Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

Държавен вестник Народно събрание брой: 62, от дата 9.8.2016 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.2 Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт УКАЗ № 274 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от ХLIIІ Народно събрание на 27 юли 2016 г. Издаден в София на 3 август 2016 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Екатерина Захариева ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г. и бр. 28, 39 и 50 от 2016 г.) § 1. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 след думите „международни проекти“ се добавя „и проекти“, а думата „включително“ се заличава. 2. Създава се т. 11: „11. е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.“ § 2. В чл. 27, ал. 4 след думите „или на“ се добавя „трима от членовете на“. § 3. Член 28 се изменя така: „Чл. 28.

(1)При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.

(2)В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 членове на Висшия съдебен съвет с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването му като член на Висшия съдебен съвет.“ § 4. В чл. 29 се създава ал. 3: „

(3)Стажът като изборен член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.“ §

В чл. 30, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова т. 19: „
създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217;“.
Досегашната т. 19 става т.
§
В чл. 38, ал. 3, т. 3 се създава нова буква „в“: „в) апелативните прокурори, военно-апелативния прокурор и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура;“. §
В чл. 42 се правят следните изменения:
В ал. 2 думите „съдия, прокурор или следовател, който“ се заменят с „лице, което“.
Алинея 3 се изменя така: „

(3)За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като в рамките на този стаж:

за трима от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;
за един от инспекторите се изискват и най-малко 8 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел;
за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по граждански, търговски или административни дела в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд;
за един от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като съдия по наказателни дела в окръжен, апелативен или във Върховния касационен съд;
за двама от инспекторите се изискват и най-малко 5 години стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.“ §
В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 след думите „главен инспектор и инспектори“ се добавя „не по-рано от 6 месеца и“, а думите „един месец“ се заменят с „два месеца“.
Алинеи 3 и 4 се изменят така: „

(3)Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал.

Към предложенията се прилагат:
подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации;
документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г.

(4)Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.“

В ал. 5 и 6 след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“. §
В чл. 45, ал. 1 изречения второ и трето се изменят така: „В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си, както и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по образец, предложен от комисията и от пленума на Висшия съдебен съвет и утвърден от министъра на правосъдието. Всички концепции и декларации се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.“ §
В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 се създава т. 7: „
влизане в сила на решение за установяване на конфликт на интереси.“
В ал. 2 думите „т. 2 – 6“ се заменят с „т. 2 – 7“ и се създава изречение второ: „Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси незабавно уведомява председателя на Народното събрание и Висшия съдебен съвет за влязло в сила решение по ал. 1, т. 7.“ §
Член 50 се изменя така: „Чл. 50.

(1)При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжността, заемана преди избора.

(2)В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 главният инспектор и инспекторите с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването им като главен инспектор и инспектор.“ § 12. Член 51 се изменя така: „Чл. 51.

(1)Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет.

(2)Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.“ §

В чл. 52 след думата „експерт“ се добавя „с юридическо образование“. §
В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал.
Създава се ал. 2: „

(2)Стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.“ §

В чл. 54, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 8 се изменя така: „
извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите;“.
Създава се нова т. 9: „
разглежда заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок;“.
Точка 10 се изменя така: „
приема вътрешни правила за извършване на проверките по т. 1 – 3 и т. 8 в органите на съдебната власт;“.
Създават се т. 11 и 12: „
приема вътрешни правила за провеждане на проверките за почтеност на експертите при Инспектората и организира тяхното провеждане;
изготвя годишна програма за планови проверки и годишен доклад за дейността си, който представя на пленума на Висшия съдебен съвет;“.
Досегашната т. 9 става т.
Създава се т. 14: „
предоставя публично информация за своята дейност и публикува годишния доклад за дейността си на интернет страницата си.“ §
В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „два пъти и половина“ се заменят с „четири пъти“.
В ал. 2 накрая се добавя „а за изпълнение на правомощията по чл. 54, ал. 1, т. 8 се назначават чрез конкурс и експерти с висше икономическо или друго подходящо образование, които имат най-малко 5 години стаж по специалността и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1“.
Алинеи 3 и 4 се изменят така: „

(3)Конкурсът по ал. 2 се провежда по правила и методика за подбор, одобрени от главния инспектор, и включва и извършване на проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г. Преди назначаването си експертите преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки.

(4)Проверката за почтеност по ал. 3 включва проверка на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси.“ 4. Създава се нова ал. 5: „

(5)Проверките за почтеност на експертите, включително задължението за деклариране на имуществото, се осъществяват по правила, приети от Инспектората, които се публикуват на неговата интернет страница.“ 5. Създават се ал. 6 и 7: „

(6)Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.

(7)Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор. Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“

Досегашната ал. 5 става ал.
§
В чл. 58, ал. 3, изречение второ след думите „главния инспектор“ се поставя запетая и се добавя „който постановява мотивирано решение по направените възражения“. §
В чл. 59 се създава изречение второ: „Административните ръководители са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората.“ §
В чл. 60, ал. 1, т. 4 преди думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „Инспектората към“. §
В чл. 60в, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“ §
В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:

е на възраст от 21 до 68 години;
има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства;
има завършено най-малко средно образование;
не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
не страда от психически заболявания.“
Създава се ал. 3: „

(3)Съдебен заседател не може да бъде лице, което:

е съдебен заседател в друг съд;
е общински съветник от съдебния район, за който е избран;
участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели;
работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.“ §
Създават се чл. 67а и 67б: „Чл. 67а.

(1)Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид:

броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели;
становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела.

(2)При условията на ал. 1 общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя броя на съдебните заседатели за специализирания наказателен съд, които се избират от Столичния общински съвет.

(3)Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 68б брой на съдебните заседатели за съответния съд. Чл. 67б. В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани.“ § 23. Член 68 се изменя така: „Чл. 68.

(1)В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад.

(2)Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 67, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател.

(3)Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд:

подробна автобиография, подписана от кандидата;
нотариално заверено копие от диплома за завършено образование;
свидетелство за съдимост, издадено за кандидатстване за съдебен заседател;
медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки;
мотивационно писмо;
писмено съгласие;
декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3;
документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 г.

(4)Списъкът на допуснатите до участие кандидати, заедно с техните автобиографии, мотивационни писма и препоръки и документи по ал. 3, т. 9 се публикуват на интернет страницата на общинския съвет най-малко 14 дни преди датата на изслушването по чл. 68а. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности.“ § 24. Създават се чл. 68а, 68б, 68в, 68г, 68д и 68е: „Чл. 68а.

(1)Общинските съвети или определени от тях комисии изслушват всеки от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да задава въпроси.

(2)Не по-късно от три работни дни преди изслушването юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да представят на общинския съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.

(3)Когато изслушването е проведено от комисия, тя съставя доклад за протичането му, който се предоставя на общинския съвет в 7-дневен срок преди гласуването и се публикува на страницата на общинския съвет в интернет заедно с протокола от изслушването.

(4)Общинските съвети в публично заседание с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове определят кандидатите за съдебни заседатели, които предлагат за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища, а Столичният общински съвет – и на общото събрание на апелативния специализиран наказателен съд. Чл. 68б. Съдебните заседатели се избират за:

районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;
специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд. Чл. 68в. Общинските съвети в срок три месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели изпращат списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решенията си и документите по чл. 68, ал. 3:
за районните съдилища – до председателя на съответния окръжен съд;
за окръжните съдилища – до председателя на съответния апелативен съд;
за специализирания наказателен съд – до председателя на апелативния специализиран наказателен съд. Чл. 68г.

(1)Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

(2)Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища.

(3)Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чийто брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой.

(4)В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно-апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 68, ал. 3.

(5)Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели. Чл. 68д.

(1)Председателите на окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд създават комисия, която извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети.

(2)Кандидатите, които отговарят на изискванията и са избрани, полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен, окръжен, военен и специализиран наказателен съд.

(3)Списъкът на избраните и положили клетва съдебни заседатели се публикува на страницата на съответния съд в интернет. Чл. 68е. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.“ § 25. Член 69 се изменя така: „Чл. 69.

(1)Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата.

(2)Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд.

(3)Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция.“ § 26. Член 70 се изменя така: „Чл. 70.

(1)Съдебните заседатели са длъжни незабавно да информират административния ръководител на съответния съд, в случай че бъдат привлечени като обвиняеми.

(2)Административният ръководител на съответния съд извършва служебна проверка за съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца.“ §

В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) в т. 5 накрая се добавя „включително когато уронването на престижа на съдебната власт е последица от привличането му като обвиняем за умишлено престъпление“; б) създават се т. 6 и 7: „
в случай че бъде привлечен като обвиняем за умишлено престъпление във връзка с упражняване на функции в правораздаването;
при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3.“
Създават се ал. 2 и 3: „

(2)Предложението за предсрочно освобождаване на съдебен заседател трябва да бъде предоставено на членовете на общото събрание на съдиите не по-късно от три дни преди провеждане на събранието.

(3)Препис от протокола с решението на общото събрание се изпраща на съдебния заседател, на съответния общински съвет или на съответния командир на военно формирование.“ § 28. В чл. 72 ал. 2 се изменя така: „

(2)За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение.“ § 29. Член 73 се изменя така: „Чл. 73.

(1)За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

(2)Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение за два отработени часа, изчислено по реда на ал. 4.

(3)Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец.

(4)Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден.

(5)На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания.

(6)В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели.“ §

В глава четвърта, раздел II се създава чл. 75а: „Чл. 75а. Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:
условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд;
етични правила за поведение на съдебните заседатели;
други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели.“ §
В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 в изречение първо накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение трето: „В общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им.“
В ал. 2: а) създава се нова т. 2: „
може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;“ б) създават се т. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9: „
изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на районните съдилища;
обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда;
дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища;
приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;“ в) досегашната т. 2 става т.
В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
Създава се ал. 6: „

(6)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ §

В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Текстът преди т. 1 се изменя така: „Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като:“.
Точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 се изменят така: „
представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
свиква и ръководи общото събрание на съда;
участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;
предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;“.
Точки 8, 9, 10 и 11 се изменят така: „
ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;
назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;“.
Създават се т. 12, 13, 14, 15, 16 и 17: „
изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд;
в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.“ §
В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1: а) в изречение първо думите „длъжността на“ и думите „не е заета или съдия“ се заличават; б) създава се ново изречение второ: „По изключение командироването на младши съдия може да бъде и на незаета длъжност.“; в) досегашното изречение второ става изречение трето.
Алинея 4 се отменя. §
В чл. 83, ал. 2 след думите „младши съдия“ се добавя „или командирован съдия“. §
В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“.
В ал. 3: а) точка 1 се изменя така: „
определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;“ б) създават се нови т. 2, 3, 4 и 5: „
може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;
изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на окръжните съдилища;“ в) създават се т. 6 и 7: „
приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от окръжния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;“ г) досегашните т. 2, 3, 4 и 5 стават съответно т. 8, 9, 10 и
В ал. 4 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
Създава се ал. 7: „

(7)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ § 36. В чл. 86 ал. 1 се изменя така: „

(1)Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като:

представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
организира подготовката на стажант-юристите;
съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
свиква и ръководи общото събрание на съда;
председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район;
свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
командирова съдиите при условията на чл. 81, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 274 и 290;
ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд;
изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад;
в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд;
в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 85, ал. 3, т. 7.“ §
В чл. 87 се правят следните изменения:
В ал. 1, изречение първо думите „длъжността на“ и думите „не е заета или съдия“ се заличават.
Алинея 3 се отменя. §
В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“.
Алинея 2 се изменя така: „

(2)Общото събрание:

определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;
изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на административните съдилища;
обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на административните съдилища;
приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от административния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;
анализира и обобщава практиката на административния съд;
дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
приема решения в други предвидени със закона случаи.“
В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
Създава се ал. 6: „

(6)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ § 39. В чл. 93 ал. 1 се изменя така: „

(1)Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като:

представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите;
съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
свиква и ръководи общото събрание на съда;
може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 13 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
командирова съдиите при условията на чл. 87;
ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд;
организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд;
предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 92, ал. 2, т. 8.“ §
В чл. 94 се правят следните изменения:
В ал. 1 изречение първо думите „длъжността на“ и думите „не е заета или съдия“ се заличават.
Алинея 2 се отменя. §
В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 след думите „всички съдии“ се поставя запетая и се добавя „като командированите участват без право на глас“.
В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
Създава ал. 6: „

(6)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ §

В чл. 100 ал. 2 се отменя. §
В чл. 100г, изречение първо след думите „всички съдии“ се поставя запетая и се добавя „без командированите“, а думите „ал. 2 – 5“ се заменят с „ал. 2 – 6“. §
В чл. 100е се правят следните изменения:
В ал. 1 думите „длъжността на“ и думите „не е заета или съдия“ се заличават.
Алинея 3 се отменя. §
В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, изречение първо след думата „съдии“ се поставя запетая и се добавя „а командированите участват без право на глас“.
В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а след думите „апелативния съд“ се поставя запетая и се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
Създава се ал. 6: „

(6)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ § 46. В чл. 106 ал. 1 се изменя така: „

(1)Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като:

представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите;
съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
свиква и ръководи общото събрание на съда;
може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
командирова съдиите при условията на чл. 107;
анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд;
назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд;
предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността.“ §
В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „длъжността на“ и „не е заета или съдия“ се заличават.
В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато военно-апелативният съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от окръжните военни съдилища по реда на Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.).“
Алинея 4 се отменя. §
В чл. 107б се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1: а) думите „длъжността на“ и „не е заета или съдия“ се заличават; б) създава се изречение второ: „Когато апелативният специализиран наказателен съд не може да сформира състав, председателят командирова съдия от специализирания наказателен съд по реда на Наредбата за командировките в страната.“
Алинея 3 се отменя. §
В чл. 109, ал. 3 накрая се добавя „при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика“. §
В чл. 110 се създава т. 4: „
общо събрание на наказателната, гражданската и търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на наказателното, гражданското и търговското правораздаване.“ §
Член 111 се изменя така: „Чл. 111.

(1)Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без комaндированите.

(2)Пленумът на Върховния касационен съд:

изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
изслушва кандидатите за председатели на отделения;
приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;
приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна;
обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3)Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия.

(4)Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(5)Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(6)Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(7)Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.“ §

В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при издаване на тълкувателни решения.“
В ал. 2 накрая се добавя „без командированите“.
В ал. 4 след думите „чл. 110, т. 3“ се добавя „и 4“, а думите „гражданската и търговската“ се заменят със „съответните“.
Създава се ал. 5: „

(5)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ §

В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като:

представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите;
свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок 5 години;
председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
командирова съдиите при условията на чл. 115;
извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
назначава и освобождава служителите в съда;
в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
организира публикуването на актовете на Върховния касационен съд на интернет страницата на съда при спазване на Закона за защита на личните данни;
организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 111, ал. 2, т. 5.“
Създават се нова ал. 3 и ал. 4: „

(3)В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.

(4)Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.“

Досегашната ал. 3 става ал.
§
В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „длъжността на“ и „не е заета или съдия“ се заличават, а след думите „окръжен съд“ се добавя „със съответен ранг“.
Алинея 2 се отменя. §
В чл. 117, ал. 2 накрая се добавя „при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика“. §
Член 119 се изменя така: „Чл. 119.

(1)Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии без командированите.

(2)Пленумът на Върховния административен съд:

изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
изслушва кандидатите за председатели на отделения;
приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;
приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;
обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;
приема вътрешни правила за организацията на дейността си.

(3)Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.

(4)Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.

(5)Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.

(6)Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.“ §

В чл. 120 се правят следните допълнения:
В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при постановяване на тълкувателни решения.“
Създава се ал. 4: „

(4)Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“ §

В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
Алинея 1 се изменя така: „

(1)Председателят на Върховния административен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния административен съд, като:

представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
организира работата на съдиите;
свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници;
прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния административен съд за срок 5 години;
може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
командирова съдиите при условията на чл. 123;
извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
назначава и освобождава служителите в съда;
в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на интернет страницата на Върховния административен съд в едномесечен срок от изготвянето му;
организира публикуването на актовете на Върховния административен съд на интернет страницата на съда при спазване на Закона за защита на личните данни;
организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;
в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 119, ал. 2, т. 5.“
Създават се нова ал. 3 и ал. 4: „

(3)В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.

(4)Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния административен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.“

Досегашната ал. 3 става ал.
§
В чл. 123 се правят следните изменения:
В ал. 1, изречение първо думите „длъжността на“ и думите „не е заета или съдия“ се заличават.
Алинея 2 се отменя. §
В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „
наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;“ б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и
В ал. 2 след думите „на двете съдилища“ се поставя запетая и се добавя „включително командированите“. §
В чл. 130, ал. 1 след думата „искането“ се поставя запетая и се добавя „а при особена правна сложност – до 6 месеца“. §
В глава четвърта, раздел X се създава чл. 131а: „Чл. 131а. Редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд.“ §
В чл. 134 ал. 3 се изменя така: „

(3)Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.“ § 64. В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „

(1)Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните и специализираната прокуратури има следствени отдели.“ 2. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „

(3)Прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.

(4)При упражняване на функциите си по ал. 3 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.“ 3. Създава се нова ал. 5: „

(5)Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.“

Досегашната ал. 5 става ал.
§
Член 138 се изменя така: „Чл.
Главният прокурор:
ръководи и представлява прокуратурата;
организира дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба и на административните ръководители в прокуратурата;
организира и разпределя работата на своите заместници;
назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и упражнява функциите на работодател по отношение на служителите в него;
издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 5;
ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури: а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите; б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение; г) установяване на добри практики; д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата;
съвместно с министрите и ръководителите на други държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно: а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите – за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори; б) с министъра на отбраната – за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи;
определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите;
на всеки 6 месеца представя на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките.“ §
Създава се чл. 138а: „Чл. 138а.

(1)Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.

(2)По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.

(3)В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря.

(4)Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря.“ §

В чл. 139, ал. 2 след думите „неговите заместници“ се поставя запетая, добавя се „на които са възложени съответни правомощия по реда на ал. 1“ и се поставя запетая, а думите „актовете на подчинените им прокурори“ се заменят с „прокурорски актове“. §
Член 140 се изменя така: „Чл. 140.

(1)Административният ръководител на районна, окръжна, специализираната, военно-окръжна, апелативна, военно-апелативната и апелативната специализирана прокуратура:

организира и ръководи дейността на съответната прокуратура;
назначава и освобождава служителите в нея;
в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 и следи за изпълнението му;
в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура.

(2)Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура.

(3)Административният ръководител на районна, окръжна, военно-окръжна и на специализираната прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс.

(4)Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури:

получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях;
установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки;
обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение.

(5)Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни, военно-окръжни и на специализираната прокуратура.“ § 69. Член 141 се отменя. § 70. Член 142 се отменя. § 71. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „

(2)Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.

(3)В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:

да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;
мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.“
Алинея 4 се отменя.
Създават се ал. 5 – 7: „

(5)При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.

(6)В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.

(7)Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.“ §

В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 1 след думите „други материали“ се поставя запетая и се добавя „като определя срок за получаването им“.
Създава се нова ал. 2: „

(2)Проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок до един месец от получаването им.“

Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и
Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ако това е предвидено със закон“. §
Член 147 се изменя така: „Чл. 147.

(1)В прокуратурата командироването се извършва при необходимост при условията и по реда на чл. 227, когато прокурор от съответната прокуратура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както следва:

окръжният прокурор може да командирова за своя район: а) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг; б) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура; в) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност; г) когато прокурор от районна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от районна прокуратура по реда на букви „б“ и „в“ – прокурор от окръжна прокуратура;
апелативният прокурор може да командирова за своя район: а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг; б) в окръжна прокуратура – прокурор от друга окръжна прокуратура или от районна прокуратура със съответен ранг; в) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура; г) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност; д) когато прокурор от окръжна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от окръжна прокуратура по реда на букви „б“, „в“ и „г“ – прокурор от апелативна прокуратура.

(2)Главният прокурор може да командирова:

във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура“;
в Националната следствена служба – следователи от следствените отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“;
следователите от следствените отдели.

(3)Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.

(4)Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.

(5)Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.“ §

В чл. 149, ал 2 се създава изречение второ: „В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.“ §
В чл. 163 т. 5 се изменя така: „
младши съдия, младши прокурор и младши следовател.“ §
В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 се създават изречения трето и четвърто: „На длъжност следовател в окръжен следствен отдел може да се назначи и лице, което има най-малко две години и девет месеца стаж като младши следовател. До придобиването на изискуемия стаж по ал. 2 възнаграждението му е приравнено на това на съдия в районен съд.“
Алинея 9 се изменя така: „

(9)За стаж по ал. 1 – 7 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.“ §

В чл. 166, ал. 1 след думите „едномесечно предизвестие“ се добавя „чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до съответната колегия на Висшия съдебен съвет“. §
В чл. 167 се правят следните допълнения:
В ал. 3, изречение първо накрая се добавя „но не преди изтичането на предходния мандат“.
В ал. 4 след думите „встъпването му в длъжност“ се добавя „и изтича в последния ден на срока на мандата“.
Създава се ал. 5: „

(5)Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт.“ § 79. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „

(2)Заместник на административен ръководител на съд се назначава от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на председателя на съответния съд след становище на общото събрание на съдиите от този съд.“ 2. Създава се нова ал. 3: „

(3)Заместник на административен ръководител на прокуратура и на директора на Националната следствена служба се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на съответния ръководител.“

Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея изречение първо се изменя така: „Преди приемане на решението за назначаване съответната колегия на Висшия съдебен съвет проверява дали е спазена процедурата по ал. 2 или 3, както и дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.“
Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „

(5)Съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва да назначи предложения кандидат за заместник, ако не е спазен редът по ал. 2 или 3 и кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 169, ал. 2.“

Досегашната ал. 5 става ал.
Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея се създава изречение трето: „При отстраняване от длъжност на административния ръководител функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, а при липса на заместник – от съдия или прокурор, определен по старшинство.“
Досегашната ал. 7 става ал.
§
Член 169 се изменя така: „Чл. 169.

(1)За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164.

(2)За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или по-високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия, прокурор или следовател от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря на останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. За заместник на административен ръководител на районен съд или районна прокуратура по изключение може да се назначава и съдия или прокурор без придобит статут на несменяемост, когато за съответната длъжност не може да бъде предложен кандидат с придобит статут на несменяемост.

(3)Предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, могат да правят:

общото събрание на съдиите от съответния районен съд – за председател на районен съд;
общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд – за председател на окръжен съд;
общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд – за председател на апелативен съд;
общото събрание на съдиите от съответния административен съд – за председател на административен съд;
министърът на правосъдието;
кандидатът за заемане на длъжността.

(4)Предложение за назначаване на ръководител на прокуратура, с изключение на предложение за главен прокурор, могат да правят:

ръководителите на горестоящите прокуратури – за ръководител на прокуратура в съответния съдебен район;
главният прокурор – за ръководители на апелативните прокуратури;
кандидатът за заемане на длъжността;
министърът на правосъдието.

(5)След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт.“ § 81. В чл. 170 се създава ал. 5: „

(5)За председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 7 и на следните изисквания:

способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;
висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;
изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;
да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.“ §
В чл. 171 ал. 1 се изменя така: „

(1)Съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административните ръководители или на техните заместници с мнозинството по чл. 33, ал. 4.“ § 83. Член 173 се изменя така: „Чл. 173.

(1)Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1.

(2)Предложения за кандидатури за председател на съответния съд могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд.

(3)Предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.

(4)Предложенията се правят в четирите поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата.

(5)Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Кандидатите представят писмена концепция за работата си на съответната длъжност в 14-дневен срок от изтичането на срока за предложенията по ал. 4. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване.

(6)Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от пленума на съдиите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, които изразяват становище за наличието на качествата по чл. 170, ал. 4 и 5.

(7)Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(8)Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на Закона за защита на личните данни.

(9)Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към съответната колегия изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с които предлагат кандидатурите за обсъждане и гласуване от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Докладите съдържат заключение относно:

законовите изисквания за заемане на длъжността;
наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата квалификация, опит и професионални качества;
специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност.

(10)Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването на съответния кандидат.

(11)Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване.

(12)Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил седемнадесет или повече от гласовете на членовете на пленума на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(13)Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 – 12.“ § 84. Член 174 се изменя така: „Чл. 174.

(1)Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия, както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието с мнозинство не по-малко от осем гласа от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

(2)Предложенията се правят в две поредни заседания на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след постъпването на последното предложение.

(3)Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност.“ § 85. В чл. 175 ал. 6 се изменя така: „

(6)Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда за избора му.“ § 86. В глава девета се създават раздели Iа и Iб: „Раздел Iа Проверка на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите Чл. 175а.

(1)Съдиите, прокурорите и следователите подават пред Инспектората към Висшия съдебен съвет следните декларации:

декларация от две части за имущество и интереси;
декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1 в частта за интересите по чл. 175б, ал. 1, т. 11 – 13.

(2)Декларациите по ал. 1 се подават по образец, утвърден от главния инспектор.

(3)Декларациите се подават:

на хартиен носител, придружени с копие на електронен носител, или
по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис по Закона за електронния документ и електронния подпис.

(4)Декларациите се съхраняват за срок 10 години.

(5)Декларациите се унищожават след изтичането на срока по ал. 4 от комисия, назначена със заповед на главния инспектор. Чл. 175б.

(1)Съдиите, прокурорите и следователите подават декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират:

недвижимо имущество;
моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон;
парични суми, в т. ч. влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;
осигуряване в пенсионни фондове по допълнително доброволно осигуряване, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;
налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
задължения и кредити над 10 000 лв., в т. ч. кредитни карти, ако усвоеният кредитен лимит през предходната календарна година в местна или в чуждестранна валута общо надвишава 10 000 лв.;
доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 1000 лв.;
чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва независимо от основанията за това и от условията на ползване;
дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за: а) обучение; б) пътуване; в) други плащания с единична цена над 1000 лв.;
разходи за обучения извън случаите по т. 9, в т. ч. в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 1000 лв.;
участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;
данни за свързани лица, към дейността на които съдията, прокурорът или следователят има частен интерес.

(2)При годишното деклариране на имуществото по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението, към 31 декември на предходната календарна година.

(3)При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването му.

(4)Съдиите, прокурорите и следователите декларират имуществото и доходите на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.

(5)Съдиите, прокурорите и следователите не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права.

(6)За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация.

(7)Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице. Чл. 175в.

(1)Декларация за имущество и интереси се подава:

в едномесечен срок от възникване на качеството, което е основание за деклариране;
ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
в едномесечен срок от изгубване на качеството, което е основание за деклариране;
в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.

(2)Декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 2 се подава в едномесечен срок от настъпване на промяната.

(3)В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.

(4)В едномесечен срок от изтичане на сроковете по ал. 1 – 3 Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си декларациите на съдиите, прокурорите и следователите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Чл. 175г.

(1)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет води и поддържа електронни публични регистри:

на декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2;
на влезлите в сила наказателни постановления.

(2)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет въвежда декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларираните обстоятелства в публичния регистър по ал. 1, т. 1. Въвеждането се осъществява само от оправомощени от главния инспектор служители.

(3)Публичният регистър по ал. 1, т. 1 съдържа входящия номер, датата на декларацията и информацията по чл. 175б, ал. 1.

(4)Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър.

(5)Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на личните данни. Чл. 175д.

(1)В тримесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверка за достоверността на декларираните факти.

(2)За извършване на проверката Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има право на пряк достъп до електронните бази данни и други информационни масиви, поддържани от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(3)Достъпът на Инспектората към Висшия съдебен съвет до информационните масиви и регистри на държавните и местните органи, с изключение на службите за сигурност, се извършва пряко по електронен път и е безплатен. Редът за предоставяне на информация от други органи, когато техническите изисквания не позволяват пряк достъп, се урежда със споразумение между главния инспектор и съответния орган.

(4)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да изисква допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.

(5)Органите и институциите по ал. 4 са длъжни в едномесечен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.

(6)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да получава информация от Информационната система за паричните задължения на клиентите по чл. 56 от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна.

(7)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация. Чл. 175е.

(1)Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация.

(2)В случай на неподаване на декларация за текущата година проверката по ал. 1 се извършва въз основа на последната подадена декларация. Чл. 175ж.

(1)Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие.

(2)При установено несъответствие Инспекторатът към Висшия съдебен съвет уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва с подаването на нова декларация.

(3)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си списък на лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 2.

(4)При несъответствие между декларираните и установените факти след срока по ал. 2 в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет изпраща доклада на компетентните органи за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето. Главният инспектор се уведомява в 14-дневен срок от приключване на проверката за резултатите от нея. Чл. 175з.

(1)В случаите на несъответствие в размер от 5000 лв. до 20 000 лв., както и при данни за конфликт на интереси Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка срещу съответното лице, в рамките на която то декларира информацията по чл. 175б, ал. 1, както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката.

(2)При проверката на декларираните факти се изискват данни за наличностите и движенията на средства по банковите сметки на лицата, за притежаваните от тях финансови инструменти и реализираните сделки с финансови инструменти от регистрите на Централния депозитар, информация от информационните системи на Министерството на вътрешните работи, а на проверявания се предоставя възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства.

(3)Допълнителната проверка приключва с мотивиран доклад на проверяващия екип за наличието или липсата на несъответствие. Доклад за несъответствие се съставя, в случай че и след допълнителното събиране на информация е налице разлика между декларираните данни и получената информация, чиято имуществена стойност надхвърля 5000 лв.

(4)При съставяне на доклад за несъответствие по ал. 3 се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия.

(5)Допълнителна проверка се извършва и при атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост, както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв. Раздел Iб Проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите Чл. 175и.

(1)Конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.

(2)Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.

(3)Облага е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.

(4)Съдия, прокурор или следовател, който има частен интерес по конкретен повод извън разглеждането на делата и преписките, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност.

(5)Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон.

(6)Незабавно след приключването на делата с влязъл в сила съдебен акт, както и по преписките и делата на прокурорите и следователите административните ръководители на органите на съдебната власт изпращат на Инспектората към Висшия съдебен съвет преписи от съдебните актове и актовете на прокурорите и следователите, отменени поради нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане от разглеждане на делата и преписките на съдия, прокурор или следовател. Чл. 175к.

(1)Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.

(2)Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.

(3)Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.

(4)Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото. Чл. 175л.

(1)Всеки, който разполага с данни за частен интерес на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на неговите конкретни служебни функции или за действия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите или следователите, може да подаде сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет.

(2)За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по ал. 5, т. 2 – 4.

(3)Всеки сигнал се регистрира в Инспектората към Висшия съдебен съвет незабавно след постъпването му.

(4)Сигнали, които не са от компетентността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган.

(5)Всеки сигнал трябва да съдържа:

трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него длъжност;
конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;
позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;
дата на подаване на сигнала;
подпис на подателя.

(6)Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.

(7)Главният инспектор утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и на място.

(8)Главният инспектор е отговорен за осигуряването на технически възможности за подаване на сигнали по начин, който осигурява комуникация с подателя, но не позволява разкриване на неговата самоличност. Чл. 175м.

(1)Проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор:

по сигнал, който отговаря на условията по чл. 175л, ал. 5;
по искане на съдия, прокурор или следовател, когато проверката се отнася за него;
по служебна инициатива на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато при извършване на проверките по чл. 56, ал. 1 констатира данни за нарушения по този раздел;
при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6.

(2)В заповедта на главния инспектор по чл. 58, ал. 1 се посочва и основанието за започване на проверката. Чл. 175н.

(1)Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверките по този раздел в двумесечен срок от регистрирането на сигнала, който може да бъде продължен еднократно за срок от един месец със заповед на главния инспектор.

(2)В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице.

(3)При извършването на проверките по този раздел Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има правата по чл. 175д, ал. 2 – 7. Чл. 175о.

(1)Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.

(2)Докладът се внася за обсъждане в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни по ал. 1 или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато са налице достатъчно данни. При установяване на данни за нарушаване на независимостта на съдия, прокурор и следовател от лице, непритежаващо това качество, се уведомява и ръководителят на това лице.

(3)Проверяваното лице се уведомява за резултатите от проверката и за решението на Инспектората към Висшия съдебен съвет по доклада. Чл. 175п.

(1)Когато предложението за дисциплинарно наказание по чл. 175о се основава на данни за конфликт на интереси, с решението си Инспекторатът към Висшия съдебен съвет едновременно прави и предложение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси.

(2)По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува общо производство по глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение и по въпроса за конфликт на интереси. В този случай в решението се съдържат отделни произнасяния относно наличието или липсата на конфликт на интереси и за налагането на дисциплинарно наказание, които се обжалват по реда на чл. 323 и се обявяват по реда на чл. 324.

(3)В 7-дневен срок от влизане в сила на решение, с което е установен конфликт на интереси, съответната колегия при Висшия съдебен съвет уведомява компетентните органи за образуване на производство за проверка на имущественото състояние на лицето, когато това се предвижда със закон, или за реализиране на законоустановените имуществени последици от нарушението. Чл. 175р.

(1)Лице, което е подало сигнал, не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.

(2)Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:

не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.

(3)Информацията по ал. 2 е служебна тайна.

(4)Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.

(5)В особени случаи главният инспектор може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.

(6)Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала. Чл. 175с. Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред. Чл. 175т. По неприключили проверки по този раздел не се предоставя информация, освен в предвидените случаи. Чл. 175у. Проверяваното лице има право на адвокатска защита в хода на проверките и производствата по този раздел. Чл. 175ф. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс.“ §

В глава девета в наименованието на раздел ІІ изречение първо се изменя така: „Конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи.“ §
В чл. 176, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
Точка 1 се изменя така: „
младши съдии, младши прокурори и младши следователи;“.
В т. 2 след думите „първоначално назначаване“ се добавя „в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури“. §
В чл. 177 навсякъде думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“. §
В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „по 20 на сто“ се заменят с „до 10 на сто“.
В ал. 2 след думите „се определят поотделно“ се добавя „според нуждите“. §
В чл. 179 думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“. §
В чл. 181 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“.
Създава се нова ал. 3: „

(3)В конкурсите по ал. 1 и 2 не могат да участват кандидати, които са одобрени по реда на чл. 186, ал. 7 с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“

Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея: а) в текста преди т. 1 думата „конкурса“ се заменя с „конкурсите по ал. 1 и 2“; б) в т. 6 накрая се добавя „или друг документ, удостоверяващ съответен стаж по чл. 164 за длъжността“; в) създава се нова т. 7: „
най-малко две препоръки от преподаватели по правни науки, съдии, прокурори, следователи, адвокати или други юристи, при които е проведен стажът за придобиване на юридическа правоспособност и които познават нравствените и професионалните качества на кандидата;“ г) създават се т. 8 и 9: „
попълнен въпросник по образец, изготвен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, във връзка с притежаваните от кандидата нравствени качества;
мотивационно писмо;“ д) досегашната т. 7 става т.
Създава се ал. 5: „

(5)Решението на съответната колегия, с което кандидатът не се допуска до участие в конкурса, се мотивира и подлежи на обжалване по реда на чл. 182.“ § 93. В чл. 182 се създават ал. 4 – 8: „

(4)Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат да оспорят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет недопускането си в тридневен срок от обявяването на списъка по ал. 2 на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(5)В 7-дневен срок от постъпване на жалбата съответната колегия на Висшия съдебен съвет се произнася с решение, с което отхвърля жалбата или допуска кандидата. Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(6)Решението по ал. 5 може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му.

(7)Върховният административен съд разглежда жалбата в 7-дневен срок в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Решението на съда е окончателно.

(8)Обжалването по ал. 4 и 6 спира изпълнението.“ § 94. Член 183 се изменя така: „Чл. 183.

(1)Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя петчленни конкурсни комисии за провеждането на конкурсите за обявените длъжности в районните, окръжните и административните съдилища и в прокуратурите.

(2)Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:

при провеждане на конкурс за младши съдия и първоначално назначаване на съдия в районен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;
при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в окръжен съд – предложени по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;
при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд, определени измежду тях чрез жребий;
при провеждане на конкурс за младши прокурор и първоначално назначаване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;
при провеждане на конкурс за първоначално назначаване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите на всички апелативни прокуратури;
при провеждане на конкурс за младши следовател и първоначално назначаване на следовател – от събранието на следователите в Националната следствена служба.

(3)От предложенията, направени от органите по ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 и 6, съответната колегия на Висшия съдебен съвет избира членове на конкурсната комисия чрез жребий. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си със статут на действащ съдия, прокурор или следовател.

(4)Органите по ал. 2, т. 1 – 6 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.

(5)Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.

(6)Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.“ § 95. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „

(2)Писменият изпит е анонимен и включва:

проверка на знанията в избрания от кандидата правен отрасъл чрез решаване на казус;
проверка на знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека чрез тест.“
Алинея 4 се изменя така: „

(4)До устния изпит се допускат само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на казуса и теста по ал. 2.“ 3. Създава се ал. 6: „

(6)Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на Кодекса за етично поведение на българските магистрати по предварително публикуван конспект.“ §

В чл. 185, ал. 1 се създава изречение второ: „В класирането участват само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от добър „4,00“ на устния изпит.“ §
В чл. 186 се правят следните изменения и допълнения:
Алинеи 2 и 3 се изменят така: „

(2)В 7-дневен срок от обявяването на класирането кандидатите представят във Висшия съдебен съвет декларациите по чл. 19а, ал. 1. Комисията по професионална етика към съответната колегия на Висшия съдебен съвет й предоставя информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.

(3)Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 конкурсната комисия предлага на съответната колегия на Висшия съдебен съвет да одобри кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи.“

В ал. 4 и 5 след думите „по чл. 162“ се добавя „и чл. 185, ал. 1“.
В ал. 6, изречение първо думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“.
В ал. 7 думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“.
Алинея 9 се изменя така: „

(9)Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за включване в обучението по чл. 249, ал. 1, т.

При отказ на кандидат да започне обучение в Националния институт на правосъдието съответната колегия на Висшия съдебен съвет допълва списъка със следващия класиран кандидат, заявил съгласие да започне обучение. Отказът трябва да бъде представен писмено, не по-късно от 14 дни преди обявеното начало на обучението за съответната година.“ §
В чл. 186а се правят следните изменения:
Алинея 2 се изменя така: „

(2)Комисиите по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет анализират документите по чл. 19а, чл. 181, ал. 4, т. 1, 7, 8 и 9, извършват проверки по чл. 37, ал. 9 за първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати, изготвят мотивирано становище за всеки кандидат по чл. 162, т. 3 и го предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“

В ал. 3 изречение първо се изменя така: „Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 комисиите по атестирането и конкурсите внасят в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт.“
В ал. 6 думите „и 164“ се заменят със „164, чл. 184, ал. 4 и чл. 185, ал. 1“. §
В чл. 187 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 се създава изречение второ: „Жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.“
Алинея 3 се изменя така: „

(3)Върховният административен съд разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка, като призовава жалбоподателя, административния орган и заинтересованите лица. Решението на съда е окончателно.“ § 100 . В чл. 188 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „

(1)Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които се очаква да се освободят през следващата година, в срок до 30 септември на предходната година. Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя не по-малко от 80 на сто от броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване.“

В ал. 2 думите „извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет“ се заменят с „подпомага от администрацията на съответната колегия на Висшия съдебен съвет“. §
В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1 думите „който се провежда чрез събеседване“ се заличават и се създават изречения второ и трето: „Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи.“
В ал. 2 пред думата „орган“ се добавя „същия по вид“.
Алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така: „

(3)Извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията – в друг съд, на прокурора – в друга прокуратура, а на следователя – в друг следствен отдел.

(4)Преминаването на съдията на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор, става чрез конкурс за повишаване или преместване, включващ и проверка на знанията за заемане на съответната длъжност чрез писмен изпит по конспект.

(5)Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя. Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател и един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва:

за провеждане на конкурс за преместване на съдия в районен съд – по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание;
за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд – по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища;
при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;
при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в апелативен съд – по конкурсна материя от пленума на съдиите във Върховния касационен съд чрез жребий измежду тях;
при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд – по конкурсна материя от пленумите на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд чрез жребий измежду тях;
за провеждане на конкурс за преместване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район;
за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички апелативни прокуратури;
при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в апелативна прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховната касационна прокуратура чрез жребий измежду тях;
при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура – от събранията на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура чрез жребий измежду тях;
за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на следовател в окръжен следствен отдел и в Националната следствена служба – от събранието на следователите в Националната следствена служба.

(6)Членовете на конкурсната комисия със статут на действащ съдия, прокурор или следовател се избират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез жребий измежду предложените от органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си.“ 4. Алинея 7 се отменя. 5. Алинея 8 се изменя така: „

(8)Органите по ал. 5, т. 1, 2, 6, 7 и 10 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.“ 6. Създават се ал. 9 и 10: „

(9)Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг, равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители.

(10)Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.“ §

В чл. 191 се правят следните допълнения:
В ал. 1 в изречение първо след думите „свободна длъжност“ се добавя „и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност“.
В ал. 5 се създава изречение четвърто: „Актът на съответната колегия на Висшия съдебен съвет подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.“ §
Създава се чл. 191а: „Чл. 191а.

(1)Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.

(2)В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.

(3)Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.“ § 104. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „

(1)Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.“ 2. Създава се нова ал. 2: „

Досегашната ал. 2 става ал.
Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и протокол (стенограма) от проведеното събеседване“ се заличават.
Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и
§
В чл. 193 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се нова ал. 6: „

(6)В 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър „5,00“.“

Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „по ал. 5“ се добавя „и 6“. §
В чл. 194, ал. 1 думата „длъжностите“ се заменя с „броя на заетите длъжности“, а пред думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „съответната колегия на“. §
В чл. 194а се правят следните изменения и допълнения:
Алинеи 2 и 3 се изменят така: „

(2)За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1.

(3)Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет с кратка автобиография и концепция за работата им.“

В ал. 5 се създава изречение трето: „Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 182, ал. 6.“
В ал. 6, изречение първо след думата „организации“ се поставя запетая и се добавя „както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите“.
Създава се ал. 7: „

(7)Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител.“ §

В чл. 194б, ал. 1, т. 1 думата „периодични“ се заличава. §
В глава девета, раздел IIа се създава чл. 194г: „Чл. 194г. Редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет.“ §
В чл. 195, ал. 3 думите „заеманата длъжност“ се заменят със „заеманата преди избора или равна по степен длъжност“. §
В глава девета, раздел III се създават чл. 195а и 195б: „Чл. 195a.

(1)Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните о

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.