Решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г.
Държавен вестник Народно събрание брой: 14, от дата 10.2.2023 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ стр.7 Решение за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. РЕШЕНИЕ за приемане на Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 2 от Закона за младежта РЕШИ: Приема Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. (приложение). Решението е прието от 48-ото Народно събрание на 31 януари 2023 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Вежди Рашидов НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА МЛАДЕЖТА 2021 – 2030 г. АНГАЖИРАНЕ, ОВЛАСТЯВАНЕ, РАЗВИТИЕ НАШАТА ВИЗИЯ Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят Съдържание Списък на използваните съкращения Въведение Анализ на състоянието на младежта Нормативна и институционална рамка на политиката за младежта Процес на разработване на стратегията Основни постижения и предизвикателства при изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 Анализ на състоянието на младежта при изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 Профил на младите хора в страната Визия за развитието на политиката за младежта 2021 – 2030 Водещи принципи при изпълнение на стратегията Стратегически приоритети за периода 2021 – 2030 Очаквани резултати от изпълнението на стратегията Финансиране Механизъм за наблюдение, оценка и актуализация Заключение Списък на използваните съкращения АЗ Агенция по заетостта ДБТ Дирекция „Бюро по труда“ ДАЗД Държавна агенция за закрила на детето ДПС Детска педагогическа стая ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЗМ Закон за младежта КМС Консултативен младежки съвет ММС Министерство на младежта и спорта МОН Министерство на образованието и науката МТСП Министерство на труда и социалната политика НАПОО Национална агенция за професионално образование и обучение НКСМ Национален консултативен съвет за младежта НСИ Национален статистически институт НСМ Национална стратегия за младежта НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България НПО Неправителствена организация ОКС Образователно-квалификационна степен ПАВ Психоактивни вещества ПНУ Преждевременно напуснали училище ЦРЧР Център за развитие на човешките ресурси ICCS International Civic and Citizenship Education Study (Международно изследване на гражданското образование) FRA European Union Agency for Fundamental Rights NEETs които не учат, не работят и не се обуча ват) Young people not in employment, education and training (Млади хора, OECD Organisation for Economic Cooperation and Development (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) PISA Programme for International Student Assessment ВЪВЕДЕНИЕ Младите хора се сблъскват с все повече и различни предизвикателства, свързани с развитието на съвременните общества и съвременния свят. Въпреки това те не са само пасивни участници в тези световни процеси. Младите хора предизвикват статуквото. Те са лидери, иноватори и създатели на решения на местно, национално и глобално ниво. Техните визия, качества и умения са незаменими за изграждането на по-устойчиви, справедливи и модерни общности. Активното участие на младите хора в икономическия, социалния и политическия живот на една страна е от ключово значение както за тяхното благополучие, така и за просперитета на страната. Поради тази причина младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна. Този подход се реализира чрез Националната стратегия за младежта, която със своя 10-годишен хоризонт задава основната посока и стратегическите приоритети в сектора съгласно чл. 4, ал. 4 от Закона за младежта. Националната стратегия за младежта 2021 – 2030 г. разглежда младите българи като „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят.“ За постигането на тази визия стратегията се фокусира върху следните стратегически приоритети: • Приоритет 1: Насърчаване на неформалното обучение; • Приоритет 2: Насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават (NEETs); • Приоритет 3: Насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора; • Приоритет 4: Развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб; • Приоритет 5: Свързаност, толерантност и европейска принадлежност; • Приоритет 6: Насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот; • Приоритет 7: Насърчаване на културата и творчеството сред младите. Визията, приоритетните области, стратегическите и оперативните цели в НСМ 2021 – 2030 г. са формулирани на базата на проведени дискусии и тематични срещи с млади хора от различни области на страната чрез анкетни допитвания до младежки организации и други дейности за получаване на обратна връзка. В партньорство с общинските и/или областните администрации бяха проведени общо 13 консултации с младежи и младежки организации в различни градове на страната, в които взеха участие множество български младежи на възраст 15 – 29 години. Целта на консултативния процес бе да се проследят нагласите на младите хора, да се идентифицират предизвикателствата, ключовите области и приоритетни теми, да се обсъдят промените, които младите очакват в резултат от изпълнението на стратегията. В дебатите, провеждани паралелно с разработването на рамката на стратегията, се включиха наред с младите хора и представители на заинтересованите страни, местните и регионалните власти. С оглед на многосекторния подход на младежките политики и необходимостта от консултиране по конкретните тематични области с експерти по ресори ММС сформира Междуведомствена работна група с представители на всички министерства за разработването на оперативни цели и мерки за изпълнение на Националната стратегия за младежта 2021 – 2030 г. Разпознавайки ключовата роля на местната власт за успешното изпълнение на Националната стратегия за младежта, проектът на документ е обсъден и с представители на Националното сдружение на общините в Република България. Проектът на мерки, които да бъдат включени в новата Национална стратегия за младежта, е обсъден в рамките на Националния консултативен съвет за младежта и Обществения съвет по въпросите на младежта към министъра на младежта и спорта. Финансирането на Националната стратегия за младежта се осъществява приоритетно посредством националните и общинските програми за младежта в рамките на определените бюджети на отговорните първостепенни разпоредители с бюджет за съответната година. Средства могат да бъдат осигурени и чрез проектно финансиране от действащи програми на Европейския съюз, Съвета на Европа и други източници. Финансирането за мерки, попадащи в обхвата на други ведомства, се осигурява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на съответните отговорни институции чрез държавния бюджет. АНАЛИЗ НА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ПОЛИТИКАТА ЗА МЛАДЕЖТА Нормативна и институционална рамка на политиката за младежта От 2012 г. държавната политика за младежта се изпълнява в съответствие със Закона за младежта и е дефинирана като „целенасочена и последователна дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото, която има за цел създаване на благоприятни условия за пълноценно личностно развитие на младежите и участието им в обществения и икономическия живот, както и приобщаването им в управлението на местно, областно и национално ниво чрез дейности, насърчаващи развитието на младежите в страната“. Законът за младежта (ЗМ) определя основните принципи, мерки, управление и финансиране на дейностите, осъществявани в изпълнение на държавната политика за младежта. Държавната политика за младежта се провежда от Министерския съвет чрез министъра на младежта и спорта и в съответствие с Националната стратегия за младежта, която съгласно чл. 4 от ЗМ обхваща 10-годишен период. Първата Национална стратегия обхваща периода 2010 – 2020 г. Министерството на младежта и спорта разработва и национални програми за младежта, чиято цел е да адресират специфични младежки проблеми. Кметовете на общини изготвят ежегодно общински годишни планове за младежта, а общинските планове за младежта се предоставят на областните управители, които изготвят областни планове за младежта. Планирането и изпълнението на младежките политики изисква взаимодействие и синхрон между различните институции. Органът, чрез който се осъществява този процес, е Националният консултативен съвет за младежта (НКСМ), чиито статут, състав и задачи са регламентирани в ЗМ. Към министъра на младежта и спорта действа и Обществен съвет по въпросите на младежта – консултативно звено, което формира позиции, становища и инициативи за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра на младежта и спорта. Мониторингът и отчитането на мерките и програмите в изпълнение на младежките политики се осъществяват чрез годишните отчети на плановете за изпълнение на НСМ, изготвени съгласно чл. 6 от ЗМ, и докладите за младежта, изготвени съгласно изискването на чл. 5 от ЗМ. Процес на разработване на стратегията Настоящата стратегия се основава на рамковия стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, определящ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Реферира се основно към приоритетните области: Образование и умения, Интелигентна индустрия, Цифрова свързаност, Местно развитие, Социално включване, Здраве и спорт, Културно многообразие и достъп до култура. Взета е предвид и препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за създаване на по-добри възможности за младите хора, която определя набор от принципи за подобряване на мерките и резултатите за младежта във всички релевантни области, включително умения и компетенции, резултати на пазара на труда и социално включване и благосъстояние на младите хора; и за укрепване на доверието на младите хора в правителството и обществените институции, справяне с неравенствата, свързани с възрастта, чрез насърчаване на тяхното участие и представителство в обществения и политическия живот и укрепване на административния и техническия капацитет. Националната стратегия за младежта е базирана и на Стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019 – 2027 г., чиито цели са: • да даде възможност на младите хора да бъдат архитекти на собствения си живот, да подпомага тяхното личностно развитие и постигане на автономност, да им позволи да изграждат своята устойчивост и да ги подсигури с умения за живота, за да се справят с променящия се свят; • да насърчи младите хора и да им предостави необходимите средства да бъдат активни граждани, носители на солидарност и положителна промяна, вдъхновявани от ценностите на ЕС и европейската идентичност; • да подобри решенията в областта на политиката и начина, по който те въздействат върху младите хора във всички сектори, по-специално заетостта, образованието, здравеопазването и социалното приобщаване; • да допринесе за изкореняването на бедността сред младежите и всички форми на дискриминация, както и да насърчи социалното приобщаване на младите хора. Европейските младежки цели за периода 2019 – 2027 г., включени в Стратегията на Европейския съюз за младежта, също са взети под внимание, като те са следните: Цел 1: Свързване на ЕС с младежта; Цел 2: Равенство; Цел 3: Приобщаващи общества; Цел 4: Информация и конструктивен диалог; Цел 5: Психично здраве и благоденствие; Цел 6: Подпомагане развитието на младите хора от малките населени места; Цел 7: Качествена работа за всички; Цел 8: Качествено обучение; Цел 9: Пространство и участие за всеки; Цел 10: Устойчива и зелена Европа; Цел 11: Младежки и европейски програми. Други основополагащи документи за младежката политика са Целите на ООН за устойчиво развитие, Програмата на ООН за развитие до 2030 г. и Стратегията за младежта на ООН „Младеж 2030: Работа с и за младите хора“. Като приоритети в Стратегията за младежта на ООН в сила от 24 септември 2018 г. са изведени: • ангажирането, участието и застъпничеството чрез засилване на младежките гласове за разпространението на мирен, справедлив и устойчив свят; • информираност и подкрепа чрез гарантиране на по-добър достъп на младите хора до качествено образование и здравни услуги; • икономическо овластяване чрез достойна работа, подкрепа на по-добрия достъп на младите хора до достойна и продуктивна трудова заетост; • гарантиране на основните права чрез защита и насърчаване на правата на младите хора и подкрепа на тяхната гражданска и политическа ангажираност; • мир и изграждане на устойчивост чрез подкрепа на младите хора като катализатори на мир, сигурност и хуманитарни дейности. Стратегията на Съвета на Европа до 2030 г. за младежта също е взета под внимание със съответните приоритети: • обновяване на плуралистичната демокрация; • достъп на младите хора до права; • съвместен живот в мирни и приобщаващи общества; • младежка работа. При описването на настоящото състояние (контекста) на всяка една от дефинираните приоритетни области на политиките за младежта са използвани множество изследвания, обхващащи различни аспекти от живота на младите хора, проведени с различни възрастови групи и в различни периоди. При разработването на настоящия документ са проучени редица стратегически документи, анализи, доклади, национално представителни и международни изследвания, анкетни проучвания от неправителствения сектор и експертни мнения по въпросите на младежта и младите хора. Сред тях са: Годишните доклади за младежта (2010 – 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019); Националното социологическо проучване „Гласовете на децата (9 – 17 г.)“, проведено по задание на УНИЦЕФ България през 2017 г.; Националното социологическо изследване „Българската младеж“, реализирано през 2018 г.; Експертен доклад „Младежката политика в България. Предизвикателства и перспективи“ от 2020 г. и др. Задълбочен анализ на съществуващия механизъм за планиране, мониторинг и отчитане на мерките и програмите в изпълнение на младежките политики е изготвен в рамките на проект „Национална система за планиране, мониторинг и отчет на изпълнението на младежките политики“, изпълняван от Министерството на младежта и спорта и финансиран от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 –
- Съответните препоръки за усъвършенстване на координацията и оперативна съвместимост между институциите при планирането, мониторинга и отчитането на мерките и програмите при изпълнението на младежки политики са взети под внимание при изготвяне на стратегията. Процесът на разработване на Националната стратегия до 2030 г. се базира и на изготвени оценки на въздействието, както следва: Оценка на въздействието на Националната стратегия за младежта, извършена през 2018 г. по поръчка на ММС; Междинна оценка на въздействието на Националната стратегия и плана за действие към нея от 2015 г. (по проект „Информираност, координация и партньорство за провеждане на младежката политика в България“, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд) и последваща оценка на въздействието на Закона за младежта от 2020 г. (по проект „Изграждане на капацитет за извършване на оценка на въздействието в държавната администрация“, изпълняван от администрацията на Министерския съвет по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд). Основни постижения и предизвикателства при изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. Докладът към методологията и системата за планиране, мониторинг и отчитане на мерките и програмите при изпълнението на младежките политики идентифицира набор от постижения и предизвикателства, които служат за основа при изработването на НСМ 2021 – 2030 г. Основни постижения - Законът за младежта (ЗМ) дава стабилна нормативна основа за прилагане на младежките политики и задава рамката за тяхното планиране и отчитане посредством изискваните в него документи. - Подготовката за следващия период се базира на придобития опит, идентифицирани проблеми и предизвикателства и цели реални подобрения в механизмите за планиране, прилагане и отчитане на резултатите. - Наличен е опит по отношение на общата съгласуваност на документите на младежката политика с препоръчания подход в стратегията за младежта на Европейския съюз. - Създадена е необходимата документална основа за прилагането на многосекторен подход към решаване на младежките проблеми и се очаква това състояние да се възпроизведе и в следващия период на планиране. - Утвърдена е последователна практика за регулярно разработване на планове и доклади за прилагането на НСМ. - Регламентирани и създадени са структури за междуинституционална координация и за въвличане на заинтересованите страни, което създава база за бъдещо подобряване на тези механизми. Основни предизвикателства - Необходимост от подобряване на съществуващите форми за междуинституционална координация – роля, подотчетност и въвеждане на нови. - Необходимост от повишаване на административния капацитет за планиране, мониторинг и отчитане на младежките политики. - Необходимост от структуриране и регламентиране на информационните потоци, национална база данни и приноса към нея. - Осигуряване на възможност младите хора да участват в оформянето на политиките чрез разширяване на процеса на въвличане на заинтересованите страни при планиране и изпълнение на НСМ. - Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. има твърде амбициозни или прекалено много цели. - Голям брой документи и неяснота за смисъла на всеки документ. - Липса на посочени механизми и методи за мониторинг и отчитане. - Липса на централизирано отразяване на общинските и областните планове за младежта и напредъка по тях в база данни. Анализ на състоянието на младежта при изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г. С оглед проследяване на измененията в социално-икономическото положение на младите хора ежегодно се разработва и приема от Народното събрание Годишен доклад за младежта съгласно чл. 5 от ЗМ. Годишните доклади представят обобщена информация за реализирани политики, мерки и дейности, насочени към младите хора в страната, реализирани от отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта. Докладите съдържат и анализ на състоянието на българските младежи в различните аспекти и приоритети, залегнали в Националната стратегия за младежта. За изготвяне на пълен анализ и картина на състоянието на младите хора, както и за съпоставяне ефекта и проследяване полезността на реализираните политики и програми на национално ниво и степента на постигане на търсените цели, ежегодно се реализира национално представително проучване сред младите хора в страната на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора“. Проучването е сред целева група 15 – 29 г. с участието на 1400 респондента. Въз основа на анализа на основните изводи от годишните доклади за младежта от последните 10 години (2010 – 2020) могат да бъдат направени заключения по отношение на младежта в контекста на приоритетите на Националната стратегия за младежта 2010 –
- Данните за демографските характеристики и тенденции, касаещи младите хора на България, показват, че през 2020 г. броят на младите хора е 985 044 души. Сравнението с 2010 г. сочи, че младежите у нас са намалели с 435 218 души. Статистическите данни на НСИ показват, че подобно на тенденцията в ЕС, групата на 15 – 19-годишните е значително по-малка в сравнение с останалите възрастови категории. Това е тенденция, която ще се запази и се дължи на ниска раждаемостта. Целевата конвергентна прогноза (Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.) на НСИ показва, че в периода до 2025 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 25 – 29 г. Сравнителният анализ на данните от състоянието на младежкия статус и участието на младежите в различните сектори на въздействие, рамкирани в Националната стратегия за младежта в периода 2010 – 2020 г., водят до следните изводи: ПО ПРИОРИТЕТ І – НАСЪРЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И КАРИЕРНОТО РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА: Актуалните годишни данни на НСИ (към 2021 г.) показват, че България все още не успява да постигне националната цел по стратегията „Европа 2020“ за намаляване под 10 % на относителния дял на преждевременно напусналите образование и обучение сред лицата на възраст 18 – 24 години до 2020 г. (национална цел – 11 %, Национална програма за развитие: България 2020). Стойностите на показателя в рамките на периода 2010 – 2020 г. се колебаят в диапазон 12,5÷13,9 %, или средно 12,99 %, като най-ниският резултат е отбелязан към 2011 г. (11,8 %). Единствено за Югозападен регион стойността на показателя е чувствително под 11 % (средно 4,88 %), докато за Югоизточен (ЮР) и Северозападен регион (СЗР) средните стойности са около и над 20 % (ЮР – 21,12 %, и СРЗ – 18,65 %). В рамките на 2010 – 2012 г. се наблюдава неустойчива тенденция при напусналите училище във възрастовата група от 18 до 24 години – за 2011 г. този показател е 11,8 % и намалява спрямо 2010 г. с 2 % (13,9 %) 1 , докато за 2012 г. се отчита увеличение с 0,7 % (12,5 %). Делът на преждевременно напусналите училище млади хора в България (12,8 %) остава трайно висок както спрямо средните нива в ЕС – 9,9 %, така и спрямо националната цел към 2020 г. – 11 %, което ни нарежда на четвърто място след Испания – 16 %, Румъния – 15,6 %, и Италия – 13,1 %. Най-нисък е делът на напуснали училище млади хора в Гърция (3,8 %) и Хърватска (2,2 %). Докато нивото на ранното напускане на училище в големите български градове (5,9 %) е по-ниско от средните нива в гъсто населените градски региони в ЕС (9,8 %), то делът на младите хора, които не успяват да завършат средно образование в селските райони на страната, е непропорционално висок (26,2 %) през 2018 г. Тревожно висок е делът на ранно отпадащите от образователната система ромски деца – по данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) този дял достига 67 % през 2016 г. 2 Сред най-рисковите фактори за отпадане от училище са икономическите затруднения, скритите разходи за образование, липсата на родителска подкрепа и/или интерес към образованието, ниските очаквания, свързани с образованието, слабото владеене на български език, детският труд, ранните бракове и др. Ниското качество на образованието в отделни училища също може да се разглежда като съществен рисков фактор – много изследвания директно обвързват качеството на училището и ранното напускане на образователната система. По отношение на друг индикатор, свързан с висшето образование, данните на НСИ (Евростат) към 2019 г. сочат, че делът на населението на възраст 30 – 34 навършени години със завършено висше образование на ниво ЕС 28 е 41,6 %. През периода 2010 – 2012 г. делът на тази част от населението в България бележи спад с около 0,5 % годишно, след което през годините 2013 – 2020 г. като цяло отчита ръст с по около 1 % годишно, колебаейки се през 2017 и 2019 г., когато е отбелязан спад с приблизително същия процент. Към 2020 г. общият дял на населението на възраст 30 – 34 навършени години в България е 33,3 %, увеличавайки се с 5,3 % през десетгодишния период 2010 – 2020 г. През 2010 г. стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ поставя за цел до 2020 г. делът на младото поколение (на възраст 30 – 34 години) със завършено висше образование да се увеличи от 31 % най-малко до 40 %. 3 Националната цел на България е през 2020 г. делът на лицата с висше образование сред населението на възраст 30 – 34 години да бъде най-малко 36 % 4 . В този смисъл може да се направи изводът, че страната ни е близо до изпълнението на тази цел. По изпълнението на много от дейностите и постигането на голяма част от целите на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. има съществен напредък, но остават за разрешаване и нови предизвикателства. Необходимо е и поставянето на нови цели, съответстващи на актуалните предизвикателства, особено във връзка с ускореното развитие на дигиталните технологии и с интензивната дискусия в глобален мащаб за целите на висшето образование и за ролята на висшите училища в новите условия. Анализът на постигнатото през последните години и на новите предизвикателства пред системата на висшето образование показва необходимостта от изготвяне и приемане на нова Стратегия за развитие на висшето образование в Република България, която да очертае визията и да осигури устойчиво развитие на системата на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. Визията на стратегическия документ е „Развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, които функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети и изпълняват образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и на отделните индивиди чрез провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания и чрез осигуряване на качествено, достъпно и продължаващо през целия живот образование и обучение за успешна личностна, професионална и обществена реализация. Изграждане на академична общност, споделяща общи принципи, ценности и морални норми“. С Решение на 44-то Народно събрание от 17 декември 2020 г. е приета Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. Стратегията е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 2 от 8 януари 2021 г. Коефициентът на заетост през 2020 г. сред младите хора на възраст 15 – 29 години се задържа около 40 % при средна стойност 39,41 % за ЕС. Сравнителните данни на Евростат относно заетостта на младите хора показват, че заетостта на младите хора в България е с около 10 % по-ниска от тази за Европейския съюз 5 . В началото на разглеждания период – 2010 г., този показател е бил 22,2 за възрастовата граница 15 – 29 г. и 66,8 при младежите от 25 до 29 г. В същия период в рамките на ЕС
- 3 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52010DC
- 4 Национална стратегия за учене през целия живот. 5 Евростат 2021, Employment – annual statistics – Statistics Explained (europa.eu). Информацията от НСИ относно младите хора, които не учат, не работят и не се обучават (NEETs) 6 , показва, че в България техният дял се запазва относително стабилен между 21,8 и 19,3 % до 2015 г. В периода 2017 – 2019 г. се наблюдава стабилен темп на намаляване на дела на NEETs. Впечатление прави фактът, че стойността на този индикатор през 2020 г. бележи леко увеличение, което най-вероятно се дължи на последиците от пандемията на COVID-
- Данните за броя на младите предприемачи за 2020 г. не са особено оптимистични. Броят на самонаетите у нас младежи е едва 16,7 хил. души. През периода 2012 – 2013 г. самонаети са съответно 24,3 хил. и 24,4 хил. млади хора. През 2015 г. броят им намалява до 22,9 хил., за да се повиши отново през 2016 г. и 2017 г. съответно до нива от 24,4 хил. и 27,1 хил. младежи. За 2018 г. данните показват драстичен спад в броя на самонаетите млади хора до 20,7 хил. души, запазвайки се на почти същото ниво през 2019 г. – 20,3 хил. 7 Изводът, който може да се направи, е, че тенденцията през годините се запазва. Можем да кажем, че ниската активност в областта на предприемачеството сред младите хора в България продължава да се дължи преди всичко на липса на достатъчно умения, опит и ресурси за стартиране на собствен бизнес. Много от младите, които имат намерение да се заемат със собствен бизнес, предпочитат преди това да натрупат знания, професионален опит в избраната област, както и да намерят необходимия им стартов капитал. __________________ 6 https://monitorstat.nsi.bg/bg/Indicators?groupId=361c9bdb-fa8f-4c0d-b298-29cbc5bb52ab. 7 Eurostat – Data Explorer (europa.eu). Данните за професионалното ориентиране и реализацията на младите хора показват, че през 2020 г. близо една трета от българските младежи имат документ за професионална квалификация. Определяща в случая е възрастта, като сред младежите между 25 и 29 г. близо половината декларират, че притежават такъв документ. Естествено, младите хора с висше образование в най-голям дял имат такъв тип документ – 59 %, а младите със средно образование – 35 %. Висок е обаче делът на младите хора, които не притежават документ за професионална квалификация – 64 %. Според социологическите проучвания на тема „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, изготвени за нуждите на годишните доклади за младежта по поръчка на ММС, и анализа на данните може да се направи изводът, че неформалното обучение все още е с много ниски нива на пробив сред младите хора. Ниските нива на самоинициативност или търсене на възможности за неформално обучение показват, че трябва да бъдат взети мерки към налагане на разбирането, че неформалното обучение дава много възможности – например, че позволява на хората да се справят с определени здравословни, личностни, когнитивни, емоционални, образователни или социални дефицити и че неформалното обучение чрез алтернативните пътища за учене и обучение повишава собствения капацитет за справяне с реални или потенциални социални рискове в живота. Едва 26 % от младите хора имат бъдещи планове да се включат в такъв тип образователни курсове. Висок е делът на младите, които нямат такива планове – 57 %. Отчита се много нисък дял на млади хора, които са участвали в неформално обучение – 8 % са участвали веднъж и 8 % са участвали няколко пъти. Трябва да се отчете и фактът, че една част от младежите свързват допълнителната квалификация с финансови средства, което често е спирачка към по-сериозни стъпки за търсене на информация и включване в подобен тип курсове. ПО ПРИОРИТЕТ ІІ – ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ: Високи нива на наличие на информация и нейното лесно достигане показват данните от социологическото проучване на ТРЕНД, извършено по поръчка на ММС, но същевременно се очертават и ниски нива на интерес за търсене на информация от страна на младите хора. Като цяло можем да отбележим незначително ниски дялове сред младежите, които търсят определена информация и не успяват да я намерят, високи дялове на респонденти, които не търсят информация по тестваните индикатори и в по-големи дялове „много лесно“ и „по-скоро лесно“ намиране на определен тип информация. Най-нисък дял за липсата на интерес се отчита при културните и спортните мероприятия, а с най-високи нива на липсата на търсене на информация се очертава при информация за социална и професионална интеграция, както и специализирани консултации – над 51 % от младите хора посочват, че не са търсили информация от такова естество. Много слабо е търсенето на специализирана информация, консултации и услуги сред младите хора. Едва 20,7 % от анкетираните са посочили, че ползват специализирани услуги. Само една трета от младите хора в страната посочват, че четат книга в момента, докато 68 % не четат. Тревожна е тенденцията на високия дял млади хора, които не четат книги. 42 % твърдят, че не четат книги, а едва 18 % четат над 6 книги през годината, като се забелязва, че по-голям дял от този индикатор имат момичетата. Практически всеки младеж (98 %) притежава собствен мобилен телефон, а 82 % притежават компютър и достъп до интернет в дома (93 %). Очевидно притежанията на тези вещи и услуги е достатъчно достъпно за масовия български потребител. От демографските разбивки е видно, че сред маргиналните младежки общности, като младите роми или тези, които са неучащи и неработещи (до голяма степен двете групи съвпадат), притежанието на тези вещи и услуги е проблемно. Например само 29 % от младите роми притежават компютър, но мобилният телефон се оказва достъпен за тях – 84 % декларират, че притежават. ПО ПРИОРИТЕТ III – НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ: Спортът е важна и съществена част от здравето на един човек. Данните в това отношение показват, че е голям делът на младите хора, които не спортуват – 58 %. Процентът на младежите, които са декларирали, че не са упражнявали спортни дейности през последната година, в началото на периода на действие на стратегията е 45 на сто 8 . Младите на възраст 15 – 19 г. в най-голям дял посочват, че спортуват, за сметка на останалите възрастови групи – 47 %. Приблизително същите са данните от 2010 г., където този процент е 49 на сто. Анализът на резултатите от проучванията през годините показва, че регистрираната ниска двигателна активност далеч не е продиктувана от липсата на създадени условия за спорт, а по-скоро в недостатъчното желание за занимания с физически упражнения и спорт. Тук трябва да имаме предвид, че за спорт сред тази група може да се възприема и спортуването в часовете по физкултура в училище. С увеличаване на задълженията респективно намалява времето за такъв тип дейности. Това показва неустойчиво възприятие на младите хора спрямо въздействието на спорта 9 . __________________ 8 Доклади за младежта 2010 – 2020 г. 9 Социологическо проучване на ТРЕНД, поръчано от ММС. 65 % от анкетираните млади отговарят, че в България има добри условия за спорт, а по-малък процент – 29 %, са на мнение, че условията не са добри. По отношение на останалите характеристики на здравословния начин на живот положителни тенденции се наблюдават по отношение на пушенето на тийнейджърите на фона на политическите мерки относно употребата на тютюневи изделия, въведени през последните две десетилетия. Между 1999 г. и 2019 г. средните стойности на за ESPAD за употреба на цигари намаляват по отделните показатели: през целия живот (от 68 % за ESPAD и 78 % за България на 42 % за ESPAD и 50 % за България); настояща употреба (от 38 % за ESPAD и 50 % за България на 20 % за ESPAD и 32 % за България) и ежедневна употреба (от 24 % за ESPAD и 39 % за България на 10 % за ESPAD и 22 % за България). Въпреки че страната ни също следва тенденциите за намаляване на тютюнопушенето сред учениците, България е на второ място след Словакия по ранно започване на ежедневната употреба на цигари и на първо място по ежедневна употреба сред 16-годишните. Проучването показва, че средно 1 от 6 ученици (17 %) съобщават, че са използвали незаконни наркотични вещества поне веднъж в живота си, като нивата варират значително в отделните страни, участващи в ESPAD (диапазон: 4,2 % – 29 %). Разпространението на употребата на незаконни наркотици през целия живот в тази група леко намалява от 2011 г. насам, въпреки че като цяло е стабилно през последните две десетилетия. България е една от страните, в които се наблюдава значително намаляване на употребата на някакво наркотично вещество поне веднъж в живота спрямо предишното проучване – от 30 % през 2015 г. на 19 % през 2019 г. През 2012 г. едва 6 % споделят за себе си, че са взели участие в обучения и кампании по въпросите на спорта, здравето, физическата активност и здравословния начин на живот. 31 % са попадали на такава информация, но не са участвали, а 56 % заявяват категорично, че не са търсили подобна информация. ПО ПРИОРИТЕТ IV – ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ: Младите хора в неравностойно положение, както и тези, които напускат институциите поради променящата се непрекъснато ситуация, са в особено тежко положение. Проблем за тях е реализацията в живота. Причините са много, но най-често срещаните са предразсъдъците и негативното отношение на обществото, в частност и на работодателите. От значение е и липсата на интегрирана обществена среда, която би им осигурила равнопоставеност и възможности. Най-високият риск от бедност или социално изключване през 2020 г. в ЕС е регистриран за младите хора на възраст 18 – 24 години (27,8 %), докато най-нисък риск е регистриран за хората на възраст 25 – 49 години (20,0 %). Между тези две възрастови групи рискът от бедност или социално изключване е 20,4 % за хората на възраст 65 и повече години и 22,2 % сред населението на възраст 50 – 64 години. Най-младата възрастова група, лица на възраст под 18 години, също е с относително висок риск (24,2 %) 10 . България е на второ място след Румъния по дял на населението, което е в риск от бедност или социално изключване. През 2020 г. почти една трета (34,7 %) от всички лица на възраст 18 и повече години с ниско ниво на образование (нива ISCED 0-2) в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение с 10,5 % от хората в същата възрастова група с висше (високо) ниво на образование (нива ISCED 5-8). Съответният процент за хората със средно ниво на образование (нива ISCED 3-4) е 19,9 %. 11 Анализът на данните от индикаторите ясно показва, че бедността е тясно обвързана с нивата на образование и икономическата активност на населението. 12 По отношение на предоставяните услуги (социални услуги за резидентна грижа) за млади хора от 15 до 29 г. в риск се отбелязва ръст при някои от тях. През 2012 г. в страната са функционирали 90 центъра за настаняване от семеен тип, докато през 2020 г. броят им е вече
- ПО ПРИОРИТЕТ V – РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖКОТО ДОБРОВОЛЧЕСТВО: В сравнение с други държави (в ЕС и извън него) младите хора, които полагат доброволен труд, у нас са малко. Причините за недостатъчното разпространение на доброволчеството у нас могат да бъдат търсени на различни места и са обусловени от редица фактори – възпитание в семейството, липса на традиции, недостатъчен ресурс за финансиране на инициативи, липса на достатъчна мотивация, социално-икономическо положение и материален статус на младите хора, недостатъчна информация за работата на неправителствените организации, липса на нормативна база и др. Ключов въпрос по темата за развитие на доброволчеството, освен декларативните отговори за отношението към доброволчеството, е участието на младежите в дейности с благотворителна цел. Данните показват, че близо 47 % от младите хора са участвали с финансови дарения, включително sмs-и (при 3,93 % за 2011 г.). Данните показват, че даренията чрез sмs-и в голяма степен са основно средство за дарения и при младите хора. Така може да се направи изводът, че основната призма на доброволчество в България сред младите хора е свързано с дарение на парични средства и в много по-ниска степен – с друг вид дейност. 25 % са дарявали вещи или дрехи, като се забелязва, че жените са по-склони да даряват дрехи и вещи от мъжете – 31 % на 18 %. Едва 15 % са участвали в доброволческа акция чрез труд. Сходни данни се регистрират и при предишни изследвания. __________________ 10 Евростат 2020 Условия на живот в Европа – бедност и социално изключване 2020 – (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_poverty_and_social_exclusion#Poverty_and_social_exclusion). 11 Евростат 2020 Условия на живот в Европа – бедност и социално изключване 2020 – (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_poverty_and_social_exclusion#Poverty_and_social_exclusion). 12 Отчет за изпълнението на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване
- Висок е делът на младите хора, които не са участвали в благотворителни акции – 38 %. Това са в най-голям дял младите във възрастовата категория 15 – 29 г. и младежи, живеещи в селата. 38 % от младите хора посочват, че са участвали в доброволческа дейност в България в последните три години. Отново с увеличаването на възрастта се увеличава делът на участващите в такъв тип дейност. Видно е, че по-високата степен на образование създава друг тип социална отговорност и данните в много голяма част от въпросите показват именно това. 60 % от младежите не са участвали. Само 2 % от младежите са участвали в доброволческа дейност в чужбина. Най-голям дял от младите хора биха се включили в доброволчески акции, насочени към социални дейности, при които се контактува с хора/деца в нужда. На второ място се подреждат дейности, свързани със защита на околната среда, а на трето – свързани с бедствия и аварии. Данните еднозначно показват, че сред младежите има две групи хора: такива, които биха се включили ad hoc при необходимост в някаква доброволческа дейност, и младежи, които въз основа на областите на интереси трайно могат да бъдат ангажирани с доброволческа дейност. В сравнение с данните от Годишния доклад за младежта за периода 2010 – 2012 г. положителната нагласа на младите хора в България към доброволчеството се запазва и в края на периода. Ясно се очертава необходимостта от систематично и регулярно събиране на информация и проследяване на данните за младежкото доброволчество в страната от гледна точка на брой доброволци, видове доброволчески дейности и др. ПО ПРИОРИТЕТ VI – ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ: Данните за гражданската активност на младите хора в страната отчитат различните форми на участие в обществения живот. Според европейското изследване, проведено през 2019 г. 13 сред 10 786 млади европейци, включително български младежи, четири от всеки десет (41 %) са участвали в студентски или младежки организации. Данните за българските младежи сочат, че 39 % от тях са участвали в студентски или младежки организации. С около 10 % (28 %) по-нисък е този дял на младите хора през 2010 г. Като форма на участие 46 % от младите българи (38 % за ЕС) предпочитат публикуването на мнения по актуални въпроси в социалните мрежи, а 29 % (38 % за ЕС) участват в кампании, стачки или улични протести. 63 % от българските младежи (65 % за ЕС) се информират за актуални въпроси от социалните мрежи. Анализът на мненията на младите европейци от проучването на Флаш Евробарометър „Изследване на Европейския парламент за младежта“ 14 , проведено през месец юни 2021 г., в което са участвали 513 млади хора от България (18 156 от ЕС), ни дава обратна връзка за вижданията на младежката общност, според която приоритетно внимание следва да се обърне на три основни проблема: • Справяне с бедността и неравенството – според 50 % от анкетираните от България (при 43 % за ЕС); • Справяне с финансовата/политическата корупция – според 46 % от анкетираните български младежи (при 27 % за ЕС); • Подобряване на здравето и благосъстоянието на населението – според 46 % от участниците от България (при 34 % за ЕС). Запитани кои са трите най-ефективни начина, по които гласът им може да бъде чут от политиците, младите хора в България посочват следните отговори: • Гласуване на местни, национални и европейски избори – 48 % от младите българи (41 % за ЕС); • Участие в улични протести или демонстрации – 32 % от българските младежи (33 % за ЕС); • Откриване или включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30 % от младежите в България (30 % за ЕС). Последното актуално проучване, проведено през 2020 г. по поръчка на ММС, показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика, е голям – 73 % (при 39 %, дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3 % са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22 % по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката. Най-младите във възрастовата категория 15 – 19 г. в най-високи дялове не се интересуват от политика. Образователната степен също има значение за интереса към политиката – младите с висше образование в много по-големи дялове се интересуват от политика спрямо останалите. Въпреки отчетените високи нива на незаинтересованост спрямо политическия живот младите хора декларират, че гласуват винаги или често. Повишаването на избирателната активност сред младите хора е един от основните приоритети както на национално, така и на европейско ниво. Изследване на Флаш Евробарометър 478, проведено през 2019 г. 15 , показва, че 71 % от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво (при 72 % за ЕС 28). Релевантното изследване, осъществено през 2011 г. 16 , показва също висока активност на българските младежи на избори на местно, национално или европейско ниво (82 %) при среден % за ЕС (79 %). _______________ 13 European Commission
- Условия на живот в Европа – бедност и социално изключване 2020: (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Living_conditions_in_Europe_-_poverty_and_social_exclusion#Poverty_and_social_exclusion). 18 European Union Agency for Fundamental Rights, EU MIDIS II
- Сред рисковите фактори за отпадане от училище са икономическите затруднения, скритите разходи за образование, липсата на родителска подкрепа и/или интерес към образованието, ниските очаквания, свързани с образованието, слабото владеене на български език, детският труд, ранните бракове и др. Ниското качество на образованието в отделни училища също може да се разглежда като съществен рисков фактор – много изследвания директно обвързват качеството на училището и ранното напускане на образователната система. Въпреки лекото увеличение на коефициента на икономическа активност в малките населени места и селските райони през последните години анализът на данните от областните администрации в страната, подадени за изготвянето на Отчета на Националната стратегия за младежта и годишните доклади за младежта, потвърждават изводите от предходни години там – обща тенденция към застаряване на населението и обезлюдяване, ограничените възможности за заетост по селата и малките градове, водещи до миграция, слаба икономическа перспектива и слаби възможности за възпроизводство на населението и трудовия потенциал. Нагласата за липса на перспектива и по-съществен напредък и развитие в по-малките населени места е основната причина за разпределението по местоживеене на младите хора в страната. Сред основните търсения за развитие са възможностите за получаване на добро образование в конкретното населено място. В по-малките населени места се наблюдава и по-ограничен достъп до културни събития и институции. Културното и духовното израстване в тези райони се подпомага единствено от читалищата и действащите към тях библиотеки. Читалищата се превръщат в средища на информация, неформално обучение, културно израстване и гражданско участие. Те съхраняват традициите и културата в тези райони. Благодарение на тях младежите получават достъп до програми и проекти, касаещи младежките проблеми и начините за решаването им, тъй като има недостиг на доставчици на услуги за младите хора в тези райони. В селата се регистрира най-голямо натрупване на малцинствени общности, което определя в голямата си част техните възгледи, бит и начин на живот. Слабата интеграция на малцинствените общности е основният обяснителен модел затова защо по-трудно се реализират на пазара на труда, имат по-слаби компютърни умения и в сравнителен план процентът на неползващи интернет е най-голям. Малцинствените общности в България са често и социално маргинализирани, което дава съществено отражение при сравнението на малките населени места с големите. В селата младежите по-трудно задоволяват основни потребности именно заради социалното си положение и това на своите родители. Културните особености на ромската общност в България е и отговорът на въпроса защо в селата сравнително по-голяма част от младежите са женени/омъжени и имат деца. ПО ПРИОРИТЕТ VIII – РАЗВИТИЕ НА МЕЖДУКУЛТУРНИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯ ДИАЛОГ: Финансирането чрез Европейския съюз и други организации дава предпоставка за по-широко участие и включване на младите в международни обучения и програми. В началото и в края на периода 2010 – 2020 г. се отчита сериозно завишение в броя на завършилите български младежи в чужбина. През учебната година 2010/2011 те са 10 219, докато през учебната 2020/2021 г. са се увеличили с около 70 %. Това показва както повишен интерес към образование в чужбина, така и предоставяне на повече възможности за това. ПО ПРИОРИТЕТ IX – ПОВИШАВАНЕ РОЛЯТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА: През 2020 г. по данни на НСИ на отчет 19 в детските педагогически стаи са водени 8899 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. В сравнение с 2019 г. броят им намалява с 268, или с 2,9 %. В началото на периода, през 2010 г., броят им е бил
- Непълнолетните лица от 14 до 17 г., които са извършители на престъпления, са намалели от 4829 през 2012 г. на 3408 през 2020 г. По данни от доклада на МВР за 2020 г. общо са установени 44 354 извършители на престъпления, 32,3 % от които са на възраст между 18 и 30 г. Непълнолетните лица (14 – 17 години), извършители на престъпления, са 8,3 %. В сравнение с предходната година се отчита намаление с 4 % на общия брой на установените извършители, като то е най-голямо при непълнолетните (13,4 %). 20 _______________ 19 Съгласно чл. 26, ал. 1 от Правилника за детските педагогически стаи малолетните и непълнолетните се водят на отчет за срок от 2 години, след което се снемат от отчет, ако през този период не са извършили повторно противоправни деяния. 20 Доклад на МВР за 2020 г. Обезпокоително е, че 38 % от общия брой осъдени лица през 2020 г. са млади хора от 14 до 29 години. Особено рискови са младите хора, които не са ангажирани в образование, заетост и обучение и попадат в категорията NEETs (Not in Employment, Education and Training). Тези млади хора са изправени пред редица предизвикателства, включително увеличаване на риска от отпадане от училище, дългосрочна безработица, маргинализация и социално изключване. В риск са непълнолетните и заради безнадзорността (скитничеството и просията). Употребата на алкохол и наркотични вещества е също рисков фактор за девиантно поведение на младите хора. По данни на МВР безконтролната употреба на алкохол и употребата на наркотични вещества налага търсене на средства за набавянето им. Вследствие на това се развива престъпна дейност, като грабежи, кражби от домове, противозаконно отнемане на МПС и др. Забелязва се увеличаване броя на децата и младите хора, употребяващи наркотични вещества, преди всичко марихуана и синтетични наркотици. Не бива да се пренебрегват насилието и случайните сексуални контакти. Тревога будят данните за насилието в училищата и на улицата. Общуването в интернет също крие сериозни рискове за младите хора. Към причините за девиантно поведение на младите хора могат да се причислят и засилващата се агресия, нетолерантността в различните й форми. Предпоставка за престъпления са и липсата на доверие към институциите и правоохранителните органи, което формира в младите хора и чувството за ненаказуемост. Влияние оказват също и социално-икономическите, личностните, социокултурните и социално-педагогическите фактори, негативното влияние на приятелската среда, както и ниската правна култура и морал. Профил на младите хора в страната Младите хора представляват основен ресурс и имат структуроопределяща роля за развитието и бъдещето на всяко национално общество. Тази роля и актуалните демографски тенденции както в Европа, така и в България поставят младежта във фокуса на всяка публична политика. В този смисъл първият основен приоритет на младежката политика е проследяването на демографските характеристики на младежката група. Статистическите данни показват неблагоприятна демографска тенденция – за последните 5 години по данни на НСИ младежите на възраст 15 – 29 г. в България са намалели със 140 081 лица, или с 12,5 %. Респективно това дава отражение и намалява, макар и с по-малко, техния дял в общата структура на населението от 15,8 % през 2016 г. на 14,24 % през 2020 г. Структурата по пол е устойчива, не се наблюдават диспропорции, запазва се характерното за този възрастов диапазон разпределение по пол с лек превес на мъжете (51,2 % през 2020 г.). Запазва се и делът на младежите в селата като цяло – между 25 – 26 %, като се забелязва интересна динамика по възрастови подгрупи – 15 – 19-годишните младежи на село са се увеличили с малко, за разлика от останалите две подвъзрастови групи (20 – 24-годишните и 25 – 29-годишните), които са намалели с повече от 10 %. Населеното място е основният фактор на диференциация за условията и качеството на живот на младите хора, включително достъпът до качествено образование, неформалното обучение, а особен акцент младите хора слагат върху разнообразяването на ежедневието си. В столицата например над 75 % смятат, че могат пълноценно да се разнообразяват, докато 37 % от тези, които живеят в селата, са на същото мнение. Това, от своя страна, води до по-малкия дял на интересуващите се от наука и изкуство в малките населени места в сравнение с живеещите в столицата и областните центрове. Младежите в селата вземат книги от библиотеката и читалището по-често от връстниците си от големите градове и столицата, 13 % свалят от интернет безплатно електронни книги, само 5 % ходят на кино/театър. Данните показват също, че с увеличаване на доходите се увеличава делът на младите хора, които посочват, че могат да разнообразяват ежедневието си в населеното място, в което живеят. Необходими са активни мерки и действия за преодоляване на регионалните дисбаланси във всяка една от областите на политиките за младежта – заетост, образование, здравеопазване, здравословен начин на живот, достъп до информация и качествени услуги, възможности за творчески изяви, култура и др. Статистическата прогноза на НСИ за следващия десетгодишен период очертава относително оптимистичен сценарий на стабилизиране на популацията около нивата на 2020 г. Разпределение по подвъзрастов и групи и пол, брой 2016 г. 2020 г. 15 – 19 20 – 24 25 – 29 общо 15 – 19 20 – 24 25 – 29 общо Мъже 159 294 180 552 239 641 579 487 161 910 157 465 187 174 506 549 Жени 150 302 169 454 225 882 545 638 152 328 148 956 177 211 478 495 Общо 1 125 125 985 044 Разпределение по населено място, брой 2016 г. 2020 г. 15 – 19 20 – 24 25 – 29 общо 15 – 19 20 – 24 25 – 29 общо Градове 226 530 261 326 362 133 849 989 229 007 228 909 273 759 731 675 Села 83 066 88 680 103 390 275 136 85 231 77 512 90 626 253 369 Прогноза за брой млади хора 2020 – 2030 г. (НСИ, хипотеза за конвергентност) 21 Възраст 2025 г. 2030 г. 15 – 19 год. 347 484 336 145 20 – 24 год. 315 447 351 685 25 – 29 год. 309 363 315 718 Общо 972294 1003548 Делът на NEETs (млади хора, които не учат, не работят и не се обучават) остава висок в сравнение със средните стойности за държавите от ЕС. През 2020 г. по данни на НСИ делът им в България във възрастовата група 15 – 24 години е 14,4 % 22 спрямо 13,7 % за 2019 г. Вероятно увеличението на стойността на този индикатор през 2020 г. се дължи на последиците от пандемията на COVID-
- ______________ 21 НСИ 22 Данни на НСИ за 2021 г. Това налага тази група на младите българи да бъдат обект на специални мерки от страна на институциите, които да взаимодействат и да се допълват. В тази група делът на ромите е най-висок и като цяло образователната интеграция на младите роми е затруднена и остава сериозен проблем. Недостатъчен интерес към областта на технологиите, техническите науки и математиката – 14 на всеки 100 младежи във възрастовата група 20 – 29 год. завършват висше образование в областта на технологиите, техническите науки и математиката при средна стойност за ЕС от 19 %. Един на всеки двама студенти в България завършва в областта на социалните науки, бизнес администрацията или правото в сравнение с един на всеки трима студенти в ЕС. 23 Неформалното обучение все още е с ниски нива на пробив сред младите хора. Отчита се много нисък дял на млади хора, които са участвали в неформално обучение – 8 % са участвали веднъж и 8 % са участвали няколко пъти. Трябва да се отбележи фактът, че част от младежите свързват допълнителната квалификация с финансови средства, което често е спирачка към по-сериозни стъпки за търсене на информация и включване в подобен тип курсове. 24 Ниските нива на самоинициативност или търсене на възможности за неформално обучение показват, че трябва да бъдат взети мерки към налагане на разбирането, че неформалното обучение дава много възможности – например, че позволява на хората да се справят с определени здравословни, личностни, когнитивни, емоционални, образователни или социални дефицити и че неформалното обучение чрез алтернативните пътища за учене и обучение повишава собствения капацитет за справяне с реални или потенциални социални рискове в живота. По отношение на интереса към обучение 49 % от младите хора считат, че теми, свързани със здравното образование (физическо и психическо), трябва да бъдат по-силно застъпени в училищата. Критичното мислене, медиите и демокрацията са също сред важните теми за 39 % от тях при 42 % за ЕС. Повече знания, свързани с предприемачество и финансовите умения, са необходими според 38 % от младежите в България, а използването на дигитални устройства и програмиране – за 36 % от тях (27 % за ЕС). Изменението на климата, околната среда и природосъобразното поведение е също сред основните теми, които вълнуват младежите и 33 % от тях смятат, че информацията в училищата по темата не е достатъчна. Добър ефект на въздействие се измерва от секторните интервенции, насочени към младите хора, относно показателите на пазара на труда – коефициентът на младежка заетост се повишава, а младежката безработица намалява осезаемо. 25 Безработни лица по продължителност на безработицата и възраст 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 15 – 24 години 61,5 63,5 69,7 65,1 47,6 39,6 27,7 22,1 18,9 13,1 25 – 34 години 95,4 108,9 118,7 98,5 75,8 62,9 51,6 44,5 39,8 Национално представителното проучване на младежите отчита ниски нива на удовлетвореност по отношение на размера на заплащане, като това е и основна причина за смяна на работното място – 30 %. По-скоро негативна тенденция се отчита в кариерното ориентиране – близо половината не работят по специалността си, а едва около една трета са се реализирали успешно спрямо образованието си. Позитивна картина се отчита по отношение на оценка на възможностите за намиране на работа. Близо 50 % посочват, че са намерили лесно настоящата си работа. Запазва се висок дял на младите, които не са запознати с инициативи за професионално ориентиране и реализация. И занапред политиките за младежта следва да отчитат предизвикателства като осигуряване на възможности за заетост, която насърчава социалното включване на младежите, включително на тези в неравностойно положение. Бавно развитие на дигиталните умения – към 2015 г. 54 % от младежите на възраст 16 – 24 год. разполагат с основни или над основните дигитални умения, 26 но българските младежи са на предпоследно място в Европейския съюз (ЕС) по дигитална грамотност към 2019 г. Сред държавите – членки на ЕС, Хърватия има най-висок дял на лицата на възраст от 16 до 24 години с основни или над основни цифрови умения (97 %), следвани от Естония, Литва и Холандия (и трите 93 %), както и Гърция (92 %). За разлика от тях най-ниските дялове са наблюдавани в Румъния (56 %), България (58 %), Италия (65 %), Унгария (68 %), Латвия и Люксембург (и двете 75 %). 27 За постигане на това ниво на успеха и благополучието на съвременния човек се изисква усилена работа с младежите в тази насока, предвид фактите за актуалното състояние в тази област – над 2/3 от младежите ползват интернет, над половината влизат в мрежата повече от 10 пъти на ден, а за повече от половината социалните мрежи са основен източник на информация. Тревожно е, че една трета от младите хора не могат да преценят кое е фалшива новина, близо половината от учениците в България не се съмняват в истинността на всяка публикувана информация. 28 В Европа 75 % от младите хора между 15 и 24 г. признават, че не могат да различат истини от неистини и истински от фалшиви новини. _____________ 23 Мониторингов доклад за образованието, 2019 г. 24 Данни от Национално представително социологическо проучване на агенция „ТРЕНД“, извършено през 2021 г. по поръчка на ММС. 25 НСИ 26 PISA 2015 27 ЕВРОСТАТ 28 Център за развитие на медиите, Проучване на медийната грамотност на 642 ученици между 15 и 19 год. в 10 училища в страната. По отношение на нивото на участие в доброволчески дейности национално представителното изследване за младежта през 2020 г. потвърждава, че 47 % са се включвали в доброволчески акции, но за съжаление основната част от тях посочват изпращането на дарителски съобщения като основна форма на доброволческо участие. Реално ангажирани с доброволчество чрез труд са едва 15 % от участниците в проучването. Както е характерно за доброволческата дейност по принцип, у нас жените с по-високо образование по-често се включват в доброволчески прояви за сметка на мъжете. По отношение на гражданската активност данните от последните актуални проучвания показват, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика, е голям – 73 %. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката. Въпреки отчетените високи нива на незаинтересованост спрямо политическия живот, младите хора декларират, че гласуват винаги или често. Изследването на Евробарометър 29 показва, че 71 % от младите хора в България са участвали в избори на местно, национално или европейско ниво (при 72 % за ЕС28). Налице е обаче предпоставка за продължаване и развитие на младежката работа в тази насока, основана на общата положителна нагласа – 68 % от младите хора смятат, че си струва човек да участва в доброволчески инициативи, като биха се мотивирали основно от такива, свързани с хора/деца в нужда, социални дейности, бедствия и аварии или в дейности по опазване на околната среда. Импулсът за добротворчество, усилен и от ситуацията у нас и по света, свързана с настъпилата пандемия от коронавирус през 2020 г., също е добра предпоставка в тази насока. Младите българи остават с подчертано положително отношение към ЕС, като сред 18 – 29-годишните се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС. 30 Сериозен напредък има по отношение интереса към участие сред българските младежи и реализиране на проекти по програмите на ЕС „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“. Програма „Еразъм+“ Програма „Европейски корпус за солидарност“ Година Брой одобрени проекти Финансиране (eвро) Брой одобрени проекти Финансиране (eвро) 2019 г. 41 865 658 1 811 381 2018 г. 35 577 387 1 095 810 2017 г. 32 017 664 2016 г. 26 989 518 2015 г. 25 273 359 В началото и в края на периода 2010 – 2020 г. се отчита сериозно завишение в броя на завършилите български младежи в чужбина. През учебната година 2010/2011 те са 10 219, докато през учебната 2020/2021 г. са се увеличили с около 70 %. Това показва както повишен интерес към образование в чужбина, така и предоставяне на повече възможности за това. Късно придобиване на битова автономност – българските младежи напускат дома на родителите си средно на 30 год., като мъжете живеят с родителите си до 32,1 год., а жените – до 27,6 год. 31 __________________ 29 European Commission