Решение № 885 от 10 ноември 2004 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България
Държавен вестник Министерски съвет брой: 104, от дата 26.11.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр.49 Решение № 885 от 10 ноември 2004 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България РЕШЕНИЕ № 885 ОТ 10 НОЕМВРИ 2004 Г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България На основание чл. 7, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ РЕШИ:
За министър-председател:
Пламен Панайотов За главен секретар на Министерския съвет:
Веселин Даков Приложение към т. 1 Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията 1. Въведение Министерството на транспорта и съобщенията продължава започнатата през 1991 г. от Комитета по пощи и далекосъобщения цялостна програма за провеждане на необходимите реформи, свързани с преминаване на далекосъобщенията към работа в условията на напълно либерализиран далекосъобщителен пазар.
Секторната политика в далекосъобщенията дава представа за сегашното състояние и определя насоките на развитие на сектора в краткосрочен (до средата на 2005 г.), средносрочен (до 1 януари 2007 г.) и дългосрочен (след 1 януари 2007 г.) план и очертава прехода в сектора от далекосъобщения към електронни съобщения по смисъла, който е използван в новата правна рамка 2002 на Европейския съюз.
При актуализацията на Секторната политика са взети предвид следните документи:
Настоящата актуализация на Секторната политика в далекосъобщенията се изготвя въз основа на чл. 7, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията и определя държавната политика в този сектор.
Прилагането на Актуализираната секторна политика 2002 г. създаде предпоставки за постигане в Република България на следните по-съществени резултати в сектор “Далекосъобщения”:
По-голямата част от подзаконовата нормативна база е изготвена своевременно, но се наблюдава известно закъснение в изпълнението на сроковете за разработване и приемане на определени подзаконови нормативни актове, произтичащи от ЗД, което създава известни затруднения при провеждането на Секторната политика в далекосъобщенията 2002 г.
Като цяло за 2003 г. в далекосъобщителния сектор са постигнати следните резултати (по данни на Комисията за регулиране на съобщенията):
Тази стратегическа цел е залегнала в Секторната политика в далекосъобщенията 2002 г. и остава като цел при настоящата актуализация.
3.2. Задачи За постигане на стратегическата цел в сектор “Далекосъобщения” трябва да бъдат изпълнени следните задачи:
Развитие на нормативната уредба:
Осигуряване на условия за развитие на далекосъобщителната инфраструктура:
Осигуряване на условия за ефективно използване на ограничените ресурси:
Сроковете за изпълнение на основните задачи са посочени в приложение № 4.
3.3. Очаквани резултати
Наблюдаващата се конвергенция между далекосъобщителни услуги, медии и информационни услуги наложи разработването на нов правен пакет от страна на Европейската комисия (ЕК) с оглед хармонизиранe и облекчаване на условията за достъп до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на страните - членки на Европейската общност - acquis communautaire (new regulatory framework for electronic communications) 2002. Преходът от далекосъобщения към електронни съобщения ще бъде отразен и в българската нормативна уредба.
Необходимо е да бъде разработен и приет до 1 януари 2007 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията или нов Закон за електронните съобщения, който да осигури:
Новата правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения предвижда:
4.2. Национален съобщителен регулаторен орган Въвеждането на правна рамка 2002 по отношение на електронните съобщения на ЕС няма да промени статута на националния съобщителен регулаторен орган, установен със Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги.
Съгласно поетите ангажименти по глава 19 от преговорите за присъединяване към ЕС до 1 януари 2005 г. ще бъдат създадени необходимите нормативни условия за осигуряване правото на националния съобщителен регулаторен орган да взема решения по спорове относно достъп до и взаимно свързване на мрежи, предоставяне на услугата “линии под наем”, съвместно ползване на помещения и съоръжения.
Правната рамка 2002 на ЕС по отношение на независимия национален съобщителен регулаторен орган предвижда по-нататъшно прецизиране и засилване на изискванията относно:
В Закона за електронни съобщения трябва бъдат предвидени:
Министерският съвет приема държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях. Тези документи се изготвят и актуализират периодично от Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС). Съветът по националния радиочестотен спектър провежда държавната политика, приета от Министерския съвет.
Основна задача на СНРЧС е да хармонизира Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с разпределението на спектъра в страните - членки на СЕРТ, Радиорегламента на МСД и Споразумението на НАТО за радиочестотен спектър, съобразявайки се и с решенията на Комитета по радиоспектъра към ЕС.
Комисията за регулиране на съобщенията изготвя регулаторната политика и принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди, координира радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и с цел защита на националната сигурност, определя списък на радиосъоръженията, за които има ограничения за пускането им в действие в страната.
Основният принцип при управлението и разпределението на радиочестотния спектър е неговото ефективно използване. За реализацията на този принцип посочените институции се ръководят преди всичко от нормативни, технически и икономически изисквания.
По-важните нормативни изисквания са:
Техническите изисквания са:
Основните икономически изисквания са:
Политиката за използване на радиочестотен спектър следва да допринася за свободата на изразяване, включително свободата на мнение и свободата да се събира и разпространява информация и идеи, както и свободата и плурализма на медиите.
Постоянно нарастващата необходимост от ползване на наличния радиочестотен спектър от различни групи потребители в сектори, като далекосъобщения, транспорт, отбрана и наука, довежда до конфликт между тях. Политиката за ефективно управление на радиочестотния спектър трябва да следи всички сектори и да балансира съответните им нужди.
Навременното предоставяне на обществеността на точна информация относно разпределението, достъпността и използването на радиочестотния спектър е съществен елемент на ефективното управление на спектъра.
В краткосрочен план предстои:
В средносрочен план предстои:
В дългосрочен план предстои до 1 януари 2008 г. да се интегрира автоматизираната система за управление на радиочестотния спектър с Националната система за мониторинг и контрол на радиочестотния спектър по предварително съгласувани между тях условия и ред.
Новата правна рамка 2002 на ЕС по отношение на ефективното използване на радиочестотния спектър предвижда:
5.2. Номера, адреси и имена Осигуряването на условия за развитие на всички участници на пазара на мрежи и услуги изисква гарантиране на равнопоставен достъп до ресурси, като: номера от Националния номерационен план, кратки кодове за достъп, IP адреси, Интернет домейни и др. Докато тези ресурси на теория могат да бъдат достатъчни, някои технологични и организационни особености могат да създадат временни ограничения. Ефективното управление е средството, което може да предотврати или разреши тези временни ограничения и да гарантира предоставяне за ползване на номера, адреси и имена на оператори, доставчици на услуги и потребители.
Организациите, занимаващи се с тези специфични въпроси, са:
Тези организации разработват препоръки и правила, които Република България е желателно да следва.
Установената у нас система за управление на номерационното пространство от национален съобщителен регулаторен орган, независим от операторите на мрежи и услуги, гарантира спазването на принципите за равнопоставеност, обективност и прозрачност. Публичната достъпност на Националния номерационен план трябва да бъде запазена. Всяка значима промяна в него подлежи на обществено обсъждане.
Управлението на Националния номерационен план трябва да осигури достатъчно номера за всички участници на пазара. Наличието на номера както за съществуващите, така и за новите услуги, е от съществено значение за по-нататъшното развитие на конкуренцията.
Номерата трябва да се предоставят за ползване своевременно след получаване на заявка от съответния оператор или доставчик на услуги. Процедурата по предоставянето за ползване на номера трябва да бъде отворена, прозрачна и недискриминационна. Кратките кодове и златните номера имат определена икономическа стойност. Тези номера и кодове трябва да бъдат предоставяни от националния съобщителен регулаторен орган чрез тръжна или конкурсна процедура или на принципа “пръв заявил, пръв получил”. Същевременно трябва да бъде предвидено безплатното предоставяне на кратки номера за телефонни услуги от обществен интерес (телефони за закрила на децата, за лица, подложени на насилие и др.).
През 2000 г. МСД присвои код “3883” за европейско телефонно номерационно пространство (ETNS) по искане на 24 държави, в т.ч. 15-те членки на ЕС и още 9 държави от Европа. Това номерационно пространство е отделено от националните номерационни схеми и от глобалните номерационни схеми за услуги, администрирани от МСД. Използването на ETNS ще позволи:
В страните - членки на ЕС, от 2000 г. всички абонати на фиксирани телефонни мрежи имат възможност да запазят своя телефонен номер при смяна на оператора си в рамките на едно населено място. Преносимостта на негеографските номера трябва да бъде възможна както в случаите на смяна на оператора, така и при промяна на адреса.
В допълнение към тези изисквания от 25 юни 2003 г. страните - членки на ЕС, наложиха изискването за преносимост на номерата на абонатите между мобилните оператори, което е още една стъпка в развитието на конкурентен пазар. Тези условия трябва да бъдат осигурени по отношение на преносимост на мобилните телефонни номера не по-късно от 1 януари 2007 г., а за номерата на фиксираните телефонни мрежи - не по-късно от 1 януари 2009 г.
Осъществяването на електронни съобщения чрез Интернет става чрез използване на различни от традиционните за телефонните номера идентификационни схеми, наречени домейни. Тези схеми обединяват както адреси, така и номера. Имената на домейните са постоянни и нормално се състоят от име на домейн от високо ниво (Тop-Level Domain - TLD) и име на домейн от по-ниско ниво. Индивидуалните потребители или компаниите не трябва да бъдат ограничавани по отношение на това какъв TLD искат да използват.
Регламент № 733/2002 на ЕС осигурява рамката за въвеждане на .eu Top Level Domain. Всеки гражданин, компания или администрация в рамките на Европейската общност има право да се регистрира под .eu домейн. Необходимо е да се популяризира тази възможност, за да могат българските граждани и организации да се възползват от нея след присъединяването на България към ЕС.
По отношение на регистрацията и използването на .bg Top Level Domain е необходимо да се облекчат процедурите, като се следва най-добрата европейска практика.
IP адресите подобно на идентификаторите в мобилните мрежи се влияят от точката на свързване и следователно могат да бъдат временни. IP адресите се предоставят на регионално ниво на по-големите оператори на мрежи на базата на доказване на техните нужди пред регионалните интернет регистри. Крайният потребител получава адреса си от избрания от него доставчик.
С оглед гарантиране на пълно взаимодействие между услугите, предоставяни на глобално ниво, позициите на Република България по въпроси, свързани с номерата, адресите и имената, трябва да бъдат координирани на европейско ниво. Участието на националния съобщителен регулаторен орган в работата на всички групи, занимаващи се с тези въпроси, е от съществено значение.
В краткосрочен и средносрочен план трябва да се осигурят условия за:
5.3. Позиции на геостационарна орбита, определени с международни споразумения Приложението на правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения няма да промени принципите за предоставяне на позициите на геостационарната орбита (ГСО), определени за Република България с международни споразумения.
Индивидуалните лицензии се запазват за далекосъобщителни дейности при осъществяване на далекосъобщения чрез:
На режим регистрация по обща лицензия от режим на индивидуално лицензиране преминаха:
Има облекчаване и в свободното извършване на далекосъобщителни дейности - без издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, при:
С въвеждането на новата правна рамка 2002 на ЕС след 2007 г. ще се постигне:
Облекчената процедура за осъществяване на електронна съобщителна дейност ще улесни достъпа на всички участници на пазара до информацията, свързана със:
6.2. Предприятия с господстващо положение на пазара на електронните съобщения Понятието “значително въздействие върху пазара”, дадено в Директива 97/33/ЕС, се оказа подходящо в първоначалната фаза на либерализиране на пазара като праг за предварително зададени задължения.
По действащия Закон за далекосъобщенията определянето на оператор за “оператор със значително въздействие върху пазара” се извършва с мотивирано решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), като се отчитат критерии и фактори, заложени в методика, която се издава от КРС съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията:
С въвеждане на правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения понятието “значително въздействие върху пазара”, уредено в европейска правна рамка 1998 - 2000, се адаптира към условията на по-комплексен и динамичен пазар. По тази причина понятието “значително въздействие върху пазара” се основава на концепцията за “господство на пазара” по смисъла на конкурентното право, което е поредното потвърждение за сближаване на секторното регулиране с общото регулиране на конкуренцията.
Директива 2002/21/ЕС определя, че дадено предприятие ще има господстващо положение на пазара, ако самостоятелно или съвместно с други предприятия има икономическа сила, даваща му власт да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, клиенти и крайни потребители.
По смисъла на Закона за защита на конкуренцията едно предприятие има господстващо положение, ако притежава по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар, освен ако са налице изискванията за наличие на финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, което би могло да попречи на конкуренцията на съответния пазар предвид независимостта на предприятието от конкуренти, доставчици или купувачи.
При конкурентното право средствата за въздействие се налагат предимно за минали събития, факти и обстоятелства, т.е. констатират се нарушения или ограничения на конкуренцията, настъпили в предходен период. По своя характер средствата за въздействие са свързани с налагане на санкции и забрани.
Регулаторните мерки, т.е. специфичните задължения, които могат да бъдат наложени за целите на ex-ante регулирането, трябва да бъдат:
За определяне на пазарите е приета Препоръка С/2003/497 на Европейската комисия за съответните пазари на продукти и услуги в рамките на електронния съобщителен сектор. Въз основа на препоръката националният съобщителен регулаторен орган може да дефинира всеки конкретен продуктов пазар или пазар на услуги с критериите и факторите за оценяване на конкурентното право, за да се прецени степента на ефективност на конкуренцията на този пазар. Основните елементи по смисъла на конкурентното право са:
При прилагане на регулаторната рамка на Общността относно мрежите и услугите за електронни съобщения националният съобщителен регулаторен орган изготвя пазарните анализи, като се ръководи и от Насоки 2002/С165/03 на Европейската комисия за анализ на пазара и преценка на значителното въздействие върху пазара.
Прилагането на препоръката и насоките е гаранция за обективно и справедливо преценяване на необходимостта от налагане на специфичните регулаторни задължения върху предприятията в електронния съобщителен сектор в съответствие със специалните директиви.
За да се определят съответните продуктови пазари и пазари на услуги, съобразно специфичните национални особености, следвайки принципите на конкурентното право, националният съобщителен регулаторен орган провежда и консултации с други национални секторни регулаторни органи в Република България и с такива от страните - членки на ЕС.
Съгласно новата рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения националният съобщителен регулаторен орган, следвайки Насоките за пазарни анализи и оценка, определя степента на развитие на конкуренцията на съответните пазари съобразно следните критерии:
На базата на извършените анализи на съответните пазари националният съобщителен регулаторен орган се произнася дали продуктовият пазар или пазарът на услуги е ефективно конкурентен в даден географски регион, който може да бъде цялата територия или част от територията на страната. Когато националният съобщителен регулаторен орган реши, че:
Задълженията, предвидени в Директива 2002/19/ЕС за достъп и взаимно свързване, Директива 2002/22/ЕС за универсалната услуга и Регламент № 2887/2000 за необвързания достъп до абонатната линия, са съобразени с принципите за:
Пазарите, дефинирани в новата европейска правна рамка, са:
С цел пълното хармонизиране на нормативната уредба с тази на страните от ЕС, свързана с предприятията с господстващо положение на пазара в електронния съобщителен сектор, е необходимо в средносрочен план:
7.1. Достъп и взаимно свързване на мрежи съгласно правна рамка 2002 на ЕС В условията на открит и конкурентен пазар исканията за достъп и взаимно свързване се решават по пътя на свободното търговско договаряне между предприятия в електронния съобщителен сектор. Не трябва да има ограничения, които да възпрепятстват предприятията да преговарят по споразумения за достъп и взаимно свързване между мрежите им, особено за международни споразумения. Допустимо е ограничаване от страна на националния съобщителен регулаторен орган на свободата на договаряне на пазари, където все още има големи различия между предприятията и където някои от тях разчитат на инфраструктура, осигурена от други, за предоставяне на своите услуги.
Необходимо е да бъдат запазени определените в Закона за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара по отношение на достъпа (в т.ч. необвързан достъп до абонатна линия) и взаимното свързване до момента на извършване на анализ на пазара, основан на новата нормативна уредба в областта на електронните съобщения.
Правата и наложените задължения по взаимното свързване на мрежи трябва да се преразглеждат на всеки 3 години, за да се установи дали се постигат заложените цели.
С Директива 2002/19/EC се установява нова концепция за “достъп”, според която достъп е налице при всеки случай, когато едно лице предоставя право на ползване на мрежа или съоръжения, и/или услуги на друго лице, при изключителни условия, или на съвместна основа, осигуряващ:
Предприятията, които контролират достъпа до своите собствени потребители, правят това на базата на уникални номера или адреси. Останалите предприятия трябва да могат да доставят трафик до тези потребители, така че да могат да се свързват директно или индиректно един с друг.
В случай че бъде установено наличие на господстващо положение на пазара, националният съобщителен регулаторен орган може по собствена преценка да наложи задължения на даденото предприятие по осигуряването на достъп до мрежите си при спазване на процедурите, предвидени в Директива 2002/21/ЕС.
В условията на ефективен и конкурентен пазар цените за достъп трябва да бъдат определени така, че да не се намали интересът към инвестиции в инфраструктурата или към търсенето на тази услуга.
Изискванията към системите за условен достъп и задълженията на операторите, предоставящи цифрови телевизионни услуги с условен достъп, предвидени в Директива 2002/19/ЕС, трябва да осигурят лоялни, обосновани и равноправни условия за достъп до разнообразие от радио- и телевизионни програми и услуги. Тези задължения трябва да бъдат преразглеждани периодично в зависимост от технологичното развитие с оглед гарантиране достъпа на крайните потребители до този вид услуги.
7.2. Развитие на широколентовия достъп Нарастващото търсене и повишаването на изискванията към качеството на услугите са предпоставки за развитието на различни технологични платформи за широколентов достъп, който включва и т. нар. “bit stream” (осигуряване на високоскоростен пренос на голям обем данни). В страните от Европейската общност е възприето под широколентов достъп да се разбира достъп със скорост, по-голяма от 144 Kbit/s.
Една от най-често използваните широколентови технологии е DSL. Основното предимство на DSL е в използването на вече съществуващите телефонни абонатни линии (усукана медна двойка) за високоскоростен пренос на данни, като това позволява да се изгради широколентова инфраструктура за сравнително кратък период. Най-широко разпространение за момента в страните на ЕС е получила ADSL технологията. У нас също се предлагат този вид услуги, но все още не са широко използвани.
Друга алтернатива за широколентов достъп е посредством мрежите на кабелните оператори чрез използването на кабелни модеми. Технологията се базира на хибридни влакнесто-оптични и коаксиални кабели. Те дават възможности за предоставяне на видео, пренос на глас и данни, високоскоростен достъп до Интернет и други интерактивни услуги. У нас кабелните оператори предоставят вече тази възможност на абонатите, като услугата придобива все по-широка популярност.
Отчитайки тенденцията на нарастване търсенето на високоскоростно предаване на информация, се прогнозира широко разпространение на технологиите, ползващи оптични линии. Те ще могат да предоставят достъп до услуги с практически неограничена скорост.
Безжичните широколентови технологии все още не се прилагат масово, но се счита, че те ще предложат високоскоростен достъп до услуги на най-изгодни цени. Тези технологии позволяват лесно да се разширява зоната на покритие в зависимост от желанието на потребителите. Основните предимства на широколентовия безжичен достъп са:
Важно място трябва да се отдели за развитието на нови технологии, включително безжични, за осигуряване на достъп до широколентови услуги. Това се отнася и до цифровата телевизия и мобилните системи от трето поколение (3G).
Развитието на широколентовите технологии за достъп ще спомогне за осигуряването на широк спектър от обществени услуги в области, като здравеопазване, образование, административно обслужване и др., ще увеличи производителността на труда и заетостта. По-висока ефективност ще се постигне благодарение на достъпа до информация по всяко време и на всяко място.
В краткосрочен план е необходимо:
В средносрочен план е необходимо:
Процесът на хармонизация на стандартите трябва да продължи за въвеждане на стандарти, спецификации и други документи на международните и европейските организации по стандартизация, имащи отношение към електронните съобщения. Целта е разширяване на възможностите за внедряване, прилагане и развитие на информационните и комуникационните технологии в почти всички стопански и социални сфери. Активното участие на производители, оператори и потребители в процеса на хармонизация на стандартите повишава ефективността при въвеждане на европейски и международни стандарти, отнасящи се до:
В краткосрочен план, като се имат предвид сравнително големият брой документи (над 200) и необходимото финансово осигуряване за извършване на превод на български език или само за признаването им, е необходимо проучване и анализ за създаване на приоритетен списък и оптимизирана програма за въвеждането им като български стандарти. Резултатите от проучването да бъдат предложени на Българския институт по стандартизация при изготвяне и актуализиране на програмите за работа на съответните технически комитети.
В средносрочен план предстои:
В дългосрочен план е необходимо:
Тези стандарти са основа за осигуряване на взаимодействието между услугите и разширяват възможностите на потребителите за свободен избор.
Особено внимание следва да се обърне на стандартите, които осигуряват предпоставки за социалната интеграция на инвалидите.
При разработването на новата нормативна уредба трябва да се уредят формата и процедурата за използване, без необходимост от въвеждане като национални документи, на:
Поради продължаващото намаляване на броя на абонатите на аналоговата клетъчна мобилна мрежа (NMT-450i) и отслабването на търговския интерес на оператора се търсят възможности за постепенно и паралелно въвеждане на цифрови технологии (GSM-450, CDMA-450 и др.) в съществуващата мрежа на аналоговия клетъчен оператор. Същевременно трябва да се държи сметка за защита на интересите на потребителите, за сигурността при предоставяне на съдържание чрез мобилни мрежи, за необходимостта от модернизиране на мрежата с цел да се повиши нейната ефективност, като в съществуващия относително неголям наличен честотен ресурс се увеличи броят на абонатите.
9.2. Развитие на универсалните мобилни далекосъобщителни системи (UMTS) и услуги Преходът на мобилните клетъчни мрежи от второ поколение (2G) към трето поколение (3G) през 2,5G дава отражение върху развитието им в Република България, в резултат от което на българския мобилен телекомуникационен пазар вече се предлагат и GPRS услуги.
Създадени са условия както от гледна точка на радиочестотни ленти, така и от регулаторна гледна точка за лицензиране до края на 2004 г. на оператори за предоставяне на услуги чрез универсалните мобилни далекосъобщителни системи (UMTS).
Предвижда се до края на 2007 г. да бъдат напълно освободени радиочестотните ленти за нуждите на UMTS, което ще позволи лицензиране на нови оператори и/или разширяване на предоставените радиочестотни ленти на съществуващите оператори. Същевременно има вероятност съществуващите GSM оператори да се ориентират към следващото по-високо ниво на технологиите 2,5G - EDGE.
9.3. Развитие на други мобилни мрежи В Република България, след като вече има и европейски решения (ECC/DEC/(02)07), няма да се развива Телефонната система за връзка с въздушни обекти (TFTS).
В резултат на създадените условия (регулаторна рамка и осигурен честотен ресурс) в момента в Република България действат подвижни радиомрежи за професионални цели TETRA Emergency (380-382 MHz, 390-392 MHz). Развитието на този тип мрежи е на регионален етап и предстои разширението им до национален обхват до края на 2007 г.
След провеждане на тръжна процедура е лицензиран оператор за изграждане на национална TETRA Civil мрежа и до средата на 2005 г. се предвижда предоставянето на услуги чрез нея.
Възможностите на мрежите за персонално повикване (пейджъри) са напълно покрити от възможностите на мобилните клетъчни мрежи (например кратки съобщения - SMS), поради което тяхното развитие не е перспективно.
Развитието на цифровите безшнурови телефонни мрежи по стандарта DECT, които да допълват фиксираните далекосъобщителни мрежи, не постига очакваните темпове за телефонизиране на слабо населени райони. Очаква се до края на 2006 г. възможностите на DECT да бъдат изместени от широколентовите безжични технологии за предаване на данни - FWA, B-WLL, широколентови мобилни мрежи и др.
За технологията Bluetooth (безжична технология за предаване на данни, която наред с много други приложения се използва и за достъп до RLAN със скорости до 2 Mbit/s), няма регулаторни ограничения за използване в Република България. Тя навлиза по-бавно от очакваните темпове главно заради недостатъчно ниската цена.
Технологията WLAN (безжични локални мрежи) в различни разновидности в рамките на спецификациите на ETSI (съответстващи на спецификациите от серията 802.11 и 802.16) предлага скорости до 110 Mbit/s. Предвид на това, че в Република България е осигурен необходимият честотен ресурс, предстои да се въведат горните спецификации. Трябва да се осигури свързването на обществените RLAN мрежи с обществените далекосъобщителни мрежи съгласно Препоръка 2003/203 на Европейската комисия.
Създадени са условия за свободно извършване на дейности чрез персонални спътникови крайни устройства за връзка с регионални и глобални спътникови системи (GLOBALSTAR, IRIDIUM, THURAYA и др.).
Директива 2002/21/ЕС предвижда всички преносни мрежи и услуги да са обхванати от единно регулиране, което и досега съществуваше при осигуряването на пренос и предоставянето на услуги от спътникови мрежи и радиосъоръжения. Въвеждането на новите определения от гледна точка на регулирането за електронни съобщителни мрежи и услуги напълно отговаря на характера на сега действащите спътникови съобщения. Въвеждането на Директивата за оправомощаването 2002/20/EC няма да доведе до съществени изменения в сега съществуващите лицензионни режими за спътниковите мрежи и радиосъоръжения у нас. Общото лицензиране ще бъде заменено с режим на оправомощаване, което ще даде възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да извършват дейността си след заявка и деклариране пред националния съобщителен регулаторен орган за спазване на определените изисквания за съответната дейност. Режимът на индивидуално лицензиране ще се запази само в случаите на ползване на индивидуално разпределен радиочестотен спектър.
Като цяло аналоговите технологии в спътниковите съобщения ще бъдат заместени от цифрови. Очаква се до края на 2004 г. всички спътникови системи да предоставят само цифрови услуги.
В Република България пазарът на услуги с използване на спътникови системи се разширява, като се предлагат главно цифрови услуги. Изпълняват се и стъпките, предвидени от приетата през 2002 г. Стратегия за развитие на спътниковите съобщения в Република България.
Съгласно Закона за далекосъобщенията до края на 2004 г. предстои приемане на наредба за издаване на индивидуални лицензии без конкурс и търг за далекосъобщителни мрежи от неподвижната спътникова радиослужба.
През 2004 г. е приет Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, хармонизиран с Радиорегламента на МСД и промените от WRC-03, отнасящи се за радиочестотните обхвати от спътниковите радиослужби: 1 GHz, 1,5 GHz, 2 GHz, 2,5 GHz, 14 GHz, 15 GHz, 19 GHz, 21GHz и 29 GHz.
В краткосрочен план се предвижда:
В средносрочен план се предвижда изпълнение на приетата Стратегия за развитието на спътниковите съобщения, както следва:
Изпълнението на описаните стъпки ще доведе до пълно хармонизиране на нормативната уредба, свързана със спътниковите съобщения в Република България, с тази на страните от ЕС.
Усилено се работи и по въвеждането на пакети от стандарти за цифрово радиоразпръскване, като DRM и MPEG-4 за цифрово радиоразпръскване по Интернет и чрез мобилните клетъчни мрежи от трето поколение - UMTS.
Директива 2002/21/ЕС предвижда всички далекосъобщителни преносни мрежи и услуги, в т. ч. цифровото радио- и телевизионно разпръскване:
Следва да се стимулира предлагането от собствениците на интерфейси за приложни програми (API), необходими за предоставяне на интерактивни телевизионни услуги, на операторите на интерактивни телевизионни услуги срещу заплащане, при ясни и недискриминационни условия. Операторите на цифрови интерактивни телевизионни услуги трябва да се придържат към отворени API, независимо от начина на предаване, в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти и/или спецификации.
Промените, произтичащи от европейската правна рамка 2002, няма да доведат до съществени изменения в регулирането и лицензионните режими, свързани с радио- и телевизионното разпръскване, съгласно Закона за далекосъобщенията. Общото лицензиране ще бъде заменено с режим на оправомощаване, което ще даде възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да извършват дейността си след съответна заявка и деклариране пред националния съобщителен регулаторен орган за спазване на определените изисквания за съответната дейност. Режимът на индивидуално лицензиране ще се запази само в случаите на ползване на индивидуално разпределен радиочестотен спектър.
В Република България пазарът на цифровото наземно, кабелно и спътниково радио- и телевизионно разпръскване е либерализиран, но не се забелязва съществен напредък в развитието на наземното цифрово радио- и телевизионно разпръскване. Проведеният през 2001 г. конкурс за наземно цифрово телевизионно разпръскване по системата DVB-T за района на гр. София определи оператор на един цифров мултиплекс. Националният съобщителен регулаторен орган е обявил намерение за използване на радиочестотен ресурс за наземно цифрово телевизионно разпръскване в няколко града на страната.
Аналоговото радиоразпръскване на дълги, средни и къси вълни ще продължи до въвеждането на новите цифрови технологии в тези радиочестотни обхвати.
11.1. Преход от аналогова към цифрова телевизия Разработените стратегии за развитието на националните цифрови мрежи за телевизионно разпръскване предвиждат изграждане на многочестотни мрежи - национални и регионални, с едночестотно разширение в съответния регион и едночестотни местни мрежи. Паралелно ще се излъчват едни и същи програми - аналогови и цифрови, с тенденция да се премине изцяло към цифрово излъчване в зависимост от търговския интерес.
На пазара следва да бъдат предложени достъпни устройства за осигуряване на прехода от аналогова към цифрова телевизия, така че с аналогов телевизионен приемник да може да се приемат цифрови програми.
Въвеждането на цифровата телевизия ще доведе до:
В Република България преходът към цифрово разпръскване на телевизионни програми чрез спътник е осъществен. Очаква се да се разшири разпространението на цифрови телевизионни програми и по кабелните разпределителни мрежи. Стратегиите за преход от аналогова към цифрова телевизия се изпълняват в насока на усъвършенстване на нормативната база, освобождаване на необходимия радиочестотен спектър и въвеждане на необходимите стандарти.
В краткосрочен план се предвижда:
В средносрочен план се предвижда:
В дългосрочен план се очаква постепенно преминаване от аналогово към цифрово наземно телевизионно разпръскване с тенденция за приключване на процеса до края на 2015 г.
11.2. Преход от аналогово към цифрово радио Преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване в Република България е значително по-лесно осъществим, особено в честотните обхвати 174 - 230 MHz и 1452 - 1467,5 MHz, определени на европейско ниво за цифрово радио по системата DAB, съгласно плана за блоково разпределение от Висбаденската и Маастрихтската конференция. Развитието на цифровото радио в късите, средните и дългите вълни все още е в начален стадии на световно равнище и се извършва по системата DRM.
Понастоящем цифрово радиоразпръскване по системите DAB и DRM не се осъществява в Република България въпреки създадената подходяща нормативна уредба и условия за развитие. Новата правна рамка 2002 на ЕС няма да доведе до съществени промени в регулирането и лицензионния режим за цифрово радиоразпръскване.
За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRM.
Въвеждането на цифрово радио ще доведе до:
Тенденцията в развитието на националните цифрови мрежи за радиоразпръскване по системата DAB е в изграждането на едночестотни мрежи. Тези мрежи ще се изграждат на базата на блоковото разпределение за Република България съгласно Висбаденския и Маастрихтския план и евентуалните промени, които ще бъдат обсъдени на втората сесия на регионалната конференция RRC-04/06. На европейския пазар има достатъчно приемни устройства по системата DAB, които ще се появят и на българския пазар веднага, щом започне излъчване на цифрови радиопрограми.
За развитие на DRM радиоразпръскването на къси вълни у нас бяха въведени промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в посока на хармонизиране с Радиорегламента и промените от Световната радиоконференция WRC-03, като в него беше включена забележка, касаеща използването след 1 април 2007 г. на цифрова модулация в радиочестотните обхвати: 5900 kHz, 7300 kHz, 9400 kHz, 11 600 kHz, 12 050 kHz, 13 570 kHz, 13 800 kHz, 15 600 kHz, 17 480 kHz и 18 900 kHz. С тези промени се създават условия за ускорено въвеждане на цифровото радиоразпръскване в обхвата на късите и в перспектива - за средните и дългите вълни.
Разработената Стратегия за преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване се изпълнява от гледна точка на усъвършенстване на нормативната уредба и освобождаване на необходимия радиочестотен спектър и въвеждане на необходимите стандарти.
В краткосрочен план се предвижда:
В средносрочен план ще влезе в сила новият честотен план по системата Т-DAB в радиочестотния обхват 174 - 230 MHz.
В дългосрочен план може да се очаква изцяло преминаване към цифрово радиоразпръскване в Република България след 2010 г. по системата Т-DAB, а по системата DRM - до 2015 г.
Преминаването от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпръскване е необходим процес, с който ще се осигурят по-широки възможности за предоставяне на интегрирани услуги и високо качество на получаваната информация при различни условия на приемане.
Условията у нас се отличават от тези в страните - членки на ЕС. Основният далекосъобщителен оператор на фиксирана гласова услуга, от една страна, трябва да инвестира в развитие на мрежата си с оглед предоставяне на по-широк обхват услуги с по-добро качество. От друга страна, съществува тенденция негови потребители да се насочват към мобилните услуги, които са по-гъвкави и удобни за бизнеса.
Опитът на страните - членки на ЕС, показва, че техните национални секторни регулаторни органи определят обхвата, принципите на ценообразуването и начините за финансиране на универсалната услуга.
Обхватът на универсалната услуга в повечето страни на ЕС в зависимост от националните особености включва или не услугата достъп до Интернет.
Принципите на ценообразуването и цените на услугите в тези страни са:
Въвеждането на правна рамка 2002 на ЕС няма да промени принципите за предоставяне на универсалната услуга, регламентирани в Закона за далекосъобщенията.
Независимо от това, че обхватът на универсалната услуга е определен в Закона за далекосъобщенията, при разработването на новата нормативна уредба трябва еднозначно да се дефинира, че предоставянето на универсалната услуга е насочено към гражданите и не се отнася за бизнес потребителите. Освен цената за първоначално свързване и абонаментната такса и цените на разговорите трябва да бъдат достъпни.
От особено значение е провеждането на обществено обсъждане с оглед преглед и по-ясно дефиниране на обхвата на услугата. Новата нормативна уредба трябва да регламентира периодично преразглеждане на елементите на универсалната услуга и възможност за разширяване или промяна на обхвата й.
По отношение на телефонните указатели е необходимо предварително да бъде уточнен форматът, в който ще се подават данните към оператора, определен да предоставя този вид услуга. В тях трябва да бъдат включени и номерата на мобилните абонати. Също така е целесъобразно телефонните указатели да бъдат предоставяни безплатно на абонатите на оператора на фиксираната далекосъобщителна мрежа.
Видовете услуги, предоставяни чрез оператор, трябва да бъдат ясно определени при разработването на новата нормативна уредба.
Въвеждането на единния номер за спешни повиквания 112 трябва да стане към датата на присъединяването ни към ЕС.
Все още на абонатите не е осигурена възможност за проверка и контрол на сметките чрез предоставяне на детайлизирани сметки, тонално набиране и ограничаване на някои от изходящите повиквания. Необходимо е да се прецизира степента, до която да се детайлизират сметките и в какъв вид да се представят на абонатите.
Националният съобщителен регулаторен орган ще продължи ежегодно да отчита до каква степен са удовлетворени изискванията за предоставяне на универсалната услуга. Тези отчети са публично достъпни.
Достъпността на цената на универсалната услуга е пряко свързана със:
Компенсирането на разходите по предоставянето на универсалната услуга е целесъобразно да бъде осигурено съвместно от:
За да се определи най-подходящият начин за компенсиране разходите на операторите, е подходящо да се направи проучване и обществено обсъждане на този въпрос със заинтересуваните страни. Не трябва да се забравя фактът, че компенсиране може да има само в случай, че се докаже, че предоставянето на услугата води до несправедлива тежест върху оператора, като се вземат предвид и предимствата, които могат да се извлекат от предоставянето й.
С цел осигуряване универсалната услуга на всеки гражданин на достъпна цена е необходимо операторите да предлагат тарифни пакети, насочени към тесен кръг потребители, като:
Осигуряването на универсалната услуга на хора с увреждания или на групи потребители със специални социални нужди трябва да се извърши, след като се проведе обществено обсъждане на този въпрос, на базата на което да се предприемат конкретни мерки, гарантиращи удовлетворяване на нуждите на тези потребители.
Определянето на “БТК” - АД, като оператор, който ще предоставя универсалната услуга без компенсиране на нетните загуби от предоставянето й до края на 2004 г., има за цел защита на интересите на потребителите и осигуряване възможност на новите оператори да навлязат на пазара на тази услуга.
В краткосрочен план трябва да се предприемат следните мерки:
В средносрочен план предстои:
В дългосрочен план предстои въвеждане на преносимост на телефонните номера.
Законът за далекосъобщенията определя общите условия, които уреждат взаимоотношенията на обществените далекосъобщителни оператори с крайните потребители.
Правна рамка 2002 на ЕС въвежда повишена отговорност от всички заинтересувани страни (потребители, производители, неправителствени организации, националните секторни регулаторни органи и предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги) при защита на интересите на крайните потребители, използващи електронни съобщителни услуги:
Развитието на Интернет, цифровото наземно и спътниково радио- и телевизионно разпръскване, цифровите кабелни телевизионни системи, чрез които се предлагат интерактивни услуги, повишава изискванията към защитата на интересите на крайните потребители на електронни съобщителни услуги. Навлизането на нови технологии при този тип медии дава възможност да се филтрира (кодира) съдържанието им и това трябва да залегне като задължение за организациите, предлагащи тези услуги. По този начин потребителите ще могат да предприемат мерки за ограничаване разпространението на информация, нарушаваща националните традиции и международните норми за етика и морал.
Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги е тясно обвързано с повишаване доверието на потребителите към предлаганите услуги. Наред с развитието на конкуренцията като икономически регулатор от особена важност е провеждането на периодичен мониторинг от контролните органи за постигната удовлетвореност на потребителите от видовете услуги, тяхното качество и цени и не на последно място за мнението им за нивото на безопасност на услугите и за поведението на доставчика на услугата - добросъвестност и взаимно доверие.
Защитата на професионалната и търговската тайна не трябва да противоречи на изискванията за защита на потребителите, която е приоритетна.
Либерализацията на пазара и развитието на конкуренцията неминуемо води до промяна на критериите на потребителите относно съотношението качество на услугата/цена. Ефективно действие на този механизъм обаче е реално възможно при по-големите бизнес клиенти, докато за домашните абонати и малкия бизнес цената ще продължи да е определяща.
Наред с усилията за модернизация и повишаване на разнообразието от предлагани услуги от изключително значение е развитието на далекосъобщителната инфраструктура в отдалечените, слабо населените и икономически слабо развитите райони. Това развитие ще доведе до осигуряването на равни права за всички за достъп освен до универсална услуга и до възможности за достъп до услугите телемедицина, електронни разплащания и пазаруване, обучение от разстояние, възможности за търсене и предлагане на работа чрез Интернет, достъп до информация и документи на правителствени организации и др. За тази цел е необходимо да се разшири съвместната работа и сътрудничество между широк кръг от правителствени и неправителствени организации.
Общите условия в договорите между потребителите и предприятията, предоставящи електронни съобщения, гарантират прозрачност, информираност и правна сигурност за страните.
В средносрочен план е необходимо нормативно да се регламентира възможност националният съобщителен регулаторен орган да провежда опростена и неизискваща големи финансови средства процедура за решаване на споровете между операторите и крайните потребители относно достъп до и взаимно свързване на мрежи, предоставяне на услугата “линии под наем”, съвместно ползване на помещения и съоръжения. Така всеки гражданин или предприятие, предоставящо електронни съобщения, ще може да потърси защита на своите права и интереси. Запазва се възможността решението по спора да се отнесе пред съответната съдебна инстанция. Тази правна възможност е допълнителна гаранция за защита на интересите на всички категории потребители и предприятия.
В краткосрочен план предстои издаване на подзаконови нормативни актове съгласно Закона за далекосъобщенията, чрез които ще се регламентират специфични въпроси, като:
В правна рамка 2002 на ЕС се разглежда въпросът за защитата на личните данни в светлината на развитието на новите технологии и породилите се нови рискове за неприкосновеността на личните данни на потребителите. Развитието на пазара на услугите се влияе изключително от увереността на потребителите, че поверителността на личните им данни е гарантирана.
Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги обуславя необходимостта от осигуряване на специални правни, регулаторни и технически мерки, особено при нарастващите възможности на съвременните технологии за автоматично съхраняване и обработка на данни за потребителите на електронни съобщителни услуги, с оглед осигуряване еднакво ниво на защита на личните данни независимо от прилаганата технология.
В средносрочен план е необходимо нормативната уредба в областта на защитата на личните данни, свързана със защитата на мрежите и предаваната по тях информация, да се разшири в следните насоки:
С оглед гарантиране неприкосновеността на личните данни на потребителите е необходимо да се разшири нормативната уредба, отнасяща се до:
Изброените права и ограничения не трябва да влизат в противоречие с изискванията за националната сигурност и да препятстват законовите мерки за борба с престъпността, тероризма и за опазване на обществения ред.
Цените на услугите на посочените по-горе пазари не могат да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция, да създават предимства за отделни потребители на същата или сходни услуги и да са под нивото на разходите по предоставянето на услугата.
С правна рамка 2002 на ЕС ex ante задължения се налагат на предприятията не само на базата на установено значително въздействие върху пазара, а и на базата на две кумулативни предпоставки:
От съществено значение за конкуренцията на всеки пазар на съобщителни услуги е ценовата политика на предприятията в електронния съобщителен сектор, ползващи се с господстващо положение на пазара. Правомощията на националния съобщителен регулаторен орган, свързани с регулиране цените на услугите на тези предприятия, трябва да бъдат развити в нормативната уредба към Закона за електронните съобщения.
Националният съобщителен регулаторен орган съгласно Препоръка 2003/311/EC на Европейската комисия за съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, допустими за ex ante регулиране в съответствие с Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за обща регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, контролира цените на услугите, предоставяни от предприятия с господстващо положение, на следните пазари:
Цените на услугите, предоставяни от предприятията с господстващо положение, трябва да са разходоориентирани по отношение на:
Въпреки разширените правомощия на националния съобщителен регулаторен орган не бива да се стига до регулиране повече от минимално необходимото в областта на свободната конкуренция. Намесата на националния съобщителен регулаторен орган трябва да бъде нормативно ограничена до и по отношение на пазара на електронни съобщителни услуги, на който няма реална конкуренция.
Регулирането на предоставянето на далекосъобщителни услуги и използването на далекосъобщителни мрежи, предназначени за граждански нужди, за работа в условия на кризи, режим “военно положение”, режим “положение на война” или при друго извънредно положение, се извършва по реда на Закона за далекосъобщенията.
В краткосрочен план - до средата на 2005 г., задълженията на далекосъобщителните оператори в условия на кризи, както и задълженията по изграждането на комуникационната и информационната система за управление при кризи ще бъдат съобразени с предстоящия за приемане Закон за управление при кризи и с неговата подзаконова нормативна уредба.
Предоставянето на далекосъобщителни услуги в мирно време на държавните органи и институции, осигуряващи националната сигурност и отбраната, следва да се извършва чрез договори със съответните далекосъобщителни оператори съгласно разпоредбите на бъдещия Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията или Закон за електронните съобщения.
Задълженията, изискванията и ограниченията на далекосъобщителните оператори, свързани с осигуряването на далекосъобщенията в интерес на националната сигурност, отбраната на страната в мирно време и при кризи, ще продължат да се уреждат чрез вписване в издаваните индивидуални лицензии или чрез режима на общо оправомощаване.
За осигуряване на необходимите условия за устойчиво функциониране на обществени далекосъобщителни мрежи и достоверност на предаваната информация за нуждите на националната сигурност, отбраната на страната и при кризи и за предоставяне на далекосъобщителни услуги с необходимото качество следва:
За всички пунктове за управление, свързани с националната сигурност и управление при кризи, следва да се ускори въвеждането на единен програмен продукт, осигуряващ поддържането на постояннодействаща система за управление при кризи.
Следва да се полагат усилия и за оптимизация, съвместно използване, свързване и интегриране на различните преносни среди и мрежи, както и за използване на съвременните технологии при осигуряването на далекосъобщенията по време на кризи и при възстановителните работи.
Република България следва да осигури съответно функциониране на обществените далекосъобщителни мрежи в съответствие с Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции. Конкретните задължения, изисквания и ограничения се определят в лицензиите на операторите на тези мрежи.
16.2. Отделяне на далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение от мрежата на “БТК” - АД Съгласно изискванията на Закона за далекосъобщенията:
Отделените обекти от далекосъобщителната мрежа на “БТК” - АД, в съответствие с Военната доктрина на Република България и изискванията, произтичащи от членството на Република България в НАТО, следва да се използват в мрежите, предназначени за осигуряване на държавното управление, националната отбрана и сигурност, с цел постигане разделянето на тези мрежи от далекосъобщителните мрежи с гражданско предназначение.
За държавната собственост, представляваща 35 на сто от акциите на капитала на “БТК” - АД, ще бъде открита процедура за продажба на Българската фондова борса, както следва:
Собственикът, притежаващ 65 на сто от акциите на компанията, е поел задължението за осигуряване развитието на фиксираната далекосъобщителната мрежа и нейната модернизация.
Необходимо е провеждане от страна на държавата на следприватизационен контрол с оглед извършване от оператора на:
Участието на държавата като собственик в обособени далекосъобщителни мрежи, свързани с въздушното, морското и наземното търсене и спасяване, следва да бъде в съответствие с добрата европейска практика.
От особено значение е повишаването на административния капацитет на националния съобщителен регулаторен орган, общия регулаторен орган, органа по политиката в електронния съобщителен сектор и Съвета за националния радиочестотен спектър. Повишаването на квалификацията на експертите чрез обучение, участие в работата на международни организации и взаимно сътрудничество с националните секторни регулаторни органи на страните - членки на ЕС, ще допринесе за по-пълноценно изпълнение на задълженията на националния съобщителен регулаторен орган, произтичащи от въвеждането на новата правна рамка за електронни съобщения на ЕС 2002.
Необходимо е да се поддържа тясно взаимодействие между участниците на далекосъобщителния пазар и учебните заведения, подготвящи специалисти в областта на далекосъобщенията, като се:
За работещите в сектора изключително важно значение придобива необходимостта от:
Динамичното развитие и перспективите за преструктуриране на собствеността в сектора оказват влияние и върху структурата на заетостта. Във връзка с това трябва да се подкрепят разработваните от подлежащите на преструктуриране държавни дружества програми за трудова заетост, компенсаторни механизми и преквалификация на персонала, подлежащ на освобождаване.
Появата на нови далекосъобщителни оператори ще позволи пренасочването на работната сила, породено от преструктурирането на отрасъла.
Необходимо е да се създадат предпоставки за мотивиране на младите специалисти за работа в сектора с оглед по-пълноценното им социално интегриране и професионална реализация.
За извършване на научно-приложното обслужване на сектора е необходимо по-ефективно да се използват възможностите на:
Целесъобразно е да се обсъди създаване на структура с държавно финансиране, както и самофинансиране, която да извършва научно-приложно обслужване на далекосъобщителния сектор по тематика с национално значение.
Следва да продължи държавната политика за навлизане на частни, включително чужди, инвестиции в сектора на електронните съобщения. От особено значение е да се засили ролята на държавата при представянето пред потенциални инвеститори на предимствата от реализиране на инвестиции в сектор електронни съобщения у нас чрез участие във форуми, информационни Интернет страници, печатни материали и др.
С приемането на Закона за далекосъобщенията Република България изпълни поетите ангажименти по глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” за хармонизиране на националното ни законодателство с достиженията на правото на ЕС - правна рамка 1998 - 2000 г., с изключение на изискването за отделяне на регулаторните функции от управлението на собствеността.
С допълнителни декларации към преговорната позиция Република България е заявила, че приема законодателството на ЕС по глава 19, прието до 30 юни 2002 г., и ще бъде в състояние да го приложи до датата на присъединяването към ЕС.
Подготовката на експерти за работа с европейските институции е от особено значение за предстоящото ни членство в ЕС.
Комитетът по съобщения и Комитетът за радиочестотния спектър към Европейската комисия бяха отворени за участие на български експерти. Прякото участие в работата на тези комитети, както и осъществяването на контакти с експерти от страните - членки на ЕС, повишават подготовката и компетентността на българските представители в тях.
На базата на приключилия преговорен процес и с оглед подготовката на Република България за членство в ЕС следва:
21.2. Членство в НАТО Във връзка с членството на Република България в НАТО следва:
21.3. Международно сътрудничество В областта на далекосъобщенията Република България членува в Международния съюз по далекосъобщения (МСД), в Европейската конференция за пощи и далекосъобщения (СЕРТ) и в Комитета за планиране на гражданските съобщения в НАТО (ССРС) във формат ПЗМ/ЕАСП (Партньорство за мир/Евроатлантически съвет за партньорство). Български институции членуват и в Подкомитета за управление на честотите към НАТО и в Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). Членуването в тези организации и активното участие в дейността им е принос на страната при създаването на общоевропейски стандарти.
Република България е член на Съвета на МСД (мандат до 2006 г.) - висш ръководен орган на Съюза, мандатен на Конференцията на пълномощниците. Българските експерти дават своя професионален принос в работните и проучвателните екипи, разработващи документи, свързани с формирането и реализирането на политиката на МСД в областта на стандартизацията, развитието на съобщенията, като изхождат от националните интереси.
Участието и дейността в работните органи на СЕРТ позволява на българските експерти да дадат своя принос при създаването на общоевропейските норми и препоръки, както и да ги отразят при хармонизирането на националната политика и регулирането в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на Европейското законодателство.
Активното участие на страната в спътниковите организации EUTELSAT, ИНТЕРСПУТНИК, ITSO и IMSO разширява възможностите на страната да влияе върху дейността им, както и да ползва предоставяните от тях спътникови услуги на преференциални цени.
Република България като член на Световната търговска организация трябва да изпълнява поетите ангажименти във връзка с преговорите по търговията с услуги.
Следва да се активира участието ни в организацията на Черноморското икономическо сътрудничество.
В средносрочен план следва да се активизират:
В дългосрочен план следва:
Въпросите за развитието на далекосъобщенията трябва да заемат важно място и в отношенията с държавите от Югоизточна Европа. В двустранните договорености трябва да залегнат постановки, регламентиращи съгласуване на документи, засягащи общи интереси, като:
Приложение № 1 Списък на директиви, решения и препоръки на достиженията на правото на Европейския съюз - рамка 2002
Приложение № 2 Цифровизация на фиксираната мрежа съгласно поетите ангажименти на Република България по глава 19 “Телекомуникации и информационни технологии” от преговорите за присъединяване към Европейския съюз Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Приложение № 3 Списък на съкращенията, употребени в Актуализираната секторна политика Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя Приложение № 4 Таблица на мерките и сроковете за тяхното изпълнение, произтичащи от Актуализираната секторна политика Забележка на редакцията: виж приложението в PDF -а на броя 55415