Наредба № 22 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Образна диагностика”
Държавен вестник Министерство на здравеопазването брой: 76, от дата 31.8.2004 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.21 Наредба № 22 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Образна диагностика”
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НАРЕДБА № 22 от 28 юни 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Образна диагностика”
Член единствен. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт “Образна диагностика” съгласно приложението.
Заключителна разпоредба
§ 1Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
За министър: П. Салчев Приложение към член единствен Медицински стандарт по образна диагностика A. Общи положения I. Определение “Образната диагностика” е самостоятелна медицинска специалност и научна дисциплина, която с получените чрез различни физични принципи образи на анатомични структури позволява диагностицирането и лечението на заболяванията. Не включва методите за получаване на диагностичен образ с използването на радиофармацевтици.
II. Основни диагностични методи:
III. Основни раздели на образната диагностика:
IV. Лечебни заведения, в които може да се осъществява образна диагностика:
Структурата за образна диагностика, по смисъла на този стандарт, е медицинска структура в рамките на:
Б. Изисквания към структурите за образна диагностика I. Общи изисквания 1. Разкриването на структурите за образна диагностика и дейността им се осъществява при спазване на Закона за лечебните заведения и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и нормативните актове, регламентиращи работата с източници на йонизиращо лъчение.
4.1. С рентгенов апарат манипулира само рентгенолог - специалист по образна диагностика, и/или рентгенов лаборант. Специалисти от други специалности, ползващи рентгенова апаратура, получават нужната квалификация след допълнително специализирано обучение по радиационна защита и притежават удостоверение за правоспособност за такъв вид дейност съгласно ЗБИЯЕ.
4.2. Кабинетите за образна диагностика с източник на йонизиращо лъчение по време на работа трябва да бъдат затворени така, че да няма възможност за достъп на лица, неучастващи пряко в провеждането на изследването.
4.3. Забранен е престоят на лица, неучастващи пряко в провеждането на изследването, в кабинетите по образна диагностика с източник на йонизиращо лъчение при работещ рентгенов апарат.
4.4. Кабинетът за образна диагностика с източник на йонизиращо лъчение трябва да бъде ясно означен и да бъде осигурен със светлинна сигнализация за наличие на йонизиращо лъчение.
4.5. Апаратурата, с която се работи, трябва да съответства на образното изследване, което ще бъде извършено.
6.1. Ежемесечно трябва да се отчитат данните от индивидуалните дозиметри, с които задължително е снабден персоналът, и да се изготвят документи за резултатите от този контрол.
6.2. Всяко тримесечие специалистът по радиационна защита трябва да провежда инструктаж на персонала съгласно правилата за безопасна работа с рентгеновите апарати. Данните от инструктажа се нанасят в дневник.
6.3. Здравното състояние на работещите в структура за образна диагностика се проследява в специализирани за целта лечебни и здравни заведения.
II. Изисквания към персонала 1. Структурите за образна диагностика се ръководят от лекар със специалност “Образна диагностика”. Щатът на структурите може да включва: лекари, старши рентгенов лаборант с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по специалността “здравни грижи”, както и рентгенови лаборанти, медицински сестри, физици, инженери, техници и санитари, съобразно обема на извършваната дейност.
III. Изисквания към апаратурата за образна диагностика 1. Общи положения 1.1. В този раздел са изложени минималните изисквания, на които трябва да отговаря апаратурата за образна диагностика.
1.2. За всеки апарат трябва да бъде осигурена техническа поддръжка и профилактика. Резултатите от тази поддръжка и сервизните профилактични прегледи трябва да бъдат документирани в протоколи.
1.3. За всеки апарат трябва да бъде осигурен контрол на качеството на апаратурата, осъществяван чрез изпитвания преди въвеждане в клинична експлоатация и по време на клиничната експлоатация, осъществяван от квалифицирани физици или инженери. Резултатите от тези изпитвания и направените констатации и препоръки се документират в протоколи.
1.4. Всеки рентгенов апарат, използван в осъществяването на програма за скрининг при социалнозначими заболявания, трябва да отговаря на изисквания, определени в съответната програма.
2.1. Рентгенов източник:
2.2. Блендираща система и светлинен визьор:
2.3. Експонационен автомат (експономат) при рентгенография - препоръчва се за всеки апарат за рентгенография:
2.4. Електронно-оптичен преобразувател (ЕОП) - задължителен за всички уредби за рентгеноскопия:
0,8 mm -1 за полета 30 - 35cm;
1,0 mm -1 за полета 23 - 25 cm;
1,4 mm -1 за полета 15 - 18 cm;
2,0 mm -1 за спот-камери;
2.5. Серийни снимки (кинематография):
2.6. Конвенционална томография:
2.7. Рентгенови филми, фолии и касети:
2.8. Процес на проявяване на рентгенографиите
2.9. Условия за разчитане на рентгенографиите:
2.10. Устройство за измерване на дозата на пациента: всички новоинсталиращи се уредби трябва да са оборудвани с устройство за измерване на количеството лъчение - трансмисионна йонизационна камера или уред за отчитане на реалното количество електричество по време на изследването.
3.1. Новоинсталираните компютър-томографски уредби трябва да са най-малко от четвърто поколение.
3.2. Качество на образа:
3.3. Доза на пациента: компютър-томографският дозов индекс CTDI за единичен срез, измерен при всички възможни дебелини на среза и за всички филтри, не трябва да се различава от базовата стойност с повече от ± 20 %.
4.1. Конструктивни показатели:
4.2. Рентгенов източник:
4.3. Експонационен автомат - задължителен за всички мамографски уредби:
4.4. Компресия:
4.5. Време за експонация: при експониране на 45 mm PMMA фантом времето на експонация трябва да бъде по-малко от 2 s (желателно е да е по-малко от 1,5 s).
4.6. Качество на образа:
4.7. Доза на млечната жлеза: падащата въздушна керма (без обратно разсейване) при референтна оптична плътност над воала 1,4 трябва да е І 14 mGy за 45 mm фантом.
IV. Организация на дейността 1. Пациентът за изследване или лечение се приема от лекаря, работещ в структурата за образна диагностика, въз основа на медицински документи, подготвени и изпратени от лекуващ лекар в лечебно заведение за болнична помощ, от общопрактикуващ лекар или от съответен лекар-специалист в лечебно заведение за извънболнична помощ. Те съдържат като минимум следната информация: името и адреса на лекаря, който е изпратил пациента; трите имена, годините и адреса на пациента, диагнозата му и исканото изследване. При необходимост се изисква и допълнителна информация за болния.
V. Контрол на качеството 1. Всички структури за образна диагностика трябва да имат разработени правила за осигуряване на качеството, които включват: а) контрол на апаратурата, чрез която се получават съответните резултати от изследванията; б) контрол върху качеството на използваните консумативи; в) контрол върху качеството при извършването на образни изследвания; г) контрол върху качеството при тълкуване на получените резултати.
В. Изследвания и апаратура по образна диагностика I. Изследвания и апаратура по образна диагностика в лечебни заведения за извънболнична помощ:
1.1. уредба за рентгенография;
1.2. уредба за рентгеноскопия.
При работа с рентгенографичен апарат и/или рентгеноскопичен апарат е възможна комбинация от един високоволтов генератор с две работни места.
1.3. апарат за ултразвукова диагностика;
1.4. мамографска рентгенова уредба;
1.5. апарат за компютър-томографска диагностика;
1.6. апарат за магнитнорезонансна диагностика.
2.1. Рентгенологични изследвания:
2.1.1. Рентгенографии на крайниците.
2.1.2. Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник:
2.1.3. Рентгенографии на таза и долния крайник:
2.1.4. Рентгенографии на гръбначния стълб:
2.1.5. Рентгенографии на черепа:
2.1.6. Рентгенографии на зъбите:
2.1.7. Рентгенографии на гръдния кош, белия дроб и корема:
2.1.8. Рентгеноскопия (рентгеноскопията е метод, допълващ рентгенографията, и се практикува, когато последната не доставя нужната информация):
2.1.9. Контрастно рентгеново изследване на гастро-интестиналния тракт:
Перорално рентгеново изследване на гастро-интестинален тракт:
Ретроградно изпълване на дебелото черво:
2.2. Ултразвукови изследвания:
2.2.1. на паренхимни коремни органи и ретроперитонеум;
2.2.2. на повърхностни структури;
2.2.3. на щитовидната жлеза;
2.2.4. на мускули и стави;
2.2.5. на гърда;
2.2.6. на плевра и бял дроб;
2.2.7. на тестиси.
2.3. Високоспециализирани изследвания:
2.3.1. Мамография.
2.3.2. Хистеросалпингография.
2.3.3. Интравенозна холангиография.
2.3.4. Венозна урография.
2.3.5. Компютър-томографски изследвания:
2.3.6. Магнитнорезонансни изследвания:
II. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в районни лечебни заведения за болнична помощ 1. Към конвенционалната рентгенова апаратура, посочена като необходима за лечебни заведения за извънболнична помощ, се включва и ултразвуков апарат.
2.1. Контрастно изследване на жлъчната система:
2.2. Контрастно изследване на урогениталната система:
2.3. Диагностични ултразвукови изследвания:
Ултразвуковото изследване е неотменна част от образното изследване на паренхимните коремни органи; задължително е при спешни и неотложни състояния; предхожда контрастните изследвания; задължително е при невъзможност да се приложи контрастно изследване.
III. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в областни лечебни заведения за болнична помощ 1. Към апаратурата, посочена като необходима за районни лечебни заведения, се включва и ултразвуков апарат с възможности за триплексехографско изследване (Доплерово изследване).
2.1. ултразвуково изследване на глава и шия;
2.2. ултразвуково изследване на сърце и големи съдове (ехокардиография);
2.3. ултразвуково изследване на гърда;
2.4. ултразвуково изследване на абдоминални кръвоносни съдове;
2.5. ултразвуково изследване на периферни кръвоносни съдове;
2.6. ултразвуково триплексехографско изследване на висцералните органи.
IV. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в междуобластни лечебни заведения за болнична помощ 1. Към апаратурата, посочена като необходима за районни лечебни заведения и областни лечебни заведения, се включва и компютърен томограф.
2.1. на глава;
2.2. на гръбначния стълб;
2.3. на шия;
2.4. на гръдния кош и гръдните органи;
2.5. на корем и коремните органи;
2.6. на опорно-двигателния апарат.
V. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в национални лечебни заведения за болнична помощ 1. Към апаратурата, посочена като необходима за районни лечебни заведения, областни лечебни заведения и междуобластни лечебни заведения, се включва и ангиографска уредба.
2.1. съдови изследвания - ангиографии;
2.2. минимално инвазивни процедури по съдовете;
2.3. минимално инвазивни процедури по жлъчно-чернодробната система;
2.4. перкутанно дрениране на течни колекции;
2.5. перкутанни биопсии.
VI. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в областен / междуобластен диспансер за онкологични заболявани със и без легла 1. Минимален обем апаратура: конвенционална рентгенова апаратура, мамографска апаратура.
VII. Изследвания и апаратура за структури по образна диагностика в областен / междуобластен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания със и без легла 1. Минимален обем апаратура: конвенционална рентгенова апаратура.
Г. Изисквания за осигуряване на качеството на образните изследвания За осигуряване на качество и пълнота на резултатите от изследванията всяка структура за образна диагностика трябва да има стандартизирани инструкции за работа, утвърдени от съответния управителен орган на лечебното заведение.
I. Изисквания за качество на образа при рентгенологични рентгенографски изследвания 1. Торакс - бял дроб и сърце Задно-предна (РА) проекция 1.1. Диагностични изисквания:
1.1.1. визуализация - обектът се открива, без детайлите му да са възпроизведени;
1.1.2. изобразяване - детайлите на анатомичните структури са очертани, без да е задължително да са ясно изразени;
1.1.3. видим рязък образ - детайлите на анатомичните структури са ясно очертани.
1.2. Изисквания за получаване на качествен образ: а) снимката е направена при пълен инспириум и при спряно дишане (оценява се по номера на реброто, визуализирано над диафрагмата - шесто отпред или десето отзад); б) тораксът е симетрично изобразен, медиалните краища на ключиците са еднакво отдалечени от срединната линия, маркирана чрез процеси спинози на прешлените; в) медиалният ръб на лопатките е извън проекцията на белия дроб; г) изобразена е цялата ребрена клетка над диафрагмата; д) видим рязък образ на съдовия рисунък на белия дроб, в това число периферните съдове; е) видим рязък образ на:
1.3. Детайли на качествения образ: а) малки кръгли детайли в целия бял дроб, вкл. в ретрокардиалните области:
Входяща повърхностна доза за възрастен пациент със стандартни размери: 0,3 mGy (милиГрей, съгласно система SI).
3.1. рентгенографски уред - вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус: < 1,3 mm;
3.3. обща филтрация: > 3,0 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка: решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация: номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм: 180 (140 - 200) сm;
3.7. анодно напрежение: 125 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол: избрана доминанта - дясна странична;
3.9. време на експонация: < 20 ms;
3.10. защита от облъчване: стандартни лъчезащитни принадлежности.
Латерална проекция (в случай, че се изисква клинично в допълнение към PA проекцията) 1. Диагностични изисквания:
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) снимката е направена при пълен инспириум и при спряно дишане; б) ръцете са повдигнати над торакса; в) съвпадане на задните граници на белите дробове; г) изобразяване на трахеята; д) изобразяване на ребрено-диафрагмените ъгли; е) видим рязък образ на задните граници на сърцето, аортата, медиастинума, диафрагмата, стернума и гръбначния стълб.
1.2. Детайли на качествения образ: а) малки кръгли детайли в целия бял дроб:
3.1. рентгенографски уред - вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - І 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - > 3,0 мм Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чувствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 180 (140 - 200) сm;
3.7. анодно напрежение - 125 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 40 ms;
3.10. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) симетрично изобразяване на черепа, особено на черепния свод, орбитите и парс петроза на слепоочните кости; б) проекция на върха на парс петроза на темпоралната кост въху центъра на орбитите; в) видим рязък образ на фронталния синус, етмоидните клетки, върха на парс петроза на темпоралните кости и вътрешните слухови канали; г) видим рязък образ на вътрешните и външните пластини на черепния свод.
1.2. Детайли на качествения образ: 0,3 - 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса, специален уред за черепни снимки или вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - 0,6 mm;
3.3. обща филтрация - > 2,5 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 70 - 85 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 100 ms;
3.10. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
Латерална проекция 1. Диагностични изисквания:
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) видим рязък образ на вътрешните и външните пластини на черепния свод, на основата на селата и на върха на парс петроза на слепоочната кост; б) припокриване на съответните контури на предната черепна ямка, на малкото крило на сфеноидната кост, на клиновидните израстъци и на външните слухови отвори; в) видим рязък образ на съдовите канали, на върха на черепа и на трабекуларната структура; г) припокриване на мандибуларните ъгли и възходящите рамена.
1.2. Детайли на качествения образ 0,3 - 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса, специален уред за черепни снимки или вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - 0,6 mm;
3.3. обща филтрация - > 2,5 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 70 - 85 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 100 ms;
3.10. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) видим рязък образ на прешлените в областта на центража, при което горната и долната им повърхност са изобразени като единична линия; б) видим рязък образ на педикулите (ставните израстъци); в) изобразяване на интервертебралните стави; г) изобразяване на процеси спинози и трансверзи; д) видим рязък образ на кортекса и трабекуларните структури; е) изобразяване на прилежащите меки тъкани, в частност сенките на мускулус псоас (musculus psoas); ж) изобразяване на сакроилиачните стави.
1.2. Детайли на качествения образ: 0,3 - 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса или вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - < 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - > 3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 70 - 85 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол: избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 400 ms;
3.10. защита от облъчване - гонадна защита при мъжете и по възможност при жените.
Латерална проекция 1. Диагностични изисквания:
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) видим рязък образ във вид на единична линия, на горната и долната прешленна повърхност с визуализиране на интервертебралните пространства; б) пълно припокриване на задните вертебрални ръбове; в) изобразяване на израстъците и интервертебралните отвори; г) визуализация на процеси спинози; д) видим рязък образ на кортекса и трабекуларните структури.
1.2. Детайли на качествения образ 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса или вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - < 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - > 3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 80 - 95 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 1000 ms;
3.10. защита от облъчване - гонадна защита при мъжете.
Латерална проекция на лумбосакралната връзка Тази проекция може да бъде назначена, ако лумбосакралната връзка не е достатъчно ясно визуализирана при страничната проекция на лумбалната част на гръбначен стълб.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) изобразяване на тангенциалната проекция на вътрешната плочка на L5 и на външната плочка на S1; визуализация на процеси спинози на L5; б) визуализация на предните граници на горния сакрум; в) изобразяване на прешленните сегменти на горния сакрум.
1.2. Детайли на качествения образ: 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса или вертикален статив със стационарна или движеща се противодифузионна решетка;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - > 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - > 3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 800;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 80 - 100 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна;
3.9. време на експонация - < 1000 ms;
3.10. защита от облъчване - гонадна защита при мъжете.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) симетрично изобразяване на таза, оценено по наслагването на симфизата върху средната линия на сакрума; б) видим рязък образ на сакрума и интервертебралните отвори; в) видим рязък образ на пубисната кост и раменете на ишадичната кост; г) видим рязък образ на сакроилиачните стави; д) видим рязък образ на шийките на бедрата, които не трябва да са скъсени или усукани; е) видим рязък образ на спонгиоза и кортикалис и на трохантерите.
1.2. Детайли на качествения образ 0,5 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - < 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - і 3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 75 - 90 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна или странична;
3.9. време на експонация - < 400 ms;
3.10. защита от облъчване - гонадна защита при мъжете и по възможност при жените.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ: а) изобразяване на областта на целия пикочен тракт от горните бъбречни полюси до основата на пикочния мехур; б) изображение на контурите на бъбреците; в) визуализация на контурите на мускулус псоас (musculus psoas); г) видим рязък образ на костите.
1.2. Детайли на качествения образ - калцификати от 1,0 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - < 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - 1,3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 75 - 90 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна или странична;
3.9. време на експонация - < 200 ms;
3.10. защита от облъчване - гонадна защита при мъжете.
Уринарен тракт АР - проекция След венозно контрастиране 1. Диагностични изисквания:
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ - изискванията за качествен образ важат за серия снимки, направени през определени за съответния пациент интервали след венозно контрастиране: а) увеличаване на плътността на бъбречния паренхим (нефрографичен ефект); б) видим рязък образ на бъбречното легенче и чашките (пиелографичен ефект); в) изобразяване на пиелоуретералния сегмент; г) визуализация на уретерите по цялата им дължина; д) изобразяване на цялата област на пикочния мехур.
1.2. Детайли на качествения образ: а) детайли на бъбречното легенче 0,3 mm; б) калцификати: 1,0 mm.
3.1. рентгенографски уред - буки-маса;
3.2. номинален размер на оптичния фокус - І 1,3 mm;
3.3. обща филтрация - 1,3 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - решетъчно отношение r=10; гъстота 40 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - номинален клас на чуствителност 400;
3.6. разстояние фокус-филм - 115 (100 - 150) сm;
3.7. анодно напрежение - 75 - 90 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избрана доминанта - централна или странична;
3.9. време на експонация - < 200 ms;
3.10. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
При изследванията на уринарния тракт обикновено се прилагат компреси. За задоволителен образ на пикочния тракт е необходимо достатъчно намаляване на наслагванията от чревни газове и фекалии.
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ, свързани с позиционирането: а) мускулус пекторалис (musculus pectoralis) в правилен ъгъл; б) визуализиране на ъгъла под млечната жлеза; в) видим рязък образ на краниолатералната жлезиста тъкан; г) видим рязък образ на ретрожлезистата мастна тъкан; д) зърно на гърдата в пълен профил, без наслагваща се гръдна тъкан; е) не се наблюдават гънки на кожата; ж) симетрични образи на лявата и дясната гърда.
1.2. Изисквания за получаване на качествен образ, свързани с параметрите на облъчване: а) визуализиране на кожните контури при просветляване с ярка светлина (но едва видими без ярка светлина); б) изобразяване на съдовите структури, видими през най-плътния паренхим; в) видим рязък образ на всички съдове и фиброзни разклонения, както и на краищата на мускулус пекторалис (musculus pectoralis) и при отсъствие на движение; г) видим рязък образ на структурата на кожата (розетки и пори) по дължината на мускулус пекторалис (musculus pectoralis).
1.3. Детайли на качествения образ - микрокалцификати 0,2 мм.
3.1. рентгенографски уред - специален апарат за мамография (материал на анода: Mo);
3.2. номинален размер на оптичния фокус - 0,3 mm;
3.3. обща филтрация - 0,03 mm Мо или 0,5 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - специална движеща се решетка r = 5; 27 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - специална, с висока разделителна способност и специална обработка на филмите;
3.6. разстояние фокус-филм - і 60 сm;
3.7. анодно напрежение - 28 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избор на доминанта - по възможност в близост до зърното, в областта на паренхима.
3.9. Време на експонация - < 2 s.
3.10. Защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
Кранио-каудална (СС) проекция 1. Диагностични изисквания:
1.1. Изисквания за получаване на качествен образ, свързани с позиционирането: а) видим рязък образ на мускулус пекторалис (musculus pectoralis) в края на образа; б) видим рязък образ на ретрожлезистата мастна тъкан; в) видим рязък образ на медиалната тъкан на млечната жлеза; г) видим рязък образ на латералната жлезиста тъкан; д) не се визуализират кожни гънки; е) симетричен образ на лявата и дясната гърда.
1.2. Изисквания за получаване на качествен образ, свързани с параметрите на облъчване: а) визуализация на кожните контури при просветляване с ярка светлина ( но едва видими без ярка светлина); б) изобразяване на васкуларните структури, видими през най-плътния паренхим; в) видим рязък образ на всички съдове и фиброзни разклонения, както и на края на мускулус пекторалис (musculus pectoralis) при липса на движение; г) видим рязък образ на структурата на кожата (розетки и пори) по дължината на мускулус пекторалис (musculus pectoralis).
1.3. Детайли на качествения образ: микрокалцификати 0,2 мм.
3.1. рентгенографски уред - специален апарат за мамография (материал на анода: Mo);
3.2. номинален размер на оптичния фокус - 0,3 mm;
3.3. обща филтрация - 0,03 mm Мо или 0,5 mm Al еквивалент;
3.4. противодифузионна решетка - специална движеща се решетка r = 5; 27 сm -1 ;
3.5. филм-фолийна комбинация - специална, с висока разделителна способност и специална обработка на филмите;
3.6. разстояние фокус-филм - > 60 сm;
3.7. анодно напрежение - 28 kV;
3.8. автоматичен експонационен контрол - избор на доминанта - по възможност в близост до зърното, в областта на паренхима;
3.9. време на експонация - < 2 s;
3.10. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
4.1. компресия на гърдата до степен, която е поносима за пациента;
4.2. изборът на материала на анода, на общата филтрация и на анодното напрежение, необходими за достигане на задоволително качество на образа при допустима стойност на средната входяща повърхностна доза, се определят в значителна степен от плътността и дебелината на изследваната гърда: при по-плътна и/или по-дебела гърда (дебелина при компресия, по-голяма от 6 сm) трябва да се предпочете волфрамов или родиев анод, алуминиева или друга специална филтрация и по-високо анодно напрежение.
II. Изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на коремните органи 1. Диагностични изисквания и изисквания за получаване на качествен образ при ултразвуково изследване на черен дроб:
1.1. сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер;
1.2. използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz, подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента; при новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука;
1.3. изследването се извършва в легнало по гръб и ляво странично положение на пациента при задържан дълбок инспириум;
1.4. ултразвуковото сканиране трябва да включва сагитални, трансверзални, субкостални и интеркостални срезни равнини, така че да се изобразят всички чернодробни повърхности и участъци от паренхима;
1.5. степента на структурна ехогенност на паренхима се определя сравнително - по отношение на кортикалната част на паренхима на десния бъбрек и трябва да бъде малко по-висока от нея и с малко по-ниска ехогенност от паренхима на слезката;
1.6. изобразяват се всички лигаменти и фисури на органа, както и куполът на десния лоб заедно с диафрагмата и десния костодиафрагмален синус;
1.7. проследяват се чернодробните венозни съдове, левият, десният и главният клон на порталната вена, хепаталната артерия и интра- и екстрахепаталните жлъчни пътища, оглеждат се участъците на абдоминалната аорта и вена кава инфериор, разполагащи се в чернодробната област;
1.8. избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използувания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента.
2.1. сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер;
2.2. използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz, подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента; при новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука;
2.3. изследването се извършва 4 - 6 ч. след последният прием на храна;
2.4. пациентът е разположен последователно по гръб и ляво странично положение при задържан дълбок инспириум;
2.5. извършват се лонгитудинални и трансверзални скенирания по отношение на жлъчния мехур;
2.6. в ляво странично положение се използва субкосталният достъп към жлъчния мехур;
2.7. и в двете заемани от пациента положения се прилага интеркосталното скениране;
2.8. последователно се преминава към изобразяване на жлъчните пътища, от проксимално към дистално; трансверзалното скениране се използва за изобразяване на десния и левия главен жлъчен проток;
2.9. проксималната част на главния жлъчен проток се изследва в ляво странично положение при дълбок инспириум и лонгитудинално скениране по оста му;
2.10. дисталната част - ретродуоденална и интрапанкреасна, се сканира също в ляво странично положение, както и в лежащо на гръб положение на пациента; за по-добро изобразяване на изследвания сегмент е добре пациентът да заеме полуседнало положение; в този случай се използуват трансверзални срезове;
2.11. ако има наличие на много газови колекции в стомах, дуоденум и чревни бримки, пациентът поема 100 - 200 мл течност и скенирането се извършва по описания начин;
2.12. главният жлъчен проток се измерва в лонгитудинален срез, като се фиксира курсорът между вътрешното очертание на двете срещуположни стени, измерването се извършва каудално от проекцията на десния клон на порталната вена и отразява преднозадния размер на жлъчния проток;
2.13. избор на подходящи технически параметри, подходяща работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента.
3.1. сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер;
3.2. използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz, подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента; при новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука;
3.3. изследването се извършва в дясно странично положение на пациента;
3.4. трансдюсерът се поставя по средна аксиларна линия, косо, в интеркосталното пространство, обикновено в 10-о междуребрие или непосредствено субкостално;
3.5. изобразяват се всички повърхности и участъци от паренхима, както и лявата диафрагмена купола и левият костодиафрагмален синус;
3.6. структурата е хомогенна, малко по-висока от тази на реналния кортекс и черния дроб;
3.7. избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента.
4.1. сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер;
4.2. използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz, подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на индивида;
4.3. пациентът заема легнало по гръб положение и диша повърхностно; могат да бъдат използвани и други позиции като ляво или дясно странично, както и полулегнало положение;
4.4. опашката на панкреаса се изобразява и при скениране дорзално вляво - пациентът лежи по корем, или като се използва слезката като акустичен прозорец;
4.5. при извършване на прегледа се прилага компресия, за да се разместят газовите колекции, разполагащи се в чревните бримки в тази област;
4.6. първо се идентифицират някои основни съдови структури, служещи за ориентири при изобразяването на жлезата; в трансверзален срез се визуализират: порталната вена, която се разполага вдясно пред долната празна вена и има овална форма; тя е свързана с лиеналната вена, която преминава наляво; тялото и опашката на панкреаса се разполага пред тези структури; извършват се и парасагитални скенирания в същата област;
4.7. трансверзалното сканиране с лек наклон (или преместване) на трансдюсера каудално изобразява главата на панкреаса; тя обикновено се разполага вентрално от съединяването на лявата ренална вена с долната празна вена;
4.8. парасагиталното сканиране вдясно от срединната линия изобразява процесус унцинатус, разполагащ се между горната мезентериална вена вентрално и долната празна вена дорзално;
4.9. горните мезентериални съдове - вена и артерия, се разполагат дорзално от мястото на съединяване на главата и тялото - т. нар. панкреасна шийка, която се разполага и зад антралната част на стомаха;
4.10. ехогенността на структурата варира в широки граници - от еднаква с тази на черния дроб при деца и млади хора до хиперехогенна при възрастни и стари хора;
4.11. при трансверзално скениране в областта на тялото на панкреаса се визуализира малък сегмент от панкреатичния проток;
4.12. избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента.
5.1. сканирането се извършва в реално време със секторен, конвексен или линеен трансдюсер;
5.2. използвана честота - 3,5 MHz или 5 MHz, подбрани в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента; при новородени и кърмачета може да се използва и 7,5 MHz честота на звука;
5.3. пациентът лежи на гръб; скенирането се извършва в дясно или ляво предно косо положение субкостално;
5.4. пациентът лежи наляво или надясно и също се скенира субкостално; и при двете горни позиции е необходим дълбок инспириум, задържан максимално дълго време; слезката и черният дроб се използват като акустични прозорци;
5.5. пациентът лежи по корем и се скенира дорзално в лумбалната област;
5.6. сканирането се извършва в сагиталната и лонгитудиналната по отношение на оста на органа линия, като се оглеждат всички ултразвуково представени елементи на органа и парареналното пространство;
5.7. задължително се извършва скениране в трансверзалната равнина от полюс до полюс;
5.8. двата уретера се визуализират в проксималната си част в съседство със синус реналис и в каудална посока като тънки тубуларни структури; дисталните им части могат да бъдат огледани трансвезикално; средните им сегментни се изобразяват единствено когато са дилатирани;
5.9. ултразвуковото изследване на пикочния мехур е неотменна част от изследването на отделителната система; единственото условие е той да бъде изпълнен с 200 - 300 куб. см течност; извършват се скенирания в сагиталната и трансверзалната равнина;
5.10. избор на подходящи технически параметри, работна честота и форма на използвания трансдюсер в зависимост от възрастта и хабитуса на пациента.
III. Изисквания за получаване на качествен образ при компютър-томографски изследвания I. Череп - изследване на мозъка 1. Подготвителни стъпки:
1.1. индикации: травми, очаквани или известни огнищни или дифузни промени в мозъка при невъзможност да се осъществи магнитен резонанс;
1.2. предварителни изследвания: неврологичен статус;
1.3. подготовка на пациента преди изследването: информирано съгласие, въздържане от поемане на храна (но не и на течности), ако прилагането на контрастно средство е възможно да се наложи;
1.4. предварително топографско скениране: странична проекция от вертекса до черепната основа или до шийните прешлени при множествени травми.
3.1. компютър-томографски дозов индекс CTDI W за един срез 60 mGy;
3.2. произведение доза-дължина за облъчената област DLP 1050 mGy.cm.
4.1. позициониране на пациента - легнал по гръб;
4.2. изследван обем - от foramen magnum до вертекса;
4.3. номинална дебелина на среза: 2 - 5 mm в задната черепна ямка; 5 - 10 mm в хемисферите;
4.4. стъпка - равна на разстояние между срезовете;
4.5. размер на изследваната област - размера на главата (около 24 cm);
4.6. наклон на гентрито - 10 - 12° над орбито-меаталната (OM) линия;
4.7. анодно напрежение (kV) - стандартно;
4.8. аноден ток и количество електричество (mAs) - възможно най-ниските за получаване на нужния образ;
4.9. алгоритъм за реконструиране - за меки тъкани;
4.10. широчина на прозореца от СТ числа 0 - 90 HU (мозък);
140 - 160 HU (мозък в задната черепна ямка);
2000 - 3000 HU (кости);
4.11. ниво на прозореца от СТ числа 40 - 45 HU (супратенто- риалния мозък);
30 - 40 HU (мозък в задната черепна ямка);
200 - 400 HU (кости);
4.12. защита от облъчване - стандартни лъчезащитни принадлежности.
II. Корем 1. Диагностични изисквания:
1.1. Визуализация на:
1.1.1. диафрагмата;
1.1.2. целите черен дроб и слезка;
1.1.3. ретроперитонеално разположените органи (панкреас, бъбреци);
1.1.4. абдоминалната аорта и проксималнитеотдели на илиачните съдове;
1.1.5. коремната стена;
1.1.6. съдовете след венозно контрастно усилване на образа;
1.2. видим рязък образ на:
1.2.1. чернодробния паренхим и интрахепаталните съдове;
1.2.2. паренхима на слезката;
1.2.3. на червата;
1.2.4. периваскуларното ретроперитонеално пространство;
1.2.5. очертанията на панкреаса;
1.2.6. дуоденума;
1.2.7. бъбреците и проксималните уретери;
1.2.8. аортата, бифуркацията й и общите илиачни артерии;
1.2.9. лимфни възли под 15 mm;
1.2.10. клонове на абдоминалната аорта;
1.2.11. долната празна вена, нейни притоци и специално бъбречните вени.
2.1. компютър-томографски дозов индекс CTDI W за един срез - 35 mGy;
2.2. произведение доза-дължина за облъчената област DLP - 780 mGy.cm.
3.1. положение на пациента - легнал по гръб с ръце на нивото на торакса или главата;
3.2. изследван обем - от купола на черния дроб до аортната бифуркация;
3.3. дебелина на среза - 7 - 10 mm, 4 - 5 при очаквани малки лезии, серийно или при възможност спирално;
3.4. разстояние между срезоевете (pitch - допиращи се) 1,0;
3.5. размер на видимото поле - според най-големия диаметър на корема;
3.6. наклон на гентрито - без наклон;
3.7. анодно напрежение (kV) - стандартно;
3.8. аноден ток и количество електричество (mAs) - възможно най-ниските за получаване на нужния образ;
3.9. алгоритъм на реконструкция - стандартна или мекотъканна;
3.10. широчина на прозореца - 160 - 600 HU, 2000 - 3000 (за кости);
3.11. ниво на прозореца - 30 - 60 HU при усилване, 0 - 30 HU без усилване, 400 - 600 HU кости.
39458