Постановление № 46 от 21 март 2005 г. за приемане Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия

Държавен вестник Министерски съвет брой: 30, от дата 7.4.2005 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.1 Постановление № 46 от 21 март 2005 г. за приемане Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 46 OT 21 МАРТ 2005 Г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия съгласно приложението, както следва:

Общи разпоредби
СС 1 - Представяне на финансови отчети
СС 2 - Стоково-материални запаси
СС 4 - Отчитане на амортизациите
СС 7 - Отчети за парични потоци
СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика
СС 9 - Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска цел
СС 10 - Събития, настъпили след датата на годишните финансовите отчети
СС 11 - Договори за строителство
СС 12 - Данъци от печалбата
СС 13 - Отчитане при ликвидация и несъстоятелност
СС 16 - Дълготрайни материални активи
СС 17 - Лизинг
СС 18 - Приходи
СС 19 - Доходи на персонала
СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ
СС 21 - Ефекти от промени във валутните курсове
СС 22 - Бизнескомбинации
СС 24 - Оповестяване на свързани лица
СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия
СС 28 - Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия
СС 31 - Отчитане на дялове в смесени предприятия
СС 32 - Финансови инструменти
СС 33 - Доходи на акция
СС 34 - Междинно счетоводно отчитане
СС 35 - Преустановявани дейности
СС 36 - Обезценка на активи
СС 37 - Провизии, условни задължения и условни активи
СС 38 - Нематериални активи
СС 40 - Инвестиционни имоти
СС 41 - Селско стопанство Заключителни разпоредби §
Отменят се Националните счетоводни стандарти, приети с Постановление № 65 на Министерския съвет от 1998 г. за приемане на Национални счетоводни стандарти (обн., ДВ, бр. 36 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1999 г.; попр., бр. 54 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 82 от 1999 г., бр. 3 от 2000 г., бр. 8 и 12 от 2001 г. и бр. 22 и 97 от 2002 г.). §
Постановлението се приема на основание чл. 22а, ал. 5 от Закона за счетоводството. §
Постановлението влиза в сила от 1 януари 2005 г. Министър-председател: Симеон Сакскобургготски Главен секретар на Министерския съвет: Севдалин Мавров НАЦИОНАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
С прилагането на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане (текущо и периодично) на дейността на малките и средни предприятия с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото им състояние в годишните им финансови отчети.
Чрез Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се постигат: а) завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика; б) унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология; в) съответствие с изискванията и правилата на Международните стандарти за финансови отчети; г) пълно обхващане на счетоводните обекти; д) еднаквост при счетоводното третиране на някои отчетни ситуации, за които има алтернативни решения в Международните стандарти за финансови отчети; е) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика; ж) единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.
Счетоводството се осъществява, като се прилага концепцията за поддържане на финансовия капитал. Счита се, че предприятието поддържа собствения си капитал, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния период, след приспадане на: вложения капитал от собствениците през периода; сумите, разпределени между собствениците; преоценката, отразена в собствения капитал. Подържането се измерва в номинални парични единици.
С оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство се определят следните счетоводни понятия: 4.
Актив - ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода. 4.
Пасив - съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода. 4.
Собствен капитал - остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви. 4.
Приход - нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. 4.
Разход - намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. 4.
Финансов резултат (печалба или загуба) - стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период. 4.
Печалба/загуба от обичайната дейност - крайният икономически резултат от съпоставянето на приходите и разходите от обичайната дейност. 4.
Счетоводна печалба/загуба - печалбата/загубата преди начисляване на разходите за данъци. 4.
Балансова печалба/загуба - печалбата/загубата след начисляване на разходите за данъци. 4.
Контрол - възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на друго предприятие поради притежаването пряко или косвено на повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление. СС 1 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ Цел СС 1 определя базата за представяне на финансови отчети с общо предназначение и осигурява възможност за сравнимост на финансовите отчети на предприятието с тези за предходни периоди и с финансовите отчети на други предприятия. Обхват 1.
Този стандарт се прилага при изготвяне на финансовите отчети с общо предназначение. 1.
Финансови отчети с общо предназначение са тези, които отговарят на нуждите на външните потребители - акционери (съдружници), заемодатели, доставчици, клиенти, персонал, държавни органи и др. 1.
Финансовите отчети са структурирано представяне на информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на предприятието, представена като: а) активи; б) пасиви; в) капитал; г) приходи; д) разходи; е) парични потоци. Отговорност за финансовия отчет
Управляващият орган на предприятието е отговорен за изготвянето и представянето на финансовия отчет. Съставни части на финансовия отчет 3.
Пълният годишен финансов отчет включва: а) счетоводен баланс; б) отчет за приходите и разходите; в) отчет за собствения капитал; г) отчет за паричния поток; д) приложение. 3.
Предприятията, които не са задължени по Закона за счетоводството да съставят отчет за управлението, представят освен финансовия отчет и финансов преглед, който описва и обяснява финансовите резултати от дейността на предприятието, източниците на финансиране и политиката на управление. Общи положения Технически изисквания към финансовия отчет 4.
Финансовият отчет се изготвя в хиляди левове. 4.
За годишен финансов отчет се счита този отчет, който е съставен за период една календарна година. Когато по изключение годишният финансов отчет е съставен за период, по-кратък от една календарна година, това обстоятелство се оповестява в приложението. 4.
Счетоводният баланс, отчетът за приходите и разходите и отчетът за паричния поток съдържат и данни за предходния отчетен период. 4.
Новообразуваните предприятия съставят годишен финансов отчет, който обхваща периода от датата на тяхното учредяване до края на отчетния период. Данни за предходен отчетен период не се посочват. В приложението се оповестяват факти и обстоятелства относно учредяването. 4.
Когато с нормативен акт са направени промени в съдържанието и формата на отделни съставни части от годишния финансов отчет, информацията за предходната година се прекласифицира в съответствие с тези промени. 4.
Във финансовия отчет се записват наименованието и правната форма на предприятието, страната, в която се намира седалището, адресът, периодът, за който се отнася, датата, към която е съставен, и датата на изготвянето му. 4.
Сумите по статиите на финансовия отчет, които са отрицателна величина, се посочват в скоби. Честно представяне на финансовия отчет
Счита се, че финансовите отчети са изготвени честно, когато предприятието: а) е избрало и прилагало счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. б) за нерешени въпроси в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия е избрало и прилагало политика в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети и е оповестило този факт. Счетоводна политика 6.
Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет. 6.
Предприятието разработва счетоводната си политика до началото на отчетния период в съответствие със: а) принципите, определени в Закона за счетоводството; б) изискванията, определени в Закона за счетоводството и в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия; в) изискванията, определени в Международните стандарти за финансови отчети - по въпроси, за чието решаване няма изрични разпоредби в Закона за счетоводство и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия; г) вътрешните нормативни актове на предприятието, отразяващи спецификата на неговата дейност. 6.
Управляващият орган на предприятието определя счетоводна политика, която да дава сигурност, че информацията във финансовите отчети: а) е необходима за вземане на решение от потребителите на финансови отчети; б) е надеждна, т. е.: - представя достоверно резултатите и финансовото състояние на предприятието; - отразява икономическата същност на събитията и операциите, а не просто тяхната правна форма; - е неутрална и безпристрастна; - е предпазлива; - е пълна във всички съществени аспекти. Действащо предприятие 7.
При изготвянето на финансовите отчети управляващият орган трябва да има предвид способността на предприятието да продължи своята дейност. 7.
Когато финансовият отчет на предприятието е изготвен в съответствие с принципа на действащото предприятие, но на управляващия орган са известни данни, които водят до несигурност относно възможността предприятието да продължи своята дейност, тези данни се оповестяват. Принцип на текущо начисляване 8.
Предприятието изготвя финансовия си отчет, с изключение на отчета за паричния поток, на базата на принципа за текущо начисляване. 8.
Според принципа за текущо начисляване операциите и събитията, както и приходът от тях се признават (отразяват) в счетоводните регистри и се включват във финансовия отчет към момента на възникването им, а не при плащането на парични средства или техни еквиваленти. 8.
Разходите се признават във финансовия отчет на базата на връзката им с приходите. Последователност на представянето
Представянето и класификацията на статиите във финансовия отчет се запазва през следващите периоди, освен ако: а) е настъпила значителна промяна в дейността на предприятието; б) е наложена промяна с нормативен акт. Същественост 10.
Всяка съществена статия се представя във финансовия отчет отделно. 10.
Несъществените суми могат да се обединят със суми от подобен характер или функция, ако те не се нуждаят от отделно представяне. 10.
Информацията е съществена, ако нейното неоповестяване би оказало влияние при вземането на стопански решения от потребителите й. Компенсиране 11.
Активите и пасивите не се компенсират, освен когато това се изисква или е разрешено с друг счетоводен стандарт. 11.
Статиите за приходи и разходи се компенсират само когато това: а) се изисква или се разрешава от друг счетоводен стандарт; б) печалбите, загубите или свързаните разходи се получават от същата или подобна операция или събитие и те не са съществени; в) осигурява по-пълно и по-точно отразяване на дейността на предприятието. 11.
Когато предприятието предприема операции, които са инцидентни за основните им дейности, резултатите могат да се представят чрез намаляване на евентуалния приход със свързаните с него разходи, възникнали от същата операция. Например: понасяните от предприятието разходи, които по силата на договорни отношения подлежат на възстановяване от трети страни (при договори за наем), могат да се отразят директно като вземане от тези страни. Сравнителна информация 12.
Сравнителната информация по отношение на предходния отчетен период трябва да бъде оповестена, освен ако в друг стандарт се изисква друго. 12.
Когато класифицирането на статиите във финансовите отчети е претърпяло промени, сравнителната информация се преобразува в съответствие с промените. 12.
Когато е неуместно да се преобразува сравнителната информация в приложението, посочва се причината за това. 12.
Сравнителната информация се описва, когато това би спомогнало за по-доброто разбиране на финансовите отчети. Структура и съдържание на финансовия отчет Идентификация на финансовите отчети 13.
Финансовите отчети трябва да бъдат ясно идентифицирани и разграничени от другата информация. 13.
Всяка съставна част на финансовите отчети трябва да бъде ясно идентифицирана. 13.
следната информация трябва да бъде надлежно показана и ако това е необходимо за по-доброто й разбиране, повторена: а) името на отчитащото се предприятие или други данни за идентифицирането му; б) дали финансовият отчет се отнася за отделно предприятие или за група предприятия; в) датата на финансовия отчет и отчетният период, за който се отнася; г) видът на отчетната валута; д) степента на точност на числата, представени във финансовия отчет. Отчетен период
Финансовите отчети се съставят веднъж годишно, освен ако в друг счетоводен стандарт е предвидена друга периодичност. Счетоводен баланс 15.
Счетоводният баланс се съставя въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31 декември (или друга дата, към която се съставя счетоводният баланс). 15.
Примерната схема на двустранната форма на счетоводен баланс е представена в приложение № 1, а едностранната форма - в приложение №
15.
Предприятията могат да добавят нови балансови статии, когато посочените не отговарят на съдържанието на дадена група активи или пасиви. 15.
Предприятията не посочват балансови статии, за които липсва счетоводна информация. 15.
Активите, пасивите и собственият капитал се посочват в счетоводния баланс по балансова стойност. 15.
Счетоводният баланс съдържа: Актив Раздел: Дълготрайни (дългосрочни) активи Група: Дълготрайни материални активи Статия: Земи (терени); Статия: Сгради и конструкции; Статия: Машини и оборудване; Статия: Съоръжения; Статия: Транспортни средства; Статия: Основни стада; Статия: Други дълготрайни материални активи; Статия: Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи. Група: Дълготрайни нематериални активи Статия: Права върху собственост; Статия: Програмни продукти; Статия: Продукти от развойна дейност; Статия: Други дълготрайни нематериални активи. Група: Дългосрочни финансови активи Статия: Дялове и участия: в т. ч. във: - дъщерни предприятия; - смесени предприятия; - асоциирани предприятия; - други предприятия; Статия: Инвестиционни имоти; Статия: Други дългосрочни ценни книжа; Статия: Дългосрочни вземания: в т.ч.: - от свързани предприятия; - търговски заеми; - други дългосрочни вземания. Група: Отсрочени данъци Група: Търговска репутация Статия: Положителна репутация; Статия: Отрицателна репутация. Група: Разходи за бъдещи периоди Раздел: Краткотрайни (краткосрочни) активи Група: материални запаси Статия: Материали; Статия: Продукция; Статия: Стоки; Статия: Млади животни и животни за угояване; Статия: Дребни продуктивни животни; Статия: Незавършено производство; Статия: Други материални запаси. Група: краткосрочни вземания Статия: Вземания от свързани предприятия; Статия: Вземания от клиенти и доставчици; Статия: Вземания по предоставени търговски заеми; Статия: Съдебни и присъдени вземания; Статия: Данъци за възстановяване; Статия: Други краткосрочни вземания. Група: Краткосрочни финансови активи Статия: Финансови активи в свързани предприятия; Статия: Изкупени собствени дългови ценни книжа; Статия: Краткосрочни ценни книжа; Статия: Благородни метали и скъпоценни камъни; Статия: Други краткосрочни финансови активи. Група: Парични средства Статия: Парични средства в брой; Статия: Парични средства в безсрочни депозити; Статия: Блокирани парични средства; Статия: Парични еквиваленти. Група: разходи за бъдещи периоди Сума на актива Раздел: Условни активи Пасив Раздел: Собствен капитал Група: Основен капитал Статия: Записан капитал; Статия: Невнесен капитал; Статия: Изкупени собствени акции. Група: Резерви Статия: Премии от емисия; Статия: Резерв от последващи оценки на активите и пасивите; Статия: Целеви резерви: в т.ч. Общи резерви; в т.ч. Специализирани резерви; в т.ч. Други резерви. Група: Финансов резултат Статия: Натрупана печалба (загуба): в т.ч. Неразпределена печалба; в т.ч. Непокрита загуба; Статия: Текуща печалба (загуба). Раздел: Дългосрочни пасиви Група: Дългосрочни задължения Статия: Задължения към свързани предприятия; Статия: Задължения към финансови предприятия: в т.ч. към банки; Статия: Задължения по търговски заеми; Статия: Задължения по облигационни заеми; Статия: Други дългосрочни задължения. Група: Отсрочени данъци Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания Раздел: Краткосрочни пасиви Група: краткосрочни задължения Статия: Задължения към свързани предприятия; Статия: Задължения към финансови предприятия: в т.ч. към банки; Статия: Задължения към доставчици и клиенти; Статия: Задължения по търговски заеми; Статия: Задължения към персонала; Статия: Задължения към осигурителни предприятия; Статия: Данъчни задължения; Статия: Други краткосрочни задължения; Статия: Провизии. Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания Сума на пасива Раздел: Условни пасиви 15.
Статиите в отделните групи от съответните раздели на счетоводния баланс се подреждат по степен на същественост (значимост) за всяко предприятие. 15.
Допълнителни балансови статии, раздели и междинни сборове могат да се представят в баланса, когато това се изисква в отделен счетоводен стандарт или когато това е необходимо за вярното и честно представяне на финансовото състояние на предприятието. 15.
В статиите от актива и пасива на счетоводния баланс за разчети със свързани предприятия се посочват разчетите между предприятия, които отговарят на условията за свързани лица по СС 24 - Оповестяване на свързани лица. 15.
Активите и пасивите по отсрочени данъци се представят съгласно изискванията на СС 12 - Данъци от печалбата. 15.
Разходите за бъдещи периоди се посочват като дългосрочни или краткосрочни активи в зависимост от срока за признаването им като текущи разходи. 15.
В статия “Други дългосрочни вземания” се посочват предоставените дългосрочни аванси, вземанията по финансов лизинг и други дългосрочни вземания. 15.
В статия “Други краткосрочни вземания” се посочват вземанията, които не могат да се включат в останалите статии в групата, като: вземания от подотчетни лица; вземания по липси и начети; вземания от осигурителни предприятия; вземания по рекламации; лихви; вземания от други дебитори и други. 15.
В статия “Блокирани парични средства” се посочват паричните средства, с които предприятието не може свободно да се разпорежда към датата на счетоводния баланс. 15.
В статия “Парични еквиваленти” се посочват тези краткосрочни финансови активи, които отговарят на определението по СС 7 - Отчети за парични потоци. 15.
В статия “Специализирани резерви” се посочват тези резерви, които се формират съгласно нормативни актове, отнасящи се за специфични предприятия или дейности. 15.
Предприятието следва да определи своите дългосрочни лихвоносни задължения като дългосрочни, дори и когато те следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на баланса, ако: а) първоначалният срок за уреждане е бил по-дълъг от 12 месеца; б) предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа, и в) намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в схемата на плащанията, сключено преди одобряването на финансовите отчети. 15.
В статия “Други дългосрочни задължения” се посочват получените дългосрочни аванси, задълженията по финансов лизинг и други дългосрочни задължения. 15.
Когато споразумението за кредит предвижда незабавна изискуемост, то се класифицира като краткосрочно, ако: а) преди одобряването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не изисква плащане като последица от нарушаване на условията, и б) няма вероятност да възникнат нарушения на изискването в срок до 12 месеца от датата на баланса. 15.
Приходите за бъдещи периоди и финансиранията се посочват като дългосрочни или краткосрочни пасиви в зависимост от срока на признаването им като текущи приходи. 15.
В групата “Приходи за бъдещи периоди и финансирания” към раздел “Краткосрочни пасиви” се включват и ценовите разлики по липси и начети. 15.
Отрицателните величини в счетоводния баланс са: отрицателната репутация; невнесеният капитал; изкупените собствени акции, непокритата загуба и загубата от текущия период. Когато е предвидено в счетоводен стандарт, резервът от последващи оценки на активите и пасивите може да бъде отрицателна величина. 15.
В счетоводния баланс разделите се обозначават с главни букви, групите - с римски цифри, а статиите - с арабски цифри. 15.
Стойността на активите, посочена в баланса, се определя като разлика между отчетната им стойност и коректива, отнасящ се за тази стойност. 15.
Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят счетоводен баланс само по раздели и групи. Отчет за приходите и разходите 16.
Отчетът за приходите и разходите се съставя в двустранна или в едностранна форма. 16.
Печалбата или загубата от отчетния период, посочена в отчета за приходите и разходите, трябва да съответства на печалбата или на загубата, посочена в баланса. 16.
Отчетът за приходите и разходите се съставя на базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и: а) сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат; б) измененията в остатъците (между началните и крайните за отчетния период) на продукцията и незавършеното производство; в) отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи по стопански начин; г) получените материали от собствено производство; д) получените приплоди и прираст на животните и др. 16.
Отчетът за приходите и разходите с класификация на приходите и разходите по видове съдържа: Приходи Раздел: Приходи от обичайната дейност Група: Нетни приходи от продажби на: а) продукция; б) стоки; в) услуги; г) приходи от други продажби. Група: Приходи от финансирания в т. ч. от правителството. Група: Финансови приходи Статия: Приходи от лихви в т. ч. лихви от свързани предприятия; Статия: Приходи от участия в т. ч. дивиденти; Статия: Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти; Статия: Положителни разлики от промяна на валутни курсове; Статия: Други приходи от финансови операции. Раздел: Общо приходи от дейността Раздел: Загуба от обичайната дейност Група: Извънредни приходи Раздел: Счетоводна загуба Раздел: Загуба Разходи Раздел: Разходи за обичайната дейност Група: Разходи по икономически елементи Статия: Разходи за материали; Статия: Разходи за външни услуги; Статия: Разходи за амортизации; Статия: Разходи за възнаграждения; Статия: Разходи за осигуровки; Статия: Други разходи в т. ч.: а) обезценка на активи; б) провизии. Група: Суми с корективен характер Статия: Балансова стойност на продадени активи (без продукция); Статия: Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин; Статия: Изменения на запасите от продукция и незавършено производство; Статия: Приплоди и прираст на животни; Статия: Други суми с корективен характер. Група: Финансови разходи Статия: Разходи за лихви в т. ч. лихви към свързани предприятия; Статия: Отрицателни разлики от операции с финансови активи и инструменти; Статия: Отрицателни разлики от промяна на валутни курсове; Статия: Други разходи по финансови операции. Раздел: Общо разходи за дейността Раздел: Печалба от обичайната дейност Група: Извънредни разходи Раздел: Счетоводна печалба Група: Разходи за данъци от печалбата Статия: Текущ данък от печалбата Статия: Други разходи за данъци Раздел: Печалба 16.
Примерната схема на отчета за приходите и разходите с класификация на разходите по видове в двустранна форма е посочена в приложение № 3, а в едностранна форма - в приложение №
16.
Отчетът за приходите и разходите с класификация на разходите по функционален признак съдържа: Група: Нетни приходи от продажби Група: Себестойност на продажбите Брутна печалба/загуба Група: Други приходи Група: Разходи за продажби Група: Административни разходи Група: Финансови приходи/разходи в т. ч. от свързани предприятия Печалба/загуба от обичайната дейност Група: Извънредни приходи/разходи Счетоводна печалба/загуба Група: Разходи за данъци от печалбата Печалба/загуба 16.
Примерната схема на отчета за приходите и разходите с класификация на разходите по функционален признак е посочена в приложение №
16.
В статия “Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин” се посочват извършените разходи за строителство и ликвидация на дълготрайните материални активи по стопански начин. 16.
При изчисляване на изменението (увеличението или намалението) на запасите от продукция - незавършено производство, не се вземат под внимание: а) балансовата стойност на бракуваната и/или липсващата продукция и незавършеното производство, отчетена за сметка на предприятието; б) балансовата стойност на установената в излишък продукция и незавършеното производство; в) намаляването и/или последващото увеличаване на стойността на продукцията и незавършеното производство в резултат на оценки. 16.
В статия “Балансова стойност на продадените активи (без продукция)” се посочва стойността на продадените активи, като: материали; стоки; дълготрайни материални и нематериални активи; млади животни; животни за угояване и др. 16.
Отрицателните величини в отчета за приходите и разходите са: а) разходите за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин; б) измененията в посока на увеличение на запасите от продукция и незавършеното производство; в) приплодите и прирастът на животни, материалите от собствено производство и други увеличения. 16.
В статия “Изменения на запасите от продукция и незавършено производство” се посочва и сумата на измененията в остатъците на изпратената продукция и предадените работи. 16.
Сумата на печалбата/загубата от обичайната дейност се определя като разлика между общата сума на приходите от дейността и общата сума на разходите за дейността. 16.
Сумата на счетоводната печалба/загуба се определя като разлика между сумата на общите приходи и общите разходи. 16.
В статия “Текущ данък от печалбата” се посочват данъчните задължения за данъците от печалбата, платими (възстановими) по отношение на данъчната печалба (загуба) за периода. 16.
В отчета за приходите и разходите разделите се обозначават с главни букви, групите - с римски цифри, а статиите - с арабски цифри. 16.
Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по раздели и групи. Отчет за собствения капитал 17.
Цялостното изменение на собствения капитал на предприятието между датите на два счетоводни баланса, освен измененията в резултат от операции с акционерите или собствениците като увеличение на капитала и плащане на дивиденти и изменението на резервите, представя печалбата или загубата, генерирана от дейността на предприятието за периода. 17.
Отчетът за собствения капитал, представен в приложение № 6, се съставя на базата на информация от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал. 17.
В статия “Промени в счетоводната политика, грешки и други” се посочва сумата, с която се коригира салдото на неразпределената печалба съгласно СС 8 - Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика. 17.
В статия “Други изменения в собствения капитал” се посочва сумата на увеличението на неразпределената печалба в резултат на отписване на резерва от последващи оценки на активите и пасивите. 17.
Сумата по статия “Преизчислен собствен капитал” се получава, като към салдото в края на отчетния период се прибавят или извадят сумите от промените при преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина. 17.
В отчета за собствения капитал се записват и други промени, настъпили в капиталовите елементи в резултат на прилагането на други счетоводни стандарти. 17.
При изготвяне на консолидирания отчет за собствения капитал към посочената в приложение № 6 схема се добавя колона “Малцинствено участие”. Отчет за паричния поток 18.
Отчетът за паричния поток съдържа информация, необходима за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и тяхното оползотворяване. 18.
Отчетът за паричния поток се съставя съгласно изискванията на СС 7 - Отчети за парични потоци. Приложение 19.
Приложението към финансовия отчет включва по-подробно описание или анализ на информацията, посочена в счетоводния баланс, в отчета за приходите и разходите, в отчета за собствения капитал и в отчета за паричните потоци. То трябва: а) да представи информация за счетоводната политика, която е използвана при изготвянето на финансовия отчет, и причините за промяната в счетоводната политика; б) да съдържа оповестяване на информация, която се изисква в отделните счетоводни стандарти; в) да съдържа допълнителна информация, която не е представена в други съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е необходимо за вярното и честно представяне. 19.
Елементите на приложението към финансовия отчет, представени в приложение № 7, са следните:
Справка за оповестяване на счетоводната политика - елемент № 7.
Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи - елемент № 7.
Справка за вземанията, задълженията и провизиите - елемент № 7.
Справка за ценните книжа - елемент № 7.
Справка за участията в капиталите на други предприятия - елемент № 7.
Справка за приходите и разходите от лихви - елемент № 7.
Справка за извънредните приходи и разходи - елемент № 7.
Справка за финансовите резултати - елемент № 7.
Справка за активите и пасивите по отсрочени данъци - елемент № 7.
Представяне на счетоводната политика в годишния финансов отчет 19.3.
Справката за оповестяване на счетоводната политика следва да съдържа описание на: а) оценъчната база, използвана при изготвянето на финансовия отчет, и б) всяка специфична счетоводна политика, необходима за правилното разбиране на финансовия отчет. 19.3.
Когато при прилагането на счетоводната политика е дадено предимство на един счетоводен принцип пред друг, това се оповестява в приложението към годишния финансов отчет заедно с основанието за предимството. 19.3.
Отклонението от някои принципи на счетоводната политика се оповестява заедно с причините за това отклонение. Когато отклонението от възприетата счетоводна политика е предизвикано от промени в дейността на предприятието или от изменения в нормативни актове по счетоводство, това обстоятелство се оповестява в приложението. 19.3.
Нарушенията на принципите на счетоводната политика или допуснатите грешки и неточности в отделни съставни части на годишния финансов отчет не могат да се коригират чрез тяхното оповестяване в приложението. 19.3.5.Счетоводните политики, които предприятието оповестява, включват най-малко следното: а) методите за амортизация на амортизируемите дълготрайни активи; б) методите за оценка на материалните запаси при тяхното потребление; в) базите за разпределение на постоянните общопроизводствени разходи; г) начините за определяне на етап от завършен договор за строителна дейност или за услуги от предприятията, прилагащи СС 11 - Договори за строителство; д) периодите за извършване на текуща оценка на валутните активи и пасиви; е) критериите за признаване на държавни помощи като приходи, когато такива са получени; ж) събития, настъпили по време на съставянето на счетоводния баланс; з) събитията, настъпили след датата на изготвянето на финансовия отчет; и) методите за признаване на приходи; к) всички други сведения, определени за оповестяване в отделните счетоводни стандарти или преценени от предприятието за съществени; л) изчислените показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, финансова автономност и обращаемост на материалните запаси. 19.3.
Предприятията оповестяват и следните обстоятелства: За регистрирания основен капитал: I. Дружествата с акции: а) броя на регистрираните акции; б) броя на платените акции; в) номиналната стойност на една акция; г) правата, преференциите и ограниченията, присъщи на съответния клас акции, включително ограничения при разпределянето на дивидентите и увеличаването на капитала; д) изкупените собствени акции или държани от дъщерни или асоциирани предприятия, и е) акции, запазени за издаване под опция или по договори за продажба, включително и условията и размера на акциите. II. Дружествата с дялове информация, която съответства на изброената в т. I, като посочат: а) движението на всяка категория дялове, техните права, преференции и ограничения; б) описание на вида премии от емисия и на резервите; в) размера на начислените дивиденти, които се съдържат в задълженията. ( Забележка на редакцията : виж този материал в PDF-а на броя) Приложение № 1 към СС 1 Приложение № 2 към СС 1 Приложение № 3 към СС 1 Приложение № 4 към СС 1 Приложение № 5 към СС 1 Приложение № 6 към СС 1 Приложение № 7 към СС 1 СС 2 - ОТЧИТАНЕ НА СТОКОВО-МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ Цел СС 2 определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Този стандарт дава указание за: - определянето на историческата цена; - последващото признаване на историческата цена за разход; - всяко намаление на доставната стойност (историческата цена) до нетна реализируема стойност; - методите за отписване на отчетната стойност, съгласно които се определят разходите за стоково-материални запаси. Обхват
Този стандарт се прилага при избрана система на счетоводно отчитане на стоково-материалните запаси по историческа цена с изключение на: а) незавършеното производство, възникнало по договори за строителство, включително пряко свързани с тях договори за предоставяне на преки услуги; б) финансовите инструменти, и в) стоково-материалните запаси на производители от областта на земеделието, животновъдството, горското стопанство и полезните изкопаеми, доколкото те се оценяват по нетна реализируема стойност в съответствие с утвърдени счетоводни стандарти или утвърдена практика в тези отрасли. Определения
В този стандарт се използват определения със следното значение: Стоково-материални запаси - краткотрайни материални активи под формата на: а) материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието; б) продукция, създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначена за продажба; в) стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба; г) незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция; д) инвестиция в материален запас - материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не за ползване. Нетна реализируема стойност - предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата. Оценка на стоково-материалните запаси
Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността. Доставна стойност на стоково-материалните запаси (историческа цена)
Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и от други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.). Разходи по закупуване 5.
Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване. 5.
Разходите по доставката могат да бъдат свързани със: а) превози; б) товарни и разтоварни операции; в) монтаж и пробна експлоатация. 5.
Не се включват в разходите по закупуване: а) складовите разходи за съхраняване на материалните запаси; б) административните разходи; в) финансовите разходи; г) извънредните разходи. Тези разходи се отчитат като текущи разходи за периода, през който са извършени. Разходи за преработка 6.
За целите на този стандарт разходите за преработка включват: а) разходите, пряко свързани с произвежданите продукти, и б) систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството. 6.
Постоянни общопроизводствени разходи са тези, които остават сравнително постоянни независимо от обема на производството, а променливи общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството. 6.
Разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи за всеки произвеждан продукт се извършва на базата на нормалния капацитет на производствените мощности. За нормален се приема капацитетът, при който се определя средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет вследствие на планирана поддръжка. Разпределянето се извършва, както следва: - При нисък обем на производство размерът на постоянните общопроизводствени разходи за единица продукция не се увеличава, за да не се увеличи себестойността им в резултат на ниска производителност или престой. В този случай неразпределените общопроизводствени разходи се отчитат като други текущи разходи за периода извън разходите за преработка. - При висок обем на производство размерът на постоянните общопроизводствени разходи за единица продукция се намалява така, че стоково-материалните запаси да не се оценяват над фактическата им стойност, т.е. постоянните общопроизводствени разходи се разпределят върху фактически произведените бройки. 6.
Разпределянето на променливите общопроизводствени разходи за всеки произведен продукт се извършва на базата на реалното използване на производствените мощности. 6.
Общопроизводствените разходи за взаимносвързана продукция се разпределят между основните продукти на базата на относителния дял на справедливата (продажната) стойност на всеки продукт в общата справедлива (продажна) стойност на продукцията или на базата на предварително разработени коефициенти. Страничните продукти се оценяват по нетна реализируема стойност, която се отчислява от стойността на основния продукт. Други разходи 7.
В стойността на стоково-материалните запаси се включват други разходи, доколкото те са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние, т.е. в стойността на стоково-материалните запаси могат да се включат съответните непроизводствени разходи или разходите по проектиране на продукти за конкретни клиенти. 7.
В стойността на стоково-материалните запаси не се включват следните разходи: а) количеството на вложените материали, вложен труд или други разходи, свързани с производството извън нормалните граници; б) за издръжка на складовете освен в случаите, когато са необходими за производствения процес, предхождащ един следващ производствен етап; в) административните разходи, които не са свързани с довеждането на стоково-материалните запаси до сегашното им място и състояние; г) разходите за продажбата. Тези разходи се отчитат като текущи разходи за дейността в периода, в който са направени. Себестойност 8.
Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. 8.
В себестойността на произведената продукция не се включват административните, финансовите, извънредните разходи и разходите по продажбите. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени. 8.
Себестойността на предоставените услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала, зает в предоставянето на услугата, и съответната част от общопроизводствени разходи. 8.
В себестойността на предоставените услуги не се включват трудът и другите разходи, свързани с продажбите и с общия административен персонал, финансовите и извънредните разходи. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени. 8.
Предприятията определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на този стандарт и спецификата на производствената дейност, и вида на произвежданата продукция. Тази организация е елемент на счетоводната им политика и се прилага системно най-малко през един отчетен период. Методи за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление Препоръчителен подход 9.
Стоково-материалните запаси се отписват по метода на конкретно определената стойност, когато тяхното потребление засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти. 9.
Когато няма условия за прилагане на метода на конкретно определената стойност, препоръчва се да бъде използван един от следните методи: а) първа входяща - първа изходяща (fifo) стойност, при който: - материалите, които са закупени първи, се изписват първи при влагане в производството и при други намаления; - стоките, които са закупени първи, се изписват първи при продажба и при други намаления; - продукцията, която е произведена първа, се изписва първа при продажба и при други намаления. Оставащите в края на отчетния период материали, стоки и продукция са тези, които са закупени или произведени последни, или б) средно претеглена стойност, при който средно претеглената стойност за всяка единица стоково-материален запас се определя от сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси - носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление. Допустим алтернативен подход
Когато няма условия за прилагане на препоръчителните методи, допуска се прилагането на алтернативния метод на последната входяща - първа изходяща (lifo) стойност, при който стоково-материалните запаси, закупени или произведени последни, се продават (влагат) първи, а оставащите в края на отчетния период стоково-материални запаси са тези, които са закупени или произведени първи. Нетна реализируема стойност 11.
В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси. Оценката на нетната реализируема стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. 11.
Когато отчетната стойност на стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като други текущи разходи. 11.
За всеки следващ отчетен период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до снижаване стойността на стоково-материалните запаси, вече не са налице, предприема се увеличение, което не може да превишава стойността на стоково-материалните запаси, която те са имали преди намалението. Възстановяването изцяло или частично на предишното намаление на отчетната стойност се отчита като увеличение на стойността на съответните стоково-материални запаси и като други текущи приходи. 11.
Ръководството на предприятието само определя честотата на оценката на стоково-материалните запаси по нетна реализируема стойност през отчетния период. Оповестяване
В годишния финансов отчет трябва да се оповестят: а) счетоводната политика за оценката на стоково-материалните запаси при тяхното отписване, включително приложените методи; б) възприетата база за разпределение на постоянните общопроизводствени разходи; в) отчетната стойност на стоково-материалните запаси, представени по нетна реализируема стойност; г) размерът на намалението на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема стойност, отчетено като текущ разход; д) стойността на всяко възстановено намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси, която се признава като текущ приход; е) обстоятелствата, които са довели до намаление на отчетната стойност на стоково-материалните запаси до нетната реализируема или до възстановяване на направеното вече намаление; ж) среднопретеглената стойност или разликата между стойността на стоково-материалните запаси, представена в баланса, и стойността, изчислена по метода първа входяща - първа изходяща (fifo) в случаите, когато отписването на стоково-материалните запаси е извършено по метода последна входяща - първа изходяща (LIFO) стойност; з) отчетната стойност на стоково-материалните запаси, които са дадени в залог за обезпечаване на пасиви. СС 4 - ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИИТЕ Цел СС 4 определя начина за отчитането на амортизациите. Обхват
Този стандарт се отнася за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи. Този стандарт не се отнася за следните активи, които се считат за неамортизируеми: а) природни ресурси: - времево неограничени природни ресурси - активи, чиято същност не може да се промени в предвидимото бъдеще в резултат на ползването им от предприятията, например: земи и терени; води и водоеми; ефир и други; - възстановяеми природни ресурси - активи, които се възстановяват във времето, без да е необходима намесата на ползващите ги предприятия, например: гори, пасища, ливади и други; б) активи с обществена значимост: - паметници на културата - активи, които от международното и/или националното законодателство са определени като паметници на културата и притежаващите ги предприятия са длъжни да се съобразяват с определени изисквания при ползването им; - произведения на изкуството - активи, чиято употреба е ограничена в предприятията до задоволяване на естетически потребности; произведенията на изкуството, намиращи се в трезори, каси и други подобни помещения с ограничен достъп, се отчитат като финансови активи; в) музейни експонати: - продукти от развитието на човешкото общество - активи, които се съхраняват като образци, отразяващи етапи от историческото, индустриалното, научното и т.н. развитие на човешкото общество; - продукти на природата - активи, които се съхраняват като образци от неживата или живата природа; г) неупотребявани в дейността на предприятията: - новопридобити за периода до въвеждането им в употреба активи, за които е необходимо предприятието да изпълни определени изисквания (практически или технологични) за въвеждането им в употреба; не се считат за неупотребявани активи в дейността на предприятията тези активи, които изискват пробни, контролни или предпускови периоди, както и поетапно въвежданите в употреба - за срока на посочените периоди; - консервирани за периода, през който не се употребяват - активи, които независимо от причините са изведени от употреба за минимум един отчетен период, след изтичането на който се очаква предприятието отново да ги въведе в употреба; за признаването на активи като консервирани е необходимо предприятието да направи: икономическа обосновка за вземането на решение за консервацията на активите; план с конкретните процедури за осъществяване на консервацията; изискванията, при изпълнението на които ще се осъществи повторното въвеждане на активите в употреба, както и прогноза за осъществяването на тези изисквания; д) в процес на придобиване, независимо от начина, по който се осъществява придобиването - по стопански начин или чрез възлагане; е) в процес на ликвидация, независимо от начина, по който се осъществява ликвидацията - по стопански начин или чрез възлагане; ж) напълно амортизираните до остатъчната им стойност; з) определените като неамортизируеми в друг стандарт. Определения
В този стандарт се използват определения със следното значение: Амортизация - разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. Амортизируем актив - дълготраен материален или нематериален актив, който: а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период; б) има ограничен срок на годност; в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. Срок на годност: а) периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или б) количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив. Амортизируема стойност - стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. Амортизационна норма - съотношението, което може да бъде изчислено по следните начини: а) като процент - съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години; б) като коефициент: - съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност; - съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена чрез стойността на определено количество продукция, услуги или други производствени единици, които предприятието очаква да получи от използването на актива. Амортизационна квота - частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди. Отчетна стойност - стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Остатъчна стойност - предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н. Начислена амортизация - сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на амортизируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите. Балансова стойност - стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива. Метод на амортизация - начинът, по който се определя размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. методите на амортизация могат да бъдат линейни и нелинейни. Определяне на срока на годност
При определянето на срока на годност на амортизируемия актив предприятието следва да се съобрази със: а) предполагаемото физическо износване, което включва: - гаранционния срок; - степента на използване на възможностите (натоварването) на актива; - условията, при които ще се ползва активът; - предоставената информация от предприятието производител за срока на безаварийното ползване на актива в зависимост от условията на ползването и натоварването му; - възможността на предприятието да извършва икономически обосновани разходи за поддържане на физическото състояние на актива или възможността за сключване на договори за поддръжка на актива от други предприятия; - обвързаността на употребата на актива с други активи в предприятието; в този случай е възможно срокът на годност на актива да зависи от срока на годност на обвързаните с неговата употреба други активи; - експертните мнения; - наличието на договор за подмяна на актива след изтичането на определен срок, от които предприятието смята да се възползва; - натрупания в предприятието опит в ползването на подобен вид активи и т.н.; б) предполагаемото морално остаряване, което включва: - плановете, приети от предприятието, за поетапно или цялостно обновление, прекратяване или промяна на досегашната му дейност; - вероятността на пазара да се появи усъвършенстван вариант на актива, който икономически да е по-изгоден за употреба в дейността на предприятието; - моралното остаряване на ползваната в предприятието технология; - прогнозираните промени в пазарното търсене на произвежданите от предприятието продукти и услуги чрез актива; - възможността активът да се ползва и за други, различни от тези при закупуването му цели; - прогнозите на специалисти за моралното остаряване на актива и т.н.; в) ограниченията върху ползването на актива - правни, фактически и т.н. Остатъчна стойност 4.
При определянето на остатъчната стойност на амортизируемия актив следва да се имат предвид очакваните разходи по извеждането на актива от употреба, които могат да бъдат: а) разходи, свързани с бракуването на актива, които се коригират със сумата на материалите и резервните части, получени при бракуването на актива; б) разходи, свързани със замяната на актива с друг актив или с продажбата му - транспортни, товаро-разтоварни, комисионни и т.н.; в) разходи, свързани с възобновяване на средата, върху която активът оказва влияние. 4.
Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или процентно спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне. Амортизируемата стойност на актива в тези случаи е равна на отчетната му стойност. Степента на значителност се определя от предприятието и се оповестява в счетоводната политика. Методи на амортизация 5.
При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност. 5.
При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Те могат да бъдат: а) намаляващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-малък от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в началото на срока им на годност и впоследствие намалява. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги с подсигурен или бързо развиващ се пазар, който се очаква впоследствие да се стесни, независимо от причините - насищане на пазара, очакване на пазара на нов или по-усъвършенстван продукт или услуга и т.н. Такива методи са: - методът на намаляващия се остатък; - методът на равномерното намаляване; - методът на намаляващата се сума на числата; - методът на неравномерното намаляване. б) увеличаващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-голям от предходния период. Тези методи се прилагат тогава, когато предприятието е определило, че ползата от активите е предимно в края на срока им на годност, а не в началото. Това е икономически обосновано, когато активът се използва за продукти и услуги, за които още не е достатъчно подсигурен или разширен съществуващият пазар - предимно за продукти или услуги, които изискват контролен, пробен или тестващ период за пускането им в масова продажба и т.н. Такива методи са: - методът на равномерното увеличаване; - методът на увеличаващата се сума на числата; - методът на неравномерното увеличаване. 5.
Предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация. 5.
Избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди. Начисляване и отчитане на амортизацията 6.
Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба. 6.
Начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това. 6.
Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване на амортизируемия актив. 6.
При извеждане на амортизируем актив от употреба (без консервиране) отчетената амортизация се отразява счетоводно в намаление на отчетната стойност на актива. 6.
Промени в отчитането на амортизациите се правят по изключение и могат да произтичат от: а) определяне на нов метод за амортизация на група от сходни амортизируеми активи - при промяна в очаквания модел на икономическите ползи; б) определяне на нов срок на годност - при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалния срок на годност; в) изменения в отчетната стойност на налични амортизируеми активи, които могат да бъдат: - увеличения на отчетната стойност от извършени от предприятието подобрения, и/или - увеличения или намаления на отчетната стойност по реда на друг счетоводен стандарт; г) определяне на нова остатъчна стойност - при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалната остатъчна стойност. Амортизационна политика 7.
Предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, съобразена с изискванията на този стандарт, в която да се посочи информация за: а) възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми; б) възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите активи; в) възприетия подход при определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи; г) възприетия метод на амортизация по класове от сходни амортизируеми активи; д) друга информация по преценка на предприятието. 7.
Предприятието трябва периодично да преразглежда оценката за полезния срок на годност на дълготрайните материални и нематериални активи и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, полезният срок на годност следва да се коригира, както и начислената амортизация за текущия и бъдещи периоди. 7.
Прилаганият метод на амортизация следва периодично да се преразглежда и ако е настъпила значителна промяна в очакваните икономически изгоди от тези активи, методът следва да се промени. Промяната на метода на амортизация се осчетоводява като промяна в приблизителните счетоводни оценки, а амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди трябва да се коригират. Амортизационен план 8.
Предприятията разработват и утвърждават амортизационен план за всеки амортизируем актив или за групи еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи. Планът съдържа следния минимален брой реквизити: дата на придобиване; дата на въвеждане в експлоатация; полезен срок на годност; отчетна стойност; остатъчна стойност; амортизационна сума; метод на амортизация; амортизационна норма; годишна амортизационна квота; резерв от последващи оценки; дата на извеждане от употреба; година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на годност. 8.
Информацията, необходима за попълване на амортизационния план, се получава от аналитичните сметки за съответния амортизируем актив. 8.
Въз основа на индивидуалните амортизационни планове за всеки амортизируем актив се съставя обобщен амортизационен план за отчетния период за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи със следното съдържание: номер по ред; номер на групата (класа); наименование; инвентарен номер на актива; отчетна стойност на актива; годишна амортизационна квота - общо и по месеци; начислена до момента амортизация и балансова стойност. Оповестяване
В годишния финансов отчет предприятието следва да оповести: а) възприетите методи на амортизация за отделните групи активи; б) обосновка за промяна в методите на амортизация, ако такава е извършена. СС 7 - ОТЧЕТИ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ Цел СС 7 урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричния поток. Обхват 1.
Предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричния поток в съответствие с изискванията на този стандарт. 1.
Предприятията, представящи консолидирани счетоводни отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричния поток, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на СС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия. 1.
Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричния поток. 1.
Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи. Определения
В този стандарт се използват термини със следното значение: Парични средства - краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти. Парични наличности - налични в брой пари и безсрочни депозити. Парични еквиваленти - краткосрочни, високоликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им. Парични потоци - входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти. Паричните потоци изключват движенията между статиите, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата основна, инвестиционна и финансова дейност. Управлението на паричните потоци обхваща инвестирането на свободните парични наличности в парични еквиваленти. Основна дейност - дейността на предприятието, която не може да се определи като инвестиционна или финансова дейност. Инвестиционна дейност - придобиване и продажба (включително предоставените или получените аванси) на: а) дълготрайни (дългосрочни) активи, независимо от конкретния им вид, и б) краткосрочни финансови активи, които: - не са включени в паричните еквиваленти; - не се държат за дилърски операции или търговски цели, и - не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност. Финансова дейност - сделки на предприятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал, чрез: а) поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, като: - емитиране на ценни книжа на собствения капитал или дългови ценни книжа; - допълнителни вноски на собствениците, или - краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели; б) изплащане на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели, като: - покриване на задължения (независимо от конкретния им вид), произтичащи от получени парични средства по реда на буква “а”; - покриване на задължения по лизингови договори; в) постъпления и плащания за финансови активи (дългосрочни и/или краткосрочни), класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност. Представяне на паричните потоци в отчета за паричните потоци
Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк или косвен метод: 3.
Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, осъществени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период. При прекия метод информация за основните класове брутни парични постъпления и плащания може да бъде получена от: а) счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства; б) размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства. 3.
Косвен метод е този, при който паричните потоци в отделните дейности се отразяват по основни класове като нетни парични потоци чрез коригиране на нетната печалба или загуба за отчетния период със съвкупните ефекти от различните видове сделки, осъществени от предприятието. При косвения метод нетната печалба или загуба се коригира със: а) промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, и б) всички статии на счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, които не кореспондират с парични потоци. Отчитане на парични потоци на нетна база
Паричните потоци се отчитат на нетна база в следните случаи: 4.
Когато отразяват по-скоро дейността на клиента, отколкото дейността на предприятието, като например наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите. 4.
Когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като: а) закупуване и продажба на парични еквиваленти; б) получени краткосрочни кредити, включително овърдрафт. Безналични сделки
Инвестиционните и финансовите сделки, които не изискват използването на парични средства, се изключват от отчета за паричния поток. В отчета за паричния поток, изготвен по косвения метод, изключването на тези сделки се получава автоматично вследствие на попълването на сумите в него като положителни и отрицателни величини. Валутни парични потоци
Паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, се оценяват в левове по реда на СС 21 - Ефекти от промените във валутните курсове. Извънредни статии
Паричните потоци, отнасящи се към извънредни статии, се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от всеки конкретен случай. Лихви и дивиденти
Паричните потоци от лихви (независимо дали са капитализирани или не), дивиденти и сходни на тях се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай. Лизингови договори
Постъпленията по лизингови договори с предмет активи (услуги), произвеждани в предприятието лизингодател, се представят като парични потоци от основна дейност. Във всички останали случаи постъпленията се представят като парични потоци от инвестиционна дейност. Плащанията по лизингови договори, независимо от дейността на предприятието лизингополучател, се представят като парични потоци от финансова дейност. Данъци от печалбата
Паричните потоци, произтичащи от данъци от печалбата, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от основна дейност, освен ако могат да бъдат конкретно определени като произтичащи от инвестиционна или финансова дейност. Участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия
Паричните потоци, произтичащи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, се представят в зависимост от използвания метод за отразяване на тези участия. Например: при пропорционална консолидация паричните потоци се представят пропорционално; при метода на собствения капитал или на себестойността паричните потоци се представят в зависимост от движението на парични средства между инвеститора и получателя им. Бизнескомбинации - придобивания
Независимо от заеманата страна в бизнескомбинации - придобивания (придобиващ или придобиван), съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиване, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от инвестиционна дейност. Съвкупните парични потоци от придобивания се определят, като изплатените или получените парични средства се коригират със сумата на паричните средства в придобитото или продаденото предприятие. Допълнителни оповестявания
Предприятието оповестява: а) размера на държаните от предприятието парични средства, които не са на разположение за ползване от ръководството; б) компонентите на паричните наличности и паричните еквиваленти, както и начина им на представяне в статиите на счетоводния баланс. Връзка между счетоводния баланс и отчета за паричния поток
Посочените суми в отчета за паричния поток като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс. Отчети за паричните потоци 15.
Примерна схема на формата и съдържанието на отчетите за паричните потоци е посочена в приложения № 1 и 2 към този стандарт: приложение № 1 - за отчетените по прекия метод парични потоци, и приложение № 2 - за отчетените по косвения метод парични потоци. 15.
Малките предприятия, определени със закон могат да изготвят отчет за паричния поток по прекия метод, посочен в приложение № 1, като посочват само колоните “Нетен поток” за предходния и текущия период. 15.
Статиите в съответните раздели на отчетите за паричните потоци се подреждат по степен на същественост (значимост) за изготвящите ги предприятия. 15.
Предприятията могат да добавят нови статии или да променят наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци. 15.
Предприятията не посочват статии, за които липсва счетоводна информация. 15.
Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод: а) в статия “Парични потоци, свързани с търговски контрагенти” се посочват всички входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от търговски взаимоотношения на предприятието със: - клиенти и други дебитори, включително получените парични аванси; - доставчици и други кредитори, включително предоставените парични аванси; б) в статии “Краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели” и “Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи” се посочват паричните потоци, получени от продажби или платени за придобиването им пряко или чрез разчети за контрагенти; в) в статия “Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения” се посочват паричните потоци, изплатени на/за или възстановени от: - списъчния или извънсписъчния персонал (независимо от това, дали е трудово, извънтрудово, облигационно или друг вид договореното правоотношение); - осигурителни организации, независимо от формата и/или конкретното съдържание на осигурителните отношения (пенсионни, здравни, законовоустановени, доброволни, лични, за сметка на предприятието, надбавки, добавки и т.н.); - бюджетни предприятия по повод на трудови възнаграждения (данъци, такси, вноски и т.н., дължими от или на предприятието, които могат да бъдат за сметка на получателя или платеца на възнаграждението); - други подобни постъпления и/или плащания; г) в статии “Парични потоци от лихви, комисиони, дивиденти и други подобни” се посочват както постъпленията и/или плащанията за лихви, комисиони и дивиденти, така и надбавките, отбивите и др. подобни, които по съдържание се доближават до лихвите, комисионите и дивидентите, въпреки че са наименувани по друг начин; д) в статия “Положителни и отрицателни валутни курсови разлики” в раздела за основна дейност се посочват само тези валутни курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието; в тази статия не намират отражение начислените и впоследствие платени валутни курсови разлики, произтичащи от разчети с контрагенти; те се посочват като част от паричния поток на основанието, въз основа на което са възникнали, например: начислена и впоследствие платена курсова разлика от лихви във валута се отразява като паричен поток от лихви; резултатът от преоценки на паричните средства във валута се отразява като паричен поток от курсови разлики. В статиите със същото наименование в следващите два раздела се посочват само реализираните валутни курсови разлики, т.е. получените в парични средства или платените с парични средства; е) в статия “Платени и възстановени данъци от печалбата” се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущ или предходен; ж) в статия “Плащания при разпределения на печалби” се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущ или предходен; з) в статии “Други парични потоци от основна (инвестиционна) финансова дейност” се посочват паричните потоци, които: - по съдържание се припокриват с наименованието на статия в друг раздел на отчета; например надбавка към трудово възнаграждение, която предприятието е платило на свой служител във връзка с конкретно положен труд в дейност, която е класифицирана като финансова или инвестиционна; в този случай предприятието следва да покаже това плащане като изходящ паричен поток от финансовата или инвестиционната дейност, а не в статия “Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения” към раздел “Парични потоци от основна дейност”; - са незначителни по размер и същевременно не отговарят на съдържанието на друга статия в съответния раздел на отчета. Недопустимо е размерът на тази статия да бъде най-голям в сравнение с останалите статии в същия раздел на отчета, т.е. по степен на същественост тази статия да е най-съществената за съответния раздел; и) в статия “Парични потоци, свързани с дълготрайни активи” се отразяват паричните потоци от контрагенти за продажби/получаване или придобивания/покриване на дълготрайни активи, с изключение на дългосрочните финансови активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност; изискванията по буква “а” се отнасят и за тази статия, като се има предвид, че те не се отнасят за търговски взаимоотношения; к) в статия “Бизнескомбинации - придобивания” се посочва паричният поток, получен по реда на т. 12 от този стандарт; л) в статия “Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа” се посочват не само конкретизираните в наименованието на статията парични потоци, но и: - документите, носители на права, които по съдържание се приравняват на ценни книжа, като някои разновидности на финансови инструменти; - произтичащите от сделки със същите ценни книжа и приравнени към тях, като обратното им изкупуване и последващото им продаване; м) в статия “Допълнителни вноски и връщането им на собствениците” се посочват паричните потоци, произтичащи от временно предоставяне на предприятието на парични средства от собствениците (независимо от основанията за това, с изключение на случаите по буква “л”) и последващото им връщане; когато предоставените от собствениците парични средства на предприятието не подлежат на връщане, при получаването им предприятието трябва да издаде документ, който документ е ценна или приравнен на ценна книга, като в този случай паричните потоци се отразяват в статия “Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа”; н) в статия “Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми” се отразява частта на паричните средства, отнасяща се до главниците, които предприятието е получило от и съответно възстановило на заемодателите си, независимо от вида на заема (банков кредит, овърдрафт, кредитна линия, дългосрочен, краткосрочен, инвестиционен, оборотен и т.н.) и от статута на заемодателя (банка или друго финансово предприятие, физическо лице, холдинг, явяващ се предприятие-майка, друго предприятие от икономическата група, нефинансово юридическо лице и т.н.). 15.
Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по косвения метод: а) в статия “Финансов резултат - печалба/загуба” се попълва сумата на печалбата или загубата след разходите за данъци от печалбата от отчета за приходите и разходите; б) в статия “Елиминиране на приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат” се попълва сума, както следва: - в ред “инвестиционна дейност” - сумата, посочена на съответния ред в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност; - в ред “финансова дейност” - сумата, посочена на съответния ред в раздела за парични потоци от финансова дейност; - в ред “данъци от печалбата” - сумата, посочена като разходи за данъци от печалбата в отчета за приходите и разходите; в) в статия “Корекции за” се попълва сума, както следва: - в ред “амортизация” - сумата, посочена в отчета за приходите и разходите като разходи за амортизация през периода, без да се взема под внимание амортизацията на търговската репутация; - в ред “резерв от преводи на счетоводни отчети” - сумата, посочена в отчета за собствения капитал като резерв от преводи; - в ред “други” - сумите, които следва да се изключат вследствие на възприета в предприятието счетоводна политика, която влияе върху финансовия резултат, без това да дава отражение в отчета за паричния поток; когато са налице такива случаи, предприятието ги включва в счетоводната си политика в частта за специфики в представянето на отчета за паричния поток; г) в редовете на статии “Изменение на” се посочват увеличенията или намаленията в балансовите стойности на съответните балансови статии за периода, без никакви допълнителни корекции, с изключение на: - ред “дълготрайни активи” в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност, където се попълват балансовите стойности на всички активи, които предприятието е придобило или от които се е освободило в резултат на осъществена бизнескомбинация, при която страните се третират като придобиващ и придобиван; при такива случаи на този ред могат да се посочат и материални запаси, разходи за бъдещи периоди и т.н., с които изменения следва да се коригират измененията, посочени в другите статии на отчета за паричните потоци, например ред “стоково-материални запаси” в раздела за парични потоци от основна дейност; - ред “задължения за инвестиционна дейност” в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност, където при възникване на финансов лизинг, в който предприятието се явява лизингополучател, се посочва първоначално възникналата сума на задължението, без да се намалява с последващите плащания през периода, тъй като те се посочват като паричен поток от финансова дейност; д) в статия “Парични средства от основна дейност” се попълва сборът от всички суми, посочени в предходните статии на отчета за паричните потоци; сумата на този ред показва реализираните през периода парични средства в предприятието от основна дейност; е) в редовете към статия “Намаления на парични средства от” се попълват посочените в наименованието им плащания без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущия или предходни, като под “данъци” се разбират само тези, които намират отражение като “разходи за данъци от печалбата” в отчета за приходите и разходите; ж) в статия “Приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат от инвестиционна дейност” се попълва компенсираната сума между приходите и разходите, които предприятието е отчело в резултат на инвестиционната си дейност, без значение къде са отразени тези приходи и разходи в отчета за приходите и разходите. При наличие на различни изисквания за представяне на паричните потоци от изискванията за представяне на приходите и разходите е напълно основателно приходите и разходите от/за инвестиционна дейност да намерят отражение в различни статии и раздели на отчета за приходите и разходите; затова при попълването на отчета за паричните потоци е необходимо тези приходи и разходи да се извлекат от съответните статии в отчета за приходите и разходите и компенсираната им сума да се посочи в тази статия; з) в статия “Приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат от финансова дейност” се попълва компенсираната сума между приходите и разходите, които предприятието е отчело в резултат на финансовата си дейност, без значение къде са отразени тези приходи и разходи в отчета за приходите и разходите. При наличие на различни изисквания за представяне на паричните потоци от изискванията за представяне на приходите и разходите е напълно основателно приходите и разходите от/за финансова дейност да намерят отражение в различни статии и раздели на отчета за приходите и разходите; затова при попълването на отчета за паричния поток е необходимо тези приходи и разходи да се извлекат от съответните статии в отчета за приходите и разходите и компенсираната им сума да се посочи в тази статия; и) в раздела за изменение на паричните средства за периода на отчета за паричния поток се посочва сборът от нетните парични потоци на отделните дейности на предприятието за периода. Приложение № 1 към СС 7 Приложение № 2 към СС 7 Пример за изготвянето на отчети за паричните потоци Ръководството на търговско предприятие без чуждестранно участие и дейност в чужбина желае да изготви отчети за паричните потоци и по двата метода за дейността си през календарната 2001 г. I. Идентифициране на паричните потоци на предприятието за съответния период като произтичащи от основна, инвестиционна и финансова дейност.
Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като инвестиционна дейност могат да се идентифицират следните сделки: а) през април 2001 г. е осъществена бизнескомбинация - придобиване, в която предприятието се явява придобиващата страна, като: - първоначално осчетоводените стойности по придобиването са: ДЕБИТ 570 ед. сграда (магазин) с прилежащите съоръжения и търговско оборудване 2 ед. програмен продукт за отчитането на стоките и движението им 3 ед. материали и резервни части за поддръжката на търговското оборудване 1 ед. касови наличности 24 ед. разсрочени лихви по лизингов договор 600 ед. обща стойност на дебитните салда КРЕДИТ 300 ед. задължение към собствениците на придобитото предприятие 264 ед. задължение по финансов лизингов договор за част от търговското оборудване, като за прехвърлянето на това задължение е налице писмено нотариално заверено съгласие от лизингодателя 36 ед. търговска репутация от придобиването 600 ед. обща стойност на кредитните салда - изменение на салдата през периода 100 ед. платени на собствениците на придобитото предприятие в момента на сключването на сделката 75 ед. платени на собствениците на придобитото предприятие в последващия период 8 ед. отразен приход от търговската репутация, срещу намалението й 100 ед. платени вноски по лизингов договор 9 ед. признат за текущия период лихвен разход по лизингов договор; б) през юни 2001 г. е осъществена продажба на тежкотоварен автомобил, като: - първоначално осчетоводените стойности при продажбата му са: 210 ед. вземане от купувача срещу приход от продажбата 160 ед. балансова стойност на продадения тежкотоварен автомобил - 200 ед. е отчетната му стойност и 40 ед. е набраното му изхабяване - изменение на салдата през периода 60 ед. погасени от купувача 75 ед. разход от провизиране към 31 декември 2001 г. на неплатените от купувача 150 ед.; в) през септември 2001 г. е осъществена покупка чрез внос на тежкотоварен хладилен автомобил, като: - първоначално осчетоводените стойности по придобиването му са: ДЕБИТ 300 ед. покупна стойност 30 ед. мита и митнически разходи 330 ед. обща стойност на дебитните салда КРЕДИТ 300 ед. равностойността на валутните 150 единици, дължими към продавача 30 ед. дължими мита и митнически разходи 330 ед. обща стойност на кредитните салда - изменение на салдата през периода 150 ед. погасени от първоначалното задължение към продавача 3 ед. отрицателна курсова разлика от погасяването на валутното задължение 7 ед. равностойността на 3 валутни единици, начислени и платени на продавача като лихви за забавяне на плащанията 10 ед. разход от преоценка на задължението към продавача - към 31 декември 2001 г.; г) през 2001 г. е начислен и получен комисионен приход в размер 15 ед. от посредническа сделка, осъществена за нуждите на ползвател на инвестиционен имот на предприятието; ръководството на предприятието решава, че този комисионен приход е вследствие на взаимоотношения, възникнали по повод на инвестиционен имот, поради което определя паричния поток от тази посредническа сделка като произтичащ от инвестиционна, а не от обичайна дейност; д) през декември 2001 г. предприятието е получило в размер 8 ед. дарение от правителството под формата на измервателни уреди за определяне качеството на специфични малотрайни хранителни продукти, с които продукти предприятието осъществява търговия; като условие за предоставяне на дарението правителството е посочило, че при установяване на занижен контрол върху качеството на тези продукти (под формата на констатация на оторизиран контролен орган) предприятието е длъжно парично да възстанови частта от дарението, съответстваща на неизхабената част от активите - предмет на дарението, като за изчислението се прилага данъчно признатата амортизационна квота за този вид активи; ръководството на предприятието приема, че това дарение, тъй като се изразява в дълготрайни активи, най-правилно е да се приеме като инвестиционната дейност, особено като се има предвид, че при възникването на евентуални неблагоприятни събития дарението се трансформира в задължение за предприятието; е) през 2001 г. е отразено като разход 5 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към експерти на предприятието по повод разработена от тях обща инвестиционна политика за следващата календарна година; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с инвестиционната, а не с обичайната дейност на предприятието.
Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като финансова дейност могат да се идентифицират следните сделки: а) през март 2001 г. общото събрание на предприятието е взело решение за събиране на допълнителни вноски от акционерите в размер 100 ед. с цел финансово стабилизиране на предприятието и подпомагане на ръководството в осъществяването на амбициозна инвестиционна програма, за която програма акционерите дават своето съгласие; предприятието следва да възстанови тези допълнителни вноски в срок до 3 г. и дължи върху тях 7,5 % годишна лихва. Вследствие на взетото решение до края на март 2001 г. предприятието получава 100 ед. парични средства, за които към 31 декември 2001 г. начислява на разход 5 ед. дължими лихви към акционерите; б) през май 2001 г. след одобрение от общото събрание на акционерите ръководството на предприятието сключва договор с оторизирана за целта финансова институция за емитирането на дългосрочен облигационен заем в размер 200 ед., считано от 1 юли 2001 г., с лихвен процент, съответстващ на основния, с 5 % годишна надбавка. Вследствие на сключения договор за облигационен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки: 200 ед. получени парични средства през периода 5 ед. начислени като разход, но неплатени комисиони към емитиращата заема финансова институция 10 ед. начислен лихвен разход за периода до 31 декември 2001 г., чийто падеж е годишен, т.е. през 2002 г. 10 ед. платени за обратно изкупуване на част от облигациите; в) през септември 2001 г. предприятието получава дългосрочен валутен заем с равностойност 150 ед., съответстваща на 75 валутни единици, и с 20 % лихва. Вследствие на получения дългосрочен валутен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки: 5 ед. начислени на разход и впоследствие платени лихви 1 ед. отрицателна курсова разлика от плащането на дължимите лихви по заема 10 ед. разход от преоценка на задължението по заема - към 31 декември 2001 г.; г) към 31 март 2001 г. предприятието е отразило разход от обезценка на вземане от предходната календарна година в размер 3 ед. за дивиденти от портфейл от ценни книжа; вземането е в резултат на финансови затруднения на платеца на дивидентите и първоначалният му размер е бил 18 ед., като през предходната година е отразен разход за обезценката му за 6 ед.; портфейлът от тези ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност; д) към 31 декември 2001 г. предприятието е отразило приход от преоценка на портфейл от валутни ценни книжа в размер 14 ед.; портфейлът от тези валутни ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност; е) през 2001 г. е отразено като разход 2 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към финансови експерти на предприятието по повод отчетени добри показатели от държаните за осъществяване на финансова дейност портфейли от ценни книжа; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с финансовата, а не с обичайната дейност на предприятието.
Всички останали сделки на предприятието са осъществени за търговската му дейност. II. Отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод.
За нуждите на изготвянето по този метод на отчета за паричните потоци е необходимата информация от счетоводните регистри за отразяването на движението на паричните средства в предприятието, която се извлича в следния порядък: а) елиминират се всички счетоводни кореспонденции, които отразяват прехвърлянето и/или трансформирането на парични средства в рамките на предприятието - напр.: внасянето на касовите наличности в банкови сметки; тегленето на парични средства от банкови сметки; обмяната (по банков или касов път) на парични средства; покупко-продажбата на парични еквиваленти с пари в брой или по банков път; прехвърлянето на парични средства от една каса в друга каса или от една банкова сметка в друга банкова сметка и т.н.; това елиминиране не може да доведе до промяна в размера на паричните средства в предприятието като цяло към съответната дата на отчета за паричния поток, но се прави с цел да се отстранят паричните потоци, които от гледна точка на предприятието не са входящи или изходящи; б) извършва се окрупнено за всички счетоводни сметки, отразяващи парични средства, сумиране на постъпленията и плащанията по съответните кореспондиращи счетоводни сметки, т.е. сборна главна книга на сметките, отразяващи парични средства; в) където е необходимо, се обединяват или разделят (според дейностите, за които се отнасят) сумите на кореспондиращите счетоводни сметки от буква “б” с цел отразяването им по съответните раздели, статии и редове в отчета за паричните потоци.
За целта на настоящия пример е необходима следната допълнителна информация за движението на парични средства от основна дейност: а) постъпления от основна дейност: 21 375 ед. получени суми от клиенти, вкл. клиенти по аванси 60 ед. възстановени от бюджета данъци 35 ед. положителни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства 7 ед. получени лихви от краткосрочни ценни книжа 5 ед. получени лихви от свръхкраткосрочни държавни ценни книжа, които предприятието отчита като парични еквиваленти 4 ед. получени суми от застрахователни организации 4 ед. получени суми от осигурителни организации за плащане на персонала 2 ед. получени лихви по банкови сметки на предприятието 21 492 ед. входящи парични потоци от основна дейност; б) плащания за основна дейност: 20 987 ед. платени суми на доставчици, включително доставчици по аванси 154 ед. платени суми на персонала, вкл. и получените от осигурителни организации 90 ед. платени данъци, които подлежат на възстановяване от бюджета 87 ед. платени суми на осигурителни организации, включително удържаните от персонала лични осигурителни вноски 85 ед. платени на акционерите на предприятието дивиденти 25 ед. платени данъци върху печалбата 15 ед. отрицателни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства 15 ед. платени търговски комисиони 10 ед. платени суми за отстраняване на щети от стихийни бедствия 7 ед. платени банкови такси 2 ед. платени лични данъци, удържани от персонала 21 477 ед. изходящи парични потоци от основна дейност.
Изготвяне на отчет за паричните потоци по прекия метод. Тъй като в раздел първи от този пример подробно са описани сделките, определени като инвестиционна и финансова дейност, е необходимо във връзка с попълването на раздела за парични потоци от основна дейност да се направят следните пояснения: а) в т. 1 освен паричните потоци от/към контрагентите са отразени и тези, които произтичат вследствие на тях, напр. като косвените данъци (данък върху добавената стойност), независимо че част от тези парични потоци за косвени данъци могат да се съотнесат към останалите раздели на отчета за паричния поток - те не произтичат от вида дейност, а от факта, че предприятието като цяло е задължено да се разчита по тях; б) в т. 7 са отразени паричните потоци, произтичащи от извънредни събития (в случая застрахователни обезщетения и стихийни бедствия), както и банковите такси и лихви. III. Отчет за паричните потоци, изготвен по косвения метод.
За целите на този пример е необходима следната допълнителна информация за изготвянето на отчет за паричните потоци по косвения метод:
Изготвяне на отчет за паричните потоци по косвения метод. За разлика от изготвянето на отчет за паричните потоци по прекия метод, където след идентифицирането на сделките по видове дейности е необходимо единствено извличане на информация от регистрите за отразяване движението на паричните средства, при изготвянето на отчет за паричните потоци по косвения метод е необходимо взаимообвързано да се борави със счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал и с допълнителни справки за движението и измененията на стойностите на дълготрайните активи и/или на портфейлите от финансовите активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност, за предприятията, осъществявали значителни по обем сделки, които не са за основната им дейност. В този пример допълнителни справки не са необходими, тъй като са описани всички сделки, които не са идентифицирани като произтичащи от основна дейност. Поради специфичността при изготвянето на отчета за паричните потоци по косвения метод в примера са показани и пояснени редове, за които липсва счетоводна информация и съответно те не са попълнени. При изготвянето на отчета за паричните потоци по косвения метод задължително се спазват следните основополагащи изисквания по отношение на определянето на величините (положителни или отрицателни) на сумите, които се попълват: а) сумите, които са в резултат на компенсиране на приходи и разходи, се посочват като: - положителни величини, когато приходите надвишават разходите (печалба); - отрицателни величини, когато разходите надвишават приходите (загуба); б) на ред “амортизация” към т. 4 в раздела за паричните потоци от основна дейност се попълва само положителна величина, независимо че амортизацията е разход за предприятието; в) сумите, произтичащи от балансови статии, посочени в АКТИВА на счетоводния баланс, които отразяват изменения между началните и крайните стойности на тези статии, се посочват като: - положителни величини, когато измененията са в посока намаление; - отрицателни величини, когато измененията са в посока увеличение; г) сумите, произтичащи от балансови статии, посочени в ПАСИВА на счетоводния баланс, които отразяват изменения между началните и крайните стойности на тези статии, се посочват като: - положителни величини, когато измененията са в посока увеличение; - отрицателни величини, когато измененията са в посока намаление.
Пояснения към попълването на отчета за паричните потоци, изготвен по косвения метод: а) пояснения към паричните потоци от основна дейност: - в т. 1 се попълва финансовият резултат, който намира отражение в счетоводния баланс като финансов резултат от текущия период (в примера 80 ед.); - на ред “инвестиционна дейност” към т. 2 се попълва финансовият резултат, който е намерил отражение в отчета за приходите и разходите, вследствие на сделките, които предприятието е идентифицирало като инвестиционна дейност; в случая сумата е получена от сделките, описани в т. 1 на раздел първи от този пример, по следния начин:

(1)ед. от сделката по буква “а” (9 ед. лихвен разход и 8 ед. приход от търговска репутация)

(2)ед. от сделката по буква “б” (210 ед. приход от продажбата, 160 ед. балансова стойност на продадения актив и 75 ед. разход за провизиране)

(3)ед. от сделката по буква “в” (10 ед. разход от преоценка, 7 ед. лихвен разход и 3 ед. отрицателна разлика от промяна на валутни курсове) 15 ед. от сделката по буква “г” (15 ед. комисионен приход) - ед. от сделката по буква “д” (не е отразен приход и/или разход по тази сделка)

(5)ед. от сделката по буква “е” (5 ед. разход за трудови възнаграждения) - на ред “финансова дейност” към т. 2 се попълва финансовият резултат, намерил отражение в отчета за приходите и разходите, вследствие на сделките, които предприятието е идентифицирало като инвестиционна дейност; в случая сумата е получена от сделките, описани в т. 2 на раздел първи от този пример, по следния начин:

(5)ед. от сделката по буква “а” (5 ед. лихвен разход)

(15)ед. от сделката по буква “б” (10 ед. лихвен разход и 5 ед. комисионен разход)

(16)ед. от сделката по буква “в” (10 ед. разход от преоценка, 5 ед. лихвен разход и 1 ед. отрицателна разлика от промяна на валутни курсове)

(3)ед. от сделката по буква “г” (3 ед. разход за обезценка) 14 ед. от сделката по буква “д” (14 ед. приход от преоценка)

(2)ед. от сделката по буква “е” (2 ед. разход за трудови възнаграждения) - на ред “данъци върху печалбата” към т. 2 се попълва съответната сума, която е намерила отражение в отчета за приходите и разходите на реда за разходи за данъци от печалбата; - в т. 3 се попълва резултатът от т. 1 след елиминирането на сумите, посочени в т. 2 (в примера от 80 ед. печалба се елиминират

(36)+

(27)+

(25)или

(88)ед. загуба, т.е. от 80 ед. печалба без 88 ед. отчетена при получаването на печалбата загуба, се получава увеличаване на първоначалната печалба до 168 ед.); аритметично погледнато, ако от 80 се извади -88 (отрицателна величина), също се получава 168; - на ред “амортизации” към т. 4 се попълва сумата, посочена в отчета за приходите и разходите като разход за амортизация (в примера 940 ед.); - на ред “резерв от преводи” към т. 4 се попълва сумата, посочена в отчета за собствения капитал като резерв от преводи (в примера такъв резерв няма, поради което не е дадена информация за отчета за собствения капитал); - ред “други” към т. 4 се попълва само в случаите, описани в стандарта; - на ред “материалните запаси” към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на материалните запаси, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера разликата е 81 ед. в посока намаление, но 3 ед. се посочват като увеличение в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност в резултат на бизнескомбинацията - придобиване, или от основна дейност е налице намаление в размер 84 ед.); - на ред “търговските краткосрочни финансови активи” към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на краткосрочните финансови активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера такава разлика не е налице); - на ред “вземанията от основна дейност” към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера липсват дългосрочни вземания, а разликата от краткосрочните вземания е 1355 ед. в посока намаление, но в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност е посочено увеличение 75 ед. - от продажбата на тежкотоварния автомобил, след обезценката на вземането, и в раздела за парични потоци от финансова дейност е посочено намаление 3 ед. - от допълнителната обезценка на вземането от предходна година за дивиденти, или от основна дейност е налице намаление в размер на 1 427 ед.); - на ред “задълженията за основна дейност” към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера разликата е 1658 ед. в посока намаление, но в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност е посочено увеличение 554 ед.: 125 ед. към собствениците на придобитото предприятие, 264 ед. първоначалният размер на задължението към лизингодателя, 160 ед. към продавача на автомобила след преоценката на задължението и 5 ед. към собствените служители за разработената от тях обща инвестиционна политика, и в раздела за парични потоци от финансова дейност е посочено увеличение 382 ед.: 200 ед. главница по облигационния заем, 15 ед. лихви по облигационния заем, 160 ед. по дългосрочния валутен заем, след провизиране, 5 ед. лихви по допълнителните вноски на акционерите и 2 ед. към собствените финансови експерти, т.е. от основна дейност е налице намаление в размер на 2494 ед.); - на ред “други активи и пасиви от основна дейност” към т. 5 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на основна дейност (в примера не е показана сума на този ред, тъй като: размерът на намалението на финансовия резултат от предходни години, което намаление в размер 85 ед., кореспондиращо с платени на акционерите дивиденти, е посочено на друг ред, а остатъкът от намалението 10 ед. се компенсира с 10 ед. увеличение на общите резерви, или в крайна сметка всички тези непоказани на други редове изменения взаимно се компенсират); такъв случай може да е налице и при намаление на преоценъчния резерв, което намаление се компенсира с увеличението на неразпределената печалба, и т.н.; - в т. 6 се попълва сборът от сумите, посочени в т. 3, 4 и 5 (в примера 168+940+84+1427+

(2494)прави 125 ед.); - на ред “плащания за данъци върху печалбата” към т. 7 се попълва сумата, която е намерила отражение в отчета за приходите и разходите на реда за разходи за данъци от печалбата, коригирана с изменението в балансовите стойности на задълженията за данъци върху печалбата, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера разходът за данъци в отчета за приходите и разходите е 25 ед. и не е налице изменение в задълженията за данъци от печалбата, посочени в счетоводния баланс, или плащанията за данъци през периода са в размер 25 ед.); - на ред “плащания при разпределение на печалби” към т. 7 се попълва сумата, която е посочена в отчета за собствения капитал като разпределение на печалби през годината за дивиденти (в примера информацията за платените на акционерите дивиденти е показана в предходния раздел и е 85 ед.); - на ред “нетен паричен поток от основна дейност” се посочва сборът от сумата по т. 6 и сумите по т. 7 (в примера 125-25-85 прави 15 ед.); б) пояснения към паричните потоци от инвестиционна дейност: - в т. 1 се попълва сумата, посочена на ред “инвестиционна дейност” към т. 2 на раздела за парични потоци от основна дейност, където е показан начинът на изчисляването на тази сума в този пример; - на ред “дълготрайните активи” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дълготрайните активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, коригирана (увеличена) с начислените на разход през периода амортизации по отчета за приходите и разходите, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (може да възникне единствено от дългосрочните финансови активи) и получената сума се увеличава с недълготрайните активи, придобити в резултат на бизнескомбинация - придобиване (в примера разликата е 183 ед. в посока намаление, която се коригира с 940 ед. амортизации в посока увеличение и получените 757 ед. увеличение отново се увеличават с 3 ед. придобити материални запаси и 15 ед. придобити разходи за бъдещи периоди, или общото увеличение е 775 ед.); - на ред “инвестиционните краткосрочни финансови активи” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на краткосрочните финансови активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, които не са определени като държани за търговски или финансови цели и съответно не са посочени в другите раздели на отчета за паричния поток (в примера такива няма); - на ред “вземанията за инвестиционна дейност” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено увеличение 75 ед. - от продажбата на тежкотоварния автомобил, след провизиране на вземането); - на ред “задълженията за инвестиционна дейност” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено увеличение 554 ед.: 125 ед. към собствениците на придобитото предприятие, 264 ед. първоначалният размер на задължението към лизингодателя, 160 ед. към продавача на автомобила след преоценката на задължението и 5 ед. към собствените служители за разработената от тях обща инвестиционна политика); особено внимание трябва да се обърне на изискването - при възникване на задължение по финансов лизинг в този раздел се посочва само първоначалният размер на задължението, а не размерът му към датата на счетоводния баланс; размерът на задължението към датата на счетоводния баланс се получава само ако се вземе предвид и сумата на плащанията по финансов лизинг, която се посочва като паричен поток от финансова дейност; - на ред “други активи и пасиви от инвестиционна дейност” към т. 2 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на инвестиционна дейност (в примера такива статии са 8 ед. увеличение на финансиранията и 35 ед. увеличение на преоценъчните резерви, или общо 43 ед.); - на ред “нетен паричен поток от инвестиционна дейност” се посочва сборът от сумите по предходните точки в раздела (в примера

(36)+

(775)+

(75)+554+43 прави 289 ед.); в) пояснения към паричните потоци от финансова дейност: - в т. 1 се попълва сумата, посочена на ред “финансова дейност” към т. 2 на раздела за парични потоци от основна дейност, където е показан начинът на изчисляване на тази сума в този пример; - на ред “финансовите (дългосрочни и краткосрочни) активи” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на финансовите активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, които са определени като държани за финансови цели, и съответно не са посочени в другите раздели на отчета за паричните потоци (в примера е посочено увеличение 24 ед.: 14 ед. от преоценката на портфейла от валутни краткосрочни ценни книжа, държан за финансови цели, и 10 ед. от изкупените собствени облигации); - на ред “вземанията от финансова дейност” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено намаление 3 ед. - от допровизирането на вземането от предходна година за дивиденти); - на ред “задълженията за финансова дейност” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричните потоци (в примера е посочено увеличение 382 ед.: 200 ед. главница по облигационния заем, 15 ед. лихви по облигационния заем, 160 ед. по дългосрочния валутен заем след провизиране, 5 ед. лихви по допълнителните вноски на акционерите и 2 ед. към собствените финансови експерти); - на ред “паричните капиталовложения (от собствениците)” към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на основния капитал, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера е посочено увеличение 100 ед. от допълнителните вноски на акционерите); - на ред “други активи и пасиви от финансова дейност” към т. 2 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на финансова дейност (в примера такива няма); такъв случай може да е налице, когато преоценката на дългосрочните финансови активи, държани за осъществяването на финансова дейност, се отразява в увеличение на преоценъчните резерви - тогава във финансовия резултат от финансова дейност няма да има приход от преоценка, но ще се посочи увеличението на преоценъчните резерви в този ред от раздела; - в т. 3 се попълва сумата на платените от предприятието вноски по финансов лизинг (без доуточнени впоследствие суми, като неустойки, надбавки, отбиви и т.н.), независимо от периода, през който са сключени съответните лизингови договори (в примера е посочено намаление 100 ед., колкото са платените през периода лизингови вноски); - на ред “нетен паричен поток от финансова дейност” се посочва сборът от сумите по предходните точки в раздела (в примера

(27)+

(24)+ 3 + 382 +100 +

(100), т.е. 334 ед.); г) пояснения към последните три раздела на отчета за паричните потоци, изготвен по косвения метод: - в раздел “Изменение на паричните средства през периода” се попълва сборът от сумите, посочени като нетни парични потоци в предходните три раздела (основна дейност, инвестиционна дейност и финансова дейност), като така получената сума трябва да съответства на разликата между балансовите стойности на паричните средства, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера 15+

(289)+334, т.е. 60 ед.); - в раздел “Парични средства в началото на периода” се попълва балансовата стойност на паричните средства, посочена в предходния период в счетоводния баланс (в примера тази сума е 30 ед.); - в раздел “Парични средства в края на периода” се попълва балансовата стойност на паричните средства, посочена в текущия период в счетоводния баланс (в примера тази сума е 90 ед.). СС 8 - НЕТНИ ПЕЧАЛБИ ИЛИ ЗАГУБИ ЗА ПЕРИОДА, ФУНДАМЕНТАЛНИ ГРЕШКИ И ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА Цел СС 8 определя изискванията за представяне и счетоводно третиране на определени статии от отчета за приходите и разходите, така че всички предприятия да подготвят и представят отчетите си за приходите и разходите на съпоставима база. Този стандарт изисква класифицирането и отчитането на определени пера като пера от обичайна дейност и като извънредни. Той определя и счетоводното третиране на промените в счетоводните стойности, промените в счетоводната политика и коригирането на фундаменталните грешки. Обхват

Този стандарт се прилага при представянето на печалбите или загубите, свързани с обичайната дейност и извънредните статии в отчета за приходите и разходите, отразяването в отчета на промените в приблизителните счетоводни оценки, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика. Определения
В този стандарт се използват определения със следното значение: Извънредни статии - приходи или разходи, получени в резултат на събития или операции, които са ясно разграничени от обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието, поради което не се очаква те да се повтарят често или постоянно. Обичайна дейност - дейностите, които предприятието предприема, и тези, които са свързани или произтичат от предприетите дейности, и такива, които допринасят за развитие на предприятието. Тя може да бъде основна, финансова и инвестиционна. Фундаментални грешки - грешки, които са от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване. Счетоводна политика - съвкупност от конкретни принципи, бази, установени правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети съгласно изискванията на СС 1 - Представяне на финансовите отчети. Печалба или загуба за отчетния период 3.
Признатите за отчетния период приходи и разходи се включват в отчета за приходите и разходите при определяне на печалбата или загубата за отчетния период, освен ако друг стандарт изисква или позволява друго. 3.
Печалбата или загубата за отчетния период включва: а) печалбата или загубата от обичайната дейност, и б) извънредните статии. Извънредни статии 4.
В отчета за приходите и разходите се отчита общата сума на всички извънредни статии. Естеството и размерът на всяка извънредна статия се оповестява допълнително. 4.
Извънредните статии текущо се отчитат като извънредни приходи и извънредни разходи. 4.
Като извънредни статии се представят: а) балансовата стойност на принудително отчуждените активи; б) балансовата стойност на отписаните активи и пасиви вследствие на природни и други бедствия; в) сумата на получените застрахователни обезщетения. Печалба или загуба от обичайната дейност
Когато естеството на приходните или разходните статии при определянето на печалбата или загубата от обичайната дейност е важно за обясняване на резултатите от дейността, естеството и размерът на такива статии трябва да се отрази поотделно. Промени в приблизителните счетоводни стойности 6.
Използването на разумни приблизителни стойности при изготвянето на финансовите отчети е основно изискване, което осигурява тяхната достоверност. 6.
Приблизителните стойности подлежат на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базират, или в резултат на допълнително натрупан опит или последващо развитие. 6.
Ефектът от промяната на приблизителните счетоводни стойности се включва при определянето на печалбата или загубата, както следва: а) за периода на промяната - ако промяната засяга само този период; б) за периода на промяната и бъдещите периоди - ако промяната засяга и тях. 6.
Ефектът от промяната на приблизителната счетоводна стойност се включва в същата статия на отчета за приходите и разходите, която е била използвана за приблизителната стойност преди това. 6.
Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава, когато тези бъдещи периоди настъпят. 6.
Предприятието оповестява естеството и размера на промяната на приблизителната счетоводна стойност, която оказва значителен ефект през текущия период или се очаква да окаже значителен ефект през бъдещи периоди. Фундаментални грешки Препоръчителен подход 7.1.
Фундаментална грешка, която е свързана с предходни периоди, се отчита през текущия период чрез увеличаване или намаляване на салдото на неразпределената печалба от минали години. сравнителната информация от предходния отчетен период следва да се преизчисли. 7.1.
Когато намалението на неразпределената печалба е по-голямо от салдото на неразпределената печалба преди намалението, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години. 7.1.
Предприятието трябва да оповести: а) естеството на фундаменталната грешка; б) размера на корекцията (преизчислението) по позиции за текущия период и за предходния период; в) размера на корекцията (преизчислението) по позиции, свързани с периоди, предходни на предходния период; г) факта, че сравнителната информация е била преизчислена. Допустим алтернативен подход 7.2.
Фундаментална грешка, която е свързана с предходни периоди, се включва в другите приходи или разходи при определянето на печалбата или загубата за текущия период. 7.2.
Изготвят се проформа отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, в които позициите от предходния и текущия период се посочват във вид, сякаш фундаменталната грешка е била коригирана през периода, през който е направена. Тези отчети се прилагат към годишния финансов отчет като елемент от приложението. 7.2.
Предприятието трябва да оповести: а) изготвянето на проформа финансов отчет; б) стойностния размер на фундаменталната грешка, който е повлиял върху печалбата или загубата от текущ период; в) размера на корекцията за всеки период, за който е представена информация във финансовия отчет. Промени в счетоводната политика 8.
Промени в счетоводната политика се извършват само когато това се изисква по закон, от счетоводни стандарти, или ако промяната ще доведе до по-подходящо представяне на събитията или сделките във финансовите отчети на предприятието. 8.
Не е промяна на счетоводната политика: а) приемането на счетоводна политика за събития и сделки, които се различават по същество от случилите се преди това събития или сделки, и б) приемането на нова счетоводна политика за събития и сделки, които не са се случвали преди това или са били незначителни. Препоръчителен подход 8.3.
Промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила. Всяка корекция вследствие на промяната трябва да бъде отразена като корекция на салдото на неразпределената печалба от минали години. Сравнителната информация трябва да бъде преизчислена. Разликата от преизчисляване на разходите за данъци в отчета за приходите и разходите за предходния период се посочва като корекция на неразпределената печалба (непокритата загуба). 8.3.
Промяната в счетоводната политика се прилага без обратна сила, когато корекцията на салдото на неразпределената печалба от минали години не може да бъде надеждно определена. Допустим алтернативен подход 8.4.
Промяната в счетоводната политика трябва да се прилага с обратна сила, освен ако сумата, която се отнася за предходни години, не е определима в разумни граници. Всяка корекция вследствие на промяна на счетоводната политика трябва да с

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.