Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius
Български
ČeštinaDeutschFrançaisEspañolPolskiItalianoNederlandsÖsterreichBelgiquePortuguêsSvenskaDanskSuomiSlovenčinaIrelandMagyarEestiLietuviųLatviešuSlovenščinaHrvatskiΚύπροςMaltiRomânăΕλληνικάLuxembourg
Български

Постановление № 60 от 17 март 2009 г. за приемане на Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита

Държавен вестник Министерски съвет брой: 23, от дата 27.3.2009 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.44 Постановление № 60 от 17 март 2009 г. за приемане на Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 60 ОТ 17 МАРТ 2009 Г. за приемане на Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”. Министър-председател: Сергей Станишев За главен секретар на Министерския съвет: Веселин Даков НАРЕДБА за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Наредбата регламентира реда за изграждане на колективните средства за защита, както и поддържането и използването им. Чл. 2.

(1)Колективните средства за защита са инженерни съоръжения - скривалища и противорадиационни укрития, които са предназначени за осигуряване защита на населението при въздушно нападение от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти, включително вследствие на терористични действия.
(2)Колективните средства за защита могат да се проектират и въвеждат в експлоатация освен с основното им приложение и с мирновременно приложение.
(3)Колективните средства за защита са “подсградни” или “отделно стоящи”.
(4)Колективни средства за защита са и подземните инженерни съоръжения, проектирани, изпълнени и въведени в експлоатация с двойно предназначение - основно - мирновременно, и допълнително - като колективни средства за защита (метрополитен, гаражи, тунели, подлези и др.).
(5)Колективни средства за защита са и противорадиационните укрития, изграждани в сутеренните части на жилищни, промишлени и обществени сгради. Чл.
  1. Изграждането, поддържането и използването на колективните средства за защита се извършва при условията и по реда на наредбата и при спазване изискванията на действащите нормативни актове в Република България. Чл.
  2. Министърът на извънредните ситуации чрез Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации осъществява съгласуване, методическо ръководство и контрол по изграждането, поддържането и привеждането в състояние на готовност за използване по предназначение на колективните средства за защита. Чл.
  3. Министърът на извънредните ситуации съобразно своите компетенции издава инструкции и указания, свързани с използването, поддържането и привеждането в готовност за използване по предназначение на колективните средства за защита. Чл. 6.
(1)Министерството на извънредните ситуации организира изготвянето на експертизи за техническото състояние и експлоатацията на колективните средства за защита.
(2)Състоянието на помещенията, машинното оборудване, общата херметизация, поддържаният температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата се проверяват от контролните органи на Министерството на извънредните ситуации най-малко два пъти в годината.
(3)Техническите задания за проектиране на колективните средства за защита се съгласуват с Министерството на извънредните ситуации. Чл. 7.
(1)За всяко скривалище се изготвят паспорт при условията и по реда на Закона за устройство на територията и паспорт съгласно приложение № 1.
(2)Паспортът по приложение № 1 се изготвя в два екземпляра, като единият се съхранява в Министерството на извънредните ситуации.
(3)За всяко противорадиационно укритие се изготвя отчетен картон съгласно приложение № 2.
(4)Отчетният картон по приложение № 2 се изготвя в два екземпляра, като единият се съхранява в териториалната дирекция “Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации по местонахождение.
(5)Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации поддържа регистър с актуална информация за колективните средства за защита. Глава втора РЕД ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА Чл. 8.
(1)Условията и редът за изграждане на колективните средства за защита, включително необходимостта от тяхното задължително изграждане, се определят съобразно категорията на урбанизираната територия, определена с наредбата по чл. 10, ал. 2 от Закона за защита при бедствия.
(2)Одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешенията за строеж на обекти по чл. 2 се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Чл.
  1. Изграждането на колективните средства за защита извън случаите по чл. 8, ал. 1 може да се извършва по преценка на съответния възложител. Чл.
  2. Капацитетът (броят на укриващите се лица), категорията и степента на защита на колективните средства за защита се определят в техническото задание за проектирането им. Чл.
  3. Капацитетът и видът на колективните средства за защита се определят в зависимост от категорията на урбанизираната територия и на обектите, регламентирани с наредбата по чл. 10, ал. 2 от Закона за защита при бедствия. Чл.
  4. Проектирането на новоизграждащите се колективни средства за защита, както и реконструкцията и основният ремонт на съществуващите колективни средства за защита се извършва по реда на Закона за устройство на територията. Чл. 13.
(1)Техническото задание за проектиране на колективните средства за защита е съставна част от заданието за проектиране на нови и реконструкция на съществуващи предприятия, сгради и съоръжения.
(2)В техническото задание за проектиране на колективните средства за защита, което ще се използва с двойно предназначение, като допълнение към общите изисквания се посочват категорията на защитното съоръжение, количеството на укриващите се, режимите на работа и предназначението на помещенията в мирно и военно време. Чл. 14. Всички проектни материали за колективните средства за защита са съставна част от цялостния проект на обекта/подобекта и се оформят като самостоятелен проект със съответните му части. Чл. 15.
(1)Приемането и въвеждането в експлоатация на колективните средства за защита се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията с участие и при положително становище на представители на Министерството на извънредните ситуации в държавната приемателна комисия.
(2)Приемането и въвеждането в експлоатация на колективните средства за защита се извършва в срок не по-късно от приемането и въвеждането в експлоатация на основния обект. Чл. 16. През конструктивните елементи на изградените колективни средства за защита не се допуска допълнително прокарване на инженерни комуникации за сгъстен въздух, газо- и паропроводни инсталации, водопроводни, канализационни и други видове инсталации. Глава трета ПОДДЪРЖАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА Чл. 17.
(1)Колективните средства за защита се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците им.
(2)Отговорността за техническото състояние, готовността за ползване по предназначение и разходите по поддържането на колективните средства за защита от момента на въвеждането им в експлоатация е за сметка на органите и лицата по ал. 1.
(3)Органите и лицата по ал. 1 определят звено за поддържането на колективните средства за защита в мирно и във военно време, състоящо се от технически лица, които отговарят за експлоатацията, поддържането и отчетността.
(4)Органите и лицата по ал. 1 организират практически занятия на звената за обслужване на колективните средства за защита веднъж на 6 месеца.
(5)Поддържането на колективните средства за защита се осъществява съгласно приложение № 3 “Ред за експлоатация и поддържане на колективните средства за защита”. Чл.
  1. За всяко скривалище се изготвят и се съхраняват в него:
  2. план-схема на скривалището, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете и аварийните изходи;
  3. функционална схема за работата на машинното оборудване при различните режими;
  4. досие, съдържащо: а) заводските паспорти и инструкции на монтираните машини и агрегати; б) дневник за контролните проверки на скривалището; в) дневник за отчитане работата на дизелагрегата; г) дневник за отчитане работата по извършеното обслужване на техническото оборудване на скривалището; д) дневник за водене на температурно-влажностния режим; е) противопожарна инструкция; ж) документи, свързани с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Чл.
  5. За всяко противорадиационно укритие се изготвя и се съхранява от собственика:
  6. план-схема на противорадиационното укритие, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства, местата, където е възможно пробиване на стените при затрупване на входовете или аварийния изход (ако има такъв);
  7. функционална схема за работата на машинното оборудване при различните режими (ако има такова);
  8. дневник за контролните проверки на противорадиационното укритие и дневник за отчитане работата по извършеното обслужване на техническото му оборудване. Чл.
  9. Контролът по поддържането на колективните средства за защита в готовност за използване по предназначение се осъществява от Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации. Състоянието на помещенията, машинното оборудване, общата херметизация, поддържаният температурно-влажностен режим и водената документация на скривалищата се проверяват най-малко два пъти в годината. Чл. 21.
(1)Поддържането на колективните средства за защита в готовност за ползване по предназначение се извършва от органите и лицата по чл. 17, ал. 1.
(2)В изпълнение на задълженията си по ал. 1, както и за техническото обслужване на колективните средства за защита органите и лицата по чл. 17, ал. 1 могат да използват услугите на юридически и физически лица, притежаващи необходимите технически възможности и квалификация. Чл. 22.
(1)Поддържането на технико-защитните показатели на филтър-вентилационната уредба на колективните средства за защита се осигурява чрез периодични проверки.
(2)Качественото състояние на филтър-поглътителите се определя чрез технически преглед и контролна проверка. Техническият преглед и контролната проверка се извършват веднъж на 3 години, а при наводняване на колективните средства за защита или на въздуховземащите устройства филтър-поглътителите се проверяват незабавно.
(3)Техническият преглед и контролната проверка се извършват от назначени от органите и лицата по чл. 17, ал. 1 механици по защитни съоръжения или от юридически и физически лица, притежаващи необходимите технически възможности и квалификация.
(4)След извършване на техническия преглед и контролната проверка всички разглобяеми възли на колоната на филтър-поглътителите се пломбират отново.
(5)Данните от техническия преглед и контролната проверка се отразяват в паспорта на колективните средства за защита и в дневника за отчитане на работата на филтър-вентилационната уредба.
(6)С техническия преглед на филтър-поглътителите се установява наличието на корозия, механични повреди или други дефекти, водещи до понижаване на експлоатационните и защитните им функции.
(7)При техническия преглед се осъществява и текущ ремонт на филтър-поглътителите и се вземат мерки за подобряване условията на съхранението им.
(8)Качественото състояние на филтър-поглътителите се определя по методика съгласно приложение № 4. Чл. 23.
(1)За постигане на съответната степен на защита колективните средства за защита се изпитват на херметичност. Изпитването на херметичност се провежда:
  1. при завършване на строителството;
  2. при приемане на съоръжението от държавна приемателна комисия;
  3. в процеса на експлоатация.
(2)За постигане на необходимите параметри за херметизация на съоръженията в процеса на строителството и на монтажните работи се контролират изпълнението на железобетонните работи, елементите, преминаващи през херметизацията, и монолитните участъци на ограждащата конструкция, местата на ъглите на срещащите се под замазката конструктивни елементи.
(3)При завършване строителството на съоръжението в строително отношение изпитването на херметичност се провежда в пълен обем. За получаване на достатъчно точни резултати от изпитването е необходимо да се има предвид условието разликата между температурите на външния и на вътрешния въздух да не бъде по-голяма от 10 градуса по Целзий.
(4)Изпитването се провежда от строителя и от възложителя.
(5)Появилите се в процеса на изпитване неплътности се отстраняват. След окончателното завършване на всички монтажни работи колективното средство за защита се изпитва отново на херметизация.
(6)Резултатите от изпитванията на колективното средство за защита и на отделните помещения на херметичност са неразделна част от цялостната документация на съоръжението.
(7)Изпитването и поддържането на херметичността на колективните средства за защита се извършва по методика съгласно приложение №
  1. Чл.
  2. Поддържането на агрегатите и системите на колективните средства за защита се извършва съгласно съответната инструкция на завода производител. Глава четвърта ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА Чл. 25.
(1)Укриването във всяко колективно средство за защита се извършва по предварително разработен разчет.
(2)За колективните средства за защита - общинска или държавна собственост, разчетът се разработва съвместно от собственика на колективното средство за защита и от териториалното звено на Министерството на извънредните ситуации.
(3)За колективните средства за защита - частна собственост, разчетът се разработва от собственика (ръководител на търговско дружество, едноличен търговец, председател на етажна собственост и др.) съгласувано с териториалното звено на Министерството на извънредните ситуации и с кмета на съответната община. Чл. 26.
(1)Привеждането на колективните средства за защита в готовност за укриване е процес, включващ основни и допълнителни дейности.
(2)Основните дейности са:
  1. отваряне на всички входове на колективното средство за защита за приемане на укриващите се;
  2. затваряне на всички защитно-херметични устройства за технологичните отвори с мирновременно предназначение;
  3. проверка на състоянието на аварийните изходи;
  4. проверка на състоянието на помещенията за укриване;
  5. проверка на запасите от вода за пиене и за санитарно-технически нужди и дозапасяване при необходимост;
  6. разчистване на подходите към колективното средство за защита и поставяне на указателни табели;
  7. включване на телефонни постове или на други средства за свръзка.
(3)Допълнителните дейности са:
  1. отстраняване от помещенията за укриване на вещите, които биха препятствали настаняването на предвидените по разчет укриващи се;
  2. поставяне на пейки, легла и столове в помещенията, като се осигурява широчина на проходите в колективното средство за защита, не по-малка от 120 см, но не повече от 200 см;
  3. проверка на изправността на системите и агрегатите (филтър-вентилационната уредба, електрооборудване, водоснабдяване и канализация, херметични клапани, врати и капаци);
  4. осигуряване при необходимост на хранителни продукти и медикаменти;
  5. докомплектуване на противопожарните табла с подръчни противопожарни уреди и съоръжения. Чл. 27.
(1)Въвеждането на укриващите се в колективното средство за защита се извършва по указания на ръководителя или служителите на звеното за обслужване на защитното съоръжение.
(2)Служителите на звеното за обслужване на защитното съоръжение носят отличително облекло със съответните знаци.
(3)При въвеждането в колективното средство за защита се дава предимство на болните, инвалидите, възрастните хора, бременните жени и децата, за които се предвиждат и специално определени места в непосредствена близост до помещението на системата за филтър-вентилация.
(4)Забранява се въвеждането в колективното средство за защита на животни.
(5)След запълването на колективното средство за защита вратите се затварят и излизането се забранява до подаването на съответната команда от ръководителя на звеното за обслужване на съоръжението. Чл.
  1. В колективното средство за защита след укриването се спазва следният ред:
  2. заемат се само местата, указани от служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
  3. забранено е пушенето и паленето на огън;
  4. забранена е употребата на алкохол и наркотични вещества;
  5. забранено е внасянето на отровни, миризливи и запалителни вещества;
  6. забранено е внасянето на оръжие и боеприпаси;
  7. не се допуска вдигане на шум и необосновано движение на укриващите се в помещенията;
  8. при възникване на повод за тревога укриващите се задължително спазват указанията на служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
  9. напускането на колективното средство за защита се извършва по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението;
  10. при положение че основният вход (изход) е затрупан, напускането на колективното средство за защита се извършва през аварийния изход по ред, определен от служителите на звеното за обслужване на съоръжението. Чл. 29.
(1)Използването на новоизграждащите се колективни средства за защита в мирно време се определят с проекта.
(2)Проектът за използването на колективните средства за защита в мирно време следва да осигурява както постоянната готовност на помещенията и оборудването за привеждането им в режим за укриване, така и необходимите условия за безопасното пребиваване на посетителите в мирновременното им предназначение.
(3)При предоставяне на колективни средства за защита под наем в мирно време в съответните договори задължително се включват клаузи за незабавното им предоставяне за укриване в случай на нужда, без да се вменяват тежести на собственика или на органите на Единната спасителна система. Чл.
  1. Без промяна на основното им предназначение, ако не е предвидено в първоначалния утвърден проект, колективните средства за защита може да се използват след съгласуване с Министерството на извънредните ситуации в мирно време за:
  2. гардеробни, съблекални, умивални;
  3. практически занятия по гражданска защита;
  4. складови помещения за негорими материали. Чл. 31.
(1)Забранява се:
  1. пробиването на отвори в стените, демонтиране на оборудването или прeустройство на помещенията на колективните средства за защита;
  2. демонтиране, подмяна или пробиване на вратите или металните капаци на прозорците на противорадиационните укрития;
  3. използване на общите помещения в противорадиационните укрития не по предназначение;
  4. демонтиране на техническото оборудване на колективните средства за защита - вентилационни, електро- или водопроводни и канализационни инсталации.
(2)Забранява се в мирно време използването на елементите на инженерно-техническото и специалното оборудване на колективните средства за защита - предфилтър-поглътители, филтър-поглътители, средствата за регенерация на въздуха (регенеративни патрони и регенеративни двуредови установки, резервоари за фекалии).
(3)Подходите, входовете и помещенията за техническо оборудване, коридорите и аварийният изход на колективните средства за защита трябва да са свободни с оглед на бързото привеждане на защитното съоръжение в готовност за укриване на хора. Чл.
  1. При проектиране и изграждане на нови сгради и съоръжения сервитутът около надземните елементи на съществуващите колективни средства за защита е:
  2. равен на височината на новоизграждащи се сгради и съоръжения - при височина на наземния елемент на колективните средства за защита, по-малка от 1,2 метра;
  3. равен на половината от височината на сградата плюс 3 метра - при височина на наземния елемент на колективните средства за защита, по-голяма или равна на 1,2 метра. Чл.
  4. Основните, текущите, плановите ремонти и експлоатацията на колективните средства за защита, в т. ч. на инженерно-техническото и специалното оборудване, средствата за връзки и оповестяване се осъществяват от и за сметка на собственика на колективното средство за защита. Чл. 34.
(1)Отписването на колективно средство за защита от регистъра по чл. 7, ал. 5 се извършва по искане на собственика само в случаите на необратимо компрометиране на конструкцията на съоръжението, когато експертизата по чл. 6, ал. 1 е доказала, че то е опасно за използване.
(2)Премахването на колективно средство за защита по ал. 1 се извършва по реда на Закона за устройство на територията. Чл. 35.
(1)Колективните средства за защита, които не могат да се използват по предназначение, но са с некомпрометирана конструкция, се обезопасяват от собственика, като се запазва възможността за възстановяване на функционалната им пригодност.
(2)При промяна на собствеността на колективно средство за защита на новия собственик се предават с предавателно-приемателен протокол всички документи, включително паспортът на защитното съоръжение. Новият собственик уведомява писмено Министерството на извънредните ситуации за промяната на собствеността. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §
  1. Наредбата се приема на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за защита при бедствия. §
  2. Указания по прилагането на наредбата издава министърът на извънредните ситуации. ( Забележка на редакцията : виж този материал в PDF-а на броя) Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 Рег. №...................... П А С П О Р Т на обект №.............. Указания за попълване на паспорта Паспортът на колективното средство за защита (КСЗ) се попълва от възложителя, консултанта и от представител на Министерството на извънредните ситуации при приемането и въвеждането му в експлоатация. В него се нанасят всички данни, характеризиращи неговото цялостно състояние и оборудване. В паспорта могат да се нанасят и други сведения, даващи допълнителна информация за неговата експлоатация, ремонтни и настроечни работи. Паспортът се съставя в два екземпляра преди приемателната комисия. Председателят на комисията и членовете по отделните части (АС, ВиК, ОВ и електрооборудване) се подписват за обективността на данните, нанесени в паспорта. I. Общи сведения
  3. Местонахождение:.................................................................. ................................................................................................
  4. Собственост на:.................................................................... ................................................................................................
  5. Проектирано от:..................................................................... ................................................................................................
  6. Консултанти:......................................................................... ................................................................................................ ................................................................................................
  7. Къде ще се съхранява проектът след завършване на СМР:...... ................................................................................................ ................................................................................................
  8. Наименование на изпълнителя/ите, извършил/и СМР: ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................
  9. Дата на въвеждане в експлоатация:.......................................
  10. Разрешение за ползване №..................................................... Забележка. Попълва се допълнително от собственика на колективното средство за защита.
  11. От кого се експлоатира в мирно време (за съоръженията с двойно предназначение): ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................
  12. Предназначено за укриване на: ................................................................................................ ................................................................................................
  13. Време за привеждане в готовност....................................... ч.
  14. Реперна схема на съоръжението, включваща: - защитното съоръжение; - входа (входовете); - аварийния изход (изходи); - въздуховземания и въздухоизхвърляния.
  15. Колективното средство за защита попада или не попада в зона на заливане: II. Технически сведения
  16. Вместимост:..........................................................................
  17. Обща площ (м 2 ).....................................................................
  18. Застроен обем (м 3 ).................................................................
  19. Начин на изграждане:............................................................. ................................................................................................
  20. Брой на входовете: - преддверие:........................................................................... - шлюзове:...............................................................................
  21. Авариен изход (затрупваем или незатрупваем)........................ ................................................................................................ ................................................................................................
  22. Количество врати и капаци: - защитно-херметични ........................................................ (бр.) - херметични ..................................................................... (бр.)
  23. Коефициент на защита от радиацията:......................................
  24. Категория..............................................................................
  25. Подпор................................................................................ ................................................................................................
  26. Режими на работа................................................................. ................................................................................................
  27. Характеристика на инженерното оборудване: ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ а) вентилационна система Венти- Тип Количество Напор Произво- латори дителност б) филтри и средства за регенерация: Тип Произ- Коли- Съпро- Забе- води- чество тивле- лежка телност ние (mm м 3 /ч в ст.) ПФП-300 ПФП-100-У ФП-200 ФП-300 РП-100 РДУ РЕКК в) защитни устройства Защитни Тип Коли- Произ- устройства чество водител- ност Кл. отсекател КОД 5/5 Кл. отсекател КОД 5/1 Глушител ГО отсекател Универсална УЗС-8 защитна секция Малогабарит- МЗС-1500 на защитна секция г) херметични клапани: Тип Количество Забележка ХК-150 ХК-200 ХК-300 ДХК-100 КИД-100 д) херметични врати и капаци: Тип Размери Количество ВР-5 80/180 120/180 ВР-10 80/180 120/180 МВ-2 80/180 120/180 ВР-5
(10)80/80 МК-2 80/80 III. Друго оборудване
  1. Климатични шкафове.............................................................. ................................................................................................ ................................................................................................
  2. Газоанализатор...................................................................... ................................................................................................ ................................................................................................
  3. Подпоромер........................................................................... ................................................................................................
  4. Дозиметрична апаратура........................................................ ................................................................................................ ................................................................................................
  5. Система на електроснабдяване: - ниско напрежение................................................................... - високо напрежение................................................................. - инстал. мощност..................................................................... - работна мощност.................................................................... - калорифер.............................................................................. Резервно ел. захранване: Дизелагрегат:............................................................................ - тип........................................................................................ - мощност................................................................................. - генераторно напрежение.......................................................... - акумулатори.......................................................................... - акумулаторно помещение........................................................
  6. Система В и К: - бойлери................................................................................. - резервоар за питейна вода, m 3 ............................................... - собствен водоизточник........................................................... - хидрофор............................................................................... Помпи: - за питейна вода...................................................................... - за техническа вода................................................................. - фекална................................................................................. - спирателен кран на канал........................................................
  7. Система за сгъстен въздух: - бутилки.................................................................................. - бутилки - кислород.................................................................. - компресор.............................................................................. ................................................................................................ - блок за изсушаване на въздуха............................................... ................................................................................................
  8. Осигуреност: - горивно-смазочни материали................................................... - техническа вода..................................................................... - противопожарно табло комплект...............................................
  9. Свързочно оборудване:......................................................... ................................................................................................ ................................................................................................
  10. Бележки по реконструкцията и модернизацията на съоръжението: ................................................................................................ ................................................................................................ Паспортът е съставен на ........................................ 20....... г. в два екземпляра. Екземпляр № 1 за:..................................................................... ................................................................................................ Екземпляр № 2 за:..................................................................... ................................................................................................ Длъжностни лица, участвали в съставянето: Възложител .................................................(...............................) Консултант 1..................................................(...............................) 2..................................................(...............................) 3..................................................(...............................) Представител на Министерството на извънредните ситуации ....................................................(...............................) Съгласували: Председател на Държавната приемателна комисия................ Членове на Държавната приемателна комисия: 1...................................................................................... 2...................................................................................... 3...................................................................................... 4...................................................................................... 5...................................................................................... 6...................................................................................... IV. Допълнителни данни
  11. Извършени ремонтни работи, контролни изпитвания и настройки, аварийни състояния и др.: ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................
  12. Инструменти, инвентар и оборудване, намиращи се в колективното средство за защита: ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 Отчетен картон на противорадиационното укритие № .................. Община.................................................................................... , кметство................................................................................... Собственик............................................................................... Технически данни на противорадиационното укритие: Капацитет............................................................................... … Степен на защита................................................................. KРа Вид на вентилацията.................................................................. Санитарен възел....................................................................... Резерв от вода.......................................................................... Авариен изход.............................................................. входове ............................................................................................ бр. Оборудвано с места за сядане............................................... бр. Попада ли в заливна зона.......................................................... За какво се използва................................................................. Бележки по състоянието ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ ................................................................................................ Дата: Съставил: Приложение № 3 към чл. 17, ал. 5 Ред за експлоатация и поддържане на колективните средства за защита Достъп до колективните средства за защита (КСЗ)
  13. За осигуряване на достъп до КСЗ трябва да има два комплекта ключове. Единият се съхранява при собственика, а другият - при ръководителя на звеното за обслужване на защитното съоръжение.
  14. За осигуряване на достъп до противорадиационно укритие (ПРУ) комплект ключове задължително се съхранява при собственика (управителя на етажната собственост). Общи изисквания към експлоатацията
  15. Подходите, входовете и помещенията за техническото оборудване на КСЗ трябва да бъдат свободни с оглед своевременното им привеждане в готовност за укриване.
  16. В КСЗ се забранява пробиване на отвори в стените и демонтиране на оборудването.
  17. За принудително вентилиране на КСЗ в мирно време се използва само вентилационната система за чиста вентилация.
  18. Всички херметични клапани в системите за филтър-вентилация и за пълна изолация на филтър-поглътителите и регенеративните патрони трябва да са затворени.
  19. Вентилаторите, херметичните клапани и спирателните кранове се номерират в съответствие с функционалната схема, а въздуховодите на отделните системи се боядисват със следните цветове: а) с червен цвят - смукателният въздуховод за режим “чиста вентилация” и смукателният въздуховод в помещението на дизел-електрическата станция; б) с жълт цвят - смукателният въздуховод за филтър-вентилация до колектора на центробежните вентилатори; в) с бял цвят - раздавателните и изхвърлящите въздуховоди; г) със син цвят - рециркулационните въздуховоди; д) със зелен цвят - въздуховодите за регенерация.
  20. По въздуховодите с черна стрелка се означава посоката на движение на въздуха.
  21. На вратите, капаците и херметичните клапани се правят маркировки за отворено и затворено положение.
  22. Всички открити захранващи водопроводи се изолират против конденз. Техническо обслужване и поддържане
  23. В КСЗ се осигурява температурно-влажностен режим, непозволяващ образуването на конденз по стените и металните части, чрез поддържането на температура, при която относителната влажност на въздуха през зимния период е не повече от 70 на сто, а през летния период - не повече от 80 на сто.
  24. През лятото в КСЗ се поддържа температура в границите 18 - 25 °С, а през зимата - в границите 10 - 16 °С.
  25. В КСЗ един път месечно в продължение на един час се извършва принудителна вентилация. В случай че външният въздух е с по-голямо влагосъдържание от въздуха в обекта, се използват нагревателни уреди, като вътрешният въздух се рециркулира.
  26. Информацията за относителната влажност на атмосферния въздух в района на КСЗ е по данни на метеорологичната станция, а влажността на въздуха в обекта се измерва с влагомер.
  27. Влажността може да се определи практически с бутилка вода, престояла в обекта достатъчно продължително време, с цел нейната температура да се изравни с температурата на вътрешния въздух. Бутилката се изнася от обекта, поставя се на сянка и ако по нея не се появи конденз, в КСЗ може да се вкарва външен въздух.
  28. Най-благоприятни за проветряване часове от денонощието в съответните годишни сезони са: Период Часове Начин Минимална продължителност 15.V. - 15.IХ. 00,00 - 06,00 Естествена вентилация 3 часа 15.IХ. - 30.ХI. 12,00 - 18,00 Естествена вентилация 2 часа 01.ХII. - 01.III. По всяко време, но Естествена и принудителна Неколкократно при температура, вентилация по 20 - 30 мин., през по-висока от -15 °С интервали от 30 мин. 01.III. - 15.V. 07,00 - 11,00 Предимно чрез 2 часа или принудителна 18,00 - 22,00 вентилация
  29. Техническото обслужване и поддържане на КСЗ включва ежедневен оглед, седмичен преглед и месечно и годишно техническо обслужване.
  30. Ежедневният оглед и седмичният преглед се извършват от лицата, назначени за поддържане на КСЗ. При откриване на авария собственикът на обекта предприема ремонт.
  31. При ежедневния оглед: а) се проверява изправността на електрическата инсталация; при необходимост се подменят осветителни тела и предпазители; при констатиране на неизправности се прекъсва ел. захранването и се предприемат мерки за отстраняване на аварията; б) се прави външен оглед за констатиране на: незаконно влизане в обекта; проникване на повърхностни или подпочвени води; аварии във ВиК инсталацията; видими неизправности по машинното оборудване; в) се извършва проветряване за поддържане на благоприятен температурно-влажностен режим; г) при констатиране на аварии във ВиК инсталацията спирателните кранове се затварят и се предприемат незабавни мерки за извършване на необходимия ремонт; д) при проникване на подпочвени или повърхностни води се изяснява причината и се предприемат мерки за отстраняване на аварията; е) се извършва при необходимост отвеждане на водата при входовете чрез почистване на снега или на подовите сифони; ж) се извършва при необходимост почистване на околовръстните отводнителни канавки за отвеждане на повърхностните води в канализацията.
  32. Месечното и годишното техническо обслужване се планира от собственика на КСЗ.
  33. Седмичният преглед, месечното и годишното обслужване включват дейностите, описани в следната таблица: № Системи, Седмично Месечно Годишно обслужване, извършвано от: по агрегати обслужване обслужване органите и органите и ред и възли лицата по лицата по чл. 21, ал. 2 чл. 17, ал. 3 1 2 3 4 5 6
  34. Ограждаща Външен оглед - за Външно почистване Проверка на На всеки 6 месеца конструкция видими повреди, на стени, подове и херметич- или след изменение по пукнатини и течове. тавани на помеще- ността. ограждащата конструк- нията. ция се проверява херме- тичността (време за спадане на подпора от 30 - 15 мм воден стълб).
  35. Защитни, защитно- Проверка на приляга- Проверка на изправност- Пребоядисване херметични врати нето към касите. та на ключалките (ця- при необходимост. и капаци За продължаване на лост, наличие на дръж- експлоатационния срок ки, уплътнение на сал- на гумените уплътни- ниците, антикорозион- тели вратите и капа- но покритие). При необ- ците не трябва да се ходимост се заменя сал- затварят плътно, а никовата набивка, гре- херметичните врати сира се затворът, въз- се оставят отворени. становява се боята. Едрогабаритните Проверка на гумените врати в преддверията уплътнители за разлеп- се подпират с дърве- ване, скъсване, напук- ни трупчета. ване и втвърдяване. Депланирането се от- При нужда се почистват, странява чрез затва- подлепват или се заме- ряне само на отдале- нят с нови. Допуска се чаващия се край на използването на под- вратата (капака). ложки от пореста гума, ако не приляга вратата при затворени ключалки.
  36. Защитни Външен оглед Проверка лекотата на Проверка на Демонтиране, по- устройства и почистване. затваряне и отваряне херметичността чистване и смазване с (малогабаритна на пластинките и между подвижната тънък слой технически защитна секция, смазването им. и опорната рама, вазелин. Пребоядис- универсална за- между опорната ване при нужда. щитна секция, рама и строител- клапан за свръх- ната конструкция налягане) и регулиране. При необходимост се притягат фунда- ментните болтове или се подменят уплътняващите гарнитури до плътно прилягане на подвижната рама.
  37. Противопрахови Външен оглед и Проверка на запраше- - Демонтиране, филтри за грубо проверка на ността, омасляването очукване и проми- очистване (мре- закрепването. и появата на корозия. ване с 10 % горещ жести, “Универ- През три месеца се (60 - 70 °С) разтвор сал” и др.) омасляват с висциново на натриева основа масло чрез неколко- и чиста топла кратно потапяне във (40 - 50 °С) вода. вана, след което касет- Омасляване и мон- ката се изцежда в про- тиране. дължение на едно де- нонощие и след това се монтира.
  38. Клапани за - Външен оглед, по- Проверка вели- Боядисване при свръхналягане чистване и раздвиж- чината на свръх- нужда. (КИД) ване. налягането, при което се отваря клапанът. Вед- нъж на 8 - 10 го- дини или при необходимост се подменят гуме- ните уплътни- тели.
  39. Херметични Външeн оглед Проверява се отваря- Проверка на със- Проверка на състоя- клапани (ХК) и почистване. нето (затварянето) да тоянието на гуме- нието на гумения уп- става плавно и с ния уплътнител и лътнител при фланци- малко усилие. подмяната му при те за присъединяване Не се допуска за- необходимост. на ХК към въздухо- клинване. Притяга се сални- вода. Подмяна при кът. Проверка на необходимост или плътността на боядисване при нужда. клапаните, като изпитваният и всички останали херметични кла- пани се отварят. Пуска се вентила- торът. Към сму- кателния отвор на въздуховода се под- нася запалена свещ. Ако пламъкът се отклонява навътре, това означава, че всички клапани са отворени. Затваря се клапанът, който ще се проверява, и отново се поднася свещта към сму- кателния отвор на въздуховода. Ако пламъкът се откло- нява навътре, кла- панът не е херме- тичен. По същия начин се проверя- ват и другите кла- пани. Неизправ- ните ХК се демон- тират, подменя се гуменият уплът- нител, смазват се и се монтират.
  40. Въздуховоди - Почистване, проверка Проверка на дро- Основно почистване и ремонт на сел-клапите и и пребоядисване при укрепването. местата на при- необходимост. Въз- съединяване за становяване на озна- неплътности. чения. Отстраняване Най-малко вед- на неплътности. нъж на две години се регулира и на- стройва въздухо- водната мрежа. Положенията на дроселите и кла- паните за различ- ните режими се фиксират и надписват.
  41. Вентилатори Външен оглед и Проверка на посоката Проверка на де- Основно почистване почистване. на въртене и натегна- бита и напора на и пребоядисване тостта на ремъците. вентилаторите, при нужда. За елек- Гресиране. Проверка количеството тро-/ръчен вентила- за прегряване на ла- въздух и подпора тор веднъж на герите и шумове. за различните 3 години подмяна режими на фил- на маслото в тър-вентила- редуктора. ционна уредба (ФВУ).
  42. Инсталации за Външен оглед Изпускане кондензата Проверка на за- На 5 години - осви- сгъстен въздух за пропуски. (продухване) на инста- реждането, озна- детелстване на бу- (кислород). Екс- лацията. Оглед за ко- ченията и със- тилките. Пребоядис- плоатацията и розия и проверка на тоянието на ин- ване при нужда. техническото работата на редуцир- сталацията. обслужване на вентила. тези инсталации се провеждат съгласно изиск- ванията на дейст- ващите норма- тивни наредби. Не се допуска на- мазване с масла и смазки на вентили и резби до тези инсталации.
  43. Микроманометри Проверка, почистване Основно почистване Презареждане и (подпоромери) и настройка на “нула” и подменяне при нужда нивелиране. Проба (начална степен на на спирта. Проверка в работно положение. измерване). на плътността на връзките. Сравняване на показанията с ла- бораторен микро- манометър.
  44. ФилтриПФП-1000Почистване от прах. Оглед за наличие на Проверка на Проверка на болтовите корозия, олющена боя състоянието съединения и смазва- и отстраняване на на секциите. нето. дефектите.
  45. Филтри ФП, РП, Почистване Намазване на гумените Проверка съглас- Проверка на състоя- ФМШ, ФМА, от прах. съединения с тебеши- но действащите нието и наличието на ФМТ рена каша. Оглед за инструкции и ме- гумените уплътнители наличие на корозия, тодики в устано- и съединения. Боя- олющена боя и отстра- вените от тях сро- дисване при нужда, няване на дефектите. кове за различ- като се запазват оз- ните скривалища. наченията по филтрите.
  46. Електрооборуд- Проверява се: Проверява се: Проверява се: Извършват се ване на ел. табла, - изправността на - механическата и - равномерност- мероприятията от ел. машини, апа- апаратите в таблата, електрическата та на хлабината месечното рати и инсталации. наличието на нагар защита (блокировки); между статора обслужване. по контактите, ста- - състоянието на над- и ротора; билното свързване на писите и маркировките; - затоплянето на шините, кабелите и - закрепването и със- контактните проводниците; тоянието на четкодър- връзки и токо- - състоянието на за- жателите, четките, кон- водещите части; щитното заземяване тактните повърхности - наличието на на ел. таблото и ел. на пусковия колектор смазка в лагерите консуматорите; на генератора и пуско- и при необходи- - почистване от прах, вия електродвигател мост - замяна влага и замърсяване на дизела. или допълване; на ел. таблото, апара- Повредените или изно- - състоянието на тури и консуматори; сени четки се подменят, лаковите и анти- - уплътнението на а неприлягащите в чет- корозионните по- вратите на ел. таблото, кодържателите четки крития (възстано- щуцерите и предпазни- се шлайфат. Преко- вяване при нужда); те капачки на клем- мерно разхлабените - термичните и ните кутии; четки се заменят. другите блокира- - състоянието на ка- При нужда се почистват щи устройства белите и проводници- с четка или дървена (при нужда се те, наличие на видими клечка каналите меж- настройват); нарушения по изола- ду колекторните - изправността цията (пукнатини, раз- пластини; на изолацията и слоявания, изменение - изправността на тоководещите на цвета на изолира- контролно-измервател- части (измерване щите материали); ни прибори и автома- и отстраняване - изправността на ко- тика, предпазители, на недостатъците); мутационната апара- клещи за подмяна на - състоянието на тура (прекъсвачи, пус- предпазители и други съпротивленията, катели, умшалтери елементи на ел. апаратурите, при- и др.); таблата; борите и монтажа - наличието на ди- - автоматичната рабо- към ел. таблата; електрически килим- та на ел. двигателите; - отделните схеми чета пред таблата; - подсушават се на- и изправността - изправността на мотките на ел. двига- на елементите; предпазителите (да се телите, като се включ- - почистват се използват само стан- ват към ел. мрежата работните кон- дартни патрони); на празен ход. такти или се - работата на ел. подменят; двигателите. - измерва се го- лемината на на- лягането на пру- жините и четко- държателите и ако е извън пред- писаните граници за дадения тип чет- ки, се регулират или подменят; - измерва се изо- лацията между намотки и корпус и при понижаване на съпротивлени- ето се вземат мер- ки за възстановя- ването му; - измерва се съ- противлението на заземителната уредба.
  47. Водоснабдяване Почистват се тръбни- Преглежда се състоя- Проверява се Почистват се, промиват те арматури, помпи и нието на захранващата действието на се и се дезинфекцират кранове по водопро- водопроводна мрежа помпите и на- водопроводната мрежа водната мрежа; Пре- и поплавък-вентилите стройката на и резервоарите. глеждат се клозетните в техническите и пи- хидрофорната Преди и след подмяна казанчета и поплавък- тейните резервоари. уредба. Проверява на водата в резервоари- вентилите. Пускат се Проверява се действи- се състоянието на те се взема проба от помпите. Установява ето на хидрофорната водопроводната водоизливните кранове се изправността им уредба. Проверява се инсталация и и се дава в РИОКОЗ за при работата. състоянието на захран- резервоарите изследване на качест- При нужда се натягат ващите тръбопроводи (спирателни кра- вата й. салниците. и арматурата им вътре нове, възвратни Проверява се състоя- и извън съоръжението. клапи, смука- нието на питейните Подменя се водата в телни клапи и резервоари и тяхната резервоара за техничес- обикновени сму- арматура. ка вода след проба от катели, вакуум- Подменя се питейната районната инспекция метри, маномет- вода в резервоарите за опазване и контрол ри, нивометри, на всеки 72 часа. на общественото здраве ниво на водата в (РИОКОЗ). хидрофорите, микробиологичен и физикохимичен състав на питей- ната вода в ре- зервоарите и хидрофорите).
  48. Канализация Проверява се състо- Проверява се действи- Демонтира се Почистват се и се янието на дренажните ето на спирателните спирателният промиват фекалните канали и помпи. Про- кранове, състоянието кран, почиства резервоари и защит- верява се състоянието на канализационните се и се монтира. ните шахти. Почистват на клозетните клекала. шахти, които при Проверява се се септичните ями Проверява се визуално необходимост се по- състоянието на (ако има такива). функционирането на чистват. Ако има дре- останалите еле- Боядисва се при нужда попивните кладенци, нажна отводнителна менти от канали- спирателният кран и септичната яма и система - проверява се зационната сис- други корозирали ямата за хлориране състоянието й и дали тема (противо- повърхности. (ако има такава). работи (канализация, взривната шахта, Промива се канализа- ревизионни шахти и ако има такава). цията обилно с вода. ел. помпи). Извършва се пробно Проверява се пускане на помпите за проводимостта фекални води (10 - 15 на тръбите. мин. до изхвърляне Извършва се на течността). пробно водочер- Натягат се и се греси- пене на ръчен рат салниците на режим на дренаж- фекалните помпи. ните помпи за подпочвена вода. Проверява се автоматиката на дренажните пом- пи и двойното им ел. захранване.
  49. Двигател с вът- - прави се оглед на Извършва се: Всяка година: - изпускат се решно горене агрегата, механизми- - подготовка за пуска- Регулират се утайките от горивния те за управление и не - превърта се коля- хлабините на и масления филтър и контролно-измерва- новият вал ръчно два- клапаните; филтър-утайника към телната апаратура; три оборота; проверява - проверява се гориво-нагнетател- - вентилират се по- се нивото на маслото натегнатостта ната помпа; филтрите мещенията за дизела в картера на двигателя, на ремъка на се промиват; и за ГСМ; в горивната помпа с ви- водната помпа; - източват се - почистват се агре- соко налягане и в регу- - сваля се капа- утайките от горивния гатът от прах и течове латора и при нужда се кът на главата и и от масления и помещенията; долива; проверява се се промива от- резервоар, дават се - прави се външен нивото на водата в душникът на проби за анализ и при оглед за комплекту- охлаждащата система двигателя; влошени показатели ваността и изправ- и действието на въз- - частично или горивото и мас- ността на спомага- духоохладителната пълно се пребоя- лото се подменят телните системи; система; дисва дизел- (най-малко веднъж на - дозарежда се с го- - проверява се нивото генераторът пет години); риво, масло и вода на горивото в цистер- На всеки три - измиват се в содов (при необходимост). ните и се източват години разтвор и се омасляват утайките; (160 - 170 часа въздушните филтри; - обезвъздушава се го- работа на двига- - извършва се ривната система, оглеж- теля) освен горе- контролно-трениро- дат се акумулаторът и посоченото се въчен цикъл на пусковият електро- извършва: стартовите двигател; - подмяна на мас- акумулатори. - контролно-провероч- лото в картера на но пускане на двигателя, двигателя и на го- по време на което се риво-нагнетател- намагнитват намотките ната помпа; на генератора и се за- - проверка на на- реждат акумулаторите лягането при (ако двигателят не е впръскване на разработван, се про- горивото от дю- вежда разработването зите, работата на му съгласно заводската дюзите (при необ- инструкция); ходимост се регу- - ръчката се поставя лират дюзите или на пълна газ, завърта се подменят, из- се ключът за превърта- вършва се цент- не на коляновия вал, ровка на гене- но не повече от пет- ратора); шест секунди и ако - проверяват се двигателят не зарабо- гумените пръсте- ти, манипулацията се ни на еластичния повтаря след повече от съединител (при минута; след три не- необходимост успешни опита се се подменят); търси причината; - проверяват се при успешно пускане лагерите на газта се регулира на водната помпа. минимални обороти и На всеки шест се проверява налягане- години освен то на маслото да бъде операциите от между 2 и 4 кг/см 2 ; другите обслуж- след 10 - 15 минути вания се извърш- работа на празен ход ва следното: и подгряване на двига- - подменят се теля оборотите се филтриращите увеличават постепенно елементи на го- до номиналните ривния филтър; (честота 50 херца), - претриват се включва се главният клапаните; прекъсвач, напреже- - проверява се нието се регулира чрез регулировката на реостата; агрегатът горивната помпа се натоварва последо- на стенд и се вателно с консуматори центрова към не по-малко от 60 % от двигателя от номиналния товар и специалист; работи така в продъл- - подменят се жение на 1 - 1,5 часа; всички гумени до подгряване на дви- уплътнители; гателя 45 - 50° С не - сваля се капа- трябва да се увеличават кът на картера и оборотите и да се на- се проверява за- товарва агрегатът; контрянето на не трябва да се оставя болтовете по да работи продължи- лагерите, състоя- телно на празен ход; нието на масле- по време на работа се ната помпа и проверява нормално маслоприемника; ли функционират - промива се всички системи и маслената вана; прибори; следи се за - сваля се капакът температурата на на термостата и охлаждащата вода се почиства кот- (75 - 85° С), налягането леният камък; на маслото (допуска - почиства се кот- се 1,2 до 5 кг/см 2 , леният камък в “ток на зареждане” до охладителната 10 ампера) и се из- система (при нуж- бягват резките нато- да съгласно за- варвания и разтовар- водската инст- вания; следи се за не- рукция). специфични шумове и се прави оглед за течове; превърта се ръчката на масления филтър; при прекратяване на работа двигателят око- ло пет минути се оставя на малки обороти, след което ръчката на газта се връща в положение “стоп”; - проверява се закреп- ването към фундамента и притягането на болто- вите съединения; - намазват се резбите и шарнирните възли с технически вазелин; - почистват се корози- рали повърхности. Забележка. За обекти, в които по различни при- чини влажността е по- голяма от 80 %, агрега- тът се пуска и натовар- ва два пъти месечно.
  50. Акумулатори - почиства се кутията Да бъдат пазени от влага и прах, като от сътресения и се внимава да не по- удари, от огън в падат боклуци в отво- близост до пробки- рените пробки; те, от късо съеди- - проверява се нивото нение на полюсите. и гъстотата на електро- Накрайниците на лита и при необходи- проводниците се мост се долива дести- притягат здраво лирана вода и се из- към полюсните вършва дозареждане. пластини. По вре- ме на работа да не се допуска разреж- дане под 1,75 волта на клетка.
  51. Климатични шка- Външен оглед Почистване на въздуш- Обслужване по Пребоядисване при фове KS, KGS, КТ1, ния и водния филтър. технологична нужда. КТ2, КSТ, КША и карта. др. Дозареждане с фреон при нужда.
  52. Свързочно оборуд- На три месеца се прове- - измерва се изо- ване рява: лационното съп- - изправността на ра- ротивление на диоточките и радиоли- телефонните чиф- ниите, свързващи скри- тове (трябва да валището с градската и бъде по-голямо фирмената радиоуред- от 1000 ома); ба - чрез прослушване - измерва се съп- на радиопрограма; ротивлението на - изправността на теле- антеноотвода на фонните апарати и теле- телевизионната фонните линии, свърз- антена (следва да ващи скривалището с бъде по-малко от градската и фирмената 10 ома); телефонна централа - - измерва се изо- чрез установяване на лационното съп- двустранен разговор; ротивление на - изправността на анте- антеноотвода за ната за концертен радио- УКВ радиотеле- приемник, телевизион- фона (трябва да ната антена и антената бъде по-голямо от заУКВ радиотелефон100 к ома). чрез външен оглед. Забележка. При провеждане на годишно обслужване се включват и мероприятията, извършвани в месечното обслужване, а при месечното се включват и мероприятията, извършвани при седмичното обслужване. Приложение № 4 към чл. 22, ал. 8 МЕТОДИКА за определяне качественото състояние на филтър-поглътителите в колективните средства за защита Технически преглед
  53. Техническият преглед на филтър-поглътителите (ФП) се извършва за: а) определяне на херметичността; б) измерване на съпротивлението; в) проверка за наличието и състоянието на гумените уплътнения между ФП; г) проверка за наличие на ръжда и деформации (побитости) по корпуса; д) проверка за преовлажняване и наводняване; е) проверка за неподвижност на шихтата; ж) проверка за пробив на противодимния филтър и за агрегиране на шихтата. Определяне на херметичността на ФП
  54. Определянето на херметичността на ФП започва с проверка на херметичността на колоната на ФП. Със специалния ключ предварително се затягат до отказ фланците на безболтовите съединения между ФП и между ФП и въздуховодите и се притягат хомутите на гумените муфи. Определяне херметичността на ФП при филтър-вентилационната уредба (ФВУ) с разходомер - (фиг. 1) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  55. Схема на ФВУ с разходомер 1 - вентилатор с електродвигател; 2 - разходомер; 3 - двоен херметичен клапан; 4 - филтър-поглътители; 5 - безболтови съединения; 6 - гумени муфи с хомути. Процедура: Двойният херметичен клапан 3 се затваря напълно и се включва вентилаторът
  56. При нехерметичност на колоната ФП поплавъкът на разходомера 2 се повдига и се върти. В този случай всички шевове и съединения се проверяват на слух или с помощта на пламъка на свещ (на нехерметичните участъци се чува свистене и пламъкът се засмуква). Ако колоната ФП е нехерметична, по същия начин се проверява херметичността на отделните ФП 4, като останалите предварително се снемат от колоната и установката се монтира с един ФП. Определяне херметичността на ФП при ФВУ без разходомер - (фиг. 2) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  57. Схема на ФВУ без разходомер 1 - вентилатор с електродвигател; 2, 3 и 4 - филтър-поглътители; 5 - безболтови съединения; 6 - гумени муфи с хомути; 7 и 8 - херметични клапани Процедура: Затваря се херметичният клапан 8 на входния въздуховод на колоната на ФП, отваря се клапанът на изходния 7, пуска се вентилаторът 1 и всички съединения и шевове се проверяват на слух или с пламък на свещ аналогично както при определянето на херметичността на ФП при ФВУ с разходомер. Ако колоната ФП е нехерметична, по същия начин се проверява херметичността на отделните ФП 4, като останалите предварително се снемат от колоната и установката се монтира с един ФП. Определяне коефициента на нехерметичност (засмукване) на ФП - (фиг. 3) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  58. Схема на установка за определяне коефициента на нехерметичност 1 - ФП; 2 и 3 - заглушки; 4 - заглушки с два щуцера; 5 - гумени маркучи; 6 - вертикален воден манометър; 7 - реометър за 8; 4,8; 3,2 и 1,6 L/min; 8 - тройник; 9 - винтова щипка Процедура: За целта долният и страничният отвор на ФП се херметизират със заглушки 2 и 3, а на входния отвор се поставя херметизираща заглушка с два щуцера
  59. С помощта на гумени маркучи 5 единият щуцер се свързва с вертикален воден манометър 6, а другият - с реометър 7 с обхват 10 L/min. Отвива се щипката 9, пуска се сгъстен въздух във ФП и чрез затягане на щипката въздушният поток се регулира така, че налягането, отчетено по вертикалния манометър 6, да стане равно на отбелязаното върху корпуса на ФП съпротивление. При пълна херметичност на ФП показанието на вертикалния манометър не се променя и реометърът не показва разход на въздух. При нехерметичност реометърът непрекъснато показва разход на въздух. Коефициентът на нехерметичност се определя в проценти по формулата: V К= ––––– 100, 16,7 . W където: К е коефициентът на нехерметичност, %; V - показанието на реометъра, L/min; W - номиналната производителност на ФП, m 3 /h; 16,7 - преводен коефициент от m 3 /h в l/min (1000/60). Практически ФП се счита за херметичен, когато К = 1 %, което съответства на показание на реометьра за 8 L/min, а ФП - 100, ФП - 200 и ФП - 300 - когато К = 0,1 %, което съответства на показания на реометъра, съответно 1,6 L/min, 3,2 L/min и 4,8 L/min. Ако нехерметичността на ФП е по-голяма от допустимата, без да се прекратява подаването на въздух, шевовете между цилиндричната му част и дънната се намазват със сапунен разтвор и по образувалите се мехурчета се фиксират нехерметичните участъци. Определяне херметичността на ФП чрез надуване Процедура: Отворите на ФП се херметизират със заглушки, както при определяне коефициента на нехерметичност (засмукване) на ФП. Единият щуцер се свързва чрез гумен маркуч с вертикален воден манометър. Другият се свързва с гумен маркуч, през който чрез надуване с уста във ФП се създава налягане, равно на отбелязаното върху корпуса му съпротивление. Маркучът се защипва с щипка, след което се отчита показанието на манометъра. Херметичността на ФП се счита за добра, ако в продължение на една минута няма промяна в показанията на манометъра. При нарушена херметичност, без да се променя налягането, шевовете на ФП се намазват със сапунен разтвор и разхерметизираните места се откриват по образувалите се мехурчета. Измерване на съпротивлението на ФП
  60. Съпротивлението на ФП и на колоната на ФП се измерва при добра херметичност. Дебитът на въздушния поток е равен на номиналната производителност на ФП. Обикновено се започва с измерване съпротивлението на колоната на ФП. Измерване съпротивлението на ФП при ФВУ с разходомер - (фиг. 4) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  61. Схема на филтро-вентилационна установка с разходомер 1 - вентилатор с електродвигател; 2 - разходомер; 3 - ФП; 4 - двоен херметичен клапан; 5,6 - щуцери; 7 - маркучи; 8 - вертикален воден манометър Процедура: Установката се пуска на режим филтър-вентилация и чрез изменение положението на десния херметичен клапан 4 и наблюдаване показанието на разходомера 2 дебитът на въздушния поток, минаващ през колоната ФП, се докарва до необходимата стойност. След това маркучите 7 на вертикалния воден манометър 8 се свързват с щуцерите 5 и 6, разположени на входния и изходния въздуховод на колоната, и по разликата в нивата на манометъра се отчита съпротивлението. То трябва да е средноаритметично от съпротивленията на отделните ФП, включени в колоната. При липса на щуцери свързването на манометъра с входния и изходния въздуховод на колоната може да стане с помощта на медицински игли. За целта уширеният край на иглите се съединява с гумените маркучи на манометъра, а заостреният се вкарва през гумена муфа във въздуховода така, че срезът му да бъде успореден на въздушния поток. Аналогично се измерва съпротивлението на отделните ФП. Страничните отвори на останалите филтри се освобождават от въздуховода, закриват се със заглушки и отново се свързват с въздуховода. Включва се вентилаторът, дебитът на въздушния поток се привежда в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП и съпротивлението му се измерва по гореописания начин. Измерване съпротивлението на ФП при ФВУ без разходомер (фиг. 5) Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  62. Схема на филтро-вентилационна установка без разходомер 1 - вентилатор с електродвигател; 2 - ФП; 3 - въздуховод за вътрешна рециркулация; 4 - дроселен клапан; 5, 6, 7 и 8 - херметични клапани; 9 - тръба на Прандел; 10 - наклонен спиртен манометър; 11 - вертикален воден манометър; 12 - щуцери; 13, 14 - гумени маркучи; 15 - отвор Процедура: В отвора 15 на изходния въздуховод на колоната ФП с помощта на гумена тапа тръбата на Прандел 9 се фиксира в центъра на въздуховода с отвора срещу въздушния поток. С помощта на гумени маркучи 13 щуцерите й се свързват със съответните щуцери на нивелиран наклонен спиртен манометър
  63. С други гумени маркучи 14 се свързва вертикалният воден манометър 11 с щуцерите 12, разположени на входния и изходния въздуховод на колоната. Отварят се дроселният 4 и херметичните клапани 5, 6, 7 и 8 и се включва вентилаторът
  64. Чрез постепенно притваряне на дроселния клапан 4 показанието на наклонения манометър 10 се докарва до необходимата стойност, съответстваща на номиналната производителност на колоната (табл. 1), при което по вертикалния манометър 11 се отчита съпротивлението й. Таблица 1 Дебит, m 3 /h Показание на наклонения манометър в mm при К = 0,2% 100 150 200 250 300 350 400 450 500 50 1,0 - - - - - - - - 75 2,5 0,5 - - - - - - - 100 4,0 1,0 - - - - - - - 150 8,5 2,0 0,5 - - - - - - 200 15,5 3,0 1,0 0,5 - - - - - 300 35,0 7,0 2,0 1,0 0,5 - - - - 400 65,0 12,5 4,0 1,5 1,0 0,4 - - - 500 100,0 19,0 6,0 2,5 1,5 0,6 0,4 - - 600 156,0 28,0 8,5 3,5 2,0 1,0 0,6 0,3 - 900 314,0 61,0 19,5 8,0 4,0 2,5 1,2 0,8 0,2 1000 400,0 78,0 24,5 10,0 5,0 2,6 1,5 1,0 0,3 Измерване съпротивлението на отделни ФП Процедура: Страничните отвори на останалите филтри се освобождават от въздуховода, закриват се със заглушки и отново се свързват с въздуховода. Включва се вентилаторът, дебитът на въздушния поток се привежда в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП и съпротивлението му се измерва по гореописания начин. В съоръжения, където няма подходящи условия за измерване на съпротивлението на отделни ФП, се използва установка, показана на фиг.
  65. След сглобяване на установката по схемата манометрите се нивелират. В наклонения манометър 7 се налива спирт до нулата с относително тегло 0,810, а във вертикалния 8 - вода. Затваря се дроселният клапан 2, вентилаторът 1 се включва и чрез постепенно отваряне на клапана по показанието на наклонения манометър 7 дебитът на въздуха се докарва до номинална производителност на изследвания ФП (табл. 2). След установяване на необходимия дебит на въздушния поток по показанието на вертикалния манометър 8 се отчита съпротивлението на изследвания ФП в mm воден стълб. Нанася се върху корпуса му на мястото на стария надпис. Забележка на редакцията: виж фигурата в PDF -а на броя Фиг.
  66. Схема на установка за измерване на съпротивлението на ФП 1 - вентилатор с електродвигател; 2 - тръба с дроселен клапан; 3 - удължителна тръба; 4 - тръба на Вентури; 5 - тръба с щуцер; 6 - гумени маркучи; 7 - наклонен манометър; 8 - вертикален манометър; 9 - гумени муфи; 10 - ФП Таблица 2 Дебит, m 3 /h Показание на наклонения манометър (mm) при коефициент 0,2 0,6 0,8 Приведено в mm воден стълб 50 40 - - 8 100 112,5 - - 22,5 200 - 150 - 90 300 - - 190 152 Проверка за наличието и състоянието на гумените уплътнения между ФП
  67. Първо се демонтира колоната ФП. За целта тя се освобождава от входния и изходния въздуховод и се изтегля встрани. Отделните ФП се разделят един от друг и се проверява наличието и състоянието на уплътнителите. Ако те са втвърдени или разкъсани, се подменят с нови. Проверка за наличие на ръжда и деформации (побитости) по корпуса на ФП
  68. Установява се чрез оглед на ФП от всички страни. При поява на ръжда по корпуса на ФП засегнатите участъци се натискат с отвертка. Ако се получи пробив на корпуса, ФП се бракува. В противен случай ръждата се почиства. На боядисване подлежат и олющени участъци, като се внимава да не се повреди маркировката по корпуса. При наличие на деформации на 30 мм в дълбочина и след извършване на контролна проверка ФП се бракува. Проверка за преовлажняване и наводняване на ФП
  69. Първо се прави оглед на най-долния филтър от колоната. За целта се сваля заглушката от долния отвор и се оглежда вътрешната страна. Върху нея не трябва да има следи от наводняване - ръждиви петна, утайки от шихта и др. С помощта на лампа или джобно фенерче се оглеждат вътрешният перфориран цилиндър и противодимният картон. Цилиндърът не трябва да е ръждясал, а цветът на картона трябва да е еднороден, без петна и следи от вода. Накрая ФП заедно с поставените заглушки се претегля, като теглото му не трябва да превишава пределно допустимото, посочено в таблица
  70. Нормално тегло могат да имат и преовлажнени или наводнени ФП, които впоследствие са изсъхнали. В този случай меродавни са резултатите от оглеждането на заглушката, перфорирания цилиндър и противодимния картон. Таблица 3 Наименова- Начално тегло Пределно Максимален Височина Съпротив- Съпротив- ние на ФП по техническите допустимо диаметър с капака, ление по ление средно условия, kg тегло при по канта, mm ТУ макс., фактическо, експлоата- mm mm mm ция, kg ФП-50у 32 35 440 300 45 - ФП-50/25 15,5 16,5 320 300 65 - ФП-100 60 - 62 70 550 507 60 40 - 45 ФП-100у 56 - 58 66 550 507 60 40 - 45 ФП-100/50 33 36 445 420 65 50 - 55 ФП-200-59 70 80 570 520 105 85 - 90 ФП-300 65 - 66 75 580 610 85 85 Проверка за неподвижност на шихтата на ФП
  71. Неподвижността на шихтата се установява чрез преобръщане или разтръскване на филтъра. При проверката не трябва да се чува шум от пресипващ се въглен и от изходния отвор на ФП не следва да изпадат зърна от въглен-катализатора. В противен случай ФП се бракува. Проверка за пробив на противодимния филтър и за агрегиране на шихтата на ФП
  72. Дефектите се установяват чрез измерване на съпротивлението на ФП. При наличие на такива съпротивлението на филтъра се отклонява с 20 и повече процента от указаното на маркировката. В този случай след извършване на описаната по-долу контролна проверка ФП се бракува. За пробив на противодимния филтър може да се съди и по наличието на нарушаване целостта на картона, особено на гънките и местата, прилепващи към вътрешния перфориран цилиндър. Контролна проверка на ФП
  73. Контролната проверка се извършва за оценка на защитните свойства на ФП по отношение на отровните вещества (ОВ). Проверката се извършва при дебит на въздушния поток, равен на номиналната производителност на изпитваните ФП след предварително определяне на херметичността им. Контролната проверка започва с изпитване на ФВУ като цяло. При загуба на защитни свойства се проверява всеки ФП поотделно. Негодните се бракуват. В качеството на ОВ при извършване на контролна проверка се използват: етилмеркаптан (при липса на етилмеркаптан - хлорпикрин) - за определяне защитните свойства на шихтата, и хлорацетафенон - за определяне защитните свойства на противодимния филтър. Пред въздуховземащото устройство на ФВУ, включено на режим “филтър-вентилация”, се създава определена концентрация от ОВ. Парите и аерозолите на веществото попадат във ФП и в случай на неизправност проникват в съоръжението, където се откриват по характерното им органолептично въздействие. Определяне защитните свойства на шихтата на ФП
  74. След определяне херметичността на колоната ФП и след установяване на дебита на въздушния поток до номиналната й производителност ФВУ се пуска на режим “филтър-вентилация”. В началото на всмукателния й въздуховод се поставя тавичка с размери 200 ґ 100 mm, в която има предварително изчислено количество етилмеркаптан (с разчет по 3 ml на всеки ФП с производителност 100 m 3 /h). При затруднен достъп до въздуховода съдът се поставя във въздуховземащата щихта възможно най-близо до отвора му. В този случай количеството етилмеркаптан се удвоява. При отрицателни температури същите количества етилмеркаптан се наливат по равно в два съда. Шихтата се счита за годна, ако до 10 минути след поставянето на тавичките във въздуховода в съоръжението не се усеща никаква миризма на етилмеркаптан. При работа с хлорпикрин същото количество от него се напоява върху тампон, който се поставя в началото на въздуховземащото устройство откъм ветрената страна. По-нататък се процедира както и с етилмеркаптан. Ако шихтата е негодна, в съоръжението се усеща дразнещото сълзотворно действие на хлорпикрина. В установените случаи на преминаване на ОВ в съоръжението вентилаторът се изключва незабавно. Херметичният клапан на входния въздуховод на колоната ФП се затваря, отстранява се съдът с ОВ и ФВУ се включва на режим “чиста вентилация” до пълно проветряване на съоръжението. След това се проверява изправността на шихтата на всеки ФП поотделно. За целта страничните отвори на останалите ФП се освобождават от въздуховода, закриват се с плоски заглушки и отново се свързват с него. Пуска се ФВУ и дебитът на въздуха се установява в съответствие с номиналната производителност на изследвания ФП. При повторно усещане на миризма на ОВ установката се оставя да работи до пълното й изчезване и без да се спира вентилаторът, в началото на смукателния въздуховод се поставя отново съд с ОВ. При извършване на контролна проверка лицата, непосредствено работещи с етилмеркаптан (хлорпикрин), не трябва да влизат в съоръжението. Забранява се внасянето на етилмеркаптан (хлорпикрин) в съоръжение, чиито ФВУ подлежат на контролна проверка. След завършване на контролната проверка останалите количества ОВ и тампони подлежат на унищожаване чрез изгаряне. Определяне защитните свойства на противодимния филтър на ФП
  75. ФВУ се включва на режим “чиста вентилация” и на разстояние 10 - 20 cm от отвора на въздуховземащото устройство се възпламенява хлорацетофенонова отровнодимна шашка. Счита се, че противодимните филтри на изпитваните ФП са изправни, ако до 10 минути след възпламеняване на шашката не се усети дразнене на очите и слизестите части на носа и гърлото на лицата в съоръжението. В случаите на неизправност незабавно се изключва вентилаторът, затваря се херметичният клапан на входния въздуховод на колоната ФП и ФВУ се включва на режим “чиста вентилация” до пълно проветряване на съоръжението. По същия начин се проверява изправността на противодимния филтър на всеки ФП поотделно, като се спазва последователността на работа при определяне годността на шихтата. ФП с неизправна шихта или противодимен филтър се демонтират, херметизират се със заглушки, поставя им се надпис “отработен” и се бракуват, а на тяхно място се поставят нови. Всички дейности, свързани с използване на ОВ и отровнодимни шашки, се извършват с противогаз и защитни ръкавици. Трябва да се избягва продължителен контакт с парите им поради адсорбция от облеклото. Свойства, съхранение и транспортиране на етилмеркаптан и отровнодимни шашки
  76. Етилмеркаптанът (C 2 H 5 SH) представлява безцветна летлива течност с характерна неприятна миризма и температура на кипене +37° С. Техническият продукт има жълто-зелен цвят. Миризмата му се усеща при концентрация 1,10 -6 mg/L, докато безвредната е 1,10 -2 mg/L. Отнася се към отровните вещества. Съхранява се в стоманени бутилки, снабдени с херметични вентили. Отровнодимните шашки представляват картонени цилиндри, запълнени с димообразуваща смес, съдържащи хлорацетофенон или друг отровен димообразувател. Отстрани димообразуващата смес е ограничена от две диафрагми, които имат отвори за излизане на дима. Отворите на цилиндъра са затворени херметично с картонени капачки, към които са закрепени ленти за отваряне на шашката. При възпламеняването й се образува отровен дим със сълзотворно действие. Хлорацетофенонът се усеща при концентрации 3,10 -5 mg/L, a непоносимата му концентрация е 4,5.10 -3 mg/L. Съхраняват се в дървени сандъци, опаковани в пакети по три броя. Съхраняването, транспортирането, изразходването и отчитането на горепосочените вещества се извършва в съответствие с изискванията за съхраняване, транспортиране, унищожаване и отчитане на ОВ. Малки количества за еднократно използване при контролна проверка се съхраняват и транспортират в стъклени съдове с шлиф, поставени в кутия с активен въглен. Прибори и материали, нанасяне на данни, маркиране
  77. Приборите и материалите, използвани при технически преглед и контролна проверка на ФП, са посочени в таблица
  78. Таблица 4 № Наименование Мярка Количество по ред
  79. Тръба на Вентури с вентилатор и електродвигател комплект 1
  80. Тръба на Прандел бр. 1
  81. Манометър вертикален воден бр. 1
  82. Манометър наклонен спиртен бр. 1
  83. Медицински игли бр. 9
  84. Гумени маркучи 3mm бр. 2
  85. Заглушки с два щуцера бр. 3
  86. Заглушки гумени бр. 3
  87. Втулка с нипел и щуцер бр. 1
  88. Кръстачка с нипел и щуцер бр. 1
  89. Тавичка 200 ґ 100 mm бр. 2
  90. Везна до 100 kg c точност ± 0,5 kg бр. 1
  91. Етилмеркаптан (хлорпикрин) технически г за еднократна употреба
  92. Отровни димни шашки бр. 1
  93. Преносима електрическа лампа бр. 1
  94. В паспорта на КСЗ се нанасят следните данни за ФВУ: Дата на прегледа Резултати от прегледа (проверката). Подпис на лицето, извършило прегледа (проверката) Открити дефекти на ФП, възможни (проверката) причини и мерки за отстраняването им Дата на монтажа....................................................................................................................................................... Номинална производителност в m 3 /h......................................................................................................................... Съпротивление в mm воден стълб............................................................................................................................ (попълват се резултатите от изпитването) Количество и марка на ФП, монтирани в установката
  95. ФП се маркират, както следва: № Година на № на Начално Съпротивление на Дата на по производство партидата тегло на ФП, ФП в mm воден монтажа ред кг стълб
  96. Резултатите от техническия преглед и контролната проверка се нанасят и върху ФП. Приложение № 5 към чл. 23, ал. 7 МЕТОДИКА за изпитване на херметичност на колективните средства за защита Общи изисквания при изпитване на херметичност
  97. На изпитване на херметичност се подлага цялото съоръжение по външната линия на херметизация и отделните му помещения.
  98. Херметичността на съоръжението или отделното помещение се определя от загубите (изтичането) на въздух след създаване на свръхналягане във вътрешния обем. Свръхналягането в изпитваното съоръжение или отделно помещение се създава от съществуващата приточна вентилация или преносими центробежни вентилатори.
  99. Нормата за разхода на въздух (загубите) се изчислява и се отразява в протокол, приложен към документацията на колективните средства за защита (КСЗ). Ред за провеждане изпитването на херметичност
  100. Работата по откриване и отстраняване на неплътности се провежда в последователни етапи и завършва, когато се открият и отстранят всички неплътности.
  101. Най-вероятни места за неплътности са: а) местата на пресичане на железобетонни елементи; б) преградните стени и покривната плоча; в) бетонни шевове и пукнатини; г) местата на преминаване на инженерните комуникации през елементите на строителната конструкция; д) херметичните врати и капаци; е) уплътняването на херметичните клапани (ХК) и клапаните за свръхналягане (КИД). Етапи на изпитване
  102. На първия етап на изпитване строителната конструкция се оглежда за наличие на видими неплътности по границата на херметизация. Скритите неплътности в конструкциите, особено в местата на отливане на касите на вратите, капаците и другите закладни детайли, се проверяват чрез почукване с чук с цел откриване на пукнатини и празнини.
  103. Качеството на уплътнителните устройства на херметичните врати и капаци се проверява чрез оставена непрекъсната следа върху касата от намазана креда (тебешир) по гумения уплътнител на плоскостта (платното).
  104. Не се допуска механическа повреда на гумения уплътнител - некачествено залепване в местата на съединяване на гумения уплътнител, неплътно прилягане на гумения уплътнител към планките на платното.
  105. Херметичните клапани и КИД се проверяват на плътност, като се изпитват чрез няколко цикъла на работа при затворено положение.
  106. Херметичните устройства на влизането и преминаването на инженерните комуникации се проверяват за неплътности чрез външен оглед.
  107. Участъците на топлинните комуникации, преминаващи през линията на херметизация, се подлагат на изпитване на плътност в съответствие с техническите условия на монтаж и преминаване на дадената система.
  108. Установените при външен оглед неплътности се отстраняват, както следва: а) пукнатини и празнини в бетона - чрез нагнетяване или запълване с подходящи за целта разтвори; б) в местата на неправилното прилягане на гумения уплътнител на херметичните врати и капаци към касата платното се изправя с едновременно регулиране на ключалката; в) неплътностите на ХК и КИД - чрез настройка и регулиране.
  109. При завършване на указаните по-горе работи се провежда фактическа проверка на херметизацията на съоръжението. Проверката се заключава в определяне на фактическите пропуски на въздух с методите на прякото или косвеното измерване.
  110. На втория етап се определят фактическите пропуски на въздух по метода на прякото измерване посредством замерване разхода на приточния въздух при постоянна величина на подпора.
  111. Преди началото на изпитването всички херметични устройства трябва да са приведени в съответстващо положение, сифоните и хидравличните затвори се запълват с вода.
  112. В изпитваното съоръжение с помощта на вентилатор се подава въздух и се създава подпор 98,1 N/кв. м (10 мм воден стълб), контролиран по микроманометър (подпоромера).
  113. Подаването на въздух се регулира така, че величината на подпора в изпитвания обект да не се изменя. След установяване на стабилен подпор (98,1 N/кв. м) се провежда измерване на количеството въздух, подаван в съоръжението.
  114. Измерването на разхода на въздуха може да се извърши и при друга величина на подпора със следната приведена към подпор 98,1 N/кв. м формула: Z 98,1 =(98,1 х Z ф )/Н ф куб. м/h , където: Z 98,1 е разходът на въздуха (куб. м/h) при подпор 98,1 N/кв. м; Z ф - фактическият разход (куб. м/h) на въздуха при изпитването; Н ф - фактическият подпор при изпитването (N/кв. м).
  115. Използваните при изпитването микроманометри могат да се поставят вътре и/или вън от КСЗ.
  116. При измерване на подпора в съоръжението микроманометърът се свързва с предвидената за целта тръба.
  117. При измерване на подпора в отделните помещения за преминаването на тръбата за подпоромера се използват съществуващите тръбопроводи или пробките на вратите.
  118. Фактическият разход на въздух се определя като среден разход от три замервания при резултати, неотличаващи се повече от 10 % един от друг.
  119. Получените резултати се сравняват със заложените в проекта параметри за херметичност. Ако при проверката на херметичност се установят пропуски на въздух, отговарящи на заложените по проект, съоръжението се счита за херметизирано.
  120. Ако проверката на херметичност при този втори етап на изпитване даде отклонения от предвидените по проект пропуски на въздух, се провежда следващ, трети етап на изпитване.
  121. На третия етап се използва методът на косвеното измерване. Под метод на косвеното измерване се разбира изчисляване величината на загубите на въздух чрез косвен показател - скоростта на падане на подпора в съоръжението или в изпитваното помещение след прекратяване вкарването на външен въздух.
  122. При този метод се измерва времето в секунди, за което се понижава свръхналягането в съоръжението. Всички херметизиращи устройства на изпитваното помещение или цялото съоръжение се поставят в съответстващо положение и с помощта на вентилатор се създава свръхналягане, което се контролира по подпоромера.
  123. След създаване на необходимото свръхналягане в обекта се затварят ХК и КИД по притока на въздуха и се изключва вентилаторът.
  124. След прекъсване на потока на въздуха се наблюдава спадането на свръхналягането и се засича времето със секундомер. Измерването се прави в два диапазона на свръхналягане: а) първи диапазон: - подпор в началото 784,5 N/кв. м (80 мм воден стълб); - подпор в края 392,2 N/кв. м (40 мм воден стълб); б) втори диапазон: - подпор в началото 196,1 N/кв. м (20 мм воден стълб); - подпор в края 98,1 N/кв. м (10 мм воден стълб).
  125. Взема се средната величина от три последователни измервания, и то когато резултатите не се различават един от друг с повече от 10 %.
  126. Ако периодите от време за спадане на свръхналягането в двата диапазона се окажат равни, това означава, че в ограждащата конструкция на обекта не съществуват големи пропуски.
  127. Бързото падане на свръхналягането в първия диапазон в сравнение с втория диапазон показва наличието на големи пукнатини и отвори, а също така и възможно неплътно затваряне на ХК, КИД, врати и капаци.
  128. Възможно е прилагането и на косвения метод, при който се извършва следното: а) затварят се всички ХК, КИД и устройства, свързващи обекта с външната среда, с изключение на ХК на смукателния въздуховод за първи режим на ФВУ; б) вентилаторът се включва на първи режим, докато подпорът в обекта достигне 80 - 100 мм воден стълб, след което ХК на смукателния въздуховод се затваря и вентилаторът се изключва; в) със секундомер се измерва времето Т ф , за което подпорът в обекта намалява от 30 мм до 15 мм воден стълб; подпорът се измерва с микроманометър (подпоромер); г) измереното време се сравнява с времето Т, определено по проект, или ако не е определено, се пресмята по емпиричната формула: Т = 120 х V 0 /F (сек.) , където: V 0 е чистият обем на обекта в куб. м; F - площта на обекта в кв. м. Херметизацията на обекта се счита за удовлетворителна, ако измерената стойност Т ф е по-малка от пресметнатата Т с не повече от 10 % Т ф > 90 %Т. Проверката се извършва трикратно и се взема средноаритметичната стойност на Т ф . Ако Т ф < 90 %Т, значи, че по ограждащата конструкция на съоръжението има пропуски, които следва да се отстранят. След отстраняването им отново се проверява херметичността в горната последователност. Изпитваното на херметичност съоръжение трябва да се намира в стадий на установен температурен режим.
  129. При четвъртия етап се откриват местата на големите пропуски по ограждащата конструкция. Преди започване на изпитването всички херметизиращи устройства на съоръжението (помещението) се привеждат в съответстващо положение.
  130. Неплътностите се откриват по слух по шума от излизащия въздух, по отклонението на пламъка на свещ, поднесена към местата, откъдето може да излиза въздух, или по образуването на мехурчета (когато се използва сапунен разтвор) от страна на помещението с по-ниско налягане. Отстраняване на неплътностите
  131. Неплътностите се отстраняват: а) при пропуски на въздух през възлите, където са проведени мероприятия за херметизация - чрез допълнително използване на херметизиращи пасти, образуващи въздухонепроницаема корица; б) при пропуски на въздух в местата на закладните части на съединяването на касите със строителната конструкция, а също така при преминаването на инженерните комуникации - чрез нанасяне на допълнителен херметизиращ слой; в) при пропуски на въздух през заваръчните шевове на въздуховодите и тръбопроводите - чрез допълнителна заварка; г) при пропуски на въздух при фланците на тръбопроводите и въздуховодите - чрез затягане на болтовете на фланцовите съединения или чрез подмяната им; д) при пропуски на въздух през салниковите устройства - чрез набиване на допълнителен уплътнител и чрез затягане на салника.
  132. След изпълнение на мероприятията за отстраняване на неплътностите съоръжението отново се изпитва на херметичност. 4059 Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя

Обяснение, съставено от официалния текст на акта. Ориентировъчно, не замества правен съвет.