Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Закон за платежните услуги и платежните системи

Държавен вестник Народно събрание брой: 20, от дата 6.3.2018 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.3 Закон за платежните услуги и платежните системи УКАЗ № 58 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за платежните услуги и платежните системи, приет от 44-то Народно събрание на 22 февруари 2018 г. Издаден в София на 28 февруари 2018 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Цецка Цачева ЗАКОН за платежните услуги и платежните системи Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I Предмет и изключения от приложното поле Предмет Чл.

  1. Този закон урежда:
  2. изискванията към дейността на доставчиците на платежни услуги и видовете платежни услуги;
  3. условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от платежните институции;
  4. условията и реда за вписване в регистъра по чл. 19 и осъществяване на дейност от доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка;
  5. условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от дружествата за електронни пари;
  6. изискванията за предоставяне на информация при извършване на платежни услуги;
  7. правата и задълженията на страните при извършването на платежни услуги;
  8. изискванията за прозрачност и съпоставимост на таксите, начислявани на потребителите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки в рамките на страната и улесняването на потребителите при трансгранично откриване на платежни сметки в рамките на Европейския съюз;
  9. условията и реда за откриване и използване от потребителите на платежни сметки за основни операции;
  10. условията и реда за осъществяване на дейност от платежните системи;
  11. окончателността на сетълмента в платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа;
  12. условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от оператор на платежна система с окончателност на сетълмента;
  13. платежния надзор;
  14. процедурата за разглеждане на жалби във връзка с предоставянето на платежни услуги и издаването на електронни пари, както и реда за алтернативно разрешаване на спорове. Изключения от приложното поле Чл. 2.

(1)Разпоредбите на глави втора, четвърта, пета и десета не се прилагат за:
  1. платежни операции, извършени изцяло в наличност от платеца към получателя без участие на посредник;
  2. платежни операции, извършени от платеца към получателя чрез търговски представител, който е упълномощен по силата на договор само от името на платеца или само от името на получателя да води преговори или да сключи договор за покупко-продажба на стоки или за предоставяне на услуги;
  3. платежни операции, извършени от платеца към получателя чрез търговски представител, който е упълномощен по силата на договор едновременно от платеца и от получателя, само ако в нито един момент не придобива фактическа власт върху средствата по платежната операция;
  4. извършване по занятие на превоз на монети и банкноти, включително тяхното събиране, обработка и доставка;
  5. платежни операции, свързани със събиране или доставка на пари в наличност, извършвани по нетърговски начин в рамките на благотворителна или на друга дейност с нестопанска цел;
  6. услуги по предоставяне на пари в наличност от получателя на платеца, представляващи част от платежна операция, извършена след изрично искане от ползвателя на платежна услуга, направено непосредствено преди изпълнението на платежната операция за плащане при покупка на стоки или услуги;
  7. операции, свързани с обмяна на валута в брой, когато средствата не се държат по платежна сметка;
  8. платежни операции, извършвани на основание на някои от следните документи, предявени на доставчика на платежни услуги с цел предоставяне на средства на получателя: а) чекове, менителници и записи на заповед на хартиен носител по смисъла на Търговския закон или на съответен закон на друга държава членка, която не е страна по женевските конвенции по буква „б“; б) чекове на хартиен носител, издадени в съответствие с Женевската конвенция от 19 март 1931 г. за единен закон за чековете, и менителници и записи на заповед на хартиен носител, издадени в съответствие с Женевската конвенция от 7 юни 1930 г. за единен закон за менителниците и записите на заповед; в) ваучерите на хартиен носител; г) пътническите чекове на хартиен носител;
  9. платежни операции във връзка с предоставяне на услуги относно права по ценни книжа, включително дивиденти, доходи или други разпределения, обратно изкупуване или продажба, извършени от лица по т. 16 или от инвестиционни посредници, кредитни институции, предприятия за колективно инвестиране или дружества за управление на активи, предоставящи инвестиционни услуги, както и от други лица, които имат право да осъществяват попечителство на финансови инструменти;
  10. услуги, предоставяни от доставчици на технически услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги, ако тези доставчици не придобиват в нито един момент фактическа власт върху средствата по превода, включително услуги по обработка и съхранение на данни, доверителни услуги или услуги за защита на личните данни, установяване автентичността на данни и идентификация на лица, предоставяне на информационни технологии и комуникационни мрежи, предоставяне и поддръжка на терминали и устройства, използвани за платежни услуги, с изключение на услугите по иницииране на плащане и услугите по предоставяне на информация за сметка;
  11. услуги, извършвани въз основа на платежни инструменти, които могат да бъдат използвани само по ограничен начин и отговарят на едно от следните условия: а) инструментите позволяват на ползвателя им да придобива стоки или услуги единствено в помещения на издателя или в рамките на ограничена мрежа от доставчици на услуги, които имат сключен търговски договор с издателя, който действа по занятие; б) инструментите могат да се използват само за придобиване на много ограничен набор от стоки или услуги; в) инструментите са валидни само на територията на Република България, предоставени по искане на бюджетна организация по смисъла на Закона за публичните финанси или от лице от публичния сектор или търговско дружество, служат за придобиване на определени стоки или услуги от доставчици, сключили договор с издателя, и се регулират от национален или местен административен орган за постигане на конкретни социални или данъчни цели;
  12. платежни операции, извършвани в допълнение към електронните съобщителни услуги на абонат на мрежата или услугата от доставчик на електронни съобщителни мрежи или услуги, за закупуване на цифрово съдържание и гласови услуги, независимо от устройството, използвано за закупуване или потребление на цифрово съдържание, и таксувани на сметката на абоната, или извършени от или чрез електронно устройство и таксувани на сметката на абоната в рамките на благотворителна дейност или за закупуване на билети, при условие че стойността на всяка конкретна еднократна платежна операция не надвишава 100 лв., и: а) общата стойност на платежните операции за един абонат не надвишава 600 лв. на месец, или б) когато абонатът захранва предварително своята сметка при доставчика на електронната съобщителна мрежа или услуга, общата стойност на платежните операции не надвишава 600 лв. на месец;
  13. платежни операции между доставчици на платежни услуги, техни представители или клонове за тяхна собствена сметка;
  14. платежни операции и свързаните с тях услуги между предприятие-майка и негово дъщерно дружество или между дъщерни предприятия на едно и също предприятие-майка, когато посредник е доставчик на платежни услуги, принадлежащ към същата група;
  15. услуги по теглене на пари в брой чрез терминални устройства ATM, предоставени от името на един или повече издатели на карти от доставчици, които не са страна по рамковия договор с клиента, теглещ пари от платежна сметка, при условие че тези доставчици не извършват други платежни услуги; в тези случаи на клиента се предоставя информация за всички такси за теглене, посочени в чл. 50, чл. 54, ал. 1, 2 и 7, чл. 57 и чл. 58 преди тегленето, както и след получаването на парите в наличност в края на операцията;
  16. платежни операции, извършени в платежна система или в система за сетълмент на ценни книжа между агенти по сетълмента, централни съконтрагенти, клирингови къщи и/или централни банки и други участници в системата, от една страна, и доставчици на платежни услуги, от друга страна;
  17. пощенските парични преводи по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за пощенските услуги.
(2)За доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка не се прилагат глави четвърта и пета, с изключение на чл. 52, чл. 54, ал. 1, 2 и 7 и чл. 60 и когато е приложимо, чл. 73, 75 и 98 – 100.
(3)Доставчик на услуги, който предоставя някоя от услугите по ал. 1, т. 11, букви „а“ и „б“, за които общата стойност за всички изпълнени платежни операции през предходните 12 месеца надхвърля 2 млн. лв., уведомява Българската народна банка (БНБ) за извършваната дейност, като описва предоставяните услуги и посочва съгласно кое изключение по ал. 1, т. 11, букви „а“ и „б“ извършва тази дейност. Въз основа на уведомлението и след преценка на критериите, посочени в ал. 1, т. 11, БНБ взема мотивирано решение и информира доставчика на услуги, когато дейността не се квалифицира като ограничена мрежа.
(4)Доставчик на услуги, който извършва операции по ал. 1, т. 12, ежегодно уведомява БНБ за извършваната дейност и предоставя заключение от годишен одит, което удостоверява, че дейността е съобразена с ограниченията, предвидени в ал. 1, т. 12.
(5)Българската народна банка уведомява Европейския банков орган (ЕБО) относно услугите, за които е изпратено уведомление съгласно ал. 3 и 4.
(6)Описанието на дейностите, за които е изпратено уведомление съгласно ал. 3 и 4, е достъпно в публичния регистър по чл. 19 и в регистъра на ЕБО. Раздел II Доставчици на платежни услуги и видове платежни услуги Доставчици на платежни услуги Чл. 3.
(1)Доставчици на платежни услуги по смисъла на този закон са:
  1. банки по смисъла на Закона за кредитните институции;
  2. дружества за електронни пари по смисъла на този закон;
  3. платежни институции по смисъла на този закон;
  4. доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на този закон;
  5. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.
(2)Лица, които не са доставчици на платежни услуги, нямат право да предоставят платежни услуги с изключение на дейностите по чл. 2.
(3)Доставчикът на платежни услуги не контролира предмета и законосъобразността на сделката, във връзка с която се предоставя платежната услуга, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.
(4)Доставчиците на платежни услуги и платежните системи обработват лични данни на ползватели на платежни услуги при спазване на Закона за защита на личните данни, като при предотвратяване, разследване и разкриване на измами, свързани с платежни услуги, обработката може да се извършва и без съгласието на лицето, за което се отнасят данните. Платежни услуги Чл.
  1. Платежни услуги са:
  2. услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
  3. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
  4. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги: а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити; б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти; в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
  5. изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит: а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити; б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти; в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
  6. издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;
  7. изпълнение на налични парични преводи;
  8. услуги по иницииране на плащане;
  9. услуги по предоставяне на информация за сметка. Глава втора ПЛАТЕЖНИ ИНСТИТУЦИИ Раздел I Лицензиране на платежни институции и вписване в регистъра на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка Платежна институция Чл.
  10. Платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 7 в Европейския съюз. Компетентен орган Чл.
  11. Българската народна банка издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато седалището на заявителя е в Република България. Забрана за извършване на дейност без лиценз Чл. 7.
(1)Лице, което възнамерява да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 7 като платежна институция, трябва да получи лиценз за извършване на дейност като платежна институция, преди да започне да предоставя платежни услуги.
(2)Платежните институции имат право да предоставят само платежните услуги, включени в лиценза им. Начален капитал Чл.
  1. Към момента на получаване на лиценз платежната институция трябва да разполага с начален капитал, включващ един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви „а“ – „д“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, в размер не по-малък от:
  2. 40 000 лв. – когато платежната институция предоставя само платежни услуги по чл. 4, т. 6;
  3. 100 000 лв. – когато платежната институция предоставя само платежни услуги по чл. 4, т. 7;
  4. 250 000 лв. – когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги по чл. 4, т. 1 –
  5. Собствен капитал Чл. 9.
(1)По всяко време на извършване на дейността платежната институция с изключение на платежна институция, която предлага единствено платежните услуги по чл. 4, т. 7, е длъжна да разполага със собствен капитал в размер не по-малък от сбора на следните елементи, умножени с коефициент „к“, като обемът на плащанията (ОП) представлява една дванадесета част от общата сума на извършените от платежната институция през предходната година платежни операции: 1. четири
(4)на сто от частта от ОП до 10 млн. лв., плюс
  1. две цяло и пет (2,5) на сто от частта от ОП над 10 млн. лв. и до 20 млн. лв., плюс
  2. едно
(1)на сто от частта от ОП над 20 млн. лв. и до 200 млн. лв., плюс
  1. нула цяло и пет (0,5) на сто от частта от ОП над 200 млн. лв. и до 500 млн. лв., плюс
  2. нула цяло и двадесет и пет (0,25) на сто от частта от ОП над 500 млн. лв.
(2)Коефициентът „к“, който се използва при определяне на размера на собствения капитал по ал. 1, е:
  1. нула цяло и пет (0,5) – когато платежната институция предоставя единствено платежната услуга по чл. 4, т. 6;
  2. едно
(1)– когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги по чл. 4, т. 1 – 5.
(3)Собственият капитал на платежната институция, която предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 6, не може да спада под по-голямата от стойностите по ал. 1 или по чл. 8, съответно т. 1 или 3.
(4)Собственият капитал на платежна институция, която предоставя единствено платежни услуги по чл. 4, т. 7, не може да спада под стойността по чл. 8, т. 2.
(5)Въз основа на оценка на процесите по управление на риска, на базата данни за рисковете от загуби и на механизмите за вътрешен контрол на платежната институция БНБ може да изисква от платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 на сто по-голям от сумата, която се получава при определяне на размера съгласно ал. 1, или да разреши на платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 на сто по-малък от сумата, която се получава при определяне на размера съгласно ал. 1.
(6)Платежна институция, която предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 6, изготвя и предоставя на БНБ отчети за размера на собствения капитал.
(7)Българската народна банка издава наредба по прилагането на чл. 8 и на този член. Условия за издаване на лиценз Чл. 10.
(1)Дружество, което желае да получи лиценз за извършване на дейност като платежна институция, подава до БНБ писмено заявление.
(2)Документите, необходими за издаване на лиценз за платежна институция, се определят с наредба на БНБ.
(3)При подаването на заявление за издаване на лиценз заявителят представя пред БНБ писмена декларация, че подадената със заявлението информация и приложените към заявлението документи са актуални, пълни и достоверни.
(4)За издаването на лиценз за платежна институция трябва да са изпълнени едновременно следните условия спрямо заявителя:
  1. да е регистриран или да е в процес на учредяване като дружество с ограничена отговорност или като акционерно дружество;
  2. да е внесен изискуемият по чл. 8 капитал, съответстващ на видовете платежни услуги, които заявителят възнамерява да извършва;
  3. произходът на внесения в дружеството капитал или на средствата, с които са придобити акции при прехвърлянето им, да е прозрачен и законен;
  4. вписаните в търговския регистър седалище и адрес на управление да съвпадат с мястото, където реално се извършва управлението на заявителя; заявителят трябва да осъществява реално поне част от дейността си, свързана с платежни услуги, в Република България;
  5. дейността на заявителя, включително начинът на предоставяне на предвижданите от заявителя платежни услуги, да бъде ясно, подробно и изчерпателно определена;
  6. да прилага надеждни правила и процедури за управление на дейността, свързана с предоставянето на платежни услуги, които включват: а) ясна организационна структура, включително планираното използване на представители и клонове, проверките, които заявителят възнамерява да извършва по отношение на тях най-малко веднъж годишно, условията за възлагане на дейности на подизпълнител и взаимодействието на заявителя с платежни системи; б) ясно определени, прозрачни и последователни правила за отговорност; в) ефективни процедури за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена платежната институция; г) подходящи управленска рамка и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури; д) надеждна програма за мерките срещу изпиране на пари, включително механизмите за вътрешен контрол, установени от заявителя за изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма; е) процедура за наблюдение, обработка и проследяване на свързаните със сигурността инциденти и жалби на клиенти, осигуряваща и механизъм на докладване на инциденти, съгласно чл. 99; ж) процедура за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията; з) мерки за осигуряване на непрекъсваемост на дейността, включително ясно описание на най-важните процеси, ефективните планове за извънредни ситуации и процедура за редовни тестове и преглед на адекватността и ефективността на тези планове; и) принципи и определения при събирането на статистически данни за резултатите от дейността, платежните операции и измамите във връзка с предоставяните платежни услуги; к) правила за сигурност, които защитават ползвателите на платежни услуги срещу установените рискове, измамите или незаконното използване на чувствителни и лични данни;
  7. бизнес планът и прогнозният бюджет за първите три години от дейността да показват, че заявителят е в състояние да използва подходящи и адекватни системи, ресурси и процедури, необходими за надлежното извършване на дейност като платежна институция;
  8. да прилага надеждни и подходящи мерки за защита на средствата на ползвателите на платежни услуги, както и на използваните платежни инструменти, ако предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 6;
  9. управляващите и представляващи заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор, включително като представители на юридически лица, са лица, които притежават квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност, изискванията за които са установени с наредба на БНБ;
  10. лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие по смисъла на член 4, параграф 1, точка 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013 в капитала на заявителя, са доказали своята надеждност с оглед на необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на платежната институция; преценката се извършва въз основа на критериите по чл. 14, ал. 5, т. 1 – 3;
  11. не е установено, че наличието на тесни връзки по смисъла на член 4, параграф 1, точка 38 от Регламент (ЕС) № 575/2013 между заявителя и други лица може да възпрепятства ефективното упражняване на надзор;
  12. по преценка на БНБ изискванията или трудностите при прилагането на отделни нормативни или административни актове на трета държава, регулиращи дейността на едно или повече физически или юридически лица, с които заявителят има тесни връзки, няма да възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на БНБ;
  13. да има определено одиторско дружество, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
(5)Правилата по ал. 4, т. 6 трябва да са всеобхватни и съответстващи на естеството, мащаба и сложността на предоставяните от платежната институция платежни услуги.
(6)За издаването на лиценз за извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 7 заявителят трябва да разполага със застраховка „Професионална отговорност“ или друга сравнима гаранция за отговорността му, покриваща територията на всяка държава, на която ще предлага платежни услуги. Застраховката трябва да покрива отговорността на доставчика на платежни услуги по иницииране на плащания по чл. 79, 91, 92, чл. 93, ал. 1, чл. 94 и 95.
(7)В случай че заявителят желае да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 8 в допълнение към платежните услуги, за които е подал заявление по ал. 1, заявителят трябва да отговаря на изискванията по чл. 18, ал. 2. Разглеждане на заявление за издаване на лиценз Чл. 11.
(1)В срок до три месеца от получаването на заявлението по чл. 10, ал. 1 БНБ извършва проучване за съответствие на представените документи с условията за издаване на лиценз и за възможностите на заявителя да изпълни изискванията за извършване на дейността, за която желае да бъде лицензиран, и взема решение за издаване на лиценз или отказ за издаване на лиценз. Когато е необходимо, БНБ може да се консултира с други компетентни органи.
(2)Когато при извършване на проучването по ал. 1 БНБ установи, че заявлението е непълно, БНБ изисква от заявителя да представи в срок не по-дълъг от два месеца, необходимите документи и информация.
(3)В срок до три месеца от получаването на документите и информацията по ал. 2 БНБ взема решение за издаване на лиценз или отказва издаването на лиценз. Издаване на лиценз Чл. 12.
(1)Българската народна банка издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако по преценка на БНБ заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз.
(2)Лицензът по ал. 1 се предоставя за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.
(3)Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност извършването на платежните услуги, за които е лицензирана платежната институция, след като ù бъде представен издаденият от БНБ лиценз.
(4)Платежната институция трябва да отговаря на условията по чл. 8 – 10 през целия период на действие на издадения лиценз. Промени след издаване на лиценз Чл. 13.
(1)След получаването на лиценз платежната институция уведомява незабавно БНБ за всяка промяна в информацията и документите, представени във връзка с издаването на лиценза.
(2)Когато платежна институция възнамерява да извършва други платежни услуги извън тези, за които ù е издаден лиценз, тя подава заявление за допълване на лиценза, като чл. 10 – 12 се прилагат съответно. Контрол върху участието в капитала Чл. 14.
(1)Физическо или юридическо лице не може без предварително одобрение от БНБ да придобие или увеличи, пряко или косвено, акции/дружествени дялове или права на глас по акции/дружествени дялове в платежна институция, лицензирана от БНБ, ако в резултат на придобиването участието му става квалифицирано по смисъла на член 4, параграф 1, точка 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013 от капитала или ако това участие достига или надхвърля праговете от 20, 30 или 50 на сто от акциите/дружествените дялове или права на глас по акциите/дружествените дялове, както и когато платежната институция става дъщерно дружество.
(2)За да получи одобрение, всяко лице по ал. 1 уведомява БНБ чрез писмено заявление за решението си за придобиване и прилага необходимите документи, определени с наредба на БНБ.
(3)Българската народна банка извършва преценка въз основа на документите и информацията, предоставени от заявителя, както и въз основа на друга информация и документи, с които разполага.
(4)Българската народна банка разглежда заявлението за одобрение по ал. 2 в срок до два месеца, считано от подаването му. Когато е необходимо за извършване на преценката, БНБ може да отправи писмено искане за предоставяне на допълнителна информация, като определя срок не по-дълъг от два месеца, като за периода между датата на изискване на информацията и датата на получаването ù срокът по изречение първо спира да тече.
(5)Одобрение се издава, като се отчита потенциалното въздействие на заявителя върху платежната институция с оглед на гарантиране на бъдещото ù стабилно и разумно управление и ако преценката показва, че заявителят е подходящ и притежава необходимата финансова стабилност. Преценката се извършва въз основа на следните критерии:
  1. репутация на заявителя;
  2. квалификация, професионален опит и надеждност, и пригодност на членовете на органите на управление и надзор на заявителя, изискванията за които се определят с наредба на БНБ;
  3. финансовата стабилност на заявителя с оглед на конкретната специфика на дейността, която платежната институция извършва или се предвижда да извършва;
  4. отсъствие на разумни основания за съмнение, че във връзка със заявеното придобиване е извършено, се извършва или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма или че осъществяването на заявеното придобиване би увеличило риска от това.
(6)Българската народна банка отказва издаването на одобрение, ако установи, че заявеното придобиване не отговаря на някой от критериите по ал. 5 или че информацията, предоставена от заявителя, е непълна, въпреки провеждането на процедурата по ал. 4.
(7)Българската народна банка се произнася по заявлението в срока за извършване на преценката с мотивиран писмен акт. Издаденото одобрение или отказ се съобщава на заявителя.
(8)Българската народна банка може да определи срок за осъществяване на придобиването, след изтичането на който одобрението се обезсилва.
(9)Сделките, решенията и действията, извършени без одобрение по ал. 1, са нищожни.
(10)Физическо или юридическо лице, което възнамерява да прехвърли пряко или непряко квалифицираното си дялово участие в платежна институция, лицензирана от БНБ, или да намали квалифицираното си дялово участие, така че акциите/дяловете му или правата на глас по акциите/дяловете да спаднат съответно под 20, 30 или 50 на сто от капитала, или по такъв начин, че платежната институция би престанала да бъде негово дъщерно дружество, уведомява БНБ в срок не по-късно от 10 дни преди настъпване на съответното обстоятелство за размера на дяловото участие, което притежава преди прехвърлянето, и за размера на дяловото участие, което ще притежава след прехвърлянето.
(11)Платежните институции, лицензирани в Република България, уведомяват БНБ в 7-дневен срок от узнаването за всяко придобиване или прехвърляне на акции/дялове от капитала им, в резултат на което дяловите участия на акционерите надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в ал. 1. Отказ за издаване на лиценз Чл. 15.
(1)Българската народна банка отказва издаването на лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато:
  1. прецени, че заявителят не отговаря на някое от условията по чл. 10;
  2. заявителят не е представил необходимите сведения и документи или представените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация.
(2)В случай на отказ заявителят може да подаде ново заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на отказа. Отнемане на лиценз Чл. 16.
(1)Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато:
  1. платежната институция не започне да извършва разрешената дейност в срок 12 месеца от датата на издаване на лиценза;
  2. платежната институция е преустановила дейността си за повече от 6 месеца;
  3. в дейността на платежната институция са констатирани сериозни нарушения;
  4. лицензът е бил издаден въз основа на неверни сведения и документи;
  5. платежната институция е престанала да отговаря на условията за издаване на лиценза;
  6. платежната институция не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите;
  7. по преценка на БНБ платежната институция би могла да застраши при продължаване на дейността си стабилността на платежна система, в която участва.
(2)Българската народна банка предприема подходящи мерки за уведомяване на обществеността за отнемането на лиценза.
(3)В срок до 7 дни след отнемането на лиценза на платежна институция БНБ отправя искане до Агенцията по вписванията за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец в търговския регистър.
(4)Българската народна банка уведомява ЕБО за мотивите за всяко решение за отнемане на лиценз за извършване на дейност като платежна институция.
(5)В срок един месец от отнемането, съответно обезсилването на лиценза, платежната институция предоставя на БНБ отчети по чл. 155. Отчетите съдържат информация за дейността на платежната институция от края на последния отчетен период до отнемането, съответно обезсилването на издадения лиценз за извършване на дейност като платежна институция.
(6)В срок един месец от отнемането на лиценза платежната институция осигурява цялостно и навременно изпълнение на вземанията към клиентите си, възникнали във връзка с извършваната дейност по предоставяне на платежни услуги. Прекратяване на дейността Чл. 17.
(1)Платежната институция уведомява БНБ най-малко два месеца предварително за предстоящо вземане на решение за прекратяване на дейността си по предоставяне на платежни услуги.
(2)С уведомлението по ал. 1 платежната институция, която желае да прекрати дейността си по предоставяне на платежни услуги, удостоверява пред БНБ, че е:
  1. създала необходимата организация и план за прекратяване на дейността си, без да бъдат засегнати интересите на ползвателите на платежни услуги;
  2. осигурено цялостно и навременно изпълнение на задълженията по извършваните чрез платежната институция платежни операции.
(3)Планът за прекратяване на дейността по ал. 2, т. 1 съдържа най-малко информация относно сроковете и условията за преустановяване на сключването на договори за предоставяне на платежни услуги и за изпълнението на вече приетите платежни нареждания, информация относно сроковете и условията за прекратяване на отношенията с представители, подизпълнители и взаимодействието с други доставчици на платежни услуги и/или платежни системи, както и информация относно сроковете и условията за прекратяване на сключени договори с ползвателите на платежни услуги. Платежната институция съгласува с БНБ плана за прекратяване на дейността.
(4)С даването на съгласие от БНБ за прекратяване на дейността лицензът на платежната институция се смята за обезсилен, като чл. 16, ал. 2 – 6 се прилагат съответно. Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка Чл. 18.
(1)Дружество, което желае да предоставя платежни услуги по чл. 4, т. 8, подава до БНБ писмено заявление за вписване в публичния регистър по чл. 19.
(2)За да бъде вписан в регистъра по чл. 19, заявителят трябва да отговаря на следните изисквания:
  1. да разполага със застраховка „Професионална отговорност“ или с друга сравнима гаранция за отговорността му, покриваща територията на всяка държава, на която ще предлага платежните услуги по чл. 4, т. 8; застраховката трябва да покрива отговорността на доставчика на платежни услуги по предоставяне на информация за сметка, произтичаща от неразрешен достъп до платежната сметка или достъп до нея с цел измама, или неразрешено използване на информация за платежната сметка, или използване на информация за платежната сметка с цел измама;
  2. дейността на заявителя, включително начинът на предоставяне на платежни услуги, да бъдат ясно, подробно и изчерпателно определени;
  3. бизнес планът и прогнозният бюджет за първите три години от дейността да показват, че заявителят е в състояние да използва подходящи и адекватни системи, ресурси и процедури, необходими за надлежното извършване на дейност като доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка;
  4. да прилага надеждни правила и процедури за управление на дейността, свързана с предоставянето на платежни услуги по чл. 4, т. 8, които включват: а) ясна организационна структура; б) подходящи управленска рамка и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури; в) процедура за наблюдение, обработка и проследяване на свързаните със сигурността инциденти и жалби на клиенти, осигуряваща и механизъм на докладване на инциденти, съгласно чл. 99; г) процедура за записване, наблюдение, проследяване и ограничаване на достъпа до чувствителни данни за плащанията; д) мерки за осигуряване на непрекъсваемост на дейността, включително ясно описание на най-важните процеси, ефективните планове за извънредни ситуации и процедура за редовни тестове и преглед на адекватността и ефективността на тези планове; е) правила за сигурност, които защитават ползвателите на платежни услуги срещу установените рискове, измамите или незаконното използване на чувствителни и лични данни;
  5. управляващите и представляващи заявителя и членовете на неговите органи за управление и надзор, включително като представители на юридически лица, са лица, които притежават квалификация, професионален опит, надеждност и пригодност.
(3)В сроковете по чл. 11 БНБ разглежда заявлението по ал. 1 и взема решение за вписване или отказва вписване в публичния регистър по чл. 19.
(4)Българската народна банка отказва вписване в регистъра, когато:
  1. прецени, че заявителят не отговаря на изискванията за вписване;
  2. заявителят не е представил необходимите сведения и документи или представените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация.
(5)Българската народна банка заличава от регистъра лице, ако установи, че:
  1. е престанало да отговаря на изискванията на този член;
  2. вписването е било извършено въз основа на невярна информация или неверни данни;
  3. не изпълнява задълженията си по този закон или актовете за прилагането му, или други нормативно установени изисквания за осъществяване на дейността;
  4. е преустановило дейността си за повече от 6 месеца.
(6)Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка може писмено да заяви пред БНБ, че желае да прекрати извършването на дейността по предоставяне на информация за сметка, като уведомява БНБ най-малко един месец преди вземането на решение за това.
(7)В случаите по ал. 6 БНБ заличава доставчика от регистъра, считано от датата, на която той прекратява дейността си, посочена в уведомлението.
(8)Българската народна банка предприема подходящи мерки за уведомяване на обществеността за заличаването по ал. 5 и 6.
(9)Алинеи 1 – 8 се прилагат съответно и за платежна институция, която желае да предоставя и платежни услуги по чл. 4, т. 8. Регистър Чл. 19.
(1)Българската народна банка води публичен регистър на:
  1. лицензираните от нея платежни институции, на техните клонове и представители;
  2. лицензираните от нея дружества за електронни пари, на техните клонове и представители;
  3. доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка;
  4. доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 3 и 4.
(2)В регистъра се посочват следните данни за платежната институция, съответно за дружеството за електронни пари:
  1. номерът на издадения от БНБ лиценз;
  2. единният идентификационен код;
  3. наименованието, седалището и адресът на управление;
  4. услугите, за които е издаден лицензът на платежната институция;
  5. клоновете на платежната институция, съответно на дружеството за електронни пари, в страната и в други държави членки с техните адреси и посочване на лицата, които ги управляват и представляват;
  6. представителите на платежната институция, съответно на дружеството за електронни пари, в страната и в други държави членки с посочване на единния идентификационен код, седалището и адреса на управление – за юридическите лица, а за физическите лица – имената по документ за самоличност;
  7. отнемането на издадения лиценз или прекратяването дейността на платежната институция, съответно на дружеството за електронни пари.
(3)В регистъра се посочват следните данни за доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка:
  1. номерът на заповедта за вписване в регистъра;
  2. единният идентификационен код;
  3. наименованието, седалището и адресът на управление;
  4. заличаването от регистъра.
(4)В регистъра се посочват следните данни за доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 3 и 4:
  1. номерът на заповедта за вписване в регистъра;
  2. единният идентификационен код;
  3. наименованието, седалището и адресът на управление;
  4. описание на съответните дейности, за които е получено уведомление по реда на чл. 2, ал. 3 и 4.
(5)Регистърът по ал. 1 е публично достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
(6)Българската народна банка издава наредба по прилагането на чл. 18 и на този член. Раздел II Дейности, свързани с предоставянето на платежни услуги Допълнителни дейности Чл. 20.
(1)Освен посочените в чл. 4 платежни услуги платежните институции могат да извършват и следните дейности:
  1. предоставяне на оперативни и тясно свързани с платежните услуги спомагателни услуги, като: осигуряване изпълнението на платежни операции, обмяна на валута, съхранение на документи, свързани с платежните услуги, съхранение и обработка на данни;
  2. извършване на дейност като оператор на платежна система с изключение на платежни системи, осигуряващи окончателност на сетълмента по смисъла на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, изменена с Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. (OB, L 146/37 от 10 юни 2009 г.);
  3. друга търговска дейност при спазване на нормативните изисквания за нейното извършване.
(2)Платежна институция, която възнамерява да извършва някоя от дейностите по ал. 1, уведомява писмено БНБ за това, преди да започне да извършва съответната дейност, като предоставя информация за начина на извършването ù .
(3)Когато платежна институция извършва освен платежните услуги, посочени в чл. 4, и друга търговска дейност, БНБ има право да изиска отделянето в самостоятелно дружество на дейността по предоставяне на платежни услуги, ако по преценка на БНБ другата търговска дейност засяга или може да засегне финансовата стабилност на платежната институция или възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на този закон.
(4)Когато доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка извършва освен платежните услуги по чл. 4, т. 8 и друга търговска дейност, която засяга или може да засегне възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на този закон, се прилага ал. 3. Отпускане на кредити Чл. 21.
(1)Платежните институции могат да отпускат кредити, свързани с платежните услуги по чл. 4, т. 4 или 5, ако са изпълнени едновременно следните условия:
  1. кредитът има спомагателен характер и се отпуска само във връзка с изпълнението на определена платежна операция;
  2. срокът за погасяване на кредита, отпуснат във връзка с платежна операция, не надвишава 12 месеца;
  3. средствата, от които се отпуска кредитът, не са получени и не се държат от платежната институция с цел изпълнение на определена платежна операция;
  4. собственият капитал на платежната институция по всяко време по преценка на БНБ е достатъчен с оглед на размера на отпуснатия кредит.
(2)Платежна институция, която възнамерява да отпуска кредити съгласно ал. 1, уведомява писмено БНБ за това, преди да започне да отпуска кредити, като предоставя информация за начина на извършване на тази дейност.
(3)Когато установи, че някое от условията по ал. 1 не е налице, БНБ може да забрани отпускането на кредити от платежната институция до отстраняване на нарушението.
(4)При отпускането на кредити на потребители се прилага Законът за потребителския кредит. Раздел III Изисквания към дейността на платежните институции Платежни сметки при платежни институции Чл. 22.
(1)Платежните институции могат да поддържат платежни сметки единствено за извършване на платежни операции.
(2)Платежните институции могат да получават средства от ползватели на платежни услуги само с цел предоставяне на платежни услуги.
(3)Получените от платежните институции средства от ползватели на платежни услуги с цел предоставяне на платежни услуги не представляват получаване на влог или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции, както и електронни пари по смисъла на чл. 34, ал. 1.
(4)Върху средствата по платежните сметки при платежни институции не се договаря начисляване на лихва в полза на ползвателя на платежни услуги. Защитни мерки Чл. 23.
(1)Платежните институции не смесват и отчитат отделно по защитна сметка средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, със средствата на лице, което не е ползвател на платежни услуги, или със собствените си средства.
(2)Защитна сметка е отделна сметка в банка, лицензирана в държава – членка на Европейския съюз, по която платежните институции депозират средствата, получени от ползватели на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени. Върху средствата по защитни сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на платежната институция към лица, различни от ползвателите на платежни услуги.
(3)При откриване на производство по несъстоятелност за платежна институция средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнение на платежни операции, не се включват в масата на несъстоятелността, а се връщат от синдика съразмерно на получените от ползвателите на платежни услуги средства.
(4)Когато част от получените от платежната институция средства са предназначени за извършване на бъдещи платежни операции, а остатъкът от тях – за неплатежни услуги, платежната институция прилага мерките по ал. 1 и 2 за средствата, предназначени за извършване на бъдещи платежни операции. Счетоводна отчетност Чл. 24.
(1)Платежните институции представят на БНБ финансови отчети, които отразяват финансовото им състояние както поотделно, така и на консолидирана основа.
(2)Българската народна банка издава наредба по прилагането на ал. 1.
(3)Доставчиците на платежни услуги съхраняват най-малко 5 години цялата счетоводна и друга информация и документация относно предоставените от тях платежни услуги, включително сключените договори, и извършваните допълнителни дейности, освен ако със закон не е предвиден по-дълъг срок. Одитори Чл. 25.
(1)Годишните финансови отчети на платежните институции подлежат на независим финансов одит от одиторско дружество, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит и което притежава опит, свързан с поне един извършен и приключен одитен ангажимент на предприятие от обществен интерес по § 1, т. 22, букви „а“ – „ж“ от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството.
(2)В доклада си одиторът дава заключение относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на платежната институция и получения финансов резултат.
(3)Одиторът извършва преглед и изразява становище и относно надеждността на системите за вътрешен контрол на платежната институция.
(4)Лицата, които имат материални интереси в платежна институция, различни от тези на ползватели на платежни услуги, или са служители или представители на платежната институция, не могат да бъдат избирани за нейни одитори или да участват в одита на тази институция.
(5)Платежната институция избира одитора по ал. 1 за срок съгласно изискванията на Закона за независимия финансов одит. При избора одиторът представя декларация, с която удостоверява изпълнението на изискванията на ал. 1.
(6)Одиторско дружество, на което през последните три години са налагани санкции по чл. 110, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит, не може да бъде одитор на платежна институция. Задължения на одиторите Чл. 26.
(1)Одиторите информират незабавно и в писмена форма БНБ за всички обстоятелства, които са им станали известни в хода на проверката и които:
  1. представляват нарушение на законите, подзаконовите нормативни актове и актовете на БНБ, които регулират дейността на платежната институция;
  2. засягат или могат да доведат до засягане нормалното функциониране на платежната институция;
  3. водят или биха могли да доведат до ситуация, при която платежната институция няма да е в състояние да изпълнява своите парични задължения;
  4. са основание за отказ на одитора от изразяване на одиторско мнение, за изразяване на отрицателно или на квалифицирано одиторско мнение;
  5. са свързани с действия на администратор на платежната институция по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции, които причиняват или могат да причинят значителни вреди на платежната институция или на нейни клиенти;
  6. са свързани с неверни или непълни данни в отчетите и докладите, които платежната институция редовно представя в БНБ.
(2)Одиторите на платежната институция са длъжни при писмено искане от БНБ да ù представят съответната документация относно обстоятелствата по ал. 1, както и друга информация и документи, придобити в хода на одита.
(3)Одиторите не носят отговорност за нарушаване на съответните законови или договорни условия за запазване на конфиденциалност в случаите, когато по реда на този закон добросъвестно са предоставили информация на БНБ. Достъп на платежните институции до сметки в банки Чл. 27. Банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната, откриват и поддържат платежни сметки на платежните институции по обективен, недискриминационен и пропорционален начин, който не възпрепятства възможността на платежните институции да предоставят платежни услуги. При всеки случай на отказ банката предоставя на БНБ мотивирано становище. Раздел IV Представители и подизпълнители на платежна институция Представители Чл. 28.
(1)Платежната институция може да осъществява дейността, за която е лицензирана, пряко или чрез представител.
(2)Представител е търговец, който извършва от името на лицензирана от БНБ платежна институция дейност по предоставяне на платежни услуги.
(3)Платежната институция подава заявление до БНБ за вписване в регистъра по чл. 19 на нейните представители заедно с необходимите за това документи.
(4)В срок от два месеца от получаването на заявлението или ако заявлението е непълно – след получаването на необходимите документи и информация, БНБ вписва или отказва вписването на представителя, като уведомява платежната институция за това.
(5)Представителите не могат да започнат дейност преди вписването им.
(6)Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член. Вписване и заличаване на представители Чл. 29.
(1)След като провери предоставените от платежната институция информация и документи, БНБ вписва представителя в регистъра по чл. 19.
(2)Българската народна банка може да предприеме допълнителни действия за проверка на информацията, предоставена в документите по чл. 28, ал. 3, в случай че тази информация е неточна.
(3)Българската народна банка отказва вписването на представителя, ако установи, че представените документи:
  1. съдържат неточна или невярна информация, или
  2. не съответстват на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.
(4)Българската народна банка заличава от регистъра представителя, ако престане да отговаря на изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, както и ако установи, че вписването е било извършено въз основа на невярна информация или документи.
(5)Българската народна банка заличава от регистъра представител въз основа на писмено заявление, подадено от платежната институция най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на извършването на дейност.
(6)Платежната институция уведомява БНБ незабавно за всяка промяна в информацията и документите, представени във връзка с вписването на представител. Отговорност на платежната институция Чл. 30.
(1)Платежната институция носи отговорност за действията на своите служители, клонове, представители или подизпълнители.
(2)Представителите или клоновете на платежната институция информират ползвателите на платежни услуги, че действат от името на платежната институция.
(3)При заличаване на представителя от регистъра документите и средствата във връзка с неизплатените задължения и неприключените отношения по предоставяне на платежни услуги или дейности, свързани с предоставянето на такива услуги, се предоставят на платежната институция. Изисквания при използване на подизпълнител Чл. 31.
(1)Когато платежна институция възнамерява да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции, свързани с платежни услуги, тя уведомява БНБ за това, като предоставя информация и документи относно подизпълнителя (наименование, седалище и адрес на управление и единен идентификационен код, а за чуждестранни лица, съответно идентификационен код или данъчен номер, издаден от съответния орган в държавата членка, в която подизпълнителят е установен), както и подробно описание на услугите, които платежната институция възнамерява да му възложи.
(2)Възлагането на важни оперативни функции на подизпълнител, включително функции, свързани с информационни системи, не може да се извършва по начин, който съществено намалява качеството на вътрешния контрол на платежната институция или възможността на БНБ да следи за изпълнението на изискванията на този закон.
(3)Важни оперативни функции са тези, при които недостатък или пропуск при тяхното изпълнение би довел до съществено нарушение на изискванията на този закон, на финансовите показатели, надеждността и/или непрекъсваемостта при предоставяне на платежни услуги от платежната институция.
(4)При възлагането на важни оперативни функции на подизпълнител се спазват следните изисквания:
  1. възлагането да не води до прехвърляне на функции, свързани с управлението на платежната институция, на трети лица;
  2. възлагането да не води до промяна на правата и задълженията на платежната институция спрямо ползвателите на предоставяните от нея платежни услуги;
  3. да не се нарушават или променят условията, при които е издаден лицензът на платежната институция, и да не се нарушават изискванията към дейността ù .
(5)Платежните институции предприемат необходимите мерки, за да осигурят спазването на изискванията на този закон от лицата, на които са възложили оперативни функции.
(6)Платежните институции уведомяват БНБ незабавно за всяка промяна в информацията и документите, представени във връзка с използването на подизпълнител. Раздел V Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги Извършване на дейност на територията на друга държава членка от платежна институция, лицензирана в Република България Чл. 32.
(1)Платежна институция, лицензирана в Република България, може да извършва включените в лиценза ù платежни услуги на територията на друга държава членка чрез клон, представител или директно, след като уведоми писмено БНБ за намерението си да извършва дейност на територията на друга държава членка.
(2)С уведомлението по ал. 1 платежната институция информира БНБ относно:
  1. държавата членка, на чиято територия възнамерява да извършва дейност;
  2. начина, по който платежната институция ще извършва дейност – чрез клон, представител или директно;
  3. вида на платежните услуги, които ще се предоставят на територията на другата държава членка.
(3)Когато платежната институция възнамерява да предоставя платежни услуги чрез клон или представител, освен информацията по ал. 2 тя предоставя на БНБ за всеки клон или представител документи и информация, определени с наредба на БНБ.
(4)В срок до един месец от получаване на уведомлението по ал. 1 и когато е приложимо, на документите по ал. 3 БНБ ги изпраща на компетентните органи на приемащата държава.
(5)При получаване на уведомление от компетентния орган на приемащата държава, съдържащо оценка на получената информация, включително относно съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм във връзка с предвижданото предоставяне на платежни услуги чрез представител или клон, БНБ се запознава с оценката на компетентния орган. В случай че БНБ не приема оценката, уведомява съответния компетентен орган за мотивите за своето решение.
(6)Българската народна банка може да откаже вписване на представителя или клона след оценка на документите по ал. 3 и на информацията, съдържаща се в уведомленията съответно по ал. 1 и 5.
(7)В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 и когато е приложимо, на документите по ал. 3 БНБ съобщава решението си на компетентните органи на приемащата държава и на платежната институция.
(8)Платежната институция уведомява БНБ за датата, от която ще извършва дейност чрез представител или клон. Българската народна банка уведомява за това компетентните органи на приемащата държава.
(9)Представителят или клонът могат да започнат да извършват дейност в приемащата държава, след като бъдат вписани от БНБ в регистъра по чл. 19.
(10)Българската народна банка заличава вече вписан представител или клон, когато вписването е извършено въз основа на неверни сведения и документи, когато са констатирани сериозни нарушения в дейността на представителя или клона, както и когато платежната институция писмено заяви пред БНБ, че желае да прекрати извършването на дейност чрез съответния представител или клон. Българската народна банка може да заличи вече вписан представител или клон и след оценка на информацията, съдържаща се в уведомлението по ал. 5.
(11)Платежните институции уведомяват БНБ незабавно за всички промени, настъпили във връзка с информацията по ал. 2, и когато е приложимо – с документите по ал. 3.
(12)Във връзка с осъществяване на надзорните си правомощия БНБ си сътрудничи с компетентните органи на приемащата държава, когато платежна институция, лицензирана в Република България, осъществява дейност чрез клон, представител или директно на територията на тази държава членка.
(13)Българската народна банка обменя с компетентните органи на приемащата държава членка информация и документи, необходими за осъществяването на надзор, включително информация относно нарушения и предполагаеми нарушения от страна на клон, представител или подизпълнител на лицензирана в Република България платежна институция, както и всяка друга съществена информация, поискана от компетентните органи на приемащата държава или предоставена им по инициатива на БНБ.
(14)Българската народна банка може да извършва проверки на място на лицензирана от нея платежна институция, осъществяваща дейност на територията на друга държава членка, след като уведоми предварително съответните компетентни органи на тази държава членка. Българската народна банка може да делегира на компетентните органи на приемащата държава да извършат проверка на място върху дейността на лицензирана от БНБ платежна институция, извършваща дейност на територията на тази държава членка.
(15)Когато БНБ бъде сезирана от компетентен орган на приемащата държава, че платежна институция, лицензирана от БНБ, извършваща дейност чрез представител или клон на нейната територия, нарушава националното законодателство на приемащата държава, с което се транспонират дялове II, ІІІ и IV от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (OB, L 337/35 от 23 декември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/2366“, и прецени, че сигналът е основателен, взема необходимите мерки за преустановяване на нарушението от страна на съответната платежна институция. Българската народна банка своевременно уведомява компетентния орган на приемащата държава и когато е приложимо – компетентните органи на други заинтересовани държави членки, за предприетите мерки.
(16)Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, регистриран от БНБ, може да извършва дейност на територията на друга държава членка по реда на този член. Извършване на дейност на територията на Република България от платежна институция, лицензирана в друга държава членка Чл. 33.
(1)При получаване на уведомление от компетентен орган на държава членка за намерението на платежна институция да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, представител или директно БНБ извършва оценка на представените с уведомлението документи и информация, включително когато съществуват основателни съмнения, че тази платежна институция ще използва клона или представителя на територията на Република България с цел изпиране на пари или финансиране на тероризма. В едномесечен срок от получаване на уведомлението БНБ изпраща до компетентния орган на държавата по произход резултата от извършената оценка.
(2)Платежна институция, лицензирана в друга държава членка, може да извършва на територията на Република България включените в лиценза ù платежни услуги чрез клон, представител или директно, след като БНБ бъде уведомена от компетентния орган, издал лиценза, за решението му да впише съответния клон или представител в регистъра си, както и за датата, от която съответният клон или представител възнамерява да започне да извършва дейност. Представителят или клонът може да започне да извършва дейност на територията на Република България, след като бъде вписан в регистъра на изпращащата държава членка.
(3)Българската народна банка си сътрудничи с компетентните органи на изпращащата държава членка, когато лицензирана от тях платежна институция извършва дейност чрез клон, представител или директно на територията на Република България.
(4)Българската народна банка обменя с компетентните органи на изпращащата държава членка информация и документи, необходими за осъществяването на надзор на лицензирана от тях платежна институция, включително информация относно нарушения или предполагаеми нарушения от страна на клон, представител или подизпълнител на такава институция, както и всяка друга съществена информация, поискана от компетентните органи на изпращащата държава членка или предоставена им по инициатива на БНБ.
(5)Компетентните органи на държава членка по произход могат след предварително уведомление за това до БНБ да извършат проверка на място на лицензирана от тях платежна институция, осъществяваща дейност на територията на Република България. Българската народна банка може при делегиране от компетентните органи на изпращащата държава членка да извърши проверка на място в платежна институция, лицензирана в друга държава членка и извършваща дейност на територията на Република България.
(6)Българската народна банка може да изисква платежните институции, които предоставят платежни услуги на територията на Република България чрез представител или клон, да предоставят информация за дейността си за нуждите на платежния надзор и за статистически цели.
(7)Платежни институции, които извършват дейност на територията на Република България чрез представител, установяват в случаите и при условията, определени с наредба на БНБ, централно звено за контакт. Българската народна банка може да изисква от централното звено за контакт информация относно дейността на платежната институция чрез представител на територията на Република България за нуждите на платежния надзор и за статистически цели.
(8)Българската народна банка уведомява компетентните органи на изпращащата държава членка, когато платежна институция, която извършва дейност на територията на Република България чрез клон или представител, нарушава някоя от разпоредбите на глави втора, четвърта или пета от този закон.
(9)В случай че клон или представител на платежна институция, лицензирана в друга държава членка, нарушава някоя от разпоредбите на глави четвърта или пета от този закон, БНБ взема необходимите мерки за преустановяване на нарушението от страна на съответния клон или представител.
(10)В извънредни ситуации, когато са необходими незабавни действия за преодоляване на сериозна заплаха за интересите на ползвателите на платежни услуги в Република България, БНБ може да предприеме надзорни мерки по чл. 169 и чл. 170, ал. 1, т. 2 – 4 спрямо платежна институция, извършваща дейност на територията на Република България. Надзорните мерки трябва да са подходящи и пропорционални и да не водят до предимство за ползвателите на платежни услуги в Република България спрямо останалите ползватели на платежни услуги на същата платежна институция в други държави членки.
(11)Действието на надзорните мерки по ал. 10 се прекратява, когато бъдат предприети действия от платежната институция за преодоляване на установените сериозни заплахи, включително със съдействието на компетентния орган на изпращащата държава членка, на ЕБО или в сътрудничество с тях.
(12)Българската народна банка уведомява, когато е възможно предварително, компетентния орган на изпращащата държава членка, компетентните органи на други засегнати държави членки, ЕБО и Европейската комисия за налагането на надзорни мерки съгласно ал. 10, както и за мотивите за това.
(13)Доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, регистриран в друга държава членка, може да извършва дейност на територията на Република България по реда на този член. Глава трета ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ Раздел I Общи положения Електронни пари и издатели на електронни пари Чл. 34.
(1)Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари.
(2)Издатели на електронни пари по смисъла на този закон са:
  1. банки по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции;
  2. дружества за електронни пари, получили лиценз по смисъла на този закон;
  3. Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.
(3)Лица, които не са издатели на електронни пари, нямат право да издават електронни пари с изключение на случаите по ал. 5.
(4)Електронни пари, до които издателят е осигурил отдалечен достъп с цел изпълнение на платежни операции, се съхраняват по сметка за електронни пари. Сметката за електронни пари е платежна сметка, по която се съхраняват електронни пари.
(5)Разпоредбите на тази глава не се прилагат за:
  1. парична стойност, съхранявана в инструментите, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 11;
  2. парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, посочени в чл. 2, ал. 1, т.
  3. Издаване и обратно изкупуване Чл. 35.
(1)Издателите на електронни пари издават електронни пари по номинална стойност при получаване на средства.
(2)Издателите на електронни пари изкупуват обратно по всяко време и по номинална стойност паричната стойност на държаните електронни пари.
(3)В договора между издателя и държателя на електронни пари се посочват ясно и недвусмислено условията за обратно изкупуване, включително всички свързани с това такси, а при издаване на електронни пари, до които се осигурява отдалечен достъп чрез предплатена карта, и условията за ползване на картата от ползвателя на платежни услуги, който има право да използва платежния инструмент, като на държателя на електронни пари се предоставя информация относно тези условия, преди да бъде обвързан от договор или оферта.
(4)За обратното изкупуване може да се начислява такса само ако това е посочено в договора в съответствие с ал. 3 и ако е налице поне едно от следните условия:
  1. когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора;
  2. когато договорът предвижда дата на изтичане и държателят на електронни пари прекрати договора преди тази дата;
  3. когато обратното изкупуване е поискано повече от една година след датата на изтичане на договора.
(5)Таксата по ал. 4 е пропорционална и съразмерна на действителните разходи, направени от издателя на електронни пари.
(6)Когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора, държателят на електронни пари може да поиска обратно изкупуване на част от електронните пари или на цялата сума.
(7)Когато обратното изкупуване е поискано от държателя на електронни пари на датата на изтичане на договора или до една година след това, дружеството за електронни пари:
  1. изкупува обратно цялата стойност на държаните електронни пари, или
  2. изкупува обратно всички средства, поискани от държателя на електронни пари, ако дружеството за електронни пари извършва друга дейност по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 5 и делът от средства, предназначени да се използват като електронни пари, не е предварително известен.
(8)Независимо от разпоредбите на ал. 5, 6 и 7 правата на обратно изкупуване на различни от потребители лица, които приемат плащания с електронни пари, се уреждат с договора между издателите на електронни пари и съответните лица. Раздел II Лицензиране Дружество за електронни пари Чл. 36.
(1)Дружество за електронни пари е юридическо лице, което е получило лиценз за издаване на електронни пари по реда на този раздел.
(2)Лице, което възнамерява да издава електронни пари като дружество за електронни пари, трябва да получи лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, преди да започне да издава електронни пари. Условия за издаване, отказ за издаване, отнемане на лиценз и прекратяване на дейността Чл. 37.
(1)Българската народна банка издава лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, когато седалището на заявителя е в Република България.
(2)За условията за издаване, отказ за издаване, отнемане на лиценз и прекратяване на дейността се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 – 13, чл. 15 – 17 и чл. 19, ал. 2 и 5.
(3)Лицензът за извършване на дейност като платежна институция, ако такъв е бил издаден на заявителя, се обезсилва при издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари.
(4)В случай че заявителят възнамерява да продължи да предоставя платежни услуги като допълнителна дейност съгласно чл. 42, със заявлението за издаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари уведомява БНБ за това.
(5)Документите, необходими за издаване на лиценз за дружество за електронни пари, се определят с наредба на БНБ. Начален капитал Чл. 38. Към момента на получаване на лиценза дружеството за електронни пари трябва да разполага с начален капитал, включващ един или повече от елементите, посочени в чл. 26, параграф 1, букви „а“ – „д“ от Регламент (ЕС) № 575/2013, в размер не по-малко от 700 000 лв. Собствен капитал Чл. 39.
(1)Собственият капитал на дружество за електронни пари не може да спада под по-голямата от стойностите, определени по ал. 2 – 6 или по чл. 38.
(2)По отношение на дейностите, посочени в чл. 42, ал. 1, т. 1, които не са свързани с издаването на електронни пари, изискванията за размер на собствения капитал на дружеството за електронни пари се изчисляват съгласно чл. 9, ал. 1 и 2.
(3)По отношение на дейността по издаване на електронни пари размерът на собствения капитал на дружеството за електронни пари трябва да възлиза на 2 на сто от средната стойност на издадените от него електронни пари в обращение.
(4)Средна стойност на електронните пари в обращение означава средната стойност на общия размер на финансовите пасиви, свързани с издаваните електронни пари, в края на всеки календарен ден за предходните 6 календарни месеца, изчислявана на първия календарен ден от всеки календарен месец и прилагана за същия календарен месец.
(5)Дружеството за електронни пари разполага по всяко време със собствен капитал, който не може да спада под сумата на изискваните размери, посочени в ал. 2 и 3.
(6)Въз основа на оценка на процесите по управление на риска на базата на данни за рисковете от загуби и на механизмите за вътрешен контрол на дружеството за електронни пари БНБ може да изиска от дружеството за електронни пари да разполага със собствен капитал, който надвишава с до 20 на сто сумата, която се получава при определяне на размера съгласно чл. 9, ал. 1 и 2, или да разреши на дружеството за електронни пари да разполага със собствен капитал, който е с до 20 на сто по-малък от сумата, която се получава при определяне на размера съгласно чл. 9, ал. 1 и 2.
(7)Българската народна банка издава наредба по прилагането на този раздел. Раздел III Изисквания към дейността Забрана за приемане на влогове и за начисляване на лихви Чл. 40.
(1)Дружество за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции.
(2)Получените от дружество за електронни пари средства от държател на електронни пари се обменят незабавно срещу електронни пари. Тези средства не представляват влог или други възстановими средства по смисъла на Закона за кредитните институции.
(3)Издател на електронни пари не може да начислява лихви или да предоставя каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари.
(4)За счетоводната отчетност и одиторите на дружество за електронни пари се прилагат съответно чл. 24, 25 и 26. Защитни мерки Чл. 41.
(1)Дружество за електронни пари прилага по отношение на средствата, получени в замяна на издадени електронни пари, защитните мерки, посочени в чл. 23.
(2)Средствата, получени под формата на плащане с платежен инструмент, не са предмет на защитните мерки по ал. 1, докато не бъдат заверени по платежната сметка на дружеството за електронни пари или не бъдат предоставени на разположение по друг начин на дружеството за електронни пари в съответствие с изискванията за срока на изпълнение, посочен в чл. 87, ал. 2. При всички случаи тези средства са предмет на защитни мерки не по-късно от 5 работни дни след издаването на електронните пари.
(3)Дружеството за електронни пари информира БНБ предварително за всяко съществено изменение в мерките, предприемани за защита на средствата, които са били получени в замяна на издадените електронни пари. Допълнителни дейности Чл. 42.
(1)Освен издаването на електронни пари дружеството за електронни пари има право да извършва следните дейности:
  1. предоставяне на платежни услуги по чл. 4;
  2. предоставяне на кредит, свързан с платежни услуги по чл. 4, т. 4 или 5, когато са изпълнени условията, предвидени в чл. 21;
  3. предоставяне на оперативни услуги и на тясно свързани спомагателни услуги по отношение на издаването на електронни пари или на предоставянето на платежните услуги, посочени в т. 1;
  4. извършване на дейност като оператор на платежна система с изключение на платежни системи, осигуряващи окончателност на сетълмента по Директива 98/26/ЕО, без да се засягат разпоредбите на чл. 125 и 126;
  5. друга дейност при спазване на нормативните изисквания за нейното извършване.
(2)Дружество за електронни пари, което възнамерява да извършва някоя от дейностите по ал. 1, уведомява писмено БНБ за това, преди да започне да извършва съответната дейност, а когато възнамерява да предоставя платежни услуги, предоставя информация за съответния вид платежни услуги и за начина на извършването им, както и застраховка „Професионална отговорност“ или друга сравнима гаранция за отговорността за услугите по чл. 4, т. 7 и 8.
(3)Кредитът по ал. 1, т. 2 не може да се предоставя от средства, получени в замяна на електронни пари и държани в съответствие с чл. 40.
(4)По отношение на средствата, които са получени за предоставяне на платежни услуги по чл. 4, извън дейността по издаване на електронни пари, се прилагат съответно чл. 22 и 23.
(5)Когато дружество за електронни пари освен издаването на електронни пари и предоставянето на платежни услуги извършва и друга търговска дейност, БНБ има право да изиска отделянето в самостоятелно дружество на дейността по издаване на електронни пари и/или предоставяне на платежни услуги, ако по преценка на БНБ другата дейност засяга или може да засегне финансовата стабилност на дружеството за електронни пари или възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на този закон. Представители, клонове и подизпълнители Чл. 43.
(1)Дружество за електронни пари не може да издава електронни пари чрез представители.
(2)Дружество за електронни пари може да разпространява и изкупува обратно електронни пари чрез представители – търговци, действащи от негово име.
(3)За представителите на дружество за електронни пари се прилагат съответно чл. 28, ал. 2 – 6, чл. 29 и 30, а за подизпълнителите се прилагат съответно чл. 30 и 31.
(4)Дружество за електронни пари може да предоставя чрез представители платежни услуги, ако са спазени съответно условията на чл. 28, ал. 2 – 6, чл. 29 и 30, или да възлага осъществяването на оперативни функции, свързани с платежни услуги, ако са спазени съответно условията на чл. 30 и 31.
(5)Дружество за електронни пари, лицензирано в Република България, може да извършва дейност директно или чрез клон на територията на друга държава членка по реда на чл. 32. Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да извършва дейност директно или чрез клон на територията на Република България по реда на чл. 33.
(6)Дружество за електронни пари, лицензирано в Република България, може да разпространява и изкупува обратно електронни пари на територията на друга държава членка чрез представител по реда на чл. 32. Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да разпространява и изкупува обратно електронни пари на територията на Република България чрез представител по реда на чл. 33.
(7)Дружество за електронни пари, лицензирано в Република България, може да предоставя платежни услуги на територията на друга държава членка чрез представител по реда на чл. 32. Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава членка, може да предоставя платежни услуги на територията на Република България чрез представител по реда на чл. 33.
(8)В случите по чл. 37, ал. 3 БНБ изпраща на компетентните органи на приемащата държава информация относно настъпилите промени. Квалифицирано дялово участие Чл.
  1. За условията за придобиване, прехвърляне или намаление на квалифицирано дялово участие в дружество за електронни пари се прилагат съответно разпоредбите на чл.
  2. Достъп на дружествата за електронни пари до сметки в банки Чл.
  3. Банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната, откриват и поддържат платежни сметки на дружествата за електронни пари по обективен, недискриминационен и пропорционален начин, който не възпрепятства възможността на дружествата за електронни пари да предоставят платежни услуги. При всеки случай на отказ банката предоставя на БНБ мотивирано становище. Глава четвърта ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИЯТА ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ Раздел I Общи положения Приложно поле Чл. 46.
(1)Разпоредбите на тази глава се прилагат за еднократни платежни операции, рамкови договори и платежни операции – предмет на тези договори.
(2)Изискванията на тази глава се прилагат за платежни операции във валута на държава членка, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя или единственият доставчик на платежни услуги по платежната операция се намират на територията на Европейския съюз.
(3)Изискванията на тази глава с изключение на чл. 54, ал. 1, т. 2, чл. 60, т. 2, буква „д“ и чл. 64, т. 1 се прилагат и за платежни операции във валута, различна от валутата на държава членка, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя или единственият доставчик на платежни услуги по платежната операция се намират на територията на Европейския съюз, по отношение на онези части от платежната операция, които се извършват в Европейския съюз.
(4)Изискванията на тази глава с изключение на чл. 54, ал. 1, т. 2, чл. 60, т. 2, буква „д“, чл. 60, т. 5, буква „ж“ и чл. 64, т. 1 се прилагат и за платежни операции във всички валути, когато само един от доставчиците на платежни услуги се намира в рамките на територията на Европейския съюз, по отношение на онези части от платежната операция, които се извършват в Европейския съюз.
(5)Когато ползвателят на платежна услуга не е потребител, страните по платежна операция могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат изцяло или отчасти изискванията на тази глава. Задължение за информиране Чл. 47.
(1)Доставчиците на платежни услуги предоставят на разположение на потребителите брошурата на Европейската комисия относно правата на потребителите при използването на платежни услуги по достъпен начин на интернет страниците си, ако имат такива, както и на хартиен носител при доставчиците на платежни услуги, техните клонове, представители и подизпълнители.
(2)Българската народна банка публикува на интернет страницата си брошурата по ал. 1.
(3)По отношение на лицата с увреждания информацията по ал. 1 се предоставя по разбираем начин и в достъпна форма. Изключения от изискванията за информация относно платежни инструменти и електронни пари на ниска стойност Чл.
  1. За платежни инструменти и електронни пари, които според рамковия договор се използват само за извършване на отделни платежни операции, които не надвишават 60 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, или които имат лимит на плащанията от 300 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, или на които се съхраняват средства, които в нито един момент не надхвърлят 300 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, може да се договори следното:
  2. доставчикът на платежни услуги да няма задължение да предоставя информация по чл. 60, 61 и 64 и да предоставя на платеца само информация за основните характеристики на платежната услуга, включително информация относно начина, по който може да се използва платежният инструмент, отговорността, дължимите такси и други съществени обстоятелства, необходими за вземането на информирано решение, както и за мястото, където е осигурена на разположение всяка друга информация по чл. 60;
  3. от доставчика на платежни услуги да не се изисква да предлага промени в условията на рамковия договор по начина и в сроковете, предвидени в чл. 62;
  4. след изпълнение на платежната операция доставчикът на платежни услуги да няма задължение да предоставя информация по чл. 65 и 66, като: а) предоставя или осигурява на разположение само справка, позволяваща на ползвателя на платежни услуги да идентифицира платежната операция, нейната стойност и дължимите такси за нея и/или в случай на няколко платежни операции от един и същ вид, извършени към един и същ получател – само информация относно общия им размер и дължимите за тях такси; б) не е задължен да предоставя или да осигурява на разположение информацията по буква „а“, ако липсва техническа възможност за това; в този случай доставчикът на платежни услуги осигурява на платеца възможност да проверява размера на наличните средства. Такси за предоставяне на информация Чл. 49.
(1)Доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за предоставяне на информация, изискуема съгласно тази глава.
(2)Страните по договор за предоставяне на платежна услуга могат да договорят заплащането на такси за допълнителна информация или за предоставяне на информация на по-кратки от установените в този закон периоди, или за предоставяне на информация чрез средства за комуникация, различни от установените в рамковия договор, по искане на ползвателя на платежна услуга. В тези случаи доставчикът на платежни услуги може да начислява такси, които са адекватни и съответстващи на действителните му разходи. Валута и обмяна на валута Чл. 50.
(1)Плащанията се извършват във валутата, уговорена между страните.
(2)Когато се предлага услуга по обмяна на валута на терминално устройство ATM, на мястото на продажба или от получателя, преди инициирането на платежна операция страната, предлагаща на платеца услугата по обмяна на валута, му съобщава предварително всички такси и комисиони и обменния курс, които ще използва при обмяната на валута.
(3)Платецът приема услугата по обмяна на валута във връзка с платежна операция въз основа на информацията по ал. 2. Информация относно таксите, дължими за ползване на платежни инструменти Чл. 51.
(1)Когато получателят на плащане по платежна операция, осъществена с определен платежен инструмент, изисква такса или предлага отстъпка за използването му, той информира платеца за това преди началото на платежната операция.
(2)Когато за използването на определен платежен инструмент доставчикът на платежни услуги или трето лице, което участва в операцията, изисква такса, информира за това ползвателя на платежни услуги преди началото на платежната операция.
(3)Платецът заплаща таксите, посочени в ал. 1 и 2, само ако е бил информиран за пълния им размер преди началото на платежната операция. Доказателствена тежест при предоставяне на информация Чл. 52. Доставчикът на платежни услуги носи доказателствена тежест, че е спазил изискванията за предоставяне на информация, предвидени в тази глава. Раздел II Еднократни платежни операции Приложно поле Чл. 53.
(1)Този раздел се прилага за еднократни платежни операции, които не са предмет на рамков договор.
(2)Когато платежно нареждане за еднократна платежна операция се предава посредством платежен инструмент, уреден с рамков договор, доставчикът на платежни услуги не е задължен да предоставя или да осигурява на разположение на ползвателя информация, която вече му е предоставена от друг доставчик на платежни услуги, както и информация, която ще му бъде предоставена в изпълнение на този рамков договор. Предварителна информация Чл. 54.
(1)Преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан с договор или с предложение за извършване на еднократна платежна услуга, доставчикът на платежната услуга предоставя или осигурява на разположение на ползвателя на платежни услуги по достъпен начин следната предварителна информация по отношение на предлаганите от него услуги:
  1. вида и характеристиките на информацията или уникален идентификатор, или друга информация, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги, за да се осигури точното иницииране или изпълнение на платежното нареждане;
  2. максималния срок за изпълнение на предоставяната платежна услуга;
  3. всички такси и комисиони, дължими от ползвателя на платежни услуги на доставчика на платежни услуги, както и разбивка по вид и стойност на тези такси, в случаите, в които това е приложимо;
  4. когато е приложимо, действащия или референтния обменен курс, който ще се използва при платежната операция;
  5. срока, след който непотърсени от получателя средства ще бъдат върнати на платеца – при извършване на налични парични преводи; този срок не може да надвишава 7дни от датата на нареждане на превода.
(2)В допълнение на информацията по ал. 1, преди инициирането на плащане доставчиците на услуги по иницииране на плащане предоставят или осигуряват на разположение на платеца следната информация:
  1. наименование, седалище и адрес на управление на доставчика на платежни услуги по иницииране на плащане и когато е приложимо, адрес на неговия представител или клон, установен в държавата членка, в която се предлагат платежните услуги, както и всякакви други данни за контакт, включително електронен адрес, които могат да бъдат използвани за контакт с доставчика на услугите по иницииране на плащане;
  2. данни за контакт с компетентния орган.
(3)Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя във вид на ясен и разбираем текст и в достъпна форма на официалния език на държавата членка, в която се предлага платежната услуга, или на друг език, уговорен между страните.
(4)По искане на ползвателя на платежни услуги доставчикът на платежни услуги му предоставя информацията по ал. 1 и 2 на хартиен или друг дълготраен носител.
(5)Когато по искане на ползвателя на платежни услуги договорът за еднократна платежна услуга е сключен чрез средства за дистанционна комуникация и не е налице възможност доставчикът на платежни услуги да спази изискванията на ал. 1 и 2, доставчикът изпълнява задълженията си незабавно след изпълнението на платежната операция.
(6)Задълженията на доставчика на платежни услуги по ал. 1 и 2 могат да бъдат изпълнени чрез предоставяне на ползвателя на платежни услуги на проекта на договор за еднократна платежна услуга или на платежното нареждане, ако в тях се съдържа изцяло информацията по ал. 1 и са спазени изискванията на ал. 3.
(7)Когато е приложимо, с оглед на спецификата на платежната операция доставчикът на платежни услуги предоставя на ползвателя на платежни услуги по достъпен начин всяка друга информация по чл. 60, която е от значение за платежната операция. Информация, предоставяна на платеца и получателя след подаване на платежно нареждане посредством доставчик на услуги по иницииране на плащане Чл.
  1. В допълнение към информацията по чл. 54, когато плащането е инициирано чрез подаване на платежно нареждане посредством доставчик на услуги по иницииране на плащане, незабавно след инициирането на плащането доставчикът на услуги по иницииране на плащане предоставя или осигурява на разположение на платеца и при необходимост – на получателя, следната информация:
  2. потвърждение за успешното иницииране на плащането към доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца;
  3. регистрационен номер на платежната операция и когато е необходимо, информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция;
  4. стойността на платежната операция;
  5. когато е приложимо, размера на таксите, платими на доставчика на услугите по иницииране на плащането за операцията, и ако е приложимо, информация за техния вид и стойност. Информация, предоставяна на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца при услуги по иницииране на плащане Чл.
  6. При инициирането на плащане чрез подаване на платежно нареждане посредством доставчик на услуги по иницииране на плащане този доставчик осигурява на разположение на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца, регистрационния номер на платежната операция. Информация, предоставяна на платеца след получаване на платежното нареждане Чл. 57.
(1)Незабавно след получаване на платежното нареждане доставчикът на платежни услуги на платеца предоставя или осигурява на разположение на платеца по достъпен начин следната информация по отношение на предлаганите от него услуги:
  1. регистрационния номер на платежната операция и когато е необходимо, информация относно получателя;
  2. стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която е дадено платежното нареждане;
  3. размера на всички такси и комисиони, дължими от платеца във връзка с платежната операция, и когато е приложимо, представени по вид и стойност;
  4. когато е приложимо, обменния курс, използван от доставчика на платежни услуги при платежната операция, или данни за този курс, когато е различен от предварително оповестения по реда на чл. 54, ал. 1, т. 4, и стойността на платежната операция след извършената обмяна на валута;
  5. датата на получаване на платежното нареждане.
(2)За информацията по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 54, ал. 3 и 4. Информация, предоставяна на получателя след изпълнение на платежното нареждане Чл. 58.
(1)Незабавно след изпълнението на платежната операция доставчикът на платежни услуги на получателя предоставя или осигурява на разположение на получателя по достъпен начин следната информация по отношение на предлаганите от него услуги:
  1. регистрационния номер на платежната операция и когато е необходимо, информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция;
  2. стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която средствата са предоставени на разположение на получателя;
  3. размера на всички такси и комисиони, дължими от получателя във връзка с платежната операция, и когато е приложимо, представени по вид и стойност;
  4. когато е приложимо, обменния курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги на получателя, както и стойността на платежната операция преди обмяната на валута;
  5. вальора на заверяване на сметката на получателя.
(2)За информацията по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 54, ал. 3 и 4. Раздел III Рамкови договори Приложно поле Чл. 59.
(1)Този раздел се прилага за платежни операции, които са предмет на рамков договор.
(2)Рамков договор е договор за платежни услуги, уреждащ бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка и съдържа най-малко предварителната информация по чл.
  1. Предварителна информация Чл.
  2. В достатъчен срок, преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан с рамков договор или с предложение за сключване на такъв договор, доставчикът на платежната услуга трябва да предостави на ползвателя на платежна услуга следната предварителна информация относно:
  3. доставчика на платежни услуги: а) наименование, седалище и адрес на управление и когато е приложимо, адрес на представителя или клона, установен в държавата членка, в която се предлагат платежните услуги, както и друг адрес, включително електронен адрес, необходим за връзка с доставчика на платежни услуги; б) посочване на компетентния орган, отговорен за надзора спрямо доставчика на платежни услуги, на регистъра при компетентния орган, в който е вписан съответният доставчик на платежни услуги, и на регистрационния му номер или друг равностоен начин за идентифицирането му (единен идентификационен код);
  4. платежните услуги: а) описание на платежните услуги, които ще се предоставят; б) вида и характеристиките на информацията или уникален идентификатор, които трябва да се предоставят от ползвателя на платежни услуги, за да се осигури точното изпълнение на платежно нареждане; в) формата и реда за даване на съгласие за изпълнение на платежната операция и за оттеглянето на това съгласие; г) данни за момента на получаване на платежното нареждане по чл. 83 и за крайния срок за приемане на платежното нареждане, ако има такъв, определен от доставчика на платежни услуги; д) максималния срок за изпълнение на предоставяните платежни услуги; е) данни за възможността за уговаряне на лимити на плащанията при използване на платежни инструменти; ж) правата на ползвателя на платежни услуги съгласно чл. 8 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (OB, L 123/1 от 19 май 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/751“, в случай на съвместяване на марки при платежни инструменти, свързани с карти;
  5. таксите, комисионите, лихвените проценти и обменните курсове във връзка с предоставяните платежни услуги: а) всички такси и комисиони, дължими от ползвателя на платежна услуга на доставчика, включително тези, които са свързани с начина и периодичността на предоставяне или осигуряване на разположение на информацията по този закон, както и разбивка по вид и стойност на тези такси, в случаите, в които това е приложимо; б) когато е приложимо, лихвения процент и обменния курс, които се прилагат, а ако се използва референтен лихвен процент или обменен курс – начина на изчисляването им, както и съответната дата, индекс или база за определяне на такъв референтен лихвен процент или обменен курс; в) ако е уговорено, незабавно прилагане на промените в референтния лихвен процент или обменен курс и данни за информационните изисквания относно промените в съответствие с чл. 62;
  6. реда за осъществяване на комуникация между страните по договора: а) когато е приложимо, средствата за комуникация, включително техническите изисквания към оборудването и софтуера на ползвателя на платежни услуги, уговорени между страните за предаване на информация, или уведомления съгласно този закон; б) начина и периодичността, с която изискуемата по закон информация ще бъде предоставяна или оставяна на разположение на ползвателя на платежни услуги; в) езика или езиците, на които ще се сключи рамковият договор и ще се осъществява комуникация по време на действието на договора; г) правото на ползвателя на платежни услуги да получи по всяко време условията на рамковия договор в съответствие с чл. 61;
  7. защитните мерки: а) описание на действията, които трябва да се предприемат от ползвателя на платежни услуги с цел запазване сигурността на определен платежен инструмент, както и процедурата за уведомяване на доставчика на платежни услуги в случай на загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежен инструмент съгласно чл. 75, т. 2; б) процедура, при която доставчикът на платежни услуги уведомява по сигурен начин ползвателя на платежни услуги в случай на съмнение за или при наличие на измама или заплаха за сигурността; в) ако е уговорено, условията, при които доставчикът на платежни услуги има право да блокира определен платежен инструмент съгласно чл. 74; г) отговорността на платеца с посочване размера на сумата съгласно чл. 80; д) срока и начина, по който ползвателят на платежни услуги е задължен да уведоми доставчика на платежни услуги за всяка неразрешена или неточно изпълнена платежна операция съгласно чл. 77, както и отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции съгласно чл. 79; е) отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на платежните операции съгласно чл. 91, 92 и чл. 93, ал. 1; ж) условията за възстановяване на средства в съответствие с чл. 82;
  8. изменението и прекратяването на рамковия договор: а) ако е уговорено, информация, че ползвателят на платежни услуги ще се смята за обвързан от промените в условията на рамковия договор, освен ако уведоми доставчика на платежни услуги, че не приема тези промени преди датата, на която промените влизат в сила; б) срок на договора; в) посочване, че ползвателят на платежни услуги има право да прекрати рамковия договор и споразуменията, свързани с него, съгласно чл. 63;
  9. реда за правна защита: а) посочване на предвижданото според договора приложимо право и/или компетентен съд; б) посочване на процедурите за алтернативно разрешаване на спорове, достъпни за ползвателя на платежни услуги. Начин за предоставяне на информацията Чл. 61.
(1)Информацията по чл. 60 се предоставя на хартиен или друг дълготраен носител във вид на разбираем текст и в достъпна форма на официалния език на държавата членка, в която се предлага платежната услуга, или на друг език, уговорен между страните.
(2)Когато по искане на ползвателя на платежни услуги рамковият договор е сключен чрез средства за дистанционна комуникация и не е налице възможност доставчикът на платежни услуги да спази изискванията на чл. 60, доставчикът на платежни услуги изпълнява задълженията си незабавно след сключване на рамковия договор.
(3)Задълженията на доставчика на платежни услуги по чл. 60 могат да бъдат изпълнени чрез предоставяне на ползвателя на платежни услуги на проекта на рамков договор, ако в него се съдържа изцяло информацията по чл. 60 и са спазени изискванията на ал. 2.
(4)По време на действието на рамковия договор ползвателят на платежни услуги има право при поискване да получи условията на рамковия договор, както и предварителната информация по чл. 60 на хартиен или друг дълготраен носител. Промени в рамковия договор Чл. 62.
(1)Всички предвиждани промени в рамковия договор, включително отнасящи се до промени в предварителната информация по чл. 60, се предоставят предварително по начина, посочен в чл. 61, ал. 1, от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги в срок не по-малко от два месеца преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила.
(2)Ползвателят на платежни услуги може да приеме или да отхвърли измененията преди датата, на която е предложено да влязат в сила.
(3)Когато е приложимо, заедно с уведомлението по ал. 1 доставчикът на платежни услуги информира ползвателя на платежни услуги, че смята, че последният е приел промените в условията на рамковия договор, освен ако уведоми доставчика на платежни услуги, че не приема тези промени преди датата, на която промените влизат в сила. В тези случаи доставчикът на платежни услуги трябва да уведоми ползвателя на платежни услуги, че последният има право да прекрати рамковия договор по всяко време преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила, без да носи отговорност за разноски и обезщетения.
(4)Когато рамковият договор предвижда такава възможност, промените в лихвените проценти и обменните курсове могат да се прилагат незабавно и без предварително уведомление по ал. 1, ако тези промени са на базата на референтния лихвен процент или референтния обменен курс и възможността за незабавно прилагане на тези промени е посочена в предварителната информация по чл. 60.
(5)В случаите по ал. 4 ползвателят на платежни услуги трябва да бъде информиран за промените при първа възможност, като промените трябва да му се представят на хартиен или на друг дълготраен носител, освен ако между страните по договора бъде уговорен друг срок или начин, по който информацията трябва да се предостави или осигури на разположение.
(6)Когато промените в лихвените проценти, обменните курсове или дължимите такси и комисиони са по-благоприятни за ползвателя на платежни услуги, те се прилагат без предварително уведомление.
(7)При изпълнението на платежни операции доставчиците на платежни услуги прилагат и изчисляват промените в лихвения процент или в обменния курс по обективен начин, който не накърнява правата на ползвателите на платежни услуги.
(8)Обхватът на предоставените платежни услуги може да се разширява по взаимно съгласие на страните, като срокът по ал. 1 не се прилага.
(9)Разпоредбата на чл. 147б от Закона за защита на потребителите относно изменения в общите условия не се прилага по отношение на промени в рамковия договор, извършени по реда и при условията на този член. Прекратяване Чл. 63.
(1)Ползвателят на платежни услуги може по всяко време да прекрати рамковия договор, освен ако страните по договора са уговорили срок на предизвестие, който не може да е по-дълъг от един месец.
(2)При прекратяване на рамков договор, който е бил в сила повече от 6 месеца, ползвателят на платежни услуги не дължи такси или неустойки за прекратяването.
(3)Извън случаите по ал. 2 таксите или неустойките за прекратяване на рамков договор трябва да са подходящи и съобразени с действителните разходи на доставчика на платежни услуги.
(4)Когато е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да прекрати безсрочен рамков договор с предизвестие със срок най-малко два месеца. Предизвестието се предоставя на ползвателя на платежни услуги на хартиен или друг дълготраен носител.
(5)При прекратяването на рамков договор ползвателят на платежни услуги заплаща начисляваните периодично по договора такси за платежни услуги пропорционално на изтеклия период на действие на договора. Когато такива такси са платени авансово, те се възстановяват пропорционално на срока на прекратяването.
(6)Алинеи 1 – 5 не се прилагат при прекратяване на рамков договор поради неизпълнение на задължение на една от страните. Информация преди изпълнението на отделна платежна операция Чл.
  1. В случаите, когато платецът е поискал изпълнение на отделна платежна операция по рамков договор, при получаване на искане от платеца за тази платежна операция доставчикът на платежни услуги му предоставя изрична информация относно:
  2. максималния срок за изпълнението ù ;
  3. таксите и комисионите, дължими от платеца, и когато е приложимо, представянето им по вид и стойност. Информация, предоставяна на платеца относно отделни платежни операции по рамков договор Чл. 65.
(1)След като сметката на платеца бъде задължена със сумата на отделна платежна операция по рамков договор или ако платецът не използва платежна сметка – след получаване на платежното нареждане, доставчикът на платежни услуги на платеца му предоставя незабавно на хартиен или друг дълготраен носител следната информация:
  1. регистрационен номер на платежната операция и когато е необходимо, информация относно получателя;
  2. стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която е задължена платежната сметка на платеца, или във валутата, посочена в платежното нареждане;
  3. данни за размера на всички такси и лихви, дължими от платеца във връзка с платежната операция, представени по вид и стойност;
  4. обменния курс, използван от доставчика на платежни услуги по отношение на платежната операция, и стойността на платежната операция след извършената обмяна на валута;
  5. вальора на задължаване на платежната сметка или датата на получаване на платежното нареждане.
(2)В рамковия договор следва да се предвиди, че платецът може да поиска информацията по ал. 1 да му бъде предоставена или осигурена на разположение поне веднъж месечно, безплатно и по уговорен начин, който позволява на платеца да съхранява и възпроизвежда информацията в непроменен вид. Информация, предоставяна на получателя относно отделни платежни операции по рамков договор Чл. 66.
(1)След изпълнението на отделна платежна операция по рамков договор доставчикът на платежни услуги предоставя на получателя своевременно на хартиен или друг дълготраен носител следната информация:
  1. регистрационен номер и информация относно платеца, както и всяка друга информация, придружаваща платежната операция;
  2. стойността на платежната операция, изразена във валутата, в която е заверена платежната сметка на получателя;
  3. данни за размера на всички такси и лихви, дължими от получателя във връзка с платежната операция, представени по вид и стойност;
  4. обменния курс, използван при платежната операция от доставчика на платежни услуги на получателя, и стойността на платежната операция преди обмяната на валута;
  5. вальора на заверяване на сметката на получателя.
(2)В рамковия договор следва да се предвиди, че информацията по ал. 1 се предоставя или осигурява на разположение на получателя поне веднъж месечно, безплатно и по уговорен начин, който позволява на получателя да съхранява и възпроизвежда информацията в непроменен вид. Глава пета ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ Раздел I Общи положения Приложно поле Чл. 67.
(1)Изискванията на тази глава се прилагат за платежни операции във валута на държава членка, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя или единственият доставчик на платежни услуги по платежната операция се намират на територията на Европейския съюз.
(2)Изискванията на тази глава с изключение на чл. 86 – 88 се прилагат и за платежни операции във валута, различна от валутата на държава членка, когато доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя или единственият доставчик на платежни услуги по платежната операция се намират на територията на Европейския съюз, по отношение на онези части от платежната операция, които се извършват в Европейския съюз.
(3)Изискванията на тази глава с изключение на чл. 68, ал. 2 и 4, чл. 82, 86, чл. 87, ал. 2, чл. 91, 92, чл. 93, ал. 1 и чл. 95 се прилагат и за платежни операции във всички валути, когато само един от доставчиците на платежни услуги се намира в рамките на територията на Европейския съюз, по отношение на онези части от платежната операция, които се извършват в Европейския съюз.
(4)Когато ползвателят на платежна услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл. 68, ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92 и чл. 93, ал. 1, както и да договорят срок, различен от предвидения в чл. 77.
(5)Българската народна банка определя с наредба реда и условията за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Приложими такси Чл. 68.
(1)Доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на своите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази глава е предвидено друго. Ако се допуска начисляване на такси, те се договарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и трябва да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.
(2)При платежни операции, които се извършват на територията на Европейския съюз и при които доставчиците на платежни услуги както на платеца, така и на получателя или единственият доставчик на платежни услуги по платежната операция са на територията на Европейския съюз, получателят заплаща таксите, които се събират от неговия доставчик на платежни услуги, а платецът заплаща таксите, които се събират от неговия доставчик на платежни услуги.
(3)Доставчикът на платежни услуги не може да препятства получателя да изисква от платеца заплащането на такси, да му предлага отстъпка или по друг начин да го насочва към използването на даден платежен инструмент, като всички приложени такси не трябва да надвишават преките разходи, направени от получателя за използването на конкретния платежен инструмент.
(4)Получателят не може да изисква от платеца заплащането на такси за използването на платежни инструменти, свързани с карти, както и за платежните услуги, по отношение на които се прилага Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB, L 94/22 от 30 март 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 260/2012“.
(5)Услуги, които осигуряват технически изпълнението на платежна операция, в това число използването на съответните комуникационни услуги за размяна на финансови съобщения в стандартизиран формат, се включват в таксата за съответната платежна операция.
(6)Доставчик на платежни услуги начислява на ползвател на платежни услуги еднакви такси за плащания в евро на територията на страната и за презгранични плащания в рамките на Европейския съюз, които са на еднаква стойност и с един и същ вальор и които имат еднакви характеристики по отношение на иницииране, извършване и приключване на плащането. Изключения за платежни инструменти и електронни пари на ниска стойност Чл. 69.
(1)За платежни инструменти и електронни пари, които според рамковия договор се използват само за извършване на отделни платежни операции, които не надвишават 60 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута или които имат лимит на плащанията от 300 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, или на които се съхраняват средства, които в нито един момент не надхвърлят 300 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, доставчиците на платежни услуги могат да уговорят с ползвателите на платежни услуги:
  1. да не се прилагат чл. 75, т. 2, чл. 76, ал. 1, т. 4 – 6 и чл. 80, ал. 5 и 6, ако платежният инструмент не позволява блокиране или предотвратяване на по-нататъшното му използване;
  2. да не се прилагат чл. 78, 79 и чл. 80, ал. 1, 2, 3, 5 и 6, ако по причини, присъщи на платежния инструмент, доставчикът на платежни услуги не е в състояние да докаже, че платежната операция е била разрешена;
  3. че доставчикът на платежни услуги няма да има задължението по чл. 84, ал. 1, 2 и 3 да предоставя уведомление за отказ за изпълнение на платежно нареждане, ако причините за този отказ са очевидни с оглед на конкретните обстоятелства;
  4. че платецът няма да има право да отменя платежното нареждане, след като е предал платежното нареждане или след като е дал съгласието си за изпълнение на платежната операция на получателя;
  5. да се прилагат срокове за изпълнение, различни от установените в чл. 87, ал. 2 – 7.
(2)Разпоредбите на чл. 79 и 80 се прилагат и за електронни пари, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да блокира платежната сметка, по която се съхраняват електронните пари, или да блокира платежния инструмент.
(3)Изискванията на Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/847“, може да не се прилагат при изпълнение на наличен паричен превод на стойност до 300 лв. към платежна сметка на територията на страната, която позволява плащане единствено за доставка на стоки или услуги, ако са изпълнени следните условия:
  1. доставчикът на платежни услуги на получателя е задължен субект съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари; и
  2. доставчикът на платежни услуги на получателя е в състояние посредством уникален идентификатор на трансакцията по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) 2015/847 да проследи чрез получателя превод на средства от лице, което има споразумение с получателя за доставка на стоки или услуги. Раздел II Разрешаване на платежни операции Съгласие и оттегляне на съгласието Чл. 70.
(1)Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението ù . При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.
(2)Разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията.
(3)Съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги. Съгласието за изпълнение на платежната операция може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика на услуги по иницииране на плащане.
(4)Нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85.
(5)При оттеглянето на съгласието за изпълнение на поредица от платежни операции всички бъдещи платежни операции се смятат за неразрешени. Потвърждение за наличието на средства Чл. 71.
(1)Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, при поискване от доставчик на платежни услуги, който издава платежни инструменти, свързани с карти, незабавно потвърждава дали сумата, необходима за изпълнението на платежна операция, свързана с карта, е налична по платежната сметка на платеца, ако са изпълнени следните условия:
  1. платежната сметка на платеца е достъпна онлайн към момента на искането;
  2. платецът е дал изрично съгласие на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка, да дава потвърждение дали сумата, съответстваща на определена платежна операция, свързана с карта, е налична по платежната сметка на платеца;
  3. съгласието по т. 2 е дадено, преди да бъде направено първото искане за потвърждение.
(2)Доставчикът на платежни услуги, който издава платежни инструменти, може да поиска потвърждение по ал. 1, ако са изпълнени следните условия:
  1. платецът е дал изрично съгласие на доставчика на платежни услуги да иска такова потвърждение;
  2. платецът е инициирал платежната операция, свързана с карта, като е използвал платежен инструмент, свързан с карта, издаден от доставчика на платежни услуги, и
  3. преди всяко искане за потвърждение доставчикът на платежни услуги, който издава платежни инструменти, удостоверява своята идентичност пред доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, и се свързва с него по сигурен начин в съответствие с изисквания, посочени в делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366.
(3)Потвърждението по ал. 1 представлява само положителен или отрицателен отговор, без да се предоставя извлечение от сметката. Потвърждението не се съхранява или използва за други цели освен за изпълнение на платежната операция, свързана с карта.
(4)Потвърждението по ал. 1 не дава право на доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката, да блокира средства по платежната сметка на платеца.
(5)Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, при поискване от страна на платеца му предоставя идентификационните данни на доставчика на платежни услуги, който издава платежни инструменти, както и дадения отговор по ал. 3.
(6)Алинеи 1 – 5 не се прилагат за платежни операции, инициирани чрез платежни инструменти, свързани с карти, по които се съхраняват електронни пари. Достъп до платежна сметка при услуги по иницииране на плащане Чл. 72.
(1)Доставчик на услуги по иницииране на плащане може да предоставя услуги по чл. 4, т. 7 на платеца само ако платежната сметка е достъпна онлайн.
(2)Когато платецът е дал съгласие по чл. 70 за изпълнение на плащане, доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, при спазване на задълженията си по ал. 4 гарантира правото на платеца да използва услугата по иницииране на плащане.
(3)Доставчикът на услуги по иницииране на плащане:
  1. в нито един момент не държи средствата на платеца във връзка с предоставянето на услугата по иницииране на плащане;
  2. гарантира, че персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги не са достъпни за други лица и че те се предават от доставчика на услуги по иницииране на плащане по сигурен и ефикасен начин;
  3. гарантира, че всяка друга информация относно ползвателя на платежната услуга, получена при предоставянето на услугите по иницииране на плащане, се предоставя само на получателя и само с изричното съгласие на ползвателя на платежни услуги;
  4. при всяко инициирано плащане удостоверява своята идентичност пред доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката на платеца, и се свързва с него, с платеца и с получателя по сигурен начин в съответствие с изисквания, посочени в делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366;
  5. не съхранява чувствителни данни за плащанията на ползвателя на платежни услуги;
  6. не изисква от ползвателя на платежни услуги други данни освен необходимите за предоставяне на услугата по иницииране на плащане;
  7. не използва, обработва или съхранява данни за цели, различни от изпълнението на услугата по иницииране на плащане, която платецът изрично е поискал;
  8. не променя сумата, получателя или друга информация във връзка с платежната операция.
(4)Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, е длъжен:
  1. да се свързва по сигурен начин с доставчиците на услуги по иницииране на плащане в съответствие с изисквания, посочени в делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366;
  2. веднага след получаване на платежното нареждане от доставчика на услуги по иницииране на плащане да предостави или да осигури на разположение цялата информация относно инициирането на платежната операция, както и друга информация, достъпна за него, във връзка с изпълнението на платежната операция към доставчика на услуги по иницииране на плащане;
  3. да прилага еднакви условия към платежни нареждания, предадени чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, и платежни нареждания, предадени пряко от платеца, по отношение на срокове, приоритет или такси, освен ако не са налице обективни причини за прилагане на различни условия.
(5)Предоставянето на услуги по иницииране на плащане може да се извършва и без да е сключен договор за това между доставчика на услуги по иницииране на плащане и доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката. Достъп до информация за платежна сметка и ползването ù при услуги по предоставяне на информация за сметка Чл. 73.
(1)Ползвателят на платежни услуги има правото да използва услуги по чл. 4, т. 8 само когато платежната сметка е достъпна онлайн.
(2)Доставчикът на услуги по предоставяне на информация за сметка е длъжен:
  1. да предоставя услугите, ако е налице изрично съгласие на ползвателя на платежни услуги;
  2. да гарантира, че персонализираните средства за сигурност на ползвателя на платежни услуги не са достъпни за други лица освен за ползвателя и издателя на персонализирани средства за сигурност и че когато същите се предават от него, това става по сигурен и ефикасен начин;
  3. при всяко установяване на връзка удостоверява своята идентичност пред съответния доставчик на платежни услуги, обслужващ сметката на ползвателя на платежни услуги, и се свързва с него и с ползвателя на платежни услуги по сигурен начин в съответствие с изисквания, посочени в делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366;
  4. да използва само информация от определени платежни сметки и свързаните с тях платежни операции;
  5. да не изисква чувствителни данни за плащанията, свързани с платежните сметки;
  6. да не използва, обработва или съхранява данни за цели, различни от изпълнението на услугата по предоставяне на информация за сметка, която ползвателят на платежни услуги изрично е поискал.
(3)Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, е длъжен по отношение на платежната сметка:
  1. да се свързва по сигурен начин с доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка в съответствие с изисквания, посочени в делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366, и
  2. да прилага еднакви условия към исканията за данни, предадени чрез доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, и такива, предадени пряко до него, освен ако са налице обективни причини да прилага различни условия.
(4)Услуги по предоставяне на информация за сметка могат да се извършват и без да е сключен договор за това между доставчика на услуги по предоставяне на информация за сметка и доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката. Ограничения при използване на платежен инструмент и на достъпа до платежни сметки от страна на доставчиците на платежни услуги Чл. 74.
(1)В случаите, когато се дава съгласие чрез използване на конкретен платежен инструмент, платецът и неговият

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.