(2)При осигуряване на достъпа на учениците от началните класове до училищата не се допуска пресичане на главни градски улици на едно ниво. С проекта се предвиждат мероприятия за обезопасяване по предписание на службите, определени от министъра на вътрешните работи, за контрол по спазване на правилата за движение съобразно пътнотранспортната обстановка, съгласувано с администрациите, управляващи пътя.
\n
(3)Дворът на сградите за образование и наука се огражда с ограда, която се поддържа в изправност, за недопускане влизането на външни лица и животни.
\n
(4)Оградата на училищата се проектира с плътна и неплътна част, като неплътната част е с достатъчна височина (3,0 – 4,0 m) за задържане на топките, с които се играе в двора.
\n
(5)Оградата на детската градина и детската ясла се предвижда с височина не по-малка от 1,0 m (препоръчителна височина 1,5 m) и не повече от 1,6 m. Не се допускат плътни тухлени или стоманобетонни огради.
\n
(6)Оградите се проектират така, че да не позволяват катерене и без възможност за захващане и стъпване в хоризонтални елементи.
\n
Чл. 93
\n
(1)При проектирането на нови сгради за образование и наука освен нормативните изисквания за проектиране и изграждане на достъпна архитектурна среда се спазват и следните специфични изисквания към отделни конструктивни елементи 1. коридорите са със светла широчина от 2,40 до 3,60 m;
\n
2.рамената на стълбищата са с широчина най-малко 1,40 m;
\n
3.максималната височина на стъпалата е 16 сm;
\n
4.дълбочината на стъпалото е 28 сm;
\n
5.наклонът на стълбищните рамена или съотношението на вертикалния (Н) и хоризонталния (В) размер на стъпалата са по-малки от 1:2 и 2Н + В = 59 – 65 сm;
\n
6.броят на стъпалата в стълбищните рамена е от 3 до 16 стъпала;
\n
7.височината и широчината на стъпалата се проектират постоянни;
\n
8.междинните стълбищни площадки се предвиждат с минимална широчина, равна на прилежащите й стълбищни рамена;
\n
9.светлата височина на учебните помещения е не по-малка от 3 m и не по-голяма от 3,30 m.
\n
(2)При реконструкция на съществуващи сгради, в които има единични стъпала или разлика в нивата, се осигуряват достъпни маршрути в съответствие с нормативните изисквания за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с намалена подвижност, включително за хората с увреждания.
\n
Чл. 94
\n
(1)В детските градини, в детските ясли и в училищата с учебни зони за начална степен на обучение I – IV клас се предвиждат двойни парапети с височина на ръкохватките 0,9 m и 0,5 m с подходящ профил за лесно обхващане
\n
(2)Парапетите на открити тераси в сградите за образование и наука са с височина не по-малка от 1,40 m. Терасите в детските заведения се обезопасяват, както и се оборудват със сенници за ползването им за игри на открито.
\n
(3)Стълбеният просвет (между две рамена) не трябва да надвишава 0,12 m.
\n
(4)Стълбищните парапети се проектират с височина не по-малка от 1,10 m и 1,20 m за деца от началната степен на обучение І – ІV клас.
\n
(5)Не се допуска хоризонталното разчленяване на парапета, както и наличието на детайли по него, които позволяват катерене, пързаляне, провиране, седене и поставяне на обекти върху тях. Отворите между вертикалните елементи на стълбището са не по-големи от 0,09 m.
\n
(6)В нови сгради за образование парапетите се монтират двустранно.
\n
(7)Площадките с разлика в нивата, по-голяма от 0,3 m, спрямо прилежащи повърхности в детски градини, детски ясли и училища с учебни зони за начална степен на обучение I – IV клас се обезопасяват с парапет с височина 1,0 m.
\n
Чл. 95(1) Прозорците се проектират така, че при отваряне и затваряне, както и когато са в отворено положение, да не създават опасност за учениците
\n
(2)Всички ръкохватки и дръжки на прозорците се проектират така, че да позволяват манипулиране от безопасно място.
\n
(3)Прозорците се проектират така, че да може безопасно да се почистват.
\n
(4)В зоната на вратите към помещенията, ползвани от деца, се осигуряват подходящи мерки за обезопасяване срещу защипване на пръсти и други части на тялото.
\n
(5)Краищата на ръкохватките и на дръжките на вратите и прозорците се предвиждат заоблени и на разстояние най-малко 2,5 сm от прилежащите части.
\n
Чл. 96(1) С оглед избягване на наранявания не се допуска поставянето на изцяло стъклени вътрешни и външни врати
\n
(2)Полупрозрачните преградни стени с височина до 2,0 m и остъклените врати се обозначават с най-малко две контрастни ленти. Те се изпълняват от безопасно стъкло или от други материали, които при счупване не образуват парчета с режещи ръбове, или тези повърхности се обезопасяват срещу сблъскване посредством парапети или други средства.
\n
Чл. 97
\n
(1)Подовете в учебните помещения, санитарно-хигиенните помещения, коридорите и стълбищата се предвиждат с лесно почистваща се, нехлъзгава повърхност, а подовете в кабинетите по културно-образователната област „природни науки и екология“ – и с киселиноустойчива повърхност
\n
(2)Настилките в общите части на двора се проектират така, че да не позволяват хлъзгане, когато са мокри.
\n
(3)Повърхностите на стените и колоните се обработват като гладки повърхности на височина до 2,0 m, а ръбовете на колоните се заоблят с минимален радиус 2 mm.
\n
(4)Ограничителите и буферите при отваряне на вратите се монтират на разстояние от стените, по-малко от 15 cm.
\n
Чл. 98
\n
Мястото за спиране на автобусите на училището се проектира така, че учениците да не бъдат застрашени от движението на автобуси и други превозни средства. Достъпът до това място се осигурява, без да е необходимо пресичане на уличното платно
\n
Чл. 99При проектиране на зоните за спорт се спазват следните изисквания
\n
1.настилките в зоните за спорт, включително в баните и съблекалните, се изпълняват така, че да не позволяват подхлъзване (в сухо и мокро състояние);
\n
2.вътрешните повърхности на ограждащите стени в закритите зони за спорт на детските заведения се облицоват с подходящ мек еластичен материал;
\n
3.не се допуска елементи на вратите или други архитектурно-строителни елементи да навлизат в обемното пространство на спортните площадки; затварящите системи се проектират така, че да не позволяват произволно самоотваряне на вратите.
\n
Чл. 100
\n
(1)Специализираните кабинети се проектират така, че между учебните места и плота за демонстрации да е осигурено разстояние най-малко 1,2 m или да е предвидена подходяща защитна преграда
\n
(2)При проектирането на специализирани кабинети се осигурява разстояние най-малко 0,85 m между редовете с учебни маси или работни плотове и най-малко 1,5 m до съседното работно място.
\n
(3)При проектирането на кабинети и помещения, през които преминават захранващи кабели и/или други инсталации, се преценява целесъобразността от монтирането на двоен под.
\n
(4)При проектирането на лекционни зали се осигурява разстояние между редовете и широчина на пътеките най-малко 0,80 m.
\n
Чл. 101
\n
Училищата и висшите училища се осигуряват срещу нерегламентиран достъп. Видът и обхватът на инсталациите за наблюдение, охрана и контрол на достъпа се определят със заданието за проектиране
\n
Чл. 102
\n
При проектирането на сгради за образование и наука за постигане на ниво на речта, която е достатъчно силна спрямо нивото на фоновия шум за слушателите в цялата класна стая или в учебното пространство, се спазва критерият за ефективност – максимална продължителност на времето на реверберация (Т, s), съгласно таблица 12 Таблица 12 Максимална продължителност на времето за реверберация Т, s в свободни, напълно завършени класни стаи и в други учебни пространства № по ред Учебно пространство Максимално време на реверберация за нива на звуково налягане в октавни ленти със средни честоти 500, 1000 и 2000 Hz, s 1.
\n
Основни учебни пространства със затворен обем < 283 m 3 0,6 2.
\n
Основни учебни пространства със затворен обем > 283 m 3 и ≤ 566 m 3 0,7 3.
\n
Основни учебни пространства със затворен обем > 566 m 3 и всички спомагателни учебни пространства от 0,7 до 1,1 (≤ 1,5) ЧАСТ ТРЕТА СГРАДИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ Глава осма ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
\n
Чл. 103
\n
Класификацията на сградите за обществено обслужване в областта на здравеопазването, наричани за краткост „сгради за здравеопазване и лечебни заведения“, е съгласно чл. 8, 9 и 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи Глава девета ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ Раздел І Общи положения
\n
Чл. 104
\n
(1)Минималните изисквания при устройственото планиране на лечебните заведения за болнична помощ и на лечебните заведения съгласно чл. 10 ЗЛЗ се определят с проучването за проектиране въз основа на преценка и анализ на потребностите от здравна помощ
\n
(2)Инвестиционните проекти на лечебните заведения се разработват въз основа на задание за проектиране.
\n
Чл. 105(1) Лечебните заведения се разполагат в защитена от източници на потенциални вредности здравословна среда
\n
(2)Лечебните заведения за извънболнична помощ може да се разполагат в чисто производствени и в предимно производствени зони.
\n
Чл. 106
\n
Mестоположението на сградите на лечебните заведения за болнична помощ и на лечебните заведения съгласно чл. 10 ЗЛЗ се определя с устройствения план, разработен в съответствие с изискванията на ЗУТ съобразно тяхното предназначение и капацитет
\n
Чл. 107
\n
(1)Разполагането на сградите на лечебните заведения се определя въз основа на организацията на лечебните и съпътстващите ги дейности съгласно заданието за проектиране
\n
(2)Лечебните заведения за болнична помощ се разполагат в самостоятелни урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване.
\n
(3)Местата за паркиране към лечебните заведения се оразмеряват съгласно Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. За лечебните заведения за болнична помощ и за домовете за медико-социални грижи се осигуряват не по-малко от 4 места за паркиране.
\n
Раздел ІІ Достъпност на лечебните заведения
\n
Чл. 108
\n
(1)Достъпът до и в лечебните заведения се осъществява в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания
\n
(2)Входни и комуникационни пространства, помещения и пространства за общо ползване, коридори, асансьори, стълбищни клетки и санитарно-хигиенни и спомагателни помещения в лечебните заведения се проектират с възможност за маневриране с легла, носилки или подвижни пациентски столове.
\n
(3)Лечебните заведения се проектират със самостоятелни входове за пациенти, персонал и стопанско обслужване.
\n
(4)За спешното приемно отделение, за приемния сектор към родилното отделение, за детската и женската консултация и за патологоанатомичното отделение се осигуряват отделни входове.
\n
(5)При разполагане на инфекциозни отделения/клиники и на отделения/клиники за лечение на болни с открита форма на туберкулоза в обща сграда с други отделения или клиники се осигуряват:
\n
1.самостоятелен подход и отделни входове за приемане и изписване на инфекциозно болните;
\n
2.пълна изолация на стълбища, асансьори, вентилационни и канализационни инсталации, складове и самостоятелни помещения от останалите отделения;
\n
3.самостоятелни помещения за хранене и детска млечна кухня;
\n
4.отделен санитарен пропускник за персонала.
\n
(6)В лечебните заведения се предвиждат асансьорни уредби съобразно заданието за проектиране и при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради.
\n
(7)За лечебни заведения с повече от един етаж се осигурява болничен асансьор така, че да може да се превозват лежащо болен с болнично легло и придружител.
\n
(8)За транспортиране на материали, свързани със стопанското обслужване, се предвижда самостоятелен асансьор.
\n
(9)За транспортиране на персонала, придружителите и приходящите пациенти се осигурява пътнически асансьор.
\n
(10)Към всяко отделение (клиника) в лечебните заведения за болнична помощ се предвиждат поне една болнична стая и тоалетна за хора с увреждания.
\n
(11)В отделенията (клиниките) по ортопедия и травматология към лечебните заведения за болнична помощ, в болниците за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, в домовете за медико-социални грижи и хосписи всички помещения се оразмеряват за ползване от болни с повишена зависимост от грижи и контрол.
\n
(12)Санитарно-хигиенните помещения, ползвани от инвалиди и болни с повишена зависимост от грижи и контрол, се оборудват с приспособления, подпомагащи ги при самообслужване.
\n
Раздел ІІІ Функционални и планировъчни изисквания
\n
Чл. 109
\n
(1)Aмбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ се проектират в самостоятелни сгради за здравеопазване, както и в жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение
\n
(2)В жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение се допуска промяна на предназначението на жилищни или офисни помещения, разположени на първия или полуподземния етаж, и изграждане на амбулатории за индивидуална практика за първична и специализирана медицинска помощ при осигуряване на самостоятелни входове към тях и при спазване изискванията на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
\n
Чл. 110
\n
(1)Индивидуалната практика за извънболнична медицинска помощ включва най-малко един кабинет за провеждане на консултации (прегледи), чакалня, манипулационна и хигиенен възел
\n
(2)Допуска се разкриването на общи чакални, манипулационни и хигиенни възли към амбулаториите за първична и специализирана медицинска помощ.
\n
(3)Към кабинетите по кожни и инфекциозни болести задължително се обособяват отделни чакални.
\n
(4)Към кабинета за акушеро-гинекологични прегледи се проектира помещение за лична хигиена на пациентките, ако това е определено в заданието за проектиране.
\n
Чл. 111
\n
(1)Груповата практика за първична/специализирана медицинска помощ разполага с кабинети за извършване на консултации (прегледи), с манипулационна, чакалня и отделни тоалетни за персонала и пациентите
\n
(2)Към груповата практика, упражняваща консултативно-диагностична хирургична дейност, се проектира асептична хирургична превързочна за извършване на леки хирургични интервенции в областта на еднодневната хирургия.
\n
(3)Към груповата практика за първична или специализирана медицинска помощ се допуска разкриване на обща манипулационна за ползване от всички кабинети.
\n
Чл. 112
\n
(1)Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център (без леглова база за краткосрочно лечение и наблюдение и без източници на йонизиращи лъчения), както и медико-диагностични и медико-технически лаборатории се разкриват в самостоятелни, новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване, както и в сгради със смесено предназначение
\n
(2)В сгради със смесено предназначение се допуска промяна на предназначението на жилищни или офисни помещения, разположени само на първия или полуподземния етаж, в лечебни заведения по ал. 1, достъпни от самостоятелни входове при спазване изискванията на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
\n
(3)Медицински център, дентален център и диагностично-консултативен център с леглова база до 10 легла за диагностично уточняване и наблюдение, с престой до 24 часа и с източници на йонизиращи лъчения се разкриват в самостоятелни новоизграждащи се или реконструирани сгради за здравеопазване при спазване изискванията на Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, приета с Постановление № 200 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 74 от 2004 г.).
\n
(4)Медицинският център, денталният център и диагностично-консултативният център обхващат консултативни кабинети, чакалня с регистрационен пост, хигиенни възли и манипулационни.
\n
(5)Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, в които се извършват операции в областта на еднодневната хирургия, се проектират асептична хирургична превързочна и зала за временен престой и наблюдение на пациентите.
\n
(6)За диагностично-консултативния център и за медико-диагностичните лаборатории се осигуряват отделни хигиенни възли за персонала и пациентите.
\n
(7)Хигиенните възли за пациенти се разполагат в удобна връзка с чакалните и кабинетите за прегледи.
\n
(8)Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове може да се разкриват:
\n
1.аптеки от открит тип с помещения и площи съгласно изискванията на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (ДВ, бр. 109 от 2008 г.);
\n
2.оптики с помещения и площи съгласно Наредба № 19 от 2008 г. за устройството и дейността на оптиките и здравните изисквания към тях (ДВ, бр. 79 от 2008 г.);
\n
3.дрогерии с помещения и площи съгласно Наредба № 29 от 2008 г. за условията и реда за организация на работата в дрогерията (ДВ, бр. 109 от 2008 г.).
\n
(9)Към медицинските, денталните и диагностично-консултативните центрове, секторите на диагностично-консултативния блок и стационарните отделения се проектират складове за съхраняване на чисто и използвано бельо, за консумативи, апаратура и помещения за разделно съхранение на отпадъци и за съхраняване на инвентара за почистване и на препаратите за почистване и дезинфекция.
\n
(10)Минималните площи на помещенията в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ са съгласно приложение № 3.
\n
Чл. 113
\n
(1)Разполагането на лечебните заведения за болнична помощ в самостоятелно урегулирани имоти, предназначени за обществено обслужване в областта на здравеопазването, се определя съобразно извършваните в сградите медицински дейности
\n
(2)В лечебните заведения за болнична помощ се обособяват консултативно-диагностичен блок, стационарен блок и административно-стопански блок.
\n
(3)Проектирането на функционално обособените блокове на лечебните заведения за болнична помощ се определя със заданието за проектиране и в съответствие с Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 83 от 2010 г.) и Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
\n
(4)Пространственото планиране и определяне на площите на структурните блокове се извършва с оглед провеждане на процесите на диагностика, лечение и административно-стопанско обслужване. Не се допуска разполагането на тяхна територия на обекти за търговия и услуги с изключение на съоръженията за автоматична продажба.
\n
(5)При проектирането на лечебните заведения за болнична помощ се вземат предвид техническите изисквания за инсталиране на необходимата медицинска апаратура за осъществяването на диагностичната и лечебната дейност, определена в съответствие с медицинските стандарти и определените с тях нива на компетентност.
\n
(6)В лечебните заведения, в които се извършва обучение, се обособява най-малко една учебна зала с 15 – 20 места.
\n
Чл. 114
\n
(1)Към консултативно-диагностичния блок се отнасят пространствено обособените функционални звена за консултативните кабинети, медико-диагностични и медико-технически лаборатории, структури по образна диагностика, функционално-диагностични кабинети, структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция
\n
(2)Видът, броят и площите на помещенията, съставляващи функционалните звена на консултативно-диагностичния блок, се определят със заданието за проектиране и в съответствие с действащите медицински стандарти и ЗБИЯЕ.
\n
(3)Към диагностично-консултативния блок може да бъдат включени структури по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хeматология и асистирана репродукция.
\n
Чл. 115Профилът на приемните кабинети от консултативно-диагностичния блок съответства на профила на отделенията на лечебното заведение за болнична помощ
\n
Чл. 116
\n
(1)Медико-диагностичните лаборатории включват клинична, микробиологична, имунологична, алергологична, хистологична, паразитологична, вирусологична, генетична, радиоизотопна и трансфузионно-хематологична лаборатория
\n
(2)Медико-диагностичните лаборатории включват чакалня, регистратура, помещение за вземане на кръв или на друг биологичен материал, помещение за лабораторен лекар, работно лабораторно помещение, ламинарен, хроматографски, флуоресцентен бокс, миялна, стерилизационна и складове за апаратура и консумативи.
\n
(3)В медико-диагностичните лаборатории освен помещенията по ал. 2 може да се разполагат и други помещения с площи, съответстващи на утвърдения медицински стандарт за съответната дейност.
\n
(4)Допуска се помещението за вземане на кръв или на друг биологичен материал да се разполага извън работната зона на лабораторията.
\n
(5)Клиничната лаборатория за изследване на урина се проектира със самостоятелно обособен хигиенен възел с преддверие за пациентите.
\n
Чл. 117
\n
(1)Медико-техническата зъботехническа лаборатория включва помещения за рутинна зъботехническа дейност, за полиране и подгряване на муфи и за работа с металокерамика
\n
(2)Допуска се обособяване на кът за работа с металокерамика към помещението за рутинна зъботехническа дейност.
\n
Чл. 118
\n
Функционално-диагностичните кабинети обхващат кабинети и процедурни помещения за електрокардиографии, вектокардиографии, периферно кръвообращение, спирографии, фонокардиографии, балистокардиографии, радиотелеметрия, електрогастрографии, миографии, ректороманоскопии, електродермодиагностика, електрофизиология, катетризация, електрогастрография, енцефалография, лапароскопия, бронхоскопия, гастроскопия и колоноскопия
\n
Чл. 119
\n
(1)Структурите по образна диагностика обхващат процедурни и обслужващи помещения за конвенционална рентгенова диагностика, интервенционална рентгенология, термография, ултразвукова диагностика (ехография), компютърна томография, магнитно-резонансна образна диагностика, остеодензитометрия и мамография
\n
(2)Функционално-диагностичните кабинети и процедурните помещения за образна диагностика се проектират с площи, съответстващи на изискванията на съответната апаратура и на регламентите за работа с нея.
\n
(3)Помещенията за образна диагностика с източници на йонизиращи лъчения се проектират, изграждат и оборудват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 65, ал. 1, т. 5 от Закона за здравето.
\n
Чл. 120
\n
В лечебните заведения за болнична помощ може да се обособяват операционен и родилен блок с необходимия вид и брой операционни и родилни зали и с техни допълващи помещения, определени в заданието за проектиране
\n
Чл. 121
\n
(1)Операционният блок (операционната зона) се проектира с пространство за трансфер, депо за транспортни колички, съблекалня за персонала с хигиенен възел и душ, помещение за обличане на операционното облекло, стая за почивка на операционните екипи с обособен кът за написване на оперативни протоколи, помещение за предоперационно измиване и подготовка на операционни екипи, помещение за преданестезиологична подготовка на болните, най-малко две операционни зали (септична и асептична) и зала за следоперативно събуждане на пациентите
\n
(2)Операционният блок по кардиохирургия се проектира с допълнително помещение за разполагане на апарат за екстракорпорално кръвообращение.
\n
(3)Операционният блок по гръдна хирургия се проектира с две операционни зали – за големи и малки торакални операции.
\n
(4)Операционният блок по урология се проектира с три операционни зали, в т.ч. за септични, асептични и трансуретални операции.
\n
Чл. 122
\n
(1)Кабинетът за прием на раждащи жени се проектира с удобен достъп от вход, достъпен за моторни превозни средства, и се свързва посредством асансьор с родилния блок
\n
(2)Проектирането на родилния блок се извършва на принципите „предзала – родилна зала“. Родилният блок включва кабинет за прием на родилките, помещение за хигиенна обработка с тоалетна и душ, предродилна зала, родилна зала, кът за хигиенна обработка и реанимация на новородените, зала за интензивни грижи за новородените, зала за интензивни грижи за родилките и самостоятелни родилни стаи с кътове за родилките и за хигиенна обработка и реанимация на новородените.
\n
(3)В една родилна зала се допуска разполагане на две родилни легла.
\n
(4)Родилният блок се обособява и проектира с помещения, обслужващи най-малко две родилни легла.
\n
(5)До родилните зали се разполагат най-малко две операционни зали за асептични и септични операции, както и стаи за интензивно следоперативно наблюдение на родилки.
\n
(6)Отделението за здрави новородени деца се разполага на един етаж с родилната зала или се осигурява връзка между тях с асансьор.
\n
(7)Отделението за здрави новородени деца се проектира децентрализирано (новороденото и родилката са в едно и също помещение), полуцентрализирано (новороденото и родилката са в две помещения, свързани помежду си) и централизирано (родилката и новороденото са настанени в отделни помещения).
\n
Чл. 123
\n
(1)Специализираната структура за анестезиология и интензивно лечение обхваща помещения за провеждане на интензивно лечение и за дихателна реанимация, манипулационна, работна стая за медицински сестри, лекарски кабинет, помещение за информация на близки и помещение за измиване и стерилизиране на анестезиологична апаратура
\n
(2)Отделението за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) се проектира с удобен достъп до операционния блок, хирургичното отделение и спешното приемно отделение.
\n
(3)Провеждането на интензивно лечение се организира както в общи зали с най-малко 6 легла, така и в единична зала.
\n
Чл. 124
\n
(1)Операционният блок, родилният блок, ОАИЛ, медико-диагностичните лаборатории, отделенията по нуклеарна медицина, лъчелечение, кръвна банка и асистирана репродукция се проектират като самостоятелно функционално обособени структури с ограничен достъп
\n
(2)Към операционния блок, родилния блок и ОАИЛ освен помещенията съгласно чл. 122 и чл. 123 се проектират и помещения за опасни отпадъци, за експресна стерилизация и за преносима апаратура.
\n
Чл. 125
\n
(1)Структурата по нуклеарна медицина се проектира с чакалня за пациенти, с регистратура, с лекарски кабинет, с помещение за радионуклиди, с помещение за престой на пациенти, с бокс за амплициране, с процедурно помещение за изследване на пациенти, с хранилище за радиоактивни източници, с чисти помещения за персонала, с радиохимична лаборатория, със санитарни (хигиенни) възли за персонала и неаплицирани пациенти, със санитарни (хигиенни) възли за аплицирани пациенти и с хранилище за радиоактивни отпадъци
\n
(2)Помещенията се проектират функционално свързани така, че да не се смесват потоците на аплицираните с радиофармацевтици от неаплицираните пациенти.
\n
(3)При провеждане на метаболитно лечение с І-131, изискващо хоспитализация, се проектират допълнителни помещения съгласно изискванията на медицински стандарт „Нуклеарна медицина“.
\n
Чл. 126
\n
Структурата по лъчелечение се проектира с приемно-консултативен кабинет, с кабинет по планиране и контрол на лъчелечението, с процедурно помещение, с команден пост, с чакалня, с манипулационна, с дозиметрично помещение и с кабинет за технически специалисти
\n
Чл. 127
\n
Структурата по трансфузионна хематология се проектира с чакалня за кръводарители, с регистратура, с кабинет за медицинско освидетелстване, с помещение за вземане на кръв с предбокс и бокс, с помещение за комплектуване и обработка на материали, със серологична и имунохематологична лаборатория, с хладилна камера, с помещение за етикетировка, с битово помещение за персонала и със стая за възстановяване на колабирали кръводарители
\n
Чл. 128
\n
Структурата по асистирана репродукция включва стая за спермоотделяне, бокс за експертиза, етикетиране и обработка на сперматозоиди, криобанка, работно помещение за асистирана репродукция, манипулационна за извършване на пункции под ехографски контрол, стая за възстановяване след пункция и ембриотрансфер и работни стаи за акушерки и биолози
\n
Чл. 129
\n
В случаите на хоспитализация към структурите по нуклеарна медицина, лъчелечение, трансфузионна хематология и асистирана репродукция се проектират допълнително помещенията, съставляващи стандартната клиника (отделение)
\n
Чл. 130(1) Стационарният блок включва клиники и/или отделения със или без легла
\n
(2)Клиниките и/или отделенията с легла се разделят на терапевтични и хирургични.
\n
(3)Профилите и минималният брой на леглата в клиниките и отделенията на стационарния блок се определят със заданието за проектиране и медицинските стандарти и в съответствие с Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
\n
(4)Минималният брой на леглата не се отнася за клиниките (отделенията) за интензивно лечение и за оказване на родилна помощ.
\n
(5)При проектирането на клиники и/или отделения по образна диагностика, спешна помощ, диализно лечение и обща и клинична патология не се предвижда разкриване на леглова база.
\n
Чл. 131
\n
(1)Терапевтичните клиники и/или отделения се проектират, като се отчитат възрастовият състав на пациентите, степента им на зависимост от грижи и режимът на достъп, съответстващ на лечебния процес
\n
(2)Терапевтичните клиники или отделения за възрастни обхващат лекарски кабинет, кабинети на началник-отделение и старша сестра, административно помещение с кът за съхранение на текуща документация, функционално-диагностичен кабинет, работна стая за медицински сестри, манипулационна, изолатор за болни, стая за помощния персонал, разливен хранителен офис с чиста и нечиста част или кетърингов хранителен офис, столова (дневна), както и помещенията, посочени в приложение № 3, и други специфични помещения, регламентирани със съответните медицински стандарти.
\n
(3)В клиниките и/или отделенията по психиатрични болести се проектират помещения за зала за групова и индивидуална психотерапия, зала за обучение в дейности от ежедневието, зала за групова почивка, помещение за психологични изследвания (наркологичен кабинет), помещения за тихи и шумни занимания, помещение за арттерапия, културотерапия, манипулационна за функционални вливания, зала за конвулсивна електрошокова терапия, помещение за анестезиология и интензивно лечение към зала за конвулсивна електрошокова терапия, подготвително помещение със санитарен (хигиенен) възел към инсулинова зала, инсулинова зала, помещения за дневно пребиваване за тихи и шумни занимания, помещение за свиждане, лаборатория за психически изследвания, помещение по трудотерапия, кабинет за трудотерапевт, кабинет и манипулационна по невровегетология.
\n
Чл. 132
\n
Клиниките и/или отделенията по детски болести обхващат помещенията съгласно приложение № 3 и приемен сектор със санитарен (хигиенен) възел, болнични стаи със самостоятелен санитарен (хигиенен) възел за хоспитализация на деца от различни възрастови групи, в т.ч. до 2 години, от 3 до 13 години и от 14 до 17 години, болнични стаи за две деца до 2-годишна възраст с майки придружителки, изолатор за дете с майка придружител със самостоятелен санитарен (хигиенен) възел, манипулационна, занималня и помещение за специалистите по здравни грижи
\n
Чл. 133
\n
Хирургичните клиники и/или отделения освен помещенията по чл. 131, ал. 2 обхващат и асептични и септични превързочни стаи, стая за подготовка на болните за операции и клизмено помещение с тоалетна, както и други допълнителни помещения, регламентирани със съответните медицински стандарти
\n
Чл. 134
\n
(1)Спешното отделение включва чакалня с място за информационно обслужване и регистрация на пациентите, лекарски кабинети, кабинет по функционална диагностика, противошокова зала, манипулационна, зала за диагностично уточняване и наблюдение до 24 часа, битово помещение за спешните екипи и съблекалня със санитарен (хигиенен) възел и душ за персонала
\n
(2)Към спешното приемно отделение се допуска разполагането на легла за престой до 24 часа за диагностично уточняване на пациентите.
\n
Чл. 135
\n
Клиниките и/или отделенията по диализно лечение включват съблекалня за болните с помещение за изчакване до започване на диализата, отделни диализни зали за заразени и незаразени пациенти, манипулационна, лекарски кабинет, работна стая за медицински сестри, кът за разпределяне на храна, помещение за обучение на пациенти, помещение за техническа поддръжка и помещение за обратна осмоза
\n
Чл. 136
\n
(1)Клиниките и/или отделенията по обща и клинична патология включват биопсичен сектор (хистологична, цитологична лаборатория, хистотека, регистратура, картотека, имунологична, цитохимична и електромикроскопска лаборатория) и некропсичен сектор (сецирни зали, трупохранилища, помещение за обличане на покойници, помещение за прием на близки и оформяне на протоколи, стая за почивка на персонал и лекарски кабинет)
\n
(2)За инфекциозни и неинфекциозни трупове се проектират отделни трупохранилища и сецирни зали.
\n
(3)Помещението за предаването на покойник на близките му се проектира с директен изход от сградата на лечебното заведение, достъпен за моторни превозни средства.
\n
Чл. 137
\n
Отделението по физикална и рехабилитационна медицина обхваща кабини за електро- и светлолечение, кабини за масаж, помещение за инхалации, зали за групови и индивидуални занимания по лечебна физкултура, зали за механотерапия, трудотерапия и екстензионна терапия, помещения за лечебни вани, подводен душов масаж (тангентор), ръчни и крачни вани, сауна, помещения за студена баня и общо сухо-въздушно охлаждане, басейн, процедурно помещение за парен душ, парно легло и влажни обвивки, кабини за индивидуални топлинни процедури с парафин и лечебна кал, помещение за подготовка на топлинни апликации, помещение за регенериране на лечебна кал и помещение за подготовка и почивка след топлинни процедури
\n
Чл. 138
\n
Административният блок включва административни офиси, зали и кабинети. Видът и площите на помещенията от административно-стопанския блок се определят със заданието за проектиране
\n
Чл. 139
\n
(1)Стопанският блок обхваща помещения за доставка или приготвяне на храна на място, болнична аптека, централна стерилизационна, болнична пералня, болничен хранителен блок, санитарен пропускник за персонала, помещения на инженерните системи (станция за медицински газове, главно разпределително табло (ГРТ) дизел агрегат, отоплителна централа, охладителен център), складово стопанство, работилници, отоплителна централа и охладителен център, гаражно стопанство, съоръжения за събиране и унищожаване на отпадъци и др
\n
(2)Помещенията за приготвяне на храна на място се проектират с необходимите площи съгласно заданието за проектиране и съгласно изискванията на Закона за храните и на Наредба № 5 от 2006 г. за хигиената на храните (ДВ, бр. 55 от 2006 г.).
\n
(3)Болничната аптека се проектира с необходимите помещения и площи съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.
\n
(4)Централната стерилизационна се проектира с необходимите площи и помещения съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 43 от 2013 г.).
\n
(5)Болничната пералня се проектира с необходимите помещения и площи съгласно заданието за проектиране и изискванията на Наредба № 37 за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обществените перални (ДВ, бр. 95 от 1995 г.), като се осигурява възможност за изпиране на биологично замърсено бельо.
\n
(6)Складово-ремонтна база и гаражно стопанство, станция за медицински газове и общоболнични складови помещения и санитарни пропускници за персонала с прилежащите им хигиенни възли, ГРТ дизел агрегат, отоплителна централа и охладителен център се проектират в съответствие със заданието за проектиране.
\n
(7)Броят на гаражните клетки се определя със заданието за проектиране, но той не може да е по-малък от 4.
\n
(8)Съоръженията за събиране и съхранение на отпадъци се проектират с площи и помещения съгласно заданието за проектиране и в съответствие със Закона за управление на отпадъците и Наредба № 1 от 2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (ДВ, бр. 13 от 2015 г.).
\n
Чл. 140(1) Минималната светла височина на помещенията, свързани с провеждането на лечебен процес, в диагностично-консултативния блок и стационара е 2,50 m
\n
(2)В помещенията с източници на йонизиращи лъчения, в операционните, родилните и многофункционалните зали се осигурява минимална светла височина 3 m.
\n
(3)Минималната междуосова широчина на помещенията е, както следва:
\n
1.за диагностично-консултативни кабинети – 3,0 m;
\n
2.за болнични стаи, манипулационни и превързочни – 3,60 m;
\n
3.за процедурни помещения за образна диагностика, за помещения за ендоскопски и урологични процедури и за родилни зали – 4,20 m;
\n
4.за операционни зали – 4,80 m.
\n
(4)Максимално допустимата дълбочина на помещенията с едностранно естествено осветление, свързани с провеждането на лечебен процес, е 6,0 m.
\n
(5)За операционни зали минималната дълбочина на помещенията е 4,80 m, а за родилни зали – 4,20 m.
\n
(6)Минималната широчина на вратите на диагностично-консултативните кабинети и на болничните стаи е 1,1 m.
\n
(7)Вратите на хигиенните възли към болничните стаи се проектират с минимална широчина 0,9 m и се отварят навън.
\n
(8)Вратите на тоалетните за болни с повишена зависимост и контрол се проектират с минимална широчина 1,0 m и се отварят навън.
\n
(9)Вратите в лечебните заведения се облицоват в долната им част с устойчив на механични удари материал.
\n
(10)Минималната широчина на коридорите в новоизграждащи се лечебни заведения е най-малко 2,40 m.
\n
Чл. 141
\n
(1)Подовите настилки в работните помещения и в коридорите се изпълняват от строителни продукти, които позволяват влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат подови настилки на текстилна основа (балатум), с изключение на тези в болничните стаи
\n
(2)В помещенията, в които се изследват и преработват кръв, кръвни съставки и кръвни проби, и в медико-техническите лаборатории подовите настилки се предвиждат водонепропускливи и устойчиви на термични и химични въздействия, изпълнени без фуги и позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
\n
(3)В сервизните и хигиенните помещения подовите настилки се предвиждат водонепропускливи и позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
\n
(4)В операционните и в родилните зали подовите настилки се изпълняват така, че да няма възможност за натрупване на статично електричество.
\n
(5)Стените на болничните стаи, кабинетите, чакалните, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории и коридорите се изпълняват така, че да позволяват влажно почистване.
\n
(6)Манипулационните, стерилизационните, помещенията за разливане на храна и санитарните (хигиенните) възли се облицоват със строителни продукти, които позволяват влажно почистване и дезинфекция в зоната на санитарните прибори, на височина 1,5 m от готов под, а облицовката на работните помещения и миялната на медико-диагностичните лаборатории е на височина 1,8 m.
\n
(7)Стените на операционните и родилните зали, на отделенията за анестезиология и интензивно лечение, за термична травма и за отглеждане на недоносени деца се изпълняват с антибактериални покрития без фуги.
\n
(8)В помещенията за болни с повишена зависимост от грижи и контрол се предвижда остъкляване по коридорните стени, което започва на височина 1,20 m от пода.
\n
(9)В помещенията за лечение на психично болни не се допускат решетки по прозорците и вратите, с изключение на помещенията за лечение на болни с повишена зависимост от грижи и контрол и за обществено опасни болни, за които се предвижда постоянна охрана.
\n
(10)В коридорите на лечебните заведения се проектира парапет за придържане на височина 0,9 m от пода и на разстояние 0,6 m от стената, оразмерен за натоварване 110 N.
\n
Глава десета СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНСТАЛАЦИИТЕ В СГРАДИТЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ Раздел І Изисквания към електрическите инсталации
\n
Чл. 142
\n
(1)В сградите на лечебните заведения се предвиждат електрически инсталации (уредби) за ниско напрежение, захранвани с променливо напрежение до 1000 V с номинална честота 50 или 400 Hz или с постоянно напрежение до 1500 V
\n
(2)При проектирането на захранването и на електрическите инсталации на сградите на лечебните заведения освен изискванията на тази наредба и на медицинските стандарти се спазват и изискванията на наредбите по чл. 76, ал. 2.
\n
(3)Специализираните електрически инсталации в лечебните заведения се проектират съобразно инструкциите на производителя на съответното медицинско или друго специално оборудване.
\n
(4)При проектирането на осветителните инсталации за изкуствено осветление се спазват стойностите на задължителните контролируеми параметри на осветлението за видовете помещения (средната поддържана осветеност Е m , обобщената степен на яркостен дискомфорт UGR и индексът за цветопредаване R a ) съгласно приложение № 4.
\n
(5)Аварийното евакуационно осветление се проектира така, че да осигурява минимална осветеност на пода и на основните проходи 0,5 lx в помещенията и 0,2 lx на откритите територии.
\n
(6)Аварийно работно осветление се осигурява в случаите, при които внезапното изключване на работното осветление (при повреда) и свързаното с него нарушение на нормалното ползване на сградите предизвиква:
\n
1.опасност от травматизъм на места с голямо струпване на хора;
\n
2.нарушаване на нормалното обслужване на болните в операционните блокове, в кабинетите за спешна помощ и в приемните фоайета на лечебните заведения.
\n
(7)Най-малката осветеност на работните повърхности, изискващи обслужване при авариен режим, е 5 % от осветеността на работното осветление при система на общо осветление, но не по-малко от 2 lx в сградите на лечебните заведения и не по-малко от 1 lx за откритите площи.
\n
(8)Аварийно осветление за евакуация на хора се монтира в места с опасност от травматизъм при преминаване на хора, както и на основните проходи и на стълбите, които служат за евакуация на хора от лечебните заведения, където работят или пребивават повече от 50 души, и по стълбите.
\n
(9)Осветителите за аварийно осветление се предвиждат така, че да се отличават от тези за работно осветление по тип, размери или по специално нанесени върху тях знаци. Не се допуска използването на живачни лампи с високо налягане, металхалогенни, ксенонови и други лампи, при които след включването им под напрежение нормалната осветеност закъснява с повече от 0,5 s.
\n
(10)Изходите от помещения, в които може да се намират едновременно повече от 100 души, се оборудват със светлинни указатели, присъединени към мрежата на аварийното осветление.
\n
(11)Осветителите за евакуация на хора от помещения без естествено осветление се присъединяват към независим източник на захранване или се превключват към него автоматично при внезапно изключване на работното осветление (при повреда).
\n
(12)Със заданието за проектиране се обосновава необходимостта от предвиждане на сигнални и охранителни инсталации и инсталации за видеонаблюдение.
\n
Раздел ІІ Изисквания към водопроводните и канализационните инсталации
\n
Чл. 143(1) Водопроводната инсталация за питейно-битови нужди и пожарното водоснабдяване в сградите на лечебните заведения се оразмеряват съгласно наредбите по чл. 78
\n
(2)Водопроводната инсталация за технологични нужди в сградите на лечебните заведения се оразмерява въз основа на заданието за проектиране.
\n
(3)В предоперационните, в операционните зали, в подготвителните към родилните зали, в родилните зали, в инфекциозните отделения и в помещението за изкъпване на новородени се предвиждат водочерпни кранове, управлявани с фотоклетка, или други безконтактни водочерпни кранове, гарантиращи стерилност при работа.
\n
(4)В умивалните на инфекциозните, кожно-венерическите, психиатричните и детските отделения се предвиждат автоматични, термостатични смесителни батерии.
\n
(5)Към водопроводната инсталация в някои високорискови зони, в т.ч. операционни зали, отделения за анестезиология и интензивно лечение, родилни зали, неонатологични и детски отделения, отделения за термична травма, центрове за хемодиализа, се проектират устройства и съоръжения за допълнително третиране на питейната вода, когато със заданието за проектиране се изисква достигане до определени качества на водата.
\n
(6)Водата за специфични медицински нужди трябва да отговаря на съответните медицински стандарти и на заданието за проектиране.
\n
(7)Водата, използвана за производство на гореща наситена пара (като стерилизационна среда), трябва да е в съответствие с БДС EN 285 A2:2010 „Стерилизация. Стерилизатори с водна пара. Големи стерилизатори“ и с качества, еквивалентни най-малко на качествата на питейната вода.
\n
(8)Водопроводната инсталация в местата за обработка и стерилизация на медицинските изделия се проектира с устройства и съоръжения за допълнително третиране на водата за постигане на изискваното качество на водата и с изпускателни кранове за намаляване на обема на остатъчната вода.
\n
(9)Във всички помещения за провеждане на лечебни процедури се осигуряват мивки с течаща студена и топла вода с температура съгласно заданието за проектиране.
\n
(10)За ограничаване на инфекции, причинени от бактерията Legionella, се предвиждат подходящи методи и средства за профилактика на сградната инсталация за гореща вода.
\n
(11)Санитарно-хигиенните помещения към болничните стаи, ползвани от хора с увреждания, се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за поддържане, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
\n
(12)В специализираните болници за активно лечение по педиатрия санитарните прибори се монтират на височина така, че да са достъпни за ползване от деца.
\n
Чл. 144
\n
Отпадъчните води от функционалните структури на лечебните заведения се подлагат на задължително третиране преди заустването им в сградната канализационна инсталация или в канализационната система на урбанизираната територия, както следва 1. от инфекциозни и физиатрични отделения – предвижда се най-малко обеззаразяване;
\n
2.от лаборатории, екарисаж за изгаряне на отпадъци, миялни и помещения за работа с радиоактивни материали – предвижда се третиране на отпадъчните води до достигане на нормите за заустване в канализационната система;
\n
3.от калолечебни помещения и помещения за съхранение и регенерация на калта – осигурява се калоулавяща арматура преди отвеждането на отпадъчните води;
\n
4.от помещения за подготовка на гипсови апликации – предвиждат се утайници за гипс с обем не по-малък от 0,1 m 3 .
\n
Чл. 145
\n
В операционните и родилните зали, в отделенията за анестезиология и интензивно лечение, в отделенията за термична травма и отглеждане на недоносени деца не се допуска разполагането на подови сифони
\n
Чл. 146
\n
В случаите, когато в сградите на лечебните заведения се изисква да се проектира водопроводна инсталация за минерална вода, тя трябва да отговаря на следните специфични изисквания 1. да е изпълнена от тръби, които не променят физикохимичния състав на минералната вода, и от материал и антикорозионно покритие, устойчиви на състава на минералната вода;
\n
2.водопроводната инсталация за термална вода да е проектирана с подходяща топлоизолация;
\n
3.за минерални води, съдържащи газови компоненти, да се проектират напорни водопроводи;
\n
4.максималната скорост на минералната вода в главните клонове на сградната водопроводна инсталация за минерална вода да е, както следва: а) за минерални води, несъдържащи газови компоненти, и за термални минерални води – 0,8 m/s; б) за минерални води, съдържащи газови компоненти – 0,5 m/s;
\n
5.резервирането на минерална вода се допуска само при доказана необходимост;
\n
6.нормите за разхода на вода за лечебни процедури, количеството процедури в час, оразмерителният разход за лечебната процедура и разчетната температура се приемат съгласно техническите параметри на монтираните съоръжения, определени със заданието за проектиране.
\n
Раздел ІІІ Изисквания към системите за отопление, охлаждане и вентилация
\n
Чл. 147
\n
(1)Системите за отопление, охлаждане и вентилация, в т.ч. системите за изграждане на технически „чисти помещения “, в лечебните заведения се проектират съгласно Наредба № 15 от 2005 г
\n
(2)Системите за отопление се проектират като високоефективни системи за осигуряване на нормативните температури на въздуха през зимния период чрез поддържането им в определени граници в пространствата на лечебните заведения.
\n
(3)Системите за охлаждане се проектират като високоефективни системи за климатизация на въздуха и осигуряване на топлинен комфорт в лечебните заведения чрез поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници, в т.ч. в помещенията със специфични изисквания към параметрите на микроклимата. Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и подвижност на въздуха в климатизираните пространства.
\n
(4)Системите за вентилация се проектират за:
\n
1.осигуряване на необходимото количество пресен въздух за хората;
\n
2.улавяне на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им;
\n
3.отвеждане на топлина и влага, отделяни в помещенията, посредством организирано естествено движение на въздуха.
\n
(5)За изпълнение на общите изисквания към лечебните заведения системите за отопление, вентилация и климатизация се проектират така, че да осигуряват нормирания микроклимат в зоната за пребиваване в помещенията.
\n
(6)При проектирането на системите за отопление, охлаждане и вентилация в лечебните заведения, в т.ч. на системите за „чисти помещения“, се спазват следните принципи:
\n
1.приложение на рециркулация на въздуха и рекуперация на топлина;
\n
2.залагане на правилна кратност на въздухообмена, пад в налягането, площ на защитните зони с ламинарен поток, степени на филтрация и класове филтри;
\n
3.осигуряване на правилен баланс на обемите на външния, входящия, изходящия, рециркулационния и отработения въздушен поток.
\n
Чл. 148
\n
(1)Системите по чл. 147 се проектират за осигуряване параметрите на микроклимата в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи. Контролираните параметри на микроклимата са определени в зависимост от видовете лечебни дейности, осъществявани от лечебните заведения, както и от специфичния риск за възникване на вътреболнични инфекции
\n
(2)Изискванията към параметрите на микроклимата за типични помещения в лечебните заведения са дадени в таблицата към информационно приложение № 5, освен ако в заданието за проектиране не са предвидени други по-високи изисквания към контролираните параметри.
\n
Чл. 149Специфичните изисквания при проектиране на системи за отопление в лечебните заведения са следните
\n
1.в части от сгради, в които се предвиждат стаи за недоносени новородени, болни кърмачета, стаи за следоперативен престой, интензивно лечение, родилни зали и родилни стаи, преданестезиологична подготовка, стаи за болни след изгаряния и операционни зали, може да се обособи самостоятелна отоплителна система или самостоятелен отоплителен кръг с осигуряване на възможност за самостоятелно включване, изключване и регулиране на топлоподаването;
\n
2.при отоплителни системи с вентилаторни конвектори този вид отоплителни тела са снабдени с въздушни филтри най-малко от клас G4 съгласно класификацията на филтрите по БДС EN 779 „Въздушни филтри за обща вентилация за отстраняване на частици. Определяне на филтриращата характеристика.“;
\n
3.в помещения за болни деца, в помещения за електролечение, за електрошоково лечение на психично болни, в помещения за възрастни пациенти и за родилки с еклампсия пред отоплителните тела се предвижда предпазна решетка за защита на пациентите от нараняване при удар, като се осигурява възможност за периодично почистване на отоплителните тела;
\n
4.допустимото отклонение при регулиране на зададената температура на въздуха в терапевтичните отделения за деца и новородени не трябва да надвишава 1 °С;
\n
5.допуска се отопляване на помещения чрез системи със загряван под с изключение на следните помещения: лекарски консултативни педиатрични кабинети, детски, манипулационни, филтър и изолационен бокс, помещение за антропометрични изследвания и имунизации, чакални, операционни зали, кабинети за образна и функционална диагностика, помещения за водолечение, помещения за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ), терапевтични отделения за новородени и недоносени деца, родилни зали, самостоятелни родилни стаи, отделения по инфекциозни болести и складове за аптеки;
\n
6.за системи със загряван под се допускат следните средни температури на повърхностите: а) 30 °С – за тавана в зоната на пребиваване; б) 25 °С – за подовата настилка в зоната на пребиваване; в) 45 °С – за стени (със замонолитени серпентини в зоната над 1 m от нивото на готова подова настилка); г) 34 °С – за пода на зали за хидротерапия;
\n
7.радиаторните отоплителни тела за операционна зала са със специално изпълнение за монтаж в чисти помещения, а за други помещения радиаторите са с конфигурация, достъпна за почистване между глидерите и от всички външни страни.
\n
Чл. 150Специфичните изисквания при проектиране на системи за климатизация в лечебните заведения са следните
\n
1.за всички помещения от таблицата към приложение № 5, за които има изискване за поддържане на относителна влажност, се проектират системи за климатизация при зададените в приложението препоръчителни параметри;
\n
2.в помещенията на лечебните заведения в зависимост от тяхната категоризация се поддържа чистота на въздуха в нормативно определения клас чистота съгласно БДС EN ISO 14644-1 „Чисти стаи и свързаната с тях контролирана околна среда. Част 1: Класификация на чистотата на въздуха.“, съответстващ на всяка една от определените 5 категории помещения.
\n
Чл. 151Специфичните изисквания при проектиране на системи за вентилация в лечебните заведения са следните
\n
1.за всички помещения от таблицата към приложение № 5, за които има изискване за въздухообмен с пресен въздух, се проектира механична общообменна (смукателно-нагнетателна) вентилация при зададените в приложението препоръчителни параметри;
\n
2.самостоятелни смукателни вентилационни системи се предвиждат за всички тоалетни, душове, изливни, помещения за инвентар за почистване, складове за мръсно бельо; системите се проектират с обратни клапи след всеки смукател; когато въздухът в помещенията се изсмуква с индивидуални вентилатори, а не с обща вентилационна система, вентилаторите за всяко помещение се предвиждат задължително с автоматично затварящи се клапи;
\n
3.при проектиране на смукателни вентилации по т. 2 помещенията не може да бъдат групирани с помещения на инфекциозни отделения, детски отделения, отделения за новородени и отделения за нуклеарна медицина;
\n
4.за всички помещения без контакт с външен въздух, които не са посочени в таблицата към приложение № 5, се проектира смукателна вентилация, с не по-малко от двукратен въздухообмен, с компенсация на въздух от съседни помещения;
\n
5.в стаите за интензивно лечение на пациенти се осигурява изходящ въздушен поток най-малко 150 m 3 /h, разчетено за един пациент, за ефикасно отстраняване на остатъците от наркотични газове;
\n
6.в помещенията, в които обичайно се намират пациенти, носители на неизвестни патогени (например чакални), се осигурява изходящ въздушен поток най-малко 75 m 3 /h;
\n
7.за помещения, в които се извършват лечебни процедури, свежият въздух се подава непосредствено в помещението в горната му зона;
\n
8.устройствата за нагнетяване на пресен въздух се проектират така, че да осигуряват изменение на направлението на въздушната струя и на количеството въздух;
\n
9.специфичните изисквания за схемите на въздухообмен за различни помещения в болничните и доболничните заведения са, както следва: а) помещенията за преданестезиологична подготовка и операционните зали се проектират с изсмукване на въздуха в долната и горната зона на помещенията; б) в помещенията за електролечение, светлолечение и топлолечение подаването на свежия въздух и изсмукването на замърсения въздух се осъществяват в горната зона на помещението; в) изсмукването на въздуха във фотолаборатории се осъществява от горната зона; г) въздухообменът в помещенията за работа с радиоактивни вещества се определя в зависимост от количеството въздух, изтеглян от радиоактивното оборудване, в съответствие с технологичното задание; д) за помещенията от 1 – 3 група се препоръчва безтурболентна вентилация, при която се подава филтриран въздух от тавана или от вертикална стена; при подаване на пресен въздух от стената изсмукването се извършва през противоположната страна на подаването; е) за помещенията от 5 група въздухообменът се организира по схема „горе – долу“, като изсмукването на въздуха се извършва през решетки, разположени непосредствено над пода; ж) подаването на въздух през перфорирани устройства с ламинарен поток в операционни зали може да се осъществи с до 30 – 40-кратен въздухообмен; допуска се рециркулация на въздуха, като пресният въздух е 30 m 3 /h/m 2 ; устройствата за подаване на пресен въздух са снабдени с абсолютни филтри; з) в помещения с ограничен брой технологични операции и обособени работни места, за които е необходимо да се подава пресен въздух, въздухът се подава непосредствено на работните места; и) за рентгенодиагностичните кабинети и кабинетите за образна диагностика с апарати от закрит тип се предвижда подаване на въздуха в горната зона и изсмукване в горната и в долната зона;
\n
10.скоростите на задвижвания принудително въздух в работната зона не трябва да са по-високи от: а) 0,15 m/s – при температура ≤ 19 °С; б) 0,2 m/s – при температура 22 °С; в) допуска се скоростта на въздуха да е не по-голяма от 0,3 m/s в операционните зали и функционално принадлежащите им помещения при температура в работната зона 24 °С.
\n
Чл. 152
\n
В помещенията, за които няма специфични изисквания за механична вентилация или климатизация, се осигурява естествено проветряване с кратност на въздухообмена най-малко от 0,5 h -1
\n
Чл. 153Системите за отопление, охлаждане и вентилация в лечебните заведения се проектират за осигуряване изпълнението на следните изисквания за чистота на въздуха
\n
1.помещенията с различен клас на чистота да са разделени в съответствие със следните принципи: а) принцип на стесняващия се въздушен поток (потокът е насочен от по-чистото към по-малко чистото помещение и е със скорост не по-малка от 0,2 m/s в мястото на разделението); б) принцип на пада във въздушното налягане (по-малко чистото помещение е винаги с по-ниско/отрицателно налягане спрямо по-чистото помещение, като падът на налягането е най-малко 10 – 15 Ра, но не повече от 20 Ра); в) принцип на физическата бариера (изграждане на непроницаеми бариери между помещенията с различна степен на чистота);
\n
2.основните изисквания към чистотата на въздуха в помещенията на лечебните заведения, категоризирани съгласно БДС EN ISO 14644-1 в зависимост от предназначението и особеностите на различните видове помещения, както и обемът и видът на въздушния поток и класът филтри са определени в таблици 2, 3 и 4 на приложение № 6;
\n
3.помещенията от клас на чистота 5 и от групи 1 и 2 се вентилират чрез беден на турболенции, еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток), преминаващ през високоефективни въздушни филтри; по целесъобразност такива зони може да се създават и в помещенията от групи 3 и 5; в останалите помещения чистотата на въздуха се осигурява чрез нееднопосочен (турболентен) въздушен поток, който при нужда преминава през съответната филтрация;
\n
4.помещенията от група 1 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания: а) да има изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14) еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) и съответна кратност на въздухообмена; в зависимост от класа на чистота третата степен на филтриране може да се осигури с H13; б) зоната на еднопосочния въздушен поток да е с минимална площ от 5,75 до 9 m 2 и да обхваща операционната маса, инструменталната количка и операционния екип; в) скоростта на насочения въздушен поток да е в границите 0,24 – 0,3 m/s; г) разделянето на операционната зала от околните помещения да се осъществява посредством пад в налягането или на принципа на стесняващия се въздушен поток; д) помещенията към операционната зала се проектират с подналягане; при транспортиране на материали в херметически затворени стерилизационни контейнери въздухът в околните помещения към операционната зала се подава през крайно разположени филтри най-малко от клас 9;
\n
5.помещенията от група 2 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания: а) да има изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14) еднопосочен въздушен поток (ламинарен поток) и със съответната кратност на въздухообмена; в зависимост от класа на чистота третата степен на филтриране може да се осигури с H13; б) болничното легло да е изцяло в защитената зона на насочения въздушен поток; в) разделянето на помещенията от група 2 спрямо околните помещения да се осъществява посредством пад в налягането, като се препоръчва непрекъснат (визуален или автоматичен) контрол върху него; г) входът в помещенията от група 2 да е снабден с въздушен шлюз;
\n
6.помещенията от група 3 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания: а) да имат филтрация на въздуха и кратност на въздухообмена, осигуряващи съответната степен на чистота; б) по целесъобразност може да бъде изградена защитна зона с тристепенно филтриран (F7 + F9 + H14 или H13) еднопосочeн въздушен поток (ламинарен поток) и с площ 3,0 – 4,0 m 2 ; в) разделянето на операционната зала от околните помещения да се осъществява посредством стесняващ се въздушен поток или на принципа на пада в налягането; г) обгрижването на пациенти с обширни изгаряния в отделенията по термична травма да се извършва в локална защитна зона с тройно филтриран ламинарен поток;
\n
7.помещенията от група 4 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания: а) да се вентилират по естествен начин, като по целесъобразност в отделни случаи може да се инсталират локални въздухопречистващи системи с филтри от клас 9; б) в операционните зали за пациенти с гнойни и/или анаеробни инфекции е целесъобразно да се изгради защитна зона с ламинарен въздушен поток както за помещенията от група 3; в) помещенията на приемните отделения се категоризират в група 4, с изключение на помещенията за малки хирургични операции (еднодневна хирургия), които спадат към група 3; г) за достъпа на пациенти със съмнение за активна форма на туберкулоза се предвижда отделен вход;
\n
8.помещенията от група 5 се проектират така, че да отговарят на следните основни изисквания: а) да са оборудвани с активен въздушен шлюз на входа/изхода (шлюз с принудително подаване на чист въздух); вратите на шлюза да са с визуална и звукова сигнализация при едновременното им отваряне; разрешава се въздухът от шлюза да се подава към помещението; б) да са разделени от околните помещения, в т.ч. от въздушния шлюз, чрез отрицателен пад в налягането най-малко 15 Ра, като се препоръчва непрекъснат (визуален или автоматичен) контрол на пада в налягането; в) да са с отделна вентилационна система с кратност на въздухообмена не по-малка от 12 h -1 , като при необходимост въздухопроводите за изходящия (отработения) въздух се оборудват с филтри от клас Н13;
\n
9.с оглед постигане на необходимата степен на чистота на въздуха се прилага 2- или 3-степенна филтрация, като за първата степен се допуска използването на филтри от класове F5 или F6; използването на филтри от клас F7 в първата степен повишава експлоатационния живот на филтрите в последващите степени на филтрация; за повишаване на експлоатационния живот на филтрите в първата степен на филтрация се препоръчва монтирането на груб филтър клас G4 пред тях; филтрите от втората степен се предвиждат на достатъчно разстояние от овлажнителя на въздуха, за да се избегне колонизирането с микроорганизми на външната (мръсната) им страна; за избягване на евентуално разпространение на замърсявания чрез изходящия въздух изходните въздухопроводи трябва също да са снабдени с филтри (най-малко от клас G4);
\n
10.по отношение чистотата на въздуха помещенията на болничното звено за централна стерилизация се проектират така, че да отговарят на следните изисквания: а) помещенията на централна стерилизационна се вентилират с въздух, филтриран през крайни филтри от клас 9, като в звеното се оформят три сектора:
\n
–за обеззаразяване (почистване и дезинфекция);
\n
–за опаковане и подготовка;
\n
–за съхранение и издаване на стерилни материали; б) предвид отделяните големи количества топлина и влага, респективно риска от образуване на кондензационна влага в изходните въздухопроводи, вентилирането на помещенията за обеззаразяване, съхранение и експедиция на стерилни материали се предвижда така, че да осигурява достатъчно висока кратност на въздухообмена; допуска се по икономически съображения в този сектор да се подава отработен въздух от по-чистите помещения; в) в сектора за опаковане и подготовка, както и в сектора за съхранение и издаване на стерилни материали се поддържа положителен пад на въздушното налягане; г) в сектора за съхранение и издаване на стерилни материали се взема предвид влагата, която се отделя при изстиване на горещите материали;
\n
11.за помещения, необхванати от групите от 1 до 5, се препоръчва защитна зона с двустепенно филтриранe (G4 + F7).
\n
Чл. 154
\n
Минималните изисквания към помещенията, в които се извършва дейност в областта на кожните и венерическите болести в лечебните заведения, се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва 1. в кабинета по дерматологична козметика се предвижда автономен климатизатор;
\n
2.в кабинета за функционална диагностика на кожата се осигуряват автономен климатизатор и овлажнител на въздуха;
\n
3.в помощното помещение на кабинета за лабораторна диагностика на сифилис и други полово предавани инфекции се предвижда механична вентилация, а в основното помещение за лабораторна дейност – автономен климатизатор, за осигуряване на постоянна температура през различните периоди.
\n
Чл. 155
\n
Минималните изисквания към помещенията за вирусологични изследвания се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва 1. температурата в помещенията, свързани с качеството на извършваните изследвания, е в граници, които не влияят отрицателно върху персонала (стайна температура), и отговаря на изискваната температура от спецификациите на използваната апаратура;
\n
2.въздухът в работните помещения по отношение на влажността, запрашеността и електромагнитните влияния отговаря на изискванията за извършване на предвидените изследвания.
\n
Чл. 156
\n
Минималните изисквания към помещенията, свързани с урологичния кабинет, се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт и са, както следва 1. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;
\n
2.в помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска урология се осигуряват климатици.
\n
Чл. 157
\n
(1)Минималните изисквания към лабораторията по нарушения на дишането по време на сън се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт. Лабораторията се проектира със самостоятелни единични помещения, които имат оптимална звукова изолация, вентилация, температура и регулация на светлината, позволяващи осъществяване на целия спектър изследвания на съня, включително и функционални изследвания през деня
\n
(2)Минималните изисквания към помещенията за диализно лечение се определят в заданието за проектиране при спазване на действащия медицински стандарт. Помещенията се осигуряват с механична вентилация, топлинен комфорт и климатична инсталация.
\n
(3)При проектиране на помещенията, свързани с очни болести, се спазват следните изисквания:
\n
1.предвиждат се системи за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 – 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния – до 35 – 40 %);
\n
2.в операционния блок се проектира самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 МРа);
\n
3.препоръчва се система за климатизация във всяка операционна зала, когато това е предвидено със заданието за проектиране.
\n
(4)За помещението за вземане на кръв и кожни биопсии се спазват следните изисквания:
\n
1.проектира се инсталация за ежедневно следене на показанията на средствата за измерване в помещенията за хладилниците, камерите за дълбоко замразяване и съдовете за течен азот (в случаите на ДНК банка);
\n
2.за механичните камери за дълбоко замразяване и хладилници се препоръчват записващи термометри, свързани с алармена система, инсталирана на място, където може да се чува 24 часа в денонощието.
\n
(5)В помещенията в отделението по неврохирургия се предвиждат:
\n
1.системи за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 – 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния – до 35 – 40 %); препоръчително е наличието на климатична инсталация в следоперативно отделение;
\n
2.система за отопление, като е препоръчително оформянето на самостоятелен кръг за отопление на помещенията на следоперативно интензивно отделение ОАИЛ и на отделенията за детска неврохирургия;
\n
3.излазни точки на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 100 % от леглата в стаите на отделението за интензивно лечение; за 8 % от леглата в отделенията/клиниките по неврохирургия.
\n
(6)За помещенията в хирургичното отделение задължително се осигурява:
\n
1.система за климатизация в следоперативните и оперативните структури;
\n
2.система за отопление;
\n
3.панел с изходи за кислород, сгъстен въздух и за аспирация в стаите на отделението за интензивно лечение.
\n
Чл. 158Асансьорните уредби се определят със заданието за проектиране
\n
Раздел ІV Специфични изисквания към експлоатационните показатели на контролируемите параметри за удовлетворяване на основните изисквания към сградите за здравеопазване
\n
Чл. 159Специфичните изисквания, свързани с носимоспособността на сградите за здравеопазване, са, както следва
\n
1.гранично допустимото натоварване за стенни и покривни обшивки, изпълнени от трислойни стоманени, изолационни, сандвич панели с вътрешен топлоизолационен слой от минерална вата, се определя при деформации (премествания – вертикални или хоризонтални) не по-големи от 1/300 от светлия отвор на подпиране;
\n
2.вертикалното провисване на етажните подови конструкции с лицеви подови покрития от монолитни подови настилки на циментова основа или от керамика без фуги, необходими за удовлетворяване на хигиенните изисквания в отделни функционални пространства в сградите за здравеопазване, не може да е по-голямо от 1/400 от светлия отвор на подпиране;
\n
3.гранично допустимите провисвания се нормират с конкретни стойности не по-големи от 25 mm с оглед ограничаване на деформациите в преградноразпределителните стени и подовите настилки – в случаите на подпорни разстояния, по-големи от 7,2 m.
\n
Чл. 160
\n
(1)Интензивните отделения и зоните за стационарно лечение на новородени и деца в лечебните заведения задължително се предвиждат като самостоятелни защитени или безопасни зони по смисъла на чл. 32, ал. 3 и 4 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
\n
(2)Допуска се, ако е функционално и технически възможно, една защитена зона да обхваща няколко интензивни отделения или стационарни зони при сумарен капацитет не повече от 50 легла.
\n
(3)Капацитетът на защитените (безопасните) зони в случай на пожар в стационарните зони на лечебните заведения за болнична помощ се определя в зависимост от броя на пациентите, пребиваващи в зоната, и допълнителната площ за 30 % от леглата на евакуиращите се хоризонтално от най-голямата съседна зона.
\n
Чл. 161
\n
(1)При разполагане на амбулатории за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ в жилищни сгради или в сгради със смесено предназначение частите от сградите с лечебно предназначение се отделят от останалите части на сградата с жилищно или обществено предназначение с пожарозащитни стени съгласно чл. 22 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, без отвори
\n
(2)Стълбищните клетки, свързващи във вертикално направление разделените части от сградата по ал. 1, се оформят като шахти с минимална огнеустойчивост на стените в зависимост от степента на огнеустойчивост на сградата и със защита на отворите в шахтите със самозатварящи се врати и капаци с огнеустойчивост EI 60, изпълнени от строителни продукти с минимален клас по реакция на огън В.
\n
Чл. 162Подовите покрития на защитените зони по чл. 161 се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В fl
\n
Чл. 163Стенните и таванските покрития на защитените зони по чл. 161 се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В
\n
Чл. 164Главният вход и входовете за болни се проектират без стъпала и навес
\n
Чл. 165
\n
В лечебните заведения за болнична помощ (с болнични легла) изчислителният брой на хората при определяне на броя и широчината на изходите, широчината на коридорите, стълбищните рамена и междинните площадки за евакуационните пътища се определя съобразно броя на болничните легла, умножен с коефициент 2,5
\n
Чл. 166(1) Светлата широчина на стълбищните рамена и площадки не трябва да е по-малка от 1,5 m и не по-голяма от 2,4 m
\n
(2)Стълбищните рамена със светла широчина, по-голяма от 2,4 m, се разделят с парапети, като всяка от разделените части е с максимална широчина 2,4 m.
\n
(3)Стълбищата по пътя за евакуация се предвиждат с наклон не по-голям от 1:1,5, като стъпалата се проектират с височина не по-голяма от 17 cm и с широчина не по-малка от 28 cm.
\n
Чл. 167
\n
В светлата широчина на стълбищата и на коридорите, които са част от евакуационните пътища, не се допуска разполагане на тръбопроводи или части от конструкцията, които да я намаляват под нормативно изискващата се или да създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация
\n
Чл. 168
\n
Подземните коридори, които са част от евакуационните пътища, се проектират с подови сифони и при спазване изискванията на чл. 44, ал. 3 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар
\n
Чл. 169
\n
Във всички зони с експлозивна опасност в сградите на лечебните заведения за болнична помощ се осигуряват предпазни мерки съгласно чл. 285 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар за недопускане на поява на разряди от статично електричество
\n
Чл. 170
\n
(1)За лечебните заведения за болнична помощ с две и повече етажни нива най-малко един от асансьорите за транспортиране на болни в легла (болнични асансьори) е за противопожарни и аварийно-спасителни цели
\n
(2)Асансьорите по ал. 1 се предвиждат със специален пусков ключ така, че при възникване на пожар да е възможно задействането им от спасителните екипи.
\n
Чл. 171
\n
Асансьорите по чл. 170, ал. 1 за противопожарни и аварийно-спасителни цели се проектират при спазване изискванията на чл. 323 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар ЧАСТ ЧЕТВЪРТА СГРАДИ ЗА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА Глава единадесета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
\n
Чл. 172(1) Сградите за култура и изкуства съгласно тази част са, както следва
\n
1.музеи, включително експозиционни зали и фондохранилища;
\n
2.художествени галерии, включително експозиционни зали и фондохранилища;
\n
3.библиотеки, включително хранилища на документи и/или книги;
\n
4.зали с културно-просветно предназначение, кинозали, концертни, оперни, театрални и други зали в областта на културата, при които се очаква едновременно събиране на много хора, наричани за краткост „сгради със зали за зрители и/или посетители“;
\n
5.читалища по смисъла на Закона за народните читалища.
\n
(2)Допуска се след технико-икономическа оценка сградите за култура и изкуства с капацитет, по-малък от 100 посетители, или с полезна площ, по-малка от 100 m 2 , да не отговарят на функционалните и териториалните изисквания, определени в тази наредба, при условие че те отговарят на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и на експлоатационните показатели на контролируемите параметри към тях.
\n
Чл. 173
\n
Сградите, предназначени за читалища, и помещенията в тях се проектират съгласно изискванията на тази наредба в зависимост от спецификата на предвидените със заданието за проектиране дейности
\n
Чл. 174
\n
Необходимият брой места за паркиране към сградите за култура и изкуства се определя съгласно Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии
\n
Чл. 175
\n
В сградите за култура и изкуства с капацитет, по-голям от 200 места за зрители и/или посетители, се предвиждат и изграждат системи за управление и поддържане на вътрешните сградни инсталации и технологичното оборудване Глава дванадесета ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИТЕ СЪС ЗАЛИ ЗА ЗРИТЕЛИ И/ИЛИ ПОСЕТИТЕЛИ
\n
Раздел I
\n
Общи изисквания
\n
Чл. 176
\n
(1)Пред входа и изхода на сградите със зали за зрители и/или посетители се осигуряват свободни зони за зрители/посетители, чиято площ се оразмерява в зависимост от проектния капацитет при показател 1 m 2 за двама души, като общата свободна площ е не по-малка от 30 m 2
\n
(2)Към входовете за внасяне и изнасяне на декори, реквизит, апаратура и сценични съоръжения се осигурява свободен достъп на товарни превозни средства.
\n
Чл. 177(1) Сградите със зали за зрители и/или посетители се състоят от следните функционални пространства
\n
1.зали за зрители и/или посетители със или без сцена, арена или подиуми за прожекции;
\n
2.обслужващи помещения и пространства към зали за зрители и/или посетители (кабини за прожекция, управление на звука, управление на осветлението, преводачески кабини, кабини или помещения за обслужване на радио- и телевизионни предавания и др.);
\n
3.помещения и пространства за обслужване на зрители/посетители;
\n
4.помещения и пространства, необходими за функционирането и обслужването на сградните инсталации и необходимото технологично оборудване.
\n
(2)Пространствата и/или помещенията за сценичните съоръжения, гримьорните, служебните тоалетни, помещенията за изготвяне и съхранение на сценични костюми и реквизити и други, обслужващи сценичните дейности, се предвиждат съгласно заданието за проектиране.
\n
(3)Помещенията и пространствата, необходими за функционирането и обслужването на сградните инсталации и необходимото технологично оборудване, се определят със заданието за проектиране и/или с инвестиционния проект.
\n
Чл. 178
\n
В многофункционалните зали с културно-просветно предназначение с капацитет над 1000 посетители се предвиждат допълнителни обслужващи пространства и постоянни комуникационни връзки за превенция и оперативни действия от страна на полиция, пожарна, спешна медицинска помощ и спасителни екипи с необходимата им техника и оборудване в случаите на природни бедствия, аварии или извънредни ситуации
\n
Чл. 179
\n
(1)Зали за зрители и/или посетители може да се изграждат в подземните и полуподземните етажи на сградите с културно-просветно предназначениe, ако нивото на пода им е на дълбочина до 5 m под нивото на прилежащия терен, като при наличие на сцена сценичната й площ е не по-голяма от 100 m 2
\n
(2)В подземните и полуподземните етажи на сградите с културно-просветно предназначениe не се разрешава разполагането на зали за зрители и/или посетители, когато в тях се предвижда да се провеждат представления за деца.
\n
(3)Когато залите за зрители и/или посетители са с балкон, светлата височина на залата под и над балкона е не по-малка от 3 m, като дълбочината на залата под балкона е най-много 1,5 пъти светлата височина на залата под балкона.
\n
Чл. 180Минималната светла височина в отделни функционални пространства и помещения в залите за зрители и/или посетители е, както следва
\n
1.за помещенията и пространствата, обслужващи посетителите – 3 m;
\n
2.за обслужващите помещения и пространствата към залите за зрители и/или посетители – 2,3 m;
\n
3.за помещенията и пътеките за обслужване на сценичното осветление – 1,9 m.
\n
Раздел II
\n
Изисквания към залите за зрители и/или посетители и към обслужващите ги помещения и пространства
\n
Чл. 181
\n
(1)Капацитетът на залите за зрители и/или посетители се определя въз основа на очаквания брой посетители, като в оразмерителния брой не се взема под внимание броят на участниците в представленията, както и на персонала, осъществяващ поддръжката и обслужването на сградата и провежданите в нея събития
\n
(2)Необходимата минимална площ на едно място за зрители и/или посетители е 1,0 ÷ 1,25 m 2 , а необходимият минимален обем е 5 ÷ 7 m 3 на място. За места със завишени изисквания към условията на комфорт и към достъпа оразмерителната площ за едно място може да достигне 1,6 ÷ 2,0 m 2 , а обемът – до 8 m 3 на място.
\n
(3)При изчисляване на площта за местата за зрители и/или посетители от изчислената площ се приспада площта на сцената, арената или подиума за прожекции и други части от залата, които не се ползват от зрителите и/или посетителите. Оразмерителните площи на местата за зрители и/или посетители се определят, както следва:
\n
1.при места за сядане до маса за писане – за 1 посетител – 1 m 2 ;
\n
2.при места за сядане, подредени в редица – за 2 посетители – 1 m 2 ;
\n
3.при правостоящи – за 2 посетители – 1 m 2 ;
\n
4.при правостоящи места, подредени върху стъпала – за 2 посетители – 1 m 2 стъпало.
\n
Чл. 182(1) Минималните размери на местата за сядане в залите за зрители са: широчина – 50 сm, дълбочина – 45 сm, и височина от пода – 45 сm
\n
(2)Размерите на местата за хора с увреждания се определят съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Минималният брой на местата за хора с увреждания е не по-малък от 4 при капацитет на пространствата за провеждане на събития до 300 посетители. При по-голям капацитет броят на местата за хора с увреждания се определя със заданието за проектиране.
\n
(3)При евакуация от помещения, предназначени за повече от 100 души, се предвиждат мерките, посочени в чл. 64, ал. 1 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
\n
(4)Помещения и зали, предназначени за повече от 100 души, се оборудват със столове, изпълнени от продукти, класифицирани по отношение на реакцията им на огън в съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
\n
Чл. 183
\n
Ходовите пътеки се проектират като рампи с наклон до 10 %. При по-големи наклони се предвиждат стъпала с височина до 17 сm. При преобладаващи посетители деца височината на стъпалата е до 15 сm
\n
Чл. 184(1) Предпазни парапети се предвиждат винаги, освен когато височината на падане е не повече от
\n
1.50 сm за първи ред и за всеки следващ ред при липса на облегалки на местата за сядане;
\n
2.65 cm за всеки следващ ред при наличие на облегалки на местата за сядане.
\n
(2)Предпазни парапети се предвиждат и пред лоджии, емпорета, балкони, галерии, рампи и стълбища и други части в залите за зрители и/или посетители, където има опасност от падане.
\n
(3)Парапетите са с минимална височина 1,0 m и с минимална височина 1,10 m при височина на падане, по-голяма от 12 m, с изключение на следните случаи:
\n
1.0,90 m пред редовете с места за сядане;
\n
2.0,80 m пред редовете с места за сядане, ако первазът на парапета е с широчина най-малко 0,20 m;
\n
3.0,70 m пред редовете с места за сядане, ако первазът е с широчина най-малко 0,50 m;
\n
4.0,65 m между редовете за сядане, ако височината на падане е по-малка от 1 m.
\n
(4)При наличие на отвори в предпазните парапети светлите им размери не трябва да са по-големи от 12 сm и да ограничават възможностите за катерене на деца.
\n
Чл. 185(1) Залите за зрители и/или посетители се проектират с равен под или с частичен амфитеатър
\n
(2)При определяне на профила на амфитеатъра нивото на очите на седналия зрител се приема на 120 сm от пода на залата. Надвишението на зрителния лъч над нивото на очите на седящия отпред зрител се приема 12 сm. При шахматно подреждане на столовете се допуска надвишението да се намали до 6 сm.
\n
(3)В кинозали с равен под не се допуска максималният вертикален ъгъл, образуван от погледа на зрителя от първия ред към центъра на екрана и перпендикуляра към плоскостта на екрана, да надвишава 28°.
\n
(4)При наличие на балкон разстоянието между долния ръб на балкона и зрителния лъч на зрителите от последния ред под балкона, отправен към горния край на екрана в местата за кинопрожекция, е не по-малко от 50 сm.
\n
Чл. 186
\n
Формата и размерите на залите за зрители и/или посетители за прожекция и сценични представления се проектират така, че да се осигурява добра видимост за всеки зрител
\n
Чл. 187(1) В непосредствена близост до залите за зрители и/или посетители се обособяват необходимите обслужващи помещения и пространства
\n
(2)Оразмерителните площи на обслужващите помещения и пространства се определят в зависимост от зададените функции и предвидените дейности, които ще се осъществяват. Функциите и предвидените дейности в обслужващите помещения и пространства се конкретизират в заданието за проектиране.
\n
Чл. 188(1) Изискванията към кинокабините за прожекция се определят със заданието за проектиране
\n
(2)При използване на лазерно осветление източниците на лазерните лъчи не трябва да са насочени към зоните от залите или пространствата за зрители, в които са настанени посетителите. За целта се осигурява зона за сигурност 2,0 m над главите на посетителите.
\n
Чл. 189
\n
Достъпът до обслужващите помещения и пространства се ограничава само за обслужващия и специализирания персонал, като се проектират необходимите за това системи за наблюдение и контрол на достъпа
\n
Раздел III
\n
Сцени и подиуми
\n
Чл. 190
\n
(1)Подът на сцената се разполага на височина 0,80 ÷ 1,05 m над нивото на пода при първия зрителски ред в залата за посетители. Разстоянието от гърба на първия ред столове до сцената, съответно до парапета на оркестрината, е 1,2 m
\n
(2)Сцената и всички свързани с нея помещения се оформят като самостоятелни функционални пространства с отделен вход. Между сцената и залата за зрители и/или посетители се осигурява пряка връзка посредством стъпала или рампа. При капацитет на залата, по-голям от 300 зрители, се предвижда отделен вход (проход) към сценичното пространство за изпълнителите и обслужващия персонал.
\n
Чл. 191Препоръчителните площи за допълнителните пространства към сцените и/или помещения, обслужващи сценичната дейност, са, както следва
\n
1.авансцена – 25 ÷ 80 m 2 ; странична или задна сцена – 80 ÷ 110 m 2 ; сценичен джоб – 25 ÷ 80 m 2 ;
\n
2.оркестрината се оразмерява при 1,2 m 2 на оркестрант при брой на оркестрантите не повече от 40 души; широчината на отвора на оркестрината е не по-малка от 2,5 m; светлата й височина под авансцената е не по-малка от 2,2 m, като конзолното излизане на авансцената над оркестрината е до 1,2 m;
\n
3.гримьорни – 12 ÷ 15 m 2 ; предвиждат се най-малко две гримьорни;
\n
4.складове за костюми и реквизити – 15 ÷ 20 m 2 ;
\n
5.гардероби – 3 m 2 на артист, и съблекални за обслужващия персонал – 2 m 2 на човек;
\n
6.санитарно-хигиенните помещения (тоалетни, бани и помещения с мивки) се оразмеряват в зависимост от броя на персонала и очаквания брой на едновременно участващите в сценичната дейност.
\n
Раздел ІV Изисквания към подиума и екрана за прожекции в зали за зрители и/или посетители
\n
Чл. 192
\n
(1)Пространството непосредствено пред екрана в киносалоните се проектира като подиум с височина от 0,6 до 1,0 m от нивото на пода на първия ред за сядане на зрители. Когато не е предвиден подиум, светлата част на екрана е на височина от 1,2 до 1,5 m над нивото на пода на първия ред на столовете за сядане на зрители
\n
(2)Повърхността на подиума не трябва да е със светъл цвят и бляскава. В открити кинозали подовите покрития на подиума се проектират водоустойчиви и с наклони, които осигуряват отвеждането на попадналите върху него води.
\n
(3)При наличие на подиум долният край на екрана се разполага на височина 0,5 m над пода на подиума.
\n
Чл. 193
\n
(1)Техническите изисквания към характеристиките на екрана се определят със заданието за проектиране в зависимост от използваната техника и технологията за видеопоказ
\n
(2)Разстоянието от светлата част на екрана до акустично обработените странични стени е най-малко 1 m, а до тавана – най-малко 0,7 m, като свободната широчина над горната част на екрана е най-малко 0,6 m. Разстоянието между екрана и акустично обработените стени зад него е 0,9 ÷ 1,5 m.
\n
(3)Нивото на яркостта на отразената от екрана светлина при затъмнена кинозала и прожекция на филм е от 0,5 до 1,5 % от яркостта на екрана без филм.
\n
(4)Стените и таванът в близост до екрана се проектират от материали с коефициент на отражение на светлината не по-голям от 0,1. Стените и пространствата зад екрана се оцветяват в тъмни цветове, предимно в черно.
\n
(5)При широк и широкоформатен екран се предвиждат и предекранни завеси.
\n
(6)Кинозалите на открито се изпълняват от продукти, които са устойчиви или допълнително защитени срещу неблагоприятните въздействия на атмосферните влияния.
\n
Раздел V
\n
Арени
\n
Чл. 194(1) Специфичните функционални изисквания при проектирането на арени се определят в заданието за проектиране в зависимост от конкретното им предназначение
\n
(2)Арената се отделя от публиката с предпазна ограда с широчина 40 сm и височина не по-малка от 50 сm. При манежи за конна езда предпазната ограда е с минимална височина 1,25 m.
\n
(3)Арените и площите, достъпни за зрители, в близост до плувни съоръжения и водни площи се обезопасяват на разстояние най-малко 50 сm от ръба на водната площ.
\n
Раздел VI
\n
Помещения и пространства за обслужване на зрители/посетители
\n
Чл. 195(1) Помещенията и пространствата за обслужване на зрители/посетители в сградите със зали за зрители и/или посетители са, както следва
\n
1.входове и изходи, фоайета, коридори и стълбища;
\n
2.гардероби и тоалетни;
\n
3.места за бързо хранене и консумация на напитки;
\n
4.администрация;
\n
5.складови помещения.
\n
(2)Нормативните показатели на микроклимата и хигиената и опазването на здравето на хората в отделните функционални пространства се постигат чрез проектиране и изграждане на съответните сградни инсталации, стенни покрития, подови настилки и изолации на сградата.
\n
Чл. 196
\n
(1)Светлата височина на изходите, коридорите и стълбищните рамена, включително междуетажните стълбищни площадки, и на евакуационните пътища се определя съгласно чл. 41 от Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като се приема всички входове и изходи за зрители/посетители да са с минимална светла широчина 1,2 m
\n
(2)Стъклените врати, преградите и отваряемите фасадни отвори по достъпните маршрути за хора с увреждания се маркират съгласно нормативните изисквания за достъпност на хората с увреждания.
\n
(3)Вътрешните врати за зрители/посетители са със светла широчина не по-малка от 1 m.
\n
(4)Въртящи и кръстосани врати се допускат, ако конструкцията им позволява постоянно да са отворени с пълните им светли размери в случаите на необходимост и при условие, че образуват проходи, успоредни на посоката на движение, с минимална светла единична широчина най-малко 0,9 m, както и в случаите, при които въртящата се врата е дублирана от странично окачени отварящи се навън врати с необходимата минимална широчина.
\n
Чл. 197
\n
Фоайетата и местата за изчакване, предвидени преди преминаването на зрителите/посетителите през системите за контрол на достъпа, се оразмеряват при площен показател 0,3 ÷ 0,5 m 2 на едно място за зрители или посетители. За кинозали и концертни зали се приема долната граница
\n
Чл. 198
\n
(1)Касите за продажба на билети към сградите със зали за зрители и/или посетители се предвиждат при възможност като самостоятелни пространства с достъп на външни лица или обособени във входните фоайета в близост до входа на сградите. Препоръчителният оразмерителен площен показател за касите за продажба на билети е 0,05 ÷ 0,07 m 2 на зрителско място
\n
(2)Височината на гишето за продажба на билети е 0,95 ÷ 1,05 m, а за публика, състояща се предимно от деца – до 0,9 m.
\n
Чл. 199
\n
Стълбите и стълбищата, коридорите, входовете и изходите се оразмеряват съгласно Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания
\n
Чл. 200
\n
Не се допуска наличието на единични стъпала по дължината на коридорите. При промени в нивата по коридорите, по-големи от 2 cm, се предвиждат проектни решения за тяхното преодоляване от хора с намалена подвижност
\n
Чл. 201
\n
(1)Гардеробите се разполагат на места така, че посетителите след получаване на връхните си дрехи по най-краткия път да могат да излязат навън, без да пречат на движението на другите посетители
\n
(2)Пред гардероба се осигурява манипулационна площ с широчина 3 m за зрители/посетители. При техническа възможност гардеробите в кина, театри и концертни зали може да се проектират и с двустранно използване.
\n
(3)Необходимата площ за гардеробите се изчислява при показател 0,1 m 2 на зрителско място, като при изчисленията се използват 70 % от капацитета като брой зрители/посетители.
\n
(4)Обслужващият плот на гардеробите се оразмерява при показател на 1 m да се обслужват до 30 посетители. Манипулационната площ за обслужващия персонал зад плота се предвижда с широчина 1,5 m.
\n
Чл. 202
\n
(1)Тоалетните за посетители в сградите със зали за зрители/посетители се проектират отделно за мъже, за жени и за хора с увреждания. Минималният брой на клозетните кабини за посетители се определя съгласно таблица 13. При изчисляването стойностите се закръгляват до по-голямото цяло число Таблица 13 Посетители Тоалетни за жени Тоалетни за мъже клозетни кабини клозетни кабини писоари До 1000 на всеки 100 1,5 0,5 1,2 Над 1000 на всеки 100 1,0 0,3 0,6
\n
(2)Тоалетните се предвиждат на всеки етаж с достъп от фоайето.
\n
(3)Във всяка тоалетна се предвижда пространство за мивки при оразмерителен показател на две клозетни кабини – една мивка. Препоръчва се броят на клозетните кабини или писоарите в една тоалетна да е не по-голям от 6.
\n
(4)Тоалетните за хора с увреждания се предвиждат и изграждат в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, при оразмерителен показател до десет места за хора с увреждания – една тоалетна.
\n
Чл. 203
\n
(1)Когато в сградите на театрите, кината, читалищата и многофункционалните зали с културно-просветно предназначение се предвиждат места, където се предлагат храни и напитки, при проектирането им се спазват изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за хигиената на храните
\n
(2)При обособяване на пространство или предвиждане на помещения за предлагане за консумация на напитки и готова храна (пакетирани сандвичи и закуски, ядки, готови сладкарски и захарни изделия) прогнозната оразмерителна площ се определя при показател 0,04 ÷ 0,05 m 2 на зрителско място и е в границите 10 ÷ 15 m 2 , със складова база до 5 m 2 .
\n
Чл. 204(1) В сградите със зали за зрители/посетители се осигурява пропускателен режим, който гарантира безопасен и контролиран достъп на зрителите/посетителите
\n
(2)Служебните и складовите помещения се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за вида и броя на персонала (работни помещения, тоалетни и др.), за съхранение на инвентар и продукти, свързани с експлоатацията и поддържането на сградата, както и за обслужване на вътрешните сградни инсталации и технологичното оборудване.
\n
(3)Достъпът до пространствата и помещенията за служебно ползване се ограничава за посетителите.
\n
Чл. 205
\n
(1)Техническите изисквания към оборудването за видеопредставяне и пространствата за обслужване и видеопредставяне се определят със заданието за проектиране. Изискванията към мерките за обслужване и поддържане се определят с проектната документация и в съответствие с указанията за експлоатация на производителя на използваното оборудване
\n
(2)При проектирането и избора на асансьорите, машините и друга обслужваща техника се спазват нормативните изисквания към тях, както и специфичните изисквания на заданието за проектиране въз основа на технико-икономически анализ.
\n
Раздел VII
\n
Специфични изисквания към сградните инсталации
\n
Чл. 206(1) Сценичното осветление се предвижда съгласно изискванията на заданието за проектиране
\n
(2)Аварийно осветление се предвижда във:
\n
1.залите за зрители;
\n
2.пространството на сцените;
\n
3.всички помещения, които са с площ, по-голяма от 20 m 2 , и които се използват за репетиционни зали и други дейности;
\n
4.помещенията с електрическо оборудване и управление на електрическите инсталации и захранване на строежа;
\n
5.евакуационните пътища.
\n
(3)Аварийното осветление се проектира така, че да може да работи със собствено захранване най-малко три часа.
\n
(4)Осветеността на аварийното осветление за всички функционални пространства е 1 lx, за сцената – 3 lх, и за цирковите арени и други места за провеждане на събития с атрактивни светлинни ефекти – 15 lx.
\n
(5)При необходимост от затъмняване на залите за зрители аварийно осветление се предвижда само над вратите, обходните пътеки и стълбите.
\n
Чл. 207
\n
(1)На сцените освен сценичното и аварийното осветление се предвижда и дежурно осветление, осигуряващо нормално осветление по време на репетиции, строеж на декор и почистване на сцената, с осветеност 300 lx (изпълнява се като студено луминесцентно или светодиодно осветление). За всички отделни зони (галерии, мостове, технически таван и др.) се предвиждат локални ключове, а общата осветителна уредба се управлява най-малко от три места – приоритетно от кабината за осветление, от входа на сцената и от сценичното табло (разговорна уредба)
\n
(2)На сцените се предвижда и работно синьо светодиодно осветление за всички работни места (работна галерия, товарна галерия, осветителни мостове) и в зоните на движение около сценичното пространство с осветеност 15 lx.
\n
(3)Работното синьо светодиодно осветление се проектира така, че да не осветява сценичната площ.
\n
(4)Работното синьо светодиодно осветление се управлява от две места – приоритетно от кабината за осветление и от сценичното табло.
\n
Чл. 208
\n
Когато се изисква със заданието за проектиране, на сцената или в непосредствена близост до нея се предвиждат изводи за топла и студена вода, както и канализационен клон за включване на работещите с вода съоръжения
\n
Чл. 209
\n
(1)Системите за отопление, вентилация и климатизация се проектират, като температурата на въздуха в помещенията се изменя от 22 ± 2 °С при зимни условия до 24,5 ± 1,5 °С за летен режим, а относителната влажност е 40 ÷ 50 % през зимата и 50 ÷ 55 % през лятото
\n
(2)Системите за отопление, вентилация и климатизация на сцената и в залата за зрители се проектират разделени и с автономни функции.
\n
Чл. 210(1) Вентилацията за залите за зрители и посетители се проектира за пълен капацитет с общообменна вентилационна система
\n
(2)За зали с постоянно разположение на столовете се предвиждат нискоскоростни системи за климатизация с постоянен дебит.
\n
(3)За зали с различни нива се предвиждат многозонови системи за климатизация с допълнителни подгреватели.
\n
(4)За зали с многофункционално предназначение се проектират системи за климатизация с променлив дебит.
\n
(5)В залите и във фоайетата се поддържа надналягане.
\n
Чл. 211
\n
Вентилацията на пространства, като фоайета, коридори, бюфети и други помещения към залите за зрители и/или посетители се проектира съгласно изискванията на заданието за проектиране
\n
Чл. 212
\n
Системите за отопление за залите за зрители и посетители се оразмеряват за празна зала без осветление и без работа на монтираните уреди. За зали с капацитет до 200 души отоплението се предвижда така, че да покрива 100 % от топлинните загуби, а за зали с повече от 200 души – около 70 % Раздел VІІІ Специфични изисквания към експлоатационните показатели на контролируемите параметри за удовлетворяване на основните изисквания за безопасност при пожар, хигиена, здраве и околна среда и защита от шум към сградите със зали за зрители и/или посетители
\n
Чл. 213
\n
Дървените елементи на сцените в залите за зрители се изпълняват в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите по отношение на реакцията им на огън
\n
Чл. 214(1) Завесите на сцените се изпълняват така, че да не достигат до пода и да могат да се придвижват лесно
\n
(2)Завесите на сцените се предвиждат така, че да се затварят или отварят за 30 s и да издържат на натиск в двете посоки до 450 Ра, без да се нарушават техните функции.
\n
(3)При широчина на завесата, по-голяма от 8 m, се предвиждат устройства за точното й придвижване.
\n
(4)При отварянето и затварянето на завесата се предвиждат инсталации, осигуряващи звуков и светлинен сигнал.
\n
(5)Декорите, завесите и драпериите, които се използват в залите за зрители, се предвиждат така, че да отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите по отношение на поведението им при горене.
\n
Чл. 215
\n
На отвора на сцените в зали за зрители с повече от 800 места се монтира пожарозащитна завеса за предотвратяване проникването на дим и топлина. Пожарозащитната завеса се предвижда с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост най-малко ЕI 90. Спускането на пожарозащитната завеса се предвижда най-малко от две места със скорост не по-малка от 0,2 m/s, като освен механично се осигурява и ръчно спускане със звуков сигнал
\n
Чл. 216
\n
При сцени на зали за зрители с повече от 800 места се предвижда обходна пътека между външните стени на сцената и периметъра на сценичните декори с широчина 1,5 m, която осигурява евакуацията на артистите и сценичните работници в случаите на пожар и която трябва винаги да е свободна
\n
Чл. 217Експлоатационните показатели на параметрите на микроклимата за залите за зрители или посетители са, както следва
\n
1.максимална температура през зимата – 22 ± 2 °С, през лятото – 26 ± 1,5 °С;
\n
2.относителна влажност на въздуха 40 ÷ 60 %;
\n
3.стойност на средната поддържана осветеност Е m 300 lx;
\n
4.обобщена степен на яркостен дискомфорт – UGR 22;
\n
5.индекс за цветопредаване – R a 80;
\n
6.пресен въздух – от 14,4 m 3 /h до 36 m 3 /h на зрител/посетител.
\n
Чл. 218
\n
(1)Към част „Архитектурна“ на инвестиционния проект за сгради със зали за зрители и/или посетители се изработва акустичен проект, който включва обяснителна записка заедно с приетите акустични решения по отношение на залите
\n
(2)Ограниченията за експозиция на шум към съседните строежи са съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).
\n
Глава тринадесета МУЗЕИ. ХУДОЖЕСТВЕНИ ГАЛЕРИИ Раздел І Функционални и планировъчни изисквания, включително и специфични изисквания към обзавеждането и/или технологичното оборудване
\n
Чл. 219Функционалната структура на музеите и художествените галерии съдържа най-малко следните функционални пространства
\n
1.фондохранилища;
\n
2.експозиционни пространства (зали, галерии или открити площи);
\n
3.лаборатории за консервация, реставрация и научна обработка на музейните колекции и експонати;
\n
4.помещение/помещения за първоначална обработка на културните ценности;
\n
5.обслужващи, стопански и административни пространства, в които се осъществяват следните дейности: а) обслужване на посетителите; б) охрана и опазване на музейното имущество и контрол на достъпа и спазване на вътрешния ред за посещение; в) поддържане на строежа, на вътрешната инфраструктура, на музейните съоръжения и на сградните инсталации; г) продажба на брошури, фотоматериали, магнитни дискове, сувенири, популяризиращи музейните колекции; д) предлагане на храни и напитки за посетителите и/или обслужващия персонал.
\n
Чл. 220
\n
(1)Фондохранилищата се проектират и изграждат в съответствие с функционалните изисквания към тях, определени с Наредба № Н-6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове (ДВ, бр. 2 от 2010 г.), както и съобразно специфичните технически изисквания на заданието за проектиране за създаване на подходяща микросреда за съхранение и запазване на културните ценности и музейните предмети
\n
(2)Входовете/изходите, коридорите и пространствата във фондохранилищата се проектират така, че да осигуряват предпазването на движимите културни ценности и музейните предмети от случайни повреди или други увреждания.
\n
(3)Фондохранилищата се проектират със системи за поддържане на параметрите на микроклимата в зависимост от изискванията към съхранението на движимите културни ценности или музейните предмети.
\n
(4)Достъпът до фондохранилищата е ограничен и контролируем.
\n
Чл. 221В сградите на музеите и художествените галерии се предвиждат помещения за извършване на следните дейности
\n
1.първична обработка на движимите културни ценности/музейните предмети (инвентиране, регистрация и научна обработка), както едно или повече изолационни помещения за тяхното обеззаразяване, проверка, почистване и междинно съхраняване след използването им извън фондохранилището, в случай че има съмнения, че са заразени с биологични вредители;
\n
2.съхраняване, оглеждане, заснемане, документиране и опаковане на експонатите при подготовка на изложби.
\n
Чл. 222(1) В сградите на музеите се проектират лаборатории за специализирани дейности, когато това се изисква със заданието за проектиране
\n
(2)Достъпът до лабораториите се предвижда забранен за посетители и ограничен за обслужващия персонал по поддържане на сградните инсталации и хигиената.
\n
Чл. 223
\n
(1)Експозиционните пространства в музеите и художествените галерии се проектират като пространства за представяне на културни ценности с контролиран обществен достъп
\n
(2)Закритите експозиционни пространства се проектират така, че да отговарят на следните технически изисквания:
\n
1.да осигуряват сигурна защита срещу кражби или физическо увреждане, срещу въздействия от огън, влага или изсушаване и запрашване и неблагоприятното въздействие на слънчевите лъчи върху експонатите;
\n
2.да предотвратяват всяко неблагоприятно въздействие на слънчевата светлина върху експонатите, като за целта повърхностите на стените и таваните се обработват (матират) и се полагат покрития с подходящи коефициенти на отражение на повърхностите, без да се нарушава осветеността на експонатите;
\n
3.да отговарят на определени параметри за микроклимат, чрез които се осигуряват необходимите условия за съхранение на експонатите;
\n
4.да създават благоприятни условия на посетителите за визуален контакт, подробно разглеждане и точно възприемане на културните ценности.
\n
(3)Обемно-планировъчните размери на отделните експозиционни пространства са във функционална зависимост от предвиждания брой, вид и размери на излаганите културни ценности, както следва:
\n
1.разстоянието от мястото за посетители до изложените културни ценности е не по-голямо от 10 m;
\n
2.оразмерителната площ за една картина върху вертикална стена се приема в границите 3 ÷ 5 m 2 , а съответстващата й площ от пода – 6 ÷ 10 m 2 за картина;
\n
3.оразмерителната площ на местата за правостоящи посетители е 1 m 2 за един посетител, ако не са определени други изисквания;
\n
4.изискванията към експозиционните площи за хоризонтални витрини за експозиция се определят със заданието за проектиране.
\n
(4)Изкуственото осветление в експозиционните пространства със смесено изкуствено и естествено осветление се предвижда само като горно осветление с необходимите защити за ограничаване на вредните влияния от слънчевата светлина (UV-лъчения, видима и IR-радиация). Степента на осветеност се определя в зависимост от светлинната чувствителност на експонатите и се избира в границите 50 ÷ 300 lx, като съотношението между осветеността на чувствителните към нечувствителните към светлина експонати е 1:6.
\n
(5)Когато няма специфични изисквания към параметрите на микроклимата в експозиционните пространстава, се предвиждат и изграждат системи за поддържане на следните стойности на параметрите:
\n
1.температура на въздуха – 18 ÷ 20 °С;
\n
2.относителна влажност (RH) – 55 ÷ 65 %.
\n
(6)За движими културни ценности, при които има специфични изисквания към параметрите на микроклимата за тяхното съхранение и експозиция, се проектират витрини с възможности за въвеждане на индивидуален климатичен режим за осигуряване на необходимите условия.
\n
Чл. 224
\n
В зависимост от специфичните изисквания на заданието за проектиране в музеите и художествените галерии може да се предвиждат следните обслужващи пространства и помещения за посетителите 1. каса за продажба на входни такси и/или билети;
\n
2.гардероб в близост до входа или изхода;
\n
3.информационен център, включващ служба за екскурзовод и/или предоставяне на мобилна информационна техника;
\n
4.тоалетни с необходимите указателни табели за местоположението им; най-малко една от тоалетните се проектира достъпна за хора с увреждания;
\n
5.помещения или пространства за предлагане на храни и напитки;
\n
6.магазин за сувенири, информационни материали и др.;
\n
7.при експозиции на открито – площи за почивка, например зелени площи или места за сядане, сенници и др.;
\n
8.стаи за майки с малки деца – когато се изискват със заданието за проектиране.
\n
Чл. 225
\n
(1)В музеите и художествените галерии се предвиждат система от указателни табели и информационно описание на музейните обекти и сгради, както и схеми за маршрутите на посещение
\n
(2)За улесняване на достъпа на хората с намалена подвижност се поставят лесни за разбиране и контрастни указателни и насочващи табели и символи, пиктограми и маркировка и се създава необходимата достъпна архитектурна среда в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
\n
Чл. 226
\n
(1)Проектирането и осъществяването на дейностите по физическа защита и опазване на културните ценности се основават на анализ на възможните рискове за посегателства, нанасяне на щети или унищожаването им. Анализът включва следните рискове 1. кражби;
\n
2.вандализъм;
\n
3.възникване и разпространяване на пожар;
\n
4.природни бедствия, аварии или извънредни ситуации;
\n
5.други опасности, в т.ч.: а) рискове от повреди във вътрешните сградни инсталации; б) нарушаване на механичното съпротивление на ограждащите конструкции и дограмата (прозорци и врати), както и на музейните съоръжения и експозиционното обзавеждане; в) технически недостатъци на системите за наблюдение и охрана – при съществуващи обекти.
\n
(2)Видът на системите за физическа защита за всяко функционално пространство в музеите и в художествените галерии се определя за всеки конкретен строеж въз основа на анализа на възможните рискове по ал. 1 и техническите изисквания към системите за охрана и контрол на достъпа в заданието за проектиране.
\n
(3)Техническите изисквания към елементите на сградата, произтичащи от изискванията за сигурност и ограничаване на достъпа, са, както следва:
\n
1.ограждащите стени, тавани и подове се проектират с масивна конструкция от стоманобетон, бетон или зидария от плътни градивни тела; при използване на стоманена конструкция с леки неносещи ограждащи стени последните се усилват допълнително със стоманени листове или решетъчни обшивки, възпрепятстващи проникването през тях;
\n
2.с изпълнението на дилатационните фуги на покривните и сутеренните изолации и със заустването на водосточните и канализационните тръби се ограничават възможностите за достъп на насекоми, паразити и/или гризачи в музейните пространства;
\n
3.вратите и прозорците се проектират с оценен клас на устойчивост срещу взлом най-малко RC 4 или по-висок съгласно БДС EN 1627 „Врати, прозорци, окачени фасади, решетки и капаци. Устойчивост срещу взлом. Изисквания и класификация.“; при наличие на изискване за запазване на врати или прозорци, които са културни ценности, се предвиждат вътрешни дублиращи врати и прозорци с необходимата сигурност; за защита от навлизане на насекоми се предвиждат предпазни мрежи (комарници); монтаж на защитно остъкляване, устойчиво срещу ръчна атака и с клас на устойчивост, съответстващ на този на съответния прозорец или остъклена врата, се прилага при незащитени с решетки или капаци (щори) достъпни прозорци, остъклени основни врати и изградени стъклени прегради в обектите; монтираните заключващи устройства са с клас на сигурност, отговарящ на класа на устойчивост на взлом на съответната врата, прозорец или капак; подмяната на заключващите устройства е възможна само с такива, които притежават същия или по-висок клас на устойчивост срещу взлом;
\n
4.отворите, които се предвиждат проходими и се обезопасяват срещу проникване през тях с метални решетки, са със следните размери на напречното сечение: а) с правоъгълна форма с размери ≥ (400 х 250 mm); б) с елипсовидна форма с размери ≥ (400 х 300 mm); в) с кръгла форма с диаметър ≥ 350 mm;
\n
5.предпазните решетки са с размери на клетката не по-големи от 100 х 200 mm, изработени от кръгли ф 18 или квадратни 16 х 16 пръти, заварени в кръстовищата на пресичане и анкерирани надеждно по периметъра на отвора, като подвижните решетки са на панти с необходимите заключващи устройства;
\n
6.при извършване на ремонтно-възстановителни работи по фасадните стени на музеите и художествените галерии се предприемат съответните допълнителни мерки за сигурност срещу нерегламентиран достъп в сградите от временните строителни съоръжения (скелета, подемници или кранове).
\n
Чл. 227(1) Изискванията към пространствата и помещенията за административно обслужване на музеите и галериите се определят със заданието за проектиране
\n
(2)Стопански (служебни и складови) помещения се проектират в съответствие с изискванията на заданието за проектиране за съхранение на инвентара и продуктите, свързани с експлоатацията и поддържането на строежа, за обслужване на вътрешните сградни инсталации и технологичното оборудване, както и за битово обслужване на персонала (гардероби, места за почивка и хранене). Достъпът до тези помещения се ограничава за посетителите.
\n
Чл. 228
\n
(1)Със заданията за проектиране на музеите и на художествените галерии се определя необходимостта от предвиждане на многофункционални пространства в тях, в които да се провеждат културно-просветни и/или образователни проекти и събития
\n
(2)При планирането и изпълнението на многофункционалните пространства се предприемат мерки за опазване на наличните в тях културни ценности така, че да не се намалява функционалността на пространствата и едновременно с това да се осигурят комфорт за посетителите и достъпност за хората с увреждания.
\n
(3)За многофункционалните пространства в музеите или в художествените галерии се прилагат основните изисквания към контролируемите параметри на сградите със зали за зрители и/или посетители.
\n
Чл. 229
\n
При проектирането на нови сгради и строежи за музеи и изложбени галерии се вземат под внимание и изискванията за устойчивото им развитие при отчитане на обществения интерес и бъдещите социални потребности на обществото
\n
Раздел II
\n
Специфични изисквания към сградните инсталации в музеите и художествените галерии
\n
Чл. 230
\n
Контролът на работата на вътрешните сградни инсталации е неразделна част от системата за мониторинг и контрол на параметрите на микроклимата, която е снабдена с автоматичен запис на показателите във времето, с информационна сигнализация в системата за сигурност и е съобразена с възможностите за естествена вентилация на отделните функционални пространства
\n
Чл. 231(1) Аварийно осветление се предвижда във
\n
1.всички пространства, достъпни за посетители;
\n
2.помещения с електрическо оборудване и управление на електрическите инсталации и захранването на сградата;
\n
3.евакуационните пътища.
\n
(2)Аварийното осветление се проектира така, че да може да работи със собствено захранване най-малко три часа.
\n
(3)Осветеността на аварийното осветление е 1 lx.
\n
Чл. 232
\n
Външното осветление се свързва със системата за видеонаблюдение, със сензорите и датчиците за контрол на движението и достъпа и се оборудва с автоматична система за включване и изключване в зависимост от нивото на естественото осветление. Осветителните тела на външното осветление се предвиждат с вътрешно захранване без възможност за използване от външната страна
\n
Чл. 233
\n
За фондохранилищата се предвижда осветителна уредба за изкуствено осветление с осветеност 200 lx на нивото на пода. Не се допуска да се предвиждат светлинни източници с нажежаема жичка, както и друг светлинен източник, генериращ топлина
\n
Чл. 234
\n
(1)За осветление в експозиционните пространства може да се предвиждат фиброоптични осветителни системи с генериращи светлината елементи, разположени достатъчно далече от осветявания предмет, за да не го повредят
\n
(2)В експозиционните пространства, в които се експонират чувствителните към светлината културни ценности, нивото на обща осветеност върху изложения експонат не трябва да е по-високо от 50 lx.
\n
(3)Не се допуска в близост до витрините за експозиция да се предвиждат светлинни източници с нажежаема жичка, както и друг светлинен източник, генериращ топлина.
\n
(4)Регулирането, подборът и художественото моделиране на необходимото осветление се извършват съобразно параметрите, осигуряващи безвредно оптично лъчение.
\n
Чл. 235
\n
(1)В сградите на музеите и художествените галерии се проектира система за видеонаблюдение, която обхваща задължително входовете/изходите, фоайетата, коридорите, стълбищата, експозиционните пространства и достъпа до фондохранилищата
\n
(2)За наличието на система за видеонаблюдение служителите и посетителите се информират с информационни табели и знаци.
\n
(3)Не се допуска монтирането на датчици за видеонаблюдение в тоалетните кабини.
\n
Чл. 236В експозиционните пространства и в отделенията на фондохранилищата се предвиждат паникбутони или други комуникационни средства, свързани с охраната на сградата
\n
Чл. 237В музеите и в художествените галерии се предвиждат системи и оборудване с оглед улесняване на информираността на хората с увреждания за излаганите експонати
\n
Чл. 238
\n
Не се допуска разполагането на ВиК инсталации и на инсталации за газ във или в непосредствена близост до помещенията, използвани за фондохранилища, освен когато това е необходимо за цели, пряко свързани със съхранението на музейните колекции
\n
Чл. 239(1) Инсталациите, осигуряващи температурно-влажностен контрол, филтриране на въздуха и проветряване, се свързват към централен пулт за наблюдение и управление
\n
(2)Централният пулт за наблюдение и управление се проектира в различна от участъка за съхраняване пожарозащитна зона или в отделна сграда.
\n
(3)Вентилационните и климатичните инсталации в експозиционните пространства за културни ценности или музейни предмети, изискващи специални условия на съхранение, и във фондохранилищата се проектират така, че да осигуряват предвиденото в заданието за проектиране качество на въздуха.
\n
(4)Филтриращата система се поддържа редовно в съответствие с указанията на производителя за експлоатация на използваното оборудване.
\n
Чл. 240
\n
Фондохранилищата се оборудват с уреди за следене на параметрите на микроклимата. Индикаторните датчици се разполагат така, че да осигуряват показания, представителни за цялото наблюдавано пространство, при отчитане на всички възможни екстремални условия, като например близост до външни стени или близост до източници на топлина или проветряване
\n
Чл. 241
\n
(1)Изборът на асансьорни уредби се извършва при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и общественообслужващи сгради, като при сгради с повече от един етаж над терена се предвижда най-малко един пътнически асансьор