{"html": "

Чл. 204Органите на досъдебното производство използват широко съдействието на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото

\n

Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване

\n

Чл. 205

\n
(1)Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган
\n
(2)Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.
\n
(3)В случаите на ал. 1 и 2 органът на досъдебното производство незабавно осъществява правомощията си за образуване на наказателното производство.
\n

Разследване в отсъствие на обвиняем

\n

Чл. 206Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3

\n

Глава седемнадесета РАЗСЛЕДВАНЕ

\n

Раздел I

\n

Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване Условия за образуване на досъдебно производство

\n

Чл. 207(1) Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление

\n
(2)В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9.
\n
(3)Тъжбата трябва да съдържа данни за подателя и да е подписана от него.
\n
(4)При подаването на тъжбата не се дължи държавна такса.
\n

Законни поводи

\n

Чл. 208Законни поводи за започване на разследване са

\n
1.съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;
\n
2.информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
\n
3.лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
\n
4.непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
\n

Съобщение за извършено престъпление

\n

Чл. 209

\n
(1)Съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда. Анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване
\n
(2)Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.
\n

Лично явяване на дееца

\n

Чл. 210

\n

При личното явяване на дееца органът на досъдебното производство установява самоличността му и съставя протокол, в който се излага подробно направеното признание. Протоколът се подписва от явилия се и от органа, пред който е направено признанието Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство

\n

Чл. 211(1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление

\n
(2)За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му квалификация.
\n

Образуване на досъдебното производство

\n

Чл. 212(1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора

\n
(2)Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.
\n
(3)Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.
\n

Отказ на прокурора да образува досъдебно производство

\n

Чл. 213

\n
(1)Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението
\n
(2)По свой почин или по жалба на лицата по ал. 1 прокурор от по-горестоящатата прокуратура може да отмени постановлението по ал. 1 и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване.
\n

Съдържание на акта за образуване на досъдебно производство

\n

Чл. 214

\n
(1)Когато досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, в постановлението се посочват: датата и мястото на съставянето му; органът, който го съставя; законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство, и органът, който го е съставил
\n
(2)Когато досъдебното производство се образува по реда на чл. 212, ал. 2, освен обстоятелствата по чл. 129 в протокола за първото действие по разследването се посочват законният повод и данните за извършеното престъпление.
\n

Действия при неизвестен извършител

\n

Чл. 215

\n
(1)Когато извършителят на престъплението е неизвестен, наред с действията по разследване прокурорът възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи установяването и издирването на извършителя
\n
(2)В случаите по ал. 1, когато съответните органи на Министерството на вътрешните работи преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъплението, те предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора.
\n

Разделяне на делото

\n

Чл. 216

\n
(1)Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело
\n
(2)Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.
\n

Обединяване на дела

\n

Чл. 217

\n
(1)Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина
\n
(2)Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.
\n

Съдействие от други органи

\n

Чл. 218(1) Когато е необходимо, разследващият орган може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването

\n
(2)Когато разследващият орган поиска, органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването.
\n

Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението

\n

Чл. 219

\n
(1)Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление
\n
(2)Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.
\n
(3)В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:
\n
1.датата и мястото на издаването му;
\n
2.органът, който го издава;
\n
3.трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;
\n
4.доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;
\n
5.мярката за неотклонение, ако такава се взема;
\n
6.правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.
\n
(4)Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.
\n
(5)Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.
\n
(6)Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.
\n
(7)Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.
\n

Действия по отношение на лице с имунитет

\n

Чл. 220

\n
(1)Не се привлича като обвиняем лице с имунитет. Наказателното преследване срещу това лице за същото престъпление се възбужда след отпадането на имунитета, ако не са налице други пречки за това
\n
(2)Когато обвиняемият придобие имунитет, наказателното производство се спира, като се отменят взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. В този случай производството може да продължи по отношение на останалите обвиняеми, ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
\n

Разпит на обвиняемия

\n

Чл. 221

\n

След предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на обвиняемия по реда на чл. 138 Разпит на обвиняемия пред съдия

\n

Чл. 222

\n
(1)По преценка на органа на досъдебното производство разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, с участието на защитник, ако има такъв. В този случай делото не се предоставя на съдията
\n
(2)За разпита по ал. 1 съответният орган осигурява явяването на обвиняемия и на неговия защитник.
\n
(3)Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.
\n

Разпит на свидетеля пред съдия

\n

Чл. 223

\n
(1)Когато съществува опасност свидетелят да не може да се яви пред съда поради тежка болест, продължително отсъствие от страната или по други причини, които правят невъзможно явяването му в съдебно заседание, а също и когато е необходимо да се закрепят показания на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина, разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието. В този случай делото не се предоставя на съдията
\n
(2)Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита.
\n
(3)Доколкото няма особени правила, разпитът по ал. 1 се провежда по правилата на съдебното следствие.
\n
(4)Обвиняемият или неговият защитник могат да поискат от органа на досъдебното производство разпит на свидетел по ал. 1. Отказът се отразява в протокол, подписан от съответния орган, обвиняемия и защитника.
\n

Присъствие при извършването на действия по разследването

\n

Чл. 224

\n

Когато разпоредбите на този кодекс не предвиждат присъствието на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия и неговия повереник при извършването на съответни действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват, ако това няма да затрудни разследването Ново привличане на обвиняемия

\n

Чл. 225

\n

Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия Действия преди предявяване на разследването

\n

Чл. 226

\n
(1)Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора
\n
(2)Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.
\n
(3)Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.
\n

Предявяване на разследването

\n

Чл. 227(1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването

\n
(2)За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.
\n
(3)За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.
\n
(4)Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа.
\n
(5)Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.
\n
(6)Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.
\n
(7)Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.
\n
(8)Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.
\n
(9)Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. В този случай прокурорът не изготвя заключение.
\n

Запознаване с материалите

\n

Чл. 228

\n
(1)Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването
\n
(2)Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
\n
(3)Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.
\n

Искания, бележки и възражения

\n

Чл. 229(1) След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения

\n
(2)Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.
\n
(3)По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 се произнася наблюдаващият прокурор.
\n

Допълнителни действия по разследването

\n

Чл. 230(1) При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети

\n
(2)След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.
\n

Заключение на разследващия орган

\n

Чл. 231След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение

\n

Обвинително заключение

\n

Чл. 232

\n
(1)Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин
\n
(2)В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието.
\n
(3)В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
\n
(4)Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8.
\n

Заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство

\n

Чл. 233(1) Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство

\n
(2)В заключението по ал. 1 се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
\n

Срок за извършване на разследването. Срок за мерките за процесуална принуда

\n

Чл. 234(1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му

\n
(2)Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.
\n
(3)По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.
\n
(4)Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.
\n
(5)Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.
\n
(6)Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.
\n
(7)Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
\n
(8)Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.
\n
(9)Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
\n
(10)Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.
\n
(11)Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
\n

Изпращане на делото на прокурора

\n

Чл. 235След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора

\n

Раздел II

\n

Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването

\n

Чл. 236

\n
(1)Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита
\n
(2)На всяко лице органът на досъдебното производство разяснява правото му да иска поправки, изменения и допълнения на протокола. Направените искания се вписват в протокола.
\n
(3)Когато някое от лицата, участвало в действията по разследване, откаже или няма възможност да подпише протокола, органът на досъдебното производство отбелязва това, като посочва и причините.
\n
(4)Препис от протокола за обиск, претърсване, изземване и освидетелстване се връчва на лицето, спрямо което са извършени тези действия по разследването.
\n

Протокол за разпит

\n

Чл. 237

\n
(1)В протокола за разпит се посочват следните данни за разпитания: трите имена, дата и място на раждане, гражданство, националност, образование, семейно положение, занятие, месторабота и длъжност, местоживеене, съдимост и други, които могат да имат значение за делото. В случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 данните за самоличността не се вписват в протокола
\n
(2)Обясненията и показанията се записват в първо лице, по възможност дословно.
\n
(3)Когато е необходимо, въпросите и отговорите се записват отделно.
\n
(4)Разпитаният удостоверява с подписа си, че неговите обяснения или показания са записани правилно. Ако протоколът е написан на няколко страници, разпитаният се подписва на всяка страница.
\n
(5)Разпитаният може, ако поиска, да изложи собственоръчно обясненията или показанията, които е дал устно. В този случай органът на досъдебното производство може да задава допълнителни въпроси.
\n

Звукозапис

\n

Чл. 238

\n
(1)По искане на разпитания или по почин на органа на досъдебното производство може да се изготви звукозапис, за което разпитаният се уведомява до започване на разпита
\n
(2)Звукозаписът трябва да съдържа сведенията, посочени в чл. 129, ал. 1 и чл. 237.
\n
(3)Звукозапис на част от разпита или повтаряне специално за звукозаписа на част от разпита не се допуска.
\n
(4)След завършване на разпита звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитания. Допълнителните обяснения и показания също се отразяват в звукозаписа.
\n
(5)Звукозаписът завършва със заявление на разпитания, че той правилно отразява дадените обяснения и показания.
\n

Протокол за разпит при изготвяне на звукозапис

\n

Чл. 239(1) Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис

\n
(2)Протоколът съдържа: основните обстоятелства на разпита, решението да се изготви звукозапис; уведомяването на разпитания за звукозаписа; бележки на разпитания във връзка със звукозаписа; възпроизвеждането на звукозаписа пред разпитания и заявлението на органа на досъдебното производство и разпитания за правилността на звукозаписа.
\n
(3)Звукозаписът се прилага към протокола, след като се запечата с бележка, в която се посочват: органът, извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Бележката се подписва от органа на досъдебното производство и от разпитания.
\n
(4)Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.
\n
(5)След прослушването звукозаписът отново се запечатва по реда на ал. 3.
\n

Видеозапис

\n

Чл. 240Разпоредбите на чл. 237 - 239 се прилагат съответно и при изготвянето на видеозапис

\n

Звукозапис и видеозапис и при други действия по разследването

\n

Чл. 241Звукозапис и видеозапис може да се изготвят и при други действия по разследването, като се прилагат разпоредбите на чл. 237 - 239

\n

Глава осемнадесета ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО Правомощия на прокурора

\n

Чл. 242

\n
(1)След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това
\n
(2)Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.
\n
(3)Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.
\n

Прекратяване на наказателното производство от прокурора

\n

Чл. 243(1) Прокурорът прекратява наказателното производство

\n
1.в случаите на чл. 24, ал. 1;
\n
2.когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението.
\n
(2)С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
\n
(3)Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
\n
(4)Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
\n
(5)С определението съдът може да:
\n
1.потвърди постановлението;
\n
2.измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;
\n
3.отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
\n
(6)Определението по ал. 5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
\n
(7)Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
\n
(8)Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.
\n
(9)Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
\n

Спиране на наказателното производство от прокурора

\n

Чл. 244(1) Прокурорът спира наказателното производство

\n
1.в случаите на чл. 25 и 26;
\n
2.когато извършителят на престъплението не е разкрит;
\n
3.при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриване на истината, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
\n
(2)Ако в случаите по ал. 1, т. 2 има привлечен обвиняем, наказателното производство спрямо него се прекратява.
\n
(3)При спиране на наказателното производство прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници.
\n
(4)При възобновяването на спряно наказателно производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234.
\n
(5)Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно.
\n
(6)Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от постановяването на определението по ал. 5.
\n
(7)В случаите по ал. 1, т. 3 наказателното производство се спира за срок не повече от една година.
\n

Действия по спряно наказателно производство

\n

Чл. 245

\n
(1)Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали
\n
(2)Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.
\n
(3)При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234. Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
\n

Обвинителен акт

\n

Чл. 246

\n
(1)Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо
\n
(2)В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.
\n
(3)В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.
\n
(4)Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 63, ал. 8.
\n

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава деветнадесета ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

\n

Раздел I

\n

Предаване на съд Образуване на производството пред първата инстанция

\n

Чл. 247(1) Производството пред първата инстанция се образува

\n
1.по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
\n
(2)Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
\n
(3)Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.
\n

Въпроси, които се обсъждат от съдията-докладчик

\n

Чл. 248(1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик

\n
(2)Съдията-докладчик проверява:
\n
1.подсъдно ли е делото на съда;
\n
2.има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
\n
3.допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;
\n
4.налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.
\n

Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик

\n

Чл. 249(1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 3

\n
(2)Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 2, т. 3, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.
\n

Прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик

\n

Чл. 250(1) Съдията-докладчик прекратява наказателното производство

\n
1.в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10;
\n
2.когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
\n
(2)Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
\n
(3)Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес.
\n
(4)Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
\n

Спиране на наказателното производство от съдията-докладчик

\n

Чл. 251(1) Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26

\n
(2)Съдията-докладчик се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност.
\n
(3)Съдията-докладчик отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
\n
(4)Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
\n

Насрочване на делото

\n

Чл. 252(1) Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му

\n
(2)Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
\n

Страни в съдебното производство

\n

Чл. 253Страни в съдебното производство са

\n
1.прокурорът;
\n
2.подсъдимият и защитникът;
\n
3.частният тъжител и частният обвинител;
\n
4.гражданският ищец и гражданският ответник.
\n

Раздел II

\n

Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание Връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт или от тъжбата

\n

Чл. 254(1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия

\n
(2)Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
\n
(3)Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
\n

Съобщения за насрочване на съдебното заседание

\n

Чл. 255(1) За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице

\n
(2)Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.
\n

Подготовка на съдебното заседание

\n

Чл. 256(1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно

\n
1.разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;
\n
2.мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;
\n
3.мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;
\n
4.реда, по който следва да се разгледа делото;
\n
5.лицата, които следва да се призоват.
\n
(2)Разпореждането на съдията-докладчик по ал. 1, т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
\n
(3)По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
\n
(4)Определението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
\n

Задължения на съдията-докладчик

\n

Чл. 257

\n

Съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения Глава двадесета СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

\n

Раздел I

\n

Общи положения Неизменност на състава

\n

Чл. 258(1) Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание

\n
(2)Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.
\n

Непрекъснатост на съдебното заседание

\n

Чл. 259

\n

След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело Запасни съдии и съдебни заседатели

\n

Чл. 260(1) Когато разглеждането на делото изисква продължително време, може да се привлече запасен съдия или съдебен заседател

\n
(2)Запасният съдия или съдебен заседател присъства при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание с права на член от състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.
\n
(3)Когато някой член от състава на съда не може да продължи участието си в разглеждането на делото, запасният го замества с всички права на член от състава и разглеждането на делото продължава.
\n

Мерки за осигуряване възпитателно въздействие на съдебното заседание

\n

Чл. 261Съдът взема необходимите мерки, за да осигури възпитателно въздействие на съдебното заседание

\n

Провеждане на съдебно заседание извън помещението на съда

\n

Чл. 262Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда

\n

Разглеждане на делото при закрити врати

\n

Чл. 263

\n
(1)Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2
\n
(2)Разпоредбата на ал. 1 може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.
\n
(3)Във всички случаи присъдата се обявява публично.
\n

Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати

\n

Чл. 264

\n
(1)На съдебно заседание, провеждано при закрити врати, могат да присъстват лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим
\n
(2)Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2.
\n

Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание

\n

Чл. 265На съдебно заседание не могат да присъстват

\n
1.лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;
\n
2.въоръжени лица, освен охраната.
\n

Функция на председателя на състава

\n

Чл. 266

\n
(1)Председателят на състава ръководи съдебното заседание така, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и точно спазване на закона
\n
(2)Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала, като за груби нарушения може да налага глоба до петстотин лева на всеки присъстващ.
\n
(3)Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала.
\n
(4)Разпорежданията на председателя могат да бъдат отменени от състава на съда.
\n

Отстраняване от съдебната зала

\n

Чл. 267

\n
(1)Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време
\n
(2)След като отстранениятсе завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
\n
(3)Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.
\n
(4)Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.
\n

Задължително участие на прокурора

\n

Чл. 268Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително

\n

Присъствие на подсъдимия в съдебното заседание

\n

Чл. 269(1) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително

\n
(2)Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
\n
(3)Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
\n
1.не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
\n
2.местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
\n
3.се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
\n

Произнасяне по мярката за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство

\n

Чл. 270

\n
(1)Въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата
\n
(2)Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.
\n
(3)По реда на ал. 1 и 2 съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.
\n
(4)Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
\n

Раздел II

\n

Действия по даване ход на делото в съдебното заседание Решаване на въпроса за даване ход на делото

\n

Чл. 271

\n
(1)След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини
\n
(2)Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
\n
1.прокурорът;
\n
2.подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3;
\n
3.защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.
\n
(3)Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.
\n
(4)Когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прилага чл. 24, ал. 4, т. 5.
\n
(5)Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.
\n
(6)Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
\n
(7)Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.
\n
(8)Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
\n
(9)Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.
\n
(10)Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.
\n
(11)Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.
\n

Проверка на самоличността на явилите се лица

\n

Чл. 272

\n
(1)Председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан
\n
(2)При съмнение за самоличността на подсъдимия идентификацията може да се извърши по фотоснимки или по сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето.
\n
(3)След това председателят проверява самоличността и на другите явили се лица, като в случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 това става по начин, недопускащ разкриване на самоличността на свидетеля.
\n
(4)Председателят проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255.
\n

Отстраняване на свидетелите от съдебната зала

\n

Чл. 273

\n
(1)Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници
\n
(2)В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелите не присъстват в съдебната зала.
\n

Отводи

\n

Чл. 274

\n
(1)Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели
\n
(2)След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в този кодекс.
\n

Нови искания

\n

Чл. 275(1) Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие

\n
(2)Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.
\n

Раздел III

\n

Съдебно следствие Ръководство на съдебното следствие

\n

Чл. 276

\n
(1)Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер
\n
(2)Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.
\n
(3)Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
\n

Разпит на подсъдимия

\n

Чл. 277(1) Председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението

\n
(2)Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
\n
(3)На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.
\n
(4)Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.
\n

Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими

\n

Чл. 278(1) Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина

\n
(2)След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
\n

Прочитане обясненията на обвиняемия или подсъдимия

\n

Чл. 279(1) Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато

\n
1.лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;
\n
2.делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
\n
3.между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;
\n
4.подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.
\n
(2)Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.
\n

Разпит на свидетели

\n

Чл. 280(1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред

\n
(2)На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.
\n
(3)Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.
\n
(4)След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.
\n
(5)В случаите по чл. 123, ал. 2, т. 2 разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им.
\n

Прочитане на показанията на свидетел

\n

Чл. 281(1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато

\n
1.между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
\n
2.свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
\n
3.свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
\n
4.свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;
\n
5.свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.
\n
(2)По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1.
\n
(3)При условията на ал. 1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
\n
(4)При условията на ал. 1, т. 1 - 5 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4.
\n
(5)Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля.
\n
(6)Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.
\n

Разпит на вещо лице

\n

Чл. 282(1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му

\n
(2)Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4.
\n
(3)Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.
\n

Прочитане на протоколите и другите документи

\n

Чл. 283

\n

Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото Предявяване на веществените доказателства

\n

Чл. 284Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите

\n

Оглед

\n

Чл. 285Огледът се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели

\n

Приключване на съдебното следствие

\n

Чл. 286

\n
(1)Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото
\n
(2)Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.
\n

Изменение на обвинението

\n

Чл. 287

\n
(1)Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление
\n
(2)Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд.
\n
(3)Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
\n
(4)Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.
\n
(5)Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
\n
(6)Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
\n
(7)Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
\n

Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор

\n

Чл. 288Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато

\n
1.е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
\n
2.на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
\n

Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание

\n

Чл. 289(1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4

\n
(2)Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.
\n
(3)Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.
\n
(4)Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
\n

Спиране на наказателното производство в съдебно заседание

\n

Чл. 290(1) Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26

\n
(2)Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
\n

Раздел IV

\n

Съдебни прения Ред на съдебните прения

\n

Чл. 291(1) След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения

\n
(2)Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
\n

Данни, на които може да става позоваване при съдебни прения

\n

Чл. 292

\n

Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в този кодекс Заявление на прокурора, че не поддържа обвинението

\n

Чл. 293

\n

Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение Възобновяване на съдебното следствие

\n

Чл. 294(1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия

\n
(2)Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.
\n

Право на реплика

\n

Чл. 295(1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни

\n
(2)Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
\n

Забрана за ограничаване на съдебните прения по време

\n

Чл. 296(1) Съдът не може да ограничи по време съдебните прения

\n
(2)Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.
\n

Раздел V

\n

Последна дума на подсъдимия Осигуряване на подсъдимия на последна дума

\n

Чл. 297(1) След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума

\n
(2)Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението.
\n
(3)При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.
\n

Забрана за ограничаване на времето за последната дума

\n

Чл. 298(1) Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия

\n
(2)Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.
\n

Възобновяване на съдебното следствие

\n

Чл. 299

\n

Ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия

\n

Раздел VI

\n

Постановяване на присъдата Оттегляне на съда на съвещание

\n

Чл. 300След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата

\n

Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата

\n

Чл. 301(1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси

\n
1.има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
\n
2.съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
\n
3.подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
\n
4.налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;
\n
5.да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
\n
6.какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
\n
7.на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;
\n
8.налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
\n
9.налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс;
\n
10.да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
\n
11.какво да стане с веществените доказателства;
\n
12.на кого да се възложат разноските по делото.
\n
(2)Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
\n
(3)Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдътсе произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
\n

Възобновяване на съдебното следствие

\n

Чл. 302Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие

\n

Признаване на подсъдимия за виновен

\n

Чл. 303(1) Присъдата не може да почива на предположения

\n
(2)Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
\n

Признаване на подсъдимия за невинен

\n

Чл. 304

\n

Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление Съдържание на присъдата

\n

Чл. 305(1) Присъдата се издава в името на народа

\n
(2)В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.
\n
(3)В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
\n
(4)В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
\n
(5)В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
\n
(6)Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
\n

Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение

\n

Чл. 306(1) Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно

\n
1.определяне на общо наказание на основание чл. 25, 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс;
\n
2.първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
\n
3.налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
\n
4.веществените доказателства и разноските по делото.
\n
(2)В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения.
\n
(3)Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.
\n

Произнасяне по гражданския иск

\n

Чл. 307

\n

Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност Срок за излагане на мотивите на присъдата

\n

Чл. 308(1) Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни

\n
(2)По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.
\n

Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията

\n

Чл. 309(1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение

\n
(2)Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
\n
(3)Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
\n
(4)Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
\n

Подписване и обявяване на присъдата

\n

Чл. 310(1) Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда

\n
(2)Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
\n
(3)Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308.
\n
(4)Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.
\n

Раздел VII

\n

Протокол за съдебното заседание Съдържание на протокола

\n

Чл. 311(1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват

\n
1.неявилите се лица и причините за неявяването;
\n
2.данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;
\n
3.обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
\n
4.всички разпореждания на председателя и определения на съда;
\n
5.прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
\n
6.кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
\n
7.обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
\n
(2)Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
\n
(3)Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239.
\n

Поправки и допълнения в протокола

\n

Чл. 312(1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения

\n
(2)Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.
\n

Глава двадесет и първа ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО

\n

Раздел I

\n

Общи положения Предмет на въззивната проверка

\n

Чл. 313Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда

\n

Предели на въззивната проверка

\n

Чл. 314(1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните

\n
(2)Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
\n

Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция

\n

Чл. 315Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред

\n

Установяване на нови фактически положения

\n

Чл. 316Въззивният съд може да установява нови фактически положения

\n

Прилагане на правилата за първата инстанция

\n

Чл. 317Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция

\n

Раздел II

\n

Образуване на производство пред въззивната инстанция Право на жалба или протест

\n

Чл. 318(1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните

\n
(2)Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
\n
(3)Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
\n
(4)Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
\n
(5)Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
\n
(6)Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
\n

Срок и ред за подаване на жалбата и протеста

\n

Чл. 319(1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата

\n
(2)Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
\n

Форма и съдържание на жалбата и протеста

\n

Чл. 320

\n
(1)Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд
\n
(2)Жалбата и протестът се подписват от подателя.
\n
(3)До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
\n
(4)Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
\n
(5)Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
\n

Съобщение за постъпила жалба или протест

\n

Чл. 321Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях

\n

Писмени възражения на страните

\n

Чл. 322Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция

\n

Връщане на жалбата и протеста

\n

Чл. 323(1) Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато

\n
1.не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
\n
2.не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1;
\n
3.не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
\n
(2)Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
\n

Оттегляне на жалбата и протеста

\n

Чл. 324

\n
(1)Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция
\n
(2)Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
\n

Изпращане на делото на въззивната инстанция

\n

Чл. 325Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1

\n

Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста

\n

Чл. 326В случаите по чл. 324 въззивният съд се произнася в закрито заседание

\n

Допускане на доказателства

\n

Чл. 327(1) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото

\n
(2)Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
\n
(3)Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
\n
(4)Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
\n
(5)Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.
\n

Раздел III

\n

Постановяване на решението Призоваване

\n

Чл. 328

\n

Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция Участие на страните в съдебно заседание

\n

Чл. 329(1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително

\n
(2)Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
\n

Действия по даване ход на делото

\n

Чл. 330След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения

\n

Доклад на съдията-докладчик

\n

Чл. 331(1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание

\n
(2)Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
\n
(3)В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
\n

Съдебно следствие

\n

Чл. 332При провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата

\n

Съдебни прения и последна дума на подсъдимия

\n

Чл. 333(1) В съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2

\n
(2)След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
\n

Правомощия на въззивния съд

\n

Чл. 334Въззивният съд може

\n
1.да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
\n
2.да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
\n
3.да измени първоинстанционната присъда;
\n
4.да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4;
\n
5.да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;
\n
6.да потвърди първоинстанционната присъда.
\n

Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане

\n

Чл. 335(1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато

\n
1.на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;
\n
2.се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
\n
(2)Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
\n
(3)Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
\n

Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда

\n

Чл. 336(1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да

\n
1.приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
\n
2.осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
\n
3.оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
\n
(2)Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
\n

Изменение на първоинстанционната присъда

\n

Чл. 337(1) Въззивният съд може да

\n
1.намали наказанието;
\n
2.приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
\n
3.освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
\n
4.освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
\n
(2)Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:
\n
1.увеличи наказанието;
\n
2.отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
\n
(3)Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
\n

Потвърждаване на присъдата

\n

Чл. 338Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение

\n

Съдържание на решението на въззивната инстанция

\n

Чл. 339

\n
(1)В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста
\n
(2)Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
\n
(3)Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305.
\n

Срок за изготвяне и обявяване на решението

\n

Чл. 340(1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване

\n
(2)Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
\n

Глава двадесет и втора ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Актове, които подлежат на проверка

\n

Чл. 341

\n
(1)Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа
\n
(2)По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.
\n
(3)Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
\n

Срок за подаване на частна жалба и частен протест и на възражения по тях

\n

Чл. 342

\n
(1)Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа
\n
(2)За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.
\n

Действие на частната жалба и частния протест

\n

Чл. 343Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго

\n

Отмяна на определението от съда, който го е постановил

\n

Чл. 344

\n

Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест Ред за разглеждане на частната жалба и частния протест

\n

Чл. 345

\n
(1)Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец
\n
(2)Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
\n
(3)Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.
\n

Глава двадесет и трета КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО Предмет на касационното обжалване

\n

Чл. 346По касационен ред могат да бъдат обжалвани

\n
1.решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;
\n
2.новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;
\n
3.определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;
\n
4.решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.
\n

Предели на касационната проверка

\n

Чл. 347(1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок

\n
(2)Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
\n

Касационни основания

\n

Чл. 348(1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред

\n
1.когато е нарушен законът;
\n
2.когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
\n
3.когато наложеното наказание е явно несправедливо.
\n
(2)Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
\n
(3)Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
\n
1.е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
\n
2.няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
\n
3.присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
\n
4.тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
\n
(4)Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.
\n
(5)Наказанието е явно несправедливо, когато:
\n
1.очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
\n
2.неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
\n

Право на касационна жалба и протест

\n

Чл. 349(1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни

\n
(2)Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
\n
(3)Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
\n

Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста

\n

Чл. 350(1) Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1

\n
(2)Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2.
\n
(3)Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.
\n
(4)Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
\n

Съдържание на касационната жалба и протеста

\n

Чл. 351

\n
(1)В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави
\n
(2)Жалбата и протестът се подписват от подателя.
\n
(3)Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото.
\n
(4)Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:
\n
1.не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
\n
2.не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
\n
3.не подлежат на разглеждане по касационен ред.
\n
(5)Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.
\n

Оттегляне на касационната жалба и протеста

\n

Чл. 352(1) Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание

\n
(2)Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.
\n

Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста

\n

Чл. 353(1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните

\n
(2)Участието на прокурор е задължително.
\n
(3)Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.
\n
(4)В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
\n
(5)Съдебно следствие не се провежда.
\n
(6)Страните се изслушват по ред, установен от съда.
\n

Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение

\n

Чл. 354(1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да

\n
1.остави в сила присъдата или решението;
\n
2.отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
\n
3.измени присъдата или решението;
\n
4.отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
\n
(2)Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
\n
1.намали наказанието;
\n
2.приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
\n
3.приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
\n
4.приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
\n
5.уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
\n
(3)Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага да се:
\n
1.увеличи наказанието;
\n
2.отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
\n
3.отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
\n
(4)Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.
\n

Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия

\n

Чл. 355(1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно

\n
1.стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
\n
2.прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
\n
3.отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
\n
(2)Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
\n
(3)Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане.
\n

ЧАСТ ПЕТА ОСОБЕНИ ПРАВИЛА Глава двадесет и четвърта БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО Дела, по които се провежда бързо производство

\n

Чл. 356(1) Бързо производство се провежда, когато

\n
1.лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
\n
2.върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
\n
3.лицето се е явило лично пред съответните органи на Министерството на вътрешните работи, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
\n
4.очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
\n
(2)Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
\n
(3)Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
\n
(4)Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
\n
(5)Разследващият орган приключва разследването в срок до седем дни от установяване на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
\n

Действия на прокурора

\n

Чл. 357(1) Наблюдаващият прокурор се произнася в тридневен срок от приключване на разследването, като

\n
1.прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
\n
2.спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
\n
3.повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
\n
4.внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
\n
5.постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-дълъг от седем дни.
\n
(2)Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред.
\n
(3)В случаите на ал. 1, т. 5 наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не по-късно от седем дни.
\n

Действия на съдията-докладчик

\n

Чл. 358(1) В случаите по чл. 357, ал. 1, т. 3 съдията-докладчик

\n
1.прекратява наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250;
\n
2.спира наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251;
\n
3.прекратява съдебното производство и връща делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила;
\n
4.насрочва делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му.
\n
(2)В случаите на ал. 1, т. 4 съдията-докладчик разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание.
\n
(3)В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
\n

Разглеждане на делото в първата инстанция

\n

Чл. 359

\n
(1)Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото и произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни
\n
(2)В това производство не се допуска граждански иск.
\n
(3)По тези дела не участва частен обвинител.
\n

Срок за подаване на жалбата и протеста

\n

Чл. 360

\n

В случаите по чл. 359, ал. 1 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок Прилагане на общите правила

\n

Чл. 361Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила

\n

Глава двадесет и пета НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО Действия на разследващия орган

\n

Чл. 362

\n
(1)Незабавно производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението
\n
(2)Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
\n
(3)Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
\n
(4)Лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него.
\n
(5)Разследващият орган приключва разследването в срок до три дни от установяването на съответното основание по ал. 1, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият.
\n

Действия на прокурора

\n

Чл. 363(1) Наблюдаващият прокурор се произнася незабавно, като

\n
1.прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1;
\n
2.спира наказателното производство при условията на чл. 25 и 26;
\n
3.повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
\n
4.внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
\n
5.постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя срок не по-късно от пет дни.
\n
(2)Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред.
\n
(3)В случаите на ал. 1, т. 5 прокурорът може и сам да извърши допълнителните действия по разследването в най-кратък срок, но не повече от пет дни.
\n

Внасяне на делото в съда

\n

Чл. 364В случаите на чл. 363, ал. 1, т. 3 прокурорът незабавно съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда

\n

Разглеждане на делото в първата инстанция

\n

Чл. 365

\n
(1)Когато не са налице основанията по чл. 358, ал. 1, т. 1 - 3, съдът разглежда делото в деня на постъпването му. Наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица
\n
(2)Съдът разглежда делото и постановява присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от седем дни.
\n
(3)В това производство не се допуска граждански иск.
\n
(4)По тези дела не участва частен обвинител.
\n

Срок за подаване на жалбата и протеста

\n

Чл. 366

\n

В случаите по чл. 365 жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата, а когато изготвянето на мотивите е отложено - в петнадесетдневен срок Прилагане на общите правила

\n

Чл. 367Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила

\n

Глава двадесет и шеста РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ Искане на обвиняемия до съда

\n

Чл. 368

\n
(1)Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда
\n
(2)В случаите на ал. 1 обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
\n

Разглеждане на делото

\n

Чл. 369

\n
(1)Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1, връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда
\n
(2)Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи правомощията си по ал. 1 или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
\n
(3)Когато прокурорът осъществи правомощията си по ал. 1, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
\n
(4)Ако в срока по ал. 3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
\n
(5)Актовете на съда по ал. 2 и 4 са окончателни.
\n

Глава двадесет и седма СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Решение за предварително изслушване на страните

\n

Чл. 370(1) Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия

\n
(2)Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
\n

Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните

\n

Чл. 371При предварителното изслушване на страните

\n
1.подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
\n
2.подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
\n

Ред за провеждане на предварително изслушване на страните

\n

Чл. 372

\n
(1)Съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата
\n
(2)Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
\n
(3)В случаите по чл. 371, т. 1 съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
\n
(4)В случаите по чл. 371, т. 2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
\n

Последици от предварителното изслушване на страните

\n

Чл. 373

\n
(1)В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283
\n
(2)В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
\n
(3)В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
\n

Прилагане на общите правила

\n

Чл. 374Доколкото за производството по тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила

\n

Глава двадесет и осма ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ Предложение на прокурора за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

\n

Чл. 375

\n

Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Насрочване на делото за разглеждане

\n

Чл. 376(1) Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок

\n
(2)Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.
\n
(3)В това производство не се допуска граждански иск.
\n
(4)По тези дела не участва частен обвинител.
\n

Прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора

\n

Чл. 377Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора

\n

Разглеждане на делото от първоинстанционния съд

\n

Чл. 378

\n
(1)Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото
\n
(2)При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
\n
(3)Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
\n
(4)Съдът постановява решение, с което:
\n
1.освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
\n
2.оправдава обвиняемия;
\n
3.прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
\n
(5)Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.
\n

Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания

\n

Чл. 379При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания

\n

Възобновяване на делото

\n

Чл. 380

\n
(1)Предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания
\n
(2)Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.
\n

Глава двадесет и девета РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство

\n

Чл. 381

\n
(1)След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Когато обвиняемият не е упълномощил защитник, по искане на прокурора съдия от съответния първоинстанционен съд му назначава защитник, с когото прокурорът обсъжда споразумението
\n
(2)Споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс.
\n
(3)Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване.
\n
(4)Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
\n
(5)Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
\n
1.има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
\n
2.какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
\n
3.какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от Наказателния кодекс;
\n
4.на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане;
\n
5.каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс;
\n
6.какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
\n
(6)Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
\n
(7)Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
\n
(8)Ако с едно деяние обвиняемият е извършил няколко престъпления или ако един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, със споразумението се прилагат чл. 23 и 25 от Наказателния кодекс.
\n

Произнасяне по споразумението от съда

\n

Чл. 382(1) Споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му заедно с делото

\n
(2)Съдът насрочва делото в седемдневен срок от постъпването му и го разглежда еднолично.
\n
(3)В съдебното заседание участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.
\n
(4)Съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.
\n
(5)Съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият.
\n
(6)В съдебния протокол се вписва съдържанието на окончателното споразумение, което се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия.
\n
(7)Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
\n
(8)Когато съдът не одобри споразумението, той връща делото на прокурора. В този случай самопризнанието на обвиняемия, направено по реда на ал. 4, няма доказателствена стойност.
\n
(9)Определението на съда е окончателно.
\n
(10)За определението по ал. 7 се съобщава на пострадалия или неговите наследници с указание, че могат да предявят граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд.
\n

Последици от решаване на делото със споразумение

\n

Чл. 383(1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда

\n
(2)Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3.
\n
(3)Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява.
\n

Споразумение за решаване на делото в съдебното производство

\n

Чл. 384

\n
(1)При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие
\n
(2)Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.
\n
(3)В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни.
\n

Глава тридесета ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ Досъдебно производство

\n

Чл. 385По делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провежда от определени разследващи органи със специална подготовка

\n

Мерки за неотклонение

\n

Чл. 386(1) Спрямо непълнолетни могат да се вземат следните мерки за неотклонение

\n
1.надзор на родителите или на попечителя;
\n
2.надзор на администрацията на възпитателното заведение, в което непълнолетният е настанен;
\n
3.надзор на инспектора при детска педагогическа стая или на член на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
\n
4.задържане под стража.
\n
(2)Мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.
\n
(3)Предаването на непълнолетни под надзор на лицата и на органите по ал. 1, т. 1 - 3 става срещу подписка, с която те се задължават да упражняват възпитателен надзор върху непълнолетния, да следят за поведението му и да осигурят явяването му пред разследващия орган и съда. При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин лева.
\n
(4)В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик.
\n

Събиране на данни за личността на непълнолетния

\n

Чл. 387

\n

При разследването и съдебното следствие се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица Участие на педагог или психолог при разпита на непълнолетните

\n

Чл. 388

\n

Когато е необходимо, при разпита на непълнолетния обвиняем участва педагог или психолог, който с разрешение на разследващия орган може да му поставя въпроси. Педагогът или психологът има право да се запознае с протокола за разпит и да направи бележки по точността и пълнотата на записаното в него Предявяване на разследването

\n

Чл. 389(1) За предявяване на разследването задължително се уведомяват и родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем

\n
(2)Родителите или попечителят на непълнолетния обвиняем присъстват на предявяването, ако поискат това.
\n

Състав на съда и препращане на делото на друг съд

\n

Чл. 390

\n
(1)В случаите по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 делата срещу непълнолетни като първа инстанция се разглеждат в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, а в случаите по чл. 28, ал. 1, т. 3 - от двама съдии и трима съдебни заседатели
\n
(2)Съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели.
\n
(3)Когато непълнолетният е военнослужещ, делото се разглежда по реда на глава тридесет и първа.
\n

Съдебно заседание

\n

Чл. 391

\n
(1)Съдебното заседание по дела срещу непълнолетни се води при закрити врати, освен ако съдът намери, че е в обществен интерес делото да се разгледа в публично заседание
\n
(2)По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният.
\n

Лица, които участват при разглеждането на делата

\n

Чл. 392

\n
(1)При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения
\n
(2)Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
\n
(3)По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително.
\n
(4)По тези дела не участва частен обвинител.
\n

Временно отстраняване на непълнолетния от съдебната зала

\n

Чл. 393

\n

Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху непълнолетния подсъдим, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала, след като изслуша защитата, родителите или попечителя и прокурора Разглеждане по общия ред на дела за престъпления, извършени от непълнолетни

\n

Чл. 394(1) Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред

\n
(2)Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.
\n

Привеждане на присъдата в изпълнение

\n

Чл. 395

\n
(1)Когато отложи изпълнението на наказанието спрямо непълнолетния, съдът уведомява съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за организиране на необходимите възпитателни грижи
\n
(2)Когато съдът определи възпитателна мярка, изпраща препис от присъдата на съответната местна комисия.
\n
(3)Предложението на прокурора или на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по чл. 64, ал. 2 от Наказателния кодекс за замяна на настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка след постановяване на присъдата се разглежда в съдебно заседание с призоваване на непълнолетния и неговия защитник.
\n

Глава тридесет и първа ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА Дела, подсъдни на военните съдилища

\n

Чл. 396(1) На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от

\n
1.военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
\n
2.генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;
\n
3.резервистите при участие в учебно-мобилизационни мероприятия или при изпълнение на активна служба в постоянния резерв;
\n
4.сътрудниците на органите от ведомствата по т. 1 и 2 при или по повод изпълнение на възложените им задачи;
\n
5.гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба при или по повод изпълнение на службата им.
\n
(2)На военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица.
\n

Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция

\n

Чл. 397

\n

Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Върховния касационен съд, който разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища Спорове за подсъдност

\n

Чл. 398Спорове за подсъдност между първоинстанционните военни съдилища се решават от Военно-апелативния съд

\n

Органи на военното досъдебно производство

\n

Чл. 399(1) Органи на военното досъдебно производство са военният прокурор и военните разследващи органи

\n
(2)Военни разследващи органи са военните следователи и военните дознатели.
\n
(3)Военните дознатели се определят със заповед на министъра на отбраната.
\n

Правомощия на органите на военната полиция

\n

Чл. 400

\n

Органите на военната полиция имат правомощията на съответните органи на Министерството на вътрешните работи по чл. 196, ал. 1, т. 6, чл. 212, ал. 2, чл. 215, чл. 218, чл. 245, ал. 1 и чл. 356, ал. 1, т. 3 Мерки за неотклонение

\n

Чл. 401(1) Спрямо военнослужещите на наборна военна служба или спрямо лице по чл. 396, ал. 1, т. 3 се взема една от следните мерки за неотклонение

\n
1.поставяне под най-близко наблюдение в частта;
\n
2.задържане под стража в казармено помещение или в общите места за лишаване от свобода.
\n
(2)Спрямо кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се взема една от мерките за неотклонение по чл. 58.
\n

Ред за вземане на мерки за процесуална принуда във военното досъдебно производство

\n

Чл. 402(1) Мерките за процесуална принуда се вземат по реда на глава седма, раздел II, освен временното отстраняване от длъжност по чл. 403

\n
(2)Поставянето под най-близко наблюдение в частта се взема от разследващия орган или от съответния военен прокурор.
\n
(3)За задържане под стража на офицери и граждански лица се съобщава незабавно на съответния министър.
\n

Временно отстраняване от длъжност

\n

Чл. 403

\n
(1)Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, той се отстранява временно от длъжност, докато тези мерки за неотклонение бъдат отменени или заменени с по-леки
\n
(2)Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, обвиняемият може да бъде временно отстранен от длъжност с определение на военния съд по мотивирано искане на началника, на военния прокурор или на военния разследващ орган.
\n

Съдействие за изпълнение на взетата мярка за неотклонение

\n

Чл. 404За взетата мярка за неотклонение разследващият орган или прокурорът уведомява съответния началник, който е длъжен да съдейства за нейното изпълнение

\n

Разпределение на делата във военното досъдебно производство между разследващите органи

\n

Чл. 405(1) Разследването се провежда от военни следователи по дела за престъпления

\n
1.посочени в чл. 194, ал. 1, т. 1;
\n
2.извършени от офицери.
\n
(2)Извън случаите по ал. 1 разследването се извършва от военни дознатели.
\n
(3)За образуваното досъдебно производство незабавно се съобщава на съответния началник.
\n

Приемане на действия по разследване, извършени от невоенен орган

\n

Чл. 406

\n

Военният разследващ орган може да приеме всички или част от действията по разследването на невоенен орган като свои, но е длъжен да привлече обвиняемия и да му предяви незабавно постановлението за привличане, да го разпита и да му предяви разследването Оглед и освидетелстване

\n

Чл. 407

\n

Оглед и освидетелстване в района на поделението или обекта се извършват в присъствието на най-близко намиращия се командир или началник или упълномощено от него лице. В този случай за поемни лица се поканват военнослужещи Разделяне на дела

\n

Чл. 408

\n
(1)Когато са извършени няколко престъпления и за най-тежкото от тях е направено разследване, а за разследването на по-леките е необходимо продължително време, военният разследващ орган приключва разследването за най-тежкото престъпление и изпраща делото на военния прокурор, като продължава разследването за по-леките престъпления в отделно дело
\n
(2)Алинея 1 се прилага и когато престъплението е извършено от няколко лица. В този случай делото се разделя, ако това не затруднява разкриването на обективната истина.
\n

Ограничаване на публичността на съдебното заседание

\n

Чл. 409

\n
(1)Съдът може да поиска от защитниците и поверениците, от свидетелите и от други присъстващи в съдебната зала да декларират, че няма да разгласяват обстоятелствата, които ще бъдат изнесени в съдебното заседание, ако те съставляват класифицирана информация
\n
(2)При разглеждане на дела срещу офицери в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници.
\n

Осигуряване на изпълнението на присъдите

\n

Чл. 410Изпълнението на присъдите срещу лица от офицерския, сержантския и войнишкия състав, които не са уволнени, се подпомага от съответния командир или началник

\n

Прилагане на общите правила

\n

Чл. 411Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се общите правила

\n

ЧАСТ ШЕСТА ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА Глава тридесет и втора ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА Актове на съда, които подлежат на изпълнение

\n

Чл. 412(1) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила

\n
(2)Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:
\n
1.момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
\n
2.момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;
\n
3.изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
\n

Задължителна сила на актовете на съда

\n

Чл. 413(1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани

\n
(2)Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
\n
1.извършено ли е деянието;
\n
2.виновен ли е деецът;
\n
3.наказуемо ли е деянието.
\n
(3)Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма и двадесет и девета.
\n

Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията

\n

Чл. 414(1) Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по

\n
1.всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;
\n
2.замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяната на прилагането на чл. 66 от Наказателния кодекс;
\n
3.освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.
\n
(2)Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя.
\n
(3)Участието на прокурора е задължително.
\n

Отлагане на изпълнението на наказанията

\n

Чл. 415Окръжният прокурор или районният прокурор с постановление може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация

\n
1.при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца; след изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелстване;
\n
2.при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;
\n
3.когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и други незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;
\n
4.спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;
\n
5.за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.
\n

Действия по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията

\n

Чл. 416

\n
(1)Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи
\n
(2)Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.
\n
(3)Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс, съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.
\n
(4)Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
\n
(5)Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата.
\n

Приспадане времето на задържането и лишаването от права

\n

Чл. 417Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление

", "next": 239856}