Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда
Съдържание (15)
- § 1 В чл. 66, ал. 5 думите „при първа възможност или най-късно до един мес
- § 2
- § 3
- § 4 В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения
- § 5 В чл. 127, ал. 1 се правят следните допълнения
- § 6 Създава се чл. 164в
- § 7 В чл. 167б се правят следните изменения и допълнения
- § 8 В чл. 173а, ал. 1 думите „8 месеца“ се заменят с „4 месеца“
- § 9 В чл. 228а се правят следните изменения и допълнения
- § 10
- § 11
- § 12
- § 13
- § 14
- § 15 Законът влиза в сила от 1 август 2022 г
Държавен вестник Народно събрание брой: 62, от дата 5.8.2022 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.7 Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда УКАЗ № 217 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 47-ото Народно събрание на 28 юли 2022 г.
Издаден в София на 1 август 2022 г.
Президент на Републиката: Румен Радев Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Надежда Йорданова ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г. и бр. 25, 51 и 58 от 2022 г.)
§ 1В чл. 66, ал. 5 думите „при първа възможност или най-късно до един месец след“ се заменят с „най-късно до“
§ 2
В чл. 70, ал. 1 след думите „6 месеца“ се поставя запетая и се добавя „а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец“
§ 3
В чл. 111 думите „уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение“ се заменят с „уговорена забрана в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси“
§ 4В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения
§ 5В чл. 127, ал. 1 се правят следните допълнения
§ 6Създава се чл. 164в
„Отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) Чл. 164в. (1) Бащата (осиновителят) има право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10, чл. 164, ал. 3, чл. 164б, ал. 2 и 5 или чл. 167, ал. 1.
§ 7В чл. 167б се правят следните изменения и допълнения
§ 8В чл. 173а, ал. 1 думите „8 месеца“ се заменят с „4 месеца“
§ 9В чл. 228а се правят следните изменения и допълнения
Допълнителна разпоредба
§ 10
С този закон се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (ОВ, L 186/105 от 11 юли 2019 г.) и на Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета (ОВ, L 188/79 от 12 юли 2019 г.) Заключителни разпоредби
§ 11
В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г. и бр. 16, 18, 25, 51 и 58 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения 1. В чл. 9, ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.“ 2. В чл. 11, ал. 1, т. 1 се създава буква „ж“: „ж) отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).“ 3. В чл. 13а, т. 1 се създава буква „ж“: „ж) отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя).“ 4. В чл. 13в, ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.“
Срок за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) Чл. 53е. Осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документите и данните за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.
Обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) Чл. 53ж. (1) На осигурения за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се изплаща парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
§ 12
В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г., бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.;
Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г. и бр. 18 и 32 от 2022 г.) в чл. 40, ал. 1, т. 5, изречение първо думите „малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда“ се заменят с „дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда, отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от Кодекса на труда“.
§ 13
В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 2022 г.; изм., бр. 51 от 2022 г.) в чл. 12 след думите „чл. 53“ се добавя „и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл. 53ж“
§ 14
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 103 от 2017 г., бр. 7, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр. 16 и 23 от 2021 г.; попр., бр. 25 от 2021 г.; изм., бр. 15 от 2022 г.) в чл. 203 ал. 3 се изменя така „(3) Военнослужещите мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете в размерите и при условията на чл. 164 от Кодекса на труда, за гледане на болно дете по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 164в от Кодекса на труда, при смърт или тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето, както и на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от Кодекса на труда.“
§ 15Законът влиза в сила от 1 август 2022 г
Законът е приет от 47-ото Народно събрание на 28 юли 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание: Мирослав Иванов 4789