Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

Държавен вестник Народно събрание брой: 33, от дата 26.4.2016 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност УКАЗ № 107 На основание чл. 98, т. 4 от Кон

§ 1, т.

1д от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

„Командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или работник – гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава.
„Лице от български произход“ е лице по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
„Лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ е всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за издаване на разрешение за пребиваване и работа на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на Република България.
„Местен работодател“ е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
„Местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители“ е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави.
„Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава“ е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта.
„Незаконно пребиваващ“ е лице по смисъла на § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
„Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
„Приемащо предприятие“ е поделение на предприятието или предприятието, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България, в което е преместен работникът – гражданин на трета държава, при вътрешнокорпоративен трансфер.
„Първа държава членка“ е държавата членка по смисъла на § 1, т. 1б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
„Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“

§ 1, т.

1ж от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България. 19. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер“

§ 1, т.

1з от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

„Разрешение за сезонна заетост“ са документите по смисъла на чл. 24к и 24л от Закона за чужденците в Република България.
„Разрешение за сезонен работник“

§ 1, т.

1и от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

„Регулирана професия“ е професията по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации.
„Ръководител“ е лицето, което заема висша ръководна длъжност и работи под надзора на собственика или на колективен орган за управление на приемащото предприятие, като: а) управлява приемащото предприятие или негова административна структура; б) контролира и упражнява надзор върху работата на друг професионален или управленски персонал или на служители, извършващи контрол; в) дава препоръки при наемане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение, както и за други действия, касаещи правата и задълженията на работниците и служителите.
„Сезонен работник“ е гражданин на трета държава, който запазва основното си място на пребиваване в трета държава и пребивава законно и временно на територията на Република България, за да извършва сезонна работа, въз основа на един или повече срочни трудови договори, сключени пряко с работодател, чието седалище е в Република България.
„Сезонна работа“ е работа, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината посредством повтарящо се събитие или поредица от събития, свързани със сезонни условия, при които необходимостта от работна ръка е значително по-голяма, отколкото при обикновени текущи работи.
„Синя карта на Европейския съюз“

§ 1, т.

1г от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

„Служител-стажант“ е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера.
„Специалист“ е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие.
„Членове на семейството на български гражданин“ са лицата по смисъла на чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България.
„Членове на семейството на гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“ са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
„Членове на семейството на гражданин на трета държава“ са лицата по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България.
„Чужденец“ е лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. §
С този закон се въвеждат изисквания на:
Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни;
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО;
Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност;
Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност;
Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (OB, L 155/17 от 18 юни 2009 г.);
Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (OB, L 168/24 от 30 юни 2009 г.);
Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (OB, L 343/1 от 23 декември 2011 г.);
Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (OB, L 94/375 от 28 март 2014 г.);
Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (OB, L 128/8 от 30 април 2014 г.);
Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (OB, L 157/1 от 27 май 2014 г.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §
Започнатите до влизането в сила на този закон съдебни производства по наложени санкции от контролните органи се довършват по досегашния ред. §
В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г. и бр. 54, 79, 101 и 102 от 2015 г.) се правят следните изменения:
В чл. 1 т. 4 и 5 се отменят.
В чл. 74ж, ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
В чл. 74л ал. 4 се изменя така: „

(4)Всяка година до 30 юни Агенцията по заетостта проверява по служебен ред обстоятелствата по чл. 74е, ал. 2, т. 1 за регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа, и уведомява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за настъпилите промени.“

Глава осма „Работа на български граждани в други държави и на чуждестранни граждани в Република България“ с чл. 67 – 74д се отменя.
В чл. 76, ал. 2 думите „местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
В чл. 78, ал. 1, т. 1 думите „на местните лица, приели на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
Членове 78а и 78б се отменят.
В чл. 79, ал. 2 думите „на местно лице, приело на работа командировани работници и служители от държавите – членки на Европейския съюз, или командировани работници и служители от трети държави“ и запетаята след тях се заличават.
Членове 82 и 82а се отменят.
В § 1 от допълнителните разпоредби т. 14, 14а, 27а, 33 и т. 36, 37 и 38 се отменят. §
В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 79 и 80 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 24, ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“; б) в т. 15 накрая се добавя „и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“; в) в т. 16 накрая се добавя „или са получили положително становище от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията – в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания“.
Член 24а се изменя така: „Чл. 24а.

(1)Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2)За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

заявление по образец;
разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3)Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 – 13 и т. 16 – 20.“

В чл. 24и, ал. 1 думите „разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта“ се заменят с „достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
Създават се чл. 24к и 24л: „Чл. 24к.

(1)Разрешение за сезонен работник с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(2)Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на този срок след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3)Разрешението по ал. 1 се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4)Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за кандидати, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.

(5)На притежателя на решението по ал. 2 се издава разрешение за пребиваване на сезонен работник съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“.

(6)Притежателят на разрешение по ал. 1 има право да бъде информиран писмено за произтичащите от разрешението права.

(7)Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, сезонният работник има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл срокът по ал. 2. Чл. 24л.

(1)За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни чужденецът трябва да притежава валидна виза за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.

(2)Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.“ 5. В чл. 25 се създава ал. 5: „

(5)На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.“

В чл. 26, ал. 2 след думите „24и“ се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33м“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“.
Член 33 се отменя.
В чл. 33к, ал. 1 думите „Закона за насърчаване на заетостта“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
Създава се глава трета „в“ с чл. 33п – 33т: „Глава трета „в“ ПРЕБИВАВАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕШНОКОРПОРАТИВНИЯ ТРАНСФЕР Чл. 33п.

(1)Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(2)Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

(3)Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „вътрешнокорпоративен трансфер“.

(4)Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.

(5)Когато валидността на разрешението по ал. 1 изтече по време на процедурата за подновяване, лицето има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението. Чл. 33р.

(1)Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.

(2)Разрешението по ал. 1 се издава по процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Чл. 33с. Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Чл. 33т.

(1)Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2)На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „забележка“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“.

(3)Министерството на вътрешните работи информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.

(4)Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи на Република България, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(5)Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ и Агенцията по заетостта за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.

(6)На притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за когото са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, не се разрешава влизане или престой на територията на Република България.“

В чл. 40, ал. 1: а) в т. 1 след думите „24и“ се поставя запетая и се добавя „24к“ и след думите „33л“ се поставя запетая и се добавя „33п и 33т“; б) в т. 12 след думите „Синя карта на Европейския съюз“ се добавя „или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ и се поставя запетая, а думите „законодателството на Република България“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
В чл. 44а, ал. 4 думите „наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаването на заетостта“ се заменят със „Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
Член 48а се отменя.
В чл. 53, ал. 1 думите „и по чл. 33, ал. 2“ се заличават.
В чл. 57 накрая се добавя „по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“.
В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в т. 1б след думите „на чужденеца“ се добавя „или разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“; б) създават се т. 1ж – 1и: „1ж. „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ е разрешението с обозначение „ICT – вътрешнокорпоративния трансфер“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Република България като първа държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер, издадено на работник – гражданин на трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване. 1з. „Разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер“ е разрешението с обозначение „mobile ICT – мобилност при ВКТ“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на Репуб- лика България като втора държава – членка на Европейския съюз, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. 1и. „Разрешение за сезонен работник“ е разрешението с обозначение „сезонен работник“, което дава право на притежателя да пребивава и да работи на територията на държава – членка на Европейския съюз, за целите на сезонна работа.“ §
В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 31 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 80 и 101 от 2015 г.) в чл. 29, ал. 3 думите „до три месеца“ се заменят с „до 9 месеца“. §
В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) в чл. 59, ал. 2 се правят следните допълнения:
В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „но за не повече от 5 години“.
Създава се т. 2а: „2а. разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейство на български гражданин с отбелязване на „член на семейство на български гражданин“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години; документът се издава на лица, получили право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от Закона за чужденците в Република България;“.
Създават се т. 7б – 7г: „7б. разрешение за сезонен работник – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „сезонен работник“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда; 7в. разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „ICT – вътрешнокорпоративен трансфер“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда; 7г. разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда;“. §
Законът влиза в сила от 21 май 2016 г. с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила от 1 януари 2017 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 13 април 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева 2940

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.