички коридори, стълбища и изходи към сборните места и местата за качване; в) в машинните отделения и помещението, където е разположен аварийният генератор; г) в местата за управление, където са разположени радиооборудването и главното навигационно оборудване; д) съгласно изискванията по чл. 201 и чл. 255, ал. 12 - 14; е) на всички места за съхранение на снаряжението на пожарникарите; ж) при корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи по т. 1, както и на местата за пускане на техните двигатели;
\n
3.корабните навигационни светлини;
\n
4.цялото комуникационно оборудване;
\n
5.общата алармена система;
\n
6.пожарооткриващата система;
\n
7.всички сигнализационни средства, които се изискват в случай на авария, ако се задействат с електричество от главните генератори;
\n
8.помпата на корабната водооросителна система, ако има такава и се задейства с електричество;
\n
9.лампата за дневна сигнализация (Алдис), ако се захранва от главния източник на електрическа енергия на кораба.
\n
(3)Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 захранва за период 30 min водонепроницаемите врати с механично задвижване заедно с техните вериги за управление, индикация и аварийна сигнализация.
\n
Чл. 102
\n
Когато за възстановяване на задвижването на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., е необходима електрическа енергия, се използва авариен източник на електрическа енергия с достатъчна мощност, който до 30 min след спиране на хода и обезточаване на кораба възстановява едновременно задвижването и работата на другите необходими механизми
\n
Чл. 103
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, които имат ро-ро товарни помещения или помещения специална категория, освен с аварийното осветление по чл. 101, ал. 2, т. 2, всички пътнически помещения и коридори се осигуряват с допълнително електрическо осветление, което работи най-малко 3 h след повреда на всички други източници на електрическа енергия и при всякакъв крен
\n
(2)Допълнителното осветление по ал. 1 се разполага така, че подходите към средствата за евакуация да са лесно видими.
\n
(3)Източникът на електрическа енергия за допълнителното осветление по ал. 1 се състои от акумулаторни батерии, които се разполагат в осветителните тела и зареждат непрекъснато, където това е възможно, от аварийното разпределително табло.
\n
(4)Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да допусне използване на друг източник за допълнително осветление, който е поне толкова ефективен, колкото източника по ал. 3.
\n
(5)Допълнителното осветление по ал. 1 е с конструкция, позволяваща всяка повреда в осветителните тела по ал. 3 да бъде незабавно открита.
\n
(6)Акумулаторните батерии по ал. 3 се подменят на интервали от време, съответстващи на посочения експлоатационен живот в обкръжаващите условия, в които те работят.
\n
(7)В коридорите, помещенията за отдих и работните помещения, в които обикновено има хора, се осигуряват преносими лампи с акумулаторни батерии, ако не е предвидено допълнително аварийно осветление по ал. 1.
\n
Чл. 104
\n
(1)Откритите метални части на електрическите машини или оборудване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които не са предназначени да бъдат под напрежение, но могат да се окажат под напрежение в резултат на повреда, се заземяват освен в случаите, когато машините или оборудването 1. се захранват с постоянен ток с напрежение, непревишаващо 50 V, или с променливо напрежение, чиято средноквадратична стойност на напрежението не превишава 50 V, при това за получаване на това напрежение не трябва да се използват автотрансформатори;
\n
2.се захранват под напрежение, непревишаващо 250 V, от разделителни трансформатори, захранващи само един консуматор;
\n
3.са конструирани в съответствие с принципа за двойната изолация.
\n
(2)Всички електрически уреди се произвеждат и разполагат така, че при нормални условия да не нараняват при допир или работа с тях.
\n
(3)Задните и страничните части, а където е необходимо - и предната част на разпределителните табла, се защитават по подходящ начин.
\n
(4)Не се допуска открити части, които са под напрежение над определеното по ал. 1, т. 1, да се монтират в предната част на таблата.
\n
(5)Където е необходимо, пред предната и задната част на таблата се поставят електроизолиращи матове или скари.
\n
(6)В разпределителните незаземени системи се поставя устройство, което следи нивото на изолацията спрямо земята и подава звуков или светлинен сигнал при по-ниски от нормалните стойности на изолация.
\n
(7)Всички метални кожуси и армировки на кабели са електрически непрекъснати и се заземяват.
\n
(8)Всички електрически кабели и проводници извън оборудването са от тип, неразпространяващ пламък, и се монтират така, че да не се нарушава това им свойство.
\n
(9)За конкретни цели, където е необходимо, ИА “МА” може да разреши използването на специален тип кабели, например високочестотни, които не отговарят на изискванията по ал. 8.
\n
Чл. 105
\n
(1)Кабелите и проводниците за основно и аварийно захранване, осветление, вътрешни комуникации и сигнали на нови кораби от класове B, С и D, доколкото е възможно, се прокарват далеч от кухни, перални помещения, машинни помещения категория А и техните шахти и други участъци с висока пожароопасност
\n
(2)На новите и съществуващите ро-ро кораби кабелите за аварийна сигнализация и общокорабната транслация се одобряват от ИА “МА” в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
\n
(3)Когато преминават през зони с висока пожароопасност, кабелите, свързващи противопожарните помпи с аварийното разпределително табло, са от пожароустойчив тип.
\n
(4)Където е възможно, кабелите по ал. 3 се разполагат така, че да се изключи привеждането им в неработно състояние при нагряване на преградите поради пожар в съседно помещение.
\n
(5)Кабелите и проводниците се разполагат и закрепват по такъв начин, че да се избегне претриването им или друга повреда.
\n
(6)Краищата и съединенията на всички проводници се устройват така, че да запазят първоначалните си електрически, механични, пожарозабавящи, а където е нужно - и пожароустойчиви свойства.
\n
Чл. 106
\n
На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всяка отделна електрическа верига се защитава от късо съединение и претоварване, освен в случаите по чл. 80 - 87
\n
Чл. 107
\n
(1)Осветителната арматура на нови кораби от класове B, C и D се устройва така, че да предотвратява повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и проводниците, както и да предотвратява прекомерното нагряване на околните материали
\n
(2)Акумулаторните батерии се поместват по подходящ начин, като помещенията, които служат основно за тази цел, са с подходяща конструкция и ефективна вентилация.
\n
(3)Не се допуска електрическо или друго оборудване, което може да бъде източник на запалване на леснозапалими пари, да се поставя в отсеци, където би могло да има такива пари.
\n
(4)Системите за електроразпределение се поставят така, че при пожар в коя да е главна вертикална зона да не се наруши изпълнението на дейностите, които са от съществено значение за безопасността в коя да е друга такава зона.
\n
(5)Изискването по ал. 4 се спазва, ако главните и аварийните фидери, преминаващи през главна вертикална зона, се разделят както вертикално, така и хоризонтално на възможно най-голямо разстояние.
\n
Раздел IV
\n
Допълнителни изисквания към машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване
\n
Чл. 108
\n
Изпълнителна агенция “Морска администрация” извършва оценка дали машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби от клас В могат периодично да минават на безвахтен режим на обслужване или не и ако разреши такова обслужване, дали е необходимо прилагане на допълнителни мерки, освен посочените в разпоредбите на този раздел, за да се постигне същата безопасност както при вахтено обслужване на тези отделения
\n
Чл. 109
\n
(1)Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с оборудване, осигуряващо същата степен на безопасност на кораба при всякакви условия на плаване, включително при маневриране, както при кораб с вахтен режим на обслужване на машинните отделения
\n
(2)За корабите по ал. 1 се вземат мерки, осигуряващи надеждното функциониране на оборудването и се извършват редовни проверки и рутинни изпитания, гарантиращи непрекъсната надеждна експлоатация.
\n
(3)На всеки кораб се осигуряват писмени доказателства, че е годен да плава при безвахтен режим на обслужване на машинните отделения.
\n
Чл. 110
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D се монтират устройства за своевременно откриване и подаване на сигнали за тревога при възникване на пожар на следните места 1. във въздуховодите и газоотводните тръби (димоходи) на котлите;
\n
2.в продухвателните пространства на главните машини, освен ако се установи, че в дадения случай това не е необходимо.
\n
(2)На двигателите с вътрешно горене с мощност 2250 kW и повече или с диаметър на цилиндъра, повече от 300 mm, се монтират детектори за откриване на маслена мъгла в картера или устройства за следене на температурата на лагерите или други еквивалентни устройства.
\n
Чл. 111
\n
(1)Осушителните кладенци, намиращи се в машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се разпологат и контролират така, че събирането на течности да се открива при нормални ъгли на диферент и крен
\n
(2)Осушителните кладенци по ал. 1 се изграждат с достатъчна големина, за да поемат нормалното количество сантинни води за периода на безвахтен режим на обслужване.
\n
(3)Когато осушителните помпи могат да се стартират автоматично, се осигуряват средства, които показват, че притокът на течност е по-голям от дебита на помпата или тя работи по-често, отколкото се очаква при нормален режим на работа.
\n
(4)В случаите по ал. 3 може да се разрешат по-малки осушителни кладенци, чийто капацитет покрива приемлив период от време.
\n
(5)При използване на автоматично управлявани сантинни помпи се обръща специално внимание на изискванията за предотвратяване на замърсяване с нефтопродукти.
\n
(6)Средствата за управление на кой да е клапан на входящ отвор за морска вода, отливен отвор под водолинията или система за ежекторно осушаване се разполагат така, че да се осигури достатъчно време за действие в случай на навлизане на морска вода в помещението, като се отчита вероятното време, необходимо за достигането на тези средства за управление и задействането им.
\n
(7)Ако нивото, до което помещение по ал. 6 би се наводнило при пълно натоварване на кораба, изисква задействане на средствата за управление от място под това ниво, се вземат съответни мерки, които позволяват да се привеждат в действие средствата за управление от места, разположени над нивото на наводняване.
\n
Чл. 112
\n
(1)При всички условия на плаване, включително и маневриране, скоростта, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт на нови кораби от класове B, C и D се управляват от навигационния мостик, като се спазват следните изисквания 1. дистанционното управление се осъществява от отделно управляващо устройство за всеки винт с автоматично извършване на всички свързани с това дейности, включително и със средства за предотвратяване на претоварването на главните машини;
\n
2.на навигационния мостик се поставя устройство за аварийно спиране на главните машини, което е независимо от системата за управление на навигационния мостик.
\n
(2)Командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление на главните машини или на поста за управлението им в зависимост от случая.
\n
(3)Дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент.
\n
(4)На местата по ал. 3 са разрешени взаимосвързани постове за управление.
\n
(5)На всяко място по ал. 3 се поставя индикатор, посочващ от кое място се управляват главните машини.
\n
(6)Прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само от машинните помещения за главните машини или от централния пулт за управлението им.
\n
(7)Системата включва средства за предотвратяване на значителни изменения в упора на винта, докато се прехвърля управлението от едно място на друго.
\n
(8)Всички механизми от жизнено важно значение за безопасната експлоатация на кораба се управляват от местен пост за управление, дори при повреда на коя да е част от системите за автоматично или дистанционно управление.
\n
(9)Конструкцията на системата за автоматично дистанционно управление е такава, че при повредата й се подава авариен сигнал.
\n
(10)В случаите по ал. 9 зададената честота и посоката на упора на гребния винт се поддържат, докато управлението се поеме от местния пост за управление, освен ако ИА “МА” сметне това за неприложимо.
\n
(11)На навигационния мостик се монтират индикатори за:
\n
1.честота и посока на въртене - при винтовете с постоянна стъпка;
\n
2.честота и положението на стъпката - при винтове с регулируема стъпка.
\n
(12)Броят на последователните неуспешни опити за стартиране се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за стартиране на място.
\n
(13)На корабите по ал. 1 се осигурява авариен сигнал за ниско налягане на въздуха, който се подава при ниво, което все още дава възможност за пускане на главните машини.
\n
Чл. 113
\n
На новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече се осигурява надеждно средство за гласова комуникация между централния пулт за управление на главните машини или местния пост за управление (в зависимост от случая), навигационния мостик и жилищните помещения на механиците
\n
Чл. 114
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се монтира алармена система, коята подава сигнал при всяка повреда, изискваща внимание от страна на персонала, и отговаря на следните изисквания 1. подава звуков сигнал в централния пулт за управление на главните машини или на местния пост за управлението им и дава на подходящо място визуална индикация за всяка отделна аварийна функция;
\n
2.има връзка с общите помещения за механиците и с всяка от каютите на механиците просредством избирателно устройство, осигуряващо връзка поне с една от тези каюти; ИА “МА” може да допусне използване на други устройства, ако установи, че те изпълняват тази функция;
\n
3.задейства звуков и визуален авариен сигнал на навигационния мостик за всяка ситуация, при която се изисква действие или внимание от страна на вахтения офицер;
\n
4.доколкото практически е възможно, е конструирана на принципа на непрекъсване на фунционирането при повреда на кой да е от елементите й;
\n
5.задейства сигнализацията за извикване на механиците по чл. 90, ако за ограничен период от време не се обърне внимание на даден авариен сигнал на самото място.
\n
(2)Алармената система по ал. 1 се осигурява с непрекъснато захранване и възможност за автоматично прехвърляне към резервен източник на електрическа енергия при прекъсване на захранването от нормалния източник.
\n
(3)При прекъсване на захранването от нормалния източник се подава звуков авариен сигнал.
\n
(4)Алармената система посочва повече от една повреда едновременно, като не се допуска отчитането на даден сигнал да пречи на приемането на друг.
\n
(5)Приемането на сигнал за аварийно състояние от поста по ал. 1 се оповестява и на другите постове, където той е бил показан.
\n
(6)Алармените сигнали продължават, докато бъдат приети, а визуалната индикация за тях се поддържа, докато повредата се отстрани.
\n
(7)След отстраняване на повреда алармената система автоматично се връща към нормално работно състояние.
\n
Чл. 115
\n
(1)На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се поставя система за безопасност, осигуряваща автоматично прекратяване работата на частта от механизмите или котлите, в които има сериозна повреда, представляваща непосредствена опасност и подаваща алармен сигнал
\n
(2)Не се допуска прекратяването на работата на задвижващата уредба да се задейства автоматично, освен в случаите, в които би се стигнало до тежка повреда, разрушаване или експлозия.
\n
(3)Когато са предвидени средства за изключване на автоматичното спиране на работа на главните машини, те трябва да са такива, че да няма възможност за случайното им задействане.
\n
(4)На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за светлинна индикация, показващи, че е задействано изключване на автоматичното спиране на работата на главните машини.
\n
(5)Средствата за управление на автоматичното аварийно прекратяване на работата на механизмите и за забавяне на работата им са независими от алармената инсталация.
\n
Чл. 116
\n
(1)Когато електрическата енергия на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В може нормално да се осигурява от един генератор, се предвиждат подходящи устройства за отпадане на товара, за да се осигури захранването на задвижването и управлението, и за безопасността на кораба
\n
(2)При прекратяване на захранването от работещия генератор се предвиждат съответни мерки за автоматично стартиране и свързване към главното разпределително табло на намиращ се в състояние на готовност генератор с достатъчна мощност за задвижване и управление и за осигуряване на безопасността посредством автоматично повторно пускане на основните спомагателни механизми и където е необходимо - следващи операции.
\n
(3)На корабите по ал. 1 се предвиждат мерки, позволявящи при прекъсване на работата на кой да е от генераторите, работещи в паралелен режим и осигуряващи електрическа енергия, останалите да продължат да фунционират без претоварване, за да се осигури задвижването, управлението и безопасността на кораба.
\n
(4)Когато е необходимо да се поддържат в готовност агрегати, осигуряващи работата на спомагателни механизми с жизнено важно значение за движението на кораба, те се осигуряват с устройства за автоматично превключване.
\n
Чл. 117
\n
(1)Агрегатите, осигуряващи работата на главните и спомагателните механизми от системата за управление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се осигурят от съответни автоматични устройства
\n
(2)При автоматично превключване се подава алармен сигнал.
\n
(3)На корабите по ал. 1 се осигурява аварийна сигнализация, отговаряща на изискванията по чл. 114, за всички важни налягания, температури, нива на флуиди и други важни параметри.
\n
(4)Централният пулт за управление се оборудва с необходимите табла и прибори за отбелязване на всеки алармен сигнал.
\n
(5)Когато за задвижване на кораба се използват двигатели с вътрешно горене, пускани със сгъстен въздух, се осигуряват средства за поддържане на налягането на пусковия въздух на необходимото ниво.
\n
Глава трета ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ПОЖАРООТКРИВАНЕ И ГАСЕНЕ НА ПОЖАР
\n
Раздел I
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 118(1) За противопожарната защита на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В се прилагат следните мерки
\n
1.корабът се разделя на главни вертикални зони чрез термични и конструктивни прегради;
\n
2.жилищните помещения се отделят от останалата част на кораба чрез термични и конструктивни прегради;
\n
3.ограничава се използване на леснозапалими материали;
\n
4.пожарът се открива в зоната, където е възникнал;
\n
5.пожарът се ограничава в отсека, където е възникнал;
\n
6.защитават се средствата за евакуация и местата за достъп до средствата за борба с пожари;
\n
7.противопожарните съоръжения се поддържат в незабавна готовност;
\n
8.минимизират се възможностите за възпламеняване на лесно запалими пари от товара.
\n
(2)За осигуряване на противопожарна безопасност корабите по ал. 1 се оборудват съгласно тази наредба или имат алтернативна конструкция и съоръжения, които отговарят на изискванията на част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
\n
(3)Корабът отговаря на функционалните изисквания, посочени в ал. 1, когато е изпълнено едно от следните условия:
\n
1.корабната конструкция и съответните съоръжения отговарят на изискванията по тази глава;
\n
2.корабната конструкция и съоръженията в него са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.;
\n
3.част(и) от корабните конструкции и съоръжения са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS’74, а останалите части на кораба отговарят на изискванията по тази глава.
\n
(4)Кораби, претърпели ремонти, изменения, модификации и свързаното с това преоборудване, отговарят най-малко на изискванията за тези кораби, приложими преди промените.
\n
(5)Ремонтите, измененията и модификациите, които променят съществено размерите на кораба или на пътническите жилищни помещения или съществено увеличават експлоатационния живот на кораба и свързаното с това преоборудване, отговарят на последните изисквания за нови кораби в степен, която ИА “МА” допусне за приемлива и приложима.
\n
Чл. 119
\n
За съществуващите кораби от клас В, превозващи повече от 36 пътници и претърпели ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, се спазват и следните изисквания 1. всички използвани материали са в съответствие с изискванията към материалите, използвани на нови кораби от клас В;
\n
2.всички ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, включващо подмяна на материал 50 t и повече, различни от изискваните по чл. 255 и чл. 256, са в съответствие с изискванията, приложими за нови кораби от клас В.
\n
Чл. 120
\n
Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се снабдяват с пожарни помпи, пожарни магистрали, кранове, шлангове и струйници, отговарящи, доколкото е приложимо, на изискванията по чл. 121 - 130
\n
Чл. 121
\n
(1)Когато за нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., се изисква повече от една независима пожарна помпа, изолиращите клапани за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират на леснодостъпно и защитено място извън това машинно отделение
\n
(2)Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното отделение по ал. 1, се подава вода от пожарна помпа, която не се намира в това машинно помещение, посредством тръби, които не влизат в това помещение.
\n
(3)В изключителни случаи къси участъци от аварийния смукателен и нагнетателен тръбопровод на аварийната помпа могат да преминат в машинното отделение, ако е невъзможно да бъдат прокарани извън него, при условие че целостта на пожарната магистрала се запазва чрез покриване на тръбопроводите със солиден стоманен кожух.
\n
Чл. 122
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират изолиращи клапани на леснодостъпно и защитено място извън това машинно помещение
\n
(2)Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното помещение по ал. 1, да може да се подава вода от друга пожарна помпа или аварийна пожарна помпа.
\n
(3)Аварийната пожарна помпа, нейният кингстон, смукателният и нагнетателният й тръбопровод и изолиращите клапани се разполагат извън машинното отделение.
\n
(4)Ако изискването по ал. 3 не може да бъде изпълнено, кингстонната шахта се разполага в машинното отделение, като клапанът се управлява дистанционно от място в същия отсек, от който се управлява и аварийната пожарна помпа, а смукателната тръба е възможно най-къса.
\n
(5)Къси участъци от смукателния и нагнетателния тръбопровод се допуска да преминат през машинното отделение, при условие че са затворени в солиден стоманен кожух или са изолирани съгласно стандарт А-60.
\n
(6)Тръбите на пожарната магистрала имат достатъчно дебели стени, но не по-малко от 11 mm и са заварени, с изключение на фланцевата връзка с клапана на кингстона.
\n
Чл. 123
\n
(1)Пожарните помпи на новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече подават за противопожарни цели количество вода с налягане, посочено в приложение № 5, и не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване
\n
(2)На корабите, които съгласно чл. 121 - 130 имат повече от една механично задвижвана пожарна помпа, всяка от изискваните пожарни помпи има производителност не по-малка от 80 % от общата задължителна производителност, разделена на минималния брой изисквани пожарни помпи, но при всички случаи не по-малка от 25 m 3 /h, като всяка от тези помпи е в състояние да подава най-малко две струи вода.
\n
(3)Пожарните помпи по ал. 2 могат да захранват главната пожарна система при условията на ал. 2.
\n
(4)На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., с инсталирани повече от минимално изискваните помпи, се осигурява производителност на допълнителните най-малко 25 m 3 /h и възможност да подават най-малко две струи вода съгласно чл. 126, ал. 1.
\n
Чл. 124(1) Корабите по чл. 123, ал. 1 се осигуряват с механично задвижвани пожарни помпи, както следва
\n
1.на освидетелстваните да превозват повече от 500 пътници - най-малко три, една от които може да се задвижва от главния двигател;
\n
2.на освидетелстваните да превозват до 500 пътници или по-малко - най-малко две, една от които може да се задвижва от главния двигател.
\n
(2)Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат за пожарни помпи, при условие че обикновено не се използват за изпомпване на гориво и ако понякога се използват за прехвърляне или изпомпване на гориво, са снабдени с подходящи устройства за превключване.
\n
(3)На кораби, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, задбордните отвори и кингстони, пожарните помпи и техните източници на задвижване се разполагат така, че в случай на пожар в който и да е отсек да не излязат от строя всички пожарни помпи.
\n
(4)Ако пожар в който и да е отсек на нови кораби от клас В, освидетелствани да превозват до 250 пътници или по-малко, би могъл да извади от строя всички помпи, алтернативно средство за осигуряване на вода за противопожарни цели е аварийна пожарна помпа със самостоятелно силово задвижване, като нейният източник на задвижване и кингстонът й се разполагат извън машинното помещение.
\n
(5)На корабите по ал. 4, построени на или след 1 януари 2003 г., се използва аварийна пожарна помпа, която отговаря на изискванията на Международния кодекс за системите за пожарна безопасност, приет от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация с Резолюция MSC.98 (73), която може да бъде изменена от Международната морска организация, при условие че тези изменения са приети и влезли в сила (Кодекс за системите за пожарна безопасност).
\n
(6)На новите кораби клас В, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, се осигуряват съоръжения за постоянна готовност за осигуряване на вода, позволяващи поне една ефективна водна струя да бъде незабавно подадена от който и да е пожарен кран, разположен във вътрешно място, и така, че да осигуряват продължаване на подаването на вода чрез автоматично задействане на една от изискваните пожарни помпи.
\n
(7)На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта, се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налягане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
\n
(8)Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.
\n
Чл. 125
\n
(1)Диаметърът на пожарната магистрала и тръбопроводите за подаване на вода, монтирани на корабите по чл. 123, ал. 1, трябва да е достатъчен за ефективното разпределение на максималното подавано количество от две пожарни помпи, работещи едновременно
\n
(2)Когато две помпи едновременно подават през струйници, посочени в чл. 129, и достатъчно кранове осигуряват количеството вода, посочено в ал. 1, на всички пожарни кранове се поддържат минимални налягания, посочени в таблицата от приложение № 5.
\n
(3)На всеки пожарен кран се осигурява максимално налягане, непревишаващо налягането, при което може да се упражнява ефективно насочване на пожарния шланг.
\n
Чл. 126
\n
(1)Броят и разположението на пожарните кранове на корабите по чл. 123, ал. 1 са такива, че поне две струи вода, непроизлизащи от един и същи кран, едната от които е от един несъединяван шланг, да могат да достигнат коя да е част от кораба, обикновено достъпна за пътниците или екипажа по време на плаване, и всяка част от кое да е товарно помещение, когато е празно, всяко ро-ро товарно помещение или всяко специално товарно помещение, като в последния случай двете струи трябва да достигнат коя да е част от такова помещение, като всяка се подава от един несъединяван шланг
\n
(2)Пожарни кранове по ал. 1 се разполагат близо до входовете на защитените помещения.
\n
(3)В жилищните, сервизните и машинните отделения броят на пожарните кранове и разположението им е такова, че да отговаря на изискванията по ал. 1, когато всички водонепроницаеми врати и вратите в преградите в главните вертикални зони са затворени.
\n
(4)Когато достъп до машинното отделение е осигурен на ниско ниво от прилежащ към него тунел на гребния вал, близо до входа на това машинно отделение се поставят два пожарни крана.
\n
(5)Когато е осигурен достъп от други помещения, в едно от тях се поставят два крана близо до входа на машинното отделение.
\n
(6)Изискването по ал. 5 може да не се прилага, когато тунелът или съседните помещения не са част от пътя за евакуация.
\n
Чл. 127
\n
(1)За пожарните магистрали и пожарните кранове на кораби по чл. 123, ал. 1 не се използват материали, лесно ставащи негодни под въздействието на топлина, освен ако не са подходящо защитени
\n
(2)Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че пожарните шлангове да могат лесно да се свързват към тях.
\n
(3)Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че да се избегне вероятността от замръзване.
\n
(4)На кораби, на които може да се превозва палубен товар, крановете се разполагат така, че да са леснодостъпни и в постоянна готовност, а тръбопроводите - доколкото е възможно да се избегне опасността от повреди, причинени от товара.
\n
(5)Към всеки пожарен кран се монтира клапан, позволяващ всеки пожарен шланг да бъде разкачен, докато пожарните помпи работят.
\n
(6)На кораби по чл. 123, ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., всички разклонения от пожарната магистрала на откритата палуба, използвани за други цели освен пожарогасене, се снабдяват с изолиращи клапани.
\n
Чл. 128(1) Пожарните шлангове на кораби по чл. 123, ал. 1 се изработват от одобрен от ИА “МА” дълготраен материал, с достатъчна дължина
\n
(2)Всеки шланг се снабдява със струйник и необходимите съединения.
\n
(3)Съединенията и струйниците на шланговете са напълно взаимозаменяеми.
\n
(4)Шланговете, определени в тази глава като “пожарни шлангове”, заедно с всички необходими фитинги и инструменти, се поддържат в готовност за използване на видими места близо до водоподаващите кранове или съединенията.
\n
(5)Във вътрешните помещения на кораби, превозващи повече от 36 пътници, пожарните шлангове се поддържат постоянно свързани към крановете.
\n
(6)За всеки пожарен кран по чл. 126 се осигурява най-малко един пожарен шланг.
\n
(7)Дължината на пожарния шланг се ограничава до 20 m на палубата и в надстройките и до 15 m в машинните помещения, а на по-малките кораби - съответно 15 и 10 m.
\n
Чл. 129(1) На корабите по чл. 123, ал. 1 се използват струйници със стандартни размери - 12, 16 и 19 mm или колкото е възможно по-близо до тях
\n
(2)Когато се използват други системи, като системи за образуване на мъгла, могат да се използват и струйници с друг диаметър.
\n
(3)Всички струйници са от одобрен комбиниран тип (т.е. тип разпръсната/плътна струя) и имат спирателен клапан.
\n
(4)За жилищните и сервизните помещения не е необходимо използването на струйници с размер, по-голям от 12 mm.
\n
(5)За машинните помещения и външните места размерът на струйниците е такъв, че от най-малката помпа да се получи максималното възможно количество вода от две струи при налягането по чл. 125, при условие че не е необходимо да се използва струйник с размер, по-голям от 19 mm.
\n
Чл. 130
\n
(1)На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, се осигурява една независима пожарна помпа, която за нуждите на пожарогасенето осигурява поне една водна струя, от който и да е пожарен кран с налягане най-малко 0,3 N/ mm 2
\n
(2)Количеството на подаваната вода е не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване.
\n
(3)Пожарната помпа по ал. 1 е необходимо да подава максималното количество вода, посочено в ал. 2, през кранове със струйници с размер 12, 16 или 19 mm, като поддържа на който и да е кран минималното налягане, изискващо се за кораби клас В.
\n
(4)Кораб, превозващ повече от 250 пътници, се снабдява с допълнителна пожарна помпа, трайно свързана с пожарната магистрала.
\n
(5)Помпата по ал. 4 и нейният източник на задвижване не се разполагат в същото отделение, в което е помпата, изисквана по ал. 1, и се свързват постоянно със задборден кингстон, разположен извън машинното отделение.
\n
(6)Помпата по ал. 1 осигурява най-малко една струя вода от който и да е пожарен кран на кораба и поддържа налягане поне 0,3 N/ mm 2 .
\n
(7)Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат като пожарни помпи.
\n
(8)Корабите по ал. 1 се осигуряват с пожарна магистрала с диаметър, достатъчен за ефективното разпределение на подаваното максимално количество вода по ал. 2.
\n
(9)Броят и разположението на пожарните кранове са такива, че най-малко една струя вода може да достигне коя да е част от кораба, преминавайки през един несъединяван шланг с максимална дължина като посочената в чл. 128, ал. 7 за кораби от клас В.
\n
(10)На корабите по ал. 1 се осигурява най-малко един пожарен шланг за всеки монтиран кран.
\n
(11)На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налагане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
\n
(12)Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.
\n
Чл. 131
\n
(1)Тръбопроводите за подаване на пожарогасителен газ в защитените помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В, се оборудват с управляващи клапани, маркирани така, че ясно да посочват помещенията, към които водят
\n
(2)Не се допуска попадане по невнимание на пожарогасителен газ в което и да е помещение.
\n
(3)Тръбопроводите за разпределяне на пожарогасителния газ се разполагат и разпръсквачите на струята се насочват така, че да се постигне равномерно разпределение на веществото.
\n
(4)Извън защитените помещения се осигуряват средства за затваряне на всички отвори, през които може да проникне въздух или през които може да изтече газ от защитеното помещение.
\n
(5)На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за автоматично подаване на звуков алармен сигнал, предупреждаващ за подаване на пожарогасителен газ в помещение, в което обикновено работят хора или до което те имат достъп.
\n
(6)Аларменият сигнал по ал. 5 се задейства достатъчно време преди подаването на пожарогасителния газ.
\n
(7)На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за управление на всяка стационарна газова пожарогасителна система, които са леснодостъпни, задействат се просто и се групират във възможно най-малко места, за които няма вероятност да бъдат недостъпни при пожар в защитено помещение.
\n
(8)На всяко място по ал. 7 се поставят ясни инструкции за работа със системата с оглед на безопасността на персонала.
\n
(9)Не се допуска автоматично освобождаване на пожарогасителен газ, освен в случаите, разрешени по отношение на локалните автоматично задействащи се устройства, монтирани в машинните отделения, в допълнение към и независимо от всяка задължителна стационарна пожарогасителна система, над съоръженията, които са с висока пожарна опасност или в затворени помещения вътре в тези машинни отделения.
\n
(10)Когато количеството на пожарогасителният газ е предназначено за защита на повече от едно помещение, количеството на наличния газ не е нужно да бъде повече от максималното количество, необходимо за защита на кое да е от тези помещения.
\n
(11)Бутилките, необходими за съхранение на пожарогасителния газ, се разполагат извън защитените помещения в съответствие с ал. 14.
\n
(12)На екипажа и бреговия персонал се осигуряват средства за безопасна проверка на количеството газ в бутилките.
\n
(13)Бутилките за съхранение на пожарогасителния газ и свързаните с тях елементи под налягане се конструират съгласно нормите на кодексите за безопасна експлоатация, като се взема предвид местоположението им и максималните температури на околната среда, очаквани при експлоатация.
\n
(14)Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, той се поставя в помещение, разположено на безопасно, леснодостъпно и добре вентилирано място.
\n
(15)При възможност всеки вход към помещение по ал. 14 се разполага откъм откритата палуба и във всички случаи независим от защитеното помещение.
\n
(16)Вратите за достъп до помещение по ал. 14 се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отвори в тях, които образуват граничните прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
\n
(17)При прилагане на изискванията за пожароустойчивост на преградите и палубите по чл. 193 и 194, където е приложимо помещенията по ал. 14 се разглеждат като постове за управление.
\n
(18)Не се допуска в пожарогасителните системи на новите кораби и в нови инсталации на борда на съществуващите използването на пожарогасителен газ, който или сам по себе си, или при очакваните условия на използване отделя токсични газове в такива количества, че да застрашат екипажа и пътниците, или отделя газове, които са вредни за околната среда.
\n
Чл. 132
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни газови пожарогасителни системи, които съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
(2)Всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ от защитено помещение, се осигуряват със средства за затваряне отвън.
\n
(3)Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, съдовете с него се поставят в помещение, разположено зад носовата таранна преграда, и помещението не се използва за други цели.
\n
(4)При възможност всеки вход към помещение по ал. 3 се разполага от откритата палуба и независим от защитеното помещение.
\n
(5)Помещението за съхранение по ал. 3 може да се разположи под палубата, на не повече от една палуба под откритата палуба и директно достъпно чрез стълбище или трап от откритата палуба.
\n
(6)Помещенията, разположени под палубата, или помещенията, към които не е осигурен достъп от откритата палуба, се осигуряват с механична вентилационна система за отвеждане на отработения въздух от дъното на помещението с капацитет, позволяващ обмяната на въздуха поне 6 пъти на час.
\n
(7)Вратите за достъп се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отворите в тях, които образуват гранични прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
\n
(8)При прилагане на изискванията по чл. 193 и 194 помещенията за съхранение на пожарогасителния газ по ал. 3 се разглеждат като постове за управление на пожари.
\n
Чл. 133
\n
(1)На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява допълнително количество пожарогасителен газ, когато обемът на свободния въздух, съдържащ се във въздушните колектори в което и да е помещение, е такъв, че ако в случай на пожар този въздух се освободи в помещението, това освобождаване би засегнало сериозно ефикасността на стационарната противопожарна система
\n
(2)Доставчиците на стационарни пожарогасителни инсталации осигуряват описание на инсталацията, включително и чек-лист за поддръжка, на български и английски език.
\n
(3)Количеството на пожарогасителния газ се проверява най-малко веднъж годишно от експерт, упълномощен от ИА “МА”, от доставчика на инсталацията или от призната организация.
\n
(4)Периодичните проверки, които се извършват от корабния главен механик или се организират от корабното ръководство, се вписват в корабния дневник, като се отразяват обемът и времето на проверката.
\n
(5)При инсталиране на пожарогасително оборудване, когато такова не се изисква, като например в складове, неговата конструкция и капацитет съответстват на изискванията по тази глава.
\n
(6)Всички врати към помещения, защитени с инсталация за гасене с CO 2 /халон, се маркират с надпис: “Това помещение е защитено с CO 2 /халон и се евакуира при задействане на аварийното сигнално оборудване”.
\n
Чл. 134
\n
(1)За товарните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, ако не е предвидено друго, се осигурява количество въглероден двуокис, достатъчно за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен най-малко на 30 % от брутния обем на най-голямото товарно помещение на кораба, което има такава защита
\n
(2)Ако между две или повече товарни помещения има връзка чрез вентилационни канали, те се считат за едно помещение.
\n
(3)На кораби, използвани за транспортиране на превозни средства, необходимото количество CO 2 се приема като 45 % от брутния обем на най-голямото товарно помещение.
\n
(4)За машинните отделения се осигурява въглероден двуокис, достатъчен за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен на по-големия от следните обеми:
\n
1.четиридесет процента от брутния обем на най-голямото машинно отделение, защитено по такъв начин, като се изключи обемът на тази част от шахтата, която се намира над нивото, при което хоризонталната й площ е 40 % или по-малко от хоризонталната площ на даденото помещение, взета по средата между горната част на двойното дъно и най-ниската част от преградата; или 2. тридесет и пет процента от брутния обем на най-голямото защитено машинно отделение, включително и преградата.
\n
(5)При условие че две или повече машинни помещения не са изцяло разделени, се приема че те образуват едно помещение.
\n
(6)Обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява при 0,56 m 3 /kg.
\n
(7)Стационарната тръбопроводна система е такава, че за две минути в помещението да се подаде 85 % от газа.
\n
(8)За освобождаване на въглеродния двуокис в защитеното помещение и за осигуряване на действието на алармата се използват две отделни устройства.
\n
(9)Едно от устройствата по ал. 8 се използва за освобождаване на газа от бутилките, а второто устройство се използва за отваряне на клапана на тръбопровода, който отвежда газа в защитеното пространство.
\n
(10)Устройствата по ал. 8 се разполагат в кутия, ясно обозначена за всяко отделно помещение.
\n
(11)Ако кутията по ал. 10 се заключва, ключът за кутията се поставя зад преграда от чупливо стъкло, разположена на видимо място близо до нея.
\n
(12)Изпълнителна агенция “Морска администрация” предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO 2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
\n
(13)Изпълнителна агенция “Морска администрация” контролира съответствието на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO 2 , тръбопроводите и фитингите за CO 2, изпитванията на бутилките и за контролното и аларменото оборудване на такави инсталации.
\n
Чл. 135
\n
(1)Системите за въглероден двуокис, които се използват на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
(2)Изпълнителна агенция “Морска администрация” предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO 2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
\n
(3)Изпълнителна агенция “Морска администрация” предприема необходимите мерки за осигуряване на безопасност по отношение на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO 2 , тръбопроводите и фитингите ими за контролното и аларменото оборудване на такави инсталации.
\n
Чл. 136
\n
(1)Когато в машинното отделение на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В се инсталира стационарна пенна пожарогасителна система с ниска кратност на пяната в допълнение на средствата, изисквани по чл. 146 - 151, системата трябва за не повече от 5 min да подаде през стационарните разпръсквачи количество пяна, достатъчно за покриване със слой 150 mm на най-голямата отделна площ, в която може да се разпространи гориво
\n
(2)Системата по ал. 2 произвежда пяна, подходяща за гасене на пожари от нефтопродукти.
\n
(3)Осигуряват се средства за ефективно разпределяне на пяната посредством стационарна система от тръби и управляващи клапани или кранове към подходящи разпръсквачи и за ефективното й насочване посредством стационарни разпръсквачи към другите главни места в защитеното помещение.
\n
(4)Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да бъде по-голям от 12 към 1.
\n
(5)Средствата за управление на системата по ал. 1 трябва да са леснодостъпни и да се задействат лесно, като се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.
\n
Чл. 137
\n
Стационарните пенни пожарогасителни системи с ниска кратност на пяната, намиращи се в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
Чл. 138
\n
(1)Всички задължителни стационарни пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, намиращи се в машинни помещения на нови кораби класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби B, трябва бързо да подават през стационарни разпръсквачи достатъчно количество пяна за запълване на най-голямото защитавано помещение със скорост - най-малко 1 m слой пяна за минута
\n
(2)За пожарогасителните системи по ал. 1 се осигурява количество пенообразуваща течност достатъчно за образуване на обем пяна, равен на 5-кратния обем на най-голямото защитавано помещение.
\n
(3)Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да превишава 1000 към 1.
\n
(4)Тръбите за подаване на пяна, отворите за въздушните смукатели на пеногенератора и броят на пенообразуващите устройства трябва да осигуряват ефективно образуване и разпределяне на пяната.
\n
(5)Тръбите за подаване на пяна от пеногенератора се разполагат така, че евентуален пожар в защитеното помещение да не попречи на работата на пенообразуващите устройства.
\n
(6)Пеногенераторът, източниците на захранването му, пенообразуващата течност и средствата за управление на системата са леснодостъпни, задействат се лесно и се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.
\n
Чл. 139
\n
Стационарните пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, инсталирани в машинни помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
Чл. 140
\n
(1)Всяка задължителна стационарна водооросителна система в машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B се оборудва с разпръсквачи от одобрен тип
\n
(2)Броят и разположението на разпръсквачите трябва да осигурява ефективно средно разпределение на водата с интензивност най-малко 5 l/m 2 за минута в защитаваните помещенията. Ако е необходимо, за дадени опасни зони може да се предвиди по-голяма интензивност на подаване.
\n
(3)Разпръсквачите се монтират над сантинните тръбопроводи, двойното дъно и други зони, над които е вероятно да се получи разлив на гориво, а също и над други специфични места в машинните отделения, в които съществува опасност от пожар.
\n
(4)Системата по ал. 1 може да се раздели на секции, чиито разпределителни клапани се задействат извън защитаваните помещения от леснодостъпни места, които не се допуска лесно да стават недостъпни при пожар в защитеното помещение.
\n
(5)Системата се поддържа заредена и под необходимото налягане, а помпата, подаваща вода за системата, се задейства автоматично при понижение на налягането в системата.
\n
(6)Помпата по ал. 5 осигурява едновременно захранване с необходимото налягане към всички части на системата във всеки защитаван отсек.
\n
(7)Помпата по ал. 5 и постът за управлението й се инсталират извън помещението или помещенията, които се защитават.
\n
(8)Не се допуска пожар в зоната или зоните, защитени с водооросителна система, да изведе същата от строя.
\n
(9)Не се допуска разпръсквачите да се задръстват от нечистотии във водата или от корозията в тръбопроводите, струйниците, клапаните и помпата.
\n
Чл. 141
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., помпата, изисквана по чл. 140, ал. 5, може да се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, но ако тя зависи от захранване, подавано от аварийния генератор, поставен в съответствие с разпоредбите на раздел III от глава втора, той се устройва така, че да стартира автоматично при повреда на главното захранване и веднага да подаде енергия за помпата
\n
(2)Когато помпата по чл. 140, ал. 5 се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, тя се разполага така, че при пожар в защитеното помещение достъпът на въздух към двигателя да не се прекъсне.
\n
Чл. 142
\n
Стационарните водооросителни пожарогасителни системи в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
Чл. 143
\n
(1)Всички преносими пожарогасители на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B са от одобрени типове и конструкции
\n
(2)Не се допуска капацитетът на задължителните преносими течни пожарогасители да е повече от 13,5 l и по-малко от 9 l.
\n
(3)Използване на други типове пожарогасители се допуска, ако са поне толкова преносими, колкото 13,5-литровия течен пожарогасител и имат пожарогасителен капацитет най-малко равен на 9-литровия течен пожарогасител.
\n
(4)Резервни заряди се осигуряват за най-малко 50 % от общия капацитет на всеки тип пожарогасител на борда.
\n
(5)Вместо резервен заряд за пожарогасител, който не може лесно да се зареди на борда, може да се приеме друг пожарогасител от същия тип.
\n
(6)Поставянето на преносими пожарогасители с CO 2 в жилищните помещения е нежелателно.
\n
(7)Когато пожарогасителите по ал. 6 са предназначени за радиорубки, при разпределителни табла и др. подобни места, обемът на всяко помещение, съдържащо един или повече пожарогасители, е такъв, че да ограничава концентрацията на изпарения, които могат да се получат поради изпускане на газ, до не повече от 5 % от нетния обем на помещението.
\n
(8)Обемът на CO2 се изчислява при 0,56 m3/kg.
\n
Чл. 144
\n
(1)Преносимите пожарогасители на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
(2)Не се допуска пожарогасителите с въглероден двуокис да се поставят в жилищни помещения.
\n
(3)В постовете за управление и другите помещения, съдържащи електрическо или електронно оборудване, необходимо за безопасността на кораба, се поставят пожарогасители с неелектропроводимо и безвредно за оборудването и съоръженията пожарогасително средство.
\n
(4)Пожарогасителите се разполагат на добре видими места, които могат да се достигнат бързо и лесно по всяко време в случай на пожар, и по начин, че тяхната експлоатационна надеждност да не се нарушава от въздействието на метеорологичните условия, вибрациите и други външни фактори.
\n
(5)Преносимите пожарогасители се снабдяват с устройства, указващи дали са били използвани.
\n
(6)На корабите по ал. 1 се осигуряват резервни заряди за 100 % от първите 10 пожарогасителя и за 50 % от останалите пожарогасители, които могат да се презареждат на борда.
\n
(7)За пожарогасителите, които не могат да се презареждат на борда, вместо резервни заряди се осигурява същото количество допълнителни преносими пожарогасители от същия тип, капацитет и брой съгласно чл. 145, ал. 4.
\n
Чл. 145
\n
(1)На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B не се допуска използването на пожарогасители, съдържащи пожарогасителен агент, който сам по себе си или в очакваните условия на употреба отделя токсични газове в количества, които могат да застрашат хората, или отделя газове, вредни за околната среда
\n
(2)Пожарогасителите трябва да са подходящи за гасене на пожари, които могат да възникнат близо до мястото, където е разположен пожарогасителят.
\n
(3)По принцип един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване в дадено помещение, се разполага близо до входа му.
\n
(4)Пожарогасителите се разполагат, както следва:
\n
1.в жилищните и сервизни помещения - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
\n
2.близо до всяко електрическо табло или монтажен панел, които имат мощност 20 kW или повече, се разполага пожарогасител, подходящ за използване в зони с високо напрежение;
\n
3.в кухните - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
\n
4.в близост до бояджийски складове, съдържащи леснозапалими продукти, се поставя пожарогасител;
\n
5.на навигационния мостик и на всеки контролен пост за управление се поставя най-малко един пожарогасител.
\n
(5)Преносимите пожарогасители, предназначени за използване в жилищните и сервизните помещения, трябва, доколкото е възможно, да бъдат с еднакъв начин на употреба.
\n
(6)Изпълнителна агенция “Морска администрация” контролира дали преносимите пожарогасители се инспектират периодично, извършват им се изпитвания под налягане и изпитвания за функциониране.
\n
Чл. 146
\n
(1)Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече се снабдяват с всяка една от следните стационарни пожарогасителни системи 1. газова система, отговаряща на изискванията по чл. 131 - чл. 135, или равностойна водна система като алтернатива на халонните системи, отговаряща на изискванията по циркулярно писмо MSC/Circ. 668 от 30 декември 1994 г. и циркулярно писмо MSC/Circ. 728 от юни 1996 г., като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
\n
2.пенна система с висока кратност на пяната, отговаряща на съответните изисквания по чл. 138 и 139, като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
\n
3.оросителна система, отговаряща на съответните изисквания по чл. 140 - чл. 142, като се взема предвид и датата на построяване на кораба.
\n
(2)В машинните помещения по ал. 1 се поставя най-малко един преносим въздушно-пенен апарат, състоящ се от въздушно-пенен струйник индукторен тип, който да се свързва към пожарната магистрала с пожарен шланг заедно с преносим резервоар, съдържащ най-малко 20 l пенообразуваща течност и един резервен резервоар.
\n
(3)Струйникът по ал. 2 трябва да образува ефективна пяна, достатъчна за загасяването на пожар от нефтопродукти със скорост 1,5 m 3 /min.
\n
(4)В машинните помещения по ал. 1 се поставят пенни пожарогасители от одобрен тип, всеки с капацитет най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да могат да насочват пяната или нейния еквивалент във всяка част на горивните или смазочните системи под налягане, задвижващите механизми или други пожароопасни места.
\n
(5)Достатъчно на брой преносими пенни пожарогасители или равностойни се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител и във всяко такова помещение да има най-малко два такива пожарогасителя.
\n
Чл. 147
\n
(1)Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, и съществуващи кораби клас B се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи по чл. 146, ал. 1 и в допълнение във всяко помещение, в което има двигатели с вътрешно горене или танкове за утаяване на горивото или устройство с гориво, се поставя един пенен пожарогасител с капацитет най-малко 45 l или един пожарогасител с CO 2 с капацитет най-малко 16 кg
\n
(2)В помещенията по ал. 1 се поставя един преносим пожарогасител, подходящ за гасене на пожари от нефтопродукти за всеки механизъм с мощтост 736 kW или част от него, при условие че не по-малко от два, но не повече от шест такива пожарогасителя се изискват за всяко такова помещение.
\n
(3)Допуска се използване на стационарна система с пяна с ниска кратност вместо някой от шестте преносими пожарогасителя, изисквани по ал. 2.
\n
Чл. 148
\n
Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, се снабдяват с два подходящи водни струйника за водна мъгла, състоящи се от метална L-образна тръба, чиято дълга част е дълга около 2 m и може да се свърже с пожарен шланг и къса страна с дължина около 250 mm, снабдена със стационарен струйник за водна мъгла, или на които може да се монтира водоразпръскващ струйник
\n
Чл. 149
\n
В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, когато като загряващ агент се използва подгрято гориво, може допълнително да се изиска в котелните помещения да има постоянно инсталирано или преносимо оборудване за местни системи за разпръскване на вода под налягане или за покриване с пяна над и под пода с пожарогасителни цели
\n
Чл. 150
\n
(1)Машинните помещения от категория А с обем над 500 m 3 на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени на или след 1 януари 2003 г., се защитават от стационарна пожарогасителна система и допълнително със стационарна водна или с равностойна с местно приложение противопожарна система от одобрен тип в съответствие с указанията на Международната морска организация - циркулярно писмо MSC/Circ. 913 “Указания за одобряване на стационарни водни противопожарни системи за местно приложение, които се използват в машинни помещения клас А”, като се има предвид, че 1. в машинните помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване противопожарната система трябва да има възможности за автоматично и за ръчно задействане;
\n
2.в машинните помещения с непрекъсната вахта противопожарната система е с възможност само за ръчно задействане.
\n
(2)Стационарните противопожарни системи с местно приложение, без да е необходимо да се спира двигателят, да се евакуира персоналът или да се изолират помещенията, защитават:
\n
1.пожароопасните части на двигателите с вътрешно горене, използвани за основното задвижване на кораба и за произвеждане на енергия;
\n
2.лицевите части на котлите;
\n
3.пожароопасните части на инсинераторите;
\n
4.сепаратори за подгрято гориво.
\n
(3)Активирането на коя да е система с местно приложение задейства визуален и ясно чуваем звуков известителен сигнал в защитеното помещение и в местата с непрекъсната вахта.
\n
(4)Известителният сигнал по ал. 3 посочва конкретната система, която се е задействала.
\n
(5)Изискванията за известителна сигнализационна система, посочени в ал. 3 и 4, са допълнителни и не заместват системите за откриване на пожар и пожароизвестителните системи.
\n
Чл. 151
\n
В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, както и на всички кораби, освидетелствани за превоз на повече от 400 пътници, стационарните противопожарни системи с местно приложение се инсталират в съответствие с чл. 150 не по-късно от 1 октомври 2005 г
\n
Чл. 152
\n
(1)Броят на светлите люкове, вратите, вентилаторите, отворите към димоходите за отвеждане на газове и другите отвори към машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B се намалява до минималния брой, съответстващ на нуждата от вентилация и на ефективната и безопасната експлоатация на кораба
\n
(2)Светлите люкове се изработват от стомана и нямат стъкла.
\n
(3)На корабите се вземат подходящи мерки за изпускане на дим от защитено помещение в случай на пожар.
\n
Чл. 153
\n
Вратите на нови кораби от класове B, C и D, които не са водонепроницаеми с механично задвижване, се устройват така, че да се гарантира сигурното им затваряне при пожар в помещението чрез силово задвижвани затварящи устройства или като се осигурят самозатварящи се врати, които могат да се затворят при наклон 3,5°, противоположен на затварянето, и имат надеждно устройство за задържане, снабдено с дистанционно управлявано устройство за освобождаване
\n
Чл. 154(1) В граничните прегради на машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B не се допуска монтирането на прозорци
\n
(2)Изискването по ал. 1 не изключва използването на стъкло в пултове за управление в машинните отделения.
\n
(3)На корабите се осигуряват средства за управление на:
\n
1.отварянето и затварянето на светлите люкове, затварянето на отворите в димоходите, през които обикновено се отвеждат изходящи газове, и затварянето на вентилационните клапи;
\n
2.изпускането на дим;
\n
3.затварянето на силово задвижваните врати или задействането на освобождаващия механизъм на вратите, които не са механично задвижвани водонепроницаеми врати;
\n
4.спирането на вентилаторите;
\n
5.спирането на вентилаторите с принудителна и естествена тяга, помпите за прехвърляне на гориво, помпите на горивните устройства и другите подобни горивни помпи.
\n
(4)За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., “други подобни горивни помпи” по ал. 3, т. 5 са маслените помпи, циркулационните помпи за подгрято гориво и маслените сепаратори.
\n
(5)Средствата за управление по ал. 3 и чл. 166, ал. 10 - 13 се поставят извън съответното помещение, където няма да станат недостъпни при пожар в помещението, което обслужват. Такива средства и постовете за управление за всяка задължителна пожарогасителна система се разполагат на едно място или се групират на възможно най-малко места. Тези места се осигуряват с безопасен достъп от открита палуба.
\n
(6)За нефтоводните сепаратори не се прилагат разпоредбите по ал. 5.
\n
(7)Когато от присъединен тунел на гребния вал, намиращ се на ниско ниво, има достъп до кое да е машинно отделение категория А, в тунела близо до водонепроницаема врата се поставя лека стоманена пожарна врата, която може да се задейства и от двете страни.
\n
Чл. 155
\n
(1)Всяка задължителна автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система, монтирана на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, се задейства незабавно по всяко време и пуска в действие, без да е необходима намеса от страна на екипажа
\n
(2)Тръбите на водооросителната система по ал. 1 се запълват с вода, като малки открити участъци могат да бъдат и със сухи тръби, когато това е необходима предпазна мярка.
\n
(3)Всички части на водооросителната система по ал. 1, които по време на експлоатация могат да бъдат изложени на температури под нулата, се защитават подходящо от замръзване.
\n
(4)Водооросителната система по ал. 1 се поддържа запълнена с вода под необходимото налягане и се осигуряват условия за непрекъснато подаване на вода.
\n
(5)Всяка секция разпръскватели на водооросителната система по ал. 1 включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков известителен сигнал в един или повече индикаторни блокове винаги, когато някой от разпръсквателите се задейства.
\n
(6)Индикаторните блокове по ал. 5 указват в коя секция, обслужвана от системата, е възникнал пожар и са съсредоточени на навигационния мостик, като визуални и звукови алармени сигнали от блока се извеждат на място, различно от навигационния мостик, така че да се гарантира, че индикацията за пожар е получена незабавно от екипажа.
\n
(7)Пожароизвестителната система по ал. 1 се устройва така, че да дава индикация, ако в системата се появи повреда.
\n
(8)Разпръсквателите по ал. 5 се групират в отделни секции, всяка от които съдържа не повече от 200 броя.
\n
(9)Не се допуска всяка секция разпръскватели по ал. 8 да обслужва повече от две палуби и да се разполага в повече от една главна вертикална зона, освен ако се установи, че системи със секция разпръскватели, обслужващи повече от две палуби или разположени в повече от една главна вертикална зона, няма да намалят защитата на кораба от пожар.
\n
(10)Всяка секция разпръскватели по ал. 8 се изолира само от един спирателен клапан.
\n
(11)На всяка секция спирателният клапан по ал. 10 се монтира на леснодостъпно място и местоположението му е ясно и постоянно указано.
\n
(12)На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за предотвратяване задействането на спирателни клапани по ал. 10 от неупълномощени лица.
\n
(13)При всеки спирателен клапан на секцията и в централния пост се осигурява манометър, указващ налягането в системата.
\n
(14)Разпръсквателите по ал. 5 се изработват устойчиви на корозия при морски условия.
\n
(15)В жилищните и сервизните помещения разпръсквателите се задействат в температурен обхват от 68 до 79 °C, освен в помещения като сушилни, където могат да се очакват високи температури на околната среда, като работната температура може да се увеличи, но не с повече от 30 °C над максималната температура при тавана.
\n
(16)На всеки индикаторен блок по ал. 5 се поставя списък или план, показващ обхванатите помещения и разположението на зоната по отношение на всяка секция.
\n
(17)На корабите по ал. 1 се осигуряват подходящи инструкции за изпитвания и поддръжка.
\n
(18)Разпръсквателите се поставят нависоко и на подходящо разстояние един от друг, за да се поддържа средна интензивност на подаване не по-малко от 5 l/m 2 за минута за площа, обхваната от тях.
\n
(19)Разпръсквателите се поставят колкото се може по-далеч от бимси или други предмети, които биха могли да попречат на водните струи, и в такива места, откъдето запалимите материали в помещението могат да се обливат добре.
\n
Чл. 156
\n
(1)За водооросителната система на корабите по чл. 155, ал. 1 се осигурява напорен танк с вместимост, равна най-малко на два пъти количеството заредена вода, посочено в ал. 10
\n
(2)Танкът по ал. 1 се осигурява с постоянен запас от сладка вода, равен на количеството вода, което би било подадено за една минута от помпата по ал. 10.
\n
(3)Танкът по ал. 1 се устройства така, че да поддържа налягане на въздуха в него след използване на постояния запас сладка вода по ал. 2 не по-малко от работното налягане на разпръсквателя плюс налягането на воден стълб, измерен от дъното на танка до най-високия разпръсквател в системата.
\n
(4)За възстановяване на въздуха под налягане и запаса от сладка вода в танка по ал. 1 се осигуряват подходящи средства.
\n
(5)За указване на нивото на водата в танка по ал. 1 се осигурява нивомерно стъкло.
\n
(6)За предотвратяване на навлизането на морска вода в танка по ал. 1 се осигуряват средства.
\n
(7)Танкът по ал. 1 се осигурява с ефективен предпазен клапан и манометър.
\n
(8)Спирателни клапани или кранове се осигуряват на всяка връзка на измервателните прибори.
\n
(9)Помпа с независимо задвижване се осигурява единствено с цел автоматично продължаване на подаването на вода от разпръсквателите.
\n
(10)Помпата по ал. 9 се задейства автоматично при падане на налягането в системата, преди постоянният запас от прясна вода в напорния танк по ал. 1 да е напълно изчерпан.
\n
(11)Помпата по ал. 9 и тръбопроводите поддържат необходимото налягане на нивото на най-високия разпръсквател, за да се осигури непрекъснато подаване на вода, достатъчна за едновременното покриване на минимална площ от 280 m 2 при скоростта на подаване по чл. 155, ал. 18.
\n
(12)За новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, и с обща защитена площ, по-малка от 280 m 2 , ИА “МА” може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните захранващи компоненти.
\n
(13)От нагнетателната страна на помпата по ал. 9 се монтира контролен клапан с къса тръба с отворен край.
\n
(14)Ефективното сечение на клапана и тръбата по ал. 13 е достатъчно за осигуряване подаването на необходимия дебит на помпата, докато в системата се поддържа налягането по ал. 3.
\n
(15)Кингстонът на помпата трябва, винаги когато е възможно, да се разполага в помещението, в което е помпата, и се разполага така, че когато корабът е в плаващо състояние, не се налага прекъсване на захранването с морска вода към помпата по каквато и да е причина, освен за проверката или ремонта й.
\n
(16)Водооросителната помпа по ал. 9 и танкът по ал. 1 се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всяко машинно отделение и не се поставят в помещение, за което се изисква защита от водооросителната система.
\n
Чл. 157
\n
(1)На корабите по чл. 155, ал. 1 се осигуряват не по-малко от два източника за захранване с енергия на помпата с морска вода и автоматичната пожароизвестителна система
\n
(2)Ако източниците за захранване на помпата по ал. 1 са електрически, те са основен и авариен източник на електрозахранване.
\n
(3)Едното захранване за помпата по ал. 1 се осигурява от главното разпределително табло, а другото - от аварийното разпределително табло посредством отделни фидери, предназначени само за тази цел.
\n
(4)Фидерите по ал. 3 се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни и други затворени помещения с висока пожароопасност, с изключение на случаите, в които е необходимо да се достигне до съответните разпределителни табла, за да достигат до автоматичен превключвател, разположен близо до водооросителната помпа.
\n
(5)Превключвателят по ал. 4 осигурява възможност за подаване на енергия от главното разпределително табло, докато оттам има захранване, и при спиране на това захранване автоматично превключва на захранване от аварийното разпределително табло.
\n
(6)Превключвателите на главното разпределително табло и на аварийното разпределително табло ясно се надписват и нормално са в затворено положение.
\n
(7)На фидерите по ал. 3 не се поставя друг превключвател.
\n
(8)Един от източниците на захранване за пожароизвестителната система по ал. 1 е авариен източник.
\n
(9)Ако един от източниците на захранване на помпата по ал. 1 е двигател с вътрешно горене, освен изискването да съответства по чл. 156, ал. 16, той се разполага така, че евентуален пожар в кое да е от защитените помещения да не попречи на притока на въздух към двигателя.
\n
(10)Водооросителната система се свързва с корабната пожарна магистрала посредством заключващ се винтов невъзвратен клапан, който предотвратява обратния приток от водооросителната система към пожарната магистрала.
\n
(11)За изпитване на автоматичната сигнализация на всяка секция от разпръскватели по чл. 155, ал. 5 чрез подаване на количество вода, еквивалентно на подаваното от един разпъсквател, се осигурява клапан за проверка.
\n
(12)За всяка секция клапанът за проверка по ал. 11 се разполага близо до спирателния клапан на тази секция.
\n
(13)На корабите се осигуряват средства за изпитване на автоматичното задействане на помпата при намаляване на налягането в системата.
\n
(14)За всяка секция разпръскватели се осигуряват превключватели на едно от местата, посочени в чл. 155, ал. 6, които да дадат възможност за изпитване на пожарната сигнализация и индикаторите.
\n
(15)За всяка секция се осигуряват най-малко 6 разпръсквателни глави.
\n
Чл. 158
\n
(1)Автоматичните водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна системи на нови кораби от класове C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са от одобрен тип в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
(2)За новите кораби от класове C и D с дължина под 40 m и с обща защитена площ, по-малка от 280 m 2 , ИА “МА” може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните компоненти.
\n
Чл. 159
\n
(1)Всяка задължителна стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система с ръчно задействани постове на новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B се задейства незабавно по всяко време
\n
(2)Източниците на енергия и електрическите вериги, необходими за работата на системата по ал. 1, се следят за загуба на захранване или повреда. При поява на повреди на контролния пулт се задействат визуален и звуков алармен сигнал, които се различават от сигнала за пожар.
\n
(3)За пожарооткриващата и пожароизвестителната система се осигуряват не по-малко от два източника на захранване за електрическото оборудване, като единият от тях е авариен.
\n
(4)Захранването по ал. 3 се осигурява чрез отделни фидери, използвани единствено за тази цел, като фидерите се свързват с автоматичен превключвател, намиращ се на или в близост до таблото за управление на пожарооткриващата система.
\n
(5)Датчиците и ръчно задействаните постове на системата по ал. 1 се групират в секции.
\n
(6)Активирането на кой да е датчик или ръчно задействан пост по ал. 5 задейства визуален и звуков сигнал на командното табло и индикаторните устройства.
\n
(7)Ако до 2 min не се потвърди получаването на сигналите по ал. 6, автоматично се подава звуков сигнал в жилищните помещения на екипажа и сервизните помещения, постовете за управление и машинните отделения.
\n
(8)Не се изисква системата за подаване на звуков сигнал по ал. 7 да бъде неразделна част от пожарооткриващата система.
\n
(9)Таблото за управление на системата по ал. 1 се разполага на навигационния мостик или в централния пост за управление на борбата с пожар.
\n
(10)Индикаторните блокове на системата по ал. 1 като минимум посочват секцията, в която е задействан датчик или ръчно задействан пост. Най-малко един индикаторен блок се разполага така, че да е леснодостъпен за отговорните за него членове от екипажа по всяко време, когато корабът е на море или в пристанище, освен когато не е в експлоатация.
\n
(11)Ако таблото за управление се намира в централния пост за управление на борбата с пожар, един индикаторен блок се разполага на навигационния мостик.
\n
(12)На или близо до всеки индикаторен блок се поставя ясна информация за помещенията, които той обхваща, и за разположението на секциите.
\n
Чл. 160
\n
(1)Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не включва средства за дистанционно идентифициране на всеки датчик поотделно, не се допуска една секция да покрива повече от една палуба в жилищните, сервизните помещения и в постовете за управление, с изключение на секция, която покрива оградено стълбище
\n
(2)За да се избегне забавянето при определяне на източника на пожар, по преценка на ИА “МА” броят на затворените помещения, включени във всяка секция, се ограничава.
\n
(3)Не се допуска свързването на повече от 50 затворени помещения във всяка секция.
\n
(4)Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 е снабдена с датчици, които дистанционно поотделно се идентифицират, секциите могат да покриват няколко палуби и да обслужват всякакъв брой затворени помещения.
\n
(5)Ако пожароотокриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не може да идентифицира дистанционно и поотделно всеки датчик, не се допуска една секция от датчици да обслужва помещения на двата борда на кораба, нито на повече от една палуба. Датчиците не се разполагат в повече от една главна вертикална зона.
\n
(6)Ако ИА “МА” установи, че защитата на кораба от пожар няма да се намали, може да разреши секция от датчици по ал. 5 да обслужва двата борда на кораба и повече от една палуба.
\n
(7)На кораби, оборудвани с поотделно индентифицируеми пожарни датчици, една секция от датчици може да обслужва помещения на двата борда на кораба и на няколко палуби, но не може да бъде разположена в повече от една главна вертикална зона.
\n
(8)Не се допуска секция от пожарни датчици, която покрива пост за управление, сервизно помещение или жилищно помещение, да включва машинно отделение.
\n
(9)Датчиците се задействат от топлина, дим или други продукти от горене, пламък или комбинация от тези фактори.
\n
(10)Датчици, задействани от други фактори, показателни за зараждащ се пожар, могат да бъдат допуснати от ИА “МА” при условие, че са не по-малко чувствителни от датчиците по ал. 9.
\n
(11)Датчици за пламък се използват само като допълнение към тези за дим или топлина.
\n
(12)За изпитване и поддръжка се осигуряват подходящи инструкции и резервни части.
\n
(13)Функционирането на пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 се изпитва периодично по удовлетворителен за ИА “МА” начин посредством устройство, подаващо нагорещен въздух с подходяща температура, дим или аерозолни частици с подходяща плътност или размер на частиците, или чрез други явления, свързани с зараждането на пожар, на които датчикът трябва да реагира.
\n
(14)Всички датчици са от тип, позволяващ при изпитване за правилно функциониране да се върнат към нормалната си функция на следене без подновяване на коя да е част.
\n
(15)Пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не се използва за други цели, с изключение затварянето на противопожарните врати и други подобни операции, чието извършване може да бъде разрешено от таблото за управление.
\n
(16)Пожарооткриващите системи с указване на зоната на местоположение на корабите по чл. 159, ал. 1 се устройват така, че:
\n
1.пожарът да не повреди контур на повече от едно място;
\n
2.да има осигурени средства, които гарантират, че каквато и да е повреда в контура (например прекъсване на захранването, късо съединение, замасяване) няма да направи целия контур неефективен;
\n
3.да са взети всички мерки да се даде възможност началната конфигурация на системата да се възобнови в случай на повреда (електрическа, електронна, информационна);
\n
4.първата задействана пожарна сигнализация да не възпрепятства задействането на пожарна сигнализация от който и да е друг датчик.
\n
Чл. 161
\n
(1)На корабите по чл. 159, ал. 1 се инсталират ръчно задействани пожароизвестителни постове в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление
\n
(2)На всеки изход се поставя един ръчно задействан пост.
\n
(3)Ръчно задействаните пожароизвестителни постове са леснодостъпни в коридорите на всяка палуба и никоя част от коридора не е на повече от 20 m от такъв пост.
\n
(4)На всички стълбища, коридори и пътища за евакуация, разположени в жилищните помещения, се инсталират датчици за дим.
\n
(5)Когато за защита на помещения, различни от посочените в ал. 4, се изисква стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система, във всяко такова помещение се инсталира поне един датчик, съответстващ на изискванията по чл. 160, ал. 9 - 11.
\n
(6)Датчиците по ал. 5 се разполагат така, че да функционират оптимално.
\n
(7)Монтирането на датчиците по ал. 5 близо до бимси и вентилационни канали или други места, където въздушният поток би могъл да има неблагоприятен ефект върху функционирането им, както и на места, където има вероятност от удар или физическа повреда, е нежелателно.
\n
(8)Датчиците по ал. 5, които се разполагат нависоко, се поставят на разстояние минимум 0,5 m от прегради.
\n
(9)Максималното разстояние между датчиците по ал. 5 е в съответствие с таблицата от приложение № 6.
\n
(10)Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да изиска или да разреши монтиране на датчици на разстояния, различни от посочените по ал. 9, въз основа на данни от изпитвания, чрез които са установени характеристиките на датчиците.
\n
(11)Електрическите проводници - част от пожарооткриващата и пожароизвестителната система, се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни отделения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен в случаите, когато това е необходимо за пожарооткриване или подаване на алармени сигнали в такива помещения или свързване със съответния източник на захранване.
\n
Чл. 162
\n
(1)На корабите по чл. 159, ал. 1 се използва стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система и оборудване с конструкция, която издържа на преходни промени в захранващото напрежение, на промени в температурата на околната среда, на вибрации, влага, сътресения, удари и корозия
\n
(2)Датчиците за дим, които се инсталират в стълбищата, коридорите и пътищата за евакуация в жилищните помещения в съответствие с чл. 161, ал. 4, се освидетелстват да сработват, преди плътността на дима да превиши 12,5 % затъмняване на метър, но не и преди да надвиши 2 % затъмняване на метър.
\n
(3)Димните датчици, които се инсталират в помещения, различни от помещенията по ал. 2, функционират в граници на чувствителност, които отговарят на изискванията на ИА “МА” с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността им.
\n
(4)Топлинните датчици се освидетелстват да сработват преди температурата да превиши 78 °C, но не и преди да надвиши 54 °C, когато тези граници се достигат със скорост, по-малка от 1 °C за минута.
\n
(5)При по-високи от посочените в ал. 4 скорости на повишение на температурата топлинният датчик работи в температурни граници, които отговарят на изискванията на ИА “МА” с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността на датчиците.
\n
(6)Допустимата температура на сработване на топлинните датчици може да се увеличи до 30 °C над максималната температура на тавана в сушилните и други подобни помещения, които имат нормално висока температура на околната среда.
\n
Чл. 163
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи от одобрен тип, отговарящи на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност
\n
(2)Ръчно задействаните постове, отговарящи на изискванията на Кодека за системите за пожарна безопасност, се инсталират навсякъде в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление.
\n
(3)На всеки изход се инсталира по един ръчно задействан пост.
\n
(4)Ръчно задействаните постове се монтират на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че нито една част от коридора не е на повече от 20 m от поста.
\n
Чл. 164
\n
На новите кораби от класове А, B, C и D в допълнение към разпоредбите по чл. 159 - 163 ИА “МА” проверява спазването на разпоредбите за безопасност на инсталациите по отношение на тяхната независимост от другите инсталации или системи, корозионната устойчивост на техните компоненти, електрозахранването на техните системи за управление и наличието на инструкции за тяхната експлоатация и поддръжка
\n
Чл. 165
\n
(1)На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B, при условие че в този член не е регламентирано друго, не се използва течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C
\n
(2)В аварийните генаратори на корабите по ал. 1 може да се използва течно гориво с пламна точка не по-малка от 43 °C.
\n
(3)Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши общо използване на течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C на кораби по ал. 1 при условие, че са взети необходимите допълнителни мерки и температурата на околната среда в помещението, в което се съхранява или използва течното гориво, не може да се повиши до 10 °C под пламната му точка.
\n
(4)На корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., използване на течното гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C може да се разреши, ако:
\n
1.танковете с течно гориво, с изключение на разположените в отсеците на двойното дъно, се намират извън машинни отделения категория А;
\n
2.от смукателната страна на горивната помпа са осигурени средства за измерване на температурата на горивото;
\n
3.на входа и изхода на горивните филтри са осигурени спирателни клапани и/или кранове;
\n
4.навсякъде, където е възможно, са използвани тръбни съединения заварен тип, коничен или сферичен шарнирен тип.
\n
(5)Пламната точка на горивата се определя чрез одобрен метод в закрит тигел.
\n
Чл. 166
\n
(1)Когато на корабите по чл. 165, ал. 1 се използва течно гориво, изискванията за съхранението, разпределянето и използването му осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда му
\n
(2)Доколкото е възможно, частите от горивната система на корабите по чл. 165, ал. 1, в които се намира подгрято гориво под налягане, надвишаващо 0,18 N/ mm 2 , не се разполагат на скрити места, за да може бързо да се откриват повреди и течове. Районите от машинните отделения, в които се намират такива части от горивната система, се осветяват добре.
\n
(3)Подгрято гориво по ал. 2 е горивото, чиято температура след загряване е по-висока от 60 °C или по-висока от пламната точка на горивото, ако тя е по-ниска от 60 °C.
\n
(4)Машинните помещения на корабите по чл. 165, ал. 1 се вентилират подходящо, за да се предотврати натрупването на горивни пари.
\n
(5)Доколкото е възможно, горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1 са част от конструкцията на кораба и се разполагат извън машинни пространства.
\n
(6)Ако горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1, с изключение на тези в двойното дъно, по необходимост се намират в съседство с или вътре в машинни отделения, най-малко една от вертикалните им стени е съседна на границите на машинното отделение и е за предпочитане да има обща граница с танковете в двойното дънно, а площта на границите на танка, обща с машинните отделения, трябва да е минимална.
\n
(7)Ако горивните танкове по ал. 6 са разположени в границите на машинни помещения, те не могат да съдържат течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C.
\n
(8)Не се допуска използването на неукрепени горивни танкове в машинни отделения.
\n
(9)Горивните танкове на кораби по чл. 165, ал. 1 не се разполагат на места, където разливане или изтичане на гориво от тях може да попадне върху горещи повърхности. За да се предотврати попадането на гориво, което може да изтече под налягане от помпа, филтър или нагревател, върху нагрети повърхности се вземат предпазни мерки.
\n
(10)Горивната тръба, от която при повреда е възможно изтичане на гориво от танк за съхранение, утаяване или от разходен танк с вместимост 500 l или повече, разположен над двойното дъно, се осигурява с кран или клапан на самия танк, който в случай на пожар в помещението може да се затваря от безопасно място извън въпросното помещение.
\n
(11)В особени случаи, когато диптанкове са разположени в тунел на гребен вал, в тунел с тръбопроводи или в друго подобно помещение, на танковете се поставят клапани, като в случай на пожар управлението им се извършва чрез допълнителен клапан на тръбопровода или тръбопроводите извън тунела или помещението.
\n
(12)Ако в машинно отделение е поставен допълнителен клапан по ал. 11, той се задейства от място извън това отделение.
\n
(13)На кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., постът за дистанционно управление на клапана за горивния танк на аварийния генератор се разполага отделно от поста за дистанционно управление на клапаните в машинните отделения.
\n
(14)За установяване на количеството гориво, съдържащо се във всеки горивен танк, се осигуряват безопасни и ефективни средства.
\n
Чл. 167
\n
(1)Не се допуска мерителни тръби, използвани на нови кораби от класове B, C и D, да завършват в помещение, в което може да възникне опасност от запалване на разлято гориво от тези тръби
\n
(2)Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в помещения за пътници или екипажа.
\n
(3)Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в машинни отделения.
\n
(4)Ако ИА “МА” установи, че изискванията по ал. 3 са неизпълними, може да разреши мерителните тръби да завършват в машинни отделения, при условие че са изпълнени следните изисквания:
\n
1.осигурен е нивомер за горивото, отговарящ на изискванията по чл. 168, ал. 1;
\n
2.мерителните тръби завършват на места, отдалечени от пожароопасни райони, или са взети мерки за безопасност, като например монтиране на ефективни екрани за предотвратяване на контакт между евентуално изтекло от краищата на мерителните тръби гориво и източника на запалване;
\n
3.краищата на мерителните тръби са снабдени със самозатварящи се устройства и самозатварящ се контролен кран с малък диаметър под затварящото устройство, позволяващ да се провери, че няма да има гориво, преди това устройство да се отвори; взети са мерки за избягване на опасността от пожар при разлив на гориво през контролния кран.
\n
Чл. 168
\n
(1)Допуска се на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B да се използват други средства за установяване на количеството гориво, съдържащо се в горивните танкове, ако средствата като предвидените по чл. 167, ал. 4, т. 1 не изискват проникване под горната част на танка и при условие, че тяхна повреда или препълване на танковете няма да доведе до изтичане на гориво
\n
(2)Средствата по ал. 1 се поддържат в изправно състояние, за да се гарантира тяхното непрекъснато и точно функциониране при експлоатация.
\n
(3)Вземат се мерки за предотвратяване получаването на свръхналягане в горивен танк или в коя да е част от горивната система, включително в приемните тръби, обслужвани от бордовите помпи.
\n
(4)Предпазните клапани и отдушните или преливните тръби отвеждат в място, в което няма опасност от пожар или експлозия поради поява на горива или пари. Не се допуска те да водят в помещения за екипажа, за пътниците или в помещения специална категория, затворени ро-ро пространства или подобни пространства на кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
\n
(5)Горивните тръби и техните клапани и фитинги се изработват от стомана или друг одобрен материал. По изключение може да се допусне ограничена употреба на гъвкави тръби.
\n
(6)Гъвкавите тръби и накрайниците по ал. 5 се изработват от одобрени пожароустойчиви материали с достатъчна якост.
\n
(7)Клапаните, монтирани на горивни танкове и намиращи се под статично налягане, могат да бъдат от стомана или сферографитен чугун.
\n
(8)В тръбопроводни системи, в които проектното налягане е по-ниско от 7 бара и проектната температура е под 60 °C, могат да се използват клапани от обикновен чугун.
\n
Чл. 169
\n
(1)Външните нагнетателни горивни тръбопроводи между горивните помпи за високо налягане и горивните дюзи на нови кораби от класове B, C и D се защитават със система от закрити тръбопроводи, която задържа горивото в случай на авария в тръбопровода под високо налягане
\n
(2)Закритият тръбопровод по ал. 1 се състои от външна тръба, в която е поставена горивната тръба под високо налягане, образувайки постоянен модул.
\n
(3)Системата от закрити тръбопроводи включва средства за събиране на утечките и има устройство за подаване на алармен сигнал в случай на авария в нагнетателния тръбопровод.
\n
(4)Повърхностите с температура над 220 °C, върху които може да попадне гориво в резултат на авария в горивната система, се изолират подходящо.
\n
(5)Горивните тръбопроводи се екранират или защитават по друг подходящ начин, за да се избегне, доколкото е приложимо, разпръскването или изтичането на гориво върху горещи повърхности, в смукателните въздушни тръби на машините или в други източници на запалване.
\n
(6)Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.
\n
Чл. 170
\n
(1)Не се допуска горивните тръбопроводи на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., да се разполагат непосредствено над или близо до съоръжения с висока температура, включително котли, парни тръбопроводи, изпускателни колектори, заглушители или друго оборудване, което трябва да бъде изолирано
\n
(2)Доколкото е приложимо, горивните тръбопроводи по ал. 1 се разполагат далеч от горещи повърхности, електрически инсталации или други източници на запалване и се екранират или защитават подходящо по друг начин, за да се избегне разпръскване или изтичане на гориво върху такива източници на запалване.
\n
(3)Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.
\n
(4)Елементите на горивната система на дизелов двигател се проектират, като се взема под внимание максималното пиково налягане, което се получава при експлоатация, включително всякакви импулси на високо налягане, които се пораждат от действието на горивните инжекционни помпи и предават обратно в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи.
\n
(5)Връзките в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи по ал. 4 се конструират, като се взема предвид тяхното свойство да предотвратяват изтичането на гориво под налягане, докато са в експлоатация и след ремонт.
\n
(6)При инсталации с много двигатели, захранвани от един източник на гориво, се осигуряват средства за изолиране на горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи към отделните двигатели.
\n
(7)Не се допуска изолиращите средства по ал. 6 да влияят на експлоатацията на другите двигатели и се задействат от позиция, която няма да стане недостъпна при пожар в който и да е от двигателите.
\n
(8)Ако ИА “МА” разреши преминаването на тръбопроводи за гориво и леснозапалими течности през жилищните и сервизните помещения, тръбопроводите, по които тече горивото или леснозапалимите течности, се изработват от одобрен от ИА “МА” материал, като се взема предвид опасността от пожар.
\n
(9)Съществуващите кораби клас В отговарят на изискванията по чл. 169 не по-късно от датата на влизане в сила на наредбата, освен ако като алтернатива на закритата тръбопроводна система по чл. 169, ал. 1 може да се използва подходящ кожух за двигателите с мощност 375 kW или по-малко и горивни инжекционни помпи, обслужващи повече от една дюза.
\n
Чл. 171
\n
(1)Изискванията за съхранение, разпределение и използване на смазочно масло в системите за смазване под налягане на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му
\n
(2)Изискванията по ал. 1 към машинните отделения на корабите по ал. 1 са в съответствие с изискванията по чл. 166, ал. 2, 3, 9 - 14, чл. 167, чл. 168, ал. 3 - 8 и чл. 169, ал. 4 - 6, с изключение на това, че:
\n
1.не се изключва използването на контролни стъкла в смазващите системи, при условие че чрез изпитване се установи, че те имат достатъчна степен на огнеустойчивост; ако се използват контролни стъкла, тръбата се снабдява с клапани от двата края; клапанът в долния край на тръбата е от самозатварящ се тип;
\n
2.в машинни помещения може да се използват мерителни тръби - допустимо е да не се прилагат изискванията по чл. 167, ал. 4, т. 1 и 3, при условие че мерителните тръби са снабдени с подходящи устройства за затваряне.
\n
(3)За корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., разпоредбите по чл. 166, ал. 10 - 13 се прилагат и за танковете за смазочно масло, с изключение на тези с вместимост, по-малка от 500 l, танковете за съхранение, на които клапаните са затворени по време на нормална експлоатация на кораба или когато е определено, че непредумишленото задействане на бързозатварящ се клапан на танк за смазочно масло би застрашило безопасната работа на основните задвижващи и спомагателни механизми.
\n
(4)Изискванията за съхранение, разпределяне и използване на различни от посочените по ал. 1 други запалими нефтопродукти под налягане в системите за предаване на енергия, системите за управление и контрол и отоплителните системи трябва да осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му.
\n
(5)На места, където има източници на запалване, изискванията по ал. 4 трябва да съответстват на разпоредбите по чл. 166, ал. 9 и 14, чл. 167 и чл. 169, ал. 4 - 6 и на разпоредбите по чл. 168, ал. 3 - 8 по отношение на якостта и конструкцията.
\n
(6)В машинни помещения с периодично безвахтено обслужване, освен на изискванията по чл. 165 - чл. 171, ал. 1 - 5, горивните системи и системите за смазочно масло трябва допълнително да съответстват на следните изисквания:
\n
1.когато дневните разходни горивни танкове се пълнят автоматично или чрез дистанционно управление, се осигуряват средства за предотвратяване на преливане на горивото; други устройства, автоматично обработващи леснозапалими течности, като горивни сепаратори и подгревателите им, по възможност разположени в специално предвидено помещение, се осигуряват със средства за предотвратяване преливането на гориво;
\n
2.когато дневните разходни горивни танкове или утаечните танкове са снабдени със средства за подгряване, се осигурява подаване на алармен сигнал за висока температура, ако има вероятност да се превиши пламната точка на горивото.
\n
(7)Не се допуска гориво, смазочно масло и др. и леснозапалими нефтопродукти да се превозват във форпиковите танкове.
\n
Чл. 172(1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява пожарникарско снаряжение - индивидуална екипировка, включваща
\n
1.предпазно облекло от материал, защитаващ кожата от топлината, излъчвана от пожара, и от изгаряния и наранявания от пара; външната повърхност на предпазното облекло е водонепромокаема;
\n
2.ботуши и ръкавици от гума или друг диелектричен материал;
\n
3.твърд шлем, осигуряващ ефективна защита срещу удар;
\n
4.обезопасена електрическа лампа (ръчен фенер) от одобрен тип с минимален период на светене - 3 h;
\n
5.пожарникарска брадва.
\n
(2)На борда на корабите по ал. 1 като част от пожарникарското снаряжение се осигурява дихателен апарат от одобрен тип, състоящ се от автономен дихателен апарат със сгъстен въздух (SCBA), в чиито бутилки обемът на въздуха е най-малко 1200 l, или друг автономен дихателен апарат, който може да функционира поне 30 min.
\n
(3)Всеки SCBA апарат по ал. 1 се оборудва с напълно заредени резервни бутилки с вместимост 2400 l свободен въздух, освен ако:
\n
1.корабът носи 5 или повече SCBA апарата, като общият резервен обем на свободния въздух не е необходимо да надвишава 9600 l; или 2. корабът е снабден със средства за презареждане на бутилките до максимално налягане с чист въздух, като резервната запасна вместимост на напълно заредените бутилки на всеки SCBA апарат е поне 1200 l свободен въздух и общата резервна запасна вместимост на свободния въздух, осигурен на кораба, може да не надхвърля 4800 l.
\n
(4)Всички бутилки за SCBA апарати са взаимозаменяеми.
\n
(5)За всеки дихателен апарат се осигурява пожароустойчиво спасително въже с достатъчна дължина и якост, което може да се прикачи посредством карабина към ремъка на апарата или към отделен колан, за да не се откачи дихателният апарат, когато се използва спасителното въже.
\n
(6)Новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина 24 m и повече и новите кораби от класове C и D с дължина 40 m и повече се осигуряват с най-малко два комплекта пожарникарско снаряжение.
\n
(7)На корабите по ал. 6 с дължина 60 m и повече, ако сборът от дължините на всички пътнически и сервизни помещения на палубата е повече от 80 m или ако има повече от една такава палуба, на палубата с най-големия сбор от такива дължини в допълнение се поставят два комплекта пожарникарско снаряжение и два комплекта индивидуална екипировка за всеки 80 m или част от тази дължина.
\n
(8)На корабите по ал. 6, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват два допълнителни комплекта пожарникарско снаряжение - за всяка основна вертикална зона, с изключение на оградените стълбища, които съставляват отделна основна вертикална зона, и на основните вертикални зони с ограничена дължина откъм носовата и кърмовата част на корба, които не включват машинни отделения или основни кухни.
\n
(9)На корабите с дължина от 40 до 60 m се осигуряват два комплекта пожарникарско снаряжение.
\n
(10)На новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина от 24 до 40 m се осигуряват два комплекта снаряжение на пожарникаря, но само с по една резервна въздушна бутилка за автономния дихателен апарат.
\n
(11)На новите и съществуващите кораби клас B с дължина, по-малка от 24 m, и на новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, не е необходимо да се осигурява пожарникарско снаряжение.
\n
(12)Пожарникарските снаряжения и комплектите индивидуална екипировка се съхраняват така, че да са леснодостъпни и готови за незабавно използване, а когато има повече от един комплект пожарникарско снаряжение или повече от един комплект индивидуална екипировка - на места, достатъчно отдалечени едно от друго. На всяко такова място се разполагат най-малко един комплект пожарникарско снаряжение и един комплект лична екипировка.
\n
Чл. 173
\n
(1)Ако през прегради клас А, монтирани на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или греди и други конструктивни елементи, се вземат мерки, доколкото е необходимо и приложимо, за да не се влоши пожарната устойчивост
\n
(2)На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., когато в прегради клас А са направени отвори, те се изпитват в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост, за да се гарантира, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
\n
(3)Ако има отвори за вентилационни канали, се прилагат разпоредбите по чл. 229, ал. 10 - 13.
\n
(4)При преходи за тръби от стомана или еквивалентен материал с дебелина 3 mm или повече и дължина не по-малко от 900 mm (за предпочитане 450 mm от двете страни на преградата) и без никакви отвори изпитване не е необходимо.
\n
(5)Преходите по ал. 4 се изолират чрез продължение на изолацията на преградата на същото ниво.
\n
(6)Когато през прегради клас В преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или вентилационни отвори, осветителни устройства и други подобни, се вземат мерки, гарантиращи, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
\n
(7)На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., се вземат мерки, гарантиращи, че преходите по ал. 6 няма да нарушат пожароустойчивостта на преградата.
\n
(8)Тръбите, различни от стомана или мед, които преминават през прегради клас В, се защитават чрез:
\n
1.преход, изпитан на пожароустойчивост, съответстващ на пожароустойчивостта на преграда и типа на използваната тръба; или 2. стоманен ръкав с дебелина не по-малка от 1,8 mm и дължина не по-малка от 900 mm за тръбен диаметър 150 mm или повече и с дължина не по-малка от 600 mm за тръбен диаметър, по-малък от 150 mm (за предпочитане поравно разделена от всяка страна на преградата); тръбата се свързва към краищата на ръкава посредством фланци или муфи, или хлабината между ръкава и тръбата не надвишава 2,5 mm, или всяка хлабина между тръбата и ръкава се уплътнява посредством негорим или друг подходящ материал.
\n
(9)Тръбите, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от одобрени материали, като се взема предвид температурата, на която тези прегради трябва да издържат.
\n
(10)На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., неизолираните метални тръби, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от материали, които имат температура на топене, надвишаваща 950 °C за прегради клас A-0 и 850 °C за прегради клас B-0.
\n
(11)В жилищните помещения, сервизните помещения или постовете за управление тръбите, по които преминава гориво или други леснозапалими течности, се изработват от подходящи материали и с подходяща конструкция, като се отчита рискът от пожар.
\n
(12)Не се допуска използването на материали, които лесно се повреждат от топлината за задбордни шпигати, санитарни отвори и други отвори, които са близо до водолинията и където повредата на материала в случай на пожар би довела до опасност от наводняване.
\n
(13)При използването на електрически радиатори те се закрепват непродвижно и са с конструкция, намаляваща риска от пожар до минимум. Не се допуска монтирането на радиатори с открити нагревни елементи, които предизвикват опърляне на дрехи, завеси или други подобни материали или запалването им.
\n
(14)Кошчетата за отпадъци се изработват от незапалими материали и без отвори по страните или дъното.
\n
(15)В помещения, в които е възможно да проникнат нефтопродукти, се използва изолация с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност.
\n
Чл. 174(1) Прегради клас A са преградите, образувани от вертикални прегради и палуби, които отговарят на следните изисквания
\n
1.построени са от стомана или друг еквивалентен материал;
\n
2.усилени са подходящо;
\n
3.имат конструкция, непропускаща дим или пламък до края на едночасово стандартно изпитване на пожароустойчивост;
\n
4.изолирани са с одобрени незапалими материали, така че средната температура на неизложената страна да не се повиши с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително и в съединението, да не се повиши с повече от 180 °C над първоначалната температура за следните периоди от време: а) за прегради от клас A-60 - 60 min; б) за прегради от клас A-30 - 30 min; в) за прегради от клас A-15 - 15 min; г) за прегради от клас A-0 - 0 min.
\n
(2)Прегради клас B са прегради, образувани от вертикални прегради, палуби, тавани или обшивки, които отговарят на следните изисквания:
\n
1.имат конструкция, която предотвратява преминаването на пламък до края на първия половин час от стандартно изпитване на пожароустойчивост;
\n
2.имат такава стойност на изолацията, че средната температура на неизложената страна да не се повишава с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително във всяко съединение, да не се повиши с повече от 225 °C над първоначалната температура за следните периоди от време: а) за прегради от клас B-15 - 15 min; б) за прегради от клас B-0 - 0 min; в) изработени са от одобрени незапалими материали, с изключение на фурнирите, при условие че отговарят на други изисквания.
\n
(3)Изпълнителна агенция “Морска администрация” изисква провеждане на тест на прототипна преграда или палуба, за да установи, че отговарят на изискванията по ал. 1 или 2 за цялост и повишаване на температурата в съответствие с Резолюция A.754 (18) на Международната морска организация.
\n
(4)За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., сe прилага Международният кодекс за прилагане на процедурите при изпитване на пожароустойчивост, приет от Комитета по сигурност на корабоплаването на Международната морска организация с Резолюция MSC 61 (67), както е изменена от Международната морска организация (Кодекс за процедурите при изпитване на пожароустойчивост).
\n
Чл. 175(1) Прегради клас C са преградите, построени от одобрени незапалими материали
\n
(2)Не се изисква преградите по ал. 1 да отговарят нито на изискванията за преминаване на дим и пламък, нито на ограниченията, отнасящи се до повишаване на температурата.
\n
Чл. 176(1) Стандартното изпитване на пожароустойчивост е изпитване, при което образци от съответни прегради или палуби се поставят в пещ за проверка
\n
(2)Пещта по ал. 1 се загрява до температури, приблизително съответстващи на стандартната крива време-температура.
\n
(3)Стандартната крива време-температура се определя чрез плавна крива, прекарана през следните точки на вътрешната температура на пещта: а) начална вътрешна температура на пещта - 20 °С; б) в края на първите 5 min - 576 °C; в) в края на 10 min - 679 °C; г) в края на 15 min - 738 °C; д) в края на 30 min - 841 °C; е) в края на 60 min - 945 °C.
\n
(4)Образецът, подложен на изпитване, е с повърхност не по-малка от 4,65 m 2 и височина (или дължина на палубата) - 2,44 m, както и наподобява възможно най-много бъдещата конструкция и където е уместно, има поне едно съединение.
\n
(5)За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., методите на изпитване са в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
\n
Чл. 177
\n
(1)В помещенията на новите кораби от класове А, B, C и D, в които има опасност от разливане на горива или образуване на горивни пари, например в машинни отделения категория А, се използват изолационни материали с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност