Решение № 556 от 6 август 2020 г. за приемане на Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България за периода до 2022 г.

Държавен вестник Министерски съвет брой: 72, от дата 14.8.2020 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.6 Решение № 556 от 6 август 2020 г. за приемане на Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България за периода до 2022 г.

РЕШЕНИЕ № 556 ОТ 6 АВГУСТ 2020 Г. за приемане на Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България за периода до 2022 г.

На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения на Република България МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:

Министър-председател: Бойко Борисов Главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков Приложение към т. 1 АКТУАЛИЗИРАНА ПОЛИТИКА в областта на електронните съобщения на Република България за периода до 2022 г.

I. ВЪВЕДЕНИЕ Цифровите технологии навлизат все повече във всички сектори на световната икономика и обществото и традиционните отношения във физическия свят до голяма степен се характеризират с цифрово измерение. Информационните и комуникационните технологии вече са в основата на всички модерни новаторски икономически системи. Бързото развитие и иновациите в цифровата област създават икономически възможности и улесняват живота на хората. Предприятията се стремят да ускорят цифровата си трансформация и да възприемат новите тенденции и технологии, като интернет на нещата, големите данни и изчислителните облаци за по-голяма производителност, приложенията на изкуствения интелект за автоматизиране на бизнес процесите във всички сектори на икономиката. Цифровизирането на промишлеността също така е от полза за потребителите, като им предоставя по-голям и улеснен достъп до и избор на стоки, по-висококачествени и все по-високоскоростни услуги, както и повече информация и съдържание. Мащабът и скоростта на промените създават широки възможности за иновации, растеж и откриване на работни места. Поради това ефективно функциониращият цифров единен пазар е един от основните приоритети на Европейския съюз (ЕС).

Цифровият единен пазар трябва да се основава на надеждни, високоскоростни и достъпни електронни съобщителни мрежи и услуги за потребителите, като се гарантира високото ниво на защита на правата на потребителите на електронни съобщителни услуги и същевременно се насърчават иновациите. Това изисква последователна и координирана държавна политика за създаването на подходящи условия за успешно разгръщане на цифровите мрежи и услуги от ново поколение и постигането на устойчиво развитие на един силен, конкурентоспособен и динамичен сектор на електронните съобщения, както и подготовката за възможностите и предизвикателствата на Гигабитовото общество.

Политиката в областта на електронните съобщения за периода 2019 – 2022 г. се приема на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и с нея се очертават визията, целите и насоките за развитието на електронните съобщения за съответния период. Тя отчита натрупаната практика в процеса на изпълнение на политиката за периода 2015 – 2018 г. и прилагането на действащото законодателство и отразява тенденциите в бъдещите политики на ЕС, като включва конкретни цели и мерки за осъвременяване на правната рамка във връзка с въвеждането на Директива (EС) 2018/1972 1 ( Европейски кодекс за електронни съобщения ) и, във възможно най-голяма степен, за намаляване на административната тежест, с оглед стимулиране на инвестициите в сектора, постигане на устойчив икономически растеж, заетост, конкурентоспособност и териториално сближаване.

II. ЦЕЛИ И МЕРКИ Политиката в областта на електронните съобщения цели да осигури предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги на гражданите и бизнеса чрез създаване на условия за развитие на пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги като част от вътрешния пазар в ЕС, водещ до разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, предоставяне на услуги от пето поколение, които ще дадат тласък на автоматизирането на процесите и на развитието на свързаните или автономни устройства, ефективна и устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност, избор, сигурност на мрежите и услугите и предимства за крайните ползватели, включително равностоен достъп до услугите на хората с увреждания.

Основните мерки за постигане на тези цели са:

Мерките на провежданата политика в областта на електронните съобщения се изпълняват чрез прилагането на:

III. ОБОБЩЕН ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ 2015 – 2018 г.

С последователното провеждане на политиката в областта на електронните съобщения в синхрон с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. – т. 7 „Електронно управление и държавна администрация“, цел 2: „Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса“, се реализират най-съществените предпоставки за приобщаване към европейската правна рамка за електронни съобщения и към цифров единен пазар.

Постижениена цялостната секторна политика е осигуряването на законова стабилност и равнопоставеностза трайно установяващите се обществени отношения при осъществяване на съвременните обществени електронни съобщения. Със ЗЕС, ЗЕСМФИ и подзаконовите актове българското законодателство е приведено в съответствие с регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения и другите относими актове.

През изминалия четиригодишен период на прилагане на политиката бяха извършени следните промени в нормативната уредба: — През 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в ЗЕС бяха предвидени мерки на национално ниво за прилагането на изискванията на чл. 18 „Санкции“ от Регламент (ЕС) № 531/2012 2 за определяне на система от санкции, приложими при нарушаването на регламента и необходимите мерки, за да се гарантира тяхното прилагане. С последните изменения на Регламент (ЕС) № 531/2012 се премахват разликите между националните цени и цените за роуминг при периодични пътувания в рамките на ЕС, така че да се осъществи „роуминг както у дома“. Въведени са имуществени санкции за:

Считано от 15 юни 2017 г. доставчиците на роуминг не могат да налагат никаква надценка в допълнение на националната цена на дребно на роуминг клиенти в която и да е държава членка за каквато и да е регулирана роуминг услуга. С премахването на надценките за роуминг в ЕС тарифните условия за използването на мобилни услуги в роуминг в чужбина в рамките на ЕС стават същите, както у дома (т.е. в държавата на мобилния абонамент на клиента), при спазване на приетите от операторите политики за справедливо ползване. Съответно, където се предлагат регулирани роуминг услуги, изпълнението на „роуминг както у дома“ (RLAH) позволява на клиента да използва услуги по време на пътуване в други държави – членки на Европейското икономическо пространство, по същия начин, както в тяхната държава, т.е. RLAH-тарифата ефективно включва роуминг услуги в националния пакет. Българските доставчици на роуминг са въвели RLAH в своите тарифни планове, т.е. условията на RLAH се прилагат автоматично към всички тарифни планове, които могат да се използват при роуминг.

По отношение изпълнението на изведените за периода 2014 – 2018 г. приоритети и в частност изпълнението на секторната политика в периода 2015 – 2018 г. бе постигнато следното:

За да се извлече максимална полза от синергичните ефекти между мрежите, заложените мерки имат хоризонтален характер – насочени са не само към операторите на електронни съобщителни мрежи, но и към други предприятия, осигуряващи физически инфраструктури, които са подходящи да приемат елементите на електронна съобщителна мрежа, като например мрежите за доставка на електричество, газ, вода и канализация, отопление и транспортни услуги.

Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура си поставя амбициозни цели, с чието изпълнение се очаква да се постигне:

Въвежда се задължение за всички мрежови оператори, дефинирани в ЗЕСМФИ (в сферата на електронните съобщения, предприятия от енергийния сектор и т.н.), да предоставят достъп до своята физическа инфраструктура (напр. канали, шахти, разпределителни кутии, стълбове) при справедливи и разумни условия на операторите, които планират разгръщане на мрежи за високоскоростен широколентов достъп. Достъпът до съществуващата физическа инфраструктура има потенциал да способства за конкуренцията в областта на оптичната инфраструктура, което може да доведе до по-висококачествен широколентов достъп и по-богат избор за потребителите и предприятията, включително в по-гъсто населени райони. Достъпът може да бъде отказван само въз основа на обективни, прозрачни и пропорционални критерии.

Съществено значение за постигането на целите на закона има ЕИТ, защото са й възложени функции за поддържането на единна база данни с актуална информация, която да улесни координирането на съвместното изграждане и по лзване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи. Задължението да изпълнява функциите на Единна информационна точка е възложено на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

От 2018 г. МТИТС изпълнява проект „Изграждане на ГИС базирана електронна платформа „Единна информационна точка“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление“.

ЕИТ ще предоставя система от базови слоеве, които могат да бъдат използвани от всички заинтересовани – администрация, бизнес и граждани, съобразно изискванията на Закона за достъп до пространствени данни. ЕИТ ще обедини и систематизира информацията относно процедурите и нормативните актове, регламентиращи разполагането и поддържането на инфраструктура, органите, компетентни да издават актове в областта и съответните такси. Ще бъде гарантиран достъп до всички налични образци на документи за получаване на разрешения и други актове, свързани с изграждането на инфраструктура. Ще се осигурят условия за попълване и подаване по електронен път на заявления и документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от компетентните органи.

За да се създадат условия за прилагане на ЗЕСМФИ, се разработиха подзаконови нормативни актове – наредби и методики, създаващи правила за прилагането на отделните разпоредби на закона. — Приета е Методика за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура 9 . С Методиката се гарантира определянето на цени при спазване на принципите за прозрачност при определяне на цените, равнопоставеност, устойчивост и финансова достъпност и липса на антиконкурентно крос-субсидиране.

Законът за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура определя Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове относно предоставяне на достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура (глава осма на ЗЕСМФИ), както и на контролен орган относно осигуряването на достъп до физическа инфраструктура, вкл. такава в сгради (глава девета на закона). Предвиждат се две процедури за разрешаване на спорове – даване на задължителни указания (чл. 82 – 85 от закона) и оказване на съдействие за доброволно решаване на спорове (чл. 86 от закона). — Приета е Инструкция № 1 за взаимодействие на Комисията за регулиране на съобщенията с Комисията за енергийно и водно регулиране и с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола за осигуряване на достъп по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура 10 . В нея са определени редът и условията, при които ще се осъществява контролът за осигуряване на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и на достъп до изградена физическа инфраструктура в сграда. — Приета е Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (чл. 81, ал. 8 от ЗЕСМФИ; обн., ДВ, бр. 96 от 2018 г.). С Тарифата се определят дължимите такси за разглеждане на спорове по чл. 81, ал. 3 и 4 от ЗЕСМФИ, както и размерът и редът за заплащане на разходите за експертиза по чл. 83, ал. 6 от закона и на разноските за привличане на независими консултанти и външни експерти. Следва да бъде отбелязано, че в хода на обществените консултации на Проекта на тарифа Комисията за регулиране на съобщенията прие предложението на алтернативния сектор за редуциране размера на таксите с цел създаване на допълнителни гаранции, които ще улеснят и стимулират разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура. — Утвърден и обнародван е и Списък на независими консултанти и външни експерти по чл. 87, ал. 1 от ЗЕСМФИ (Решение № 560 от 21.12.2018 г. на Комисията за регулиране на съобщенията). Експертизата на посочените лица би била от ключово значение в случаите на по-специфични спорове, при които няма компетентен мрежов регулатор, чието обвързващо становище Комисията за регулиране на съобщенията да е длъжна да поиска на основание чл. 81, ал. 4 и чл. 83, ал. 3 от ЗЕСМФИ.

Изготвени са и следните проекти, които са в различна степен на готовност по отношение на процедурите за създаване на нормативен акт:

Предстои приемане и издаване/обнародване на актовете.

В изпълнение на политиката в областта на електронните съобщения на Република България за периода 2015 – 2018 г. и политиката на ЕС по отношение на хармонизираното използване на радиочестотния спектър от наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови услуги, в българското законодателство са въведени разпоредби и продължава да се работи по пълното прилагане на следните решения:

Разпоредбите на всички останали решения в областта на радиочестотния спектър, с изключение на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/687 и Решение (EС) 2017/899, са приложени в българското законодателство. В резултат на това са създадени условия за технологично неутрално използване на обхвати 800 MHz (радиочестотната лента 790-862 MHz), 900 MHz (радиочестотните ленти 880-915 MHz и 925-960 MHz), 1.5 GHz (радиочестотната лента 1427-1517 MHz), 1800 MHz (радиочестотните ленти 1710-1785 и 1805-1880 MHz), 2 GHz (радиочестотните ленти 1920-1980 и 2110-2170 MHz), 2.6 GHz (радиочестотната лента 2500-2690 MHz) и 3.6 GHz (радиочестотната лента 3400-3800 MHz).

Вследствие изпълнението на взетите решения по време на проведената през 2015 г. Световна конференция по радиосъобщения към Международния съюз по далекосъобщения (ITU), както и в изпълнение на актове на ЕС в областта на електронните съобщения, през септември 2016 г. беше актуализирана Държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в Република България. Държавните приоритети при планиране и разпределение на радиочестотния спектър са свързани със създаване на условия за хармонизирано използване на честотния ресурс. Сред важните нейни цели, които съвпадат и с целите на по-широката политика за електронни съобщения, бяха очертани следните:

В тази връзка през изминалите години продължиха политическите и експертните усилия за осигуряването на честотен ресурс за граждански нужди в радиочестотната лента 790-862 MHz и в радиочестотната лента 694-790 MHz не само в изпълнение на решенията, произтичащи от ангажиментите към ЕС, но и с оглед развитието на телекомуникационния сектор у нас.

В резултат на горното през 2016 г. бяха определени за граждански нужди радиочестотните ленти 811-821 MHz и 852-862 MHz, с което частично се изпълниха изисквания на Решение 2010/267/ЕС, като предоставянето на спектъра може да се извърши след провеждане на технически тестове, показващи отсъствие на смущения в работата на радиоелектронното оборудване на Министерството на отбраната (МО). До края на 2018 г. радиочестотните ленти не бяха предоставени за ползване.

С оглед създаване на предпоставки за ефективно ползване на спектъра, осигуряване на условия за лесен и бърз достъп до радиочестотен ресурс, въвеждане на нови технологии, както и освобождаване на допълнителни средства за инвестиции, бе намален размерът на таксите за предоставяне на спектър в обхвати 2.6 GHz и 3.6 GHz. Независимо от положените усилия от държавните органи в тези обхвати продължава да е наличен свободен честотен ресурс, който може да бъде предоставен за безжични широколентови услуги.

За изпълнение на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/687 и Решение (EС) 2017/899, с Решение № 887 на Министерския съвет от 6 декември 2018 г. беше приета Национална пътна карта за изпълнение на задълженията на Република България по Решение (ЕС) 2017/899. Пътната карта създаде условия за хармонизиране използването на радиочестотната лента 694-790 МНz (обхват 700 MHz ). Съгласно планираните стъпки обхват 700 MHz се освобождава от наземната цифрова телевизия, като в пътната карта е посочено, че най-оптималният вариант за новия цифров план за наземна цифрова телевизия за България включва 4 национални и 18 регионални мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в радиочестотната лента 470-694 MHz. Това разпределение е по-лесно за реализиране и ще намали разходите за действащото предприятие.

В изпълнение на Решение (ЕС) 2017/899 и на Националната пътна карта МО ще освободи до 30 май 2020 г. радиочестотните ленти 753-758 МНz (5 МНz) и 766-778 МНz (12 МНz). С освобождаването на тези радиочестотни ленти и лентите, освободени от цифрова телевизия, в обхват 700 МНz ще се осигури честотен ресурс от 2х20 МНz (ленти 703-723 MHz и 758-778 MHz) за граждански нужди и 2х5 MHz (698-703 MHz и 753-758 MHz) за мрежи за обществена безопасност, защита на населението и реакция при бедствия ( Public Protection and Disaster Relief – РРDR) с разпределение на честотните блокове според приложението на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/687. Част от обхвата (радиочестотните ленти 726-753 MHz и 778-790 MHz) ще продължи да се използва за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната от МО.

С приемането на пътната карта се осигуряват условия за ползването на обхват 700 MHz за безжични широколентови услуги, което е важна стъпка към изграждане на мрежите от пето поколение (5G) в България. Пътната карта дава възможност да стартира разработването на актуализиран вариант на Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, включващ дейности по изграждане на 5G мрежи и въвеждане на 5G услуги, както и за продължаване на работата по Национална програма „Цифрова България 2025“. С двата документа се създават условия за развитие на динамична и иновативна цифрова икономика и увеличаване на потенциала й за растеж в унисон със Стратегията за цифров единен пазар на ЕС.

Осигуряването на цифрова свързаност в рамките на ЕС се определя като основен фактор за икономическо, социално и териториално сближаване, в подкрепа на модернизацията на местните икономики и за диверсификацията на икономическите дейности.

2.2. Състояние на наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) Към края на 2018 г. „НУРТС Диджитъл“ – ЕАД, разпространява програмите на Българската национална телевизия (БНТ), както и програмите на търговските телевизии, като осигурява национално покритие на 96,2 % от населението на страната. През 2019 г. Комисията за регулиране на съобщенията издаде разрешение за наземна цифрова телевизия на „Българска телекомуникационна компания“ – ЕАД (БТК), единственото предприятие, подало заявление в рамките на конкурсна процедура. Действието на разрешението за наземна цифрова телевизия на „НУРТС Диджитъл“ – ЕАД, е прекратено по искане на предприятието считано от 1.06.2020 г.

Към настоящия момент само БТК има издадено разрешение за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национално покритие. Изградената от предприятието мрежа осигурява национално покритие на 96,69 % от населението на страната, като от 1.06.2020 г. разпространява, при свободен достъп, общо пет програми – БНТ 1, БНТ 2, БНТ 3, БТВ и Нова телевизия. Въз основа на издадено разрешение на „НУРТС Диджитъл“ – ЕАД, за територията на гр. София се разпространяват програмите Телевизия Европа, Фолклор ТВ, The Voice TV, Канал 3 и Алфа ТВ.

В резултат на развитието на конкуренцията на пазара на платена телевизия предприятията предлагат на достъпни цени пакети с голям брой телевизионни програми. В периода до 2018 г. наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване продължи да се използва основно за осигуряване на достъп до информация в отдалечени и слабо населени райони, където няма достатъчно развита телекомуникационна инфраструктура, както и от малка група от обществото.

Направените обществени допитвания през периода не показаха намерения на предприятия да придобият права върху радиочестотен спектър за цифрово ефирно разпространение на телевизионни програми. Бързото и конкурентно развитие на останалите технологични платформи не позволи да се постигне желаното програмно разнообразие на излъчваните програми, с което логично намалява интересът към ефирната телевизия. Допълнително определянето на програми за задължително разпространение чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване (must carry), без изисквания за задължителното им предоставяне за разпространение (must offer), води до неефективно използване на радиочестотния спектър.

2.3. Позиции на геостационарна орбита Ефективното използване на определените за Република България с международни споразумения две позиции на геостационарна орбита е от съществено национално значение. С издадените през 2006 г. от националния регулаторен орган разрешения на две предприятия за ползване на плановите позиции (на 56.02Е и 1.2W) на геостационарна орбита на Република България практически този ресурс е изчерпан. Затрудненията с оползотворяването на позиция 1.2W наложиха провеждането на нова международна координация на спътников ресурс от позиция 1.9Е, предоставена на България с решение на Световната конференция по радиосъобщения през 2012 г.

През м. юни 2017 г. на позиция 1.9Е на геостационарната орбита беше изведен първият български спътник „BULGARIA SAT-1“. С него беше пусната в действие през м. декември спътникова система, работеща в обхватите 12/18 GHz – „BULSAT-BSS-1.2W-W“.

Стартиран бе нов процес по международна координация за преобразуване на определения за Република България радиочестотен спектър от разпределение в назначение съгласно процедурите и сроковете по Приложение 30B на Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), който приключи с публикуването през м. януари 2016 г. на спътниковата система BULSAT-30B (BALKANSAT AP30B).

През периода 2017 – 2018 г. е проведен процес по координиране на спътниковата система „ EnduroSat One “ на негеостационарна орбита, работеща в лента 436-438 MHz, определена за любителска спътникова радиослужба, който приключи през 2019 г. Мисията на наноспътника е практическо обучение на студенти за комуникация между наземна станция и спътник.

През последните години се задълбочава вниманието към хората с увреждания и се полагат усилия за гарантиране осигуряването на достъп до обществени телефонни услуги, подобни на осигурените за другите крайни ползватели. В този процес са ангажирани предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и министерства и неправителствени организации, имащи отношение към функциониране на системата за спешни повиквания „112“.

През 2016 г. в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН112) се промени дефиницията за „спешно повикване“, като в нея изрично се включва, освен гласово повикване, и друг способ за осъществяване на повикването от хората със слухови или говорни увреждания. С цел спазване на принципа на технологична неутралност текстът в закона не е обвързан с конкретно технологично решение.

През 2017 г. чрез допълнение на ЗНССПЕЕН112 се разшириха функциите на центровете 112 да приемат, регистрират и обработват повикванията, включително „eCall“ за спешна помощ към номер 112.

През 2018 г. се прие Наредба № 8121з-238 за условията и реда за достъп на хората със слухови или говорни увреждания до единния европейски номер за спешни повиквания 112 14 . По реда на тази наредба на хората със слухови или говорни увреждания се осигурява непрекъснат, бърз и безплатен достъп до Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им от службите за спешно реагиране чрез негласова комуникация. Разработена е и внедрена услуга за достъп до Националната система 112 на граждани със слухови и/или говорни увреждания – чрез уеб базирано приложение, достъпно от стационарни и преносими компютри, както и мобилни приложения за трите мобилни платформи Android, iOS и Windows Mobile за смартфони и таблети. Чрез това решение потребителите със слухови и/или говорни увреждания имат достъп до Единния европейски номер за спешни повиквания 112 от всяко място на територията на България с осигурено покритие и по всяко време.

Предизвикателства пред Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 бяха изграждането на центрове за приемане на спешни повиквания от ново поколение (NG112) и осигуряването на широколентов обмен на информация в мрежата на 112 (видео, данни и глас). Тези усъвършенствани процеси и процедури ще предоставят възможности за бърз и структуриран обмен на данни, предавани в реално време чрез всички канали; IP достъп до спешния телефон; видеоповиквания; достъп до системи за видеонаблюдение; логическа и комуникационна IP свързаност с центрове за управление на трафика; достъп до 112 на интелигентни терминални устройства, като интелигентни дефибрилатори на места с висока обществена концентрация, датчици за охрана, противопожарни интелигентни сензори и много други.

През 2016 г. с изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт 15 бяха приети правила относно осъществяване на еСall повиквания през обществени наземни мобилни електронни съобщителни мрежи.

Предприятията, предоставящи обществени мобилни наземни мрежи и/или услуги, имат задължение да осигуряват техническа възможност за осъществяване на eCall повиквания от катастрофирал автомобил до телефон 112 от всяка точка на територията на Република България, при условие че там е осигурено покритие от най-малко една обществена мобилна наземна електронна съобщителна мрежа. Предприятията се задължават да осигуряват преноса и пренасочването на eCall повикванията между бордовото оборудване на моторните превозни средства и най-близкия Център за приемане на спешни повиквания на дирекция „Национална система 112“ на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Всички нови модели автомобили, одобрени за производство след 31 март 2018 г., трябва да имат инсталирана система „еCall“, базирана на номер 112. Това правило се отнася за автомобили с не повече от 8 места и за лекотоварни превозни средства. За по-старите автомобили няма задължение за инсталиране на устройство за eCall, но при желание това може да бъде направено, ако автомобилът отговаря на техническите изисквания. Системата „eCall“ се задейства само когато МПС претърпи тежка злополука. През останалото време системата не е активна (т.е. при пътуването не се извършва проследяване (регистриране на местоположението на автомобила или наблюдение на начина на шофиране) или предаване на данни от моторното превозно средство).

При тежък инцидент автоматично се подават данни за идентификация на колата, точното местоположение и посоката й на движение. Разпознаването на автомобила става, като се изпрати VIN ( Vehicle Identification Number ) към спешния номер 112. Системата е свързана с регистрите на Министерството на вътрешните работи и чуждестранния EUCARIS ( EUropean CAR and driving licence Information System ) и позволява почти моменталното му идентифициране. Това помага, защото се предоставя информация за вида, размерите и габаритите на колата, което може да помогне на спешните екипи за реакция. Автоматичният сигнал позволява да се пратят данни за произшествие, дори когато пътниците в колата са сериозно ранени или в безсъзнание.

Паникбутонът може да се използва и от преминаващ покрай катастрофата автомобил, за да сигнализира за произшествието или за директна връзка със 112, за да се предостави допълнителна информация за пострадалите.

В продължение на работата за разгръщане на интелигентния транспорт през юни 2018 г. по време на проведената в гр. София Цифрова асамблея България, заедно с Гърция и Сърбия, подписа писмо за намерение за сътрудничество в областта на свързаното и автономно шофиране. То включва обмен на данни, оценка и анализ на наличните технологии и идентифициране на нови, тестване и изпитания, съвместни инициативи за свързано и автономно шофиране, както и популяризиране на инициативата.

Положени бяха усилия за повишаване на информираността на потребителите относно техните права и задължения при взаимодействието им с предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, в т.ч. за въвеждането на RLAH , чрез подходящи разяснителни кампании и др. Неколкократно бяха изменяни Общите изисквания в частта, свързана със защитата на крайните потребители, с което се въведоха задължения:

Предложено бе и намери подкрепа въвеждането на разумен размер на неустойките при предсрочно прекратяване на срочни договори за мобилни телефонни услуги, сключени с физически лица. Комисията за защита на потребителите постигна споразумение с мобилните оператори, според което при прекратяване на договора с мобилен оператор, независимо колко време остава до края на договора, неустойките, които се дължат от потребителя, се равняват на три месечни вноски.В случай че на абонатите е предоставена отстъпка от цената на абонаментните планове или от пазарната цена на закупени от тях устройства, те ще следва да възстановят и част от стойността на предоставените по договора отстъпки, съответстваща на оставащия срок на договора.

2.6. Участие в процеса на вземане на решения в работните органи на ЕС Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. предостави възможност на Република България да постави в центъра на дневния ред на ЕС ясни приоритети, които са от ключово значение за страната и ЕС за цифрова и единна Европа посредством консенсус, конкурентоспособност и кохезия.

Българското председателството на Съвета на ЕС постави акцент върху цифровия единен пазар като източник на растеж и конкурентоспособност – улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез преход към интелигентна икономика и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги.

През първото полугодие на 2018 г. Българското председателство на Съвета на ЕС и Европейският парламент, с подкрепата на Европейската комисия, преговаряха и постигнаха политическо споразумение за нов Европейски кодекс за електронни съобщения,което законодателство е ключово за изграждането на истински функциониращ и в полза на всички цифров единен пазар. Договорените правила са от решаващо значение за постигането на целите за свързване в Европа и за осигуряването на възможно най-добрата връзка с интернет на всички в ЕС, за да могат да участват пълноценно в цифровата икономика. Проведени и успешно приключени бяха преговорите по регламента за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения,който ще продължи да има значителна роля при подпомагането на държавите от ЕС в изграждането на мрежи с много голям капацитет.

IV. РАЗВИТИЕ НА ПРАВНАТА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА 1. Нормативна уредба В рамките на периода 2015 – 2018 г. се извърши втори преглед на европейската регулаторна рамка в областта на електронните съобщения. Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги – директиви 2002/19/ЕО 16 , 2002/20/ЕО 17 , 2002/21/ЕО 18 и 2002/22/ЕО 19 , както и Директива 2002/58/ЕО 20 , е предмет на периодичен преглед от страна на Европейската комисия, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени. Конвергенцията на секторите на електронните съобщения, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати, доколкото е възможно, от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една-единствена директива. Същевременно регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги следва да бъде отделено от регулирането на съдържанието, поради което директивата не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество.

На 14 септември 2016 г. в контекста на Стратегията за цифров единен пазар Европейската комисия представи пакет за свързаността, насочен към създаване на среда, фокусирана върху по-ефективна регулаторна институционална рамка, за да направи правилата в областта на електронните съобщения подходящи за целта като част от създаването на правилните условия за цифровия единен пазар. Тези условия включват разгръщането на мрежи с много голям капацитет, по-координирано управление на радиочестотния спектър за безжичните мрежи и създаване на условия на равнопоставеност за модерните цифрови мрежи и иновативните услуги.

С оглед прехода към Гигабитово общество в пакета за свързаност са включени и: — Съобщение 21 и работен документ на службите на Европейската комисия 22 – Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет – три стратегически цели за интернет свързаност за 2025 г.:

В края на 2018 г. се прие цялостен набор от нови правила на ЕС за сектора на електронните съобщения за насърчаване на бързото разгръщане на 5G и други мрежови технологии от следващо поколение в цяла Европа, за стимулиране на авангардни иновации и за укрепване на защитата на потребителите в областта на електронните съобщения. Двата законодателни акта – Европейският кодекс за електронни съобщения и преработеният регламент за Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС), са елементи на значителна реформа на усилията на ЕС за осигуряване на много високо качество на фиксираната и мобилната свързаност за всички, която се счита за ключов фактор за конкурентоспособна в световен мащаб икономика и за модерно приобщаващо общество.

Предложените законодателни инициативи и по-специално – новият Европейски кодекс за електронни съобщения (Кодекс), са от особена важност за развитието на телекомуникационния сектор. Кодексът установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги, прилежащите съоръжения и услуги, определя задачите на националните регулаторни органи и на другите компетентни органи и процедурите за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в ЕС, както и още животоспасяваща система за предупреждение на населението.

В Кодекса са включени мерки за насърчаване на конкуренцията и за стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и на 5 G мрежите. Той обхваща области, като подобряване на координацията и своевременното разпределяне на радиочестотния спектър, инвестиционна предвидимост в райони, в които няма търговски интерес, чрез възможност за картографиране на инвестиционните планове, достъп на операторите до мрежите, условия за съвместно инвестиране и симетрично регулиране на всички доставчици на мрежови услуги в специфични ситуации.

Новите правила ще допринесат за по-добра защита на потребителите – ще улеснят смяната на доставчици и ще осигурят по-добра защита за потребителите, които са абонирани за пакетни услуги. Правилата за защита на потребителите вече ще се прилагат и за услуги, предоставяни по интернет, като приложения за обмен на съобщения. Подходящият и финансово приемлив широколентов достъп ще бъде включен в обхвата на универсалната услуга, която трябва да бъде достъпна за всички потребители, независимо от тяхното местоположение или доходи. Лицата с увреждания следва да имат равнопоставен достъп до интернет, което включва равнопоставеност и по отношение на договорната информация.

След успешното въвеждане на 112 като единен европейски номер за спешни повиквания и въз основа на положителния опит в някои държави от ЕС всички държави членки ще трябва да създадат система за предупреждение на населението за допълнителна защита на гражданите. Тази система „за превключване на 112“ ще изпраща съобщения към мобилните телефони на хората в случай на природно бедствие, терористично нападение или други сериозни извънредни ситуации в техния район. Тя ще трябва да бъде въведена в срок до 21 юни 2022 г., като доставчици на подобни съобщения може да са не само предприятията, предоставящи междуличностни услуги, с ползване на номера, в случай че с други доставчици може да се постигне еквивалентно покритие.

Регламент (ЕС) 2018/1971 26 определя значителна роля на ОЕРЕС в подпомагането на държавите членки при разгръщането на мрежи с много голям капацитет и ще допринесе за гладкото и последователно прилагане на регулаторните мерки, предвидени в Кодекса. Регламентът за ОЕРЕС включва също и разпоредби за по-евтини международни съобщения (гласови повиквания и текстови съобщения) в рамките на ЕС, които ще се прилагат и в държавите от Европейското икономическо пространство – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. С новите правила за по-евтини повиквания в рамките на ЕС таванът на цената на дребно за разговори по мобилни или стационарни линии от държавата на произход на потребителите в друга държава от ЕС ще бъде 19 евроцента на минута. Таванът за текстови съобщения в рамките на ЕС ще бъде 6 евроцента за съобщение. Новите тавани ще се прилагат още от 15 май 2019 г.

През март 2020 г. беше прието изменение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Основните промени са свързани с преразглеждане на размерите на еднократните такси за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, и на размерите на годишните такси за ползване на радиочестотен спектър в обхвати 800 МHz, 900 МHz, 1.5 GHz, 1800 MHz, 2100 MHz и 2.6 GHz, както и от неподвижната и подвижната спътникова радиослужба. Също така е определена такса за предоставяне и ползване на ресурс в обхват 700 МHz и е изменена таксата за предоставяне на ресурс в обхват 3.6 GHz. Тези промени са от съществено значение и ще насърчат инвестициите в инфраструктура, развитието на електронните съобщителни услуги и създаването на предпоставки за навременно разгръщане на 5G мрежите в България.

При въвеждането на новата регулаторна рамка в националното законодателство на националния регулаторен орган в областта на електронните съобщения може да бъдат възложени и други задачи, по-специално тези, свързани с конкуренцията на пазара или навлизането на нови участници на пазара или разгръщането на нови услуги. Ако някои от задачите по рамката се възложат на други компетентни органи, те следва да се стремят да се консултират с националния регулаторен орган в областта на електронните съобщения преди вземането на решения.

V. РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ 2019 – 2022 Г.

Политиката за развитие на електронните съобщения е насочена към извличането в максимална степен на устойчиви икономически и социални ползи за всички от цифровия единен пазар, в резултат на оползотворяването на потенциала на сектора. Развитието на електронните съобщения определя облика на обществото и бизнес средата и е от съществено значение за насърчаването на иновациите, стимулирането на икономическия растеж и улесняването на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнеса. Секторът е двигател за цифровата икономика и цифровото общество и генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката.

За да се оползотвори реално потенциалът на електронните съобщения, да се извлекат максимални ползи за всички и да се гарантира устойчивото развитие на сектора, трябва да продължат усилията за намиране на необходимия баланс между интересите на всички заинтересовани страни, като това може да се постигне чрез осигуряването на правна стабилност и добре функционираща, предвидима и последователна регулаторна среда.

В периода 2019 – 2022 г. работата ще бъде насочена основно към:

Съгласно Кодекса, за да се стимулира развитието на нови съобщителни услуги и общоевропейски съобщителни мрежи и услуги, следва да продължи да се прилага възможно най-облекчената система за разрешаване на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги. Процедурните изисквания за започване на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се свеждат единствено до уведомяване чрез декларация за намерението на доставчика, без да се изисква изричното решение или издаването на административен акт от националния регулаторен орган.

За правата и задълженията на предприятията ще се прилага режим на общо разрешение на електронните съобщителни мрежи и услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера. Общото разрешение включва само изисквания, които са специфични за отрасъла на електронните съобщения, и следва да обхваща и условия, определящи достъпността за крайните ползватели с увреждания, както и необходимостта обществените органи и службите за спешно реагиране да комуникират помежду си и с обществеността преди, по време и след големи бедствия. С общото разрешение се дава право на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да договарят взаимно свързване в съответствие с определени условия и да получат възможност да бъдат определени за доставчици на различни елементи на универсалната услуга или да обхванат различни части от националната територия.

С цел да се насърчи разгръщането на точки за безжичен достъп с малък обхват Кодексът освобождава тяхното изграждане от разрешения по реда на устройственото планиране, като ангажиментът ще бъде само за спазване на общи технически изисквания за мощности на излъчване, размери, височина, тегло и други на ниво ЕС. Изключенията са ограничени и сведени до минималното от гледна точка основно на архитектурната или историческа стойност на сградите, или безопасността на въздухоплаването. Гарантира се правото на предприятията на достъп до физическа инфраструктура, контролирана от националните, регионалните или местните обществени органи, която е технически пригодна за инсталиране на точки за безжичен достъп с малък обхват, или която е необходима за свързването на подобни точки с опорната мрежа, включително улични стълбове, табели, знаци, светофари, билбордове, автобусни, трамвайни спирки и метростанции. Обществените органи следва да отразят всички разумни искания за достъп при справедливи, разумни, прозрачни, равнопоставени срокове и условия, които ще бъдат оповестявани чрез ЕИТ.

Специфичните задължения, които могат да бъдат налагани на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, свързани с достъпа и взаимното свързване, оперативната съвместимост на услугите, системите за условен достъп, както и корективните мерки във връзка с достъпа, налагани на предприятия със значителна пазарна сила, са отделени от правата и задълженията съгласно общото разрешение. За постигане на по-голяма прозрачност обаче критериите и процедурите за налагане на специфични задължения на отделните предприятия следва да са посочени в общото разрешение.

Условията за ползване на радиочестотен спектър могат да се определят в рамките на индивидуалните права за ползване или в общото разрешение. Поради нарастващото търсене на радиочестотен спектър и новите разнообразни приложения и технологии, които изискват по-голяма гъвкавост в достъпа до спектър и неговото използване, следва да се насърчава споделеното му ползване посредством установяването на подходящи режими на разрешение и прозрачни правила и условия за това. Споделеното ползване на радиочестотен спектър позволява на няколко независими ползватели или устройства достъп до една и съща радиочестотна лента при различни правни режими, за да се осигурят допълнителни ресурси, да се повиши ефективността на използване и да се улесни достъпът до спектър за нови ползватели. То може да се основава на общо разрешение или освободено от лицензиране ползване, което при определени условия позволява на няколко ползватели да имат достъп и да ползват един и същ радиочестотен спектър в различни географски райони или в различни моменти от време. Може също да се основава и на индивидуални права за ползване съгласно договорености като лицензиран споделен достъп, при който всички ползватели се споразумяват за условията на споделения достъп.

В някои случаи общото разрешение за ползване на радиочестотен спектър може да улесни ефективното му използване, да насърчи иновациите и да бъде в интерес на конкуренцията, а в други случаи предоставянето на индивидуални права за ползване може да се окаже най-подходящият разрешителен режим при наличието на определени специфични обстоятелства.

Когато търсенето на даден радиочестотен спектър надхвърля неговата наличност, в резултат на което се стигне до заключението, че правата за ползване трябва да бъдат ограничени, следва да се прилагат подходящи и прозрачни процедури за предоставяне на такива права, за да се избегне дискриминацията и да се оптимизира използването на ограничения ресурс. Ограничаването трябва да бъде оправдано, пропорционално и основано на изчерпателна оценка на пазарните условия, да отчита цялостните предимства за ползвателите и целите за националния и вътрешния пазар в ЕС. Необходимо е целите в основата на всяка процедура за ограничаване да бъдат предварително ясно установени.

Броят на предоставяните индивидуални права за ползване на номерационни ресурси не се ограничава, освен когато това е необходимо за гарантиране на ефикасното използване на номерационните ресурси.

Предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър, на номерационни ресурси и права за изграждане на съоръжения ще продължи, като предприятията, на които се предоставят тези права, се информират за съответните условия. Могат да се използват процедури за състезателен или сравнителен подбор при предоставянето на права за ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси с изключителна икономическа стойност. Обосновката, целите и условията на процедурата трябва своевременно и по прозрачен начин да се консултират с всички заинтересовани страни. Предвид значението на техническите иновации могат да се предоставят права за ползване на радиочестотен спектър с експериментални цели, в зависимост от конкретни ограничения и условия, оправдани от експерименталното естество на тези права.

Когато трябва да се ограничи броят на правата за ползване на радиочестотен спектър, за който са установени хармонизирани условия чрез технически мерки за изпълнение на ниво ЕС, за да се даде възможност за използването му за безжични широколентови електронни съобщителни мрежи и услуги, при предприемането на процедура за състезателен или сравнителен подбор ще се уведомява Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена с Решение 2002/622/ЕО 28 , като ще се посочва дали и кога RSPG да свика Форум за партньорска проверка. Ще може да се поиска RSPG да свика Форум за партньорска проверка за разглеждане на проектомерките за целите на провеждането на състезателните процедури ( търг или конкурс ) преди предоставянето на права за ползване с цел обмен на добри практики и опит. По изключение RSPG ще може да свиква форум за партньорска проверка и по собствена инициатива. Процесът на партньорска проверка няма да бъде официално условие, обвързано с националните процедури за издаване на разрешение. В него ще могат да се включат освен националните регулаторни органи, също и ОЕРЕС.

Една от новите мерки, произтичаща от Кодекса, в резултат на общото желание за подобряване на координацията и ефективността в управлението на радиочестотния спектър, се отнася до наличието на ясни срокове за предоставяне на ресурса след приемането от Европейската комисия на съответното вторично законодателство за хармонизиране на техническите условия. Въведени са и срокове по отношение на предвидените изключения от общото правило. Създадени са условия за предоставяне на ресурса за алтернативно ползване при липса на пазарен интерес и за периодично преразглеждане на наличието на интерес от заинтересованите страни.

При наличие на споразумение на ниво ЕС за хармонизирано предоставяне на радиочестотен спектър на определени предприятия националният регулаторен орган следва строго да прилага споразумението при предоставяне на права за ползване на този радиочестотен спектър. Когато предоставят права за ползване в случаи, в които предвижданото ползване има трансгранично измерение, възможно е да се обмислят и процедури на съвместно разрешаване, например в две съседни държави членки.

Като част от процедурата за кандидатстване за предоставяне на права за ползване на радиочестотен спектър се проверява дали кандидатът е в състояние да спазва свързаните с тези права условия, които следва да бъдат отразени в критерии за допустимост, определени по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин преди стартирането на състезателна процедура за подбор. От кандидатите може да се изисква да предоставят необходимата информация, за да потвърдят способността си да спазват тези условия, а когато не е предоставена такава информация, заявлението за предоставяне на право за ползване на радиочестотен спектър може да бъде отхвърлено.

За да се гарантират предвидимостта, правната сигурност и стабилността на инвестициите, следва предварително да се установят подходящи критерии за оценяване на съответствието с целта за ефективно използване на радиочестотния спектър от притежателите на права при изпълнението на условията, с които са обвързани индивидуалните права за ползване и общото разрешение. В допълнение някои от целите, които отговорните органи могат да вземат предвид при подготовката на състезателните процедури, са увеличаване на покритието, гарантиране на необходимото качество на услугата, насърчаване на иновациите и бизнес развитието, насърчаване на ефикасното използване на радиочестотния спектър, като отчитат условията, свързани с правата за ползване на радиочестотен спектър и размера на таксите. Заинтересованите страни трябва да участват в определянето на тези условия и да бъдат информирани по прозрачен начин как ще се оценява изпълнението на задълженията им. За да се избегне създаването на пречки пред навлизането на пазара, например чрез антиконкурентно „презапасяване“, условията, с които са обвързани правата за ползване на радиочестотен спектър, следва да се прилагат ефективно, като трябва да включват прилагането на клаузата „използваш или губиш“. С оглед да се гарантира правна сигурност от гледна точка на възможното налагане на санкции поради неизползване на радиочестотния спектър трябва предварително да се установят прагове за използване.

При удължаване на срока на вече предоставени права за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър трябва да се вземе предвид степента, в която такова удължаване ще подпомогне постигането на целите на Кодекса и други цели съгласно правото на ЕС и националното право. Решението за удължаване следва да бъде предмет на открита, недискриминационна и прозрачна процедура въз основа на преглед на изпълнението на условията, с които е обвързано съответното право за ползване. Когато се оценява необходимостта от удължаване на срока на предоставени права за ползване, ще трябва да се оценяват конкурентното въздействие на удължаването на срока по отношение на насърчаването на по-ефикасното използване и иновативните начини на използване, които могат да произтекат от отварянето на радиочестотния спектър за нови ползватели. Също така следва да се прави преглед и на съответните такси, за да се гарантира, че те продължават да стимулират оптималното ползване, включително като се вземат предвид развитието на пазара и технологиите.

Прехвърлянето на права за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ефективно средство за увеличаване на ефикасността на неговото използване. В името на гъвкавостта и ефикасността и с цел да се позволи определянето на стойността на спектъра от пазара е необходимо по подразбиране да се позволява на ползвателите на радиочестотния спектър да прехвърлят или отдават под наем на трети страни своите права за ползване по опростена процедура и при спазване на правилата за конкуренцията и условията, с които са обвързани тези права.

Права за ползване на номерационни ресурси се предоставят при поискване на всяко предприятие, попадащо в обхвата на общото разрешение, за предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги. Когато се предоставят права за ползване на номерационни ресурси, следва да се уточнява дали тези права могат да се прехвърлят от притежателя им и при какви условия.

С оглед нарастващото значение на номерата за различните услуги на интернет на нещата ще могат да се предоставят и права за ползване на номерационни ресурси от Националния номерационен план (ННП) за предоставяне на специфични услуги на предприятия, различни от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги, при условие че за удовлетворяването на текущите и предвидими бъдещи потребности са осигурени адекватни номерационни ресурси. Тези предприятия трябва да доказват, че са в състояние да управляват номерационните ресурси и да спазват приложимите изисквания. Допълнителното предоставяне на права за ползване на номерационни ресурси на такива предприятия ще може да се прекрати, ако бъде доказано, че е налице риск от изчерпване на номерационните ресурси.

За да се подпомогне ефективно свободното движение на хора, стоки и услуги в ЕС, но главно с оглед все по-широкото навлизане и разгръщане на комуникациите „машина-машина“ и свързаните устройства, следва да се предостави обхват от негеографски номера, който да може да се използва за предоставянето на електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, по извънтериториален начин, а именно на цялата територия на ЕС. Когато правата за ползване на номерационни ресурси включват тяхното извънтериториално ползване в рамките на ЕС, към тези права за ползване ще се прилагат конкретни условия, за да се гарантира спазването на всички съответни национални правила за защита на потребителите и на националното законодателство във връзка с използването на номерационни ресурси, приложимо в държавите членки, в които се използват номерационните ресурси.

С Кодекса се прецизират условията, които могат да се прилагат за общото разрешение, правата за ползване на радиочестотен спектър и правата за ползване на номерационни ресурси, като:

Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, ще продължат да заплащат административни такси, които следва да покриват действителните административни разходи за управлението, контрола и прилагането на системата за общо разрешение, правата за ползване и специфичните задължения. За правата за ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси и правата за изграждане на съоръжения ще се налагат такси, с които да се гарантира оптималното използване на тези ресурси. Таксите следва да отразяват икономическото и технологичното състояние на съответния пазар и да отчитат необходимостта от улесняване на развитието на инфраструктурата с оглед постигане на най-ефективното използване на ресурсите. Същевременно тези такси трябва да осигуряват ефикасното предоставяне и използване на радиочестотния спектър по начин, който подпомага инвестициите, необходими за насърчаване на инфраструктурното развитие и предоставянето на свързани услуги.

Нов момент в Кодекса, свързан с облекчаване на административната тежест за бизнеса, е, че всяка държава може да прецени дали да освободи от административни такси определена категория предприятия, чиито годишни обороти са под определен праг, чиито пазарни дялове са под определен минимум или които оперират в ограничен териториален обхват, като в хода на въвеждане на директивата в българското законодателство следва да се прецени възможността от възползване от подходящата за българските условия опция.

Правата, условията и процедурите във връзка с общото разрешение, правата за ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси и правата за изграждане на съоръжения могат да бъдат променени, когато това е обективно обосновано, като всички заинтересовани страни се уведомяват своевременно за това и получават възможност да изразят своите становища, освен в случаите, когато предложените изменения са незначителни.

За да се гарантира правна сигурност и да се насърчи регулаторната предвидимост с цел установяване на сигурна среда за инвестиции, включително за нови безжични широколентови съобщения, ограничаването или отнемането на съществуващи права за ползване на радиочестотен спектър, на номерационни ресурси и права за изграждане на съоръжения следва да бъде уредено с предвидими и прозрачни аргументи и процедури. Когато правата за ползване са предоставени вследствие на състезателни или сравнителни процедури за подбор и в случай на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги, могат да бъдат налагани по-строги изисквания или механизъм за уведомяване. В случай че общото разрешение или индивидуалните права за ползване на радиочестотен спектър трябва да се ограничат, отнемат или изменят без съгласието на притежателя на правото, това може да се извърши след консултация със заинтересованите страни, освен когато измененията са незначителни.

Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, прилежащи съоръжения или прилежащи услуги, следва да представят информация, включително финансова, необходима на националния регулаторен орган, други компетентни органи, ОЕРЕС и Европейската комисия, за да изпълняват ефективно своите задачи. Исканията за предоставяне на информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията, като информацията, събирана от националния регулаторен орган и от други компетентни органи, трябва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна. За да се облекчи тежестта на задълженията за отчитане и предоставяне на информация за доставчиците на мрежи и услуги и за съответните компетентни органи, тези задължения следва да бъдат пропорционални, обективно обосновани и ограничени до строго необходимото. Дублирането на искания за предоставяне на информация от компетентен орган и ОЕРЕС следва да се избягва. Няма да се изисква системно и редовно доказване на спазването на всички условия по общо разрешение или право за ползване. Предприятията имат право да знаят какво е предназначението на исканата информация, а предоставянето на информация следва да не бъде условие за достъп до пазара.

Националният регулаторен орган ще продължи да наблюдава и осигурява спазването на условията и сроковете на общото разрешение и правата за ползване и изпълнението на специфичните задължения, както и да гарантира ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър и спазването на задълженията за покритие и качество на услугата чрез санкции, които трябва да бъдат подходящи, ефективни, пропорционални и възпиращи. Предприятията следва да предоставят възможно най-пълната и точна информация, за да може да се изпълнява надзорът. В зависимост от нарушението ще се налагат: финансови санкции, които могат да включват периодични санкции; разпореждания за преустановяване или временно спиране на предоставянето на услуга или пакет услуги при неспазване на задължения за достъп, наложени след пазарен анализ; санкции, които възпрепятстват съответното предприятие да продължи да предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги; прекратяване или отнемане на права за ползване. Националният регулаторен орган може да предприема спешни временни мерки за отстраняване на нарушения, които представляват непосредствена и сериозна опасност за обществената безопасност, сигурност или здраве или създават сериозни икономически или оперативни проблеми за други доставчици или ползватели на електронни съобщителни мрежи или услуги или за други ползватели на радиочестотния спектър.

Осигуряването на широко разпространена свързаност е от съществено значение за икономическото и социалното развитие, участието в обществения живот и социалното и териториалното сближаване. Тъй като свързаността и използването на електронни съобщения се превръщат в неразривен елемент на европейското общество и благоденствие, то България следва да се стреми да гарантира наличието на безжично широколентово покритие на цялата си територия.

Това следва да се постигне, като се налагат подходящи изисквания за покритие, приспособени към всеки обслужван район и да са ограничени до пропорционална тежест, за да не се възпрепятства въвеждането от доставчиците на услуги. Като се има предвид основната роля, която системи като локалните радиомрежи (RLAN) играят за осигуряването на високоскоростно безжично широколентово покритие на закрито, мерките следва да са насочени към гарантиране освобождаването на достатъчно радиочестотен спектър в радиочестотни ленти, които са особено ценни активи за рентабилното разгръщане на безжични мрежи с универсално покритие, особено на закрито. Предприетите от държавата ни действия следва да са насочени към постигането на целта на Програмата на политиката в областта на радиочестотния спектър 29 до 2020 г. всички граждани да получат най-бързия широколентов достъп със скорост не по-малка от 30 Mbps с цел реализиране на амбициозната визия за „гигабитово“ общество. Тези мерки ще насърчават иновативни цифрови услуги и ще осигуряват социални и икономически ползи в дългосрочен план.

5G технологията открива нов етап в света на цифровите технологии с разгръщането на нови мрежи, работещи с ниска мощност, които ще осигуряват високи скорости на предаване на данни, високо качество и надеждна комуникация, създавайки нови възможности за свързаност. В развиващата се среда на 5G безжични комуникации подобни мрежи ще се появяват по-специално извън сгради и по протежение на пътища за нуждите на транспорта, управлението на пътната инфраструктура, енергетиката, научните изследвания и развитие, електронното здравеопазване, гражданската защита и помощта при бедствия, интернет на нещата, комуникациите машина-машина и свързаните автомобили. 5G ще предостави почти повсеместна, свръхвисокоскоростна свързаност с малко закъснение (ниска латентност) не само на отделни потребители, но и на свързани обекти. Поради това се очаква бъдещата 5G инфраструктура да обслужва широк спектър от приложения и сектори, включително професионална употреба. 5G ще бъде и „очите и ушите“ на системите за изкуствен интелект, тъй като ще осигури събиране и анализ на данни в реално време.

За да се осигури увеличаване на координираната наличност на радиочестотен спектър до 2020 г. за изграждане на фиксирани и безжични мрежи с много голям капацитет в контекста на 5G, на европейско ниво радиочестотните ленти 3.4-3.8 GHz и 24.25-27.5 GHz са определени като приоритетни ленти, подходящи за изпълнение на целите на Плана за действие за 5G до 2020 г. Радиочестотните ленти 40.5-43.5 GHz и 66-71 GHz предстои да бъдат допълнително проучени с оглед определянето им за 5G. Поради това и предвид задълженията, произтичащи от Кодекса, е необходимо до 31 декември 2020 г. да се вземат всички подходящи мерки за реорганизиране и осигуряване на възможност за използването на достатъчно големи блокове от радиочестотната лента 3.4-3.8 GHz и да се гарантира, при условие че не са налице ясни доказателства за липса на пазарен интерес или значителни пречки за извършване на миграция на настоящите ползватели или освобождаване на честотен ресурс, използването на поне 1 GHz от лента 24.25-27.5 GHz за наземни системи, позволяващи предоставянето на безжични широколентови услуги при хармонизирани условия, установени с технически мерки за изпълнение, приети съгласно Решение № 676/2002/ЕО 30 .

Тези радиочестотни ленти имат специфични качества по отношение на покритието и капацитета за данни, които позволяват да бъдат комбинирани по подходящ начин за изпълнение на изискванията за 5G. Използването в бъдеще на радиочестотния обхват 26 GHz за наземни безжични 5G услуги ще бъде насочено към градските райони и точките за достъп в периферните райони, макар и да може да се предвиди известно разгръщане по протежение на основните пътни артерии и железопътни линии в селските райони. Това предоставя възможността радиочестотният обхват 26 GHz да се използва извън тези географски райони за услуги, различни от безжични 5G, например за специфични бизнес комуникации, или за използване на закрито, което дава възможност този радиочестотен обхват да бъде разпределен на неизключителна основа.

Основните направления през периода 2019 – 2022 г., по които предстои да се работи, са:

2.2. Позиции на геостационарна и негеостационарна орбита За успешното осъществяване на международния координационен процес от ключово значение е проактивното сътрудничество от страна на заинтересованите предприятия. За целта ще продължи да се прилага разработената процедура за осъществяване на кореспонденция при осъществяване на международна координация на спътникови системи на геостационарна и негеостационарна орбита, която да следват предприятията, Комисията за регулиране на съобщенията и МТИТС, когато е необходимо. Процедурата е насочена към подобряване на взаимодействието между заинтересованите страни на национално ниво предвид компетенциите на ангажираните институции и радиочестотните назначения за съответните спътникови системи, публикувани в двуседмичните циркуляри на Бюрото по радиосъобщения към Сектора по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения (ITU). Съгласно установената процедура международната координация се извършава от регулатора, като се отчита становището на заинтересованото предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Осигуряването на защита на българските спътникови системи е предпоставка за тяхната успешна реализация, което от своя страна ще създаде условия за развитие на конкуренцията при осъществяване на електронни съобщения. В тази връзка продължаването на дейностите по международно координиране и регистриране е предпоставка за успешна реализация на българските спътникови системи.

През следващия четиригодишен период следва да продължи работата по усъвършенстване на взаимодействието между МТИТС, Комисията за регулиране на съобщенията, предприятията и Международния съюз по далекосъобщения (ITU) с цел успешно приключване на започналите процедури по международна координация на спътникови системи.

2.3. Номерационни ресурси Управлението на номерационното пространство в Република България се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Политиката за ползването на номера, адреси и имена отчита както националните особености, така и световните и европейските тенденции в развитието на електронните съобщения. При управлението и предоставянето на номера, адреси и имена Комисията за регулиране на съобщенията спазва принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, неутралност по отношение на използваните технологии и предоставяните услуги.

Поддържането и оптимизирането на ННП, осигуряващ достатъчен ресурс от номера, за всички видове електронни съобщителни мрежи и услуги е важен аспект от регулаторната политика. ННП и процедурите следва да се прилагат по начин, осигуряващ равнопоставено третиране на всички доставчици на обществени електронни съобщителни услуги и на предприятия, различни от доставчици на електронни съобщителни мрежи или услуги.

В Кодекса се въвеждат определения за „междуличностна съобщителна услуга“ съответно с номер (когато се осъществява връзка с обществено определени номерационни ресурси в рамките на национални или международни номерационни планове) и без ползване на номер.

На всички крайни ползватели трябва да се осигурява възможност за достъп до негеографски номера и ползване на услуги, предоставяни чрез тези номера в рамките на ЕС, както и достъп до всички номера, предоставяни в ЕС, независимо от използваните от оператора технология и устройства, включително тези в националните номерационни планове в съответните държави и универсалните международни телефонни номера за услуги с безплатен достъп.

На крайните ползватели се осигурява безплатен достъп до услугата „Гореща линия за изчезнали деца“ (номер „116000“), като се предприемат мерки в максимално възможна степен да се улесни достъпността за крайни ползватели с увреждания. Те трябва да са информирани по подходящ начин за съществуването и използването на услугите, предоставяни с номер „116000“ и номер „116111“. Не е налице интерес към предоставяне за ползване на другите хармонизирани номера със социално значение от обхват „116“.

Основните направления през периода 2019 – 2022 г., по които предстои да се работи, са:

С цел да се улесни смяната на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги от крайните ползватели, и по-специално доставчиците и крайните ползватели на услуги „машина-машина“ (М2М), се насърчава предоставянето на номерационни ресурси по ефира(оver-the-air), когато това е технически възможно. Предоставянето на номерационни ресурси по ефира дава възможност за промяна на идентификаторите на съобщителното оборудване без физически достъп до съответните устройства. Тази характеристика е особено важна за услугите машина-машина, тоест услуги, които включват автоматично прехвърляне на данни и информация между устройства или софтуерни приложения с ограничена човешка намеса или без такава. Доставчиците на такива услуги може да нямат възможност за физически достъп до устройствата си поради това, че те се използват дистанционно или поради големия брой експлоатирани устройства, или поради модела на тяхното ползване.

С оглед гарантиране на пълно взаимодействие между услугите, предоставяни на глобално ниво, използването на националните номерационни ресурси трябва да бъде съобразявано с политиката на ЕС и с международната политика в тази област.

С цел изпълнение на изискванията на директивата в ННП трябва да се определи обхват от негеографски номера, който да може да се използва за предоставянето на електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги, на цялата територия на ЕС.

Основни принципи ще продължат да бъдат насърчаването и при необходимост гарантиране на адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативната съвместимост на услугите, по начин, който утвърждава ефикасността, устойчивата конкуренция, разгръщането на мрежите с много голям капацитет, ефикасното инвестиране и иновациите, и осигуряването на максимална полза за крайните ползватели.

В една отворена и конкурентна пазарна среда не следва да съществуват ограничения за предприятията в договарянето на споразумения за достъп и взаимно свързване между тях. Такива споразумения следва да се сключват на търговска основа, а преговорите да се водят добросъвестно. При провал на търговските преговори националният регулаторен орган ще може да се намеси, за да се осигури адекватен достъп и взаимно свързване, както и оперативна съвместимост на услугите в интерес на крайните ползватели. По-специално регулаторът ще може да осигури свързаност от край до край, като налага пропорционални задължения на предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели.

Новата регулаторна рамка изисква да се проучи състоянието на широколентовите мрежи и инвестиционните планове, така че намесата да се основава на добро разбиране на местните специфики. На базата на проучвания МТИТС ще може да определя цифрово изключени зони на територията на страната, в които няма мрежи с много голям капацитет. Когато се идентифицират такива зони, Комисията за регулиране на съобщенията и МТИТС ще имат възможност да изпращат покани до всички заинтересовани страни за изразяване на интерес към разгръщането на такива мрежи.

Предвижда се от 2020 г. ЕИТ да осигурява попълване и подаване по електронен път на заявления и други документи, необходими за разполагането и поддържането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от компетентните органи. Това ще облекчи чувствително инвестиционния процес в съответствие с концепцията „обслужване на едно гише“, характерна за модерното комплексно административно обслужване.

В периода до 2022 г. ще се проследи и анализира доколко разпоредбите на ЗЕСМФИ и подзаконовите нормативни актове са постигнали целите, заложени в Директива 2014/61/ЕС.

3.1.1. Съвместни инвестиции и регулаторно третиране на новите мрежови елементи с много голям капацитет Поради несигурността относно темповете на растеж на търсенето на широколентови услуги с много голям капацитет споразуменията за съвместно инвестиране предлагат значителни предимства чрез създаване на съсобственост и дългосрочно споделяне на рисковете, чрез съфинансиране или споделяне на разходите, или чрез споразумения за изкупуване на капацитети, които дават възможност на малките предприятия да инвестират икономически рационално, с което насърчават устойчивата дългосрочна конкуренция, включително в райони, където инфраструктурната конкуренцията не би била ефективна.

Новите общоевропейски правила в областта на електронните съобщения за първи път предвиждат регулаторен подход към съвместните инвестиции. Основната цел е да се улеснят споразуменията за съвместно инвестиране, за да се насърчат инвестициите в нови елементи на мрежите, които могат да осигурят свързаност с много голям капацитет на крайните ползватели.

Когато предприятие, определено като имащо значителна пазарна сила, предложи ангажименти за съвместни инвестиции при разгръщането на мрежи с много голям капацитет, като предоставя възможност за предприятия с различен мащаб и финансов капацитет да станат съинвеститори в инфраструктурата, националният регулаторен орган следва да може да се въздържи от налагане на задължения върху новата мрежа с много голям капацитет, ако поне един потенциален съинвеститор е сключил споразумение за съвместни инвестиции с това предприятие.

Когато националният регулаторен орган реши, че предложеният ангажимент за съвместни инвестиции отговаря на условията, то той може да му придаде обвързваща сила. В обосновани случаи обаче може да се наложи да се запазят или адаптират корективните мерки във връзка с достъпа, наложени на предприятия със значителна пазарна сила по отношение на нови мрежи с много голям капацитет, с цел да се намери решение на значителни проблеми, свързани с конкуренцията на определени пазари.

За да се запази конкурентоспособността на пазарите, националните регулаторни органи следва също така да защитят правата на търсещите достъп, които не участват в дадена съвместна инвестиция. Това трябва да бъде постигнато чрез запазване на съществуващите продукти за достъп или когато заварените мрежови елементи се демонтират с течение на времето, чрез налагане на продукти за достъп най-малко със сходни функции и качество като тези, които са били на разположение в заварената инфраструктура, като и в двата случая продуктите са обект на подходящ гъвкав механизъм, който не подкопава стимулите за съинвеститорите.

Съществува възможност предприятието, определено като имащо значителна пазарна сила, да може да предлага поемането на ангажименти, които да се отчитат при вземането на решение относно регулаторните задължения. Националният регулаторен орган може да придаде на някои или всички ангажименти обвързваща сила за определен период, а в случая на ангажиментите за съвместни инвестиции с обвързваща сила той им придава обвързваща сила за период от най-малко седем години.

3.1.2. Достъп до физическа инфраструктура и задължения за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и прилежащи съоръжения Елементите на физическата инфраструктура са от решаващо значение за успешното разгръщане на нови мрежи с много голям капацитет. В тази връзка новата регулаторна рамка предвижда възможност от предприятията да се изисква да изпълняват всички разумни искания за достъп и използване на физическа инфраструктура, която включва, но не е ограничена до сгради или подстъпи към сгради, окабеляване на сгради, включително електрически инсталации, антени, кули и други поддържащи конструкции, стълбове, мачти, канали, кабелопроводи, помещения за контрол, шахти и кутии, в които, вземайки предвид пазарния анализ, националният регулаторен орган е направил извода, че отказът на достъп или необоснованите условия със сходен ефект биха попречили на възникването на устойчив конкурентен пазар и не биха били в интерес на крайните ползватели.

Достъпът до елементите на физическата инфраструктура може да се използва като самостоятелна корективна мярка за подобряване на конкурентната динамика, а не само като допълнителна мярка за други продукти или услуги на едро или като мярка, ограничена до предприятията, които се възползват от такива продукти или услуги на едро. Когато националните регулаторни органи преценяват евентуалните специфични задължения, които да наложат, и по-специално, когато оценяват, в съответствие с принципа за пропорционалност, дали и по какъв начин трябва да бъдат наложени тези задължения, националните регулаторни органи отчитат резултатите от анализа дали други форми на достъп до доставки на едро на същия или на свързан пазар за продажби на едро биха били достатъчни за преодоляване на идентифицирания проблем в интерес на крайните ползватели.

Изискването за достъп до мрежовата инфраструктура може да се обоснове като средство за засилване на конкуренцията, но следва да се уравновесят правата на собствениците на инфраструктурата да я използват за собствена облага и правата на останалите доставчици на услуги да получат достъп до съоръженията, които имат първостепенно значение за предоставянето на конкурентни услуги.

Въпреки специалния акцент върху достъпа до физическата инфраструктура се запазва възможността за налагане и на други видове задължения, когато това е уместно.

Когато на предприятията се налагат задължения, които изискват от тях да удовлетворяват основателните искания за достъп до специфични мрежови елементи и прилежащи съоръжения и тяхното използване, отказ може да се допусне само на основата на обективни критерии, като например технически възможности или потребност от запазване на целостта на мрежата. Съгласно актуализираната рамка националните регулаторни органи могат да изискат операторите да предоставят на трети страни и достъп до специфични активни или виртуални мрежови елементи и услуги, както и да предоставят съвместно разполагане или други форми за съвместно ползване на прилежащи съоръжения. Оценката включва предложения за търговски достъп, регулиран достъп в съответствие или съществуващ или планиран регулиран достъп до други доставки на едро, като се отчитат фактори, сред които: очакваният технологичен напредък във връзка с проектирането и управлението на мрежи и необходимостта да се гарантира технологична неутралност, която дава на страните възможност да проектират и управляват своите собствени мрежи.

Налагането на задължителен достъп от страна на националните регулаторни органи с оглед на засилването на конкуренцията в краткосрочен план не следва да намалява стимулите за конкурентите да инвестират в алтернативни съоръжения, което ще осигури по-устойчива конкуренция или по-добри показатели и ползи за крайните ползватели в дългосрочен план.

Когато се избира регулаторната намеса, може да се реши да се преразгледат задълженията, наложени на предприятията, определени като имащи значителна пазарна сила, и да се изменят предходни решения, включително чрез отмяна на задължения, налагане или отказ от налагане на нови задължения за достъп, ако това е в интерес на ползвателите и устойчивата конкуренция.

3.1.3. Симетрична регулация На основата на новите правила за симетрично регулиране операторите, търсещи достъп, ще могат да достигнат до повече крайни ползватели, които преди това не са били достъпни за тях поради технически или икономически затруднения.

Националният регулаторен орган ще може да налага задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, когато тази точка е разположена извън сградата. Тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи.

С новата рамка националният регулаторен орган ще може да разшири задълженията за достъп (в случай че това е необходимо за преодоляване на високи и непреходни икономически или физически бариери за дублирането) след първата концентраторна или разпределителна точка, която според него е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да приема достатъчен брой връзки на крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за кандидатите за ефикасен достъп.

Задълженията извън първата точка за концентрация/разпределение могат да не бъдат наложени на определени категории доставчици на електронно съобщителни мрежи (например, когато икономическата или финансовата жизнеспособност на разгръщането на нова мрежа, по-специално при по-малки местни проекти, ще бъде компрометирана). Все пак е предвидена и регулаторна възможност да се налагат задължения на тези категории доставчици на електронни съобщителни мрежи, когато въпросната мрежа е финансирана с обществени средства.

Националният регулаторен орган трябва да прецени всички задължения за достъп, наложени съгласно симетрично регулиране, в рамките на 5 години, когато това е приложимо.

Националният регулаторен орган може да използва налагането на симетрични задължения за преодоляване на бариерите пред дублирането на определени мрежови елементи в сгради и за насърчаване на конкуренцията между мрежовите оператори, в случай че са приложими в нашите пазарни условия. Асиметричното регулиране на доставчици със значителна пазарна сила и симетричните задължения могат да бъдат допълващи се регулаторни мерки в насърчаването на конкуренцията.

За да се засили съгласуваната регулаторна практика в целия ЕС, когато националните регулаторни органи заключат, че условията на предложението за съвместно инвестиране са изпълнени или когато предлагат проектомерки за налагане на симетрични задължения след първата концентраторна или разпределителна точка, Европейската комисия може да изиска от националния регулаторен орган да оттегли проектомярката за налагане, изменение или отмяна на специфични задължения (ако ОЕРЕС споделя сериозните съмнения на Европейската комисия, че проектомярката не е съвместима с правото на ЕС или създава пречки за вътрешния пазар).

3.1.4. Географски проучвания В изискванията на новата регулаторна рамка е залегнало и задължение за извършване на географски проучвания относно покритието с широколентови мрежи до 21 декември 2023 г., което ще се актуализира поне на всеки три години. То ще обхваща не само настоящото покритие в географски контекст, но може да включва също и прогноза за определен период, в т.ч. за мрежите с много голям капацитет на територията на страната. Прогнозата ще съдържа информация за планираните мрежи или за надграждането на съществуващи такива или за тяхното разширение със скорости на изтегляне от поне 100 Mbps , които ще се разполагат както от предприятията, така и от обществените органи. Нов момент е, че предприятията ще трябва да предоставят подобна информация на компетентните органи за целите на извършване на проучването.

Информация за планираните разгръщания на мрежи с много голям капацитет и за значителните подобрения или разширения на мрежи за достигане на скорост за изтегляне от поне 100 Mbps ще може да се изисква както от предприятията, така и от обществени органи. Информацията от географските проучвания ще се взема предвид при: определянето на изискванията за покритие при предоставянето на права за ползване на радиочестотния спектър; проверка на наличността на услугите, част от обхвата на универсалната електронна съобщителна услуга; определяне на географския обхват на съответни пазари при извършване на пазарни анализи; прилагане от съответните компетентни органи на правилата за държавна помощ; определяне на зони, където не са разгърнати или няма планове за разгръщане на мрежи с много голям капацитет; разпределяне на обществени фондове за разгръщане на електронни съобщителни мрежи; разработване на националния план за широколентов достъп; повишаване нивото на потребителската защита чрез предоставяне на достъп до данните от географските проучвания на крайните ползватели с цел информираност за постигнатото покритие при избора на доставчик на услуги и др.

3.1.5. Предприятия само за продажба на едро Новата регулаторна рамка прави разграничение между вертикално интегрирани предприятия и такива само за продажба на едро по отношение на това колко интрузивна следва да бъде регулаторната намеса. Бизнес моделътна предприятията само за продажба на едроможе да бъде привлекателен за потенциални финансови инвеститори в инфраструктурни активи с по-стабилни цени и по-дългосрочни перспективи за изграждане на мрежи с много голям капацитет.

Предприятията, предоставящи единствено достъп на едро, т.е. предприятия, които не предоставят услуги директно на крайните потребители, могат също така да ползват по-лека регулаторна тежест, т.е. да им бъдат наложени по-малък брой специфични задължения, в случай че се установи, че притежават значителна пазарна сила. Този специфичен регулаторен режим подкрепя бизнес модели, особено в по-слабо населените райони, като гарантира, че конкуренцията е защитена, ако изграждането на паралелни мрежи е икономически неоправдано. В този случай националният регулаторен орган може да наложи на такова предприятие само задължения за недискриминация и за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и прилежащи съоръжения, или задължения, свързани със справедливо и разумно ценообразуване.

Останалите задължения (за прозрачност, разделното счетоводство, контрол на цените и др.) могат да бъдат налагани на този тип предприятия само в случаи, когато конкуренцията е нарушена или може да бъде нарушена в ущърб на крайните ползватели.

Рисковете за конкуренцията могат да бъдат по-ниски за операторите, предоставящи само услуги на едро, но трябва да се запази възможността за регулиране във връзка със запазването на справедливото и разумно ценообразуване. Това означава, че оператори, различни от традиционния вертикално интегриран съществуващ оператор, се считат за потенциални оператори със значителна пазарна сила.

Възможно е да има обстоятелства, при които по-леките мерки могат да бъдат подходящи за операторите със значителна пазарна сила на по-малките географски пазари.

3.1.6. Вертикално разделяне Новата регулаторна рамка предвижда, че при определени обстоятелства може да бъде наложено функционално разделяне, като при него няма съществена промяна спрямо режима от предходната рамка. При доброволното разделяне се въвежда нов елемент по отношение на съответното предприятие, което предлага ангажименти относно условията за достъп. Тези ангажименти ще се прилагат към мрежата по време на периода на изпълнение и след като бъде приложена предложената форма на разделяне с оглед осигуряване на ефективен и недискриминационен достъп от трети страни. Националният регулаторен орган следва да оцени въздействието от доброволното разделяне заедно с предложените ангажименти върху съществуващите регулаторни задължения.

Обвързващите ангажименти, свързани с доброволното разделяне на вертикално интегрирано предприятие, което е определено като имащо значителна пазарна сила на един или повече съответни пазари, могат да увеличат предвидимостта и прозрачността на процеса, като очертаят процедурата на осъществяване на планираното разделяне.

Националният регулаторен орган ще следи за изпълнението на предложените от предприятията ангажименти, на които е придал обвързваща сила, и разглежда възможността за удължаване на техния срок при изтичането на първоначално предложения период.

3.1.7. Миграция от съществуващата инфраструктура За да се улесни преходът от заварените мрежи с медни проводници към мрежи от следващо поколение, което е в интерес на крайните ползватели, националният регулаторен орган следва да може да упражнява надзор върху инициативите на мрежовите оператори в това отношение и при необходимост да създаде условия за подходящ процес на преход, след като собственикът на мрежата е демонстрирал намерението и готовността си да модернизира мрежата си.

За да се избегнат неоправдани закъснения при прехода, националните регулаторни органи могат да отменят задълженията за предоставяне на достъп до мрежите с медни проводници след установяването на подходящ процес на преход и след като е гарантирано съответствие с условията и процеса на преход от заварена инфраструктура.

Въпреки това собствениците на мрежи следва да могат да извеждат от експлоатация заварени мрежи. Кандидатите за достъп, които преминават от продукт за достъп на основа на заварената инфраструктура към продукт за достъп на основа на по-напреднала технология или преносна среда, следва да могат, но без да бъдат задължени, да подобрят своя достъп до всеки регулиран продукт с по-голям капацитет. В случай на такова подобряване кандидатите за достъп следва да се придържат към регулаторните условия за достъп до продукта за достъп с по-голям капацитет, определени от националния регулаторен орган в неговия анализ на пазара.

В съответствие с действащата до момента регулаторна рамка по отношение на достъпа националният регулатор е прилагал асиметрична регулация с оглед осигуряване на достъп на конкурентните предприятия. Фокусът бе насочен предимно към осигуряване на условия за конкуренция на база услуги, отколкото конкуренция на база инфраструктура. Със зададената допълнителна цел за повсеместна свързаност актуализираната регулаторна рамка цели създаване на условия за разгръщане на инфраструктура с много голям капацитет. В този смисъл разширеният спектър от регулаторни мерки предлага една нова възможност за регулация при определени условия и в случай на тяхната приложимост на национално ниво.

3.2. Радиоразпръскване 3.2.1. Наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване на радиосигнали Наземното радиоразпръскване на радиосигнали продължава да бъде сред най-широко достъпните източници на информация, които са на разположение на гражданите, и в това си качество е важен фактор при формирането на общественото мнение. През периода 2019 – 2022 г. излъчваните радиопрограми чрез наземното радиоразпръскване ще продължат да осигуряват многообразен набор от безплатни радиопрограми, които ще допринасят за медийния плурализъм, културното и езиковото многообразие и свободата на словото, както и ще способстват за осигуряване на конкуренция между доставчиците на медийни услуги.

Наземното радиоразпръскване на радиосигнали в страната се осъществява в определените от Националния план за разпределение на радиочестотния спектър обхвати с използване най-вече на аналогови технологии.

В периода 2019 – 2022 г. радиочестотната лента 87.5-108 MHz ще продължи да се използва като ключова за аналоговото звуково радиоразпръскване. Използването на обхвата е най-важен за търговските постъпления на предприятията, а също и предпочитан от слушателите.

В периода 2019 – 2022 г. е необходимо да се предприемат стъпки за преодоляване на изоставането при внедряването на системите за цифрово радиоразпръскване на радиосигнали. За България е възможно плавно преминаване към цифрово наземно радиоразпръскване на радиосигнали, при което пазарът определя паралелното съществуване на цифровите и аналоговите мрежи. Този подход следва да доведе и до насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB ( Digital Audio Broadcasting ), DRM ( Digital Radio Mondiale ) и др., наложени в световен мащаб цифрови технологии. За това способства реалният пазар, осигуряващ на потребителите евтини радиоприемници за цифрово радиоразпръскване, често комбинирани с допълнителни удобства, като RDS (Radio Data System) и музикални устройства – плейъри с възможност за възпроизвеждане на музикални файлове чрез използване на външни носители.

Към настоящия момент наземно цифрово радиоразпръскване може да се осъществява чрез мултиплексите за цифрова телевизия. Тази възможност не се използва от радиооператорите поради липсата на лицензирано съдържание за цифрово радио.