Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Държавен вестник Народно събрание брой: 96, от дата 6.12.2019 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.1 Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане УКАЗ № 274 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от 44-то Народно събрание на 21 ноември 2019 г. Издаден в София на 27 ноември 2019 г. Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Данаил Кирилов ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г. и бр. 24 и 64 от 2019 г.) § 1. Член 17 се отменя. § 2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „

(3)Данъчни временни разлики възникват и в случаите на:

преобразуване на дружества и кооперации по реда на глава деветнадесета;
трансфер на активи/дейности по реда на глава двадесета.“
Създават се ал. 5 и 6: „

(5)За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с актив, е формирана по реда на глава двадесета, в годината на отписване на актива счетоводният финансов резултат се:

намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на актива над: а) стойността за данъчни цели на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2; б) счетоводната стойност на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3; в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4;
увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на това, че пазарната цена на актива е по-ниска от: а) стойността за данъчни цели на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2 и чл. 155б, ал. 5, т. 2; б) счетоводната стойност на актива – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 3; в) пазарната цена на актива към момента на предишния трансфер от страната – за данъчна временна разлика, формирана по реда на чл. 155д, ал. 4.

(6)За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато данъчна временна разлика, свързана с пасив, е формирана по реда на чл. 155б, ал. 5, т. 3, в годината на отписване на пасива счетоводният финансов резултат се:

намалява със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на стойността за данъчни цели на пасива над пазарната му цена;
увеличава със сумата на данъчната временна разлика в случаите, когато тя е формирана в резултат на превишение на пазарната цена на пасива над стойността му за данъчни цели.“ §
В глава седма се създава чл. 33а: „Разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост Чл. 33а.

(1)Признават се за данъчни цели разходи за ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

(2)В случаите, в които за ремонт по ал. 1 е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, се прилага общият ред на закона.“ §

В чл. 43, ал. 4, т. 1 се създават изречения второ и трето: „В случай че лизингът/кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от лизингополучателя/кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по финансовия лизинг/банковия кредит, определена, като общият размер на разходите за лихви по лизинга/кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от лизингополучателя/кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на лизинга/кредита, като в случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на
При промяна в обема на обезпечението или размера на лизинга/кредита предходното изречение се прилага съответно от момента на промяната.“ §
В чл. 47в се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 2 в началото след думите „действително платеният корпоративен данък върху печалбата“ се поставя запетая и се добавя „включително и чрез внесени авансови вноски или надвнесен корпоративен данък,“.
В ал. 4: а) в т. 1 след думите „което се облага“ се добавя „за дейността си или за част от нея“; б) точка 2 се изменя така: „
контролирано чуждестранно дружество, което е: а) чуждестранно образувание и за дейността си в държавата, в която е местно лице за данъчни цели, или в друга държава се облага с алтернативни форми на облагане; б) място на стопанска дейност в чужбина, което за дейността си се облага с алтернативни форми на облагане.“ §
В част втора се създава глава деве та „б“ с чл. 47е – 47к: „Глава девета „б“ СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ В СЛУЧАИТЕ НА ХИБРИДНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ И НА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ С ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ, КОЕТО Е МЕСТНО ЛИЦЕ ЗА ДАНЪЧНИ ЦЕЛИ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ЮРИСДИКЦИЯ Хибридни несъответствия Чл. 47е.

(1)Хибридно несъответствие е налице в случаите, когато:

плащане по финансов инструмент води до приспадане без включване и: а) същото плащане не е включено в данъчния финансов резултат на получателя в данъчния му период, който започва в срок 12 месеца, считано от края на данъчния период на платеца, и б) несъответствието се дължи на разликите в квалификацията на инструмента или плащанията по него съгласно законодателствата на юрисдикциите на платеца и на получателя;
плащане към хибридно образувание води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики при определяне на получателя на плащането между законодателството на юрисдикцията, в която хибридното образувание е учредено или регистрирано, и юрисдикцията на всяко лице, което има участие в това хибридно образувание;
плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност води до приспадане без включване и несъответствието е резултат от разлики в законодателствата на юрисдикциите, в които образуванието осъществява дейност, при определяне на получателя на плащането между централното управление на образуванието и мястото на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание;
плащане към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност води до приспадане без включване;
плащане от хибридно образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
условно плащане между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание води до приспадане без включване в резултат на непризнаване за данъчни цели на плащането съгласно законодателството на юрисдикцията на получателя;
води до двойно приспадане.

(2)Плащане, представляващо базовата възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, не води до хибридно несъответствие по ал. 1, т. 1, когато е извършено от финансов търговец във връзка с пазарен хибриден трансфер и съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца финансовият търговец включва в данъчния си финансов резултат всички суми, получени във връзка с прехвърления финансов инструмент.

(3)Хибридно несъответствие съгласно ал. 1, т. 5 – 7 е налице, доколкото законодателството на юрисдикцията на платеца позволява приспадане срещу доход, който не е двойно включен доход.

(4)Несъответствие се третира като хибридно несъответствие само когато възниква между данъчно задължено лице и негово свързано предприятие, между други свързани предприятия, между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност, между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание или в рамките на структурирана договореност. Непризнати за данъчни цели счетоводни разходи и суми, свързани с плащания при хибридни несъответствия Чл. 47ж. Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, а със сумите се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото счетоводните разходи и сумите, свързани с плащания при хибридни несъответствия:

водят до двойно приспадане, с изключение на случаите на двойно включен доход в текущия или в следващ данъчен период, когато данъчно задълженото лице е: а) инвеститор; б) платец и приспадането не е отказано в юрисдикцията на инвеститора;
водят до приспадане без включване, когато данъчно задълженото лице е платец;
пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридни несъответствия в резултат на сделка или поредица от сделки между свързани предприятия или като част от структурирана договореност, освен когато съгласно законодателството на някоя от юрисдикциите, участващи в сделката или в поредицата от сделки, е извършена еквивалентна корекция, но само до размера на корекцията. Счетоводни приходи и суми, водещи до увеличение на счетоводния финансов резултат, свързани с плащания при хибридни несъответствия Чл. 47з.

(1)Когато данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, водещо до приспадане без включване, за данъчни цели се признава размерът на плащането или като счетоводен приход, който е признат за данъчни цели, или като сума, с която се увеличава счетоводният финансов резултат, при определяне на данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца.

(2)Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 4 и 6.

(3)Доколкото хибридно несъответствие включва доход на непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, който не подлежи на данъчно облагане в страната, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат на данъчно задълженото лице се увеличава с размера на дохода, който се причислява към непризнатото за данъчни цели място на стопанска дейност. Изречение първо се прилага, в случай че доходът не е освободен от данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава. Данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер Чл. 47и. Данъчно задължено лице има право, пропорционално на нетния облагаем доход по плащането, на данъчен кредит за удържан данък при източника по плащане, свързано с хибриден трансфер, при който повече от една от страните по трансфера имат право на данъчен кредит за същия данък. Несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция Чл. 47к.

(1)Доколкото суми, свързани с плащане, разходи или загуби на данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция, водят до намаление на данъчния финансов резултат и в другата юрисдикция, същите не се признават за данъчни цели, доколкото законодателството на другата юрисдикция позволява приспадането им срещу доход, който не е двойно включен доход.

(2)В случаите по ал. 1, когато другата юрисдикция е държава – членка на Европейския съюз, сумите по плащането, разходите или загубите не се признават за данъчни цели, в случай че данъчно задълженото лице е местно за другата държава членка по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.“ §

В чл. 48 се създава т. 5: „
разходите за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост по чл. 69а, ал. 3.“ §
В чл. 53 ал. 1 се изменя така: „

(1)Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1, чл. 67 и чл. 69а, ал. 3 данъчната амортизируема стойност е сумата на:

последващите разходи – в случаите по чл. 64, ал. 1;
непризнатите за данъчни цели разходи – в случаите по чл. 67 и чл. 69а, ал. 3.“ §
В глава десета се създава чл. 69а: „Специфично данъчно третиране на разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост Чл. 69а.

(1)Счетоводните разходи за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост и са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случай, че елементите на техническата инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти, не се признават за данъчни цели.

(2)За разходите по ал. 1, които са капитализирани като част от стойността на актив или са заведени като самостоятелен актив, се прилагат редът и изискванията на този закон.

(3)Разходите по ал. 1, които не са капитализирани като част от стойността на актив или не са заведени като самостоятелен актив, за целите на този закон се третират и се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Данъчният амортизируем актив по предходното изречение се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени елементите на техническата инфраструктура. За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категорията, в която би бил разпределен, в случай че активът беше собствен, и се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60, ал. 1.

(4)За последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със заведен по ал. 3 самостоятелен данъчен амортизируем актив, се прилага чл. 63.

(5)В случаите, в които за изграждане или подобрение на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост, е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, ал. 1 – 4 не се прилагат и се прилага общият ред на закона.“ §

Член 91а се изменя така: „Специфични правила за определяне на прогнозна данъчна печалба и дължим годишен корпоративен данък Чл. 91а. При определяне на прогнозната данъчна печалба и на дължимия годишен корпоративен данък по реда на чл. 89 не се вземат под внимание:
данъчна печалба, произтичаща от контролирано чуждестранно дружество;
частта от превишението на увеличенията над намаленията на счетоводния финансов резултат в резултат на преобразуванията по чл. 155а, ал. 1 и чл. 155б, ал. 1, съответстваща на трансферираните активи/дейност, за които ще се приложи разсрочване по чл. 155г.“ §
Наименованието на глава двадесета се изменя така: „Данъчно регулиране при трансфери между част на едно предприятие, разположена в страната, и друга част на същото предприятие, разположена извън страната“. §
Член 155 се изменя така: „Трансфер на активи/дейност към друга част на предприятието, разположена извън страната Чл. 155.

(1)Данъчно задълженото лице прилага чл. 155а – 155д и чл. 157 в случаите, когато Република България губи изцяло или частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност при:

трансфер на активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната;
трансфер на активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
трансфер на активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция; тази точка не се прилага по отношение на активите, които продължават да са ефективно свързани с място на стопанска дейност в страната;
трансфер на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към друга юрисдикция.

(2)Република България губи изцяло правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност в случаите, когато данъчно задължено лице:

трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната, и съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, се прилага метод „освобождаване с прогресия“;
трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена извън страната;
променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели от Република България към друга юрисдикция, включително за активите, които са в други части на предприятието, разположени извън страната.

(3)Република България губи частично правото за облагане на резултата от последващо разпореждане с трансферирани активи/дейност, когато данъчно задължено лице трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност и приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на печалбите, реализирани чрез съответното място на стопанска дейност, е метод на данъчен кредит.“ § 13. Създават се чл. 155а – 155д: „Трансфер на активи Чл. 155а.

(1)В случаите на трансфер на активи по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

увеличава с положителната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера;
намалява с отрицателната разлика между пазарната цена и стойността за данъчни цели на трансферирания актив към момента на трансфера.

(2)Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е:

за данъчните амортизируеми активи – данъчната стойност на актива към момента на трансфера;
за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – счетоводната стойност на актива към момента на трансфера: а) намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с актива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице се беше разпоредило с актива, и б) намалена със сумата на резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) за актива, когато резервът е положителна величина, съответно увеличена със сумата на резерва, когато резервът е отрицателна величина; тази буква не се прилага за резерва от последващи оценки на финансови активи на финансовите институции, когато счетоводният финансов резултат е бил преобразуван по реда на чл. 97 с печалбите и загубите от тези последващи оценки.

(3)В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив се отписва:

с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(4)В случаите, когато в резултат на трансфера трансферираният актив не се отписва, към момента на трансфера се извършат следните корекции:

за данъчните амортизируеми активи – извършва се корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на пазарната му цена към момента на трансфера; в случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива; когато активът не е наличен в данъчния амортизационен план, данъчно задълженото лице завежда актива в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност, равна на пазарната му цена към момента на трансфера;
за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – разликата между пазарната цена на трансферирания актив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера. Трансфер на дейност Чл. 155б.

(1)В случаите на трансфер на дейност по чл. 155, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

увеличава с положителната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера;
намалява с отрицателната разлика между пазарната цена на трансферираната дейност и стойността за данъчни цели на трансферираните активи, намалена със стойността за данъчни цели на трансферираните пасиви към момента на трансфера.

(2)Стойност за данъчни цели на трансфериран актив е стойността, определена по реда на чл. 155а, ал. 2.

(3)Стойност за данъчни цели на трансфериран пасив е счетоводната стойност на пасива към момента на трансфера, намалена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се намалил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива, съответно увеличена със сумата на данъчната временна разлика, свързана с пасива, в случаите, когато с нея би се увеличил счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, ако данъчно задълженото лице беше погасило пасива.

(4)В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив се отписва:

с данъчната временна разлика, свързана с трансферирания актив/пасив и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели), и
не се прилагат чл. 45 и чл. 66, ал. 1 и 2 по отношение на трансферирания актив.

(5)В случаите, когато в резултат на трансфера трансфериран актив/пасив не се отписва, към момента на трансфера се извършват следните корекции:

за данъчните амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 1;
за активи, които не са данъчни амортизируеми активи – корекцията се извършва по реда на чл. 155а, ал. 4, т. 2;
за пасиви – разликата между пазарната цена на трансферирания пасив и стойността му за данъчни цели към момента на трансфера формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с пасива и възникнала преди трансфера. Временен трансфер на активи Чл. 155в.

(1)Член 155 не се прилага, когато трансферът на активи е за срок, не по-дълъг от 12 месеца, и при условие че трансферът:

е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа, или
е свързан с активи, предоставени като обезпечение, или
се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

(2)В случай че активите по ал. 1 не се трансферират обратно в Република България в рамките на 12 месеца от момента на трансфера, разпоредбите на чл. 155 и глава дванадесета се прилагат съответно. Внасяне на частта от корпоративния данък, свързан с трансфер на активи към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство Чл. 155г.

(1)Данъчно задълженото лице може да разсрочи внасянето на частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер с инцидентен или нерегулярен характер на активи/дейност по чл. 155, но не повече от дължимия корпоративен данък за съответния данъчен период, когато:

трансферира активи/дейност от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
трансферира активи/дейност от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието, разположена в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
трансферира активи/дейност при промяна на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, от Република България към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
трансферира дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната, към държава – членка на Европейския съюз, или към друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2)Алинея 1 се прилага за други държави, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, само при наличието на сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойно на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (OB, L 84/1 от 31 март 2010 г.), наричана по-нататък „Директива 2010/24/ЕС“.

(3)Частта от корпоративния данък, дължима в резултат на трансфер на активи/дейност по ал. 1, се определя, като сборът от превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155а, ал. 1 и превишението на увеличенията над намаленията по чл. 155б, ал. 1 за трансферираните активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване, се умножи по данъчната ставка.

(4)Разсрочената сума за внасяне по ал. 1 се разпределя между трансферираните активи/дейности по следната формула: А = Б х В Г А е частта от разсрочената сума за внасяне по ал. 1, разпределена за съответния трансфериран актив/дейност; Б е разсрочената сума за внасяне по ал. 1; В е положителната разлика по чл. 155а, ал. 1, т. 1 за съответния трансфериран актив, съответно положителната разлика по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за съответната трансферирана дейност; Г е сборът от положителните разлики по чл. 155а, ал. 1, т. 1 и положителните разлики по чл. 155б, ал. 1, т. 1 за всички трансферирани активи/дейности през годината, за които е приложено разсрочване.

(5)Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за всеки трансфериран актив/дейност, се внася на пет равни годишни вноски. Първата вноска се внася в срока за внасяне на корпоративния данък за годината на трансфера. Останалите вноски се внасят през следващите 4 последователни години в срока за внасяне на корпоративния данък за съответната година. За вноските по предходното изречение данъчно задълженото лице дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(6)Данъчно задълженото лице упражнява правото на разсрочване по ал. 1 с годишната данъчна декларация за годината на настъпване на обстоятелството по ал. 1, като в нея декларира наличието на това обстоятелство. При поискване от орган по приходите лицето е длъжно да представи доказателства за наличие на обстоятелството.

(7)Разсрочената сума за внасяне по ал. 4, разпределена за съответния актив/дейност, която не е станала изискуема, става незабавно изискуема при настъпване на едно от следните обстоятелства:

лицето продаде или се разпореди по друг начин с трансфериран актив/дейност;
лицето извърши последващ трансфер към държава извън Европейския съюз на трансфериран актив;
извършена е последваща промяна на юрисдикцията, на която лицето е местно лице за данъчни цели, или последващ трансфер на дейността към държава извън Европейския съюз;
лицето е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
лицето не внесе дължима вноска в рамките на 12 месеца от изтичането на срока за внасяне по ал. 4 за съответната вноска.

(8)Алинея 7, т. 2 и 3 не се прилагат, когато последващият трансфер или последващата промяна е към държави, които са държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и които имат сключено и влязло в сила с Република България или с Европейския съюз споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС.

(9)При настъпване на някое от обстоятелствата по aл. 7 лицето уведомява писмено териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или мястото, където е била регистрацията му като данъчно задължено лице, в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

(10)Алинеи 1 – 9 не се прилагат по отношение на трансфериран актив/дейност, за който/която годината на трансфера по ал. 1 и годината на настъпване на обстоятелство по ал. 7 е една и съща. Трансфер на активи от друга част на предприятието, разположена извън страната Чл. 155д.

(1)При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, данъчната амортизируема стойност, с която активът се завежда в данъчния амортизационен план, е пазарната му цена към момента на трансфера.

(2)При трансфер на данъчен амортизируем актив от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е наличен в данъчния амортизационен план към момента на трансфера и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/1164“, данъчно задълженото лице извършва корекция в начислената данъчна амортизация за актива, така че след корекцията данъчната стойност на актива да е равна на стойността, използвана като пазарна цена при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка. В случай че начислената данъчна амортизация за актива е недостатъчна за постигане на равенството по предходното изречение, с размера на недостига се коригира и данъчната амортизируема стойност на актива.

(3)При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, и в случай че към момента на трансфера е налице разлика между пазарната цена на актива и счетоводната стойност, с която активът се признава в резултат на трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната, разликата формира данъчна временна разлика от последваща оценка.

(4)При трансфер на актив, който не е данъчен амортизируем актив, от част на предприятието, разположена извън страната, към част на предприятието, разположена в страната, в случай че същият е признат за счетоводни цели преди трансфера съгласно счетоводното законодателство в страната и трансферът на актива е участвал в облагане с данък в друга държава – членка на Европейския съюз, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/1164, разликата между пазарната цена на актива при прилагането на Директива (ЕС) 2016/1164 в другата държава членка и пазарната цена на актива по чл. 155а, ал. 1 към момента на предишния трансфер от страната формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера.

(5)В случаите по ал. 1 – 4, когато между цената, определена за пазарна в другата държава, и цената, определена за пазарна от орган по приходите, е налице разлика, се прилага цената, определена за пазарна от органа по приходите.

(6)Алинеи 1 и 3 се прилагат и когато в резултат на трансфера на активи възниква място на стопанска дейност в страната.“ § 14. Член 156 се изменя така: „Трансфер на услуги Чл. 156.

(1)В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера счетоводният финансов резултат се увеличава с превишението на пазарната цена на услугата към момента на трансфера над себестойността й, съответно се намалява с превишението на себестойността на услугата над пазарната й цена към момента на трансфера, в случаите, когато в резултат на трансфера не е отчетен счетоводен приход по пазарна стойност и:

конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена в страната, и насочени към трети лица, или
обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена в страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(2)Когато в резултат на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, който не попада в случаите по ал. 1, т. 1 – 3, е отписан актив, с данъчната временна разлика, свързана с актива и възникнала преди трансфера, не се преобразува счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат (не се признава за данъчни цели).

(3)В случаите на трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, когато е налице разлика между пазарната цена на услугата към момента на трансфера и отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, с тази разлика се:

намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(4)Алинея 3 се прилага в случаите, когато:

конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или
обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
услугата е предназначена за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.

(5)При трансфер на услуга от част на предприятието, разположена извън страната, към друга част на предприятието, разположена в страната, извън случаите, посочени в ал. 4, когато е налице разлика между сумата на отчетения разход или този, който ще бъде отчетен във връзка с услугата, и себестойността на услугата, с тази разлика се:

увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е положителна величина;
намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на признаване за данъчни цели на счетоводния разход във връзка с услугата, когато разликата е отрицателна величина.

(6)Когато трансферираната услуга по ал. 3 и 5 е капитализирана в стойността на данъчен амортизируем актив, преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на ал. 3 и 5 се извършва при определяне на данъчния финансов резултат за годината на трансфера.

(7)Алинеи 1 – 6 се прилагат и в случаите на други трансфери, извършени между части на едно предприятие, разположени в страната и съответно извън страната, които не са трансфери на активи/дейност по чл. 155 или трансфери на услуги.“ § 15. Член 157 се изменя така: „Непризнаване на счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби Чл. 157.

(1)В случай че в резултат на трансфер по чл. 155а и 155б са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели.

(2)В случай че в резултат на трансфер, който не е трансфер по чл. 155а и 155б от част на предприятието, разположена в страната, към друга част на предприятието, разположена извън страната, са отчетени счетоводни приходи, разходи, печалби или загуби, същите не се признават за данъчни цели, когато: 1. счетоводният финансов резултат е преобразуван по реда на чл. 156, ал. 1, или 2. не са изпълнени условията на чл. 156, ал. 1, т. 1 – 3.

(3)Алинея 2, т. 2 не се прилага за счетоводни разходи, отчетени от данъчно задължено лице в резултат на трансфер от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност, разположено извън страната.“ §

В чл. 161 ал. 6 се отменя. §
В чл. 173 се правят следните допълнения:
В ал. 1 след думата „дължи“ се добавя „в пълния му размер“.
Създава се ал. 6: „

(6)В случаите на данъчно облекчение, представляващо минимална помощ или държавна помощ за земеделски стопани, корпоративният данък по ал. 1 се дължи по общия ред на закона в следните размери:

за данъчно облекчение, представляващо минимална помощ – в размера на превишението на преотстъпения данък над инвестицията по чл. 188, ал. 3;
за данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани – в размера на превишението на преотстъпения данък над 50 на сто от настоящата стойност на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване.“ §
В чл. 195 ал. 4 се изменя така: „

(4)Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, в следните случаи:

конкретният трансфер съвпада с обичайните сделки, извършвани чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, и насочени към трети лица, или
обичайната дейност, извършвана чрез тази част на предприятието, разположена извън страната, се състои от подобни трансфери към другите части на предприятието, или
предметът на трансфера е предназначен за реализиране в променен или непроменен вид към друго лице.“ §
Създава се чл. 262б: „Чл. 262б.

(1)Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 155г, ал. 9, не го изпълни в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до неприлагането на чл. 155г, ал. 7, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 6000 до 10 000 лв.“ §

В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
Точка 15 се отменя.
В т. 84 в текста преди буква „а“ след думите „чл. 47в“ се добавя „и на глава девета „б“ и накрая на разпоредбата се добавя: „За целите на глава девета „б“: В случаите на чл. 47е, ал. 1, т. 2 – 5 и 7 и чл. 47ж, т. 3 изискването за 25 на сто се променя на 50 на сто. Лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или на собствеността върху капитала на образувание, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това образувание, които има другото лице. Свързано предприятие е и: образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на финансовото отчитане като данъчно задълженото лице; предприятие, в което данъчно задълженото лице има значително влияние в управлението; или предприятие, което има значително влияние в управлението на данъчно задълженото лице.“
В т. 85 след думите „глава девета „а“ се добавя „и глава девета „б“.
Създават се т. 87 – 113: „
„Несъответствие“ за целите на глава девета „б“ е двойно приспадане или приспадане без включване.
„Приспадане“ и „подлежащ на приспадане“ за целите на глава девета „б“ е разходът или сумата, водещи до намаление на данъчния финансов резултат съгласно правото на юрисдикцията на платеца или на инвеститора.
„Включване“ и „включен“ за целите на глава девета „б“ е приходът или сумата, водещи до увеличение на данъчния финансов резултат съгласно правото на юрисдикцията на получателя. Плащане по финансов инструмент не се счита като включено, доколкото плащането отговаря на условията за данъчно облекчение съгласно правото на юрисдикцията на получателя.
„Данъчно облекчение“ за целите на т. 89 е освобождаване от облагане с данък, намаляване на данъчната ставка или всякакъв данъчен кредит или възстановяване на платен данък (различен от данъчен кредит за платен данък в чужбина).
„Двойно приспадане“ за целите на глава девета „б“ е приспадане на едно и също плащане, разход или загуба в юрисдикцията, която е източник на плащането, в която е направен разходът или в която е възникнала загубата (юрисдикция на платеца), и в друга юрисдикция (юрисдикция на инвеститора). В случай на плащане от хибридно образувание или място на стопанска дейност юрисдикцията на платеца е юрисдикцията, в която е учредено или регистрирано, или се намира хибридното образувание, или в която е установено или се намира мястото на стопанска дейност.
„Приспадане без включване“ за целите на глава девета „б“ е приспадане на плащане или условно плащане между централно управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, във всяка юрисдикция, в която плащането или условното плащане се третира като направено (юрисдикция на платеца), без да има съответното включване на същото плащане или условното плащане в юрисдикцията на получателя. Юрисдикция на получателя е всяка юрисдикция, в която плащането или условното плащане е получено или се счита като получено съгласно законодателството на друга юрисдикция.
„Двойно включен доход“ за целите на глава девета „б“ е всеки доход, който е включен съгласно законодателството на двете юрисдикции, където е възникнало несъответствието.
„Лице“ за целите на глава девета „б“ е физическо лице или образувание.
„Хибридно образувание“ за целите на глава девета „б“ е образувание или договореност, всяко от които се счита за подлежащо на данъчно облагане образувание съгласно законодателството на една юрисдикция и чиито приходи или разходи за данъчни цели се считат като такива на едно или повече други лица съгласно законодателството на друга юрисдикция.
„Финансов инструмент“ за целите на глава девета „б“ е всеки инструмент, доколкото води до възвръщаемост на финансирането или на собствения капитал, която се облага съгласно правилата за данъчно облагане на дългови инструменти, дялови инструменти или деривати в съответствие със законодателството на юрисдикцията на получателя или на платеца, и включва хибриден трансфер.
„Хибриден трансфер“ за целите на глава девета „б“ е всяка договореност за прехвърляне на финансов инструмент, когато базовата възвръщаемост на прехвърления финансов инструмент се третира за данъчни цели като получена едновременно от повече от една от страните по тази договореност.
„Пазарен хибриден трансфер“ за целите на глава девета „б“ е хибриден трансфер, сключен от финансов търговец по занятие, а не като част от структурирана договореност.
„Финансов търговец“ за целите на глава девета „б“ е лице, което извършва по занятие сделки с финансови инструменти за собствена сметка с цел печалба.
„Структурирана договореност“ за целите на глава девета „б“ е договореност, включваща хибридно несъответствие, когато резултатът от това несъответствие е взет предвид при определянето на условията на тази договореност или договореност, с която се цели хибридно несъответствие. Договореност, отговаряща на условията, посочени в изречение първо, не се счита за структурирана договореност, ако както от данъчно задълженото лице, така и от свързано предприятие не би могло да се очаква, че знаят за хибридното несъответствие и не са се възползвали от данъчното предимство, произтичащо от това хибридно несъответствие.
„Непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност“ за целите на глава девета „б“ е всяка договореност, която води до възникване на място на стопанска дейност в друга юрисдикция съгласно законодателството на Република България и която не води до възникване на място на стопанска дейност съгласно законодателството на тази друга юрисдикция.
„Консолидирана група за целите на финансовата отчетност“ за целите на глава девета „б“ е група, състояща се от всички образувания, които са изцяло включени в консолидираните финансови отчети, изготвени в съответствие с Международните счетоводни стандарти или националната система за финансово отчитане на държава членка.
„Плащане“ за целите на глава девета „б“ включва всеки разход или сума, действително платени или за които е налице задължение да бъдат платени и които съгласно законодателството на юрисдикцията на платеца са разход, признат за данъчни цели, или сума, водеща до намаление на данъчния финансов резултат.
„Трансфер на активи/дейност“ за целите на чл. 155 – 155г е операция, вследствие на която Република България губи изцяло или частично правото на облагане на резултата от последващо разпореждане с тези активи/тази дейност, като същите активи/същата дейност остават/остава правна или икономическа собственост на същото лице.
„Промяна на юрисдикцията, на която лице е местно лице за данъчни цели“ за целите на глава двадесета е налице, когато лице престава да бъде местно лице за данъчни цели на Република България и става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция.
„Трансфериране на дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност“ за целите на чл. 155, ал. 1, т. 4 е налице, когато чуждестранно юридическо лице престава да подлежи на облагане в Република България чрез място на стопанска дейност за трансферираната дейност и започва да подлежи на данъчно облагане в друга юрисдикция.
„Себестойност на услуга“ за целите на чл. 156 е себестойността на услугата, определена съгласно приложимите счетоводни стандарти от частта на предприятието, разположена в страната.
„Актив“ за целите на глава двадесета е ресурс, контролиран от данъчно задълженото лице.
„Дейност“ за целите на т. 104 и 106 е съвкупността от активи и пасиви на данъчно задължено лице, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.
„Елементи на техническа инфраструктура“ са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
„Ремонт“ за целите на чл. 33а е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с елементи на техническа инфраструктура, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената им стандартна ефективност.
„Подобрение“ за целите на чл. 48 и 69а е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с елементи на техническа инфраструктура, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената им стандартна ефективност.
„Изграждане“ за целите на чл. 48 и 69а е дейност по създаването на нови елементи на техническа инфраструктура, която включва проучването, проектирането и строителството на нови или реконструкцията на съществуващи елементи на техническата инфраструктура.“ §
В § 2 от допълнителните разпоредби съюзът „и“ пред думите „Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ, L 193/1 от 19 юли 2016 г.)“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (ОВ, L 144/1 от 7 юни 2017 г.)“. Преходни и заключителни разпоредби § 22.

(1)Когато счетоводните разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура, които по силата на закон са публична държавна или публична общинска собственост, изцяло или частично са третирани за данъчни цели като разходи несвързани с дейността или непризнати разходи за дарения, с размера на непризната част от тези разходи може да се заведе самостоятелен данъчен амортизируем актив за целите на този закон, в случай че са изпълнени едновременно следните условия: 1. разходите са начислени/отчетени в периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2019 г., и 2. изграждането или подобрението на елементите на техническа инфраструктура са свързани с дейността на данъчно задълженото лице, включително и в случаите, когато са достъпни за ползване и от други субекти.

(2)Данъчният амортизируем актив по ал. 1 се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари 2020 г.

(3)За целите на чл. 55 този данъчен амортизируем актив се разпределя в категория I и се прилага чл. 69а, ал. 3 – 5 съответно. §

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г. и бр. 24 и 79 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 23, ал. 1: а) точки 1 и 2 се отменят; б) в т. 9 думите „както и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК“ се заличават.
В чл. 38 ал. 3 се изменя така: „

(3)Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.“

В чл. 73, ал. 1, т. 4 думите „чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20, 21 и 24“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 9, 20 и 24“.
В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точка 6 се изменя така: „
„Ликвидационен дял“ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.“; б) в т. 26: аа) буква „к“ се отменя; бб) създава се буква „л“: „л) правоотношенията между спортен клуб и професионални спортисти по чл. 77, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и правоотношенията между спортен клуб и треньори по чл. 78, ал. 1 от същия закон.“; в) точка 35 се изменя така: „
„Данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.“ §
Параграф 23, т. 1 относно чл. 23, ал. 1, т. 1, 2 и 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при ползване на данъчни облекчения за 2019 г. §
Параграф 23, т. 3 относно чл. 73, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и за справките по чл. 73, ал. 1 за 2019 г. §
Доходите на специализантите по договори, сключени по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 7 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2007 г., бр. 55 от 2008 г., бр. 12 и 72 от 2010 г., бр. 58 от 2011 г.; попр., бр. 60 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 24 и 73 от 2013 г.; Решение № 15612 на Върховния административен съд от 2013 г. – бр. 59 от 2014 г.; отм., бр. 7 от 2015 г.), които не са изплатени до 31 декември 2019 г., се облагат като доходи по трудови правоотношения. §
В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 5а т. 6 се отменя.
В чл. 10 ал. 1 се изменя така: „

(1)С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.“

В чл. 14: а) в ал. 2, изречение второ след думите „възложителя на строежа“ се добавя „в двумесечен срок“; б) в ал. 7 се създава изречение второ: „Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.“
В чл. 18, ал. 2 думите „служби на бюджетна издръжка“ се заменят с „административни органи“.
В чл. 21 ал. 4 се изменя така: „

(4)При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ 6. В чл. 37 ал. 2 се отменя. 7. В чл. 48, ал. 1, т. 4 думите „със статут в обществена полза“ се заменят със „за осъществяване на общественополезна дейност“. 8. В чл. 49 се създават нови ал. 3 и 4: „

(3)При безвъзмездно придобиване на имущество, с изключение на случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

(4)Декларация по ал. 3 не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.“

В чл. 54: а) в ал. 3 се създава нова т. 5: „
са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4.“; б) в ал. 4 изречение трето се изменя така: „При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида за превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.“; в) в ал. 7 изречение второ се заличава.
В чл. 61з, ал. 1, т. 2 след думите „на регистрация“ се добавя „при доставки на услуги по чл. 97а и“.
В чл. 61с: а) алинея 2 се изменя така: „

(2)Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от Единната система за туристическа информация, поддържана от Министерството на туризма, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.“; б) създава се нова ал. 3: „

(3)Министерството на туризма непосредствено след изтичане на календарния месец, както и след изтичане на текущата година, предоставя автоматизирано по електронен път на Министерството на финансите необходимите данни от Единната система за туристическа информация чрез системата за обмен на информация, поддържана в изпълнение на чл. 5а.“; в) създава се ал. 6: „

(6)Данните по ал. 3 се предоставят от Министерството на финансите на общините в срок до три дни след получаването им от Министерството на туризма:

чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община, или
чрез предоставен оторизиран достъп на съответната община до получената информация от Единната система за туристическа информация.“; г) досегашната ал. 3 става ал.
§
За новопостроени сгради, които подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията и които са завършени в груб строеж към 31 декември 2019 г., но не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, данните по чл. 14, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси се подават от възложителя в срок до 29 февруари 2020 г. §
Физическите лица и едноличните търговци, регистрирани по чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност, които извършват дейности, посочени в приложение № 4 към Закона за местните данъци и такси, подават декларация по реда на чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходите, получени през 2019 г. §
В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96, 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г. и бр. 24 и 33 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 3, ал. 3, т. 1 съюзът „или“ се заменя със запетая и накрая се поставя запетая и се добавя „или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя“.
В чл. 6: а) алинея 1 се изменя така: „

(1)Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.“; б) в ал. 3: аа) в т. 1 след думите „служители или“ се добавя „по-общо“; бб) в т. 3 се създава изречение второ: „Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.“; в) създава се ал. 7: „

(7)Алинея 3, т. 3 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, определени в правилника за прилагане на закона, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им. Когато за доставката е приложена ал. 3, т. 3 и впоследствие лицето докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 3, т.

Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, и редът за извършване на корекцията се определят с правилника за прилагане на закона.“
В чл. 7: а) в ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика“; б) в ал. 5 се създава т. 11: „
доставката по ал. 1, когато доставчикът не е подал VIES-декларация по чл. 125 или когато подадената VIES-декларация не съдържа точните данни за съответната доставка, освен ако доставчикът може да обоснове причината за допуснатите от него пропуски или грешки, включително когато в следваща VIES-декларация лицето е отстранило същите.“
В чл. 9: а) в ал. 2 т. 4 се изменя така: „
извършването на услуга от държател/ползвател за: а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив; б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.“; б) в ал. 3, т. 1 и 2 след думите „служителите или“ се добавя „по-общо“.
Създава се чл. 10б: „Липса на доставка при безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост Чл. 10б.

(1)Не е доставка безвъзмездното предоставяне от данъчно задължено лице на изградени, подобрени или ремонтирани за негова сметка елементи на техническа инфраструктура, които на основание на закон са публична държавна или публична общинска собственост и се използват от данъчно задълженото лице в рамките на неговата независима икономическа дейност, включително и в случай, че елементите на техническа инфраструктура са достъпни за ползване и от други субекти.

(2)Данъчно задълженото лице има правото на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона, когато направените разходи за изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура по ал. 1 са част от общите разходи на лицето и/или са елемент, формиращ цената на възмездни облагаеми доставки на стоки или услуги, извършени в рамките на икономическата дейност на това лице.

(3)Алинея 1 не се прилага за изградените, подобрените или ремонтираните елементи на техническа инфраструктура по ал. 1, за които е договорено възнаграждение, включително когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги.“

В чл. 13, ал. 1 след думите „придобиването на правото на собственост върху стока“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
Създава се чл. 15а: „Режим складиране на стоки до поискване Чл. 15а.

(1)Данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване.

(2)Прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик;
данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва;
данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2;
идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2.

(3)Когато са изпълнени условията на ал. 2, към момента на прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик на данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, при условие че прехвърлянето се извърши в рамките на 12-месечен срок от пристигането или завършването на превоза на стоките, се счита, че е налице:

вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3, на което тези стоки са доставени в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва.

(4)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 бъде заместено от друго данъчно задължено лице, при изпълнение на всички други приложими условия на ал. 2 и вписване на заместването от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 2 в регистъра по чл. 123, ал. 5, се продължава прилагането на режим на складиране на стоки до поискване до изтичането на този срок.

(5)Не е доставка на стоки връщането на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, когато правото на собственост или всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик не е било прехвърлено в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките и връщането им е отразено в регистъра по чл. 123, ал. 5 от лицето по ал. 2, т. 2.

(6)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза на стоките някое от условията по ал. 2 и 4 вече не е изпълнено, към този момент се счита, че е налице:

вътреобщностна доставка на стоки, извършена от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани;
вътреобщностно придобиване на стоки, извършено от данъчно задълженото лице, посочено в ал. 2, т. 2, в държавата членка, в която стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

(7)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките не са били доставени и не са възникнали обстоятелства по ал. 5, 9 или 10, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени в деня, следващ изтичането на 12-месечния срок, като към този момент се прилага ал. 6.

(8)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са доставени на лице, различно от данъчно задълженото лице по ал. 2, т. 3 или ал. 4, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди тази доставка, като към този момент се прилага ал. 3.

(9)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са изпратени или транспортирани до държава, различна от държавата членка, в която стоките първоначално са пристигнали или превозът е завършил, се счита, че условията по ал. 2 не са изпълнени непосредствено преди да започне това изпращане или транспортиране, като към този момент се прилага ал. 6.

(10)Когато в рамките на 12-месечния срок от пристигането или завършването на превоза стоките са унищожени, липсват или са бракувани, се счита, че условията по ал. 2 и 4 не са изпълнени на датата на възникване на съответното обстоятелство, или ако е невъзможно да се определи тази дата – датата на установяването му, като към този момент се прилага ал. 6.

(11)Данъчното събитие при вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване по ал. 6 възниква на датата на съответното обстоятелство. В тези случаи се прилагат чл. 51, ал. 3 и чл. 63, ал. 3.“

В чл. 16, ал. 5 думите „когато стоките престанат да са под съответния режим на територията на страната“ и запетаята пред тях се заменят със „само когато стоките се допуснат за свободно обращение“.
В чл. 17, ал. 1 след думите „прехвърляне на собствеността“ се добавя „и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик“.
В чл. 22 ал. 6 се отменя.
В чл. 25: а) алинея 2 се изменя така: „

(2)Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.“; б) в ал. 3: аа) в т. 1 думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“; бб) точка 6 се изменя така: „6. датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението на наетия или предоставен за ползване актив не е предвидено като условие и/или задължение по договора;“ в) създават се ал. 10 – 12: „

(10)Данъчно събитие по ал. 1 е и поставянето под режим реекспорт на стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, които при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани стоки или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит.

(11)Данъчното събитие по ал. 10 възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са поставени под режим реекспорт.

(12)В случаите, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, от трета страна или територия или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която стоките са пристигнали в континенталния шелф и изключителната икономическа зона.“

В чл. 27, ал. 2 изречение четвърто се изменя така: „Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението на наетия или предоставен за ползване актив, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.“
В чл. 53 ал. 2 се изменя така: „

(2)За прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със:

документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона, и
документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“.“
Създава се част четвърта „а“ с чл. 65а: „ЧАСТ ЧЕТВЪРТА „А“ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ДОСТАВКИ НА СТОКА Определяне на вътреобщностната доставка при последователни доставки на стока Чл. 65а.

(1)Доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.

(2)Междинен доставчик по ал. 1 е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.

(3)В случаите по ал. 1 за целите на чл. 53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик.

(4)Когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл. 53, независимо от ал. 3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик.

(5)Мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:

на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;
на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката – мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът й е завършил.

(6)При възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС на някой от доставчиците в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката по ал. 5, се прилагат правилата на тази държава членка.“

В чл. 70: а) в ал. 1, т. 2 след думите „доставки или“ се добавя „по-общо“; б) в ал. 4 след думите „на основание чл. 97а, чл. 99“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 – 6“.
В чл. 71: а) в т. 2 след думите „платец по чл. 82“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на ал. 6, т. 1“; б) създава се т. 11: „
притежава митнически документ за реекспорт, издало е протокол по чл. 117 и е спазило изискванията на чл. 86 – в случаите по чл. 82, ал. 6, т. 1.“
В чл. 78 се създават ал. 7, 8 и 9: „

(7)Корекциите по чл. 79, 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4, буква „б“ срещу възнаграждение се извършват от наемодателя или лицето, предоставило правото на ползване на актива.

(8)Корекциите по чл. 79, 79а и 79б в случаите на извършена услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 се извършват от държателя/ползвателя.

(9)За целите на ал. 7 и 8 корекциите се извършват според вида на наетия актив.“ 18. В чл. 79 се създават ал. 9 и 10: „

(9)За целите на този член при извършено подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, се извършват отделни корекции, като:

за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от: а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок;
в случаите на т. 1 НДДC по ал. 3, т. 1, ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.

(10)За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“ 19. В чл. 79а се създават ал. 9 и 10: „

за начисления данък за извършеното подобрение се брои нов 20-годишен срок, считано от: а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок;
в случаите на т. 1 НДДC по ал. 3, т. 1 е начисленият ДДС за извършените разходи за извършеното подобрение;
за начисления данък при придобиването или изграждането на сградата преди извършеното подобрение не възниква нов 20-годишен срок.

(10)За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на стоки, включително недвижими имоти, различни от сграда, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 20-годишен срок, съответно 5-годишен срок.“ 20. В чл. 79б се създава ал. 8: „

(8)За целите на този член за начисления данък за направени последващи разходи, свързани с подобрение на услуги, които са или биха били дълготрайни активи, не възниква нов 5-годишен срок.“

В чл. 80, ал. 1: а) в т. 1 се създава буква „г“: „г) за получени стоки или услуги, използвани за изграждането, подобряването или ремонтирането на елементи на техническата инфраструктура по чл. 10б, ал. 1;“ б) създава се т. 6: „
за подобрение на съществуваща сграда, в резултат на което е налице нова сграда, ако са изминали 20 години, считано от: а) началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит за начисления данък за извършеното подобрение, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит, или б) началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато за извършеното подобрение на сградата не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че сградата след извършеното подобрение не е използвана повече от една година след годината на изтичане на този срок.“
В чл. 82 се създава ал. 6: „

(6)За стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, за които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, данъкът е изискуем:

от регистрирано по този закон лице, за което тези стоки са поставени под режим реекспорт и при въвеждането им на територията на страната са били временно складирани или поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит;
от получателя – регистрирано по този закон лице, когато стоките пристигат директно в континенталния шелф и изключителната икономическа зона от трета страна или територия или от друга държава членка, когато за стоките не е налице вътреобщностно придобиване.“
В чл. 96: а) в ал. 1 след думите „данъчно задължено лице“ се поставя запетая и се добавя „което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая; б) в ал. 5 след думите „задължението за регистрация“ се добавя „за данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната“ и се поставя запетая; в) създават се ал. 9, 10 и 11: „

(9)Независимо от облагаемия оборот по ал. 1 всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98.

(10)При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

(11)Не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.“ 24. В чл. 99 се създават ал. 7 и 8: „

(7)Независимо от стойността на извършените облагаеми вътреобщностни придобивания по ал. 2 на регистрация по този закон подлежи данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а.

(8)За лицата по ал. 7 възниква задължение за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на обстоятелство по чл. 15а, ал. 6 или чл. 65а чрез подаване на заявление.“

В чл. 101: а) в ал. 5 се създава изречение трето: „Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“; б) в ал. 8 думите „чл. 97“ се заменят с „чл. 96, ал. 9, чл. 97“.
В чл. 108, ал. 1: а) в т. 1 след думите „чл. 96“ се добавя „ал. 1“; б) в т. 3 след думите „чл. 99“ се добавя „ал. 3“; в) създават се т. 5 и 6: „
за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 9, когато за последните 12 месеца преди текущия месец не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12;
за лице, регистрирано на основание чл. 99, ал. 7, когато: а) за последните 12 месеца преди текущия месец лицето не е извършвало облагаеми вътреобщностни придобивания, и б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.“
В чл. 117, ал. 1, т. 1 думите „4 и 5“ се заменят с „4, 5 и 6“.
В чл. 118: а) заглавието се изменя така: „Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни“; б) в ал. 3 изречение второ се изменя така: „В случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“; в) създава се ал. 3а: „(3а) В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с наредбата по ал. 4.“; г) в ал. 4 се създава т. 9: „
формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.“; д) в ал. 11: аа) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на доставки, извършени от обект, който не е краен разпространител и използва като средство за измерване на разход измервателна система или разходомер“; бб) създава се т. 7: „
доставчика и получателя по доставки за битови нужди на гориво в бутилки с вместимост до 50 кг или транспортирано чрез изградена газопреносна мрежа.“
В чл. 123 се създават ал. 5 – 9: „

(5)Всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а от територията на страната до територията на друга държава членка, води електронен регистър на тези стоки, който позволява на органите по приходите да проверяват правилното прилагане на този режим.

(6)Всяко данъчно задължено лице, за което стоките под режим на складиране на стоки до поискване по чл. 15а са предназначени да бъдат доставени и са изпратени до територията на страната, води електронен регистър на тези стоки.

(7)Всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, на което са предоставени за съхранение стоки, води детайлна отчетност за тези стоки, която задължително съдържа информация, позволяваща установяване на вида и количеството на стоките във всеки момент, за всяко от лицата, предоставили стоките за съхранение, както и идентифициране на лицата, изпратили, транспортирали или получили стоките при приключване на съхранението им.

(8)Структурата и съдържанието на електронните регистри по ал. 5 и 6 се определят с правилника за прилагане на закона. Информацията от регистрите се предоставя при поискване от орган по приходите по електронен път или на електронен носител в определен в правилника файлов формат.

(9)Лицата по ал. 5, 6 и 7 съхраняват отчетността по ал. 7 и информацията в електронните регистри по ал. 5 и 6 за срок от 10 години, считано от края на годината, през която е започнало съхранението на стоките по ал. 7, съответно прехвърлянето на стоките по ал. 5 и 6.“

В чл. 124: а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“; б) в ал. 4 се създава изречение второ: „Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.“
В чл. 125, ал. 2 се създава изречение второ: „Регистрираното лице, което прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3.“
В глава четиринадесета се създава чл. 131г: „Доставки на стоки, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона Чл. 131г.

(1)При доставки на стоки на територията на страната, предназначени за дейности в континенталния шелф и изключителната икономическа зона, доставчикът прилага за тези доставки общите правила на този закон, включително за доставките на стоки, поставени под режим реекспорт или износ.

(2)Данъкът по чл. 82, ал. 6 се начислява с издаването на протокол. За начисления данък лицето по чл. 82, ал. 6 има право на данъчен кредит при условията на глава седма.

(3)Лицето по чл. 82, ал. 6, т. 1 и 2 уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че ще начислява данък за стоки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, по електронен път.“

В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 97а, 97б, 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 151а“ се заменят с „чл. 96, 97, 97а, 97б, 98, 99, чл. 100, ал. 1 – 3 и чл. 151а“.
Създават се чл. 181б, 181в, 181г и 181д: „Чл. 181б.

(1)Лице, което, като е длъжно, не води електронен регистър по чл. 123, ал. 5 и 6 или не води електронния регистър съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв. Чл. 181в.

(1)Лице, което, като е длъжно, не отрази в дневника за продажби информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5, съответно в дневника за покупки информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в съответния регистър, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 100 до 1000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 200 до 2000 лв. Чл. 181г.

(1)Лице, което, като е длъжно, не предостави при поискване от орган по приходите електронния регистър по чл. 123, ал. 5 и 6, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв. Чл. 181д.

(1)Лице, което, като е длъжно, не води отчетност по чл. 123, ал. 7 или не води отчетността съобразно изискванията на закона, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв.“

В допълнителните разпоредби: а) в § 1: аа) точка 1 се изменя така: „
„Територия на страната“ е географската територия на Република България, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.“; бб) точка 5 се изменя така: „
„Нови сгради“ са сградите: а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или в) които отговарят на следните условия: аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.“; вв) точка 32 се изменя така: „
„Подобрение“ е: а) за сгради, които са или биха били дълготрайни активи – всяко надстрояване, допълващо застрояване, реконструкция, основно обновяване или преустройство, в резултат на което е налице „нова сграда“ по т. 5, буква „в“, подточка „аа“; б) за стоки, включително недвижими имоти, различни от сгради, и услуги, които са или биха били дълготрайни активи – дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.“; гг) точка 87 се изменя така: „
„Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.“; дд) създават се т. 91 – 97: „
„Регистър по чл. 123, ал. 5“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/
„Регистър по чл. 123, ал. 6“ е регистър, който съдържа информацията от чл. 54а, параграф 2 от Регламент за изпълнение (EС) 2018/
„Лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
„Надстрояване“, „допълващо застрояване“, „реконструкция“, „основно обновяване“, „преустройство“ са понятия по смисъла на Закона за устройство на територията.
„Елементи на техническата инфраструктура“ са тези по смисъла на чл. 64 от Закона за устройство на територията.
„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
„Битови нужди“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 7 е потреблението на втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.“; б) в § 1а се създават т. 13 – 17: „
Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ, L 329/3 от 27 декември 2018 г.).
Директива (ЕС) 2018/1695 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на срока на прилагане на незадължителния механизъм за обратно начисляване във връзка с доставките на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, и на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (ОВ, L 282/5 от 12 ноември 2018 г.).
Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018 г.).
Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност за книги, вестници и периодични издания (ОВ, L 286/20 от 14 ноември 2018 г.).
Директива (ЕС) 2019/475 на Съвета от 18 февруари 2019 г. за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на включването на община Кампионе д’Италия и на италианските води на езерото Лугано в митническата територия на Съюза и в териториалния обхват на Директива 2008/118/ЕО (ОВ, L 83/42 от 25 март 2019 г.).“ §
Параграф 30, т. 3 относно чл. 7, ал. 5, т. 11 от Закона за данък върху добавената стойност и § 30, т. 13 относно чл. 53, ал. 2 от същия закон се прилагат за вътреобщностна доставка, за която данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2020 г. §
Параграф 30, т. 14 относно чл. 65а от Закона за данък върху добавената стойност се прилага при последователни доставки на стока, когато стоката е пристигнала или превозът й е завършил след 1 януари 2020 г. §
Корекции по чл. 79, ал. 9 и чл. 79а, ал. 9 от Закона за данък върху добавената стойност се извършват и на съществуваща сграда, налична към 1 януари 2020 г., за която в резултат на извършено подобрение на съществуваща сграда е налице нова сграда по смисъла на § 1, т. 5, буква „в“ от допълнителните разпоредби на същия закон. §
Лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. §
„Нови сгради“ са и наличните към 1 януари 2020 г. сгради, за които към тази дата са изпълнени условията по § 1, т. 5, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност. §
В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него. §
В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г. и бр. 7, 17 и 33 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 4, т. 25, буква „вв“ думите „Кампионе диталия и италианските води на езерото Лугано“ се заличават.
В чл. 20, ал. 2 т. 6 се изменя така: „
извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато: а) стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона; б) се транспортират цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари до данъчен склад, който е обект за безмитна търговия, в случаите по чл. 18, ал. 3 от Закона за безмитната търговия и след разрешение на директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, от който ще бъдат изведени стоките, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
В чл. 21, ал. 2: а) в т. 2 думите „по ал. 1, т. 2“ се заменят с „по ал. 1, т. 2 и 3“; б) точка 3 се отменя.
В чл. 24а: а) в ал. 3 се създават т. 8 – 11: „
използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането му по ал. 5;
самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 8 в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20;
в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4 използва средства за измерване и контрол: а) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, на които ще се получават в обекта; б) на количествата енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 на местата, в които постъпват в съответната производствена инсталация в обекта и/или се влагат в производствения процес; в) на количествата произведени стоки на местата, на които стоките се извеждат от обекта;
средствата за измерване и контрол по т. 10 трябва да отговарят на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.“; б) в ал. 6: аа) в т. 7 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен“; бб) в т. 8 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; вв) в т. 10 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ и административният орган на издаването, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
В чл. 24е, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
В чл. 25: а) в ал. 1, т. 3 след думите „Дневник на складовата наличност“ се добавя „за лицензираните складодържатели и в отчетността на регистрираните лица“; б) създава се ал. 4: „

(4)За акцизните стоки извън обхвата на наредбата по ал. 2 до освобождаването им за потребление регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, като за прилагане на закона се прилагат нормите на естествените фири, установени съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (обн., Изв., бр. 61 от 1959 г.; изм., бр. 62 от 1961 г., бр. 55, 63, 67 и 78 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 4, 5, 10 и 60 от 1964 г., бр. 23 от 1969 г., бр. 3 от 1972 г., бр. 14 от 1976 г., бр. 28 от 1980 г. и бр. 41 от 2007 г.) и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в отчетността на лицата по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.“ 7. Създава се чл. 39б: „Чл. 39б.

(1)Акцизната ставка на пропорционалния акциз при продажба на цигари в условията на чл. 18, aл. 3 от Закона за безмитната търговия и при подадено уведомление за продажба на цигари на цена, по-висока от регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, приета с Постановление № 192 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2004 г., бр. 2, 61 и 100 от 2005 г., бр. 83 и 92 от 2006 г., бр. 16 от 2007 г., бр. 26 от 2008 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 22 от 2016 г., бр. 1 от 2018 г. и бр. 46 от 2019 г.), е, както следва:

за цигарите, които имат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз върху регистрирана цена;
за цигарите, които нямат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз за цигари – 7,50 лв. за 20 къса.

(2)Уведомлението по ал. 1 се подава от лицензирания складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от 7 дни от датата, на която ще бъдат продавани цигарите на по-висока цена от регистрираната, и следва да съдържа информация за:

данни за лицето – наименование, ЕИК;
имена на представляващия;
адрес на обекта;
търговска марка на цигарите, които ще се продават на цена, по-висока от регистрираната за тях цена;
дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;
подпис на представляващия.

(3)След подадено уведомление по ал. 1 лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, е длъжен да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните от уведомлението на цената, на която ще се продават. Уведомяването се извършва предварително, но не по-късно от 7 дни преди датата, от която ще се продават цигарите на друга цена, различна от тази, за която е подадено уведомлението по ал. 1, и съдържа информация за: 1. данни за лицето – наименование, ЕИК; 2. имена на представляващия; 3. адрес на обекта; 4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на регистрираната за тях цена; 5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена; 6. подпис на представляващия.

(4)За един данъчен период може да се подава едно уведомление по ал. 1 и/или по ал. 3.

(5)Уведомлението по ал. 1 и 3 може да се подава по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.“

В чл. 44, ал. 1, т. 6 се създава изречение второ: „При продължен срок за подаване на декларация дължимият акциз се внася в срока, в който задълженото лице е било длъжно да я подаде, преди продължаването на срока за подаване на декларацията.“
В чл. 47, ал. 1 се създава т. 11: „
използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20.“
Създава се чл. 47б: „Чл. 47б.

(1)Лицензираните складодържатели в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 11 са длъжни да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол. Видеонаблюдението се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.

(2)Системата по ал. 1 трябва да предоставя възможност за:

визуален контрол в реално време;
непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;
разпознаване на номера за идентификация на транспортните средства.

(3)При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол видеокамерите се монтират стационарно на всички места, през които в обекта влизат или го напускат транспортни средства. Видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено ясно заснемане на номера за идентификация на транспортните средства, както и друга тяхна идентификация, като трябва да отговарят на изискването на ал. 2, т. 3. Данните за идентификация на транспортните средства се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(4)Видеокамерите по ал. 3 е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280х720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.

(5)В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.

(6)Информацията за извършваното видеонаблюдение се съхранява върху цифровите регистратори за срок не по-малък от един месец. Митническите органи могат да ограничат достъпа до цифровите регистратори по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3.

(7)След изтичане на срока по ал. 6 информацията се архивира, като се съхранява в данъчния склад за срок не по-малък от два месеца. Митническите органи могат да правят копия на архива, когато за целите на контрола е необходим по-голям срок за съхранение на информацията.

(8)Изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се съгласува с митническите органи, които могат да дават предписания и/или да тестват нейната функционалност и ефективност. Искането за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се подава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(9)Системата за видеонаблюдение и контрол се използва в непрекъснат денонощен режим на работа, като следва да разполага с автономно електрозахранване за срок не по-малък от 24 часа.

(10)Лицензираните складодържатели са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на митническите органи отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация по ал. 6.

(11)Лицензираните складодържатели поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на органите по ал. 10. Лицензираните складодържатели са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.

(12)При извършване на проверки лицензираните складодържатели са длъжни да предоставят на органите по ал. 10 цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.

(13)Условията и техническите изисквания за изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, както и редът за осъществяване на достъпа по ал. 10 се определят с правилника за прилагане на закона.“

В чл. 48, ал. 2: а) в т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; б) в т. 6а накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; в) в т. 7 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
В чл. 55в, ал. 2, т. 1 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
В чл. 57, ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „
копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган, или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;“ б) в т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
В чл. 57б, ал. 6, т. 6 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“.
В чл. 57в, ал. 2: а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
В чл. 58, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
В чл. 58а, ал. 2: а) в т. 3 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път“; б) в т. 4 накрая се добавя „или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен“.
В чл. 58з, ал. 2 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
В глава четвърта „а“ се създава раздел III с чл. 76е: „Раздел III Доставяне на акцизни стоки в случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност Чл. 76е. В случаите по чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност и при условие че доставяните стоки са акцизни, се прилага процедурата по чл. 76в при отчитане на съответната специфика.“
В чл. 82 ал. 1 се изменя така: „

(1)При поставяне на стоки под митническа процедура пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата.“

В чл. 87, ал. 5 думата „удължи“ се заменя с „продължи“ и се създава изречение трето: „При продължен срок за подаване на декларация срокът за внасяне на дължимия акциз не се продължава.“
В чл. 90ж, ал. 4 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
В чл. 91б: а) алинея 1 се изменя така: „

(1)Разтоварването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния административен документ, или на разрешеното място на директна доставка, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.“; б) създават се ал. 5 и 6: „

(5)Разтоварването на акцизни стоки, изпратени до освободен от акциз краен потребител, се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение.

(6)Промяна на транспортното средство, превозващо акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, както и акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител, се извършва само след предварително писмено или по електронен път уведомяване на компетентната териториална дирекция.“

В чл. 93, ал. 14 след думата „изпълнение“ се добавя „от датата на издаването му“.
В чл. 99а: а) в ал. 1 думите „Изпращането чрез пощенската мрежа“ се заменят с „Ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване“; б) в ал. 2 думите „извършване на пощенски услуги, свързани с“ се заменят с „изпращане на“; в) алинеи 3 и 4 се изменят така: „

(3)Подателите и получателите са длъжни да представят документ за самоличност, като при поискване от пощенския оператор отварят лично или предоставят пратката за преглед и проверка. За предотвратяване на приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн пощенският оператор може да изисква от подателите документи, свързани с произхода на изпращаните стоки, както и препоръчана от митническите органи информация.

(4)За предотвратяване и разкриване на нарушения по закона и за обезпечаване на сигурността на пощенските пратки митническите органи си взаимодействат със съответните структури по сигурността на пощенските оператори, като си предоставят в писмен или в електронен вид:

информация за рискови податели и/или получатели;
информация за рискови пратки, включително данни от превозните документи;
информация за извършени плащания, от които може да се предположи дали в стойността на изпращаните или получавани стоки е включен акциз;
информация от използваните от пощенските оператори технически устройства и софтуер.“; г) в ал. 5 думите „пратката съдържа акцизните“ се заменят с „приета пратка съдържа забранените акцизни“, а думите „незабавно най-близкото митническо учреждение“ се заменят с „митническите органи незабавно“; д) алинея 7 се изменя така: „

(7)След разпореждане от митническите органи пощенският оператор може да отвори рискова пощенска пратка и без съгласието на подателя. Пратката се отваря в помещение с постоянно видеонаблюдение, като се съставя протокол в присъствието на свидетели. При установено наличие на забранени стоки по ал. 1 пратката се задържа за извършване на проверка по реда на ал. 6.“; е) създава се ал. 10: „

(10)При изготвяне на превозния документ подателят отбелязва дали пощенската пратка съдържа акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Пощенският оператор може да изисква пояснение или тяхното по-детайлно описание.“ 26. В чл. 103 се създават ал. 8 – 12: „

(8)В случаите по чл. 69, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс собственикът или ползвателят на местата, където се оставят доказателствата, има задължението на техен пазач. Веществените доказателства се предават за пазене срещу подпис.

(9)Пазачът по ал. 8 е длъжен да пази оставените на съхранение вещи като добър стопанин, да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното съхранение.

(10)При обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки, митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваните лица, вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

(11)Обезпечителните мерки по ал. 10 се налагат с постановление на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(12)Налагането и обжалването на предварителните обезпечителни мерки се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването е пред директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местоизвършване на действията за обезпечаване на доказателствата.“ 27. В чл. 104: а) алинея 2 се изменя така: „

(2)За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.“; б) в ал. 3 се създава второ изречение: „В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.“ 28. В чл. 112а: а) в ал. 3 след думата „Който“ се добавя „изпраща или“; б) създава се ал. 4: „

(4)Физическо лице, което изпраща, пренася или превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в количества с търговски характер, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 3000 до 6000 лв. За количества с търговски характер се считат количествата, надвишаващи равнищата, посочени в правилника за прилагане на закона.“ 29. В чл. 114а ал. 1 и 2 се изменят така: „

(1)Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.

(2)При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 8000 лв.“ 30. Създава се чл. 122б: „Чл. 122б.

(1)Лице, което наруши чл. 47б, ал. 2 – 9 и ал. 12, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 8000 лв.

(2)Лице, което наруши чл. 47б, ал. 1, 10 и 11, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.“ 31. В чл. 124, ал. 1 след думите „чл. 123б, ал. 2“ се добавя „чл. 123в“. 32. В чл. 124б ал. 2 се изменя така: „

(2)Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.