(7)От машинни помещения, различни от тези от категория “А”, евакуационните пътища отговарят на изискванията на ИА “МА”, като се отчитат видът и разположението на помещенията и дали в тях обикновено работят хора.
\n
(8)Асансьорите не се считат за част от изискваните средства за евакуация.
\n
Чл. 86
\n
(1)На кораби, на които е прието използването на метод IIF за защита от пожар, се инсталира система за автоматично оросяване и за пожарна сигнализация от одобрен вид, която предпазва жилищните и служебните помещения, с изключение на помещенията, които не предполагат значителен риск от пожар, като празни и санитарни помещения
\n
(2)Системата по ал. 1 е годна за незабавна експлоатация по всяко време, като за тази цел да не е необходимо никакво действие на екипажа и допълнително:
\n
1.да е от типа на системите с постоянно пълни тръбопроводи, но открити нейни части с малки размери могат да бъдат със сухи тръбопроводи, където по мнение на ИА “МА” това е необходима предпазна мярка, 2. всичките й части, които могат да бъдат подложени на температури на замръзване при експлоатацията им, да са подходящо защитени срещу замръзване, 3. да се поддържа заредена под необходимото налягане и да има осигурено непрекъснато подаване на вода, както изисква ал. 6, 4. всяка секция спринклери да включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков сигнал в едно или повече индикаторни устройства при влизане в действие на някой от спринклерите, 5. индикаторните устройства да показват в коя секция от системата е възникнал пожар и да са монтирани на: а) навигационния мостик, и допълнително б) на място, различно от мостика, така че да може да се гарантира, че сигналът за пожар е получен незабавно от екипажа, 6. известителната система да е устроена така, че да дава показания за всякакви неизправности на системата.
\n
(3)Спринклерите се групират в отделни секции, всяка от които съдържа не повече от 200 спринклера, като:
\n
1.всяка секция може да се изолира само от един спирателен кран, който е: а) леснодостъпен и с ясно и постоянно обозначено местонахождение; б) снабден със средства за предотвратяване задействането му от неупълномощени лица;
\n
2.при всеки секционен спирателен клапан и в централния пост се осигурява манометър, показващ налягането в системата;
\n
3.спринклерите са устойчиви на корозия и се задействат при: а) температура от 68 до 79° - в жилищни и служебни помещения; б) температура, увеличена с не повече от 30° над максималната температура на палубата - в помещения, различни от посочените в буква “а”, като сушилни, където се предполагат високи околни температури;
\n
4.при всяко индикаторно устройство се поставя списък или план-схема, показващ обслужваните помещения и местонахождението на зоната по отношение на всяка от секциите, и се осигуряват съответните инструкции за изпитване и поддържане.
\n
(4)Спринклерите се монтират на тавана и в подходящ ред за осигуряване на средно количество вода не по-малко от 5 l.m 2 /min върху номиналната площ, покрита от спринклерите. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши използването на спринклери, осигуряващи такова количество вода с подходящо разпределение, което съгласно изискванията на ИА “МА” е показало не по-малка ефективност.
\n
(5)На кораба се осигурява напорен танк с вместимост най-малко два пъти по-голяма от количеството вода, определено по тази алинея, като танкът:
\n
1.съдържа постоянен обем сладка вода, равен на количеството вода, което се подава за една минута от помпата по ал. 6, т. 1;
\n
2.е оборудван с устройства, поддържащи такова въздушно налягане, че когато постоянният обем сладка вода бъде изразходен, налягането да не бъде по-малко от работното налягане в спринклерите плюс налягането, дължащо се на водния напор, измерен от дъното на танка до най-високия водооросител в системата;
\n
3.е оборудван с подходящи средства за допълване на въздуха под налягане и допълване на танка със сладка вода;
\n
4.е снабден с мерително стъкло за отчитане на точното ниво на водата в танка;
\n
5.е снабден със средства за предотвратяване проникването на морска вода в него.
\n
(6)На кораба се инсталира самостоятелна механична помпа, която осигурява автоматично поддържане на непрекъснато захранване на спринклерите с вода. Помпата се задейства автоматично от спадането на налягането в системата, преди да се изчерпи напълно постоянният обем сладка вода в напорния танк, и допълнително:
\n
1.помпата и тръбопроводната система могат да поддържат необходимото налягане на нивото на най-високия оросител за осигуряване на непрекъснатото подаване на вода, достатъчна за едновременно покриване на максималната площ, оградена от противопожарни прегради от класове “A” и “В”, или площ 280 m 2 , в зависимост от това кое е по-малкотo от двете, при спазване на количеството, определено в ал. 4;
\n
2.помпата се снабдява на изходната си страна с пробен кран с къса изпускателна тръба с отворен край; ефективният отвор на крана и тръбата позволява изпускане на изисквания капацитет на помпата, като се поддържа налягането в системата, определено в ал. 5, т. 2;
\n
3.където е възможно, кингстонът на помпата и помпата се поставят в едно и също помещение и кингстонът се устройва така, че когато корабът е на вода, да не е необходимо да се изключва подаването на морска вода към помпата за всяка цел, различна от преглед или ремонт на помпата.
\n
(7)Помпата и танкът се разполагат на достатъчно отдалечено място от машинни помещения категория “А” и не трябва да се намират в помещение, за което се изисква да е защитено от оросителната система.
\n
(8)На кораба се осигуряват не по-малко от два източника на захранване на помпата за морска вода и автоматичната система за сигнализация и за откриване на пожар, като се изисква следното:
\n
1.ако помпата се задвижва електрически, да е свързана към главния източник на електрическо захранване, който е в състояние да бъде захранван от най-малко два генератора;
\n
2.захранващите фидери са така разположени, че да се избягва преминаването през кухни, машинни помещения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен доколкото е необходимо за достигане до съответните разпределителни табла;
\n
3.един от източниците за захранване на системата за сигнализация и системата за откриване на пожара да е авариен източник;
\n
4.aко едно от задвижванията на помпата е двигател с вътрешно горене, в допълнение към изискването по ал. 7 той да е разположен така, че пожар в което и да е защитено от системата помещение да не се отразява върху подаването на въздух към двигателя.
\n
(9)Оросителната система има връзка с корабната пожарна магистрала посредством блокируем невъзвратен клапан при връзката, който предотвратява обратно протичане на вода от оросителната система към пожарната магистрала.
\n
(10)За проверка действието на автоматичната пожароизвестителна система на всяка секция спринклери се монтира изпитвателен клапан, изпускащ вода, равна на количеството, изпускано от един спринклер. Изпитателният клапан за всяка секция е разположен близо до спирателния клапан за тази секция и допълнително:
\n
1.се осигуряват средства за работата на автоматичното задействане на помпата при намаляване на налягането в системата;
\n
2.за всяка секция спринклери се осигуряват превключватели на един от пултовете за индикация, посочени в ал. 2, т. 4, чрез които може да се изпитва действието на пожароизвестителната система и индикаторите на всяка секция от спринклери.
\n
(11)Осигуряват се резервни спринклерни глави за всяка секция в съответствие с изискванията на ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., резервните спринклерни глави от всеки тип и размер са, както следва:
\n
1.за общ брой спринклери, по-малък от 100 - 3;
\n
2.за общ брой спринклери, по-малък от 300 - 6;
\n
3.за общ брой спринклери от 300 до 1000 - 12.
\n
Чл. 87
\n
(1)На кораби, на които е прието използването на метод IIIF за защита от пожар, се инсталират автоматична пожароизвестителна система и система за откриване на пожар, които са от одобрен вид. Системата за откриване на пожар открива пожар във всички жилищни помещения и служебни помещения, с изключение на помещенията, в които няма значителен риск от пожар
\n
(2)Автоматичната пожароизвестителна система се задейства незабавно и по всяко време, без да е необходимо извършването на никакви действия от екипажа, и отговаря на следните изисквания:
\n
1.всяка секция от детектори включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков известителен сигнал в едно или повече индикаторни устройства винаги когато някой от детекторите се задейства;
\n
2.индикаторните устройства показват в коя секция, обслужвана от системата, е възникнал пожар, централизирани са на навигационния мостик или други такива места, така че е осигурено незабавното получаване от екипажа на всеки алармен сигнал;
\n
3.осигурени са устройства, които гарантират, че звуковият сигнал се подава на палубата, на която е открит пожар.
\n
(3)Пожароизвестителната система и системата за откриване на пожар показват и всички неизправности в тях.
\n
(4)Детекторите на системата за откриване на пожар се групират в отделни секции, всяка от които обхваща не повече от 50 помещения, обслужвани от системата, и съдържа не повече от 100 детектора. Детекторите се групират по зони за обозначаване на коя палуба е възникнал пожар.
\n
(5)Системата за откриване на пожар се задейства от повишена температура на въздуха, от необичайна концентрация на дим или от други фактори, показващи зараждане на пожар в което и да е от защитените помещения, като:
\n
1.системи, които са чувствителни към температурата на въздуха, не се задействат при температура, по-малка от 54°, и се задействат при температура, не по-голяма от 78°, когато температурното нарастване до тези нива не е по-голямо от 1° в минута; по преценка на ИА “МА” допустимата температура на задействане може да бъде увеличена до 30° над максималната температура на палубата в сушилни помещения и подобни места, които обикновено имат висока околна температура;
\n
2.системи, които са чувствителни на концентрацията на дим, се задействат при намаляване на интензивността на пропуснат светлинен лъч със стойност, която се определя от ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., чувствителните елементи са освидетелствани, че се задействат, преди гъстотата на дима да достигне затъмнение 12,5 % на m, но не и преди 2 %;
\n
3.системата за откриване на пожар не се използва за никаква друга цел, освен за откриването на пожар;
\n
4.други еднакво ефективни начини на задействане се позволяват на кораба по преценка на ИА “МА”.
\n
(6)Детекторите за откриване на пожар задействат пожароизвестителната сигнализация чрез включване или изключване на контакти или чрез други подходящи начини и:
\n
1.се монтират на таван и се защитават срещу удар и физическа повреда;
\n
2.са пригодени за използване в морски атмосферни условия;
\n
3.се поставят на открито място, далеч от бимси и други предмети, които биха възпрепятствали протичането на горещите газове или на дима до чувствителния елемент;
\n
4.детекторите, които заработват чрез включване на контакти, са от закрит контактен тип, а веригата е под непрекъснато наблюдение за показване на неизправни състояния.
\n
(7)Най-малко един детектор се монтира във всяко помещение, където се изискват наличие на откриващи средства, като най-малко един детектор покрива всеки 37 m 2 от площта на палубата. В големите помещения детекторите се разполагат по определен ред, така че никой детектор да не бъде на повече от 9 m разстояние от друг или на повече от 4,5 m от преградата.
\n
(8)За електросъоръженията, използвани за захранване на системите за пожарна сигнализация и откриване на пожар, се осигуряват не по-малко от два източника за захранване, единият от които е авариен източник, и:
\n
1.захранването се осигурява чрез отделни фидери, предназначени само за тази цел;
\n
2.фидерите са изведени до превключвател, който се намира в поста за управление на системата за откриване на пожар;
\n
3.фидерите са прокарани така, че не преминават през кухни, машинни помещения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен при необходимост да се осигури откриването на пожар в такива помещения или да се достигне съответното разпределително табло.
\n
(9)При всяко индикаторно устройство се поставя списък или план-схема, показващ обслужваните помещения и местонахождението им в зоната по отношение на всяка система, и:
\n
1.има на разположение инструкции за проверка и поддържане;
\n
2.осигурени са средства за проверка на правилното действие на детекторите и индикаторните устройства чрез подаване на горещ въздух или дим до местата на детекторите.
\n
(10)За всяка секция детектори се осигуряват резервни детекторни глави съобразно изискванията на ИА “МА”.
\n
Чл. 88
\n
Товарните помещения с висока пожароопасност се защитават чрез стационарна газова пожарогасителна система или чрез пожарогасителна система, осигуряваща равностойна защита, която удовлетворява изискванията на ИА “МА”
\n
Чл. 89(1) Осигуряват се най-малко две пожарни помпи
\n
(2)Ако пожар в кое да е помещение може да извади от строя всички пожарни помпи, на кораба се предвиждат алтернативни средства за осигуряване вода за противопожарни цели. На кораби с дължина 75 m и повече алтернативното средство е стационарна аварийна пожарна помпа със самостоятелно задвижване, която осигурява две струи вода според изискванията на ИА “МА”, а на кораби, построени на или след 01.01.2003 г., двете струи са с налягане най-малко 0,25 N/mm 2 .
\n
(3)Пожарните помпи, които не са аварийни, доставят за противопожарни цели количество вода при минимално налягане от 0,25 N/mm 2 , най-малко с общ обем (Q), определен по формулата Q = (0,15vL(B+D) + 2,25) 2 m 3 /h, където L, B и D са в m, като общата производителност на пожарните помпи може да не превишава 180 m 3 /h.
\n
(4)Всяка една от пожарните помпи, която не е аварийна, има производителност не по-малка от 40 % от общата производителност на пожарните помпи, изисквани по ал. 3, и във всеки случай е в състояние да осигури най-малко две струи вода, изисквани по чл. 91, ал. 3, т. 1. Тези пожарни помпи осигуряват основната пожарна система при изискваните условия. Когато са монтирани повече от две помпи, производителността им удовлетворява ИА “МА”.
\n
(5)Пожарните помпи са самостоятелно задвижвани механични помпи. Санитарните помпи, баластните помпи, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да бъдат приети като пожарни помпи, ако:
\n
1.обикновено не се използват за изпомпване на нефтопродукти; или 2. понякога се използват за прехвърляне или изпомпване на гориво, но на тях са монтирани подходящи устройства за превключване.
\n
(6)Към всички пожарни помпи се монтират предпазни клапани, ако помпите могат да развиват налягане, превишаващо конструктивното налягане на тръбите от противопожарната система, хидрантите и шланговете. Тези клапани се разполагат и регулират така, че предотвратяват появяването на прекомерно налягане в която и да е от основните пожарни системи.
\n
(7)Аварийните механични пожарни помпи са помпи със самостоятелно задвижване и захранване със собствен дизелов двигател за основно задвижване и запас от гориво, монтиран на достъпно място извън отделението, в което са разположени основните пожарни помпи, или със задвижване от автономен генератор, който може да е аварийният генератор по чл. 68 с достатъчна мощност и разположен на безопасно място извън машинното отделение, за предпочитане над работната палуба. Аварийната пожарна помпа трябва да е в състояние да работи най-малко 3 h.
\n
(8)Аварийните пожарни помпи, крановете на задбордните смукатели и другите необходими кранове се задействат от места извън отделенията, в които са разположени основните пожарни помпи и които няма да бъдат блокирани от пожар в тези отделения.
\n
Чл. 90
\n
(1)Когато се изисква повече от един хидрант за осигуряването на броя на струите, определени в чл. 91, се осигуряват противопожарни магистрали, които отговарят на следните изисквания 1. пожарните тръбопроводи нямат други връзки, освен необходимите за целите на пожарогасенето и необходимите за измиване на палубата и котвените вериги и за работа на сантинни ежектори, 2. когато са самоизточващи се и в тях може да възникнат повреди вследствие замръзване, са съоръжени с подходящи дренажни кранове.
\n
(2)Диаметърът на противопожарната магистрала и тръбопровода за подаване на вода е достатъчен за ефективно разпределяне на максимално изискваното количество подавана вода от две едновременно работещи пожарни помпи или на 140 m 3 /h, което от двете количества е по-малкото.
\n
(3)При подаване на количеството вода по ал. 2 от две едновременно работещи помпи през струйниците по чл. 91, ал. 6 през които и да са съседни хидранти във всички хидранти се поддържа минимално налягане 0,25 N/mm 2 .
\n
Чл. 91(1) Броят на осигурените пожарни шлангове е равен на броя на хидрантите, определени по ал. 3, увеличен с един резервен шланг, като
\n
1.в този брой не се включват пожарни шлангове, които се изискват в кое да е машинно или котелно отделение;
\n
2.пожарните шлангове са от одобрен материал и с достатъчна дължина, за да се подава струя вода до всички помещения, където може да се наложи да се използват;
\n
3.пожарните шлангове не са по-дълги от 20 m;
\n
4.шлангът е снабден със струйник и необходимите съединители;
\n
5.пожарните шлангове заедно с необходимите принадлежности и инструменти се държат в готовност за използване на видни места в близост до подаващите вода хидранти или съединения.
\n
(2)Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да увеличи броя на изискваните пожарни шлангове, за да обезпечи наличността и достъпността по всяко време на достатъчен брой шлангове, с оглед размера на кораба.
\n
(3)Броят на хидрантите и тяхното разположение отговарят на следните изисквания:
\n
1.осигуряват най-малко две струи вода, които достигат до всяка част на кораба, обикновено достъпна за екипажа, когато корабът е на път; струите не произхождат от един и същи хидрант; едната струя е от шланг с единична дължина;
\n
2.хидрантите са съоръжени с пожарни шлангове със струйници с двойно предназначение, както се изисква по ал. 6; един хидрант се разполага в близост до входа на защитаваното помещение.
\n
(4)Материалите, които поради нагряване лесно губят своята ефективност, не се използват за противопожарни магистрали и хидранти, освен ако са подходящо защитени и:
\n
1.тръбите и хидрантите са разположени така, че пожарните шлангове могат лесно да се съединяват към тях;
\n
2.на кораби, където може да се превозва палубен товар, хидрантите са разположени така, че винаги са лесно достъпни, а тръбите - доколкото е практически възможно, така, че се избягва опасността от повреждането им от такъв товар;
\n
3.осигурява се пълна взаимозаменяемост на струйниците и съединенията за пожарните шлангове, ако не са осигурени по един пожарен шланг и струйник за всеки хидрант.
\n
(5)За обслужването на всеки пожарен шланг се монтира кран или клапан на хидранта така, че който и да е пожарен шланг може да бъде разсъединен, докато пожарните помпи работят.
\n
(6)Стандартните размери на струйниците са 12, 16 и 19 mm или възможно най-близък до тях. Струйници с по-голям диаметър могат да бъдат използвани с разрешение от ИA “MA”, като:
\n
1.за жилищните и служебните помещения не е необходимо да се използва струйник с диаметър, по-голям от 12 mm;
\n
2.размерът на струйниците за машинни помещения и открити места по кораба е такъв, че се получава възможно най-голямото количество вода, подавана от две струи на най-малката помпа при налягането, посочено в чл. 90, ал. 3, без да е необходимо да се използва размер на струйника, по-голям от 19 mm.
\n
Чл. 92(1) На риболовните кораби се използват пожарогасителите от одобрен вид, като
\n
1.капацитетът на преносимите течни пожарогасители е не повече от 13,5 l и не по-малко от 9 l;
\n
2.другите пожарогасители не надвишават равностойната носимост на пожарогасители 13,5 l и имат пожарогасителен еквивалент не по-малък от този на течен пожарогасител от 9 l;
\n
3.Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя равностойността на пожарогасителите.
\n
(2)Запасните заряди се осигуряват съгласно установените от ИА “МА” количества, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., те са:
\n
1.за всеки тип пожарогасители, намиращи се на кораба и които могат да се зареждат на кораба - 100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя;
\n
2.за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо запасни заряди корабът са снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип.
\n
(3)Зарядите по ал. 2 се осигуряват с инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди.
\n
(4)Не се разрешава употреба на пожарогасители, съдържащи гасящи вещества, които, по мнение на ИА “МА”, при използването им при очакваните условия отделят вредни газове в количества, застрашаващи лицата на борда.
\n
(5)Пожарогасителите периодично се преглеждат и подлагат на изпитвания от ИА “МА”. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарогасителите се проверяват ежегодно от компетентно лице, упълномощено от ИА “МА”. На всеки пожарогасител се поставя табела, указваща, че е бил проверен. На всички бутилки на пожарогасители под налягане и на бутилките за изтласкване на пожарогасители, които не са под налягане, се извършва хидравлично изпитване всеки 10 години.
\n
(6)Обикновено един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване в определено помещение, се разполага при входа му.
\n
Чл. 93
\n
(1)В постовете за управление, жилищните и служебните помещения се осигуряват най-малко пет одобрени преносими пожарогасителя съгласно изисквания, установени от ИА “МА”
\n
(2)Запасните заряди се осигуряват съгласно изисквания, установени от ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., изискванията са:
\n
1.за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат да се зареждат на кораба - 100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 бр.;
\n
2.за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо резервни заряди корабът са снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип;
\n
3.на борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди.
\n
Чл. 94
\n
(1)Помещенията с котли, работещи на течно гориво, или горивни устройства се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи съгласно изисквания, установени от ИА “МА”
\n
1.напорна водна оросителна инсталация;
\n
2.газова обемна пожарогасителна инсталация;
\n
3.пожарогасителна инсталация, използваща изпарения от слаботоксични изпаряващи се течности;
\n
4.пожарогасителна инсталация, използваща високократна пяна.
\n
(2)Където машинното и котелното отделение не са изцяло отделни или горивото може да се стича от котелното в машинното отделение, комбинираното машинно и котелно помещение се счита за едно помещение.
\n
(3)Забранява се на нови и съществуващи кораби инсталирането на нови системи, използващи халони като пожарогасително средство.
\n
(4)Всяко котелно отделение се снабдява най-малко с един комплект преносимо въздушнопенно устройство, удовлетворяващо изискванията на ИА “МА”.
\n
(5)Най-малко два одобрени преносими пенни или равностойни пожарогасителя се осигуряват за всяко място от котелното отделение, където се извършва горене, и за всяко помещение, в което е поместена част от горивната инсталацията, като:
\n
1.най-малко един е пенен пожарогасител с вместимост не по-малка от 135 l от одобрен вид и е снабден с шлангове на подходящи ролки, които могат да достигат до всяка част от котелното помещение;
\n
2.Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да облекчи изискванията по т. 1, с оглед размера и естеството на защитаваното помещение.
\n
(6)Във всяко помещение, в което се извършва горене, се осигурява съд с пясък, импрегнирани със сода стърготини или друг одобрен сух материал в такова количество, каквото изисква ИА “МА”. В замяна на това изискване може да се осигури одобрен вид пожарогасител.
\n
(7)Помещенията, в които има двигатели с вътрешно горене, използвани за основно задвижване или за други цели, с обща изходяща мощност не по-малка от 750 kV, се снабдяват със:
\n
1.една от пожарогасителните системи по ал. 1;
\n
2.най-малко един комплект преносим въздушнопенен пожарогасител, удовлетворяващ изискванията на ИА “МА”;
\n
3.одобрени пенни пожарогасители, всеки от които с вместимост най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да е възможно пяната или нейният еквивалент да бъде насочена към всяка част от горивната и смазочната система, намиращи се под налягане, трансмисии и други механизми, които създават опасност от пожар, и: а) достатъчен брой преносими пенни или равностойни пожарогасители, разположени така, че да има пожарогасител на разстояние не по-голямо от 10 m от всяка точка на помещението; б) поне два пожарогасителя във всяко помещение; в) за по-малки помещения ИA “MA” може да облекчи тези изисквания.
\n
(8)Помещенията, в които има парни турбини или парни машини, използвани както за основно задвижване, така и за други цели, когато такива механизми имат обща изходяща мощност не по-малка от 750 kV, се снабдяват със:
\n
1.пенни пожарогасители, всеки от които е с вместимост най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да е възможно пяната или нейният еквивалент да бъде насочена към всяка част от смазочната система, работеща под налягане, към всяка част от кожусите, затварящите елементи от турбината, машините или прилежащите трансмисии, които се смазват под налягане, или към други механизми, създаващи опасност от пожар, ако не е осигурена най-малко равностойна на посочената защита на помещението посредством някоя от стационарните пожарогасителни системи, предвидени в ал. 1;
\n
2.достатъчен брой преносими пенни или равностойни пожарогасители, които се разполагат така, че един пожарогасител да се намира на разстояние не по-голямо от 10 m от всяка точка на помещението;
\n
3.има най-малко два такива пожарогасителя във всяко такова помещение; такива пожарогасители няма да се изискват в допълнение към пожарогасителите, които са осигурени в съответствие с ал. 7, т. 3.
\n
(9)Когато по преценка на ИА “МА” съществува опасност от пожар в машинно помещение, за което в ал. 1 - 8 няма предписани определени изисквания за противопожарни средства, в помещението или в съседство с него се осигуряват определен брой одобрени пожарогасители или други средства за потушаване на пожар, удовлетворяващи изискванията на ИА “МА”.
\n
(10)Когато са инсталирани стационарни противопожарни системи, които не се изискват по тази глава, системите удовлетворяват изискванията на ИА “МА”.
\n
(11)Всяко машинно помещение от категория “А”, за което е осигурен достъп на ниско ниво от прилежащ тунел на гребния вал, се осигурява, в допълнение към всяка водонепроницаема врата и извън машинното помещение, с лека стоманена пожарна врата, която може да се задейства от двете страни.
\n
(12)Независимо от изискванията по ал. 1 - 11, всички машинни помещения категория “А” се оборудват със стационарна пожарогасителна система.
\n
Чл. 95(1) На кораба се осигурява най-малко една международна брегова връзка, която съответства на изискванията по ал. 2 и 3
\n
(2)Стандартните размери на фланците за международната брегова връзка са в съответствие с данните по приложение № 2.
\n
(3)Бреговата връзка се изработва от материали, годни да издържат работно налягане 1,0 N/mm 2 .
\n
(4)Фланецът има плоска повърхност от едната страна, а от другата постоянно закрепено към него съединение, чрез което може да се съедини с корабен хидрант и шланг. Съединителят се държи на борда на кораба заедно с уплътнителна гарнитура от всякакъв материал, подходящ за работно налягане 1,0 N/mm 2 , и с четири болта 16 mm, дъги по 50 mm, и осем шайби.
\n
(5)Пожарната магистрала на кораба се устройва така, че позволява използването на съединителя на двата борда на кораба.
\n
Чл. 96
\n
(1)На борда на кораба се осигуряват най-малко два комплекта пожарникарска екипировка, удовлетворяващи изискванията на ИA “MA”. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарникарските екипировки съответстват на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация и допълнително се осигуряват по две резервни бутилки за всеки дихателен апарат
\n
(2)Пожарникарските готови за незабавна употреба екипировки се съхраняват на лесно достъпни мяста, значително отдалечени едно от друго.
\n
Чл. 97
\n
Планът за управление на борбата с пожар е постоянно изложен на борда на кораба съгласно изискванията на ИА “МА”. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съдържанието на плана съответства на резолюция А.654(16) “Графични символи, използвани в плановете за борба с пожар” и А.756(18) “Ръководство за информацията, която да съдържат плановете за борба с пожар” на Международната морска организация
\n
Чл. 98Съоръженията за борба с пожар се поддържат в изправно състояние и в готовност за незабавна употреба по всяко време
\n
Чл. 99
\n
Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши и друг тип уред, приспособление, пожарогасителни вещества и др. вместо описаните в тази глава специални видове уреди, апарати, пожарогасителни средства или устройства, при условие че установи, че те са не по-малко ефективни от изискваните
\n
Раздел III
\n
Мерки за осигуряване пожарната безопасност на кораби с дължина 24 m и повече, но по-малко от 60 m
\n
Чл. 100
\n
(1)Корпусът, надстройката, конструктивните прегради, палубите и палубните помещения се изработват от негорими материали. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши използване на горими материали, при условие че изискванията по този член и допълнителните изисквания за пожарогасене по чл. 113, ал. 5 са изпълнени
\n
(2)На кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, палубите и преградите:
\n
1.които разделят машинните помещения категория “А” от жилищните помещения, служебните помещения или постовете за управление се изработват в съответствие с изискванията за прегради клас “A-60”, когато машинното помещение категория “А” не е оборудвано със стационарна пожарогасителна система, и с клас “A-30” там, където има такава система;
\n
2.които разделят други машинни помещения от жилищни, служебни помещения и постове за управление, се изработват в съответствие с изискванията за прегради “A-0”;
\n
3.които разделят постове за управление от жилищни и служебни помещения, се изработват в съответствие с изискванията за прегради клас “A”, изолирани така, че да удовлетворяват изискванията на ИА “МА” (за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съответстват на изискванията по приложение № 1), освен когато ИА “МА” разреши използване на преграда клас “B-15” за разделяне на такива помещения, като кабината на капитана от мостика.
\n
(3)На кораби, чийто корпус е изработен от горими материали:
\n
1.палубите и преградите, разделящи машинните помещения от жилищните помещения, служебните помещения или постовете за управление, се изработват от прегради в съответствие с изискванията за прегради клас “F” или “B-15”;
\n
2.граничните части на машинните помещения, доколкото е възможно, предотвратяват преминаването на дим;
\n
3.палуби и прегради, разделящи постове за управление от жилищни и служебни помещения, се изработват от прегради клас “F”.
\n
(4)Преградите на коридорите, обслужващи жилищните помещения, служебните помещения и постовете за управление:
\n
1.на кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, се изработват с пожароустойчивост като прегради клас “B-15”;
\n
2.на кораби, чийто корпус е изработен от горими материали, се изработват с пожароустойчивост като прегради клас “F”;
\n
3.се простират от палуба до палуба, освен когато от двете страни на преградата е поставен непрекъснат таван от същия клас, в който случай преградата може да завършва при непрекъснатия таван.
\n
(5)Вътрешните стълбища, обслужващи жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление, се изработват от стомана или друг равностоен материал и се разполагат в заграждение, изработено от:
\n
1.прегради клас “F” на кораби, чийто корпус е конструиран от горими материали;
\n
2.прегради клас “B-15” на кораби, чийто корпус е конструиран от негорими материали, при условие, че където стълбището е разположено само на една палуба, е нужно заграждение само на едно ниво.
\n
(6)Вратите или другите закрития на отвори в прегради и палуби по ал. 2 и 3, вратите, монтирани в стълбищни заграждения по ал. 5, ивратите, монтирани в машинни и котелни обшивки, доколкото е възможно, се изграждат с пожароустойчивост, равностойна на тази на преградите, в които са монтирани. Вратите към машинни помещения категория “А” са самозатварящи се.
\n
(7)Асансьорните шахти, които преминават през жилищни и служебни помещения, се изработват от стомана или равностоен материал и се снабдяват със средства за затваряне, които осигуряват контрол върху въздушното течение и дима.
\n
(8)На кораби, чийто корпус е изработен от горими материали, граничните прегради и палуби на помещения, съдържащи някакъв авариен източник на енергия, и прегради и палуби между кухни, бояджийски складове, фенерни складове или други складове, които съдържат съществено количество силно запалими материали, и жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление се изработват от прегради клас “F” или “B-15”.
\n
(9)На кораби, чийто корпус е изработен от негорими материали, преградите и палубите по ал. 8 са прегради клас “A”, изолирани по начин, удовлетворяващ изискванията на ИА “МА”, като се отчита рискът от пожар. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да приеме прегради клас “B-15” между кухня и жилищни помещения, служебни помещения и постове за управление, когато кухнята съдържа електрически фурни, електрически уреди за топла вода или само електрически нагревателни уреди.
\n
(10)Силнозапалимите продукти се държат в подходящо запечатани контейнери.
\n
Чл. 101
\n
(1)Когато през прегради или палуби, които съгласно чл. 100, ал. 2, 3, 6 или 8 трябва да бъдат от клас “A”, “B” или “F”, преминават електрически кабели, тръби, канали, шахти и др., се предприемат мерки, които гарантират, че пожарната устойчивост на преградите не е нарушена
\n
(2)Въздушните пространства зад тавани, панели или обшивки в жилищните помещения, служебните помещения и постовете за управление се разделят чрез плътно прилепващи конструкции за спиране на въздушните течения, разположени на разстояние не по-голямо от 7 m едно от друго.
\n
(3)Прозорците и светлиците на машинните помещения отговарят на следните изисквания:
\n
1.когато светлиците могат да се отварят, те се затварят от външната страна на помещението; светлици, съдържащи стъклени панели, се съоръжават с външни, постоянно закрепени капаци от стомана или равностоен материал;
\n
2.стъкло и подобни материали не се монтират в граничните прегради на машинно помещение; това не изключва възможността за използването на армирано стъкло за светлици и стъкло в постовете за управление вътре в машинните помещения;
\n
3.за светлиците по т. 1 се използва армирано стъкло.
\n
(4)В служебните помещения, с изключение на хладилни помещения за домашни нужди, в постовете за управление и в машинните помещения се използва негорим изолационен материал. Повърхността на изолацията, монтирана във вътрешните граници на машинни помещения категория “А”, е непромокаема за нефт или нефтени изпарения.
\n
(5)Горящата изолация в помещенията, използвани за съхранение на риба, се защитава от плътно прилепнала метална обшивка.
\n
(6)Независимо от изискванията по чл. 100 и ал. 1 - 5 ИА “МА” може да допусне използване на прегради от клас “A-0” вместо прегради от клас “B-15” или “F”, като вземе предвид горимите материали, използвани в съседните пространства.
\n
Чл. 102
\n
(1)С изключение на указаното по чл. 103, ал. 2, на кораба се осигуряват средства за спиране на вентилаторите и за затваряне на основните отвори на вентилационната система от външната страна на обслужваните помещения
\n
(2)Осигуряват се средства за затваряне на помещенията, ограждащи димоходи, от безопасно място.
\n
(3)С изключение на отвори във и под врати на стълбищни ограждения, може да бъде разрешено наличието на вентилационни отвори във и под вратите в коридорни прегради, при условие че:
\n
1.отворите са разположени само в долната половина на вратата;
\n
2.общата чиста площ на всеки такъв отвор или отвори не превишава 0,05 m 2 ;
\n
3.когато такъв отвор е изрязан във вратата, той е съоръжен с решетка от негорим материал.
\n
(4)Вентилационни канали за машинни помещения категория “А” или кухни не преминават през жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление. Където ИА “МА” разрешава такова преминаване, каналите се изработват от стомана или равностоен материал и са така устроени, че осигуряват целостта на преградата.
\n
(5)Не е разрешено вентилационни канали на жилищни помещения, служебни помещения или постове за управление да преминават през машинни помещения категория “А” или през кухни. Където ИА “МА” разрешава такова преминаване, каналите се изработват от стомана или равностоен материал и се устройват така, че осигуряват целостта на преградата.
\n
(6)Складовете, в които се държи значително количество силно запалими продукти, се съоръжават с вентилационни устройства, отделни от други вентилационни системи. Вентилационната система се разполага близо до палубата и до тавана на помещението, а смукателните и нагнетателните вентилатори - на безопасни места. Предпазителите от телена мрежа за спиране на искрите се монтират на смукателния и изпускателния вход на вентилационните отвори.
\n
(7)Вентилационните системи, обслужващи машинни помещения, са независими от системите, обслужващи другите помещения.
\n
(8)На шахтите или каналите, които обслужват помещения от двете страни на прегради или палуби клас “A”, се монтират:
\n
1.капаци за предотвратяване разпространяването на пожар между отделенията;
\n
2.ръчно задвижвани клапи, които могат да се задействат от двете страни на преградата или палубата;
\n
3.автоматични самозатварящи се клапи там, където шахти или канали със свободна площ на напречното сечение, надвишаваща 0,02 m 2 , преминават през прегради клас “A” или палуби.
\n
(9)Шахтите, обслужващи отделения, разположени само на едната страна на преграда клас “A”, отговарят на изискванията по чл. 81, ал. 2.
\n
Чл. 103
\n
(1)Електрическите радиатори за отопление се проектират и монтират на такова място, че рискът от пожар да е сведен до минимум. Такива радиатори се монтират така, че намиращите се в близост дрехи, пердета или други подобни материали, да не могат да бъдат повредени или запалени от топлината, излъчвана от техни елементи
\n
(2)Отопление посредством открит огън не се разрешава. Нагревателните печки и другите подобни уреди се укрепват здраво и около и под тях, и там, където минават димоходните им канали, се осигурява подходяща изолация и защита против пожар. Допълнително се спазват следните изисквания:
\n
1.димоходните канали на печки на твърдо гориво се проектират и разполагат така, че да се сведе до минимум възможността да бъдат блокирани от газообразните продукти на горенето, и се снабдяват с подръчно средство за почистване;
\n
2.клапите за ограничаване на тягата в димните канали, когато са в затворено положение, оставят подходяща отворена площ;
\n
3.помещенията, където са монтирани печки, се снабдяват с вентилатори с достатъчен капацитет, който може да осигури необходимото количество въздух за горене на печката;
\n
4.вентилаторите не се оборудват със средства за затваряне и тяхното местоположение е такова, че затварящи уреди съгласно чл. 26 не са необходими.
\n
(3)Газови уреди за отопление с открит пламък, с изключение на готварски печки и водонагреватели, не се разрешават.
\n
(4)Печките и водонагревателите по ал. 3, както и помещенията, в които са разположени, отговарят на следните изисквания:
\n
1.имат подходяща вентилация, която отвежда дима и възможното изтичане на газ на безопасно място;
\n
2.тръбите, през които преминава газ от бутилката към печка или водонагревател, са от стомана или друг одобрен материал;
\n
3.на печките или водонагревателите са монтирани устройства за автоматично прекъсване подаването на газ, които се задействат при загуба на налягане в главната тръба или при угасване на пламъка.
\n
Чл. 104
\n
(1)Откритите повърхности в жилищните помещения, служебните помещения, в постовете за управление, коридорите и стълбищните ограждения и скритите повърхности зад прегради, тавани, панели и обшивките в жилищните помещения, служебните помещения и в постовете за управление имат свойства на бавно разпространение на огъня, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., са определени за притежаващи такива свойства в съответствие с Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост
\n
(2)Откритите повърхности в жилищни и служебни помещения, постове за управление, машинни помещения категория “А” и други машинни помещения с подобна пожароопасност, които са изработени от пластмаса, усилена със стъклени материали:
\n
1.се покриват с одобрена смола със задържащи пожара свойства; или 2. се покриват с одобрена боя със задържащи пожара свойства; или 3. се защитават от негорими материали.
\n
(3)За покриване на откритите вътрешни повърхности се използват бои, лакове и други последни пластове, които не отделят прекомерни количества дим или токсични газове, или изпарения, като това се определя в съответствие с Кодекса за прилагане процедурите за изпитване на пожароустойчивост на Международната морска организация.
\n
(4)В жилищните и служебните помещения и в постовете за управление се използват грундови палубни покрития от одобрени материали, които не се възпламеняват лесно или не пораждат опасност от отравяне или експлозия при повишени температури.
\n
(5)Тръбите, преминаващи през прегради клас “A” или “Б” в жилищните и служебните помещения и в постовете за управление, са от одобрени материали и издържат на температурата, на която издържат тези прегради. Когато ИА “МА” разреши петролни или горими течности да преминават през жилищните и служебните помещения, тръбите, през които преминават те, се изработват от одобрен материал, като се отчита рискът от пожар.
\n
(6)Материалите, които лесно губят своята ефективност поради нагряване, не се използват за извънбордни шпигати, санитарни отходни канали и други изходящи отвори, намиращи се в близост до водолинията, ако при разрушаване на материала в случай на пожар би могла да възникне опасност от наводняване.
\n
(7)Съдовете за отпадъци, освен използваните при преработката на риба, се изработват от негорящи материали и без отвори по страните или по дъното.
\n
(8)Механизмите, задвижващи гориво-прехвърлящи помпи, агрегатите за прехвърляне на гориво и други подобни горивни помпи се съоръжават с дистанционно управление, разположено извън съответното помещение, така че да могат да бъдат спирани в случай на възникване на пожар в помещението, в което се намират.
\n
(9)Събирателни тави се монтират на местата, където е необходимо да се предотврати теч на петролни продукти в сантините.
\n
Чл. 105
\n
(1)Бутилките за газ под налягане, втечнен или разтворен газ се маркират ясно с предписаните идентификационни цветове, с четлива идентификация относно името и химическата формула на съдържанието си и се обезопасяват
\n
(2)Бутилките, съдържащи възпламеними или други опасни газове, и изразходваните бутилки се складират и укрепват сигурно на открити палуби, а клапаните, регулаторите за налягането и тръбите, излизащи от тях, се защитават от повреди. Бутилките се предпазват от прекомерни вариации на температура, преки слънчеви лъчи и от натрупване на сняг. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши бутилките да се складират в отделения, които отговарят на изискванията по ал. 3 - 5.
\n
(3)Помещенията, в които се складират високо възпламеними течности, като летливи бои, парафин, бензол и др., и ако е разрешено - втечнен газ, имат директен достъп само от открити палуби, като в тези помещения се монтират уреди за регулиране на налягането и предпазни клапани. Където граничните прегради на тези помещения се свързват с други затворени помещения, граничните прегради са газонепроницаеми.
\n
(4)В помещенията, които се използват за съхранение на силно възпламеними течности или втечнени газове, не се разрешава инсталиране на електрически кабели и прибори, с изключение на необходимите за обслужване на помещението. Ако са монтирани електрически кабели и прибори, те отговарят на изискванията на ИА “МА” за работа във взривоопасна атмосфера, а на корабите, построени на или след 01.01.2003 г., те са от освидетелстван тип и съответстват на международния стандарт IEC, 79 “Електрически апарати за работа в атмосфера от експлозивни газове”. Източниците на топлина се отдалечават от такива помещения и на видно място се поставят предупредителните надписи “Пушенето забранено” и “Забранено използването на открит огън”.
\n
(5)Всеки вид газ под налягане се съхранява в отделно помещение. Помещенията, в които се съхраняват газове, не се използват за съхранение на други възпламеними продукти, на инструменти или предмети, които не са част от системата за разпределение на газ. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да облекчи тези изисквания, отчитайки свойствата, обема и употребата на такива газове под налягане.
\n
Чл. 106
\n
(1)Стълбищата и траповете към и от всички жилищни помещения и в помещенията, в които обикновено работи екипажът, освен машинните помещения, се устройват така, че осигуряват бърза евакуация до откритата палуба и оттам до спасителните съдове и на всички нива на жилищните помещения се осигуряват най-малко два отделни достатъчно раздалечени изхода за евакуация, които може да включват обичайните средства за достъп от всяко ограничено помещение или група помещения 1. под горната открита палуба основното средство за евакуация е стълбище, а вторият изход може да бъде шахта или стълбище;
\n
2.над горната открита палуба средствата за евакуация са стълбища или врати към открита палуба или комбинация от двете, а когато не е практично да се монтират стълбища или врати, едно от тези средства за евакуация може да бъде илюминатор с подходящ размер или люкове, защитени от обледеняване, когато е необходимо.
\n
(2)Изпълнителна агенция “Морска администрация” по изключение може да разреши само едно средство за евакуация, отчитайки естеството и разположението на помещенията и на броя на лицата, които обичайно биха могли да се настанят или да работят там.
\n
(3)Коридорите или частите от коридори, от които има само един път за евакуация, са с дължина не по-голяма от 2,5 m, но в никакъв случай повече от 5 m.
\n
(4)Широчината и непрекъснатостта на средствата за евакуация удовлетворяват изискванията на ИА “МА”.
\n
(5)Във всяко машинно помещение категория “А” се осигуряват два пътя за евакуация на възможно най-голямо разстояние един от друг, като вертикалните пътища за евакуация са стоманени трапове.
\n
(6)Когато поради размера на машинното помещение по ал. 5 практически е невъзможно осигуряването на два пътя за евакуация, корабът може да бъде освободен от задължението да има втори път за евакуация.
\n
(7)При освобождаване в съответствие с ал. 6 оставащият път за евакуация се подсилва и осигурява.
\n
(8)Асансьорите не се приемат като част от изискваните средства за евакуация.
\n
Чл. 107
\n
Когато ИА “МА” разреши използването на горими материали за конструкциите по чл. 100, ал. 1 или когато значителни количества горими материали са използвани в конструкцията на жилищни помещения, служебни помещения и постове за управление, се вземат мерки по отношение на 1. инсталирането на автоматична пожароизвестителна и пожарооткриваща система в тези помещения;
\n
2.размера, тяхното предназначение и местоположение по отношение на постовете за управление; и 3. където е приложимо, свойствата за разпространение на огън на монтираната мебелировка.
\n
Чл. 108(1) Минималният брой и тип пожарни помпи, с които трябва да бъде съоръжен корабът, е
\n
1.една механична помпа, чието задвижване не зависи от главната машина;
\n
2.една механична помпа, която се задвижва от главната машина при условие, че гребният вал може незабавно да бъде разсъединен от главната машина или ако е монтиран винт с регулируема стъпка.
\n
(2)Санитарните, сантинните, баластните, помпите с общо предназначение или другите помпи могат да бъдат използвани като пожарни помпи, ако съответстват на изискванията по тази глава и не пречат на изпомпването на сантините. Пожарните помпи се свързват така, че да не могат да се използват за изпомпване на нефт или други горящи течности.
\n
(3)Центрофужните помпи или други помпи, свързани с пожарната магистрала, при които може да се появи потичане на поток в обратна посока, се съоръжават с невъзвратни клапани.
\n
(4)Кораби, които не са оборудвани с механично задвижвана аварийна пожарна помпа и са без стационарна пожарогасителна система в машинните помещения, се съоръжават с допълнителни пожарогасителни средства, удовлетворяващи изискванията на ИА “МА”.
\n
(5)Механично задвижваните аварийни пожарни помпи са:
\n
1.автономни със самостоятелно задвижване, с двигател с вътрешно горене и със запас от гориво, на достъпно място извън отделението, в което са основните пожарни помпи;
\n
2.задвижвани от автономен генератор, който може да е авариен генератор с достатъчна мощност, разположен на безопасно място извън машинното отделение, за предпочитане над работната палуба.
\n
(6)Крановете на задбордните смукатели и другите необходими кранове на всяка аварийна пожарна помпа могат да се задействат от места извън отделенията, в които са разположени основните пожарни помпи, като тези места не могат да бъдат блокирани от пожар в тези отделения.
\n
(7)Общата производителност (Q) на главните механично задвижвани пожарни помпи трябва да бъде най-малко: Q = (0,15vL(B+D) +2=25) 2 m 3 /h, където L, B и D са в m.
\n
(8)Когато са инсталирани две самостоятелни механични пожарни помпи, производителността на всяка от тях е не по-малка от 40 % от количеството, изисквано по ал. 7 или 25 m 3 /h в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.
\n
(9)Когато главните механични пожарни помпи доставят количеството вода по ал. 7 през пожарната магистрала, пожарните шлангове и струйници, налягането, поддържано в който и да е хидрант, е не по-малко от 0,25 N/mm 2 .
\n
(10)Където механични аварийни пожарни помпи доставят максималното количество вода чрез струите, изисквани по чл. 110, ал. 1, налягането, поддържано в който и да е хидрант, удовлетворява изискванията на ИА “МА”.
\n
(11)Независимо от разпоредбата по ал. 1 по всяко време на кораба се осигуряват две пожарни помпи.
\n
Чл. 109(1) Когато се изисква повече от един хидрант за осигуряването на броя на струите, определени в чл. 110, ал. 1, се осигурява противопожарна магистрала
\n
(2)Материалите, които лесно губят своята ефективност поради нагряване, не се използват за противопожарни магистрали и хидранти, освен ако са подходящо защитени.
\n
(3)Когато налягането на подаваната вода от пожарните помпи може да надвиши конструктивното работно налягане на противопожарните магистрали, се монтират предпазни клапани.
\n
(4)С цел поддържане ефективността на пожарогасителната система пожарните тръбопроводи се изграждат без други връзки, освен необходимите за целите на пожарогасенето и необходимите за измиване на палубата и котвените вериги и за работа на сантинни ежектори.
\n
(5)Когато противопожарните магистрали не са самоизточващи се и може да се очакват повреди вследствие замръзване, те се съоръжават с подходящи дренажни кранове.
\n
Чл. 110
\n
(1)Пожарните хидранти се разполагат така, че позволяват лесна и бърза връзка с пожарните шлангове и най-малко една струя да може да се насочи към всяка част на кораба, която обикновено е достъпна за екипажа по време на плаване
\n
(2)Струята по ал. 1 е от пожарен шланг с единична дължина.
\n
(3)Машинни помещения категория “А” се осигуряват с най-малко един пожарен хидрант в комплект с пожарен шланг и струйник с двойно предназначение. Хидрантът се разполага извън помещението и близо до входа.
\n
(4)За всеки изискван пожарен хидрант се осигурява по един пожарен шланг и най-малко един резервен пожарен шланг в допълнение.
\n
(5)Единичната дължина на пожарния шланг не превишава 20 m.
\n
(6)Използват се пожарни шлангове от одобрен материал и всички пожарни шлангове се оборудват със съединения и струйници с двойно предназначение.
\n
(7)На съединенията за пожарните шлангове и струйниците се осигурява пълна взаимозаменяемост, освен ако пожарните шлангове не са постоянно закрепени за противопожарната магистрала.
\n
(8)Струйниците по ал. 6 са подходящи за капацитета на подаваната вода от монтираните пожарни помпи и диаметърът им е не по-малък от 12 mm.
\n
Чл. 111(1) На риболовните кораби се използват пожарогасители от одобрен вид с капацитет
\n
1.на преносимите течни пожарогасители - не повече от 13,5 l и не по-малко от 9 l;
\n
2.на другите пожарогасители - ненадвишаващ равностойната носимост на пожарогасители от 13,5 l и пожарогасителен еквивалент не по-малък от този на течен пожарогасител от 9 l.
\n
(2)Изпълнителна агенция “Морска администрация” определя равностойността на пожарогасителите по ал. 1.
\n
(3)Запасните заряди се осигуряват съгласно установените от ИА “МА” изисквания, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., те са, както следва:
\n
1.за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат да се зареждат на кораба - 100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя;
\n
2.за кораби с дължина, по-малка от 45 m, и за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо с резервни заряди корабът са снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип и капацитет.
\n
(4)На борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди.
\n
(5)Не се разрешава употреба на пожарогасители, съдържащи гасящи вещества, които, по преценка на ИА “МА”, при използването им при очакваните условия отделят вредни газове в количества, застрашаващи лицата на борда.
\n
(6)Пожарогасителите периодично се преглеждат и подлагат на изпитвания. За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., пожарогасителите се проверяват ежегодно от компетентно лице, упълномощено от ИА “МА”. Пожарогасителите имат табела, указваща, че са проверени. На бутилките под налягане на пожарогасители и бутилките за изтласкване на пожарогасители, които не са под налягане, се извършва хидравлично изпитване на всеки 10 години.
\n
(7)Обикновено един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване във всяко помещение, се разполага при входа на съответното помещение.
\n
Чл. 112
\n
(1)В постовете за управление, в жилищните и в служебните помещения се осигуряват достатъчен брой одобрени преносими пожарогасители, като се спазва правилото най-малко един пожарогасител от подходящ вид да е в наличност и да е готов за незабавна употреба в която и да е част на такова помещение. Общият брой на пожарогасителите в тези помещения не може да е по-малък от три
\n
(2)Запасните заряди се осигуряват съгласно изисквания, установени от ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 01.01.2003 г., запасните заряди са, както следва:
\n
1.за всеки тип пожарогасители, които се намират на кораба и могат се зареждат на кораба - 100 % за първите 10 броя и 50 % за останалите, но не повече от 60 броя;
\n
2.за кораби с дължина, по-малка от 45 m и за пожарогасители, които не могат да се зареждат на кораба, вместо с резервни заряди корабът са снабдява с 50 % резервни пожарогасители от същия тип и капацитет.
\n
(3)На борда се осигуряват инструкции за презареждане, като за презареждане се използват само одобрени заряди.
\n
Чл. 113
\n
(1)Помещенията, в които се държат работещи на нефтено гориво котли, горивни уредби или двигатели с вътрешно горене с обща изходяща мощност не по-малка от 375 kV, се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи, удовлетворяваща изискванията на ИА “МА”
\n
1.напорна водна оросителна инсталация;
\n
2.газова обемна пожарогасителна инсталация;
\n
3.пожарогасителна инсталация, използваща изпарения от слаботоксични изпаряващи се течности;
\n
4.пожарогасителна инсталация, използваща високократна пяна.
\n
(2)Забранява се инсталиране на нови системи, използващи халони като пожарогасително средство на нови и съществуващи кораби.
\n
(3)Където машинното и котелното отделение не са изцяло отделни или ако гориво може да се стича от котелното в машинното отделение, комбинираното машинно и котелно помещение се считат за едно помещение.
\n
(4)Системите по ал. l се управляват от места извън помещения,които обслужват. Местата, от които се управляват инсталациите, са леснодостъпни, без вероятност да останат блокирани от пожар в защитеното помещение. Осигуряват се средства, които да обезпечат подаването на електрическо захранване и вода, необходими за работа на системата, в случай на пожар в защитеното помещение.
\n
(5)Корабите, изработени предимно или изцяло от дърво или от усилена с влакна пластмаса и оборудвани с работещи с нефтено гориво котли или двигатели с вътрешно горене, които имат палуби от такъв материал при машинното помещение, се оборудват с една от системите по ал. 1.
\n
(6)Във всички машинни помещения категория “А” се осигуряват най-малко два преносими пожарогасителя от вид, подходящ за гасене на пожар от гориво. Където в такива помещения са монтирани двигатели, чиято обща мощност е не по-малка от 250 kV, се осигуряват поне три такива пожарогасителя. Един от пожарогасителите се поставя близо до входа на помещението.
\n
(7)Корабите, на които има машинни помещения, незащитени със стационарна пожарогасителна система, се снабдяват най-малко с един 45 l пенен пожарогасител или равностоен на него пожарогасител, подходящ за борба с нефтени пожари. Където размерът на машинното помещение прави това изискване неосъществимо, ИА “МА” може да приеме допълнителен брой преносими пожарогасители.
\n
(8)Независимо от изискванията по ал. 1 - 7 всички машинни помещения категория “А” се оборудват със стационарна пожарогасителна система.
\n
Чл. 114(1) Броят на екипировките на пожарникаря и тяхното разположение съответстват на изискванията на ИА “МА”
\n
(2)На кораби с дължина 45 m и повече, построени на или след 01.01.2003 г., се осигуряват най-малко две екипировки на пожарникаря, които се намират в постоянна готовност и се съхраняват на места, разположени възможно най-далеч едно от друго. Екипировката на пожарникаря е в съответствие с глава III, правила 2.1, 2.1.1 и 2.1.2 на Кодекса за системите за пожарна безопасност на Международната морска организация. Осигуряват се и две резервни бутилки за всеки дихателен апарат.
\n
Чл. 115
\n
(1)Планът за управление на борбата с пожар е постоянно изложен на борда на кораба съгласно изискванията на ИА “МА”. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да освободи малки кораби от това изискване
\n
(2)За кораби, построени на или след 01.01.2003 г., съдържанието на плана е в съответствие с резолюция А.654(16) “Графични символи, използвани в плановете за борба с пожар” и А.756(18) “Ръководство за информацията, която да съдържат плановете за борба с пожар” на Международната морска организация.
\n
Чл. 116Съоръженията за борба с пожар се поддържат в изправно състояние и в готовност за незабавна употреба по всяко време
\n
Чл. 117
\n
Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да разреши и друг тип уред, приспособление, пожарогасителни вещества и др. вместо описаните в тази глава специални видове уреди, апарати, пожарогасителни средства или устройства, ако приеме, че те са не по-малко ефективни от изискваните Глава седма ЗАЩИТА НА ЕКИПАЖА
\n
Чл. 118(1) Риболовният кораб се осигурява със система от леерни въжета с необходимите проволки, въжета, шегели, шарнирни болтове и скоби
\n
(2)Отворите в палубата, оборудвани с комингси или прагове с височина, по-малка от 600 mm, се осигуряват с предпазни заграждения от типа на окачени или преносими огради или мрежи. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да освободи от това изискване малки отвори, като гърловините за риба.
\n
(3)Светлиците или другите подобни отвори се съоръжават със защитни решетки, чиито прътове са раздалечени на не повече от 350 mm. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да освободи малките отвори от това изискване.
\n
(4)Повърхността на палубите е проектирана или обработена така, че да се сведе до минимум възможността от подхлъзване. Палубите на работните площи - в машинните помещения, в кухните, около винчовете или там, където се обработва риба и при основата и върха на траповете и пред вратите, се осигуряват с повърхност, която защитава екипажа от подхлъзване.
\n
Чл. 119
\n
(1)Окачените капаци на люкове, гърловини и други отвори се защитават срещу случайно затваряне. Тежките капаци на евакуационните люкове се снабдяват с противотежести, за да могат да се отварят от двете страни на капака
\n
(2)Размерите на входните люкове са не по-малки от 600 на 600 mm или с диаметър 600 mm.
\n
(3)Където е възможно, над отворите за евакуация се осигуряват ръкохватки за захващане над нивото на палубата.
\n
Чл. 120
\n
(1)Фалшбордове или предпазни перила се монтират на всички открити части на работната палуба и на палубите на надстройката, ако те са работни платформи. Височината на фалшбордовете или предпазните перила над палубата е най-малко 1 m. Ако тази височина пречи на нормалната експлоатация на кораба, ИА “МА” може да одобри по-малка височина
\n
(2)Минималното вертикално разстояние от водолинията на най-голямото експлоатационно газене до най-ниската точка от горната част на фалшборда или до ръба на работната палуба, ако са монтирани предпазни перила, удовлетворява изискванията на ИА “МА” и осигурява подходяща защита на екипажа от загребаната на палубата вода, като се отчитат: състоянието на морето и метеорологичните условия, при които корабът може да оперира, районите на експлоатация, видът на кораба и неговият способ на риболов.
\n
(3)На нови кораби, построени на или след 01.01.2003 г., свободният борд, измерен в мидела на кораба от ръба на работната палуба, от която се извършва риболовът, не е по-малко от 300 mm или не по-малко от свободния борд, съответстващ на максимално допустимото газене, като се приема по-голямата стойност. На кораби със защитена работна палуба, така устроена, че вода не може да влезе в защитеното пространство, не се изисква надводен борд, различен от съответстващия на максимално допустимото газене.
\n
(4)Разстоянието между палубата и най-долния ред на предпазните перила не надвишава 230 mm. Другите надлъжни прътове са раздалечени на не повече от 380 mm, а разстоянието между стойките е не по-голямо от 1,5 m. На кораб със закръглен ширстрек опорите на предпазните перила се разполагат на плоската част на палубата. Перилата са без остри върхове, ръбове и ъгли и с подходяща здравина.
\n
(5)За защита на екипажа при движението между жилищните, машинните и други работни помещения се осигуряват средства - предпазни перила, спасителни въжета, сходни или подпалубни проходи, удовлетворяващи изискванията на ИА “МА”. Където е необходимо, се монтират щормови перила от външната част на всички надстройки и рубки, за да обезопасят преходът или работата на екипажа.
\n
(6)Кърмовите траулери се осигуряват с подходяща защита - врати, решетки или мрежи на върха на кърмовата рампа на същата височина като съседния фалшборд или предпазни перила. Ако няма такава защита, осигурява се верига или друго средство за защита напряко на рампата.
\n
Чл. 121
\n
За безопасността на екипажа се осигуряват стълбища и трапове с подходящи размери и здравина, с перила и защитени от подхлъзване стъпала, удовлетворяващи изискванията на ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., конструкцията съответства на приложимите ISO стандарти Глава осма СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА И УСТРОЙСТВА
\n
Раздел I
\n
Общи разпоредби
\n
Чл. 122(1) Ако изрично не е указано друго, тази глава се прилага за всички нови съдове с дължина 24 m и повече
\n
(2)Изискванията по чл. 133 и 134 се прилагат и за съществуващи кораби с дължина 45 m и повече.
\n
Чл. 123(1) Спасителните средства и устройства по тази глава, с изключение на средствата и устройствата по ал. 5 и 6, се одобряват от ИА “МА”
\n
(2)Преди да одобри спасителните средства и устройства, ИА “МА” проверява дали те са:
\n
1.изпитани за съответствие с изискванията на тази глава и препоръките на Международната морска организация, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г. - с директива 96/98/ЕС;
\n
2.са преминали успешно изпитвания, равностойни на препоръките на Международната морска организация и съответстващи на изискванията на ИА “МА”.
\n
(3)Преди да одобри нови спасителни средства или устройства, ИА “МА” проверява дали те:
\n
1.предоставят стандарт на безопасност, който съответства на изискванията по тази глава, и са били изпитани в съответствие с препоръките на Международната морска организация; или 2. са преминали успешно до степен, удовлетворяваща изискванията на ИА “МА”, оценка и изпитвания, които са в достатъчна степен равностойни на тези, указани в препоръките на Международната морска организация.
\n
(4)Процедурите за одобряване, възприети от ИА “МА”, включват условията, при които одобрението се продължава или оттегля.
\n
(5)Преди да приеме спасителни средства и съоръжения, които до момента не са били предварително одобрявани, ИА “МА” проверява дали спасителните средства и устройства съответстват на изискванията по тази глава.
\n
(6)Спасителните средства по тази глава, за които в раздел втори не са включени подробни спецификации, удовлетворяват изискванията на ИА “МА”, а за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., се вземат предвид съответните спецификации, дадени в глава III на СОЛАС, 74 с измененията и допълненията и Международния кодекс за спасителните средства на Международната морска организация.
\n
Чл. 124
\n
Изпълнителна агенция “Морска администрация” изисква спасителните средства да се подлагат на такива изпитвания при производството, необходими да се гарантира, че спасителните средства са произведени по същия стандарт като одобрения прототип
\n
Раздел II
\n
Изисквания към корабите
\n
Чл. 125(1) Корабът се снабдява най-малко с два спасителни съда
\n
(2)Броят, вместимостта и типът на спасителните средства и дежурните лодки на кораби с дължина 75 m и повече съответстват на следните изисквания:
\n
1.на всеки борд се осигуряват спасителни средства с обща вместимост, достатъчна, за да се поберат в тях най-малко пълният брой на намиращите се на борда лица; ако корабът отговаря на изискванията за подразделяне, критериите за аварийна устойчивост и критериите за повишена конструктивна пожарна защита в допълнение към посочените в глава пета и ако ИА “МА” прецени, че намаляването на броя на спасителните средства и на тяхната вместимост няма да повлияе на безопасността, може да позволи такова намаляване, при условие че общата вместимост на спасителните съдове, разположени на всеки борд на кораба, е достатъчна, за да се поберат в тях най-малко 50 % от лицата на борда; в допълнение се осигуряват спасителни салове за най-малко 50 % от пълния брой лица на борда;
\n
2.ако корабът не разполага със спасителна лодка, която отговаря на изискванията за дежурна лодка и тя може да бъде прибрана след спасителната операция, се осигурява дежурна лодка.
\n
(3)Корабите с дължина 45 m и повече, но по-малка от 75 m, отговарят на следните изисквания:
\n
1.на всеки борд са осигурени спасителни средства с достатъчна обща вместимост, за да поберат най-малко пълния брой на намиращите се на борда лица;
\n
2.ако корабът не разполага със спасителна лодка, която отговаря на изискванията за дежурна лодка и тя може да бъде прибрана след спасителната операция, се осигурява дежурна лодка.
\n
(4)Корабите с дължина, по-малка от 45 m, се осигуряват със:
\n
1.спасителни средства с общ капацитет, достатъчен да побере най-малко 200 % oт общия брой лица на борда; достатъчен брой от тези спасителни средства, побиращи най-малко целия брой лица на борда, трябва да могат да се спускат от всеки борд;
\n
2.дежурна лодка, освен когато ИА “МА” счете, че дежурната лодка не е необходима поради размера и маневрените качества на кораба, близостта на средствата за търсене и спасяване и системата за метеорологични предупреждения, когато районът, в който работи корабът, не се характеризира с лошо време или сезонния характер на експлоатация на кораба.
\n
(5)Корабите, които не отговарят на изискванията по ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1, се оборудват със:
\n
1.една или повече спасителни лодки за спускане по метода “свободно падане” от кърмата на кораба с вместимост, достатъчна да побере пълния брой на намиращите се на борда лица; и 2. спасителни салове с вместимост, достатъчна да поберат пълния брой на намиращите се на борда лица.
\n
(6)Броят на спасителните лодки и дежурните лодки е такъв, че при напускане на кораба от всички намиращи се на борда лица всяка спасителна или дежурна лодка влачи не повече от девет спасителни сала.
\n
(7)Спасителните лодки и дежурните лодки отговарят на приложимите изисквания по чл. 137 - 152.
\n
Чл. 126(1) Спасителните средстваотговарят на следните условия
\n
1.намират се в незабавна готовност за използване в случай на авария и: а) могат да бъдат спуснати бързо и безопасно; б) могат да бъдат прибрани бързо, ако изпълняват и изискванията за дежурна лодка;
\n
2.разположени са на борда, така че: а) не препятстват движението и събирането на лица на палубата за качване; б) нищо не препятства бързото им спускане; в) качването в тях се извършва бързо и в добър ред; г) не се препятства използването на никое друго спасително средство.
\n
(2)Когато разстоянието от мястото на качване до водолинията на празен кораб надвишава 4,5 m, спасителните съдове, с изключение на спасителните салове, спускани по метода “свободно падане”, могат да бъдат спускани със спусково устройство, когато са натоварени с пълния брой лица, за които са предназначени, или е осигурен друг равностоен начин за качване на борда.
\n
(3)Спасителните средства и пусковите устройства се поддържат в изправно състояние и готови за незабавна употреба, преди корабът да напусне пристанището, както и през цялото време, докато той е на море.
\n
(4)Спасителните съдове се закрепват по начин, удовлетворяващ изискванията на ИA “MA”, и:
\n
1.спасителните лодки се обслужват от отделен комплект лодбалки или одобрено спусково устройство;
\n
2.спасителните съдове се разполагат възможно най-близо до жилищните и сервизните помещения, укрепени на места, подходящи за безопасно спускане на вода, и на безопасно разстояние от винта;
\n
3.спасителни лодки, спускани покрай бордовете на кораба, се разполагат с оглед на издадените части на корпуса, като по този начин се гарантира, доколкото е възможно, че те могат да бъдат спуснати на вода по борда на кораба;
\n
4.ако спасителните лодки се намират в предната част, те се разполагат към кърмата спрямо таранната преграда на защитено място и ИА “МА” проверява здравината на спусковите устройства.
\n
(5)На кораби, построени на или след 01.01.2003 г., разположението на спасителните средства отговаря на следните изисквания:
\n
1.нито спасителните средства, нито устройствата за попоходно съхранение пречат на работата с други спасителни средства или дежурни лодки от други места за спускане;
\n
2.доколкото е безопасно и практично, по-близо до водната повърхност (с изключение на спасителен сал, предназначен за спускане чрез хвърляне зад борда) в такова положение, че спасителното средство на мястото за качване и най-малко на 2 m над водолинията при пълно натоварване на кораба и неблагоприятен диферент до 10 % и крен до 20 % на който и да е борд или до ъгъл, при който ръбът на откритата палуба е потопен, в зависимост от това кой е по-малък;
\n
3.в състояние на непрекъсната готовност, позволяваща екипажът да може да извърши подготовката за спускане и да спусне спасителното средство за по-малко от 5 min;
\n
4.напълно оборудвани.
\n
(6)Методът за спускане и вдигане на дежурните лодки се одобрява, като се вземат предвид теглото на спасителната лодка заедно с оборудването и 50 % от броя на лицата, за които е освидетелствана да превозва съгласно чл. 152, ал. 1, конструкцията и размерът на дежурната лодка и мястото на разполагането й над водолинията, когато корабът е празен. Спасителна лодка, разположена на височина повече от 4,5 m над водолинията, когато корабът е празен, се снабдява с одобрено устройство за спускане и вдигане.
\n
(7)Устройствата за спускане и вдигане съответстват на изискванията по чл. 160.
\n
(8)Спасителните салове се разполагат така, че:
\n
1.са в незабавна готовност за използване в случай на авария, могат да бъдат спуснати по метода “свободно падане” от походното укрепване, да се надуят и да се отделят от кораба в случай, че той потъва;
\n
2.спасителните салове, спускани със спускови устройства, не е необходимо да бъдат свободно изплаващ тип;
\n
3.при използване на средства за укрепване те се снабдяват с автоматична (хидростатична) освобождаваща система от одобрен тип.
\n
(9)ИА “МА” може да освободи или да облекчи разпоредбите на ал. 1 - 8 по отношение на риболовен кораб, който е:
\n
1.с одобрени конструктивни особености и метод на риболов;
\n
2.оборудван с алтернативни устройства за спускане на вода и вдигане на борда, подходящи за дейността, за която са предназначени.
\n
(10)Когато ИА “МА” разреши облекчения или алтернативни способи и средства за спускане и вдигане на основание ал. 9, тя уведомява Международната морска организация.
\n
Чл. 127За качване на хората в спасителните съдове се осигуряват
\n
1.най-малко една стълба или други одобрени средства на всеки борд на кораба, осигуряващи достъп до съда, когато е спуснат на вода, освен в случаите, когато ИА “МА” е удовлетворена, че разстоянието от мястото на качване до спуснатия на вода спасителен съд е такова, че не е необходима подобна стълба;
\n
2.средства за осветяване на походното разположение на спасителното средство и спусковите устройства по време на подготовката и самото спускане на вода, а също и за осветяване на водата, където се спуска спасителният съд, до завършване на процеса на спускане; електроенергията за осветяването се осигурява от аварийния източник по чл. 66;
\n
3.средства за предупреждаване на всички лица на борда, че предстои корабът да бъде напуснат;
\n
4.средства за предотвратяване изливането на вода в спасителното средство.
\n
Чл. 128(1) За всички лица на борда се осигурява спасителна риза от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 144
\n
(2)Спасителните ризи се поставят на лесно достъпни и ясно обозначени места.
\n
Чл. 129
\n
(1)Одобрени хидрокостюми с подходящи размери, отговарящи на изискванията по чл. 145, се осигуряват за всяко лице, което ще бъде настанено в дежурната лодка, освен ако ал. 2 - 4 не предвиждат друго
\n
(2)Корабите, отговарящи на изискванията по чл. 125, ал. 2 и 3, имат на борда хидрокостюми, отговарящи на изискванията по чл. 145, за всички лица на борда, за които няма място във:
\n
1.спасителните лодки;
\n
2.спусканите със спускови устройства спасителни салове; или 3. спасителни салове, обслужвани от съответстващи одобрени средства, при които не се изисква влизане във водата за качване в спасителния сал.
\n
(3)В допълнение към изискванията по ал. 2, т. 1 за всяка спасителна лодка корабите разполагат с най-малко по три хидрокостюма, отговарящи на изискванията по чл. 145 и към термозащитните средства, изисквани по чл. 137, ал. 9, т. 3, с термозащитни средства, съответстващи на изискванията на чл. 137, за лица, които трябва да бъдат настанени в спасителните лодки и за които не са осигурени хидрокостюми.
\n
(4)Ако корабът е снабден с напълно закрити спасителни лодки на всеки борд с достатъчна пътниковместимост за настаняване най-малко на пълния брой на лицата на борда или със спасителна лодка, спускана по метода “свободно падане”, с достатъчна да настани пълния брой лица на борда пътниковместимост, хидрокостюми и термозащитни средства може да не се изискват.
\n
(5)Изискванията по ал. 2 - 4 не се прилагат за кораби, плаващи постоянно в район с топъл климат, където по преценка на ИА “МА” хидрокостюми и термозащитни средства не са необходими.
\n
Чл. 130(1) На кораба се осигуряват най-малко следният брой спасителни кръгове, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 1
\n
1.на кораби с дължина 75 m и повече - 8;
\n
2.на кораби с дължина 45 m и повече, но по-малки от 75 m - 6;
\n
3.на кораби с дължина, по-малка от 45 m - 4.
\n
(2)Най-малко половината от спасителните кръгове по ал. 1 се снабдяват със самозапалващи се светлини, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 2.
\n
(3)Най-малко два от спасителните кръгове, снабдени със светлините по ал. 2, се снабдяват и със самозадействащи се димни сигнали, които отговарят на изискванията по чл. 147, ал. 3, и когато това е възможно, да могат да бъдат освобождавани бързо от мостика.
\n
(4)Най-малко един спасителен кръг на всеки борд на кораба се съоръжава с плаващо спасително въже, което отговаря на изискванията по чл. 147, ал. 4, с дължина, равна на по-голямата дължина измежду два пъти височината, на която се намира над водолинията, когато корабът е празен, или 30 m. Такива спасителни кръгове не се снабдяват със самозапалващи се светлини.
\n
(5)Спасителните кръгове се поставят на места, лесно достъпни за лицата на борда, по начин, позволяващ бързото им освобождаване, и не са постоянно прикрепени по никакъв начин.
\n
Чл. 131Корабите се осигуряват с одобрен тип линометателен апарат, който отговаря на изискванията по чл. 148
\n
Чл. 132
\n
(1)Корабът се снабдява със средства за подаване на ефективни сигнали за бедствие през деня и нощта, удовлетворяващи ИА “МА”, включително най-малко 12 сигнални парашутни ракети, отговарящи на изискванията по чл. 149
\n
(2)Сигналите за бедствие са от одобрен тип. Те се поставят на лесно достъпни и ясно обозначени места.
\n
Чл. 133
\n
(1)На всеки кораб се осигуряват най-малко три УКВ радиотелефонни апарати за двустранна връзка. Апаратите отговарят на експлоатационните изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация. Ако в спасително средство е монтиран стационарен УКВ радиотелефонен апарат, той отговаря на експлоатационни изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация
\n
(2)На кораби с дължина, по-малка от 45 m, броят на УКВ радиотелефонни апарати, изискван от ал. 1, може да бъде намален от ИА “МА” на два, като се отчитат районът на експлоатация на кораба и броят на лицата, работещи на борда.
\n
Чл. 134
\n
Корабът носи на всеки борд най-малко един радиолокационен транспондер и отговаря на експлоатационни изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация. Транспондерите се разполагат на места, от които могат бързо да бъдат прехвърлени в спасителните съдове. Алтернативно по един транспондер може да бъде разположен във всеки спасителен съд. Кораби с дължина, по-малка от 45 m, носят най-малко един радиолокационен транспондер
\n
Чл. 135Всички спасителни средства, лодки, ризи и пояси се покриват със светлоотражателна материя съгласно препоръките на Международната морска организация
\n
Чл. 136(1) Преди корабът да напусне пристанището и през цялото време на плаването всички спасителни средства се поддържат в изправност и готови за незабавна употреба
\n
(2)За поддръжката на спасителните средства на борда на кораба се осигуряват:
\n
1.инструкции, одобрени от ИА “МА”;
\n
2.корабна програма за планова поддръжка, ако ИА “МА” одобри такава, вместо инструкциите.
\n
(3)Краищата на проволките, използвани за спускане на вода на спасителните средства, се разменят на интервали не по-дълги от 30 месеца и се подменят, когато това е необходимо, поради нарушаване на състоянието им или на интервали от не повече от 5 години, в зависимост от това кое ще настъпи по-рано.
\n
(4)Осигуряват се резервни части и оборудване за ремонт за спасителните средства и техните части, подложени на интензивно износване или консумация и които трябва да се подменят редовно.
\n
(5)Ежеседмично се извършват следните изпитвания и проверки:
\n
1.визуален оглед с цел проверка на годността за употреба - на всички спасителни средства, спасителни лодки и спускови устройства;
\n
2.запускане и проверка за работа на преден и заден ход за не по-малко от 3 min, при условие че околната температура е над минималната температура, изискваща се за стартиране на двигателя - на всички двигатели на спасителните лодки и на дежурните лодки;
\n
3.изпробване - на алармената система за общокорабна тревога.
\n
(6)Ежемесечно се извършва проверка на спасителните средства, включително снабдяването на спасителните лодки, като се използва списък за проверка, за да се гарантира, че те са комплектувани и са в добро състояние. Докладът за проверката се вписва в корабния дневник.
\n
(7)На всички надуваеми салове, жилетки и дежурни лодки се извършва следното обслужване:
\n
1.освидетелстване на интервали до 12 месеца от одобрен сервиз, компетентен да извършва такова освидетелстване, който поддържа подходящо сервизно оборудване и използва само надлежно обучен персонал, като ИА “МА” може да удължи срока до 17 месеца;
\n
2.ремонти и поддръжка на надуваемите дежурни лодки съобразно инструкциите на производителя; аварийните ремонти могат да се извършват на борда, но окончателните ремонтни работи - само в одобрен сервиз.
\n
(8)Хидростатните разединителни устройства се сменят след изтичане на срока им на годност. Ако не са за еднократна употреба, хидростатните разединителни устройства подлежат на освидетелстване на интервали до 12 месеца от одобрен сервиз, компетентен да извършва такова освидетелстване, който поддържа подходящо сервизно оборудване и използва само надлежно обучен персонал. Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да удължи срока до 17 месеца.
\n
(9)В случай, че начинът на риболовна дейност може да затрудни изпълнението на изискванията по ал. 7 и 8, ИА “МА” може да позволи удължаване на интервалите на обслужване до 24 месеца, ако приеме, че уредите са произведени и съхранявани по начин, който им позволява да останат в задоволително състояние до следващия период на обслужване.
\n
Раздел III
\n
Изисквания към спасителните средства
\n
Чл. 137(1) Спасителните лодки отговарят на следните изисквания
\n
1.конструкцията им е изработенa с такива форми и размери, че лодката има достатъчна устойчивост в открито море и достатъчен надводен борд при пълно натоварване с хора и снабдяване;
\n
2.имат твърд корпус и поддържат положителна устойчивост в изправено положение в спокойни води при пълно натоварване с хора и снабдяване и при пробив на произволно място под водолинията, при условие че няма загуба на материала, осигуряващ плавучест, и без други повреди;
\n
3.имат здравина, достатъчна, за да може безопасно да бъдат спускани на вода с пълно натоварване с хора и снабдяване;
\n
4.корпусите и твърдите им покрития са конструирани от бавно разпространяващ пламъка или незапалим материал;
\n
5.осигурени са с места за сядане върху напречните греди, пейки или фиксирани седалки, монтирани възможно най-ниско и конструирани така, че са в състояние да поддържат толкова лица с тегло 100 kg, за колкото е осигурено пространство съобразно изискванията по ал. 2, т. 2, буква “б”;
\n
6.са достатъчно здрави, за да издържат товар, без да се получи остатъчна деформация след премахване на този товар, както следва: а) за лодки с метални корпуси - 1,25 пъти по-голям от общото тегло на спасителната лодка с пълно натоварване с хора и снабдяване; б) за лодки от друг материал - товар два пъти по-голям от общото тегло на спасителната лодка с пълно натоварване с хора и снабдяване;
\n
7.са достатъчно здрави, за да издържат, при пълно натоварване с хора и снабдяване и когато това е приложимо, с предпазни шини или буртици, страничен удар в борда на кораба при скорост в момента на удара 3,5 m в секунда, а също и при пускане във водата от височина най-малко 3 m;
\n
8.вертикалното разстояние между повърхността на пода и вътрешната част на закритието или покривалото за 50 % от площта на пода е: а) не по-малко от 1,3 m за спасителна лодка, предназначена да побере девет и повече лица; б) не по-малко от 1,7 m за спасителна лодка, предназначена да побере 24 и повече лица; в) не по-малко от разстоянието, определено чрез линейна интерполация между 1,3 m и 1,7 m за спасителна лодка, предназначена да побере между 9 и 24 лица.
\n
(2)При определяне на пътниковместимостта на спасителните лодки се има предвид, че:
\n
1.спасителна лодка, която побира повече от 150 души, не се одобрява;
\n
2.броят на лицата, които се разрешава лодката да побира, е равен на по-малкото число от: а) броя на лицата със средно тегло 75 kg, всички със спасителни жилетки, които могат да бъдат настанени в нормално положение, без да пречат на задвижващото устройство или на действието на която и да е част от снабдяването на спасителната лодка; или б) броя на местата, които могат да бъдат осигурени по схемата за сядане в съответствие с приложение № 3; формите могат да се застъпват, при условие че има достатъчно място за стъпалата и краката, а вертикалното разстояние между по-горното и по-долното място за сядане е не по-малко от 350 mm;
\n
3.всяко място за сядане е ясно обозначено в спасителната лодка.
\n
(3)Достъпът до спасителните лодки се осигурява чрез:
\n
1.разположението на спасителната лодка, което позволява бързото качване на всички лица, за които е предназначена, за не повече от 3 min, считано от времето на подаване на инструкциите за качване в спасителните лодки, като е възможно и бързото слизане от спасителната лодка;
\n
2.стълба за качване, която може да се използва и от двата борда на спасителната лодка, за да може хора във водата да се качват в лодката; най-долното стъпало на стълбата е на не по-малко от 0,4 m под водолинията на спасителната лодка, когато е празна;
\n
3.конструкцията на спасителната лодка, която позволява хора в безпомощно състояние да могат да бъдат качвани на борда откъм морето или на носилки;
\n
4.материал, непозволяващ подхлъзване, който се поставя на всички повърхности, по които могат да се движат хора.
\n
(4)Спасителните лодки имат собствена плавучест или се снабдяват с материал, притежаващ плавучест, който не се поддава на неблагоприятното въздействие на морска вода, нефт или нефтопродукти и достатъчен, за да поддържа лодката в плаващо състояние, натоварена с пълно снабдяване, когато е наводнена и открита, и:
\n
1.осигурява се допълнителен материал със собствена плавучест, равна на 280 N подемна сила на човек за броя на лицата, които лодката е предназначена да побере;
\n
2.освен материала по т. 1 никакъв материал, осигуряващ плавучест, не се монтира от външната страна на корпуса на лодката.
\n
(5)Спасителнaта лодка при натоварване с 50 % от броя лица, които е определено да побере, седнали в нормално положение, от едната страна на диаметралната линия, има надводен борд, измерен от водолинията до най-ниския отвор, през който лодката би могла да се наводни, равен на по-голямото измежду поне 1,5 % от дължината на спасителната лодка или 100 mm.
\n
(6)Спасителните лодки се задвижват от двигател с компресионно запалване, като не се допуска монтиране на спасителна лодка на двигател, използващ гориво с точка на възпламеняване 43° или по-малко (тест при закрит тигел). Двигателят:
\n
1.се оборудва с устройство за ръчно стартиране или с електрическа система за стартиране с два независими презареждащи се енергийни източници, като: а) се осигуряват и всякакви други помощни средства за привеждане в действие; б) устройството за стартиране на двигателя и помощните съоръжения могат да стартират двигателя при околна температура от -15° в рамките на 2 min от започване на процедурата по пускането, освен в случаите, когато, по преценка на ИА “МА”, с оглед на специфичните рейсове, които постоянно извършва корабът, носещ спасителната лодка, друга температура е подходяща; в) пусковото устройство се разполага така, че да не се затруднява от кожуха на двигателя, напречни греди или други препятствия;
\n
2.е в състояние да работи в продължение на не по-малко от 5 min след пускането му (при студен двигател), когато спасителната лодка е извън водата и при запълване на спасителната лодка с вода до осовата линия на коляновия вал;
\n
3.е снабден с валопровод, устроен така, че обезпечава отцепване на гребния винт от двигателя; осигурява се устройство за задвижване напред и назад на спасителната лодка;
\n
4.е снабден с ауспух, разположен по начин, предотвратяващ проникването на вода в двигателя при нормална експлоатация;
\n
5.е проектиран, както и цялата лодка, с оглед на безопасността на хората, намиращи се във водата, и вероятността от повреди по задвижващата система, причинена от плаващи отломки;
\n
6.осигурява скорост на спасителната лодка при движението й напред в спокойни води при пълно натоварване с хора и снабдяване и при работата на цялото спомагателно снабдяване, задвижвано от него, най-малко 6 възела и най-малко 2 възела при буксировка на спасителен сал, предназначен за 25 души, при пълно натоварване с хора и снабдяване или равностоен товар; осигурява се достатъчно гориво, подходящо за употреба в обхвата от температурите, очаквани в района на експлоатация на кораба, за движение на напълно натоварената спасителна лодка със скорост 6 възела за период не по-малък от 24 h;
\n
7.е затворен заедно с принадлежностите си и предавателните механизми в кожух от забавящ горенето материал или е осигурена защитата му от пожар по друг подобен начин; такъв кожух предпазва хората от случаен досег с горещи или движещи се части и двигателя от неблагоприятното въздействие на метеорологичните условия и водата и: а) вземат се подходящи мерки за намаляване шума от двигателя; б) пусковите батерии се снабдяват с кожуси, които образуват водонепроницаема обвивка около долната и страничната част на батериите; в) кожусите на батериите имат плътно прилепващ капак, който осигурява вентилацията на газ от батериите;
\n
8.се проектира заедно с принадлежностите си по начин, който да ограничава електромагнитните излъчвания, така че действието на двигателя да не смущава работата на радио-средствата, използвани на спасителната лодка;
\n
9.е осигурен със средства за презареждане на всички акумулатори за стартирането му, за стартиране на радиоапаратурата и прожекторите, като: а) акумулаторите за радиоапаратурата не се използват за стартиране на двигателя; б) се осигурява средство за презареждане на акумулаторите на спасителната лодка от корабното електрозахранване при напрежение, ненадвишаващо 55 V, което да може да се прекъсне от мястото за качване в спасителната лодка;
\n
10.се стартира и експлоатира в съответствие с инструкции във водоустойчива опаковка, поставени на видно място близо до пулта за стартиране на двигателя.
\n
(7)Спасителните лодки се оборудват със:
\n
1.най-малко един отводнителен клапан, разположен близо до най-ниската точка на корпуса, който автоматично се отваря за отвеждане на водата от корпуса, когато спасителната лодка не е на вода, и автоматично се затваря, за да предотврати навлизането на вода, когато спасителната лодка е на вода, като: а) всеки отводнителен клапан се съоражава с капак или запушалка за затваряне на клапана, прикрепена за спасителната лодка с въженце, верига или по друг подходящ начин; б) отводнителните клапани са лесно достъпни от вътрешната част на спасителната лодка и местоположението им е ясно обозначено;
\n
2.рул и румпел, и: а) когато е осигурено кормило или друг механизъм за дистанционно управление, румпелът е в състояние да управлява руля в случай на отказ на управляващия механизъм; б) рулят е постоянно прикрепен към спасителната лодка, а румпелът - постоянно монтиран към или свързан с балера на руля; в) ако спасителната лодка има механизъм за дистанционно управление, румпелът може да бъде подвижен и да се съхранява на сигурно място в близост до балера; г) рулят и румпелът се разполагат така, че не се повреждат от действието на освобождаващия лодката механизъм или винта;
\n
3.плаващ спасителен леер, прикрепен около външната част на спасителната лодка, с изключение на района в близост до руля и винта;
\n
4.подходящи ръкохватки от долната страна на корпуса - за спасителни лодки, които не са самоизправящи при обръщане, за да могат хората да се придържат за спасителната лодка; ръкохватките са закрепени към лодката по такъв начин, че когато са подложени на достатъчно силен удар, предизвикващ откъсването им от лодката, да се отделят от нея, без да я повредят;
\n
5.достатъчно на брой водонепроницаеми сандъци или отделения, които да осигуряват съхраняването на малки предмети от снабдяването, водата и провизиите по ал. 9, както и средства за съхраняване на събраната дъждовна вода;
\n
6.освобождаващ механизъм - за всяка спасителна лодка, предназначена за спускане посредством проволка или проволки, отговарящ на следните изисквания: а) устроен е по начин, позволяващ едновременното освобождаване на всички гакове; б) има два режима на освобождаване: ба) когато спасителната лодка е на вода или когато няма натоварване на куките; бб) при натоварване - при който спасителната лодка се освобождава при наличието на товар на гаковете; при този режим спасителната лодка се освобождава при всякакви условия на натоварване - от ненатоварена лодка на вода до натоварена лодка с товар, равен на 1,1 пъти теглото на спасителната лодка при пълно натоварване с хора и снабдяване и възможността за освобождаване да бъде надеждно защитена срещу случайно или преждевременно използване; в) лостът му е ясно обозначен с цвят, който контрастира със заобикалящата го среда; г) проектиран е с коефициент на безопасност 6 на база максималната здравина на използваните материали, като се приема, че теглото на спасителната лодка е равномерно разпределено между проволките;
\n
7.разединително устройство, което позволява освобождаването на носовата фалина, когато е под напрежение;
\n
8.устройства за правилното поставяне и закрепване в работно положение на апаратурата - за всяка спасителна лодка, която е снабдена със стационарна УКВ радиотелефонна апаратура за двустранна връзка и антена, която се монтира отделно;
\n
9.предпазни шини и буртици според необходимостта, за да се улесни спускането и предпази лодката от повреда - за спасителните лодки, предназначени за спускане покрай борда на кораба;
\n
10.ръчно управляема лампа, видима в тъмна нощ при чиста атмосфера на разстояние най-малко 2 мили в продължение на най-малко 12 h, монтирана на горната част на капака или закритието; ако светлината е мигаща, първоначално тя премигва не по-малко от 50 пъти в минута през първите два часа от 12-часовия период на действие;
\n
11.лампа или източник на светлина, монтиран вътре в спасителната лодка, за да осигурява осветление в продължение на най-малко 12 h, което да позволи четенето на инструкции по оцеляването и използване на снабдяването; за тази цел не се разрешава използването на газени лампи;
\n
12.подходящи средства за изхвърляне на вода от лодката или устройство за автоматично изхвърляне на водата, освен ако изрично не е указано друго.
\n
(8)Спасителните лодки се изработват с конструкция, позволяваща добра видимост във всички посоки от мястото за управление за осигуряване на безопасно спускане и маневриране.
\n
(9)Спасителната лодка се оборудва със снабдяване, което отговаря на следните изисквания:
\n
1.всички предмети от оборудването на лодките, с изключение на куките, които трябва да са свободни с цел отблъскване, са закрепени с приспособления вътре в спасителната лодка, прибрани са в сандъци или отделения, в скоби или други подобни съоръжения за закрепване или са закрепени по други подходящи начини;
\n
2.снабдяването е закрепено по такъв начин, че не препятства процедурите по напускане на кораба;
\n
3.всички предмети от снабдяването са с възможно най-малки размери и с възможно най-малко тегло и опаковани в подходящ и компактен вид;
\n
4.освен ако е указано друго, обичайното снабдяване на всяка спасителна лодка се състои от предметите по приложение № 4.
\n
(10)На всяка спасителна лодка се нанася маркировка, указваща:
\n
1.размерите на спасителната лодка и броя на лицата, които е предназначена да побере (пътниковместимостта й), обозначени върху лодката с ясни и постоянни знаци;
\n
2.името и пристанището на регистрация на кораба, към който принадлежи лодката, написани от двете страни на носа й с главни букви от латинската азбука;
\n
3.името на кораба, към който принадлежи спасителната лодка, и номера й, нанесени по такъв начин, че доколкото това е възможно, да са видими отгоре.
\n
Чл. 138(1) Самоизправящите се частично закрити спасителни лодки отговарят на изискванията по чл. 137
\n
(2)Допълнително самоизправящите се частично закрити спасителни лодки отговарят на следните изисквания:
\n
1.покритието им: а) е от постоянно закрепено твърдо закритие, простиращо се на не по-малко от 20 % от дължината на спасителната лодка от вълнореза към кърмата и не по-малко от 20 % от дължината на спасителната лодка от кърмата към вълнореза; б) образува два заслона; ако заслоните имат прегради, те са отвори с достатъчна големина, която позволява лесен достъп на хората, облечени в хидрокостюми или топли дрехи и спасителни ризи; вътрешната височина на заслоните е достатъчна, за да позволи на хората лесен достъп до местата им в носа и кърмата на спасителната лодка; в) е конструирано така, че включва прозорци или полупрозрачни панели, които пропускат достатъчно количество слънчева светлина във вътрешността на спасителната лодка при затворени отвори или покрития, така че не е необходимо изкуствено осветление; г) има леери, които осигуряват сигурно захващане на хората, движещи се от външната страна на спасителната лодка; д) е постоянно прикрепено сгъваемо - за откритите части на спасителната лодка, което е разположено така, че: да) да бъде лесно поставяно от не повече от двама души за не повече от 2 min; дб) да притежава изолационни качества, за да предпазва хората от студ посредством не по-малко от два пласта тъкан, разделени от въздушно пространство, или други също толкова ефективни средства; е) когато е образувано от твърда и сгъваема част, е устроено така, че: еа) позволява извършване на процедурите по спускане и вдигане на лодката, без да се налага напускането на лодката от нито едно лице; еб) има входове от двата края и от двата борда, снабдени с достатъчно добри приспособления за затваряне, които лесно и бързо могат да бъдат отваряни и затваряни отвън и отвътре, така че да позволяват вентилация, но да спират проникването на морска вода, вятър и студ; осигурява се средство за сигурно поддържане на входовете в отворено и затворено положение; ев) при вдигнато подвижно закритие и затворени всички входове е осигурен достатъчно въздух за хората по всяко време; ег) има приспособления за събиране на дъждовна вода; ед) външната част на твърдото покритие и подвижното покритие и вътрешността в тази част на спасителната лодка, защитена от него, е с ясно забележим цвят; вътрешността на заслоните е в цвят, който не предизвиква притеснение у хората; ее) е възможно придвижването на спасителната лодка с гребла.
\n
(3)За осигуряване безопасността на хората при обръщане и изправяне на спасителната лодка:
\n
1.всяко указано място за сядане се снабдява с предпазен колан, който е проектиран така, че здраво да задържи към мястото му лице с тегло 100 kg, когато лодката е в обърнато положение;
\n
2.устойчивостта й е такава, че позволява самостоятелно или автоматично изправяне при пълно или частично натоварване с хора и снабдяване, когато хората са привързани с предпазни колани.
\n
(4)Задвижването на спасителната лодка отговаря на следните изисквания:
\n
1.двигателят и предавателната система се управляват от мястото на рулевия;
\n
2.двигателят и двигателната уредба са в състояние да работят във всяко положение при обръщане и да продължат да работят след като лодката се върне в изправено положение или автоматично да преустановят работа при обръщане и отново лесно да се запускат след като лодката се върне в изправено положение и водата е била изхвърлена от нея; горивната и смазочните системи се проектират така, че да предотвратят загубата на гориво и загубата на повече от 250 ml смазочно масло от двигателя по време на обръщането;
\n
3.двигателите с въздушно охлаждане имат въздухопровод, който осигурява засмукването и отвеждането на охлаждащия въздух извън спасителната лодка; осигуряват се ръчноуправляеми регулатори, които позволяват засмукване на охлаждащ въздух и изпускането му в спасителната лодка.
\n
(5)Независимо от чл. 137, ал. 1, т. 7 самоизправящата се частичнозакрита лодка е конструирана и защитена с кранци, които осигуряват защита срещу вредните ускорения, дължащи се на удар на лодката, с пълно натоварване с хора и снабдяване, в борда на кораба при скорост в момента на удара не по-малка от 3,5 m/sec и е с автоматично осушаване.
\n
Чл. 139(1) Напълно закритите спасителни лодки отговарят на изискванията на чл. 137
\n
(2)Лодките по ал. 1 отговарят и на следните изисквания:
\n
1.снабдени са с твърдо, водонепроницаемо закритие, което напълно затваря спасителната лодка и е така устроено, че: а) защитава хората вътре от горещина и студ; б) осигурява достъпа до лодката посредством люкове, които могат да се затварят и да направят спасителната лодка водонепроницаема; в) люковете по буква “б” са разположени така, че позволяват извършването на маневрите по спускане и прибиране на лодката, без да се налага човек да напуска закритието; г) люковете се отварят и затварят отвън и отвътре и са снабдени с приспособления, които ги задържат надеждно в отворено и затворено положение; д) лодката може да се придвижва с гребане; е) е в състояние да поддържа цялото тегло на спасителната лодка, включително цялото й снабдяване, механизмите и пълно натоварване с хора на борда, когато е в обърнато положение, със затворени люкове и без значими течове; ж) включва прозорци или полупрозрачни панели от двата борда, които пропускат достатъчно количество светлина във вътрешността на спасителната лодка, когато люковете са затворени, така че да не е необходимо изкуствено осветление; з) външната му страна е в много ярък цвят, а вътрешността в цвят, който не предизвиква дискомфорт у намиращите се на лодката хора; и) има леери, които осигуряват здраво захващане на лицата, придвижващи се по външната част на спасителната лодка, и улесняват слизането и качването; к) хората могат да достигнат от входа до местата си, без да се налага да прескачат напречни греди и други препятствия; л) хората са защитени от въздействието на опасен вакуум, който може да се създаде от работата на двигателя на спасителната лодка.
\n
(3)За осигуряване безопасността на хората при обръщане и изправяне на спасителната лодка:
\n
1.всяко указано място за сядане се снабдява с предпазен колан, проектиран така, че да задържи здраво към мястото му лице с тегло 100 kg, когато лодката е в обърнато положение;
\n
2.устойчивостта на спасителната лодка позволява самостоятелно или автоматично изправяне при пълно или частично натоварване с хора и снабдяване, когато хората са привързани с предпазни колани;
\n
3.лодката е в състояние да поддържа пълното си натоварване с хора и снабдяване, когато е в повреденото състояние, описано в чл. 137, ал. 1, т. 2, и устойчивостта й е такава, че в случай на обръщане автоматично заема положение, което осигурява възможност за евакуация за намиращите се в нея хора над водата;
\n
4.всички тръбопроводи за отработени газове, засмукване на въздух и други отвори се проектират така, че предотвратяват навлизането на вода в двигателя, когато лодката се обърне и след това се изправи.
\n
(4)Задвижването на спасителната лодка отговаря на следните изисквания:
\n
1.двигателят и предавателната система се управляват от мястото на рулевия;
\n
2.двигателят и двигателната уредба са в състояние да работят във всяко положение при обръщане и да продължат да работят след като лодката се върне в изправено положение или автоматично преустановят работа при обръщане и могат отново лесно да се запускат след като лодката се върне в изправено положение; горивната и смазочните системи са така проектирани, че предотвратяват загубата на гориво и загубата на повече от 250 ml смазочно масло от двигателя по време на обръщането;
\n
3.двигателите с въздушно охлаждане имат въздухопровод, който осигурява засмукването и отвеждането на охлаждащия въздух извън спасителната лодка; осигурени са ръчно управляеми клапи, които позволяват засмукване на охлаждащ въздух от и изпускането му в спасителната лодка.
\n
(5)Независимо от чл. 137, ал. 1, т. 7 напълно закритата спасителна лодка се конструира и защитава с кранци така, че да е осигурена защита срещу вредните ускорения, дължащи се на удар на лодката с пълно натоварване с хора и снабдяване, в борда на кораба при скорост в момента на удара не по-малка от 3,5 m/min.
\n
(6)Спасителната лодка, предназначена за спускане по метода “свободно падане”, се конструира така, че може да осигури защита срещу вредните ускорения, получени при спускането на вода при пълно натоварване с хора и снабдяване от височина, най-малко равна на максималната височина над водолинията, на която е проектирано да се съхранява, когато корабът е празен, при неблагоприятен диферент до 10° и крен на кораба не по-малко от 20° на който и да е борд.
\n
Чл. 140(1) Конструкцията на спасителните салове отговаря на следните изисквания
\n
1.в състояние е да издържи на вода период 30 дни при всякакви морски условия;
\n
2.позволява, когато се спуска на вода от височина 18 m, салът и неговото снабдяване да останат в задоволително експлоатационно състояние; ако спасителният сал се съхранява на височина повече от 18 m над водолинията, когато корабът е празен, той е тип, преминал успешно изпитвания за спускане от най-малко такава височина;
\n
3.е в състояние да издържи многократни скокове от височина най-малко 4,5 m над неговия под със или без вдигнато покритие;
\n
4.позволява буксировка на сала със скорост 3 възела в спокойни води при пълно натоварване с хора и снабдяване и с една спусната плаваща котва;
\n
5.има покритие, което защитава хората на борда от външните влияния и автоматично се разпъва при спускане на сала; покритието отговаря на следните условия: а) осигурява изолация срещу горещината и студа с помощта на най-малко два пласта тъкан, разделени от въздушно пространство, или други също толкова ефективни средства; вземат се мерки за предотвратяване на събирането на вода във въздушното пространство; б) вътрешността му е в цвят, който не предизвиква дискомфорт у хората; в) всички входове са ясно обозначени и осигурени с надеждни средства за затваряне, които лесно и бързо могат да се отварят и затварят отвън и отвътре, за да позволяват вентилация, но предотвратяват проникването на морска вода, вятър и студ; спасителни салове за повече от осем души имат най-малко два диаметрално срещуположни входа; г) пропуска достатъчно количество въздух за хората на борда по всяко време, дори когато входовете са затворени; д) има най-малко един отвор за наблюдение; е) осигурено е със средства за събиране на дъждовна вода; ж) има достатъчно пространство над главите на седящите вътре хора под всички части на покритието.
\n
(2)По отношение на минимална пътниковместимост и тегло спасителните салове отговарят на следните изисквания:
\n
1.не се одобрява спасителен сал с пътниковместимост, по-малко от шест души, изчислена съобразно изискванията на чл. 141, ал. 3 или чл. 142, ал. 3, което е по-подходящо;
\n
2.общата маса на спасителния сал, неговия контейнер и оборудване не надвишава 185 kg, освен ако той не е предназначен за спускане посредством одобрено спусково устройство, отговарящо на изискванията по чл. 152, и не се изисква да е преносим.
\n
(3)Спасителният сал се оборудва със:
\n
1.спасителни леери, здраво закрепени към вътрешната и външната страна на сала;
\n
2.здраво прикрепващо въже с дължина, равна на най-малко два пъти разстоянието от мястото за съхранение до водолинията, когато корабът е празен, или 15 m в зависимост от това, което е по-голямо.
\n
(4)Спасителните салове, спускани със спусково устройство, отговарят и на следните изисквания:
\n
1.когато спасителният сал е с пълно натоварване с хора и снабдяване, той е в състояние да издържи на страничен удар в борда на кораба при скорост на удара не по-малка от 3,5 m/sec, както и при спускане във водата от височина не по-малка от 3 m, без да претърпи поражения, които да му попречат да изпълнява функциите си;
\n
2.осигурени са със средства за придърпване на сала до палубата за качване и здраво придържане там, докато трае качването;
\n
3.конструирани са така, че пълният брой лица, за които са предназначени, могат да се качат на борда за не повече от 3 min от получаването на инструкции за качване.
\n
(5)Стандартното оборудване на всеки спасителен сал се състои от предметите по приложение № 5 и:
\n
1.има маркировката по чл. 141, ал. 7 и чл. 142, ал. 7 на спасителните салове, снабдени съобразно изискванията на този член, която е “SOLAS A PACK” с главни букви от латинската азбука;
\n
2.където е възможно, то се съхранява в контейнер, който, ако не е неразделна част от спасителния сал или постоянно закрепен за него, се съхранява и прикрепва вътре в сала и е в състояние да плава във водата най-малко 30 min, без съдържанието му да се повреди.
\n
(6)Свободното изплаване на спасителните салове се осигурява от:
\n
1.системата от фалини, която осигурява връзка между кораба и спасителния сал, така устроена, че когато салът е освободен или когато салът е надуваем и е надут - да не бъде повлечен от потъващия кораб;
\n
2.слаба връзка, ако в системата за свободно изплаване се използва такава, която: а) не се разкъсва под въздействието на силата, необходима за издърпване на стартовото въже от контейнера на спасителния сал; б) е с достатъчна здравина, която позволява надуването на спасителния сал; в) се разкъсва при опън 2,2 ± 0,4 kN;
\n
3.хидростатни разединителни устройства, ако в системата за свободно изплаване се използват такива, които: а) са изработени от подходящо подбрани материали, за да се предотвратят неизправности на устройството; не се допуска поставянето на галванично или друго метално покритие върху части от хидростатичните устройства за освобождаване; б) освобождават автоматично спасителния сал на дълбочина не по-голяма от 4 m; в) имат отводнителни отвори, които не позволяват събирането на вода в хидростатичната камера, когато уредбата е в нормалното си положение; г) са конструирани така, че не позволяват освобождаване, когато устройството се залива от вълни; д) имат постоянна маркировка с типа и серийния си номер от външната страна; е) са снабдени с документ или идентификационна табелка, указваща датата на производство, типа и серийния им номер; ж) всяка тяхна част, свързана към системата от фалини, е със здравина не по-малка от изискваната за фалините; з) ако са за еднократна употреба, са снабдени с инструкции за определяне на изтичането на крайния срок на годност и средства за маркиране на датата върху устройството.
\n
Чл. 141(1) Надуваемите спасителни салове отговарят на изискванията по чл. 140 и в допълнение отговарят на изискванията по ал. 2 - 10
\n
(2)Конструкцията на надуваемите спасителни салове е следната:
\n
1.основната камера за плавучест е разделена на най-малко две отделения, като всяко се надува посредством невъзвратен вентил, различен за всяко отделение; камерите за плавучест се разполагат така, че в случай на повреда или отказ да се надуе някое от отделенията, изправните отделения са в състояние да поддържат с положителен надводен борд по цялата периферия на спасителния сал общия брой на лицата, за които е предвиден салът, всеки с тегло 75 kg и в нормално седнало положение;
\n
2.подът на спасителния сал е водонепроницаем и може да се изолира ефикасно от студа: а) посредством едно или повече отделения, които хората на борда могат да надуят, или които се надуват автоматично и могат да бъдат изпускани или повторно надувани от намиращите се на сала; или б) чрез други ефективни средства, независещи от надуване;
\n
3.спасителният сал се надува от нетоксичен газ и: а) надуването завършва за период 1 min при температура на околната среда между 18 и 20° и в рамките на период 3 min при температура на околната среда -30°; б) след надуването спасителният сал поддържа формата си при пълно натоварване с хора и снабдяване;
\n
4.всяко надуваемо отделение е в състояние да издържи налягане, равно на най-малко 3 пъти работното налягане, и: а) е защитено от риска да достигне налягане, надхвърлящо два пъти работното налягане, чрез предпазни вентили или ограничаване подаването на газ; б) осигурени са средства за поставяне на помпата или меховете, изискващи се съгласно ал. 10, т. 1, така че да може да се поддържа работното налягане.
\n
(3)Броят на лицата, които може да побере един надуваем спасителен сал при определяне на пътниковместимостта му, е равен на по-малкото от:
\n
1.най-голямото цяло число, получено, като обемът в m 3 на главните камери, осигуряващи плавучест (в които не трябва да се включват поддържащите покритието арки и напречните банки, ако такива са вградени), когато са надути, се раздели на 0,096; или 2. най-голямото цяло число, получено, като вътрешната повърхнина на хоризонталното напречно сечение на спасителния сал (като за тази цел може да се включват банките, ако са вградени) до най-вътрешния ръб на камерите, осигуряващи плавучест, измерена в m 2 , се раздели на 0,372; или 3. броят на лицата със средно тегло 75 kg, всички със спасителни ризи, които могат да седнат удобно и с достатъчно пространство над тях, без това да пречи на експлоатацията на никаква част от снабдяването на спасителния сал.
\n
(4)Достъпът до надуваемите спасителни салове се осигурява чрез:
\n
1.най-малко един вход с полутвърда площадка за качване на хората в сала откъм морето, поставена така, че да се избегне значителна загуба на плавучест на спасителния сал при повреда на площадката; за спасителни салове с повече от един вход, предназначени за спускане със спусково устройство, площадката за качване се монтира на входа, разположен противоположно на притеглящите въжета и приспособленията за качване;
\n
2.стълба за качване за входовете, които не са снабдени с площадка за качване, като най-долното стъпало на стълбата се намира на не по-малко от 0,4 m под водолинията на сала, когато е празен;
\n
3.приспособления, с помощта на които хората да могат да се изтеглят от стълбата вътре в сала.
\n
(5)Устойчивостта на надуваемите спасителни саловe:
\n
1.е налице в открито море, когато салът е напълно надут и плава с изпънато покритие;
\n
2.позволява обърнат сал да бъде изправен в открито море и в спокойни води само от един човек;
\n
3.при пълно натоварване с хора и снабдяване на борда позволява салът да бъде теглен на буксир със скорост до 3 възела в тиха вода.
\n
(6)Надуваемите спасителни салове се снабдяват със:
\n
1.система от фалини, включително средства за прикрепването им към спасителния сал, с изключение на слабата връзка, съгласно чл. 140, ал. 6, която е със здравина на разкъсване не по-малко от 10 kN за спасителен сал, предназначен да побере девет или повече лица, и не по-малко от 7,5 kN за всеки друг спасителен сал, кaтo спасителният сал може да се надуе от един човек;
\n
2.ръчно управляема лампа, монтирана на горната част на защитното покритие и видима в тъмна нощ при чиста атмосфера на разстояние най-малко 2 мили в продължение на не по-малко от 12 h, като: а) ако светлината е мигаща, първоначално тя проблясва с честота не по-малка от 50 пъти в минута през първите 2 h от 12-часовия период на действие; б) лампата се захранва от батерия, активизирана от морска вода или сух галваничен елемент; в) лампата се запалва автоматично при надуването на сала; г) батерията е от такъв тип, който не влошава качествата си под въздействие на влагата в сала;
\n
3.ръчно управляема лампа, която свети с достатъчна яркост в продължение на най-малко 12 h, поставена във вътрешността на спасителния сал, и която се запалва автоматично при надуването на сала, позволява четенето на инструкциите по оцеляването и инструкциите на снабдяването.
\n
(7)Спасителният сал се поставя в контейнер, който отговаря на следните изисквания:
\n
1.конструиран е така, че да издържа на интензивно износване вследствие на условията в морето и: а) е с достатъчна собствена плавучест, така че с опакованите в него спасителен сал и неговото снабдяване да може да се изтегли фалината отвътре и да задейства системата за надуване, в случай че корабът потъне; б) е водонепроницаем, доколкото това е възможно, с изключение на отводнителните отвори на дъното му;
\n
2.позволява, доколкото това е възможно, спуснатият на вода спасителен сал да се надува в изправено положение при освобождаването си от него;
\n
3.върху него са нанесени следните данни: а) името на производителя или търговска марка; б) сериен номер; в) наименование на одобряващата институция и броят на лицата, за които е предназначен; г) латинските букви SFV; д) типът на комплекта аварийно снабдяване; е) дата на последното освидетелстване; ж) дължината на фалината; з) максимална допустима височина за съхранение над водолинията (в зависимост от височината, определена при изпитанието за пускане, и дължината на фалината); и) инструкции за спускане на вода.
\n
(8)Върху надуваемите спасителни салове се нанасят следните данни:
\n
1.името на производителя или търговска марка;
\n
2.сериен номер;
\n
3.дата на производство (месец и година);
\n
4.наименование на одобряващата институция;
\n
5.наименование и място на сервиза, където е извършено последното освидетелстване;
\n
6.броят на лицата, които може да помести, над всеки вход, с шрифт не по-малък от 100 mm, на височина и с цвят, контрастиращ на цвета на спасителния сал.
\n
(9)Надуваемите спасителни салове, предназначени за спускане със спусково устройство:
\n
1.при увисване на гака или бридела издържат товар: а) 4 пъти теглото на пълното им натоварване с хора и снабдяване при температура на околната среда и стабилизирана температура на сала 20 ± 3°, със затворени изпускателни клапани; б) 1,1 пъти теглото на пълното им натоварване с хора и снабдяване при температура на околната среда и стабилизирана температура на сала -30°, при изпускателни клапани в работно състояние;
\n
2.имат твърди контейнери, закрепени по начин, предотвратяващ падането им в морето и на части от него по време на и след надуването и спускането на сала.
\n
(10)Надуваемите спасителни салове се снабдяват и със:
\n
1.един комплект за ремонт на спуквания на надуваемите отделения, осигуряващи плавучест;
\n
2.една помпа или мях за донапомпване;
\n
3.изискваните от чл. 140, ал. 5 безопасни ножове.
\n
Чл. 142(1) Твърдите спасителни салове отговарят на изискванията по чл. 140 и на изискванията по ал. 2 - 8
\n
(2)Плавучестта на спасителния сал се осигурява чрез:
\n
1.одобрен материал със собствена плавучест, поставен възможно най-близо до периферията на сала, забавящ разпространението на пламъка или покрит със слой от материал, забавящ горенето;
\n
2.пода на спасителния сал, който предотвратява проникването на вода, ефективно поддържа хората над водата и ги изолира от студа.
\n
(3)При определяне на пътниковместимост на твърдите спасителни салове броят на лицата, които може да побере един спасителен сал, е равен на или по-малък от:
\n
1.най-голямото цяло число, получено, като обемът на материала, осигуряващ плавучест, измерен в m 3 , умножен по коефициент минус 1 специфичното тегло на този материал, се раздели на 0,096; или 2. най-голямото цяло число, получено, като вътрешната хоризонтална напречна повърхнина на пода на спасителния сал, измерен в m 2 , се раздели на 0,372; или 3. броят на лицата, всички със спасителни ризи, със средно тегло 75 kg, които могат да седнат достатъчно удобно и с достатъчно пространство над тях, без това да пречи на работата на никаква част от оборудването на спасителния сал.
\n
(4)Достъпът до твърдите спасителни салове се осигурява чрез:
\n
1.най-малко един вход, оборудван с твърда площадка за качване на хората в спасителния сал откъм морето; за спасителни салове с повече от един вход, спускани със спускови устройства, площадката се монтира на входа, който се намира срещу пусковите въжета и приспособленията за качване;
\n
2.стълба за качване за входове, които не са снабдени с площадка за качване, най-долното стъпало на която се намира на не по-малко от 0,4 m под водолинията, когато спасителният сал е празен;
\n
3.приспособления, с помощта на които хората могат да се прехвърлят от стълбата в сала.
\n
(5)Устойчивостта на твърдите спасителни салове отговаря на следните условия:
\n
1.освен в случаите, когато салът може да се използва безопасно независимо коя от страните му е обърната нагоре, той се самоизправя или може лесно да бъде изправен в открито море и в спокойни води само от един човек;
\n
2.при пълно натоварване с хора и снабдяване на борда може да бъде буксиран със скорост до 3 възела в спокойни води.
\n
(6)Твърдите спасителни салове се снабдяват със:
\n
1.здрава фалина; здравината на разкъсване на системата от фалини, включително средствата за закрепване към спасителния сал, освен на слабата връзка, необходима съгласно чл. 140, ал. 6, е не по-малка от 10 kN за спасителен сал, предназначен да побере девет или повече лица, и не по-малко от 7,5 kN за всеки друг спасителен сал;